КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
23/09/2010 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66,
внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
Д О К Л А Д
за първо гласуване
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 23.09.2010 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
В заседанието взеха участие представители на: Министерството на културата, Националния филмов център, Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на архитектите в България, АБРО, Профон, Артистаутор, Филмаутор, Българска асоциация на музикалните продуценти, Обсерватория по икономика на културата, Булакт, Копи-БГ, Булрепро и Копи, Иза-арт, Арсис консулт, Българска видео асоциация, Асоциация на филмовите продуценти, Асоциация „Българска книга”, Сдружение на издателите на бизнес софтуер, Международно бюро на дружествата, управляващи правата за механично възпроизвеждане, Европейска група на дружествата на авторите и композиторите, Международно бюро на дружествата, управляващи правата за механично възпроизвежда, Международна конфедерация на дружествата на авторите и композиторите, Международно бюро на дружествата, управляващи правата за механично възпроизвеждане/Международна конфедерация на дружествата на авторите и композиторите, Международна организация за репрографски права.
Законопроектът бе представен от г-н Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
Законът за авторското право и сродните му права урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.
Предложеният законопроект касае дейността на организациите за колективно управление на права, като е свързан със спешната необходимост от приемането на по-прецизна правна уредба, регулираща дейността им. Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на организациите, реалната защита на правоносителите и механизма за гарантиране на публичност и прозрачност. В Министерството на културата са регистрирани 34 организации за колективно управление на права, а реална дейност осъществяват едва 4-5 от тях, което дава възможност за ощетяване на правоносителите, а така също създава правна несигурност за различните категории ползватели.
В законопроекта се предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Тази регистрацията се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. По този начин се дава възможност за последващ надзор от страна на Министерството върху дейността на тези организации. Предвидено е в сектори, където носителите на права и ползвателите са многобройни, възнагражденията да се събират само от една организация, която след това да се разплаща с останалите в зависимост от обема на представителната им власт. Същевременно законопроектът предоставя достатъчно гаранции за защита интересите на носителите на права, които не членуват в организация за колективно управление, но за които същата събира възнаграждения. Предвидена е възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организации и ползватели. Въвежда се изискването за утвърждаване и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права, а така също се създават и достатъчно ефективни механизми за осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на този вид организации – добри практики, познати в законодателството на по-голямата част страни членки на Европейския съюз, които до този момент не са приложени у нас.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права съдържа и отделни текстове, с които се дава нова, по-прецизна редакция на разпоредби, въвеждащи директиви на Европейския съюз, прецизират се съставите на административни нарушения, завишава се размерът на предвидените глоби и имуществени санкции и се въвежда възможност за налагане на принудителни административни мерки по отношение на нарушителите.
Заместник-министърът на културата г-н Димитър Дерелиев представи становище на Министерство на културата, с което се подкрепят предложените промени в законопроекта.
Становище изказаха и представителите на организациите за колективно управление на права, които се съгласиха, че промени в закона са наложителни, но възразиха срещу § 3 относно отпадането на чл.26. Изказани бяха мнения, че с отпадане на този текст авторите ще бъдат лишени от възнаграждение, когато техните творби бъдат копирани от частни ползватели. Също така България ще бъде лишена от средства за финансиране на собствената си културна дейност, защото сегашният закон предвижда 20% от тези средства за частно копиране да бъдат за финансиране на Националния културен фонд. Бяха изказани мнения, че с отпадането на чл. 26 от действащия закон ще се създаде противоречие с разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО.
Становището на отдел „Европейско право” в дирекция „Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание, е че отмяната на чл. 26 в § 3 от предложения законопроект не противоречи на чл. 5, § 2 от Директива 2001/29/ЕО, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите – членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение (компенсационно възнаграждение) за носителя на авторското право. В посочената разпоредба не се задължават държавите – членки да въвеждат такива изключения или ограничения, тя не определя и правила за начините, по които следва да се извърши компенсационното заплащане.
По § 10 от предложения законопроект се изказаха мнения по изменението и допълнението на чл. 40, че се нарушава балансът на интересите между носителите на авторски права и потребителите. Бе изказано и съображение, че се подготвя Директива на Европейската общност, регламентираща отношения по колективното управление на права, което би наложило нова променя в закона, съобразно новата Директива. Също така бе посочено, че в § 11, се смесват два режима – регистрационен и разрешителен, на което заместник–министърът на културата заяви, че става дума за техническа грешка, която ще бъде отстранена между първо и второ четене.
Изказа се също и мнение относно важността и успешното противодействие със съвременния феномен на интернет пиратството. Очаква се, чрез редица европейски инструменти да се дадат насоки на държавите в общността за разрешаване на проблема. В предложения законопроект, този проблем се визира в принудителните административни мерки, за които беше изказано мнение, че не биха сработили удачно и не биха имали нужното въздействие.
Председателят на комисията обърна внимание на § 14, по отношение на целесъобразността на създаването на изречение четвърто в чл. 67, а също така и в § 33 от Преходните и заключителни разпоредби относно началния момент на тръгване на сроковете по регистрация в Министерството на културата.
В заседанието на Комисията също така бе изказано и мнение, че внесеният законопроект от Министерски съвет е навременен и решава доста проблеми, които са се насъбрали с годините и не са били разрешени с времето. Нормите, разписани в законопроекта биха могли да придобият по-добра правно-техническа организация, като биха удовлетворили максимално и в пълнота правоносителите и правопритежателите на авторското право и сродните му права.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 8 гласа „за”, 6 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова