Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за културното наследство, № 202-01-65, внесен от
Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.

---

Д О К Л А Д

На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 15 ноември 2012 г. г. бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.
В дискусията участваха от: Министерството на културата - арх. Георги Стоев – заместник-министър, Стоян Стоянов – главен секретар, Уляна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство”, Христо Ганчев – началник отдел в дирекция „Културно наследство”, Димитрина Николова – директор на дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство”, Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Миглена Кацарова – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”; Министерството на финансите - Лидия Атева – началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”; Агенцията за обществени поръчки - Галя Манасиева и Христина Кирчева; Националния институт за недвижимо културно наследство - арх. Росен Вълков и Мария Каразлатева; Националния археологически институт с музей при БАН - проф. Васил Николов и доц. Людмил Вагалински; Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” - Владислав Теофилов; Националното сдружение на общините в Република България -Десислава Стойкова; Асоциацията на българските археолози - доц. Тотко Стоянов и главен асистент д-р Калин Димитров; Асоциацията на търговците на произведения на изкуството - Емил Чушев, Констанит Илиев, Витан Андреев, Владимир Илиев и Павел Тодоров; Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) - доц. Стефан Белишки; Съюза на нумизматичните дружества в България - Валери Стойчев, Георги Константинов, Петър Неделев и Росица Манолева; Дружеството „Архитектурно наследство” при Съюза на архитектите в България - арх. Габриела Семова – Колева, арх. Даниела Сивкова и арх. Ана Неврокопска; Съюза на антикварите в България - Юлия Върбанова; Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” - Анета Дончева – заместник-директор.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от заместник-министър арх. Георги Стоев.
Със законопроекта за изменение и допълнение на закона за културното наследство се регламентира правомощие за министъра на културата в новосъздадената т. 15 на чл. 14 за разпореждане относно временно съхранение на културните ценности във фондовете на други музеи при настъпване на определени обстоятелства, които поставят културните ценности в риск.
С предлагания законопроект се предвижда преобразуването на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство. С това ще се осигурят необходимите условия за по-ефективно осъществяване на дейностите на държавната политика, по опазване на недвижимото културно наследство, като не се ограничава предметът на дейност, а се създава възможност наред с основните задачи, финансирани от държавния бюджет да се осъществяват и други специализирани дейности, непосредствено свързани с неговия предмет, като приходите от тях да остават на разположение на предприятието.
Също така чрез новата организационна форма ще се даде възможност за укрепване на кадровия потенциал и подобряване на ефективността на работата. Предприятието ще бъде част от конкурентната среда, изпълнявайки допълнителни дейности, които ще подпомагат основния му предмет на дейност. Тези дейности ще се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
Националният център за недвижимо културно наследство ще бъде със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като по този начин се създава една по-демократична и по-либерална система за управление. Предлага се освен директор, предприятието да има и управителен съвет в състав от пет члена, които се назначават от министъра на културата, с което се създава възможност да се укрепи експертното начало.
В законопроекта се предвижда промяна в състава и наименованието на Специализирания експертен съвет, като в по-голяма степен са застъпени представители на професионалните организации и научните среди в него.
Също така се предлага Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” да осъществява дейност по идентификация на литературни и книжовни културни ценности с оглед на притежавания висок капацитет и необходими условия по опазване на това наследство.
Чрез законопроекта се преразгледани текстове относно предоставянето на статут на национално богатство на движимите културни ценности. Регламентира се административно производство по отнемане статута на културна ценност – национално богатство.
Преразгледани са текстовете, свързани с дейностите по консервация и реставрация, като са отстранени несъответствия и неправилно използване на терминологията. По отношение на разрешителния режим за извършване на консервация и реставрация се предлага с изричен текст музеите да бъдат изключени от тази хипотеза, с оглед на законово определената им функция да извършват такава дейност.
С изменения в закона са направени уточнения и е постигнато съответствие по въпросите, свързани с идентификацията на културните ценности, износът им от територията на Европейския съюз и територията на Република България.
В съответствие с разпоредбите на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (чл. 3) в разпоредбата на чл. 147, ал. 2 изрично се посочва, че дейността по извършване на теренни проучвания се извършва чрез научни изследвания. В чл.148 се създава нова ал.6, в която се предлага терените проучвания да се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки. Финансирането на теренните проучвания със средства от държавния бюджет или от бюджетите на общините изисква прилагане на принципите на добро финансово управление и контрол върху разходваните средства. Необходимо е дейността да бъде подчинена на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор с оглед спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност при разходване на публични средства. Това се обуславя от обстоятелството, че редица дейности, свързани с археологическите проучвания, попадат в приложното поле на Закона за обществените поръчки. Особеното в тези дейности е, че при реализирането на инвестиционни намерения, когато възложители са лица по чл. 7 от Закона за обществените поръчки, инвестиционният проект може да бъде осъществен само при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. За реализиране на инвестиционни намерения в територия с наличие на археологически обекти законът изисква провеждане на теренно проучване. Теренното проучване е необходима стъпка и законово условие за крайната цел на възложителя в реализиране на инвестиционен проект.
Средствата, предвидени за провеждане на теренно проучване, следва да се разходват чрез обществена поръчка, тъй като не е налице едно от условията за изключване на теренното проучване от Закона за обществените поръчки. Резултатите от проучването не формират полза за възложителя, каквото условие е поставено в Закона за обществените поръчки. С провеждането на обществени поръчки ще се създаде необходимата предпоставка за конкурентна среда в тази сфера.
В законопроекта са преразгледани разпоредбите относно състава и компетентността на Съвета за теренни проучвания. Предвидени са изрично изисквания за заемане на длъжността председател на съвета с оглед на специалната компетентност, дадена по силата на закона да издава административни актове – разрешения за извършване на спасителни проучвания. Преразгледано е съотношението на експертния състав, като е допуснато участие на представители на регионалните музеи като гаранция за равнопоставеност на културните организации. Запазено е преобладаващото експертно участие на археолози – хабилитирани лица, като членове на съвета.
Предвидена е нова принудителна административна мярка – даване на писмени указания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията на закона, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок.
Съгласно действащата разпоредба на Закона за културното наследство резерватите могат да бъдат само археологически. Статутът на заварените архитектурни, исторически, градоустройствени и етнографски резервати не е решен. Това обуславя и създаването на преходен параграф, с който се определя статутът на този вид недвижими културни ценности.
В хода на дискусията народните представители изказаха мнения относно разглеждания законопроект по принцип и в цялост. Обърна се внимание от страна на участниците в дискусията на някои текстове, свързани с преобразуване на Националния институт в държавно предприятие и неговите съгласувателни функции, както и предлаганите теренни проучвания да се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки. Изказа се мнение, че Законът за обществените поръчки въвежда приложимите европейски директиви по смисъла на чл.163 от Договора за създаването на европейската общност по отношение на насърчаването на научните изследвания и технологичното развитие чрез откриване на възможност за национални публични договори.

След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите със 7 гласа „за”, 5 „против” и 0 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА,
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ:

Д-р Даниела Петрова