1. Приемане на вътрешни правила за работата на комисията.
2. Обсъждане на Годишния доклад за дейността на Омбудсмана през 2008 г. и приемане на проект за решение за приемане на доклада от Народното събрание.

---

На 2 септември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Приемане на вътрешни правила за работата на комисията.
2. Обсъждане на Годишния доклад за дейността на Омбудсмана през 2008 г. и приемане на проект за решение за приемане на доклада от Народното събрание.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Откривам заседанието на комисията.
Наши гости по втора точка от дневния ред са Омбудсманът на Републиката и неговият екип от експерти в почти пълен състав.

Започваме с точка първа – Приемане на вътрешни правила за работата на комисията.
На предходното заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите беше обсъден проектът за вътрешни правила, бяха гласувани корекции и в настоящия момент пред вас е представен окончателният вариант на вътрешните правила. Същият е представен в срок. Бих искала да получа информация дали всичко е отразено коректно в него, за да можем да пристъпим към гласуване.
Ако нямате забележки и корекции по прецизността, по текста, подлагам на гласуване вътрешните правила за работата на комисията.
Моля, гласувайте.
Приемат се единодушно. Благодаря.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред – Обсъждане на Годишния доклад за дейността на Омбудсмана през 2008 г. и приемане на Проект за решение за приемане на доклада от Народното събрание.
Това е процедура, която произтича от Закона за Омбудсмана, чл. 22, респективно от Правилника за работата на Омбудсмана. Предполагам, че всички са запознати, казвам го информативно, че Омбудсманът изготвя годишен доклад, който представя до 31 март в Народното събрание. Докладът е представен своевременно, но не е постъпил за обсъждане и разглеждане от Народното събрание. Това налага и по-късното му представяне и обсъждане в нашата комисия. Обсъждането е по повод разпореждане на председателя на Народното събрание комисията, след изслушване на доклада, да се произнесе с проект за решение за приемане за сведение на доклада и допускането му за изслушване в пленарната зала на Народното събрание.
Давам думата на Омбудсмана господин Гиньо Ганев да представи своя доклад.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Една хубава изненада е, че още в началото на своята дейност 41-то Народно събрание се връща към един въпрос, който сякаш беше заглъхнал. Толкова важни доклади от този тип, които са носители на идеите на гражданското общество трябва да бъдат гледани от Народното събрание и не можеше да се обясни така наречената липса на време в суматохата на последните дни на 40-ото Народно събрание. Това е една добра изненада. Благодаря ви!
Заедно с мен са няколко дейци на институцията на Омбудсмана, нека и те да слушат, защото дискусията е по-важна от решението.
Докладът е много голям. Така е и редно. Носи надслов „Справедливостта е в душата на добрата администрация”. Това не е литература, това е израз на новото основно конституционно право, което всички ние, българските граждани, имаме в първия час на зората на 1 януари 2007 г., когато станахме пълноправни членове на Европейския съюз. Това право е конституционно, без да сме го писали в нашата Конституция, и се нарича: всеки има право да иска добро управление и добра администрация. Затова и целият доклад е посветен на тази голяма идея. И нямаме право на нищо друго.
Докладът няма само отчетен характер, той поставя на вниманието на законодателната власт и на изпълнителната власт от гледище на правата на човека тенденции и проблеми, които изискват нормативни или управленски решения и действия. Правото на добро управление не е само европейски императив, то е взискателност и вътрешна българска и затова казах преди малко, че целият доклад като смисъл, като отделни идеи е посветен на тази голяма и принципна нова постановка.
Принципите на доброто управление са много известни, те са описани многократно, но в този доклад са изведени четири характерни принципа: прозрачност на действията и отчетност на държавните и общинските органи, децентрализацията на властта и като логично развитие на идеята за децентрализацията, участието на гражданите във вземането на управленски решения. Третият принцип е непременно гражданското участие и децентрализацията като критерий за добрата политика. Добрата политика е тази, която зачита индивидуалните права на човека, съчетано с обществения интерес. В доклада има много добри примери и много негативни. Ние нямаме време да ги разглеждаме, макар и бегло, и аз ще избера другия подход.
Има някои тревожни проблеми, тенденции и симптоми, които са изведени в една от първите глави на доклада и аз бегло ще се спра на някои от тях.
Омбудсманът на България, както всички омбудсмана по света, брани правата на човека от лошата администрация в широкия смисъл на думата, като под администрация трябва да разбираме управление и власт. Терминът „лоша администрация” е елегантен, трябва да стане и у нас.
Първият проблем, на който искам да се спра, е недостатъчната прозрачност и отчетност на органите на властта. Това се превръща в един хроничен проблем на българската административна система. Но не става дума за хронична хрема или за синузит, а за едно заболяване от много по-тежък характер и с друга обществена, надявам се, и медицинска квалификация.
Най-напред, недостатъчна прозрачност и отчетност в управлението на публичните ресурси в общините. Констатацията е след много проверки. Липсват публични регистри – липсват публични регистри за общинската собственост, за общинските жилища, които се дават по наем, за общинските концесии, за общинските дружества, в които участва общината и са смесени заедно с други юридически лица. Това не води до добро. Само когато има регистри, достатъчно пълни и добре поддържани, това е пътят, за да може да се осъществява един контрол от гражданите и от всички други, които проявяват интерес. Това ме навежда на една мисъл, която е отбелязана в междинния доклад на Европейската комисия за насърчението на развитието на България – България трябва да вземе допълнителни мерки за борба и предотвратяване на корупцията в местното управление. Сега ние говорим за корупция във високите етажи на властта и изведнъж малката корупция, малките нарушения на правата на човека се оказват много по-важни. Затова една от целите, които си поставя този доклад, е свързана тъкмо с тази малка корупция в местните органи на властта.
Прекомерно се забавя въвеждането на ефикасни механизми за предотвратяване на конфликт на интереси. Вие си спомняте, че един такъв закон се прие от състава на предходното Народно събрание, но органите на властта днес продължават да са в дълг към гражданите, защото няма реално прилагане на механизъм, който да определя кога има конфликт на интереси и как те да се предотвратяват. Днешният парламент непременно, час по-скоро трябва да въведе такива действащи механизми, които да влязат в живота на органите на държавата и на обществото.
Третата идея аз я наричам децентрализацията на властта и участието на гражданите при вземането на решения. Не трябва да оставяме процеса на децентрализацията да заглъхне. Като става дума за децентрализацията, става дума всъщност за един горчив сандвич – горната порязаница на този сандвич е една централна власт, която с голяма охота се децентрализира, долната порязаница на сандвича е една местна власт, която няма чувство за децентрализацията и задълженията, които има от нея, а в средата на този сандвич е една недостатъчно добра нормативна уредба. В никакъв случай не давам съвет първо да се направи нормативната уредба, а след това да се мисли за децентрализация. Напротив, този процес трябва да се развива. Децентрализацията на цялата територия на страната не е въпрос на финансова или на селективна гледна точка. Това е ясно, защото Министерството на финансите ще прехвърля ресурси и правомощия от центъра на местната власт, но това, което трябва да се направи, аз го наричам една културна революция. Местните органи трябва да имат манталитет да поемат отговорностите, които произтичат от децентрализацията. Честно казано, кажете коя партия, кажете кой беше този лозунг, когато се правиха местни избори, да кажа, че децентрализацията стои на първо място и има много изисквания към тези, които избираме като местни органи на властта. Затова гражданите участват недостатъчно и много често формално в подготовката на обществените политики и на вземането на управленски решения, които имат широк обществен резонанс.
Много са примерите, не искам да ви напомням, надявам се, че ще прочетете по-подробно част от този доклад, но какво се направи, какво обсъждане, какво участие на гражданите, когато се приемаха законите за управлението на етажната собственост? Нищо! Какво се направи, когато се обсъждаше дейността на топлофикационните дружества? Нищо! Какво се направи, когато се поставяше темата за проблемите и за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд? Нищо! Такава липса на допитване до хората не може да бъде простена днес. Стигна се до едни идеи, обществеността се противопоставяше на принудителното организиране в юридически лица на собствениците на етажна собственост. Те не искат да го правят! И изведнъж се явиха едни идеи от топлофикацията: една абонатна станция, една сметка за всички. А тези, които живеят, да се оправят вътре помежду си. Абсурд! Или трябва да се санира един сграден фонд и хората се натоварват с непосилна финансова тежест. Никой не го иска, но ние го приехме със закон. И изведнъж новото Народно събрание се изправя поради тази тревога пред необходимостта от корекции на тези несъвсем правилни законодателни решения.
Аз ще ви кажа и нещо за общините. На общинско ниво не се прави обсъждане на проектобюджета, не се прави достатъчно обсъждане при определяне на местните данъци и такси. Защо това е така? Обсъждането не значи непременно да се организира местен референдум, нищо подобно. Ако един кмет иска да вземе някакво решение, което касае училището и образованието, да събере 5-6 души свои приятели, не е нужно дори да събира общинския съвет, който е политически съставен, и да обсъди въпросното решение. Има всякакви форми на обсъждания.
Правата на гражданите трябва да се зачитат там, където са. Затова изведнъж добрата регионална политика е стратегически приоритет в политиките на омбудсмана, но тя е и стратегически приоритет в политиката на цялата държава. Затова гражданите не трябва да бъдат подложени на една нехайна и безотговорна местна администрация. При това децентрализация, свързана с активното участие на гражданите в обсъждането на решенията, които предстои да се вземат, е нещо много важно. И аз с много висок глас, до прегракване викам и ще го повторя, да се чуе и тук: имаме нужда от компетентна, дейна и човечна администрация. Така ли е сега? Просто не е така!
Не защото сме в Народното събрание, но много висока оценка за практиката, която се установи в българския парламент – при обсъжданията, които се правят, а омбудсманът като главния носител на гражданския контрол, всички предложения, до които се стига от името на общественото мнение, се представят на ръководството на парламента, то ги дава на съответните комисии и те се обсъждат наравно с предложенията на народните представители. Така и трябва да бъде. Защото в една парламентарна република, каквато е България, общественото мнение е това, което трябва да управлява. И ето по този начин Народното събрание даде възможност общественото мнение чрез предложенията на омбудсмана по различните законопроекти да влезе в пленарната зала. Тази инициатива трябва да се развива.
Един от болезнените въпроси е правата на гражданина като пациент. Има Европейска Харта за правата на пациента, има български каталог на тези права, има един недобър Закон за здравето, където те са посочени малко пожелателно. Там също предстои една промяна, надявам се, добра. Но многото проверки, които омбудсманът прави, показват, че основните права на гражданите като пациенти – достъпна и безплатна медицинска помощ, качествена и своевременна, просто не са налице. Вие ще прочетете в този доклад няколко бегли и вежливо казани констатации, които, преведени на друг език, говорят за следното: управлението на здравеопазването в България е лошо, лоши практики, лоши правила! Затова ние след доклада се самосезирахме и направихме две проверки по две големи теми. Едната е акредитацията на новите болници и другата е лимитите, които днес господстват. На тези наши обобщения бяха членовете на Здравната комисия, имаше представители и на Министерството на здравеопазването и постигнахме съгласие относно лимитите в доболничната помощ. Ами лимитите в една болница? Говоря го малко грубо, за да стане по-просто. Лимитите и в единия, и в другия случай са незаконни и трябва да бъдат премахнати. Това е препоръката, която омбудсманът прави. Тя се подкрепя от Здравната комисия, подкрепя се от Българския лекарски съюз и ние се надяваме, че ще успеем с общи усилия да стигнем до един добър резултат.
Ще ви дам още един пример, защото е много характерен за това, което наричаме лоша администрация. Липсва добра организация на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността, прочутите комисии ТЕЛК и НЕЛК. Знаете ли какви констатации направихме? Тримесечен е срокът, в който искаш да ти назначат такава експертиза. В 2008 г. отива един, за жалост не само един, който иска да мине през такава експертна лекарска комисия, отива в 2008 г. и му дават дата за 2013 г.! Ами той дотогава няма да оживее! А комисията трябва да провери неговата работоспособност! След многократен натиск нещо уж се прави, но няма достатъчна поправка.
Това говори за лоши практики в здравеопазването. В доклада аз съм се изразил малко литературно – вместо пациентът да ходи по асфалтовия път на своите права, той върви по криволичещия калдъръм на така наречените клинични пътеки. Откъде дойдоха тези клинични пътеки? Скоро и ние се занимавахме с въпроса откъде сме ги измислили. Направихме анализ с пациентски организации, изтъкнати професори и администрацията даже и се установи, че в някакъв щат в Австралия имало клинични пътеки и у нас. Не знам дали е вярно, ами ако се окаже вярно?
Така че здравната реформа не е започнала и е крайно време да започне. Българското здравеопазване има нужда от спешна намеса на законодателна и на добра изпълнителна власт. Има нужда от реформа.
Правата на потребителите на обществени услуги. Правата на потребителите на обществени услуги не се зачитат много често от дружествата – доставчици на такива услуги. Член 19, ал. 2 на българската Конституция казва: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”. Защо не го защитава? Защото много често тези дружества-доставчици имат своите търговски интереси. Но приоритет имат не търговските и стопанските интереси, приоритет трябва да имат правата на човека като потребител на общи услуги. Кои са те? Вода, канал, топлофикация и всичко друго.
В това отношение един упрек се отправя от нас към ролята на различните държавни регулаторни органи – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията. Те одобряват общите условия на тези договори и в тези общи условия много често има едно предпочитание към стопанско-пазарните условия, а не към правата на човека като потребител. Тази пропорция трябва да бъде променена. Това е един от тежките упреци, които се отправят от наша страна. Иначе има доставчици на услуги, вие ги знаете, много често те са и чуждестранни дружества, снабдени са с добри бюра „Жалби”, които уж те изслушват, но сетне излиза, че са прави. Това не може да продължава.
Една друга група проблеми, които разисквахме много остро. В парламента трябва да се каже, че новото Народно събрание внесе добри промени. За какво става реч? Недостатъчен граждански и парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност. Недостатъчен! Той липсваше. А този парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност е гаранцията, че гражданските права ще бъдат защитени от силовите органи. Контролът беше или частичен, или инцидентен, по даден повод.
Защо бюджетите на МВР да не бъдат публични? Защо разходите по тези бюджети да не могат да се следят от всеки гражданин? Защо оценката за начина, по който се разходват тези бюджети, да не подлежи на един граждански контрол? Най-после се създаде тази парламентарна комисия за контрол върху ДАНС и, дай Боже, това да стане добре, защото има един принцип. Знаем, че след 11 септември, датата на атентатите в Америка, много се промени центърът на тежестта. Изведнъж борбата срещу престъпността и тероризма стана център на по-голямо внимание, отколкото правата на човека. Може ли в името на сигурността да се ограничават човешките права?
Може ли да се ограничават личните права, неприкосновеността на кореспонденцията? Не може. И за щастие има ясни позиции на европейските органи. Резолюция 68/2003, съгласно която всички държави са обвързани императивно със спазването на правата, включително при приемането на мерки за борба с тероризма и организираната престъпност.
Каква епохална битка беше историята с интернет. Една наредба на бившия министър на вътрешните работи, с подзаконов акт изведнъж се намесваме в основните свободи на човека - да общува чрез интернет. Това може да стане най-малко със закон, а не с подзаконови наредби. Това беше една епохална битка, която, разбира се, се спечели, но ви го казвам като нещо, което не трябва да се повтаря. И внимавайте много с така нареченото безконтролно ползване на разпечатките с платени телефонни разговори от МВР, от ДАНС и т.н., много трябва да се мисли върху това. Няма колизия между националната сигурност и защитата на правата на човека. Няма колизия! Ограничаването или заобикалянето на основни конституционни права от органите в името на борбата с тероризма не е правилният начин на разсъждение. Още повече, че ние имаме легална дефиниция за понятието национална сигурност в българското законодателство и това трябва да се зачита. Борбата на Европейския съюз срещу тероризма е стъпила на здрава правна рамка, която гарантира зачитането на човешките права и на основните свободи. Това е една тема, която тепърва ще се разисква, това е едно изменение, което е важно и не трябва едното да бъде за сметка на другото.
Не искам да се спирам на ролята на държавата при прилагане на така наречените принципи на корпоративна социална отговорност, когато бизнесът налага вреда на човешките права. И тук гаранции от страна на държавата, че това не трябва да се позволява. Бизнесът посяга на тези права чрез дискриминация, чрез незачитане на трудовите права, правото на здравословна околна среда и т.н. Искам да мина това бегло, за да стигна до нещо по-важно.
Всички тези примери, които тук са дадени малко есеистично, лежат върху индивидуалните жалби, сигнали и предложения на хората. Там е същинският механизъм на Омбудсмана за упражняването на граждански контрол върху нарушаването на човешките права и да посочва с пръст случаите на лоша администрация и да оказва обществен натиск за премахване на нарушенията на човешките права.
В доклада е написано, че за трите години постъпиха повече от 9735 броя дела, само през 2008 г. са 2405, а към 1 септември 2009 г. те са 10 633. Има много анализи, няма да се спирам на тях, само ще ви кажа, че по области нещата изглеждат така: София, Пловдив, Варна, Плевен, Бургас, Велико Търново. Тази поредица говори до известна степен. Не защото в другите области няма нарушаване на права, но може би активността на гражданите не е достатъчна, може би гражданското чувство не е достатъчно изострено, може би има чувство на страх, няма граждански кураж.
Анализът по категории: проблемите на собствеността и териториалното и селищно устройство, обществените услуги, социалните дейности, основни права и свободи, административно обслужване, здравеопазване, образование, неизпълнени съдебни актове. Примерите са много.
Казвам тази поредица, във всяка има своя анализ. Докладът е пълен с конкретни примери, вие ще ги видите, ако имате интерес към нещо. Но мерките, които Омбудсманът прави и взема повод от тези жалби, много често не му стигат. Той раздава индивидуални права, констатира лоша администрация, сочи министър, който е допуснал нарушения, но Омбудсманът няма никаква административна власт. За щастие. Но той има моралната власт. Затова Омбудсманът трябва да е фигура с много голямо влияние, той е високоговорител на гражданския контрол. Буквално Омбудсманът трябва да е фигура с много голямо влияние. Не лаская себе си и нашия екип, но има много омбудсмани по света, които са научни работници от катедра. Голяма работа! Ако той не е обществена фигура, ако няма куража да се изправи срещу администрацията и нейните ръководители, той няма да свърши абсолютно нищо. Той няма активна власт и не може да отмени заповедта на един министър, ако е лоша, но трябва да го накара той сам да я отмени. Има на разположение целия каталог от демократичен обществен натиск. Вежлив, демократичен обществен натиск. Мисля си, че много доказателства се дадоха в това отношение. Като се готвехме за днешния ден, имаше много жалби и сигнали във връзка с проекта за подробен устройствен план. Имаше препоръка на Омбудсмана към общинския експертен съвет в София и той отрази направените възражения и нанесе много поправки в защита на законните интереси на гражданите. Ако има въпроси, после ще се спрем подробно на тази тема.
Много данни сочат, че доверието в омбудсманската институция расте. Неговата сила е в общественото мнение и гражданския контрол. Тази негова роля трябва да е много силна и безкомпромисна, защото няма по-голям фактор от гражданския контрол. А това е думата на хората. Омбудсманът навсякъде има една-единствена функция – урежда споровете между гражданите и властта. Когато ги урежда добре, появява се доверието към вас, към управлението и към цялата администрация. Мисля си, че е време да кажем накрая: нямаме нужда от едно управление, което е било антикорупционно. Това достатъчно ли е? Да се гордеем, че сме премахнали в отделни ведомства или даже на територията на страната корупционните практики или в голямата им част. Това е смешно. Ние нямаме нужда само от едно управление, което се бори срещу корупцията, ние имаме нужда от нещо повече – от добро и почтено управление. Това е много важно, не само борбата с корупцията, а борбата за добро и почтено управление.
И накрая, в моя малко капризен стил на мислене аз съм написал три омбудсмански повели към властта.
Първо, властта е почтена, само когато зачита правата на хората.
Второ, тези права се зачитат, когато действията на властта са прозрачни и лежат върху справедливото обществено мнение.
Трето, те лежат, но не се излежават, защото трябва да тичат и непрекъснато органите на властта да се отчитат пред общественото мнение, което всъщност ги е създало.
Позволявам си накрая да се спра много кратко на два сюжета, които се отнасят до първата част на вашата комисия. Това е конституционното право на Омбудсмана да се обръща към Конституционния съд, когато със закон или части от закона се посяга на човешките права. И той иска обявяването на такива норми за антиконституционни. Няколко сезирания сме направили. Помните ли случая със Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, който не даваше право на един гражданин да отвори аптека. Трябвало да бъдеш фармацевт, за да отвориш аптека. Откъде накъде? Може да си бизнесмен и да отвориш аптека, а вътре ще си има фармацевти и т.н. Сезирахме Конституционния съд и той обяви тези предписания за антиконституционни. Сезирахме го също за топлофикационните проблеми, за призоваването и касацията. Конституционният съд уважи една малка част от нашите искания и се произнесе съвсем пестеливо.
Или по Закона за културното наследство. Омбудсманът поиска от Конституционния съд да се помисли върху два текста в този закон, върху чл. 113, според който, ако си собственик на някакви пендари, за да ги продадеш, за да направиш правна сделка, трябва да питаш министъра на културата. Откъде накъде? Кой дава право със закон да се ограничава конституционното право на собствеността? И второ, какво казват Преходните и допълнителните разпоредби? Имаше два закона за държавната собственост, които разрешиха да има придобивна давност. Имаш някаква колекция, минават годините на придобивната давност и ставаш собственик. Сега с този закон това право се губи, казва се, че няма придобивна давност. Можеш ли да премахнеш хилядолетния принцип на придобивността и да кажеш, че тя не се прилага? Ти си излъгал гражданите, нямаш право. Това е толкова свещено и толкова елементарно.
Иначе законът, както казват и хората от мнозинството на ГЕРБ, е пълен с абсурди, но с това Омбудсманът не се занимава – да се приемат не знам колко наредби, да се съставят комисии, да се направи регистрация. Госпожо председател, Вие знаете, че нищо от това не е направено. Но аз оставям това настрана.
Ние в духа на конституционните си права поставяме тези два въпроса. Конституционният съд да реши, ние ще му ръкопляскаме каквото и да е неговото решение. Това е нашият дълг към гражданите.
Няма да ви изброявам каталога от проблеми, които са поставени пред нас. Ние имаме един много широк консултативен орган и той разглежда всички тези случаи и решаваме само с единодушие кое да отнесем там.
И последното, с което ще приключа, това е финансовият отчет. Ние сме приложили един финансов отчет към нашия доклад. Искам да ви кажа, че спазваме най-стриктно тези две постановления на Министерския съвет, с които се иска грижа, дисциплина и пестеливо разходване на бюджетните средства. Така че ние сме спазили и двете постановления и общо с 19% до този момент сме намалили първоначалния си бюджет. Нямаме чувство, че изпадаме в криза, духът на пестеливост трябва да бъде водещ. Ние имаме 61 бройки по щат, чуйте ме внимателно, назначили сме само 41. Защото компетентността на държавата не е във ведомството. Когато има толкова много проблеми, може ли да има в Омбудсмана служители за всичко? Там трябва да бъдат добри координатори и ние викаме хора отвън, които работят по договори, те са най-доброто, което нацията има.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря на господин Ганев.
Колеги, имате думата да изразите становища, да поставите въпроси по отношение на доклада.
Заповядайте, господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Давам си сметка, че взимам думата след изящната словесност на господин Гиньо Ганев, но мисля, че не бива да оставяме без коментар неговия доклад.
Аз ще започна с много искрената си убеденост, че упражняването на функцията на Омбудсмана е обусловено от два много тежки негатива. Единият негатив е, че той е длъжен да бъде компетентен по всички въпроси и да отговаря на всички болки на гражданите, отнесени до него. В същото време той не разполага нито с компетентност да санкционира нередностите, които установява, нито с екип, който може да покрие целия проблем. Това обаче не намалява очакването той да бъде наистина една ефективна „Стена на плача” за гражданското общество и за обикновения човек.
Втората обусловеност е, че Омбудсманът не разполага с много оръжия, а всъщност има само едно силно, съкрушително оръжие и това е неговият годишен доклад до парламента. Именно поради тази причина обаче от ключова важност са посланията, които този доклад налага.
За мен няма никакво съмнение, че личността на Гиньо Ганев в много голяма степен осмисли новата за нашата практика и за нашия конституционен правов ред фигура на омбудсмана. Казвам го без каквото и да било колебание, че ние като общество имахме шанса първият български омбудсман да бъде именно той. Неговата роля през тези години, няколкото битки, които изведе, например битките с горгони на произвола като здравната система, поне част от нея, топлофикацията и други, които несъмнено дадоха едно силно усещане на гражданите, че не са пък съвсем изоставени в това на моменти ужасно за хората с нормален и нисък доход положение.
В същото време обаче не мога да скрия усещането ми от този доклад, че той изключително елегантно, със забележителен финес бяга от най-големите проблеми. Насочва към големите същностни проблеми, които несъмнено са важни, но които за мен не изчерпват докрай смисъла на годишния доклад и ролята на Омбудсмана. Докладът е впечатляващо широкообхватен, с няколко наистина важни и ключови елементи, като например първия раздел на първата глава с обобщени констатации и изводи и Глава трета – за възможностите за въздействие на Омбудсмана върху нормативната среда. Но в същото време за мен този доклад стои твърде розов – розов като оформление и розов като отношение, един милостив поглед към администрацията. Господин Ганев знае, ние направихме една брошурка с един екип от студенти със заглавие „За какво служи АД министрацията”, заради трайното тягостно усещане, че общуването с администрация е кошмарно за обикновения човек.
Казвам това, защото тук в много голяма степен е отделено внимание на проблемите на местната администрация, а проблемите в общуването с централната администрация отсъстват.
Разбирам вашето съображение, че да се говори от сутрин до вечер само за борба с корупцията е досадно, особено ако не е искрено, но пък корупцията да отсъства от годишния доклад на Омбудсмана у мен създава едно впечатление за непълнота. Без реакцията на корупцията е напълно невъзможно доброто и почтено управление, на което е посветен на практика целият доклад. Убеден съм, че е необходимо годишният доклад на Омбудсмана пред Народното събрание да съдържа три ясни елемента, които тук като че ли не са достатъчно изведени докрай. Единият е много ясни заключения за основните проблеми във функционирането на администрацията, анализ на техните причини и предложения или поне виждания за начина на тяхното решаване. Това е големият смисъл според мен на институцията на Омбудсмана, висотата на неговата конституционно предвидена длъжност, а особено пък когато и в персонален план говорим за висота на Омбудсмана - да поставя и пред обществото, и пред основния държавен орган ясно разбиране за проблемите и за начина на тяхното решаване. За мен тези предложения не са достатъчни. Даже бих казал, без елемент на излишна куртоазия, че е грехота да се хаби историческия момент, когато Омбудсман на републиката е човек, чиито думи се чуват с такава безспорна обществена тежест. За мен гласът на Омбудсмана не кънти достатъчно силно, толкова силно колкото той би могъл да кънти, още повече когато е гласът на Гиньо Ганев.
Завършвам с намерението си да подкрепя доклада, но с много силното настояване в следващия доклад да видим един по-завършен и по-категоричен, по-безпощаден анализ на онези тежки язви на държавното функциониране на администрацията, които превръщат нашата държава в територия на неудовлетвореното живеене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
СТОЯН ИВАНОВ: Аз успях много бегло да прегледам доклада, много неща ми направиха положително впечатление, но искам да обърна внимание на нещо, което е свързано с развитието на гражданското общество и с правото на гражданите на чиста околна среда. Учудвам се защо по някакъв начин не е намерил отражение следният факт. Миналата година, в 2008 г., в България бяха проведени референдуми, свързани точно с правото на гражданите на чиста околна среда. Единият е по повод петролопровода „Бургас – Александруполис”. През цялото време имаше отказ от страна на централната администрация да предостави ясна и не пълна, а дори някаква информация както на гражданите, на неправителствените организации, но дори и на местната власт. Струва ми се, че такива актове на събуждане на гражданското общество в България трябваше да намерят и вашата подкрепа и отражение във вашия доклад. Това е моята скромна препоръка. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз смятам, че всичко, което се каза, е вярно. Защото Омбудсманът не се занимава само с действията на администрацията, а и с нейното бездействие. Референдумите са един болезнен въпрос и вие го знаете повече от всички ни. Парламентът не можа до този момент да приеме един приличен закон за народното допитване, не са осветлени даже консултативните референдуми. И аз съм много повече разочарован отколкото всички вас, затова, както виждате, навсякъде в доклада ние говорим поне да се обсъждат проблемите. Поне! Макар че много сте прав, трябва да има местни референдуми, понеже те са акт на пряка демокрация и изключват всякакво друго решение на органите, разсъждението е разумно.
Не е вярно, че докладът е милостив към администрацията, но тонът му е малко по-вежлив. Всъщност аз съм напълно съгласен с думите на господин Семов, че докладът може да бъде още по-критичен, но не трябва да се счита, че Омбудсманът трябва да предложи точното решение. Това не винаги е възможно. Той трябва да предложи възможни идеи.
Дали анализът ще бъде безпощаден, това е въпрос на вратовръзка, с която разсъждаваш. Той може да бъде безпощаден с един малко по-спокоен тон, това е въпрос на белетристика. Но повярвайте ми, този доклад е крайно критичен. Вижте първите му две глави, те говорят само за едно нещо – че българската администрация е в дълг. Така и трябва да бъде. Но трябва да се увеличават и добрите практики. Има посочени няколко такива идеи. Казвам вежливо, че българската администрация е в дълг, а това означава, че това са хора, които са сигурни в парите, които получават, сигурни в своите бюра, никой не ги застрашава, те нямат контакт с човека и неговия проблем. Например ако на един общински служител кметът му е дал в ръката един закон и му казва: четеш и според него казваш „да” или „не”, той не е добър администратор, той върши лоша администрация. Той трябва с всеки гражданин, с който се види, да разкрие и да се ръководи от това какви права негови са засегнати, без да може той да ги формулира. И той да се ръководи от правата на човека. Един кмет, който въвежда административно обслужване на едно или две гишета, голяма работа! Въпросът е неговите служители да слязат от местата си и непрекъснато да общуват с хората. Има хиляди начини за това нещо. Но се иска една администрация с качества. Вие знаете много повече примери от мен, в първите години на членството на Европейския съюз успяха само тези държави, които независимо от режимите във висшите органи на властта, имаха една перфектна администрация, която работеше и която гарантира изпълнението на всичко.
Като казваме, че Омбудсманът, бдейки над правото на добро управление и на добра администрация, трябва да увеличава взискателността си към администрацията в широк смисъл на думата. Тук има франкофони, администрацията това значи управление, това значи власт, нищо друго. Това означава, че Омбудсманът упражнява граждански контрол върху местните и централните органи и техните администрации.
От всичко, което се каза, бележки ще си вземем.
Корупцията не отсъства, но вниманието, което ние привличаме върху малката корупция, господин Семов, е нещо много по-важно и много страшно. Защото ежедневната корупция, ежедневната корупция влиза в джоба на всеки човек. Бизнесът, гражданинът отива до местния орган и там започва корупцията. И аз не знам, като говорим за Национално сдружение на общините, този въпрос как стои. Защото много съм доволен от този междинен доклад – че България има нужда да се пребори с малката корупция, там, където гражданинът иска удостоверение или някакво разрешение, а не да плаща като правило два пъти и три пъти и то с тарифа, която се знае.
Аз видях един проект за решение. Благодаря Ви, госпожо председател. И много съм радостен, ако вие го подкрепите. Като мине дискусията по този доклад в пленарната зала, този доклад не може да се одобрява, защото не може да не се одобрява . По него се прави дебат, дискусията е всичкото и отделните комисии да се занимаят с частите от него, които се отнасят до тях – здравеопазване, потребители и т.н. Така че отсега нататък предстои този доклад да се превърне в един жив и безкомпромисен поглед върху дейността на администрацията в България.
До мен седи госпожа Росица Тоткова, която е директор на най-важната дирекция в институцията Омбудсман, това са жалби, сигнали и предложения на хората. Но ние се и самосезираме. Когато видим, че се сгъстяват облаците на общественото небе, ние имаме собствен поглед. Те са изброени – топлофикация. Ние сме крепостници на топлофикационните дружества. Или млечното животновъдство, здравеопазването, всичко това са актове на самосезиране, резултатът от които следва да се гледа с още по-голямо внимание и обсъждане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Давам думата на госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз много Ви благодаря, господин Ганев. В края на дискусията наистина е трудно да се добави нещо повече от това, което се каза, но искам да благодаря за бележките, които направихте и към доклада на Омбудсмана за 2008 г. От своя гледна точка на човек, на който ежедневната работа е свързана с трудностите и проблемите на хората, искам да споделя, че нашата основна грижа заедно с колегите ми е не само да се разреши конкретният проблем на отделния човек, но оттук нататък следва да се въздейства върху администрацията, за да може тя да променя своите практики. И тук не става въпрос само за стандартните механизми, които се използват за въздействие, ние сме наистина много удовлетворени във всички случаи, в които администрацията набира сили и доблест да се извини на конкретния гражданин за това, че му е причинила неудобство. Тоест не само да се поправи, а и да покаже тази човечност, която би трябвало ние да срещаме всички, когато се срещаме с администрацията. И въз основа на всички тези въпроси, които ежедневно постъпват към Омбудсмана, се оформят и основно нашите предложения. Разбира се, и това право на самосезиране на Омбудсмана по важни обществени въпроси даже и тогава, когато няма конкретно оплакване към Омбудсмана, но струва ми се, че във всеки един от народните представители, а и не само народните представители, ние сме изпратили този доклад до всички кметове, в него ние за първи път отделяме специално внимание на жалбите към общините. В предишни доклади те бяха част от общото представяне на оплакванията на гражданите, но решихме, че тъй като най-много гражданите се срещат с тези органи, които са най-близо до тях, е хубаво това, че успяхме да ги разделим. Въз основа на тези оплаквания ние формираме и нашите послания. Например накрая на доклада има няколко неща, които могат да бъдат предмет на много сериозно обсъждане и да се вземе акт, както господин Ганев казва, от тези препоръки на Омбудсмана. Например ние, а сигурно и вие сте чували и като народни представители, и като хора, които във вашите региони се срещат ежедневно с много различни хора, сте чували за това, че в България се появи ново явление, а това е явлението на работодатели, които просто са изчезнали. Тоест няма ги на територията на страната, не могат да бъдат открити и всички хора, които имаха непрекратени трудови правоотношения с тях, не могат да си реализират всякакви трудови права оттук нататък – не могат да се регистрират като безработни, не могат да реализират осигурителните си права, не могат да започнат нова работа, защото има ограничения в Кодекса на труда. Такива случаи за съжаление никак не са малко и тези въпроси трябва да намерят решение. Ние сме предложили варианти на решение, но, разбира се, това не е работа на Омбудсмана.
Другият въпрос, който е много тревожен, това е институтът на попечителство. В много случаи се натъкваме на сигнали, че този институт не работи ефективно.
По същия начин сме предложили в лечебните заведения за хора с ментални увреждания да има граждански контрол, защото там най-често могат да се допускат такива нарушения.
Така че има много неща, които се съдържат в нашия доклад и ако се прегледат тези десетки и десетки примери, в които администрацията на Омбудсмана е открила нарушение правата на гражданите, това е пример за проява на лоша администрация.
Искам да завърша с това, че ние считаме – и господин Ганев като Омбудсман, един изключително сполучлив избор, защото ние сме го видели, с авторитета, който той наложи на нашата българска институция, с която се съобразяват с мненията и насоките всички останали, в това число и европейският омбудсман – въпросът е в това, че не трябва да спираме работата до изчерпване на решаването на конкретния въпрос, много важно е да продължим нататък със стремежа си да променяме самата администрация. И тук наистина си струва да посочим тези, които могат да бъдат пример за добра администрация. Защото това също е стимул за тези, които са посочени, и упрек за тези, които не са посочени.
Благодаря ви за възможността да ви пожелая успех, защото всички ние се нуждаем от такъв като граждани на нашата страна!
ГИНЬО ГАНЕВ: Съвсем шеговито, докладът трябва да създава настроение и воля. Нищо друго няма значение.
Като говорим за децентрализацията, аз смятам, че трябва да се прекрати практиката на онези кметове, които гледат да имат добра кола, да вземат местна луканка, едно местно вино, което не винаги е добро, да отиде при един министър, да свърши една определена работа и да се завърне в общината сияещ. Той нищо не е направил! Ако няма манталитет и ако няма чувство за отговорност към хората, нищо не е направил. Ние се смеехме, че всеки, които се занимава с хора, трябва да намерим като в Япония някакъв метод да си измерва усмивката. За да можеш да имаш добър контакт с човека, трябва да умееш да го предразполагаш. И не да се усмихваш външно, а вътре в душата си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз също бих желал да направя един кратък коментар на този доклад. Прави впечатление, когато става дума за сезиране по определена тема, независимо от това дали го правят група народни представители или пък когато го прави Омбудсманът, какъв кръг от хора засяга темата. Ако Конституционният съд беше толкова енергично атакуван по повод на така наречените електроразпределителни дружества, които засягат интересите на стотици хиляди хора, ако беше атакувано пред Конституционния съд нещо, свързано с мобилните оператори, които, както знаете, предлагат мобилни услуги на най-скъпите цени в Европейския съюз, ако беше по отношение на някакви други дружества, например доставка на газ или електричество, които наистина касаят джоба на всеки един българин, това е друго. Между другото ВиК- дружествата също са много интересни случаи, като се започне от Столична община. Има такива тежки казуси, които не са атакувани пред Конституционния съд, а пък се атакуват пред Конституционния съд неща, които касаят реално хора, които са колекционери, тоест, бих казал, че касаят интересите на една много тясна група.
От друга страна, става дума за защитата на неща, които са национално богатство. Не става дума за пендари, както беше споменато, има малко по-различни неща, на които трябва да се доказва произходът, отколкото стойността на пендарите на една баба.
Исках да кажа, че на мен просто ми прави впечатление, че точно по такава тема е сезиран Конституционният съд като една бележка в рамките на обсъждането на доклада и цялостната дейност на Омбудсмана. Иначе си запазвам правото когато коментираме закона, да направим конкретни коментари по философията на закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Ганев, ще отговорите ли за приоритетите, изведени в доклада за тези негативни действия, които касаят широк кръг потребители? И съответно другия кръг потребители, които трябва да бъдат защитени?
ГИНЬО ГАНЕВ: Да, това наистина е тежък проблем. Правата ни се уреждат с общи условия. Затова тези регулативни органи много трябва да внимават, когато не зачитат правата на гражданите.
РОСИЦА ТОТКОВА: Всъщност битката за правата на потребителя, която Омбудсманът води, в това число и с няколко проверки по собствена инициатива, е точно за да се проверят тези общи условия, по които се предоставят тези услуги. А тези общи условия се осъществяват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от Комисията за регулиране на съобщенията. Тук има всъщност и друга група въпроси, които могат да бъдат уредени в закона. Но не става въпрос за промяна в закона, а говорим за противоконституционни текстове. Така че гражданският контрол върху правата на гражданите, за разлика от почти всички други омбудсмани, в България е при Омбудсмана. Другите омбудсмани нямат такива правомощия. И това е един много съществен сектор, в който работи Омбудсманът. Наистина има много проблеми, които са свързани с електроразпределителните дружества, с топлофикационните дружества, с телефонните услуги.
Новото, което е за тази година, което констатирахме като оплаквания, които започнаха да зачестяват, това е по отношение защитата на правата на потребителите на търговските услуги. Тук предстои едно обсъждане с потребителските организации, за да се възползваме от тази възможност, която ни дава законът, и да предложим на Народното събрание да разгледа тези констатации на Омбудсмана, за да може наистина да се защитават правата на потребителя.
Надявам се, че с общата грижа на всички органи, които имат отношение към тези въпроси, може да се намери решение. Някои от тях ние сме посочили в становище „Потребителят – крепостник на топлофикацията”. Там трябва да се вземат много сериозни решения, защото не можем да обясним на хората, колкото и да сме търпеливи и усмихнати и човечни, това, че те трябва да плащат за услуга, която не ползват. Затова трябва да се намерят решенията и те са в сферата на различни органи. Но от нашата институция може да се очаква една самоотвержена защита на правата на гражданите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По тези въпроси Конституционният съд сезиран ли е?
РОСИЦА ТОТКОВА: Не.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, да гласуваме за прекратяване на дискусията и да подложа на гласуване приемането на доклада и проекта за решение, който Комисията предлага на 41-то Народно събрание по доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2008 г.:
„1. На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за Омбудсмана да приеме за сведение доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2008 г., като взема акт от Конституцията и препоръките, посочени в доклада.
2. Постоянните комисии на Народното събрание съобразно своята компетентност да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада.”
Предлагам първо да гласуваме приключване на дискусията по доклада.
Моля членовете на комисията да гласуват.
Благодаря. Приема се единодушно.
Имате ли бележки по проекта за решение по доклада за дейността на Омбудсмана на Република България?
АНТОН КУТЕВ: Аз не смятам, че втората точка на решението е част от работата на нашата комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Докладът е разпределен на комисията, която трябва да изслуша представянето му и да предложи проект за решение. Ние предлагаме постоянните комисии на Народното събрание съобразно своята компетентност да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада. Това е предложение.
АНТОН КУТЕВ: Не смятам, че това е част от работата на нашата комисия. Какво е основанието на нашата комисия да препоръчва нещо на другите да правят нещо по този доклад? Намирам, че нашата комисия не може да определя начина, по който се движат документите в Народното събрание, смятам, че това е нонсенс.
СТОЯН ИВАНОВ: Това решение ще бъде взето от Народното събрание. Докладът не се отнася само до нашата комисия, вътре има констатации, които могат да засягат примерно Комисията по енергетика, Комисията по здравеопазването и т.н. Ние вземаме решение да предложим на Народното събрание и тогава то ще стане факт. Това просто е нашето предложение.
АНТОН КУТЕВ: Аз го намирам за разумно, но не считам, че това е част от работата на нашата комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това е предложение за решение на Народното събрание. Но можем да гласуваме поотделно двете точки на решението и да се съобразим с мнението на колегите. По подобен начин са изготвени и предходните проекти за решения от Правната дирекция, така че няма пречка да бъде гласувано цялото решение, но ако се настоява, можем да гласуваме точките поотделно.
Приемаме, че ще гласуваме целия текст, така както беше прочетен.
Моля членовете на комисията да гласуват предложението за проект за решение по доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2008 г. във варианта, в който беше прочетен.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.

(По точка трета – Разни, госпожа Даниела Петрова информира членовете на комисията за постъпилата кореспонденция в периода от предходното заседание и предстоящата работа по предложенията за изменение на Закона за културното наследство.)
Колеги, благодаря ви за участието. Приятна почивка. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова


Стенограф:
Стойка Белова