Проект за решение във връзка с отчета на Съвета за електронни медии за 2008 г.

---

На 11 септември 2009 г., след приключване на Парламентарния контрол, Комисията по културата, гражданското общество и медиите проведе извънредно заседание в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на проект за решение във връзка с отчета на Съвета за електронни медии за 2008 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 13,00 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова, председател на комисията.

* * *


ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми дами и господа, предмет на извънредното заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите е предложеният дневен ред. Отчетът по първа точка ще бъде представен от председателя на Съвета за електронни медии госпожа Маргарита Пешева.
Към настоящия момент в залата имаме кворум. Регистрирани са 13 човека, 10 са налице, така че заседанието може да се счита за редовно по отношение на кворума.
Тъй като първа точка единствено може да бъде предмет на обсъждане, ако има някакви съображения или предложения за допълване на дневния ред с оглед извънредния характер на заседанието, ви давам възможност да ги направите. В случай, че няма такива, моля да гласуваме предложения дневен ред.
Приема се единодушно.
Давам думата на госпожа Маргарита Пешева – председател на СЕМ, да ви представи отчета за работата на Съвета за електронни медии за 2008 г.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги журналисти! От свое име и от името на Съвета за електронни медии бих искала най-напред да ви поздравя с избирането ви за народни представители и за членове на една от най-важните комисии в българския парламент – Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Да ви пожелая успешен мандат и в скоро време да въведете Директивата за аудиовизуалните услуги в Закона за радиото и телевизията, както повелява Европейската комисия.
Най-напред бих искала да ви представя моите колеги: госпожа Мая Вапцарова – член на СЕМ, известен филмов режисьор, госпожа Анна Хаджиева - известен журналист и специалист по медии и радиокомуникация, доц. д-р Райна Николова – специалист по медийно право, Мария Стефанова – експредседател на СЕМ, дългогодишен член на СЕМ, господин Георги Стоименов – специалист по Европейска аудиовизия, и господин Милен Вълков – дългогодишен член на СЕМ и председател на Съюза на българските журналисти. Двама от членовете на СЕМ отсъстват по обективни причини.
Отчетът на СЕМ за 2008 г. представя всички основни области от разнообразната и разностранна дейност на Съвета. Главните дейности на СЕМ се съсредоточават в областта на лицензирането на нови радио- и телевизионни програми, които са предназначени за наземно радиоразпръскване, в областта на регистрацията на нови радио- и телевизионни програми, които са предназначени за разпространение чрез кабел или сателит, в областта на мониторинга на радио- и телевизионните програми, като имаме различни видове мониторинг, от една страна - по спазването на общите изисквания на Закона за радиото и телевизията и на конкретните условия, които се съдържат в програмните лицензии на всички радио- и телевизионни оператори. Правим специализиран мониторинг и усилено наблюдение на радио- телевизионните програми по време на изборни кампании. Докладите за усиленото наблюдение по време на протеклите две изборни кампании – за избор на евродепутати и за избор на народни представители, са публикувани на сайта на СЕМ. Процесуално представителство пред районни и градски съдилища и пред Върховния административен съд, тъй като всички решения на СЕМ подлежат на съдебен контрол, те могат да се обжалват и най-честата практика, особено в областта на лицензирането, е тези решения или наказателни постановления да се обжалват.
Съветът за електронни медии упражнява и специален надзор върху двата обществени оператора – Българското национално радио и Българската национална телевизия. На всеки шест месеца БНТ и БНР представят отчет за своята цялостна дейност, която са извършили през изминалия период. Разбира се, ние не упражняваме специален надзор върху финансовата дейност на обществените медии, тъй като той е в правомощията на Сметната палата, но упражняваме надзор и даваме становища по годишната бюджетна субсидия, която държавата отпуска все още на БНТ и на БНР, и дали тази субсидия се разходва в обществен интерес и за гарантиране на обществената функция на националните обществени оператори.
Съветът за електронни медии активно работи и в Европейската платформа на регулаторните органи и на други европейски организации в областта на електронните медии. Много активен диалог поддържаме с организации от неправителствения медиен сектор, тоест поддържаме активна корегулация, тъй като сме убедени, че тази корегулация, за която говори Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, е изключително важна. Съветът е много доволен от своя професионален диалог с най-влиятелната неправителствена организация – Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, с която работим активно и всеки месец имаме срещи с тях. Провеждаме работни срещи и с други влиятелни неправителствени организации – новата организация на българските продуценти, Асоциацията на българските кабелни оператори, Сдружението на малките и средни кабелни оператори „Клуб 2000” и редица други организации в областта на колективното представителство на авторските права – „Филмаутор”, „Музикаутор”, „Артистаутор” и „ПРОФОН”. Работният диалог между регулаторния орган и големия медиен сектор, който все повече се разраства и разширява, е една от особено важните дейности на Съвета. Тази година сме провели 39 работни срещи, през отчетния период на 2008 г. също сме провели 39 срещи с влиятелните големи търговски телевизии – bTV, „Нова телевизия”, с обществените оператори – БНТ, БНР, с „Дарик радио” и с влиятелни кабелни телевизионни и радиопрограми. Тоест главните усилия, които полагаме, са да убедим операторите да уважават и да спазват закона. За да има хармонично структурирана медийна среда в България, не е главното усилие на регулаторния орган само да упражнява санкции и да налага наказателни постановления. На това обръща внимание и новата аудиовизуална директива – че трябва да се засилва медийната грамотност, че трябва да има активна саморегулация и активна корегулация.
Съветът за електронни медии провежда по своя инициатива публични дискусии, семинари, кръгли маси и работни срещи. В отчетния период проведохме много важна публична дискусия за враждебната реч и езика на омразата, която бе посрещната с голям интерес от журналистическата общност и имаше голям публичен ефект. Това е една от централните теми в европейския регулаторен дебат - намаляване и максимално ограничаване на враждебната реч, на езика на омразата, основана на религиозен, на етнически, на полов, на всякакъв друг признак. Това влиза и в основните принципи на радио- и телевизионната дейност, които са важен инструмент в регулаторната ни работа.
Съветът за електронни медии се занимава и с издателска дейност. Понякога публикуваме изменения в медийното законодателство, публикуваме съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията бюлетин на СЕМ, който се намира на сайта на Съвета, публикуваме всички свои решения по различни професионални стандарти.
Кои са основните принципи на радио- и телевизионна дейност, съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията, които съвпадат и с основните принципи на обединена Европа? Те се съдържат в самия закон, а именно гарантиране правото на свободно изразяване на мнение; гарантиране правото на информация; запазване на тайната на източника на информация; защита на личната неприкосновеност на гражданите; недопускане на предавания, които внушават нетърпимост между гражданите; недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие, или подбуждат към ненавист, основана на расов, полов, религиозен и национален признак.
През отчетната 2008 г. активно се засили телевизионната публикация на риалити предаванията и те много често са на ръба на добрия вкус, често нарушават добрите нрави. Има ли сме многобройни срещи и с „Нова телевизия” по повод на „Биг Брадър” и „ВИП Брадър”, и с ръководството на bTV. В понеделник – 14 септември, в 11.00 ч. отново сме поканили на среща „Нова телевизия” относно зачестили нарушения и относно новия риалити формат - „Часът на истината”, който най-малкото предизвиква един професионален разговор между регулаторния орган и голямата национална търговска телевизия.
Основните ценности, към които се придържа медийната политика и демокрация в обединена Европа, са защита на малолетните и непълнолетните от вредно медийно съдържание, гарантиране на достъпа на националната телевизионна аудитория до събития с особено важно значение. Вчера се състоя заседание на Експертния съвет на СЕМ, който работи към СЕМ, на който беше разгледан проект за становище за стартиране на публичната консултационна процедура за изработване на списък с особено важно значение, тъй като ако България не приеме такъв списък, може да последва съответната наказателна процедура. В рамките на един месец ние ще публикуваме на сайта на СЕМ за обществено обсъждане този проект на списък. Предвидили сме сравнително малък списък предимно от спортни събития, тъй като такава е европейската практика. Ще видим каква ще е реакцията на сектора, каква ще бъде реакцията на големите организации, занимаващи се най-вече с олимпийските игри – Българския олимпийски комитет, и с футбол, тъй като сме включили много събития – национални и републикански, по отношение на царя на играта - футбола.
Обединена Европа поставя много важен проблем – гарантирането на правото на отговор, запазването в страните – членки на Европейския съюз на дуалистичния модел в областта на радио- и телевизионната дейност, който предвижда развитие и на обществените, и на търговските медии. Европа и Европейският съюз не се отказват от развитие на обществените медии, както и независимо финансиране от държавата чрез такси на обществените медии.
Един от големите проблеми, който трябва да обсъдим, е Европейската регулаторна рамка, най-вече въвеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Новата директива поначало забранява позиционирането на продукти във филми и сериали, но същевременно дава възможност на страните членки при нейното въвеждане да могат да въведат продукт плейсмънт при спазване на определени условия и правила, които са свързани със забранените продукти. Примерно пълната забрана за телевизионна реклама на тютюн и тютюневи изделия, много големите рестрикции по отношение на телевизионната реклама на алкохол – различните видове спиртни и алкохолни напитки, големите рестрикции по отношение на реклама на така наречените лекарства с рецепта, тоест те не биха могли да се позиционират във филми и в сериали.
Директивата обръща специално внимание на корегулацията, на взаимодействието между регулаторните органи и неправителствения медиен сектор, на саморегулацията, тоест въвеждането на вътрешни професионални стандарти при самоорганизацията и дейността на всеки един радио- или телевизионен оператор. Имам честта да ви информирам, че във всички лицензионни процедури, които провеждаме за нови радиопрограми, изискваме висока степен на саморегулация, със съответните правилници за вътрешния трудов ред, правилници, които уреждат рекламата и спонсорството, изобщо уреждат цялостната вътрешна дейност на бъдещата радиомедия, на която ще дадем своето доверие. Саморегулацията е важен проблем, защото ако се спазват определени професионални стандарти, ако радио- и телевизионните оператори са подписали Етичния кодекс на българските медии, това прави по-лек професионалния диалог между СЕМ като регулаторен орган и цялата електронна медийна среда.
Директивата въвежда относително по-либерален режим на работа с телевизионните оператори. По инициатива на АБРО бяха проведени серия от семинари относно принципите на въвеждане на директивата през 2008 г. На тези семинари членове на СЕМ и моя милост изказаха убеждението, че тази либерална рамка и този либерален подход, който предлага директивата, е удачен за България. България е малка държава, тя има сравнително ограничен радио- и телевизионен пазар, макар че той много се разви през последните години. Следователно, ако директивата дава възможност да се либерализира практиката на телевизионното рекламиране, ако тя дава при определени ограничени условия да се въведе продукт плейсмънт, позицията на Съвета, многократно изказвана по време на тези семинари и при други публични дискусии, с която се обръщаме към вас като народни представители, е да въведете тази либерална рамка, която ще позволи на медийната среда в България да се развива. Това е важен въпрос, по който си струва да се разговаря. Самата директива въвежда и някои ясни принципи в подкрепа на аудиовизуалната политика на Европейската общност. Сред тях са минималната регулация, разделянето на съдържанието от преноса, защитата на всички ценности от обществен интерес, развитието на саморегулацията и на независими и ефективни регулаторни органи. Предстои и Изменителният протокол на Европейската конвенция за трансгранична телевизия да бъде открит за ратификация през 2009 г.
През цялата 2008 г. СЕМ активно участваше в разработването на новите текстове за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Още през м. март 2008 г. СЕМ предложи на вниманието на Министерството на културата свой проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и след това предложи в последователен ред две становища на Комисията по гражданското общество и медии. Едното становище беше твърде обстойно. То възразяваше срещу редица принципни положения, залегнали в измененията и допълненията на Закона за радиото и телевизията. Голяма част от предложенията на Съвета впоследствие бяха приети от Комисията по гражданското общество и медии. В този смисъл приносът на членовете и на експертите на СЕМ в подготовката на ЗИД на ЗРТ беше значителен както по обем, така и по съдържание.
Малко фактология. През 2008 г. Съветът е провел 63 заседания и 17 срещи с радио- и телевизионни оператори по различни професионални въпроси. Проведени са и са организирани твърде много срещи с националните обществени оператори, с националните търговски оператори. За цялата 2008 г. СЕМ е приел 236 решения, а за осем месеца през 2009 г. е приел 355 решения. С приемането на измененията и допълненията в Медийния закон на СЕМ бяха вменени много нови правомощия. Работата на СЕМ се удвои, и това определя по-активното приемане на много повече решения, тъй като имаме повече законови ангажименти. Това се забелязва и в събираемостта на приходите на СЕМ от такси от наказателни постановления и от продажба на конкурсни книжа. През 2008 г. сме събрали 1 568 126 лв. приходи, за осемте месеца на 2009 г. вече сме събрали 1 214 924 лв. от приходи, което показва, че именно в края на 2008 г. и началото на 2009 г. стартира процедурата по принудителните публични държавни вземания на несъбраните вземания и това доведе до по-големи приходи, които постъпиха в касата на СЕМ.
По отношение на основната дейност на Съвета в областта на лицензирането на нови радио- и телевизионни програми. През отчетната 2008 г. Съветът е издал 18 лицензии за радиодейност, а за осемте месеца на 2009 г. – 9 лицензии. Издал е лицензии за градовете Ахтопол, Ямбол, Ловеч, Велинград и Габрово, издаде индивидуална лицензия за радиодейност на обществения радиооператор – Българското национално радио за програма с наименование „Радио Видин”, общ политематичен профил. По искане на оператора, с решение от 5 август 2008 г. бе прекратена лицензията на Би Би Си за създаването на радиопрограмата „Би Би Си” за територията на Република България.
Един от спорните проблеми през 2008 г. беше със старта на аналоговите телевизионни конкурси в София, Варна и Пловдив. Този старт предизвика твърде голяма колизия в медийната общност, тъй като ние получихме няколко пъти писма от Комисията за регулиране на съобщенията и от Държавната агенция за информационни технологии, в които се обръщаше внимание, че за да може добре и безпроблемно да стартира цифровизацията, честотният ресурс, който ще се използва в тези аналогови конкурси за трите най-големи български градове, ще бъде нужен за някои от следващите, не толкова за първия етап от старта на цифровизацията, което доведе до решението на СЕМ на 13 март, с което отмени инициираните конкурсни процедури. Това решение се оказа правилно, то успешно мина през съдебния контрол на Върховния административен съд.
Освен с лицензиране, СЕМ се занимава активно и с регистрации. Какви са най-важните изводи в областта на лицензирането и регистрациите, тъй като това е основополагащата дейност на всеки регулаторен орган? През 2008 г. Съветът продължи своята практика за развитие и структуриране на радиосредата по отношение най-вече на големите градски аудитории в областните градове. В тази връзка бяха проведени радиоконкурси в онези областни градове, в които такива конкурси не бяха провеждали – Ямбол, Габрово, Монтана и Ловеч. Стартът на нови радиопрограми, предназначени за градските аудитории в отделните региони на страната, напълно отговаря на обществения интерес и на изискванията на Стратегията за радио- и телевизионна дейност чрез аналогово радиоразпръскване. Съветът, в синхрон със стратегията, която е въведена в Медийния закон, успешно проведе радиоконкурси и в градове, които са разположени в гранични зони, като Ахтопол и Дулово, в зони със смесено население – Велинград, и така изпълни изискванията на Стратегията за развитие на медийната среда в граничните райони и в районите със смесено население. В издадените програмни лицензии през 2008 г. преобладава общият политематичен профил. Само четири лицензии за нови радиопрограми са издадени със специализиран профил, като има подкрепа от страна на Съвета на интересни програмни проекти с подчертана местна насоченост или с ориентация към определен етнос, например програмата „Етно радио”. Издадените лицензии и регистрации за телевизионна дейност в преобладаващата си част са с национален обхват, което показва равнището на кабелизиране на българските домакинства. В общи линии общият политематичен профил преобладава и при регистрациите на телевизионни програми.
Втората важна дейност на Съвета е в областта на мониторинга на радио- и телевизионните програми, от една страна – по спазването на изискванията на Медийния закон, и от друга страна – по спазването на условията, заложени в програмните лицензии. През 2008 г. Съветът е издал 98 акта за установяване на административни нарушения, през осемте месеца на 2009 г. е издал 59 акта. През 2008 г. от тези актове сме издали 47 наказателни постановления, а за първите девет месеца на тази година сме издали 41 наказателни постановления. През този период Съветът започна активно да наблюдава как обществените оператори спазват плурализма на гледните точки в своите водещи актуално публицистични предавания. Беше направен мониторинг на „Неделя 150” – обзорното политическо предаване на седмицата на Националното радио, и на предаването „Панорама” - обзорното предаване на Българската национална телевизия.
Главните изводи и препоръки по отношение на мониторинга. През 2008 г. именно регионалният мониторинг, стартът на основните регионални центрове, започна по-активно и показа качествен скок в своята дейност. Петдесет от актовете за установяване на административни нарушения са издадени от експертите от регионалния мониторинг. В самия отчет има и някои препоръки. Наложително е и националният, и регионалният мониторинг през 2009 г. да работят по-активно в приложното поле на принципите на радио- и телевизионната дейност, в приложното поле на опазването на малолетните и непълнолетните от жестокост, насилие и порнография и недопускането на предавания, които внушават различни форми на нетърпимост.
Не бих искала да се спирам на правните дейности, дейността на Съвета в областта на процесуалното представителство. Можем да смятаме, че административнонаказателната дейност на СЕМ през 2008 г. е успешна. Съдът на втора инстанция е потвърдил 26 наказателни дела, а е отменил 14 дела. В бюджета на СЕМ са постъпили 147 896 лв., които представляват суми по наложени имуществени санкции с наказателни постановления от председателя на СЕМ. На първа инстанция от тричленен състав на ВАС са потвърдени 17 решения и е отменено едно решение, на втора инстанция от петчленен състав на ВАС са потвърдени 21 решения, а са отменени 5 решения. Около 90% от всички дела пред Върховния административен съд са решени в полза на СЕМ и са спечелени, около 70% от наказателните с административен характер дела по обжалвания и наказателни постановления отново са решени в полза на Съвета. Този висок процент показва и добрите резултати в дейността на регулаторния орган.
Съветът за електронни медии поддържа активни международни контакти. Участва във всички работни срещи на Европейската платформа на регулаторните органи - ЕПРА, и в заседанията на постоянния Комитет за трансгранична телевизия, както и в редица други международни форуми.
През 2008 г., както и предишните години, както и през 2009 г. СЕМ много активно провежда работни срещи и разнообразни публични дейности, които са изброени в отчета. Разбира се, наложително е и през тази година този професионален активен диалог с неправителствените организации да продължи, което и правим. Съвместната регулация е въпрос, който се поставя на дневен ред в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, ето защо ние поддържаме този активен професионален диалог.
Казах какви са приходите на СЕМ. В доклада най-подробно е разписано как СЕМ е разходвал своя бюджет по пера, и че през 2009 г. е необходимо да бъдат приети Вътрешни правила за установяване на публични и държавни вземания. Тези правила отдавна са приети и са публикувани на сайта на СЕМ и ние постоянно публикуваме съобщения за публични държавни вземания.
Като заключение ще кажа най-важните изводи, които са направени в отчета на СЕМ.
Първо, продължихме през 2008 г. практиката си за развитие и структуриране на радиосредата по отношение на големите градски аудитории, най-вече в областните градове. Забравих да спомена, че такава беше практиката на Националния съвет за радио и телевизия – предишния регулаторен орган, който стартира процедурите по радиолицензиране предимно за големите областни градове и за големите градски аудитории, разчитайки че общественият интерес е най-висок именно при тези градски аудитории. Проведохме конкурси в Ямбол, Габрово, Монтана и Ловеч, стартирахме успешно и проведохме конкурси и в някои по-малки градове като Самоков, градове, разположени в гранични зони – Ахтопол, Малко Търново и Дулово, райони със смесено население - като Велинград. В издадените от СЕМ програмни лицензии преобладава общият политематичен профил, много по-малко издаваме програмни лицензии със специализиран профил. Националният мониторинг е осъществил най-голяма активност в областта на принципите на радио- и телевизионната дейност и е издал съответните наказателни постановления. Две хиляди и осма година е първата година, в която регионалният мониторинг показа качествен скок в своята дейност.
Видими са и някои недостатъци в работата на СЕМ, които присъстват в отчета. Не беше осъвременен и приет нов списък със значими събития за националната аудитория. Както отбелязах, този списък, вече като становище – проект, е разгледан и в най-скоро време, след като се приеме в Съвета във вторник на редовното заседание, на следващия ден – сряда, ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Не бяха изработени и приети комплект от правилници, които гарантират нормалното въвеждане на системата за финансово управление и контрол. Много активно работим по тази процедура, вече сме приели 20 от тези правилници, до края на м. октомври всички правилници по системата на финансово управление и контрол ще бъдат приети. Не беше упражнен необходимият контрол върху нередовните платци, вече активно упражняваме този контрол. Не беше извършена атестация на служителите на СЕМ и не бяха актуализирани техните длъжностни характеристики. През 2009 г. приехме Правилник за атестирането на служителите и ще обсъдим въпроса кога да проведем това атестиране.
Най-важните предстоящи задачи, така както са отразени в отчета. Те са свързани с въвеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, за която ще помагаме каквото можем, и, разбира се, ще участваме в консултационния процес. Съветът за електронни медии провежда 21 конкурса за нови радиопрограми в градовете Пазарджик, Перник, Гоце Делчев и Девин. Предстои в края на м. септември да обявим конкурс и в градовете Силистра, Етрополе, Правец и Ботевград, като до средата на м. октомври ще финализираме тези 21 конкурса, както финализирахме конкурсите в Разград и Търговище. Ще продължим и процедурата по регистрацията на нови радио- и телевизионни програми, ще открием и процедура за издаване на лицензии по реда на чл. 116е от Медийния закон за национални или регионални програми, които ще бъдат разпространявани в мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, активно ще работи и мониторингът на СЕМ.
Отбелязвам само, че СЕМ инициира и създаде Експертен съвет като консултативен орган към своята дейност, който започва все по-активно да работи. От тази гледна точка както през 2008 г., така и през 2009 г. СЕМ има нови и много важни отговорности, от чието добро изпълнение зависи оптималното развитие на медийната среда и успешният преход на Република България от аналогова към цифрова наземна телевизия. Цялостната дейност на СЕМ като регулаторен орган както през 2008 г., така и сега трябва да е насочена към въвеждането на ясни правила за нормалното развитие и функциониране на медийната среда, в защита на зрителите и слушателите като медийни потребители. Такъв е духът на времето, такава е и повелята на обществения интерес. Благодаря ви много за вниманието.
Аз и моите колеги ще отговорим на всички зададени от вас въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Пешева.
Имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми членове на Съвета за електронни медии, колеги! Бих искал да започна с една молба – това да е последното извънредно заседание, което се налага като извънредно поради ангажименти на Съвета за електронни медии!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това ще го имаме предвид.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Препоръката не е отправена единствено към Вас. Смятам, че трябва да бъде обратна посоката на съобразяването на ангажиментите.
Сега по същество. Благодаря на госпожа Пешева за обстойното изложение. Много интересен е този доклад. Ще припомня, че неслучайно годишните доклади на СЕМ, както впрочем и тези на омбудсмана, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и прочее органи изцяло или частично избрани от Народното събрание, се приемат за сведение. Този статут на акта – приемане за сведение на годишния доклад, в конкретния случай на СЕМ, цели да подчертае независимостта на СЕМ от Народното събрание. Съветът за електронни медии не подлежи на пряк – в смисъла на този, на който подлежи Министерският съвет, парламентарен контрол. Това обаче не следва да се възприема превратно като безконтролност. Започвам с това напомняне на принципи, може би ще ви се сторят елементарни, защото и СЕМ, и ние като Народно събрание трябва да поемем своята отговорност за това, че през последните години се родиха крилати изрази като: „Спи ли СЕМ, СЕМ не види ли?!”, които крилати фрази в плана на самокритичността ще кажа, че припознаха като адресат и това Народно събрание в неговите издания – 38-мо, 39-то и 40-то. Естествено тези възгласи се появяваха след груби нарушения на основните принципи за медийна дейност, така коректно и така точно изредени в Закона за електронните медии.
Разбирам колко деликатна и трудна е ролята, която следва да изпълнявате вие. Разбирам колко е деликатна и чувствителна темата със свободата на словото, така щото всеки път, когато се говори за регулация, веднага се отключва асоциация за цензура например. Много е тънка, макар и съвсем ясна, но може би преднамерен тънка става границата между регулацията и цензурата, така както понякога се смесва свободата на словото например с правото да разпространяваш агресия чрез слово. Вие подчертахте Форума за езика на омразата – мисля, че той се проведе неслучайно. Казвам всичко това, за да обоснова тезата си, че може би са необходими още усилия по посока на разгръщането на ресурсите на саморегулацията на медийното пространство. Този рефлекс от тоталитарно време – всеки опит да се регулира медийното пространство, да се възприема като цензура, е по-устойчив, отколкото може би на нас ни се иска. Затова е важен въпросът със саморегулацията.
Докато Вие изнасяхте доклада, попитах вашите колеги: всички ли електронни медии са се присъединили към Етичния кодекс и какво правим с медии, които съвършено съзнателно отказват да се присъединят към него? Там принципът на саморегулацията не работи. Има ли идея СЕМ да диференцира подхода си към медии, които са приели Етичния кодекс, и към тези медии, които отказват да се присъединят към него? Аз мисля, че тук диференцираният подход се налага. Разбира се, може би греша. Това не означава, че ще се прилагат диференцирано принципите. Напротив, диференцираният подход се налага, за да се гарантират принципите, еднаквото им спазване от всички, а не нарочно строго отношение към тези, които не са се присъединили към Етичния кодекс.
Това е първият ми въпрос: може ли да се каже, че медии, които не са се присъединили към Етичния кодекс на електронните медии, нарушават по-често чл. 10? Констатирани ли са по-чести нарушения на чл. 10 от тези медии, или не може да се каже, че има подобно нещо? Говоря за малко по-сериозна конкретика по отношение на основната ви функция – да съблюдавате спазването на чл. 10 от Етичния кодекс. Естествено това предполага да сте изградили надеждна система за наблюдение, за мониторинг.
Вторият ми конкретен въпрос към Вас е: смятате ли за надежда системата за мониторинг и технически обезпечена ли е тази система, има ли връзка между тези две неща? Защото струва ми се сте съгласни, че идеята е не да реагирате постфактум въз основа на сигнали или след сигнали, а да се самосезирате непрекъснато и достатъчно бързо, защото закъснялата намеса на СЕМ е половин намеса.
Последният ми въпрос е: смятате ли за правилно едно или друго нарушение да се оценява като маловажно, като сериозно, в зависимост от това дали се извършва за първи, втори или трети път? Задавам този въпрос неслучайно, като изразявам личната си убеденост, че за нарушенията трябва да се съди по техните функционални признаци, а дали се допуска за първи, втори или трети път, това е вече малко по-странично обстоятелство, което може да „смекчи” или да „утежни” - с цялата условност на тези термини от наказателното право. Съзнателно ги използвам в кавички. Бързам, за да не ме контрирате, че не сте наказателен орган. Разбира се, че не сте.
Завършвам с това, че превенцията според мен трябва да бъде водещ принцип. Няма нищо по-надеждно от това да продължите добрата практика - периодически, не само в този годишен доклад пред Народното събрание и пред нас, а с вашите информационни бюлетини да давате информация за актовете на СЕМ, за добрите практики, но да намерите подходящия формат, в който всичко това наистина да се огласи, защото законът неслучайно прокламира съвсем убедително вашата независимост. Това не означава безконтролност, затова е и последната, Пета поправка на Конституцията, която задължава всички тези органи да представят годишни доклади. Тоест ние не сме за контрола върху СЕМ, но бихме искали СЕМ не само въз основа на конституционната норма да припознае Народното събрание като орган, пред който може да представя своите отчети. Казвам: не на Народното събрание, а чрез Народното събрание да дава своя отчет на обществото. Много е тънка разликата и моля тя да се отчете. В този смисъл ние бихме били периодично домакини на изслушването на ваши междинни доклади. Ако това е предназначено за пленарното заседание, нищо не пречи веднъж на тримесечие или веднъж на шестмесечие да представите междинни доклади за вашата дейност пред тази комисия, която ще ви осигури достатъчна и тежест, а може би ще бъде и добър медиатор, за да може значителна част от българското общество, което се интересува от тези проблеми, да се запознае с вашите доклади. Защото брошурите се четат само от специализирана аудитория, не се заблуждавайте. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Госпожо Пешева, имате думата.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Благодаря на господин Местан за коректното изказване и за зададените въпроси.
Бих искала да кажа, че преди началото на това заседание на уважаемите членове на комисията раздадохме междинния шестмесечен отчет за дейността на Съвета за електронни медии през 2009 г., който е публикуван на сайта на СЕМ. Ние публикуваме всички свои доклади, отчети, решения, декларации и становища на сайта на СЕМ.
Обръщам внимание на господин Местан, че в новия обновен сайт на СЕМ имаме специален раздел – Информационен бюлетин, където са публикувани всичките 12 издания за 2008 г. и първите издания за 2009 г. От 2008 г. насам публикуваме съдебната практика на Върховния административен съд по важни професионални казуси. Публикуваме развитието на тази съдебна практика, която е много полезна за медийния сектор, и секторът много отдавна искаше от нас да направим тази публикация.
Ще започна от последния въпрос, свързан с наблюдението на радио- и телевизионните програми, доколко системата на радио- и телевизионния мониторинг е технически обезпечена. Неслучайно ви раздадохме каква е актуалната медийна среда в Република България към 8 септември 2009 г., тъй като всички данни, които се съдържат в отчета за 2008 г., вече не са актуални. Тази актуална медийна среда е следната: 454 програми, които се създават от 196 оператори, предназначени за наземно радио или телевизионно разпръскване чрез кабел или сателит. От тези 454, 304 са радиопрограми, има 9 телевизионни програми, има 20 радиопрограми, предназначени за кабелни електронни съобщителни мрежи, и 119 телевизионни програми, предназначени за кабелни електронни съобщителни мрежи или сателит.
Цялото това море от програми се наблюдава от Дирекция „Мониторинг”, която включва 26 експерти. Ще направя едно сравнение, което не намирам за коректно - Федералната комисия по комуникациите в Съединените американски щати работи с 800 експерти. Пак твърдя, сравнението не е коректно. Организацията и регулацията на електронната медийна среда в Съединените щати е различна, но всеки регулаторен орган в Европейския съюз работи с повече експерти. Да се наблюдава това море от програми по спазването на изискванията на Закона за радиото и телевизията постоянно от 26 експерти е много трудна работа. Практиките в Европа, както и у нас. Много често работим по сигнали и правим така наречените различени видове мониторинг, като сменяме в различен методически режим, наблюдаваме през различните месеци различна извадка от медийната среда.
Що се отнася до техническата обезпеченост, Съветът спечели проект за институционално укрепване на мониторинга по линия на Програмата ФАР и ние имаме интегрирана система за развитие на мониторинга, която даде и дава своите дефекти. В момента сме в процедура на промяна на фирмата, която ще обезпечава сервиза. Комисията ще се събере днес в 16,00 ч. – днес до обяд беше срокът за подаване на оферти, за да можем да преодолеем някои технически несъвършенства със самата система. С конкретните детайли на техническите несъвършенства не бих искала да ви занимавам, но преди седмица изпратих писмо до президента на фирмата „Едиал”, която е автор на софтуера по линия на проекта ФАР, с молба да изпрати двама експерти в София за преодоляване на някои технически трудности. Вземаме всички възможни мерки тази интегрирана система да е в нормален работен режим и да преодолеем някои големи технически трудности, които срещаме с интегрираната система. Това не пречи на СЕМ да осъществява различните видове наблюдения, да извърши усилено наблюдение по време на двете предизборни кампании – избор на евродепутати и избор на народни представители. На сайта на СЕМ бихте могли да се запознаете и с двата доклада.
Що се отнася до проблема за саморегулацията и за цензурата, определено мога да твърдя, че СЕМ в цялата си осемгодишна история не е упражнявал цензура. Винаги сме се старали да се движим в рамките на закона. Често получаваме писма с императивната закана, че трябва да спрем едно или друго предаване – „ВИП Брадър”, „Биг Брадър” или други предавания. Не, СЕМ не е цензур, той не упражнява цензура, няма право да спира или да качва предавания, няма право да се намесва в програмната политика на която и да е радио или телевизионна организация. Електронните медии в България са независими, имат собствени програмни решения и собствена програмна политика, но когато нарушават изискванията, заложени в Медийния закон, тогава СЕМ упражнява съответния контрол. Този контрол може да е текущ, може да е последващ, както когато правим програмен мониторинг по спазването на условията на програмните лицензии, може да е чрез задължителни указания. Има различни правни техники, които предвижда Медийният закон и които прилагаме.
Категорично и отговорно заявявам, моите колеги могат да го потвърдят, че никога СЕМ не е упражнявал цензура върху радио или телевизионно предаване или програма. В общи линии, почти е нямало подобен вид обвинения по отношение на СЕМ.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Обвиненията са в обратната посока – че не се прилага достатъчен контрол за спазването на чл. 10.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: За 2008 г. една от съществената част от административнонаказващата дейност на СЕМ е свързана с чл. 17 във връзка с чл. 10. В момента издаваме множество наказателни постановления при нарушаването на влиятелните търговски телевизии на Закона за здравето и на Закона за радиото и телевизията, нерегламентирана експозиция на телевизионни реклами на ракиите „Грозден”, „Пещерска гроздова”, водка „Аляска”. Имахме дори обща среща с двете ръководства на най-влиятелните търговски телевизии – bTV и „Нова телевизия”, по повод на драстичните нарушения на Закона за здравето, които застрашават физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните. По инициатива на СЕМ в средата на октомври ще се проведе публична дискусия на тема „Медии и деца”. Тя ще се подкрепи и от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, както и от Центъра за психологически изследвания, който се занимава с децата в риск. Ще поканим вашата комисия, Държавната агенция за закрила на детето, Асоциация „Родители” и различни неправителствени организации, които работят в областта на детската превенция, така че не изоставяме, господин Местан, тази тема. Темата е изключително важна, тя стои в центъра на европейския регулаторен дебат. Това е проблем, с който постоянно се занимаваме.
Саморегулацията и дали ще прилагаме диференциран подход към различните радио- и телевизионни оператори, които са подписали или не Етичния кодекс. По-голямата част от печатните медии подписаха Етичния кодекс, а не електронните медии. Разбира се, това е право на всяка медия да го подпише. Не бихме могли да проявяваме диференциран подход по отношение на прилагането на Закона за радиото и телевизията, защото имаме равно отношение към всички радио- и телевизионни оператори и прилагаме недискриминационно една и съща пропорционалност както по отношение на нарушенията на закона, които правят големите национални оператори, така и някои малки национални оператори.
По отношение на така нареченото първо нарушение. Има хипотеза и практика в регулаторния орган през последните осем години, че когато не е особено тежко и е първо нарушение на един радио- и телевизионен оператор, не налагаме санкция, а изпращаме строго писмо на съответния оператор, обръщаме внимание, че е нарушил закона, че това е първо нарушение и именно поради тази причина не налагаме санкция. Но когато това нарушение е на принципите на радио- и телевизионна дейност, ако е свързано примерно с нетърпимост между гражданите, с внушаване на жестокост и насилие, с религиозна и етническа нетърпимост, тогава не прилагаме подобна мярка. Но ако е банално нарушение, примерно, че рекламният блок се е появил на 18-ата минута, вместо на 20-ата, тоест има непрецизност от страна на оператора, тогава смятаме, че това нарушение трябва да се сметне за маловажен случай. Сметната палата също ни обърна внимание на този проблем, като в най-скоро време ще изработим вътрешни правила за така нареченото маловажно наказуемо деяние от другото маловажно ненаказуемо деяние. В рамките вероятно на месец ще приемем тези правила.
Изчерпах ли въпросите, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Можем да кажем, че саморегулацията стои много по-добре по отношение на печатните медии, отколкото на електронните. Присъединяването към Етичния кодекс всъщност е заявка, че този оператор желае да се включи в този режим на саморегулация. Имате ли обяснение какви са причините някои медии да се въздържат и Вашата лична оценка?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ако мога да допълня. Имате ли наблюдения, тези, които са подписали Етичния кодекс, те ли нарушават повече или обратно – тези, които не са подписали? Ако не са го подписали, значи е умишлено, и е добре да се вземат мерки по този въпрос.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Не мога да се ангажирам с някакви данни, не сме правили такъв тип наблюдение. Всички големи влиятелни национални телевизии, доколкото съм осведомена, се придържат към Етичния кодекс на българските медии. Големите влиятелни вестници също са подписали Етичния кодекс.
В България развитието на третата мрежа е още в началото си, макар че последните пет години има много голяма зрялост и развитие на неправителствения медиен сектор. Още веднъж ви обръщам внимание, че ние даваме съответния бонус и съответните точки при конкурсите за нови радиопрограми на тези оператори, които ни представят правилници за организация на собствената си дейност. Тоест те искат да получат лицензия за радиопрограма и много често голяма част от кандидатите в различните конкурси представят и Етичния кодекс на българските медии. Представят и своите правилници за рекламата и спонсорство, и своите правилници за вътрешния трудов ред, правилници за продуцентска дейност и много често в тяхната конкурсна документация е приложен и Етичният кодекс. Това е много позитивен факт, тоест има развитие и оценка, че е много важно да се спазват вътрешните правила. Голяма част от кандидатите, които печелят конкурса, се придържат към Етичния кодекс на българските медии. Смятам този факт за положителен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ: Искам да напомня на уважаемите колеги, че саморегулация и подписване на Етичен кодекс са две различни неща. За огромно съжаление, на първо място може да се даде примерът за печатните медии - има доста медии, които са подписали Етичния кодекс, но упорито не го спазват. Всички го знаете, някои от вас са и потърпевши. Вие, уважаеми господа от далечната вече опозиция, започвате да го изпитвате и на собствен гръб. Говорим за печатните медии, за съжаление го има и в електронните медии, така че това не е никаква гаранция.
В тази връзка искам да задам един друг въпрос, тъй като не открих отговора в отчета на Съвета за електронни медии: дали са извършени през 2008 г. проверки за действителните собственици на електронните медии? По закона СЕМ има право да възлага на компетентните органи да извършат такава проверка, защото знаете, че част от най-големите спорове през 2008 г. и началото на 2009 г. бяха свързани именно с обвързаността на собственици и собствености в електронни медии. Няма да давам конкретни примери, всички се досещате. Благодаря ви.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Съгласно измененията и допълненията на Закона за радиото и телевизията СЕМ беше длъжен през м. март – април да стартира новия Публичен регистър, който съдържа цялата базова информация. Всички уважаеми госпожи и господа народни представители знаят, че СЕМ успешно стартира Публичния регистър. Във всеки момент Вие можете да влезете, господин Иванов, и да видите цялата налична, съгласно изискванията на Медийния закон, информация за собствеността и за собствениците на различните радио- и телевизионни оператори в Република България. Актуализирането на регистъра е всекидневно. Всеки ден след всяко заседание се публикуват в регистъра всички решения, становища, изменения на програмни лицензии, изменения на собственост, изменения на юридически лица, задължени лица. Цялата тази информация в рамките на пет работни дни се актуализира, така че регистърът, който поддържаме в момента, напълно отговаря на изискванията на закона и цялата базова налична информация за собствеността се намира на сайта на Съвета.
СТОЯН ИВАНОВ: Извинете, аз знам, че има такъв регистър. Но въпросът ми беше в по-друг смисъл: дали са извършени проверки през 2008 г., доколко това, което е декларирано и представено като документи в СЕМ, отговаря на истината? Тоест дали реалните собственици на определени медии не са скрити? Съветът за електронни медии има право да възлага такива проверки на съответните компетентни органи, тоест да поиска от тях да проверят дали това, което е декларирано и внесено като документи, е така.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Особено в лицензионния процес проверяваме доколко кандидатстващите юридически лица отговарят на изискванията на закона, правим проверки по чл. 105, ал. 4, т.7 за рекламната дейност, правим проверки по чл. 108. Когато сме правили проверки в различни казуси и хипотези, правим ги чрез съответните системи ДАКСИ, Апис регистър, но много често правим проверки и чрез съответния районен или градски съд. В момента правим проверка за един оператор в Благоевградския окръжен съд - как стоят нещата със собствеността, с рекламната дейност, така че правим постоянно подобни проверки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, съзнавам, че следобедните заседания са най-тежки, искам само малко да разведря обстановката. Имах особеното усещане да бъда един от първите членове на създадения през 1998 г. така наречен Национален съвет за радио и телевизия с един особен закон. Бяхме една интересна група, главно хора, свързани с култура, с малко експерти и беше много интересно. Ние се изживяхме наистина малко като цензури и имахме няколко остри намеси като регулатор. Спомням си, известни български момчета от шоуто дойдоха да предложат с най-добро чувство услуги, да ни помогнат, за да работим. Ние се помещавахме тогава в Партийния дом. След като ги натиснахме точно тези две момчета с едно от становищата, твърдя, че интересът на журналистиката беше много голям към този нов орган. Тогава излезе фразата – съкратено беше НСРТ, стана: НеСеРеТе.
Прави ми впечатление, че в тези години обществеността не е наясно каква е точната функция на този регулативен орган. На какво го отдавам? На груби скандални намеси в неща, по които и на мен ми се е искало и като гражданин да има по-активна намеса, но законът позволява едно и друго и те не могат да правят и това. Тогава сигурно много повече щеше да се чува за тяхната работа. Разбира се, в тези години много неща се направиха. Тогава се интересувахме от практиката във Франция например, където, за какво говорим, какво налага и какви санкции може да наложи той.
Бидейки четири години и в Министерството на културата, искам да кажа, че общуването между Съвета и Министерството на културата в различните сфери беше постоянно, признавайки тяхната голяма ангажираност, забавяйки ни някои от становищата, които трябваше да движим. Затова смятам, че отчетът, който днес разглеждаме, с голямата въпросителна защо не е разглеждан от предишните ни колеги, още от м. март е влязъл, трябва да бъде приет такъв какъвто е. Също съм убеден, че в следващо време ще имаме общувания с нашите колеги и по-чести, защото всички ние тук ще си избистрим и въпросите към тях във времето.
Спомням си, че през 2001 г. първият закон на 39-ото Народно събрание беше Законът за радиото и телевизията, за да отпадне НСРТ и да се смени със СЕМ. Искам да уведомя, че, по мои пресни спомени, трябва да се прави нов закон във връзка с преминаването към цифрова телевизия - това е едно изискване. Нас, приятелки и приятели, ни чака много тежка работа, защото този закон се пише много трудно. Не че ние ще го пишем, но трябва да го схванем, за да бъде наистина качествен.
В този смисъл искам да предложа няколко неща като препоръка за по-нататъшната ни работа и работата на колегите от СЕМ. Смятам, че СЕМ трябва да вземе по-активна позиция по въпроса с незаконното излъчване и предаване на ТV-програмите – това е много тежка материя. Това е голям проблем за нашата страна, знам за какво става въпрос. Ние сме постоянно в черни списъци и в последния момент какви ли сцени не се разиграват, какви обсъждания, за да ни извадят и да не бъдем черни в Европа, и за Щатите говоря.
През м. май т.г. като председател на Съвета за защита на интелектуалната собственост, с решение на Министерския съвет, под ръководството на министъра на културата се създаде този Съвет за интелектуална собственост, в който участва прокуратурата, полицията, Министерството на правосъдието – всички структури и колегите, които са свързани, и с активното участие на гражданските сдружения, които наблюдават авторските права. Той изигра своята основна роля да излезем от списъка, защото бяхме в черната група. Като председател получих много сериозно писмо от едни от най-големите чужди правоносители, които се оплакват от положението със защита на техните права при кабелното предаване и препредаване в България. Бяха ни сложили в рамките на Европейския съюз в най-лошо положение. Всички разбираме, че този проблем много трудно може да бъде решен само от Министерството на културата. Няма как само да го реши, ако не обедини своите усилия с тези на СЕМ и КРС.
Затова предлагам и припомням на колегите от СЕМ, че може да инициират нов живот на едно споразумение, което ние – казвам ние, защото аз участвам в него, подписахме през 2006 г. между Министерството на културата, СЕМ и КРС за по-тясно сътрудничество при решаването на този голям проблем в областта на интелектуалната собственост. Тук става дори въпрос за информацията, която трябва да отива и в Министерството на културата, за да следват допълнителни наказателни санкции към тези, които го нарушават, и така ще си помогнем много. От друга страна, предлагам СЕМ да започне да прилага своите нови правомощия, разписани в чл. 125в и в чл. 126а от ал. 6, т. 2, ал. 2 от същия член на Закона за радиото и телевизията, влязъл в сила от 2009 г. във връзка с разпространяваните български и чуждестранни програми и налагането на санкции при разпространението на тези програми без уредени права. Санкциите са доста големи и мисля, че ще изиграят своята превантивна роля. Всички добре знаем - удари го по джоба, и ще се реши, колкото и да им е неудобно. Мисля, че само това пълноценно взаимодействие - това е мое предложение, предполагам, че и колегите от Министерството на културата ще го възприемат, това сътрудничество в предложен меморандум, приетите мерки в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост, с участието и на гражданския сектор могат да доведат до положителни резултати.
Уважаеми дами и господа, аз съм доволен, че се събрахме извънредно, защото това е голямо напрежение за работещите в самата система. Да, аз си задавам непрекъснато въпроси и съжалявам, че някои наши закони са прекалено демократични. Имам въпроси, но ще ги задам не сега, за да не ви губя времето. В закона е 50% европейска програма, макар че ние настоявахме да бъде записано 30% българска програма, без новинарски емисии, и 20% европейска програма. Европейският съюз не го възприемаше.
Моят въпрос е: прави ли се мониторинг какво излъчват? Те основно наблюдават националната телевизия, но не е само тя. Това е европейска мярка и ако разберете какво правеха французите, когато се интересувахме от тази работа - 50 френска, европейската допълнително. Непрекъснато идват писма: защо само американско кино? Сега започнаха да питат: не е ли много руското кино? Извинявайте, но сега при мен идват писма и въпроси: само турски сериали ли ще се гледат по двете национални частни телевизии?
Предлагам да приемем отчета, а в следващи наши разговори да коментираме и да предложим нови неща, които те биха могли да направят. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми ексминистър Данаилов, аз Ви благодаря за чудесното изказване. Вие, когато бяхте действащ министър, знаете, че СЕМ регулярно изпраща на вниманието на Европейската комисия, през Министерството на културата, данни за квоти европейски произведения. Качили сме специално съобщение на сайта на СЕМ как трябва националните телевизионни оператори да изпращат данни за квоти европейски произведения и произведения, създадени от независими продуценти, на основание § 4 и 5 от новата директива. Изпратили сме през м. август на всичките 61 национални телевизионни програми в България специални писма, така че много внимателно следим този процес.
По отношение на спазването на изискванията, заложени в чл. 125в, дали всички предприятия, разпространяващи електронни съобщения, разпространяват програми - български и чужди, с уредени права. В понеделник по този повод беше проведена работна среща с Асоциацията на българските кабелни оператори и със Сдружението на малките и средни кабелни оператори „Клуб 2000”, тъй като те са задължени по чл. 125в на всеки шест месеца да предоставят информация, документи на Съвета за уредени права. Първият шестмесечен срок изтече на 24 август, на 14 август – 10 дни преди крайния срок, публикувахме напомнително съобщение, което и в момента е на сайта на СЕМ, какви документи трябва да представят. Договорили сме се, че ще направим втора среща, тъй като в България, съгласно Регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията има 525 предприятия, които разпространяват електронни съобщения наземно кабел и сателит. От тези 525 предприятия, съгласно Регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията, 328 не бяха предоставили съответната информация в СЕМ. През последните пет работни дни съм подписала може би 30 документа и предоставяне на информация от различни предприятия, разпространяващи тези съобщения. Проблемът е много сериозен, смятаме да проведем втора работна среща. Разговаряла съм с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, също ще се включи, там има такава секция. Във вторник ще обсъждаме и на редовното заседание на СЕМ дали ще вървим към становище по прилагането на чл. 125в, защото се оказва, че голяма част от тези предприятия нямат договори за програмите, а имат писма за съгласие. В част от договорите с чуждите програми има конфиденциални клаузи. Не искам да влизам в тези подробности, но сме взели всички възможни мерки да изпълним тази част.
По отношение на проверките на нерегламентираните програми, в сряда се състоя съвещание с всички ръководители на регионалните центрове на СЕМ във Варна, Бургас, Видин, Благоевград и Пловдив. Във всичките активно правим проверки на нерегламентираните излъчвания. Би трябвало да ви уведомя, че Комисията за регулиране на съобщенията през целия м. август прави тези проверки, така че имаме право по закон да налагаме санкции за нерегламентираните излъчвания. Вероятно някъде до средата на октомври или до края ще приключим проверките, ще започнем да налагаме санкции, една част от информацията ще препратим на вниманието на Комисията за регулиране на съобщенията, така че нито един от тези въпроси не е останал извън полезрението на професионалната ни работа.
Иначе сте прав, хубаво е да има споразумение между Министерството на културата и регулатора, който регулира електронните съобщения, защото уреждането на авторските права, интелектуалната собственост е един от много големите проблеми в Европейската медийна регулация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, въпроси?
Давам думата на господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Не съм специалист в тази сфера, а и не можах да се запозная в подробности с доклада. Тук се каза, че в таблицата може да се проследи какви нарушения най-често са установявали експертите на СЕМ, но в таблицата няма нищо. Разбрах, че и при други колеги е така. Явно това е технически проблем.
Това, което тук не можах да видя, видях в другия доклад. В предния парламент бях в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, там неколкократно са поставяни въпроси от страна на Агенцията за закрила на детето за участието на деца в реклами, първо, и второ – за действията на децата в тези реклами. В една реклама на прах за пране се говори за бой между децата и кой е победил – Сашо ли победи, и т.н. В друга реклама децата си разказват с коя чиния може да се гледа порнографска телевизия. Виждам, че от началото на тази година имате пет писма от Агенцията за закрила на детето, но са наложени само две санкции. Въпросът ми е: как осъществявате това взаимодействие с Агенцията за закрила на детето?
Вторият ми въпрос е съвсем конкретен, той касае бюджета на СЕМ. В отчета сте ни представили данни, че през 2008 г. за периода 1 януари – 31 декември са изплатени за други външни услуги 139 хил. лв., в това число за печат за бюлетин 14 328 лв. След това в другия документ, който ни давате, пише, че издаването на бюлетин на СЕМ за 2009 г. се забави твърде много, поради факта, че през 2008 г. не беше издаден нито един брой на бюлетина. Как в единия пише, че имате разходи, в другия пише, че не сте ги издали?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Всички бюлетини на СЕМ за 2008 г. са издадени отдавна, те са публикувани на сайта. Съветът взе решение бюлетинът от началото на 2009 г. да се издава само в електронен вариант с оглед спестяване на средства и първите четири броя се намират на сайта на Съвета. Имаше забавяне с издаването на бюлетин на СЕМ, което е преодоляно.
ВАНЬО ШАРКОВ: Конкретният ми въпрос е: отчитате разход на средства за издаване на бюлетина, а в другия доклад пишете, че не е издаден бюлетинът.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Малко ми е сложно да Ви отговоря на този въпрос. Обикновено сумата за издаване на бюлетина се гласува на заседание на СЕМ. Тази сума е отделена за издаването, за отпечатването, имаме договор с фирмата „Тип топ прес”. Не мога да вляза в такива подробности, но при всички случаи мога да кажа, че отчетът за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ е заверен и за 2007, и за 2008 г. от Сметната палата без никакви възражения.
ВАНЬО ШАРКОВ: Предполагам, че е станало същото нещо както през 2008 г. – това е платено, а издаването е през 2007 г.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Платили сме всички суми за всички броеве на бюлетина през м. декември. Платили сме авансово всичко за 12-те броя, но ги издадохме някъде до средата на 2009 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Един от въпросите си ще трансформирам в молба, госпожо Пешева. Окуражен съм и от господин Велчев да сторя това. Ако може да ни предоставите информация – става въпрос за радио- и телевизионните оператори, кои от тях са се присъединили към Етичния кодекс, кои не са се присъединили? Можем ли да получим информация дали предположението ни, че тези, които не са се присъединили към Етичния кодекс, са в по-чест режим на нарушаване на чл. 10? Ако може да ни дадете конкретна и ясна информация. Уверявам Ви, че докладът ще звучи доста по-конкретно и по-тежка, ако бъде допълнен с тази информация. Не искам да си мисля, че този проблем може да стои извън вас, защото поощряването към режим на саморегулация, също би трябвало да бъде една основна функция на СЕМ. Благодаря.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Има Етична комисия по електронните медии, има Етична комисия за печатните медии, които фактически прилагат и спазват стандартите на Етичния кодекс, но разбира се, господин Местан, ще направим всичко възможно да Ви предоставим тази информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ще си позволя да отправя една молба към вас за нещо, което не видях в отчета. Аз нямам усещането, че се изпълнява това изискване за европейска продукция, което го има. Колегите задават конкретни въпроси, на които аз ще се радвам да получим конкретни и кратки отговори. Ако може да ни предоставите списък на телевизиите, които нарушават това изискване на закона, и точно как го нарушават. Някой трябва да изисква 50% да излъчват европейска продукция, в това число и българска, той излъчва примерно 5% българска продукция и още 12% европейска. Тоест не само да видим тези, които нарушават закона, а и в каква степен го нарушават. Българските зрители са „изпържени” буквално от лошокачествена продукция, която се бълва в огромно количество. Знам, че на вас ви е изключително трудно в една държава, която трудно се подрежда, включително и медийно – аз също имам своя исторически принос в това медийно разбъркване и вина, но нали сега се опитваме да подредим по някакъв начин нещата. Знаете, че особено в производството на българска продукция има и смисъл не само като идентичност – културна, национална и т.н., а и като подкрепа на местната индустрия. Грижа на СЕМ е, ако не може да овладее този процес или да го контролира, поне да ни информира на какво ниво е в момента, да имаме моментна снимка. Мисля си, че в един такъв отчет е добре съвсем конкретно да се видят тези телевизии, които нарушават закона драстично, не че не трябва да се дадат тези, които го нарушават малко – всички трябва да се видят. Тъкмо идва време и за отчета за 2009 г., така че в този мониторинг трябва да се отрази и спазването на българска и европейска продукция.
Второ, тъй като моето семейство сега е малко по-голям консуматор специално на детски предавания, питам ви: като ги прелицензирате медиите и преди да сте ги прелицензирали, дали запазвате изискванията за процента на детски предавания? Като го запазвате или не, този процент като изискване пак дали се спазва? Защото имам усещането, че и този процент също не се спазва, така като не се спазва и процентът за европейска продукция. Ако можете да ни представите списък на това кой нарушава закона и в каква степен, мисля, че ще е полезна информация за всеки един колега в комисията, а мисля, че и за обществото.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господин Курумбашев, процентът европейска продукция включва и българска и се отнася само за националните телевизионни програми. Не се отнася за програми, които са с регионален или местен обхват, а само за националните телевизионни програми, които се излъчват наземно чрез ефир, кабел и сателит. В България в момента национални телевизионни програми са повече от 61, защото почти всички регистрации на нови телевизионни програми, разпространявани чрез кабел и сателит, обикновено са с национален обхват. Още веднъж ще повторя, че в момента събираме тази информация за 2009 г., тя трябва да се предостави на вниманието на Министерството на културата и на Европейската комисия през м. март 2010 г., че в средата на август сме изпратили 61 писма до 61 телевизионни национални програми наземни чрез кабел и сателит за предоставяне на процент европейски произведения съгласно § 4 и 5 от Директивата, така че сме си свършили работата, господин Курумбашев.
Ако отворите сайта на Съвета, ще видите, че сме сложили самата матрица, която е предоставена на България от Европейската комисия, по която те трябва да попълват, и по този начин да предоставяме на Брюксел процента европейски предавания, когато това е възможно. Законът казва: когато това е практически възможно. Имаше спор при измененията и допълненията на Закона за радиото и телевизията дали да отпадне, или да остане този текст, но, извинете, този текст се намира и в новата, и в старата Директива за аудиовизуалните медийни услуги.
Що се отнася до прелицензирането. Вероятно визирате, че прелицензирахме за цифрово наземно разпространение двете национални търговски телевизии – bTV и „Нова телевизия”. Да, така е, прелицензирахме ги, двете телевизии имат общ политематичен формат. Отварям Допълнителните разпоредби на сега действащия Медиен закон и чета задължителните предавания, които трябва да се съдържат в общия политематичен профил. Това са предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост. Стриктно сме спазили изискванията на закона, тъй като динамиката в медийната среда е много голяма. Новите медии настъпват, и то много бързо, новата директива изисква от регулаторния орган да регулира телевизия онлайн, и ако вие въведе това правило на директивата, ние ще регулираме и интернет телевизионните излъчвания. Разнообразяването на средата означава стриктно да се съобразим с това, което е записал в легалната дефиниция на Допълнителните разпоредби българският законодател. Наистина в новите лицензии за цифрово разпространение на bTV и „Нова телевизия” са включени предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, като в рамките на предавания с образователна насоченост много често попадат и детските предавания.
Не сме отстъпили нито на милиметър от това, което българският законодател вече е написал в актуалния действащ Медиен закон. Колегите ми напомнят, че направихме регистрация на детски канал за разпространение чрез кабел, който се казва „Да Винчи”. Имаме специализирани формати, които регистрираме, имаме дори и детски телевизионен канал.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Госпожо Стефанова, заповядайте.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, исках да взема думата по отношение на българските продуценти и българската външна продукция, която се предоставя на нашите телевизионни оператори, защото още от миналата година СЕМ има ясно изразена позиция. Няколко пъти се срещахме с новата Асоциация, която е на външните продуценти, и сме убедени, че в процентно съотношение броят на българската продукция трябва да расте. Може би сега е моментът да се говори по този въпрос, защото новата Директива за аудиовизуални медийни услуги трябва да бъде приета и ние да я следваме. Това би трябвало да се случи до края на годината, така че аз се надявам, че ще намери отражение и решението на този въпрос. Тоест българската продукция да бъде повече, отколкото чуждестранната, която се купува, прав е господин Курумбашев, много евтино. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други предложения? Няма.
Предлагам на вниманието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите проект за решение, който да внесем в Народното събрание, по отношение отчета на Съвета за електронни медии за 2008 г. със следния текст:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:

Приема за сведение отчета на Съвета за електронни медии за 2008 г.”
Подлагам на гласуване: отчетът се приема единодушно.
С това изчерпахме дневния ред. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,38 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова




Стенограф:
Валентина Меченова