законопроекти № 954-01-10 и 054-01-11 за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесени от народните представители Даниела Петрова и Павел Димитров, внесени на 27.08.2009 г.

---

На 9 септември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроекти № 954-01-10 и 054-01-11 за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесени от народните представители Даниела Петрова и Павел Димитров.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 16,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова, председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден на всички гости, които са уважили нашето заседание! Ако колегите членове на комисията нямат други предложения или допълнения, моля да гласуват предложения дневен ред.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Гости на нашето заседание са представители от Народното събрание, представители на съдебната власт, на Министерския съвет, на Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, Националната художествена академия, Катедра „Консервация и реставрация”, Националната художествена галерия и Регионалния исторически музей – Кюстендил, Антиквариати и представители на неправителствени организации.
Във връзка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към законопроекта са постъпили Становище от Министерството на културата и Становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, които ще ви бъдат представени от съответните представители на институциите.
Предлагам първо да чуем становището на съпътстващата комисия - Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като на господин Светлин Танчев му предстои среща с турския посланик, след което подробно ще представя мотивите към двата законопроекта.
Ако нямате нищо против, моля да гласуваме промяната в тази процедура.
Благодаря. Предложението се приема единодушно.
Давам думата на господин Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да представи становището си.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Становището, което ще ви представя, беше обсъдено на заседание на комисията на 3 септември.
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.
На заседанието, проведено на 3 септември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова.
В заседанието на комисията взеха участие народният представител Даниела Петрова, съвносител на законопроекта, господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата и Донка Нейкова Любенова – началник отдел „Правно-нормативна дейност” в Министерството на културата.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство цели осигуряване на пряко прилагане на Регламент на Европейската общност № 116 от 2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата, Регламент на Европейската общност 116 от 2009 г.
В законопроекта се предвижда привеждане на българското законодателство в съответствие с Регламент на Европейската общност 116 от 2009 г., който кодифицира неколкократно изменения Регламент № 3911 от 1992 г. на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата с оглед постигане на яснота и рационалност.
Законопроектът предвижда също отнемане на правомощията и отмяна на статута на Националния институт за опазване недвижимото културно наследство в полза на създадения със закон Инспекторат към министъра на културата, което е предмет на националното законодателство.
В § 1, т. 2 от законопроекта се предвижда министърът на културата да координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство, което също е предмет на национално законодателство.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство осигурява предпоставки за прилагането на Регламент на Европейската общност № 116 от 2009 г.
С оглед гореизложеното Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.”
Това е нашето становище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Ако имате въпроси към господин Танчев, можете да ги зададете.
АНТОН КУТЕВ: В становището, което виждам пред мен, виждам, че този законопроект отговаря на изискванията на регламента, но не виждам становище дали в предишния си вид отговаря. Интересно ми е все пак и би трябвало да се направи този анализ в комисията – дали предишният вид на закона отговаря на регламента.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно този въпрос не го дискутирахме в комисията – относно предишния закон, но тук може би експертите, които ни помогнаха в изготвяне на това становище, могат да ни запознаят с предишното състояние.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз мога да Ви отговоря на този въпрос, след това ще дадем думата на експерта на съответната комисия. Тук става въпрос за правно-техническа грешка в изписването на номера на регламента в действащия Закон за културното наследство, тъй като към на момента на влизането в сила на закона и публикуването му в „Държавен вестник” е бил факт в публичното пространството издаденият регламент, който е кодифициран. Това е същият регламент с всички внесени подобрения и кодификация и той е под № 119 от 2009 г., а е приет на 18 декември 2008 г. Така че към момента на гледането просто е допусната техническа грешка изписването, не се изменя идеологията на закона.
АНТОН КУТЕВ: В такъв случай, ако поправяме техническа грешка, ние не я поправяме със седем страници. Доводите за подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение от седем страници очевидно не са поправка на техническа грешка. Но това според мен е следващ разговор, той не е в момента към комисията, а ще бъде в рамките на следващото обсъждане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Само едно уточнение да направя. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се произнася само в частта, касаеща регламента, не се произнася по същество за другите предложения, които са предмет на обсъждане в постоянната комисия.
АНТОН КУТЕВ: Какъв беше отговорът на комисията на въпроса старият закон отговаря или не отговаря на регламента?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не отговаря.
Ако нямате други въпроси, да благодарим на господин Танчев и да преминем по същество по отношение на законопроектите.
Представям на вашето внимание първия Законопроект за изменение и допълнение, който касае изменение в § 4 и 5 във връзка с удължаване на сроковете, в които гражданите следва да изпълнят своите ангажименти, като предложат за идентификацията и регистрацията на притежаваните от тях движими културни ценности. Смятам, че всички имате текста и бих предложила с цел икономия на време да зачета само мотивите.
Мотивите в първия вид са в § 4 и § 5 от законопроекта. Предлага се удължаване на сроковете, в които гражданите следва да изпълнят своите законови задължения. Предложението произтича от обстоятелството, че законодателят е предвидил тримесечен срок от влизането на закона в сила за издаването на подзаконовите нормативни актове, уреждащи реда за регистрирането и идентифицирането на движимите културни ценности и шестмесечен срок, в който гражданите са длъжни да поискат регистрирането и идентифицирането на движими археологически обекти, върху които са установили фактическа власт преди влизането в сила на Закона за културното наследство.
С оглед на обстоятелството, че голяма част от сроковете са изтекли преди издаването на подзаконовите нормативни актове, намирам, че чрез удължаване на сроковете ще се предостави правна възможност в един разумен срок гражданите да поискат регистрация и идентификация на движимите археологически обекти, визирани в § 5, ал. 1, и § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство.
С § 1 и 2 се предлагат промени, които да улеснят конституирането на Инспектората за опазването на културното наследство, като се дава възможност да се идентифицират длъжностни нива и изискванията за вземане на длъжностите в него. С оглед преодоляване на празнина в закона е предложено и спазването на делегация за издаването на подзаконов нормативен акт за реда, по който ще се извърши регистрирането на специалните технически средства, които се използват преди, по време и след теренните археологически проучвания.
Това са мотивите на двамата вносители – на народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова.
Смятам, че не е необходимо подробно да се разяснява, но считам, че независимо от множеството интервюта и разяснения, които дадох, трябва да поясня, че тук се касае за изтекли срокове и законът не може да започне да функционира преди те да бъдат удължени и да бъде изготвена подзаконовата нормативна уредба. Именно това обуславя и предпоставя нашата мотивировка по отношение на изменението в тази част на Закона за културното наследство.
Ако има неясноти по този текст, съм готова да отговоря на въпросите на представителите на браншовите организации, на всички присъстващи. Готова съм да чуя вашето мнение по този въпрос, вашите становища.
Тъй като измененията и допълненията в Закона за културното наследство са две, ви предлагам да бъдат гледани на днешното заседание последователно.
Господин Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Смятам, че предложенията са действително целесъобразни, тъй като знаете, че законът беше приет през м. април, сроковете бяха кратки, много са изискванията в закона и времето не стига. Така че смятам това предложение за промяна в действащия закон за добро. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други становища.
ЕЛКА ПЕНКОВА, член на Международния съвет по музеите към ЮНЕСКО: Аз също подкрепям предлаганото удължаване на срока, тъй като повечето колекции, които се регистрират, са в нашия музей. Изразявам мнението на всички колеги, че ние няма да можем да се справим в посочения от закона срок и изцяло подкрепяме неговото удължаване.
ПЛАМЕН КРАЙСКИ, председател на Сдружение „Кръг Будител”: Първо, искам да благодаря на Вас, госпожо председател, и на уважаемата комисия, че ни поканихте на това обсъждане. Точно преди една година ние организирахме академичното обсъждане на действащия в момента закон в Софийския университет. Тогава изтъкнахме редица недъзи, които донякъде бяха изшлайфани по време на обсъждането между първо и второ четене. Други останаха и сега сме удовлетворени от амбицията на този състав на Народното събрание да продължи да усъвършенства един безспорно необходим закон за страната.
Подкрепяме принципно тези членове, сроковете трябва да се удължат, този въпрос го поставихме още когато се обсъждаше между първо и второ четене. Дори и да не се бяха случили тези забавяния в изготвянето на наредбите, а законът бъка с наредби, те са над 20, практически беше невъзможно министърът да ги изготви в този срок. Така че напълно подкрепяме тези параграфи.
Изказвам едно малко особено мнение по отношение на Националния класификатор и длъжностите на инспекторите. Експертното становище на нашето сдружение е, че трябва да се запази или да се помисли отново. Длъжността инспектор е твърде отговорна длъжност, още повече, изхождайки от промените, които предстоят и са посочени в следващия законопроект. Считаме, че трябва да бъде наистина магистър и наистина да има 5-годишен стаж. Това да е минималната база, от която да се тръгва, особено на ниво Инспекторат в Министерството на културата или Инспекторат в съответните областни управи, защото отговорността на инспекторите ще е голяма, съответно трябва и авторитетът им да е голям. Ще ви представим специално писмено становище по всички членове, които се предлага да бъдат променени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Други мнения? Заповядайте.
ЕМИЛ МИХАЙЛОВ, председател на Съюза на българските антиквари: Предложението е добро, но мисля, че при стотици хиляди предмета, които трябва да бъдат регистрирани, и 6-месечният срок няма да стигне. Затова предлагам срокът да се удължи с една година.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз само ще припомня какво казах, когато се обсъждаха сроковете. Казах, че една година и половина е минималният срок. Никакви три или шест месеца! Който познава състоянието на недвижимите паметници в България, ще разбере, че и тези срокове са кратки. Ще минат шест месеца и пак ще се съберем да удължаваме срока. Моля да вземете това предвид! Моето предложение е срокът да бъде една година и половина. Даже и този срок няма да е достатъчен. Това е много сложна материя. Това го казах, когато обсъждахме закона. За съжаление бившата председателка не чу нищо от това, което й казах.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други желаещи? Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние сме на първо четене на законопроектите, а вече навлязохме в дискусия дали да бъдат шест месеца, дали да бъде година, дали 18 месеца. На първо четене всъщност гледаме духа на предлаганите промени и във връзка с това и за да върви работата на комисията, предлагам да не се съсредоточаваме в конкретиката, това ще го гледаме на второ четене и всеки ще си каже мнението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложенията са разумни, но бихте могли да ги предложите и писмено или съответно при поканата за второто обсъждане действително да имаме готовност с това.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ВАКЛИНОВА, директор на Национален археологически институт с музей при БАН: Ние сме абсолютно съгласни от колегията, че този срок наистина е безкрайно кратък, лош е, като срок е недобре определен. Съгласни сме също, че работата не може да бъде свършена, че ще утежни и без това малобройната колегия от експерти. С това предложение като дух на закона и изобщо желанието хората да бъдат спокойни, когато ще работят върху това, което трябва да регистрират и им бъде представено, ние също смятаме, че срокът трябва да се удължи.
И второ, подкрепям господин Крайски, имаме от страна на колегията абсолютно несъгласие нивото на инспектората да е по-ниско от това на инспектираните. Представете си този абсурд, в който на нашите археологически проучвания, а едно от важните задължения на инспекторите, на което те много държат, е да минават по нашите археологически обекти и при ниско ниво на компетентност си позволяват грубо да се намесват. Например, на разкопките на колегата ми Станилов, който е професор доктор, изведнъж идва едно момче или момиче, което не е даже магистър, а е стигнало само до бакалавърска степен, и започва да му прави ревизия! За нас това е недопустимо. Аз разбирам затруднението на министерството и изобщо на всички органи да изградят един инспекторат, но това не означава, че нивото му трябва да е толкова ниско. И това трябва да бъде духът на целия закон. Ние трябва да вървим към повишаване на нивото на тези, които ще работят, и на тези, които ще контролират, а не към понижаване. Благодаря ви.
ПРОФ. ВЕСЕЛИНА ИНКОВА, Национална художествена академия: Аз съм представител на специалистите, които са се занимавали години наред с дейността по опазване на движимите културни ценности, включително и тяхното идентифициране. Смятам, че е наложително удължаването на този срок. Още повече в приетия закон има много несъобразности, противоречия, не е уточнена терминологията, касаеща и идентифицирането на движимите културни ценности. В този закон, който е действащ, дори не е изяснен смисълът, съдържанието на термина „статут”. Какво означава статут национално богатство? Национално богатство е категория. Единствено в чл. 146, ал. 3 се разбира, че статутът е културна ценност, категория национално значение. А в целия Закон за движимите културни ценности е написано „статут на национално богатство” или няма никакъв термин.
Второ, категорично трябва да се изясни и законово уреди дейността по идентифицирането на движимите културни ценности. Това е абсолютно равностойна дейност като цел на научноизследователска дейност и процес такъв, какъвто е при недвижимите културни ценности. А не просто да се каже: това е културна ценност или не. Това е научноизследователски процес! Аз сега мога да ви дам снимка на един археологически паметник и мога да ви дам категоричен отговор, че нито един от присъстващите, включително и археолози, няма да ми каже какво е това. Това е научноизследователски процес. Нещата по отношение на движимото културно наследство, движимите културни ценности във всички законови положения са неравностойни по отношение на недвижимите.Има много неща за уточняване и осъвременяване в съответствие със световно приетите нормативи. В теоретико-методологично отношение законът има много недостатъци и противоречия. Казвам това на базата на моята над 30-годишна практика в сферата на опазването на движимото културно наследство, включително основните термини „опазване“, „запазване“, „съхранение“. Те са с различен смисъл и съдържание. Такъв е приетият закон.
В този смисъл моето мнение е действително колкото е възможно повече да се удължат сроковете, за да има време да се уточнят някои законови неща.
Няма да говоря за консервацията и реставрацията, там има страшно много недостатъци. Има цяла категория паметници, примерно колесници, въоръжения – кой изпълнява, какъв е контролът, кой прави проектите? Тази категория липсва.
Искам само да обърна вниманието, казвам го с болка, към нашето движимо културно-историческо наследство и дейността на музейните работници, които са посветили своята кариера и живот на тази сфера.
РУМЯНА МИХНЕВА, Национално движение „Българско наследство“: Благодаря ви, че бяхме поканени днес да продължим работата си с част от колегите по тази трудна материя. Искам да си изясня някои неща, започва да ми се губи смисълът. Вървим по различни членове и мисля, че на цялата тук присъстваща почитаема колегия й е трудно да схване за кой член говорим.
По повод на това, което беше казано досега, аз напълно подкрепям становището за това, че трябва да бъдат удължени сроковете, тъй като законът действително предвиждаше редица подзаконови актове, по които може би се е работило, но ги няма. Изцяло подкрепям удължаването на сроковете.
Подкрепям също и мнението на колегите, по този въпрос предходният състав на комисията и експертните групи спориха много, действително има трудности за създаване на инспектората. Това обаче е един от основните моменти в опазването на наследството, а именно тази институция, която трябва да се създаде. И ние няма да създадем полски стражари, а трябва да създадем един корпус от високо квалифицирани специалисти. Затова в закона се обръща толкова сериозно внимание на инспектората и мисля, че не бива да сваляме по-ниско летвата, която сме вдигнали, това не е в интерес на обществото.
Подкрепям становището и мисля, че професор Станилов правилно каза, че дори сроковете, които са предвидени, са кратки. Ако удължим и на година и половина срока, пак няма да сгрешим.
Имаше много дискусии от гледна точка на това какво ще се случи междувременно с някои от колекциите. Това бяха аргументите да бъдат толкова съкратени сроковете. Подкрепям да бъдат удължени, няма административен ресурс, за да може да бъде извършена компетентно тази дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Михнева.
Други становища?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СОЛАРОВ, Върховната касационна прокуратурата: Още веднъж искам да благодаря, че за втори път сме поканени на толкова сериозен форум. Радвам се, че поне в моята 20-годишна практика предния път някои от нещата, които казахме заедно с полицията и статистиката, която представихме, беше приета от законодателя. Искам да поздравя всички, които направиха този закон, колкото и да е обругаван, да не отговаря на всички претенции и т.н., това беше една политическа смелост за всички, които го написаха. Поздравявам ги! Аз съм практикуващ юрист, не съм се докосвал до законотворчеството, критикувал съм го само когато не ми е харесвало в работата. Но все пак смятам, че този закон показа политическата воля в България, че е крайно време да се погледне по нов начин на борбата срещу този вид престъпна дейност и по нов начин да се регламентира един огромен дял от нашия цял обществен, културен и какъв ли още не живот. Незнам дали има друга европейска държава, на Балканите тогава нямаше страна с толкова стар закон, похвално е за тези, които създадоха закон. Това е въпрос, свързан с националната сигурност. За съжаление в България поне на този етап не беше така.
За сроковете не бих се изказал, вие сте специалисти, знаете в детайли за какво става въпрос. Явно това е едно море от материали, които трябва да бъдат обработени. Искам да кажа на уважаваната от мен госпожа Ваклинова, тъй като аз съм прокурор и работата ми е да внасям обвинения и да ги поддържам в съда, с друго не се занимавам, че основният проблем на обществото на този етап е корупцията. Няма да дискутирам, имам си мнение като всеки от нас какъв е феномен е тя, но тук нещата опират до контрола. Господин Станилов, един дълбоко уважаван от мен човек, прекланям му се! – новият закон предполага една огромна подзаконова уредба и дано новото правителство да се справи. Това е свързано и с пари, и с материално обезпечаване. Но понеже работим доста с европейските колеги, в момента тече туининг проект с италианците, а те са най-добрите, те доказаха кой краде от музеите, осъдиха и върнаха неща, струва ми се, че инспекторът не трябва да е научен работник или обременен от авторитета на човека, когото проверява. Смятам, че това трябва да е момченце или момиченце, както се изразихте, но да има точна длъжностна характеристика, да проверява и да слага птичката, образно казано: това изпълнено ли е – да; това изпълнено ли е – не. Той няма защо да проверява научната ви работа, а когато намери нарушенията, ако съответният му административен ръководител приеме, че има данни, да сезира прокуратурата и ние да си вършим след това работата. Напротив, на мен ми се иска един инспекторат, необременен от авторитети, от минало, от титли. Може би съм едностранчив, може би съм деформиран, сигурно имам и наказателноправен уклон, но смятам, че тук философията на закона е много правилна. Дай Боже, да има пари изпълнителната власт, да има и сили да изпълни това, което е записано в закона, защото, вие знаете, това е закон, който прилича на кодекс, на практика той кодифицира една цяла материя. Не може да се иска казуистика от закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ, директор на Национален археологически институт с музей при БАН: Предполагам, че колегата, който говори преди малко, има предвид действащия закон – това е чл. 6, ал. 4. Законът казва „магистър с 5 години стаж в съответната професионална област“. Изобщо не става въпрос за научен работник. Магистър с 5-годишен стаж означава човек, който има що-годе опит. Това не може да бъде момченце и момиченце, както се изразихте, което току-що е завършило бакалавърска степен. Не би могло да се справи, изобщо да вникне в това, което трябва да проверява. И не става въпрос за научен работник, повтарям, магистър с 5 години стаж. Научният работник е човек със степенни, със звания, няма нищо общо с магистър и с 5-годишен стаж. Така че ние въобще не сме пледирали, че научни работници трябва да се занимават с това. Но този човек трябва да е поне магистър и да има някакъв стаж, иначе как ще си върши работата.
НИКОЛАЙ СОЛАРОВ: Не съм казал така или ако съм казал, не съм се изразил добре. Но искам да кажа, че от вашия институт имаме вече осъден с първоинстанционна присъда заместник-директор. Има прокурори в ареста, чакаме да ги осъдим, има съдии. Който каквото си прави, да си отговаря.
Имаше скандални случаи, когато лица, бивши ваши колеги, от факса от чужбина пращаха разрешителни. Ако когато полицията отива да ги хване защо копаят и кой им е разрешил да копаят, идва по факса разрешителното от Италия. Много се извинявам, ако съм засегнал някого, но трябва да има инспекторат и контрол. И ми се струва, че колкото по-независим е този инспекторат, ще бъде толкова по-добре за цялото общество и за всички. Инспекторатът ще бъде проверяван на общо основание за престъпления по служба. Тогава наказанията са много по-големи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Давам думата на госпожа Нейкова – директор на правната дирекция на Министерството на културата.
ДОНКА НЕЙКОВА: Може би не му беше мястото тук, а между първо и второ четене, но промените с тези изисквания за 5 години магистър не са дошли от въздуха. Професор Данаилов е свидетел колко трудно можеш да нагласиш едно изискване, написано така, спрямо Единния класификатор на длъжностите и спрямо Закона за администрацията. При положение че законът се е занимавал само с това да подчертае, че длъжността инспектор предвижда две структури, в смисъл, централно управление в някаква главна дирекция и регионални инспекторати, съгласно Единния класификатор за длъжностите по-ниското ниво води по-ниски изисквания. Ако това на вас ви е било най-ниското изискване, това означава, че регионалните инспектори ги поставяте на ниво, на което са държавните инспектори в НАП и в много по-отговорни институции от този инспекторат, с по-ниската заплата, която следва да взимат. Аз не мисля, че административният контрол в този случай ще бъде ефективен.
Въпросът е не че ще бъдат назначавани някакви младши инспектори с някакви много занижени функции, или трябва да се пипне целия член 15 и член 16 и да разписвате какъв ще бъде регионалният инспектор и съответно да го предвиждате по някакъв начин извън Единния класификатор, за да взима по-висока заплата, което не е ясно как ще стане от бюджета, или просто така записано като минимално изискване инспектор с 5 години значи никога да не формирате нормално централно управление и нормални регионални инспекторати. Защото това упражнение го правим, ние създаваме нови редове в Единния класификатор, изписваме високи изисквания за ниски длъжности с ниските заплати и не се явява никой да заеме тази длъжност. Това означава, че законът не се изпълнява, защото не може да се конституира инспекторат.
Затова аз мисля, че Министерството на културата поддържа изцяло тази поправка, просто защото такъв орган трябва да има и той трябва да бъде ефективен. Самото определение, което е дадено за функциите на този инспекторат в чл. 15, ал. 2, става въпрос за административен контрол. Те проверяват спазването на издадените въз основа на този закон актове. Затова не разбирам защо трябва да намесваме научната работа, начина, по който извършвате теренните проучвания. Мисля, че става въпрос за нещо много по-цялостно като контрол. Теренните проучвания са само една точка от целия този контрол. Благодаря ви.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това, което каза госпожа Нейкова, е абсолютно вярно. Но ползвайки практиката, искам да ви кажа, че с някои нормативни изисквания, особено в Закона за администрацията с петте години задължителна дейност в дадения сектор, в конкурсите, които се правиха в Министерството на културата, нивото беше много ниско. Аз не крия, че между нас има един човек, който работеше в Министерството на културата и напусна именно поради този факт за петте години, а е един ценен кадър. Не искам да правя комплимент, но е факт.
В този смисъл, защитавайки каузата, че едно от най-добрите неща в законопроекта, който беше приет, е именно инспекторатът. Това беше един голям проблем, защото не се случи разрешението на тези 36 бройки, които трябваше да бъдат и финансово. От тази гледна точка, вдигайки много летвата, има опасност да не се състои и да няма хора при тези, извинявайте, ниски заплащания. Като се има предвид, че това са инспектори, които поддържат контрола, това означава, че те трябва да бъдат и финансово задоволени, за да не се случат неприятностите, за които каза господин прокурорът. В този смисъл трябва да гледаме по-практически и рационално на въпроса. Иначе гарантирам, че колегите от Министерството на културата ще имат проблеми, когато започнат назначенията или конкурсите. Факт е, тук са и нашите колеги от Националния институт за паметниците на културата, оредяването на редиците. При обявяването на конкурсите идват много малко кандидати, особено когато има изисквания за тях. И институтът започва да губи своя мащаб, който е имал в годините.
Така че аз поддържам предложението на министерството, за да стане този инспекторат. Благодаря.
РУМЯНА МИХНЕВА, Национално движение „Българско наследство”: Аз мога да споделя от моя скромен опит като университетски преподавател, професор и доктор по исторически науки за нивото на завършващите бакалаври при масовизирането на висшето образование в последните 20 години. Разбирам желанието да се решат някакви конкретни казуси в момента, разбирам желанието на колегите ни от Прокуратурата по-бързо да получават документацията, която им е необходима. Касае се за професионална или липсваща такава компетентност. Тъй като пред очите ми минават между 100 и 200 човека. От тези 100 и 200 човека определено дребно, малко количество са хората, които действително ще имат компетенциите да се справят с онова, което ще им вменим като ангажименти. Разберете, онова, което вие казвате, е точно така. България е уникална страна. Като уникална страна среща невероятни трудности да създаде това законодателство, което да може да запази именно обществения интерес при опазване на наследството. Всички около тази маса по един или друг начин сме тук, а преди това работим пробоно доста дълго време, за да може по някакъв начин да се справим със задачата. Но ако допуснем действително да влязат съвсем млади колеги, току-що завършили, мисля, че и в сферата на правораздаването също слагате определени нива. Магистърските програми, които съществуват, все пак донякъде гарантират определени по-високи знания. Всеки е привърженик на онова, което е внесено тук и аз напълно разбирам защо го искате, но нека не принизяваме нещата. Никога не е ставало въпрос за това, че трябва да са доктори. Между другото, имаше такава много сериозна дискусия, искаше се доктори, едва ли не хабилитирани лица на определени нива. Не става въпрос за това, става въпрос все пак да подберем от мнозинството завършили в момента история или археология, или нещо друго малко по-компетентни хора. Аз преподавам точно на тези специалности.
Аргументите на колегите ни юристи от Министерството на културата мен ме смущават, защото пък Министерството на културата много активно участваше в изготвянето на закона и този аргумент не ни беше казан. Имаше много други аргументи, които чувахме, но мисля, че действително ще напълним Инспектората с безработни, току-що завършили. Това няма нищо общо с корупцията. Не искам да приема и това, че един развит професионалист задължително е корумпиран или не е и затова дайте да не слагаме професионалисти, защото те са обвързани и корумпирани. Това нали не го мислите?
Имайки предвид сериозните проблеми във висшето образование и нивото на завършващите историческите факултети, апелирам за по-високо ниво.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Слушаме Ви, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми колеги и гости! Струва ми се, че законодателният процес има своята естествена логика, все пак да вървим към обсъждане на законопроекта на първо четене. Иначе така както сме тръгнали, ще обезсмислим второто четене на законопроекта.
Безспорно в този законопроект има редица текстове, които заслужават подкрепа и това ще се изрази като гласуване на текстове за второ четене. Но дали законопроектът следва да получи подкрепа като философия на първо четене е големият въпрос, на който днес трябва с изказвания да дадем отговор от името на парламентарните групи.
В този смисъл аз бих предложил да спрем разискването текст по текст по законопроекта, а всички, които биха изразили отношение, да го направят за законопроекта като цяло, за да не обезсмислим, пак повтарям, една много сериозна дискусия за второ четене. Във връзка с конкретния проблем явно е, че се очертава съгласие да се подкрепи предложението за удължаване на сроковете. Аз не видях изказвания „против”, даже изказванията са по посока на това дали едногодишният срок е достатъчен или са необходими 18 месеца, както почитаемият проф. Станилов предлага. Да не хабим излишно парламентарно време за един проблем, по който явно има съгласие, да се ориентираме към изказвания по същество.
Това е процедурното ми предложение.
А иначе по законопроекта, включително и за това колко щастлив се чувствам, че почитаемите гости са усетили деликатната, уверявам ви, за българските условия разлика между бакалавърската и магистърската степен, която в Европа никак не е деликатна, а е много сериозна. Но това е една скоба, която вече затворих. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Във връзка с постъпилото процедурно предложение ви предлагам да гласуваме прекратяване на изказванията по отношение на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, който беше предмет на обсъждане дотук и след това ще преминем към представяне на втория законопроект.
Моля членовете на комисията да гласуват прекратяване на обсъжданията.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Благодаря ви.
Предложението се приема единодушно.
Подлагам на гласуване приемането на първо четене в комисията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на следващия законопроект. Ще ви прочета мотивите на вносителите на предложенията и след това ще дам възможност на Министерството на културата в лицето на заместник-министър Тодор Чобанов да представи становището, след което ще започнем обсъждането.
Становището, изразено от Министерството на културата, е по отношение и на двата законопроекта.
Мотиви по отношение на второто изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Народните представители предлагат отмяна на правния режим, уреждащ правомощията и статута на Националния институт за опазване на недвижимото културно наследство. Това произтича от необходимостта да се разграничат експертните от контролните функции в областта на опазване на недвижимото културно наследство с оглед създадения със закона, действащ към настоящия момент, Инспекторат към министъра на културата. По този начин ще се преодолее съществуващото смесване между научно-експертната дейност и административните правомощия, осъществявани от Националния институт за опазване на недвижимото културно наследство.
Предвижда се министърът на културата да координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство. Тук са изброени дейностите, които той ще контролира, а именно: съгласува устройствени схеми и планове, планове за опазване и управление на проект на документация за недвижими културни ценности, както и за строежа в техните граници и охранителните им зони в съответствие с разпоредбите на този закон и Закона за устройство на територията. На второ място, извършва специализирано документиране и мониторинг на недвижимите културни ценности и др. Във връзка с идентификацията на недвижимите културни ценности се предвижда издирването и изучаването им, с изключение на археологическите ценности, да се извършва от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица.
С оглед на предложените изменения са предвидени и съответните промени в други закони, съответно с измененията в административната работа, респективно е настъпила замяна в текстовете там, където е Националният институт се заменя с министъра на културата, респективно Министерството на културата. Преди да преминем към обсъждане на внесените предложения от народните представители, давам думата на д-р Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, за да прочете представеното становище, което е постъпило в комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Министерството на културата изрази своето положително становище по отношение и на двата законопроекта. Ще ви запознае накратко със становището на Министерството на културата.
Министерството на културата подкрепя предложените промени, като счита, че те са целесъобразни и са необходима предпоставка за по-ефективното опазване на културното наследство. Предложените изменения и допълнения изясняват някои съществуващи неясноти и празноти и ще допринесат за по-доброто функциониране на системата по опазване на движимите и недвижими културни ценности. Удължаването на сроковете в § 5, ал. 1 и § 6, ал. 1 в Преходните и заключителните разпоредби на Закона е целесъобразно с оглед успешната регистрация от страна на гражданите на движими културни ценности, намиращи се в тяхно фактическо владение в момента на влизане на закона в сила.
Предложената разпоредба на § 32 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроект № 954-01-11 е съобразена с настъпили промени във вторичното право на Европейския съюз.
Чрез предлаганите промени се създава възможност за нова административна рамка. Министърът на културата е натоварен с функциите по опазване на културното наследство, част от които към момента са предоставени на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, който се явява второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.
Чрез предлаганите промени се преодолява просъществувалото през годините смесване на различни дейности, осъществявани от Националния институт, административна с научно-експертна и други дейности, дублирането на функции, осъществявани от специализирани дирекции на Министерството на културата и Националния институт, обуславя отмяната на текстове от Закона за културното наследство, уреждащи статута и правомощията на института. Законът за културното наследство предвижда изцяло нов специализиран орган – Инспекторат за опазване на културното наследство, осъществяващ контрол за спазването на изискванията на закона ( не за научна работа, уважаема госпожо Ваклинова) и на издадените въз основа на него актове, който следва като орган да поеме всички контролни функции. Чрез предлаганите промени ще се постига трансформация на функции на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и те ще бъдат преместени към министъра на културата като централен орган. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Един въпрос към Министерството на културата: в становището, което е подписано от министъра, е записано, че предложената разпоредба на § 32 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроект № 954-01-11 е съобразена с настъпили промени. Какво пише в § 32? В § 32 пише така: в чл. 105, ал. 1, абревиатурата на Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности се заменя с Министерството на културата. Какво общо има това, какво вторично право? Не мога да разбера.
ДОНКА НЕЙКОВА: Става въпрос за § 35. Ако в становището е § 32, става въпрос за регламента. Станала е техническа грешка най-вероятно. Уточнявам: § 35.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Едва ли има друг законопроект, който да предполага предел на компетентност. И това е парадоксът всъщност, защото в България едва ли не от културно наследство, както и от футбол и образование разбира всеки втори. Аз нямам това самочувствие, не се смятам за достатъчно компетентен. Затова ще огранича изказването си до няколко принципни положения. Имам непреодолимото усещане, че по отношение на тази деликатна материя, свързана с културното наследство, особено с движимото, изпълнението на определени административни функции освен че следва да бъде в режим на обвързана компетентност, в смисъл, да произтича наистина от закона, наистина предполага малко по-специални и специализирани познания. От тази гледна точка може би съществуването и на нарочна институция, която да се занимава с тази проблематика, не е въпрос на институционално разточителство, а не непреодолима необходимост. Защото и действащият закон, разбираемо, на тази основа, и изменителният, който ни се предлага, има претенциите да има устройствен характер. Той цели регулация на твърде деликатни обществени отношения. Изясняването дори само на семантичното поле на основните категории, с които борави законът, както вече почитаемата проф. Инкова подчерта, предполага наистина специализирани познания. Защото тези категории като опазване, съхраняване и т.н., които на профани като мен, които не са посветени в материята, може да изглеждат като синоними, но всъщност май обозначават доста различни статути.
От тази гледна точка, бил съм и председател на комисия, уверявам ви, въздържал съм се, дори когато съм се смятал за достатъчно подготвен, да ангажирам вниманието на Народното събрание с намеса в устройствени закони. Независимо че Министерският съвет и народните представители по Конституция са абсолютно равнопоставени по отношение на правото да предлагат законопроекти, някак си по-нормално е устройствени закони да се предлагат от Министерския съвет, тъй като те предполагат един малко по-особен режим на предварително съгласуване като превенция на риска да не сгрешим.
Разбира се, от тази гледна тока аз завиждам на смелостта на вносителите, които в качеството си на отделни народни представители се ангажират с проблем, който някак си по-приляга на Министерския съвет предвид аргументи, които вече имах удоволствието да изразя пред вас.
Искам да ви кажа, че и в предишния парламент допускахме една – няма да бъда аз, ако не започна с признае на собствени грешки – като народни представители да изпълняваме външна законодателна инициатива, тоест тази на Министерския съвет или на членове на Министерския съвет и по този начин сме изпълнявали роля на удобен параван, зад който изпълнителната власт да се скрие предвид риска прилагането на закона да даде едни или други недотам положителни резултати.
Аз не искам да внушавам каквото и да е, но определено съм респектиран от законодателната дързост на вносителите да газят в една материя, която, уверявам ви, е достатъчно деликатна. И смятам, че в конкретния случай едно прекалено пестеливо становище на специализирания орган, при положение че чрез закон министърът на културата, не Министерството на културата, защото орган е министърът на културата, получава правомощия на цял специализиран институт, в който е съсредоточен така необходимият, уверявам ви, абсолютно необходимият академичен потенциал, е твърде недостатъчно. Казвам, това лаконично становище е недостатъчен политически ангажимент на изпълнителната власт в конкретния случай. Аз мисля, че щеше да бъде много по-коректно, ако отговорност за внесения законопроект се носеше от изпълнителната власт именно заради устройствения характер на закона, който се изменя с този проект.
Мисля, съвършено съзнателно и в мотивите, и в становището са спестени коментарите за други промени, които практически се правят с този законопроект. Аз спирам дотук, за да изразя огромното си неудоволствие, с което не ще подкрепя този законопроект на първо четене. Не се съмнявайте в нашата добронамереност, защото по отношение на така необходимата промяна относно сроковете не случайно вече бе подкрепена. Една деструктивна опозиция нямаше да стори първото.
Завърших, уважаема госпожо председател, и призовавам за малко повече сериозност и внимание, когато става въпрос за прехвърлянето на отговорности, предшествани от висока компетентност на академични институции към орган на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Слушаме Ви, господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Към изказването на уважаемия колега Местан бих искал да добавя, че този законопроект има освен устройствен и чисто лобистки характер, което той спести и което аз не бих искал да спестя.
В предложението, в § 34, пише „да отпадне думата „официален”. Всъщност това е камъчето и оттам идват и коментарите изобщо за този законопроект. Между другото, в изключително краткото становище, представено ни от министъра Рашидов, който мисля, че трябва да присъства лично, когато се внася такъв закон тук, а не негов заместник…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Извинявайте че Ви прекъсвам, господин Рашидов е извън страната. Не бях уведомена от Протокола, че се е наложило да отсъства.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали ние няма да си правим заседанията тогава, когато господин Рашидов е в страната?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние не можем да планираме международните му ангажименти като представител на изпълнителната власт.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ако позволите, да завърша. Аз ви предлагам да го поканим тогава, когато е в страната и ние заседаваме и той да присъства лично, за да може лично да защити това становище, което ни е изпратено. Защото той е пропуснал да се произнесе точно по това предложение – да отпадне думата „официален”. Защо не трябва да се изисква официален документ, а може всякакъв документ да легализира това, което е споменато в § 5, ал. 2?
Аз разбирам бързането за внасянето на някакви законопроекти с оглед на това по-бързо да могат да се правят промени в министерствата. Така се случи и с този законопроект за пътищата, внесоха го народни представители вместо Министерството на регионалното развитие и благоустройството с оглед на това по-бързо да могат да се направят промените и министърът да може да работи така, както той би искал. Но по такива устройствени закони наистина по-добре е да се появява титулярът, в случая министерството или Министерският съвет. Тогава поне ще имаме усещането, че тази класическа лобистка поправка в § 34 се прави от министъра или от Министерския съвет, а сега имаме усещането, че вие я правите като вносители или поне вие заставате с вашите подписи под предложенията.
Бих искал да кажа, че и поради тази причина, този § 34, ние няма да подкрепим предложението за този законопроект на първо четене. Това е позиция, която е и на Парламентарната група на Коалиция за България. Отиваме към една амнистия или към едни по-високи възможности за развитие на контрабандата в България, което е много впечатляващо, че това е първият законопроект, който влиза в нашата комисия. Все пак прави впечатление, когато човек влезе на едно място, първо какво казва. Да речем, казва „Добър ден!” или казва „Дайте да правим тук този закон”. Искам да кажа, че с такова първо предложение специално по отношение на тази поправка мисля, че няма да направи чест на комисията, ако тя стартира с подобна поправка по отношение на § 34.
Иначе по отношение на това дали трябва да се ограничат функциите на Националния институт и те да отидат при министъра на културата предполагам, че по-късно проф. Данаилов ще поиска думата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът за думата „официален” е принципен. Държавата по принцип не може да ви издаде документ, че вие притежавате даден предмет. Документът може да бъде издаден от юридическо лице, с подпис и печат. Юридическото лице носи отговорността за истинността на този документ пред закона. Аз предполагам, че вносителите това са имали предвид. Аз така го чета.
АНТОН КУТЕВ: Според мен тук стигаме до нещо, което е важно и то е, че се налага господин Станилов да обяснява мотивите. А има написани мотиви. След като нито в написаните мотиви, нито в становището на министерството присъства този въпрос, се налагат два възможни извода – или че вносителите не са разбрали, че внасят такъв текст, или че не искат да го мотивират. Тоест въпросът ми е към вносителите кое е от двете? Или може би има трето, което не разбирам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще получите отговор на въпроса.
Слушам Ви, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз искам да кажа, че аз, без да съм специалист, мен наистина ме притеснява ограничаването на правомощията на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности. Още повече, че в практиката ми досега многократно съм се натъквал на случаи, които доказват, че е необходимо наистина този контрол да бъде под по-прякото ръководство директно на министъра. От тази гледна точка мисля, че както аз тук в комисията, така и нашата група ще подкрепят промените. Обаче наистина ми се струва малко нередно, най-меко казано, проф. Станилов да дава обяснения за мотивите за § 34. Още повече, че мотиви няма нито при вносителите, нито в становището на министерството, което е странно. Предполагам, тъй като си направих труда да прочета доста дискусии, водени от специалисти на тази тема, предполагам, че вносителите имат свои ясни и определени мотиви, но ще е редно тези мотиви да ни бъдат изложени тук писмено и ясно, както и от страна на Министерството на културата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
По отношение становището на Министерството на културата те ще изразят становище дали при тях е пропуск.
По отношение на коментара мотивите на вносителите са, че „официален” документ е по-тясното понятие, а „документ” е широкото понятие и съответно под „документ” се разбира и частен, и официален документ. В този смисъл не е правен коментар по отношение на мотивите.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Аз се извинявам, но мисля, че може би това ще бъде и след края на нашата дискусия, но все пак моето предложение най-малкото е в този вид, след като вие не сте го мотивирали в подходящ вид и след като ние имаме становище от Министерството на културата, което определено не касае материята, аз мисля, че ние в момента имаме прекалено много министри на културата, но, така или иначе, в тази сфера са двама. Защото има още един, който отговаря за културното наследство, което би трябвало да е точно неговата теза. Тоест аз ви предлагам, ако изобщо минаваме към по-нататъшно разглеждане на въпроса, да го гледаме само и единствено, след като получим и вашата писмена мотивация, и мотивацията на двамата министри като минимум. Друг е въпросът, че аз по принцип не съм съгласен с духа на закона на първо четене. Но ако изобщо този закон мине, той трябва да бъде разглеждан оттук нататък след вашето и тяхното писмено становище.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на д-р Чобанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Администрацията има първа и основна цел да изпълнява закона. В този смисъл нашата отговорност като администрация е да прилагаме закона такъв, какъвто ни го е написал законодателят. Още в първите дни на мандата на правителството в условията на изтичащ преклузивен срок, тоест задължителен срок за гражданите, ние проведохме една доста широка дискусия между юристи от различни администрации, включително и нашата, която да ни помогне да се ориентираме как ние изпълним в закона, която касае уреждането на така наречената еднократна регистрация.
Първият и основен проблем, с който се сблъсква човек, който иска задълбочено да погледне върху Закона за културното наследство и да го изпълнява, е липсата на дефиниция в закона на понятието „официален документ”. Проблемът се задълбочава от факта, че такава дефиниция отсъства в Закона за собствеността. И ние се оказваме в парадоксалната ситуация да не знаем какво представлява въпросният официален документ. Единственият нормативен акт в България, който дефинира „официален документ” е Наказателният кодекс на Република България. Обаче Наказателният кодекс има специфични цели и задачи и именно роля на законодателя е да прецени дали ние можем за целите на Закона за културното наследство да използваме дефиницията от Наказателния кодекс „официален документ”. Именно поради тази изключителна сложност на проблема ние в нашето становище не сме си позволили да изкажем становище по отношение на въпросната формулировка. Нека законодателят да поправи грешката на предишния законодател и да дефинира „официален документ”, за да може администрацията да си свърши работата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ, Национален археологически институт с музей при БАН: По въпроса за официален. Макар и да съм археолог, ще се опитам да дам някаква дефиниция, тя не е моя, тя е на юристи. Според разпоредбата на чл. 179, ал. 1, от Гражданския процесуален кодекс официален документ е този документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. В Наказателния кодекс чл. 93, също има определение на „официален документ” за нуждите на наказателното право. Тълкуването на правните норми, ако го резюмираме, води до извода, че официален е този документ, който е издаден в предписана от съответното държавно ведомство форма от длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения и по реда, определен в държавното ведомство или институция.
Говоря от името на институцията, която представлявам заедно с директора ми проф. Ваклинова, наистина отпадането на това определение „официален” смятаме, че е нецелесъобразно. И ако трябва да се замени с нещо друго, по-скоро много ясно трябва да бъде обяснено в закона и в наредбите му по ясен и прозрачен начин как става издаването на този документ – все пак е по-добре да се нарича официален – от кои точно определени институции и длъжностни лица.
Завършвайки с това какво е официален и какво не, искам още веднъж да обърна внимание на обстоятелството, че този документ се изисква само за движими културни ценности, които са с най-високия статут – национално богатство. Законът в момента е изключително либерален. Всички останали признати за културни ценности артефакти, движими културни ценности се припознават, хората, които са направили колекции, могат да докажат своята собственост с една клетвена декларация. Нищо повече не се изисква. В случая става въпрос само за национално богатство. Няма страна в Европейския съюз, която да контролира статута на своето национално богатство движими културни паметници с този статут национално богатство. Ние сме приели в 1991 г. Лондонската конвенция, подписана от 1969 г., в която изрично се вменява на държавата, че тя трябва да опазва националното си археологическо богатство. За да може да го пази, тя трябва да следи какво става с него. Съответно то трябва да бъде разпознато, идентифицирано, да има регистър, както предвижда законът, и да има такъв документ. Поне за тези, които са със статута на национално богатство. За всички останали е изключително либерален. И ако отпадне наистина думата „официален”, която всъщност има конкретни измерения и с това започнах, и в Гражданския процесуален, и в Наказателния кодекс го има, тогава се бламира целият закон – и разпознаването, и регистрирането. На практика няма да има такова. Благодаря ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една процедура. От изказванията, които последваха след моето встъпително изказване, след представените становища е видно, че предложеният законопроект следва да бъде оттеглен, защото той не съответства на Закона за нормативните актове, който гласи, че мотивите на един законопроект са част от законопроекта. Става ясно от дискусията, че отпадането на една думичка като определение на документ, а именно „официален” е много сериозна, да не кажа ключова промяна в законопроекта, което има отношение към философията на законопроекта. Оказва се, че точно тази ключова промяна не е защитена с мотиви. Коментарът на този казус отсъства и от становището на компетентния орган на изпълнителната власт. Защо? Скривате нещо? Неудобна ви е темата или какво? Или смятате, че това е вашето разбиране за прозрачността, когато става въпрос за толкова деликатни отношения?
Моето процедурно предложение е, именно защото този проблем с официалния характер на документа е ключов, да изтеглите законопроекта и да го внесете повторно, като поемете ясна политическа отговорност, че предлагате отпадането на определението „официален” към документ като сърцевина на предложената промяна. Защото за сроковете вече се съгласихме. Ако ли не, ще пледирам и в пленарна зала, че този законопроект не съответства на Закона за нормативните актове, почитаеми господин прокурор!
И съвсем накратко ще кажа само още нещо – че не е достатъчно един документ да е издаден от юридическо лице. Даже да е подпечатан не е достатъчно. Необходимото условие е това юридическо лице да бъде компетентно, за да издава подобен документ. Защото аз мога да съм юридическо лице за производство на банички и не мога да издам документ, с който да кажа, че еди-кой си притежава движим паметник на културата. Този документ ще бъде официален, ако е издаден и подпечатан от компетентен орган. А той е такъв, само ако нормативен акт му урежда този статут. Завърших. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ПЛАМЕН КРАЙСКИ, Сдружение „Кръг Будител”: Благодаря, госпожо председател. Тази дискусия – документ или официален документ, се води между двете четения на закона, който сега действа. В общи линии 100 дена тогава се въртяха приказките. От чисто експертна гледна точка бих споделил, че по отношение на материята културно-историческо наследство и по отношение на това, което Законът за културното наследство иска да вмени, не може така леко да гледаме какво е казал Гражданският процесуален кодекс за документ. Този документ явно трябва да се изчисти, да стане ясно за какъв документ става въпрос, защото спорът е много стар, той е от времето на Фердинанд, когато държавата си е разделяла едно имане, ако бъде открито, но не са могли да го платят изцяло – и това го пише в законите на Фердинанд – една част е оставала за държавата, с другата част от имането държавата е плащала на този, който го е открил. Едва ли ще се намери човек, след като досега не е съществувало това изискване, което да извади официален документ с тези атрибути, за които говори господин Местан, и да докаже това, което той притежава.
Нашата гледна точка е, че подобен акт е необходим, за да се направи опит максимално това, което се намира в държавата, да излезе на светло и да се пресече възможността да излезе навън. При една силно рестриктивна система, предполагам, че господин прокурорът ще сподели своето впечатление, при една силно рестриктивна система ще се получи така, че вместо да бъдат регистрирани колекции и всички паметници от колекциите някои паметници ще бъдат скрити, изнесени и – иди ги търси! Това е една от презумпциите, която отчита този текст, че към тази дата, когато влезе законът в сила и в рамките на тези срокове, в които трябва да се извърши регистрацията и идентификацията, максимално от нещата да излязат на светло. Естествено не очаквам, че всичко ще излезе на светло, но нека все пак да се даде тази възможност и след като свърши този срок от една година ли ще бъде, от година и половина ли, тогава който пипа където не трябва и който не си е декларирал, който не е показал, има си съответни органи, има си комисии за корупция, за ДАНС, за всякакви неща и те трябва да си свършат работата. Ние ще имаме, предполагам, и един силен Инспекторат, който ще помогне.
Така че като философия на тези промени в този законопроект за промяна подкрепяме предложенията, като все пак трябва много внимателно на второ четене да се осмислят текстовете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ, представляващ Съюза на читалищата в България и 22 неправителствени организации: Ние се противопоставихме много аргументирано на така наречените Преходни и заключителни разпоредби, които всъщност са и философията на този закон.
По повод на дискусията, която се води тук, аз не считам, че термин „официален документ” ще доведе до амнистия и до спиране, тоест до ограничаване на контрабандата. Говоря това, защото в предишните си занимания се занимавах с пресичане, разкриване и предотвратяване на незаконни сделки и износ на културни ценности. Тридесет години се занимавам с тази материя. И трябва да ви уверя, че именно текстовете, които са в така наречените Преходни и заключителни разпоредби, ще бъдат в основата на тази бъдеща незаконна дейност, която извършват български граждани. Защо е така? Ако слушахте внимателно изказването на проф. Инкова, тя обясни, че идентификацията на движимите културни ценности е един научноизследователски процес. Освен че идентификацията на движими културни ценности в случая е един научноизследователски процес, в посочения текст той е и едно право – право на собственика на такава движима културна ценност. Текстът е така написан, че все едно това е една санкция по отношение на този, който притежава тази културна ценност. Защо? Защото втората алинея на § 5, за който сега водим тази дискусия, показва как аз да докажа правото си на собственост върху този предмет, върху тази вещ. Това право на мен този закон просто го отхвърля, това е така наречената придобивна давност. Придобивната давност е един институт, който съществува 3000 години. И съвсем преднамерено вносителите на законопроекта елиминираха тази придобивна дейност, за да не може лицето, което е собственик на такива вещи, да се позове на тази давност.
Освен това, след като то не може да се позове на тази придобивна давност, както е посочено тук, какво му остава? Той трябва да извади някакъв документ, за да докаже правото си на собственост върху тази вещ. По смисъла на закона тук се каза каква е дефиницията за официален документ. Такъв документ до този момент, уверявам ви, никога на нито един български гражданин за движими вещи не е издаван! Е, след като е така, кое налага да се издаде точно такъв официален документ и то точно на български граждани, които притежават културни ценности национално богатство? Тук отново стигаме до въпроса с понятията. Тук не се касае само за археологически ценности, тук се касае за културни ценности. А в самия закон това понятие изобщо се третира като археологически обект, третира се като археологическа ценност. Когато Съветът на Европа даде едни ясни указания по отношение на този законопроект, запознайте се, това са официални документи, първото нещо, което Съветът постави, за да може този закон да бъде работещ закон, а не както Закона за меценатството, който имаме на хартия и той не работи, беше именно да си уеднаквим понятията. Нещо, което не се случи. И аз лично подкрепям това предложение, което е направено от вносителите, именно защото считам, че по този начин този закон ще започне да работи в полза на българските граждани.
Ще ви кажа и нещо друго. Конституцията изрично казва, че както гражданите, така държавата и държавните органи имат права и задължения. И едно от правата и задълженията на държавата, което е прокламирано още от римското право, буквално гласи следното: този, който прокламира, не може да дерогира. Юристите, които са тук, много добре ще разберат какво казвам. На практика този текст по смисъла, който е написан, е противоконституционен. Ако ние искаме да подкрепяме едно беззаконие, ако искаме да бъдем осъдени, както вчера четох в един от сайтовете, че България вече е осъдена именно от Европейския съд за правата на човека за нарушаване на правото на частна собственост, осъдено е за Ослековата къща в Копривщица.
И ако ние водим тази дискусия и дано да има чуваемост в уважаемите народни представители, дано те наистина да разберат, че не можем да нарушаваме законите на държавата. Смисълът на правото е точна наука. Емоциите, гневът, заканите за разправа с колекционерите – това са емоции. Това го виждаме и в мотивите, които бяха към този законопроект.
Припомням, че Консултативният съвет по законодателство към председателя на Народното събрание направи много сериозна забележка именно към този текст – „Официален документ”. Лично с госпожица Чилова сме водили безкрайни дебати, тук има хора, които са присъствали на тези дебати. И представителите на много парламентарни групи тогава внесоха предложение, включително и представителите на НДСВ в лицето на Теодора Дренска и още един депутат, да отпадне думата „официален” към документ именно поради тази причина. Въпреки това никой не се вслуша в това, което се предлагаше и беше разумно. На нас ни трябва работещ закон, действащ закон, не ни трябва закон, който да не може да произведе правно действие.
Аз дълбоко подкрепям намеренията на Министерството на културата, защото те са първите, които се сблъскват с проблема.
Уверявам ви и друго: Конституционният съд на Република България вече се е произнесъл по такава тема. Това е Решение № 5 от 1996 г., където именно с тези мотиви за нарушаване на неприкосновеността на частната собственост той отмени разпоредбите на действащия Закон за паметниците на културата, чл. 28 и чл. 30 от тогава действащия закон. Сега ще имаме втори случай. Но аз не бих искал в Страсбург нашата държава да се излага с противоконституционни текстове, които са в основата на този закон. Благодаря ви. Завърших.
РУМЯНА МИХНЕВА: Аз искам да се изкажа действително експертно, защото не съм представител нито на управляващи, нито на опозиция. Искам да поставя два принципни въпроса, които прозвучаха вече в изказванията на колегите – дали парламентаристи, дали лобисти и известни общественици.
Искам да ви обърна внимание, че упреците към непълнотата на мотивите действително са основателни. И не поради онова, което прозвуча в изказванията досега. В края на документа, който внасяте, има отмяната на чл. 13. Като човек, който е присъствал тогава, когато Българската православна църква и вероизповеданията браниха определени свои права и когато се стигна до виждане, че те притежават доста сериозни количества и в качествено отношение културни ценности, им бяха вменени определени ангажименти. Обърнете внимание на чл. 13….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прощавайте, но измененията в закона започват от чл. 14.
РУМЯНА МИХНЕВА: Извинявам се, греша.
Обаче има нещо, което министърът на културата би си спестил или поне в определена степен би си спестил като упрек. Едно от важните постижения на предходния закон беше фактът, че се предоставяха права и се вменяваха определени срокове на министъра по създаване на средносрочна стратегия, мисля, че беше 7-годишна, за опазване на културните ценности. Освен това продължи да съществува един консултативен орган към него. Държим на участието на обществото в тези промени. Нека преди да се внесе този изключително противоречив закон, защото и за мен отмяната на определени текстове действително в момента има лобистки характер. Аз лично като човек, редови историк, така мисля. Защото говорят хора, които са ангажирани с опазването на такива колекции, от двете страни, така че те действително са хора, които са в определена степен потърпевши от изтървани срокове за въвеждане, от давност и пр. Но нека когато внасяме такъв закон, който ще провокира отново същата вълна и тя вече започва, както беше с предходния, нека мотивите да бъдат много сериозно представени и нека министърът да застане пред парламента и пред обществото със становище, което малко или повече е вследствие на една сериозна експертна дискусия. Не говоря обществена, поне експертна, в рамките на онези възможности, които му предоставя законът. Мисля че е рано, имаме много по-сериозни проблеми, включително в онези части на закона, които тук не се третират, има неща, които ни дават възможност да вървим напред. Нека да помислим какво и кога трябва да бъде променено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ СОЛАРОВ, прокурор: Аз съм много изненадан от дискусията, която се води за израза „официален документ”, „длъжностни лица” и т.н. В българската правна теория и в българската практика това са категорично решени неща, те са дефинирани в чл. 93 от Наказателния кодекс – всичко е там: и официален документ, и длъжностно лице. И оттам всички останали институции и органи ползват тази терминология, дори и ГПК ползва тази терминология. Тези неща са свързани с престъпления против държавната власт, държавното управление и те са много важни, основополагащи. Затова дефиницията е там. Изненадан съм, че този наказателноправен термин в този му вид присъства точно там. Най-общо официален документ е документ, издаден от орган на държавна власт или държавно управление в кръга на неговата компетентност.
Много ми е интересно като практикуващ юрист как ще влезе в казус, дали евентуално някой ще търси митническа декларация по повод нещо купено във Франкфурт? Случаят е много деликатен, знам, че е дискутиран и преди. Не бива да се отива до крайност с вещно-правни категории, когато наказателното право дава основна дефиниция. Да ви кажа честно, една декларация по чл. 313 е едно перфектно нещо, за да си свърша работата аз след това. Даже ще ми развърже повече ръцете. Разбира се, аз се изказвам от моята си куличка, но бях длъжен да го кажа, защото е нещо, което правото го изяснява и коментари не може да има. Благодаря ви за вниманието.
ВЕСЕЛИНА ИНКОВА: Тъй като вече и по радиото, и по телевизията слушам за една злоупотреба, която се прави с така наречения статут национално богатство. За мен няма такъв статут – национално богатство за движимите културни ценности. Искам да напомня, че в чл. 146, ал. 3 е записано, че всички археологически находки, движими и недвижими, са национално богатство. Тоест се иска за всички археологически находки да има такъв официален документ. И по такъв начин хората се заблуждават, както специалистите, така и неспециалистите. Вижте ал. 3, всички априори са национално богатство, като пак казвам, че това е категория, а не статут.
Призовавам и членовете на Комисията по културата, и представителите на различни научни институти, дайте да поставим занапред нашето културно наследство в някакъв ред, защото това иманярство не е отсега, то е много от отдавна. И по-рано ставаше под закрилата на държавата. Имаме много примери за неща, които са изнесени с разрешението, включително на директори на научни институти. Дайте да поставим ред, да не въвеждаме документи, които сега ги въвеждаме в минало време. Какъв ще е този официален документ, който ще важи за минало време?
ПЛАМЕН КРАЙСКИ: Позволявам си да взема още един път думата. Анализът, който правихме още на първия законопроект, който беше приет от парламента, и анализът на тези промени ни водят към една и съща посока. Първо, сбъркана е философията на закона и оттам възникват всички проблеми. И второ, 10 април следващата година е крайният срок, в който Министерският съвет трябва да приеме 7-годишната стратегия за развитието на културно-историческото наследство и тя пряко кореспондира със стратегията за културния туризъм и въобще за туризма.
Нашето предложение към комисията е да се направят нужните промени, които да отпушат работата на министерството, а в един по-обозрим, но не дълъг период, до този 10 април, както е по закон, да сме в състояние да видим една стратегия за развитие на културно-историческото наследство, приета от Министерския съвет, защо не и с единодушна декларация от парламента, и успоредно с подготовката на тази стратегия ние да видим една добра работа по промени на Закона за културното наследство, дори изработката на един пакет от закони, които касаят културно-историческото наследство. А този закон, вече добил друг вид, да бъде един рамков закон в тази посока. Защото ако тръгнем в тази посока всеки шест месеца да се дялкат някакви неща по този закон, ще стане като със стария. Защото тук има смешни неща. И ще дам само като пример за народните представители, които не са участвали в предните дебати, има едни членове, свързани с нематериалното културно наследство, на които мястото не им е в този закон, пък и не са развити както трябва. От нашите разработки, които правим в момента и които сме правили, виждаме един модерен закон за музеите и музейната дейност, която да обхване антиквариат, и колекции и там да е ясно. И когато отиде нещо в Прокуратурата, уважаемите прокурори да са наясно. Да има един закон за нематериалното наследство, където проблематиката е друга, начините на съхранение и на опазване са коренно различни от археологията. Защото тази смесица, която беше направена от предния парламент, я няма никъде. Позоваваха се на гръцкия закон, но аз мисля, че те или не са чели гръцкия закон, или са чели лош превод, защото и в гръцкия закон има заварено положение, независимо че се даваше за пример като най-рестриктивен. Да, рестриктивен е, но в крайна сметка е отчетена ситуацията, в която той е приет.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам ви като ръководство на комисията да видите какъв ни е бюджетът и да организираме една дискусия за необходимите промени в този закон. Защото ние сега не говорим за първо четене на законопроекта, който е внесен, а говорим изобщо какви промени трябва да направим в бъдеще.
Аз искам да се върна към внесения законопроект и да кажа с огорчение, че не мога да подкрепя предложените промени поради няколко причини. Първата причина е, че ще гласувам „въздържал се”, защото не съм толкова вътре в проблематиката. Имам чувството, че никой от нас не е бил в предната Комисия по култура и това някой го използва в момента, за да водим отново един дебат, който сте го водили сто часа. И сега започваме отново да водим този дебат, защото никой от нас не е бил предния път в тази комисия.
Направих си труда да се запозная с дейността, която касае промяната в действащия закон. Оказа се, че в България има около 39 хил. недвижими културни ценности, от които 43 са резервати. А доколкото разбрах, ежегодно се движат между 4000-4500 преписки, които касаят точно тези културни ценности. И всичко това вие искате да ме убедите, че някой ще го трупне на бюрото на министъра и той ще започне ежедневно да го подписва! Няма как да се случи това нещо.
Винаги когато разглеждаме някакъв законопроект, трябва да си задаваме един съществен въпрос: кой проблем решаваме с този законопроект? Аз не знам кой проблем решаваме с този законопроект, затова ще се въздържа при гласуването. Ако проблемът е в това, че този национален институт не си върши работата, работата му трябва да бъда подобрена, защото той е подчинен на министъра. Всъщност Министерският съвет приема устройствения правилник на Националния институт. Ако този институт пречи – нека някой ме убеди, че пречи и с дейността си не подпомага опазването на културните ценности в България. Доколкото знам, в този институт работят около 50 човека. Вижте в каква неприятна ситуация поставяме министъра на културата с една от тези промени. Тогава когато има предварителна комплексна оценка на един обект, който ще се превърне в недвижима културна ценност, вижте самата процедура. Министърът на културата въз основа на комплексната оценка по ал. 1, където се казва, че там е този обект, внася предложение в специализиран експертен съвет, а специализираният експертен съвет в срок от 14 дни го връща на министъра. Аз не разбирам как се осъществява този контрол – ще отменя това, което е било изградено и е функционирало до момента, предварителната оценка се прави от този национален институт, а контролът се прави от Министерството на културата чрез Инспектората, според мен това е един действащ механизъм. Ако ме убедите, че не е действащ, добре, подкрепям ви. Но тази преписка, която и тук се казва, че е невъзможно да се движи от министъра на културата, а някъде по-нататък се споменава или от упълномощено от него лице, което съвсем отива много настрани.
По темата за документа. Това е официален документ. А като напишем „документ”, трябва ли да напишем какъв точно документ. Мисля, че това би улеснило работата, отколкото да говорим за всякакъв документ, примерно изрезка от вестника, че дядо ми е притежавал точно този орден или снимка, че го има на униформата си.
АНТОН КУТЕВ: Госпожо председател, ние в момента обсъждаме неща, които ги няма в това, което внасяте Вие. Повече от 40 минути обсъждаме неща, които ги няма в документа, който сте внесли. Изтеглете си закона и внесете документ, ако искате да го обсъждаме както трябва.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По отношение на процедурата за изтегляне на предложението за закона, не считам, че същият трябва да бъде изтеглен. А комисията може да подкрепи или да не подкрепи на второ четене текстове от внесения Закон за изменение и допълнение, респективно да направи предложение за прецизиране на текст. Така че на този етап същият е входиран по съответния ред, въпрос на преценка на комисията е. Считам, че към настоящия момент е несвоевременно оттеглянето му.
Имате думата.
ЕМИЛ МИХАЙЛОВ, Антиквариати: Относно официален и неофициален документ мисля, че трябва все пак да се види как стоят нещата в Европа. Документът за собственост в Европа е документ за покупка. Там 99% от търговията с антиквариат, включително археология, се извършва от частни фирми. Това е документът, който удостоверява собствеността. Няма официален, няма неофициален, той си е документ за покупка. Както човек си купува кола, жилище и има документ за тази покупка. Няма разлика в статута национално богатство и т.н.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, имам процедурно предложение да прекратим дебатите, защото самите колеги казаха, че са изгубили сто часа, ние тук сигурно ще изгубим 50 часа само за тази дума „официален”.
Да подложите закона на гласуване за първо четене и преди второ четене нека всеки да си изясни какво е официален документ, какво е неофициален документ. Защото аз лично смятам, че този закон е жизненоважен, за да може да се спре с тепърва набавяне на всякакви такива културни ценности и за да може да се сложи начало. Все пак трябва да се тръгне отнякъде, не може в хаос да живеем и непрекъснато да се спекулира точно с националното ни богатство. Някои недостатъци в законите винаги могат да се променят. Нека да прекратим дебатите, да минем към гласуване и при второ четене или във времето между първо и второ четене ще изясняваме тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз съжалявам, че избързахте с предложението за прекратяване на дискусиите. Все пак ние не коментирахме другата важна част – кое налага премахването на Института за паметниците на културата с биография от 50 години? Тук беше загатнато от д-р Шарков, че ако не се върши работа, това е друго нещо. Но превръщането му в дирекция аз лично не мога да си го обясня и мисля, че това доста обърква въобще философията на закона.
Аз се запознах с предложенията и имам доста неща, които съм готов да споделя, но виждам, че аудиторията се умори. Още когато беше приет този закон, становището на Министерството на културата беше в 28 точки. Първото становище, когато беше обсъждан в една по-малка зала и започнаха споровете. В този момент искам да ви кажа, че освен тези две основни неща, които са много важни, защото това е темата за държателя, собствеността. Това е основната тема, която разбуни духовете в месеците преди приемането на закона. Но вътре в самия закон това, което ви казват господата, и това, което сподели и проф. Ваклинова, има неуточнени, неясни неща. Законът в моменти буксува. И опасността да работим на парче ще стане точно като кръпките на закона ни от 1967 г. Само аз като председател на комисията съм направил поредица от предложения и нови допълнения към закона, спазвайки изискванията на Европейския съюз. Отделно и други. И той стана някакъв необятен закон.
Истината е, че трябваше да го има новия закон с всичките му недостатъци. И моето предложение е обратното. Аз разбирам, че проблемът в министерството с изработването на документацията за това, което трябва да си…, тъй като има готовност от структурите, от гражданските сдружения, от научните институти, от министерството, да се видят конкретните предложения, които експертите, които участваха, даваха и не бяха чути. За да добият законът наистина един по-подреден вид.
Аз съм съгласен с това, което се сподели тук. По едно време имаше предложения на проф. Станилов да има закон за Плиска, за Преслав, за всички тези обекти. Това е добро.
Първото, което се постави като задача в 2005 г., бях поканил около 20 експерти и от министерството, и хора, свързани с процесите на културно-историческото наследство, да започнем работа по един нов закон. Имам предвид това, което се случи в 39-то Народно събрание. И когато предложихме наброските, за да избистрим каква е посоката на този законопроект, поканих Комисията по културата, защото в края на краищата един законопроект, независимо откъде идва, се обсъжда и приема от законодателя. И тогава бяхме сринати, макар че това не беше подреден закон в алинеи и членове, това беше и.д. Мога да ви кажа хората, които направиха това.
И тогава те подеха инициативата и казаха, че имат възможност да правят този законопроект. Правиха го две години и половина. Не крия, че и аз съм имал спорове. Идеята и процесите – добре, но пак мисля, аз съм гледал все пак този закон, не мога да разбера кому е нужно да изчезне Институтът по паметниците на културата. Все пак това е институция, в която в предишните години работеха 1800 човека, те работеха в цялата страна. И тогава нямаше задържане на преписки. Аз много добре знам какви са недоимъците в НПК, голяма част от грешките, възможностите за недобра работа с гражданството и в същото време законът, който е правен и е приет.
Едва ли работата ще се усложни толкова, ако се приеме предложението за сроковете, защото те са необходими, но законът да се огледа по-цялостно. Господин Чобанов е много вътре в материята. Нека да мине първото, около което се обединиха всички, внесено от народните представители, а да огледаме другите неща, които трябва да се оправят, за да може наистина да имаме един закон, който да бъде приет от обществото. Не знам като процедура как би могло да бъде направено, тъй като разбирам, че мнозинството ще го приеме това, но си мисля, че не е много целесъобразно. Защото наистина има смущаващи решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дискусията по обсъждане на предложения законопроект. Моля членовете на комисията да гласуват.
Приема се. Дискусията се прекратява.
По отношение на становищата и предложенията, които бяха споделени, предоставям възможност на всички, които имат отношение, да представят същите в писмен вид в комисията, за да може да бъдат обсъдени и обработени за следващото заседание.
А по отношение на т. 1 от дневния ред счита, че същата е изчерпана по отношение на обсъждането, но не сме гласували приемането, респективно отхвърлянето на първо четене на този законопроект в комисията.
АНТОН КУТЕВ: Нали се разбрахме, че внасяте закон без мотиви. Как гласуваме закон без мотиви?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Моля да прекратим дискусията и да минем към процедура по гласуването за приемане на втория законопроект на първо четене.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Извинявайте, нали говорихме за това да поканим тук министъра на културата. Аз си мисля, че министърът на културата дължи отговор на въпроса например по така коментираната тема с официален документ или не. Той подкрепя ли или не подкрепя? Тъй като в това, което той ни е пратил, не пише нищо. Той не пише дали подкрепя или не подкрепя. Може да заеме и двете позиции или може да има своите мотиви, които да са различни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Становището на министерството, съответно присъствието не обвързва комисията с вземането на решение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: То не обвързва, но въпросът е, че министърът трябва да се мотивира.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Считам, че господин Рашидов ще присъства на следващото ни обсъждане.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, когато присъства и си каже мнението, ще гласуваме.
ВАНЬО ШАРКОВ: Процедура! Има Правилник за организацията и дейността на комисията. Преди малко ние гласувахме прекратяване на разискванията. Оттук нататък има само едно процедурно нещо и то е гласуване на законопроекта на първо четене или отлагане на гласуването. Никъде в Правилника за организацията и дейността на парламента не пише, че министърът трябва да бъде тук. Ако е в България и може да дойде, ще дойде. Ако не може, изпраща хора от министерството. Затова нека да гласуваме.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Завършвам си процедурата с предложение да отложим гласуването, като се мотивирам с факта, че е редно да чуем министъра на културата дали подкрепя това внесено предложение или не, тъй като липсват всякакви мотиви по отношение на този член – както на вносителя, така и на министъра на културата. Затова ви предлагам да отложим това гласуване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Курумбашев, нали ако не се приеме сега при гласуването, ще стане отлагане?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Но аз не искам да то отхвърляме, може да чуем министъра и да го гласуваме на първо четене. Но няма мотиви на вносителя, нито на министъра.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, във връзка с постъпилото процедурно предложение по реда на постъпването моля първо да бъде гласувано в обратен ред последното постъпило предложение – за отлагане гласуването на Закона за изменение и допълнение към Закона за културното наследство на първо четене, вторият законопроект, който беше поставен на вашето внимание.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Много се извинявам, отлагане докога? Има логика да гласуваме за отлагане при условията, които казахме. Става дума за мотиви от страна на вносителя и от страна на Министерството на културата като орган, който ще го изпълнява.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Съответната институция и съответно вносителите на законопроекта са изложили своите мотиви, които са преценили, така че за допълване на мотиви за изменение е предмет на дискусия и на коментар. Освен това това е законопроект. Той става факт към момента, когато се правят предложения и се гласуват от комисията между първо и второ четене. Имаме процедура и по правилник на комисията, имаме и процедури, които се съобразяват с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така че в случая в отлагането нито има нещо толкова страшно, нито нещо спешно. Тъй като вече дискусията се прекрати с гласуване, за нас остава единствено възможността да гласуваме приемане на първо четене. Тук са представителите на Министерството на културата, никъде не е указано изрично, че вносителят на становището, след като същият е възложил функции или съответно е изпратил представители, следва да се яви лично, за да отговори на вашите въпроси и да защити становището си. Нещо повече, самата процедура урежда, че това становище министерството може да го изрази, може да не го изрази. Правната комисия може да поиска това становище, а може и да не поиска това становище. Изпращането, респективно неизпращането на становище не обвързва комисията с гласуване и с вземане на решение.
Моля да бъде гласувана процедурата за приемане на първо четене …
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Преди това – за отлагане на процедурата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: По начина на водене, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, направена е абсолютно легално в съответствие с правилника и с вътрешните правила процедура за отлагане на гласуването. Не можете да го преодолеете служебно, трябва да го отхвърлите с гласуване. И ви напомням, че тази сутрин на Председателския съвет от дневния ред отпадна Законът за туризма на основание отсъствие на министъра на икономиката. И е хубаво да уеднаквим аршина си, да мерим с един и същи аршин едни и същи факти. Полезно е!
Така че в отсъствието на министър, особено пък на становище по ключово предложение в закона е много важен аргумент. Имате мнозинство, отхвърлете го, но много моля да завършим процедурата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Добре, Вие ще дадете ли възможност всеки да изрази волята си, а не непрекъснато да спирате процедурата? Защото ние сме в процедура да изразим волята си дали ще гласуваме на първо четене или няма да гласуваме. Така че много моля, нека да вървим към гласуване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По реда на предложенията, които бяха направени, нека първо да гласуваме предложението на господин Курумбашев за отлагане на гласуването.
Моля членовете на комисията да гласуват.
За – 4, против – 9, въздържал се – 1.
Благодаря.
Преминаваме към гласуване на второто процедурно предложение – гласуване на допълнението и изменението към Закона за културното наследство, втория ЗИД на първо четене.
Моля членовете на комисията да гласуват.
За – 9, против – 4, въздържал се – 1.
Благодаря ви.
С това изчерпихме точка първа от дневния ред.

В точка „Разни” няма постъпили въпроси.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова


Стенограф:
Стойка Белова