Среща с ръководствата на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио

---

Днес, 21.10.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
На заседанието присъстват: от Българска телеграфна агенция – Максим Минчев, генерален директор, Юри Лазаров и Борислав Чалъков, заместник генерални директори, Евелина Андреева, главен секретар и Данчо Антонов, финансов директор; от Българска национална телевизия – Уляна Пръмова, генерален директор, Валери Яков, член на Управителния съвет на БНТ и Вяра Анкова, директор на дирекция „Информация”; от Българско национално радио – Валерий Тодоров, генерален директор, Соня Касаветова, член на Управителния съвет на БНР, Калина Станчева, директор на програма „Хоризонт” и Виолета Милошева, PR.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Днес Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще проведе своето заседание при следния дневен ред:
1. Среща с ръководствата на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
2. Разни.
Налице е кворум по отношение на присъствието на членовете на комисията. Има ли други предложения за дневен ред? Няма. Моля да гласувате дневния ред. Приема се.
По първа точка - Среща с ръководствата на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Да започнем по реда, по който са записани в дневния ред. Има думата г-н Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Не е ли редно първо дамата. Аз нямам нищо против, но както решите вие.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Добре. Заповядайте, г-жо Пръмова.
УЛЯНА ПРЪМОВА:
Благодаря на г-н Минчев, че ми отстъпи първото място. Аз знам, че то е най-трудното.
Добър ден на всички. Честито на тези, които не познавам, че са в този парламент.
Първо, искам да благодаря за тази покана, защото аз от пет години идвам в парламента и за първи път ме канят на познавателна среща, на която да изложим проблемите, без да гледаме бюджет, актуализация или всичко, което засяга нашите медии.
Ще си позволя накратко да кажа няколко думи за БНТ за сегашното й състояние и най-вече за проблемите, които тя има и които предстои да бъдат решавани. Надявам се, че в следващите месеци с един много постоянен и дай Боже полезен диалог, да стигнем до някакви решения с цялото отчитане на сложността на ситуацията, на кризата и на проблемите в държавата въобще. Това, което ще кажа, ще са просто факти. Няма да правя и коментар по тях, нито пък упреци или критики към останалите участници в медийното пространство, колкото и това да е практика.
Българската национална телевизия е единствената обществена за сега телевизия в България. Знаете нейната дълга и не лека история – 50 години история скоро ще направи тази телевизия, която има два периода на развитие: единият е преди 10 ноември, вторият е след 10 ноември. Сега се намираме, според мен, в началото на трети период и това е периодът на цифровизация и нейното реално истинско място, каквото тя трябва да заема според европейските изисквания и според българските особености.
Освен първа програма, Българската национална телевизия произвежда с решение на Министерския съвет сателитен канал, който се разпространява в чужбина и четири регионални програми. Това е заложено в Закона за радио и телевизия и това изисква нейната програмна лицензия. Това е освен единствената обществена телевизия и поради тази причина единствената, която е на държавно субсидиране. Това е една част от бюджета на телевизията. Мога да кажа, че към момента тя е основната част.
През 1998 г. беше приет Закона за радио и телевизия, по който тази телевизия работи. За близо 11 години този закон не проработи в единствената си част – финансирането на БНТ. Не еднократно на всички заседания сме обсъждали бюджета на телевизията и винаги обсъждането е минавало в един ред – ние даваме толкова, ние ще се справим с толкова, не може повече. Предполагам, че тази година ситуацията ще бъде не по-различна дотолкова доколкото бюджетът е орязан, в много тежко състояние и никой не си прави илюзия, включително и ние, че върху него трябва да се излее рогът на изобилието. Но аз съм длъжна да кажа от името на всички, които работят в телевизията и на нейното ръководство какво представлява производството в телевизията и за какво отива това финансиране.
Всички тези години непрекъснато се говореше за БНТ и продължава да съществува такова мнение, че тя е на държавната хранилка, защо е на тази хранилка, какво прави тя с тези пари, включително и въпросите какво представляват обществените функции на една телевизия. Мисля, че обществените функции на една телевизия са записани много ясно в закона какви са нейните задължения, какво трябва да прави, както и в програмната лицензия на телевизията са записани процентите предавания и програми, които тя трябва да изпълнява.
Оказа се, че БНТ беше поставена в ситуация да бъде присъствие повече на медийния пазар, отколкото фактор, който развива телевизионния пазар, каквато е практиката в Европейския съюз. Основните телевизии в страните от Европейския съюз, където България вече членува, са обществените телевизии. Това предполага наличие на частни телевизии много от преди отколкото при нас, но навсякъде във всяка една страна мястото на обществената телевизия е запазено, то е ясно регламентирано, разписани са точно правилата, по които тя се финансира и по които тя се отчита, включително се подписват и договори за това какви задължения има телевизията спрямо държавата като понятие. Тези неща у нас само са пожелателни. Надявам се някога да се случат и ако аз съм на това място ще продължавам да настоявам за това и ще продължавам да разказвам и обяснявам нещата, които не са ясни.
Във всички тези години частният сектор се разви изключително много. Така и трябва. Но територията на обществената телевизия се стесняваше непрекъснато, като се започне от приемането на закона, което съвпадна с продажбата на едната национална програма. Сега ние сме в ситуация, в много трудна финансово-икономическа ситуация да изграждаме от нулата отново втора програма.
С приемането на закона бяха приети ограничения по отношение на рекламата в БНТ, за да може да се развие частният пазар, като тези ограничения на рекламата бяха преходни и беше изрично записано, че те важат до момента до който частният сектор се развие. Така е трябвало да бъде, но във всичките тези години частният сектор продължаваше да се развива и нито едно от ограниченията по отношение на БНТ не отпадна.
Ще си позволя една скоба за финансирането по принцип на обществените телевизии в Европейския съюз, защото в края на краищата ние някакъв модел трябва да приемем, приемлив за България, допустим за България, но все пак съизмерим с тази европейска практика. Повечето обществени телевизии се финансират на принципа, на който е и БНТ – такси, т.е. държавно финансиране, реклама и спонсори. Като казвам държавно финансиране, таксите са също държавни. Те са наложени от държавата и се събират със закон. Те не са такси, които определя телевизията. За това пак се нарича държавно финансиране. В България такси за радио и телевизия не се събират и на практика телевизията се финансира директно от бюджета, без този бюджет да се попълва с каквато и да било такса, която е описана в закона, за радио и телевизионно разпръскване. Аз понеже съм работила и преди 10 ноември в БНТ си спомням книжките, с които ние плащахме по 1 лев на година за радио и телевизия. Такова нещо няма в последните години. В една нормална европейска страна телевизията заявява своя бюджет пред държавата или пред фонда, който събира тези обществени такси, заявяват се нейните обществени предавания, срещу тези предавания стоят пари и тези пари се отпускат на телевизията. Т.е. бюджетът, който трябва на телевизията, за да свърши тя своята работа, се приема като цяло – една част от него е реклама, другата част е държавното финансиране. Когато рекламата в този бюджет намалява по една или друга причини, те повечето са пазарни причини, този бюджет се допълва с държавно субсидиране, за да не се окаже телевизията в ситуация тя да не може да попълни рамката, която е необходима за нейното съществуване. Между впрочем тенденцията в Европа сред всички обществени телевизии да спада рекламата в обществените телевизии. Това се дължи и на факта на появяването на частни телевизии и поради факта на ограниченията в рекламния пазар. Тази година отчитаме спад в рекламния пазар. Той вече е близо 50%, което разбирате намалява общата сума, която ние всички участници на този медиен пазар искаме да играем и да получим нещо от този пазар.
В каква ситуация се намира в момента БНТ? Тя се намира в ситуация на стагниран рекламен пазар. Тя се намира с едно изключително ограничено рекламно време. То трябва да бъде ограничено по сравнение с частните телевизии, които се издържат само от реклама, това е съвсем нормално и тя няма инструменти, няма механизъм по който тя да може да увеличи своите приходи и по който тя да се финансира. Т.е. оставайки единствено и само на държавна субсидия, както сме ние в момента, защото рекламните ни приходи са сведени почти до екзистенц-минимума. Самото съществуване на програмата на телевизията вече е поставено под въпрос.
Ние предприехме някакви мерки – едните са пазарни, другите са антикризисни. Антикризисните са икономия на всичко, каквото е възможно. Предполагам, че ще се наложат нови. И другото са пазарни мерки – да приведем цените на рекламата си близки до цените на другите телевизии, за да сме конкурентноспособни на този пазар. Тези не добри, не лицеприятни мерки доведоха до това, че рекламата се увеличава. Най-вероятно до три месеца, такива са нашите очаквания и прогнози, и договаряния, рекламното време на телевизията ще бъде запълнено, но това не означава, че тя ще има повече приходи, защото са по-ниски цените вече и в никакъв случай не може този обем парични средства да бъде получен. И ако до три месеца, както ние очакваме, рекламното време на телевизията да се запълни, това ще бъде максимума. За уточнение, рекламното време на телевизията е 15 минути на денонощие срещу 270 минути на частна телевизия, от които БНТ има право да използва в прайм тайма само 5 минути. Прайм тайма е най-гледаното време, най-скъпото и най-атрактивното за рекламодателите. Т.е. най-продаваемото време на телевизията е само 5 минути. То в никакъв случай не е диамантът, който някой ще си купи, ако има пари. То е пазарен инструмент за добиване на приходи. Така че при всяко положение при нас до три месеца ще настъпи момента на достигане на един таван. А таванът е повече реклама не можем да имаме и повече държавна субсидия не можем да имаме.
Ще кажа само няколко думи за какво се изразходва държавната субсидия на БНТ. Ако предположим, че тази година държавната ни субсидия с 90% от бюджета е 69 млн. лв. От тях 15 млн. лв. отиват за разпространение на програмите на БНТ. Т.е. това е сумата, която ние плащаме на БТК за разпространение на първа програма, четирите регионални програми, включително и на сателитния канал по силата на договор, сключен 1999 г. с европейския спътник Ойтелсат. Този договор изтича след година и няколко месеца и се надявам, че следващото ръководство на телевизията ще може да сключи договор за разпространение на сателитната програма за тези пари наистина на територията на цял свят, ако, разбира се, искаме да покрием цял свят. Защото цената по този договор е доста висока по сравнение със сегашните пазарни цени. От тези 69 млн. лв. 15 млн. лв. са за разпространение на програмите.
По Закона за радио и телевизия ние сме длъжни 10 на сто от субсидията да заделяме за производство на български филми. Това са сериали, документални филми, анимация. Между 4.5 – 5 млн. лв. в зависимост от използването са авторските права, които плаща телевизията на всички авторски дружества: Филм Аутор, Мюзик Аутор, Театър Аутор и Профон. Авторските права се плащат за всяко излъчване, за всяко повторение, за използване на откъси, за музика – на всичко, което е произведено и което покрива Закона за авторските права.
След това следват разходите за издръжка на телевизията. Издръжката на телевизията означава мобилни комуникации, сателитни връзки, трасета, по които се получава сигнал или мачове, телефонни услуги, ток, вода, производствени разходи, гориво за производствените ни коли и всичко, което струва програмата. И ако направя една малка груба сметка ще се окаже, че най-малко пари остават за производство реално на програма.
От какво се състои програмата. Според програмната лицензия ние сме длъжни да имаме европейска продукция, културни предавания, образователни предавания, предавания за хора с увреждания. Средно на седмица програмите на БНТ произвеждат 80 предавания, които покриват програмната лицензия и обществените й функции. Ние купуваме спортни права. Една специална скоба за спортните права, които не се интересуват от никаква криза, а растат като гъба на дъжд. В последните 5 години правата на УЕФА са поскъпнали 500 пъти. А спортът е нещо рейтингово, което всяка телевизия иска да има и ние сме в дилемата дали да купим рейтинговия футбол, който става атрактивен и за зрители и за рекламодатели, но който струва много пари или да не купим никакъв спорт. В момента, в който ние не можем да си позволим да купим някакъв спорт или не се преборим за правата, ние усещаме негативите на общественото мнение, т.е. на феновете на този спорт. За пример ще кажа, че правата за европейското първенство по футбол, което е 2012 г. и което ние трябва да започнем да плащаме от следващата година месец януари, ако искаме да ги придобием като колективен член на Евровизия, която ги е закупила, са 7 млн. лв. български пари. И един още по-дребен пример. Един мач на националния ни отбор, който не се класира, за съжаление, на световното, струва 110 хил. евро домакински мач, а мачът България-Италия струваше 150 хил. евро. Това е само част от цените на спорта.
Отделно имаме международни договори за чужди филми, добре че ние купуваме повече филми от наши партньори – от обществени телевизии, на които цените горе-долу са прилични, но така или иначе те не могат да бъдат предоговаряни.
В общи линии производството на телевизията е подчинено и свързано с изплащане на договори за авторски права, за спорт, за филми и разходите за самото производство.
Другите са капиталовите разходи, които винаги са около 5-6 млн. лв. за обновяване на техниката на телевизията, която смея да кажа, че ние преди 5 години заварихме в безкрайно амортизирано състояние, далеч от всякакви не европейски стандарти, а от всякакви професионални стандарти. За 5 години сме вложили от бюджета на телевизията 26 млн. лв. за техника, която е цифрова и така или иначе сме стигнали до цифровизиране в по-голяма степен на базата, която е в София и в никакъв случай не на регионалните ни центрове и на мобилните ни мощности. За сведение още малко информация, защото тези цени имат връзка с нашия бюджет, една професионална камера за телевизия струва 200 хил. лв., един цифров ПТС, с който се снима и отразява мач струва около 15 млн. лв. Изискванията за футбола, например, особено когато става дума за международни мачове по европейските стандарти вече са 22 камери на стадион специална техника. Т.е. ако ние не стигнем до това ниво, ние не можем да покрием тези стандарти, включително сега за Лига Европа, която предаваме, ние сме наели обективи, за да можем да покрием качеството, което изисква международният сигнал.
Това е една много, много малка част от това, което представляват разходите на телевизията. Апропо разходите на телевизията за първите 9 месеца са публикувани в нейната страница, както и Отчетът на Управителния съвет, който миналата седмица гледахме и приеха в СЕМ.
Последно ще кажа няколко думи, за да не дотягам повече и да има възможност и моите колеги да се изкажат, защото това едва ли ще е последната ни среща и едва ли ще е изчерпателна за всичко, за това как се очертават нещата оттук нататък?
Вчера имахме един разговор по отношение на това какво и как да се направи. Т.е. за едни мерки, които да бъдат възможни, реалистични и да поддържат нивото до което сме достигнали, без да говорим за развитие, без да говорим за кой знае какви перспективи. Годината е тежка и кризата изисква един временен застой. В никакъв случай не ни се иска да започнем да се връщаме назад. Защото в този сектор и в този тип производство връщането назад става изведнъж като снежна топка и трудно можеш да го спреш. Технологиите и стандартите в телевизионното производство в Европа се менят толкова динамично и бързо и така растат, че при нас един по-дълъг застой ще ни обрече наистина на 10 години назад. И ние след две години, когато цифровизацията вече почука на прага, а при нас тя чука много силно, ние ще се окажем на една фатална несъвместимост с европейските стандарти и партниране с европейските ни партньори, които са нашите контрагенти в европейския съюз, т.е. при обмяна на продукти, на филми, на концерти и на мачове. Всяко нещо, което България има, а България има какво да покаже на света, трябва да бъде показано на стандарт - на носител със звук и с картина, която онази телевизия да иска да покаже. Ние можем да организираме един прекрасен концерт, но ако ние не можем да го запишем със звук, осветление и картина, каквито една CDF, RAI, Франс-телевизион или BBC биха излъчили, ние не можем да им го предложим. Те просто няма да го купят. Така че съобразявайки се с това, което се случва, със ситуацията, в която се намираме, все пак трябва да търсим някакъв оздравителен вариант за оцеляване поне за следващата година. Мога да кажа съвсем отговорно без никакви оплаквания, не съм човек, който се оплаква, а да се справя със ситуацията, че при 60 млн. лв. субсидия, която се очертава за следващата година, при ситуацията на рекламния пазар БНТ ще трябва драстично да свива програмите.
Ние всякакви видове съкращения, които можем допълнително ще направи – не че сме направили малко. Мога да кажа, че много неща сме орязали, но ще се наложат много сериозни мерки. Те ще бъдат свързани със свиване на цяла програма, на прозорци програма. Трябва да се прецени ефектът от това нещо не толкова вътре в телевизията, колкото извън нея. Ние не можем като ръководство да си позволим да спрем по наше лично решение програма, тъй като регионалните ни програми съществуват по програмен лиценз, сателитният канал с решение на Министерския съвет. Ще бъдем изправени пред една много трудна ситуация. Т.е. моментът е дошъл да се реши и това е въпрос на държавна политика, БНТ как ще продължи да се финансира и как ще продължи да съществува. Защото все пак имаме подписани на 11 европейски документа, които по някакъв начин ни задължават да имаме обществена телевизия. Без фанфари, без помпозност, без каквито и да било илюзии, но все пак е въпрос на поддържане на единствената българска национална телевизия, която в края на краищата е част от държавността. И ако ние искаме тази държавност да я възстановяваме, да я имаме и да я поддържаме, телевизията е част от нея.
Според мен, ще кажа вече моето лично професионално мнение, че времето на забраните мина. Ние не можем да кажем на нас ни са излишни 400 телевизии. 200 от тях са боклук, казвам го малко по-грубо, но моментът е да се подкрепя, засилва и поддържа алтернативата на пошлостта и на лошия вкус. Защото това е част от общественото здраве и част от държавността. Мисля, че мога да говоря още един час на тази тема, но мисля, че за първа среща това е достатъчно. Благодаря ви за вниманието.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Аз бих ви предложила, след представянето, да се задават въпроси и правят изказвания, докато сме още по темата и след това да се направи следващото представяне, за да не се губи връзката. Давам думата на колегите за въпроси и изказвания. Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА:
Срещата е много хубава, защото и ние се запознахме с вас. Досега не сме се срещали и сме ви виждали само по телевизията. Имам въпрос към г-жа Пръмова. Вие почти отговорихте вече на въпроса ми за рекламите. Дали трябва да се ограничат специално за обществения, защото в някои европейски страни направо са забранени. Благодаря Ви.
УЛЯНА ПРЪМОВА:
Доколкото аз съм запозната с другите телевизии, мисля, че са две телевизиите, в които няма реклама. Едната е BBC, в която никога не е имало реклама, но тя е Кралска телевизия, създадена с кралски указ и там нещата са малко по-различни. И още една, мисля, че от Прибалтийските страни.
Напоследък има някаква тенденция в Европа, понеже таксите са трудно събираеми - кризата се отразява навсякъде, в много страни се връщат към директно финансиране. Например, такъв е случаят в Чехия. Във Франция ограничиха рекламата, но веднага покриха това ограничение на реклата с 44 млн. евро, за да не пострада бюджета на телевизията. Аз не искам да споменавам суми и бюджети, защото БНТ е с най-малкия бюджет. Само Македонската телевизия е с по-малък бюджет от нас. БНТ е единствената телевизия с една национална програма. В повечето европейски телевизии рекламата е в пъти повече, отколкото в БНТ. Няма телевизия с толкова малко реклама от тези, в които финансирането е от реклама и бюджет. В Румъния например има 8 минути на час реклама, освен държавно финансиране и освен такси. Там е троен модел на финансиране. Това е преходният модел, който те са приели. В Гърция г-жа Анкова може по-добре от мен да каже как е. Там нещата са в пълна сила – и държавно финансиране, и такси, и неограничена реклама. Навсякъде в обществените телевизии рекламата е ограничена в сравнение с комерсиалните телевизии, но никъде не е толкова ограничена колкото е в България. Никъде няма 15 минути реклама на денонощие, от които реално използваеми и атрактивни са само 5 минути. С каквото и да ги напълниш тези 5 минути не могат да направят много пари.
Тенденциите трябва да се наблюдават, както и в Европа, така и на пазара на цифровизацията, защото цифровизацията, както каза моя колега от Френската телевизия ние всички я очаквахме, знаехме, че е трудна, но тя ни се стовари изведнъж на главата и много ни заболя, защото от нея пострадват всички субекти на този пазар, включително и частните телевизии. Този преходен период от аналогово на цифрово разпространение е много труден и много деликатен. Докато се ориентират рекламодатели, докато се наместят новите продукти, докато потребителите се ориентират, всичко това води до един много тежък момент, който естествено частните оператори ставата много по-агресивни и се търси балансът между едното и другото. Но балансът се търси винаги да не е в ущърб на националната телевизия Т.е. нейното поддържане все пак да бъде национално отговорно.
Така че ограниченията за реклама съществуват навсякъде в сравнение с частните, но никъде няма такова ограничение каквото е на БНТ.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Заповядайте, г-н Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: ПГ ГЕРБ
Г-жо Пръмова, пред мен е протокол от едно заседание на СЕМ от 23 април т.г. Споменава се, че във връзка с оптимизиране на разходите, Управителният съвет на БНТ през есента ще извърши икономически анализ на рентабилността на всяко едно отделно предаване в програмната схема от гледище на реалната конкуренция и обществената полза. Първият ми въпрос е това нещо направено ли е? Извършен ли е този анализ.
В данните, с които разполагам, се споменава за 85 млн. лв. бюджет. Може би това е заедно с рекламите или информацията да не е вярна.
Какво е вашето мнение за финансирането? Какъв може да бъде един работещ модел за финансиране. Какви са вашите виждания за финансирането, особено в частта за рекламата. Вие споменахте, че вашата телевизия е с най-малко рекламно време. Какво е вашето виждане, за да може ние като взимаме някакво отношение, да бъдем ориентирани. Ние сме сигурни, че не трябва да се прекалява с рекламата, но какви са разумните граници.
УЛЯНА ПРЪМОВА:
Аз ще започна отзад напред, понеже завършихте с рекламата. Ще си кажа личното мнение. Увеличаването на рекламното време и разблокирането на прайм тайма е нещо, което ще помогне на БНТ в тзи трудна година. Ако искате да бъда съвсем откровена, смятам, че увеличаването на рекламното време ще бъде много трудно посрещнато от частния сектор. Това е нещо, което винаги е срещало голяма съпротива. Реално, което може да се направи сега, е при тези промени в Закона за радио и телевизия, които се правят за синхронизиране на директивата до 19.12. е разблокиране на прайм тайма. Това означава, че 15-те минути остават, но няма ограничението от 5 минути вечерта в най-скъпото време и най-гледаното време. Макар че, според мен, ако рекламата в БНТ се увеличи поне с 10 минути това няма да накърни на никого толкова много частните интереси и ще бъде една нормална европейска практика.
По отношение на рентабилността на предаванията. Ние направихме такъв анализ. Даже мога да ви кажа, че някои предавания свалихме. На всички предавания намалихме бюджетите. Много предавания по сателитния канал, които ни се видяха амортизирани и не толкова интересни, ги свалихме от производство. Някои предавания по сателитния канал прехвърлихме и първа програма, за да се дублират, защото произведени за българите в чужбина те са атрактивни и за България. В момента правим основния анализ, който е най-важен за нас, за оптимизиране на самото производство на телевизия. Казвам най-важния и най-трудния, защото производството в телевизията е малко като Перперикон – много пластове от много времена. С новата техника и технологии има и остаряла, която е останала, която още е в производство. Ние още работим и така и така. Старата техника се обслужва от повече хора. Ние нямаме един затворен цифров процес на производство, за да можем да кажем къде колко хора. Има едно наслагване на пластове и използване на нови и на стари техники и технологии. Но това в много случаи си даваме сметка, че се използва и за манкиране. За това този ни анализ е най-важен, защото той ще доведе до съкращения вероятно, когато бъде готов.
Анализът за рентабилността на предаванията сме го направили и сме взели в това отношение мерки. Предполагам, че следващата година ще наложи още подобни мерки.
Обществените предавания, например едно предаване за хората с увреждания няма как да има много рейтинг. Има предавания, които не могат да имат рейтинг и никога обществената телевизия за тези задължителни предавания не гони рейтинг. Искаме да имат рейтинг централните ни новини, искаме да има рейтинг „Референдум” и други добри предавания. Рейтингите в обществените телевизии в Европа много не са критерий, по който те се съизмерват с другите. Там основният показател е национално представителство. Това означава колко души от гражданите на една страна минават през програмата на тази телевизия. Това национално представителство означава, че те я припознават като телевизия. БНТ е в първите 10 телевизии в Европа по национално представителство. 80 на сто от българите минават ежедневно за едно или друго през програмата на БНТ. Това са цифри от Европейския съюз за радио и телевизия. Не са наши и не можем да бъдем упрекнати.
На въпроса за бюджета от 85 млн. лв. Субсидията, която беше гласувана за нас за 2009 година беше 77 млн. лв. при 90% ограничение стана 69 млн. лв. Това е държавната субсидия. Другото е 15 млн. лв. реклама, които са ни заложени по параметри на бюджета и които ние ще изпълним половината по причини, които вече обясних. Това го казвам съвсем ясно и откровено.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Има ли други въпроси? Аз бих искала да ви задам един въпрос. Какви са, според вас, най-големите пречки за дигитализацията в момента. За цифровизацията е ясно. Цифровата телевизия до 2012 г. трябва да бъде факт. Но смятам, че и другото се явява сериозен проблем. Какви пречки срещате вие при разрешаването на този въпрос?
УЛЯНА ПРЪМОВА:
В 2005 г. ми се случи да присъствам на парламентарна комисия, когато беше приемана Стратегията за аналогова телевизия. Тогава аз казах, че през 2005 г. ние трябваше да приемем цифровата стратегия, за да може да се случи цифровизацията 2012 г., защото това е един много дълъг, много скъпо струващ и много тежък процес. Той е процес на държавата, а не само на телевизията. Защото той съдържа освен производствена цифрова програма, което засяга БНТ, той съдържа разпространение на тази програма и приемане на тази програма. Австрия, която е една малка държава, териториално съпоставима с България започнала практическата си цифровизация 2002 г. и не я е съвсем завършила поради планинския си релеф и всякакви други неща. Единствено Финландия е сто на сто цифровизирана поради това че е равна и има други технологии.
Аз не съм оптимист по спазването на срока 2012 г. За мен просто този срок е нереален. Даже на 1 януари да стартира конкурс за обществен мултиплекс, да се изгради мрежа и да започне да се разпространява програма, трябва да минат поне две години чисто практически. Това няма как да стане за три месеца.
Освен това, има и съпътстваща разяснителна кампания за хората и населението що е то цифровизация и защо тя трябва да се случи. Така че 2012 г. ние ще сме още в началото. Ще ни изтърпят. Все пак има даден някакъв толеранс, тъй като не сме само ние. Но сега сме в много, много нулева фаза в това отношение. Цифровото разпространение е свързано с цифровизиране на производството, което при БНТ също не е завършило, защото финансовият план за цифровизиране на програмата на БНТ, който преди 2.5 години дадохме така и не се реализира. Ние на практика цифровизираме нашата база само от бюджета с едно единствено изключение един път за архивиращо устройство и един път – в началото на тази година, 3 млн. лв. по този финансов план, за които не мога да кажа, че са достатъчни. Така че процесът трябва да върви успоредно като мултиплекс, като мрежа и като цифровизиране на програмата.
По отношение на мултиплекса във всички европейски страни е практика да има мултиплекс, на който се осигурява честотният ресурс на обществените радио и телевизия. Така по-лесно се подрежда останалото пространство. Иначе ние ще се окажем в ситуацията, при която БНТ ще бъде качена на всички частни мултиплекси и те ще бъдат задължени да излъчват така, както в момента кабелните оператори излъчват БНТ с тази разлика, че кабелните оператори не отчитат никаква такса на държавата за това, че излъчват БНТ. Те продават БНТ с един пакет и всеки един от нас плаща 20 лв. на кабелния си оператор. Но вътре има една държавна програма ,която е финансирана от държавни пари и на практика те от нея печелят, защото не знам, ако направим проучване, колко българи биха си купили пакет кабелни телевизии без БНТ. Така че това също е един източник на финансиране. Този модел е източник на опасност, ако БНТ по същия начин бъде качена на частни мултиплекси на този принцип задължително излъчване, тя да остане винаги с една програма. Смея да твърдя, че на фона на 400 близо телевизии в България, на БНТ една национална програма й е малко. Защото ние ежедневно имаме запитвания за медийно партньорство, за концерти, за читалища, за общини, за спортни прояви, за кампании и за какво ли не, но ние просто няма къде да слагаме всичкия продукт, който обществото очаква от нас и ние трябва да отговорим на тези очаквания. Мисля, че две национални програми мултитематични в никакъв случай не са много за държава като България.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Аз имам един въпрос от любопитство, а и за колегите сигурно ще е интересно. Имате ли представа колко ви излиза финансово обезпечаването на непрекъсната връзка с парламента. Всички са видели двата ПТС и хората, които са там. Какво ви излиза само това перо?
УЛЯНА ПРЪМОВА:
Благодаря за този въпрос. Нямам точна сметка колко струва, но мога да кажа, че струва много. Ние държим там една техника постоянно. Освен че излъчваме парламентарния контрол, който сме длъжни и всяко пряко заседание, което вие гласувате ние да излъчим, ние записваме ежедневно тези заседания. Те вървят в интернет страницата онлайн на парламента благодарение на нашите камери. Това са постоянно екипи хора плюс техника и оптическата връзка, която струва пари.
ВЯРА АНКОВА:
Ако мога да уточня някои неща по този въпрос и за хората, които работят в БНТ. Техника, която в момента е в Народното събрание, за да бъде обслужвана трябва да има там 25 човека. Много често ме питат защо Нова и БТВ отиват на снимки с двама души, а вие ходите с 22. Защото ние трябва да инвестираме в съвременна техника. Защото бтв и Нова, когато се създаваха, тяхната техника дава възможност да бъде обслужвана от много малък персонал от хора. Ние също не искаме да изпращаме повече хора, даже понякога ми става неудобно, например бяхме на среща в общината за частичните местни избори и се говореше за ограничаване на акредитациите, защото не могат много хора да влизат. Те попитаха БНТ колко хора ще изпрати? Аз ви казвам, че БНТ ще изпрати поне 100, за да могат да бъдат отразени изборите, за да може да се предостави сигнал на други телевизии. Защото държавната телевизия има задължение когато не могат да влязат всички телевизии в една зала, да предостави безплатен сигнал на всички останали телевизии, за да може да бъде отразено това обществено събитие. За да можем ние да си позволим да работим с по-малко хора, което е и за нас огромно желание, защото това би довело до едно увеличаване на заплатите. Защото другият огромен проблем на БНТ е задържането на качествени хора в БНТ, защото заплатите на БНТ са абсолютно несъпоставими със заплатите в бтв и Нова и за нас като ръководство, за да можеш да задържиш качествени хора и за да можеш да имаш една качествена публицистика и едни качествени новини е изключително трудно. Даже не знам как го правим, защото в момента, в който обучиш един човек, който може да поеме добри репортажи и реализация, той получава покана от частна телевизия, където нещата просто са несъпоставими. Точно за това нашето огромно желание в момента е да се инвестира колкото е възможно в добиването на тази техника, която да може да ограничи този състав на БНТ. Защото аз съм съгласна, че хората, които работят в БНТ могат да бъдат намалени само при положение, че може да се инвестира в съвременна техника, която да доведе до това един журналист да може да снима и да монтира. Това е практика по света. Сега на изборите в Гърция с очите си видях как един журналист правеше пряко излъчване съвсем сам. Аз си пожелах БНТ в най-скоро време да може да достигне тези времена. Това беше само едно отклонение, за да мога да отговоря на въпроса на Стефан Данаилов за техниката. Защото техниката, която е закотвена пред Народното събрание не е от най-скъпите и не е от 15-те млн. лв. за ПТС, но от 5-6 млн. лв., но която стои там без да може да бъде използвана за нещо друго и се използва поне от 25-30 човека. Не броя камерите, които са в Народното събрание и които са нови.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Други въпроси. Заповядайте.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: ПГ на ГЕРБ
Първо искам да благодаря за поканата, която получих за концерта на 7 ноември. Ще присъствам с удоволствие.
Много се говори за цифровизацията. Общо взето отговорихте на повечето от въпросите, които си задавах. Освен финансовият проблем, за да бъде този процес завършен по места – по регионите на България, може би и релефа на места доколкото разбрах, има ли някакви други проблеми за завършването на този процес.
УЛЯНА ПРЪМОВА:
Аз говоря за цифровизацията на производството в БНТ. То няма общо с разпространението. Нас ни разпространява в момента аналогово БТК. Цифровият сигнал, който ние ще произведем, трябва да го разпространи въпросният мултиплекс с цифрова мрежа, която ще се изгради. Нашата задача като телевизия е да цифровизира производството. Т.е. един филм, един концерт, едно предаване да бъдат на цифрова техника произведени и да го излъчим цифрово. Сигналът, който ние излъчваме, и в момента е цифров. Но цялото производство вътре не е цифровизирано все още. Така че ние имаме още път да извървим до 100 % цифровизиране, защото това означава и цялата мобилна техника да бъде цифровизирана, а ние засега имаме 2 цифрови ПТС само, с което отразяваме всичко, което е извън предаванията на БНТ – мачове, концерти, заря. Всичко това се прави извън БНТ. Ние сме единствената телевизия, която прави преки предавания отвън. Другите телевизии имат новини, две публицистични предавания пряко сила и другото са външни продукции, които те купуват готови от продуцентски къщи. Те не са нито на Царевец, нито на Трети март, нито на Околчица, нито на Шести май, нито където и да било. А прякото предаване е нещо, което струва много пари. Един мач колкото струва горе-долу и реализацията му е толкова. Една частна телевизия си позволи да купи за 50 млн. лв. българското футболно първенство, но те не си дадоха сметка, че трябва и да го излъчат. И сега наемането на хора – много оператори и режисьори на пулт, всичко това им допълва този хубав бюджет.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Сега давам думата на г-н Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Това е познавателна среща и всеки един от нас се е готвил за нея малко на тъмно, но няма значение.
Благодаря ви много за възможността да се видим, да се опознаем. То наистина е полезно. Убеден съм, че днес слагаме началото на едно ползотворно сътрудничество, което трябва през следващите години да се разширява.
В началото на своето сравнително кратко експозе бих искал да се върна към последното заседание на Медийната комисия в предишния парламент в тази зала през тази година, на която бяха обсъждани въпроси, свързани с Българската телеграфна агенция. Ще цитирам мнения, изказани от депутати, членове на Медийната комисия. Ще цитирам, а няма да възпроизвеждам по памет.
Първо, „Медийната комисия, Народното събрание и обществото като цяло са длъжници на БТА.”
Второ, „БТА е институцията, която трябва да получава толкова, колкото й трябва, а не да изсмуква ресурсите си отвътре.”
Трето, „Ако една държава трябва да има информационна агенция, която да представя нейната политика и лицето й пред света, а това в случая е БТА, историята показа, че в тежки моменти за страната БТА е изваждала лицето й напред още от първата национална катастрофа до ден днешен. Нека това да стане повод по-нататък да се мисли за осигуряването на БТА да бъде конкурентноспособна и с възможности, да не изостава и държавата да й помага.”
Четвърто, „Благодарим ви за всичко, което сте правили дотук, защото само в БТА е истинската информация.” Става дума в сектора „Информация”, а не в радио и телевизия.
„БТА може да реализира пълно плодовете на своя труд, тъй като дава информацията, публикува я, а след това другите информационни източници в държавата я публикуват вече като своя и забравят, че началото е тръгнало от БТА.”
Спирам до тук. Тези цитати са направени в тази зала. Те винаги са съпровождали и нашата работа през последните години. А искам да ви кажа, че ние винаги сме имали подкрепата и най-важното разбирането на народните представители, които са били в Медийната комисия. Но дали тя е достатъчна, мисля, че за това е редно да поговорим днес. Използвах ги тези цитати, защото те най-добре отразяват тези проблеми и плюсовете и минусите, които съпровождат нашата дейност всеки ден.
Българската телеграфна агенция е на 112 години. Тя е една от първите агенции в света – шестата агенция в целия свят. Тя никога не е променяла името си и никога не е спирала да работи. Това са неща, които всички нас изпълват с някаква гордост.
Съгласно статута на Българската телеграфна агенция, приет от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник, ние сме общонационален автономен информационен институт на Република България, наблюдаван от Народното събрание. Минавам бързо по това, което правим и трябва да направим. Ще акцентирам само върху нещата, които всички знаем, но може би улисани в нашето забързано ежедневие просто забравяме.
В своята дейност БТА е задължена да не става източник на клевети и неверни твърдения по отношение на държавата и държавните институции. Да не разпалва никакъв вид вражда в обществото. Да отразява равно поставено и обективно многообразието от всякакви възгледи в обществото без никакви внушения.
В рамките на БТА никой няма право да развива политическа дейност, да агитира в полза на която и да е политическа сила. Смея да твърдя, че подобен упрек към нас никога не е бил отправян. БТА не може да попада под юридическия или фактическия контрол на политическа сила, идеологическа или икономическа групировка.
Какво правим?
1. Ние трябва да търсим и произвеждаме и изваждаме на пазара пред цялата държава обективна информация за всичко, което се случва у нас и в чужбина.
2. Да събираме, обработваме и снабдяваме печата, радиото и телевизията с вътрешна и международна информация плюс фотоснимки.
3. Да разпространяване държавните документи.
4. Да разменяме и изпращаме информация до другите агенции за целия свят.
5. За изпълнение на своите функции като официален информационен институт на държавата, разполагащ с денонощно действащ канал за връзка със света Българската телеграфна агенция получава първа информация от Народното събрание, Канцеларията на Президента, Министерския съвет, министерствата, другите централни ведомства, Върховния касационен съд на Република България.
Уви, това на практика не се получава. За разлика от другите държави, където цитирането, примерно във Франция на Франс-прес не е проблем, а е гордост, в Турция, където позоваването на Анадолската агенция е задължително и предизвиква гордост, в Италия, където АНСА не е мръсна дума, а е знак за сигурност, в Русия, където ИТАР-ТАСС или в Китай, където е Синхуа или САЩ, където е Асошиейтед прес, в България в последно време неглижирането на БТА като чели се счита за една добра традиция.
Правя малко отклонение. Ако сутрин в 7:30 часа видим бодрото лице на нашия колега, който и да е той от една друга национална телевизия, който започва с „а сега новините на еди-коя си телевизия”, уважаеми дами и господа, цитират се 7 или 8 новини, които са copy paste от сутрешния бюлетин на БТА. След това, в 8:00 и 8:30 тези новини ще се обогатят с казаното вече в студиото, т.е. с новите, които са се случили в тази телевизия. Никъде няма да се каже, че е БТА. Само след два часа нашата информация ще е плъзнала по всички възможни сайтове на други национални и даже не толкова национални други източници и тя ще бъде вече с друг автор. Ще е забравено, че тази информация е произведена от националната информационна институция, която получава пари от българския данъкоплатец.
Моля да ме извините, ако под някаква форма казвам неща, които вие познавате и съм убеден, че ги знаете по-добре. Но вероятно не знаете, че в нашата ежедневна дейност ние публикуваме между 1000-1200 информации, екстрени моменти до 1800 – когато говорим за избори или нещо, което е национално значимо и изваждаме на пазара към 700 снимки. Всичко това като параметри ни поставя сред водещите информационни агенции в Европа. Ще се само похваля като ви кажа, че в последните години сме признати и за категоричен лидер в нашия район Югоизточна Европа. Само след няколко дни, в края на месеца, ние организираме голям форум, който ще бъде открит от министър-председателя в София и във Велико Търново. Тук ще дойдат ръководствата на 22 агенции от цяла Югоизточна Европа, Средиземноморието, Черноморския и Балканския регион. В момента председателстваме АБНА - Асоциацията на балканските информационни агенции, включваща 11 държави и БСАННА на Балканските и Черноморските агенции, които са близо 18, като се започне от ИТАР ТАСС и се стигне до Италия.
Искам да припомня, че ние оставаме лицето на България пред света, като тук няма нищо обидно за всички останали медии. БТА притежава най-големия информационен и снимков архив на държавата, стогодишен, който е безценен национален капитал и който уви не може да се ползва пълноценно от обществото поради чисто финансови причини. Тази болка е не само за сегашното ръководство на БТА, тя е и на предишните ръководства. Наистина става дума за безценен капитал, който трябва да се дигитализира. Парите, които трябва да отидат за това са смешни спрямо всичко това, което се случва. Но тази информация, този капитал, трябва да бъде ползвана както от вас представителите на българската политическа класа, като и от българския бизнес, така и от всички хора в държавата.
БТА има връзка - подписани договори, с повече от 50 агенции в света, а парите на българския данъкоплатец, които влизат в нашата субсидия отиват, за да получаваме ние, а съответно и българската държава информацията от Асошиейтед прес, Франс прес, Ройтерс, ИТАР ТАСС, ДПА, Синхуа. Спирам и с тази болка, защото в повечето случаи информацията, която вие виждате и която чувате и четете във вестниците, всъщност е наша, но се предпочита да се цитират другите източници.
Искам да изпреваря и евентуален въпрос за така наречената конкуренция. Като национална институция нашата медия е подгласна на всякакъв контрол – политически, финансов, етичен, професионален. Искам да задам въпроса: Така ли е спрямо всички останали информационни източници, които се именуват с гръмкото название „Агенции”. По някои данни в момента в България има около 300 информационни сайта, разположени в квартири, апартаменти, по ъгли и т.н., които безконтролно, безнаказано, извън всякакви правила ползват информация, която се прави и тръгва от нас. Сами разбирате, че намеквам за така наречената „сива икономика” в медиите и съм много силно убеден, че в бъдеще, а това ще засегне и колегите от телевизията и радиото, би могло да стане един много сериозен предмет за дебат и ние истински разчитаме на вашата помощ, защото просто без вас няма да можем да се оправим. Говорим за сивата икономика в медиите.
Преди няколко дни имах честта да бъда делегат от България на уникалния Световен медиен форум в Пекин, на който бяха представени 80 държави и над 180 медии и на който Мърдок, известният телевизионен гигант, шефът на Гугъл, шефът на Асошиейтед прес, на Киото – Японската агенция, главният редактор на електронното издание на Ню Йорк-Таймс поставиха един и същи въпрос за необходимостта от плащането на това, което безконтролно се излива в ефира. Аз съм убеден, че един ден това ще се случи и този ден наближава щом големите вече усещат колко много се губи от това. Но ние губим не само имидж, ние губим и пари. Може би ако нещата имаха своята законност, ако бяха истински правилата, ние нямаше да говорим с вас за недостиг в бюджета.
Финансирането. Пропускам за бюджета, но ще ви кажа, че с 10%, които заради световната финансово-икономическа уви криза бяха взети от БТА – 10%, уважаеми дами и господа, са 400 и няколко хиляди лева, ние бяхме принудени да направим такава оптимизация, която да намали личния състав на Агенцията от 352 на 314 души, което ни поставя на ръба на физическото изнемогване. Защото основните групи пера, по които отиват парите от малкия бюджет на БТА са абонамент за сервизите на чуждестранните агенции, разходите за кореспондентските бюра в страната – знаете, че разполагаме с тази „паяжина” без която е невъзможно, разходите за комуникации и техническо осигуряване, задължителните такси за членство в международните институции, режийните разноски и разходите за нашите кореспондентски бюра в чужбина. Има ли в тези 6 пера възможност някъде да намалим с колкото и да е процента бюджета ни? Истината е, че в момента ние се върнахме в началото на 2007 г. Във вестниците не беше публикувано какъв е бюджетът за Българската телеграфна агенция, но съм убеден, че няма да получим оптимистична цифра. Но наистина ние се върнахме с три години назад с отнемането на 10%, което означава 440 000 лв., ако се не лъжа.
Пропускам и спирането на развитието, защото технически се върнахме не в началото на 21 век, а в 20 век. Пропускам кадровите промени, защото преди малко Вяра Анкова много добре ги каза. В момента почти във всички официални ведомства и в по-големите частни икономически компании при нас, говорим за корпоративните, както и в чужбина, работят кадри на БТА. Това от една страни ни изпълва с гордост отново, но от друга страна, представете си как се чувстваме ние, когато трябва да се разделим с доказан професионалист с по 3-4 езика, свикнал да работи анонимно, а не да си чува гласа и да си вижда името във вестника или да го показват по телевизията, докато произвежда тази информация, когато не можем да ги задържим заради смешните заплати. Просто взимат от нас специалисти, които получават при нас 600-700 лв. заплата и отива на 2500 евро в Брюксел и това е вече истински нетърпимо за нас, както и за колегите от радиото и телевизията. Съпоставени с другите ние наистина вече сме в едно смехотворно положение.
Накрая искам да ви припомня и някои моменти от нашата обществена дейност като национална информационна агенция със стаж и имидж. Ние организираме много неща, които са свързани с пропагандата на България, както у нас така и в света. Знаете за ежегодните срещи на българските медии, които всяка година се увеличават – увеличават своя престиж, имидж и своето участие и най-важното своето въздействие върху българската диаспора у нас и в света. Знаете за нашите прекрасни издания „ЛИК” и „Паралели”, които имат повече от 45 годишна история и които продължават да бъдат водещи списания в своите си територии.
Всичко това, уважаеми дами и господа народни представители, са проблеми, които очевидно ги има навсякъде в държавата. Ние разбираме в каква ситуация сме сега. Ние не се оплакваме, не хленчим и няма да искаме повече от това, което може да ни се даде. Бихме желали само много от тези въпроси, които накратко засегнат, да станат предмет за осъждане по-нататък, защото ние виждаме във вас съмишленици, които биха наистина помогнали щото някои от тези въпроси да бъдат добре решени. До тогава ние ще продължаваме да произвеждаме нашата информация – 1000 или 1200 на ден и ще бъдем подчинени отново на основните си правила – точност, безпристрастност, обективност, бързина.
Ще завърша само с това, че за последните 5 години Българската телеграфна агенция не е опровергавала своя информация. Благодаря ви за вниманието.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Имате думата за въпроси, колеги. Заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ: ПГ АТАКА
Ще говоря като журналист. Аз си спомням времената, когато получавахме информацията от БТА по телекс, получавахме ги като пощенска пратка със самолет и дори с влак. Спомням си дори времената, когато БТА беше изпаднала в една сериозна криза. Сега, без да ви правя комплимент, мисля, че Вие и вашият екип направихте много за БТА. Смея да твърдя, че наистина отношението към БТА е като към национална държавна, официална информационна институция и наистина нямаше яростни и аргументирани нападки срещу вас, че сте се превърнали примерно в проправителствена агенция или пък на определена партия. Това е факт. Т.е. това, което Вие го казахте, аз мога да го потвърдя.
Няма да се спирам на цитиранията, които направихте. Тук някои колеги много обичат да говорят за Етичния кодекс на българските медии. Тази проказа тръгна от началото на 90-те години с едни пробиващи тогава, много агресивно интересни вестници, те си го преписаха, без да цитират, пренесе се като болест в цялата българска журналистика. Не е само с БТА така, но вие сте най-потърпевшите. Това е безспорно и е въпрос само на вътрешна регулация. Няма как да ги задължиш. Другият вариант е да започнете да ги съдите за авторски права, което става малко нелепо. Така че това ще го прескоча.
Но това, което ме заинтригува, са два-три елемента.
Единият се отнася до това, че казахте, че по закон вие трябва да получавате първи информацията от всички официални държавни институции, а това не се получава. Въпросът ми е защо не се получава? Къде е проблемът?
Вторият ми въпрос, който ме заинтригува много живо, е архивът. Наистина това е огромно богатство. Не съм имал удоволствието да се запозная, да го видя, но си давам сметка 100 и кусур годишен архив какво може да представлява като информация и като снимки. Колко средства са необходими за дигитализацията на този архив?
Темата за медиите в интернет и интернет в медиите, информационните сайтове – много голяма тема и не е за тази дискусия.
Ако можете на двата въпроса да ми отговорите, ще ви бъда благодарен.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Благодаря Ви. Виждам, че разбирате точно от това, което ние правим. Защо не получаваме първи информацията? Повярвайте ми, ние не можем ад отговорим на този въпрос. Очевидно част от тези институции предпочитат да подадат по някакви канали информацията на други алтернативни информационни източници, нарушавайки закона. Много често ние сме получавали с близо 45 минути информация за дейност, свързана с президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание или на някои от ведомствата след като тази информация е била изпратена на ниско ниво до други медии, което е недопустимо. Това нещо във Франция не може да се случи. Това нещо не може да се случи и в Япония, и във Великобритания и т.н. Примерно, Дворецът ще изпрати първо информацията на БиБиСи, президентът на Франция ще изпрати първо на Франс прес и така е навсякъде по света. В България това не се случва. Ние сме разговаряли с отделни министри и те ни казват: Да, ние знаем. Това е законово. Това е нарушение на закона. Но когато се стигне по-надолу се стига до съвсем друга практика.
По втория въпрос. По наши изчисления цифрата е под милион. Напълно съм съгласен с Вас. Преди три години, когато Унгария честваше 60 годишнината от революцията (1956 г.) колегите от МТ дойдоха от Будапеща, разбрали по някакъв начин и намериха в нашия архив уникални снимки от съветските танкове в Будапеща – неща, които ги нямаха в Унгария. Само с това искам да ви кажа за какво става дума.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
И аз имам един въпрос. Доколкото си спомням в бюджета за миналата година в целевите средства към Министерството на културата имаше два или три млн. лв. за БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Не сме ги видели тези 2-3 млн. лв.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Те бяха записани на отделен ред, в това съм сигурен, на отделен ред в републиканския бюджет. Те не са в средства на министерството. Сега започвам да се съмнявам дали беше миналата или по-миналата година за техническо оборудване.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Не сме получили нищо. Заявявам го с пълна категоричност. В последната година единствено ни бяха отнети пари.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
И още един въпрос. Колко станаха бюрата на БТА в страната?
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Днес имам положителен отговор от областния управител на гр. Враца – Петя Владимирова, с която започнахме изграждането на кореспондентско бюро и във Враца. С него стават 9. Говорим за националните прес-клубове. Иначе във всички градове в страната имаме кореспонденти. Имаме и в някои не областни градове. Тук е много важно, когато говорим за тази информация, защо нас ни боли, когато говорим за така наречени други информационни източници. Защото в 8:00 часа сутринта не може на ул. Леге на третия етаж, където живее някаква така наречена мощна информационна агенция „Аврора”, „Заря” или както искате я наречете, да даде информация с двама души, които стоят на компютъра, за това, че г-н Велчев днес е в Смолян, за това, че транспортният министър днес е в Неапол, че Майкъл Джексън е починал и т.н. Те просто няма откъде да получат тази информация. Това може да го получи единствено Българската телеграфна агенция и нашите колеги от радиото и от телевизията, които имат съответните канали, но те пак ще минат през информационните агенции. В крайна сметка става дума за една мощна сива икономика. Вие прекрасно го разбирате. (Г-н Велчев, извинявайте, че използвах Вашето име.)
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Аз бих искала да Ви задам също един въпрос.
Казахте, че се нарушава закона при предаването на информацията. Кой закон се нарушава? Доколкото съм запозната, няма нормативна уредба, по която да работи БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Има статут. Аз цитирах Държавен вестник.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Закон за БТА, както е разписано в Конституцията - в тригодишен срок да бъде написан Закон за БТА, това не е изпълнено. Вие не сте инициирали това. Правени са опити да се внася още в 39 Народно събрание.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Мисля, че процесът трябва да е двустранен. Аз ви цитирах това, което е написано в Държавен вестник.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Има ли необходимост БТА от такъв закон, от нормативна уредба. Смятам, че не подлежи на коментар след като е записано в Конституцията.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Може би трябва да има един дебат, защото различни са вече моделите. Когато е повдигнат въпросът за Закон за БТА в началото на 90-те години, тогава инфраструктурата в световните медии беше различна, разпространението на интернет беше различно, самата обществено-политическа обстановка в света беше различна. Сега нещата са малко по-сложни. Припомням, че няма държава без национална информационна агенция от Съединените щати и Русия до Того и Зимбабве. Това е задължително. Но моделите са различни.
Вие знаете, че нашето финансиране е както от държавния бюджет, така и от собствени средства. Във Франция Франс прес, която е националната френска институция, тя не получават пари от държавата по начина, по който ние получаваме. Но пък във Франция всички държавни институции – президентство, парламент, министерства, департаменти са задължени да се абонират за Франс прес. По този начин Франс прес получава парите от държавата. Различни са моделите – в Италия по един начин, в Китай и Япония – по друг начин.
На мен не ми стига компетентността на този момент да преценя дали е необходим Закон за БТА, но че е необходим дебат по това съм напълно съгласен и ще ви помоля да го инициираме.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря. Г-н Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
Аз нямам въпрос, но ако ми позволите едно мнение бих изказал, не защото цитирахте моето име, а защото като човек от бизнеса знам какво значи сива икономика в даден сектор и знам колко е трудно човек, ако иска да спазва всички правила на играта, да се пребори на пазара и става неконкурентен. За това, ако вие приемете да инициирате кръгла маса по тези проблеми, защото това касае и радиото и телевизията, ние ще направим всичко възможно да ви помогнем. Знаете, че корупцията е главното нещо, с което ние сме решили да се борим. Доколко ще успеем все пак зависи от вас, от медиите, от хората, които искат наистина това да случи. Има политическата воля, но само с политическа воля също не става. За това, ако вие инициирате кръгла маса по тези проблеми, ние също ще участваме и с каквото можем ще ви помогнем.
МАКСИМ МИНЧЕВ:
Напълно съм съгласен. Аз отново хвърлям този мост, който вие хвърляте. Мисля, че в тази зала стоим съмишленици. Вие сте Комисията по гражданското общество и медиите и заедно бихме могли наистина да направим много. Досега също имахме висок коефициент на полезно действие, но винаги имаше нещо, което не ни достига. Надявам се сега да стане това. Просто се нуждаем от това. Защото това, което каза преди малко Генералният директор на националната телевизия в крайна сметка опира до нашето духовно здраве като български граждани – в един момент се стига до това.
Когато дойде една финансова ревизия, а Сметната палата постоянно идва при нас и като намери 5 или 30 лв. в някакво командировъчно се пишат актове и т.н. и някъде се забравя голямата информация, че има вестници в жълтия сектор, които имат по 250 хил. броя тираж и нямат печалба. Как става това? Къде отиват тези пари. Ние знаем какво значи да се произведе една информация. Тя струва пари. Тя в целия свят струва пари. Как така има алтернативни на нас организации и агенции, които ще предлагат този продукт безплатно и в същото време не декларират печалба. С какво го правят те. Това е един въпрос, който стои без отговор. Колко са телевизиите в България? Колко са радиата? Всички ли се подчиняват на едни и същи правила. Но аз мисля, че по-важното това, което ние казахме, че за 5 години не сме опровергали своята информация.
В тази зала са казани и следните много хубави думи. Цитира се една голяма българска медия. За нас е важно тя да е първа. Пуска се новината, но след един-два часа започват уточнения дали това е вярно или не е. БТА не може да си позволи това. Не може да си позволим както преди две години в новините на една национална телевизия беше казано в 8:00 часа на 31 декември, че в центъра на Прага е убит български гражданин. На 1 януари се оказа, че не става дума за убит, а е нападнат и ранен и не е български, а е хърватски и не е гражданин, а е жена.
Много благодаря. Мисля, че не говоря от собствено име, а от името на всички наши колеги, независимо дали ние като ръководство или други от екип, тези въпроси трябва да бъдат решени.


ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Сега да дадем думата на г-н Валерий Тодоров, генерален директор на Българското национално радио.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Аз искам съвсем накратко да ви кажа за някои от нещата, които ние успяхме да постигнем през последните две години, за да разберете по-пълно онова, което ни предстои да направим и онова, което се стремим да постигнем, за да могат обществените медии наистина да бъдат обществени, да постигнат тези функции, с които сме задължени по силата на закон.
Първо искам да подчертая, че през последната година и половина-две ние успяхме да удвоим рейтингите на почти всички наши програми и обхвата на територията също. С това Българското национално радио в момента е една от уникалните обществени медии в Европа, тъй като само общо три са радиостанциите, които са лидери по обхвата на аудиторията и по рейтинга си на доверие в рамките на Европейския съюз. Мисля, че това е едно постижение и на гражданското общество в България и на медиите като цяло. Така че когато четем различни статистики с класации на медиите ние мисля, че имаме достатъчно основание да кажем, че обществените медии в България не само че не изостават в тенденциите в общественото радиоразпръскване, но дори напротив са на лидерски позиции. Ще ви дам един пример, взимайки само августовския рейтинг на програма „Хоризонт” (до мен е колегата Калина Станчева), който е 307.7%. Следващата радиостанция, която като формат се конкурира с нас е около 20%. Това само по себе си доказва и обществената функция и доверието и всичко останало, с което свързваме обществените медии.
През периода от година и половина в рамките на нашия управленски мандат ние успяхме да решим един изключително сложен и важен проблем, който беше поставен не веднъж в парламента – покритието с национални програми. Ние монтирахме за период от една година 55 собствени предаватели, след като се оказа, че монополистът на пазара БТК преживява крах, който може би не е крах на самата БТК, а по-скоро на тази структура, която поддържа предавателната мрежа. Става дума за управлението, което поддържа всички предаватели и съоръжения, свързани с предавателните мощности. Ние бяхме принудени да предприемем мерки, включително изграждане на мрежа от собствени малки предаватели (55), а до края на тази година те ще бъдат общо 66 малки предаватели. За сравнение през цялата си история Българското национално радио е изградило 66 FM предаватели. Ние само за една година ще монтираме толкова. За съжаление обаче те са предаватели с по-малка мощност и няма да решат всички онези проблеми, които бяха поставени. Но мога да кажа, че днес покритието на страната благодарение на мерките, които взехме, по население над 90% с националните ни програми, а по територия е над 85%. Това важи за всички наши програми, включително национални и регионални.
За да подчертаем огромната разлика между една голяма част от медиите, които се титулуват национални, ще подчертая, че Българското национално радио има 10 програми – три национални, една от които е „Радио-България”, която се излъчва на 11 езика за цял свят и 7 регионални радиостанции. Само за период от година и половина ние успяхме да изградим две регионални радиостанции – във Видин и в София. Отново ще направя сравнение. През последните 38 години Българското национално радио не беше изграждало радиостанции. Интервалът на изграждане на такива радиостанции през различните периоди (радиото е вече на 75 години) е около 7 години. Т.е. акумулиране ресурс в рамките на 7-8 години. Без да получаваме допълнителна бюджетна субсидия в рамките на този ресурс, който ни беше осигурен, ние успяхме да решим част от проблемите, свързани с развитието на предавателната мрежа.
За да разберете състоянието на това, което ние наследихме и състоянието на онова, което сега решаваме ще ви дам един пример с програма „Христо Ботев”. Когато преди 2 години поехме този управленски мандат, (до мен е колегата Соня Касаветова, член на Управителния съвет) в програма „Христо Ботев” по-голямата част от журналистите пишеха на пишещи машини. Но по-трагичното е друго, че програма „Христо Ботев” беше на практика не разпознаваема в цялата страна. Т.е. RDS кодерите, които изписват програмата и честотите, които автоматично при пътуване ви прехвърлят на по-силния предавател на практика на предавателите на програма „Христо Ботев” нямаше монтиран нито един RDS при условие, че всички частни радиостанции имаха. Това беше първата грижа при монтирането на отделен предавател. За сравнение един такъв RDS кодер струва между 900 и 1000 лв. Оказа се, че БТК при цялата си мощ и в условията на монополист на пазара не можеше да отдели 60 хиляди лв., за да монтира такива RDS на предавателите на националното радио. Наложи се дори и този въпрос ние да решаваме сами.
Регионалните ни радиостанции от 5станаха на 7. Повечето от тях бяха с 18 часово излъчване. Ние преминахме на 24 часово излъчване за абсолютно всички радиостанции, тъй като разходите по предавателната мрежа – една значителна част от ресурса по разходите, фактически разходите са за 24 часово излъчване, а ние излъчвахме 18 часови програми.
Едновременно с това беше поставен много силен акцент върху развитието на техниката и технологиите. Именно този акцент ни позволи новите програми, които стартирахме, давам пример със София, 24 часова програма, която се поддържа от 26 щатни служители. Там са и звукорежисьорите и журналистите. Всичко това е постигнато благодарение на новите технологии. Така че когато говорим за необходимостта да се инвестира в техника и технологии, това подчертаха и колегите, имам предвид именно тази възможност за сметка на технологиите да се намалява числеността, да се увеличават функциите. През този период ние успяхме значително да разширим и функциите на радиото като обществена медия, включително издателската дейност, рекламната политика. За ваша информация Българското национално радио излъчва на 11 езика. Излъчваме на всички възможни вълни – къси, дълги, средни, укв. Когато говорих за развитието на предавателната мрежа поставих акцента върху FM излъчванията. Но трябва да имате предвид, че най-големият ресурс, който се хвърли е именно за излъчванията на къси вълни. Най-мощните предаватели на националното радио са 10 киловата в FM обхвата, докато един късовълнов предавател излъчва с мощност до 500 киловата. Ако същият предавател излъчва цифрово, той ще може да работи с капацитет между 50 и 100 киловата в зависимост от направленията и параметрите, които се задават. Разбирате как рязко падат разходите и именно това е смисълът на новите технологии, за които тук се говори, особено за цифровизацията, по която текат доста свободни версии, но смятам, че особено цифровизацията на телевизията вече е на праговата невъзможност ад се осъществи в тези граници. Искам да подчертая, че начинът по който беше заложено цифровизирането на радиото със Закона за общественото цифрово радиоразпръскване не съответства на реалната картина и държа да подчертая тук, че очевидно за цифровизацията на телевизията и радиото ще трябва да се развият паралелни технологии. Т.е. логиката е различна. За този период от време, който ви цитирам, ние първи сред радиостанциите в страната пуснахме цифрово излъчване по технологията DIARM за предаванията за чужбина. Това е формат върху късите вълни. Тъй като ние сме учредители участници в най-големия европейски проект в областта на радиоразпръскването – програмата „Евронет”, в която участват 16 европейски радиостанции, мога да ви кажа, че ние сме първата радиостанция, която излъчва цифрово. Това са излъчвания на 10 езика в момента с тенденцията те да станат 23 и едно от излъчванията е на български език в резултат на нашата решителна подкрепа технически, технологично и програмно на този проект.
Бих искал да подчертая, че успехът, който беше постигнат беше и в резултат на радикалната смяна на саунда на всички наши програми. Като вземем само програма Хоризонт, която от старта на реформите само за 10 месеца успя да внедри 12 нови предавания, сега вече са 15 – една значителна част от тях са музикално-развлекателни, с което ние стъпихме в конкуренция с музикалните радиостанции, но при нас има новини на половин час, към мини бюлетини в най-слушаните часове. С увеличаването на радиофоничността, т.е. представянето на автентична звукова картина от събитията, ние успяхме да привлечем аудиторията именно по този начин да постигнем това удвояване на интереса на слушаемостта на радиото.
Тъй като често се поставя въпроса за това какво се чува по нашите граници, мога да кажа, че вече програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев” – мощностите на програма „Христо Ботев” бяха изравнени с тези на „Хоризонт”. Вече се чуват във всички погранични райони и извън границата на страната, включително във всички съседни страни. Мога да ви кажа, че в Букурещ например „Хоризонт” и „Христо Ботев” се възприемат много по-добре от много от румънските радиостанции, като имате предвид, че повечето регионални румънски радиостанции работят с капацитет от 30 киловата в FM обхват. Казах ви, че нашите национални програми работят с 10 киловата. Виждате колко неравностойна е битката по границите, тъй като всички наши съседи работят с трикратно по-големи мощности.
В парламента беше зададен въпрос възможно ли е да заглушаваме? Естествено, че не можем. Нямаме това право и би било смешно. Единственото решение е да се увеличават програмите, които се слушат по границите. Един от проблемите е увеличаването на регионалните програми. Когато пристъпихме към изграждането на нови регионални центрове, направихме анализ, че 80% от информацията е основно от региони. Интересът към регионалните програми е многократно по-голям в някои от регионите, отколкото към националните програми. Искам да ви кажа, че едно от постиженията ни през този период е фактът, че четири от нашите регионални програми са лидери в регионите си, а другите са на втора и трета позиция. В много от регионите се конкурират регионалните с националните програми, което е един показател за интересите на аудиторията как се развиват те. Естествено е, че обществените медии трябва да развиват много програмността си. Тук бих подкрепил решително г-жа Пръмова. Смятам, че към телевизията беше постъпено навремето несправедливо когато, за да се установи равен старт, фактически беше унищожен единият стартиращ, а другият стартиращ се оказа телевизията на Мърдок. Смятам, че държавният интерес беше силно ощетен и не толкова държавният, колкото общественият интерес. По същия начин държавата допусна една огромна грешка, като продаде 100% БТК с предавателната мрежа и фактически ние сме единствената европейска страна, в която обществените медии нямат никакъв контрол върху предавателната мрежа. Това, което ние успяхме да постигнем с изграждането на паралелна мрежа, всъщност не решава огромния проблем с разпада на предавателната мрежа на БТК. Там трябваше да се премине от хоризонтална към вертикална поляризация, да се решат редица проблеми с преноса и т.н. В този етап, в който говорим за цифровизиране на основните излъчвания, всъщност стои все още остро проблемът дори с покритието с аналогов сигнал, тъй като за радиото преходният период ще е малко по-дълъг, но той също в никакъв случай не бива да бъде отлаган, за да не се случи това, което се случва с телевизията.
Бих искал да поясня, че не бива нито радиото, нито останалите обществени медии да бъдат сравнявани с други национални структури, титулуващи се сами като национални, тъй като ние не работим в един апартамент с три стаи, а извършваме огромна звукозаписваща дейност. Боксът на Националното радио е най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца и ако изчезнат част от предаванията на програма „Христо Ботев” много от областите на науката, изкуството, културата ще бъдат загърбени. Ние записваме, тиражираме, издаваме продукцията от всички най-големи културни и музикални събития. Един факт, който много често се забравя и обикновено институции, фондации и всякакъв неправителствени организации и даже граждани се сещат, когато настъпва някакъв юбилей молят да им бъде предоставен един или друг запис. Тези архиви се пазят при нас.
Тъй като беше запитано колко би струвала цифровизацията на архивите, един голям проблем е именно преминаването на цифрови носители и цифровизирането на огромния архив на златния фонд. Това е най-големият електронен архив, тъй като радиото е на 75 години и там се съхраняват уникални неща. Може би ние дължим на обществото една по-подробна информация за онова, което се съхранява там, защото някои от нещата, които ние пазим и са част от световната и европейска културна история се съхраняват само при нас. Вземете дори примера с восъчните плочи навремето. Прави се запис, издава се тираж от три плочи восъчни. Едната от тях е при нас. Каква цена имат тези архиви? Смятам, че ние трябва да положим усилия да запазим онова, което е направено досега.
Когато говорим за съкращаване, да ние ще извършим оптимизация и непрекъснато оптимизация. Когато от нас поискаха да съкратим 12%, аз показах нашите разчети и там се видя, че всички нови дейности, които сме разгърнали, сме ги изградили в рамките на намаляване на числения състав. И ако сметнем и оптимизациите, на практика ние сме извършили съкращение в рамките на 18-19%, а не в рамките на тези 12%, които ни бяха поискани. Но има един предел, от който оттам нататък нещата стават необратими. Ще ви дам примера с шестте музикални формации при нас. Това са Симфоничен оркестър, Биг бенда, Оркестър за народна музика, Детския радиохор, който 50 години се дирижира от своя учредител, Хор „Радио-деца”. Всички тези формации са уникални сами по себе си. Те са създавани с течение на годините. Ако съкратите алтите в хора, той вече няма да е хор. По същия начин беше дошло предложение да се съкратят ударните инструменти на Симфоничния оркестър. При това положение той вече няма да е симфоничен оркестър. Само музикантите при нас са 280 души. Те се подчиняват и на други закони, а не само с тези, които са свързани с регулирането на медиите. И всички тези формации са водещи за страната. Симфоничният оркестър е категорично номер едно. Биг бенда и Оркестъра за народна музика също. В средата на м. септември ние осъществихме уникален запис в Мадарската пещера и поканихме всички живи легенди на фолклора, които са в момента в творческа активна възраст. Направихме и dvd варианти cd вариант и ще изкараме с рекламна цел на пазара това. В звукозаписващите ни студия има хора, които като специалисти не могат ад бъдат заменени. В областта на симфоничната музика имаме един звукорежисьор, който единствен има и слуха, и таланта и познава технологиите и всички заявки, които идват, са към него. Ако ние съкратим 2-3 такива специалисти просто ще изчезне това като част, като функция, като възможности на националното радио. Излишно е да ви казвам, че нашето Първо студио е един голям концертен център. Заявките за записи в нашето Първо студио се извършват с година-година и половина напред, тъй като то е от четирите най-добри акустични студия в Европа. Преди месец изцяло обновихме оборудването – звукозаписващия пулт, софтуера с едно уникално съчетание между аналогов пулт и цифрова обработка. Всичко това е направено и се прави в рамките на онзи бюджет, който ни е отпуснат. Подчертавам, оптимизацията на ресурсите е едно, а съкращаването на функциите е друго. След това, за да формираме всички тези дейности, трябва да вложим десетократно, без преувеличение, повече средства от това, което изразходваме сега, за да възстановим тези функции, като ще мине период от 7-8 години, в който може да бъде обучен един специалист в областта на технологиите.
Не пледирам за рязко увеличаване на бюджетите и не пледирам за увеличаване на заплатите, въпреки че искам да се присъединя към това, което казаха колегите – заплатите при нас са драстично ниски. Това са хора ентусиасти, които просто са привързани към радиото. Ние имаме 11 езикови редакции. Тези хора са с 600 лв. заплата. Естествено, че една значителна част от тях намират работа навън, при това високо платена и в много от случаите в европейски институции, както подчерта и г-н Минчев, а тези специалисти при нас са уникални носители на езика. В повечето случаи това е майчин език и те владеят този език писмено и говоримо и притежават уменията да говорят пред микрофон. Това са журналисти с уникални функции, при това владеещи най-съвременните технологии. Примерно, тези дни стартирахме новия интернет сайт с уникални възможности. Над 900 хиляди души всеки месец посещават сайта на Националното радио. 2/3 от хората са от чужбина от всички дипломатически мисии, от чужбина, включително и от смесените семейства, тъй като ние излъчваме и сателит, и цифрово и на всички видове вълни, но в много от семействата, които живеят в чужбина децата вече не са носители на българския език. Те ползват други езици, но остава интереса към страната, от която е родителят. В много от случаите това са също потребители на тази информация. Ще е грешка, ако ние задраскаме този ресурс, той като той е един вид духовна връзка.
Не говоря за издателските дейности. Изкарали сме и сме готови да представим онова, което не успяхме през последните години да изкараме от нашите фондове. Около 100 годишнината от независимостта ние представихме на колегите от парламента гласовете на 21 министър-председатели, които се съхраняват в нашите фондове. Уникално е да чуете тези гласове, да чуете лексиката, която не се е изменила много, имам предвид политическата лексика, ад видите начина на мислене, начина на разсъждения на политиците. Не говоря за писатели, поети, музиканти. Един от вестниците наш партньор изкара онова, което ние държим в архивите си – партитурите, които са написани за коронацията на Фердинанд и за бракосъчетаването му – валс, и марш от Щраус. Този уникален документ като нотен материал се съхранява само у нас и се оказа в един частен архив във Виена. И двете произведения са изпълнени само веднъж – освен при коронацията, и само веднъж от Виенската филхармония през 1992 г. Ние притежаваме и този запис. Притежаваме и правата върху уникални музикални и културни произведения. Всичко това заслужава да бъде видяно и всичко това не може да бъде задраскано.
Завършвайки, искам да обърна внимание на следното, когато говорим за развитието на медиите. У нас в момента има 175 радиостанции. Не говоря колко медии има. Убеден съм, че 2/3 от тях ще загинат, ако спрем да излъчваме националното радио, другата част като спрат БТА и телевизията. Безпокоя се, че можем да нарушим плурализма на медиите и да нанесем непоправими вреди в рамките на шегата. Тръгнаха всички радиостанции да правят информационно публицистично радио. След това започна тотален разпад. От цялата тази идея остана на пазара само Дарик радио. Всички останали радиостанции развиват музикални формати, но един развива рок музиката, друг – класическата, трети- чалгата, и т.н. И фактически това разнообразие от жанрове, което ние даваме като възможност за избор, като изграждане на ценностна система и ценностна характеристика няма къде да се получи в този събран формат, който ние даваме. Това е общественото радио. За това и Хоризонт реализира 10 музикално-развлекателни предавания, за да даде информацията, познанието и да даде нагласата. За това и младежката аудитория отново се върна към обществените медии, защото получава информацията и чува онова, което е световна тенденция в музиката, включително и най-модерните. Онова, което не си позволяваме и няма да си позволим е чалгата, тъй като смятаме, че ние имаме определен художествен критерий при всичките спорове, които могат ад възникнат.
Завършвайки искам да подчертая, че 60% от нашия бюджет в този вид, в който го виждате разходите минават само през нас като бързия влак и отиват в БТК. Държавата няма контрол върху онова, което се случва там. Когато започна този управленски мандат, една от първите ни грижи беше да купим измервателна техника, за да видим какво се случва. Някога радиото имаше лаборатория, която измерваше какво се случва. Всичко това е изчезнало заедно с таксата за радио и телевизия. Сега когато ние замерихме сигнала, се оказа, че някои от предавателните мощности работят с 30-40% от зададената мощност. И самото БТК няма възможност да контролира всичко това. Когато поискахме софтуер наблюдение в мрежата, те казаха, че не може, тъй като техният софтуер е вързан с търговската част от софтуера и нямат възможност. Когато БТК започна съкращенията и при нас дойдоха жалбите от началници на технически съоръжения се оказа, че БТК никога не е имал такава софтуерна система, така че няма какво да ни предостави.
При решаването на въпросите на обществено цифрово разпръскване, при регламентирането на онова, което се случва в сектора, аз бих искал обществените медии да получат гаранциите, че този обем от услуги, този обем от гаранции, които държава пое чрез продажбата на БТК и когато поеха операторите на мрежите, те трябва да бъдат изпълнени в обема и с гаранциите, които са ни необходими.
Благодаря ви. Може би бях прекалено обстоятелствен, за което моля да ме извините.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Колеги, имате възможност да зададете своите въпроси.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА:
Вие като обществена медия имате определени задължения. Има някои градове в страната, където чужди радиостанции заглушават националното радио. Възможно ли е и необходима ли е законодателна промяна, за да може да се отстрани този проблем и една голяма аудитория да може да стигне до обществената медия.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Първо, не можем да регламентираме законодателно нахлуванията в наш ефир, тъй като по Женевския план за честотите всяка от страните е защитила честоти. Най-често това става по FM и аз казах една от причините, че тя е свързана с големите мощности, с които излъчват нашите съседи, като те са успели да мотивират тази необходимост. Проблемът, който възникна с потискането на сигнали на наши радиостанции ние решихме като приложихме друга схема. Някога, когато е изграждана предавателната мрежа, тя е имала двойни функции. Тя е изпълнявала и ролята на мост за излъчвания в други региони, за военни цели, за разузнаване и т.н. След разпада на тази система се оказа, че тя не е в състояние да покрие не само територията на отделни населени пунктове, особено някои населени пунктове, които попадат в радиосянка на големите предаватели. За това с онова, което ние направихме и продължаваме да правим и ще молим да бъдем подкрепени и по-нататък, ние разполагаме предаватели с малак мощност в големите градове. Защо се получава такъв парадокс. Ние имаме регионални центрове в Пловдив, Шумен, Благоевград. До този момент не сме получили честоти, като Слава Богу да Пловдив се разреши проблемът, в центъра на тези градове, където има радиостанции има проблем с приемането и на регионалните и на националните програми. Тук влизаме в диалог с Комисията за регулиране на съобщенията, за да ни бъде отпусната честота, за да направим ние нашите разчети и те техните, за да се видят допълнителните смущения. Това е достатъчно дълъг и тежък процес, тъй като опира до строителен, технически и технологичен проект, разрешение от ХЕИ, Министерството на здравеопазването. За това смятам за едно значително постижение фактът, че ние успяхме само за една година да разположим 55 предаватели именно в такива точки – те са крайгранични точки, и бели петна с покритието на национална програма. Необходимо е да продължи развитието по тази логика, за да гарантираме покритие и с националните и с регионалните програми, за да може слушателят, който можем да наречем потребител, защото той има право да избира, да избира именно обществените програми. Това е един голям успех. За разлика от европейските страни, където обществените медии, особено в този период на хроничен преход, загубиха много от позициите. Потенциалът им спадна и слушаемостта съответно падна с пъти, докато ние успяхме да развием и да защитим обществената функция. За това, когато се спекулира с парите на данъкоплатеца и често колегите от частните медии се упражняват на тази тема, рейтингът доказва всичко. Дали да се ограничава рекламата или не, мисля че срещу това, което ние получаваме като субсидия, ние имаме план за приходната част, т.е. каква част трябва да върнем съответно в бюджета. Виждате колко е сложно, след като спада на рекламния пазар надхвърли през последния месец дори 50%. Това е невероятен срив и възстановяването ще бъде още по-трудно. Много от европейските медии поставиха въпроса да въведат ограничение за рекламата срещу бюджетно финансиране. Включително и Би Би Си поставиха въпроса за бюджетно финансиране и много от държавите се връщат към този начин на финансиране. Тъй като избор е на парламента, не виждам нищо нито като упрек, нито като някаква вина за това, че ние получаваме тази бюджетна субсидия. Въпросът е за какво я използваме. Ние я използваме за това, за което ви казах и смятам, че защитата на тази субсидия по този начин е доказателство, че ние изпълняваме обществени функции в интерес и на обществото и на държавата в крайна сметка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
С риск да стана досаден, тъй като аз най-много питам днес, но може би съм най-любопитния или най-неосведомения.
Първо, поздравления за това, че по-големият дял от пазара вие го държите – 37% не е малко и сте го запазили. Пожелавам ви той да нараства.
Споменахте за излъчването в целия спектър на къси, ултракъси, дълги, FM вълни. Споменахте една мощност от 500 киловата. Каква част е от разходите за поддържането на излъчватели и дали, според вас като професионалист, това си заслужава. Колко процента от слушателите слушат на тези вълни. Дали си заслужават общо взето разходите? Защото един стар счетоводител още преди години ми казваше: „Запомни от мен, кой каквото и да ти говори, винаги става дума за пари!” Така че и тук ние си говорим и след всички дебати, които ще направим, дори и кръгли маси, накрая пак ще опре въпроса за пари.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Именно с тази цел ние стартирахме цифровото излъчване много преди да се появи цифровото законодателство и доста проблеми възникнаха с тази наша стъпка. За това насочихме излъчванията за чужбина, за да не влияем с решенията си на цифровизацията на територията на страната – покритието с цифров сигнал. Практически с цифровизирането на тези излъчвания ние намаляваме от три до четири пъти разходите по този ресурс. За това с една инвестиция в обемите, с които сега е бюджетната издръжка, ние ще можем в следващите 3-4 години на практика от три до четири пъти да намалим разходите.
По отношение на късовълновите излъчвания. Ние сме единствената институция в страната и една от не многобройните институции в Европа, които притежават собствен цифров диапазон в областта на късите вълни. Това е изключително важен диапазон за цифровизацията. Ако спрем тези излъчвания, ще загубим правата върху тях. А това са излъчвания, насочени към Съединените щати, Западна Европа, Русия, Прибалтика и се улавя като отражение в страни като Кипър. Имаме много писма, които доказват, че има аудитория. Лъчовете, по които излъчваме са към страни, които използват тази технология. Разбира се, това са ресурси с голяма мощност. Когато разговаряхме по този въпрос с БТК беше поставен въпроса за ресурса на средните вълни. Едно наше проучване обаче показа, че в много от планинските райони и някои крайгранични райони в по-изолираните селища фактически хората, заради старите приемници, заради условията, приемат основно на средни вълни. Така че ние не можем да си позволим произволно да задраскаме тази публика. Помня, че преди две години един от депутатите повдигна въпроса за това, че в серия селища не се приема Българското национално радио. Веднага проверихме и се оказа, че в едно село има трима души, в друго – двама, в третото – пет и т.н. Но това са слушатели, това са живи хора, които нямат друга информация. И това е въпрос на държавна политика.
Смятам, че начинът на цифровизация, начинът на решаване на въпроса с приемниците цифрово, включително с всички социални елементи също ще е част от една стратегия, която държавата трябва да изгради през този период. Технологията, която беше избрана за цифровизация на телевизията ВВТ категорично не е подходяща за радиото, тъй като няма как да носите топсет бокса със себе си. Човек не слуша радио, носейки си телевизора. И тъй като намалява възможността за пряк избор на радиостанциите, смятам, че трябва да се изберат други формати. Има варианти, които са обсъждани тук в комисията. Смятам, че тези въпроси трябва категорично да се консултират с националното радио. Ние намаляваме, оптимизираме мощностите – тези, които гълтат най-голям ресурс, главно на късите вълни. Част от програмите, главно новините, прехвърляме именно в интернет. За това заложихме изключително много на новия интернет сайт, който наистина съчетава уникални мултимедийни възможности. През него ние даже вече теглим част от цифровото излъчване. Така че, стремим се да оптимизираме, но въпрос на избор и на държавата е как да се развиват по-нататък всички видове излъчвания. Това ще зависи от избора на цифров формат за радиото.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
Колко процента покривате от страната?
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Покритието на програма „Христо Ботев” официалното по зададените мощности преди беше 67%, а в момента е над 85-87% по територия, а по население – над 90%, след мерките, които взехме през последната една година. Необходима е допълнителна инвестиция, защото както показват и прогнозите на Европейския съюз за радио и телевизия, независимо от развитието на цифровите технологии, FM формата до 2020 г. ще бъде изключително актуален, ще бъде един от основните видове за предаване на сигнал на национални територии.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Има ли други въпроси от колегите? Заповядайте.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА:
Аз имам въпрос, който не е толкова професионален, а по-скоро за да се запозная малко повече с това, което правите като способ да рекламирате медията си. Имате ли ден на отворените врати. Предполагам, че имате. Кой ден от годината е в смисъл определен ден ли е или всяка година се мени.
Имате ли такова предаване, както БНТ заради 50-та си годишнина има един анонс, който тече, за дадена година те изваждат акценти от архива си, които само те са излъчвали и които са много интересни за младите хора. Аз примерно повечето неща не съм ги виждала, а мисля, че и хората от моето поколение също не са ги виждали. Питам се дали Българското национално радио има нещо подобно, което мисля, че ще е много интересно, особено за младите хора.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Първо искам да поясня, че през последните две години ние върнахме една стара традиция на радиото – много от предаванията ни, към които има най-голям интерес, са с публика в студиото. Така публиката получава възможност за пряко общуване. Ние засилихме и извън студийната си дейност, особено концертните дейности. Организирали сме и организираме по традиция детски празници. Миналата година направихме един голям детски празник на Ариана. Много от предаванията се изнасят в регионите на събития, които също дават възможност за пряк контакт с публиката.
По отношение на „отворените врати”. Ние сме прилагали този начин на достъп до радиото, но лично аз изпитвам известни резерви и ще ви кажа защо. Това тотално нарушава графика на работа. Влиза много случайна публика и ние не сме в състояние да гарантираме производствения процес. При нас всичко е 24 часа на живо. Ние не сме в състояние да гарантираме сигурността, защото посетителите нахлуват в студиото, а ние не можем да следим поведението на такъв огромен поток от хора. Ще ви дам един пример. Програма „Христо Ботев” възстанови след близо 40 години прекъсване „Културните салони”, в които едновременно се дава концерт и се излагат платна на художници. Някога радиото така е започнало като културна институция с така наречените „Срещи на чай”, където най-големите писатели и художници са се събирали във фоайето на Националното радио и са показвали картините си, говорело се е за изкуство и т.н. Гостували са световно известни имена в радиото, благодарение на авторитета на бивши директори, на работници в радиото. Както знаете при нас са работили известни писатели, композитори и сега някои от тях работят. Така че контакт с публиката има непрекъснато. Може би телевизията позволява част от технологията да бъде открита, но в студийните комплекси при нас ние непрекъснато каним. В Първо студио повечето от концертите са открити.
Сега ние предприемаме една програма за музикалното образование на децата. Нашите музикални състави канят ученици, показват им отделните музикални инструменти, след това слушат как звучат в оркестър, включително и това как е възникнал даден инструмент, каква роля има в оркестъра. Това е част от онази образователна култура, която обаче не може да бъде масовизирана. При показните прояви с „отворените врати” публиката в повечето случаи е любопитна, но в никакъв случай без да бъде обяснено онова, което се вижда, тя не може да го разбере. Нахлуват всякакви хора и е доста трудно да бъде удържан този интерес и любопитство. Повтарям, ние благодарение на концертните дейности, на издателските си дейности сме в непрекъснат контакт с публиката. Една значителна част от предаванията на Хоризонт – музикални и преки, са с публиката. Ние внедрихме също през тази година и половина един нов тип подвижна радиостанция. Те са с размера на кутия от GSM и вътре има GSM връзка, ASD връзка с възможността от място да се предава всичко. Те са монтирани в нашите репортерски радиостанции. Разполагат с подвижни микрофони и на практика от един такъв пулт вие може да излъчвате при природно бедствие, при голям концерт - всичко може да се прави. Те работят в момента и част от това, което слушате в ефир, става именно благодарение на тази техника и технология.
Сега влизаме в 75-та си годишнина и сме предвидили серия от интересни събития и серия от издателски програми. Надявам се, че това което ще видите, ще демонстрира онова, което е радиото като история и влияние в развитието на страната.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА:
Много благодаря за изчерпателните отговори. Аз може би не се изразих правилно. Имах предвид общуване с публиката. Но Вие много добре ме разбрахте, за което благодаря. Аз имах предвид точно това – какво правите, за да запалите хората примерно един ден да ви бъдат колеги и да работят в БНР. Но Вие ме разбрахте и много благодаря. Виждам че правите много. Някой път точно в такива моменти, в такива контакти на „отворени врати” на личност, която човекът срещне вътре или когато види сложната техника и си каже колко е интересно. Понякога така привличате бъдещите си колеги.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Ние имаме 7 регионални центрове. Те имат също концертни студия. Имаме и два продуцентски центъра. Заповядайте да ви ги покажем. С удоволствие ще го направим.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА:
Благодаря. Аз съм работила достатъчно дълго време с медии. Центърът във Видин, за който споменахте, съм го посещавала, имам приятели там, които са много добри професионалисти.
СТОЯН ИВАНОВ:
Кога ще отваряте Бургаския център?
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ:
Там, за съжаление, се сблъскахме с неразрешими проблеми по отношение на сградата. Предоставена ни беше сграда, но две от държавните структури отказват да излязат и бранят по две стаи като „опълченците на Шипка”. Но въпросът е в напреднала фаза, разрешаваме го и с това ще можем да осигурим и програма за един интензивно развиващ се район като Бургас.
ЕМЕЛ ЕТЕМ:
Аз искам да благодаря на свой ред на моите приятели преди всичко и партньори – представители на трите държавни медии. Въпреки грижите на държавата, партията, правителството, профсъюзите и всички други, които много ви обгрижват през годините, вие все пак устояхте на натиска и се надявам да работите в добър синхрон и с новите управляващи, за да можете да продължите това, което сте заложили.
Аз като ваш партньор имам само една препоръка. Тя касае най-вече радиото и телевизията. Може би е добре да намерят място във вашите програми дейности, свързани с обществените функции, които изпълнявате. Защото гражданите, според мен, имат все по-голяма нужда от добиване на познания в различни сектори, които ги касаят. Аз съм имала разговори както с г-жа Пръмова, така и с г-н Тодоров по повод на обучението на населението, свързано с сигурността им, защитата на живота, здравето, целостта на имуществото им и т.н. Мисля, че в този дух вие бихте могли да разширите вашите програмите и да намерят място полезни за хората и за обществото предавания. Защото националните медии, аз обикалям много страната и се срещам с хора, които живеят в малките населени места и не са разглезени като гражданите, които имат възможност да избират измежду много кабеларки, много радия и много агенции. Хората в малките населени места продължават да следят националното радио и националната телевизия и по този начин се обогатяват и добиват познания. Може би заради тях най-малкото сте длъжни да обогатите програмите си. Тези, които имат възможност да гледат чужди програми и предавания, те добиват своите познания, но функциите, които имате вие като държавни медии, получаващи субсидия от републиканския бюджет, да изпълните и този обществен ваш ангажимент.
Още веднъж с изключителната ми признателност за партньорството, което имахме, ви желая много успехи. Надявам се и ние като членове на Комисията по гражданското общество и медиите по-малко да ви пречим и повече да сме ви полезни.
На добър час! Успех!
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Тъй като срещата отива към приключване, аз ви благодаря, че отделихте от вашето безценно време, за да проведем първата среща като се надявам, че диалогът ще продължи. Това няма да бъде последната ни среща. Вратата на комисията е отворена, ръката е протегната, остава организацията от ваша страна – кръгли маси, и партньорство по начин, за който се договорим и преценим, че е най-удачният за всички.
Благодаря ви. Пожелавам успех.
Закривам заседанието.

Председател:
Даниела Петрова

Стенограф: Д. Христова
зн. 97976