1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
2. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване:
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.;
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.

---

Днес, 14.10.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
2. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване:
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.;
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.
3. Разни.

На заседанието присъстват: от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) – Атанас Генов, председател на Управителния съвет и генерален директор на Communicorp Radio Group-Bulgaria, Силвия Зурлева, член на Управителния съвет на АБРО и на Съвета на директорите на Нова телевизия, Светлана Василева, член на Управителния съвет на АБРО, прокурист на Фокс Интернешънъл Ченълс-България; Вики Политова, член на Управителния съвет на АБРО, генерален директор на бТВ; Васил Димитров, член на Управителния съвет на АБРО, управител на Радио-компания Си Джей; Виктория Миткова, член на Управителния съвет на АБРО и управител на Алфа Радио; Яна Иванова, заместник-генерален директор на Про-БГ; Елена Кискинова, управляващ директор ЕММИС-България; Живко Калотов, изпълнителен директор ЕС БИ ЕС – ПРО ЗИБЕН България; Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО.

Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости,
Откривам днешното заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при следния дневен ред:
1. Среща с Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
2. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.;
3. Разни.
Ако имате предложения за допълване и изменение на дневния ред, имате думата. Ако няма такива, ще ви моля да гласувате този дневен ред. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
Нашите гости са много на брой, но спецификата на материята, по която работят е твърде обширна.

По първа точка - Среща с Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
Давам думата на представител на АБРО да представи дейността на Асоциацията. Заповядайте.
АТАНАС ГЕНОВ:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Искам да благодаря от името на АБРО за поканата, която сте отправили към нашата организация и да помоля г-н Гриша Камбуров да ви запознае с няколко думи с нашата Асоциация.

ГРИША КАМБУРОВ:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В печатните материали, които се намират пред вас сме представили подробна информация за организацията и дейностите на АБРО.
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО e най – представителната и влиятелна медийна организация у нас, обединяваща 57 радио и телевизионни компании, представляващи 162 лицензирани/регистрирани радио- и телевизионни оператора, сред които трите национални телевизии – бТВ, Нова телевизия и Про.БГ, най – големите телевизионни оператори, разпространяващи програмата си по кабелен път, всички големи радиовериги и местни радиооператори. Членове на АБРО са около 94% от радио- и телевизионните оператори под юрисдикцията на Република България, което ни дава самочувствието да бъдем единствената представителна организация у нас на електронните медии.
През септември 2000 година АБРО беше избрана за Председател и седалище на Мрежата на асоциациите на частните радио- и телевизионни оператори в Югоизточна Европа - SEENAPB. Членове на SEENAPB са 12 асоциации на частните радио- и телевизионни оператори, които обединяват над 800 частни оператори от 10 страни в региона. Това бе голяма признание, както за АБРО, така и за България.
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО има за своя стратегическа цел да бъдат изградени силни, политически и икономически независими медии в България, които по най-ефективен начин да обслужват своята аудитория и защитават обществения интерес.
С течение на времето и благодарение на активната си работа, сме създали име и репутация, която ни позволява ползотворен диалог и взаимоотношения с всяка едно организация, регулаторен орган.
Работили сме, както с предната комисия, така и с много доста медийни комисии назад. През последните месеци на предишния мандат имахме доста противоречия с медийната комисия и с Народното събрание като цяло. Но да не се връщаме назад. Имате пред вас подробна презентация на АБРО. По-добре да минем в режим на диалог, ако вие искате да научите нещо повече. Мисля, че ще бъде по-полезно така да продължим.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Давам думата на колегите, ако имат въпроси и изказвания, за да стартираме една познавателна кампания на АБРО с Комисията и обратно.
Първо бих искала да попитам за следното. Безспорен приоритет през последната законодателна дейност в медийната сфера през последните месеци са въпросите за хармонизацията и най-вече на Директивата за аудиовизуално медийни услуги. Бихте ли ни казали нещо повече в този аспект – докъде са стигнали вашите задачи, виждания.

ВИКИ ПОЛИТОВА:
Добър ден. Използвам случая да пожелая на Комисията ползотворна и успешна работа и да изразя надеждата си, че ще можем да поддържаме добър конструктивен диалог, тъй като предстоят сериозни процеси в областта на законодателството в медиите.
Ще ви запозная с нашето становище по отношение на интегриране на Директивата в българското законодателство.
Нашата организация работи много задълбочено по приемане на директивата още от етапа, в който тя беше приета от Европейския съюз. До този момент сме провели множество работни срещи, публични дискусии, на които са присъствали над 400 души – хора от всякакви сфери. Целта на тези дискусии е била да почерпим мнение и да анализираме какъв ще бъде ефекта на интегриране на Директивата в българското законодателство, по какъв начин ще повлияе за ползотворното развитие на медийната среда. Резултатът от всички тези срещи е еднозначен, както за гилдията, така и за регулатора. Всички ние сме на мнение, че директивата би дала едно ново начало на медийната среда. Тя би либерализирала медийната среда, която точно в този момент се нуждае от една истинска либерализация. Всички са на мнение, че настоящият закон е вече доста изостанал и при всички положения не може да обхване ситуацията в медиите към настоящия момент. На нас ни трябва закон, който по-пълноценно да оказва рамките на нашата дейност за напред.
Нашето категорично мнение е, че Директивата трябва да бъде интегрирана в българското законодателство без допълнителни ограничения. Това категорично е и мнението на комисар Рединг по медии и комуникации. Смятаме, че това е изключително важно, тъй като тази директива е приета в повечето държави едно към едно, без изменения и ние интензивно разглеждаме практиката, която вече съществува в тези държави. Дори и днес наш представител е на една конференция, която има за цел именно това да обследва какви са ефектите и резултатите от въвеждането на директивата. По първоначални данни има много добър резултат. Смятам, че ние не би трябвало да правим изключение от едни вече развити държави, които показват добрия пример.
Една от основните теми в новата Директива това е казусът за product plainsman (продуктово позициониране) в медиите и в продуктите, които ние създаваме. Искам да кажа, че ние твърдо стоим зад това product plainsman да бъде внедрен в българския закон по начина, по който Директивата предвижда – позволен в онези предавания, които са позволени по Директива и забранен съответно в детски предавания, новини и т.н. Смятаме, че въвеждането на product plainsman в България ще даде един истински тласък за развитието на медийната среда. В момента рекламният пазар в България е доста депресиран и смятаме, че едно такова въведение би дало необходимия стимул да се развие в положителна посока рекламният пазар, тъй като той е много важен за това медийните продукти да се развиват пълноценно. До миналата година рекламният пазар в България се развиваше много добре и мисля, че всички можем да се съгласим, че медиите в България, особено през последните години, успяха да покажат едни много добри продукции. В България са реализирани повечето големи мащабни продукции, които по света съществуват, а все пак България е малка държава, за да може медиите наистина да се развиват, а и процесът по цифровизацията да се случи по правилния начин. Смятам, че трябва да разглеждаме и стимулите по отношение на рекламния пазар. В тази връзка действително ще се радваме на добър диалог и на това да дадем своя принос и оценка за бъдещето на медиите в България.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Други въпроси и изказвания от колегите. Заповядайте.

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: ПГ на ГЕРБ
Искам да ви се извиня, за това, че болшинството от Комисията са нови хора. Това са хората на ГЕРБ. Не сме много запознати и в много отношения ни липсва достатъчно информация. За това и понякога се затрудняваме при взимане на решения и в парламентарна зала и в комисиите.
Аз бих ви попитал за следното. Процесът на преминаване от аналогово към цифрово излъчване за съжаление много се забави. Причините вероятно са много за това. Според вас, какви мерки трябва да се вземат, първо. Какви са причините за забавата. Вероятно има и финансови причини, но мисля, че това не са главните причини. Необходима ли е законодателна промяна, за да можем ние да ви помогнем. Смятам, че това ще бъде нашата помощ. Необходима ли е някаква разяснителна работа, която трябва да се проведе в обществото, защото, когато хората не са добре запознати, както и ние в момента, задавам тези въпроси, които може би за вас са елементарни, за да вземем решение и становище по тези въпроси, трябва много неща да ни се разяснят. В тази връзка след като съдя по себе си, че не съм достатъчно запознат, мисля, че и обществото не е добре запознато с тези неща. Ето защо това трябва да се направи.

СИЛВА ЗУРЛЕВА:
Най-напред искам да ви пожелая успех в работата ви и моето лично пожелание е да бъдете по-малко заложници на лобистки интереси, което за съжаление се случва, поне нашият опит показва това. На тази маса са хората, които са в този бизнес години наред и които най-добре познават проблемите, които се случиха през последните пет години. За съжаление, не винаги нашият глас се чува, когато искаме да наложим един модел, който да отговаря на изискванията на реалния живот, на това което се случва всеки ден в нашите предприятия. Защото това са огромни предприятия – индустрия, която до голяма степен не е само икономика, доколкото определя част от общественото мнение. Мисля, че не случайно ни наричат „четвъртата власт”.
Ние сме тук с много искрени намерения – да помогнем на един процес, който не е измислен по желание. Цифровизацията е насилствен процес, цифровизацията просто е нещо, което ние трябва да свършим като държава, което е много закъсняло. Лично аз не съм оптимист. От опита, който имам, смятам, че няма да успеем до края на годината да го тласнем напред, да го реализираме, за съжаление. Това, което вие го казвате, ние го оценяваме по достойнство, че не всичко ви е ясно. Много голяма част от нещата и ние ги учим в процеса на нашата работа. Да не говорим за публиката, която изобщо не знае за какво става дума. А това е процес, който не може да стане без изключителното съдействие на хората, на нашите потребители – нашите зрители. Държавата досега няма ясна позиция. Има ясна позиция относно мултиплексите, които са в съда. Има 11 дела. Не знам как ще завършат. Предлагам този въпрос изобщо да не го разясняваме, защото трябва да се произнесе българският съд. Толкова хубаво беше извършено, че е в съда.
Що се отнася до разяснителната кампания това е наша грижа и ние винаги като АБРО сме подчертавали с всички управляващи, с които сме работили досега, че сме готови да съдействаме. Ние сме готови да понесем голяма част от кампанията, да направим така, че хората да разберат какъв е този процес. Но досега няма яснота по въпроса кога той наистина ще бъде стартиран. Нямаме хармония между нас като частни оператори и управляващото мнозинство за това какво точно ние трябва да извършваме в ежедневието. А това е един процес, който изисква непрекъсната работа.
Единственото, което бих искала да ви кажа, защото разполагаме с ограничено време, аз бих предпочела вие да се запознаете с писмените документи, които сме ви дала. Моделът, който в момента съществува в България като законодателен модел го няма никъде по света. За това ви предлагам все пак да се водим от опита, който е известен в Европа, а не да откриваме нещо, което на практика не съществува. За съжаление, при нас се случи така, че имаме повече забрани и повече ограничения отколкото съответните оператори в другите страни членки на Европейския съюз. Планът на два пъти беше променян. В момента ние не можем да кажем, че той е актуален, тъй като нито населението е подготвено, нито законодателно всичко е решено, доколкото тези 11 жалби, които са във ВАС не се знае как ще завършат. Не е стартирала кампанията. Ще ви дам само един пример. В САЩ 4 пъти се отлага този преход и все пак става дума за Съединените щати, точно защото населението не е било подготвено, не са били снабдени с така наречените устройства, които да приемат сигнала.
Освен това, при нас не е решен и въпроса с хората в неравностойно положение как точно ще става при тях – хората, които няма да могат да си позволят тези устройства. Освен това, трябва да се внимава, ако има държавна помощ, тя да не бъде третирана като недопустима и т.н. Има изключително много детайли.
Нашата среща днес аз я възприемам по-скоро като една среща на декларация от наша страна, че вие можете да разчитате на нас като хора в този бизнес, доколкото този процес е фундаментален за медиите изобщо и за страната, тъй като тя трябва да отговори на изискванията на Европейския съюз. Ние сме готови да ви съдействаме и във всяка една среща, поискана от вас, като браншова организация, защото на практика ние сме най-голямата браншова организация, ние сме готови да ви съдействаме с опита. Още повече, че не става въпрос само за нашия личен опит в различните телевизии и радио, а става въпрос за едно много сериозно проучване, което АБРО е правило през последните години относно това как са се случили нещата в другите европейски страни. Базата данни, която има АБРО мисля че я няма никъде. Вие можете да разчитате изцяло на нас.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
Само едно уточнение. Понеже засегнахте въпроса за лобизма, искам да ви уверя от името на нашата група, че поне на този етап при нас лобизъм няма. Говорейки за чисти помисли, смятам, че вие знаете декларациите на партия ГЕРБ още от самото начало за борба с корупцията и другите негативни явления в обществото, което не можем да постигнем без четвъртата власт. Убедени сме, че тя е гарантът за демократичното развитие на страната. Надявам се да работим доста добре съвместно, за да постигнем тези общи цели. Виждам, че има и социален елемент. За това поставих въпроса какво е необходимо като законодателни промени. Каквото зависи от нас, ние ще съдействаме. Трябва да се върви напред.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Други въпроси? Заповядайте, г-н Семов.

АТАНАС СЕМОВ: ПГ на РЗС.
Аз си мисля, че е обща нагласата ни за съдействие от страна на Комисията към всички електронни медии в България. В този смисъл са двата свързани въпроса, които искам да поставя.
Първият произтича от това, което чухме в началото, че сте имали съществени проблеми или най-малкото затруднения в работата на предишния състав на парламентарната комисия по медии. Моля ли поне накратко да споделите какви са били тези проблеми, в какво се изразявали и на какво са се дължали, според вас, за да не се повторят случайно по някаква причина.
Вторият въпрос, който е свързан с първия, за мен остава недостатъчно ясно какво все пак очаквате или по-елегантно казано, какво бихте предложили на Народното събрание да бъде свършено в рамките на неговия мандат и особено в началото, което би било полезно на българското гражданско общество и на представляваните от вас медии в частност, като негов важен инструмент. Ако няма готовност за отговор на втория въпрос сега или на завършен отговор, то може да бъде направено писмено. Но това ни общуване и този израз на взаимна воля за съдействие би имал смисъл само ако е на основата на едно ясно поне ваше виждане какво е необходимо и какво се очаква. Благодаря ви.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Г-н Камбуров, заповядайте за отговор.

ГРИША КАМБУРОВ:
Благодаря Ви за двата въпроса.
Бих искал да уточня. Може би колкото и ние да бяхме внимателни към процесите, които се случваха, през цялото време ние бяхме притеснени, че те се случваха на тъмно и не по най-добрите практики. Независимо колко пъти се опитахме да предложим на Комисията и на хората, които взимат решенията кой е „най-елегантният” модел, в коя държава, сочена за пример в цяла Европа, където цифровизацията се е случила. Защо определени ограничения трябва да ги има? Защо определени ограничения не трябва да ги има? Като че ли това, което беше предвидено от определен кръг лица и предварително начертано от група хора, то се случи по една или друга форма. Девет месеца по-късно се показа, че този модел не работи. 11 жалби има в съда! Цифровизацията не е на нулево равнище, а тя е на минус първо равнище. КРС издаде две разрешения за ползване индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър. Никъде другаде в Европа няма такава практика едно лице да притежава два мултиплекса и на втория етап едно лице да притежава три мултиплекса. Това осигурява господстващо положение, вървящо към монопол. От една страна, законодателят не е предвидил възможности на нас като оператори, които произвеждат програми за разпространяване, които стигат до населението как ние ще се защитим от тези предприятия с господстващо положение? Защото те могат да дойдат при нас и да ни кажат: Дайте ни еди-колко си милиона лева, за да ви разпространяваме. Сумата може да е непосилна. И ние освен да кажем да, нямаме друга възможност, ако искаме нашите предприятия да се развиват и нашата работа да върви напред. Още повече, че както каза господина, медиите имат социална и обществена отговорна функция. Конституционното право на всеки един български гражданин е да получава и да събира информация неизменно минава и през медиите. Така че в един момент можем да бъдем притеснени от това, че не можем да доставим необходимата информация до крайния потребител – зрителя, именно поради неправилна, недомислена правна уредба и така да нарушим конституционните му права. Показателно е, че цяла Европа няма такъв модел. Изучавали сме в детайли всички законодателства. Не само в цяла Европа, но смея да кажа, че в целия свят може би няма такъв “уникален” модел.
Още един знак, че моделът, който беше избран не работи, е решението на Конституционния съд. Конституционният съд ясно каза, че не може да стоят такива ограничения, т.е. операторът на мултиплекс да притежава и преносна мрежа. Това е една верига и всяко едно звено повече в тази верига, освен че оскъпява цената, прави договарянето много по-трудно. Има ясни модели, които ние сме препоръчали. Отново ще изпратим и към вас материал като позиция как е това в другите държави, как препоръчваме ние да стане, защото наистина сроковете са убийствено кратки. До 2012 г. ние трябва да преминем изцяло на цифрово излъчване. Според нас, на този етап – в края на 2009 г., това е невъзможно. Защото в един момент дори и технически да се постигне възможността да има сигнал за покритие на цялата страна, няма да е възможно населението да приема този сигнал, защото няма да е снабдено със сет-топ-бокс устройствата. Именно за това в Щатите 4 пъти отложиха старта на цифровата телевизия. Тук обаче ние като страна членка на Европейския съюз няма как и не можем да отложим този старт – 2012 г. ни е крайният срок. След това, за съжаление, България ще търпи санкции.
По втория въпрос - законодателната уредба. Като че ли в този политически сезон до края на годината Директивата е цел № 1. Отново срокът е изключително кратък – 19 декември 2009 г. Две години беше срока, даден от Европейската комисия. В последния момент отново по това се работи. Искрено заявяваме нашето желание и намерение да ви подпомогнем в този процес, защото ние сме изучили най-добрите практики и смеем да кажем, че чрез нашите международни партньори във всеки един момент ние знаем какво се случва в дадена страна членка и как този въпрос е решен там. Така че може изцяло да разчитате на нас в тази експертна подкрепа. Благодаря ви.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте.

ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: ПГ на ГЕРБ
Един може би доста банален въпрос ще прозвучи. До тук чухме може би само пречките, които поставя държавата пред българските медии. Бих попитала с какво ви е помогнала държава, особено в ситуацията на криза.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ:
Благодарим за този въпрос. Самият факт, че го задавате, Ви прави чест, защото обикновено никой не пита с какво ви е помогнала държавата.
С нищо не ни е помогнала в интерес на истината. За ваше сведение в този сектор също има криза, макар че ние не изнасяме продукция извън страната. На пръв поглед би трябвало да няма криза, защото нашите потребители – слушатели и зрители, получават този продукт и продължават да го слушат и гледат и рейтингите, които се получават от социологическите агенции показват, че той се потребява. Но в същото време финансирането на тази дейност е свързана най-вече с продажба на рекламно време. Вие знаете, че това са 100% източниците на нашето финансиране. За съжаление, към края на третото тримесечие в страната се усеща около 40% спад в рекламните бюджети и съответно 40% спад в приходната част на нашите бюджети. Тъй като спецификата на този бизнес не е чисто икономически, не е само четвърта власт, а това е един обществено полезен продукт. Нали ние все пак информираме хората, забавляваме ги и т.н. Това е един по-специален случай отколкото с друг вид бизнес, защото компонентите, които съставляват продукта при нас не са трайни. Нашият продукт се състои от разходи за продукция, множество разходи за права, в т.ч. авторски и сродни права. Ние плащаме на държавата лицензионни такси по два закона: по Закона за радио и телевизия и по Закона за далекосъобщенията. В същото време плащаме всички осигуровки на нашите служители. Плащаме ДДС и корпоративен данък. И в края на краищата наред с разходите за пренос на сигнали, сателити, този продукт живее секунди. Ние не можем да го сложим в склада, след като сме го приготвили и като отмине кризата да го извадим. Той трябва да живее ежедневно, ежеминутно и ежесекундно, за да съществува тази продукция. От тази гледна точка аз помолих нашата компания да направи една справка, за да имате представа какви са харчовете на една компания.
Разходите за продукция са различни за всички, но за нас те са около 20% от бюджета; заплатите са около 27%; правата, които плащаме са между 5 и 6%; лицензионните такси са около 4%; разходите за превоз и излъчване на програмите са около 5%; наемът за помещения, защото това са много помещения в страната, които се наемат за разполагане на предаватели и т.н. – 7%. Тук въобще не става дума за големите инвестиции, които са направени първоначално за закупуване на предаватели, оборудване на студия и т.н. Това са много големи разходи. В крайна сметка така цитираните разходи ние имаме между 5 и 10% печалба. Направете си сметка при 40% спад в приходите за какво става дума. Така че ние сме определено притеснени от ситуацията в пазара и при заявената от вас готовност за помощ, ако така го разбирам, бихме желали да получим вашата помощ и то най-вече в подкрепата на едно наше искане, което ние ще подготвим до финансовия министър – специално лицензионните такси и те са най-вече таксите за контрол на съдържанието на програмите, да получат един гратисен период в следващата бюджетна година, с което ние ще помогнем в някаква степен да запазим поне част от нашия екипаж. Защото при 40% спад 10% такси и лицензионни права и 5% печалба за миналата година. Не са ни никак лесни нещата. Ако вие ни подкрепите, ще сме много благодарни. Смятам, че това е резонно от гледна точка на това, че в същото време Българско национално радио и Българска национална телевизия се издържат изцяло от държавния бюджет. Като цифри това изглежда така: Българска национална телевизия има 80 млн. лв. на фона на 150 млн. лв. телевизионен рекламен пазар. БНТ получава повече от половината отколкото е реклавния пазар за всички останали телевизии. Българско национално радио има 60 млн. лв. приход от бюджета при 40 млн. лв. радио пазар за всички останали играчи на пазара. Това са 300 радиостанции. В същото време БНТ и БНР продават и реклама, която допълнително увеличава тези приходи. С това засягам и един въпрос, който е една точка от Закона за радио и телевизия – това е финансиране, в частта му фонд „Радио и телевизия”. В момента съществува такъв раздел от Закона за радио и телевизия, в който се казва, че се създава фонд „Радио и телевизия” за издръжката на БНТ и БНР. Начинът на събиране на средствата е чрез такси, които се събират от всяко едно домакинство. Този текст на закона не работи от самото приемане на закона през 1998 г. По този начин ощетява най-малкото държавата с тези 160 млн. лв. Ако този член заработи и БНТ и БНР се издържат от фонд, който е нормално да се плаща за радио и телевизия. В повечето европейски страни има такъв фонд, държавата, особено в настоящия момент на криза, би спестила 160 млн. лв. от бюджета си. Това е една сериозна законодателна инициатива от ваша страна, която би могла да се предприеме. Това е записано в закона, просто трябва да се съобрази с настоящия момент, защото са минали 11 години от тогава. Благодаря ви.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Други въпроси. Заповядайте.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ: ПГ на КБ
Нали знаете, че ако бяха тук Националното радио и Националната телевизия какво щеше да стане. Добре че ги няма, за да не стане големия спор.
Аз искам да поздравя уважаемите дами и господа. Не веднъж сме се срещали. Само бих казал, че действително моментът е много тежък и съм сигурен, че при тях е така. Макар че все още не сме видели какъв ще бъде бюджета за следващата година на функция „Култура”, но поне имам някои сведения, че и там ще има доста сериозно смъкване на средствата, които бяха посочени в т.ч. за радиото и телевизията.
Това, че за толкова години не можа да се намери кое е правилното решение за така наречените обществена телевизия и обществено радио как да се събира таксата от гражданите, за да бъде действително обществено, защото сега се дотира от държавата изцяло, така и нема решение. Това е един много важен проблем. Защото и в следващия закон, който трябва да се работи и който неминуемо трябва да се случи, този въпрос отново ще бъде поставен – кой е начинът, по който да бъдат събирани тези средства, за да имаме наистина обществена телевизия, която се издържа от общността. Макар че и средствата, които се дават, другото оправдание е, че това са все пак данъци на гражданите на България.
Аз познавам добре колегите от АБРО. Те наистина са много силна структура, но те също си имат своите спорове с други организации. Никъде на чух цифра за авторско право колко пари давате. Но това е тема, която сигурно ще обсъждаме по-нататък. Аз съм убеден, че в следващата работа на Комисията ние наистина можем да имаме много меродавно и актуално подпомагане от страна на колегите от АБРО. Разбира се, най-идеалният вариант, който беше споменат тук как да се отървем от лобизма, но аз съм сигурен, че такива срещи неминуемо ще има за това, което предстои на Комисията. Подписвам го, бидейки четири години в тази подобна ситуация. Все пак се надявам да се решат тези съдебни спорове. Защото до 2012 г. – това е изискване на Европейския съюз, ще си имаме неприятности. За съжаление, понеже съм в течение на изработването на три варианта, за да се стигне до този извънреден вариант, за който споменаха тук колегите, за мултиплексите и т.н., се забавиха толкова много нещата. И все пак, ни сварва и лош момент, защото ако държавата беше основното финансиращо изпълнение, ако се промени Законът за мултиплексите в смисъл този, който е приет – няма закон за мултиплексите, къде ще се намерят финансовите ресурси, за да се изградят, като има и огромни суми, които трябва да бъдат предвидени за освобождаването на честотите на военните. Събира се е една доста сериозна работа. Но ние всички ще бъдем принудени да се работи по-активно в тази посока, за да може да се състои. Благодаря.

ГРИША КАМБУРОВ:
Решено беше и държавата иска да се изгради един обществен държавен мултиплекс, за който да плати милиони за неговото изграждане на мрежа и за купуване на структура. Това беше решение на Министерския съвет и след това на парламента. Има редица примери в държави, в които, като България, с такава характеристика на пазара и такъв бюджет, които са предпочели, да не изграждат такъв държавен собствен мултиплекс, защото не могат да се справят финансово. В България освен, че това ще бъде затруднена финансово, от една страна, от друга, този държавен мултиплекс към настоящия момент няма какво друго да излъчва освен програмата на БНТ1. Т.е. от 8 места запълваме 1. Останалите 7 стоят “във въздуха”. Луксът, който държавата си позволи, наистина по време на криза за всички нас е немислим. Проф. Данаилов е прав. Доста интензивна беше комуникацията по писането, четенето, променянето на законите, касаещи цифровизацията. В крайна сметка се прие един вариант, от който ние сме доста притеснени. Защото освен че той няма да заработи, упорствайки и казвайки колко е красив и хубав, България междувременно ще бъде наказана и то ще бъде наказана в размери, които многократно надвишават инвестициите за този един държавен мултиплекс.
Държавният мултиплекс като структура е 100% държавен, но дружеството, което ще разпространява сигналите от този мултиплекс е 50% частно и 50% държавно. Казвам ви фактите. Изводите вие сами можете да си ги направите колко така нареченият обществен интерес е защитен в случая и колко са гарантирани правата на зрителите и потребителите да получават информация.

АТАНАС ГЕНОВ:
Може би наистина ще е по-добре да ви подготвим материали, които да ви представим, за да можете по-подробно да се запознаете с тези неща. Може и като конкретно предложение от наша страна на дойдат и съответно вие да ги прецените на вашите заседания.



ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Бих искала да задам един въпрос. Какво бихте казали за процесите на саморегулация, които предстоят и които текат в момента? Спазват ли се етичните кодекси, които са подписани от участниците? Заповядайте.

ГРИША КАМБУРОВ:
Влязохме в един диалог. Наистина медиите са първия сектор, в който се разви толкова силно саморегулацията. Ние сме учредители на Националния съвет по саморегулация, който регулира търговските съобщения и рекламата и на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика”, която се отнася за редакционното съдържание на това, което журналистите правят в ефира и в печатните медии. Доста сме напреднали. Фондацията работи вече четвърта година. Ежедневно има жалби срещу определени предавания и определени публикации.
Националният съвет по саморегулация беше учреден преди има няма две седмици. В интерес на истината в този срок от две седмици има подадени около 15 жалби срещу различни реклами. Те са в момента в процес на разглеждане и не мога да коментирам тяхното съдържание, но очевиден е интересът. Още повече, че ние смятаме, както и самата Директива препоръчва, че саморегулацията трябва да бъде добре развита във всяка една държава членка. Нашият опит сочи, че ефективната регулация е налице тогава и само тогава когато законът я подпомага. Т.е. самият законодател трябва да каже в държавата има саморегулация и трябва да важи за всички, а не само за тези, които са членове на този орган по саморегулация. И когато органът по саморегулация има определено решение и даден играч на този пазар не желае да се съобрази с него, тук идва функцията и работата на държавния регулаторен орган, който налага крайната санкция. Ако не става доброволно, то става чрез наказание, за съжаление. Това е добрата практика и в Холандия, и в Португалия. Така че ние ще настояваме споменаването и делегирането на правомощия от Закона на саморегулационните органи да стане работещо, защото така ще се осигури най-плавният модел от държавна регулация, през корегулация в саморегулация. Считаме, че саморегулацията в търговските съобщения е подходяща. А що се отнася до закрилата на непълнолетни и малолетни и подрастващи тук е ролята и на държавната регулация и на саморегулацията заедно в партньорството като корегулация да извървят тези стъпки. Надявам се, че така съм успял да отговоря на Вашия въпрос.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви. Заповядайте.


СТОЯН ИВАНОВ: ПГ АТАКА
Благодаря Ви, г-жо Председател. Приятно ми е да ви видя всички тук.
Тъй като се започна разговор за цифровизацията и за прословутия държавен мултиплекс и проблемите, които се очертават около цифровизацията – закъснението и изпускането на всякакви срокове, все пак си мисля, че този парламент и тази комисия има политическата воля, засега поне, да се опита да промени нещата и да реши проблема по начин, който да не е толкова ясно свързан с някакъв определен лобизъм в лошия смисъл на думата. Казвам лобизъм, защото тази наша среща в момента е също една форма на лобизъм, само че на нормален лобизъм (чист лобизъм). Така че ние ще разчитаме на вашите становища, на подготвени от вашите експерти предложения. Разбира се, няма да разчитаме само на това. В тази връзка си мисля, че сроковете наистина много ни притискат. Бихме могли все пак да се опитаме да отстраним голяма част от наследените проблемни.
Друго, което ми се струва, че е много важно и което би трябвало парламентът да се опита да поправи, е създаването на една нормална конкурентна среда в медиите. Нямам предвид само привилегированото положение, в което са поставени така наречените обществени медии БНТ и БНР. Те всъщност са държавни, а те са обществени, но това е една друга тема.
И понеже се говори за саморегулация, когато започне да се говори за саморегулация, на мен не знам защо изведнъж ми се появява една друга фраза – собствеността на медиите. Аз лично смятам да направя всичко възможно, включително чрез законодателна промяна, за да бъде доста по-ясно това положение за реалните собственици на българските медии, поне за българските електронни медии, защото Закон за печата в България няма и мисля, че няма и да има. А ми се струва, че е „заровено кучето” в много от случаите, засягащи медийната среда, саморегулацията и т.н. Това е моето мнение. Това са нещата, за които аз и моята парламентарна група ще се борим. Виждам, че повечето от тях се споделят и от мнозинството в комисията и в парламента. Дано успеем и с ваша помощ да го направим.

СИЛВА ЗУРЛЕВА:
Искам нещо да кажа за офшорните фирми. Може наистина да става смешно, но в кавички. Това е много тъжно и не е изобщо смешно. Въпросът с регистъра на собствеността на българските медии много дълги години сме го обсъждали – не само с предишното правителство, но и с още по-предното, тъй като такъв регистър реално съществува в СЕМ и всеки може да види собственика на съответната медия, от което обаче нищо няма да разбере. Това упражнение е напълно безсмислено до момента, в който наистина се позволява собственик на медия да бъде офшорна компания. Мисля, че няма съмнение по този въпрос. Иначе е хубаво да има регистър на медиите. Всички сме „За”. Бизнесът ще стане малко по-чист. Той никога не е бил чист. Но това е положението. Трябва нещо законодателят да направи нещо и юристите ще кажат какво. Но наистина доколкото не знаем реално кой е собственикът на една медия, оттам нататък може само да се гадае и да се правят предположения.
На мен много ми хареса казаното, че ще се направи всичко възможно да се изчисти въпроса с регулацията. Този фундаментален въпрос с мултиплексите и техните собственици трябва да се реши. Бих искала само да добавя, че когато се прави обществен мултиплекс, в който е разрешено 50% частно участие, това частно участие винаги предварително е ясно на кого е. Това е истината.

ГРИША КАМБУРОВ:
Да допълня това, което каза г-жа Зурлева, в отговор на вашия въпрос. Дори да няма Закон за печата, в един закон, който вие разгледахте съвсем наскоро за задължителното депозиране на печатни екземпляри, там е мястото да бъде регулирана собствеността на печатните медии. Аз съм говорил с колегите от Съюза на издателите в България, които реално имат предложение към този закон, откъдето може да бъде създаден такъв регистър на собствеността именно в печатните медии.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря. Други въпроси от колегите. Няма.
Освен да благодарим за отзивчивостта на нашите гости. Надявам се, че ще продължим да си сътрудничим, да ни изпращате информация и да търсите информация от нас. Благодаря ви.

АТАНАС ГЕНОВ:
Благодаря за срещата. Ще подготвим писмени материали, които ще отправим към комисията като официални документи, за да ги имате като предложения. Приятна работа ви желая.

ГРИША КАМБУРОВ:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
От свое име и от името на членовете на АБРО благодаря за проведената среща и ползотворния диалог, в който влязохме. Благодарим за протегнатата от ваша страна ръка за партньорство – в наше лице вие ще откриете своя коректен партньор. Поемам ангажимент в рамките на месец да ви изпратим нашата концепция относно цифровизацията и въвеждането на директивата. Спорна работа!

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря ви предварително.

По втора точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27.08.2009 г.;
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при постъпили два законопроекта, които се разглеждат едновременно в пленарно заседание и се гласуват поотделно, след това следва да бъдат обединени, за да стартира срока след първо гласуване за правене на предложения. Това ще направим днес. Срокът по правилник е 14 дни, но считам че няма нужда да се бавим повече и специално за това следващата седмица да се събираме. Предлагам на вашето внимание двата законопроекта обединени. Трябва да гласуваме, за да могат от утре да тръгнат сроковете за заинтересованите страни.
Имате ли коментари по предложението. Няма. Моля да гласуваме общия законопроект. Който е „за”, моля да гласува. „За” – 14, „Против” – 1, „Въздържал се” - 0. Благодаря.

По трета точка – Разни.
Постъпило е писмо от СЕМ – становище на СЕМ от 15.09.2009 г., което ви е раздадено. Във връзка с това писмо всеки член на комисията по предложения проект на становище може да изрази до 2.12.2009 г. своето мнение, за да може комисията да изрази в този срок общо становище на базата на вашите предложения.
Становището, което се предлага на нашето внимание е по отношение на разпоредби за събития от голяма обществена значимост. Обикновено това са събития от спорта и то най-вече от футбола и две олимпиади – лятна и зимна.
Аз поех ангажимент и сме подготвили писмо до Главния инспекторат към Висшия съдебен съвет по повод вестник „Виделина”.
Съвсем накратко ще ви информирам:
„На 7 октомври на редовно заседание бе представено писмо от Главния редактор на вестник „Виделина”. Народните представители се запознаха с казуса, който има пряко отношение към един основен принцип на правовата държава свободата на словото. След публикация във вестник „Виделина” и електронното му издание на читателско писмо по повод корупционна сделка с общинско имущество е заведено дело от лица, уличени в сделката.
Въпреки свидетелските показания на автора на писмото и другите приложени към делото доказателства, Окръжният съд-Пазарджик и въззивна инстанция Апелативен съд-Пловдив са уважили иска срещу главния редактор на вестник „Виделина” в размер на 15000 лв., както са и постановили да заплати законна лихва и разноски по делото на стойност 1800 лв.
Решението на Апелативния съд-Пловдив, издадено през м. април 2009 г. е обжалвано от страна на издателя пред Върховния касационен съд, както и е сезиран Европейският съд в Страсбург. Касационната жалба е разгледана с Определение № 1140, като делото е насрочено за м. септември 2010 г.
Касаторът - главният редактор на вестника, е с блокирани сметки и реално е поставен в невъзможност да издава вестника си, като по този начин е ограничена свободата на словото на една регионална медия.
След проведеното разискване в Комисията по култура, гражданско общество и медии единодушно реши писмото с приложените към него материали да бъде изпратено до Инспектората на Висшия съдебен съвет за проверка по казуса. Приложения.
- И едно писмо, с което искам да ви запозная.
Политическа партия АТАКА е отправила писмо до Комисията с копие до Уляна Пръмова, генерален директор на Българска национална телевизия, Севда Шишманова, член на Управителния съвет на БНТ, г-н Добри Михайлов, член на Управителния съвет, г-н Валери Янков, член на Управителния съвет и г-н Милко Лазаров, член на Управителния съвет.
Счита, че „на 7 октомври 2009 г. в новинарската емисия „По света и у нас” на Българска национална телевизия в 18:00 и в 20:00 часа бе излъчен репортаж на журналистката Надежда Василева за приетия Закон за културното наследство. В материала са пуснати изказвания от парламентарната трибуна на представителите на основните политически сили, но не и това на представителя на АТАКА – проф. Станислав Станилов, макар то да бе едно от най-смелите смислени експертни и задълбочени изказвания по темата, предвид факта, че проф. Станилов е един от водещите археолози-историци у нас.
Нещо повече, единствено проф. Станилов в изказването си изцяло анализира и защити предложените от народните представители от ГЕРБ промени в закона. В този смисъл игнорирането на неговото становище в репортажа нарушава принципа на равнопоставеност и нарушава баланса между позициите „за” и „против” промените.
Като представител на пресцентъра на АТАКА, когато той е потърсил обяснение от директора на новините г-жа Милена Цветанска, му е заявено, че не излъчването на изказването на проф. Станилов е по преценка на журналистката Надежда Василева. Не за първи път се случва мнението на представителите на АТАКА да не бъде отразено в ефира на Българска национална телевизия. Това не е проява на претенция на медийна изява от нашата страна, но пък АТАКА е парламентарно представена партия, подкрепена от 400 хил. българи за последните парламентарни избори през юли 2009 г.
За това в качеството ми на председател на АТАКА настоявам да ми окажете съдействие, за да получа обяснение защо се налага информационно затъмнение на представителите на АТАКА в ефира на БНТ.
Очаквам вашия отговор. Волен Сидеров, председател на политическа партия АТАКА.
Остава по компетентност да настояваме да му се отговори.
- Постъпило е едно искане от читалище да бъде субсидирано пряко за свързаните му дейности по случай 140 годишнината му. Искането е в размер на 5000 лв.
Ще отговорим, че Комисията не разполага с бюджет.
Аз нямам други съобщения към вас.
Заповядайте, г-н Семов.

АТАНАС СЕМОВ:
Ако искате под формата на процедура, уважаема г-жо Председател.
Взимам повод от първата точка от дневния ред на днешното заседание и срещата, която проведохме.
Моля Ви да предприемете инициатива за среща във възможно най-кратък срок с директорите на Българската национална телевизия и Българското национално радио и Българска телеграфна агенция по въпроси, свързани с тяхната дейност. Ако смятате, че е необходимо Комисията да вземе решение по този въпрос, да го направим.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
Не. Следващите срещи, които са предвидени, ще бъдат с тях. Вие просто ме изпреварихте.

АТАНАС СЕМОВ:
Моля ви това да го направим без отлагане, тъй като там проблемите са в някаква степен по-тежки, включително и това, че ни предстои да гласуваме техния бюджет. Това е предложението ми. Благодаря ви.

ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
При първа възможност да се явят и трите медии ще организираме такава среща. Ще се опитам още следващата сряда да направим това. Ще се постарая още днес да имам техните становища дали ще могат да дойдат следващата сряда. Ако имат възможност, ще ви информирам, за да можете да се подготвите и вие с въпроси към тях.
Това е, което имам за днес. Има ли други предложения.
Ако няма, закривам заседанието. Благодаря ви.

Председател:
Даниела Петрова