Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.

---

Днес, 04.11.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата –Вежди Рашидов, министър, Димитър Дерелиев и Тодор Чобанов, заместник-министри, Стоян Стоянов, главен секретар, Христо Гаджев, парламентарен секретар и Ива Петрони, началник на кабинета на министъра; от Министерството на труда и социалната политика – Христина Митрева, заместник-министър и Нина Шербетова, началник на отдел „Интеграция на хората с увреждания” в дирекция „Демографска и семейна политика и равни възможности”; от Министерството на финансите - дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор, Юлия Цанева, началник на отдел, от дирекция „Финанси на общините” – Цветан Петров, началник на отдел и Евгения Петрова, експерт; от Българска телеграфна агенция –Борислав Чолаков, заместник генерален директор, Евелина Андреева, главен секретар и Данчо Антонов, финансов директор; от Българска национална телевизия – Уляна Пръмова, генерален директор и Тома Иванов; от Българско национално радио – Валерий Тодоров, генерален директор, Румяна Георгиева, директор „Бюджет и финанси”, Соня Касаветова, член на Управителния съвет на БНР, Станислава Пирчева и Евелина Стоянова, репортери в програма „Хоризонт”; от Съвета за електронни медии – Маргарита Пешева, Мария Стефанова, Анна Хаджиева, Анюта Асенова, Бойчо Кулински, Георги Стоименов, Райна Николова, Милен Вълков, Мая Вапцарова и Спаска Янева; от АБРО – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Националното сдружение на общините – Генка Чавдарова, изпълнителен директор; от Съюза на народните читалища – Стоян Денчев и Николай Дойнов; от Националния дарителски фонд „13 века България” – Тошо Пейков; от Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство – Венцислав Велев, Виолета Цанкова и Александър Савов – МВнР, Национална комисия за ЮНЕСКО и от Обсерватория по икономика на културата – Диана Андреева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости,
Уважаеми представители на Министерството на културата,
Уважаеми заместник-министър,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.
2. Разни.
Текстът на законопроекта е на сайта на парламента. Предполагам, че всички сте се запознали с него. Освен това, народните представители, членове на комисията са получили и материали. Налице е кворум. Ако няма други предложения по дневния ред, моля да гласуваме така предложения дневен ред. Благодаря ви. Приема се.
По първа точка Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.
Във връзка с динамиката и насрочените заседания на комисиите в почти и един и същи час, преди да дам възможност на Министерството на културата да представи законопроекта, ако разрешите, ще дам възможност на г-жа Христина Митрева, заместник-министър на труда и социалната политика да направи своето изказване, тъй като има ангажимент в друга комисия. Заповядайте, г-жо Митрева.
Христина Митрева:
Благодаря ви.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Министър и заместник-министри,
Бих искала да ви информирам, че Министерството на труда и социалната политика е съгласувал всички параметри на своя бюджет с параметрите на държавния бюджет, също така политиките и програмите така както са заложени в програмата на правителството за 2010 г. и средно срочната фискална рамка.
В частта на субсидиите, които се отпускат от държавния бюджет за национално представените неправителствени организации на и за хора с увреждания също са взети предвид предложенията на тези национално представени организации, като размерите на самите помощи са запазени в размерите, както са за 2009 г., но самите програми имат по-разширен обхват, така че тази съгласувателна процедура е проведена и с национално представените организации на хората с увреждания. Това е в частта, която касае Министерството на труда и социалната политика и взаимоотношенията с държавния бюджет. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Има ли въпроси към г-жа Митрева. Заповядайте, г-н Данаилов.
Стефан Данаилов:
Използвам случая, че тук е заместник-министъра на труда и социалната политика, за да задам въпроса си. Ще продължи ли програмата „Мелпомена”. Това е програма за заетост към бюджета на Министерството на труда и социалната политика за запазване на съкратените от щатна работа творчески кадри, като защитна мрежа за адаптацията им при пазарни условия в сферата на културата. Искам само да допълня за уважаемите колеги, че става въпрос за 265 бройки по „Мелпомена”. Това са такива щатни бройки, които попълват голяма част от сценичните пространства – театри, основно в драматични и куклени театри. Само ще припомня, че в 2005 г. те бяха 550, след това станаха 350, след това бяха съкратени до 265 във връзка с допълнителните 20 лв., които трябваше да се дадат. Това са средства, които се движат между 300 и 350 лв.
Искам да кажа, че зад тези бройки стоят много актьори, които работят на тази финансова помощ в театри и то основно в театрите ни извън столицата.
Моят въпрос е дали тази програма остава и дали ще бъде намалена или пък съкратена. Това е много важно да се знае. Благодаря.
Даниела Петрова: Г-жо Митрева, заповядайте.
Христина Митрева:
Тук по-скоро става дума за една от програмите за осигуряване на заетост – това, което е включено като част от програмата на Министерството на труда и социалната политика в частта активни политики на пазара на труда. Тепърва за 2010 г. ще се преразглеждат програмите, тъй като ресурсът за 2010 г., този, който се отделя от държавния бюджет, т.е. националният ресурс е значително съкратен. Но тъй като за 2010 г. ще се разработи националния план за действие по заетостта, в този национален план може да се преразгледа въпросът с програмата, за която спомена г-н Данаилов. Може би министър Вежди Рашидов ще даде повече информация. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Ще вземе ли министерството отношение? Заповядайте.
Вежди Рашидов:
Говорено е на тази тема. Остава „Мелпомена”. Няма да има промени. Това, което е било, договорили сме се и догодина да си остане. Водени са разговори с заместник-министър Валентина Симеонова. Няма да има трусове.

Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси към заместник-министър Митрева.
Ако няма, да дам думата на министър Вежди Рашидов да представи накратко бюджета и вижданията по него.
Вежди Рашидов:
Уважаеми колеги, няма много какво да се говори за бюджета. Нещата дотук горе-долу са ясни. Бих осведомил за следното. Според нашите разчети първоначалният проект на „Бюджет 2010” беше изготвен от министерството в общ размер на разходи, политики и програми беше предложено да бъде 195.5 млн. лв. Разбира се, всички знаем за какво говорим. Положението, както казвам понякога, вместо да се влошава, става безнадеждно. Положението на този етап е това. Накараха ни да оптимизираме общо взето разходите по бюджета и през цялото това престискване на бюджета, ние бяхме се подготвили да искаме бюджет от 145 млн. лв., като от тях за персонал се полагат 65 млн. лв., издръжка 55 млн. лв., капиталови разходи към 25 млн. лв. Вярно е, че се борихме бюджетът да ни остане възможно по-голям, защото наистина дълги години онова, което куца в Министерството на културата е, че няма средства за дейности. А основното все пак да се произвежда духовен продукт е дейностите. За съжаление, бюджетът искаме не искаме се сви на 102 млн. лв. В крайна сметка, разбирайки проблемите с кризата и това, че бюджетът е много притеснен, приехме 102 млн. лв., като от тях за персонала ще бъдат 59.4 млн. лв., за издръжка към 37.3 млн. лв. и капиталови разходи 5.8 млн. лв. Горе-долу това е положението. Последно 102 млн. лв. остават. Разбира се, надяваме се към средата на другата година, като всички се надяваме, не само нашето министерство, дай Боже да мръдне в малко по-добра посока икономиката и имаме уверението и на финансовия министър и на премиера, че в зависимост от това как ще се развият нещата, ще има едно инжектиране до края на годината, за да можем все пак да влезем в някакъв по-човешки ритъм. Трудно ще бъде. Но това е ясно на всички.
Даниела Петрова:
Ще ви помоля да ни информирате за основните цели и приоритетите на ръководството и за евентуалните възможности за предлаганото финансиране.
Вежди Рашидов:
Предлагам това да направи заместник-министър Чобанов.
Тодор Чобанов:
Нашата цел е при подобряване на икономическия климат и отбелязване на ръст на икономиката да се остави една възможност за увеличаване на бюджета на Министерството на културата, като това е една възможност, която отговаря на реалните потребности.
Фактически с бюджета от 102 млн. лв. ние съхраняваме съществуващата система на културните организации в България, но на практика нямаме почти никаква възможност за извършване на дейности. Особено сериозно се ограничи перото за капиталови разходи. Преведено на ежедневен език това означава, че ние почти няма да можем да извършваме така необходимите ремонти на културна инфраструктура, няма да можем ад се занимаваме с толкова важната поддръжка на нашето културно-историческо наследство. Защото давайки си сметка какъв огромен обем дейности трябва да се извършват там, а с около 6 млн. лв., които ни остават за капиталови разходи означава, че се връщаме в ситуация на недостиг на средства за консервация, реставрация и социализация. Предложили сме три нови параграфа, които да дадат възможност при подобрение на икономическите параметри, да се случи това.
Настояваме при обсъждане на постановлението за изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. да бъдат включени текстове, които ще дадат възможности да бъде коригирана бюджетната рамка на държавните културни институти със средствата от преизпълнение на планираните приходи, както и за поетапно въвеждане на системата на делегираните бюджети. С две думи искаме да започне една финансова децентрализация, постъпкова. Тези делегирани бюджети ще позволят, когато има повече приходи в някои от културните организации, а има такива, които осъществяват такава дейност, която носи повече приходи, част от приходите да остават за техните нужди и за повишаване на доходите на работещите в тях. Предложили сме следните текстове за нови параграфи:
§1. Министерският съвет по предложение на министъра на културата и министъра на финансите след 31 март 2010 г. да предоставят от бюджета на Министерството на културата 15 млн. лв. за стартиране прилагането на системата на делегирани бюджети на държавните културни институти.
§ 2. (1) Министърът на културата на делегира права на директорите на държавните културни институти да реализират допълнителни собствени приходи от дейност и от собственост над размера на приходите, утвърдени в годишния бюджет.
(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на културата да извършва корекции на разходите по бюджета на Министерството на културата по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет до размера на реализираните допълнителни собствени приходи от отделните културни институти по реда на ал. 1.
§ 3. Предвидените по централния бюджет средства в размер на 15 млн. лв. за международни и национални програми и проекти за развитие на културата, за реставрация и консервация на културни ценности се предоставят по бюджета на Министерството на културата, други министерства, ведомства и общини от министъра на финансите по предложение на министъра на културата по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, съобразно собствеността на обектите и готовността за изпълнение на съответните дейности.
§ 4. Краят на изречението на § 62, ал. 7 да се добави: „Разходите за възнаграждение от преизпълнение на приходите на държавните културни институти.”
Считаме, че е наложително определянето на субсидията за държавните културни институти да става на проектен принцип за осъществяването на конкретна дейност, а не както досега във връзка с определената им численост средства за заплати и издръжка на сградния фонд.
Знаете, че в образователната система на България вече успешно започна прилагането на системата на делегирани бюджети. Смятаме, че е назрял моментът постепенно системата на културата да започне да преминава на делегирани бюджети с възможността тези културни организации, които имат повишаване на приходите да бъдат стимулирани в стремежа им за повече приходи и по този начин да започнем наистина да подкрепяме работещите в сферата на културата да се стараят повече и оттам да се повиши качеството на тяхната работа. Това е така дълго желаната финансова децентрализация на културните институти. В община София успешно беше стартиран такъв процес с децентрализацията на театрите на община София, която се смята в целия бранш за изключително успешен пример. Надяваме се, където и както е възможно, разбира се според ситуацията в конкретните културни институти, това да се случи и на други места.
За третата част на предложенията – става въпрос за средствата, свързани с изпълнение на международни програми и проекти, тъй като системата на финансиране на такива проекти изисква авансово наличие на средства, които да се разходват преди да бъдат сертифицирани разходите и да се извършат плащания по оперативните програми. Така че наложително е за такива проекти да се разполага със суми, които да бъдат използвани, както от централната администрация, която е бенефициент на някои проекти, така и от общини и други организации и културни институти, които биха могли да изпълняват такива проекти.
Готови сме за въпроси, ако има.
Даниела Петрова:
Благодаря. Преди да се обърнат с въпроси към вас заинтересованите страни и народните представители, бих искала да дам думата на Министерството на финансите. Кой ще вземе от Министерството на финансите становище? Заповядайте.
Също така ще ви моля да ни ориентирате за бюджетите на Българската телеграфна агенция и за другите медии, за които нямаме данни в Комисията. Имате думата.
Владимир Петров: директор на дирекция „Държавни разходи”-МФ
Уважаема госпожо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господин Министър,
Господа заместник министри и колеги,
Благодаря ви за това, че ми давате възможността от името на Министерството на финансите да кажа няколко думи по проект 2010, който в момента обсъждаме.
Започвам с това, което каза министърът на културата, че в процеса на разработване Министерството на културата е направило едно предложение за 195 млн. лв., а получава 102 млн. лв. със Закона за бюджета. Това идва от обстоятелството, че имаме спад в нашата икономика следствие на развитието й и по-точно задълбочаването на финансовата криза и „Бюджет 2010” ще се изпълнява в условия, когато е най-силна финансовата криза и дава отражение върху националната икономика.
Брутният продукт, при който е разработен бюджетът на републиката за 2010 г. е 63518000000. Само за една илюстрация, когато парламентът приемаше „Бюджет 2009” беше при брутен продукт 73 млрд. Само този паралел, който правя, показва, че с 10 милиарда е паднал брутният продукт. Оттук с 10 млрд. се свиват всички разходи на държавата, тъй като с бюджета се преразпределя това, което брутният продукт е произвел. В случая по прогнозни данни е 63518000000. Това показва и дава възможност на правителството да свие всички сектори или в 2010 г. секторите ще бъдат с намален ресурс. В случая г-н Министъра каза за неговата система – за Министерството на културата. Това е абсолютно за всички системи.
Разбира се, основното на „Бюджет 2010” е да може да се търси баланса между целите за стимулиране на икономиката и запазване на макроикономическата стабилност. С така разработения бюджет ние това сме постигнали. Защото с „Бюджет 2010” постигаме балансиран бюджет на националния бюджет, а имаме дефицит в бюджета от европейските средства. Но това е тема, която е за Комисията по бюджет и финанси и за това няма да се спирам на нея.
Понеже е Комисия за култура, гражданско общество и медии искам ад кажа с няколко думи колко е целият размер на средствата за култура на консолидирана основа. Тези средства за „Бюджет 2010” са разчетени на 373 млн. лв., което представлява 0.6% от брутния продукт. Или независимо от свиването на разходите, независимо от спада в секторите, ние все пак сме успели да запазим 0.6%, които са необходими за развитие на дейностите, свързани с културата в Република България. Мисля, че и колегите от Министерството на културата и всички, които са в тази функция – електронните медии, организациите на и за инвалидите – всички ще разберат усилията, които сме вложили така че да не слезем надолу, а все пак да запазим на това ниво, което е било в предходната година. Само че абсолютната сума е намалена по простата причина, че 2009 г. беше 73 милиарда брутният продукт, а сега е 63 милиарда, т.е. с 10 милиарда по-малко.
Понеже госпожа Председателката иска да информирам Комисията и за състоянието на електронните медии – какво е предложението за електронните медии, за това ще си позволя да изнеса тази информация, която интересува колегите, още повече, че тук присъстват и ръководителите на тези електронни медии.
По консолидирана фискална програма за 2010 г. за Българското национално радио са разчетени 50.1 млн. лв., като с тези средства се осъществява подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми, които са основна дейност на Българското национално радио.
За Българската национална телевизия са предвидени 70 млн. лв., които също са свързани с разходи за подготовка, създаване и разпространение на национална сателитна и регионални програми.
Българската телеграфна агенция получава бюджетна субсидия за 2010 г. в размер на 4185000 лв. или това е на нивото на 2009 г., но на ревизираното ниво на 2009 г. Т.е. няма промяна в параметъра на Българската телеграфна агенция.
За Съвета за електронни медии субсидията за 2010 г. е определена на 1400000 лв., което е значително по-ниско отколкото за 2009 г. следствие на причините, които преди малко изложих.
Тъй като Комисията обхваща и гражданското общество, имаме бюджет в чл. 9 в Приложение № 4 на закона, които са предвидени за тези организации, за които г-жа Кристина Митрева говори. Там има и няколко други организации, които са съгласно чл. 4 – организации с нестопанска цел, където има едно изискване, че тези организации трябва да отговарят на две условия: да имат специален закон, с който е казано, че могат да получават субсидия от държавния бюджет и второ, да са регистрирани в регистъра на правосъдието в обществено полезна дейност. Това е условието и за това виждате само една малка част от NGO и организации с нестопанска цел и те са стотици, които получават субсидия от държавния бюджет. Това е основното правило, което ние сме спазили и съгласно законодателството сме определили. Там има 19 организации, които са за инвалидите и за хора с увреждания и имаме няколко организации, които са извън този състав. Това са Българския червен кръст, Съюза на народните читалища, Рилската света обител „Рилски манастир”, Национален дарителски фонд „13 века България”, Български институт за стандартизация и Националния център за опазване на нематериалното културно наследство, който по изискване на Европейския съюз трябваше да стане неправителствена организация. По-рано беше държавна структура. От по-миналата година ги преведохме в съответствие с регламента на Европейската комисия.
За организациите с нестопанска цел има един момент, който от 6 години го спазваме – 900 хил. лв. отделяме, за да могат тези организации, които имат готовност с проекти, да могат да се състезават на проектен принцип и да получат субсидия за културно значими, свързани с образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата и могат по този начин да получават субсидия. Тази година имаше едно Постановление № 147, с което разпределихме тези средства и те получиха до 50 хил. лв. от държавния бюджет в подкрепа на техните дейности. Смятаме, че това е справедливо, тъй като организациите с нестопанска цел са стотици, но не всички могат да получат бюджетна субсидия поради изискването на чл. 4, т.е. трябва да имат и закон, а не всички могат да имат закон, с който държавата да ги подпомага.
При това положение аз лично считам, че народните представители, които присъстват днес тук, биха спокойно подкрепили „Бюджет 2010”, защото смятам, че това е единствено възможният реален бюджет, който може да се предложи от страна на правителството за 2010 г. Казвам го като експерт с молба към политиците да проявят разбиране и да получим подкрепа, за да мине на първо четене законопроекта на Република България за 2010 г.
Ако има въпроси, мога да отговоря. Изложението го направих кратко, за да мога да отговоря на молбата на председателя на комисията да очертая цялата ситуация, която е във функция „Култура” за 2010 г. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Сега бих искала да дам думата на желаещите от заинтересованите страни от нашите гости да споделят своите притеснения и искания. Заповядайте, г-жо Пръмова.
Уляна Пръмова:
Ние имахме, уважаеми дами и господа депутати, преди две седмици един разговор, на който основно ви запознахме с някои проблеми на телевизията. Сега няма да повтарям тези неща, нищо, че форматът в който сме днес е малко по-широк. Само искам да попитам, може би малко риторично, някои неща по отношение на бюджета на БНТ.
Мога да кажа като формулировка, че този бюджет на практика закрива няколко програми на БНТ. Защото реално не е възможно 6 програми на телевизията да се пълнят, произвеждат и разпространяват с 60 млн. лв. държавна субсидия. От тези 60 млн. лв., защото тук е написано 70 млн. лв., но това са 10% приходи. Т.е. субсидията е 60 млн. лв. 70 млн.лв. са реалния бюджет, на който ние можем да разчитаме през следващата година. От тях има капиталови разходи. Не знам дали бюджетът има перо цифровизация по така заложения преди три години проект за цифровизация на програмите на БНТ, т.е. едно друго перо в бюджета. Защото капиталовите разходи 7 или 8 млн. лв. това няма никакво значение в случая, са една нищожна част за купуване на цифрова техника. Просто няма такива суми. Един цифров ПТС, миналя път казахме, с който се отразява мач, а телевизията има 2 ПТС – един с 10 камери и 1 със 7, струва 15 млн. лв. 20 професионални камери, репортажни, за да могат новините да излъчват цифрово, струват около 2 млн. лв. Разбирате ли, че 8 млн. лв., ако няма отделно перо цифровизация по този разчет, това са пари, които обричат телевизията да купува резервни части, да закърпва някакви стари мощности и тук-там нещичко да направи.
Връщам се към текущата издръжка, в която влиза всичко. В тази текуща издръжка – 39277000 лв., влиза разпространението на програмите на телевизията по сателитен канал и БТК 5 програми е 15 млн. лв. Изваждаме тези 15 млн. лв. от текущата издръжка, изваждаме 6 млн. лв., които по Закона за радио и телевизия са 10% от субсидията за филмово производство. Изваждаме 4 млн. лв., които са авторските права, за да се плащат и произвеждат всички тези програми, които ние смея да твърдя, че сме единствените с радиото изрядни платци и по този начин се поддържат в кря на краищата и много културни дейци и българската култура, ето ви още 10 млн. лв. Не знам дали трябва да правя сметка, за да кажа, че на практика пари за програма няма.
По сега действащия норматив час програма, което е грубо казано, струва 2500 лв., а при 70 часа, които дневно БНТ с шестте си произвежда пълни и разпространява, това прави 175 млн. лв., колкото трябва да бъде бюджета на тази телевизия.
Ако приведем нещата към бъдеща субсидия и реални часове програма, бюджетът трябва да е 125 млн. лв., т.е. още 60 или 70 млн. лв. с нашите приходи. Разбирате ли, че каквато и аритметика и както и да я направим, шестте програми на БНТ не могат да се поддържат с тази субсидия. Просто няма как да стане. Със съкращение на хора, със сваляне на програми просто това е абсурд.
Т.е. ще трябва да се вземе решение. Миналия път казах, че това не може д бъде решение само на ръководството на телевизията – да се закри сателитната програма, която е с решение на Министерския съвет, или да не правим четири регионални програми, което е в Закона за радио и телевизия и програмните ни лицензи, за да може п някакъв начин да оцелее първа програма на Българската национална телевизия. Казвам го това на прага на цифровизацията.
Не знам какво още да кажа. Не говорим за спорта, който сигурно няма да го има и ред други неща. Аз говоря за съвсем реални суми от които ние не можем да избягаме. Защото този бюджет на телевизията е на ниво 2005 г. От 2005 г. до 2010 г. ние ще използваме този бюджет при положение, че всички цени на всичко са се повишили: цените на разпространението, цените на електричеството, цените на горивото и цените на всичко, което ние ползваме, за да произвеждаме тази програма. Заплатите също са се увеличили. Сами разбирате, че намаляване на заплати не е възможно. Възможно е съкращаване на хора, които ще отидат в сектора на безработните, на които пак трябва да се дават държавни пари за тях.
Така че аз не знам как би могло с 6 програми, даже да ги върнем на ниво 2005 г. – 12 часа сателит и по 4 часа регионални, как е възможно ние да се вместим в тази сума. Аз разбирам, че никой тук няма да ни отговори какво трябва да свалим, но ви казвам, че не е в правомощията и във възможностите на ръководството на телевизията да свали само програми. Разбира се, то може да напише писмо до СЕМ да се задраскат регионалните програми от Закона за радио и телевизия, може да напише писмо до Министерския съвет с решение на Министерския съвет да се замрази сателитния канал и да престанем да излъчваме програма за там, но категорично казвам, че шестте програми на БНТ, даже на ниво часове програма 2005 г., не могат да бъдат финансирани с този бюджет.
За приходите. Тук е максимумът приходи при сегашните цени на реклама, при пълна запълняемост на 15 минути рекламно време, които имаме и други приходи от продажба на програми, на филми, от наеми на техника. Т.е. няма как да се появят повече приходи при тези 15 минути и 5 минути в праймтайма.
Разговорът, които водихме миналия път за начините на финансиране на БНТ, е разговор, който се налага с изключително жестока реалност.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Кой друг ще вземе отношение? Заповядайте.
Стефан Данаилов:
Можем ли и ние да задаваме въпроси? (Да.) Аз имам доста въпроси.
Но в едно съм убеден, съобразявайки се с финансовите възможности на държавата и това, което предлага Министерството на финансите, възприемайте го като шега, но г-н Петров вече 11-12 години го виждам винаги на приемане на бюджети и винаги казва едно и също, че това са възможностите, имам предвид представителя на Министерството на финансите, за да се защити, ако е малко повече или по-малко. Така че това е „усмивката” днес.
Аз имам няколко въпроси към колегите.
Бих искал да кажа, разбира се, със своето отношение към самия бюджет, но това, което е предложено от Министерството на културата, имам предвид прочетеното от заместник-министър Чобанов, аз не знам дали са реални тези 15 млн. лв., за които стана въпрос и дали не трябва да бъдат повече. Говорим за втората половина на годината. В това отношение съм убеден, че Комисията е редно да помогне.
Междувременно имам и няколко въпроса, които касаят други сфери, но са свързани с културата.
Единият ми въпрос, уважаеми колеги, ако можете да ми отговорите, разбира се, този проект за бюджет съобразен ли е с вече изявеното намерение да се направи 15% съкращения на щатните бройки в сферата на културните институти. Ако има такова съкращение, в коя сфера е. Тъй като преди години имаше 12% в публичния сектор, което удряше жестоко цялата структура и трябваше тогава 620 бройки да бъдат съкратени. Но понеже успяхме да минем в „Бюджет 2009” в § 33 – творчески бройки, бяха отделени и всъщност съкращението беше минимално. Ако трябва едно такова действие да се проведе върху 5448 бройки, са необходими много пари, които трябва да се обезпечат. Не говоря за следствията. Това е единият въпрос.
Ще задам няколко въпроса.
Няма да ви питам, макар че е добре да знам, кои са по-големите национални проекти в централния бюджет за 2010 г., тъй като в централния бюджет също има средства, които са в порядъка на 30 млн. лв. Те за какво ще бъдат разходвани. Говоря за централния бюджет, а не за бюджета на министерството от 102 млн. лв.
И още нещо, което е важно. Децентрализацията 2010 г. Ще продължи ли практиката за съфинансиране на дейността на държавните културни институти в изпълнение на споразумението със Сдружението на българските общини, което действа вече почти 10 години. Това е смесеното финансиране на общините с държавните структури. Това дали ще продължи, тъй като и средствата в общинските бюджети също има проблеми. Имате ли някаква яснота по този въпрос.
Един много важен въпрос: какъв е обемът на „Бюджет 2010” на средствата за филмово производство. По силата на специалния Закон за филмова индустрия за 2010 г. те не трябва да бъдат по-малко от 19 млн. лв. Не знам дали за тази година сумата от 16 млн. лв. беше изцяло покрита и дали има остатък, който май беше 2 млн. лв. Това е много важен въпрос, защото първи, които ще надигнат глас, това ще бъдат кинаджийте.
Въпросите ми са доста, но са важни, за да имаме все пак една яснота по тях. Предвидени ли са в централния бюджет средства за издръжка чрез бюджетите на общините за увеличаване на българските читалища и в какъв размер. Имам предвид съобразени ли са средствата с утвърдените стандарти за издръжка на една субсидирана читалищна бройка. Досега тази издръжка беше 7130 лв. за 6776 бройки.
Средства за делегираните бюджети на други културни дейности на общините. Това са за читалища, музеи, галерии, библиотеки. Прави ми впечатление, че от 78800801 лв. за 2009 г. сега са паднали на 70356483 лв. Означава ли, че ще има средства само за заплати, а стандартът за издръжка на тяхната дейност отпада.
Доброто е това, че сте записали в другата програма - 400 000 лв. за регионалния център за опазване на нематериална културна институция. Това е много важно и аз се радвам за това.
Предвидена ли е целева финансова подкрепа за Националната програма „Глобални библиотеки”. Това е договорът с Бил Гейтс. Става въпрос за това, че българската страна трябваше да осигури 200 бройки.
Ще спра до тук с въпросите, които са доста и са важни. Разбира се, основният въпрос е за делегираните бюджети в сценичните изкуства – там, където има възможност, има ли вече яснота по какъв начин ще стават тези делегирани бюджети. Но този разговор може и друг път да го проведем, тъй като това предстои. Това е важна, но сложна част. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря. Имате думата.
Вежди Рашидов:
Аз ще кажа само две думи, тъй като явно тук трябва да се влезе в детайли. Ще започна отзад напред.
За делегираните бюджети продължаваме да водим разговори с гилдиите, особено с театралните. Никой от нас няма да се прави на интересен. Въпросът е артистите да предложат онова предложение, което ще направи животът им нормален, поносим и реално да могат да съществуват по един добър начин. Без да стигнем с тях до единомислие, ние няма да предприемем нищо. Наистина за по-нататък ще оставим този разговор, защото е труден, тежък е и трябва да направим това, което хората желаят. Така както те желаят да го живеят, така трябва да го направим. Това ще бъде политиката ни.
Относно галериите. Да, сигурно при 102 млн. лв. бюджет, не както преди при 120 млн. лв., ще се наложи още, въпреки че и 120 млн. лв. е един малък бюджет. Аз- не случайно казвам, че културата от дълги години е в антикризисна програма – не стигат пари за дейности. Това е така. Това е едно министерство, което борави с живи хора и там не стигат парите за живите хора. Това е положението. Ясно е, че при 102 млн. лв. бюджет свиването на парите не само в киното, а на всякъде процентно реципрочно ще има свиване, защото няма как да стане иначе.
Стефан Данаилов:
Става въпрос за общинските музеи и галерии. Тези бюджети делегирани, които стоят в общините, там са намалени с 8 млн. лв.

Вежди Рашидов:
Ние искахме 100 млн. лв., те ни дават 70 млн. лв. Това е положението. Така е. Не е приятно, но за съжаление при този бюджет това се получава. Тук ми подсказват, че сме искали 102700000 лв., а те ни дават 70 млн. лв. Ако искате в детайли отговор по тези въпроси, г-н Стоянов ще направи това.
Стоян Стоянов:
Г-жо Председател,
Г-н Данаилов, министерството извърши 15% съкращение на администрацията на Централното управление. В бюджета от 102 млн. лв. не е предвидено такова съкращение. Министър Рашидов е изготвил доклад до финансовия министър, в който много аргументирано обясняваме, че културните институти не са администрация. В един театър има двама счетоводители и един директор, ако могат да се нарекат администрация. Т.е. нашето виждане е, че от 5400 човека в културните институти може би 5-60 души могат да бъдат съкратени, но в никакъв случай не би могло 15% механично.
Стефан Данаилов:
Ще ви прекъсна. Последното съкращение доведе голям стрес, защото от администрацията отидоха в структурите, които са минимални, защото следващите бройки са работещи.
Вежди Рашидов:
Ако говорим за 40-50 души съкращения, то по-скоро касае онова ,което е паразитната част. Скоро бях в Кърджали, направих една проверка на театрите. В театър Кадрие Лятифова, на който основната му функция е да има две представления в годината, има 26 човека балетисти. И основната им работа е когато дойде някой на гости, да поиграят малко на маса. Изведнъж се оказва, че там има и злоупотреби. Злоупотреби от рода на това, че директорът подписва договори със себе си и това е доказано. Аз не пускам нищо в пространството, ако не е доказано. Не го правя. На 60 години човек съм. Има назначаване на жена му, на невръстното му дете, което е непълнолетно на пълен щат. В този театър са 76 човека. И другият е малко раздут. В никакъв случай творецът няма как да го съкратиш.
Като започнат делегираните бюджети, ако можем да извадим театрите, може пак да има щатове, но ще ги назначава директора на театъра, защото като си вземе парите от билетите и разполага и с тези допълнителни средства, може да направи това. Министерството субсидира ток, парно, телефон, осветление, сцена и субсидира проекти. Разбира се, че може да има пак щатове, но тогава е по-хигиенично. Всеки директор ще прецени колко щат му трябва, колко може да издържа. Ще се излезе на пазара. Нали държавата трябва малко да излезе от социализма.


Стефан Данаилов:
Щом става въпрос за администрацията, а не за цялата група, аз съм спокоен.
Вежди Рашидов:
Не. Ние вече сме направили почти 15% съкращение от администрацията и то безболезнено мина. Тук-там имаше някои неща, пенсионирахме някои хора, които бяха на възраст и каквото можахме остъргахме, без да нанесем никакви тежки драми, защото все пак не можем да обезкостим министерството. Все пак някой трябва да работи в това министерство и да знае какво работи. Драми няма. Драмите са по-скоро в това, че за съжаление във всички министерства, навсякъде бюджетът е свит. Това е голямата драма. Почти никъде няма пари. Да, ако мен ме питаш, целият ми живот е минал сред артисти и наистина е хубаво да има 25 млн. лв. за киното. Имали са 18 млн. лв. Те са имали първоначално 16 млн. лв., но ти си ги вдигнал и са станали 18 млн. лв.
Стефан Данаилов:
Това е по закон.
Вежди Рашидов:
Мен ако ме питаш бих им дал и още повече, само и само да има творчество, да има дейност. От 20 години няма купена картина от националните музеи.
Стефан Данаилов:
За киното колко пари са предвидени.
Стоян Стоянов:
Тази година, г-н Данаилов, бяха 18 млн.лв. първоначално. След няколко кратното намаление на бюджета за всички дейности, останаха 12 млн. лв. Но за 2010 г. при този бюджет очевидно няма да бъде сумата по-висока от 12 млн. лв., а вероятно доста по.ниска ще бъде. Това ще бъде ясно, когато министър Рашидов утвърди разпределението.
Стефан Данаилов:
А за целевите бихте ли ми казали.
Стоян Стоянов:
За централния бюджет тази година са били предвидени 18 млн. лв. От тях 10 млн. лв. по бюджета на министерството за реставрации и консервации, творчески проекти, включително 1.5 млн. лв. за Деня на българската култура в Москва. След намалението на бюджета реално ще бъдат усвоени 12 млн. лв. А за следващата година може би г-н Петров ще каже.
Не знам дали има разпределение на ресурса в централния бюджет, г-н Петров.
Стефан Данаилов:
Аз видях, но сега не нося папката – 20 + 10 млн. лв. Това е в централния бюджет.
Владимир Петров:
Всичко, което каза министър Рашидов, и че при това свиване всичко е свито, това значи, че и парите в централния бюджет също са свити значително надолу, защото общият спад на разходите в министерства, ведомства, общини е с 25-30%. Това значи, че сумите, които са били в 2009 г. и с които Вие като министър сте разполагали, новият министър за негово нещастие и за ваше щастие, защото вие сте били при по-благоприятни условия, той няма да има тези възможности и тези пари, с които Вие сте разполагали като допълнителни пари.
По отношение на втория ви въпрос за субсидираното финансиране с общините (чл. 5, ал. 2) остава и в 2010 г., но съобразно възможностите на общинските бюджети, тъй като и те имат притеснение със свиването на техните приходи, които са от местните дейности, така наречените „местни дейности”. Отговорът на вашия въпрос – остава и за 2010 г., няма промяна на нормативната уредба. Това върви по силата на Закона за развитие на културата, както казах чл. 5, ал. 2.
По отношение на другите два въпроса, които зададохте, ще дам думата на колежката Петкова да ви отговори на въпросите, свързани с читалищата. И там има намаление на ресурса.
Евгения Петкова:
Аз ще дам яснота по числата от 78 млн. лв., която става на 70.4 млн. лв. Това е сумата, с която се финансират делегираните от държавата дейности, а именно общинските музеи – регионалните исторически музеи и галерии, регионалните библиотеки и читалищата. Действително сумата в сравнение с 2009 г. е по-малка, но проектът на закона е направен съобразно основните допускания, които бяха заложени по прогноза 2010 – 2013 г., а именно да се запази равнището на заплатите на ниво 2009 г. В този смисъл има съответно намаление, тъй като това е нивото на 2009 г., където се спазва буферът от 10 на сто намаление, т.е. бюджетът се дава на 90 на сто и догодина ще се запази същото ниво за 2010 г., което значи, че в общинските структури: библиотеки, музеи и художествени галерии с регионален характер няма да има съкращение. Т.е. от тази година като се въведоха единните разходни стандарти, се даде възможност да преценяват самите директори на културни институти в зависимост от бюджета, който се получава – субсидирана бройка по стандарт и съответно сумата, да си определят средствата за заплати, осигурителни вноски и издръжка. Т.е. нивото се запазва от тази година. Няма да се получи това 15% съкращение.
За читалищата е същото. Няма да се намалява числеността, като няма възможност и за увеличение на субсидираните бройки. Пак ще бъдат подпомогнати народните читалища с целева субсидия от централния бюджет, която е 5 млн. лв. за творческа дейност.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Денчев.
Стоян Денчев:
Като представител на националната организация на читалищата – Съюза на народните читалища, аз разбирам затрудненията на държавата. Беше съобщено още в самото начало, че бюджетът в сравнение с миналата година ще бъде по-малко с 10 млрд.лв. Ние не можем да не отчетем затруднения. Сега да се правя на интересен и да кажа как искаме много пари да дойдат, а те няма да дойдат, просто е безсмислено да говоря.
Ние одобряваме така предложения бюджет. Аз имах разговори с Министерството на финансите на няколко пъти и с г-н Владимир Петров и с г-жа Жени Петкова.
Аз ще подкрепя закачката, но в друг смисъл, която каза министър Данаилов. Хубаво е да виждаме такива като Владо Петров в продължение на 10-12 години, аз също съм го виждал. Това показва, че в държавата има континуитет на управлението, специално в Министерството на финансите.
Стефан Данаилов:
Да смени репертоара! (Оживление в залата.)
Стоян Денчев:
Искам да попитам Министерството на финансите и Министерството на културата дали за тази година са предвидени средства за попълване на фондовете на библиотеките. Това е много важно.
Нещо, което е приемливо – не увеличаване на бройките. Министър Данаилов попита, че ще трябват около 200 бройки, свързани с проекта „Глобални библиотеки” с Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс” може би по някакъв начин са намерили разрешение на този проблем.
Има едно малко намаляване на стандарта от 7 хиляди и нещо на 6700 – може би е в рамките на тези пари, които са от изпълнението на 90% на бюджета. Струва ми се , че това е приемливо.
В крайна сметка ние приемаме бюджета такъв, какъвто го представя Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Пешева.
Маргарита Пешева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Министър и господа заместник-министри,
Бих искала да кажа няколко думи за бюджета на СЕМ, който е чувствително намален. Намалението е най-вече по отношение на издръжката на съвета, като тази издръжка е с минус 50.34% по малка отколкото за 2009 г.
Съветът за електронни медии е единственият първостепенен разпоредител с бюджетни средства, при който има толкова драстично намаление на издръжката. Ще си позволя да цитирам. Направила съм една сравнителна таблица с всички останали регулаторни органи.
При комисията за финансов надзор намалението за издръжка е над 34%. При Комисията за защита на конкуренцията намалението за издръжка е над 25%. При Комисията за регулиране на съобщенията намалението е около 7%. При Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е малко над 7%. Т.е. единственият регулаторен орган, при който издръжката се намалява на половина е Съветът за електронни медии.
Какво означава това на практика? На практика това означава, че в средата на 2010 г. след края на месец юни Съветът за електронни медии би трябвало да закрие 6-те регионални центрове, които той откри през 2006 г.
Не само това. В тези 6 регионални центрове, както и в централния офис има система за интегриран цифров мониторинг, която стартира в Съвета в резултат на успешно изпълнен проект по Програма ФАР за милион и половина евро. Съгласно този проект системата за цифров мониторинг трябав да работи.
Издръжката на СЕМ е свързана със същинската работа на Съвета, която включва и проверки по отношение на авторските и сродните права и защитата на интелектуалната собственост и проверки по отношение на спазването на общите правила на Закона за радиото и телевизията и така наречения съдебен надзор и така нареченото процесуално представителство – явяването на експерти юристи на СЕМ в районни и градски съдилища, както и във Върховния административен съд и цялата административно-наказваща дейност на Съвета, която е свързана с издаването на различни наказателни постановления п различни членове на закона. Тази същинска дейност включва още работни срещи, публични дискусии, включва и активен професионален диалог с неправителствения сектор. Тук е представителят на най-влиятелната медийна неправителствена организация АБРО, с която ние поддържаме активен професионален диалог, както и с много други организации.
Бих искала да кажа, че в ревизирания бюджет за 2009 г. при5ходите на СЕМ са определени като 680 хил. лв. В проекта за 2010 г. те са 1 млн. лв. Към деветмесечието на 2009 г. СЕМ вече е събрал приходи в размер на 1328716 лв. Т.е. ние сме преизпълнили към деветмесечието – далеч сме преизпълнили това, което се предвижда в проекта за 2010 г.
Бих обърнала внимание, че съгласно постановлението, издадено от предишното правителство, ние ревизирахме и съкратихме своята издръжка. За полугодието на 2009 г. тя е в размер на 256652 лв., а за деветмесечието на т.г. е 361000 лв. Т.е. сумата от 282000 лв. за текуща издръжка на Съвета, която се дава за цялата 2010 г. реално би могла да стигне до средата на юни месец 2010 г.
Даваме си сметка колко е сложна ситуацията в държавата, колко е голяма кризата, отнасяме се с разбиране към много сложната финансова ситуация на държавата. Но СЕМ е много важен регулаторен орган, който упражнява надзор върху съдържанието на радио и телевизионните програми. Той е орган, който трябав да съществува съгласно изискванията на европейското медийно законодателство, съгласно Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
Силно се надяваме, че някъде може би в средата на 2010 г. може да има известен коментар по отношение на бюджета на регулаторния орган. В противен случай ние наистина ще закрием 6-те регионални центрове, създадени през 2006 г. Благодаря.
Даниела Петрова:
Въпроси имате ли или всъщност споделихте само как седят нещата. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз не чух отговора на въпроса за това дали са предвидени отделни средства за цифровизация, които са извън средствата, които могат да бъдат заложени в бюджета на националната телевизия.
Тъй като сме в ситуацията, в която сме задължени да приемем промени в законодателството до 19 декември, не знам точно дотогава дали ще успеем, но така или иначе има воля да бъдат приети в някакъв срок, но след като се приемат тези законови промени, след това те ще трябва да бъдат и финансово обезпечени. Говоря за средства, които са извън централния бюджет за БНТ, който е 60 млн. лв. Т.е. това е извън бюджета за БНТ.
Прави ми впечатление, че всички дърпат назад. Но едни дърпат като чели повече, а други – по-малко. Например, радиото пада от 55 на 48 млн. лв., а телевизията пада от 76 на 60 млн. лв. Едните падат с 6 млн. лв., а другите падат с 16 млн.лв. Не е пропорционално.
Владимир Петров:
Не могат да се правят такива сравнения. Извинявайте, г-н депутат. Това са две различни медии.
Петър Курумбашев:
Аз знам, че са две различни медии. Аз съм работил в едната от тях. Аз не казвам, че трябва да се намали на радиото повече. Просто казвам, че на телевизията не трябва да се намали толкова. И когато падат едни средства, те трябва да падат пропорционално. Ясно е, че когато брутния вътрешен продукт пада от 73 милиарда да 63 и всички ще паднат надолу, но въпросът е това падане надолу да става в един пропорционален порядък.
Аз исках да задам въпроса на представителя на Министерството на финансите. Понеже има едни средства, които традиционно телевизията ги получава от държава и автоматично винаги ги дава на БТК, независимо от положението на БТК, това са средствата за разпространение. Тази година са 13 или 15 млн. лв.
Владимир Петров:
За радиото са 20 млн. лв. Само исках да ви допълня и да кажа, че не бива да се правят така сравнения.
Петър Курумбашев:
Добре, 13.5 млн. лв. отиват за разпространение. Това са едни пари, които телевизията няма какво да ги прави. Тя ги получава и ги препраща автоматично. Въпросът е не може ли държавата да урежда това плащане към БТК, без да го включва в бюджета на националната телевизия. Имам предвид и нещо друго. Тази година държавата има претенции към БТК за финансови вземания. Има ли възможност да се направи по някакъв начин приспадане и по този начин да се помогне на бюджета в случая и на двете медии.
Последното, което ще предложа на колегите от ГЕРБ да започнат да мислят е една идея, която се върти от години и не претендира за никаква оригиналност, е за това дали парламентът може да работи по темата той сам да си организира отразяването на неговата дейност, имам предвид телевизионно. Не става дума за парламентарна телевизия, а просто за отразяване на дейността на парламента. Естествено физически парламентът трябва да е свързан с националната телевизия, за да може винаги, когато трябав да има излъчвания, да бъде включван, но просто тази дейност да бъде под контрола на председателя на парламента, а не под контрола на БНТ. Съответно да се архивират всички предавания и да стане парламентарен архив. Така както има стенограми, ще има и парламентарен видеоархив. Това е тема, която не може да бъде разработена в този бюджет, защото изисква време. Изисква една сериозна начална инвестиция от страна на парламента. От друга страна, ще освободим националната телевизия от този ангажимент тези камиони, които са паркирани там от 1990 г. И един много сериозен ресурс, с който ангажираме националната телевизия, ще може да бъде освободен и ангажиран в друга дейност. Това ще може да осигури излъчване не само от парламентарната зала, а и от комисии и да има излъчване и през интернет и т.н. – нещо, което се случва в България в някои общински съвети.
Уляна Пръмова:
Само да кажа, че за да махнем камионите, които са паркирани пред парламента е достатъчно само да се направи една оптична връзка между парламента и БНТ, за да може сигналът, който тук се произвежда, да отива към БНТ без пари. И тази една връзка са бъде от бюджета на Народното събрание, защото то не е и много скъпо. Тогава ние ще махнем камионите и ще останат само камерите. Преди две години ние купихме нови камери за парламентарната зала, за да не изглеждат народните представители на дупки. Защото онези бяха секамови и много стари.
Това, което седи отвън ежедневно и ние не можем да го преместим и да ползваме друго по нашите цени за технически мощности струва 3 хиляди лева на ден, без хората, без сигнала. Говоря за техниката.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Тодоров.
Валери Тодоров:
Разбира се, че не трябва да се правят такива механични сравнения, когато се анализира бюджетът. Когато се анализира бюджетът наистина трябва да се анализира внимателно. Може би не аз трябва да отговоря в случая на г-н Курумбашев по повод сравнението между радиото и телевизията. Само искам да ви обърна внимание, че нашата приходна част е оставена същата, а разходната част е върната с 2.5 години назад. До тук със сравненията.
Българското национално радио плаща 20 млн. лв. на БТК, докато телевизията плаща 15 млн. лв. Мога да продължа нататък, за да видите разликата.
Българското национално радио има 6 музикална състава. Т.е. ние сме най-голямата културна институция. Достатъчно е да ви спомена само големия симфоничен оркестър – водещата формация в този жанр.
Ние имаме 7 регионални центрове. Ние имаме и 23 кореспонденти, ако трябва да говорим изобщо за информационни мрежи. Ние имаме излъчвания на 11 езици. Така че ние сме леко и БТА, ако трябва така да се изразим. Всичко това е събрано в бюджета на Българското национално радио. Ние записваме всички най-големи събития в страната – културни, музикални, медийни партньори сме - 2/3 от рекламното ни време отива за медийни партньорства. Това е по повод идеите на някои бизнесмени за премахване на рекламата от националните медии. Мисля, че доста неправителствени фондове, фондации, организации силно ще закъсат при един такъв подход и трябва да се мисли в един действително по-голям мащаб.
Онова, което е основното, финансирането на час програма, се връща с 2.5 години назад в условия на увеличаване на разходите, в условия и на подготовка за цифровизация. Може би е действително разумно да се помисли над една друга мисъл, която беше изказана – трябва да се консолидира бюджет за развитие на цифровизацията в България, тъй като тя далеч не е цифровизация на радио и телевизия. Тя е свързана и с цифровизация на битовите услуги, с приемниците, с мрежите и с всичко останало. Над този въпрос трябва да се мисли, тъй като за телевизията времето се върти назад, а за радиото се мисли за нещо, което ще се случи десетина години, примерно.
В никакъв случай никой от нас не е очарован от бюджета и не бих искал да добавям излишни мрачни тонове около това, което виждаме като цифри. Ситуацията е тежка, критична. Най-важното е да не се окажем в един момент закононарушители. Защото ние имаме поети обществени функции, поети функции спрямо Закона за радиото и телевизията и не бива съкращенията да водят до съкращаване на функции. Както и не следва и не би следвало да се правят механични сравнения между двете медии. Производството на телевизията е доста по-скъпо от производството на радиото. Но радиото е една многопрограмна медия с три национални програми, излъчванията на различните езици е близо 58 часа в денонощието, т.е. не е 24 часа заради различните цикли по различните езици. Това са разходи.
Бих искал да подкрепя колежката от телевизията. Ако ние не плащаме авторските права в тези обеми, не само авторите, но и организациите, които ги защитават силно ще закъсат, без всякакво преувеличение.
Предстои ни във връзка с цифровизацията ние да затворим цифровия цикъл на производство на програми. Ние не само, че се изпитаме затруднение там, но няма да имаме възможност да прехвърлим ресурс за пренасяне на излъчвания извън студията.
Един тежък проблем е унификацията на оборудването. През различните години е вкарвано различно оборудване. Това е също един повод за натиск от частни фирми от всякакъв характер – проблем на законодателството, които искат на всяка цена да се купи, на всяка цена д продадат своето производство, без да разбират, че става дума за технологии от друг калибър, който те не могат да обслужат. Но това е друга тема.
Приходите, които трябва д се реализират стават в условията на почти 50% съкращаване на разходите на рекламодателите в този сектор. Някои от големите фирми дори не планират такива разходи през следващата година. Т.е. разчитат на друга корпоративна политика. Това допълнително създава проблеми.
Съкращенията. Можем да съкращаване всичко, но до определена граница. Оттам нататък започваме да губим функции, започваме да губим кадри, а за информация може да видите сравнението какво се случва със заплатите в двете медии. Ще говоря специално за националното радио. Заплатите през последните три-четири години на практика с без съществени изменения, сравнено с онова, което се случва в страната. Така че тук не говорим за заплати. Говорим за изпълнение на функции.
Да оставим един друг въпрос, също важен - дигитализирането на архивите, които се съхраняват в двете национални електронни медии. Също и при колегите от БТА. Това е също акцент и то важен акцент от онова, което наричаме цифровизация и дигитализация, защото част от тези продукти трябва д станат обществено достояние. Друг е въпросът, че ние имаме концертни дейности, издателски дейности – много от тях са образователни, познавателни, други са в подкрепа на инициативи, т.е. ясно е, че там също не можем да гоним търговския акцент и не можем да правим големи прогнози и очаквания от приходите там.
Всичко това са проблеми, които трябва да се разбират, не бива сравненият да бъдат хоризонтални.
Влизаме в изключително тежка година. Онова, което е най-проблематично в двете електронни медии, едното е таксите за излъчванията – взаимоотношенията с БТК и позицията на държавата по този въпрос.
Вторият важен акцент е цифровизацията – вижданията на държавата за тази цифровизация и консолидирането на общи ресурси, защото това не е наш частен въпрос нито на една от електронните медии.
Това са, смятам, стратегическите въпроси и единственото, което ме тревожи в тази ситуация е, че ще бъдат безспорно засегнати стратегически изисквания и стратегически намерения, които са в общ интерес. Защото в двете медии са съсредоточени ресурс и функции, които никой в момента не може да поддържа ,колкото и да искат някои да изпълнят, примерно, за сметка на някакъв бюджет, който ще дойде може би от съкращаването на нашия бюджет. Теорията „На Вуте да му е зле!” не е продуктивна за обществените медии. Искам да заявя това категорично и ви благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Тодоров. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Господа министри, колеги, дами и господа,
Аз лично бих се чувствал много по-добре и комфортно ако в случая увеличавахме бюджетите на всички вас с 10 или 15%, което се надявам да стане за 2011 г. Но в случая е точно обратно и мисля, че и колегите не се чувстват добре при едни такива разговори.
Имам един въпрос към г-жа Пръмова. С колко ще се увеличи или колко получавате от рекламното време. Ако то се увеличи и не сам в прайм тайма, а по принцип ако се увеличи двойно, знам за ефекта, който ще настъпи в другите медии. Но говорим обаче за национална телевизия. Колко ще увеличи това вашия бюджет, с каква сума.
Уляна Пръмова:
Рекламното време и спонсорството по сегашните тарифи при пълни 15 минути от които само 5 минути в прайм тайма е 8 млн. лв. При разблокиране на прайм тайма при тези 5 минути, т.е. усвояването на тези 5 минути в по-скъпия пояс ние можем да имаме 3 млн. лв. отгоре.
Красимир Велчев:
И ако два пъти се увеличи това време
Уляна Пръмова:
Въпросът е дали ще можем да произведем програма, която да привлече рекламодателите. Защото и това е вързано. Но така или иначе приходите идват за производство на реклама, защото ние при тази издръжка нямаме пари за производство на реклама.
Аз под производство на реклама не разбирам само предаванията, които правим. Имам предвид покупка на филми, защото примерно плащаме 10 хил. лв. за един филм. Българските филми също струват пари. Ние плащаме права за спорт. Това е разликата, г-н Тодоров. Аз съм абсолютно съгласна с всичко, което казахте, но това е разликата в издръжката на двете медии. Иначе и двете страдаме еднакво и имаме горе-долу еднакви проблеми що се отнася до разпространението. Но телевизионната програма просто струва пъти повече. Докато тук реално пари за програма не остават, защото ние имаме да изпълняваме и 10% филмопроизводство и 6 млн. лв. отиват за производство на филми, но те не пълнят програмата.
В тази ситуация при този бюджет разблокирането на прайм тайма и евентуалното изваждане, ако се стигне до такова решение, което за мен е държавническо – поемане на разходите на БТК от държавата, срещу вземанията, които тя има, това ще бъде една сериозна глътка въздух за телевизията за следващата година, без да се пипа реално бюджетът.
Красимир Велчев:
Този въпрос го зададох с цел информация и ние да търсим някакъв начин за решаване на проблемите, създадени от кризата. Аз мисля и така разбрах колегата Курумбашев, че той не поставя въпроса да се намалят парите за радиото и да се увеличат на телевизията. Естествено, че ако работим, ще работим в тази насока и няма да взимаме от едните и да даваме на другите.
Що се отнася до това, което предложи колегата Курумбашев за предаванията на телевизията от Народното събрание – да се направи екип на Народното събрание, който да излъчва всичко. Мисля, че ще излезе много по-скъпо. А що се отнася до премахването на камионите, мисля, че това може да стане и ще го предложим. Ще гледаме това да стане. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте.
Петър Курумбашев:
Аз все пак искам да помоля. Има представител н Министерството на финансите. Може би не сте Вие човекът като ниво, но все пак да го комуникирате този въпрос с БТК. Виждате, че за радиото са 20 млн. лв., за телевизията са 13.5 млн. лв. Ако в такава кризисна година, а в момента се твърди, че има вземане на държавата от БТК от 80 млн. евро. Доколко ще се убедят, че е такова вземането е друг въпрос. Но точно в тази година ако може да се прихване това вземане и така по някакъв начин да се помогне на двете медии, ще е добре. Този въпрос съм го задавал 1997 г. като главен мениджър на националната телевизия и от тогава седи в смисъл не се появява тази година. Но понеже 1997 г. ние правихме един още по-кризисен бюджет и тогава беше наистина една много тежка година, сега за втори път се появява такава кризисна година, когато имаме дръпване надолу и ако вие можете да помогнете, защото е реално от вашата компетенция да водите този разговор.
Владимир Петров:
Въпросът, който го поставяте, действително е доста тежък въпрос и от много време съществува.
По повод на това, което предложихте, може ли държавата да плаща таксите за излъчване на двете медии, то е същото. Аз ако ги имах парите щях да ги дам на двете медии. (Става въпрос за БТК.) Знаете, че това става по договор, който е между двете институции – телевизия с БТК и радио с БТК. Това е до този момент.
По отношение на задължението, което го има. Действително го има. Но все пак знаете, че БТК е частен субект. На няколко пъти се смениха собствениците. Там има проблеми. Водят се някакви разговори. Обаче докато се стигне до решение, едва ли това ще бъде в рамките на един-два месеца, защото са много сложни преговорите, особено, когато има международни взаимоотношения. По тази причина на този етап не мога да кажа нещо. Действително нивото ми е много ниско. Аз съм само директор. Не съм министър. Може би министърът може д каже повече по този въпрос. Действително това е едно от тесните места в двете медии и ако може по някакъв начин да се облагодетелствува и да се реши, ще бъде благоприятно за тях с оглед да им се подобри дейността
Всички тези затруднения от финансовия ресурс, като се започне от Министерството на културата и минете през всички министерства, като няма да кажа за отбраната, защото ако някой погледне цифрите за отбраната, ще се ужаси. Стигаме до електронните медии, включително и до регулаторите, които са независими от правителството – всичко е намалено. Образно казано, парите са сведени до нивото на 2007 г. Т.е. с две години назад. Защото в 2007 г. беше 63 милиарда брутният продукт и сега в 2010 е същият. При това положение отговарям, че парите на всички са малко.
Важното е да потърсим условия в рамките на няколко месеца системите да съществуват, да могат да изпълнят функциите, за които са създадени с този малък ресурс и евентуално, ако може да се излезе към края на 2010 г. от кризата, и икономиката да заработи малко повече, за да вземе глътка въздух в 2011 г., ще е добре.
По отношение на цифровизацията. Това е сложен въпрос. Имаме задължение от Европейската комисия до 2012 г. да приключим, но има много сложни неща, които са на местна основа. Защото примерно, за да тръгне цифровизацията трябва от МВР и от Министерството на отбраната да предоставят своите честоти. Те изискват ресурс, за да им се даде на тях, за да може да се освободи. Миналата година се говореше за 580 млн. лв., които трябваше да се дадат. Съгласете се, че 580 млн. лв. сега в 2010 г. просто не могат да се извадят и да се дадат. Ние като експерти сме предложили на нашето ръководство да се правят преговори с Европейската комисия за нас да се отложи малко след 2012 г., тъй като ние имаме огромни затруднения. Друг е въпросът дали Европейската комисия ще уважи молбата и дали правителството ще предприеме тази стъпка. Това аз не мога да кажа, но ние сме го поставили този въпрос като вариант, който трябва да се гледа за решение.
По отношение на парите за цифровизация. Тази година, извън бюджетите на националните медии, имаше 10 млн. лв. от централния бюджет за цифровизацията. Но по стечение на двата пъти на свиване на разходите ние сме отпуснали 3700000 лв. при 9 млн. лв., които бяха планирани. За догодина не мога да кажа точно, защото разпределението става след като се приеме бюджетът, но вероятно ще бъде тази сума, която отделяме – около 10 млн. лв., което за този момент е нещо, капчица, но не решава въпроса на медиите. За това не го коментирам. Освен това, не е предмет на функция култура, тъй като парите за тази дейност са „в други дейности по икономиката” и са субект на друга комисия, за това се забавих в отговора на този въпрос. Не че не го знам. Знам го, но просто не исках да навлизам в тази тема, защото е много сериозна. Въпросът с цифровизацията е страшно сложен и е ресурсоемък. Първата оценка, която беше направена миналата година, е за 580 млн. лв. Има законопроекти за съответни предприятия, които трябва да започнат тази дейност, защото не може да се разчита само на държавния ресурс, а трябва да се вземе и партньорството с реалния сектор – с хората от другите субекти, които са заинтересовани да участват в него. Без тази стъпка няма да може да се продължи. Трябва да се обединят усилията, за да можем да изпълним този ангажимент. Той е много сериозен ангажимент. Благодаря.
Стефан Данаилов:
Прощавайте, но имам един въпрос. Прави впечатление, че приходната част на Министерството на културата се запазва такава, каквато беше и тази година – 17700000 лв.
Г-н Стоянов, имате ли яснота как върви изпълнението на тези показатели, тъй като тази година е същото. Остава и за следващата година. Задавам въпроса, защото при свиването на постъпленията, това са приходи от билети на сценични изкуства ,галерии, музеи – това което всъщност изкарват хората в министерството. Ако не се случат тези 17700000 лв., защото всичко спада, а тази мярка се запазва. През 2008 г. беше 16000000 лв., а за 2007 г. мисля беше 15000000 лв. Бюджетът за 2007 г. на Министерството на културата заедно с 19000000 лв. от централния бюджет беше 114000000 лв. Тогава това, което трябваше да изкарат структурите беше с 2-3 млн. лв. по-малко. Много е важно това. Аз предполагам, че вие имате може би до м. септември какво е влязло, дали за тази година ще успеят да се покрият тези средства, за да се предвиждат смело и в следващата година. Защото практически 85 млн. лв. са от хазната.
Стоян Стоянов:
Тази година, проф. Данаилов, приходите вероятно ще бъдат около 17500000 лв., но за следващата година, тъй като ще бъдат по-малко парите за проекти, очевидно ще бъдат затруднени някои от институциите да реализират тези приходи. Ако това беше въпросът Ви, мисля, че има известен риск. Включително и за гостуващи трупи, постановки и т.н.
Даниела Петрова:
Нека да дадем думата и на неправителствените организации, ако биха искали да споделят нещо. Заповядайте, г-н Пейков.
Тошо Пейков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми г-н Министър, заместник-министри,
Тук съм за да изразя уважението си към усилията на Министерството на финансите да състави един реалистичен и стабилен държавен бюджет за 2010 г. и да заявя, че приемам това, което Министерството на финансите е отредило на Фонд „13 века България”. Считам, че това е една добра оценка за досегашната работа на Фонда.
Искам да кажа само с няколко думи, че държавната субсидия, която ни се отпуска за 2010 г. ще ни послужи да продължим кампанията „България в пълен блясък”, да продължим кампанията в списъка на ЮНЕСКО да бъдат включени по достойнство още няколко български обекта. Тя ще ни послужи и за издръжка на дейността на имотите на Фонда, в т.ч. паметници на културата от национално значение и етнографските сбирки, които сме открили в тях, да бъдат отпечатани заглавия в областта на фундаментални научни, особено важни архивни продукти, за организиране и провеждане на сесии в подкрепа на проекти в областта на културата, образованието, науката и здравеопазването, както този конкурс, който върви сега на тема „Език, чувствителност, морал – какво слушаме и как говорим”.
За да не ви дотягам, ще кажа само още, че ще продължим кампанията в училищата, които носят името на светите братя „Св.св.Кирил и Методий” да бъдат монтирани образите на Кирил и Методий, на княз Борис Михаил Покръстител, на Симеон Велики, на Глаголицата и Кирилицата да бъдат одухотворени българските училища.
Също така правим опити за дигитализиране на някои паметници на културата и заедно с Института по математика ще имаме нужда от съвместно финансиране на някои проекти. Благодаря ви.
Желая успех на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и на Министерството на културата.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Нека и БТА да ни съчувства, като им дадем думата.
Евелина Андреева: главен секретар на БТА
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
БТА наистина ще каже само няколко думи, защото форматът на днешната среща е изключително широк. Аз дори не бих искала да коментирам бюджета от 4185000 лв., които БТА получава за 2010 г., тъй като знам, че това съответства на реалностите в държавата. И да го коментираме, и да не го коментираме, той ще бъде такъв и ние сме задължени да се справим с тези пари.
Ние получаваме субсидия в резултат на което, знаейки цифрата, която ще бъде за 2010 г. сме направили всички редукции, които можем да направим в БТА без това да се отрази на качеството на информацията, която е основната дейност на БТА и в крайна сметка има значение за държавата като цяло.
Бих искала да обърна внимание на уважаемата Комисия само върху един акцент, който смятам, че е нещото, което обединява всички присъстващи тук хора и субекти – обединява интересите и на Министерството на културата, и на трите национални медии, и на неправителствените организации и в крайна сметка без преувеличение засяга, според мен, Министерството на финансите. Смятам, че бихме могли да увеличим приходите си, ако защитаваме авторските права и интелектуалната собственост, ако не стимулираме развитието на сивата икономика и създадем условия, които градят лоялната конкуренция. Всички ние по един или друг начин сме потърпевши от тази част, за съжаление, на нашата действителност. Бюджетът, който е определен за БТА би бил напълно достатъчен, ако не съществуваха толкова десетки сайтове, които взимаха нашата информация, препираха я и след това я продаваха и я представяха като своя. Това е нещо, което ощетява не само БТА, това ощетява всички медии, това ощетява Финансовото министерство и държавата като цяло. Реално данъкоплатецът плаща по два пъти за едно и също, което БТА му предоставя съвършено безплатно по закон. Благодаря ви.
Антон Кутев:
Аз сигурно ще учудя всички, ако кажа, че ще подкрепим бюджета. Естествено, че няма да го направим. Въпросът обаче е какви са мотивите конкретно в тази сфера и в това, което тук не ни достига.
Първо, за мен един от сериозните недостатъци в сегашната ни работа досега беше обществената функция на медиите. Тя досега минаваше през финансиране на определени медии, така сме преценили, само че има и други начини да се прави това. Ние не само, че не помисляме за другите начини, защото в кря на краищата има един куп частни телевизии и радия, в които общо взето обществената функция не само, че се неглижира, а често пъти съвсем изчезва и я няма. Не само че не търсим другите начини, по които да се търси обществената функция, а ние всъщност в момента ограничаваме възможностите за проявата на тази обществена функция в сега съществуващите. Т.е. от гледна точка на политиката, т.е. от гледна точка на това накъде сме тръгнали това, което се предлага като бюджет безспорно ни връща с години назад с ясното съзнание, че бюджетът толкова позволява. Само, че никой не е казал първо, че един бюджет трябва да бъде балансиран, второ, че никой не е казал, че приходите в този бюджет не могат да се повишават.
Така че аз имам общи забележки към цялата структура на бюджета, от които следва това, че сега ние седим тук и дробим колко да намалим на едните и колко на другите. Аз смятам, че при по-добра работа от страна на управлението на правителството може дробенето да е по-малко.
Искам да ви припомня какъв беше разговорът със СЕМ само преди месец и половина. Ние имахме към тях една купчина изисквания. Ние говорихме за това как те трябва да повишат контролните функции на СЕМ, говорихме за това какви трябва да са качествата на мониторинга, който те правят на 412 електронни медии, а може и да са повече, и в същото време ние правим с 40% по-надолу бюджета им. Т.е. това очевидно не може да стане.
С ясното съзнание, че сме в криза и къде се намираме, моето твърдение е, че това, което предлагаме води в обратна посока на желаното, което значи, че не може да бъде подкрепено.
Също така предложенията, примерно за това как ще заобиколим проблема и ще дадем изведнъж възможност на националната телевизия да прави повече реклама. Хубаво, но тук има хора от АБРО, които веднага ще кажат, че тази работа не става, защото преливаш участие в държавния джоб, което също няма да бъде прието и общо взето ще се срещне много по-силна съпротива, отколкото обратният случай. Така че сигурно и това няма да стане. Т.е. опитвам се да обясня чисто разумните доводи за това, че няма как това, което предлагате, да бъде подкрепено. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, колега.
Михаил Михайлов:
Аз обратно на преждеговорившия смятам, че дори има опасност приходната част, според мен, четейки общо бюджета, а не само бюджета на културата, брутният вътрешен продукт и данъчните приходи са твърде оптимистични. Личното ми мнение е, че рецесията ще е доста по-силна.
Изказването на г-н Данаилов ми даде повод във връзка с приходите, които са около 17 млн. лв. за 2010 г. Аз съм на същото мнение, че няма да са повече от 12-13 млн. лв., дори и това е завишено, според мен.
Не съм адвокат на бюджета, но лично моето мнение е, че в тази ситуация при рецесия, която ще бъде повече от 2.5 това е бюджет, който ще го подкрепя на първо четене, но за второ четене ще имам доста конкретни предложения - между отделните програми, които са дадени, може да има евентуални размествания.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте, колега.
Силвия Хубенова:
Аз също ще подкрепя бюджета и ще се обоснова защо.
На всички казвам, че идвам от системата на културата и говоря съвсем професионално. Била съм директор на библиотека, секретар на читалище и т.н. Подкрепям бюджета, защото това са реалните възможности в момента на държавата. Бюджетът на системата наречена „Култура” трябва да се разглежда в два аспекта.
Държавата има толкова възможности, но за мен системата „Култура” изобщо не е реформирана през последните години. Лично аз мога да ви кажа, че на местно и регионално ниво има твърде много паразитни структури, които продължават да си съществуват и които харчат страшно много пари. За мен музеите не използват достатъчно възможностите, които имат за развитие на туризъм, за друг вид дейности, т.е. за увеличаване на собствените си приходи. За съжаление масовото усещане в местната култура, която не е професионална, а самодейна, че държавата трябва да е майка хранилница на всички и никой нищо не трябва да прави. За съжаление не е така. Аз съм била секретар на читалище и казвам ясно, че докато читалищата, библиотеките и регионалните музеи не се научат, че се намират в пазарна икономика, която се развива, икономика, която им дава и други възможности за средства, държавата никога няма да има достатъчно пари за култура. Точно в този смисъл аз смятам, че ние като парламентаристи трябва да дадем възможности за повишаване на активността на различните институции за увеличаване на собствените приходи. Да създадем, примерно, една стратегия за културен туризъм, в която активно да са включени местните структури. Да направим редица други неща, за които парламентът има възможности и да увеличим възможността на тези институции да имат собствени приходи.
Бих казала, че огромен проблем, както на институциите по места, така и на общините е издръжката на едни безумно огромни сгради, които гълтат сигурно 70% от бюджета им. Когато държавата се намира в криза, тази криза засяга всички и трябва да се помисли точно в този смисъл за намаление на тези разходи, за създаване на собствена продукция, която да се продава. Мисля, че хората по места имат достатъчно знания, умения и опит да го свършат, но все им се иска държавата безкрайно да ги подкрепя.
В този смисъл, аз лично ще подкрепя бюджета, защото смятам, че е реалистичен в условията на криза. Ще подкрепя, а вероятно ще бъда и вносител на законови промени, които да дадат възможност на културните институции да получават средства и от други места.
Европейските проекти също не са за подценяване – проекти по трансгранични сътрудничества и т.н. Нека всички малко повече да поработят, за да имат и повече средства.
Даниела Петрова:
Благодаря ви, колега Хубенова. Други изказвания? Няма.
Колеги предлагам ви да подкрепим проект за решение със следния текст:
Комисията подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г. в частта му за културата, гражданското общество и медиите с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да го приеме за първо гласуване.
Това е проектът за решение. Този проект на решение е съгласуван с дирекцията „Законодателни дейности и европейско право”, отдел „Законодателни референти”.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
По втора точка – Разни.
Аз нямам въпроси и съобщения. Вие имате ли въпроси? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря.



Председател:

Даниела Петрова
Стенограф: Д.Христова