1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г.
2. Разни.

---

Днес, 25.11.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата - Димитър Дерелиев, заместник-министър, Георги Дамянов, директор на дирекция Авторско право и сродните му права” и Бисер Янков, старши експерт; от Патентното ведомство на Република България – Костадин Манов, председател, Маргарита Недялкова, заместник-председател и Добринка Добрева, директор на дирекция „Марки и географски означения”; от Изпълнителна агенция „Национален филмов център” – Александър Донев, изпълнителен директор; от Националния съвет за кино – Георги Чолаков, председател и продуцент; от Съюза на българските филмови дейци – Иван Павлов, председател; от Асоциацията на българските кинорежисьори – Радослав Спасов, председател, режисьор и продуцент; Евгени Михайлов, кинорежисьор; от Филмова лаборатория „Кодак” - Маргарита Методиева, директор; Иглика Трифонова, режисьор; Галина Тонева, продуцент; Борислав Чучков, продуцент; Анри Кулев, режисьор и продуцент; Валери Йорданов, актьор и режисьор; Христо Гърбов, актьор.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Даниела Петрова:
Добър ден на всички.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Днес Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще проведе редовното си заседание при следния дневния ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г.
2. Разни.
В точка Разни ще бъдат изслушани нашите гости.
Предлагам с оглед на ангажираността и забавянето на заседанието, да бъдат разместени точките от дневния ред, като точка Разни стане първа.
Подлагам дневният ред на гласуване. Благодаря ви. Приема се.
По първа точка – Изслушване на представители на българското филмово производство във връзка с изпълнението на Закона за филмовата индустрия.
Уважаеми гости, имате думата да кажете вашите виждания и вашите проблеми, които са провокирали желанието ви за среща с Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Заповядайте.
Александър Донев: изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Национален филмов център”
Аз ще се опитам да представя причините, мотивите заради които поискахме това изслушване.
Проблемът е свързан с разработения проект за разпределение на средствата в бюджета на Министерството на културата или по-скоро бюджетната прогноза, където е фиксирана една сума в размер 8100000 лв. за подкрепа на творчески проекти. По принцип тази сума е защитена и миналата година сумата, която беше заложена в бюджета е следствие от чл. 17, т. 1 от Закона за филмовата индустрия. Т.е. киното, филмопроизводството и подкрепата на филмови проекти е единствената културна сфера – единствената сфера от културната индустрия, чието финансиране е защитено със специален закон. Причините за тази защита, за появяването на този закон е, че киното е единствената област от културната индустрия, в която финансирането не се извършва на принципа на административни заплати на служители, които създават българските филми, а се осъществява на проектен принцип въз основа на конкурси, организирани от Националния филмов център. Тази практика е въведена за финансиране на българското кино от 1991 г., като година преди това всички служители в кино-производствените организации и дружества бяха освободени – излязоха на свободния пазар, с надеждата да се конкурират за творбите си, за проектите си по между си на основата на официално обявени конкурси. Това е практиката и във всички развити европейски страни, във всички страни от Европейския съюз. След дълги години на неизпълнение през последните две бюджетни години – 2008 г. и 2009 г., при съставянето на бюджетите беше предложено финансиране, което в най-голяма степен изпълняваше изискванията на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия.
Благодарение на този механизъм и на увеличеното финансиране на българското кино в момента сме свидетели на успехите, които българското кино постига. Искам да припомня, че тази вечер в Европейския парламент се решава кой да бъде филмът, който ще получи наградата на Европейския парламент. Един от трите филма, които достигнаха до последния етап, е българският филм „Източни пиеси”. Това е вторият филм от Източна Европа, който стига до толкова високо ниво в този конкурс. Първият беше румънски филм, който спечели „Златна палма” в Кан преди две години.
Друг много важен фактор, който беше реализиран благодарение на увеличеното финансиране на българското кино е навлизането на едно младо поколение кинематографисти. В момента има 15 филма, които са финансирани през последните две години и които в момента са на етап на завършване – някои са в последния стадий на снимачен период, повечето са в етап на монтаж и 9 от тези 15 филма са дело на дебютанти. Т.е. след като имаше години в средата на деветдесетте и в края на деветдесетте, когато имаше по един филм годишно, в момента има всички шансове догодина да бъдат показани 15 нови български филма на екран. Най-радостното е, че тези нови филми печелят успехи не само в чужбина, но и в българските кина има все повече зрители за тези филми. За миналата година цифрата на зрители с билети в киносалоните е почти 90 хиляди.
Другото, което искам да добавя и което има значение за конкретното изразходване на тези средства е, че това не са субсидии в класическия смисъл на думата. Въпреки че в закона това финансиране е наречено субсидия, но на практика тези пари се разпределят като безлихвени кредити и близо 80% от финансирането за производство на филми фактически се връща обратно в икономиката чрез сферата на услугите, тъй като пред вас стоят продуцентите и режисьорите на тези филми, но за тяхната реализация те наемат поредица от служители от тясно специализирани области, разбира се, и от по-широк профил. Така че парите, които се дават реално за производство на филми, освен реализацията на културния продукт, на обществения ефект, който има създаването на тези филми, се връщат обратно и захранват българската икономика.
Един важен момент от процеса е общо взето дългият период на подготовка и реализация на един филм. Т.е. киното е сложна инерционна дейност от зараждането на проекта до влизането му в киносалоните понякога минават по две и по три години. В момента се намираме на етап, в който с решение на националните художествени комисии въз основа на провежданите конкурси има 12 нови игрални филма, които са одобрени, 10 документални, 7 анимационни. Това са филми, които очакват да получат своето финансиране от бюджета за следващата година. Със средствата, които са отредени, едва ли бихме могли да финансираме 1/3 от тези проекти. В същото време това са в по-голямата си част съвременни филми, които се занимават със съвременна проблематика и тяхното задържане или отлежаване ще намали стойността на тези проекти и на тези филми като моментна фотография на нашето общество ще изчезне обществения ефект от нашата дейност.
Т.е. всичко това са аргументи, които би трябвало да убедят обществото и вие като членове на българския парламент, които определят начина по който ще се изразходват средствата от държавния бюджет, че филмовото изкуство заслужава в момента. Показало е, постигнало е резултати, които са адекватни на финансирането и този процес не би трябвало да се преустановява. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Георги Чолаков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз ще допълня накратко г-н Донев.
Законът и особено това, че в последните две години се изпълняваше в рамките на това, което се предвижда по чл. 17, т. 1 в Закона за филмовата индустрия помогна за всички тези успехи. Искам само да кажа, че във филмовата индустрия 1991 г. бяха съкратени 6800 души – различни професии, режисьори, оператори, технически работници. В момента на щат във филмовата индустрия са 14 души. И ако говорим за някаква реформа, единственото място, където тази реформа е извършена, е киното. Ако бихме си представили, че тези 6800 души седяха както всички останали си седят по местата, това би означавало, че държавата трябва да харчи най-малко 50-60 млн. лв. за заплати без да се прави нищо. В момента по бюджета за следващата година, по така нареченото програмно бюджетиране на Министерството на културата са предвидени 8100000 лв., а това което би трябвало да бъде по закон е 19 млн. лв. Това е над 57% съкращение, което се отклонява от законовото положение. Както се казва, изпълнението на един закон зависи от политическата воля. Имаме два закона - Закон за бюджета и Закон за филмовата индустрия. Ако политическата воля е да се нарушава един закон с друг закон, не би било много хубаво.
Има съкращение на бюджета на Министерството на културата спрямо предвидения от миналата година с 15% и това, на което ние бихме били склонни, разбирайки тежкото финансово състояние на страната, е това, което е предвидено по закон за следващата година, т.е. от тези 19 млн. лв. и това, което ние сме склонни да направим, е това съкращение да бъде с толкова с колкото е съкращението на бюджета на Министерството на културата.
Освен това, може би наистина трябва да се правят структурни реформи, които не се правят. Ако разгледате подробно така наречената тригодишна прогноза, има три основни колони в разходите на Министерството на културата: общи разходи, ведомствени разходи и разходи за дейност. И случайно, ако обърнете внимание, ще забележите, че ведомствените разходи, където е издръжка на персонал и всичко останало, нарастват, а разходите за дейност намаляват. Министерството на финансите сигурно има своите съображения, но аз не разбирам как от 18 години културата е в дирекция „Социални дейности” в Министерството на културата. Аз не мисля, че културата е социална дейност. Тя има много по-голямо значение от социалната дейност. Ние не сме просяци, за да си търсим правата. Г-н Донев правилно каза – 70% от това, което се дава за филмовата индустрия, отива в икономиката. Това не е просто пари за заплати. Защото се ползва цялата инфраструктура на икономиката на страната – хотели, транспорт, строителство и всичко останало, което можете да се сетите.
Надявам се, че с общи усилия, още повече не мисля, че 10 млн. лв. представляват някаква сума за бюджета на една държава, ако тя е държава.
И още повече, много бих се радвал филмът „Източни пиеси” днес да получи наградата на Европейския парламент. Може би тя ще свърши повече политическа работа отколкото политиците са вършили досега.
Киното не е просто удоволствие за хората, които се занимават с него. И това че няма толкова зрители, колкото бихме желали, това се дължи също на общото икономическо състояние на страната. Не можем една страна, където 3 лв. е средно разходът на човек от населението за култура и образование, да даде примерно 20 лв., за да иде на кино. Да не говорим, че телевизионните канали са затворени за разпространение на български филми. Но всеки български филм, който се излъчва от Българска национална телевизия се гледа от над милион зрители. Макар и неплатена тази реализация по някакъв начин работи за запазване на българската идентичност.
Аз имам 8 филма до момента, от които мога да кажа, че над 80% от това, което е получено от държавата, е изхарчено в повече. В какъв смисъл. Онзи ден имаше премиера на един филм. Срещу 200 хил. лв. получени от държавата в България са изхарчени 700 хил. лв. Това е инвестиция, която е дошла отвън срещу тези 200 хил. лв. И това са пари влезли в българската икономика, а не са хвърлени на улицата. Благодаря ви за вниманието. Ако има въпроси, бих говорил повече.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Друг желае ли да вземе отношение? Заповядайте.
Радослав Спасов: председател на Асоциацията на българските
кинорежисьори
Аз искам да обърна внимание върху културния аспект на филмите, защото това не са обикновени произведения, обикновена стока. Филмите имат двойнствен характер: от една страна, чисто икономически аспект, а от друга страна, културен аспект. Тук ми се иска да поговоря малко в посока, че това е основното нещо, за което държавата дава пари, а именно съхранение на нашата идентичност, модел на поведение, нравствени ценности. Не е случаен фактът, че всички страни от европейската общност поддържат филмовото изкуство. Това е един много важен момент и се отделят много големи средства за поддържане на киното.
Искам да ви кажа, че нашите филми се гледат навън много повече отколкото в България. В последните години ние имаме над 114 международни награди. В последните години има пет филма, които са минали над 50 фестивала. Всички тези филми са изграждали позитивния образ на нашата страна.
Освен това, ние имаме задължение по договора с Европейския съюз да участваме в културния обмен. На практика не се състоя това нещо за България, защото много малко филми се показват. Може да се каже, че има една „Берлинска стена” в културата или в киното. От едната страна сме ние с нашите филми, от другата страна е комерсиалното американско кино. За това се обръщам към вас да се видят всички международни наши ангажименти и в тази посока да се потърси един диалог за да може на първо време всички средства, които неправомерно са взети да бъдат възстановени за киното и да се мисли за по-активно участие на нашия филм в културния процес. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Има ли други изказвания? Въпроси? Заповядайте.
Маргарита Методиева: Корпорация Кодак.
Аз съм представител на голяма международна корпорация в България –Кодак, която е в началото на филмопроизводството и в неговия край. Кодак не е само филмова лента. Кодак е обработка на материал, Кодак е копие.
За ваша информация искам да кажа, че в света има само 7 филмови лаборатории, собственост на Кодак и седмата – последната, се направи в България преди 2 години. Това е една американска инвестиция на стойност 7 млн. долара. В тази лаборатория работят само българи- професионалисти, на които Кодак плаща. Това е петгодишна инвестиция. Но на мен ще ми се наложи да затворя тази лаборатория, защото тя не е създадена само заради наличността на приватизацията от страна на имидж в България, това е друга тема, американско кино има, но те не е толкова за да поддържа машини на стойност от 2-3 млн. за завършване на българско кино. Работим пост продукция само на българско кино.
С две думи аз трябва да рапортувам на моите босове отвън, че трябва да се затваря, защото не мога да поддържам този бизнес.
Тук съм от страна на индустрията, на бизнеса, защото наистина абсолютно всичко възможно правим, за да подпомагаме българското кино. На буквална себестойност работим за българското кино. Но това не може да продължава вечно.
И минута още за един пример. Други държави като Индия, като не мога да ви кажа каква е бройката годишно производство на индийско кино, друга държава, в която има Кодак лаборатория е Унгария. В нея има над 50 филма локално производство, чисто унгарско. И когато на конференция рапортувам за 9 български филма, изключително се гордея с това. Може би моите презентации на международни конференции са най-интересни и атрактивни, защото разказвам с невероятен патос заради факта, че България прави 9 филма, от които „Източни пиеси” показан в Кан, в Япония имаме награда. Да не говорим за това, което очакваме в момента.
В момента правим пост продукция на три български филма, чиито режисьори и продуценти са тук до мен, но аз не знам дали ще ги завършим.
Разбирате, че не става дума за това дали аз имам работа или нямам, за това, че 20 професионалисти имат или нямат работа, става дума за нас самите като българи.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Сигурно по-нататък ще взема отношение, но сега за сведение на колегите народни представители ще прочета малко цифри, макар че този закон не е от най-популярните, но един от най-важните и най-добрите закони, които в последните години са гласувани в парламента, а именно Закона за филмовата индустрия.
Съгласно чл. 17, т. 1, т. 14, т. 15 и т. 16 от Закона за филмовата индустрия параметрите на общата сума на субсидията не може да бъде по-малък от сумата на средно статистическите бюджети за предходната година. Съответно по закон 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филми и 160 минути анимация. Дори ако вземем за база 2008 г., съобразявайки се с параметрите на реализирания бюджет за 2009 г., предвидените средства за 2010 г. по закон, не би трябвало да бъдат по-малко от 17607263 лв. За 7 средно статистически бюджета на игрални филми са нужни 13791099 лв. Това ще рече по 1970157 лв. на филм. За 14 пълнометражни документални филми – 2117444 лв. Това ще рече 51246 лв.за филм. И за 160 минути анимация са нужни 1698720 лв. или 10617 лв. на минута. Това е, ако спазваме закона.
Тук искам да споделя следното. Аз чувам изявленията на нашите колеги, сигурно ще чуем и становището на Министерството на културата, но това, което тук споменаха моите колеги в годините на промените единствената система, която се само реформира, само уволни, това бяха колегите от киното. До 1990 г. (тук е Евгени Михайлов, който години наред беше директор) имаше над 2000 служещи в студия „Игрални филми”. Преди приватизацията бяха сведени на 80 човека. Кризите, които преживяхме във всички тези години до приемането на закона, който задължи държавата да прави тази държавна помощ за развитието на българското кино, количеството филми беше минимално. Това, че действително колелото се завъртя и започнаха да се произвеждат филми, които не са само бройка, а са и качество, е факт. Това вече колегите го казаха. А редица други филми не бяха споменати тук, които бяха сътворени в тези години. От тази гледна точка нещо много важно. Освен, че България се отваря към Европа най-малко, макар че имаме и доста впечатляващи резултати и в други континенти, тази субсидия винаги е било трудно, макар да е имало и повече пари, но те са необходими за това, че ние, имам предвид киното, търсим допълнителни субсидии и от други европейски фондове. Всъщност копродуцирането е една от основните части, които също залягат в този закон, което дава възможност да се видят филми с помощта и на Франция, Италия и още други държави, които участват в съфинансирането. В този смисъл темата е много сериозна и вълнението на моите колеги аз го разбирам много добре.
Но все пак има два въпроса, за които може би г-н Дерелиев ще каже, какви са ангажиментите в разговорите, които министърът и Вие сте водили с министъра на финансите за това какво може да се случи по-нататък, тъй като субсидията от 8500000 лв. е тази, което е в рамките на бюджета. Чувам, че има възможност след месец август при наличие на средства да се отпуснат допълнително. Но при тази рамка и при липсата на бюджета, който сега се обсъжда, няма предвиден излишък и аз не знам как тази допълнителна субсидия може да влезе в киното или в някой от другите сектори на културата. Или може би се предвижда промяна на Закона за бюджета на Република България след месец юни. Но тук става въпрос и за гаранции. Тези момчета, които ги виждате тук, бяха „постоянно присъствие” в добрия смисъл на думата в Министерството на културата и за всяка стотинка са ме преследвали. Това те не го крият и те са прави за себе си. Действително, това е сериозна помощ, която държавата оказва с тези средства, като голяма част от тези средства отиват в инфраструктурата, създавайки един филм. Наистина, ако търсим приходната част, тя е много малка. И нека да не противопоставяме кино на театър е т.н., защото знаете много добре, че разходите на театъра са близо 18 млн. лв. за 44 театъра, но възвръщаемостта в бюджета на Министерството на културата е между 6 и 7 млн. лв. Но тук става въпрос, че българското кино работи по специален закон и в този смисъл много се надявам в обсъжданията между първо и второ четене на предложенията, тъй като аз съм направил своите предложения, които ще бъдат обсъждани в Комисията по културата, за да видим наистина какво общо бихме могли да направим, тъй като ми се струва, че бихме могли да помогнем. Да, аз знам, че парите са ценни и скъпи, но едва ли 10 млн. лв. могат да бъдат фатални в този случай.
И най-малкото, какво гарантира, че във втората половина на годината останалата част от тази субсидия ще е сигурна за развитие на киното, тъй като това са наистина проекти, които са одобрени, предвидена е тяхната реализация и това е една работа, която има голяма предварителна подготовка, реализиране и т.н. Това е което исках да кажа на този етап. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Местан, имате думата.
Лютви Местан:
Добър ден на всички.
Аз съм представител на опозицията и съзнавам, че моята позиция по въпроса, дори тя да се покрива с вашата, за вас ще е слаба утеха, защото решаването на проблема зависи от политическата воля на мнозинството.
Освен това рискуваме да бъдем уличени в известна неискреност, защото вие сте свикнали ние да говорим едно, докато сме в опозиция и съвсем друго в условие на управление. Това че не се отнася собствено за нас, едва ли ще е достатъчен аргумент да ни повярвате.
Аз взимам думата, за да предложа нещо много простичко, нещо конкретно, което ако се превърне в позиция на тази Комисия по култура и медии, независимо какъв би бил изхода, защото нещата се решават с гласуване в пленарна зала, най-малкото вие ще се убедите, че ние имаме достатъчно основания да защитим особения статут на тази постоянна парламентарна комисия. Тя не случайно е по култура и медии.
От презентацията, която направиха г-н Дерелиев и министъра пред нас стои една по своята същност неолиберална концепция за българската култура. Аз съм представител на либералното направление в политиката и би трябвало да бъда доволен от този факт. Това е една концепция, която във всичко вижда пазар, включително и културата се осмисля като пазарен продукт. Добре, стига да бяха създадени предпоставките пазарът да бъде достатъчен регулатор на тези изключително деликатни отношения. Само, че вашата дейност кореспондира с ценности, които не винаги са чист пазарен продукт. Съгласен съм, вие засегнахте въпроса вече, че става въпрос за българската национална идентичност. Когато посрещнахме с известна вътрешна тревога принципа, който се нарича „трансфер на суверенитет”, т.е. като част от Европейския съюз България губи част от своя суверенитет, ние казахме: „Не се притеснявайте, какво толкова е трансферът на суверенитет.” Би трябвало да го осмислим като интегративния аналог на българската национална идентичност, за да имаме какво да трансферираме. Но за да трансферираме, трябва да имаме какво да трансферираме. Трябва да трансферираме идентичност. Европа няма да припознае България с нашата икономика, която за съжаление още не е конкурентноспособна. Шансът ни е в културата. Културният продукт на България все още се оценява изключително високо и точно за това, уважаеми колеги, смятам, че икономическата криза не е аргумент за орязване на средствата за култура, за духовност – за култура и образование. Позволете ми да използвам събирателното „духовност”, за култура и образование. Ако ви звуча патетично, моля да ме извините. Но повярвайте ми, нямам популистка мотивация да кажа това. Смятам, че кризата е аргумент за точно обратното – за целеви инвестиции в духовността. Няма по-надеждна инвестиция в условия на криза от инвестициите в културата и образованието. Защото историята на човешката цивилизация показва, че икономическите кризи преминават максимум за няколко години, но кризите на духовността слагат отпечатък за столетия напред. И за да не се случи точно това, независимо, че не сме направили формално предложение, ние ще подкрепим предложението средствата за кино, простете че използвах съкратен израз, да останат поне толкова, колкото са били за предходната година. И ако не срещнем разбиране, максималният компромис да бъде тези средства да бъдат намалени с толкова процента, колкото е предвиденото намаление на брутния вътрешен продукт. Знаете ли какво означава това на простичък език? Че не културата ще плати високата цена на икономическата криза. Т.е. да имаме претенцията, че най-малкото сте равно поставени.
Позицията, която изразявам, че съдържа във формалното предложение на колегите от Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – средствата, които вас ви интересуват, да останат на същия размер, още повече, че има законов императив за това. Ако ли не, отстъпът да бъде: да бъдат намалени с толкова с колкото се очаква да спадне брутния вътрешен продукт на страната. Другото за мен не би имало обяснение.
Благодаря ви за вниманието и извинете, ако бях обстоятелствен.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Курумбашев, имате думата.
Петър Курумбашев:
Не си спомням кой от присъстващите при обсъждането на бюджета на първо четене каза, че тази година бюджетът за култура не е антикризисен специално за 2010 г., а българската култура е в антикризисен бюджет от 20 години насам, което е факт и е упрек за всички, които през тези 20 години са могли да влияят върху процеса и върху управлението на страната.
Аз исках да коментираме нещата с конкретни цифри, тъй като искам да информирам колегите, че сме внесли формално предложение с г-н Стефан Данаилов за това просто Законът за филмовата индустрия да бъде спазен и нищо повече, а именно субсидията за Националния филмов център и догодина да остане 18 млн. лв.
Хубаво е, че тук се споменаха няколко филма. Освен „Източни пиеси” е хубаво да се спомене и „Дзифт” и „Светът е голям”. Поне в мен миналата година се създаде усещането, че макар и много бавно това колело на българското кино все пак бавно, бавно се завърта и се връща към такива филми, които ние сме се радвали да гледаме преди повече от 20 години.
За какъв бюджет става дума? Говорим за брутен вътрешен продукт очакван около 66 млрд. лв. през 2009 г. и очакван за 2010 г. в бюджета 63 млрд. лв. Виждаме едно незначително намаление. Т.е. ако приложим просто тройно правило 66 млрд. лв. 2009 г. към 63 млрд. лв. през 2010 г. при 18 млн. лв. през миналата година, примерно трябва да е 2-3% надолу, което значи 17.5 млн. лв. Но за да не нарушим закона, ние казваме нека да е същата сума. Става дума за това, че въпреки внесеното предложение, сме свидетели на класически чиновнически подход. Тази сфера, която си е на заплата и на издръжка остава, тя не пада или пада много малко. Така се случи и с бюджетите на БНТ и БНР – единият бюджет пада с 15%, другият – с 5%, а общо падат с 10%. Така е, но малко става като историята със свинското със зеле – единият ял свинското, а другият – зелето, и двамата заедно били свинско със зеле. Като изключим коментара за националната идентичност, аз мисля, че ако ние вземем становище като Комисия по културата, а честно казано аз съм имал такава практика с мои колеги от ГЕРБ, когато работихме в Общинския съвет на София, ние да подкрепим предложението Националният филмов център да си запази бюджета. Разбира се, Комисията по бюджет и финанси може да не се съобрази с нашето мнение. Разбира се, пленарната зала може да не се съобрази с нашето мнение. Обаче все пак едно наше становище има стойност. Поне има стойност като си казал мнението, то може да не е уважено, но сме изразили това, което мислим, че е правилно.
Г-жо Председател, бих искал да ви помоля да помислите да се гласува една формална подкрепа на това предложение, което да се представи на вниманието на Комисията по бюджет и финанси при второто четене в Комисията. Според мен такова наше становище, особено ако е прието с голямо мнозинство, би имало сериозна стойност.
Също така бих се обърнал към министър Дерелиев, ако мисли, че ние можем да окажем някаква подкрепа при второ четене, но на мен ми направи впечатление, че всъщност ние сега правим „Бюджет 2007”. Той е направен на базата на брутен вътрешен продукт 63 млрд. лв. и „Бюджет 2010” е също 63 млрд. лв. Все едно връщаме бюджета на държавата какъвто е бил за 2007 г. Само че тогава бюджетът на Министерството на културата е бил 114 млн. лв., а сега е 102 млн. лв. Би трябвало да кажем, прилагайки един и същи бюджет, би трябвало да кажем: Хубаво, цялата държава е на ниво „Бюджет 2007”, значи и Министерството на културата нека да е на ниво 2007 г. Само че се оказва, че в този случай ножицата е отразяла повече от единия край.
Искам да приключа с една молба. Ако прецените, г-жо Председател, за удачно и разбира се, ако можем да срещнем подкрепа от колегите от другите политически сили, да се обединим около това предложение за филмовия център, поне да се опитаме да спазим закона в случая. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други изказвания? Г-н Михайлов, имате думата.
Евгени Михайлов:
Добър ден на всички.
В началото на дискусията се чудих дали не съм сбъркал мястото, особено когато говориха моите колеги, но след това разбрах, че моите колеги донякъде са прави да тръгнат да обясняват неща, които вече близо 20 години обясняваме или в зала Изток или в зала Запад или в някоя от залите в сградата на площад „Княз Батенберг”, защото от 1991 г. една част от особено по-побелилите хора, които седят тук, сме участвали във всички работни групи, във всички открити писма, във всички открити дискусии за отстояване на правата на финансиране на българското кино. За това не ми се щеше да повярвам, че сега ние трябва да защитаваме нещо, което отдавна е защитено и мисля, че няма нужда от защита.
Накрая, когато г-н Курумбашев направи своето процедурно предложение си казах, че аз ако бях народен представител и имах право да взема думата по процедура бих казал, че искам да се гласува против това предложение, защото ми се струва нелепо Комисията по културата, гражданското общество и медиите да гласува, че Народното събрание и Министерството на културата трябва да спазват закона. Защото спазването на закона е най-естественото нещо. Тук ми се ще да вярвам, че става дума за някаква досадна грешка, някой не е догледал нещо. Не ми се вярва целенасочено в Министерството на финансите да са казали само 8 млн. лв. за кино, нарушавайки закона с 57%. Още повече, превръщайки тези 8 млн.лв. в тригодишна бюджетна прогноза.
За това ми се струва за най-нормалното днес през 2009 г. просто да се спази Законът за филмовата индустрия. Разбира се, понеже е криза в държавата и има общо намаляване на всички разходи, ако е необходимо процентно, но наистина с толкова с колкото се свалят всички други разходи да се свалят и намалят средствата, които са предвидени по закон, но нарушаването на закона ми се струва недопустимо.
Или другото допустимо нещо е да се промени закона или да се отмени закона и тогава да се прави каквото се смята за необходимо.
Искам да се върна на това, че през 1991 г. на всички кинаджии ни се каза: Вие сте 6800 души в различните студии. Еди-колко си пари отиват за заплати. Вместо да отиват за заплати парите, излезте на свободния пазар. Създавате Националния филмов център по френския модел, приемете европейския начин на субсидиране, кандидатствайте с проекти и с тези пари вие ще правите своите филми. И всички кинаджии, които ужким сме много интелигентни хора, повярвахме на това и излязохме без нито един ден стачка, без нито един ден протест, без да кажем „гък”. Всички си казахме: „Вместо заплати, ще правим филми.” Тук Георги Чолаков добре беше изчислил, но мисля, че сбърка, защото тогава заплатите бяха по-ниски. При средна заплата от около 400 лв. в тази сфера към онова време 6500 души са над 25 млн. лв. Вместо това, още през 1991 г. киното получи 1200000 лв. С усилие всяка година се увеличаваха с по 100 хил., или с по 200 хил. лв. и се стигна до колосалния максимум от 2200000 лв. в 2003 г. А пазарът междувременно се развиваше, хора се обучаваха в НАТФИЗ, много колеги загубиха работата си, други се преквалифицираха. Не става дума просто за хора, не става дума само за пари, а става дума за доверие, което навремето кинаджиите имаха във власт имащите и го загубиха. След това години наред отстоявахме отново те да спечелят това доверие от нас и ние да спечелим доверието от тях. Накрая след хиляди мъки, след хиляди проектозакони, ще припомня, че в края на правителството на Иван Костов проектозаконът за киното беше вкаран в дневния ред и в последния момент беше намерен процедурен ход, за да влезе в Комисията по евроинтеграция за съгласуване, въпреки че не трябваше да влиза в такава комисия и същевременно свърши мандата на Народното събрание през 2001 г. През 2004 г. се прие Законът за филмовата индустрия, който гарантира този санитарен минимум от филми, които държавата се ангажира да подпомага. И не просто защото това е някаква добра воля, а защото така е във всички европейски страни – държавата, парламентът и политиците, независимо от коя политическа сила са, разбраха че не се прави някакво подаяние и се хвърлят пари напразно, а така се прави и в богатата Германия, и във Франция, и в Англия, и в Гърция, и в Холандия, и в Норвегия – навсякъде в Европа правителствата подпомагат – финансират националното кино. Някъде в по-големите страни са измислили и допълнителни начини с процент от билетите от всеки филм, с процент от всяка излъчена реклама по време на филм, от всяка продадена касета и т.н. и тогава се създаде наистина един голям фонд. Само в Германия са над 200 млн. евро годишно. По-малките страни, където няма толкова развит пазар, дадоха само държавна субсидия или почти 100% за подпомагане на киното и не се търси възвращаемост, защото тя не е възможна. За това не ми се ще да се защитаваме, защото сме се защитавали през всичките тези години. Но ако се направи една проста сметка, понеже вие сте комисия и за култура и за медии, проф. Стефан Данаилов прочете колко е средно статистическия бюджет за един документален филм или за един игрален филм. В същото време пазара не позволява по никакъв начин възвръщаемост. В цяла България има 118 киносалона. Най-гледаният американски филм „Титаник” или „Троя” събира не повече от 100-130 хиляди зрители на филм. Да предположим, че се съберат 200 хиляди от един български филм, т.е. колкото „Титаник”, който струва 150 млн. и са дадени още 150 млн. за реклама. Българският филм със своя бюджет от 500 хил. евро трябва да е конкурентен на Титаник. Но дори и Титаник, на българския екран при положение, че се продадат 100 хиляди билета по 10 лв. билета прави 1 млн. лв. приход. Половината от тези пари отиват за киносалоните и половината отиват в продуцентите, които трябва да се разплатят за разходите и би останал приход – положителен финансов резултат от 400 хил. лв. – по-малко отколкото е необходим бюджет да направиш новела. В същото време същият игрален филм, за който са вложени усилията на толкова много хора – участват актьори, екип от 100 души, снима се година – година и нещо, заедно със завършителния период и се показва по Българската национална телевизия, ако тя благоволи да го купи и Българската национална телевизия го откупува по 12 евро минутата и ти казва да благодариш за това. Един игрален филм, излъчван по БНТ и гледан от 1 млн. души по договор за трикратно излъчване, включително и по сателитния канал, или общо разчиташ на аудитория от 2-2.5 милиона души, могат да донесат приход на продуцента си от 1200 евро или 2500 лв. И няма как да се защитиш и да кажеш: Киното е печелившо!
За това на мен не ми се иска да се оправдаваме повече. Не ми се иска да вярваме, че ще изминем целият 20 годишен път, не ми се иска да се политизира въпросът, не ми се иска и вие да играете на опозиция и на управляващи. Явно някой не си е свършил както трябва работата. Защото не бих искал наистина да повярвам, че може да се гласува решение, че трябва да се спазва законът. По-коректното е просто да се отмени този закон. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Първо за мен е чест, че съм сред хора, които наистина са дали много за киното, защото лично за мен киното е лична потребност. Аз съм човек, който много гледам филми и който като студент преди 30 години съм пътувал стотици километри от Пловдив до София всеки четвъртък, за да гледам Пазолини, Фелини, Стенли Кубрик и т.н. Това е нещо лично и е потребност, но тук говорим за друго - за обществената потребност от кино, от духовно съществувание въобще. За мен нашите гости чукат на „отворена врата”. Дори прекалено много се говори, политизира се това. Ясно е, че ако има пари, трябва да се дадат.
За това аз искам да се обърна към министерството. Има два механизма. Правили сме бюджети много пъти и знаем какви са двата механизъма. Т.е. може ли в рамките на Министерството на културата първо да се намери възможност да се пренасочат отнякъде пари и това вие да го кажете, защото най-добре го знаете. Ако не на 100%, да се удовлетворят 60-70% от това, което те предлагат. Това е едната възможност.
Другата възможност е има ли възможност да се говори с министъра на финансите дали министерството може да каже откъде могат да се дадат допълнително приходи.
Това са двата подхода. Не смятам, че трябва повече да говорим и да се убеждаваме, защото тук се говори от страна на опозиция, политизира се. Аз смятам, че няма човек от ГЕРБ, аз съм от Синята коалиция и смятам, че няма човек, който да не иска да се дадат пари на киното, защото киното е нещо велико. Примерно, когато гледах „Светът е голям” и „Спасение дебне отвсякъде” видях целия си живот на една лента – това което се случи с моето поколение. Тези неща заслужават адмирации и като видиш едно такова нещо наистина си казваш: „Гордея се, че съм българин! Гордея се, че съм живял дори и по този лош начин, но това е просто твоята биография, това е част от пътя, който съм извървял.”
Аз още веднъж казвам, че за мен е чест, че съм с такива хора, които са дали много и дай Боже ние политиците да дадем толкова много. Все още сме в дълг и към вас и към други сфери на общественото влияние. Така че да не говорим повече.
Предлагам сега министерството да каже има ли механизми или няма.
Борислав Чучков:
Добър ден. Казвам се Борислав Чучков и съм един от младите представители на продуценти, един от малкото ентусиасти, който се занимава с това скъпо хоби. За съжаление е така.
Нашата фирма се казва „Чучков брадърс”. Ние се занимаваме и с реклама, и с телевизия, и с няколко комерсиални неща, от които правим пари. А киното наистина е хоби. И в един момент обаче считам, че дори и малкото като нас ще се откажем, ако нещата продължават да вървят така.
Аз бях поканен като експерт, въпреки че не съм член на партия ГЕРБ по създаването на програмата за култура и най-вече за кино. Присъствах на множество срещи с общността – в Червената къща, в Галерията. В момента дори дължа обяснение на моите колеги защо от всичко това, което ние написахме, предадохме го, беше одобрено от въпросната партия и предложено в нейната предизборна кампания, а в момента то не се спазва. И аз съм много учуден, защото аз наистина отидох там най-вече да подкрепя младото поколение, което тепърва идва и от негово очакваме да дойдат все по-интересни филми. Изведнъж в документа, който прочетох, видях как като приоритет на програмата е заложено развитието на дебютно кино, но като отвориш на следващата страница, където пише, че догодина ще направим 4 дебютни филма, което е ясно, защото те вече са заснети, по догодина ще направим три. Не мога да разбера как приоритетът ни е да подпомогнем дебютното кино и казваме, че започваме да правим по-малко дебютни филми. Разбира се, всичко това идва от намаляването на парите.
Последно, искам да обърна внимание от моя личен опит с последния си филм, който е продуциран от мен и който е дебютен филм, че от 2400000 лв. бюджет, ние сме взели държавна подкрепа 900000 лв. Останалите 1600000 лв. сме ги осигурили от един немски фонд, от други два европейски фонда, от чужди телевизии. Това са пари влезли в страната, изхарчени и не считам, че киното не е печелившо. Да, то не вкарва пари в бюджета, но това не означава, че то не докарва пари от чужбина. Благодарение на имиджа, който имаме, правейки българско кино, имаме друга кампания, която се занимава с реализация на филмова музика. Тук идват най-големите композитори от типа на Еньо Мориконе, Патрик Дойл Пино Донаджо – това са хора, които вкарват стотици хиляди лева всяка годна, които отиват пряко в музикантите. С това мога да кажа, че издържаме около 100 семейства. Т.е. всичко е обвързано. Едното не може без другото. За да отида да взема субсидия от който и да е европейски фонд или европейска държава, първото което те искат да видят е подкрепата от моя национален филмов център. Ако аз нямам такава, не мога да вървя напред. Ако вие наистина не спазите закона, това, според мен, ще бъде тоталния край на българското кино. След дългия опит да бъде съсипано, след като сега малко започна подем, вече сме отново на път да се върнем там, където ще мечтаем да правим кино и ще работим само за предавания за телевизии и ще си съсипваме дори собственото мислене. Защото, ако един режисьор дълго време прави телевизия, след това трябва да си вземе поне пет години отпуска, за да може да прави отново кино. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Имате думата, г-н Семов.
Атанас Семов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Много искрено приветствам творците, които са уважили това наше заседание, за да ни подкрепят в усилията да намерим едно по-разумно решение. Много ми е приятно, че виждам тук г-н Иван Павлов, при когото преди много години правих някакви опити в киното. Той беше режисьор на един филм. Радвам се, че виждам Радослав Спасов, с когото много вечери в дома на Георги Дюлгеров сме прекарвали и знам, че става дума за една много болна рана. И рана не сега, откакто има американска световна криза, а рана от десетилетия.
Аз представям една формация, която подкрепя правителството, внесло проекта за бюджет – партията „Ред, законност и справедливост”. Ние се опитваме да разбираме добре проблемите по правенето на бюджета в една много трудна ситуация. В същото време обаче има няколко „но”, които трябва да имаме предвид. Едно от тези „но” е свързано с това, че когато говорим за кино и за бюджета за кино, става дума всъщност за малки числа, но за много голям лош знак с намаляването на субсидията за кино. Ако правилно разбирам става дума за около 7 млн. лв. разлика, но за около 50% намаляване на държавната субсидия.
Всъщност получава се така и това не е за първи път, вече на няколко пъти обсъждаме тези въпроси и по отношение на ДДС върху учебниците, и по отношение на образованието и на много други сфери – болни, чувствителни сфери. За някои малки суми държавата в лицето на своето правителство се подлага на много голям риск за бъдещето и риск по отношение на реакцията на отделни съсловия и на нацията като цяло. Защото става дума за една държава България, която няма как да приложи моделите на големите западноевропейски, да не говоря отвъд европейски държави по отношение на финансирането на културата. У нас няма пазар, който може да плаща достатъчно добре продукцията на киното, на театъра, на изкуството и културата в по-широк смисъл. Медиите ни са силно чалгизирани, за да не използвам по-грозна дума. Аз не си спомням откога не съм виждал български филм в българска телевизия, с малки изключения по отношение на Националната телевизия. Вместо това виждам купища български копродукции, които ме карат да живея с дистанционното в ръка, за да не би случайно моето четири годишно дете в 6:00 часа вечерта да попадне на поредната вълна от отвратителни продукти, които частните комерсиални медии изливат.
Излишно е да обясняваме, че младите хора на България, особено в последните 10-15 години са отродени. Те не живеят с българска култура, с известни изключения по отношение на музиката изобщо не живеят с българския духовен живот.
За мен няма съмнение, че има и ясна законова норма, която трябва да бъде спазена. Тази норма е и европейски и национално обоснована.
Има и още нещо, което много силно ме смущава, когато говорим за този бюджет. Ясно е, че се налагат известни съкращения. Стана дума преди малко за процента, с който се намалява брутния вътрешен продукт. Но аз се питам защо трябва да се намалят с 50% средствата за кино на фона на милиардите, които бюджетът предвижда за Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната. Да припомняме ли отново мисълта на директорката на Класическата гимназия Гергина Тончева от 1987 г., която беше казала, че „държава, в която полицаите получават повече от учителите е полицейска държава.” Можем да добавим повече от актьорите, можем да добавим повече от професорите в НАТФИЗ и Художествената академия, съжалявам, че не е тук проф. Семерджиев.
Ще завърша с много категоричната си убеденост, че колкото и да е трудно, колкото и да е антикризисен и проблемен и правен набързо в условията на чисто нов мандат този бюджет, не можем да оправдаем увеличаването със 135% на средствата за спорт, макар там също да става дума само за 20 млн. лв. разлика в повече и намаляването с 50% на средствата за кино, намаляването драстично на средствата за наука и редица други примери. Защото има сфери и мисля, че българското кино е такава сфера, в които едно подобно намаление граничи с ликвидация. Поради което на мен ми се иска наистина да помислим, абсолютно не приемам поставянето на подобен разговор на плоскостта „управляващи и опозиция”, когато става дума за духовна същност и то на една толкова стъписана в духовната си идентичност нация като нашата няма място за управляващи и опозиция, мисля, че можем да помислим за онези възможности, които малките числа по отношение на бюджета могат да ни позволят, за да утвърдим едно по-нежно посягане в условията на криза на ключови за духовната ни същност сфери. Много бих искал комисията ни да бъде полезна в тази посока.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Лютви Местан:
Уважаема г-жо Председател,
Аз съм впечатлен от духа на изказванията, които се чуха от всички колеги, които взеха отношение. Предлагам да не сравняваме сравними величини – милиарди с 18 милиона. Предлагам да се ориентираме към достатъчно разпознаваеми критерии. Да кажем, че не случайно бюджетът на не всички сфери е предпоставен гарантирано в нарочен закон. Аз мисля, че това би трябвало да изчерпа дебатите – законите трябва да се спазват. И ако има такава категорична позиция на Комисията по култура и медии в 41-то Народно събрание, (За съжаление ние на второ четене няма да гледаме Закона за бюджета. Това се прави от Комисията по бюджет и финанси.) да представи официална позиция пред Комисията по бюджет и финанси, която да бъде консенсусна, забележете, без опозиция и управляващи, струва ми се, че нашата подкрепа ще тежи и имаме шанс да бъдем чути всички заедно тук, без политика, без опит за извличане на дивиденти и т.н. Ако няма алтернативни мнения, които да се чуят, предлагам да вървим към гласуване на проекта на позиция на Комисията. Но ако има алтернативни мнения, да ги чуем. Едва ли има нужда от допълнителна аргументация защо трябва да останат парите поне на това ниво, на което са в Бюджет 2009. Но, ако има алтернативни мнения, предлагам да ги чуем.
Даниела Петрова:
Преди да подложа на гласуване каквито и да било предложения, бих искала да дам думата и на заместник-министъра на културата. Нека да чуем и изпълнителната власт и тогава да пристъпим към взимане на становище.
Димитър Дерелиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Драги колеги,
В Министерството на културата и лично на мен много добре са ни познати и много ценим този напредък и възход на българското кино, което се забелязва в последните години след приемането през 2003 г. на Закона за филмовата индустрия, което е най-голямото достижение на хората от киното по-голямата част от които са тук. Включвам и себе си в това число. Това беше плод на многогодишни усилия. Дадоха се доста исторически бележки по битките, които продължиха до 2003 г. И така това е единственият специален закон в областта на българската култура, с който държавата се ангажира да гарантира развитието на едно изкуство – киното. Субсидията се изчислява по една специална формула, която проф. Данаилов обясни как се изчислява. Даже по различен начин е изчислявана субсидията Той спомена 17600000 лв. Ние в Министерството на културата предложихме близо 19000000 лв. в проектобюджета, който заложихме за 2010 г., който подадохме към Министерството на финансите съобразно чл. 17 на Закона за филмовата индустрия. За съжаление, тези пари, които получава Министерството на културата, включително за кино и по Закона за филмовата индустрия ги получава в един общ бюджет. През цялото време се е дискутирала рамката на бюджета на Министерството на културата. В края на краищата, пропускайки ред разговори, преговори, лични усилия на министъра на културата, който успя да повиши от 88 млн. лв., както беше първоначалната цифра на бюджета на Министерството на културата, цифрата, гласувана от Министерския съвет и която ние днес обсъждаме и представихме пред вас преди няколко заседания е 102000000 лв. Това са парите общо на Министерството на културата при сегашното икономическо положение на България. В тези пари са и парите за кино. Няма цифра, която до момента да е определена колко ще бъдат парите за кино. Няма цифра, която да е обявявана официално от Министерството на културата за 8.5 млн. лв. Парите в действително ще бъдат повече при всички случаи. Но в същото време искам да кажа, защото ние в момента полагаме усилия по разпределение на бюджета по пера за следващата година, че Министерството на културата с тези 102 млн. лв. не е в състояние да покрие тази сума от около 18 или 19 млн. лв. Имаме разговори и с министъра на финансите и с министър-председателя по разбирането на този проблем и че в движение с някои погледи върху едно по-добро развитие на българската икономика през следващата година, ние в крачка ще можем да покрием нуждите на филмовата индустрия. Става въпрос за едно добро планиране на продукциите, което е въпрос на партньорство на Националния филмов център, който е към Министерството на културата – отделно юридическо лице, управляващо средствата за кино и Министерството на културата. През тази година при едни затруднени положения съумяхме да работим и продължаваме да работим до края на годината и се снимат се седем игрални пълнометражни филма, нещо което не се е случвало в най-новата история на българското кино.
Така че в Министерството на културата с изключително удоволствие бихме приели едно увеличаване на бюджета следствие на вашите решения и на положителното развитие тук в парламента, които без съмнение ще отидат за развитие на новото българско кино.
Искам да кажа нещо, което ще трябва да го обсъждаме на някое от следващите заседания, за което спомена Борислав Чучков. Дългогодишната мечта на българското кино е създаването на фонд. В този фонд да се акумулират средства не само от държавния бюджет, а и от други приходоизточници, които не са обвързани само с бюджета и зависими от бюджета. Те трябва да бъдат от реклами от различни телевизии и ангажименти. В тази посока работим. Днес в Министерския съвет ще се гледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, където е заложено увеличаване на програмното време за продукти, създадени от български независими продуценти. В тази посока ще продължим в изцяло новия Закон за радио и телевизия, върху който вече започва работа.
В този фонд трябва да се акумулират средства от реклама, средства от продажба на билети – всъщност много и най-разнообразни приходи, каквито са разработени в други страни. Заявили сме желанието си да разговаряме по този въпрос с Министерството на финансите, но все още този разговор не е започнал. Този разговор е изключително важен, за да вървим напред, защото не може българското кино да виси само на бюджета. Просто не е здравословно. Така би било много по-добре обвързано развитието и производството със самите резултати – разпространението, продажбите и т.н.
Министерството на културата започва реформите първо в областта на театъра, които се изразяват в преструктуриране на разходите за 2010 г. Наистина киното до момента е единствената реформирана област, с което ние се гордеем, че тя изцяло се финансира на проектен принцип, с конкурсно начало – така, както е навсякъде в Европа и започнаха в последните години да се дават най-добрите плодове.
Посоката ни в другите изкуства, с които ще бъдете запознати наскоро по-подробно, е ограничаване на средствата за заплати. Работещите в сферата на културата и изкуствата ще получават възнаграждения, а не толкова заплати, като участват повече в проекти, които ще се финансират на конкурсен принцип, а не само на базата на някакви гарантирани заплати и издръжки, възнаграждения и т.н. Благодаря ви за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз ще помоля г-н Дерелиев такъв тип изказвания, особено по отношение на театъра и на музикалните, първо да го огледате и тогава да го коментирате, защото една такава фраза ще доведе до голям смут в другите структури, тъй като това, което вие говорите като реформиране си е направо съкращаване.
Аз искам да кажа на г-н Михайлов – 102 млн. лв., ние го коментирахме на първо четене. 17600000 лв. или 17800000 лв. това са приходи от работата на второстепенните разпоредители. Фактически държавата отпуска 84 млн. лв. Другото са приходи на работещите в структурата. Като сложим 5-6 млн. лв. капиталови разходи, разбира се, че това за което вие говорите трябва да е на базата на тези 55 млн. лв., които са заплатите на работещите в структурата и вижте какъв марж остава. Каквито изчисления и да правите, за дейност на другите структури почти нищо не остава. Няма лимит. В този смисъл аз съм убеден, че вътре в системата на министерството с тези средства, които имат, много трудно биха могли, сигурен съм, че просто е невъзможно, да бъдат осигурени не 10 млн. лв., но и до 5 млн. лв. не могат да го докарат. Аз не знам как ги разписвате, но е просто невъзможно.
В този смисъл аз разбирам, че колегите от политическа партия ГЕРБ за първи път се срещат с този проблем, но действително е редно да имаме едно единно мнение. Практически формалната част е изпълнена. Предложението е направено към парламента за поправка – повишаване на сумата от 10 млн. лв. за кино. Но ако имаме единно становище, сигурно би могло да има някакъв резултат, макар че в 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Комисията по културата с мнозинство с колегите от НДСВ и ДПС и опозицията, на която тогава аз бях председател, не одобрявахме бюджетите на Министерството на културата, защото бяха смешни и обидни. Това не изигра никаква роля. От тази гледна точка е много важно как ще се контактува с Бюджетната комисия и основно с министъра на финансите, за да може да бъде намерена тази възможност за субсидиране.
Повтарям, свободен разговор може. Но имаме рамка на бюджет без излишък. Такива пари, които ще дойдат от някакво направление, много ме съмнява дали ще може да стане, ако не се прави от месец юли нов бюджет, което също е възможно. За това става въпрос. Тук не е въпрос на политически и харесвам или не харесвам. Аз не говоря по кое време е станал закона и кога киното е било най-добро, защото то не е за мен. Това е за всички. Но аз знам колко е тичането, за да бъдат осигурени тези пари. Особено финансите нямат добро отношение към културата. Какво ще си говорим. Ежедневни разговори съм водил с предишния министър на финансите за законни пари на киното, а да не говорим за другите структури и все пак сме го убеждавали и те са предоставяни. Разбира се, че по време на криза, че може да се опита за някакъв вариант, който да не срива системата, но това трябва да бъде днес, но да не бъде и утре и в други ден. Защото в плана както са дадени за тригодишния план с по-малко пари повече кино трябва да се прави. Аз така го разбирам. Аз не знам как вие го разбирате. Има инфлация. Всичко поскъпва. Само с 23 лв., с които увеличихме дневните разходи и веднага се отрази на бюджетите на продукциите – 20 лв. командировки, защото снимат навън. Да кажеш, че сроковете са сгъстени и т.н. или ненормални срокове за работа. Позволявам си да кажа тези неща, защото колегите депутати може би за първи път се запознават с това. Благодаря.
Анри Кулев:
Позволете ми само една дума.
Г-н Данаилов, моля да кажете следното на министъра на финансите. 15 години преподавам анимация в Нов български университет. През това време са минали около 500 човека. От тези 500 човека 400 човека работят в чужбина. Поздравете с тази цифра министъра на финансите, защото ние сме богата страна и произвеждаме бели роби за Канада и за Америка.
Беше време, когато българската анимация беше една велика случка. Да не говоря за фестивала във Варна, да не говоря за това, че България я знаят като родна страна в Канада. Знаете по-добре от мен случката – ние просто произвеждаме кадри за чужбина и то високо квалифицирани аниматори. Същото е положението в документално и игрално кино. Защо да се лъжем. Но Вие сте абсолютно прав. За тези 20 години най-проветривото място на българската култура се оказа киното. Ние насъбрахме и аз не знам защо, вероятно има корени, чудовищната омраза на едно общество, не ми беше ясно до днес и не ми е ясно защо. Чудовищна омраза! То не бяха сравнения със сериали латиноамерикански, сега турски, разбира се, те са чудесни и си имат публика. Латиноамериканските са фантастични, но те нямат отношение към българското национално кино. Не бяхме сравнявани с американското кино и сега пристига един филм, чиито бюджет е 800 млн. долара. Аз не знам какво значи за България 800 млн. И изведнъж и при това колеги вътре в гилдията с неистова омраза, със смъртна омраза изведнъж да се сравни един американски филм с 800 млн. с един български филм колко бил донесъл. Донесъл е повече. Защото нямаш капка национално достойнство и не знаеш за какво става дума. Тук не става дума за обикновен хленч. В този смисъл бих искал да попитам и политиците: Когато частните телевизионни канали минаха през вас и през вашата комисия, те минаха с много ясни правила. Те трябваше да вложат 30% от парите си в производство на национално кино, а не национални танци. Моите уважения към всякакъв „Dans” и към абсолютно всякакви други шмекерии, но това просто е безобразие и няма сила, която да ги накара тези пари да влязат в бюджета за кино. Как ще се раздвижи фонд „Кино”. Вие казвате, на ръба на хленча. На ръка на хленча естествено след като не работят механизмите. От една страна, ние живеем в една социално политическа обстановка и държим на ценностите и се опитваме да работят механизмите, а от друга страна, всяко отваряне на уста се съпоставя и то с близки колеги. И изведнъж съпоставка – тия пари ние ще ги вземем, ама ще трябва да ги вземем от театъра. Как ще стане тази работа? Защо от театъра. От какъв зор от театъра. Ама той връща! Кой връща? И става една вътрешна каша. Искам да ме разберете много правилно или играем по някакви ясни правила и играем по тях, или не играем по никакви правила и приключваме всичко и няма смисъл.
Дали това ще бъдат някакви пропорционални намеления вътре в Министерството културата – по 5% на шапка, говоря наизуст, или 50% от киното, ама те ще разберат. Защо 50%? Дайте да го отрежем направо. Така седят нещата, за съжаление. Наистина произвеждаме бели роби. И това трябва да го знае и министъра на финансите. Това са хора, които си взимат шапката и отиват да работят в чужбина. На ден подписвам по 10-15 препоръки на английски език. Ако мислите, че ми е приятно! Съжалявам, че така емоционално говорих.
Иглика Трифонова:
Аз се казвам Иглика Трифонова и съм режисьор на филмите „Писма до Америка” и „Разследване”.
Г-н Дерелиев, този разговор сме го водили много пъти. Страхуваме се. Ние сме много лъгани през годините. Ние извървяхме своя път, защото смятахме, че като се стигне до закон за киното, той ще промени нещата. Минахме през неистово тежки моменти. Минахме през унижения. Ние вече не разбираме смисъла и на изпитанието, в което сме вкарани. Мисля, че изразявам мнението и на голяма част от моите колеги. Ако вие не спазите закона, имайте мъжеството да го отмените. Някой трябва да поеме отговорност. Защото излиза, че дори постигането на закон нищо не означава. На какво да вярваме и как да продължаваме изобщо напред?
Евгени Михайлов:
Уважаеми народни представители, извинявайте, но ако ми позволите само един въпрос към заместник-министър Дерелиев. Той каза, че Министерството на финансите не е взимало отношение към бюджета за кино, нали. (Да.) Тогава, ако Министерството на финансите не е намалило от 19 млн.лв. или колкото е по закон сумата и бройките на 8 в тригодишна прогноза, значи го е свършил някой в Министерството на културата. И ако на вас се дава бюджет, който е с 10 или 12 млн. лв. по-малък отколкото за предходната година, разликата между 102 и 114 млн. лв. бюджет за Министерството на културата изведнъж от тези 12 млн. лв. по-малко дадени за цялата сфера на културата, вътре в министерството явно са отрязани 8.5 млн. лв. от тези 12 млн. лв. се наваксват, като се режат парите за кино. И сигурно това е лесно. Защото всички много добре си дават сметка, че каквото и да направят кинаджиите, на никого няма да „накривят шапката”, както ни показаха през всичките тези години. Защото, ако тръгнат читалищата да протестират, ще стане бум във всяко село, защото ако тръгнат театрите да стачкуват, ще имате местни проблеми и народните представители ще имат проблеми със своите региони. Ако тръгнат кинаджиите да стачкуват, какво ще стане – ще се напълнят форумите с мнения „Добре, че не им дадохме пари да си правят тъпите филми.” Защото в киното има 12 щатни бройки.
В Националния филмов център това са парите за заплати, 0 лв. за капитално строителство – няма къде да изтичат пари. Има само пари за проекти, осигурени по закон. Но, ако се рязнат тези пари наполовина или на 2/3, нищо няма да се случи. Няма да има протести, няма да има социални бунтове, няма да има стачки, няма да има безработни. Просто ще има едни такива, дето 20 години ги будалкат, отново да повярват на нещо.
Въпросът ми е вие в министерството ли така лесно сте решили да ги отрежете тези пари, а ние сега занимаваме неправомерно Комисията по културата, гражданското общество и медиите и министъра на финансите, които може би са големи фенове на киното.
Димитър Дерелиев:
Евгени, общият бюджет на Министерството на културата е 102 млн. лв. Това е гласувано от Министерския съвет. Никакви пари на киното, на театъра или на нещо определено не са рязани. Това е общият бюджет на Министерството на културата.
Даниела Петрова:
Други мнения? Заповядайте.
Иван Павлов:
Искам две неща да кажа, уважаеми депутати.
Първото нещо, което искам да кажа е, че вие видяхте писмото от ФЕРА, подписано от Ищван Сабо. Разбира се, това е много важна подкрепа за Съюза на филмовите дейци и за нас.
Другото, което искам да кажа, че е въпрос на политическа воля. Ако министърът на финансите смята, че тези години са години на „шоу”, няма да има изкуство. Съгласен съм. Значи трябва да изчакаме времето на шоуто – може би една, две, три години и изкуството няма да съществува. Но ако той смята, че трябва да има изкуство, може би трябва да се обърне към Министерството на културата и да отпусне тези необходими за нас средства. Благодаря ви.
Радослав Спасов:
Аз се притеснявам, че в тази ситуация, в която сега всички ние разпалено говорихме, не стана много ясно, че ние не искаме да се пипат парите вътре в министерството – да има някакво преразпределение, за да се ощетяват другите дейности. При това положение ще настъпи конфликт. Това, което ние искахме и го поставихме на срещата с министър Вежди Рашидов е да се обърнем към вас – към Комисията по културата, гражданското общество и медиите, тези пари за които е настъпило някакво нарушение по закон, да могат да бъдат дадени сега за киното. Т.е. да има предложение от ваша страна - това, което е внесено от групата на г-н Данаилов. За нас това е много важно. Защото бюджетът, който се прави за кино е на реални разходи от миналата година. Той не може да бъде по-малък. Това удря производството. За това нашето предложение и нашата молба е да има една допълнителна сума, която да е дадена по закон на киното.
Лютви Местан:
Само една последна дума. Тази теза, която чухме, последната щеше да бъде абсолютно необорима, ако средствата за киноиндустрия, за кино в рамките на предоставения бюджет на Министерството на културата бяха орязани с толкова процента, с колкото процента е орязан общият бюджет. Ако те за миналата година са имали 114 млн. лв., а за тази година имат само 102 млн. лв. на тях са им орязани 10%. Ако вие виждате срещу вашето перо сумата вместо 18 млн. лв. 16200000 лв. сега щяхме да поставим въпроса за компенсирането само на тези 1800000 лв., за да се спази законът.
Аз питам и то високо. Защо след като общият бюджет на министъра на културата е орязан само с 10% - толкова е разликата между 114 и 102, бюджетът за киноиндустрия е орязан с над 50%. Ние трябва да чуем отговора на този въпрос, защото без отговора на този въпрос нашата позиция няма да тежи и пред Комисията по бюджет и финанси, няма да тежи и пред министъра на финансите. Защото идеята е да свършим работа.
Имаме ли отговор на този въпрос, заместник-министър Дерелиев?
Димитър Дерелиев:
Пълното разпределение на бюджета от 102 млн. лв. не е завършило.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Добър ден на всички вас. Казвам се Красимир Велчев от парламентарната група на ГЕРБ.
Искам да започна с това, което каза г-н Данаилов. Той каза, че хората от ГЕРБ сме малко незапознати, буквално казано непросветени специално в този спор. Наистина и в много други спорове, които започнаха да се водят, ние тепърва навлизаме в нещата.
Но! Г-н Кулев, Вие казахте, че през последните 20 години, а може би и в по-кратък период – през последните 10 години около 500 от подготвените кадри в тази сфера 400 са напуснали страната.
Анри Кулев:
Аз говорих само за аниматорите.
Красимир Велчев:
Добре, само за аниматорите. Аз съм доста открит човек и ме подразниха думите: „Да кажем много поздрави на министъра!” Този министър не е от последните 20 години. Мен ме впечатлява речта на г-н Местан. Той много добре се изразява, пламенно и много красиво.
Но, г-н Местан, в последните 8 години хората казаха тук, че това не е проблем от вчера. Този проблем седи последните 20 години.
Г-жа Трифонова каза, че много пъти са били лъгани. От кой? От нас – от ГЕРБ, или от вас. Последните 8 години вие управлявате. На тези хора проблемът не им седи сега. Той седи последните години. Аз разбирам всичко, но такава пламенна реч, такава защита сега когато вече сте в опозиция, не знам каква реч сте държали преди една година, когато бяхте в управлението. Много лесно сега можем да кажем дайте парите. И това, което се каза, че не е въпрос за преразпределение, а искате и държите тези пари да дойдат допълнително, доколкото разбрах, от бюджета на културата.
Добре е да се спази законът. Законът наистина е добре да се спази. Но те казват, че още не са правили разпределение. Аз не знам каква информация имате, но аз вярвам на заместник-министъра, който казва, че тези неща не са направени окончателно.
Аз също като човек и гражданин смятам, че не може по този начин половината да се отреже бюджетът и да се докара една сфера по Закона за културата до ликвидиране, едва ли не. Но не знам какво решение искате в момента, защото се настоява доколкото усещам от колегите, сега, незабавно да се вземе някакво решение от страна на комисията за някакви действия. Аз лично каквото и да се гласува, ще бъде „въздържал се”, защото когато взимам някакво решение, за да не бъдете подведени, за да не бъдете отново излъгани, аз искам за това, за което ще взима решение, да знам, че ще е възможно неговото изпълнение. За това предварително ви моля да не ми се сърдите за позицията, която ще взема, но поемам ангажимента още през следващата седмица да направим среща и с министъра на културата, и със заместник-министрите, за да видим как може – дали чрез преразпределение, дали отнякъде могат да се намерят пари. Но нали не очаквате сега от нас ние да ви обещаем, че ще намерим пари. Има все пак Министерство на финансите, има бюджет. Не можем така своеволно да кажем: Дайте, сега ще вземем парите оттук и ще ги сложим на друго място. Това ще бъде поредната лъжа. Не искам да бъдете излъгани поне от нас.
Аз имам становище по този въпрос. Тези пари, които ви се дават, са безбожно малко за това, за което на вас ви са необходими. Но само с пламенни речи, красиви думи и обещания няма да се реши въпросът. Благодаря ви.
Георги Чолаков:
Г-жо Председател, извинявам се, че за втори път взимам думата.
Казвам се Георги Чолаков и съм председател на Националния съвет за кино и председател на Асоциацията на филмовите продуценти.
Ние дойдохме тук да ви запознаем с един проблем и най-малко искаме да се политизира този проблем. Ние се обръщаме към вас с молба по силата на вашите правомощия и доколкото може една Комисия по култура към Народното събрание да бъде единна да помогне на Министерството на културата и на нас в частност да се намерят 10 млн. лв. и да се изпълни законът. Защото в крайна сметка това, за което се обръщаме към вас е за спазване на един закон, който е приет от Народното събрание, публикуван в Държавен вестник. И доколкото знаем работата и на правителство, и на парламент и на всички държавни органи е да се спазват законите на тази държава. Това ни е молбата – да се спази законът. Нищо повече. Моля ви не го политизирайте въпроса.
Даниела Петрова:
Г-жо Етем, заповядайте.
Емел Етем:
Г-жо Председател, изпитвам неудобство от това, което в момента ще ви кажа за съжаление пред нашите гости, но народните представители демонстрират абсолютно неразбиране на проблематиката. Защо? Признайте си го. Когато не знаете за какво става дума, поне не се обаждайте, не се опитвайте с политически аргументи да обяснявате на хората това, което те искат днес да чуят реално от нас. За какво става дума?
Г-н Заместник-министър, в държавата има една технология по формиране на националния бюджет. Тази технология включва месец май всички ведомства и всички институции, които получават бюджет от държавата, да дадат своите прогнозни цифри и искания за следващата година. Тази година месец май тройната коалиция, подчертавам за колегите от ГЕРБ, тройната коалиция направи необходимото с уговорката, че се намираме в криза и кризата ще трябва да се проследява, ние дадохме нашите прогнозни искания за „Бюджет 2010”. Следващата дата, г-н Заместник-министър, е 30 август, когато отново за всички институции в Република България трябва да предадат в Министерството на финансите своите окончателни искания за „Бюджет 2010”. Попитах преди малко колегата Данаилов какъв проект месец май те са заложили за филмовото производство. Спазвайки закона, проектът е бил 19 млн. лв. От месец май до месец август сигурно някакви промени са настъпили, но днес да ми говори Заместник-министърът, че това не е окончателно решение, че това е една обща цифра. Извинявайте, Вас не ви е подготвил финансовият директор на Министерството на културата. Защото когато месец август всяко едно ведомство си подава своите бюджети за 2010 г. те не са обща цифра и една окончателна цифра, в случая 102 млн. лв. за Министерството на културата, за които вие говорите. Това са дейности, това са политики – програмен бюджет, такъв какъвто от 2007 г. Република България изпълнява – ясно и точно се описва срещу всяка една дейност на Република България в съответния сектор какви финанси се предвиждат. Така че днес не може да заблуждавате колегите насреща, че има една неяснота и в един момент отнякъде ще се появят някакви пари. Защото цифрата, която вие знаете, е 102 млн. лв. Напротив, цифрата е ясна и те добре са си я изчислили – прави 57% по-малко.
Това, което днес ние трябва да направим, уважаеми колеги, е не тук да обясняваме кой колко знае и колко не знае, а да се опитаме по някакъв начин пред тези хора да покажем, че ще се опитаме първо да защитим закона на страната и на второ място, предложението към комисията по проектобюджета е да се спази общото намаление, което е за цялото министерство и към секторите, за да не изпадат в ситуация и да защитават колегите си като казват: Моля ви не пипайте театъра! Моля ви не пипайте паметниците на културата! Сега да не изброявам всички дейности, защото те са изключително коректни. Така и трябва да бъде и не трябва да ги противопоставяме в един сектор професионалистите.
Ние днес трябва да излезем с подобно предложение, а не да се опитваме да политизираме нещата, както се опитаха колегите от ГЕРБ да направят при положение, че не знаят отговорът къде е.
Точно две възможности има: едната е тези 102 млн. лв., които са дадени на Министерството на културата да бъдат разпределени по този справедлив начин - за всички еднакъв процент намаление и вторият вариант е да се намали от резерва, който всеки финансов министър винаги има, когато се разглежда проектобюджета между първо и второ четене, такава е процедурата в България, да намерим възможност да мотивираме да се отпуснат средства на филмопроизводството.
Това са, уважаема г-жо Председател, двата варианта, които днес трябва да коментираме, а не да се опитваме да упражняваме тук някаква риторика два часа. Имаме и други задължения. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Михайлов.
Евгени Михайлов:
Преди малко исках да отправя една реплика към г-н Велчев.
Мисля, че няколко пъти всички повторихме, че не искаме да се политизира. По начина, по който Вие се включихте в разговора, като чели се получи някакво раздразнение, но от друга страна, аз видях, че Вие закъсняхте за заседанието и това, което в началото беше казано, вероятно Вие не сте го чули. Ставаше дума за това, че всички неща, които са ни се случвали през тези 20 години, всички тези лъжи костваха много години на много хора. Накрая през 2003 г. беше приет Закон за филмовата индустрия, който гарантира определени бройки, които държавата да се ангажира да финансира на база на бюджет от предходната година. 2007 г. този закон е допълнен и ние единственото, което искаме сега, е този закон, който между 2004 г. и 2008 г. работи и позволи отново да се започне производство на българско кино, да влязат млади хора в киното, да се спази. Понеже е криза и ако се намалява общо за държавата, или общо за Министерството на културата бихме разбрали, ако по този закон се намалят средствата с еди-колко си процента съизмерно. Нищо повече. Не сме дошли да ви молим за пари и да ви убеждаваме, че киното е необходимо и искаме допълнителни средства. Единственото положение, в което в момента се намираме ние, е, че ви молим да се спазва Закона за филмовата индустрия. Нищо повече. И понеже г-н Лютви Местан каза, че имате два варианта в момента, имате и трети вариант – просто да отмените този закон, за да не пречи.
Реплика ми беше, за да поясня за какво се говори и защо моите колеги са толкова емоционални. Защото наистина в много зали в много Народни събрание на много депутати сме обяснявали всичко това, за да доказваме, че ние не искаме да окрадем държавата и да правим кино.
Стоян Иванов:
Уважаеми Заместник-министър, чудесно е, че говорите за такъв фонд. Но предполагам, че си давате сметка, че това нещо за догодина за която е бюджетът, това нещо няма как да стане просто практически. В тази насока аз се радвам, че министерството ще работи, ще има подкрепата на тази комисия, но тази тема да я оставим за перспективната тактика или стратегия за развитието на културата в България.
Сега да помислим наистина откъде и как можем да реагираме. Защото няколко пъти вече казахте, че бюджетът, който е определен, е 102 млн. лв. В тези 102 млн. лв. са парите за кино. Колкото и пъти да повторите, че не искате да вземете парите от другите пера, ще ги вземете точно оттам, ако бюджетът остане 102 млн. лв.
Въпросът според мен е, ако ще взимаме решение сега комисията да иска, ако има възможност, ако има такива буфери, заложени в бюджета за увеличаване въобще с някаква сума бюджета на Министерството на културата или пък да вземем решение да поискаме от Министерството да направи вътрешно преразпределение, което означава, уважаеми дами и господа, че ще бъдат взети наистина от другите пера. Това е истината и не виждам смисъл да продължаваме повече този дебат.
Разбрах вашето искане. Аз не съм от вашата сфера, но следа отдавна развитието на българското кино. Напълно ви съчувствам и каквото мога ще го направя.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Имам едно конкретно предложение. Общо взето доста се говори. Моето конкретно предложение е да прекратим обсъжданията. Ясни са мотивите на колегите и са абсолютно справедливи. Аз предлагам в едно наше следващо заседание в близките дни в Комисията по културата да направим разговор по въпроса за финансирането на Министерството на културата, респективно финансирането на Националния филмов център, за да можем в една наистина разгорещена атмосфера да продължим да се убеждаваме и да си кажем как ще свършим работата. Те се обръщат към нас, за да ни подсетят, че трябва да изпълняваме закона. Нека да бъде в нашия кръг и да не правим допълнително изостряне на атмосферата. Колегите с право са притеснени, но това не е само в сферата на киното, за съжаление. Благодаря.
Даниела Петрова:
Последно давам думата на г-н Велчев и след това ще гласуваме вашето предложение.
Красимир Велчев:
Аз искам да се извиня. Първо, не съм добре запознат с проблема и го казах, въпреки забележката на г-жа Етем.
Искам да ви уверя, че това може би е единствената комисия, смея да твърдя, в която решенията се взимат почти с консенсус – и с г-н Данаилов и с г-н Курумбашев. Тук имаме много голямо разбиране и когато стигнем до някакви решения, ги взимаме почти с консенсус. Отделен е въпросът, че г-жа Етем почти не присъства на заседанията и може би за това сме ги взимали с консенсус решенията.
Аз подкрепям г-н Данаилов да направим това, което той предложи – да се съберем. Защото иначе малко или много усещам някакво политизиране. Вие също го усещате, а най-малкото вие искате да бъдете използвани за такива неща. Именно за това подкрепям г-н Данаилов да се съберем по тази тема в най-скоро време – в рамките на една седмица, за да си кажем помежду си какви са били проблемите на тройната коалиция, защото техните прогнози бяха, че няма да има криза. Така че ще се съберем членовете на комисията, ще си поговорим и след това ще ви запознаем. Искам само да ви уверя, че и аз съм от хората, които са за спазването на закона. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Аз смятам да подложа на гласуване предложението за прекратяване на дискусията, но преди това бих искала да уверя и гостите и колегите, че дискусията ще продължи в Комисията. Съответно ще бъдат поканени представители на Министерството на финансите и на Министерството на културата. По отношение на кинотворците и кинодейците ще ви моля не като дойде проблема, и не от сега за след обяд, а тази среща трябваше да се проведе по-рано, когато комисията не беше толкова натоварена и се срещна с голяма част от сектора, за който отговаря. От една страна, отправям извинение към вас, че ние не сме ви поканили, но от друга страна, инициативата можеше да бъде от ваша страна. Вратата е винаги отворена. Започнахме в малко по-труден период опознаването и решаването на проблемите. Разбирате, че има дискусия, има разбиране от Комисията. Съвсем добронамерени сме към всички вас.
Антон Кутев:
Г-жо Председател, аз имам процедура различна от тази, която беше предложена. Аз смятам, че ние съвсем спокойно можем да се обединим около мнението, че законът трябва да се спазва и не виждам различие. Тук чух, че едните сме опозиция, другите са управляващи, но няма съмнение, че законът трябва да се спазва. При това положение аз не виждам противоречие в това да направим сега един текст, който за съжаление ще трябва набързо с ваша помощ да импровизираме, в който да препоръчаме на комисията по бюджет и финанси да спази закона и да определи съответното финансиране за следващата година в съответствие със закона в размер на еди-колко си. Няма никакъв проблем да се направи, защото в това не видях съществени противоречия.
За това ви предлагам тази процедура. Щом се иска да се спрат изказванията, да го направим, но процедурата да бъде формулиране на текст и гласуването му сега, а ние след това ще обсъждаме откъде ще дойдат, какво ще се случи и няма проблеми. Важното е, че ние ще имаме становището на тази комисия, но за съжаление това не гарантира какво ще бъде решението на Комисията по бюджет и финанси, но аз ще изляза с чувството, че съм си свършил работата.
Даниела Петрова:
Благодаря за предложението. Ще ги гласуваме едно по едно.
Силвия Хубенова:
Аз мисля, че на всички трябва да стане ясно и на тук присъстващите високо уважавани от мен творци, че крайният срок за подаване на предложения между първо и второ четене изтече снощи в 18:00 часа. Нека да бъдем безкрайно коректни и тук да не си правим политически истории.
В този смисъл искам да кажа и още нещо. Разбирам, че нашите колеги са подали предложение, но ние, за съжаление, все още не сме запознати с него. И в този смисъл, аз мисля, че от тук присъстващите никой не е толкова луд в кавички, да тръгне срещу българската култура и срещу любимата на г-н Местан „българска идентичност”. Ние всички ще ви подкрепим, стига да има законови възможности за това. Ние всички сме категорични, че законът трябва да се спазва.
Даниела Петрова:
Нека да гласуваме първо предложението на г-н Данаилов.
По отношение на прецизиране на текст, можем да гласуваме принципното съгласие за продължаване на дискусията. Сега да губим времето на всички, не е разумно. Ако има готов текст, нека да се гласува.
Лютви Местан:
Правилникът ми дава право на лично обяснение. Два пъти ми бе споменато името.
Даниела Петрова:
Ще получите. Сега Ви моля да не ме прекъсвате.
Тъй като обявих процедура на гласуване, преди това ли искате да дадете лично обяснение или след гласуването.
Лютви Местан:
Г-жо Председател, в изказванията си не съм споменал името на нито една политическа сила, на нито един колега. Ерго няма как да имам принос за политизирането на дебата. Обратно, бях обект на откровено политическо преднамерено отношение, включително и иронията, която се съдържа в израза „любимата на г-н Местан българска национална идентичност”. Бих пожелал всеки му тази идея да бъде любима.
Второ, възможни са три решения:
Пълно спазване на закона.
Редуциране, в смисъл намаляване на бюджета за филмова индустрия процентно на намаляването на брутния вътрешен продукт.
Трети, краен вариант, намаляване с толкова процента с колкото е намален бюджетът на Министерството на културата общо.
Всичко друго е проява на несправедливост. Това е категоричната ми позиция и ако съзирате в това ми изказване политизиране, ще се съглася, че съм политизирал дебатите.
И най-накрая, миналата година колегите имаха 18 млн. лв. Любимата тема за тежкото наследство не може да се използва абстрактно. То трябва да се използва конкретно. Съзнавам, че е огромен политически ресурс, но в случая не работи. Благодаря.
Даниела Петрова:
Мисля, че след като чухме личното обяснение на г-н Местан, можем да минем в процедура на гласуване.
Петър Курумбашев:
Г-жо Председател, аз имах предложение и моята молба е след като подложите на гласуване прекратяване на дискусията, което предполагам, че ще бъде прието от колегите, да подложите моето предложение на гласуване, което аз съм депозирал и много ясно го изложих пред колегите.
Предложението е внесено от г-н Данаилов и от мен, за да спазим срока, който е изтекъл вчера в 18:00 часа.
Предложението е за това бюджетът да бъде отново 18 млн. лв. за Националния филмов център. Съответно сме предложили бюджетът на Министерството на културата да бъде увеличен от 102 на 116 млн. лв., от които 9 млн. лв. за кино и 5 млн. лв. за капиталови разходи, за да може това да бъде отчетено в цялостния бюджет.
Аз ви помолих това мое предложение сега да бъде гласувано, така че искам да ви помоля след като прекратим дискусията, да подложите на гласуване това наше предложение.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, има две предложения. Ние трябва да се съберем и да обсъдим и предложенията на г-н Местан и това, което каза, вътре в комисията. Това е резонно предложение. Сега се предлага да пишем някакви текстове. Няма да стане. За това предлагам да гласуваме предложенията по реда.
Даниела Петрова:
Подлагам на гласуване предложенията в поредността, в която са постъпили отзад напред.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Курумбашев за гласуване на предложение за увеличаване на бюджета.
Реплика:
Трябва да се посочат конкретните цифри.
Даниела Петрова:
Как мога да посоча цифри, след като ги нямам пред себе си.
Антон Кутев:
Не става въпрос да посочвате цифри. Вие казахте едно изречение, което наполовина е свършено. Имам предвид предварително да формулираме ясно изречението, за да знаем какво ще гласуваме.
Петър Курумбашев:
Г-жо Председател, ако позволите да дам формулировката. Нашето предложение е следното:
Да се промени бюджетът на Министерството на културата от 102 на 116 млн. лв. както следва: увеличение от 14 млн. лв. от които 9 млн. лв. за увеличение на бюджета на Националния филмов център и 5 млн. лв. за капиталови разходи за Министерството на културата.
Моля да го подложите на гласуване в този вид, в който сме го внесли, тъй като така или иначе ние не можем да гласуваме нещо друго, тъй като до 18:00 часа вчера това е единственото предложение, което е вкарано.
За това в този вид, в който ви го казах, ако можем да го гласуваме, защото аз смятам, че мнението на Комисията по култура ще има тежест пред Комисията по бюджет и финанси. Там то може да бъде отхвърлено, но все пак особено ако се вземе с консенсус такова решение или с голямо мнозинство, то ще има своята тежест. За това молбата ми е след като прекратим дискусията, да подложите на гласуване това мое предложение.
Даниела Петрова:
След като то няма да има правна стойност, а ще има информационна стойност за Комисията по бюджет, защо да го гласуваме.
Красимир Велчев:
Колкото и да не сме просветени, това са някакви подвеждания. Ние да казваме колко да бъде бюджета, утре ще трябва всяка комисия да казва колко да бъде бюджета на здравеопазването и т.н. Това е пълна безсмислица.
Реплика:
Г-н Велчев, това е работата на комисията.
Красимир Велчев:
Г-н Данаилов има ясно предложение – да седнем и да го обсъдим с документи.
Даниела Петрова:
Колеги, да продължим с гласуването.

Евгени Михайлов:
Уважаема г-жо Председател, позволете ми в нарушение на вашия правилник имам процедурно предложение към моите колеги.
Колеги, призовавам ви да благодарим за изслушването и да си тръгнем, за да не ставаме свидетели и участници в каквото и да е противопоставяне. Ние не сме го желали, не го искаме. Каза се, че решенията се взимат в тази комисия обикновено с консенсус. Нека да не разрушаваме консенсуса, особено ако трябва да се спазва законът или не, за да може комисията спокойно да вземе своето решение, но ние да сме отвън. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Комисията ще обсъди и ще получите информация какво е решението й. Благодаря ви.
Първо гласуваме предложението за прекратяване на дискусията.
Останалото ще гласуваме на следващо заседание, за да могат да се изготвят текстовете и да се гласуват конкретни предложения.
Който е за прекратяване на дискусията, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Антон Кутев:
Г-жо Председател, не разбрах какво стана с процедурите. Имаше процедури за гласуване. Какво се случи?
Даниела Петрова:
Прекрати се дискусията.
Антон Кутев:
Като се прекрати дискусията, започва гласуване понякога. Не винаги разбира се.
Даниела Петрова:
Бихте ли формулирали становището относно предложението, което искате да направите.
Петър Курумбашев:
Аз казах моето предложение и ще ви бъда благодарен, ако го подложите на гласуване. Нека да го гласуваме поне само в частта за киното. Няма ги колегите от киното. То е просто да бъде спазен закона и както е била субсидията 18 млн. лв. да бъде и за 2010 г. 18 млн. лв., като респективно със съответната сума се завишава и бюджета на Министерството на културата. В този смисъл е и предложението, което сме депозирали вчера. Аз продължавам да смятам, че нашето мнение може да няма правна стойност, но със сигурност има морална и качествена стойност пред която и да е друга комисия. Когато ние им кажем, че Комисията по култура има такова мнение, ако вие искате не се съобразявайте. Залата също не е длъжна да се съобрази. Но в крайна сметка, ако го чуят по този начин, ще има своето влияние. Това е.
Ако решите да го подложите на гласуване, ще ви бъда благодарен.
Антон Кутев:
Ако трябва да го формулираме, според мен, текстът може би трябва да звучи така:
Комисията по култура, гражданско общество и медии препоръчва на комисията по бюджет и финанси да осигури спазването на член еди-кой си от Закона за филмовата индустрия и да завиши субсидирането на Националния филмов център с еди-колко си или до еди-каква си сума в съответствие със закона.
Ако някой има друга редакция, да ме поправи.
Красимир Велчев:
Г-н Кутев, все пак не е ли по-добре, ако толкова държите на тази редакция, тя да бъде, че призоваваме да се спазва законът. Но точно с колко пари и как да се увеличи, мисля, че не сме толкова добре запознати. Аз в момента не мога да гласувам нещо, което не съм чел.
Антон Кутев:
Законът не се спазва по принцип.
Красимир Велчев:
Да гласуваме, че препоръчваме да се спазва законът. Но с колко и как да се увеличи бюджетът, тук не сме Бюджетна комисия.
Даниела Петрова:
По-скоро можем да формулираме една препоръка при разглеждане на второ четене на бюджета, да се има предвид, че по отношение на филмовата индустрия да се спази Закона за филмовата индустрия със съответния член, защото имаме опасенията, че към настоящия момент бюджетът е драстично орязан и не е спазен закона. Но това е наша препоръка в крайна сметка.
Петър Курумбашев:
Това е добре и това кореспондира с предложението за 18 млн. лв., защото като миналата година е било 18 млн. лв. и препоръчваме да спазват закона. Макар че ми звучи зверски една комисия да казва на друга комисия да спазва закона.
Проф. Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги, аз много моля да приключим днес този разговор. Идеята е не да си правим номера, а идеята е да разгледаме по-обстойно този въпрос, макар че разбивката в министерството все още я няма. Тя в края на краищата се предлага от Министерството на финансите. Аз съм за това да поговорим нормално, по-мъдро как бихме могли да осигурим тези средства. А не само да дадем заявка, че искаме с тенденция това да не стане. Защото е известно, че е много трудно да се пробие Бюджетната комисия, но ако имаме достатъчно аргументи, може да стане. Сега трябва ли да говоря, че в края на краищата зависи и от личностите, които сме тук в тази комисия и всеки би могъл по някакъв начин да се опита да въздейства, да помогнем на Министерството на културата. Защото те имат нужда от такава допълнителна субсидия, убеден съм. При един по-нормален разговор да направим това. Да не казвам, че сега и в дневния ред нямаме точка обсъждане на бюджет, а имаме изслушване. На следващото заседание в дните преди да започне обсъждането на бюджета в Комисията по бюджет и финанси, да се съберем да поговорим, за да видим в каква посока може да се помага. Предложенията ние сме ги дали и те са неотменна част и ние ще вървим да ги защитаваме с г-н Курумбашев по някакъв начин в Комисията по бюджет и финанси.
Можем сега да решим да изискваме да спазват Закона за филмовата индустрия, но това да го направим в един по-нормален тон и в една по-малка зала. Целта е да можем все пак да помогнем.
Даниела Петрова:
Ако сте съгласни, да го оставим за следващата седмица. Да поканим представители на Министерството на финансите, като предварително им се даде възможност да се подготвят и да ни дадат тяхната позиция. Същото и от Министерството на културата. Като имаме съответния текст от закона колегите ще се подготвят по-добре и ще имаме една ползотворна дискусия.
Подлагам на гласуване това мое предложение. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г.
Този закон е разпределен в нашата комисия като помощна. Давам възможност на вносителите да ни представят законопроекта. Заповядайте.
Костадин Манев: председател на Патентното ведомство на Р. България
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният законопроект има няколко съществени момента от гледна точка на изменение на съществуващия Закон за марките и географските означения. Едното направление се отнася до усъвършенстване на текстове, които касаят практиката, до усъвършенстване на производството и съхранението на базата данни до преминаване към пълна автоматизация на административния процес по регистрация на марки и географски означения в нашето ведомство.
Второто по-съществено е преминаване от една съществуваща система на регистрация на марките в България, при която се провежда екс официо материална експертиза от страна на Патентното ведомство към така наречената опозиционна система, при която тази експертиза, отнасяща се до материалните критерии за това дали една марка може да бъде регистрирана или не, ще бъде извършвана именно в процеса на тази опозиционна фаза от производството при искане и при подаване на опозиция.
Какво целим с това? Целим приближаване на националното регистрационно производство до това, което съществува по силата на Регламент 207 от миналата година, който всъщност е приемник на стария Регламент 94 от 1994 г. за регистрация на марка на Общността, по която се регистрират марките на Общността, действащи на територията на България и с която всички ние българските предприемачи, българските правни субекти също трябва да се съобразяват. Идентичният правен режим надявам се да доведе до по-съвършена, до по-бърза и по-ефикасна закрила на марките в България, които се продават по национален ред и това ще направи в известна степен и по-конкурентноспособни нашите български предприемачи.
Готов съм да отговоря на въпроси, ако съществуват.
Даниела Петрова:
Имате думата за въпроси, колеги. Виждам, че част от текстовете, които са посочени, са във връзка с хармонизиране на законодателството. Правилно ли съм разбрала.
Костадин Манев:
Да, точно така е. Има текстове, които са свързани с хармонизацията, въпреки че ние не сме длъжни да въведем точно тази система. Точно на това исках да акцентирам вниманието, че преминавайки към тази опозиционна система, която съществува в някои от европейските страни членки, но по която са регистрирани над 500 в момента действащи на територията на България марки. Мисля, че за всеки един български правен субект ще бъде по-лесно да съблюдава един и същи режим както по регистрация на марка на общността, така и като национален български ред. Ето защо считаме, че по този начин наистина ще бъде подпомогнат и облекчен този процес при придобиване на изключителни права върху марките като средство за пазарна реализация и реализация на икономическите интереси на българския бизнес.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Благодаря на гостите за търпението. Закривам заседанието.

Председател:
Даниела Петрова