1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г.
2. Разни.

---

Днес, 16.12.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата - Димитър Дерелиев, заместник-министър, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна и Ивелина Колева; от Министерството на труда и социалната политика – Смела Нинева, началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения”; от КНСБ – Елка Пенкова.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги и гости,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма. Моля да гласуваме дневния ред. Благодаря ви. Приема се единодушно.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г.
Предполагам, че сте се запознали с текста, който предлагаме заедно с още двама колеги народни представители.
В мотивите към законопроекта сме изложили каква е всъщност причината да се направи това изменение и допълнение в Закона за закрила и развитие на културата. Касае се за уеднаквяване на процедурата по назначаването и провеждането на конкурси.
Към настоящия момент във връзка с отправените сигнали се установи, че в определени училища и в определени културни институти има работещи по трудово правоотношение, които са с безсрочни договори, други са със срочни договори. С цел уеднаквяване на процедурата и провеждане на конкурсите наново във всички културни институти се правят тези предложения. Това няма да се отрази върху финансовата рамка.
Работниците, които са в трудови правоотношения и служителите в българските културни институти в чужбина запазват своите трудови правоотношения до изтичането на договорите им.
Това е съвсем накратко.
По отношение на поисканите становища от наша страна, постъпило е становище от Министерството на културата, за което ще дам възможност на г-н заместник-министър Дерелиев да ни запознае.
Постъпило е становище от Министерството на труда и социалната политика. То е съвсем кратко и ще ви го прочета.
„Министерството на труда и социалната политика няма забележки и предложения по постъпилия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.”
Давам думата на г-н Дерелиев да изрази становището на Министерството на културата.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз ще предам официалното становище на Министерството на културата, адресирано до Председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, подписано от министър Вежди Рашидов.
Министерството на културата подкрепя направените със законопроекта предложения за промени на Закона за закрила и развитие на културата. С направените предложения се постига законовата регламентация за срочността на правоотношенията на служителите в държавните културни институти в чужбина, като се запазват заварените към момента на влизането на закона в сила трудови правоотношения на работниците и служителите в държавните културни институти в чужбина до изтичане на техните срокове.
Предложенията не са само за държавните културни институти в чужбина. Предложенията са за създаване на задължения на министъра на културата да обяви конкурси за директори на всички държавни културни институти в определен срок след влизането на закона в сила, създава възможност за последователно провеждане на принципите на конкурсното начало. Това е водещото в предложението за изменение на закона.
Към настоящия момент 21 директора на държавни културни институти са назначени с трудови правоотношения за неопределено време – безсрочни договори.
Приемането на направените предложения за законодателни промени е с цел да се създаде реална възможност за преодоляване на съществуващата неравнопоставеност между ръководителите на държавните културни институти и последователно провеждане на принципа на конкурсното начало при тяхното назначаване, залегнало в Закона за закрила и развитие на културата.
Имаме някои предложения за прецизиране на текста на § 9а, но това ще направим между първо и второ четене на законопроекта.
Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Давам възможност на представителя на Министерството на труда и социалната политика, ако желае да вземе отношение по законопроекта.
Смела Нинева:
Министерството на труда и социалната политика поддържа становището си, с което вие запознахте членовете на комисията.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Давам думата за изказвания и въпроси. Заповядайте, г-н Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги,
След като се запознахме с мотивите на внесения проектозакон за промени в Закона за закрила и развитие на културата искам да кажа, че по принцип това предложение трябва да бъде подкрепено.
С предложеното изменение за промяна в чл. 17, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата нищо няма да се промени, защото и сега те се назначават за три години. Това произлиза от текст на Кодекса на труда. В чл. 68, ал. 1, т. 1 на Кодекса на труда е записано: „определеният срок не може да бъде по-дълъг от три години, доколкото в закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго.”
Става въпрос, че текстът не носи никаква промяна, тъй като Кодексът на труда го изисква и е така.
Никъде обаче не е посочено, че работниците и служителите в културните институти в чужбина имат или нямат право да кандидатстват и да бъдат назначавани за нов следващ тригодишен мандат. Аз имам предвид за служителите. Директорите на културните институти в чужбина по закон се назначават за четири години. Казвам това, защото мисля, че по-добре би било да се приеме без ограничение на мандатите, тъй като от практика знам колко трудно се намират подготвени технически работници и служители за тези длъжности. Например, в Културния институт в Италия и до ден днешен няма назначен счетоводител. Това е изискване по закон. За две години и половина откакто създадохме Културния институт не се намери счетоводител с италиански или с развален английски. Все пак се работи с италианци, с банки и т.н. Командироваме непрекъснато счетоводителката на нашия институт във Виена – Лихтенщайн, за да поддържа книжовността, тъй като сме патили от самодейност в тази отчетност.
В този смисъл предлагам да има възможност все пак кадрите да бъдат преназначавани за следващи три години поне. Досега не е имало някаква мярка, която да забранява такова нещо, но смятам, че би могло да се запише ясно и да се даде възможност за решаване от страна на ръководството на Министерството на културата при такива случаи.
Що се отнася до предложения § 9а аз предлагам да подкрепим мотивите на вносителя за въвеждане на задължение да се обявят конкурси за директори във всички културни институти. Тук става въпрос за една група. От 114 второстепенни разпоредители 21 са на безсрочни договори. Това са главно директори на училища по изкуства с малки изключения. Това винаги ни е създавало големи проблеми, тъй като примерно Националната художествена гимназия, Гимназията за приложни изкуства се явяваха на конкурса регулярно за сметка на други. Това създаваше напрежение между самите ръководства. Поинтересувах се кога се е случило това деяние. Те са назначавани след конкурс на постоянен трудов договор. Освен със забележки никакво друго решение да направи дори министъра по отношение на някаква мярка в добрия смисъл на думата, която да респектира даден директор на дадена гимназия, защото противоречия във всеки колектив често се случват. Не винаги правата страна е ръководството в лицето на директора. Но трябва да се има предвид, че в училища, които са извън столицата като Широка лъка или училището в Котел – казвам тези две, защото все пак другите са в областни центрове с малки изключения, поводът за да бъдат назначени на постоянен трудов договор е трудното намиране на директор на училището. Аз тогава възприех тази мярка, защото все пак са показали качества тези директори в дадения момент. Трябва да се има предвид сложността на това постоянно на всеки три години обявяване на конкурси и търсене, ако не стария, то следващият, които ще се кандидатира за директор. Имат право много хора да се кандидатират. Но това е голям проблем.
В предишното Народно събрание ние предложихме промени в закона по няколко направления. Беше прието само за националните културни институции директорите след конкурс да бъдат назначавани за пет години, което е нормалната европейска мярка. Тогава аз предложих още нещо, но не беше подкрепено.
Директорите на другите културни институти, например сценични изкуства, не говоря за националните институти, които са на друг режим, предложих да бъдат три плюс три по преценка след третата година от ръководството на Министерството на културата. Ясно е, че на четири години кабинетите се сменят. От данните, които и сега могат да извадят колегите от Министерството на културата, от конкурсите, които проведох в 2006 г. се оказа, че над 80% са старите директори, които са спечелили конкурсите и регулярно на три години се явяват след влизането в сила на Закона за закрила и развитие на културата поради липса на обучени кадри. Защото всички говорим за мениджърство, за ръководство на театър, но не само в своята програмна част, а и това как да живее един театър. Сега един от най-добрите директори и това мога да го потвърдя, на територията на България са директори именно от тези първи и регулярно на три години явявали се на конкурси. Какво се получава, за което искам да предупредя уважаемите колеги от министерството.
Конкурсите в по-голямата си част са направени. Есента има една друга част. Една година и половина ще има спокойствие. В края на втората година ще започнат официални и неофициални жалби към съответните директори от редовното недоволство от група или индивидуални артисти към съответния ръководител. Просто това си е практика от години наблюдаване. В този смисъл го споделям това. Тогава ми беше отказано.
И още едно предложение. В европейската практика в националните културни институти се назначават граждани творци на съответната държава със значение национално и най-малко европейско. Например, във Франция в големите културни институти няма конкурс за директор на Лувъра или конкурс Гранд пале и Пти пале. Бившият посланик във Франция, който беше до 2007 г. сега е директор на такава институция.
Ставаше въпрос в едно от тези предложения за културните национални институти министърът да има право да кани именно хора с доказана биография със своя програма и да определи кой да поведе такава културна институция. Защото сега какво излиза.
Според мен не е редно да ти се явява, примерно за Народната опера Гюзелев и човек, който години наред е бил заместник-директор на Операта и който няма никаква творческа биография, защото има съответното образование и има право да кандидатства. Тогава това бяха доводите.
Казвам го това, защото тогава комисията не прие тези две мои предложения поради какви причини не ми е известно, сега говорихме с г-н Дерелиев, че трябва да се направят поправки или нов Закон за закрила и развитие на културата. Просто този вече дава фира. Извинявайте за грубата дума. И тъй като се очакват нови промени, които министерството иска да направи и в сферата на сценичните изкуства и т.н., трябва да се работи за нов закон.
Искам да кажа също, че отговорността не е в група граждани, които са поканени за участват в един конкурс като жури и министърът да подпише, като казва: Обърнете се към журито, то е виновно. Отговорността за националните институти трябва да бъде персонална на министъра, който е работодател, а не носи морална отговорност, защото така е решило журито. Те са написали точки и ето какво излиза. В този смисъл бихме могли да помислим за това.
По принцип сега приемаме тези промени, за да се уредят нещата. Противоречията, особено в училищата, са много големи. Вече ви казах защо някъде се е пристъпило към назначаване на постоянен трудов договор. Трябва да се види каква ще е реакцията. Не се намират лесно директори на нашите училища по културата. Много е трудно. Особена е спецификата.
Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други колеги? Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Ще подкрепим законопроекта.
Преди заседанието зададох следния въпрос на служителите от Министерството на културата. Колко са хората, които са по чл. 17, ал. 5, т.е. хората, които работят в културните институции в чужбина. Те ми казаха, че са около 33 човека. Според мен, хубаво би било Министерството на културата на едно от следващите заседания да ни представят информация за това какво работят тези хора, с какво се занимават, какви инициативи имат. Защото нека да не забравяме, че от две години ние сме в Европейския съюз. Вратите са отворени, посещения на театри, филми, фестивали и т.н. – това се определя от пазара. За мен по-голямата част от тези служби, тъй като съм имал допир с тях, във Виена и на много други места през годините като народен представител и от друга страна като човек, който сам е подпомагал различни проекти, мога да ви кажа, че в голямата си част това са хора, които дори пречат на голяма част от инициативите. За това искам да поставя този въпрос на Министерство от на културата, имайки предвид, че това са много разходи, дали наистина тези хора в някакви рамки тези бройки могат да бъдат съкращавани. Предлагам да се осмисли тяхната дейност, защото в огромната си част те са едни чиновници, които нямат нищо общо с културата и с други неща. Аз съм имал безкрайно много допир с тези хора и за това твърдя това нещо.
Проф. Стефан Данаилов:
Ще си позволя да отговоря. Мисля, че неправилно тръгнаха нещата около работата на културните институти. За това малко вина има и господин Министъра. Първо, освен Московският културен институт и този, който е във Виена – Лихтенщайн, бройките са трима човека, като по закон единият е главен счетоводител. Фактически има директор и сътрудник. Ако погледнете в сайтовете, защото това съм го чувал и преди, каква функция имат, Министерството може и добре би било да направи извадки от това, което са правили културните институти за миналата година или за тази година – това, което се отчита регулярно, за да се запознаят народните представители и да видят за какво става въпрос.
При това средствата, които се отпускат за културните институти са заплати, като заплата на директора на института е на ниво „домакин в посолство”. Това беше голям скандал. Не можах да вдигна поне заплатата на директора, който е човекът, който главно носи багажи. Другите са с ранг на градинари и готвачи. Наистина си задавам въпроса. Не може ли без счетоводител. По-добре да отиде още един сътрудник, за да помага в дейността. Не може, законът го изисква. Двете институции, които са с повече персонал – между 4-5 бройки, това са културните институти в Москва и Виена. Средствата, които се отпускат са заплатите, които вървят по Закона за дипломатическите служби, командировките. Аз заварих културни институти без едно превозно средство. А функциите, които има този културен институт е да ходят до летищата да взимат изложби, да ги карат до съответните помещения и хамалска дейност. Аз съм го казал на много хора, които смятат, че това е престижно, за мен е трудно престижно, защото се занимават с хамалска дейност и разбира се, това което е основната им работа.
Освен това, ние плащаме наеми за помещения. Примерно, в Прага Българският културен център се помещаваше в българско училище в края на града. Кой ще отиде в български културен център в края на града. Тогава се намери друго помещение в центъра на града, за да има и витринна част.
С изключение на Лихтенщайн, който струва много пари на България за издръжката, тъй като това е национален паметник на културата и австрийската държава настоява да бъде поддържан както трябва. Там за 3 години над 400 хил. лв. сме инвестирали за ремонтна дейност.
В другите културни институти – в Скопие, в Берлин, и други са в сгради, за които ние плащаме наеми. За съжаление нямаме наши помещения. В този смисъл средствата, които се дават – 9 млн. лв. или нещо такова, са именно за това.
Но в същото време програмите, които подпомага Министерството на културата, са добри. Вижте миналата година какво е направила българската култура във Франция. Държавен симфоничен оркестър в залата на ЮНЕСКО. Изложба на икони в един току-що открит замък. Три театъра, Българската азбука, плакатите, като сме използвали средства от комуникационната програма на Министерството на външните работи, за да можем да покажем българска култура. Защото каквото и да говорим, за да наемеш един салон в Париж, който е горе-долу на ниво на зала България искаха 26 хил. евро наем с подпис, че отговаряме, ако нещо се случи с някой от столовете в залата. Тогава отказахме и отидохме за 5 хил. евро в залата на ЮНЕСКО.
Но наистина е добре да се направи информация за това какво всъщност се извършва от българските културни институти, за да се запознаят народните представители. Аз не искам да защитавам героически културните институти. Но едно от добрите неща, които през годините се съхраниха, това са културните институти. Има решение на по-предишното правителство за откриване на културни институти в Белград, Атина, Тирана и Лондон. За съжаление ние нямаме помещения. Имаше голямо желание да се направи културен институт дори като филиал на Парижкия в Брюксел. В края на краищата там е европейската столица в момента. Аз лично гледах три помещения, но имаше вход контрол. Нали знаете, че никой няма да отиде, след като трябва да се влиза с карти. Така не се реализира това наше желание.
Аз се извинявам, че отнех от времето, но трябваше да дам някои обяснения.
Михаил Михайлов:
Обичайната практика в Европа, като говоря за държави от нашия калибър, не говоря за Гьоте институтите, за Сервантес където са съвсем други измеренията, а говоря за държави от калибъра на Чехия, Унгария, които са съизмерими като територия и жители, няма такава практика. Аз съм се интересувал доста, защото и в предишното събрание много сме спорили за това. Аз съм изнасял данни примерно за Виена какво се изнася по линия на Лихтенщайн и колко по линия на частните инициативи. Съотношението е 4:1. Пазя нещата и мога да ви ги покажа. Същото беше и за Италия. Същото беше и за Полша. Т.е. там където нямаме хора – по линия на non profit организациите, по линия на самите театри си има достатъчно много културни прояви, които се организират и за които държавата няма ангажименти и не плаща. Единствено от посолството, ако трябва да отиде домакинът да посрещне театъра, да покаже къде е хотелът и т.н. Но това го изпълнява домакинът, който е от посолството. Защо трябва да има хора, да има институции, защото в огромната си част те вършат такава работа. Изкуството е не до това как ще го организираш, а до възможностите дали има какво да покажеш и начина по който ще го направиш. Това е. Не трябва да се измерваме с някакви гиганти. Нещата са съвсем други. Има мегаломания навсякъде българското да бъде. Просто в момента ние сме в Европейския съюз, вратите са отворени, ако има инициативност, ако има подкрепата на държавата и дай Боже да дойдат по-добри времена и естествено, че ще е хубаво. Просто плоскостите, на които говорим са различни.
Проф. Стефан Данаилов:
Да, но нали все пак има държавна политика в сферата на културата. Кой от частни инициативи ще направи организация за събития по време на 24 май, за да се случи това. Напротив, контактите ни с Щатите са слаби, защото те нямат държавна институция, с която да се направи международен договор, за да има основание българската държава да инвестира в културни дейци, които да отиват и да показват нашата култура в Щатите. И обратното.
Аз мисля, че това, което говорите е крайно. Както ви разбирам все едно да закрием културните институти. Не бива това да се прави.

Михаил Михайлов:
Не говоря за закриване, но всичко трябва да бъде съобразно мащабите ни.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Дерелиев, заповядайте.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
В хода на обсъждането на Законопроекта за изменение на Закона за закрила и развитие на културата се засегна една много важна тема, с която се занимаваме ние в Министерството на културата, за което ще ви информираме и вас. Започнали сме разговори, консултации и анализи за подобряване на дейността на българските културни институти в чужбина. Въпреки някои успехи, за които министър Данаилов говори, е много важно. Например, миналата година във Франция това масирано присъствие на българската култура според нас помогна в значителна степен за успешното представяне на Ирина Бокова и избора й за генерален директор на ЮНЕСКО. В Париж за тези български инициативи все още се говори във Франция. Те са забелязани и се помнят.
Като цяло ние не сме удовлетворени от резултатите, които дават българските културни институти в чужбина. Според нас, има какво да се направи в тази посока. Много често те се схващат като едно място за събиране на българите зад границата, а не както трябва да бъде, според нас, за представяне на българската култура зад граница. Без съмнение тези центрове или институти трябва да се обогатят с информационно запознаване с достиженията на България. Например 10 процентният данък, който е едно изключително постижение на нашата държава, никой не го знае в Западна Европа. Струва ми се, че подобна икономическа информация тези центрове трябва да дават.
Също по линия на културния туризъм ние смятаме, че съвместно с Министерството на външните работи има какво да се направи.
Но както вече казах, работим по една промяна във функциите и целите на българските културни институти в чужбина, с което ще ви запознаем в следващите няколко месеца. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други становища? Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
От една страна разбирам логиката и мотивите на закона по отношение на това да се изравнят условията и всички да минат на конкурси. Принципно смятам, че това е правилно. От друга страна, се опасявам, че това всъщност ще се превърне в един от начините за подмяна на определени хора не само на принципа на професионалността. Защото, за съжаление, аз лично не мога да бъда убеден в начина, по който ще бъдат проведени конкурсите. В края на краищата като обявим 21 конкурса наведнъж за един куп хора, проф. Данаилов е прав, че има места където щем не щем пак същите ще изберем по простата причина, че няма други. Но има и други места, за които аз имам своите опасения за това как ще бъдат проведени конкурсите. И тъй като, за съжаление, за последната половин година кадровите промени – самоцелни кадрови промени, които често пъти имат чисто политически характер и далеч не винаги са достатъчно обосновани от гледна точка на дейността, ги виждаме достатъчно често, аз някак си не мога да придобия увереността, че това няма да се случи и в този случай. Т.е. много ми е двояко отношението към предложението, защото от една страна, разбирам логиката, че наистина всички трябва да минат на конкурси и че това по някакъв начин трябва да се направи. Това ми е ясно. Но в същото време обаче имам своето опасение за начина, по който ще бъдат проведени конкурсите. Така че не съм убеден, че мога да подкрепя закона в този вид. Не ми е достатъчно ясно как ще стане това. Т.е. обосновавам защо ще се въздържа в този случай. Имам опасенията, че конкурсите, които ще се проведат сега за 21 директора, които са на безсрочни договори, че когато става дума за политически промени в смисъл, че има хора, които е добре новата власт да си ги смени, за да знае, че държи контрола. Тук обаче не става дума за това. Тук става дума за професионално ниво. Не съм убеден, че можем да гарантираме професионалното ниво на конкурсите. От тази гледна точка засега ще се въздържа при това гласуване. Надявам се между първо и второ четене да ми се изяснят по-добре нещата.
Даниела Петрова:
Аз си мисля, че конкурсното начало ще даде по-добрата възможност.
Красимир Велчев:
Г-н Кутев, по тази логика нищо да не правим, защото се опасяваме нещо да не се опорочи. Винаги има такава опасност. Но по-голяма порочност от това да има 21 човека на безсрочни трудови договори и никой да не може да ги пипне, по –порочно от това няма. Трябва да се явят на конкурс.
Освен това, изтича мандатът им. Дали ще бъде три плюс три, както каза г-н Данаилов, дали ще бъде три плюс пет, няма толкова значение. Въпросът е, че изтича мандатът и същият може да се яви отново на конкурс. Явява се, защитава си нещата. Дали в комисията ще преобладава мнението на ГЕРБ не е толкова важно.
Антон Кутев:
Точно в това не съм убеден – че не го правите точно за това. Защото ми е много ясно, че ако вашият мандат е четири години, ако срокът е три години, елементарната сметка е три плюс половин прави три и половина, което ще рече, че вие сега правите конкурса, след три години, ако си изкарате мандата, правите пак конкурс и оставате след вас. Трите години са идеално изчисление за това да покажат определени кадрови решения.
Красимир Велчев:
Защо вие да имате такава презумпция, а ние да я нямаме.
Антон Кутев:
Това е ваше предложение. За разлика от вас аз нито имам възможността, нито желанието да ви налагам решения. Аз ви казвам моите опасения. По логиката на това, че вие сте болшинство и ще решите това, което си искате. Това не пречи да имам съмнение, както и не пречи в момента в който започнат назначенията да седя и да досаждам защо точно този сте избрали. Защото съм убеден, че моите опасения в определена част, не във всички 21, но в част от тях ще се сбъднат. Така че моята функция на опозиция ще продължа да си изпълнявам и да ви питам защо назначихте точно тези, а вие вашата функция на управляващи ще си изпълните като назначите хората, които сте решили. Но това не означава, че трябва да ви се радвам, че ще смените 21 човека. Аз продължавам да казвам, че нямам гаранцията, че конкурсите ще бъдат проведени както трябва. И по тази логика съм в правото си да се въздържа. Мисля, че го обяснявам напълно коректно. Не правя политическа сценка, а просто обяснявам защо имам моите съображения и съмнения.
Проф. Стефан Данаилов:
Във всеки конкурс може да има подозрения. Тогавашното подозрение за предложението три плюс три беше от колегите от СДС и от други от опозицията, че се гласи работата така. Но в случая е много важно какви ще бъдат критериите, които ще трябва да покриват кандидатите, от една страна, и разбира се, винаги има неудовлетворение от явяването на еди-колко си, а печели един. Но да се надяваме, че всичко ще мине добре. Но имайте предвид, че първо не са толкова много кадрите ни в тази сфера на културата, за да можем да ги делим на гербаджии и други. Аз знам кои са гербаджии в сферата на културата и моите уважения към тях. Аз съм клиширан, знаят ме, но никога не съм гледал на нещата от страна на БСП. И практически ръководните дейци на културните институти са тези, които до голяма степен аз заварих и практически с конкурсите те отново продължиха своята работа, защото няма толкова кадри. Примерно, аз наблюдавам програмите на трима. Чел съм програмите за Националната опера, което беше голям проблем, и знам за какво става въпрос. Чел съм и две програми за чуждестранно изкуство. Кьорав да си, ще видиш кой е по-читавият. Аз не подозирам комисията, че може да направи интрига. Разбира се, че такива съмнения може да има, която и партия да е на власт. Но тук става въпрос за един некадърен човек, който попада в ръководството на една такава структура и обира пешкира, за съжаление, политическият кабинет на съответното ведомство.
Нека да не се подозираме безкрайно, макар че в другите сфери камбаната бие и човекопадът е много голям. От тази гледна точка по-младият мой колега Антон е длъжен да го каже. Нека да го чуят от министерството, че той ще дебне като орел.
Но пак да повторя. Параграф 9а смущава хора. Вече ми се обадиха. Аз не случайно зададох въпроса на г-н Дерелиев като юрист - забранява ли законът те да си кандидатстват на нормални начала, след като покриват критериите. Мисля, че няма някаква граница за това. Ако сме в академичната общност, на мен вече не ми дават право да участвам в никакви ръководни органи, защото съм дърт. Говоря за по-възрастните директори на нашите училища.
Даниела Петрова:
Има ли други, които желаят да се изкажат. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз искам да се присъединя към това, което каза колегата Кутев и ще се мотивирам с това, което се случва в други министерства. Аз силно се надявам, че точно сферата на културата няма да бъде политизирана. Тя е последната от всички министерства, в което се надявам, че може да има такова грубо вмешателство на политиката, но опасенията, които идват от § 9а са от примери, които мога да ви дам от други министерства.
Ако Стефан Данаилов го нарече „човекопад”, аз мога да ви кажа, че такава сеч в някои министерства не се е случвала в последните 20 години в България. Мога да ви дам нивото на директор на областна дирекция „Земеделие” в Министерството на земеделието. Как от 28 един не се намери да е свестен, да е професионалист и да е от кариерата.
Силвия Хубенова:
Тук на политика ли си играем или за култура си говорим?
Петър Курумбашев:
Ще ми дадете ли право да говоря или ще ме прекъсвате.
Силвия Хубенова:
Говорете по същество, ако обичате.
Петър Курумбашев:
Ще ми дадете ли право да говоря или не?
Даниела Петрова:
Слушаме Ви, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Имам ли право да си завърша изказването? (Да.)
Силвия Хубенова:
Само че не ни говорете за Министерство на земеделието.
Петър Курумбашев:
Не ми казвайте какво мога да кажа в комисията и какво не. Аз на вас не ви казвам Вие какво можете да говорите.
Антон Кутев:
Хубаво е да чуваме и вашето мнение, а вие предимно мълчите. Нямаме против да чуем вашето мнение. Моля не пречете на другите.
Силвия Хубенова:
Г-н Кутев, ако обичате!
Антон Кутев:
И на мен ли ще ми кажете какво мога да кажа и какво не.
Даниела Петрова:
Ще ви моля да не се нападате един друг, а да изразявате вашето мнение.
Силвия Хубенова:
Нищо друго не искам от вас, освен да говорите по същество.
Антон Кутев:
Смятате ли, че Вие сте човекът, който може да ми каже какво е съществото.
Силвия Хубенова:
Съществото е едно общо понятие, но мисля, че не му е мястото да го разискваме тук.
Даниела Петрова:
Г-н Курумбашев, нека да продължите.
Петър Курумбашев:
Та да продължа по същество. В това министерство от 28 човека 28 бяха сменени. Такова слизане политическо на професионално ниво просто ви казвам, че за 20 години не се е случвало.
Ще ви дам пример с друго министерство – Министерството на околната среда и водите. Всички директори на басейнови дирекции, всички директори на РИОСВ подават оставки. Разбира се, имат право да се явят отново на конкурс наравно с всички останали. Може би някои могат да бъдат наново избрани!
Опасявам се, че това, което ви дадох като пример с тези две министерства може да се случи и в този случай. Силно се надявам, че няма да се случи, а и може би поради факта, че на много места може да няма други кандидати, но се опасявам, че може да се случи такава метла, каквато се случи в другите министерства със събиране на предложения от регионални структури на партията, което силно се надявам, че в областта на културата няма да се случи. Но тъй като този параграф създава и тази предпоставка, но се надявам, че няма да се ползва по този начин. Поради тази причина не мога да подкрепя този законопроект.
И друго, моля ви, колеги сме и да не си даваме инструкции един на друг кой какво може да каже в една комисия или не. Никога досега към никого от вас не съм си позволил реплика какво можете да кажете в комисия. Можете да кажете каквото си искате. Дали е вярно, дали е политическо, дали е експертно, дали е културно, е друга тема. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Има ли някой, който да не се е изказал. Заповядайте.
Стоян Иванов:
Аз ще подкрепя законопроекта, макар че имат основание колегите от БСП за такива подозрения. Разбирам, практикували са ги във времето различни политически сили, включително и вашата. В България се намираме. Уви, така е!
От друга страна, със закона се защитава един принцип. Вие сте прави, че може да бъде изкривен от министъра и неговия екип, но със закона се защитава принцип. Когато се защитават принципи, аз мисля, че ние трябва да заставаме зад принципите.
Дали това ще се изроди в някаква порочна практика аз не мога да гадая. Искрено се надявам, че няма да се изроди.
От друга страна, ако ще правим политически речи тук, мога да ви срещна с моите избиратели, които казват колко много хора и то точно хора, които са си слагали подписите под едни съмнителни разрешителни или заменки и т.н. в структурите на двете министерства, които изброихте, са все още на работните си места. А една голяма част са не за работните си места, а за прокуратурата. С това приключих политическото си изказване.
Пак повтарям, ще подкрепя законопроекта, защото така както е предложен текстът, той защитава принцип и силно се надявам, че принципът няма да се опорочи.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други изказвания?
Колеги, аз също бих споделила, че с оглед малкия на брой кадри, както сподели и г-н Данаилов, твърде трудно ще има конкуренция или толкова много желаещи да се явяват на тези конкурси, за да имат опасения неговите съпартийци.
Но това е въпрос на личната преценка на всеки един от вас.
Предлагам ви да гласуваме, ако няма други изказвания.
Който е съгласен с така предложения законопроект, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря ви, колеги.
По втора точка - Разни.
Едно съобщение на вниманието на членовете на Комисията:
Утре ще се проведе Международна конференция на тема: „Статистическа база от данни в културния сектор за България и страните от Европейския съюз.”
Организирана е от Министерството на културата и Обсерваторията по икономика на културата.
Събитието е на 17 декември от 09:30 часа в зала „Сцена 17” в Министерството на културата.
Който проявява интерес може да присъства на това събитие.
Към поканата е приложена и програма.
Моля членовете на комисията да проверят пощенските си кутии, за да получат програмата.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател: