1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа на информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.

---

Днес, 09.12.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата - Димитър Дерелиев, заместник-министър, Христо Гаджев, парламентарен секретар, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна, Ивелина Колева и Аксения Бонева, юристи; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник-министър; от Комисията за регулиране на съобщенията – Свилен Попов; от Съвета за електронни медии – Мария Стефанова, Анна Хаджиева, Георги Стоименов; от Българска национална телевизия – Уляна Пръмова, генерален директор и Тома Иванов; от Българско национално радио – Соня Касаветова, член на Управителния съвет, Димитър Рашев, главен юрисконсулт, Росица Кукушева, старши юрисконсулт и Станислава Пирчева, репортер в програма „Хоризонт”; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – Гриша Камбуров, Яна Иванова; от Асоциацията на телевизионните продуценти – Мъгърдич Халваджиян, председател на УС, Димитър Станчев, директор, Димитър Митовски, Иван Христов и Мартин Захариев; от Националния съвет за кино – Георги Чолаков, председател и продуцент; от Българската асоциация на PR агенциите – Максим Бехар, Александър Дурчев, Деница Сачева; от Български форум на бизнес лидерите – Стамен Тасев; от Български дарителски форум – Красимира Величкова, Радослава Ганозова, Александър Христов, Людмил Каравасилев; от радио "К2" - Илиана Беновска; от Министерството на околната среда и водите – Мария Костова, началник на отдел „Предотвратяване на промишлено замърсяване”; от Програма „Достъп до информация” – Фани Давидова-Пенева, юрист.


Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Добре дошли на всички.
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум. Днешното заседание ще протече при следния дневния ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа на информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
По точка втора е постъпило предложение, входирано с № 954-00-554 от 09.12.2009 г. в 12.44 ч. със следното съдържание. Тъй като не ви е раздадено, ще си позволя да ви го прочета.
Адресирано е до Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, до Председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии с копие до Комисията по правни въпроси и до Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Съдържанието е следното:
„Уважаема госпожо Председател,
Вносители сме на предложение за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, като проектът ни е разпределен на посочените комисии. С Ваше разпореждане № 950-01-160 от 25.11.2009 г. е насрочено разглеждане на заседания на горе посочените комисии.
С настоящето заявяваме искането за разглеждане на нашето предложение за изменение на Закона за радиото и телевизията в чл. 49, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията да бъде отложено.
Съображенията ни са, че се подготвя цялостен проект за Закон за радиото и телевизията, в който нашето предложение би следвало да намери систематичното си място.
На второ място съобразяваме, че същественият въпрос, който засягаме с предложението изисква проучването на по-широки кръгове от обществеността, поради което обсъждаме провеждането на референдум с резултатите от който ще съобразим и нашата позиция.
От името на вносителите председател на парламентарната група на партия „Атака” Волен Сидеров. София, 9 декември 2009 г.”
С това ви информирам, че точка втора от дневния ред следва да отпадне.
Моля да гласуваме дневния ред, като точка първа се запазва, а точка трета става точка втора. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Преди да започнем нашата делова работа искам да ви информирам, че член на комисията е рожденик и това е проф. Стефан Данаилов.
От името на Комисията му пожелавам на първо място здраве, защото това е най-ценното, да го има дълго, да го пази, да бъде творчески активен, мъдър. (Ръкопляскания.)
От името на Вежди Рашидов има цветя и подарък, които ще поднесе заместник-министър Димитър Дерелиев. (Ръкопляскания.)
Продължаваме с дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
Поискани са становища от заинтересованите страни. По реда на постъпилите становища или на присъстващите тук, ще ви моля да ни запознаете с вашите становища.
Първо давам думата на заместник-министър Дерелиев да представи законопроекта. Заповядайте.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Скъпи колеги и гости,
Както знаете, защото не веднъж сме говорили за това необходимо изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, то се налага от това, че до 19 декември нашата страна трябва да хармонизира съществуващото законодателство, в случая действащия Закон за радиото и телевизията с новата Директива за аудиовизуални и медийни услуги на Европейската комисия – Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа.
Преди около месец, когато имахме посещение от Европейската комисия, Министерството на културата обеща, че ще можем да спазим срока – до 19 декември да бъде прието поне на първо четене в парламента необходимото изменение и допълнение.
Една работна група изготви законопроекта и приетият текст от Министерския съвет е пред вас.
Директивата за аудиовизуалните медийни услуги извърши съществени промени в координираните области на регулация на телевизионното разпръскване и телевизионната дейност и разшири обхвата на регулация и спрямо услугите по заявка. Новите технологии, свързани с предаването на аудиовизуалните медийни услуги, налагат приспособяване на регулаторната рамка, за да се вземе предвид въздействието на структурните изменения, разпространението на информационните и комуникационните технологии и технологичното развитие на бизнес моделите.
Аз няма да влизам в подробности. Вие разполагате с подробните мотиви, които ние сме написали. Само ще кажа, че както всички се съгласихме в началото, това е само едно необходимо изменение и допълнение в сега действащия Закон за радиото и телевизията и много важни и съществени въпроси останаха за разрешаване в подготвения изцяло нов Закон за радиото и телевизията, по който ще се работи в следващите месеци.
Тук сме с експертите юристи, които бяха членове на работната група по изготвянето на законопроекта и сме готови да отговаряме на вашите въпроси. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Нека да чуем и другите становища, ако няма готовност за въпроси към вносителя и след това да преминем към дискусия. Заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Материята е много сериозна и сложна. Мотивите са си мотиви. Аз не знам дали всички са запознати с мотивите. Струва ми се, че трябваше да има един по-сериозен анализ на това, което се предлага, колкото и сроковете да са къси.
Предварително искам да кажа, че този законопроект по принцип трябва да бъде подкрепен на първо четене. Аз съм си отбелязал някои неща, които искам да споделя. Те не са толкова кратки, за което ще ме извините, но ми се струват необходими.
Явно целта на Директивата е да адаптира регулаторната рамка на аудиовизуалните услуги към предизвикателствата, продиктувани от новите технологии в сферата на аудио-визията, като същевременно защитава интересите на потребителите, особено така наречените уязвими групи – малолетни, непълнолетни деца, лица с увреждания и т.н., за да адаптира правомощията на регулативните органи, посочени в Закона за радиото и телевизията, Закона за електронните съобщения и Закона за авторските права и сродни права.
Ще се огранича в няколко неща, които ми се струва, че са важни, които са застъпени в самата Директива, но биха могли да бъдат допълнени най-малкото
В предметното поле на Директивата попадат, както доставчиците на линейни услуги, така и тези, които предлагат услуги при поискване – по заявка на потребителя, да получи определено съдържание в избран от него момент.
Наред с това Директивата цели да регламентира разпространението на аудиовизуално съдържание, независимо от способа на разпространението му.
С оглед изграждането на ефективна национална правна рамка считаме, че в Допълнителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията трябва да се дефинират понятия като „видео по интернет без предварителна заявка”, „видео по поръчка”, „интернет избор” „едновременно в ефир” и „интернет”, но при условие, че съдържанието на тези понятия бъде въведено след установяването на състоянието им в тяхното съдържание в други сфери на дейност, в които те се използват, като например в сферата на авторските и сродните права, преноса на електронни съобщения и други. В противен случай липсата на синхрон в използваната от различните закони терминология би довело до липса на ефективност в прилагането им.
Директивата поставя въпроса за наличието на прозрачност относно дейността на доставчиците на аудиовизуална медийна услуга и наличието на информация у получателите на такава услуга – потребителите, относно самия доставчик. При това тази информация следва да бъде получавана по лесен ефективен и директен достъп и следва да обхваща най-малко данни за името на доставчика, адреса на който е установен, негов електронен адрес, уебсайт и други.
Смятаме, че е удачно да се въведе изискване наред с предварителната директивна информация доставчикът да посочва свой номер за идентификация или код, ако такъв е предвиден според националните закони. Доколкото достъпът до такива данни следва да е бърз, лесен и непрекъснат следва посредством промени в Закона за радиото и телевизията да се предвиди наличието на единен регистър, съдържащ данни на операторите, както и предлаганите от всеки един от тях услуги, така че да съществува пълна яснота в тази насока.
С оглед нормата на § 15 от преамбюла на Директивата режимът за събиране на данни би могъл да бъде обединителен. Т.е. доставчиците на медийни услуги да уведомяват при започване на своята дейност.
Особено важно е да подкрепим предложенията на вносителя - предложената норма в чл. 125а, ал. 1 и ал. 2, чл. 126, ал. 6, където е записано, че доставчиците на медийни услуги, които разпространяват български и чуждестранни програми се задължават да предоставят на СЕМ на всеки 6 месеца актуализиран списък на излъчените програми и документи, свързани с придобиването на права за разпространение. Т.е. да има документ за легализиран превод на лицензирания договор за отстъпени права.
Директивата въвежда ново понятие „позициониране на продукти”. Наред с това Директивата изрично предвижда, че не следва да се увеличава позволеното рекламно време на час, а да се предостави оперативна възможност и самостоятелност на телевизионните оператори за включване в реклами, които не нарушават прекомерно целостта на предаванията.
Също така Директивата не предвижда премахването на дневното увеличаване на телевизионни реклами.
Считаме, че нормите в Закона за радио и телевизия следва да се доразвият именно в тази насока.
Предвид обстоятелството, че в преамбюла на Директивата изрично се посочва подкрепата на Европейския парламент, на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно наследство, то няма пречка да бъде увеличен дела на европейските произведения, като в неговите рамки е възможно да се предвиди и квота в частност на български произведения.
Изключително важно е въвеждането на изричното задължение за доставчиците на медийни услуги да не разпространяват кинематографични произведения след изтичането на срока, за който им са отстъпени правата.
В този ред на мисли, ако се обединим, а аз съм убеден в това, около необходимостта за подкрепа на законопроекта на първо четене, си запазваме правото за конкретни предложения между първо и второ четене за усъвършенстване на конкретни текстове. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Данаилов. Нека да чуем заинтересованите организации. Предполагам че вече имате готовност да представите своите становища. Нека да започнем със СЕМ.
Мария Стефанова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз съм Мария Стефанова. Член съм на Съвета за електронни медии. Моля да извините нашия председател – г-жа Вапцарова, която е възпрепятствана днес да представи становището на Съвета, което беше прието единодушно на заседание с решение с днешна дата. Ще си позволя да цитирам основни части от него.
По предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет в работната група участваше представител на СЕМ, поради което Съветът одобрява по-голямата част от текстовете на предложения проект. Защото основната идея на този законопроект да бъде въведена изцяло Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
СЕМ предлага редакция на някои от текстовете на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, както следва:
По отношение на § 25 на ЗИД на ЗРТ Съветът счита, че в разпоредбата е необходимо да бъде направена следната поправка:
„Съветът на електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение относно мерките за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие.”
По отношение на § 52 с новия Раздел V. Медийни услуги по заявка, в чл. 125и, ал. 1 е предвидена възможност за издаване на удостоверение за вписване в регистъра.
За да бъде събирана обаче такса за извършването на тази административна услуга следва да бъде допълнена и разпоредбата на чл. 102 от закона, както и в Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност.
В чл. 102, ал. 3 да се създаде една нова точка 7.
„ 7. Такса за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на лицето, което осъществява медийни услуги по заявка.”
Предлагаме корекции и в § 53. В чл. 126, ал. 1 е предвидено да се налага имуществена отговорност на доставчиците на медийни услуги за нарушение на изрично изброените разпоредби, между които и чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 и чл. 85, ал. 1 и 3 от Закона за радиото и телевизията.
СЕМ смята, че административно-наказателната отговорност следва да се носи за нарушение на разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и 2, а не само на ал. 1, поради което предлага в текста да бъде извършена съответната промяна.
По отношение на § 56 СЕМ смята, че т. 1, буква „б”, ал. 3, т. 1, която е нова, трябва да придобие следната редакция:
„(3) 1. до 4 национални телевизионни програми на Българската национална телевизия.”
В ал. 4 от същия параграф изразът „съгласувани със” да се замени с „определени от”.
Във връзка с терминологичното уеднаквяване на ЗРТ същият израз да бъде записан и в разпоредбите на чл. 116з, ал. 3 от сега действащия Закон за радиото и телевизията.
Становището на Съвета за електронни медии е предоставено и заведено в Народното събрание и предполагам, че ще го получите и в Комисията.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-жо Стефанова.
Комисията за регулиране на съобщенията – г-н Свилен Попов, ще вземе ли отношение? Заповядайте.
Вяра Минчева: член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Предполагам вече сте получили становището на КРС, което беше прието вчера. Ние нямаме забележки към настоящия момент по текста.
Единственото върху което бихме искали да насочим вниманието на уважаемите народни представители е по отношение на § 57 от проекта на закон, който е свързан с осигуряване разпространението на програмите на БНТ и БНР – обществените мултиплекси, и по-конкретно по отношение на определянето на цените. Когато не е постигната такава договореност между предприятието, което осигурява разпространението и БНТ и БНР, тези цени се определят от Комисията за регулиране на съобщенията.
Бихме искали да повдигнем въпроса дали този текст не би могло да бъде прецизиран и да бъде поставен в съответствие с текста, който се отнася и за мултиплексите и за операторите, които трябва да осигуряват разпространението и на другите обществени програми.Т.е. да се уеднаквят двата текста.
За да бъда по-прецизна бих могла да кажа, че в § 36 от ЗИД на ЗРТ, който беше приет месец май 2009 г. разрешаването на спорове по отношение на цените се решават, както от КРС, така и от СЕМ. Повече информация бихме могли да предоставим между първо и второ четене. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-жо Минчева. Давам думата на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Г-н Камбуров, заповядайте.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) подробно се запозна и задълбочено анализира проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.
Считаме, че той е добре балансиран и изцяло отразява логиката на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която следва да бъде транспонирана в националното ни законодателство не по-късно от края на тази година.
Със законопроекта са направени и други предложения за изменение и допълнение на действащия Закон за радиото и телевизията, които не се налагат пряко от въвеждането на норми от общото законодателство в националното, но са от съществена важност при развитието на медийната среда у нас.
Специално внимание бихме искали да обърнем на следните положителни факти:
С предложените изменения СЕМ разширява поддържания към момента регистър на лицензираните радио и телевизионни оператори, като добавя и доставчиците на услуги по заявка.
Предложени са допълнителни мерки за увеличаване на прозрачността в работата на СЕМ чрез открити заседания, явно гласуване, публикуване на протоколите от заседанията на Съвета на интернет страницата му.
Съществено са изменени правилата, отнасящи се до търговските съобщения, които са либерализирани в значителна степен, отразявайки нормите на директивата и практиката на страните членки, които вече са я въвели. Предвидено е, че всички търговски съобщения във всички видове електронни медии и услуги ще отговарят на определени минимални общи изисквания, свързани с опазване на децата и човешкото достойнство, забраната за рекламиране на цигари, тютюневи изделия както и лекарствени продукти по лекарско предписание.
Предвидени са и специфични изисквания за рекламирането на алкохол, които съществуваха и в старата директива.
Същевременно бихме искали да насочим вашето внимание върху следните текстове, които според нас имат нужда от прецизиране.
Първият такъв текст е промяна в квотата на независима външна продукция. С предложената редакция на чл. 19, ал. 2 се въвежда квота от 25% за български произведения, създадени от независими продуценти. Това изменение на действащата разпоредба не отразява изискването на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворитизира определени правни субекти. В сега действащия закон е отразено коректно изискването на Европейския съюз за 10% квота на европейски произведения, създадени от независими продуценти. През 2000 г. ЗРТ беше изменен именно в този смисъл като страна член на Европейския съюз Република България прилага 10% квота за всички европейски независими продуценти. В новата Директива няма промяна, налагаща корекция на този нормативен акт.
Считаме, че налагането на нови изисквания за по-висока квота, при това само на български, не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Още по-крайно, не съществува никъде и никакъв европейски нормативен акт с искане квотите да се изчисляват без отчитане на повторенията. Общо известен факт е, че с оглед обхващане на максимален брой зрители и същевременно за постигане на икономическа целесъобразност операторите повтарят всички значими произведения. На практика формулираният в предложенията текст означава законодателят да задължи телевизионните оператори да излъчват в програмите си минимум 50% предавания на български независими продуценти. Като към това като се прибавят новините, спортните предавания и телевизионните, които не се отчитат при изчислението на тази квота, операторите реално ще имат правото свободно да програмират около 30% от собственото си телевизионно време, включително и за предавания, които операторът сам е произвел.
Въвеждането на подобно изискване има опасност грубо да засегне конституционно установената независимост на медиите без наличието на обществен интерес, който да го обосновава.
Договарянето на телевизионна продукция между телевизионните оператори и външни продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободното договаряне. Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като й осигурява предимства в търговските преговори.
Освен независимостта на медиите, неправомерната намеса на държавата на страната на група стопански субекти създава условия за нелоялна конкуренция и противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Като телевизионните оператори придобиват съдържание, те се ръководят от интереса само и единствено на зрителите за качествено съдържание, независимо кой е неговият производител - вътрешна продукция, външна продукция, българска, европейска или световна. Ето защо предлагаме да се запази настоящият текст от действащия закон, който регламентира квота от 10% независима европейска външна продукция със следната редакция:
„Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключват новините и спортните предавания,телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Тези 10 на сто се включват в общото годишно програмно време на телевизионните програми, предназначени за европейски произведения по ал. 1.”
Така направеното предложение изцяло кореспондира с предвидената квота от 10% от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
Останалата част от нашето становище са редакционни изменения, които са предоставени на вниманието на Комисията и всеки един от народните представители може да ги разгледа. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Камбуров. Кой желае да вземе думата. Заповядайте, г-н Захариев.
Мартин Захариев: член на УС на АТП
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Във връзка с предложения проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който има за цел въвеждането на Директивата в българското законодателство, позволете ми да ви запозная със становището на Асоциацията на телевизионните продуценти.
Нашето становище не е депозирано в материалите, които сте раздали на уважаемите депутати по причина, че ad-hoc нашето представителство в работната група беше разпоредено от заместник-министър Дерелиев и практически не присъстваме в заповедта. За това позволете ми днес пред вас на този форум да изразя нашето становище.
Като цяло, отчитайки изключително краткия срок, в който Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията бе изготвен от междуведомствената работна група, считаме, че предложеният законопроект е балансиран, изготвен изцяло в духа на директивата.
Отчетено е либерализирането на правната рамка на общностно ниво, като се предлага от действащия ЗРТ да бъдат заличени морално остарели норми, които препятстват работата на гилдията. Същевременно с това работната група е запазила онези текстове, отнасящи се до защитата на деца, хора в неравностойно положение и т.н.
В страните членки на Европа телевизионните оператори реализират годишни нетни приходи от над 79 млрд. евро. В общността към ноември 2008 г. е имало повече от 4 хиляди телевизии. Зрителите обаче не са проявили съществено своите предпочитания през разглеждания период. В някои страни времето за гледане се е увеличило през 2008 г. в сравнение с 2006 г., докато в други е намаляло, но средно аритметично то е около 3 часа на денонощие, каквото е поведението и на българския зрител. За ваша информация четенето на вестници и на книги е 8 минути.
Отчетени са част от предложенията, които АТП е направила в хода на работната група и на предварителното обсъждане, а именно:
Повишена е квотата на външни продукции, изготвени от независими продуценти на 25%, като от тази квота са изключени повторенията. Визирам 25 на сто от общото програмно годишно време, като се изключат новините, спортните предавания, радио и телевизионни игри, реклами, телетекст, радио и телевизионен пазар. Това са аудиовизуални произведения оригинално произведени на български език. Считаме, че е правилно да се запази положението, предвидено в чл. 10, ал. 4 от ЗРТ, според който тези изисквания не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от национална мрежа и няма национален програмен лиценз, издаден от СЕМ.
Абсурдно е становището на АБРО, че въвеждането на 25% квота за българските произведения, създадени от независими продуценти не отразява изискванията на Директивата. Не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворизира определени частни субекти и това би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Също така това е грубо показване на конституционно установената медийна независимост на медиите без наличието на обществен интерес. Продуцентите в България, заявявам, никога не са въздействали върху редакционната независимост на операторите. Те никога не са имали думата в процеса на програмиране, тъй като телевизията сама определя къде да позиционира предаванията.
По повод на обществения интерес продукцията на българските продуценти, режисьори, сценаристи, актьори дали като местни или като лицензни формати, произведени обаче в България и на родния ни език български, защото Родината това е езикът на нацията, винаги ще бъдат предпочетени пред треторазрядните екшъни, филми на ужаса, сополиви латино- и други сериали. Къде е тук общественият интерес?
Съгласно чл. 4 и 5 на Директивата „Телевизия без граници” излъчващите оператори са длъжни да запазят европейските произведения в по-голямата част от своето време, вземано под внимание програмно време. Излъчващите оператори трябва освен това да запазят поне 10% от своето програмно време и от програмния си бюджет за европейски програми, създадени от независими продуценти. Средният дял на европейските произведения от независими продуценти, излъчени от всички европейски канали във всички държави членки нарасна до 36% през 2005 г. Оттам на 37% през 2006 г. Това означава също, че през междинният период 2003-2006 г. излъчването на територията на Европейския съюз на европейски произведения, създадени от независими продуценти, се е увеличило с 6.2 пункта. За сведение на уважаемите депутати само ще отбележа, че този процент през 1993 г. е бил едва 9.8%, а през 2002 г. – 21%. Сами разбирате какъв е трендът и вероятно следващото паневропейско изследване, което трябва да се появи съгласно европейската практика на 19 декември 2011 г. според Директивата и ще обхване периода 2007-2009 г. убедително ще покаже, че този процент вече е надхвърлил 40% от общото програмно годишно време. Този безспорен факт е най-вече на търсенето на такива програмни зрители и на рейтинга, който те генерират, който е най-вкусното парче за рекламодателите, което те купуват, наред с касовите филми, новините и значимите спортни събития. Повече от 63% от програмното време на европейските телевизионни оператори са посветени на европейски произведения. Както ви казах 37% на произведения от независими европейски продуценти.
Няколко данни за конкретни страни. Данните са от последния доклад на Европейската комисия със засечка към 2006 г. Белгия 53% изпълнение, Чехия 35%, Германия 65%, Испания 39%, Франция 52%, Унгария 53%, Холандия 49%, Австрия 52%, Полша 25%, Финландия 45%, Швеция 53%, Англия 29%. Докладът покрива периода 2005-2006 г., който ви цитирам и от който са тези данни.
Този доклад, който се публикува на всеки две години се основава на информация, предоставена от страните членки на Европейския съюз и следи насърчаването съгласно „Телевизия без граници” на европейски произведения, излъчвани по европейските телевизионни екрани. Изнесените данни са показателни за въздействието на членове 4 и 5 на телевизия без граници, които имат за цел насърчаване на европейски произведения, включително и производството на продукция на независими продуценти. 37% - тази стойност значително надхвърля, уважаеми депутати, 10% залегнали в Директивата „Телевизия без граници”.
Това също означава, че в средно срочен план излъчването на европейските произведения се е увеличило няколко пъти за периода на последните 10 години. Програмното време през 2005-2006 г., отделено за нови европейски произведения на независими продуценти, разбирайте произведения, които са произведени в рамките на 5 години от тяхното производство и излъчени, отчете постоянен дял от 25%. Това потвърждава положителната тенденция за включване в програмите на нови произведения. Новата Директива осигурява необходимото ниво на хармонизиране на разпоредбите за постигане на целите на вътрешния пазар чрез преодоляване на законовата рамка за свободна циркулация на услугите на аудиовизуални медии въз основа на принципа на страната на произход. Това е един шанс за българските телевизионни продукти да бъдат показани на големия европейски телевизионен пазар, да бъдат нашата витрина, лице. Именно такъв тип продукти ще донесат несравнимо по-висок национален дивидент в европейското семейство отколкото каквато и да било целева реклама на България на европейския медиен пазар. За пример мога да посоча турския сериал „Перла”, излъчван в този сезон от един от националните ни оператори, който е с безпрецедентен зрителски рейтинг, достигнал 25-28% и пазарен дял от 60%, което прави аудитория от 1.7млн-1.8 млн. зрители на излъчване. Определеното за европейски творби се разширява.
Освен това с аудиовизуални копродукции, реализирани от трети държави, с които общността е сключила споразумение във връзка с аудиовизуалния сектор при условията, определени от всяко едно от тези споразумения. Така например ние бихме реализирали българо-турски, българо-македонски или българо-сръбски сериал, който би попаднал точно в този особен тип регулация. Като разширява определението на европейски произведения чрез включването на произведения копродуцирани в рамките на споразуменията относно аудиовизуалния сектор, сключени от общността и трети държави Директивата увеличава и откритостта към международно сътрудничество.
Важен финансов инструмент за насърчаване на тази производителност и разпространение на европейско аудиовизуално изкуство е програмната медия. Това е другият инструмент на Директивата „Телевизия без граници”. Медия-2007 се прилага в 50 милионния Европейски съюз, където европейците при 98% пенетрация на телевизия в домакинствата гледат повече от 3 часа дневно. Европейската комисия намира, че телевизията има огромно културно влияние, но трябва да се повишава нейната конкурентоспособност и в частност и нашата. Програмата е насочена към подкрепа на трансграничното разпространение на европейски програми, филми, dvd с онлайн съдържание. Програмата ще продължи да подкрепя пилотни експериментални проекти. Конкретната помощ се дефинира в помощ за над 1500 телевизионни оператора, увеличаване на пазарния дял на европейските филми, разпространявани извън страната на производство. От сегашните 11 на сто до 20 на сто през 2013 г. и ние трябва да участваме в този процес. Двойно увеличение на подкрепяните проекти с акцент върху копродукцията.
По въпроса за мониторинга. Съветът за електронни медии е длъжен да усъвършенства процедурата по събиране на данните, отнасящи се до процентното съотношение на членове 4 и 5 на Директивата и контрола по тяхното изпълнение.
В началото на тази година на 9 януари бе разпространено прессъобщение в сайта на СЕМ, с което телевизионните оператори са уведомени, че в срок до 6 април 2009 г. трябва да изпратят на Съвета данни по прилагането на въпросните изисквания. Получени са отговори само от пет оператора, които са изпратени по компетентност в Министерството на културата. За СЕМ този резултат е крайно незадоволителен. Предоставянето на тази информация е законово задължение за операторите не само по ЗРТ, но и в съответствие с посочените по-горе европейски директиви, с които сме обвързани като страна член на Европейския съюз. СЕМ реши да възложи на външна социологическа агенция организирането и събирането на данни по прилагането на чл. 4 и чл. 5 от Директивата, за да има готовност да ги предостави при поискване на вниманието на Европейската комисия. Това касае всички, повтарям всички телевизионни оператори, които излъчват телевизионни програми с национално покритие под юрисдикцията на Република България. От тях това са 4 лицензирани телевизионни оператори с ефирно разпространение по наземен път и забележете - 57 регистрирани телевизионни оператори, които разпространяват националните си програми със способ сателити и кабел.
Ние от Асоциацията на телевизионните продуценти питаме има ли такъв завършен доклад. Ако да, защо не е оповестен публично. И риторичният въпрос е къде сме ние. Накрая! От държавите членки се иска да насърчават доставчици на медийни услуги и да изготвят Етичен кодекс по отношение на подходящите аудиовизуални търговски съобщения, детски предавания, по отношение на предавания, свързани с храни – солени, сладки, мазни и т.н. Директивата въвежда разпоредба за защита на непълнолетните по отношение на услугите по заявка, гарантирайки по този начин, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка, чието съдържание може сериозно да увреди физическото, умственото и моралното развитие на нашите деца, ще бъдат предоставяни само по начин, гарантиращ непълнолетните по принцип да нямат възможността да видят такава аудиовизуална услуга по заявка. В този смисъл Асоциацията на телевизионните продуценти вече разработва своя Етичен кодекс, който ще предостави на заинтересованите страни – регулатори, оператори, неправителствени организации, АБРО, АРА, Съюза на българските национални електронни медии.
Независимо от промените, които ще бъдат приети до 19 декември във връзка с този закон чрез изменение на действащия ЗРТ през 2010 г. ние считаме, че трябва да се проведе задълбочена дискусия за съществена промяна в уредбата на аудиовизуалните медийни услуги с цел приемане на изцяло ново законодателство, съобразено с променената медийна среда, цифровизацията, бъдещото усвояване на мултиплексите и т.н.
Считаме, че ако не бъде въведена легална дефиниция още сега за „независим продуцент” при определяне на минималния праг за квота на телевизионните произведения, създавани от независими продуценти, изрично трябва да се уточни, че в този процент не се включват произведенията на лица, които са свързани с лица по смисъла на Търговския закон с доставчика на медийна услуга.
Необходимо е в кратък срок въвеждането на следните нови дефиниции: Що е то български произведения, независим продуцент, копродуцент, изпълнителен продуцент, вътрешна продукция, външна продукция.
Европейската комисия ще следи отблизо прилагането на новата Директива във всички държави членки и ще гарантира правилното практическо прилагане на правилата в определените срокове и в този смисъл нашето предложение за квота от 25% на произведенията на независими продуценти би било посрещнато окуражително и като пример за национално отговорно мислене на българския законодател.
Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Захариев. Давам думата на Българска национална телевизия на генералния директор г-жа Пръмова. Заповядайте.
Уляна Пръмова:
Българската национална телевизия няма писмено становище. Ще кажа устно някои съображения по предложения законопроект и по чутите досега мнения.
Директивата, която ние ползваме в момента, за да синхронизираме стария си Закон за радио и телевизия с нея предполага поне 10% независими произведения. „Поне” е доста обтекаем израз, който засега съществува в нашия закон и в програмната лицензия на БНТ. 10% са останали от времето преди 10 години, когато независимите продуценти или независимото продуцентство е трябвало да започва да се развива, доколкото имам наблюдения върху този пазар. Мисля, че в последните години то доста набра мощ и сила и ресурс. Не смятам, че е антидирективно или антиевропейско да се увеличи възможността българските независими продуценти да работят повече. Даже аз искрено бих се радвала, ако дойде момента, в който български независим продуцент ще може да продаде създаден от него български формат на чужда телевизия, а не да се налага ние да купуваме или да копираме, както досега правим, вече готови и успешни европейски и американски формати. Не мога да коментирам процента като такъв. Това е въпрос на законодателите дали те ще преценят това да бъде най-малко 25%, защото „най-малко” звучи ултимативно.
Но по целия този член имам няколко съображения.
Бих предложила в произведения на независими продуценти да има създадени от независими и съвместно с независими продуценти, което да предполага една по-голяма гъвкавост при работа с независимите продуценти. Това се нарича копродукция.
Второто ми съображение е, че според мен в закона не може да фигурира изречение, че това не бива да включва повторенията, защото програмата на всяка една телевизия включва и повторения, особено през нощта, при летните програмни схеми, така че такова ограничение за мен не е редно да съществува в закон.
Въпросът ми може би е малко риторичен към всички тук. Български независими, български произведения на независими продуценти. Ние сме българска телевизия и ще правим български произведения. Струва ми се, че това би звучало в ушите на европейските ни партньори малко дискриминационно, защото нашите независим български продуценти и са европейски продуценти на практика. И ако ние го ограничаваме по този начин съществува някакъв риск, дай Боже той да не е голям, това да бъде по някакъв начин атакувано или пък нашите български продуценти да срещнат същите рестрикции в други страни. Дай Боже да доживеем момента, в който те наистина да могат да се реализират в другите европейски страни.
Ако трябва да повторя, това което искам да кажа, за мен би трябвало да отпаднат повторенията, би трябвало продукциите на независимите продуценти да се добави към тях „съвместни с независими продуценти” и при процента 25, ако народните представители решат, че това е процентът, който трябва да остане, да отпадне ултимативното „най-малко”, а да има „поне”.
По отношение на становището на СЕМ, изказано от г-жа Мария Стефанова, бих искала да обърна внимание по отношение на новите програми, които БНТ ще трябва да развива в предстоящата епоха на цифровизация. Те оспорват глагола „съгласувам”. Мисля, че така е в сега действащия ЗРТ – програмите се съгласуват със СЕМ, а не се определят от СЕМ.
Българската национална телевизия е поръчала голямо социологическо проучване за това какво зрителите очакват от нейните нови програми, какъв профил програми биха искали да гледат. Предвиждаме след като проучването стане готово да направим една широка обществена дискусия какво от нас като обществен оператор очакват зрителите, след което да бъдат предложени програмни варианти на СЕМ и съгласувани и естествено одобрени от тях. Самият израз „определям” не ми звучи достатъчно коректно.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Българското национално радио ще иска ли думата. Заповядайте.
Соня Касаветова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Българското национално радио подкрепя изцяло въвеждането на принципите и нормите на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа и хармонизирането на българското медийно законодателство с европейското. Едновременно с това имаме и някои конкретни предложения, които преценяваме, че са от особена важност за развитието на Българското национално радио като обществена медия.
Подкрепяме отменянето на Закона за публичното радиоразпръскване. Но тъй като три разпоредби от този закон, които са изключително съществени за развитието на цифровите излъчвания на обществения радио-оператор БНР не са намерили място в предложения за съгласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия предлагаме те да бъдат включени и да станат действаща норма от Закона за радиото и телевизията. Става дума за текстовете на чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Допълнителната разпоредба на Закона за публичното радиоразпръскване, както следва:
„Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение DRM или други цифрови технологии на програмите на Българското национално радио по ред определен в закона. До осигуряването на индивидуално определени и ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване DRM или други цифрови технологии по ал. 2, Националната компания обществено цифрово радиоразпръскване осигурява разпространението на програмите на Българското национално радио чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която се изгражда въз основа на този закон.
Издадените от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения на БНР за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за цифрово радиоразпръскване запазва действието си до приемане на закона по ал. 2.”
Според нас систематичното място на тези текстове е в § 56 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
В т. 1 на § 35 се добавя нова буква „в” със следното съдържание:
„в) Създават се нови алинеи 6, 7 и 8, както следва:
(6) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение DRM или други цифрови технологии на програмите на Българското национално радио по ред определен в закона.
(7) До осигуряването на индивидуално определени и ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване DRM или други цифрови технологии по ал. 6, държавата осигурява разпространението на програмите на Българското национално радио чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която изгражда въз основа на закон.
(8) Издадените от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения на Българското национално радио за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за цифрово радио разпространение запазва действието си до приемане на закона по ал. 6.”
Текстът на чл. 82, ал. 1, т. 2 не е достатъчно ясен и би могло да предизвика недоразумения при неговото прилагане. Имаме предвид изрази „тези стоки и услуги”, без да е обозначено за кои тези стоки и услуги става дума.
Би могло да се приеме предвид до голяма степен аналогичната разпоредба на чл. 84, ал. 1, т. 2, където е използван изразът „изрично въпросните стоки или услуги”.
Също в чл. 82, ал. 4 е използван изразът „текущи събития”, за който няма легална дефиниция и би могло да се породят спорове при неговото прилагане на практика.
В чл. 83, ал. 6 след думата „доставчиците” да се добави „на медийни услуги”.
В чл. 90, ал. 1 изразът „отделна обществена услуга” да се замени с „отделна програма”.
Българското национално радио е обществен радио оператор който създава и разпространява три национални и седем регионални програми. Смисълът на закона е, че всяка една от тези радиопрограми има право на 6 минути реклама на час.
Общо взето това е становището на Българското национално радио и конкретните предложения, които се надявам, че ще намерят място в окончателния вид на закона.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Илиана Дановска: Радио К-2
Г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Колеги, аз искам да направя две съвсем кратки предложения, които, г-н Дерелиев, сигурно ще ви се стори, че се отклоняват от директивата.
Няма да обсъждам законът добър или лош, щом като е закон той е добър и лош и това ще се разбере, като започне да се прилага.
Като практик в областта на ползване на ЗРТ и ЗПР и в последствие ЗЕС, заемала съм и ръководни длъжности, и в държавни, и в частни медии стигам до следните изводи, които според мен трябва спешно да се материализират в норма и се учудвам защо досега не са направени.
Знаете, че лицензирането става чрез конкурс. Има възможност това да става и чрез търг, но досега това не е правено. Впоследствие обаче настъпва втория етап, след като се лицензира един радио или телевизионен оператор той по един много лесен начин може да прехвърли своята лизенция на някой друг. И нека да не се учудваме защо в ефира все повече стават медиите, които не се занимават със задачите, които вероятно би следвало да имат – да изграждат гражданското общество, плурализма и демократичността в държавата ни, а просто пребивават като музикални кутии например за радиата, ако говорим конкретно.
Първото ми предложение е кратко. Да се въведе норма в закона, която да възпрепятства, категорично да забрани възможността да се прехвърля лицензия от един оператор на друг. Ако например радио К-2 реши да се откаже да ползва своята лицензия нека да бъде любезно да го върне на СЕМ и на КРС и те да обявят конкурс съответно за съответния регион. Ще кажете, че пак ще има корупция. Да ще има, но така ще има повече прозрачност и ще се минимализира риска, ще има състезание и някой ще спечели поради своите качества. Иначе на практика прехвърлянето на лизенцията е всички членове на СЕМ и КРС се превръща в търговска сделка. Такава сделка в закона не е регламентирана. Ние помежду си разменяме пари и аз продавам моята лицензия.
Това по първия въпрос. Връчила съм на всички членове на Комисията това предложение. Ще го връча и на г-н Дерелиев.
Второто ми предложение се отнася до следното.
Знаете господа народни представители, че Комуникационната комисия към Европейския парламент обявява състезание между всички европейски електронни медии – отделно за радио и отделно за телевизия, по избрани от тях теми, които са приоритетни за Европейския съюз. Финансирането не е кой знае колко голямо, но то все пак е нещо. А не е необходимо ние като българска медия да имаме единствената възможност да участваме за такова тематично състезание, например, аз съм записа, че с удоволствие Радио К-2 би се включило в една тема, която е за корупцията по високите етажи, за непрозрачността на съдебната система и мисля, че бих спечелила един такъв конкурс, ако участвам. Това го казвам както шеговито, така и много сериозно.
Струва ми се, че Европейският парламент или някаква друга институция, на която може да се възложи това, може да отдели част от таксите за лицензиите или друго перо, които се събират от СЕМ и КРС и да се организира един такъв фонд. Той няма да е кой знае колко голям като размер, но примерно ще се обяви една тема, например, „Европейското законодателство...”, или каквото вие решите като тематичност и медиите ще имат възможност, особено тези, които работят със задачата да бъдат обществени медии, защото при нас парадоксът е следния.
Има две държавни медии, моля да ме прощават колегите, че ги наричам така, но те са субсидирани. Тяхната задача е да бъдат обществени медии и получават за това пари. Има няколко други медии, сред които сме и ние Радио К-2, които се опитваме да правим обществен профил, макар да сме назовани търговски медии. Трябва да ви кажа, че това е много трудно. Ще кажете: Не го правете! Излъчвайте си музика!. Добре, но ние сме един екип от журналисти и искаме това да правим. Ние искаме да имаме възможност не да ни купува някоя политическа партия или кой знае кой, а просто когато се обяви един легален конкурс по определена тема, която засяга общественото развитие, ние да можем да се явим и да можем да се състезаваме за това.
Мисля, че не отнех много време. Ако съм била многословна, моля да ме извините. Благодаря ви много за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Кой желае да вземе думата? Заповядайте.
Георги Чолаков: председател на Националния съвет за кино и
Асоциацията на филмовите продуценти
От името на Националния съвет за кино и Асоциацията на филмовите продуценти ние сме внесли предложения за изменения и допълнения на внесения от Министерския съвет текст. Аз няма да говоря много и да ги чета всичките, защото считам, че това ще отнеме много време, а и достатъчно хора говориха.
Искам само да обърна внимание, че изключително държим разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Директивата за аудиовизуални и медийни услуги да имат императивен характер в нашия закон. Т.е. касаещи разпространението на европейски произведения и на произведения, създадени от независими продуценти.
Мога да допълня само това, което колегата говори, от Седмия доклад на Европейската комисия относно изпълнението на чл. 4 и чл. 5, да обърна внимание върху това, че в преамбюлната част на Директивата от 37 параграфа 9 са посветени на изпълнението на чл. 4 и 5.
Може би европейската политика доколко ние все пак сме страна –членка на Европейския съюз има някои отношения и този преамбюл, независимо, че членовете са само два в самата директива. И важността им е, че не случайно се изисква да има на всеки две години доклад относно изпълнението на тези два члена. Вече не помня колко години законът е врата в полето в смисъл текстовете са когато това е практически възможно. Практически, когато някой трябва да изразходва пари никога не е възможно. Контрол няма.
Същото се отнася и за изпълнението на чл. 3 в Директивата. Чл. 3 в момента текстът има чисто пожелателен характер. Той не е правна норма. Ще насърчава еди-какво си, а как и по какъв начин не е ясно.
Разбира се, аз само подкрепям колегата, че е необходимо в § 1 допълнителни разпоредби да се въведат - ясни и конкретни определения за независим продуцент, а също и за телевизионна игра доколкото това определя програмното време. Защото няма какво да се заблуждаваме, това което се прави, половината са игри и не може да се каже, че е българска продукция или каквото и да е. Това е вадене на пари.
Освен това, по административно-наказателните разпоредби. Аз не мога да ви кажа точно в кой закон, който скоро се прие, но ако продаваш цигари в будката си глобата е от 20 до 50 хил. лв. На мен не ми е ясно как може да има в закона глоби от 500 до 1000 лв. при неизпълнение на закона, когато оборотът на националните оператори е над 200 млн. лв. само приходи от реклама. Да не говорим за приходите от игри и т.н.
Това е, което искам да кажа.
Надявам се господата народни представители да се съобразят с нашите предложения, които са внесени в писмена форма и визират конкретни текстове.
Не бих желал повече от времето, защото всички достатъчно дълго говорихме.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Чолаков. Заповядайте.
Яна Иванова: заместник-директор на PRO-BG медия,
представител на АБРО
Бих искала по-скоро да обясня донякъде защо това, което колегата Захариев, когото аз иначе много уважавам, представи като цифри е доста манипулативно.
На първо място, бих искала да кажа, че използвайки думата „български”, с което в сърцето на всеки един от нас трепва нещо, всъщност този член прокарва разликата не между български и не български и между български и турски сериал, а между способа на производство. Т.е. вие ще задължите телевизиите да купуват повече от 50% от продукцията си от независими продуценти, като това подлага на съмнение дали БНТ и ние останалите оператори можем сами да си я произведем. Защото, ако махнете повторенията, какъвто текст е даден, всички знаем, че, за да е рентабилно едно произведение, ние го повтаряме поне веднъж, значи над 50% от програмата на всеки оператор ще трябва да бъде произведена от независими продуценти. Това означава ние самите като телевизионни оператори, моят оператор специално има нает екип, за да произвежда телевизионна продукция, ще бъдем ощетени. В случая не става дума за разграничение български и чужд, европейски и български. Става дума единствено за търговски интереси и разлика в способа на производството.
Тези цифри, които г-н Захариев изложи, да, по естествен път и към момента повечето телевизионни оператори излъчваме доста повече от тези 10%. Аз лично не разбирам какъв е общественият интерес и този натиск на продуцентите, защото търговският принцип на договаряне е довел до този висок процент в останалите европейски страни, както той е много по-висок и в България. В България той е много над 10%. Но всички тези проценти, които г-н Захариев цитира, са естествено постигнати от пазарните отношения и поставяне на различните стопански субекти и различните способи на производство, т.е. външният – от самия телевизионен оператор, и външният – каквито са независимите продуценти, при равни условия. Т.е. пазарът е определил, че в дадени държави този процент е 37, в който влизат и повторенията.
Аз само ви обръщам внимание, че този текст ще изкриви първо икономическите и търговските отношения.
Второ, аз бих запитала независимите продуценти, които са прави, че може би има нужда от нова дефиниция, но към момента „независим продуцент” е този, който произвежда само две продукции за една телевизия.
При положение, че догодина стартира дегитализацията и всеки един телевизионен оператор ще прави, надявам се, и ние и btv и БНТ и останалите по повече от две-три програми. Ако един външен продуцент може да произвежда две програми за един телевизионен оператор, как ние ще изпълним тази квота от 25%. Имаме ли такъв ресурс, който изобщо да направи това практически възможно, без да се надлъгваме по някакъв друг начин.
Аз съм изненадана от позицията на БНТ, но от друга страна я разбирам, защото може би БНТ, имайки обществена функция и обществени субсидии, редно е да поеме някаква социална функция на подпомагане на развитието на българската индустрия в лицето на независимите продуценти. И може би наистина е редно квотата на независимите продуценти в БНТ да бъде различна от тази на останалите оператори, предвид на това, че тя има субсидия и има обществени функции.
Мъгърдич Халваджиян:
Ние като продуценти искаме тези хора да се реализират и да има за нас пазар. Ние се борим за оцеляването си, а вие се борите за вашите собственици да взимат повече пари.
Даниела Петрова:
Други изказвания? Заповядайте.
Людмил Каравасилев: Български дарителски форум
Представител съм на Български дарителски форум, в частност PR мениджър на Обединена българска банка, един от най-големите корпоративни дарители в България.
Нашето присъствие тук от името на Български дарителски форум е в посока не да говорим за пари и за много пари, както казва една реклама, а за социална ангажираност и за това дали социалната ангажираност може да ражда, да генерира новина с новинарска стойност, която да присъства в обмена на телевизията и радиото.
Няколко думи за дарителския форум. Това е организация, която обединява големите дарители в България, следи тенденциите и практиките в благотворителността, полага усилия за налагане на добри международни практики и естествено се интересува от ефекта и начина, по който медиите разглеждат генерирането на новини от корпорациите.
Основно законът касае проблеми, свързани с търговски съобщения и рекламата, но нашето изложение тук не касае рекламата и нейната регламентация, а по-скоро разглеждаме правото на корпоративния дарител да генерира свободно новина в публичното пространство чрез медиите. Приемаме, че предстоящата либерализация на търговската комуникация ще облекчи корпорацията като рекламодател. Но корпорацията като дарител се интересува от правото да присъства като генератор на новина в редакционното съдържание.
Няма да уча тук присъстващите представители на медиите, че една новина отговаря на няколко въпроса – кой, кога, къде, как и защо, за да присъства в медийното пространство. Ние не искаме да присъстваме в медийния обмен с факти, които генерират търговско предимство като това, че нашите лекарства лекуват по-добре или че парите при нас са на сигурно място.
Ние искаме да получим право да присъстваме с информация, която е с новинарска стойност и искаме да присъстваме в медийния закон с някакъв текст, който ще ни защити от ценообразуване. Казвам ценообразуване, защото следейки мерките, които се предлагат в проекта, виждаме че се дава възможност и на медии, и на рекламни агенции да ценообразуват нашето присъствие.
Ние не искаме да присъстваме като скрито съобщение за реклама. Ние искаме някъде да съществува в медийния закон един текст, който да казва, че позоваване на дарителя или на корпорацията с име ли визуализиран знак за събитие с новинарска стойност не е скрита реклама и може да присъства в редакционното съдържание. Това е. Благодаря ви.
Петър Курумбашев:
Извинявайте, г-жо Председател, часът вече е 4:00. Аз започвам да мисля дали да не въведем някаква квота да имат право и народните представители да се изказват по време на заседание на Комисията. Понеже слушахме 60 минути мнения, дали ще отделим 30 минути за мненията на народните представители.
Даниела Петрова:
Ще отделим г-н Курумбашев. Заинтересованите страни трябва да бъдат изслушани.
Петър Курумбашев:
На заинтересованите страни на някои вече по два пъти чухме мненията. Ако може по веднъж да се чуе и мнението на народните представители. Разбирам Ви отлично, че Вие искате да дадете максимално широк кръг от хора да се изкажат, от друга страна, се опасявам, че около 80 минути ще слушаме мнения, ще има 10 минути за народните представители и ще трябва да гласуваме. Все пак трябва да има някаква равнопоставеност, казано учтиво. Това е моята бележка и използвам случая да ви кажа, че искам да взема думата, когато решите да давате думата на народни представители. Благодаря ви.
Лютви Местан:
Аз смятам, че е повече от необходимо гостите, заинтересуваните страни да продължават да излагат мнения по въпроса. Слава Богу, че това се случва в българския парламент. Крайно време е в нашия правилник да има определен тип закони, чието приемане да е невъзможно без така наречената процедура на изслушването на засегнатите лица. Убеден съм, че г-н Курумбашев не би имал нищо против ние да продължим да изслушваме заинтересуваните страни, ако обаче не ни принудите днес да приключим с гласуването на законопроекта. Т.е. да има достатъчно време за изказвания и от страна на членовете на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Всъщност втората съставка на комисията ни задължава още повече да чуем преди всичко гласа на гражданското общество. Но ако днес не ни стигне времето не е задължително да стигнем до гласуване, без да имаме идея да отлагаме приемането на закона. Смятам, че до гласуване трябва да се стигне след сериозни разисквания след като се чуят мненията на народните представители, които имат какво да кажат по законопроекта. Благодаря.


Даниела Петрова:
Аз мисля, че останаха още една-две страни, които не са изразили своето становище. След това ще преминем към въпроси и дискусия.
Сега давам думата на г-н Станчев.
Димитър Станчев: изпълнителен директор на Асоциацията
на телевизионните продуценти
Асоциацията на независимите продуценти са поставени в среда в последните няколко години да работят с един архаичен закон, който много изостана от пазара.
Когато разбрахме, че крайната дата за промените е 19 декември, а знаем, че още много неща трябва да се допълнят, ние се съгласихме да направим само това предложение за тези 25%. Да, наистина в закона съществува, че един продуцент може да прави максимум две програми за телевизия, за това всички тези хора, които представляват тази гилдия имат по 3-4-5 фирми, като всяка една от тях прави по две програми. Ако това е редно, нека да продължим по този път.
Въобще не сме повдигали въпроса за това, че има абсолютен вакуум в закона, че не съществуват дефиниции за „продуцент”, „независим продуцент”, „копродуцент” и т.н. Знаем, че при новия закон това ще се случи.
Само искам да кажа за повторенията. Защо толкова държим повторенията да не са включени в тези 25%. Защото няма случай на независим продуцент да му бъде платено за това, че повторенията му се излъчват. Няма такъв случай!
Второ, най-важното, има едно нещо, ако не си продуцент, никога няма да го разбереш. Давам ви един пример и приключвам. Какво трябва да направят комиците примерно – предаването „Комиците”, какво трябва да направят в петък, когато от понеделник до петък от 6 до 7 часа им се повтаря програмата. Ние гледаме 6 предавания и какво трябва да направят Комиците, за да им бъде интересно предаването в петък, да бъде по-различно, и наистина да има интерес, защото техният договор също се базира на рейтинг. Не може така! Повторенията не трябва да бъдат включени в тези 25%. Благодаря.
Даниела Петрова:
Заповядайте.
Стамен Тасев: изпълнителен директор на Български форум
на бизнес лидерите
Дойдох тук, за да подкрепя инициативата на Дарителски форум за България.
В условията на абсолютен дефицит на висока гражданска отговорност и на корпоративна и социална отговорност недейте да лишавате от възможността добрите дела да получават популярност. Например, разходете се до „Александър Невски”. Ще видите един подход, който дава възможност на инвалидите да посетят Криптата и Катедралата. Защо трябва да спестяваме името на този бизнес, който е отделил свои средства да даде за изграждането на подобно съоръжение.
Ако не дай си Боже стане една авария в едно предприятие, всички ще се затичате там, ще отразите събитието, ще споменете името на фирмата, името на мениджъра и на майка му и баща му. Но когато се дадат пари за нещо, за някакво добро дело и в образованието, и в медицината и в социалните домове, тогава това се считало като реклама. Сложете си ръка на сърцето и признайте, че това не е така! Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря. Има ли други, които искат да изразят становището си? Ако няма, да преминем към дискусия и въпроси. Давам думата на г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Първо бих искал да започна с § 20, който очевидно предизвиква дискусия. Даже бих отишъл малко по-надалеч от това, което е записано в предложението. Защото ще видите в този текст, който го имаше в закона и преди това, където се казва, че 50 на сто от европейските предавания се случват, „когато това практически е възможно”.
Аз бих ви помолил да помислим заедно дали не трябва да отпадне това уточнение „когато това практически е възможно”, защото това практически обезсмисля целия текст. Това все едно да кажеш, че утре ще даден на някого 1млн. лв. ако практически ти е възможно, което обаче утре ти се оказва практически невъзможно, защото примерно не ги носиш. Нарочно го давам така шаржирано примера, за да разберете, че искахме да дадем 50%, но практически не ни е възможно. Този текст стои така безсмислено в този закон от 10 години. Той не седи от днес. А сега го има и в текста на вносителя. Така че моля да го коментираме заедно с мнозинството изобщо има ли смисъл от тази запетая и текста след нея „когато това практически е възможно”.
Следващото нещо, което искам да кажа е следното. Поради факта, че съм бил от всички страни на бариерата – и като продуцент на телевизионно предаване, така наречен български продуцент и работейки за компания, която е на европейски собственик, и на частна телевизионна компания, която е собственост на неевропейски собственик, и като мениджър на националната телевизия, да ви кажа, че в случая става дума за това, че този текст предполага да останат парите в българските режисьори, в българските оператори, българските продуценти и българските актьори, вместо да отиват в гръцките, полските, германските и всякакви други. И ако тук, както слушам, ние сме загрижени да защитим европейските интереси, ако в Брюксел мислеха по същия начин така да защитават българските интереси, просто щеше да е чудесно. Само че тази реципрочност, за съжаление, я няма и наше задължение като български парламентаристи е да защитим интереса на българските производители на такава продукция.
В този смисъл ние подкрепяме текста на вносителя по отношение на § 20 и бихме се радвали, ако отпадне текста след запетайката „когато това практически е възможно”.
Следващото нещо, на което искам да обърна внимание, е една процедура, която е описаната тук и имам въпрос към вносителя. Може би г-н Дерелиев ще отговори.
За § 35 и § 36. Описана е една много бърза процедура, по която Българската национална телевизия може да създава съвместна програма с някой. Исках да попитам това как си го представяте, че се случва технически.
„Чл. 47а. (1) Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица.”
По ред определен от управителния съвет.
В § 36 пише, че в „двуседмичен срок от приключването на конкурса по чл. 47а, ал. 3 БНТ предлага за утвърждаване от Съвета за електронни медии вида и профила на съвместните телевизионни програми по чл. 47а, ал. 1.”
„(3) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Съветът за електронни медии с мотивирано решение съгласува вида и профила на съвместната телевизионна програма и я лицензира без конкурс по реда на чл. 105, ал. 3.”
Какво имате предвид? Как става тази работа с лицензии без конкурс, след като тя е предложена от БНТ. Какво сте имали предвид като вносител. Бих искал да получа разяснение по процедурата.
Бих искал да кажа, че отношенията, които са описани в § 20 не можем да ги оставим само на чистия търговски интерес и на естествено постигнатите пазарни отношения. Ако например си говорите с хората ,които произвеждат филмова продукция ще установите, че фирми се самофинансират в държави, които имат над 60 млн. население. Малките държави просто не могат да си самофинансират киното по този начин. Това може да се случи да речем в Турция или в Германия, може би в Италия, в Русия със сигурност, но в България не може да се случи. И ако ние кажем примерно на нашите колеги от киното, има естествено пазарни отношения. Холивуд или Боливуд се оправят по-добре от вас, ние като държава нямаме грижа за вас и разчитайте на естествено постигнатите отношения. Този подход не е приложим нито за българското кино, нито за българските производители на телевизионна продукция.
Следващото нещо, на което искам да обърна внимание е, че според мен имаме възможност да направим един жест към Съвета на електронни медии, към който очевидно имаме сериозни изисквания за това да прилага по-сериозен контрол и непрекъснато го питаме защо не прави това или онова. В същото време не му даваме тази финансова възможност. Знаете, че с приемането на бюджета неговият бюджет беше орязан с около 300 хил. лв. – от 1.7 млн. падна на 1.4 млн. лв.
Аз бих ви предложил да помислим по възможността част от глобите, които налага СЕМ, да не отиват в държавния бюджет, а да остават на разположение на СЕМ. Това е практика, която съществува в много европейски регулаторни органи и която (шум в залата) – знам, че тази идея ще предизвика полемика, но трябва да имате предвид, че те събират около милион и половина, така че ако има 15 или 20% те биха могли да имат още 25-300 хил. лв. към бюджета си и по този начин ще останат на нивото си от миналогодишния бюджет.
Следващото нещо, за което бих искал да попитам вносителите на закона, записано е в § 56 от Преходните и заключителните разпоредби, че „в § 39, ал. 3 се отменя”.
Това е задължението да се разпространяват и регионалните програми. След като отпада това задължение значи ли, че след цифровизацията и регионалните програми отпадат и трябва да се закрият. Ако те не се цифровизират, а ние започваме да минаваме към цифровизация, тях не сме ги предвидили за излъчване. Просто смятаме, че те отпадат или е просто техническа грешка.
Последното, което ми направи странно впечатление в закона, в § 57, т. 3, буква „а” в § 3. аа) ал. 3 се изменя така:
„(3) Българската телекомуникационна компания се задължава да осигурява наземно аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио качествено въз основа на договор при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност, при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.”
Аз за първи път виждам в закон частно търговско дружество официално да се записва, че то трябва да върши една дейност и по-точно то трябва да върши една държавна задача. Дори го погледнете от гледна точка на това, че утре Българската телекомуникационна компания може да си смени името.
Да се запише, че определено търговско дружество ще изпълнява една държавна задача в един закон, даже и да му се напише с каква печалба, не ми изглежда точно работа на законодателя и не знам точно какво е имал предвид в случая вносителят. Ако има някакво тълкувание по този въпрос, моля да го чуем.
Искам да подкрепя и това, което каза г-н Местан. Смятам, че трябва да има дискусия по всички тези теми и факт е интересът към тази комисия – показателен. Въпросът е наистина да имаме възможност всички да излагат мнението си и след това народните представители. Т.е. да има възможност за едно равнопоставено обсъждане. Дори ако се налага, да направим извънредно заседание, за да не останете с впечатление, че искаме да се бави закона, но да се чуят всички възможни мнения и едва след това този закон да бъде гласуван. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Нека да дадем възможност на вносителя, съответно на заместник-министър Русинов да отговори на поставените въпроси.
Първан Русинов:
Аз ще отговоря на тези въпроси, тъй като тези предложения, които са част от законопроекта бяха направени от работна група, която беше ръководена от нашето министерство.
Най-напред ще се спра на процедурата, която е за избор на лица, с които могат да бъдат правени съвместни продукции за обществени програми на БНТ.
В отменения Закон за публичното радиоразпръскване нещата бяха дори още по-смущаващи. Там беше казано само, че генералният директор на БНТ избира с кой да го направи и толкова. Тук сме се опитали да гарантираме все пак някаква прозрачност и да осигурим възможността на Съвета за електронни медии да се произнесе относно концепцията, за да отговаря на такъв за обществена програма. Все пак тук сме заложили основанията да бъде проведена конкурсна процедура, като това означава, че критериите за избора на партньора за създаването на тази програма – условията и критериите ще бъдат предварително ясни и ще бъдат публични и ще се осигурят равни възможности за участие.
По отношение на въпроса, свързан с § 57. Текстът, съгласно който „Българската телекомуникационна компания се задължава да осигурява наземно аналогово радиоразпръскване”, той си беше тук и в предишния закон за електронните съобщения. Единствената промяна е чисто редакционна, като е преформулирано в края на текста принципа на ценообразуването, доколкото преди тук беше казано, че става съобразно обичайна печалба по Закона за корпоративно подоходно облагане, което вече не е факт. Затова сме дали един алгоритъм, който на практика показва, че цената трябва да бъде определена спрямо разходите.
По отношение на третия въпрос. Всъщност не съм сигурен, че разбрах много добре. Питате защо е отменен текстът, с който се предвижда излъчването на регионалните програми?
Петър Курумбашев:
Пише в § 56, че в § 39, ал. 3 се отменя, а това е задължението да се разпространяват регионалните програми. И ако отпада това задължение, значи ли че след цифровизацията съответно регионалните програми ще отпаднат.
Първан Русинов:
Не! Просто законът не прави разлика между национална и регионална.
Даниела Петрова:
Г-н Местан, заповядайте.
Лютви Местан:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Разбираемо интересът се фокусира около § 20. Аз мисля обаче, че това е повече от естествено. Имам непреодолимото усещане, че тази дискусия тепърва предстои при второто четене, когато ще се спрем специално на тази разпоредба.
Бързам да кажа, че независимо, че сме представители на опозицията, ние сме склонни да подкрепим това предложение на вносителите именно защото сме съгласни с тезата, че аудиовизуалната услуга е преди всичко културна услуга и едва после друга – да речем икономическа. Няма как да не се съгласим, че съвременния социокултурен феномен в значителна степен се формира от съдържанието на аудиовизуалната услуга, която ни се предоставя. Съжалявам именно защото е културна услуга, трябва да се съгласим, че културата не е нещо, което е априори дадено на човека. Тя по някакъв начин се формира. За да формираме адекватно отношение към българското най-малкото ние трябва да имаме възможност да се докоснем до българското. Съгласен съм, че трябва да се направи прецизна разлика между съдържанието на услугата, т.е. тя да е българска и от субекта продуцент. Той наистина може да бъде и независим, съгласен съм, но има логика да бъде установен в България.
И понеже има известна фриволност при употребата на определени понятия, крайно време е те да получат своя законов статут. Т.е. аз съм съгласен определени понятия да придобият своя законов статут. Т.е. да се каже какво е независим продуцент по смисъла на този закон. Разбира се, това се отнася и до всички останали понятия, с които се борави. Това е изключително важно и смятам, че това е работа, която ние трябва да свършим между първо и второ четене.
Естествено е, че ще се чуят и контра съображенията, но България не може да не бъде част от тази обща европейска тенденция на защита през нарочни законови ограничения на съответната европейска в случая и българска продукция. Независимо, че съм представител на либерална формация, не споделям разбирането, че пазарът винаги и безусловно е самодостатъчен регулатор, самодостатъчен защитен механизъм, когато става въпрос за толкова деликатни отношения.
Точно по тази причина, като представители на либерална партия, ние сме склонни да подкрепим определени законови защитни механизми на българската продукция, която да се предоставя чрез аудиовизуалните средства.
Подкрепяме също така и разширяването на приложното поле на разпоредбите, които защитават малолетните и непълнолетните и защитата на физическото и нравственото им здраве. Разширяването на приложното поле на тези разпоредби вече е необходимо. Смятам, че това е много удачно предложение в закона.
Оставам с впечатлението, че същинската дискусия по § 20 ще бъде между първо и второ четене. Но доколкото тази разпоредба определя философията на законопроекта, точно заради тази разпоредба ние ще подкрепим на първо четене предложения от Министерския съвет законопроект. Завърших. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Михайлов, заповядайте.
Михаил Михайлов:
Аз имам един въпрос към вносителя. Той е свързан с § 20, за който се говори. Какви са мотивите за внасяне. Защото Директивата е едно, но искам да ми обясните вие. Защото слушайки двете тези, за мен някак си няма реално обяснение какво прави това нещо тук. Искам да чуя съвсем ясно мотивите за вкарването на този текст тук и тогава ще си кажа мнението. Аз ще подкрепя закона от името на Синята коалиция, но за този параграф 20 има едно „но”.
Стоян Иванов: Атака
Аз също искам за § 20 специално за текста, който предизвика много спорове – специално за повторението на такива произведения.
Не знам колко от вас са работили в медия и по-специално в телевизия, тези 25% при изключване на повторенията на практика означават много над 50% реално. Тук беше даден пример с „Комиците”. Разбира се, не е редно едно предаване да се повтаря пет пъти. Но като вземем тази цифра – 5 х 25, правят 125% от програмното време. Тук текстът очевидно не е изчистен. За процентите няма да споря.
Няма предаване или продукция, която да се излъчва само веднъж. Тези 25% минимум означават над 50%. Нямам никакво намерение да споря с вас и затова искам да ви кажа колко е абсурдно, изчислено по този начин. Това означава значително повишаване на този процент от общото годишно програмно време. И процентът ще бъде още по-висок. Така че този текст трябва да се прецизира. Аз не мога да споря за това колко процента трябва да бъде, но очевидно този текст накланя нещата в една посока, в която не бива да го направим.
Още нещо. Направи ми впечатление, че ние не отклонихме, а отложихме обсъждането на два члена от този закон, макар че не виждам защо беше необходимо в закона да бъде повторен чл. 6, ал. 3, т. 2. БНТ и БНР „съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и на езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност.”
Толкова общ и толкова неясен текст, който отваря врати за толкова широки тълкувания и на всичкото отгоре за дискриминация на един или друг етнос, защото в този момент само на един от тези езици има предаване.
И още нещо, за което не му е сега времето, но което трябва да се има предвид при изработването на изцяло нов закон. Има доста текстове в Глава шеста, които предвиждат ограничения при лицензирането на радио и телевизионни оператори. Само че това са на практика мъртви текстове и ако попитате колегите от СЕМ, те ще ви го кажат същото. Защото в същото време законът не е определил достатъчно ясни контролни механизми за контрол върху собствеността на операторите и фактически се дава възможност чрез най-различни скрити форми. Най-простичкият пример офшорна компания и други акционерни дружества – лица, на които им е забранено това, казано простичко да перат пари или пък да използват медиите за упражняване на недопустим натиск върху обществото. Но и за това не е времето сега. Но аз ще настоявам и ние от Атака ще настояваме това да залегне много ясно и категорично в следващия закон. От подобна скрита собственост в медиите ще си пати не само дадена политическа сила, не само управляващата политическа сила, но и цялото ни общество.
Димитър Дерелиев:
Абсолютно сме съгласни. Много важни въпроси се повдигат тук.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители, тези въпроси бяха дискутирани в работната група, но те са свързани прекалено много с една изцяло нова конструкция на закона и голяма част от тях ги отложихме за новия законопроект, по който веднага започваме да работим. Работната група беше междуведомствена, назначена със заповед на министър-председателя и изключително голяма като представителност, за да бъдат включени всякакви заинтересовани страни и организации. Непосредствената ни задача обаче беше за това изключително кратко време да хармонизираме по един наистина добър начин европейската Директива за аудиовизуални и медийни услуги, а не да я препишем дума по дума, както направиха румънските колеги и си свършиха формално работата. Аз смятам, че нашето хармонизиране е едно много добро, творческо към сега действащия Закон за радио и телевизия.
По предложение на Асоциацията на телевизионните продуценти беше обсъдено в тази широка работна група проблемът с поощряването на националните продукции, увеличаване на нейния дял и това бе споделено от всички членове на работната група с изключение на АБРО, които категорично още в самото начало заявиха една принципна позиция, която отстояват и до момента.
Разбирам въпросите ви, но на част от тях отговорите ще бъдат дадени в изцяло новия Закон за радио и телевизия.
Даниела Петрова:
Други въпроси? Заповядайте, г-н Семов.
Атанас Семов:
Много неща се казаха, поради което аз ще заявя само нашето разбиране на политическата група на РЗС, след като вече не съществува парламентарна. Т.е. законът е нужен не само заради притискащите срокове на Директивата, изтичаща на 19 декември. Нужен е не само защото трябва повече регламентация и тук ще продължа казаното от либералите в много по-категорична посока – според мен е нужно много по-радикално уреждане на тази материя, по-категорично, защото сме свидетели на едно телевизионно предлагане, което ни кара да живеем с дистанционно в ръка, за да следим всяка секунда какво безобразие ще връхлети от екрана върху децата ни.
Това се отнася за една огромна част от електронните медии, за съжаление.
Убеден съм, че трябва много по-сериозен контрол от страна на СЕМ и по-сериозни законови предпоставки и по отношение на езика, по отношение на културното звучене на продуктите, по отношение въобще по осъзната роля на медиите и отговорността на медиите, патриотичните ценности и т.н.
За мен няма никакво съмнение, че е нужна засилена защита на българските продуценти и българските продукции. В този смисъл аз подкрепям предложението, внесено от Министерския съвет.
Опитвам се да разбера притеснението на АБРО и съм склонен да смятам, че известно по-нататъшно обмисляне на въпроса за повторенията специално може би е необходимо, за да не се стига до абсурдно пренатягане на пружината, от което да нямат полза нито медиите, нито продуцентите, които предлагат в медиите. Т.е. тук може да е нужно още аргументиране и размисъл между първо и второ четене. Във всички случаи смятам, че трябва да се увеличи процентът на продукцията, предлагана от българските продуценти.
Завършвам отново с разбирането си, че трябва да се засилят механизмите за контрол над предлаганата продукция, защото независимо дали става дума за хумор или други формати или даже за реклами, лично аз изпитвам интелектуално неудобство от част от това, което гледам. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте.
Димитър Рашев: главен юрисконсулт на БНР
Преди да гласувате ще ми позволите ли да задам един въпрос на г-н Дерелиев, който е вносител на закона.
Доколкото чух от него, той каза, че законът не прави разлика между национални и регионални програми. Аз бих казал, че не е така, тъй като в чл. 49 от сега действащия закон, и не е предвидена промяна на тази клауза пише. Цитирам:
„Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми.”
В проекта в § 56, т. 1, буква „б”, „създават се алинеи 3-5.
В ал. 3, т. 2 пише, че „предприятието, получило разрешение по ал. 2 задължително разпространява до четири радиопрограми на БНР.”
Може ли г-н Дерелиев да обясни какво има предвид.
Първан Русинов:
Пак ще отговоря аз. Имах предвид, че при задължението за разпространение на програмите чрез публичния мултиплекс не се прави разлика между национална и регионална. Т.е. този, който го спечели би трябвало да мултиплексира и на регионалните програми. При наличие на публичен мултиплекс не е оправдано да се задължават регионалните мултиплекс оператори да разпространяват обществените програми.
Димитър Рашев:
В момента Българското национално радио излъчва три национални и седем регионални, като сме в процес да разкрием осма регионална радиостанция – радио Бургас. След като е записано до 4 национални, ще бъдат ли осигурени за регионалните програми на тези мултиплекси възможност да бъдат излъчвани.
Първан Русинов:
Да. При четири програми реално ще се излъчват три национални и във всеки регион по една регионална, което прави общо четири.
Димитър Рашев:
Какво значи всеки район?
Първан Русинов:
Значи, че ще има три национални, които ще се излъчват на територията на цялата страна, а във всеки регион ще се излъчва по още една, която ще е регионална. Така ще бъде за цялата страна – за всеки регион ще има три национални и една регионална.
Даниела Петрова:
Благодаря. Има ли други въпроси? Няма.
Предлагам да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа на информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
Бих искала да ви информирам, че този законопроект е даден на 2 декември и всички народни представители са го получили с материалите си срещу подпис. Законопроектът е твърде обемен и за това не е размножен и не е даден допълнително на ръка.
Сега бих искала да дам думата на представителя на Министерството на околната среда и водите, за да ни запознаете със законопроекта.
Мария Костова: началник на отдел „Предотвратяване
на промишленото замърсяване към МОСВ
Дами и господа народни представители,
Позволете да ви представя накратко протокола и изискванията по него.
Протоколът е приет 2003 г. в Киев на извънредна среща на страните по конвенцията - 36 страни, включително и Република България, и Европейската общност подписват протокола. Тази година на 8 октомври той влезе в сила.
Протоколът е международен правен инструмент, който изисква страните по протокола да създадат обществено достъпна електронна база данни. Данните следва да се докладват от операторите, извършващи дейности по Приложение 1 на Протокола.
Приложението обхваща 65 различни дейности, разпределени в 9 сектора. Тези дейности съвпадат с дейностите по Приложение 4 на Закона за опазване на околната среда, които подлежат на издаване на комплексно разрешително.
Допълнително има дейности, свързани с подземни и открити минни работи.
Регистърът следва да включва информация за изпускане на замърсители във въздуха, водите, почвата, пренос извън площадката на отпадъци.
Следва да се отбележи, че изискванията на протокола са идентични с изискванията на Регламент 166 от 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа за създаване на европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители. Този регламент е въведен в националното законодателство чрез Глава втора на Закона за опазване на околната среда и водите с измененията и допълненията от 2008 г.
На практика през 2009 г. е създаден такъв публичен регистър. Той се намира на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда. Достъпен е.
Въвеждането на ратификацията на протокола не е свързано с допълнителни ангажименти на администрацията и съответно на операторите, тъй като на практика ние вече го изпълняваме.
След като го ратифицираме ще имаме възможността да взимаме отношение на срещи по протокола при негово изменение и за това се налага неговата ратификация.
Това е накратко. Благодаря.

Даниела Петрова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Ако нямате въпроси, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа на информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
Благодаря ви. Приема се единодушно.Против и въздържали се няма.
С това се изчерпва дневният ред. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Даниела Петрова