Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.

---

Днес, 20.01.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата - Димитър Дерелиев, заместник-министър, Христо Гаджев, парламентарен секретар, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”, Ивелина Колева, старши експерт; от Министерството на транспорта – Първан Русинов, заместник-министър и Албена Лазарова, парламентарен секретар; от Министерството на финансите – Юлия Цанева, началник на отдел „Държавен резерв” и Бранимира Ценкова, юрисконсулт; от Съвета за електронни медии – Мая Вапцарова, Маргарита Пешева, Георги Стоименов и Милен Вълков; от Българско национално радио – Валерий Тодор, генерален директор, Росица Кукушева, старши юрисконсулт, Станислав Буковалов, член на УС на БНР и Лиляна Царева, репортер в програма „Хоризонт”; от Българска национална телевизия – Уляна Пръмова, генерален директор, Вяра Анкова, директор на дирекция „Информация” и Кремена Кадиева, юрисконсулт; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО) – Гриша Камбуров, изпълнителен директор, Светлана Василева, Васил Димитров, Виктория Миткова, Жанет Захариева, Антоанета Лозенска, Яна Иванова и Живко Калотов; от Българската асоциация на кинорежисьорите – Радослав Спасов; от Асоциацията на филмовите продуценти – Георги Чолаков; от Асоциацията на телевизионните продуценти –Мартин Захариев, Димитър Станчев, директор на АТП, от Български дарителски форум – Красимира Величкова и Ангелина Иванчева; от Асоциацията на българските кабелни оператори – Магдалена Георгиева; от Сдружение на електронните комуникации – Пламена Георгиева и от ТВ клуб 2000 – Галя Маринова.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
На тези, с които не сме се видели, макар и със закъснение искам ви честитя Новата година, да ви пожелая здраве, успех и удачна година на всички, да работим съвместно така както сме работили и досега, за да бъдат успехите взаимни.
Днешното заседание ще протече с единствена точка в дневния ред:
Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г. на второ четене.
Постъпили са предложения от народни представители, с които вие разполагате. Разполагате и с работния доклад, който е обобщил предложенията. В работния доклад са разгледани всички предложения, които са постъпили от заинтересованите страни. Експертната група е оценила предложенията и е намерила мястото им като правна норма на тези, които са съотносими към транспонирането на директивата, а другите, които не са уважени, ще бъдат предмет на разглеждане в новия Законопроект за радио и телевизия.
Тъй като обемът от текстове е твърде голям, ви предлагам, за да работим оперативно, следното. От организация да се изказва един представител по конкретен текст, като времето на изказване да бъде лимитирано в рамките на около 2 мин. Разбира се, ако се налага, може и повече, но да не се злоупотребява и по даден текст да се говори безкрайно много.
Предлагам ви да гласуваме дневния ред и да започнем своята работа. Преди това има желание за изказване. Заповядайте.
Стефан Данаилов: Уважаеми колеги, имам предложение във връзка с обсъждането на този сериозен проектозакон. Известно е, че днес сутринта ни беше предоставен разширеният доклад с предложенията на депутати и на групата от експерти.
Колеги, ако сте успели да разгледате материалите, сигурно ви е направило впечатление, че от чл. 71 до чл. 89 са абсолютно нови текстове, които въобще не са били в предишния доклад. Това са много сериозни текстове, големи и дори да сме вундеркинди няма как да ги прочетем, а камо ли да се посъветваме с експерти и да видим какво е това. С най-добро желание разбирам, че трябва да се свърши тази работа, но има и още нещо. Може би в тези текстове, които са в чл. 71 до чл. 89 има предложения, които може би съвпадат с част от това, което аз съм предлагал в този законопроект, но ми се струва, че бихме могли да направим една отсрочка, за да се запознаем по-обстойно с това, което експертната комисия е предложила.
И още нещо, което е било практика в Комисията по култура, в работата на експертния съвет са излъчвани и група депутати, които да участват заедно с експертната комисия по изработването на текстовете, за да има по-голяма точност и яснота какво предлага този експертен съвет. Сега изведнъж ни се сервират много нови текстове, по които на първи прочит много трудно бихме могли да имаме позиция по даден въпрос. В този експертен съвет като практика по-нататък е хубаво наистина да има и представители от народното представителство, за да бъде по-актуално обсъждането. Може би ако бяхме обсъждали с експертния съвет мои предложения или на други колеги, заедно бихме могли да стигнем до някое по-правилно или неправилно решение. Сега отваряме една книга, която е доста разнопосочна дотолкова доколкото не сме запознати с текстовете.
Аз мисля, че бихме могли да подходим по друг начин и народните представители да се запознаят с тези текстове, които се предлагат и особено това, което предлага експертната комисия. Благодаря.
Даниела Петрова: Първо бих искала да уточня, че материалите още вчера след обяд бяха изпратени по пощенските кутии на депутатите и би следвало още вчера да сте ги получили и запознали с тях.
Стефан Данаилов: Новото, което се предлага, дори и вчера да е раздадено, макар че обикновено вторник сме в разход, е доста като обем. Аз не крия, че днес си получих материала. Мисля, че и моите колеги днес са го получили. Ние нямаме време да го прочетем, а камо ли да вникнем в текстовете.
Даниела Петрова: Други изказвания и предложения.
Красимир Велчев: Г-н Данаилов, ние сме на второ четене и имаме възможност тук да дебатираме като четем текст по текст. Ако има някакви неща, които не са ясни, ще се дебатират и ще се изяснят.
Стефан Данаилов: Аз разбирам, че вие сте много напред в материала, но аз не мога да защитавам нещо, преди да съм го консултирал с хора, които наистина разбират от това. В този смисъл правя предложението. Ние наистина ще четем текст по текст, но ще стигнем до нещо, по което на сляпо се работи. Мисля, че не е редно това.
Даниела Петрова: Колеги, постъпило е процедурно предложение за отлагане разглеждането на законопроекта. Нека да гласуваме първо това предложение. Който е за отлагане обсъждането на законопроекта, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Сега подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Петър Курумбашев: Няколко пъти поисках думата с вдигане на ръка, но сигурно не ме видяхте.
Даниела Петрова: Извинявайте. Заповядайте.
Петър Курумбашев: Аз също искам да се присъединя към казаното от г-н Данаилов, тъй като наистина аз тази сутрин в 09:00 часа видях този материал. А през това време трябва да сме в пленарна зала. Да приемем, че имаме и други ангажименти, а до 14:00 часа трябва да се запознаем, да го дадем и на нашите експерти и да знаем какво е становището ни. Не е в полза на процеса по този начин да се приемат законите. Не казвам по същество, че всичко е правилно или всичко е неправилно от това, което е предложено. Но искам да ви помоля за в бъдеще, когато се произвежда особено такава тухла от експертната група, тя да бъде предоставена 24 или 48 часа преди заседанието. Имаме и електронна поща. Можете и по електронната поща да ни го изпратите. Примерно, ако бяхте го изпратили в понеделник по електронната поща на всички, също нямаше да е проблем.
Също така искам да ви помоля да ни запознаете кой е съставил тази експертна група, кой влиза в нея, тъй като тук на заседание на комисията не сме гласували да има такава експертна група. Т.е. очевидно това не е експертна група, излъчена от нашата комисия. Може би е експертна група към Вас като председател на комисията или някакъв друг вид експертна група, за да знаем чия експертиза имаме удоволствието да ползваме.
Даниела Петрова: В експертната група са включени представители от работната група, която е изготвила законопроекта към Министерството на културата, участват също така представители от Министерския съвет, депутати от ГЕРБ. Съгласувана е с участници, които са специалисти в конкретни области – правни референти от Народното събрание, както и с дирекция „Европейски фондове” – г-жа Любка Ценова, и Мира Манолова от правните референти. Това са хора, които не са ангажирани пряко от комисията. Това са специалисти, участвали в подготовката на текстовете. Те са дали експертно мнение по отношение на правната техника и приложимостта по отношение на транспонирането на Директивата. Ползвайки тяхното експертно мнение, сме избягвали излизането на предложения и текстове в по-широк обхват извън директивата, т.е. които биха противоречали към настоящия момент, тъй като следва да се разработи един нов закон с нова идеология и всичко, което е необходимо да бъде направено, ще бъде направено там. Няма нищо скрито и покрито. Хората са тук, присъстват на заседанието и ще участват в дискусията и ще отговарят на вашите въпроси.
Считам, че не е голяма драма, тъй като текстовете, които за вас остават неясни, са в средата на доклада и предполагам, че това ще бъде предмет на обсъждане на утрешното ни заседание. За това ви предлагам да започнем работа днес текст по текст и докато стигнем до тези текстове, тъй като днес няма да приключим с обсъждането на законопроекта, ще имате възможност да получите и вашите консултации и разяснения.
Петър Курумбашев: Това е група, назначена от Вас? (Да.) Т.е. това е експертна група с участието на народни представители от ГЕРБ. Така ли да разбирам? (Да.) Благодаря.
Силвия Хубенова: Може би тук колегите имат предвид експертността на групата. Тя касае по-скоро характера на законопроекта и неговото транспониране като законов акт в правно техническо отношение, а не експертността като хора, които се занимават с радио и телевизия. Това уточнение исках да направя.
Наистина вчера след обяд докладът на работната група беше по кутиите на народните представители, така че всеки един от нас би трябвало да е проверил и да е имал време да се запознае. Още повече, вчера видях колеги, които имаха заседание на парламентарните си групи и очакването би било да са си проверили пощенските си кутии.
Даниела Петрова: Колеги, предлагам да започнем работа. Ако има още нещо неизяснено, имате думата. Има ли някой, на който съм пропуснала да дам думата? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред на днешното заседание, който вече обявих. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С проекта на работния доклад разполагате.
Предлагам да вървим по следната процедура:
Гласуване на текст по текст новите предложения, а това което е предложение на вносителя и в него няма корекции, няма да се чете. Ако се приеме обратно становище, ще се четат всички текстове, които ще се подлагат на гласуване. Има ли обратно предложение – да се четат само новите предложения и становището на експертната група, или да се четат всички текстове?
Реплики: Само новите текстове и предложенията на експертната група.
Даниела Петрова: Най-напред наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Експертната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Моля да гласувате наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 1. Експертната група подкрепя текста на вносителя. Моля да бъде гласуван § 1. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 2 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители.
Експертната група подкрепя предложението.
Експертната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. Чл. 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Медийни услуги по смисъла на този закон са аудиовизуални медийни услуги и радиоуслуги.
(2) Аудиовизуална медийна услуга/радиоуслуга е:
1. услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудиовизуални предавания/ радиопредавания за информиране, забавление или образование на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения;
2. аудиовизуално търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслуга по т. 1.
(3) Аудиовизуално предаване е поредица от движещи се изображения със или без звук, което представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на аудиовизуални медийни услуги и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване.
(4) Радиопредаване е обособена част от програмна схема на радиопрограма или каталог, утвърден от доставчик на радиоуслуги.
(5) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. медийни услуги, които не са за масово осведомяване, т.е. не са предназначени за значителна част от аудиторията;
2. дейности, които по принцип са с нестопански характер и които не са конкурентни на телевизията въз основа на програмна схема;
3. лична кореспонденция на ограничен брой адресати чрез електронни съобщителни мрежи;
4. всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания, т.е. когато аудиовизуалното съдържание е включено случайно в услугата и не е нейна основан цел;
5. игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотария, наддаване и други форми на хазарт, както и онлайн игри и програми за търсене, но не и предавания, изцяло посветени на хазартни игри или игри на късмета;
6. електронни варианти на вестници и списания;
7. самостоятелните текстови услуги.”
Промените, направени от експертната група, са чисто правно технически. Там където е посочен чл. 49 и 50 от Договора за създаване на европейска общност, съответно във връзка с транспониране на Директивата са цитирани членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а всички други текстове са разписани така, както са изписани от вносителя, като е взето предвид, че след думата „услуга” се добавя „и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване.” Това е промяната от направеното предложение от народните представители.
Подлагам текста на дискусия, ако някой от народните представители желае да вземе отношение, както и от заинтересованите страни. Имате думата. Ако няма изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване така прочетения текст. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Пропуснах да подложа на гласуване предложението на н.п. Даниела Петрова и група народни представители, а именно:
В § 2 се правят следните промени:
а) в чл. 2, ал. 2, т. 1 думите „членове 49 и 50 от Договора за създаване на Европейска общност” се заменят с „членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз”.
б) в чл. 2, ал. 3 след думата „услуги” се добавя „и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване”.
Експертната група подкрепя по принцип това предложение. Моля народните представители да гласуват. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 3 и § 4 няма предложения. Експертната група подкрепя текста на вносителя по § 3 и § 4. Да гласуваме § 3 и § 4 анблок. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 5 е постъпило предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов. Ще ви прочета тяхното предложение.
В § 5, чл. 5 се изменя така:
„Чл. 5 (1) Този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.
(2) Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.
(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави-членки на Европейския съюз, на основание, които попадат в областите, регламентирани от Директива 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 г. на Европейския парламент и на Съвета за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите – членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) последно изменена с Директива 2007/65 ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
(4) Разпоредбата на ал. 3 може временно да не се прилага по отношение на програми от друга държава-членка на Европейския съюз, които открито сериозно и тежко нарушават разпоредбите на чл. 22 или чл. 3, буква „б” от Директива 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 г. на Европейския парламент и на Съвета за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите – членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) последно изменена с Директива 2007/65 ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
(5) Разпоредбата на ал. 3 може временно да не се прилага по отношение на медийните услуги по заявка от друга държава-членка на Европейския съюз, ако ограниченията са необходими по някои от следните причини:
1. обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на децата и борбата срещу подбуждането към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица;
2. опазване на общественото здраве;
3. обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана;
4. защита на потребителя, включително инвеститорите.
(6) В случаите по ал. 5 ограниченията следва да са:
1. предприети срещу определена медийна услуга по заявка, която накърнява посочените в ал. 5 цели или може сериозно и тежко да накърни тези цели;
2. пропорционални на тези цели.”
Експертната група подкрепя по принцип предложението.
Сега ще ви прочета редакцията на експертната група за § 5.
„§ 5. Член 5 се изменя така:
Чл. 5. (1) Този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.
(2) Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.
(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави – членки на Европейския съюз на основание, които попадат в областта на медийните услуги.
(4) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на програми от друга държава-членка на Европейския съюз, които нарушават чл. 17, ал. 2 и 3 относно децата.
(5) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на медийни услуги по заявка от друга държава – членка на Европейския съюз по следните причини:
1. опазване на обществения ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на децата и борбата срещу подбуждането към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица;
2. опазване на общественото здраве;
3. гарантиране на обществената сигурност, включително и на националната сигурност и отбрана;
4. защита на потребителите, включително инвеститорите.
(6) В случаите по ал. 5 ограниченията следва да са:
1. предприети срещу определена медийна услуга по заявка, която накърнява посочените в ал. 5 цели или може сериозно и тежко да накърни тези цели;
2. пропорционални на тези цели.”
Давам думата на вносителите, ако искат да изложат аргументи по направените предложения, както и на всички присъстващи за изказване по така прочетените текстове.
Михаил Михайлов: Аз виждам, че повечето от нашите предложения са приети. Интересува ме само т. 3, където ние изписваме текста на Директивата – „Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави-членки на Европейския съюз, на основание, които попадат в областта на медийните услуги”, т.е. и нататък отпада това, което ние сме дали като текст.
Даниела Петрова: Тук има редакционна промяна. Не се изменя идеята на вашия текст. Правният референт от Народното събрание и представителят от дирекция „Европейско сътрудничество” казаха, че текстът трябва да бъде транспониран в най-близък смисъл до европейската директива. Имаме препратки към съответните членове в закона.
Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев: Имам един въпрос. Горе-долу ми е ясно какво се цели да се постигне с предложения текст. Но моля, ако може някой от вносителите да ми каже какво значи „временно” в смисъл има ли такъв юридически термин. Аз не съм юрист и не мога да преценя дали това е юридически издържано – два-три месеца, пет години, 15 години. Какво значи временно? На мен ми се струва, че това от гледна точка на юридическа терминология не е издържано и до голяма степен обезсмисля текста. Може да не съм прав. Ако може някой да го изтълкува.
Даниела Петрова: Тук текстът е преписан директно от Директивата.
Михаил Михайлов: Ако се има предвид нашият текст, ние директно сме го преписали от Директивата.
Милда Паунова: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми народни представители, Смисълът на термина „временно” е докато трае нарушението. Това е и в юридически смисъл.
Антон Кутев: За мен това не променя смисъла на текста. Защо не правим ограничението докато трае нарушението, а го правим временно.
Милда Паунова: Ограниченията са временно докато трае нарушението.
Даниела Петрова: Стана ли ясно?
Антон Кутев: На мен ми е ясно. Ето за това не беше много логично сега да обсъждаме текстовете, защото сега вие ми казвате нещо, обаче аз не съм готов да реагирам. В смисъл, схващам логиката, но на мен ми трябва малко консултация и това е нормално. Примерно, едно от предложенията ми би било щом като логиката е докато трае нарушението, защо не го запишем така. Логично е да пише „докато трае нарушението”, а не „временно”, защото така може да се тълкува по най-различни начини. Може би в европейското законодателство понятието „временно” като юридически термин по някакъв начин да е разтълкуван. Ако той в българското законодателство не е разтълкуван, защо го записваме така. Не съм юрист и не искам да влизам в спор за думата „временно”, след като не съм капацитет по това. Но пък и не искам някой утре да ми каже: Абе, вие какви глупости сте приели, защото това няма логически смисъл от гледна точка на юрисдикцията. Ето още един довод за това, че ни трябваше просто време, за да съгласуваме тези текстове, а не да го правим на бегом. Но след като смятате, че юридически е издържан този текст, стъпваме на становището на юриста и дано този юрист да е прав. Аз не искам да спирам текста и да се заяждам, но според мен тук има несъответствие. Но след като казвате, че е така, аз ще се въздържа, а вие ще си го приемете.
Даниела Петрова: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което по принцип се подкрепя от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване текста на § 5 в редакцията на експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с § 6.
По § 6 има предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. То е:
„§ 6 се изменя така:
„§ 6. В чл. 6, ал. 2, т. 4 и 5 думата „поощряват” да се замени с „подпомагат”.
Стефан Данаилов: Какво имам предвид? В чл. 6, ал. 2, т. 4 и 5 думата „поощряват” да се замени с „подпомагат” е продиктувано от желанието за внасяне на по-голяма категоричност, когато става въпрос не за каквото и да е поощряване, което може да бъде само морално, а за финансово подпомагане при създаване на произведения от български автори, както и подпомагане на българско изпълнително изкуство. Самата дума „поощрявам” може да включва подпомагат, но думата „подпомагам” е по-категорична в смисъл на финансово подпомагане, а не само на морално. Аз търсих тълковен речник, за да извадя коя дума какво означава, но поощрявам е едно, а подпомагам е друго.
Даниела Петрова: „Подпомагам” действително обвързва само и единствено с финансова подкрепа, докато поощрява включва и двете.
Милда Паунова: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми народни представители, Считаме, че терминът „поощряват” е общият и включва и „подпомагат”. Въпросът не е юридически, а е по-скоро езиков.
Даниела Петрова: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев по § 6. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Петър Курумбашев: Извинявайте, г-жо Председател, но бих искал да ви помоля - и за протокола е полезно и по принцип, да обявявате резултатите от гласуването. Защото до този момент някой брои, но аз не чувам резултатите от гласуването. Моля да чуваме резултатите от гласуването.
Даниела Петрова: Благодаря Ви за уместното предложение. След всяко гласуване експертите от комисията ще обявяват резултатите от гласуването.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 6. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 7. Експертната група предлага следната редакция на § 7.
„§ 7. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7 . (1) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на потребителите на услугата най-малко до следните актуални данни:
1. името на доставчика на медийната услуга, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти;
2. данни за Съвета за електронни медии, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти.
(2) Доставчиците на аудио-визуални и радиоуслуги осигуряват данните по ал. 1 на страницата си в интернет.”
Моля да бъде гласуван текста, предложен от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 8. Експертната група предлага следната редакция на § 8.
„§ 8. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8 (1) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.
(2) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги се насърчават да гарантират, че техните услуги постепенно стават достъпни за хората с увредено зрение или слух.
(3) Доставчиците на радиоуслуги се насърчават да предоставят по подходящ начин програми и предавания онлайн, достъпни за хората с увредено зрение или слух.”
Моля да гласувате текста с редакцията, предложена от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 9. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 9. Моля да бъде гласуван § 9. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 10. Експертната група предлага следната редакция на § 10.
„ § 10. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”;
б) в т. 7 накрая се добавя „в програмите”.
2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.”
Моля да бъде гласуван текста така както е предложен с редакционната промяна. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 11. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 11. Моля да бъде гласуван § 11 по текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 12 е постъпило предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов. То е:
„В § 12, чл. 12, ал. 2, т. 4 се изменя така:
4. се препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми.”
Експертната група предлага следната редакция на § 12.
„§ 12. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ на радио- и телевизионните оператори” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „на радио- и телевизионните оператори” се заличават.
б) в т. 4 думата „препредават” се заменя с „предават”.”
Имате думата. Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов: Само с една дума да кажа каква е нашата идея. Идеята е, че след като едно предаване се излъчва по чужда телевизия, всъщност по нашата телевизия то вече се препредава, а не се предава, защото то вече е било излъчено по чуждата телевизия и всъщност ние препредаваме това нещо, което е излъчено. Това беше нашата идея, за да внесем тази корекция.
Даниела Петрова: А в редакционната промяна, която се предлага от експертната група думата „препредават” се заменя с „предават”, тъй като се счита, че това е коректният текст и не се ограничава за произведени продукции по чужда заявка на българска територия.
Експертната група по принцип подкрепя вашето предложение, но е направила редакционна промяна.
Моля да бъде гласувано първо предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Михаил Михайлов: Аз оттеглям нашето предложение.
Даниела Петрова: Подлагам на гласуване редакцията за § 12, предложена от експертната група. Който е ”за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с § 13. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 13.
По § 14. Експертната група също го подкрепя
Нека да бъдат гласувани анблок текстовете на § 13 и § 14.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 15 са постъпили няколко предложения.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Експертната група подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
И предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Експертната група по принцип подкрепя предложението.
Експертната група предлага следната редакция на § 15.
„§ 15. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с думите „доставчиците на медийни услуги”
2. В ал. 2 думата „оператор” се заменя с „доставчик на медийни услуги”.
3. В ал. 3 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”.
Тук прецизирането е направено във връзка с транспонирането и тъй като на „радио- и телевизионните оператори” вече е изяснен правния характер като „доставчици на медийни услуги” за това са козметични промените тук, по-скоро технически.
Стефан Данаилов: Тук има един момент, че предложението, което имам аз и това на г-н Иванов и г-н Михайлов, са правилни, тъй като това се дублира в действащия закон.
Аз оттеглям моето предложение, тъй като се дублират. Те са сходни, но ги има в действащия закон.
Даниела Петрова: В този случай направо да гласуваме предложението с редакционните промени на експертната група за § 15. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 16 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Експертната група подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 16.
„§ 16. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”.
2. В ал. 3 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”.”
Първо подлагам на гласуване предложението на н.п. Даниела Петрова и група народни представители, което се подкрепя по принцип от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Моля да бъде гласувано предложението на експертната група с направената редакция за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 17. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 17. Моля да бъде гласуван § 17. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 18. Експертната група предлага следната редакция за § 18.
„§ 18. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
(1) Лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор.
(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата или органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да са посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.
2. В ал. 3 думите „Радио- и телевизионният оператор” се заменят с „Операторът”.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 19. Член 19. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 19. Моля, който е съгласен, да гласува текста на вносителя за § 19. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 20 са постъпили предложения от Даниела Петрова и група народни представители. Предложението е в следния смисъл:
„В § 20, чл. 19а, ал. 2 се изменя така:
(2) Най-малко 12 на сто от програмното време по ал. 1 трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.”
Експертната група подкрепя предложението.
Постъпило е и предложение от народния представител Стефан Данаилов. То е:
„В § 20, чл. 19а се изменя така:
Чл. 19а:
- В ал. 1 думите „когато това практически е възможно” се заменят с „от които не по-малко от 40 на сто са оригинално създадени на официалния език на страната”.
- Алинея 2 се изменя така:
(2) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио-и телевизионният пазар и най-малко 10 на сто от техният програмен бюджет се отделя за европейски произведения, оригинално създадени на официалния език за страната от (външни) независими продуценти. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на тези произведения.”
По същия параграф е постъпило предложение от народния представител Петър Курумбашев. То е:
„В § 20, чл. 19а се изменя така:
- В ал. 1 думите „когато това практически е възможно” се заменят с „от които не по-малко от 40 на сто са оригинално създадени на официалния за страната език.
- Алинея 2 се изменя така:
(2) Най-малко 25 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът, и радио-и телевизионният пазар и най-малко 10 на сто от техния програмен бюджет се отделя за европейски произведения, оригинално създадени на официалния език за страната от (външни) независими продуценти. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на тези произведения.”
Постъпило е и предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов. То е:
„В § 20, чл. 19а, ал. 2 се изменя така:
(2) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.”
Експертната група подкрепя по принцип това предложение и предлага следната редакция на § 20.
Стефан Данаилов: Може ли първо да коментираме направените предложения от народните представители и след това предложението на експертната група.
Даниела Петрова: Добре. Във връзка с направеното предложение първо давам думата на народния представител Стефан Данаилов. Заповядайте.
Стефан Данаилов: Аз ще бъда малко по-дълъг в моето изявление, за което се извинявам.
Параграф 20, чл. 19а, ал. 1 изразът „когато това практически е възможно” ние го коментирахме още когато приемахме на първо четене проектозакона. Смятам, че трябва да отпадне, защото практиката у нас показва, че мотивите за доказване, че това е практически невъзможно не винаги почиват на действителна невъзможност, за да се защити правото на по-голяма квота в програмното време на телевизионните програми за европейски произведения. Общо взето практиката от последните 8 години това го показва. За това считам, че е правилно тази част на текста в досега действащия закон да отпадне.
Предложеният в проекта на вносителя текст води до изопачаване смисъла на чл. 4 от Конвенцията „Телевизия без граници” (Закона за радио и телевизия от 2000 г.) и остава отворена врата за нахлуване на треторазрядна, всякаква, за да не коментирам дали само американска, комерсиална продукция. Мисля, че когато сме в Европейския съюз директивата е в императивна форма. В нея много ясно е определен начинът и приложението на тази разпоредба. Това съотношение следва да бъде постигнато постепенно въз основа на подходящи критерии.
В някои страни в Европейския съюз квотата за европейски произведения, в т.ч. и създадените на националния език е с фиксирано мажоритарно присъствие – най-малко 50%. В други страни за начална граница използват процентът на европейски произведения, което са заявили телевизионните оператори при получаване на лиценза. Това би било добре, стига да се спазва. Доколкото съм запознат тези телевизии (няма да ги изброявам) не винаги показват европейски филми-сериали, които не са свързани с Европейския съюз. За някои частни телевизии, които са пред старт, сега се прави изключение и те могат да се обърнат към съответния орган и да поискат отсрочка, която е до 2-3 години.
По този начин, както е записан § 20, чл. 19а, ал. 1 в предложението на Министерския съвет, той е поставен в латентно състояние – „когато това практически е възможно”.
Ако този член не заработи за европейските и националните ценности, ще работи против тях. Отрицателните последствия от не балансираното присъствие на европейските произведения и ценности в програмните схеми са видими и трябва да се намери бариера за противодействие на нарушението на европейските норми.
Директивата позволява една държава, която иска да защити собствените си култура и език, да включи в европейската квота определен процент за произведения, представени на официалния език на страната. Използването в проекта на ЗИД на Закона за радио и телевизия понятието „български произведения” влиза в противоречие с чл. 6 от Договора на Европейския съюз за забрана на дискриминация на национална основа. Европейските държави го записват в своето законодателство като „оригинално създадени на официалния език”. Това трябва да се проучи по-задълбочено, защото наистина има смисъл.
У нас чужди продуцентски компании откриват офиси, регистрират се по Търговския закон. Ако става въпрос за лица от Европейския съюз, няма проблеми, но когато са фирми извън него, има голяма опасност при дефиницията само на български филм да се източват пари, за да се правят филми на чужди езици, няма да цитирам какви. Могат и на арабски. Има такива случаи. Опасността, че много комерсиални филми, чужди на нашата култура, ще могат да влизат в нашата квота уж като български произведения, е реална. Ето защо смятам, че е важно да се приложи европейското определение „оригинално създадени на официалния език”. По този начин няма да могат да се прокарват всякакви комерсиални филми, заснети на друг език и след това дублирани на български. За това предлагам в чл. 19а, ал. 1 изразът „когато това практически е възможно” да се замени с текста „от които не по-малко от 40 на сто са оригинално създадени на официалния език на страната”.
Какво имам предвид? Ако квотата е 50% европейска продукция, тук става въпрос за 40% от 100, тъй като 50% европейска и 50% - свободна. Ако са 100 филма, 50 трябва да са европейски. Моето предложение е 40 на сто от тези 100, което ще рече някъде около 20 филма да бъдат оригинално създадени на официалния език на страната – чисто български филми.
Много е важно да има най-гледано време – прозорец на излъчване на европейски произведения, защото някои телевизии пускат европейски филми след полунощ само да попълнят квотата. Това може да се тълкува и като дискриминация на европейските произведения. То влиза в противоречие с няколко члена на Хартата на основните права в Европейския съюз.
Предложението ми за § 20, чл. 19а, ал. 2 е най-малко 10 на сто от техния програмен бюджет да се отделя за европейски произведения, оригинално създадени на официалния език за страната от независими продуценти. Този текст възпроизвежда точно текста в чл. 5 на Директива 89/552/ЕИО, която е повод за промените, които трябва да направим в действащия Закон за радио и телевизия и считам, че този текст няма как да подлежи на противопоставяне. В автентичния превод дори става дума за най-малко, което означава, че можем да гласуваме и по-висок процент на европейски произведения, в които за щастие, вече влизат и българските произведения. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря ви. Други желаещи да вземат думата. Давам думата на народния представител Петър Курумбашев.
Петър Курумбашев: Благодаря Ви, г-жо Председател.
За мен беше пробен камък дали ще отпадне текста „когато това практически е възможно”. Даже аз имах усещането, че народните представители от ГЕРБ се съгласиха с аргументите, че този текст трябва да отпадне, но както виждам вездесъщата експертна група е оценила, че този текст трябва да е записан. Този текст обезсмисля целия текст, тъй като аз дадох вече пример в залата, че ще дам заем на г-н Велчев от 1 млн. лв., когато практически ми е възможно. Теоретически е възможно, но практически не се получава.
Този текст стои в закона от 10 години, даже от 12 години и досега никой не е успял да го махне. Като гледам и това мнозинство няма да го махне.
Даниела Петрова: Тъй като това е текст от Директивата от 1989 г., няма как да се махне.
Петър Курумбашев: За съвсем друго става дума и мисля, че ме разбирате.
За съжаление, и двамата с г-н Данаилов предлагаме две неща за едно за ал. 1 – от една страна, предлагаме отпадането на текста „когато това практически е възможно” да се замени с това „не по-малко от 40 на сто да са оригинално създадени на официалния за страната език”.
Второто, което искам да коментирам е по предложението на г-н Иванов и г-н Михайлов, които очевидно са възприети от експертната група, е това, че думата „български” е изчезнала. Вижте предложението на Министерския съвет. В ал. 2 пише:
„ (2) Най-малко 25 на сто от общото програмно време на телевизионните програми, като се изключат..., трябва да е предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти. Тези 25 на сто се включват в общото годишно програмно време на телевизионните програми, предназначено за европейски произведения по ал. 1.”
Тук има някакъв принос за 12 на сто, аз не знам как точно е изчислено 12 на сто, първо, отиваме от 25 на 12 и второ, говорим само за европейски произведения и никъде няма това, което пише в оригиналното предложение на Министерския съвет, а именно предназначението за български произведения.
Да ви кажа нещо, понеже ми е минал десетина години от живота в правене на такова българско предаване и може би ще ме разберете като пример, но предаването „Куку” никога не е имало официалната редакционна политика на националната телевизия. Това беше и причината да бъде спряно. Всеки един български продуцент, който произвежда собствено предаване, е собствена единица на свободата на словото в България. Аз не съм сигурен, че Мъргърдич Халваджян, Нико Тупарев, Евтим Милошев, Росен Петров, Слави Трифонов и не знам още колко продуценти, които са в момента на нашия пазар можеш да ги събереш и на всички да им кажеш да бъдат с едно мнение, било за политика, било за икономика, било за култура. Всеки един от тях е със своите родители, своето възпитание, своя приятелски кръг. Между другото не винаги тези предавания отразяват официалната редакционна линия на телевизията, в която са. Даже има специални текстове, в които това специално се дискутира с продуцентите докъде може да има намеса на телевизията или не. Унищожавайки възможността те да произвеждат тези предавания и те да бъдат задължително финансирани от тези телевизии, всъщност се посяга върху свободата на словото. Аз много се зарадвах, когато видях този текст в предложението на Министерския съвет. Даже в зала колегите от БСП, а мисля, че и колегата от Атака, да подкрепяме предложението на Министерския съвет, а колегите от ГЕРБ и Синята коалиция да ни казват, че това, което е предложил Министерският съвет не е точно така и всъщност са предложили един текст, който тотално обезсмисля предложението на Министерския съвет.
Затова в случая може да ви прозвучи странно, но аз бих искал да помоля депутатите от ГЕРБ да подкрепят предложението на Министерския съвет, което е съставено от ГЕРБ. Благодаря ви.
Даниела Петрова: Благодаря Ви. Г-жа Фидосова пожела да вземе думата. Заповядайте.
Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Председател. Уважаеми народни представители, Уважаеми представители на медиите и гости на днешното заседание, аз не съм член на тази комисия, но в качеството ми на народен представител имам право да участвам в заседанията на комисиите и да вземам отношение по коментираните и дискутираните текстове без да мога да гласувам.
Провокирана съм от изказването на г-н Курумбашев и от изказването на г-н Данаилов и ще направя първо уговорката, че моето изказване няма да бъде по усещане, а по факти, аргументи, включително и правни, без да давам квалификация и оценка на останалите политически партии, парламентарни групи. Защото смятам, че нашата работа тук е като експерти всеки един от нас да изкаже своето становище и отношение по дискутирания законопроект.
По отношение на дискутирания параграф.
Първо, в чл. 5 искам да обърна вниманието на г-н Данаилов, че той започва със следния запис: „когато това практически е възможно”. Това е отговорът на поставения от Вас първи въпрос по отношение на ал. 1 и вашето предложение да отпадне този запис накрая след запетаята. Това е в Директива 89/552/ ЕИО.
В другата Директива, с която е необходимо да се съобразим и трябва да транспонираме текстове 2007/65, е посочено и определено в т. 49 „продуценти, независимо от телевизионните оператори” какво се има предвид. Ако отворите действащия Закон за радиото и телевизията в т. 24 накрая определението за външен продуцент, ще видите, че изискванията, които са записани в тази втора директива по отношение на това, че държавите – членки следва да отчетат критерии, като собствеността върху продуцентската компания, количеството предавания, доставени на един и същи телевизионен оператор и собствеността върху вторичните права, вече е залегнало в действащия закон. Ние това сме го направили малко по-рано и сме спазили изискванията в тази част на Директивата.
По отношение на процентите. В зала, г-н Курумбашев, аз казах, че споделям и подкрепям да има увеличение, но то трябва да бъде плавно – заложените 25% предварително, не смятам, че в момента е реалистично да се приеме една такава промяна. После това предложение беше подкрепено от Министерството на културата и от Министерския съвет. Това е нещо, което е съгласувано между Парламентарната група на ГЕРБ, Министерството на културата и Министерския съвет и тук няма никакво разминаване.
По отношение на изписването на български продуценти, Вие самия казахте в първата част на вашето изказване, че има една забрана за дискриминационен текст на основание на национална основа. За това го гледахме много внимателно юристите, включително и аз прочетох в тази посока достатъчно, за да се убедя самата, че трябва да бъде записът „европейски”. Самата аз на пръв прочит смятах, че може би „български” има логика да бъде подкрепено. Прав сте като аргументи. Но от правна гледна точка не следва да бъде подкрепено и трябва да се запише „европейски”.
В текста, който предлагат народните представители Даниела Петрова и останалите колеги от Комисията по култура, текстът който е предложен е изцяло изчистен, отговаря и на двете директиви.
В ал. 1 няма какво да отпадне.
В ал. 2 се разбрахме за тези 12%. В последните разговори, в които и аз участвах, и в представители на операторите, и на продуценти и на колегите от Комисията и с Министерството на културата се стигна наистина до една пълна подкрепа на тези 12%. Няма специална формула и начин, по който да са изчислени тези 12% и не мисля, че е необходимо. Това е началото на този плавен преход към това увеличение. Но в същото време, забележете, остава текста в края на ал. 2, че този праг не включва повторенията. Аз смятам, че това е една сериозна крачка напред в тази посока. Благодаря на операторите за това, че се съгласиха и приеха и подкрепиха това нещо да остане така.
Ал. 2 на практика е изчистена от правно-техническа гледна точка, за да няма повторения с ал. 1 казва „по ал. 1”, защото в предишния текст имаше повторение. Не смятам, че има някакво нарушение, някакво заобикаляне било на директива, било на закон и че ще има някакъв спор с представители на операторите или с някой друг от представителите, които са от този бранш. Може би и г-н Дерелиев трябва да изложи становището на Министерството на културата и други представители от бранша, който се занимава с тази дейност. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря Ви. Заповядайте.
Радослав Спасов: Българска асоциация на кинорежисьорите
Искам да изразя болката си, че общо взето вие не сте се ориентирали да потърсите експерти в духовната сфера, а вие търсите повече в частните оператори, защото не знам дали има представители на телевизията и на националното радио. Не говоря за правенето като експерти. Аз се боря и защитавам интересите на духовната сфера като интелектуални права и за първи път виждам че трябва да говоря с един експертен състав, който е анонимен. Винаги един депутат внася тези неща и няма тази подкрепа, за да мога, гледайки го в очите, да го убедя защо не трябва. Сега аз не знам към кого да гледам – дали към АБРО или към някой друг, но нещата са много сериозни.
Първо се смесват двата члена – чл. 5 и чл. 4, от Директивата. В чл. 4 от Директивата се говори са присъствие на европейски произведения, в т.ч. и национални, създадени на националните езици. Това е нещото, което ние можем да внасяме. Сега както уважаемата експертна група е предложила, това значи, че филмите, които са създадени преди 1989 г. не могат да бъдат показвани, защото сте сложили 12%, което е от независим продуцент.
Моля ви, обръщайте се към нас. Ние все пак работим в духовната сфера и държавата дава тези пари. Ние работим с пари на Националната телевизия и на Националния филмов център. Много ми е мъчно, дано г-жа Фидосова присъства не само на телевизионния екран, но ние имаме и български произведения, за да видите все пак ние защитаваме устоите на българската култура. Вие бъркате двата члена от директивата: едното е за показ на произведения, а другото е за създаване на произведения от независими продуценти от техния бюджет. Не могат да се смесват двете неща от двата члена. Моля ви уважавайте Националната телевизия. Ние работим единствено в духовната сфера.
Искра Фидосова: Българските произведения са част от европейските.
Радослав Спасов: Всяка една държава си има своя дял. Франция има 60%, Испания – 50%, Гърция е 25% - всяка една държава има квота за национални предавания. Това е стимул да се показват тези филми. Националната телевизия показва българските филми и продължава да ги показва. Преди години заедно с г-н Дерелиев сме поставили този член в закона за продукция и той беше 15% и за Националната телевизия, за да могат да се създават тези произведения. След това се промени. Сега много ми е странно защо така се случи, защо нас ни няма нито в Комисията по култура, нито в тази комисия.
Даниела Петрова: Мисля, че ваши представители са участвали в работната група към Министерския съвет.
Искра Фидосова: Четете действащия текст на Закона за радио и телевизия.
Радослав Спасов: Ние не показваме европейски произведения. През деня сме американци, а през нощта гледаме европейска телевизия.
Даниела Петрова: Заповядайте. Само моля да се спазва регламентът за изказвания.
Георги Чолаков: Уважаеми народни представители, директивата за аудио-визуалните медии освен чл. 4 и чл. 5 има и преамбюлна част, в която се определя действието на тази директива. В § 30 на преамбюла казва: „като се има предвид, че провеждането на активна политика в подкрепа на един специфичен език, държавите членки са свободни да създават по-подробни и по-строги правила в частност въз основа на езикови критерии, при условие че тези правила са в съответствие с правото на общността.”
Освен това, в чл. 4 на Директива има т. 2, освен т. 1. „Когато съотношението, посочено в § 1 не може да бъде постигнато, то не може да бъде по-ниско от средното за 1988 г. в съответната държава-членка.”
Нали разбирате, че „когато това практически е възможно”, когато аз трябва да ви дам два лева и не искам да ви ги дам, ще ви кажа, че не ми е практически възможно.
Стефан Данаилов: Уважаеми колеги, може ли нещо да допълня. Моите колеги с право взеха отношение, но ако се върнем назад, същото оправдание беше в Комисията по евроинтеграция (говоря за 2001 г.), че ние нямаме право да оповестяваме каква квота трябва да има чисто български характер.
Първо, мисля, че ние няма да нарушим тази директива, или поне аз така смятам, ако направим това определение, което предложих, „оригинално създадени на официалния език на страната”. Ясно е кой е официалният език в България.
В практиката ни, уважаеми колеги, уважавайки всички по-силни телевизии частни, ако се върнем в тези 9 години ние нямаме сериозно реализирано художествено творческо произведение. Единственият създател, или поне се опитва да прави такива неща, това е Националната телевизия и то е от възможността, която дава закона. В този смисъл нашите предложения са не да притесняваме едната или другата страна, а как да подтикнем всъщност създаването на такива производства. За това става въпрос, с надеждата да бъдат произведения. Едва ли всички гледате сериалите, които заляха България, но виждате, че част от тях са направени с много пари, а не ерзац работа. За това става въпрос, за това колко средства би трябвало да отдели един оператор за да направи такава инвестиция. Това са били мотивите за предложенията, които не крия, че голяма част от тях идват от отделните граждански структури, които работят в тази сфера. В моето предложение аз съм запазил минималното – „не по-малко от 10 на сто”, тук се предлага 12 на сто. Може би някой трябва да изчисли като се махнат повторенията. Но все пак нещо трябва да дисциплинира малко цялата история. 9 години сърбаме попарата на това. За съжаление, така се получава. Има програми, които са много по-доходоносни и такива, които не можем да ги видим. Това предложение изхожда от практиката в тези 9 години, в тази посока е. Защото когато е „на оригиналния език” звучи другояче. Това съм имал предвид се тези мои предложения. Квотите, които определям – поне 20, те са пак в тази посока, за която говоря. Трябва да има нещо по-определящо и в този смисъл дайте да помислим какво е възможно, защото опоненти винаги ще има за поддръжката на старото статукво йок и ако може.
Искра Фидосова: В чл. 12 от действащия закон е записано: „програмите на операторите се излъчват на официалния език.”
В § 12, в чл. 12, в т. 4 имаше предложение думата „препредават” се заменя с „предават”.
Когато колегите ме помолиха за правно съдействие по тези текстове, ние коментирахме, че препредава означава точно това – купувате турския сериал с превод на български и става препредават. Но когато се запише „предават” има друг смисъл и ако сте го гласували и приели, то е в подкрепа на това, което казвате току-що. Т.е. в подкрепа на Вашата теза и на идеята да подпомогнем българското, но по начин, който е допустим и с който не нарушаваме европейската директива и разпоредбите.
Антон Кутев: Г-жо Председател, искам по процедурата да се включа в дискусията.
Аз съм изумен с бързината, с която г-жа Фидосова стана специалист по медиите. На миналото гласуване на този законопроект цялата група на ГЕРБ имаше по-различно отношение към въпроса.
Та въпросът по процедурата ми е, ако може, да прекъсва говорещите само Председателят, когато това отговаря на Правилника. Защото ние народните представители да речем, че вече сме свикнали с този начин на работа и си взимаме думата, но гостите, когато ги прекъснем веднъж, не е редно да им дадем думата втори път, защото наистина не е правилно. За това моля да бъдат прекъсвани всички говорещи само от Председателя на Комисията. Благодаря.
Г-жо Фидосова, именно защото сте народен представител Вие сте равна с нас и нямате право да прекъсвате говорещите. Може да го прави Председателят на Комисията, но не и Вие, независимо от това какви са подредбите в ГЕРБ. Може би Вие сте много голяма в ГЕРБ, но тук сте един от народните представители. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря Ви за предложението. Както виждате, правилата са единни за всички и не ви прекъсвам, както и гостите. Заповядайте.
Стефан Данаилов: Само да допълня, че европейските държави го записват в своето законодателство като „оригинално създадени на официалния език”. Това не е съчинение българско, само че е преведено по-интелигентно и звучи по същия начин.Защо поне това да не го поставим?
Даниела Петрова: Заповядайте, г-н Станчев.
Димитър Станчев: изпълнителен директор на Асоциацията на телевизионните продуценти
Тук съм с идеята да не се изказвам, но г-жа Фидосова ме провокира и имам два-три въпроса.
Бихте ли ми казали, г-жо Фидосова, какво значи плавно увеличение на процента или постепенно увеличение.
Искра Фодосова: Постепенно във времето с ясно разписана предварителна рамка – определена, за какъв период, с колко. Примерно, ако приемем хипотетично, че говорим за увеличение, което си поставяме в една рамка да стигне до 20% или 25%, както беше дадена предварително, да разпишем, че тези 25% ще ги постигнем за 5 или 10 години, плавно през 2% стъпка с финансово обезпечаване.
Димитър Станчев: Втори въпрос. Това за всички национални телевизии ли се отнася?
Искра Фодосова: За всички, като тук можем да правим някакъв допълнителен коментар за обществената телевизия, но тези текстове са по-нататък. Тъй като сме на второ четене, аз спазвам процедурите.
Димитър Станчев: Трети въпрос – трябва ли да приравняваме изоставащите към напредналите, или напредналите към изоставащите. За да ви улесня въпросът ми е: btv, Нова телевизия и БНТ (БНТ е единствената, която плаща авторски права, и повторение и т.н.) btv и Нова телевизия са на 36% изпълнение. Значи, това, което Вие предлагате, постепенно постъпателно да се увеличават процентите на tv7 и pro-bg.
Искра Фодосова: Когато говорим за определяне на рамката трябва да си отговорим на въпроса какво целим като резултат.
Димитър Станчев: Аз затова попитах изоставащите ли следваме или напредналите.
Искра Фодосова: Аз не съм медиен експерт, но като юрист седнах и изключително внимателно прочетох всичко, включително стенограмата ви от предишните заседания, къде какво е написано, направила съм си бележки и съм подготвена за този дебат и дебатирам с много точни факти.
Димитър Станчев: Аз затова питам напредналите ли гоним или изоставащите. Това е въпросът. Защото btv и Нова телевизия изпълняват това на 36%.
Даниела Петрова: Колега, надявам се, че сте останали удовлетворен от отговорите. Намираме се в процедура второ гласуване, а не разясняване на експертни стъпки, които са предмет на първо гласуване.
Някой друг желае ли да вземе думата. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев: Аз искам да обърна внимание, и се надявам г-жо Фидосова, че го правите от незнание, върху манипулацията, която правите, свързана с европейски произведения и едва ли не, че ние това го правим, за да хармонизираме. Даниела Петрова: Моля да се отнасяте коректно. Към вас никой не е поставял определения.
Петър Курумбашев: Ако сте се почувствала обидена, моля за моето извинение и по никакъв начин нямам желание да направя това.
Става дума за това, че както тук е записан текстът за „европейски произведения”, предполагам, че сте член на експертната група. (Не съм.) Добре, но както е записано от експертната група, когато са записани изисквания само за европейски произведения, това означава, че всъщност няма никакви изисквания за български произведения. И като кажете на някой, че трябва да направи най-малко 12 на сто европейски произведения, примерно, някой може да каже аз слагам 12 на сто произведения на гръцки независими продуценти. Изпълнил ли съм изискванията за закона? Да, изпълнил съм ги тези 12%, Гърция е в Европейския съюз. За български остава нула. Какво да направим? Но като цяло законът е изпълнен. За това редица законодатели в редица държави на Европейския съюз, освен изискването за европейска продукция, записват допълнителни свои изисквания за своя официален език, с което не нарушават европейските норми, тъй като европейските норми казват най-малко 50. И аз мога да ви дам примери. Преди малко кинаджиите ви дадоха примери с Франция и Испания, а аз мога да ви дам едни по средно европейски примери. Например, в унгарския закон пише не по-малко от 50% на техния официален език. В чешкия закон пише не по-малко от 30%, създадени от чешки производители. Така че ние сме в абсолютната си свобода, без това да влиза в противоречие с европейското законодателство, да кажем така, както ни беше предложено от Министерския съвет – да кажем 50% като цяло за европейски произведения, от които не по-малко от 50% за български. Ние не нарушаваме по този начин европейското законодателство.
Молбата ми е под маската за хармонизиране с европейско законодателство да не изчистваме и малкото, което има, за българско производители, тъй като в текста, който предлагате, така както е записан за тях е чиста нула. Просто може да се даде продукция от останалите 26 държали-членки на Европейския съюз и нищо да не се вземе от български производител. А в крайна сметка ние сме български народни представители. Не сме евродепутати. Ние защитаваме интересите на българските избиратели, а не на евроизбирателите. Благодаря ви.
Искра Фидосова: Искам да използвам правото си на реплика.
Г-н Курумбашев, тези 12% са част от тези 50%, които са в ал. 1 и това мисля, че всеки тук в тази зала го е прочел и го е разбрал. И манипулации в тази посока, според мен, са невъзможни да се правят. Не знам дали има някой тук, който да не чете текста и да не разбира, че те са част от тези 50 по ал. 1. Когато се изказах първия път, аз обясних, че текстът е изчистен, като вместо да се повтори целият текст в ал. 2, повтаряйки записаното в ал. 1, колегите са предложили „съгласно ал. 1” като текст и като запис.
Аз нямам никакъв личен интерес или какъвто и да било от тези промени. Изказвам се единствено в качеството ми на експерт по отношение на правно техническото изписване на текстове. Не съм специалист в тази област и не влизам в спецификата. Говоря за изписване, за транспониране на норми, коректно, правилно и точно изписване.
Г-н Курумбашев, Вие имате ли конфликт на интереси по този текст?
Петър Курумбашев: Нали знаете правилника, че ако имаш конфликт на интереси, трябва да го декларираш в началото на заседанието. Аз съм работил като продуцент, но това беше преди 15 години. Последните 10 години не се занимавам с правене на телевизионна продукция. Но ако Вие намирате някъде конфликт на интереси ще е добре да информирате комисията. Аз казвам, че нямам конфликт на интереси, но ако Вие имате друга информация, е добре да информирате комисията, защото е хубаво да се знае от народните представители кой от каква позиция изхожда.
Михаил Михайлов: Като чета предложенията на колегите Курумбашев и Данаилов ми се струва, че нашето предложение е най-изчистено и всъщност то е част от европейското, където плавно за пет години съотношението трябва да бъде постигнато чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения и т.н. Това е записано така, както е в европейската директива.
Аз искам малко страстите да се охладят, защото ние не правим нов закон. Нека да си припомним предишното заседание и повода, за да започнем тези поправки, а именно хармонизиране с европейското законодателство. Според мен, с тази презумпция трябва да разглеждаме текстовете и тази презумпция да работим, а не че правим някакви генерални новости, че в момента ще правим едва ли не нов закон и т.н.
Искам да призова колегите за повече експедитивност и да гледаме именно в тази насока – това, което го правим в момента е ограничено във времето с цел хармонизиране с европейското законодателство. Това, за което говори г-н Станчев, това наистина може да бъде обект на нов Закон за радиото и телевизията, където всички тези неща да ги има, като бъдете включени всички вие, т.е. ад има много по-голяма представителност, и тогава да се търсят механизми за интереси на съсловия, а не както сега се смята от българските кинематографисти, че техните интереси са засегнати.
За това нашите почти всички предложения са изцяло европейски текстове за транспониране на директивата. Това е молбата ми.
Даниела Петрова: Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев: Колеги, трябва да ви кажа, че ние подкрепяме това, което казвате, включително и нашето желание в най-скоро време, като имам предвид близките месеци, за изготвянето на нов Закон за радиото и телевизията.
Но това, което сте предложили, обърнете внимание, че в ал. 3 точно това сме направили. Така че взели сме предвид вашите предложения.
Даниела Петрова: С това смятам да закрия дискусията по този въпрос. Надявам се, че вече няма други желаещи да се изкажат.
Продължаваме с гласуване на предложенията.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Петър Курумбашев. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Който е против, моля да гласува? Четирима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов. То се подкрепя по принцип от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Даниела Петрова и на колегите от комисията. Експертната група подкрепя предложението. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Експертната група предлага следната редакция на § 20.
„§ 20. В глава първа се създават чл. 19а, 19б и 19в.
Чл. 19а. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.
(2) Най-малко 12 на сто от програмното време по ал. 1, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.
(3) Съотношението по ал. 2 трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на средства за достатъчно количество нови произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.
(4) Насърчава се производството и разпространението на европейски произведения в радиопрограмите.
(5) Изискванията на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа.
(6) Съветът за електронни медии изготвя ежегодни справки за европейските произведения в линейните аудио-визуални медийни услуги и ги публикува като част от годишния си отчет.
Чл. 19б. Радио-или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио-и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.
Чл. 19в. (1) За целите на кратките новинарски репортажи всеки телевизионен оператор, установен в общността, има право на достъп на справедлива, разумна и недискриминационна основа до събития, които са от значителен обществен интерес и се предават по силата на изключително основание от телевизионен оператор под юрисдикция на Република България. Достъп се иска първо от оператор под същата юрисдикция, ако има такъв.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за радиооператори под юрисдикцията на Република България.
(3) Радио-и телевизионни оператори имат право свободно да избират кратки откъси от сигнала на оператора-носител на права, като при аудио-визуалните медийни услуги се отбелязва името и/или се включва логото на оператора с изключителни права, а при радиоуслугите се посочва и източникът по подходящ начин.
(4) Кратки откъси се използват единствено за актуално публицистични предавания и новини в срок, не по-дълъг от 24 часа, считан от края на събитието, и могат да бъдат използвани в медийни услуги по заявка само ако същото предаване се предлага на запис от същия доставчик на медийни услуги.
(5) Правото на информационно отразяване включва и правото на директен достъп до мястото на събитието, освен ако това не е практически възможно и на запис, който да се използва единствено за създаване на материал с продължителност, не по-голяма от 90 секунди.
(6) Правото на информационно отразяване е безплатно. По изключение може да се предвиди компенсация, която не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.
(7) Не се допуска повторна употреба на репортажа, освен по изключение, за отбелязване на тематични събития и обзор, като репортажите могат да се запазват в архивите на доставчика на медийни услуги. Когато краткият репортаж е осъществен на основата на достъп до събитието, оригиналният материал на авторите на репортажа се унищожава след произвеждането му, за което се информира операторът с изключителните права.”
Който е „за” така предложения текст на експертната група, моля да гласува. Седем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 21. Експертната група подкрепя теста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Има предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за създаване на нов § 21а със следния текст:
„Създава се нов § 21а.
§ 21а. В чл. 25 след думата „журналистика” се поставя запетая и се добавя „филмовата индустрия”.”
Имате думата.
Стефан Данаилов: Колеги, това е предложение, свързано с действащия закон.
Става въпрос за чл. 25. Съвет за електронни медии.
„Членове на Съвета на електронните медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание.”
Моето предложение е след думата „журналистика” да се постави запетая и да се добави „филмовата индустрия”.
В практиката, откакто на времето се създаде НСРТ, винаги е присъствал човек, свързан с киното. Тук не става въпрос да налагаме, а просто да отворим възможността да се предлага за член на СЕМ и човек, който участва във филмовата индустрия. Защото СЕМ наблюдава, както ви е известно, и киното. Тук има представители от СЕМ, нека да кажат.
Това е моето предложение.
Даниела Петрова: Други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението за нов § 21а. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Нищо не пречи в новия закон да се разшири този обхват. В момента ние не променяме нито функционално, нито критерии на СЕМ.
Антон Кутев: Или по друг начин казано, до м. март ще гледаме отделно СЕМ, за да го преформатираме.
Даниела Петрова: Продължаваме с § 22. Експертната група предлага следната редакция на § 22.
„§ 22. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите „радио-и телевизионни оператори” се заменят с „доставчици на медийни услуги”.
2. Точка 5 се изменя така:
5. да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел – доставчици на медийни услуги;
3. В т. 6 думите „радио-или телевизионен оператор” се заменят с „доставчик на медийни услуги”.
Който е съгласен с така предложената редакция на текста от експертната група, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 23 и § 24 експертната група подкрепя текста на вносителя и моля да бъдат гласувани ан блок. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един”въздържал се”.
По § 25 е постъпило предложение от народния представител Калина Крумова. Експертната група подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е и предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което експертната група подкрепя по принцип.
Експертната група предлага следната редакция на § 25.
„§25. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 1 думите „радио-и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”;
б) В т. 4 думите „радиото и телевизията” се заменят с „медийните услуги”;
в) В т. 7 думите „радио-и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги” и думата „програми” се заменя с „медийни услуги”;
г) В т. 10 думите „радио-и телевизионна дейност” се заменят с „медийните услуги”;
д) Т. 12 се изменя така:
„12. Може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33”;
е) точка 16 се изменя така:
„16. води публичен регистър на:
а) радио-и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;
б) радио-и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
в) медийни услуги по заявка;
г) предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми.”
ж) В т. 18 думите „радио- и телевизионната дейност” се заменят с „медийните услуги”.
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие, което съветът изпраща в 7-дневен срок от подписването му на Държавната агенция за закрила на детето.”
3. Създава се ал. 5.
„(5) Съветът за електронни медии предоставя на Комисията на ЕО и на независимите регулаторни органи на държавите членки на Европейския съюз в областта на медийните услуги информация, необходима за прилагането на Директива 89/552/ ЕИО на Съвета.”
Петър Курумбашев: Г-жо Председател, по процедура. Понеже наближава 5 часа и горе-долу мина времето на комисията, ако имахме малко членове до края на проекта да продължим да работим, за да приемем закона, но не са толкова малко, за това питам имате ли някаква идея до колко часа смятате, че трябва да се удължи работното време на комисията, ако смятате че сега трябва да продължим или да продължим на второ заседание. Моля за някакво предложение, за да имаме яснота. Аз ще се радвам на възможността, ако можем на второ заседание да разглеждаме останалите текстове, тъй като ще имаме възможност да се запознаем по-подробно – това, което коментирахме в началото на заседанието. Оставям на ваша преценка, но въпросът е да имаме някаква технология, да знаем днес до колко часа ще работим. Дали днес ще продължим, дали ще имаме извънредно заседание или ще продължим на следващото редовно заседание.
Даниела Петрова: Принципно знаете, че заседанията на комисиите не са лимитирани с време и очаквам предложение от колегите. Смятам, че до 5 часа е безкрайно малко времето. Поне до 18:30 часа да работим, за да можем на утрешното извънредно заседание да го приключим. Искаше ми се днес да минем поне половината.
Стефан Данаилов: Проектът е от 80 страници. Днес да караме до 40-та страница, но да не „захапем” това, от което хабер си нямаме. Много моля да се съобразим с това.
Даниела Петрова: Това, което е спорно, можем и утре да го обсъдим. А сега можем да продължим по текстове, които са безспорни. С това, с което искате да се запознаете, ще ви бъде дадена възможност.
Стоян Иванов: Предлагам да продължим до 18:30 часа, за да имаме все пак някакъв регламент.
Даниела Петрова: Ако сте съгласни с предложението заседанието днес да продължи до 18:30 часа, моля да гласувате. Благодаря ви. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Продължаваме с предложенията по § 25.
Предложението на Калина Крумова се подкрепя по принцип от експертната група. Който е съгласен с предложението на Калина Крумова, моля да гласува. Девет „за”. Против ? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което се подкрепя по принцип от експертната група. Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Гласуваме предложения текст с редакцията на експертната група за § 25 така, както го чухте. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме с § 26 и § 27. Експертната група подкрепя текста на вносителите за § 26 и § 27. Моля двата параграфа да бъдат гласувани анблок. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 28. Експертната група прави следната редакция на § 28.
„§ 28. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея изречение второ се изменя така:
„Решенията се взимат лично и присъствено с явно гласуване.”
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация.
(3) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.”
В § 30 се правят следните изменения:
Чл. 39, ал. 1 се изменя:
„(1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет.”
Експертната група приема по принцип предложението.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
Експертната група предлага следната редакция на § 30
„§ 30. Чл. 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет.
(2) Съветът за електронни медии ежемесечно издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на доставчиците на медийни услуги, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии, издадените актове за установяване на административни нарушения, наказателните постановления и постановените при тяхното оспорване съдебни решения. Бюлетинът се публикува на страницата на Съвета за електронни медии в интернет.”
Моля да бъде гласуван текста с редакционната промяна на § 30, предложена от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
Красимир Велчев: Г-жо Председател, може ли едно процедурно предложение.
В случая, както четохте този параграф, където се повтаря текста на ал. 1 от предложението на народния представител с редакцията на експертната група, може ли да се чете само единия текст. Моля в тези случаи да се чете само редакционното предложение на експертната група, или пък само на народния представител, тъй като се губи време с повторението на текстовете.
Даниела Петрова: Четем редакцията на експертната група.
Продължаваме с § 31. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 31. Моля народните представители да гласуват. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 32. Експертната група предлага следната редакция на § 32.
„§ 32. В чл. 45 се правят следните изменения:
В ал. 1 думите „радио- и телевизионни” се заменят с „медийни”.
2. В ал. 3 думите „електронна съобщителна мрежа” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.”
Който е съгласен с предложението на експертната група, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 33 е постъпило предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Давам думата на вносителите. Г-н Данаилов, заповядайте.
Стефан Данаилов: Подкрепя ли се текста? (Не.) За какво става въпрос? В чл. 46, ал. 2 от действащия закон Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обем на програми. Аз предлагам „предавания” да отпадне, предавания са част от доставка, препредаване или обмен на програми. Ясно е, че щом пред думата „програми” не е конкретизирано уточнението, като например „цялостни програми”, то и за всяка част от програмите може да се сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен. Мисля, че това предложение цели недопускане на тавтология в чл. 46, ал. 2.
Даниела Петрова: Други становища. Заповядайте.
Гриша Камбуров: Препредаването е отделна част от програмата, т.е. съставната част на програмата. В Закона за радиото и телевизията има легални дефиниции и за програма и за предаване. Така че е коректно да бъдат и двете предложения, т.е. предаване и програма.
Стефан Данаилов: Защо да няма „цялостни” програми, например, като определение.
Гриша Камбуров: Защото ако има цялостни програми, не може да има отделни предавания. Ако има отделни предавания, не може да има цялостна програма.
Стефан Данаилов: Пак ми повтори, защото малко съм невежа.
Гриша Камбуров: Предаване е малкото, програма е голямото. Т.е. в програмата има много предавания.
Валерий Тодоров: Обаче в областта на радиото имате, примерно, програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев”. Програмите се състоят от отделни предавания. Така че ние можем да отменяме, както и сега отменяме, с обществените радиооператори отделни предавания – музикални, включително публицистични и т.н. Така че ако отпадне предаване фактически може да се тълкува като ограничение.
Стефан Данаилов: Аз съм считал, че има тавтология, но щом като вие приемате, не го оттеглям, но приемам вашите обяснения.
Даниела Петрова: Аз смятам, че се изясни коректно и няма тук нещо сериозно.
Експертната група подкрепя текста на вносителя.
Моля да се гласува предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Десет”против” Въздържали се? Няма.
Да гласуваме предложението на вносителя за § 33 така, което се подкрепя от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
За § 34 се подкрепя текста на вносителя от експертната група. Моля да бъде гласуван § 34. който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 35 са постъпили предложения от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев и от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Експертната група предлага следната редакция на § 35.
„§ 35. Чл. 47а се отменя.”
Има ли желание от вносителите за дебат. Ако няма, подлагам на гласуване предложението на Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Стефан Данаилов: Предложението, което правя е:
„(1) Българската национална телевизия създава програми съвместно с други физически и юридически лица чрез конкурс.”
Някъде по-надолу го видях, че съществува като текст, но не мога сега да ви кажа къде е. Оттеглям го, защото го намирам на друго място.
Аз съм тук, защото това нещо е важно, съзнавайки, че тази директива трябва да се приеме. Но сам ставам глупак пред себе си, като не мога да посоча защо съм съгласен да оттегля това предложение, поради това че то някъде съществува и аз го видях.
Даниела Петрова: Г-жо Пръмова, имате думата.
Уляна Пръмова: Аз искам само да попитам, защото може би и аз също нещо не разбирам, този чл. 47а не знам дали е свързан с прилагането на директивата, която обсъждаме. Защото това е един член, който съществуваше в един мъртво роден Закон за публичния оператор, който даваше възможност на БНТ новите си програми да прави съвместно с други физически и юридически лица. Този закон изчезна и неговите текстове отидоха респективно в Закона за електронните съобщения и в Закона за радио и телевизия. Така че този член е от този закон. Той няма нищо общо с европейската директива. А смисълът на нещата е, че БНТ може да прави програми и аз искам пак да повторя, че по европейската практика „програми и предавания” е едно и също.
Има право да прави програми или предавания, ако говорим за Европа, съвместно с други физически или юридически лица. И в момента БНТ прави такива програми. Т.е. копродукциите е такъв вид програма. Аз не виждам защо този член отпада и как се решава кога, може би в новия закон, принципът на който БНТ ще прави новите си цифрови програми. Възможността тя да прави програми или предавания с други юридически лица отваря една възможност за правене на тези програми. Иначе тук ще стигнем до въпроса за финансирането на тези нови цифрови програми.
И пак ще повторя един пример, който съм дала преди време. Преди години телевизия Арте, която е юридическо лице, а това е телевизията на френската обществена и немската обществена телевизия за култура, която искаше да направи с нас съвместни програми, т.е. канал за култура – часови пояс, а не цяла програма. Ние нямаме право да направим такова нещо. Защото това урежда именно тези взаимоотношения. Хем не противоречи на смисъла на закона, който сега действа, че имаме право на копродукции, хем е зачертан ей така без да е в синхрон с директивата. Може би аз нещо не разбирам,за това моля ако някой може да ми обясни какво в момента се отменя.
Даниела Петрова: Г-н Михайлов, заповядайте, да изразите вашето становище.
Михаил Михайлов: Нашето предложение е § 35, който представлява именно чл. 47, да отпадне. Какви са нашите мотиви за отпадането на този член. Това е голямото противоречие в чл. 47, ал. 1, 2, 4 и 5.
Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица.
Българската национална телевизия осъществява контрол по вземане на решения, свързани с програмите по ал. 1 и т.н. Тук, много ясно е следното:
Първо, Националната телевизия има обществен характер, а същевременно тя има право да сключва договори с физически лица и самата тази телевизия контролира контрола при взимане на своите собствени решения. Това изцяло е извадено от логически смисъл. Как може един орган да сключва договори с физически лица и след това този същия орган да контролира механизма, по който се изразходват средствата, къде отиват парите и т.н. Тук е доста голяма възможността за механизми, които са непрозрачни.
Уляна Пръмова: Аз пак казвам, че този член е изваден от онзи закон. Той и тогава беше написан не добре, беше стъкмен последния момент и аз съм напълно съгласна с това. Но по-нататък в този член има, че програмите, които БНТ, ако тя прави съвместна програма с друго юридическо лице, се лицензират и одобряват от СЕМ. Едно е да се зачеркне, друго е да се напише по-добре. За това искам да попитам, като не казвам, че това трябва сега да решим.
Този момент ще бъде ли предмет на дискусия в новия Закон за радио и телевизия. Защото как ще се създават новите цифрови програми на БНТ е въпрос много важен.
Искам да питам отменянето на това означава ли въобще, че ние ще чакаме да дойде голяма субсидия, голямата реклама или „голямата вода”, както се казва, за да направим нови програми и какви ще са възможностите да ги направим.
Казвам пак, че отмяната на това нещо няма нищо общо с европейската директива, която сега обсъждаме. Аз не съм се изказвала досега, защото разбрах, че този закон в момента го гледаме само за да синхронизираме с тази европейска директива. Искам само да уточня, че този член няма общо с нея и той е припаднал от един закон.
Но така или иначе въпросът за това как програмно ще се развива БНТ е въпрос много важен и той трябва да бъде непременно предмет на следващия нов закон и се надявам, че той ще бъде бързо и в абсолютно широк кръг коментиран предварително и обсъждан от хора, които наистина имат отношение към БНТ.
Даниела Петрова: Благодаря Ви. Други изказвания. Аз считам, че тези текстове, които в момента не са добре разписани, може би са и мъртво работещи, защото съвсем скоро ще се правят съвсем нови текстове, които следва действително при едно по-широко обсъждане да се прецизират.
Към настоящия момент ви предлагам да гласуваме това, което е предложено вече и който както прецени да гласува и да изрази своята позиция.
Експертната група предлага следната редакция на § 35. „Чл. 47а се отменя.”
Предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев се оттегли.
Стефан Данаилов: Задавам въпрос. Какво значи чл. 47а се отменя? Отменя се това, което е в действащия закон и приемаме това ,което предлагаме ли.
Уляна Пръмова: Това не е действащия закон. Това е един член, който изпадна от закона за публичния мултиплекс, който така и не видя бял свят.
Даниела Петрова: Това е мъртва норма.
Реплики: Той никога не е работил.
Даниела Петрова: Текстът механично е пренесен.
Гриша Камбуров: Пренесени са някои текстове чисто технически.
Стефан Данаилов: Някой ми спомена, че се говори за фонд „Телевизия”. Има ли такива неща в новите текстове, които се предлагат.
Гриша Камбуров: Остават си действащите текстове в Закона за радиото и телевизията, които не се отменят, за този фонд.
Даниела Петрова: Моля да бъде гласувано първо предложението на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което по принцип се подкрепя от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Гласува се предложението за редакция на § 35 на експертната група Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 36 е постъпило предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов. Експертната група подкрепя предложението.
Експертната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 36 да отпадне.
§ 36 по същата логика се заличава.
Моля народните представители да гласуват предложението на Иван Иванов и Михаил Михайлов Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Моля да бъде гласувано предложението на експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 37 експертната група подкрепя текста на вносителя за § 37. Моля да гласувате. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 38. Има предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за създаване на нов § 38а, който виждате пред вас.
Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 38.
Давам думата на вносителя за § 38а.
Стефан Данаилов: Уважаеми колеги, като сме включили това тук, какво сме имали предвид. Ще ви прочета текста:
„§ 38а. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 се изменя така:
„2. Българската национална телевизия подпомага създаването на български филми (игрални, документални, анимационни и телевизионни сериали) с не по-малко от 10 на сто от общия размер на субсидията на държавния бюджет.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
(2) Българската национална телевизия отделя не по-малко от 5 на сто за аудио-визуални произведения (театрални, опера, балет, телевизионни филми, сериали и музикални) от общия размер на субсидията на държавния бюджет.
(3) Произведенията по ал. 1 и 2 се създават от независими (външни) продуценти след провеждане на конкурс.
(4) Правата върху създадените произведения по ал. 1 и ал. 2 са на независимия (външен) продуцент, като правата за използване за определен брой излъчвания и срок от БНТ, се уреждат чрез договор.”
Създаването на нов § 38а чрез измененията в чл. 71 регламентира параметрите за подпомагане на българското филмово производство, както и многообразието на палитрата от аудио-визуалните произведения, отразяващи съвременното българско богатство и форми на българското изкуство и култура. За да може пълноценно да задоволява духовните потребности на своите зрители е необходимо към Националната телевизия да се полагат специфични грижи. Например, Хърватската държава отделя годишно 220 млн. евро, а ние сме както знаете, с 36 млн. евро. Може би трябва и в БНТ субсидията за филмово производство да не бъде произволно определен процент от бюджета, а да се определя по системата, която Законът за филмова индустрия се прилага в Националния филмов център според статистическия бюджет на създадените произведения от предходната година по определена бройка от всички видове произведения. Практиката доказва, че това може да доведе в рамките на няколко години субсидията да се увеличи двойно. На този етап обаче формулировките на предложенията са направени по сегашното статукво – 5 или 10 процента от субсидията на националната телевизия.
Освен кинематографичните произведения много е важно да се разшири обхвата на подкрепените произведения, които формират нашата културна идентичност. Ето защо те трябва да бъдат определени по видове и заложени в императивна форма.Това са всички видове телевизионни филми, театрални спектакли, опера, оперета, балет, музикални произведения, клипове и други под едно общо обединение „аудио-визуални произведения”. Реално единствено Националната телевизия участва в създаването на български филми от независим продуцент и със средства, определени от този закон. Почти всеки български филм е създаден с нейната помощ, като по този начин получава вторично право на първо излъчване на определен брой в рамките на определени години. Това намалява стимула друга телевизия да покаже филм, когато в него фигурира името на друга конкурентна телевизия.
Произведенията трябва да се разделят по видове. Това е необходимо, за да се знае точно с какви произведения се запълват квотите. В Директивата произведенията са определени като развлекателни, образователни и културни. Франция, Германия, Полша и Испания в своето законодателство ги разделят по видове: аудио-визуални и кинематографични. Като творчески произведения всички са защитени от законите за интелектуална собственост. Досега произведенията, повторно излъчвани по частните телевизии не се заплаща нито на авторите, нито на независимите продуценти. Предполага се, че те ще разчитат да се отчитат предимно с предавания, за да избегнат тези плащания. Т.е. отчитат дейността си в предавания, а не в излъчено кино.
В европейските страни на телевизия, нарушаваща законите за интелектуалната собственост могат да отнемат и лиценза. Става въпрос за обществени и национални интереси.
В европейските страни частните телевизии по собствена инициатива създават фондове за подкрепа на филми.
Ще ви се види много чудно, но това е факт. Аз за това споменах за обществен фонд или фонд „Телевизия”. Защото сега при малкото средства, които има телевизията, все пак трябва да има някаква по-категоричност, за да не изостават тези други изкуства, за които споделих, тъй като обяснението, за съжаление, е нямаме средства за това. Тук-там може да видите заснет концерт, което е добро, но някаква друга продукция трудно може да се види. В този смисъл правя такова предложение.
Михаил Михайлов: Подкрепя ли се текстът?
Даниела Петрова: Не, подкрепя се текстът на вносителя.
Г-жо Пръмова, имате думата.
Уляна Пръмова: Аз искам да внеса малко яснота по някои текстове, тъй като това е много отдавнашен спор и отдавнашен разговор. Искам на депутатите, които не са участвали в предишни такива дискусии, да внеса малко яснота за какво става дума.
Първо, БНТ е единствената телевизия, която се занимава с култура и да се вменят още 5% от нейната и без това мизерна субсидия тази година като задължително използване за произведения, които не винаги заслужават да бъдат снимани, тъй като те не са и реализирани като такива, мисля, че ще бъде просто невъзможно. Тук спокойно можем към този член да сложим „по желание” или „ако е възможно”, както беше за европейските продукции.
Така че тук също не смятам, че се съобразяваме с европейската директива, за която говорим.
Аз доста добре съм запозната с практиката в обществените европейски телевизии и смея да твърдя, че телевизиите, които отделят пари и са задължени да отделят пари за собствено производство са не само обществените телевизии, а са и частните телевизии. Защото и телевизията на Берлускони отделя 20% от приходите си от реклама за производство на родно кино. Отделно в други страни има практика да се формира фонд „Кино”, в който се отделят приходи от всички телевизии, дистрибутори и участници на този пазар, за да има по-голям фонд за родно кино. Това в България обаче не работи. Нищо не се движи, за да заработи това нещо, а отново се вменява и сто процентно императивно на БНТ да похарчи още 5% от субсидията, която така или иначе за тази година на нея не й стига и това мисля, че вече всички тук знаят.
И последното, за което възразявам и за което не съм сигурна, че не съм толкова запозната с тази директива, дали това синхронизиране отново с директивата е относно правата. Всяка една телевизия, която произвежда нещо, обществена телевизия, продуцентските права са нейни. Няма как тя да даде пари за едно произведение, след което правата ще останат във външния изпълнителен продуцент, на който тя е дала пари.
Извинявайте, г-н Данаилов, няма телевизия, няма ръководство на обществена телевизия, с който аз да не съм водила този разговор какъв е принципът. Това е отдавнашен спор. Ако искате да го кажа малко по-просто, не може едни държавни пари да се дадат за производство на един за едно аудио-визуално произведение и правата върху него да отидат в частен продуцент. Това просто не е възможно.
Авторските права на изпълнителите, режисьори и дейците, това са други права и тези права ние ги плащаме. Друг е въпросът другите телевизии какво плащат и дали използват. Но продуцентските права на БНТ да бъдат права на частен продуцент, на който тя е дала държавни пари, за да произведе каквото и да било, просто това за мен е лишено от всякаква логика, не говорим за европейска директива, това не е възможно. Няма телевизия, която да не защитава тази своя продукция. Ако БНТ произведе добър сериал, който някоя друга телевизия реши да купи, тя няма как да си върне даже 5% от парите, които е вложила в него.
Вие много добре знаете, г-н Данаилов, РАИ има цяла Търговска дирекция, която захранва с продажби на собствена продукция – продукция, която телевизията поръчва на частни изпълнителни продуценти. Те я произвеждат, но правата не са техни, защото те са получили пари за своя труд.
Защо изпълнителните частни продуценти не ипотекират жилищата си, не взимат заем, за да правят произведения? Защо кандидатстват всички, за да вземат още едни държавни пари, за да произведат филм, което нарушава смисъла на Закона за филмовата индустрия, където 80 на сто от парите трябва да са осигурени от държавата. Оттам нататък вече никой не се интересува дали този филм е продаден, дали е получил награда. Казвам не за всички. Моите уважения към всички постижения на българското кино, но има и една голяма част, която не влиза в стандарта, нито за качеството, нито за нивото. А на всичкото отгоре и правата да бъдат техни. Т.е. ако това нещо е успешно, БНТ да няма права. За какво тогава тези пари да минават през БНТ? Тя една разпределителна гара на пари ли е? Няма никакъв смисъл. Нека да се направи фонда за кино. Всички да кандидатстват там за филми и всяка телевизия да ги купува.
До този момент тук аз виждам само задължения за БНТ, на която така или иначе субсидията е със 17% по-малка. И то това се случва в този момент, когато ние правим нещо синхронизирано с европейска директива. Това също, според мен, е извън това и за това реагирам малко остро. Защото ако ще спазваме тона на тази директива, нека да го спазваме.
Стефан Данаилов: Аз се извинявам, че така е прозвучало. Става въпрос за следното.
Един български филм, за който правата са на Националната телевизия и явно те всички са там, но нито една друга телевизия, която има сериозна мрежа, не би могла да пусне на екран. Сами виждате, че ако някъде има български филм освен излъчен от Националната телевизия, той трябва да го купи, но това е от Националния филмов център – оттам идва и плаща някакви права.
Уляна Пръмова: Могат да купят и нашите филми. Те не са скрити.
Стефан Данаилов: Последната част от предложението е по предложение на кинаджиите и това е ясно. Но искам да кажа, че в първата част никак не съм съгласен. Днес телевизията е в такова състояние. Но все пак в този закон, който някога е приет, ще прочета само ал. 2.
„(2) Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия”.
А фонд няма. Това си остана „гола вода”. Но аз съм убеден в едно. Че трябва да има някаква мярка Може тази година Националната телевизия да не е в добро финансово състояние, но все пак трябва да има някакъв регламент за финансово подпомагане и на другите.
Уляна Пръмова: Извинявам се, но понеже всичко прехвърляме на новия закон, нека в този нов закон да се коригират и регламентират нещата. Какво общо има това, което предлагате, с това, което в момента правим. Защо трябва едни да привнасят едни членове, други привнасят други членове и ние пак размиваме нещата. Това искам да кажа. Нямам право да правя предложения, но категорично възразявам в момента това да се прави, без това да е ясно на голяма част от хората и без да е това належащо в момента, когато ние транспонираме една европейска директива. Нямам нищо против нещата да се регламентират, но те трябва съвсем сериозно да се обмислят и да се решат.
Даниела Петрова: Предлагам да бъде гласувано предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Стефан Данаилов: Колеги, аз ще оттегля предложението, въпреки че го няма Курумбашев. Аз мисля, че едно такова предложение би помогнало на телевизията. Но като няма нужда, оттеглям го.
Даниела Петрова: То ще бъде разгледано при обсъждането на новия закон.
Стоян Иванов: Г-н Данаилов, аз бих го подкрепил това предложение, но то наистина е предмет на новия закон, където трябва да се огледат внимателно текстовете.
Стефан Данаилов: Аз затова го оттеглям.
Даниела Петрова: Моля да бъде гласувано предложението на експертната група, която подкрепя текста на вносителя за § 38. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.

По § 39. „Глава четвърта се изменя така:”
При разписването на текстовете с един параграф е отменена цяла глава.
Експертната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на § 39 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член.
С оглед прецизирането на текстовете предложенията, направени по § 39 ще бъдат разгледани едно по едно, тъй като са направени по текстове на вносителите и при прецизирането ще бъдат разгледани като отделни предложения.
Михаил Михайлов: За да облекчим гласуването, тъй като голяма част от нашите предложения са вкарани в текстовете, ние ги оттегляме, за да бъде по-експедитивно гласуването.
По § 39 за чл. 75 за цигарите и тютюневите изделия и следващите предложения ги изтегляме, защото те в голямата си част влизат в текстовете.
Даниела Петрова: Те са подкрепени и са прецизирани в редакцията на експертната група. Моля да уточните, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов: Ние имаме предложения по чл. 75, чл. 80, чл.84, чл. 89, чл. 90 и чл. 92, които изтегляме.
Даниела Петрова: Колеги, г-н Михайлов оттегли предложенията си по § 39 за чл. 75, ал. 6; чл. 80 , ал. 1; чл. 84, ал. 3, т. 1; чл. 89, ал. 1; чл. 90, ал. 1 и чл. 92, ал. 2.
Остават предложенията на народните представители Даниела Петрова и група народни представители по § 39, чл. 76.
Това предложение се подкрепя от експертната група. Това е първа стъпка по регулация във връзка с етичните кодекси на медиите. В този смисъл са текстовете. Те са пред вас. Моля да гласуваме предложението. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По чл. 83 са постъпили две предложения: на Даниела Петрова и група народни представители; и предложение на Стефан Данаилов
Първото се подкрепя от експертната група. Второто не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложенията.
Първо гласуваме предложението на Даниела Петрова и група народни представители, което се подкрепя от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По второто предложението по чл. 83 давам думата на н.п. Стефан Данаилов.
Стефан Данаилов: В ал. 4 думата „награди” да отпадне и в ал. 5 думите „10 пъти” се заменят с „два пъти”.
Уляна Пръмова: По чл. 83 защо е отпаднала продуктовата реклама навсякъде в БНТ и е оставена само във филмите. Даже и във външните продукции на независимите продуценти тази продуктова реклама липсва. При първото четене на закона тя съществуваше. А независимите продуценти имат интерес от тази продуктова реклама, както и ние имаме интерес да се поевтини тази външна продукция и да не се дават толкова много пари. Не говоря за текста, който беше в първия член. За обществената телевизия само за филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги. Т.е. само БНТ отново е изключена от продуктовата реклама. Даже радиото не е. Извинявайте, колега, че го казвам, друг е въпросът как вие можете да направите продуктова реклама. Отново само БНТ и са останали само филмите. А произведенията на външните продуценти защо са отпаднали. При първото четене имаше продуктова реклама в БНТ. Аз разбирам, да се увеличава рекламното време, но то не се увеличава.
И тъй като говорим за директива, аз не поставям въпроса за реклама. Питам за продуктовата реклама, която е предмет на тази директива. Какво е наложило между първо и второ четене отпадането на този текст. Не може ли да се добави „във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги и в произведения на независими продуценти.”
Даниела Петрова: Давам думата на Жанет Захариева. Заповядайте.
Жанет Захариева: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми народни представители, Ние смятаме, че така предложения текст справедливо отразява практиката в страните членки на Европейския съюз. Продуктовата реклама е част от цялостната реклама. Тя е нововъведение, но представлява част от рекламата и тъй като принципно БНТ има ограничения в рекламата, резонно е по отношение на продуктовото представяне също да има някакви ограничения. Да не кажем, че в повечето страни-членки на Европейския съюз продуктовото представяне изобщо е забранено в програмите на обществените оператори, а тук е оставена възможност то да бъде представено във филми и сериали, където е принципното му място. Така че смятам, че това предложение предвижда много по-голям реверанс по отношение на БНТ, отколкото в редица други страни-членки.
Смятам, че предложението е напълно резонно.
Уляна Пръмова: Ако смея да уточня в две или три страни, бъркам може би бройката, е забранена продуктовата реклама в обществените телевизии. Това в никакъв случай не е мнозинство. И аз както виждате, не настоявам, а само питам какво е наложило промяната на този член. Аз даже не настоявам да бъде тази продуктова реклама навсякъде, защото един обществен оператор няма да вади кисело мляко непрекъснато и не може във всяко едно свое предаване. Говоря за предаванията на независимите продуценти, на които както виждате им се увеличава процентът без повторение и тези проценти при независимите продуценти ще останат също едно пожелание. А една продуктова реклама при тях би поевтинила и би дала възможност този процент да се изпълни. Това е, което питам.
И много моля да се спекулира много с европейската практика, защото мисля, че всички тук по някакъв начин я познаваме. Така че изразът „понеже БНТ така или иначе има ограничения”, все пак да кажа, без да искам нищо и без да настоявам за нищо, че такива ограничения, които има БНТ в рекламата няма никоя друга телевизия, която има реклама. Сега продължава това ограничение и чрез този нов продукт. И тъй като говорим за тази директива, говорим за позиционирането на рекламата. Не говорим за традиционната. Както виждате не поставям този въпрос. Но не мога да разбера защо това не се разпростира и върху независимите продукции. Не говоря за всички предавания на БНТ. То по естеството си не могат да ползват такава реклама. Но предаванията на външните продуценти, които са главно развлекателни, аз не виждам какъв е проблемът и какво толкова това засяга рекламния пазар. И не нарушава никаква европейска практика, уверявам ви в това.
Даниела Петрова: Давам думата на г-н Камбуров.
Гриша Камбуров: Доста подробно беше разгледана прочутата практика в останалите страни – членки на Европейския съюз, а именно позициониране на продуктите в обществените оператори. За да се предложи това ограничение, се проведе доста голям дебат и работната група, която беше създадена със заповед на министър-председателя, но там не можа да се вземе решение какво налага евентуално това ограничение.
От една страна, обществените оператори са длъжни да имат много по-висока редакционна отговорност отколкото един търговски оператор. Това не може да бъде отречено. С продуктовото позициониране има опасност тази по-висока обществена и редакционна отговорност да бъде нарушена.
От втора страна, филмите са извън правомощията на националната телевизия и на обществените оператори. Те купуват готови филми могат да произвеждат и те самите филми. Т.е. с това предложение се дава възможност при намален бюджет, произвеждайки нови фирми, БНТ да получава финансиране и за това.
Що се отнася до независимите и външни продуценти, тяхната програма или предаване, което те излъчват, то е извън рамките на правомощията, които може да контролира БНТ. Дори и да има някакви приходи за позициониране на продукт предаването, тези приходи не могат да влязат в касата на БНТ. Те ще влязат в касата на независимия продуцент.
Уляна Пръмова: Това ще поевтини самия продукт. Аз не виждам защо се съмнявате в редакционните възможности на БНТ и защо смятате всеки един телевизионен оператор носи отговорност за съдържанието на това, което излъчва. И аз мисля, че всеки един продукт при нас се преглежда от юристи, от човек от маркетинга и т.н. Мисля, че това е малко несъстоятелен разговор.
Аз питам защо работната група, която беше сформирана, както Вие казахте по заповед на министър-председателя, предложи един проект, който мина на първо четене и между първо и второ четене този проект изчезна. Това питам в момента. Какво наложи това ограничаване? Експертната група ли го наложи или групата, която е създадена със заповед на министър-председателя, която предложи друг вариант. Защо настъпи тази промяна? Това питам!
Гриша Камбуров: Защото през м. октомври беше изготвен проектът, който е от работната група със заповед на министър-председателя. Проектът беше предаден в края на м. ноември или началото на м. декември. До ден днешен практиката в страните – членки се разви. Т.е. това не е един стационарен пазар. Директивата се въвежда поетапно във всяка една страна и до момента не е въведена навсякъде. Т.е. почерпен е опитът в другите страни.
Уляна Пръмова: И ние сме първопроходци.
Даниела Петрова: Г-жа Иванова има думата.
Яна Иванова: Аз искам само да успокоя г-жа Пръмова, която може би бърка позиционирането на продукти. Понеже спомена няколко пъти поевтиняване. Именно в чл. 38, ал. 4 са изключени така наречените реквизитни позиционирания, които обикновено поевтиняват една продукция. Те не се считат за .... и тях можете да си ги извършвате в външни продукции, с вътрешни продукции и т.н. Т.е. това няма да е забранено и това поевтиняване няма по никакъв начин да е ограничена БНТ да прави такова поевтиняване на предаванията си.
Единственото което в случая тази норма ограничава, е в културните и други предавания, за които БНТ има специална обществена функция да извършва, да няма допълнителни търговски съобщения, което считаме, че е в интерес на зрителите. Или това, че изцяло е забранено в обществените медии, но ограничение в позиционирането има в почти всички държави.
Уляна Пръмова: Аз съм съгласна за ограниченията и съм свикнала да работя в ограничителен режим. Благодаря за съветите как не трябва за културно предаване да има продуктова реклама и уверявам, че няма да има в културно предаване продуктова реклама. Не смятайте, че в БНТ работят хора безотговорни и малоумни. Говоря какво наложи между първо и второ четене, така ли се разви европейската практика, че това ограничение остана в БНТ само за филмите. Защо независимите външни продукции не са вътре? Или отново вървим само към принуждаване.
Даниела Петрова: Г-жа Хубенова, заповядайте.
Силвия Хубенова: Искам да помоля представителите на медиите да не превръщат Комисията по култура, гражданско общество и медии в една арена на битки, кой е по-крив и кой е по-прав.
Искам да кажа, че Българската национална телевизия е медията, която е призвана да осъществява държавната политика и тя е финансирана заради тази държавна политика, което я поставя в известна степен в привилегировано отношение спрямо всички останали медии.
Пазарът на рекламите е все пак конкурентен пазар и аз мисля, че трябва всички да бъдат равно поставени в този пазар. В този смисъл смятам, че това изменение, което се наложи между първо и второ четене е оправдано и отговаря на едни други изисквания на Европейския съюз, които касаят държавните помощи, които държавата отпуска към различни видове обществени организации и неспазването им би могло да доведе до санкции срещу България по отношение на държавните помощи. Това наложи промяната. Не мисля, че тук трябва да говорим за някакво отношение, каквото и да е било то към различните видове медии. Ние гледаме равнопоставено към всички медии и искаме те всички да бъдат поставени в еднакви условия на пазара, в който всъщност се конкурират взаимно. А конкуренцията смятам, че е нещо изключително положително и един от елементите на демокрацията.
Даниела Петрова: Благодаря ви. Заповядайте.
Радослав Спасов: Асоциациите на режисьорите, на операторите, на продуцентите, на филмовите артисти и Съюза на филмовите дейци излязоха с декларация-обръщение към вас и вие сигурно сте я получили.
В това обръщение ние в десет позиции защитаваме Националната телевизия. Защо? Защото Националната телевизия единствена работи в духовната сфера и с тези средства, които дава държавата, тя се противопоставя по някакъв начин на комерсиалната продукция на тази забавна, развлекателна продукция, която създават другите телевизии. Но не е истина, че Националната ни телевизия в момента в сравнение с всички други телевизии има 9%, а се започва в Полша – 61%, в Румъния -15%, Унгария -13-14%.
Даниела Петрова: Имате ли конкретни предложения по текста.
Първо, декларацията не е пристигнала при нас и ние не сме се запознали с нея.
Радослав Спасов: Да се увеличи рекламата по Националната телевизия. (Ние не говорим сега за рекламата.) Знам че не говорите, но аз искам да се обърна да бъдете внимателни. Няма ли я тази телевизия, няма държава. Това трябва да се знае. По принцип всяка една държава поддържа обществената си телевизия.
Даниела Петрова: Благодаря ви. Тази дискусия можеше да върви между първо и второ четене. В момента сме на второ четене и обсъждаме конкретни текстове – предложения по конкретни текстове. Ако сте изпратили някакви предложения, те не са постъпили все още при нас.
Колеги, предлагам да бъде гласуван текста – предложението на Стефан Данаилов по § 39, чл. 83.
Стефан Данаилов: Аз не съм представил този текст. Това, което говори г-жа Пръмова, е абсолютно права. Това е ново ограничение на Националната телевизия с това предложение. Може луд да ви го каже. Гледайте филма „Дами канят” и не може да има рекламна пауза с дамски превръзки. То там като няма, къде ще има? Ако не сте го гледали този филм, гледайте го. (Оживление в залата.)
Стенанията са големи. Аз също имам извадки какви проценти получават обществените телевизии в Европа и какво получава нашата. В това отношение тя е права.
Аз не коментирам производството на Националната телевизия и какво е производството на Националния филмов център, но все пак съжалявам, че не внесох предложение наистина да се увеличи възможността за рекламно време на Националната телевизия.
Защо предлагам това изменение – в ал. 4 думата „награди” да отпадне и в ал. 5 думите „10 пъти” се заменят с „2 пъти”.
Какво съм имал предвид. Заличаването на думата „награди” – самото споменаване на термина „награди” вече превръща каквото и да е предаване в своеобразна телевизионна игра. И веднага давам пример. Върви една чудесна реклама по телевизията как ще се съберем пак в къщата и който спечели ще получи кола и пр., след което ще дойде едно друго известие, както беше в „Денсинг старс”, който играе редовно, може да му излезе късмета и да спечели автомобил. Това какво е? Това са някакви чисти подбуди. Като има награда не става ли набързо телевизионна игра. Това е въпросът и за това имам това предложение.
Следващото за ал. 5 мисля, че се налага от факта, че значителната стойност е тази, която надвишава 10 пъти средната стойност на търговското съобщение и би била равна на доста голям финансов еквивалент. Средна стойност на 32 секунди клип, каквото обикновено е времето на търговско съобщение в ценоразписите на различни телевизии се движи между 6 хил. и 8 хил. лв. По-големите стойности, а това ще рече 60 хил. или 80 хил. лв. дава право на този, който подпомага дадено предаване. По-големите стойности, надвишаващи 10 пъти стойността на търговските съобщения мисля, че прави самото предаване доста зависимо и може да се въздейства върху него от този, който дава тази голяма сума. За това моето предложение е да се намали тази възможност. Нали разбирате, че ако трябва да подпомагам финансово едно предаване, за да рекламира еди-какво си, и му забия 80 хил. лв. той ще ме слуша. Затова го предлагам. Обсъдете, за да видим.
Даниела Петрова: Други становища? Заповядайте
Гриша Камбуров: По отношение на игрите директивата изрично казва „игри”. Ако отворим директивата за аудио-визуалните медийни услуги в нея игрите изрично са посочени.
Що се отнася до прага „10 пъти”, практиката в страните – членки на ЕС е различна. Ние сме правили проучване и стойностите са различни. Наистина можем да помислим да среден вариант – между предложението на вносителя и вашето.
Даниела Петрова: Други изказвания. Заповядайте.
Аксения Бонева: Министерството на културата
Само искам да допълня Гриша Камбуров, че стойността на търговските съобщения в зависимост от това къде се излъчват те, дали са в праймтайм, дали са в радио или в телевизия, е различно и осреднена тази стойност вече дава една много по-различна сума от така изглеждащата едра сума 10 пъти.
Стоян Иванов: Не искам да споря, но не е коректно това, което казвате. Текстът е категоричен: „Средната стойност на търговските съобщения, излъчвани в конкретното предаване.” Не говорете за праймтайм. Това не е средната стойност на рекламните съобщения, а конкретното предаване. Ако то се излъчва в праймтайма, такава ще бъде цената.
Стефан Данаилов: Предлагам, за да не се притесняваме, да го отложим за утре и да направим междувременно един разговор.
Даниела Петрова: Отлагаме този текст.
Следващото предложение по § 39, чл. 84 също е на г-н Данаилов. Моля да го коментирате.
Стефан Данаилов: Колеги, с това предложение в чл. 84, ал. 2 изречение второ да отпадне към имал предвид, че правата на зрителя са еднакво поставени при всички предавания, независимо от поръчителя или доставчика.
Реплика: Какво би означавало това да отпадне.
Яна Иванова: Това означава, ако филм на Джеймс Бонд, в който всички ние знаем, че има продъкт плейсмънт и продуцентът е използвал продъкт плейсмънт вие ще трябва да ни задължите ние, които сме си купили един чужд филм, чуждият доставчик и продуцентът, използвал продъкт плейсмънт вие ще ни задължите телевизиите да го обозначаваме. Ние дори няма как да проверим какъв продъкт плейсмънт има вътре, на коя фирма е. Това е този текст. Т.е. за чужди произведения, които телевизиите си купуват от други фирми и няма как да знаят какъв продъкт плейсмънт има в тях, да не се слага такова обозначение отпред и отзад, че има такъв. Така е практично и така е навсякъде. Просто няма как да знаем какъв продъкт плейсмънт е използвал.
Реплика: Текстът е по директива едно към едно.
Стефан Данаилов: Оттеглям го, щом толкова глупаво звучи предложението.
Даниела Петрова: Има още едно предложение на Стефан Данаилов. Ако коментираме и текста на чл. 89, ал. 2.
Михаил Михайлов: Това е същото като нашето предложение по този член, само че г-н Данаилов слага промоция на европейски филми.
Стефан Данаилов: Това изречение е за да даде известна преференция за излъчване на европейско. И това ли не е в директивата.
Стоян Иванов: Това, което г-н Стефан Данаилов предлага се различава от текста, който вносителят предлага единствено с добавянето в него „промоцията на европейски филми.”
Аз честно казано не виждам какъв е проблемът в случая. Аз съм склонен да подкрепя промоцията на европейски филми, също да влиза в изключенията, още повече че това едва ли представлява чак толкова голям търговски интерес. Аз бих подкрепил едно такова предложение само с тази добавка, която според мен не създава съществен проблем.
Реплика: Бих попитала г-н Данаилов какво разбирате под „публични съобщения, нещо, което в текста на вносителя го няма.
Михаил Михайлов: Това го има и в нашия текст. Когато говорим за дарители и т.н., призив, когато има някаква благотворителна акция.
В нашия текст „публични съобщения” сме имали предвид примерно при кризисни ситуации.
Реплика: Освен това изрично е казано и за призиви и за благотворителност и за обществени каузи в текста на вносителя.
Михаил Михайлов: Аз за това изтеглих нашите предложения, защото в огромната си част кореспондира с текста на експертната група.
Стоян Иванов: Мисля, че няма място за „публични съобщения” в този текст. Тук се говори за реклама.
Предлагам на вносителя да оттегли „публични съобщения”, за да гласуваме евентуално за европейските филми.
Реплика: Освен това за европейските филми, част от промоцията за европейските филми е част от промоцията на програмата на съответната медия, което е изключено от рекламното време и се получава тавтология.
Даниела Петрова: Г-н Данаилов, заличаваме във вашето предложение думите „публични съобщения”.
Реплика: Тъй като разбирам, че този текст в краен вариант ще гласувате утре, аз не съм специалист по конкурентно право, но това с филмите – да отделим само определена промоция на европейски филми, според мен, има конфликт с българското конкурентно законодателство. Ако може някой, който разбира от конкурентно право да го провери
Даниела Петрова: Да отложим този текст и утре да потърсим консултация.
Уляна Пръмова: Само да вмъкна нещо. Нашият юрист ми подсказа, че ако изчезне „публични съобщения”, ние няма да можем да излъчваме съобщенията на ЦИК за изборите.
Стоян Иванов: Това не е реклама. Нека да не бъркаме нещата. Тук говорим за реклама.
Даниела Петрова: След като това го отлагаме за утре, сега ви предлагам да бъдат гласувани следните текстове:
Експертната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на § 39 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член, както следва:
Следват разписаните текстове от § 39, където наименованието на глава четвърта се изменя така: „Търговски съобщения”.
Следва преномериране на текстовете в параграфи от 40 до 64. Предлагам всички да бъдат гласувани ан блок, без отложените текстове.
Колеги, моля да гласуваме от § 39 с наименованието на глава четвърта „Търговски съобщения и следващите параграфи от 40 до 64 без отложените текстове.
Който е „за” моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, пропуснахме да гласуваме предложението на Даниела Петрова и група народни представители за чл. 90. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „обществена услуга” се заменят с „програма”.
Предложението се подкрепя от експертната група, тъй като се касае за прецизиране на текст. Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Гласувахме до § 64, чл. 92, включително.
Предлагам утре да продължим от 14:30 часа в същата зала до приключване на доклада.
Закривам заседанието.


Председател:
Даниела Петрова