Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.

---

Днес, 21.01.2010 г., четвъртък, от 12:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Добър ден. Уважаеми колеги и гости,
Откривам извънредното заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии с единствена точка в дневния ред:
Продължение на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г. на второ четене.
Няма да представям нашите гости, само ги приветствам, че са отделили от времето си за да присъстват днес тук.
Предлагам да започнем нашата работа оттам, докъдето бяхме спрели, т.е. от отложените параграфи.
Моля да отворите на с. 40 от вашите работни доклади.
Параграф 39, чл. 83. Предложение на народния представител Стефан Данаилов.
Стефан Данаилов:
Споменаването на термина „награди” превръща каквото и да е предаване в своеобразна телевизионна игра. Дадена игра, може и да е танцувална и изведнъж се появява един автомобил и се казва, който участва и защитава своите представителите в това шоу, може да спечели кола. Примерът може да е много прост, но ако се загледате в различните телевизии на всякъде има такова нещо. За това предложението ми е „награди” да отпадне.
Що се отнася до ал. 5, се налага фактът, че ако значителна стойност е тази, която надвишава 10 пъти, както е сега в закона, средната стойност на търговско съобщение би била равна на доста голям финансов еквивалент. Това което показва средната стойност на един клип от 32 секунди, каквото е времетраенето на търговско съобщение в ценоразписите на различни телевизии, това е между 6 и 8 хил. лв. Това го умножете по 10 и ще получите към 80 хил. лв. Тези големи стойности надвишаващи 10 пъти стойността на търговските съобщения просто има опасение да направи зависимо предаването, т.е. вероятност за въздействие върху самото редакционно съдържание. Това е факт. Тук моето предложение е 2 пъти. Ние можем да решим, че е 5 пъти – 5 х 6 прави 30 хил.лв. 30 хил. лв. не са все пак 80 хил. лв. и едва ли би могло да има такова влияние на така наречения гражданин, който подпомага дадено предаване да влияние върху него. Това са моите основание. И вчера на това се спряхме. Въпросът е дали да остане както е досега 10 пъти, ли да предложим, ако не крайното 2 пъти, някакъв по-нормален начин в пъти – 4 или 5, или нещо друго. Имам предвид, че ако сега някъде са намалени тарифите за рекламно време, утре във всички случаи те отново ще вдигнат своите цени.
Даниела Петрова:
Други изказвания? Експертната група по принцип подкрепя вашето предложение.
В предложението в ал. 4, където е посочена думата „награди”, така е разписан текстът в директивата. Съществува като награда.
В чл. 5 след обсъждане експертната група предлага думите „10 пъти” да се заменят с „5 пъти”.
Стефан Данаилов:
За наградите не съм чак толкова подозрителен, но това е пак въз основа на документи и сигнали, които са дошли до мен в смисъл, че има нещо, което прави впечатление.
Но по втория въпрос е много важно. Например, едно предаване по екология, явява се фирма Н, която поема разходите, отбелязва се и знаете какво ще говори за районите, които се представят. Но да не коментираме сега това. Но по предложението на колегите за „5 пъти” аз нямам нищо против.
Даниела Петрова:
Предлагам предложението да бъде гласувано по принцип. Експертната група го подкрепя.
Стефан Данаилов:
Ще облекча процедурата. Оттеглям предложението си за наградите и остава само второто предложение за промяната в ал. 5.
Даниела Петрова:
Предложението по ал. 4 се оттегля.
Подлагам на гласуване предложението за ал. 5. Моля, да гласуваме § 39, чл. 83, ал. 5, в която думите „10 пъти” се заменят с „5 пъти”. Експертната група подкрепя по принцип предложението. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Сега ви моля да гласувате редакцията, която ще бъде отразена в предложението на експертната група „в ал. 5 думите „10 пъти” се заменят с „5 пъти”, което е редакционно предложение на експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Следващото предложение на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което отложихме за днес да се гласува, е в § 39, чл. 89 се изменя така:
Стефан Данаилов:
Това е за промоцията на европейски филми. Ние вчера коментирахме един текст.
Даниела Петрова:
Експертната група след оттегляне на „публични съобщения” в предложения текст подкрепя по принцип предложението, като прави прецизирана редакция.
Моля да бъде гласувано предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което се подкрепя по принцип Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Сега ще ви прочета редакцията, която е на експертната група.
В § 61, чл. 89, ал. 2 се изменя така:
„(2) Алинея 1 не се прилага за съобщения, направени от оператора във връзка с неговите собствени програми, предавания и допълнителни продукти, свързани с тези предавания, промоция на европейски филми и за призиви за благотворителност и общественополезни каузи.”
Моля да гласувате текста, който се предлага от експертната група като редакционна корекция. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Сега продължаваме нашата работа с § 40, на с. 51.
Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 40. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По § 41. Експертната група предлага следната редакция на § 41.
Ако приемем становище, тъй като текстът е пред вас, да не чета текста, тъй като се касае за редакционна промяна или да се придържаме към вчерашния ред на работа и да четем текстовете на експертната група.
Реплики: Не е необходимо да се четат текстовете.
Даниела Петрова:
Моля да бъде гласувана редакционната поправка на § 41, която се подкрепя от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Предложение от н.п. Даниела Петрова и група народни за създаване на нов параграф 41а. Експертната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция на новия параграф, който ще бъде номериран при окончателното подреждане на параграфите в работния доклад.
По този текст има ли предложения? Обструкция? Няма.
Който подкрепя предложението за създаване на § 41а, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Който подкрепя предложената редакция за § 41а от експертната група, моля да гласува. Благодаря. Единодушно се приема.
Продължаваме с § 42, 43 и 44. Експертната група подкрепя текста на вносителя за параграфи 42, 43 и 44. Предлагам ви да ги гласуваме ан блок. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Експертната група предлага да се създаде нов § 44а.
„§ 44а. В чл. 116д, ал. 3 след думата „лицензирани” се добавя „радио и/или”.
Моля да се гласува предложеният текст от експертната група за създаване на нов § 44а. Който е съгласен, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 45. Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 45. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Експертната група предлага да се създаде нов § 45а.
„§ 45а. В чл. 116з, навсякъде след думата „лицензираните” се добавя „радио и/или”.
Това е във връзка с направената корекция в § 44а. Моля да бъде гласуван § 45а, както се предлага от експертната група. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Експертната група подкрепя текста на вносителя за § 46, 47 и 48. Моля да бъдат гласувани на ан блок. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 49 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Експертната група приема по принцип предложението и предлага следната редакция за § 49.
„§ 49. Член 125в се изменя така:
„чл. 125в. Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на разпространяваните програми и документи, свързани с:
1. придобиване на правата за разпространение;
2. придобиване на правата за разпространение на произведенията, звукозаписите и записите на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми.”
Защо се налага тази корекция. Защото вместо „излъчваните”, както беше предложен текстът, „разпространяваните” е по-широко понятие и това включва и излъчваните програми.
По отношение на „както и договор за отстъпени права” в думата „документите” всъщност се включват повече от „договор за отстъпени права” – повече на обем документи, в т.ч. и документите за авторските права.
Тук бих искала от Министерството на културата, ако присъства техен експерт, да направи разяснение. Давам думата на заместник-министър Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Тук е Бисер Янков от дирекция „Авторско право и сродните му права”. Бих го помолил да коментира този текст.
Бисер Янков:
Уважаеми колеги, считам, че „излъчвани програми”, тъй като излъчването е по-тясно понятие от разпространение, съгласно дефиницията, която съществува в Закона за радиото и телевизията, това всъщност налага замяната на „излъчване” с „разпространяване”. Извън приложението остават програмите, които се предават по кабел. В този смисъл под „разпространение” в чл. 125в би следвало да се разбира само излъчваните програми. Този текст свежда разпространението до излъчване. За това е необходимо, според нас, да се внесе такава корекция. В този смисъл т. 1 . „придобиване на права за разпространение” ще се отнася до програмите, тъй като чл. 125в говори за програми.
Т. 2 ще конкретизира съдържанието на самата програма.
Основание за т. 2 имаме и в чл. 21, ал. 1 и 2 в Закона за авторско право и сродните му права. В този смисъл считаме, че редакцията е коректна и трябва да остане „разпространяване”.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте.
Магдалена Георгиева:
Добър ден на народните представители.
Аз се казвам Магдалена Георгиева и съм изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори.
Чистосърдечно си признавам, че интересът ми към Закона за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия е свързан именно с чл. 125в. Считам, че настоящата с представения доклад редакция на текста и предлаганата преди това редакция на текста съдържат изключителни проблеми, да не кажа, че в съотношение на този текст, заедно с административно-наказателните разпоредби, които по-надолу се въвеждат във връзка с неизпълнението му, създават изключителна преса спрямо всички оператори, които предоставят телевизионно съдържание.
Нека да обясня с думи прости за какво всъщност става дума.
На първо място, с въвеждането на този текст Съветът за електронни медии се превръща в регулатор на една цяла нова група субекти. Това са предприятията на електронни съобщителни мрежи, които разпространяват телевизионно съдържание. Като се има предвид, че в целия Закон за радио и телевизия никъде в никой текст не се съдържа какъвто и да било друг аргумент за това, че СЕМ е контролен и регулаторен орган в областта на електронните съобщения, за нас въвеждането на правомощия на СЕМ спрямо друг вид субекти е повече от скандално. Да не говорим, че с този текст на практика се въвежда двоен контрол за спазване на авторските права, където всъщност водещ орган би трябвало да е Министерството на културата. Съществува Закон за защита на авторското право и сродните права и нарушаването на авторските права е предмет на контрол, а и на санкция от страна на Министерството на културата. С въвеждането на този текст, от една страна, се разширяват неимоверно правомощията на Съвета за електронни медии спрямо цяла група оператори и от друга страна, се въвежда двойна санкция – от една страна, от Закона за авторското право, а от друга страна и по Закона за радиото и телевизията.
Нека да обясня, че на практика тази разпоредба заедно със санкционната част, слага тежестта за доказване на съществуващи уредени авторски права върху разпространителите на телевизионно съдържание.
Аналогичен текст в чл. 9 създава за създателя на телевизионната програма задължение да доказва, че онова съдържание, което е включил в програмата си, е с уредени авторски права, но само при поискване от страна на Съвета за електронни медии. В тежест на разпространителя ще е когато той разпространява един готов продукт, да доказва, че всичко съдържащо се в него на всеки 6 месеца е с уредени авторски права. Извинявайте, но това ако не е с неимоверно голям и различен аршин се подхожда, не знам какво друго мога да го нарека.
Имам и конкретни правни основания защо този текст не бива въобще да съществува в Закона за радио и телевизия. Пак казвам, според мен, се създават правомощия на един орган, който е регулаторен орган в областта на медиите спрямо друг различен пазар, който е на електронните съобщения, което според нас, е крайно недопустимо.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Вапцарова.
Мая Вапцарова:
При наличието на неприемане на този текст на мен ми се струва, или поне аз разбирам този текст, че той дава контролни права, а не пълномощия. На базата на този текст ние получаваме някакви права, които естествено са различни от цензурата, а вчера разговаряхме и с г-н Михайлов, че действително възможността да се запази някаква идентичност и имунната система на България все пак зависи именно от този текст.
Аз съм против това да отпадне този текст.
Магдалена Георгиева:
Според мен тази редакция малко е свързана като чели с неразбиране на това кой е адресат на задължението. Аз съм изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори, но вчера до мен седя колега, който е юрист в Сдружение за електронни комуникации. На практика адресат на това задължение е всяко предприятие на електронно-съобщителна мрежа, което предоставя телевизионно съдържание, било то чрез цифрова платформа, сателитна, мобилна телевизия и т.н. Разбирате ли, че в момента съществува чл. 125в в някаква друга редакция и Съветът за електронни медии вече второ шестмесечие осъществява контрол по отношение на този текст. Повярвайте ми аз лично съм участвала в три срещи със Съвета за електронни медии, за да уточним вида, обема и начина по който да докажем само първа точка – правото да разпространяваме определена телевизионна програма.
В момента, първо говорим за приемането на една директива и целта на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е транспонирането на тази директива, присъствието на толкова конфликтен в настоящи момент текст с разширяване и увеличаване на санкциите при неговото неспазване, аз приемам като опит на определени хора с определени корпоративни интереси да промушат нещо, за което отдавна се борят да се случи – двоен контрол спрямо определена категория оператори, двойни санкции. Законът за авторското право е законът, който гарантира и пази авторските права. Там се съдържат санкции. Който не го изпълнява, който го нарушава бива санкциониран по него. Не виждам защо в Закона за радио и телевизия ще се съдържат паралелни текстове с многократно завишени санкции и то спрямо разпространителите на телевизионно съдържание, а не спрямо лицата, които са конкретния субект на този закон – медиите. Намалени са санкциите за медиите. Информацията от тях се иска само при поискване, а за разпространителите на всеки 6 месеца.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Давам думата на вносителя.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на културата поддържа напълно предложените от експертната група предложения за текст на чл. 125в с направената редакционна поправка разпространявани, вместо излъчвани програми.
Съдържанието на този член е многократно обсъждано в Съвета за защита на интелектуалната собственост, който е към министъра на културата и който аз председателствам, многократно са обсъждани проблеми в тази посока и това дори е едно задължение на Министерството на културата, да се въведе подобен текст, който сега се появява тук. За това ние го поддържаме.
Стоян Иванов:
Аз имам към вносителя един въпрос. За мен наистина е напълно логично да се иска информация и документи за придобиване на правата за разпространяване на програми. Защото тук не са само кабелните оператори и мога да ви дам пример за Булсатком и други, които също разпространяват десетки програми, а в някои случаи и стотици програми – български и чуждестранни, тук разпространението във връзка с документи „за придобиване на правата за разпространение” аз не виждам проблем. Проблемът е в следващия текст „придобиване на правата за разпространение на произведенията, звукозаписите и записите на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми.”
Който и да е доставчик, не бива да бъркаме двата термина – „предприятие, разпространяващо програми” и „радио- и телевизионен оператор, респективно доставчик на медийни услуги.”
Който и да е от кабелните оператори – друг тип предприятие, което разпространява програми, не би могъл да ви предостави документите за придобиване на авторските права, съдържащи се вътре във всяка разпространявана от него програма. Защото това е предмет на договореност между конкретния медиен доставчик на медийни услуги и „радио- и телевизионен оператор и съдържателят на авторските права. Как ще изискате от доставчика на радио- и телевизионни програми Х договорите или пък документите за авторски права за 150 програми и той на базата на какво ще ги притежава. Това ми е интересно.
Боя се, че в този текст двете понятия неволно най-вероятно са смесени и се получава наистина задължение, което този тип предприятия, които разпространяват българските и чуждестранни програми на практика няма как да изпълнят това. Поне аз така го разбирам. Ако нещо не съм разбрал от текста, моля да ми обясните, но според мен това е смесване на понятията.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Янков.
Бисер Янков:
Според нас, правомерността на разпространяването на програми налага в съответствие с разпоредбите на Закона за авторското право, чл. 21 да бъдат уредени не само сродните му права, но и авторските права. Според чл. 21 подобно разрешение от носителите на авторски права може да се придобие посредством дружества за колективно управление в случаите на препредаване, например (чл. 21,ал. 2) и задължително правата за това се придобиват само с такива организации. Т.е. сключването и представянето на договори със съответните колективни организации по чл. 40 е напълно достатъчно, според нас, за изискването по т. 2.
Стоян Иванов:
Аз се боя, че не ми отговорихте на въпроса. Изглежда не ме разбрахте какво се опитвам да ви кажа.
Това, което вие казвате е безспорно, само че то се отнася за радио- и телевизионните оператори – за доставчиците на медийни услуги. Ако телевизия btv излъчи някакви филми и предавания и т.н., тя разбира се трябва да си уреди авторските права. Вие обаче не можете да изискате тези документи от многобройните предприятия, които разпространяват програмите на тази телевизия, защото те не ги притежават. Те имат само договор с btv, респективно за излъчването на цялата програма. Да стоварите изискването върху предприятията за разпространение да го докажат, просто е не само нелогично, а влиза в разрез със самата логика на това, което преди малко вие обяснихте.
Даниела Петрова:
Да чуем Яна Иванова. Заповядайте.
Яна Иванова:
Моят отговор е по-скоро като на практик. Законодателят в члена, който колегата цитира, е постановил две отделни задължения: едното е на телевизионния оператор, който си урежда правата за излъчването; едното е на този, който извършва така нареченото препредаване, което правят кабелните оператори. Те същото трябва да си уредят правата с авторските дружества както ви цитира колегата. Тази точка визира именно тези договори, с които кабелният оператор си урежда правата авторски и сродни за препредаване, а не визира това, което ние вече сме уредили.
Магдалена Георгиева:
Само още едно обяснение.
Съгласявайки се и с двамата колеги – и представителят на Министерството на културата и представителят на една телевизионна програма, казвам да, точно така, именно така. Но Законът за авторското право е законът, който изисква всичко това. Там достатъчно ясно е разписано и който не го изпълнява носи отговорност за това. Нашата съпротива не е да не се търси такава информация, а съпротивата ни е от това, че има компетентен орган, който има правомощието да я търси и вие създавате още един, с още едни санкции с този текст. За това призовавам в момент, в който всички управляващи казват, че са съсредоточени към намаляване на регулаторната намеса и регулаторното въздействие върху бизнеса, такива текстове просто да не бъдат допускани в законите. Това е още един контролен орган върху нещо, което е разписано, точно така е, абсолютно такъв е текстът, но него го има и за неговото неизпълнение съществуват санкции в Закона за авторското право и сродните му права. Не виждам защо още един закон може да въвежда нови санкции.
Стефан Данаилов:
Това, което каза г-н Дерелиев е прав, защото три-четири години аз ръководех този орган, който извърши своята функция и 1996 г. излязохме от червения списък с влизането ни в Европа благодарение на работата ни и мерките, които взимахме в този съвет. Миналата година поради други грешки, които не искам да коментирам, бяха ограничени достъпа до обсъждането в съвета освен държавните структури, които участват на ниво заместник-министри, гражданските сдружения, които отговарят за авторските права на отделните сдружения. В последните четири месеца активната работа ни извади от черния списък на Щатите. Това е една много болна тема в Европа и света за авторските права.
С това, което казва госпожата, аз съм съгласен донякъде, защото те трябва да направят цял щаб, който да върши тази работа. Но в същото време Министерството на културата има един отдел, преди бяха четири човека, сега може би са повече (общо съставът на цялата дирекция е около 13 души). Ако сте станали 13 души значи трябва да засилите мониторинга. Защото аз щях да предложа те да си се отчитат на СЕМ, а наказанията по авторските и сродните права да се провеждат от Министерството на културата. Но за да има такова наблюдение, тъй като аз твърдя, че разпространителите не са коректни, а имам и лични наблюдения, но за да се проведе този мониторинг и да има такова наблюдение, защото съм подписал доста наказателни, но не толкова колкото трябва. Защото не можеш да следиш непрекъснато какво става в районите, защото кабеларките са колкото искате. Струва ми се, че трябва да се намери някакъв подход и такъв респектиращ текст трябва да има. Защото това го изисква и Европа. Аз разбирам, че административно натежава и т.н., но в същото време и ние трябва да можем да защитаваме България пред органите, които ни наблюдават непрекъснато. Провеждат се цели заседания на Министерския съвет и на Европейския съюз по темата авторски права главно и сродни, разбира се.
На мен ми се струва, че вас ви плаши повече двойната санкция, с която да ви удари и СЕМ и Министерството на културата. Да се види може ли да има такава форма, че те да не бъдат двойно наказани за това, което не са изпълнили.
Магдалена Георгиева:
Ако може да отговоря на г-н Данаилов.
Формата и досега съществува т.е. Съветът за електронни медии си е контролен орган. Той проверява медиите. От гледна точка на медиен регулатор никой не оспорва водещата роля на Съвета за електронни медии. И тъкмо понеже е регулатор на медиите, той може да изисква информация за тяхното разпространение, т.е. обратна е връзката.
От друга страна, Министерството на културата е органът, който следи спазването на авторските права във всички видове и във всички форми.
Със създаването на Съвета за защита на интелектуална собственост се подписва един меморандум между Съвета за електронни медии и Министерство на културата и Комисията за регулиране на съобщенията, като този меморандум създава правомощия, например, на контролните звена в Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията при проверки по места на операторите да се прави списък и да се изискват всички договори с телевизионните програми, т.е. правомощия и в настоящия момент съществуват и се упражняват и такъв контрол е налице. Това, което безкрайно притеснява нашите членове и въобще всички предприятия, които имат намерение да предоставят телевизионно съдържание, а те стават все по-разнообразни, е това, че се въвежда първо на всеки 6 месеца се изискват доказателства и документи, което за един обикновен средно статистически оператор означава на 6 месеца едни огромни кашони с договори. Освен всичко друго, санкцията, която се предвижда възможност и правомощия на Съвета за електронни медии независимо от Закона за авторското право да налага санкции за нарушени авторски права, което, според мен, е грубо нарушение на всички принципи на българското право, което въвежда едно общо право, че никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също нещо.
Даниела Петрова:
Г-жа Иванова има думата.
Яна Иванова:
Бих искала да отговоря на колежката, която повдигна преди малко въпроса за тежестта на доказване и за това, че два пъти ги карат да отчитат едно и също нещо. Нас пък два пъти и повече започнаха да ни крадат. Ние извеждаме един продукт, който вече не само по кабел, но вече и в интернет и дигитални платформи и във всякакви други платформи използват оператори без да отчитат нашите инвестиция и без да плащат затова.
От друга страна, по системата, за която вие казахте, която е действаща по Закона за авторските права, ние които биваме крадени, трябва да констатираме, че вие ни крадете и от нас започват да искат договорите, да ни питат дали имаме договори с вас и т.н. Считам, че е редно в този бизнес, в който вие, сътрудничейки си с нас организирате своя бизнес, е коректно във вас да е тежестта на доказване и аз мисля, че на 6 месеца вие препотвърждавате, че имате същите договори и същите правоотношения, едва ли ще е затруднение за вас. Но да се иска от тези, чиито продукт обикновено се използва неправомерно, непрекъснато да сезираме Министерството на културата, да представяме доказателства, считам, че това е извън логиката на нещата.
Магдалена Георгиева:
Този разговор малко се превърна между крадци и крадени, но все пак сме юристи. Поне аз претендирам да съм юрист и то човек, който практикува в тази сфера. Това, за което апелираме е чл. 125в в каквато и да било от предлаганите редакции действително да отпадне. Това е така, не само заради всички аргументи, които изтъкнах до тук, а и защото не бива който и да било, какъвто и да е било човек или търговско предприятие, самият закон да създава възможност да бъде санкциониран два пъти за едно и също нещо.
Извън всичко това, създаването на свръх правомощия на един регулатор в съвсем друг пазар, какъвто е пазарът на електронни съобщения, също е достатъчно недопустимо.
На следващо място, когато една медия не е задължена на всеки 6 месеца да доказва правата, които е уредила, за да създаде телевизионна програма, защо тогава разпространителят на тази медия да носи това задължение.
Даниела Петрова:
Г-н Дерелиев, заповядайте.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Г-жа Магдалена Георгиева се съгласи, че това споразумение, което е с подобно съдържание съществува. Това, че се казва на по-високо законово ниво според мен не би било основание за някаква уплаха.
Само искам да кажа за необходимостта от един подобен член. Получи се едно писмо в началото на декември или в края на декември, адресирано до министър-председателя с копие до министъра на културата от СИЗАК – една от световните организации по авторски права, в което се казва, че България е на едно от последните места в света по защита на авторските права в кабелните телевизии. Това показва една остра необходимост ние да вземем реакции и точно за това сме тук. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-жа Вапцарова и приключваме с изказванията по този въпрос.
Мая Вапцарова:
Ние претендираме освен, че сме независим орган, да бъдем и либерален. За това бих могла евентуално да ви предложа едно такова решение:
„Чуждестранни програми се задължават да представят при поискване” – това според мен е решение.
Освен това, да се премахне евентуално „придобиване на правата за разпространение на произведения, звукозаписи и записи”, без да се членуват.
Това е един компромисен текст.
Даниела Петрова:
Бихте ли казали още веднъж текста?
Мая Вапцарова:
„Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя при поискване на Съвета за електронни медии актуализиран списък...”
В т. 2. „придобиване на правата за разпространение на произведения, звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения”.
Даниела Петрова:
Т. 2 не включва само авторските права. Там се включва много по-широк набор от документи, в т.ч. и документите, които удостоверяват авторските права.
Валерий Тодоров:
Текстът действително съдържа известен компромис. Друг е въпросът дали законодателят би искал да направи такъв компромис. Но текстът би могъл да изглежда по следния начин:
„Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя при поискване от Съвета за електронни медии актуализиран списък на излъчвани програми и документи, свързани с:
1. придобиване на правата за разпространение;
2. придобиване на правата за разпространение на произведения, звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми”, т.е. въвежда се условност на две степени: веднъж при поискване – отпада задължителният елемент иначе ще падне голямо писане; вторият момент е, че тук съмненията се пренасят за отделни случаи, когато са възникнали такива съмнения. Може би един такъв компромисен текст може да реши въпроса.
Защото ако изцяло отпадне текста, отпада и контролната функция и претенциите на колегите ще бъдат основателни. Аз имам предвид и наши права и наши инвестиции като обществена медия.
Магдалена Георгиева:
След като тръгнахме да дискутираме компромисен текст, това което предлагате, но заедно с отпадането на т. 2 е почти съществуващият вариант на чл. 125, буква „в”.
Всъщност т. 2 е тъкмо онова, за което говорих досега. Тя визуализира всички договори за авторски права и сродни права на предаванията на всичко, което се съдържа в рамките на телевизионната програма.
Моят вариант е - да, така както го предлагате, с изключение на т. 2.
Стефан Данаилов:
Без т. 2 какво правим?
Магдалена Георгиева:
Цялата т. 2 е предмет на защита на Закона за авторското право. Там всеки носи санкция.
Стефан Данаилов:
Ако колегите са коректни и изпълняват Закона за авторските и сродните му права, какво ви пречи да предоставяте тези данни. Казвате, ние сме коректни, няма проблем, на 6 месеца. Защото какво ще стане. Като дадем това право няколко дена след влизането в сила на поправките в закона и ще започнат писмата. Защото всички адреси на другите структури, защитавайки авторските права, ще се обърнат вече към СЕМ и по-малко към министерството.
Георги Чолаков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Опитът до момента показва, че кабелните оператори не плащат права на дружествата за колективно управление на авторските права. Във връзка с разразилия се спор имам следното предложение, ако вие го приемете.
В текста на вносителя, както е в момента, в ал. 2 да се добави предложението на г-жа Мая Вапцарова – да бъде „при поискване”. Т.е. когато има съмнение, че не се изпълняват конкретните договори.
А актуализиран списък с излъчваните програми е задължително.
Ал. 2 да стане при поискване както е текстът на вносителя.
Радослав Спасов:
Аз съм председател на Асоциацията на кинорежисьорите и бях председател на „Филм-аутор”. Много големи проблеми имахме и имаме с кабелното препредаване. Освен че се излагаме пред чуждите дружества, които са със същата цел, нито един български автор досега не е получил лев от кабелно препредаване. Аз имам над 30 игрални филма, които постоянно се излъчват, нищо не съм получил. Така че този текст е много важен както за европейски произведения, така и за наши национални.
Даниела Петрова:
Имате думата г-н Янков.
Бисер Янков:
Ако позволите в подкрепа на казаното дотук бих искал само да напомня, че по чл. 33 СЕМ осъществява надзор върху дейността на оператори по отношение спазване на принципите по чл. 10 сред които гарантиране на авторските и сродните права в предаванията и програмите, което налага всъщност този текст да остане.
Красимир Велчев:
Колеги, тук много правилно е написано „актуализиран списък”. Ако няма никакви промени, не представя нищо. Какво толкова драматизираме нещата. Ако има промени, ще представите промените, ако не, няма да представя нищо. Аз не виждам нищо драматично. Текстът е много точен, защото ние сме длъжни да защитим авторските права. Упреквани сме непрекъснато за това.
Даниела Петрова:
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев по § 49, което се приема по принцип от експертната група. Който е „за”, моля да гласува.Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Гласуваме текста на § 49 предложен от експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Стефан Данаилов:
Искам само нещо да добавя.
Г-жа Вапцарова би ли обяснила на територията на която работят колегите от СЕМ те имат ли нужния капацитет от юристи, които разбират от авторски и сродни права, което е един голям дефицит в родината. Това трябва уважаемите колеги да имат предвид, че те трябва да имат кадри, които разбират от това, тъй като не са толкова много капацитетите.
Мая Вапцарова:
Г-н Данаилов, ние имаме една доста добре подготвена мониторингова система – в 27 места имаме мониторинг и правим мониторинг, който наблюдава излъчванията, както на кабелните телевизии, така и на ефирните. Това е едното.
Второ, имаме група, но естествено не са ни чак толкова много юристите, - трима души юристи, които се занимават с това, но и в СЕМ има още трима, което прави 6.
Даниела Петрова:
Колеги, продължаваме по доклада. По § 50 и § 51 се подкрепя текстът на вносителя. Моля да бъдат гласувани. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 52. от Даниела Петрова и група народни представители. Експертната група подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 52.
„§ 52. В глава шеста се създават раздели V и VІ с чл. 125ж – чл. 125л.
Текстовете са разписани. Ако желаете ще ги прочета.
Моля да бъде гласувано предложението, което експертната група предлага с редакционните промени за § 52, включващ Раздел V и Раздел VІ в глава шеста. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за4. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Моля да бъде гласувано предложението на Даниела Петрова и група народни представители по същия параграф, което експертната група подкрепя по принцип.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 53. Постъпило е предложение от народния представител Калина Крумова. Касае размера на санкциите, които ще се налагат при административни нарушения. Давам думата на вносителя.
Калина Крумова:
Тъй като повечето от присъстващите бяха, когато обсъждахме тези промени няма да се спирам обстойно. Само няколко думи за представителите на СЕМ за нещо, което аз смятам, че е напълно резонно с оглед на това, че събираемостта е трудна и приходите са малко, откъдето се затруднява мониторинга с оглед на това, че рекламният бизнес е един от най-силно развиващите се, въпреки време на криза. Ние считаме, че голяма част от глобите трябва да бъдат значително завишени. В по-голямата си част те са завишени със 100%, в друга част – с по-малък процент, така че да бъдат адекватни на телевизионния пазар и да бъдат адекватни на рекламния пазар и в същото време да бъдат приложими. Благодаря ви.
Красимир Велчев:
Пред мен е първоначално предложение на народния представител Калина Крумова. Бяхме говорили за някои да не са със 100%, защото стават много високи и несъбираеми. Тези предложения не са ли раздадени.
Калина Крумова:
Аз имах предвид цените, които уточнявахме във вторник.
Даниела Петрова:
В предложението на експертната група ги има коригираните текстове.
Красимир Велчев:
Имахме предвид тези, които са в чл. 126а. Да не се вдигат двойно глобите, а са завишени с 50%
Даниела Петрова:
Моля да видите текстовете на експертната група. При обсъждането е съобразено това, което вие предлагате. В работния доклад можете да ги видите на с. 66.
По принцип предложението на народния представител Калина Крумова се приема, като се прави редакционна промяна именно в смисъл, че те се явяват прекомерно високи. Има завишаване, но не два пъти, а с 50%.
Предлагам да бъде гласувано предложението на н.п. Калина Крумова за § 53. След това ще гласуваме предложението на експертната група.
Който е „за” предложението на Калина Крумова, което се подкрепя по принцип от експертната група, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Гласуваме § 53 предложението на експертната група на с. 66. Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
В същия параграф са и останалите предложения, които ще гласуваме последователно. Казахме, че се различават – три предложения с различни стойности, но експертната група ги е отделила в самостоятелен параграф 53, чл. 126 и в параграфи без номера за чл. 126а, чл. 126б и чл. 126в.
Вече гласувахме § 53, чл. 126.
Сега подлагам на гласуване второто предложение на Калина Крумова за чл. 126а. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на експертната група за чл. 126а. Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Калина Крумова за чл. 126б, което се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По същия § 53, чл. 126б е постъпило предложение от н.п. Даниела Петрова и група народни представители, което се подкрепя от експертната група. Моля да бъде гласувано. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Сега гласуваме предложението на експертната група с направената редакция за параграф без номер за чл. 126б. Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По чл. 126в са постъпили предложения от н.п. Даниела Петрова и група народни представители, както и предложение от н.п. Калина Крумова.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване редакцията на експертната група за чл. 126в. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По чл. 126г. има предложение от н.п. Даниела Петрова и група народни представители, което се подкрепя от експертната група
Подлагам на гласуване предложението. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”
Експертната група предлага следната редакция за чл. 126г.
„§...Създава се чл. 126г.
„Чл. 126г. На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение „Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”
Петър Курумбашев:
Кой налага тези санкции на сдружението и на фондацията. СЕМ налага санкциите за това, че са нарушени правилата на тези две дружества. Така ли ?
Даниела Петрова:
Това е първи опит за така наречената „регулация”. След като има нарушения по правилата на етичните кодекси, там могат да се постановят решения. Тези решения имат задължителен характер и трябва да бъде разписана процедура – решението на постъпи в определен срок в СЕМ и СЕМ е органът, който налага санкцията.
По отношение на прецизирането на текстове, предполагам, че това ще се направи в новия Закон за радиото и телевизията. Но сега предлагаме само този текст за регулация и определен контрол за спазване на етичните правила.
Подлагам на гласуване редакцията на експертната група за чл. 126г. Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Има предложение на народния представител Петър Курумбашев в § 53 за чл. 127 да се създаде ал. 4.
Давам думата на н.п. Петър Курумбашев да представи своето предложение.
Петър Курумбашев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Моите аргументи за това да предложа 20% от сумите от санкции по този закон да постъпват в бюджета на СЕМ, а не да отиват директно в националния бюджет, са свързани с това, че първо това е една практика, която съществува в целия Европейски съюз. В целия Европейски съюз част от глобите и санкциите, които се налагат, отиват в бюд0жета на регулатора Единствено в Англия няма такава практика. В останалите 26 държави е така. В България също има такава практика, която се прилага по отношение на други регулатори, като пример мога да ви дам 8% от глобите, които налага КРС постъпват в неговия бюджет.
От друга страна, знаете, че беше намален сериозно бюджета на СЕМ покрай това, че като цяло заложените суми в бюджета са по-ниски – от 1.7 на 1.4 млн. лв. С тази поправка всъщност ще се даде възможност СЕМ да се доближи до миналогодишното ниво на бюджет. Ние от него искаме тази година да покаже по-високо качество на работа и това по-високо качество на работа ние не можем да го изискваме като му даваме непрекъснато по-малко пари.
От друга страна, е опасно да се залага по-висок процент, тъй като СЕМ може да се вдъхнови и да налага повече глоби. Очевидно трябва да има някакъв баланс. Аз съм последния човек в комисията, който ще се обясни в любов към СЕМ, но от друга страна, това че шофьорите не обичат КАТ, не означава че КАТ не трябва да се подкрепя. Напротив, те почти казаха, че няма да могат да направят този мониторинг, който ние изискваме от тях, който поискаха и представителите на Атака и на ДПС. И от една страна казваме защо не правите този мониторинг, а от друга страна не ги обезпечаваме. В случая ги обезпечаваме с тази поправка и после можем д ги питаме като са обезпечени с тази поправка, защо не са извършили този контрол, който е предвиден по закона.
Тази поправка е в подкрепа на държавността и за това бих помолил колегите да я подкрепят. Освен това съм коментирал това със заместник-министъра финансите Горанов и той каза, че такава поправка едва ли ще обърне сметките за националния бюджет, в смисъл, че не се отклоняват някакви значителни суми. В случая говорим за суми между 200 и 300 хил. лв. годишно. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Аз бих искала да попитам какъв процент от сумите, събирани от санкции, постъпват в СЕМ. Г-жа Вапцарова.
Реплики:
В момента никакви. Всички отиват в републиканския бюджет.
Даниела Петрова:
Нека да чуем представителя на Министерството на финансите.
Юлия Цанева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Със Закона за държавния бюджет за 2010 г. ал. 2 на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби е казано, че всички глоби и санкции, които не са упоменати в специалните закони където постъпват или тези, които са упоменати, че постъпват в републиканския бюджет, се администрират по съответните бюджети. Т.е. всички глоби и всички санкции постъпват по бюджетите на първостепенните разпоредители.
В този смисъл текстът е не прецизен, че само 20 на сто.
Второ, знаете, че Законът за държавния бюджет е приет и не могат да се приемат такива текстове, които водят до допълнителни разходи.
Трето, няма финансово изражение на тези неща, защото виждате глобите каква сума са.
Така че не мога да подкрепя като експерт това предложение.
По целесъобразност народните представите да преценят трябва ли този текст да остане или не.
Мая Вапцарова:
Миналата година внесохме 1800000 лв., в държавния бюджет от глоби и лицензиране.
Даниела Петрова:
Текстът не се подкрепя във връзка с тази норма, която дава повече от исканото, т.е. 100% ще постъпват в бюджета на СЕМ.
Второ, самото определяне как да бъдат изразходвани, т.е. за повишаване на административния капацитет по изпълнение на функциите. Това е скрито ДМС – допълнително материално стимулиране или определена форма хонорар. Това е всъщност текст, с който се иска завишаване на трудовите възнаграждения на работещите в СЕМ, а не да стимулира събираемостта. В този смисъл не знам дали това е била вашата идея да го предложите. Предполагам, че не е това, но това е точното тълкуване на този текст юридически.
Петър Курумбашев:
Само да направя някакво уточнение. Тук се изказаха две абсолютно противоположни неща за това какво става с парите, които са от глобите. От една страна СЕМ казва, че при нас нищо не влиза, от друга страна, експертът от Министерството на финансите казва, че всичко остава при тях.
Даниела Петрова:
Това е за бюджет 2010 г. Заповядайте, г-жо Цанева.
Юлия Цанева:
С ежегодния Закон за държавния бюджет, включително и за 2010 г. този текст съществува. Всички глоби, които се налагат постъпват по съответните бюджети. Освен приходите, които имат от лицензи и регистрация, постъпват и глобите по техния бюджет. Ние лимитираме разход. Те не ги задържат. Бюджетът е направен с приходи и разходи и недостигът се лимитира със субсидия. В случая при тях понеже нараства тази дейност, мисля, че за 2009 г. приходът почти е равен на разхода.
Мая Вапцарова:
По тази причина вие ни намалихте с 300 хил. лв. все пак.
Стефан Данаилов:
Аз имам едно конкретно предложение. Има нещо разумно в предложението. Съзнавам, че не е прецизно предложено. Но мисля, че можем да се замислим, когато започнем работата по новия Закон за радиото и телевизията с експерти от Министерството на финансите да изчистим един такъв процес, Защото наистина процентът от наемите, който остава за Министерството на културата, е много смешен. Всичко отива в републиканския бюджет. Но това предложение е разумно и можем да го имаме предвид, с което наистина да се даде възможност за по-сериозна работа и да бъдат разходвани такива средства и какъв процент.
Петър Курумбашев:
Колеги, вие карате хора със заплати от по 400-500 лв. Примерно аз като общинар съм се притеснявал от нашите юристи, които са примерно с 600 лв. заплата и се изправят срещу асоциацията, която държи билбордовете в София. И отсреща ти стоят 50 млн. лв. интереси, а ти пращаш един юрист с 600 лв. заплата. Нали знаете колко юристи в момента биха се хванали в София на заплата от 600 лв.
Проблемът за това как се повишава административният капацитет стои пред всички нас и всеки един от нас го е изпитал на гърба си на общинско и на държавно ниво. Случая става дума за един много сериозен интерес, който седи на радио-телевизионния пазар и на пазара на доставчици на медийни услуги. От друга страна, има хора, които са с такъв тип заплащане, а ние ги питаме защо не осъществяват еди си какъв контрол, защо непрекъснато ги дърпат хората и защо хората гледат по някакъв друг начин да си увеличат доходите. Ние трябва да увеличим ясния и легален начин те да имат тези доходи. Това че те постъпват по сметката на бюджета на този разпоредител е добре, но той после е длъжен да ги трансферира и вие като Министерство на финансите им събирате абсолютно всички пари. Ако им оставим част от тези пари, има някаква възможност те да имат своята автономия. После да ги питаме, като имат своята автономия с тези вдигнати глоби, които току-що гласувахме и ги гласувахме единодушно, като имат допълнителни приходи защо не ги инвестират в увеличаване на административния си капацитет и съответно защо не се справят с това, за което са избрани. Само че нещата трябва да са две: дайте отговорности, но дайте и финансиране, за да може после да се изисква изпълнение на тези отговорности. Това е логиката на това предложение. В случая по целесъобразност аз ви предлагам ад подкрепим това предложение и не подкрепям становището, изказано от експертите. Благодаря.
Даниела Петрова:
Моля да бъде гласувано предложението на н.п. Петър Курумбашев, което не се подкрепя от експертната група. Който е съгласен, моля да гласува. Трима „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на експертната група за чл. 127, а именно „В чл. 127, ал. 4 да се отмени.
Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”, Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Петър Курумбашев:
Имам един въпрос към представителите на СЕМ. Искам да ви питам за чл. 126г.
„На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение „Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”
С този закон създаваме някакви пристроени структури към СЕМ ли, които имат право да издават някакви наказания? Аз знам добрите намерения на създателите, даже бях поканен на създаването на този Национален съвет за саморегулация. Знам че е и европейска практика. От друга страна, вие как тълкувате тази дейност. Една фондация издава някакво решение и? Т.е. вие го намирате за нормална практика, така ли?
Даниела Петрова:
Това е първа стъпка. Тук не може да се говори за нормална практика, тъй като това стартира сега. Какво значи нормална практика. Когато се слага едно начало практиката ще я имаме по-късно.
Петър Курумбашев:
Защото неправителствени организации се записват. Както се записва регулатора, така се записват и те. Утре приемете, че тази фондация я няма, решава да си промени името, примерно, а ние сме я записали в закона.
Даниела Петрова:
Или пък двама решават и си правят нова фондация. Какво става? Става пълен хаос. Тук е разписано за конкретни фондации.
Петър Курумбашев:
Не искам да обръщам гласуването. Така или иначе е гласувано. Само питам.
Даниела Петрова:
Ние казахме, че тези два принципа слагат едно ново начало. Нека да видим как ще заработят и едва тогава да коментираме. Може би ще се прецизира при необходимост при новия закон.
Тъй като § 53 беше раздробен на множество параграфи, които ги гласувахме поотделно, като цяло да бъде гласуван целия параграф 53.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 54 са постъпили две предложения.
Постъпило е предложение от н.п. Даниела Петрова и колегите от комисията, което се подкрепя по принцип от експертната група. Това е в допълнителни разпоредби.
Предложението гласи:
В т. 24 думата „външен” се заменя с „независим”.
Т. 11 се изменя така: „Дете по смисъла на този закон е лице, съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето.”
Дете съобразно различното законодателство се явяват лица до 14 години, малолетни и непълнолетни, а тук се обхващат всички лица до 18 години. Това се разбира под по Закона за закрила на детето.
Постъпило е и предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев. Давам думата за представяне на предложението.
Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги, какво ни е подтикнало да направим предложението за тези нови точки.
Важен мотив за това допълнение беше необходимостта от конкретизиране на дефинициите, за да стане максимално работещ закона в хармония с европейското законодателство и специалните закони, например, закона за филмовата индустрия и съобщенията. В действителност това са определения. Можете да видите какво е ко-продуценти, независими продуцент, вътрешна продукция, външна продукция и т.н. Защото има разминаване най-малкото между Закона за радиото и телевизията и Закона за киноиндустрията и досега действащия закон. Това е бил поводът да направим тези предложения.
Предложенията са от т. 36 до т. 45.
Моля да ми обяснят колегите от експертната група какъв е бил поводът да не се подкрепи това предложение. Коя е причината? Неправилна формулировка или какво.
Даниела Петрова:
По някои от текстовете ще започна аз и след това колегите също биха могли да коментират.
По т. 36. – за „радио-телевизионна игра”. Не е коректно да се дава такива определение за „радио-телевизионна игра”, тъй като вие сте записали в текста „в което под каквато и да е форма се набират парични средства от зрителите и/или се раздават награди на участниците в предаването”.
Не е коректно защото има предавания, в които се изпращат SMS, а това също са парични средства.
Освен това, такъв тип предаване е предаването „Референдум”.
Също така дарителските кампании.
Стефан Данаилов:
Г-жа Петрова, моят въпрос е има ли нужда, а аз съм убеден, че има нужда от такова изчистване на терминологията. В този смисъл би могло наистина ако не сте съгласни, да има други предложения каква да бъде, ако не е тази, която сме предложили ние. Защото рано и ли късно това трябва да го има.
Даниела Петрова:
Ясно са понятията за тези, които ги прилагат и не е необходимо да се изчистват. Примерно „изпълнителен продуцент” защо не се подкрепя. Няма такава терминология в закона.
Или пък по отношение на „външна продукция”. Вече говорим за „независима продукция” и в този смисъл не се подкрепя.
„Аудио-визуални произведения” – стеснява се обхватът.
Колегите от министерството могат да кажат за авторските права. С тях коментирахме тези предложения и за това не се подкрепиха тези предложения, тъй като се оказва че към настоящия момент тази терминология не се използва в закона.
Освен това са ясно разписани и нямат нужда от разясняване, тъй като не будят съмнения в тези, които ги прилагат. Това беше поводът да не се подкрепят.
Яна Иванова:
Ако гледаме дефиниция по дефиниция вашите предложения, „радио-телевизионна игра” така както я дефинирате ще излезе, че всеки път в която и да било радио-телевизионна игра трябва да се набират парични средства, а не във всички предавания с такъв характер се набират парични средства.
От друга страна, предавания като Българската Колега, например, нямат характер на телевизионни игри и набирайки парични средства изведнъж ще попаднат под дефиницията на „радио-телевизионна игра”.
Има много дефиниции, приети в практиката, нелегални в закона, но приети в практиката, които много ясно казват какво представляват радио-телевизионните игри и в този смисъл за нас няма нужда от някаква стриктна легална дефиниция.
За много от другите направени дефиниции, г-жа Петрова е много права. От тях има нужда тогава, когато терминът се използва вътре в самото тяло на закона. А термини като „изпълнителен продуцент”, като „ко-продуцент”. Единственото, което е използва е „външна продукция” в самото тяло на закона, така че просто няма от чисто правна гледна точка необходимост.
Стефан Данаилов:
Само това, което се използва в закона?
Жанет Захариева:
Само тя има нужда да бъде дефинирана.
Петър Курумбашев:
По тази логика ние бяхме дефинирали какво е българско произведение, но видяхме, че логиката на експертната група е да няма никаква подкрепа за българските произведения и след като няма да подкрепяме българските произведения, няма какво да ги дефинираме. В това отношение сте абсолютно права. Ако вносителите обаче решат един ден да подкрепят и българските произведения, и да не са с подкрепа само като евродепутати, а като български депутати, тогава може би ще бъде хубаво, ако запишем някои неща. Защото ние се зарадвахме на това, което вносителят беше записал, в случая Министерския съвет, че ще се подкрепят българските предавания, но те отпаднаха от предложенията на експертната група и в този смисъл ако сега запишем български произведения, това никъде наистина го няма в закона.
Яна Иванова:
Г-н Курумбашев, в действащия закон има дефиниция за български произведения, в т. 6 на допълнителните разпоредби, защото имаше досега текст, че те са част от европейските. За това има към действащия закон дефиниция.
Даниела Петрова:
Други изказвания. Заповядайте.
Георги Чолаков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
По отношение на определението за „телевизионна игра” то е пряко свързано с чл. 19а, независимо че той остана с чисто пожелателен характер. Т.е. той има пряко отношение към програмното време, което определя до колко се спазват квотите за европейски и вече български произведения няма, но поне за европейските. Така че понятието „телевизионна игра” би трябвало да бъде легално определено, защото то участва в определението на квотата по чл. 19а.

Даниела Петрова:
Колеги, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Даниела Петрова и група народни представители, което се подкрепя по принцип. Който е съгласен, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за точки от 36 до 45, които не се подкрепят от експертната група.
Моля, който е съгласен, да гласува. Трима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Гласуваме предложението с редакционните промени на експертната група за § 54. Моля, който е съгласен, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме с § 55 на с. 76. Постъпило е предложение на н.п. Даниела Петрова и група народни представители.
Експертната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 54, т. 3.
Експертната група предлага § 55 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 54, т. 3.
Моля тези две предложения да бъдат гласувани анблок. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Моля да бъде гласувано и предложението на Даниела Петрова и група народни представители, което се подкрепя по принцип. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с Преходни и заключителни разпоредби на с. 77.
Експертната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага то да отпадне.
Моля да гласуват народните представители. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 56 е постъпило предложение от н.п. Даниела Петрова и група народни представители.
Експертната група подкрепя по принцип предложението. Моля да бъде гласувано. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
Емел Етем:
На с. 78 чета:
„§ 56. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията...”
Нали отпадна току-що Преходни и заключителни разпоредби. Защо.



Даниела Петрова:
Само мястото, където трябва да стоят Преходните и заключителните разпоредби се гласува, а не че няма да има. Има в самия текст на закона, но са по-назад.
Тук има предложение на експертната група, което се явява редакционно, но във връзка с настъпили промени, които постъпиха днес от Министерството на транспорта, давам думата на колегите да кажат каква е причина, а след това ще ви прочета текста с редакционните промени.
Касае се за § 35 на с. 78 и с. 79 от доклада – до ал. 5.
В § 37 се създава нова т. 4.
Преномерира с т. 4 по предложението и става т. 5. Създава се и нова т. 6.
Създават се и няколко нови параграфа, които са 44 а, б, и в, които ще гласуваме като нови редакционни промени.
Давам думата на г-н Русинов, заместник-министър на транспорта.
Първан Русинов:
Редакционните промени, които предложихме с цел изясняване и невъзможност за противоречиво тълкуване на предложената от експертната група редакция.
Смисълът, който е вложен в нея, е свързан с въвеждане на предпоставки за започване на работа по въвеждането на цифровото разпространение на радиопрограми. Тук има два основни аспекта, едната е на територията на страната, другата е на цифрови програми за чужбина.
С редакцията на § 35 в ал. 1 е въведена общата постановка, че програмите на обществените медии БНР и БНТ се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи като се определя във второто изречение техния обхват.
С ал. 2 се дефинира публичният пултиплекс за първа фаза от прехода към цифрово телевизионно разпръскване.
Със създадената нова ал. 4 се дефинира чрез какъв тип мрежа какви програми се разпространяват.
Най-общо в т. 1 на ал. 4 се урежда, че с публичния мултиплекс за разпространение телевизионни програми се разпространяват четири програми на БНТ и четири програми на БНР. Тук същата постановка, която беше и в първоначалния вариант.
В т. 2 се урежда, че при разпространение на радиопрограми с национален обхват по цифров способ има задължение операторът да разпространява до четири програми на БНР.
С т. 3 се въвежда задължение за разпространение на една регионална програма на БНТ за всеки регион.
С т. 4 една регионална програма на БНР за всеки регион.
С т. 5 се въвежда възможността за възлагане разпространението на цифрови радиопрограми за извън територията на страната. Това е късовълновия обхват.
Това е най-общо смисълът на въведените промени.
Доколкото видяхме, че през последните години доста закъсняхме с прехода към цифрово телевизионно разпръскване, тези текстове биха създали предпоставка да започне да се работи достатъчно рано за въвеждане на цифровото радиоразпръскване, без да създават някакво пряко задължение към момента държавата да прави това.
Разбира се, когато участник на пазара прецени, че има пазарни предпоставки той да развие такъв успешен бизнес, той може да кандидатства пред Комисията за регулиране на съобщенията за издаване на лизенция за електронно-съобщителна дейност, съответно пред Съвета за електронни медии за програмна лицензия.
Даниела Петрова:
Колеги, предлагам ви да прочета прецизната редакция, която ще гласуваме, във връзка с така дадените мотиви.
Експертната група предлага следната редакция на § 56.
§ 56. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (обн. в ДВ, бр. 14 от 2009 г., измн. и доп. В бр. 37 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 35:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Програмите на БНР и БНТ като обществени радио- и телевизионни оператори се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. За БНТ тези мрежи са с национален и регионален обхват, а за БНР те са с национален и регионален обхват, както и такива предназначени за предавания в чужбина;”
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Програмите на БНТ и БНР се разпространяват чрез обществена електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване със национален обхват, изградена съгласно първия етап от прехода, определен в плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет от Министерския съвет.”
в) Досегашната ал.2 става ал. 3 и в нея думата „мрежата” се заменя с „мрежите”.
г) Създават се ал.4 – 6:
„(4) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронно съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се задължава да разпространява:
1. в електронната съобщителна мрежа по ал. 2 – до четири телевизионни програми на БНТ и четири радиопрограми на БНР;
2. в електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радио разпространение на радиопрограми с национален обхват, определени от КРС – до четири радиопрограми на БНР;
3. в една от електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово разпространение на телевизионни програми с регионален обхват – една регионална програма на БНТ, изготвена за съответния регион.
4. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми с регионален обхват, определен от КРС – една регионална програма на БНР, изготвена за съответния регион.
5. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми за чужбина, определена от КРС – до четири радиопрограми на БНР.
(5) Програмите по ал. 4 трябва да са с вид и профил, съгласуван със СЕМ по реда на чл. 116з.
(6) Програмите по ал. 4 задължително се разпространяват в некодиран вид.
Предлагам ви да бъде гласувана тази редакция.
Валерий Тодоров:
Правилно ли разбрах, че отпадна в ал. 2, че програмите на БНТ и БНР се разпространяват и чрез обществена електронно съобщителна мрежа.
Даниела Петрова:
Да, правилно сте разбрал. Остава „чрез”.
Валерий Тодоров:
Понеже механично пренасяте онова, което трябва да се случи с телевизията. Ние рязко минаваме към цифровизация на телевизията, докато етапа на цифровизация на радиото ще е продължителен. Премахвайки „и” означава, че радиото едновременно с телевизията трябва да премине на цифрово излъчване, с което е изключено аналоговото излъчване. Така че аз ще моля да преразгледате именно тази точка. Нека да остане „и чрез”, тъй като въвежда множественост на решението на парламентарната комисия.
Яна Иванова:
Доколкото знам те и сега се излъчват дигитално и се излъчват не в обществена мрежа, а в друг тип мрежа. Те би трябвало веднага да спрат сегашното си дигитално излъчване.
Валерий Тодоров:
Ние започнахме цифрово излъчване през май 2008 г. Т.е. тук става дума и за форматите и за начина на разпространение. Премахвайки „и” вие фактически въвеждате забрана за аналоговото излъчване. За радиото, както знаете, през един дълъг период от време се предвижда едновременно излъчване – и на аналогов и на цифров режим.
Даниела Петрова:
Справедливо е вашето предложение. Нека да чуем все пак и министерството.
Първан Русинов:
Ако оставим „и”, може да се създаде впечатление, че това задължение се прехвърля и върху търговските оператори, които трябва да разпространяват по цифрова технология. За това сме го премахнали.
Доколкото вие имате опасение, че това означава спиране на аналоговото излъчване, аз не го споделям.
Валерий Тодоров:
Погледнете внимателно как се издават лицензиите – вижте текста за лиценза за програмите, и там ще видите, че може да възникне стриктно юридическо тълкуване на такъв проблем.
Предлагам юристите да го огледат внимателно, за да не допуснем тази механична грешка, която може да създаде наистина юридически казус.
Даниела Петрова:
Колеги, предлага предложението, което в момента бе обсъдено, да бъде гласуван § 35, където в ал. 2 да се запази текстът, предложен от експертната група с „и” преди думата „чрез”.
Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Стефан Данаилов:
Ние го приемаме, но по принцип да се изясни с юристите.
Даниела Петрова:
Така или иначе всички текстове ще се прецизират. Ако някъде има несъответствие, ще се отстрани.
Параграфите ще получат преномериране в окончателния доклад. Това е във връзка с правната техника.
Продължаваме с § 36.
В § 36, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „разпространение на” се добавя „радио и/или”.
Който е „за” § 36, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 37. До буква „б” остава същия текст, който е разписан пред вас.
Чета промените:
4. В § 38, ал.6 думите „електронно съобщителна мрежа” се заменя с „електронно съобщителни мрежи”.
5. В § В § 39, ал. 3 се отменя.

Създава се т. 6.
6. Нов § 40, където думите „31 декември 2009 г.” се заменят с „1 юни 2010 г.”.
Това предложение се прави, тъй като срокът е изтекъл и съответно трябва да може да сме изправени пред работеща норма.
Моля да бъдат гласувани § 37, § 38, § 39 и § 40.
Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Експертната група предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
Който е съгласен, моля да гласува. Единодушно се приема.
По § 57. Експертната група предлага следната редакция на § 57.
Текстът не се променя от този, който е пред вас.
Моля да бъде гласуван текста по § 57. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Експертната група предлага да се създаде нов параграф без номер. Моля да бъде гласуван параграфа без номер. Който е съгласен, моля да гласува.
Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 58. Експертната група подкрепя текста на вносителя. Моля да бъде гласуван § 58. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 59. Експертната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 59. Моля да бъде гласувана редакцията на експертната група за § 59. Който е „за”? Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 60. Експертната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 60. Моля да бъде гласувано предложението на експертната група за редакция на § 60. Който е „за”моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 61. Експертната група подкрепя текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предложение на Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 62.
Експертната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов параграф, като прецизира текста.
Моля да бъде гласувано предложението на Даниела Петрова и група народни представители, което по принцип се подкрепя. Който „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Гласуваме предложението за създаване на нов параграф на експертната група. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря ви.
Не сме приключили, въпреки че текстът приключи.
Връщаме се на с. 53.
Експертната група предлага да се създаде нов § 44а, § 44б и § 44в.
§ 44а със следния текст:
В чл. 116д, ал. 1 думата „мрежа” се заменя с „мрежи”.
§ 44б. В чл. 116д, ал. 3, след думата „лицензирани” се добавя „радио и/или”.
§ 44в. В чл. 116е, ал. 1 думата „мрежа” се заменя с „мрежи”.
Предлагам да бъде гласувано предложението на експертната група за създаване на нови § 44а, ; 44б и § 44в. Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Който е против? Няма. Въздържали се? Няма.
Стефан Данаилов:
Колеги, извинете, но искам малко да се върна и да дам някои обяснения и отново да се опитам да в убедя в правотата на моето предложение. Става въпрос за чл. 19а, който вчера много надълго и нашироко тук обсъждахме. Много моля за внимание.
Моето предложение, макар че е гласувано вече, ще се опитам да внеса яснота, защото тук твърденията къде в Европа е така, не е така.
Аз ще прочета предложението на експертната група, което се прие за чл. 19а, ал. 1.
„Чл. 19а. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.”
Аз ще прочета предложението си и след това ще кажа на какво се базира това:
„Чл. 19а. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, от които не по-малко от 25 на сто са оригинално създадени на официалния език на страната, когато това практически е позволено.”
От какво съм изхождал. Основание ми даде т. 30 от директивата, която обсъждаме.
„Т. 30. Като има предвид, че за провеждането на активна политика в подкрепа на един специфичен език, държавите-членки са свободни да създават по-подробни или по-строги правила в частност въз основа на езикови критерии, при условие че тези правила са в съответствие с правото на общността и в частност не са приложими към преприемането на телевизионни програми и емисии, излъчвани от други държави-членки.”
Запознавайки се и с част от доклада-анализ, който е представен и приет от европейските страни на 19.12.2009 г. ще ви прочета още няколко думи, пак по повод на това имаме ли право на роден език да се случва нещо.
Какво пише тук:
„Мерки за подобряване качеството на продукцията. (4.2.)
„С изключение на всички други държави в чл. 30 се предвиждат допълнителни изисквания за операторите по отношение на съдържанието на европейски независими продуценти. Те най-общо изискват програмните системи операторите да отразяват лингвистичните и културна специфика на държавата-членка. Така например в Нидерландия операторите на публични услуги трябва да заделят 50% от съответното програмно време за програми, които са създадени в оригинал на холандски или фризийски език. ...
Португалия – националните канали трябва да излъчват програмна схема, създадена с оригинален португалски език за 50% от 120 от програмното време, без времето за реклама, телевизионни и телетекст и творчески програми, създадени в оригинал на португалски език за 20% от цялото време.
Литва – 40% от европейските произведения следва да бъдат произведения, създадени в оригинал на латвийски език.
Подобни квоти на национален език има в Унгария и Полша – 33%, Гърция – 25%, следва да бъдат произведения, създадени на литературен гръцки език. За Франция да не казвам – там е поне 40 на сто от аудио-визуалните и .... на операторите да бъдат създадени в оригинал на френски език и т.н. Даже имам и една схема.
Аз мисля, че предложението ми беше за 40%, но теорията за меко, твърдо и т.н, когато е възможно, е мека формация, ние сме в нея и продължаваме да бъдем сега, но може би малко отиваме в средната част, 25% от 100 е много малко, но все пак е нещо, което ни задължава да правим нещата на оригиналния български език.
Някой ще каже защо трябва да бъде оригинално създаден. Защото тук не става въпрос за чужда продукция, която прави тема съвсем различна от българската и т.н. и прави едно копие и на български език, което често се случва.
За това моето предложение, тъй като обясненията, че нямаме право да отделим българско от европейски, не е така, тъй като виждате в колко уважавани европейски стари цивилизации какво е положението. Да не говорим за Германия и други страни, където това е в големи проценти.
Аз ви моля да обърнете внимание на това, защото ми се струва, че е много важно. И това не рекетира никого. Напротив, даже колегите от АБРО муха ги ухапала. Това поне ми казаха. Нека да сложим една такава мярка. Но да се разчетат добре и документите, за да се види какво е. Тук става въпрос за „меки”, „твърди” и т.н. и това, че ние сме закъснели да тази директива, разбира се вина имам и лично аз като бивш министър на културата. Написано е липса на гъвкавост. Там са Кипър, Естония, Холандия, Франция и Германия, Норвегия и Великобритания. По средната форма, полугъвкава, към която сега ви подавам топката, са Австрия, Словакия, Гърция, Словения, Унгария, Испания, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния и изцяло гъвкави – само ако може и нищо повече, Белгия, България, Чехия, Дания, Исландия, Литва и Швеция. Това са отчетите до 09.12.2009 г.
Стоян Иванов:
Аз мисля, че има политическа воля това, което вие предлагате да се случи, още повече, че първоначалното предложение, което беше, се съдържаше тази идея. Тя може да не беше формулирана, но се съдържаше.
От моя страна имате подкрепа. Само че аз мисля вместо да подкрепим целия текст, да внесем корекция в това, което гласувахме предния път – чл. 19а, ал. 2. Т.е. да бъде така:
„(2) Най-малко 12 на сто от програмното време по ал. 1, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, оригинално създадени на официалния език или оригинално създадени на български език от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.”
Смисълът досега беше друг, защото текстът беше предложен за българска продукция от български продуценти, което наистина не можеше да мине за ...
Стефан Данаилов:
Това е крайната цел. Аз съм по-деликатен.
Стоян Иванов:
Проф. Данаилов, няма ограничения, както виждате, а мисля, че ще го потвърдят и експертните по евроинтеграция, няма ограничение ако разрешим на продуценти от която и да е страна, да създават най-малко 12% на нашия официален език, т.е. на български. Ще помоля за становище от експертите, за да видя дали правилно съм ги разбрал.
Даниела Петрова:
Няма пречка да прегласуваме тези текстове.
Стефан Данаилов:
Дайте да го направим. Това е малка крачка, но много важна. В този отчет, който са направили колегите от старите европейски цивилизации ще видите какъв ресурс ги задължават да отделят създателите-телевизионерите, за създаване на техни произведения. Има невероятни неща, които са много любопитни. Аз съм дал една част на г-жа Петрова. Има допълнително финансиране за насърчаване на европейски и независими продуценти – това е практиката, и аз не виждам от какво трябва да се плашим. Но предстои нов закон и там трябва по-основно да се съобразим с това.
Даниела Петрова:
Давам думата на г-жа Ценова, за да чуем и становището на експертите.
Любка Ценова: началник на отдел „Европейско право” в НС
Тъй като възникна като въпрос преди около 2 часа, колегите направиха бърза справка, която имам пред себе си, за действащите норми в Испания и Франция. На всякъде е записано на испански, съответно на френски език – европейски произведения на съответния език.
Погледнали са и практика на европейския съд, където е имало дела срещу някои държави и генералният адвокат се е изказал, че езиковото разнообразие в Европа допуска да се запише „произведение на съответния език”, но не бива да се записва „френско произведение”, „българско произведение”, т.е. да се ограничава кой точно ще го създаде, защото това ще ни доведе до дискриминация вътре в директивата. Но ако ние напишем „на езика” не би следвало да ни създаде някакъв проблем.
Що се касае за процентите, не бих искала да взимам отношение, тъй като не мога да се ориентирам какво точно ще означава това. Моята задача е да кажем могат ли да се включат на български език. Трябва да бъде много добре прецизиран текста, за да нямаме проблеми с процедури на инфриджмънт и други с Европейската комисия в бъдеще, въпреки че гаранции не може да има.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте.
Радослав Спасов:
Може ли само в потвърждение на това.
Наистина се казаха неща, които са свързани с европейските изисквания. Обикновено изразът е, за да няма някакви напрежения е „оригинално създадени на официалния език”. Официалният език на страната ни е един – оригинално създадени. Употребява се изразът „оригинално създаден”, защото може да има дубликат на друг език.
Другото, което искам да кажа, че е много хубаво това нещо да го поставите в изискванията, които са на чл. 4. Това е показа на европейска продукция. Тя обхваща всички сфери. Там трябва да има и филми, които са създадени от италианската телевизия, от зависи и независими продуценти.
Това, което предлага г-н Данаилов, е да влезе там, където вие сте записали ал. 1, практически когато това е възможно. Може би да се махне това „практически когато това е възможно”.
Даниела Петрова:
Ние говорим вече за прецизиране на текста.
Георги Чолаков:
Аз искам да кажа относно притесненията за езика и произведенията.
Параграф 26 от директивата в преамбюлната част пише, че „общността насърчава развитието на европейска аудио-визуална продукция и разпространение най-вече в страни с малък производствен потенциал или езикови области с ограничен брой хора”, на което отговаряме абсолютно по всички параметри.
Даниела Петрова:
Колеги, предлагам да прегласуваме този параграф.
Във връзка с проведената дискусия експертната група предлага следната редакция в § 20, ал. 2, която беше гласувана вчера, да бъде изменена така след прегласуване:
„(2) Най-малко 12 на сто от програмното време по ал. 1, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени на български език от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Колеги, тъй като виждам, че има известно смущение сред вас, предлагам текстът да се гласува по принцип и да се прецизира правната техника.
Антон Кутев:
Гласуваме редакцията на ал. 2, която прочетохте преди малко, нали така.
Даниела Петрова:
Гласуваме текст за § 19а там където ще му бъде място за произведения, създадени на български език.
Който е съгласен, моля да гласува. Седем „за”….
Нели Калнева-Митева:
Аз не разбрах какво гласуваме…
Силвия Хубенова:
Не мога да гласувам текст, който не е ясен…
Даниела Петрова:
Колеги, нямаме кворум и моля експертите да поканят всички депутати да влязат в залата.
Гриша Камбуров: Прощавайте, че се намесвам в работата на комисията, но и на мен като гост на комисията, не ми стана ясно в каква процедура сме в момента – процедура на обсъждане, процедура на прегласуване и по кой текст.
Експертната работна група е предложила на вниманието на народните представители един текст, който вече е приет. Т.е. трябва да има друго предложение точно и ясно, а такова предложение няма. Никой не чу ясен текст, който да бъде гласуван. Разбрах, че се гласува текст по принцип, но какъв текст по принцип и защо не е ясно.
Стефан Данаилов:
Моето предложение беше за ал. 1. Но колегата предложи да отиде в ал. 2.
Стоян Иванов:
Извинявайте, но председателят на комисията прочете много ясно текста, който гласуваме. Не мога да разбера защо трябва хора, които не са членове на комисията, да оспорват гласуването.
Даниела Петрова:
Колеги, вече имаме кворум, моля Ви имаме още няколко текста за гласуване. Преминаваме към гласуване на § 45а и § 45б.
Експертната група предлага да се създаде нов § 45а и нов § 45б.
„§ 45а. В чл. 116з навсякъде след думата „лицензираните” се добавя „радио и/или”.
В § 45б. В чл. 116з, ал. 1 и ал. 4 думата „мрежа” се заменя „с мрежа”.
Който е съгласен с така предложения текст от експертната група моля да гласува. Десет „за. Против и въздържали се няма.
С това приключваме гласуването на второ четене в Комисията по култура, гражданско общество и медии на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с забележката, че текстовете, които не са прецизирани и ще се преномерират параграфите.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Петрова