1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие н културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г. (второ гласуване).
2. Разни.

---

Днес, 27.01.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата - Димитър Дерелиев, заместник-министър, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”и Ивелина Колева, старши експерт и от Радио К2 – Илиана Беновска.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Добър ден. Уважаеми колеги и гости,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Днешното заседание ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие н културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г. (второ гласуване).
2. Разни.
Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие н културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г. (второ гласуване.).
Разполагате с проекта на доклада за второ гласуване. Започваме по доклада.
„Закон за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.”
Експертната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
За сведение на всички членове на Комисията експертната група включва правния референт при Народното събрание Мирослава Манолова, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”, Ивелина Колева, главен юрисконсулт – и двете от Министерството на културата, както и експертите, които са към Комисията.
Има думата г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз исках да ви помоля, тъй като вече виждам по втори закон, че се оформя тази практика да се събира една експертна група, която не е избирана от Комисията и която всъщност пренаписва или предописва законите, които са внесени. Ако смятате да поддържате и в бъдеще тази практика, да ни информирате когато се правят такива експертни групи и ако смятате за удачно да приемате и наши предложения за експерти.
Второ, ако тази група ще бъде експертна и ще бъде само от експерти, нека да е такава. Ако обаче групата ще има експертно политически характер, както беше предишната група по Закона за радио и телевизия, т.е. експерти плюс депутати от ГЕРБ, да не я наричаме експертна група, тъй като това не е експертна група.
Така или иначе се оказа, че се създава един процес на законотворчество между първо и второ четене, в който сяда една експертна група встрани от членовете на комисията и ни представя предложения. Законът за радио и телевизия между първо и второ четене буквално беше пренаписан. Ако смятате, че е добре да бъдат включени и други експерти, аз говоря примерно за хората от киното, които бяха изцяло изолирани. Също хората от обществените телевизии също бяха изцяло изолирани от правенето на този процес. Това, че народните представители от опозицията са изцяло изолирани, ако го смятате за добре, при положение, че някои от нас тези закони ги следят от 10-12 години в смисъл не ни се появяват за първи път пред погледа, за разлика от други колеги.
Ако смятате да възприемете този маниер оттук нататък и да приемате и предложения от други колеги, е добре. Разбира се, Вие сте в правото си да наречете една експертна група към председателя на комисията и така да продължим.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Има думата г-н Антон Кутев.
Антон Кутев:
Само едно изречение във връзка с това, което каза г-н Курумбашев.
Искам да ви кажа, че подобен подход до голяма степен обезсмисля лично моето присъствие в залата. И аз не съм убеден, че го поддържам, ако това е подходът. Защото фактически вие се опитвате да предрешите определени решения по този начин. Мен това не ме устройва. Според мен напълно противоречи на идеите на парламентаризма. Няма нищо общо с парламента подобен подход. Ако това ще продължи, аз най-вероятно няма да мога да участвам в него.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте.
Юнал Лютфи:
Парламентарната практика през 40
парламент обикновено се оформяше една подкомисия от състава на комисията, която се занимаваше с подобна дейност. Тук колегите са абсолютно прави и аз не мога да разбера защо трябва експерти извън парламентарната комисия и ако преминаваме към такава работа, то трябваше първо да уведомите комисията, че се съставя такава експертна група, която ще се занимава или с всички законопроекти или с част от законопроектите, но досега такъв прецедент не сме имали в Народното събрание. Аз изцяло подкрепям колегите.
Даниела Петрова:
Благодаря за направените предложения. В правомощията на председателя е да сформира експертна група.
Още нещо бих искала да отбележа. Постъпвайки законопроекта, вие го получавате преди да влезе в комисията, така че в този период бихме могли да дискутираме и съответно да предложите или пък влизайки в комисия на първо четене да заявите желание за участие в експертната група, респективно да предложите ваши експерти. Но няма заплащане по отношение на тези външни експерти, ако някой очаква, че това е дейност, за която се получават възнаграждения срещу нея.
Антон Кутев:
На кой етап можем да предложим експерти?
Даниела Петрова:
Към момента в който се вижда, че даден законопроект е разпределен на комисията.
Лютви Местан:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Тук въобще не става въпрос някой да оспорва правото на председателя на комисията, респективно това е право на всеки един от нас, да се консултира с каквито експерти иска, включително да съставя експертни групи по един или друг законопроект или по едно, или друго предложение.
Но когато в този доклад, който сега предлагате да разгледаме, институирате, конституирате тази експертна група, официализирате като някакъв орган, чиито предложения тук разискваме, Вие сте юрист освен всичко друго, г-жо Председател, Вие вкарвате законодателният процес в едно русло, което няма нищо общо нито с Конституцията, нито с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нито собствено с правилника, по който работи нашата комисия.
Подобни експертни групи, ако бъдат съставени по ваше предложение, но с акт на Комисията, тогава те могат да присъстват в доклада със свои предложения. Но сега този субект на законодателния процес е ситуиран от Вас. Вие не може да променяте правилата на законодателството. Вие може да се съобразявате с експертни мнения и да ги предложите като Ваши собствени, да ги припознаете и да ни ги предложите като ваши предложения. Естествено е, че биха могли да бъдат предложения на работни групи и на експертни групи или Бог знае на какви групи, само ако те са получили формален статут с акт, с решение на тази парламентарна комисия.
Предполагам, че ще се съгласите. Има известен проблем. Аз не знам дали при това положени бихме могли да продължим работата си, защото гласувайки „за” предложението на този неясен субект, ние всъщност легитимираме това нарушение на правилата, по които се движи процесът на приемане на закони между първо и второ четене. Благодаря.
Даниела Петрова:
Други изказвания. Заповядайте.
Петър Курумбашев:
Ако позволите, бих ви дал за пример работата в Комисията по околна среда и води. Знаете, че има доста коментари по генно модифицираните организми и утре сме поканени по един депутат от всяка парламентарна група на това да се направи обсъждане, включително и министърът се ангажира за присъства на това работно обсъждане между първо и второ четене. Ако прочетете правилника на парламента, ще видите, че предложения между първо и второ четене правят народни представители с техните имена. Експертна група между първо и второ четене не може да прави предложения. Може само народен представител да ги направи. И това е смисълът, защото народният представител застава с името си. Както виждаме и в този текст колежката Хубенова, колегата Велчев и Вие сте направили конкретно предложение, чета по-надолу. Чудесно. Но експертната група, още повече, че ние виждаме какво форлаге се развива. Всичко, което е предложено от експертите се гласува ан блок „за” и всичко, което е предложение на народни представители, е автоматично отхвърлено. За какво се събираме тук? Какъв е смисълът на тази комисия, за да удостоверява решенията на експертната група, която е и анонимна. Защото аз и до ден днешен не знам имената на хората, които участваха в експертната група по Закона за радио и телевизия, защото, колега Местан, това е нещо, което се случва за втори закон и за това реших да обърна внимание.
Даниела Петрова:
Не сте съвсем коректен г-н Курумбашев. Предходния път ви бяха казани имената на колегите. Днес също ви казах имената. Предложенията са направени коректно в срока от народните представители. Експертната група е работила по отношение на правната техника. Тук не става въпрос за пренаписване на предложения и респективно да се изменя идеология на направените предложения. За това аз не виждам проблем.
Освен това, съвсем официално ви е съобщено. Винаги текстовете се преглеждат и гласуват в работен вариант, след като са минали през правните референти.
Петър Курумбашев:
Нищо не ми е било съобщено официално за това, че се прави експертна група по Закона за радио и телевизия. Аз го видях в момента, в който влязохме на второ четене. До този момент на мен не ми беше известно, че съществува такава експертна група, нито какъв е нейният състав. Моля да ми кажете кога по какъв начин аз съм бил уведомен, че се съставя такава група и за нейните членове. Никога. Казвам го съвсем откровено пред всички колеги, за да не си помисли някой, че съм знаел нещо за тази експертна група.
Даниела Петрова:
Заповядайте.
Антон Кутев:
И още един проблем във връзка с експертната група. Защо казвам, че той няма общо с парламентарната практика, според мен, няма общо защото по този начин с моето уважение към експертите – всеки един от експертите, които са участвали, аз не ги знаем всички кои са, но предполагам, че са хора, които разбират от тази материя, така че аз не искам да обезценя по някакъв начин значението на експертите, но смятам за напълно недопустимо някои от тези експерти да се окаже, че има по-голямо влияние в законотворческия процес от който и да било депутат. Подходът с тази експертна група и с предишната прави точно това – два възможности на хора, които са извън народните представители по един или друг начин да придобиват прекалено голямо влияние върху процеса. Това считам, че е далеч от парламентарната практика.
Не казвам, че те не са експерти. Сигурно са. Просто има ясно разпределение на функциите. Има експерти, има депутати. Депутатите отговарят по определен начин пред хората, които са ги избрали, експертите не отговарят пред тези хора. И за това много моля да се спазва парламентарната практика и да се мисли от гледна точка наистина на парламентаризма, а не от гледна точка на един тесен интерес, който изкривява подхода.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Стефан Данаилов:
Аз смятам, че в този законопроект нещата бяха почти изчистени на първо четене още. Добре е, че има доуточняване. Истината е, че голяма част от Закона за закрила и развитие на културата синхронизира с Кодекса на труда. Това не беше отбелязано. Имам предвид директорите на културните институти в чужбина след конкурс, без такова решение, понеже не бяха синхронизирани с Кодекса на труда, министърът имаше възможност и право след тригодишния срок да удължи срока да речем с още една година. Има такава практика. Сега този закон определя, че до месец след изтичане на тригодишния срок, той трябва да се яви на конкурс, или кандидатите трябва да се явят на конкурс.
Този законопроект аз поначало възприемам и миналия път доста говорих за това.
Това, което повдигнаха като въпрос колегите, наистина просто трябва да определим начина на работа по отношение на законопроектите. Най-добре би било експертна група с решение на комисията по предложение на председателя. Всеки един депутат има основание да си участва със свой експерт, който дори да не е член на тази експертна комисия, но когато идват предложения, предстоят ни важни закони, конкретни предложения по текстове, които очакваме от вносителя, е добре депутатите да имат срещи и разговори преди да влезе в комисия за обсъждане на второ четене, да има диалог, спор по даден член именно с тази приета от нас експертна група. В нея могат да участват и депутати. Законите за медиите са много тежки и не всеки от нас може сам да се справи, но тогава ще има по-добра откритост в диалога и в правилното или неправилно решение. В този смисъл мисля, че това би била една добра практика, тъй като това е правено в предишни парламенти и поради тази причина не са били остри споровете, особено в сферата на културата, като политически ангажименти. Така би било по-добре, защото внесени предложения във вторник в 18:00 часа, а в четвъртък ние ги обсъждаме. Винаги остава съмнението кога експертната група е успяла да ги разгледа, да ги прецени, да направи своите справки и т.н. Това би било по-добре за работата. Тук не става въпрос за глобални политически решения. Примерно чувам от министерството, че ще пристъпят по-нататък към изработване на нов Закон за закрила и развитие на културата. Това са важни закони, които не е добре да вървят само от страна на мнозинството. По-добре е да има диалог. В този смисъл колегите наистина са прави.
Що се отнася до този законопроект, аз не виждам някакви разминавания от първото предложение, което приехме с второто. Остава въпросителната при евентуалните конкурси до два месеца след публикуването в Държавен вестник да не се случат политическите избори. Това е едно от съмненията. Винаги съществува. Кандидатите и кой е кандидатът, тъй като смея да твърдя, че вече започват такива неща да се чуват в пространството за такова кадруване. От тази гледна точка и миналия път младите ми колеги споделиха тази опасност. Дано това да не се случва, но го наблюдаваме наистина. Защото предстоят 23 конкурса. А след още година-година и половина ще започнат и конкурсите в културните институти в чужбина. Благодаря.
Даниела Петрова:
Тъй като имаме направени конкретни предложения, аз предлагам да ги гласуваме. Нека да ги гласуваме по реда на излагането им, само че в обратен ред.
Предлагам след като тук вземем решение за формиране на експертна група, това да става на едно заседание предварително, за да могат народните представители да са информирани и да направят съответно предложения. В смисъл едно заседание преди сформирането на групата, да се информират, аз да може в рамките на следващото заседание да се предложат експерти и да не се бавят законопроектите.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Стефан Данаилов:
Какво гласуваме сега.
Даниела Петрова:
Предложението за срок, в който предстои гледането на конкретен законопроект, да бъде информирана комисията, че се сформира работна група за посочване на предложения след първо четене.
Михаил Михайлов:
Предложението е да няма официално действаща експертна група, а съобразно законопроекта да се вземе решение за състава на експертната група.
Даниела Петрова:
И към настоящия момент не е постоянно действаща, защото спецификата на материята е различна.
Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, докладът за второ четене също може да обърнете внимание, че е проект. Това не е официален документ, така че ние, съгласувайки се с предложенията, т.е. гласувайки текстовете, едва тогава се официализира този доклад.
С оглед на това, че няма разминаване, има само прецизиране на текстовете, ви предлагам да продължим по доклада с гласуването.
По § 1 експертната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„В § 1. В чл. 17, ал. 5 накрая се добавя „за срок от 3 години”.”
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Експертната група предлага да се създаде наименование „Преходни разпоредби”.
Гласуваме наименованието „Преходни разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение от н.пр. Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев.
Експертната група подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Заварените към влизането в сила на този закон трудови правоотношения за неопределено време на директорите на държавни културни институти, включително тези, възникнали въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, се запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност при условията и по реда на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 4 и чл. 17, ал. 3, но не повече от 6 месеца от влизането в сила на този закон.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Експертната група предлага да се създаде § 3 със следния текст:
„§ 3. Заварените към влизането в сила на този закон трудови правоотношения на работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се запазват до изтичане на сроковете им.”
Който е съгласен със създаването на § 3 и така прочетеното съдържание, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
С това приключваме по доклада.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка – Разни.
Постъпило е искане да бъде изслушана Илиана Беновска, представител на Радио К2. Същата е представила материали относно отнемане на лицензите на Радио К2 и съдебни решения, които са издадени до настоящия момент.
Освен това ви е раздадено и постъпилото становище от „Гео Адвайзърс” по отношение на поисканото изслушване на г-жа Беновска в Комисията по култура, гражданско общество и медии. В момента се запознавам и аз с него.
Г-жо Беновска, имате думата да представите вашия казус.
Илиана Беновска:
Добър ден. Благодаря на почитаемата комисия, че намерихте време да отделите внимание на ваше заседание на проблема с Радио К2. Благодаря и на експертите, които присъстват тук.
Уважаеми госпожи и господа, не ви занимавам с някакъв казус, който е свързан единствено и само със съдбата и положението на Радио К2. Той касае медийното законодателство.
Формирането на гражданско общество, за което всички парламентаристи от 20 години пледират, че се стремят да работят и работят, надеждите, които са отправени към новото мнозинство в това отношение, възможността да има плурализъм. Няма да говоря дълго по тази тема.
Преди да се гласуват днес в пленарна зала промените в Закона за радио и телевизия, аз си позволих като журналист с 20 години стаж в радиото и телевизията, аз произхождам от държавните медии. Мисля, че имам достатъчно добра и известна кариера, извинете че го казва, имам и доказателства за това, че аз и моят екип от момента, с който работя в К2, всички сме журналисти с утвърдени имена, които не могат да бъдат упрекнати в политически пристрастия, а са хора, които работят модерно, съгласно европейските стандарти и изисквания и се стремим да помогнем за развитието на гражданското общество и плурализма, които споменах в началото. Това е нашата цел, когато създадохме този профил „Радио К2”.
Аз си позволих да направя две предложения за промени в Закона за радио и телевизия и те са и от опит и от познаване на закона. Предложих да се промени чл. 106, който позволява прехвърлянето на лицензи.
Накратко, мисля, че всички познавате закона добре. Лицензите се дават чрез конкурс. Ще отбележа само, че от 10 години не е имало конкурси, които да са не регионални и за издаване на лицензи. За да препятствам възражението, че в закона има едно ограничение, че до 3 години не може да се прехвърля лизенцията, това се отнася само за нови лицензи и за малките градове, в които са раздавани напоследък. Всички лицензи за София и за всички големи градове са раздавани преди 10 години, т.е. вече три години те не важат,няма да могат да възпрат прехвърлянето.
Защо започвам оттук? Защото случаят с Радио К2 е свързан с едно изключително криминално и съпроводено със серия фалшификации и закононарушения при прехвърляне на лицензията.
Юридическото лице, което излъчва профила Радио К2 се нарича „Радио Вива”. Това е дружество, което е лицензирано преди повече от 10 години. В историята на слушателската памет е останало с хубавата музика, която излъчваше в началото, а по-късно с игрите, които Боби Цанков излъчваше по радиото и с които манипулираше слушателите и съжалявам, че трябва да говоря в паметта на един човек. Няма повече да говоря по този въпрос. Но на какво сe натъкнахме ние след като беше разстрелян Боби Цанков.
Прегледахме документацията на Прокуратурата и видяхме договор, (не знам дали сте имали възможност да разгледате цялата преписка, която ви е предоставена), намерихме договор със Златко Баретата. Това го отразиха и доста от медиите. Благодаря на колегите за подкрепата. В договора пише, че фирмата на Златко Баретата „Голдън груп” получава правото да продуцира и създава излъчване на радиопредавания, в т.ч. и на радиопрограма. Искам да наблегна на този детайл. Радиопредаване е малкото – едно предаване, а радиопрограмата е целият обем от предавания, които се излъчват по една медия, да използва рекламното време, да изработва рекламни клипове и т.н., да сключва договори, включително подбор на кадри и финансиране на радиото.
Връщам се в началото. Казахме, че медиите се лицензират след конкурс. Кой е членът в закона, по който се контролира по-нататък дали тези, лицензирани с конкурс медии, не сключват договори, които са в разрез на законността и в разрез на възможността тези медии наистина да бъдат свободни, независими, а не управлявани (няма да квалифицирам г-н Златко Иванов Иванов е неговото име, а сме свикнали да го наричаме Златко Баретата като радиопродуцент и човек, който управлява ефира.) Ако той имаше възможност по закон, а той не е имал такава възможност, е могъл просто да кандидатства и да получи евентуално лиценз.
Това го отправям отново към чл. 106. Погледнете моля Приложение № 1. То е договор между „Радио Вива” и фирма „Гео Адвайзърс” ЕООД, която има предмет на дейност търговия с недвижими имоти. Те сключват помежду си договор за продажба на лицензията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Мисля, че всички добре знаете, че такава възможност в Закона за радио и телевизия не съществува – продажба на лицензиите. Има възможност само да бъде прехвърляна лицензията при един доста непрецизен режим на прехвърляне. Този договор за продажба на лицензията на „Радио Вива”, обърнете внимание, е сключен за сумата около 600 000 лв. Дали това е малко или много аз оставам на вашата преценка. Не точно сумата е интересна. Само я споменавам, защото фигурира в договора. По-интересно е, че Съветът за електронни медии и всички които госпожи и господа законодатели се занимавате с тази материя и цялото общество е наясно, че независимо, че такава възможност в закона не съществува, лицензиите се продават.
Искам само да го опредметя. Явяват се 100 души на един конкурс за лицензия. Спечелва един от тях. След като изминат трите години ограничителен период, той решава да прехвърли на друг, т.е. тук 100 пъти се намалява състезателното начало кой ще бъде преобретателят на вече спечелената в конкурса лицензия. Той я избира вероятно заради размера на сумата, който ще му се предложи отсреща, а не по друга причина. Съветът за електронни медии мълчаливо толерира това.
В нашия случай с „Радио Вива” се разиграва точно такава схема. Сключва се един договор за покупко-продажба и забележете Приложение № 1А към договора за покупко-продажба, веднага, на същия ден, в който се сключва договорът, се извършва и предаване на лицензиите – „Радио Вива” предава на фирмата за недвижими имоти „Гео Адвайзърс” своите лицензи. Как ги продава и защо, това е друга тема. Кой го позволява това също е друга тема.
И какво се случва няколко дни по-късно? Приложение № 15. Софийският районен съд, Наказателна колегия, впоследствие Софийския апелативен съд се произнасят и налагат санкция на „Радио Вива” за излъчване.
Извинете г-жа Петрова, дали бихте прочели този текст?
Даниела Петрова:
Четете си текстовете.
Илиана Беновска:
Този текст не е мой. Аз искам някой да дръзне да го прочете.
Даниела Петрова:
Защо трябва да четем текстове, след като те са в материалите на депутатите и те могат да си ги прочетат.
Илиана Беновска:
Защото това трябва да прозвучи публично, за да се разбере цялата низост на програмата.
Даниела Петрова:
Защо някой друг да ви чете материалите. Вие сте тук, за да бъдете изслушана. Прочетете го, щом желаете да се чуе.
Илиана Беновска:
С риск да попадна в клип ще прочета текста. Какво се излъчва непосредствено, след като СЕМ взима решение да прехвърли лицензията на „Гео Адвайзърс”, но още не е влязло в сила дори и се настанява на нашата честота „Гео Адвайзърс”.
Стефан Данаилов:
Аз предлагам такова нещо да не се чете. Ние имаме материалите.
Илиана Беновска:
Аз исках да ви го прочета, за да усетим на практика каква е задача на медиите, които вие регулирате, чиито закони вие създавате и какво правят те.
Минавам нататък. Няма да чета този текст. Благодаря ви за това улеснение, но смятайте колко хора са го чули. Този текст е дълбоко циничен и нецензурен и не съответства нито на програмния профил на радиото, нито на целите и задачите.
Оттук нататък се разиграват следните схеми. На нашата честота се настанява фирмата „Гео Адвайзърс”, която излъчва незаконно в нарушение на Наказателния кодекс повече от година и осем месеца в ефира. Това е нарушение, което подлежи на тежка санкция по Наказателния кодекс. В момента в който съдът се произнася по излъчването на тези цинизми в ефира на Радио Вива в този момент, той констатира, че там излъчва нелицензиран субект, но нито съдът, нито прокуратурата някакви мерки. Цялото това прехвърляне е закърмено със серия от фалшиви документи, които са представени пред Съвета за електронни медии и пред Комисията за регулиране на съобщенията. Никой не си е направил труда да ги провери или не е имал тази задача – не знам, това може да се гадае, показах ви търговския договор за сумата, на която се продават тези лицензи, след което те продължават да си излъчват. На нашите многократни молби към регулаторните органи да спрат това излъчване, защото ние сме обжалвали решението и на СЕМ и на КРС за прехвърляне на лицензите пред Върховния административен съд и по Административно-процесуалния кодекс това спира изпълнението им. Никой не ни обръща внимание. До момента, до който не се произнася Върховна административна прокуратура, която разпореди на Комисията за регулиране на съобщенията да спре незаконно излъчващия в ефира на Радио Вива – Радио К2 в момента, нелицензиран субект, Комисията за регулиране на съобщенията ден преди това да се случи, мисля че на всички е известно това, ако не е, сега ще го произнеса пак – д-р Веселин Божков, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията поиска 300 000 евро за да изпълни разпореждането на Върховна административна прокуратура. Не знам за кого и защо ги искаше.
Искам само да ви върна към един документ, който получих в последния момент. Това е удостоверение от Софийска градска прокуратура срещу предишния и настоящия ни председател – срещу Александров, бивш председател на Комисията за регулиране на съобщенията, при който се извършва това прехвърляне и срещу настоящия председател - д-р Веселин Божков, е повдигнато обвинение по чл. 282 за неизпълняване на служебните задължения и за неспиране на осъществяването на електронни съобщения от „Гео Адвайзърс”. Спирам се на това не за да направя сензация, а защото в основата на поведението на Върховния административен съд, за което в момента искам да ви сезирам отчетливо и да ви помоля да вземете отношение.
Поведението на Върховния административен съд и на групичката по интереси, която се опитва да действа там, подчертавам не обвинявам целия състав на Върховния административен съд. Целта е следната. Ако нашите жалби срещу незаконно прехвърляне на нашите лицензи, вече споменах с много съдебни решения е съпроводено всичко това, които отменят различни действия по представянето на фалшиви пълномощни, фалшиви договори, фалшив протокол от общо събрание и т.н., поведението на Върховния административен съд цели следното. Ние да бъдем отстранени от един справедлив, подчертавам и по закон процес, при който да се разглеждат по същество въпросите и след като ни бъде отказан правен интерес, да отпадне обвинението срещу Веселин Божков за извършено длъжностно престъпление. Това е една от големите цели. За да потвърдя, че не говоря празни приказки и субективни неща, само ще ви помоля да погледнете Приложение № 22 и 23 – това са определения от 2008 г., 16.10. на съда срещу наши жалби, които първо са гледани от един и същи състав – три съдийки едни и същи, напомням ви прословутия случаен подбор на съдиите, с което нашият съд се гордее от няколко години. Аз не зная колко е случаен този подбор, ако във всички наши дела се повтарят почти едни и същи имена. Това го оставям и моля г-н Константин Пенчев да провери тази работа.
Тези определения – Приложение 22 и 23, са по различни казуси. Погледнете моля ви подчертаното. Те са направени copy paste. Имаме ответник на едното дело Съветът за електронни медии, на другото – Комисията за регулиране на съобщенията. Дори не са си направили труда – това са по същество едни и същи произнасяния, по два различни казуса, да сменят ответниците. Не мога да си представя, че това е техническа грешка и ако това е техническа грешка, това показва качеството на произнасянията в съда.
За да ви дам възможност, ако нещо не съм ви изяснила още, приложила съм ви, мисля, че г-жа Петрова не ви е предложила решенията на Страсбург.
Даниела Петрова:
Решенията на Страсбург не са раздадени, защото материалът е над 100 страници.
Илиана Беновска:
В консултация с Министерството на правосъдието ми подсказаха, че решенията на Страсбург, отнасящи се до подобни на нашия казус са хиляди. Върховният административен съд отказва да разглежда казусите по същество и с произнася за липса на правен интерес, след което всеки с накърнени права отива в Страсбург, а може би не всеки, а част от тях отиват в Страсбург и получават решения първо относно приемливостта, второ относно възможността как е приложен законът, които са качени на сайта на Министерството на правосъдието, те са стотици, по които държавата, т.е. ние ще плащаме. Но всички хора, които са се жалили в Страсбург всичките са със съсипан живот. Това са още 5 години поне, докато Страсбург се произнесе и върне нещата обратно и създаде правосъдие. Ние може би ще попаднем, ако Върховният административен съд наистина не гледа делата по закон и по убеждение, както е записано в Закона за съдебната власт, ние може би също ще попаднем в Страсбург и вярвайте ми, ще спечелим. Не това е нашата цел. Ние не искаме държавата да ни плаща. Ние искаме просто да правим едно радио, в което всички вие, благодаря ви, че сте почти всеки ден и правим заедно една медия, уважаеми народни представители, работим за изясняване на политиките в отделните области и го правим абсолютно обективно. Ако някой иска да възрази, може д го направи, но мисля, че всички ще подкрепите, както и подкрепяте в ефира каузата на Радио К2.
Какво казва Европейският съд за човешките права в Страсбург ? Той казва, че всяко физическо или юридическо лице има право на мирно използване на неговото имущество. Никой не може да бъде лишен от неговото имущество, с изключение в обществен интерес и в съответствие с условията, предвидени по закона и общите принципи на международното право. Нашето имущество са лицензите и ние имаме право да защитаваме това си право, когато те са били прехвърлени с фалшиви документи, които СЕМ и КРС не са си направили труда да проверят, който Софийският градски съд и Върховният касационен съд са отменили със свое решение тези фалшиви документи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ви моля:
Първо, запитайте Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията защо след като съдилищата са отменили документите, които са им представени по прехвърлянето на лицензите, защо те не са си отменили решенията, взети с незаконосъобразни и фалшиви документи. Моля не се задоволявайте с дежурния отговор, който ще получите. Те ще ви отговорят: „Защото има висящи съдопроизводства във Върховния административен съд.” Там Радио К2 обжалва техните решения. Значи има една процесуална възможност самият регулаторен орган, когато види недостатъците на своите решения, той сам да си отмени актовете.
Второ, моля ви от името на целия екип, от името на Радио К2, призовете Върховния административен съд – знам, че има разделение на властите, знам че съдебната власт е независима, не се съмнявайте колко добре го знам това, помолете Върховния административен съд, използвам формулировката от Закона за съдебната власт, които формулират задълженията на съда, да се произнесат по закон по вътрешно убеждение. Аз в момента не ви моля да им въздействате, не ви моля да застанете на нашата страна, моля ви да застанете на страната на закона, вие сте законодателите, моля да покажете, че имате загриженост към гражданското общество и към плурализма и към демокрацията. Извинете ме за гръмките приказки, но това е така.
Моля да не позволявате чрез завоалирани кодове групичка от Върховния административен съд, на която не знам как е въздействано, да спомогне за това Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков да бъде оневинен за длъжностните престъпления, които е извършил по отношение на Радио К2.
Нашият ефир, подчертавам още веднъж, година и осем месеца незаконно се излъчваше от друг нелицензиран субект. Нека да ви припомня, че ограниченият честотен ресурс е държавна собственост, това е собственост, която се регулира от Наказателния кодекс. Исках да ви прочета текста, за да ви покажа, че са могли от ефира да се отправят призиви за саморазправа, призиви за какво ли не. Когато имаш ефир ти можеш да призовеш, да направиш каквото си исках, за което има редица примери.
С това приключвам моето изложение с молбата, ако съществува повторна промяна на Закона за радио и телевизия, казвам ако, защото съм видяла много неща, условното наклонение не го използвам случайно, моля ви да обърнете внимание – аз не искам авторство за тези предложения, мисля, че вие самите ще го направите, да се ограничи възможността да се прехвърлят лицензите по този начин, по който в момента съществува това в закона. Имаме примери, които мога да ви предоставя, в Англия как се прави това – каква възможност съществува за прехвърляне, само че става и след обществено обсъждане. Т.е. обсъжда се кой е преобретателят, има ли той качества и годност, и какво ще стане с програмния профил. Защо повечето радиа свирят музика. Обществото има нужда от работещи медии в интерес на обществото не само по отношение на развлечението, което всеки може да си осигури по свой вкус и как намери за добре. Всички тези медии, които свирят в момента само музика, по-рано са били лицензирани да говорят и част от тях бяха доста сериозни. Спомнете си „Свободна Европа”, сега е „Фокус”, да видим какво ще се случи.
Моля ви попитайте СЕМ и КРС защо не си отменят актовете, взети при незаконни обстоятелства.
Призовете, моля ви, с цялото уважение го казвам към вас и към съда да решат делата по отношение на лицензите на Радио К2 по закон и по вътрешно убеждение, както е написано в Закона за съдебната власт.
Даниела Петрова:
Колеги, ако имате въпроси, заповядайте.
Аз бих искала, тъй като има поставен въпрос в самото писмо, да обясните качеството, в което представихте позицията на К2, за да няма неясноти.
Илиана Беновска:
Казвам се Илиана Беновска, подписала съм се и собственоръчно под това писмо, политически журналист съм, телевизионен и радио журналист с достатъчно ясна и известна биография. В момента съм и собственик на Радио К2, освен че съм управляващ и негов създател. Ако се обърнете към моите колеги, с които работим в Радио К2, винаги можете да го направите, ще видите, че между нас няма йерархия. Аз работя наравно с тях. В момента не толкова, колкото бих искала, защото се занимавам с правната рамка.
Г-жо Петрова, вложила съм всичко от себе си. Г-жа Емел Етем като предишен председател на Комисията за медиите, тогава така се наричаше, е в известност. Г-н Стефан Емилов, председател на НСРТ, също знае, явявала съм се на последния конкурс за радиочестоти.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. За кое Народно събрание говорите?
Илиана Беновска:
Преди две. Известни са тези факти. Явявала съм се в лично качество на конкурси за радио програми и честоти. Имам спечелени в лично качество, с моето собствено име имам спечелени лицензи за три града – София, Пловдив и Бургас, само че тези конкурси замряха и до ден днешен, вече десета година не са довършени. Аз имам само програмните лицензи – половината от цялото, далекосъобщителна лицензия нямам. Навремето хора от комисията ми казаха: ти защо кандидатстваш със собственото си име. Аз казах: С чие име да кандидатствам? Защо си писала, че кандидатстваш за радио за политика. Аз се занимавам с политическа журналистика и само с това мога да кандидатствам.
Даниела Петрова:
Благодаря. Някои от колегите имат ли въпроси?
По отношение на отправеното искане от Ваша страна ние, първо, както и на Вас ви е ясно, не можем да вземем становище и да задължим съда в каква посока да се произнася. Нещо повече, няма обвръзска между решението на административния съд и решението на наказателния съд.
Илиана Беновска:
Кой наказателен съд имате предвид.
Даниела Петрова:
Този, който ще гледа наказателното производство.
Илиана Беновска:
Вие сте юрист, г-жо Петрова, извинявайте, че ви прекъсвам още в началото на Вашето изказване, но обвинението е повдигнато именно поради това, че незаконно в нашата честота е свирил друг субект. Ако Върховният административен съд се произнесе, че ние нямаме правен интерес, не случайно ви прочетох решението на Страсбург, за да разберете, че всеки човек има право на правен интерес, казано простичко, ако Върховният административен съд се произнесе, че ние нямаме правен интерес, както вече го е направил на тричленка и предстои на 11 февруари да го направи на петчленка, може би, тогава обвинението автоматично ще отпадне, защото лицензите на Радио К2 ще отидат във фирмата „Гео Адвайзърс”, която е наказана, казано образно, с влезли в сила присъди за излъчване на цинизми в ефира на София.
Даниела Петрова:
Благодаря. Но това все пак е въпрос на преценка на съдебната система. Ние нито в единия, нито в другия случай можем да вземем становище. Единствено бихме се надявали на един справедлив процес и ако ви е справедлива каузата, да се възстановят правата.
Илиана Беновска:
Аз точно за това ви помолих. Ние получаваме подкрепа от най-голямата международна журналистическа конфедерация и от най-голямата европейска журналистическа конфедерация. Бъдете сигурна, че това не се дава, без те да са се запознали със случая изцяло. Аз не познавам лично никой от тях в интерес на истината. Просто те се запознаха с казуса абсолютно безпристрастно и от далече. Не е редно вие законодателите и хората, които представлявате комисията, която регулира медиите, според мен, да стоите пасивно. Аз не ви моля да влияете на никакъв съд. Повтарям го може би за трети път. Аз просто ви моля да се обърнете, ако е възможно, с цялото уважение и към вас и към Върховния административен съд, да спазят Закона за съдебната власт. Да се произнесат по закон и по убеждение. Ако те се произнесат по закон, те ще разгледат нашите жалби срещу незаконното прехвърляне на нашите лицензи по същество и тогава тези прехвърляния ще отпаднат. И тогава фирма „Гео Адвайзърс” няма да може да бъде настанена в ефира.
Даниела Петрова:
Вие изначално опорочавате с последния си изказ действията на съда. Съдът винаги така се произнася – по закон и по убеждение. Винаги! Има страна, която печели и страна, която губи. Ние не можем да окажем такъв тип действие.
Илиана Беновска:
Току-що ви дадох пример за решение на Върховния съд, в което те са се произнесли абсолютно формално едно решение, копирайки го от друго.
Стоян Иванов:
Г-жо Председател, все пак да се спазва редът в Комисията, защото разбирам, казусът е емоционален, но в момента Вие започнахте да влизате в г-жа Беновска в диалог, което просто не е продуктивно. Извинете ме и двете за тази малка забележка.
Аз не съм юрист за разлика от г-жа Петрова, нашият председател, за това ще прескоча въпроса със съда. Мисля, че това което можем да направим, а всички тези документи, без да пишем някакво становище, да ги изпратим на г-н Пенчев, но не повече.
Даниела Петрова:
На Инспектората към ВСС.
Илиана Беновска:
Инспекторатът не може да гледа незавършени дела.
Стоян Иванов:
Това на което ще обърна внимание е следното. Разбрах че има юридическа възможност, Вие казахте, че ние сме Комисия, която регулира медиите. Не сте права. Ние не сме регулаторен орган. Слава Богу. Има си такива. Такъв е СЕМ, например. КРС също по техническата страна. Та правилно ли разбрах, че тези двата органа имат юридическата възможност да отменят своите решения, след като има достатъчно доказателства, че са им били предоставени неверни документи, за да не казвам фалшифицирани документи, и те не са го извършили. Да или не?

Илиана Беновска:
Представени са на КРС и СЕМ съдебни решения, които са отменили документите, които са представени при прехвърляне на лизенцията на радиото на друг субект, влезли в сила решения.
Стоян Иванов:
Това, което можем да направим според мен, не съм юрист, е да изпратим до тези два регулаторни органа писмо с искане да ни дадат отговор защо не са постъпили така. Какви са техните мотиви. Там ми се струва, извинете за израза, че е „заровено кучето” и въобще не искам да влизам в същината на юридическия спор.
Самият този казус, с всички подробности, с които се запознах, аз съм дълбоко обезпокоен. Вероятно при изработването на нов закон, говореше се, че ще има такъв нов закон, трябва да бъдат предвидени доста по-сигурни механизми за предотвратяване на подобен тип влияние на лица и фирми с неясен произход на капитала върху българските медии. Това трябва да се постараем да направим непременно. Ще си повторя старата теза за това, че за българските медии не се знае кой им е собственикът и кой дърпа конците, е нещо много опасно. Опасно е не само за политиците и за партиите, опасно е за целия ни народ и за цялата ни държава. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Стефан Данаилов:
Наистина много е труден казусът. Аз също не си представям как ще се обърнем към Върховния административен съд и ще ги посъветваме как да си гледат делата. Ние имаме вече една практика – да се обърнем към Инспектората евентуално, но трябва да се прецени добре.
Това, което не ми се иска да се случва с нас, е ние да ставаме разследващ орган. Ако преценим, редно би било, тук да поканим не писмено да ни отговарят, а тук да поканим представителите на СЕМ и на КРС, за да дадат отговор за това, което е описано. Зависи, ако решим, защото можем и писмен отговор да получим. Но тук вече има няколко писма ,които са обратни на становището на г-жа Беновска. Те упрекват в бизнес интереси, икономически и т.н.
Но понеже това прозвуча още на първото обсъждане на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия и усетих, че има общо мнение, че трябва да се вземат някакви мерки дори още в този закон, но никой не го предложи за възможността за прехвърляне и продаване на лицензи и особено от неясен характер, това което вече се сподели.
Има и още нещо, от това което казва, защото документите са много и не сме могли да ги прочетем всичко, за да мога да разчета точно какво се казва, но тук беше обявено името на шефа на КРС нещо като корупционно. Така прозвуча. Грешно ли съм разбрал или е така, не знам. Но има парламентарна комисия, която се занимава с корупция и тя доста сериозно работи по сигнали. Не е мястото тук, не сме ние, които можем да взимаме отношение по едно или друго нещо. Ясно е, че самото К2 действително се интересува от обществения живот, какво се случва в парламента, в политиката и т.н. Тези неща аз не ги коментирам.
Но все пак ми се струва, че това е наша преценка за това дали да изпратим известие-писмо до Инспектората и другото е да изслушаме двете други страни, които са забъркани в цялата тази каша. Това са двата държавни регулаторни органа. Сега ние слушаме едната страна и редно да слушаме и другите страни. Само в едно съм сигурен, че не сме ние тези, които можем да се произнасяме за решение на ВАС и на Прокуратурата. Няма как. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Колеги, имате ли други предложения. Аз също считам, че е редно да поканим другите страни или поне писмено да ни отговорят, ако не се явят. Но те по закон са задължени да се явят да бъдат изслушани. И тогава да вземем нашата преценка. А не субективно едностранно да вземем решение. Съдебните решения читави или не читави това са влезли в сила съдебни актове и не е редно да ги коментираме щом са влезли в сила.
Илиана Беновска:
Г-н Данаилов, бих искала да Ви отговоря. Всичко, което съм приложила тук е влезли в сила решения – всички документи са представени коректно. Не съм затаила никаква част от истината, за да излезе моята правота, а тяхната не.
Даниела Петрова:
Има ли други въпроси. Заповядайте.
Емел Етем:
Г-жо Председател, тъй като вече имаме прецедент и аз искрено се надявам Комисията да подпомогне представителите на различните медии, защото ние сме длъжници на гражданското общество в Република България. При положение, че те са повярвали в нас и се обръщат за съдействие, би било редно по някакъв начин ние да им съдействаме в посока на спазване на закона, интереса на обществото и на последно място е чисто казуса какво печели или губи съответната медия.
За това моята молба ще бъде да се отправи запитване към двата органа – КРС и СЕМ, по повод на този казус и представените материали. Ако те писмено ще представят, без да бъдат поканени тук, по-рано да получим информацията, за да можем и ние да се запознаем и да си направим съответните проверки, за да бъдем адекватни. Както каза и колегата, не всички сме юристи и понякога е притеснително да се произнасяме по материя, която по-скоро е правна, отколкото чисто етично морална или справедлива кауза.
Що се касае до съдебните процедури, вече сме наясно. Аз мисля, че г-жа Беновска никога не си е и мислила, че чрез нас ще въздейства на какъвто и да е съд. Отправя апел да се ускоряват тези процеси, защото за една такава медия, приветствам я, че не се отказа толкова години от това. Преди 8 години много й се чудехме, когато стартира. Тя си сложи името зад този проект и реши да направи точно такава медия. За това е хубаво да подпомагаме ентусиазма на българските граждани да направят нещо за гражданите, а не да се опитваме с такива протакания – осем-десет години, тотално да ги откажем от едно такова добро намерение. Може би в тази посока трябва да бъде апела ни към съдебните институции да ускорят, което е част от нашето задължение по правосъдие и вътрешен ред да въведем една по-стройна добра работа на съдебната система за навременно взимане на решения, за да се ориентират хората. Това са инвестиции, които на никой не са паднали от небето. Той трябва да ги доказва пред обществото, а не може да ги загробва с години и да не постигнеш ефекта, който е заложен. В този дух подкрепям това ,което вие предложихте преди малко така да процедираме.
Ако можем да въведем, защото може би това ще стане практика, ще има и други, които ще се жалят пред нас, може би като ръководство на комисията да седнем и въведем изисквания, някакъв регламент защото и ние самите се чувстваме дискомфортно в такава материя, която и ние на прима виста в движение да асимилираме и да бъдем активни. За това да въведем някакви правила. Сигурна съм, че ще има и други, които ще се жалват.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други изказвания? Ако няма, да обобщим. Смятам, че всички се обединяваме около предложенията да се изпратят писма, съответно да се посочи някакъв срок, в който да ни се даде отговор по казуса и евентуално след този отговор да се насрочи среща за изслушване в комисията.
Илиана Беновска:
Г-жо Председател, може ли да благодаря. (Заповядайте.)
Благодаря ви госпожи и господа народни представители за това, че отделихте време да изслушате казуса на Радио К2.
Само искам да направя едно уточнение. СЕМ и КРС ще ви отговорят формално, че има висящи дела.
Благодаря ви още веднъж сърдечно.
Даниела Петрова:
Благодаря. Закривам заседанието.
Председател:
Даниела Петрова