1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесена от Министерския съвет на 05.02.2010 г.

2. Разни.

---

Днес, 17.02.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата - Димитър Дерелиев, заместник-министър, Диана Данаилова, директор на дирекция „Културна политика” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник-министър и Албена Лазарова, парламентарен секретар.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги, налице е кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесена от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
2. Разни.
Ако няма други предложения, моля да гласуваме така предложения ви дневен ред. Благодаря ви. Единодушно се приема.
По първа точка - Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесена от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
По отношение на раздадена програма по т. 1, с която сте се запознали, ние трябва да вземем отношение по точките, които касаят културата и аудиовизуалните въпроси (с.26 и 27). Тази годишна програма се разглежда ежегодно и е свързана с участието на Република България в процеса на приемане на решения в Европейския съюз.
Съгласно чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и на основание на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз Министерският съвет приема годишна програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения на Европейския съюз 2010 г., която е предложена на нашето внимание.
По така предложената програма давам думата на заместник министър Дерелиев да изрази становище по т. 1.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Вие сте се запознали с Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2010 г.
Министерството на културата е участвало в изработването на тази годишна програма в главите „Аудиовизуална политика” и „Култура”. Тази годишна програма е изготвената на базата на 18 месечната програма на Съвета на Европейския съюз и обхваща три поредни председателства на Испания, Белгия и Унгария. Ще добавя по няколко изречения в двете глави - Култура и Аудиовизуални въпроси, в повече, които не са отпечатани в програмата, която вие имате. Те са важна добавка в един по-подробен вариант на годишната програма, което мисля, че е редно вие да знаете за тези дейности на Министерството на културата и на Република България.
В глава „Култура” бих искал да добавя, след абзаца за Европейската програма за култура в глобализиращия се свят и Работния план за култура за периода 2008-2010 г., че следвайки заключенията на Съвета, приети на заседанието през м. май 2009 г. България отдава необходимото внимание на проблематиката на културата като катализатор за творчеството и иновациите, отчитайки ключовата роля на културната индустрия като стратегически сектор на бъдещето.
Творчеството като индивидуален и колективен процес, пряко свързан с местното и регионално развитие обогатява възможностите на културната съзидателност да осъществява пряк и съществен принос към икономическия растеж и заетостта.
Заключенията доразвиват идеите от вече приети предходни документи на Европейския съюз, отнасящи се до използване на потенциала на културния и творческия сектор за постигане целите от Лисабон и да направят нова стъпка напред в политиката в утвърждаване ролята на културата като ресурс за устойчиво развитие. В тази връзка препоръчваме да бъдат оптимизирани възможностите за рационално използване на финансовите инструменти, включително структурните фондове, с които страната ни разполага. Тези заключения ще подкрепят усилията за надграждане на националната ни културна политика.
В подкрепа на Заключението на Съвета относно насърчаване на творческо поколение, развиване на творчеството и новаторския капацитет в децата и младите хора чрез културно изразяване и достъп до култура, България води последователна политика за разширяване полето на реализация на творческите продукти, създадени от децата и младите хора и за осигуряване на съвременни условия за качествен образователен процес по изкуство и култура и подпомагане на младите таланти.
На своите заседания през месец ноември 2009 г. Съветът на Европейския съюз във формат „Образование, младеж и култура” прие заключение относно насърчаване на творческото поколение. България подкрепи заключенията, като изтъкна, че поставянето на културата в дневния ред на обществото и осигуряването на възможност за творчество на всеки гражданин е приоритет в програмата на новото българско правителство. Стимулирането на творческия капацитет у подрастващото поколение води до предприемането на адекватни мерки за разширяване на полето на реализация на творческите продукти, създадени от децата и младите хора.
България отделя голямо внимание на въпроса за осигуряване съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура и подпомагане на младите таланти чрез специална програма за подкрепа на творчески дебюти. Възпитанието на навици от най-ранна възраст за общуване чрез изкуство в мулниетническото общество води до създаването на трайна положителна нагласа за толерантност и разбирателство и адекватно поведение в съвременното общество.
Насърчаването на културното многообразие и развитието на междукултурния диалог продължават да бъдат от приоритетно значение за водената от българското правителство политика в областта на културата.
България предприема действия за прилагане на заключенията на Съвета относно създаването от Европейския съюз на знак за европейско наследство, като поддържа и развива тенденциите в общоевропейската и националната политика по отношение на наследството, свързани с утвърждаването на неговата роля като фактор за разширяване на междукултурния диалог за кохезията на общностите, за използването му като ресурс за устойчиво развитие на регионите.
Правителството прие стратегически план за развитие на културния туризъм в България, изпълнението на който ще активира механизма за местното развитие: привличане на инвестиции, създаване на работни места, повишаване на доходите на населението и други чрез социализацията на културното наследство и повишаване интереса на чуждестранните туристи към него.
България е сред най-богатите на културно наследство европейски страни. По данни на Евростат ние сме на трето място след Италия и Гърция и сме сред първите държави, присъединили се към инициативата за учредяване на европейски знак за наследството. С този документ Европейският съюз доразвива неговите идеи, като поставя акцент върху общото наследство, което се възприема като общо европейско богатство. Ето защо неговото съхраняване и представянето му на останалия свят и предаването на бъдещите поколения налага да положим общи усилия. С особено задоволство подчертаваме удовлетворението си от приемането на политически документ във връзка с тази инициатива и предприемането на конкретни действия и мерки за нейното реализиране.
Продължава също така успешното ни участие в програмите „Култура” и „Европа за гражданите”. Активно ще работим по създаването на новото поколение от програми в областта на културата и рамките на подготовката ни за следващата финансова перспектива на общността. Водени от разбирането, че културата има важна роля за развитието на хармонично съвременно общество, ще се набляга на културното измерение по линия на дейностите в рамките на 2010 г., която е европейска година за борба с бедността и социалната изолация.
Предвижда се инициирането на подготвителни дейности за 2011 г., която ще бъде европейска година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция. България подкрепя предложените цели и инициативи на европейската година на доброволческите дейности и предложения координационен и организационен механизъм. Решаващо за успеха на годината ще бъде работата в тесни консултации и сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни, в т.ч. граждански организации на всички нива – местно, регионално, национално и европейско.
Успехът на българските прояви в рамките на година ще зависи именно от постигането на баланс в концентрацията на инициативи и действия на различните нива. Министерството на културата работи в момента по създаването на национален координационен орган, който да обхваща всички компетентни организация, развиващи доброволческа дейност. Толкова по глава „Култура”.
По глава „Аудиовизуални въпроси” към това което вие имате, добавка към работата на Експертната група по кино и прегледа на съобщенията на Европейската комисия за киното от 2001 г. и т.н.
Бих искал да подчертая активната роля на Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата, в чиито приоритети са разработването на ефективни механизми за развитие на законното онлайн предлагане, прозрачността в управлението на правата, преференцията и борбата с пиратството с цифрова среда – един изключително важен за България въпрос, и няколко думи за цифровата библиотека „Еуропеана”.
България се присъедини към държавите –членки на Европейския съюз с изграждането и устойчивото поддържане на цифровата библиотека „Еуропеана”. Дигитализацията е необходимото условие, което ще гарантира равнопоставеност, способ за общуване в бъдещето. Въпреки че в тази област у нас се работи от 1994 г. предстои усилията на експертите и институтите да бъдат обединени в създаването на една обща стратегия за устойчиво участие в „Еуропеана”.
Специално внимание отделяме на партньорството между културните институции и частните организации, визирано в заключенията на Съвета относно европейската цифрова библиотека „Еуропеана” за осигуряването на средства и експертна помощ за бъдещи проекти в областта на цифровизацията на културното наследство в България. Ще бъдат подготвени указания за културните институции относно спазването на авторските права при осигуряването на широк онлайн достъп до културни материали, като се използват практики от други европейски страни в тази област.
Систематизирането на създадената вече информация ще помогне за формирането на приоритетите, съобразно общо приложимите критерии и изисквания за стандарти, съвместими с европейските.
България интензивно работи и по създаването на национален портал за онлайн достъп до „Еуропеана”.
Страната ни отчита все по-важното място на медийната грамотност в политическия дневен ред на европейско и национално ниво в областта на медиите и комуникациите. Медиите са ключов фактор за по-доброто разбиране на света и участие в демократичния процес и културния живот. От решаващо значение се оказа придобиването на повече познания и формирането на по-добро разбиране на механизмите на работа на медиите с цифровия свят, за новите действащи лица в медийната икономика и възможните нови шансове и предизвикателства, обусловени от злоупотребата на цифровите медии. В тази посока продължава работата по прилагането на Директивата 2007/65ЕО, свързана с практическото действие за укрепване на административния капацитет за разработването и приложението на национална аудиовизуална политика, включително и защитата на авторските права, както и за постепенното въвеждане на цифровото разпространение на радио- и телевизионни програми в България и прекратяване на аналоговото наземно разпространение.
До голяма степен, благодарение на активната работа на вашата комисия бе приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, което изцяло въведе европейската директива за аудиовизуални и медийни услуги в националното законодателство.
Предприемат се активни действия по участието на страната ни в многогодишна програма на общността за защита на децата при използване на интернет и други информационни технологии под заглавието „По безопасен интернет”, включващи широка информационна и разяснителна кампания, целево насочена към подрастващото поколение. Ние сме длъжни да предпазим нашите деца от достъп до материали с порнографско съдържание или до игри с насилие и жестокости. Не бива да забравяме обаче, че съществуват и разширяват възможностите децата сами да достигат до вредно съдържание в интернет. Като се има предвид, че децата са бъдещите активни потребители на интернет, европейските инициативи за защита на децата в интернет трябва да имат и дългосрочни цели.
Надявам се с това да съм допринесъл за обогатяването на вашата визия за годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз 2010 г. в главите „Култура” и „Аудиовизуални въпроси”.
Готов съм да отговарям на ваши въпроси. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Дерелиев. Колеги, ако имате въпроси по така изложения текст, заповядайте.
Стефан Данаилов:
В документа, който получихме, доброто е, че „продължаваме”, тъй като голяма част от това, което сега допълни заместник-министър Дерелиев не е започнало от тази година. Това е един процес, който е тръгнал по-рано и това е доброто. Много моля това да се отчита, защото в някои фрази прозвуча, че днес започват, а не е точно така.
Втори въпрос. За това, което се предвижда, особено за тази година, ще имате ли финансов ресурс, с който да изпълните това, тъй като има неща, свързани със средства.
Димитър Дерелиев:
Разчитаме, че това, което сме заложили в силно стеснения антикризисен бюджет на Министерството на културата са заложени средства, особено по линия на цифровизацията като един от приоритетните въпроси, който трябва тази година да развием, всъщност да поставим началото.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте, г-н Местан.
Лютви Местан:
Г-жо Председател, ако няма изказвания по същество, защото аз ще поставя един малко по-особен въпрос.
Г-жо Председател,
Г-н Дерелиев,
Колеги, аз искам да попитам наименованието на цифровата библиотека „Еуропеана” чия е транскрипцията. Ако това се изписва с латинската транскрипция, аз нямам никаква драма. Допустимо е някои по-специфични термини, наименования на инициативи да се изписват в оригинал. Но ако ще се преведе на български, имаме закон за транскрипцията. Имахме огромна битка дали се пише „евро” или „еуро”. Месеци наред бяхме проблемът на Европейската комисия и отстоявахме тази позиция и предишният кабинет успя, защото считахме, че това „в”, а не „еу” – „евро” е част от нашата национална идентичност. И от този принцип не може да има никакви отклонения в каквато и да е друга проява или редакцията на казуса с „еу” и „ев”, защото явно корена на тази дума е Европа. За това ще моля да вземете отношение и ако е необходимо да се въведе корекция, тъй като това вече е официален документ. Благодаря.
Стефан Данаилов:
Аз си зададох същия въпрос, четейки документа, макар че откровено казано първия пробив на „Еуропеана”, което ми е трудно да произнеса, беше в Народната библиотека и тогава пред журналистите навсякъде се говори „Европеана”, за да бъде по-говоримо. Тук въпросът е правилен за това как ще звучи в България.
Лютви Местан:
Само да допълня г-н Данаилов. Вече не сме в режим. Нали все пак имаме Закон за транслитерацията, приет с акт на Народното събрание. Вярно че не става въпрос за български имена на исторически личности и географски наименования, които са предмет на закона, но нищо не пречи малко да разширим и да проявим самоуважение. Това ми е призивът. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Ще вземете ли отношение, г-жо Данаилова. (Да.)
Диана Данаилова:
Аз бих искала съвсем накратко да ви отговоря. Наистина е основателен въпросът. Може би проф. Данаилов помни от предишния мандат, когато за първи път се заговори за тази европейска цифрова библиотека. Ние се опитахме чрез юристите-лингвисти в Европейския парламент и в Съвета в Брюксел да нанесем корекции върху българския превод, защото всички документи се превеждат там и идват, и имахме доста дълги спорове с тях на експертно ниво. Но имаше и други държави-членки, които имаха някакви ревизии съобразно националните езици на наименованието на самата библиотека. В крайна сметка се реши, че „Еуропеана” е общоевропейското название на тази европейска цифрова библиотека и може би сте прав, че по коректно е да се изписва в оригинал с латински букви, а не на български. Този опит беше направен, но за съжаление не в наша полза в този конкретен случай.
Даниела Петрова:
Колеги, има ли други изказвания и въпроси по така предложения текст за аудиовизуалните въпроси и културата.
Ще дам думата и на заместник-министър Първан Русинов.
Първан Русинов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък доколкото глава „Телекомуникации” осигурява основата за достъпа до аудиовизуални произведения и е основа, както за провеждане на политиката в областта на гражданското общество и медии, така и във всички останали сектори. Тук по-скоро ние предприемаме действия по отношение на осигуряване на средствата за провеждане на политиката, а не толкова за съдържанието. В тази връзка въз основа на целите на Лисабонската стратегия са залегнали и съвсем логически продължават усилията в областта на приоритетите, свързани с осигуряване на широколентов достъп, който ще даде повече възможности на структурите на гражданското общество – на гражданите, на институциите до съдържание, до аудиовизуални услуги и всякакви услуги за съдържание.
Също подкрепяме и приоритета за създаване на политика в областта на информационно общество, икономика, гражданско общество, базирани на знанията за периода 2010 – 2015 г. Разбира се, основни усилия ще насочим и в посока реализиране на целите на политиката за електронно управление, което ще осигури повече права на гражданите, на бизнеса и на институтите.
Пропуснах да отбележа като приоритет осигуряване през 2010 г. на предпоставките за успешен преход към цифрова телевизия. В същото време след доста усилена работа във вашата комисия вие санкционирахте и промените в Закона за радиото и телевизията, където създадохме предпоставки за стартиране на пилотни проекти в областта на прехода след години и развитието на цифровото радио, както за излъчване на територията на страната, така и за чужбина.
Това са основните неща.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Имате думата за въпроси и изказвания.
Тъй като няма повече въпроси и изказвания по същество, аз ви предлагам да приемем предложената програма на Министерския съвет със съответната препоръка да бъде изписано наименованието на библиотека „Еуропеана” на латиница с цел да не предизвиква този тип дискусия.
Тъй като не са постъпили предложения ви предлагам на основание чл. 103 от Правилника з организацията и дейността на Народното събрание Комисията да приеме годишната програма за 2010 г., като намира, че в компетенциите й не попадат проекти и актове на Европейския съюз за 2010 г., поради което излизаме с проект на решение:
Не предлага на Народното събрание проекти за включване в годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Към това решение обикновено се е придържала Комисията и преди това, когато не посочваме предложения и актове, които подлежат на транспониране в нашето законодателство за следващата календарна година, т.е. за 2010 година. В тази връзка ви предлагам да гласувате така предложения проект за решение:
Приемаме годишната програма за 2010 г. и намираме, че в компетенциите не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2010 г., поради което не предлагаме на Народното събрание проекти за включване в годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Програмата се приема за сведение с предложението до Народното събрание.
По втора точка - Разни.
Колеги, раздаден ви е материал – писмо, адресирано до всички народни представители, членове на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Писмото е изпратено от Национална Мрежа за Децата, подкрепено от 130 организации от неправителствения сектор. Писмото касае неучастие на децата в Биг Брадър Фемили. Предлагам ви след като се запознаете на следващото заседание да изразите становище.
Има още два въпроса, с които бих искала да ви запозная.
1. Постъпила е заповед 050-05-27 от 16.02.2010 г., която касае строго съблюдаване правилата и нормите за пожарна безопасност в изпълнение на Наредба 1-209 от 22 ноември 2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация.
Съдържанието е:
Нареждам:
1. Главният секретар на Народното събрание, Началникът на специализираното звено за пожарна и аварийна безопасност и ръководителите на самостоятелни административни звена да осигурят спазването на забраната за тютюнопушенето в помещенията и в сградата на Народното събрание.
2. Определям обособени зони за тютюнопушене в сградите на Народното събрание както следва:
В сградата на Народното събрание № 2 – обособена зона за тютюнопушене в западната част от галерията на втория етаж от южната страна на сградата; в сградата на пл. „Александър І” № 1 – на оказаните места по етажи, междинен етаж, стаи 54 и 56; първи етаж – стая 122 и зала 126; втори етаж – стая 260 и 262; трети етаж – стаи 321 и 323; четвърти етаж – стаи 421 и 423 и бюфета от ляво и от дясно на входа на вътрешния двор.
Контролът по изпълнение на заповедта се възлага на Главния секретар .
Информирам ви за сведение.
За сведение в Комисията е постъпил отчет за направените бюджетни разходи към 31 януари 2010 г. За месец януари са изразходвани 1177 лв. Разполагаме до края на годината с 28639 лв.
Колеги, с това се изчерпа дневният ред.
Красимир Велчев:
Какво правим с писмото?

Даниела Петрова:
Предлагам ви да се запознаете с него и на следващото заседание да вземем отношение.
Стоян Иванов:
Няма ли междувременно да стартира Биг Брадър Фемили.
Даниела Петрова:
Ако имате готовност, можем още днес да коментираме. Да подкрепим, да се присъединим към становището на неправителствените организации или каквото предложите. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Тук може би трябва да вземем някаква гражданска позиция. И предполагам, че от нас ще се иска да извикаме представители на СЕМ или целият съвет пред нас да каже тяхното становище. Защото тук става дума за 130 неправителствени организации. Това не са 130 човека. В основата си аз напълно ги подкрепям, защото не смятам, че може да се прави психологически експеримент върху деца. Това, което се прави, е точно експеримент. Това е моето мнение. Може би и другите колеги ще си кажат мнението.
Даниела Петрова:
В промените, които направихме, залагаме точно неучастието на деца в такъв тип предавания.
Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Аз мисля, че ние в момента направихме такива промени в законодателството, които да гарантират в максимална степен здравето и живота на децата, включително и на психическото здраве. Мисля, и като гражданин, и като народен представител, че такъв експеримент меко казано е недопустим. За това ми се ще становището на Комисията да го изпратим до Съвета за електронни медии, за да ни отговорят какво мислят по въпроса. Защото Съветът за електронни медии е независим орган, който би трябвало да съблюдава в най-голяма степен именно това, животът и здравето на децата да не бъдат подлагани на опасност. Мисля си, че нямаме време да отлагаме и се присъединявам към колегите, защото доколкото знам шоуто ще започне. Не искам предварително да твърдя, че ще се случат някакви ужасни неща в него, но намирам опасенията на тези неправителствени организации и не само на тях, за напълно основателни.
Юнал Лютфи:
Колеги, въпросът е деликатен от гледна точка на това, че тук по-скоро се касае за морални ценности, отколкото за законодателна дейност и Комисията да вземе строго, ясно формулирано решение не би могла. Първо трябва да видим и да обсъдим трябва ли този проблем да става предмет на наше обсъждане и ако трябва, аз съм по-склонен да подкрепя г-н Велчев, т.е. да извикаме СЕМ пред Комисията и да чуем тяхното становище, защото те са органът, който упражнява контрол и над програмите и на съответните телевизии, в случая Нова телевизия. Така че аз предлагам да не избързваме. Вярно е, че може да започне предаването, но нека да поканим, ако искате на извънредно заседание, да се произнесе СЕМ, а не Комисията. Комисията се ангажира с един проблем, който не е чист предмет на законодателен орган на комисия на парламента, така че е по-добре да поканим СЕМ, да чуем тяхното становища и тогава Комисията може да подкрепи тяхното становище.
Аз също като баща и дядо категорично съм против това, но нека да въведем ред в работата на нашата Комисия.
Емел Етем:
Аз мисля, че е редно да изпратим това писмо веднага до СЕМ, за да се запознаят със съдържанието му и да знаят, че това ще бъде тема на нашата среща, която предлагаме.
В същото време, виждам, че писмото е изпратено до Държавната агенция за закрила на детето и предлагам да поканим ръководството на агенцията също да дойде на срещата със СЕМ.
Предлагам също в нашето писмо до СЕМ да ги предупредим, че във връзка със стартирането на предаването ще има изключителна реакция и по този повод ги каним на тази среща.
Юнал Лютфи:
Нашето становище е само консултативно.
Даниела Петрова:
Други изказвания. Заповядайте.
Антон Кутев:
Само още един довод. Аз изцяло подкрепям това, което казаха колегите.
Имайте предвид, че едно становище в момента на Комисията, което е само консултативно и което фактически няма друга стойност, може само да се превърне в реклама за това. Защото аз, ако съм на мястото на продуцентите на предаването, веднага ще викна как искат да ми забраняват и това ще доведе до обратния резултат на този, който искаме.
За това, ако предприемаме някакви действия, те трябва да бъдат съобразени така, че ако се обявяваме против, което според мен е правилно, трябва да го направим така че наистина да спрем процеса, а не просто да се обявим срещу него, защото ще имаме противоположен резултат.
Даниела Петрова:
Аз смятам, че можем да се обединим около решението на следващото заседание да бъдат поканени СЕМ и Държавната агенция за закрила на детето във връзка с постъпилото писмо, за да чуем тяхната позиция.


Стефан Данаилов:
Бих искал да допълня, тъй като в писмото темата се разделя на две:
Едното е как се води рекламата. В рекламата има правила, които трябва да се спазват. Самата реклама е нахална, но е смешна. Те си знаят защо я правят така.
И второ, те се опират на Семейния кодекс и Закона за закрила на детето. В този смисъл е добре да има представител на Агенцията. Но Закона за радиото и телевизията го наблюдава СЕМ.
Има и една въпросителна. Никой не знае тези деца в какви условия ще бъдат. Предаването не се знае какво е. Защото в един момент те могат да предоставят много по-добри условия, отколкото са в най-скъпата частна детска градина в България за тези деца и да не бъдат уязвени от тази гледна точка.
Всичко това го говоря, за да решим дали не трябва да поканим и продуцента на Нова телевизия?
Юнал Лютфи:
Това е работа на СЕМ.
Стефан Данаилов:
Аз поставям само въпрос. Днес в пресата имаше изявления на организаторите и продуцентите. Не можах подробно да ги видя. Но във „Труд” и в „24 часа” има карета по този повод. Явно че тези организации са вдигнали шум по-рано. Предаването ще започне месец март.
Даниела Петрова:
Трябва да вземем решение дали да бъдат поканени продуцентите на това предаване.
Красимир Велчев:
По-скоро мисля, че трябва да има представители на Министерството на образованието, младежта и науката и на Министерството на културата.
Даниела Петрова:
Добре. Уточнихме списъка на участниците и за следващата сряда да проведем такава среща.
Има ли други въпроси, които вие бихте искали да поставите пред комисията. Няма. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Даниела Петрова