1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), по проблеми, свързани със защитата на интелектуалната собственост.
2. Разни.

---

Днес, 17.03.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър, Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Съвета за електронни медии – Офелия Цонкова, юрист; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО)– Гриша Камбуров, изпълнителен директор, Атанас Генов, председател на Управителния съвет, Елена Велкова, Светлана Василева, Антоанета Лозенска, Вики Политова, Рени Викторова, Васил Димитров, Яна Иванова, Живко Калотов, Христо Христов, Северина Любенова, Радомир Чолаков, Костадин Филипов и Иван Рачев; от ПРОФОН – Ина Килева, изпълнителен директор, Станислава Армутриева, Кирил Маричков, Кирил Величков, Велизар Соколов, Георги Енчев; от МУЗИКАУТОР – Магдалина Тодорова, изпълнителен директор и Ясен Козев; от ФИЛМАУТОР – Христо Тотев, председател на УС и Мария Палаурова, изпълнителен директор; от Националната асоциация за защита на изпълнителските и продуцентски права – Ангел Ангелски, председател и Илка Димитрова, юрисконсулт; БУЛРЕПРО И КОПИ (Сдружение на автори и издатели за колективно управление на правата за възпроизвеждане по репографски начин) и ИЗА-АРТ – Александър Радославов; от Националната асоциация „Дизайн и реклама” – проф. Сашо Драганов; от Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПАП) – Кирил Икономов; от Интерфилмарт – Здравка Сиракова, и от Българската видео асоциация – Сашо Девов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум. Заседанието е редовно и ще се проведе при следния дневен ред:
1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), по проблеми, свързани със защитата на интелектуалната собственост.
2. Разни.
Ако има други предложения за дневен ред, моля да бъдат направени. Ако няма такива, моля да гласуваме така предложения ви дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
Стефан Данаилов: Има нещо, което пак е смущаващо, и то се състои в това, че този документ, който току-що получихме – това е поводът, по който се иска срещата от АБРО пред Комисията, трябваше малко по-рано да го имаме, за да можем да се запознаем по-подробно.
Даниела Петрова: Днес е постъпил материалът. За това сега го имате.
Стефан Данаилов: Аз не Ви упреквам Вас. Редно беше да го имаме по-рано, за да сме по-наясно с тяхното становище по отделните въпроси, които ги интересуват. Те искат тази среща. Лично аз съм стигнал до средата на материала. За да бъдем и ние малко по-конкретни с въпросите си към тях, за това става въпрос. Предложенията са интересни и са доста спорни от много време. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря. Продължаваме по дневния ред.
По първа точка - Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), по проблеми, свързани със защитата на интелектуалната собственост.
Инициирана е среща от представителите на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Пред вас е писмото и респективно постъпилото днес становище. Нека те да ни представят проблема, заради който провеждаме тази среща. Заповядайте.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Много ви благодаря за тази среща. Преди да започнем да излагаме нашите аргументи по същество ми се иска да кажа, че ние не очакваме Комисията да излезе с определено решение или становище по казуса, който днес ще обсъждаме. Просто желаем да ви запознаем с нашата позиция по проблемите, които изпитват българските медии и които стоят пред нас вече толкова години. Понеже предстои да се разглежда Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, да имате предварително формирано становище, да се запознаете какво стои на дневен ред, за да може да направите информиран избор при съответното гласуване на законопроекта, било то на първо или на второ четене.
Нашата позиция е изразена пред вас. Получили сте я писмено. Съжалявам, че толкова късно успяхме да ви я изпратим. Министерството на културата са запознати с позицията. На тях им беше връчена официално.
Ние няма да се спираме на това, което е описано в самото писмо. Накратко бихме искали да ви запознаем с основните проблеми, които стоят пред нас. И ако позволите, колежката Иванова ще го направи.
Даниела Петрова: Заповядайте, г-жо Иванова
Яна Иванова: Добър ден. Благодарим за това, че проявихте внимание към проблемите, които срещат операторите.
На първо място, бих искала да започна с това, че представителите и членовете на АБРО, които са около масата, са едни от най-акуратните платци и мисля, че всички дружества за авторски и сродни права – и Музикаутор, и ПРОФОН и всички колеги ще потвърдят, че ние акуратно заплащаме дължимите от нас възнаграждения, в срок.
Това, което ни притеснява и което искаме да инициализираме като изменение в закона е преди всичко факта, че всички ние, особено електронните медии – радио и телевизия, плащаме едни значителни суми, които средно годишно са няколко милиона, които отиват в организациите за колективно управление на права и няма абсолютно никаква отчетност за това какво става с тези пари, които ние заплащаме. Не еднократно ние получаваме възражения от автори, изпълнители и носители на права, че не са получили своите възнаграждения от тези дружества. Всички наши членове, включително и за миналата година са платили възнагражденията за авторски и сродни права, специално към цитираните дружества и предполагам, че ще потвърдят и особено дружество ПРОФОН, че последната година, за която са разпределени средства между правоносителите е 2006 г. Ние искаме по някакъв начин, което е европейска и световна практика – не е нещо, което ние искаме поради българския колорит, искаме да има отчетност и всъщност по този начин ще бъдат облагодетелствани право носителите.
Т.е. какво става с нашите пари, които ние напълно коректно даваме на тези дружества и те повече от години стоят някъде по сметките на тези дружества. Мисля, че всички знаете какви са банковите лихви, специално за предходната година, и какво би означавало върху няколко милиона годишно да се събират лихви. Към настоящия момент никой не получава информация за това какво става с тези лихви и къде отиват те и как се разпределят. Т.е. ние като платци оставаме с впечатлението, че някой печели на гърба на правоносителите и съответно на ползвателите, които са коректни към съответните право носители. Това е една от основните причини, поради която считаме, че държавата и законодателният орган във ваше лице е редно да се намесят и да бъде изменена законовата регламентация с оглед на внасяне на публичност и прозрачност. Защото най-малкото една голяма част, един голям процент от тези пари ги внася Българската национална телевизия, те са и държавни (бюджетни) пари и би следвало да знаем, както ние, които ги плащаме, така и правоносителите, които в повечето случаи не ги получават, защото никой не е получил от ПРОФОН от парите, които ние сме платили и за 2008 г. и за 2009 г. – никой от правоносителите все още не е получил от тези пари.
Това е основното, което нас ни притеснява и което молим да бъде взето предвид като едно нормативно изменение.
От друга страна, ние молим при положение, че нашите пари ние ги плащаме ежемесечно и ежегодно се изравняват, да бъдат задължени тези дружества коректно ежегодно да ги изплащат на своите членове. Защото с години тези пари стоят в дружествата, не стигат до право носителите по една или друга причина, а вече 8 години дружествата имаха възможност да организират своите отчетни системи, да организират начина на изплащане. Т.е. вече няма го оправданието, че е в началото на процеса и това е причина за забавянето.
Друго, което пречи на нашата работа или по-скоро не пречи, но бихме чувствали една по-голяма сигурност, ако намерим подкрепата в лицето на държавата и Министерството на културата е във връзка с това, че малко или много при авторските и сродни права се получава така наречения естествен монопол, при който тези дружества в повечето случаи са едно или в почти всички случаи. Получава се така, че на нас тарифите ни се свеждат до знанието и не се получава никакъв диалог между правоносителите и тези, които ги инкасират от името на артисти, изпълнители и автори. В повечето европейски държави съществува така наречената арбитражна роля на държавата, нашето предложение е това да е Министерството на културата, което да помага на правоносителите и на ползвателите да достигнат до разумната и справедлива цена, която ползвателите трябва да заплащат за съответно ползваните произведения.
Отново бих искала да подчертая, че ние сме коректни платци и ще останем такива. Всички членове на АБРО отчитат, уважават българските творци и мисля, че никой няма да отрече, подкрепят българската култура. Просто искаме това да се извършва при ясни правила и при арбитраж от страна на Министерството на културата, защото към момента се получава така, че ние плащаме едни значителни суми – и btv, и Нова телевизия и БНТ и pro-bg, правим изключително много за културата, а тези пари напълно безотчетно потъват в дружествата, които не отчитат нито на своите членове, нито на тези, които са заплатили това възнаграждение. Това са основните неща, които сме изложили по-подробно в материала, който сте получили всички вие. Благодаря.
Даниела Петрова: Друг от АБРО ще вземе ли становище? Заповядайте.
Рени Викторова: Аз искам да подкрепя колегата Иванова за това, че основното, за което пледираме е прозрачност при разпределението на тези средства. През всичките години, в които сме имали договор с организациите, не сме имали възможност да видим кога, как и към кого са отишли тези пари. Основното, което трябва да се разбере е, че от едната страна са правоносителите, от другата страна сме ние ползвателите. По средата са дружествата, които са всъщност само посредник. Нашата молба е прозрачност при действията на този посредник. Потвърждавам и подкрепям колегите, с които сме тук от всички медии, че това е наша единна обща позиция и бихме искали в тази позиция да ни подкрепи държавата.
Даниела Петрова: Заповядайте. Моля да се представите.
Васил Димитров: АБРО, член на Управителния съвет: Искам да направя една лека корекция във връзка с това, че при Музикаутор – дружеството, което събира средства за автори и разпределя на автори, ние не виждаме този проблем с разпределението, защото те си имат една ясна представителност и там никакъв конфликт не съществува. Практиката ни е повече от 10-годишна и всички радиостанции и телевизии нямат проблем с Музикаутор. Това е много важно да го кажем тук, защото най-малкото ще настроим Музикаутор срещу нас.
При ПРОФОН проблемът е по-сериозен, защото там липсва яснота за това какво “купуват” радиостанциите и телевизиите. Години наред ние сме изисквали списък с представителност какви продуценти и какви артисти се представляват. Ние не сме го получили. Не знам защо и никой от нас не знае защо. Тук опира въпросът до това, ако има такъв списък, защо той се крие, но ако няма, то тогава ние какво купуваме – какви права купуваме. Това бавене, което е с години наред носи проблеми не само на българските артисти и продуценти, а носи проблеми и на западните артисти и продуценти и на големите продуценти. И не случайно България често влиза в негативния списък на страните, които не спазват авторските права. Проблемът не е само вътрешен.
Даниела Петрова: Благодаря. Кой иска думата. Заповядайте.
Здравка Сиракова: Сдружение за художествена литература-България
Въпрос към АБРО. Претенциите във връзка с неблагополучията относно прозрачността за платени средства в течение на три години не стигна ли до този, за когото са предназначени. Към кои български сдружения за колективно управление на права имате претенции. Защото в България има 30 сдружения и не искам да звучи, особено пред Комисията по култура, към която сме, такова общо обвинение към всички организации.
Даниела Петрова: Нека г-н Камбуров да отговори на този въпрос и след това ще дам думата на желаещите да се изкажат.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаема г-жо Сиракова,
Ние сме го изразили в публичната широка кампания, която започнахме.
Основните наши проблеми във връзка с взаимоотношенията с дружествата за колективно управление на права и ползватели се явяват при дружеството за управление на права – ПРОФОН. Колегата Димитров много коректно отграничи Музикаутор от ПРОФОН. Щастлив съм да обявя, че с Музикаутор водим напреднали преговори, които съвсем скоро надявам се да се увенчаят с подписването на рамково споразумение за сътрудничество между двете организации за следващите няколко години.
Още веднъж искам да подчертая, че нашето изрично желание и воля, която демонстрираме толкова много години подред, е ние да заплащаме този труд, но да го заплащаме така, че процедурата след като ние сме заплатили тези пари да е ясно къде отиват, при кого отиват и кога отиват.
Втората основна точка, на която искаме да наблегнем е срещу заплащането към едно дружество, било то дружеството ПРОФОН или някое друго, трябва ползвателят ясно да знае какво получава – какъв обем от представителност и от права стои насреща му. Защото се получава следното нещо. Ти имаш договор с едно дружество, наречено ПРОФОН, но след два дни чукат на вратата ти още две такива дружества или организации, които ти казват: правата, които ПРОФОН ти е отстъпил да използваш, ние не сме ги отстъпвали на ПРОФОН. Не сме ги давали на ПРОФОН за колективно управление. За това ние искаме отделно заплащане. Стигало се е до осъдени радиостанции именно за това, че договорът с едно дружество не стига. Действително във всички европейски страни има доста широка нормативна уредба във връзка с дейността на дружествата за колективно управление на права. В България тази уредба, след като е разписана през 1993 г. до ден днешен тя не е променена. Тя остава да стои в рамките на един текст от две изречения, която казва, че има такива дружества. Добре, те са създадени, но как функционират тези дружества? Какъв е обемът на представителността им? Какви управляват? Това стои на дневен ред. Т.е. 7 човека ние можем да се отделим, ако един от нас е правопритежател и можем да си направим дружество за колективно управление на права и да дойдем да ви кажем: сключете договор с нас. Т.е. трябва да има отчетност, ред и контрол при този вид дружества. Аз смятам, че на срещата с Министерството на културата, която проведохме, срещнахме тяхното разбиране за нуждата от законодателни изменения. Благодаря ви.
Даниела Петрова: Благодаря. Нека да дадем думата и на представител на ПРОФОН. Заповядайте, г-жо Килева.
Ина Килева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги и партньори от АБРО, от сектора на медиите.
Моето име е Ина Килева и съм изпълнителен директор на ПРОФОН от началото на м. ноември миналата година.
Тук съм заедно с една доста група представители на Управителния съвет, които са реалните, истинските носители на права в ПРОФОН – дружество за управление на сродни права, а именно на продуцентите и на артистите изпълнители.
Смея да заявя, че в последните десет дена нашето дружество беше въвлечено, без нито един от нашите членове да заслужава това, или да иска това да се случи, в една безпрецедентна медийна атака, така наречената кампания на АБРО за промяна на законодателството в сферата на защитата на интелектуалната собственост, на авторските и сродните права и особено в частта колективно управление на права. А също и съпътстващите не особено приятни инсинуации, че дружество ПРОФОН, което представлява един огромен контингент от националния творчески потенциал – български продуценти, изпълнители, и също така един внушителен международен каталог в лицето на четирите големи мейджърски компании „Universal music”, Sony music group, Emi music, WARNER. Освен това многобройни независими лейбъли, както чрез директно членство на лицензианти, така и по силата на международни билатерални реципрочни договори за представителство. И изведнъж точно това дружество с този репертоар, със своята международна легитимност, с огромните усилия от страна на всички правоносители през тези години за нормализация на авторско- правната среда, с инвестиции от тяхна страна, за да изградят административен капацитет, за да имаме софтуер, за да имаме база данни, за да инвестираме в човешки ресурс, за да може България малко по малко да стане един свят на нормални отношения към правата на интелектуална собственост, точно нашето дружество беше избрано за гробокопача на българската култура.
Уважаеми колеги, това е несериозно. Бих казала, че това е обидно – обидно е за нашите членове, но е обидно и за тези, които съчиниха въпросното послание, тъй като в момента това, което се случва, уважаеми дами и господа народни представители, е безпрецедентен удар към стабилността на системата за колективно управление на права. Може би това е всъщност част от сценария да няма големи дружества, да не се случва това, което се опитваме да правим – да събираме и да разпределяме, да се върнем към началото на прехода, когато 10 години медийният пазар в България се изграждаше на гърба на носителите на права. Всичко това, което се случи като инвестиции, като капитал, като успешен бизнес модел, за което аз искрено се радвам, че са го постигнали, се случи в една среда на липса на правоприлагане и в една среда на не плащане на дължими възнаграждения.
Първото възнаграждение, което дружество ПРОФОН е реализирало от медиен сектор е през 2002 г. Ние сме започнали да функционираме 1998 г. и 2002 г. е първият момент, когато нещо реално се разпределя. И аз мога да кажа как се движат цифрите: 2002 г. се разпределят някъде над 200 хил. лв., следващата година нарастват на 500 хил. лв.; следващата година нарастват над 800 хил. лв. и големият бум на коректно отношение на медийния сектор към дружество ПРОФОН и въобще към сродните права се случва 2005 г. и 2006 г., когато България прави усилия да нормализира своето правоприлагане и да покаже на Европейския съюз, че е функционираща нормална страна в сферата на интелектуалната собственост. И знаете нашата история. Ние бяхме в червения сектор. Благодарение на усилията и на гражданското общество и на ползватели и на медиен сектор и на законодателство и на регулаторния орган в лицето на СЕМ България доказа, че е страна, която е европейска по дух в тази посока. И ние имаме първите сериозни постъпления точно за годините 2005 г. и 2006 г. вече над един милион. Предстои да довършим разпределението за 2007 г. Това ще се случи до броени дни. И очакваме над 2 млн. лв. да бъдат на разположение за българските правоносители и за чуждестранните ни партньори.
Искам да кажа, че ПРОФОН инвестира в ситуация на криза в допълнителен човешки ресурс. Назначихме още трима души. Имаме решение на Управителния съвет за още по-голяма експанзия, за да може да посрещнем преди всичко интересите на нашите членове и на реалните правоносители и да влезем в ритъм. Това се надявам да се случи най-късно в средата на следващата година и да бъдем едно наистина европейско дружество, което закъснява само с една година изплащането на дължимите възнаграждения. В момента закъснението се движи около 2 години.
Искам да кажа също така, че за да можем да влезем ние в ритъм, трябва да имаме коректни партньори отсреща, което значи да имаме поднесени едни добри отчети, които са пълни. В момента започваме да разпределяме м. април 2008 г. Има медии, които не са подали своите отчети. ПРОФОН не може да разпредели възнаграждения без да има такива надеждни отчети. Ние работим на базата на една много стриктна технология.
Освен това, бих призовала медиите, ако искат нещата да се случват по-бързо, нека да инвестират малко в софтуер. Нека да подадат отчетите си в този вид, щото да бъде по-лесно, да облекчат самия технологичен процес и да могат правоносителите да видят своите пари.
В общи линии от името на нашите членове не мога да приема инсинуациите, свързани с деструктивната роля на ПРОФОН по отношение на българската култура. И мисля, че вие като отговорни народни представители не би следвало да дадете ухо към подобни клевети. Мисля, че всеки един от нашите членове в момента се чувства унизен и огорчен от информацията, която изтича от медиите. Мисля, че не трябва тази сила, която медиите притежават, да се използва по толкова не етичен начин и толкова преднамерено, и толкова неприкрито.
Освен това, вашите членове поставиха една разделителна линия между така наречените коректни и добри дружества и не дотам добрите, каквито очевидно е ПРОФОН. Всички знаем за сентенцията „разделяй и владей”, но позволете ни и на нас да имаме различно отношение към участието на медийния пазар. В момента в комуникацията си с АБРО искат да ни сложат в един шаблон – да третираме еднакво всички техни членове, а ние не можем да го направим. Не можем да го направим по простата причина, че сред членовете на АБРО има изрядни платци, има изрядни контрагенти, има хора, които имат договори и които налагат в своята медийна политика европейски позиции и правила. Но има други, които решават да бъдат част от героите на нашето време, които считат, че законът е врата в полето. За това ние не можем да имаме еднакво третиране. Но аз още веднъж отговорно мога да кажа, че ПРОФОН е готов да преговаря и винаги е бил готов, ние непрекъснато търсим контакт и се опитваме да нормализираме авторскоправната среда. Опитваме се да преговаряме, опитваме се да живеем в един свят, където законът се уважава от всички и ще продължим да го правим.
Ние сме тук, заявявам от името на всички наши членове готовност да направим усилията да разберем проблемите на медийния сектор така, както го направихме на последната си среща, когато предложихте платформа, която за съжаление остана без коментар може би поради това, че беше обвързана с качеството коректен ползвател.
Скоро представители на СДС лансираха своята програма за излизане от кризата и те дадоха една много хубава идея, която на мен също ми допада. Идеята е да поощрим честните данъкоплатци. И ние като едно отговорно дружество за колективно управление сме готови от името на нашите членове да поощрим всички наши партньори.
Даниела Петрова: Благодаря. Нека да могат колегите да ви зададат въпроси. Заповядайте, г-н Местан.
Лютви Местан: Първо имам една процедура. Колкото и да е сериозна и сложна темата и материята, изказванията все пак да бъдат с поносима продължителност. Това е едно.
По-важното ми предложение е да не се очаква от нашата Комисия да влиза в ролята на съдник. За това ще помоля страните в спора да се въздържат от взаимни обвинения, защото нас ни интересува проблемът, а не толкова неговите персонализирани измерения.
В тази връзка, г-жо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, явно е, че има проблем. Много бих искал обаче усилията ни да го разрешим, да не ни отведат в други крайности.
Вие назовахте страните в този спор. Имаме субект на правото, имаме ползвател на правото и субектът на правото избира услугите на посредник – организацията, която управлява тези права за собствено удобство.
Първият въпрос, който зададох на по-компетентния от мен, е има ли законово задължение субектът на правото, носителят на правото, авторът да има задължението да ползва услугите на организация за управление? Не! Тук тезата за монопола умря. Монопол има когато няма избор. Ще ме извините!
Явно е обаче, че има необходимост от регулиране, от прецизно регулиране на отношенията със субект на правото – организация, която да управлява тези права, от една страна и от друга страна, да се регулират отношенията субект на правото - ползвател на правото, когато те са в директна връзка и респективно организация за управление на правото и ползвател на правото.
Предложението, което чета от страна на колегите от АБРО всъщност представя една позната идея. Ние сме чували за КРС – Комисия за регулиране на съобщенията. Там операторите защитават своите разчети на базата, на които КРС казва: може да се събирате токова и толкова такси от потребителите. Същото е с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Какво може да се направи? Могат да се направят няколко простички неща, ако има необходимост да се усъвършенства законът. Предполагам никой няма да отрече, че г-н Маричков малко трудно би могъл да преотстъпи правата си върху една или друга своя песен на повече от една организация посредник. Защото няма да се знае кой ще представлява правата му. Ако няма ясни текстове в закона, трябва да бъдат вкарани и тогава ползвателите на правата от АБРО няма да се чудят, излъчвайки г-н Маричков кому дължат авторските му права. Няма да почука втора организация, ако законът ясно е казал, че вие нямате право да преотстъпвате управлението на вашите права на повече от една организация. Ако в тази посока се очаква намесата на законодателя, аз с огромно удоволствие ще участвам в такъв процес. Разбира се, ще разчитам преди всичко на вашите инициативи. Тук има достатъчно качествени юристи, които работят в областта на медийната регулация, на медийното право. Кажете кои пунктове в този закон куцат, за да може ние наистина да ги разгледаме, да изменим закона, ако трябва. Но нали всички се молихме за по-малка държава, Бога ми. Не искайте да вкараме държавата като регулатор и в тези деликатни отношения между хората на изкуството Творчеството е много сложен процес, за да имате нужда от държавна регулация. А в отношенията има нужда. Повтарям, през закона, а не през нарочен орган, бил той в лицето на изпълнителната власт. Мисля, че на г-н Дерелиев не му трябва тази беля на главата да регулира и тези отношения. Най-добре е законът да го прави, но не и чрез създаване на нарочен обществен орган. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова: Благодаря. Заповядайте, но моля да бъдете по-кратки в изказванията си, за да чуем повече страни.
Станислава Армутлиева: член на Управителния съвет на ПРОФОН.
Аз съм управител на Вирджиния рекърдс – компания, която представлява доста сериозен чужд каталог, а също така инвестира в българска музика.
Занимавам се с бизнес. Не съм юрист, не съм особен стратег и бих искала да назова проблема. Основният проблем, който стои в този конфликт се отнася до цифри – до плащания, до това как в България се оценява трудът на авторите, трудът на продуцентите, трудът на изпълнителите. Всъщност основната причина, ако направим една таблица и направим сравнение какво плащат медиите и на кое от тези дружества ще излезе, че дружествата плащат най-много на ПРОФОН поради това ПРОФОН е основата на тяхната атака. Основното, което трябва да се направи е да се договорим какво да се плаща. Начинът, по който се разпределя изобщо не е проблем на медиите. То е проблем на дружествата и то е проблем на тяхната цивилизованост и усъвършенстване. Само искам да направя една добавка, че в целия цивилизован свят най-нормалното разпределение идва една година след ползването, защото разпределението е един от най-сложните процеси. Дружествата са единственият начин, по който всички тези стотици хиляди хора, които са творци могат реално да съберат парите от ползването на стотици хиляди ползватели. Няма друг механизъм, по който ние да го направим. Истината е, че на индивидуално ниво всеки един от нас перфектно работи с членовете на АБРО. 99% от хората, които стоят около тази маса и които са противниковия отбор са всъщност наши стратегически партньори и мисля, че не е никакъв проблем при наличието на добра воля ние да достигнем до поносими условия между двете страни.
Бих искала да ви кажа нещо, което е много важно. Двете основни дружества, които търгуват авторските права в областта на музиката – авторските и сродните права, са на дъното, буквално на дъното. Македонското и Албанското дружества са единствените, които стоят зад нас. Ние сме единствените, които събират срамни пари от експлоатацията на авторски права. Наистина срамни. Не желая да ви давам примери, защото цифрите са наистина депресивни. Когато ходим на конференции се срамуваме в ъгъла за това, защото в България ние реално не можем да приложим закона. Има хубав закон, съгласни сме да оправим текстовете му така, че той по-лесно да се прилага. Но ние не можем да си съберем парите от ползвателите. Не става дума само за медии. Става дума за публични изпълнения – за хотели, за курорти, дискотеки, фитнес центрове, магазини, за вносители на празни носители, за кабелни оператори – ние не можем да си съберем парите. Държавата абдикира реално.
Също така искам да кажа, че основният проблем заради който България влиза в черни списъци изобщо не са дружествата, а именно неприлагането на закона. В този смисъл, ако може инициативи в тази посока да бъдат осъществени, това ще е най-полезно и за двете индустрии. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря. Проф. Данаилов, заповядайте.
Стефан Данаилов:
Уважаеми дами и господа,
Колеги, аз съм свидетел на този спор от близо две години. Тук за радост виждам много познати лица, с които всеки месец се събирахме и обсъждахме в един съвет, който беше създаден с решение на Министерския съвет за интелектуалната собственост. На тези заседания е имало доста бурни моменти, като обикновено атаката идва от страна на дружествата, които отговарят за средствата, които авторът трябва да получи от излъчването срещу тези, които го пускат на бял свят. Въз основа на това, понеже виждам, че едно от предложенията е връщане на топката в Министерството на културата. Искам да кажа, че преди една година имаше предложение заместник-министър Явор Милушев, в което след дълги разговори, да се създаде комисия в Министерството на културата, ръководена от заместник-министър, която да определя, а не само да бъде арбитър, но и да определя сумите, които са нужни и се изискват от едната и от другата страна. Никак не ми се иска това да се случи. Това вече е прекалена държавна намеса. Тогава реакцията беше много силна и аз лично спрях това предложение. Сега виждам в предложението на колегите от АБРО че пак се отива в тази посока. Колегите от Министерството на културата ще кажат какво мислят те по този въпрос за този прословут § 40. Това не са нови атаки. Сега излиза напред ПРОФОН. Преди бяха повече към Музикаутор. Виждам, че сега са си оправили отношенията. Тази темата за парите се върти като изтъркан грамофон. Този въпрос, че не знаете на кого се дават парите, дали регулярно се дават винаги е стоял.
Въпросът е прост. Тези колеги, които защитават и моите права, искат да се плаща повече авторско право. Колегите, които излъчват, казват: дайте да смъкнем малко цените. И тук е спорът. Не случайно първата точка е: „Тарифите на организациите за колективно управление на правата.” Дано да греша. Ако не е това, значи сте стигнали до поредно съгласие. Добре, дано да е така. Но във всички случаи въпросът остава отворен.
Колко са организациите, които дублират дейността си? Аз имам списък. Това са 34 дружества. В коя сфера са двойни и тройни. Защото има въпрос – не знаете към кого да се ориентирате.
Цялата история, че наистина ПРОФОН е силната организация, те живеят също със своите подозрения и г-жа Килева ги изтъкна пред нас и въпросът е много сериозен. Защото искам да ви кажа, че ние се радваме, че не сме в черния списък, поне в последните години – 2002-2006 г. В защита на ПРОФОН искам да ви кажа, че оттам идва най-важната информация за това как се движим, за да излезем от черната дупка. Ние бяхме в списъка и излязохме в последния момент. Дали регулярно се срещата от едната и другата страна, водите ли разговори, защото сигурно би могло да се намери някакво консенсусно решение между двете страни, паралелно с това да се търси начин за евентуална поправка в чл. 40.
Но ми се струва, че да се създава държавна администрация, която да е като държавен регулатор на права, струва ми се, че ще дойде в повече. Сигурно колегите са информирани и г-н Дерелиев може да каже нещо по този въпрос.
Този проблем стои, таи и утре отново ще се покаже. В това съм сигурен. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря. Заповядайте.
Александър Радославов: Председател съм на сдружение „БУЛРЕПРО И КОПИ” и сдружение ИЗА-АРТ, което е свързано с изобразителните изкуства.
Искам да кажа, че ме впечатли изказването на г-н Лютви Местан, защото той беше точен, ясен и категоричен. Ние тук не можем да решаваме котерийни интереси и проблеми, които са свързани с нападки между две сдружения, които могат да бъдат решени категорично на маса за преговори.
Най-важното, което искам да кажа е, че благодарение на Министерството на културата и то лично с намесата на г-н Стефан Данаилов ние спряхме поправки и всякакви други текстове, които трябваше да бъдат направени в някаква си реконструкция на Закона за авторско право и той беше отложен за да се работи категорично с всички промени и да бъде хармонизиран със законодателството в Европейския съюз през новия политически мандат на управление на България. Ние постоянно сме във връзка с Брюксел – с ИФРО, с Испания. Получихме много текстове. Вчера получих закона на белгийците, който се променя с европейските директиви и трябва да ви кажа, че те са светлинни години преди нас. Решават се бързо нещата и мисля, че най-правилно е да се захванем с тази работа, както Комисията по култура, така и всички организации, които са заинтересувани. Ние имаме желанието заедно с Министерството на културата да решим тези въпроси. Защото Министерството на културата се спъва с един много сериозен проблем и това е правораздаването. Нещата спират дотам. Това е отчайващо, защото ако ние влезем в дела, това означава с години нерешени проблеми. Затова ние трябва да направим закона. Белгийският закон в момента е хармонизиран с четири други закона. Испанският закон има одит на митниците. Ако ние не направим това, всички разговори и всички усилия ще се превръщат в някакви скандали между семейства. А ние всички сме в кюпа, както се казва, т.е. имаме интерес. Защо имаме интерес? Защото само от репрография данъците, които трябва да се съберат и сумите, които трябва да се разпределят – някъде към 60 милиона евро са загубени в продължение на 10 години, които трябва да отидат във Фонд „Култура” в Министерството на културата. Да не говорим за данъците, които всички, които ще получат пари, ще трябва да платят на държавата и ще отидат в държавния бюджет. А ние седим и се разправяме кой е по, по, най. Аз мисля, че трябва да се съсредоточим към максимално бърза, много сериозна професионална промяна на Закона за авторско право неговото хармонизиране с другите закони, за да може Митницата да не ми отказва да ми даде информация, за да може както в Белгия и както в Испания още на Митницата да се платят налозите. И това ще влезе в българската икономика и в българската култура преди всичко.
Благодаря ви за вниманието.
Магдалина Тодорова: изпълнителен директор на Музикаутор
Добър ден на всички. Аз искам да обърна внимание на нещо. Наистина имаме нужда от промяна на закона, но преди да тръгнем да правим промяна в закона, трябва да разберем по какъв начин действа колективното управление. Каква е същността на колективното управление? Това не е нещо, което е измислено от нас. Това е нещо, което е измислено и функционира по цял свят. Същността на колективното управление е много правопритежатели, които се обединяват в името на това да улеснят, както получаването на своето възнаграждение, така и самите ползватели. Защото един ползвател, както казват и колегите от АБРО не може да знае, примерно, използвайки едно произведение, което има десет правопритежателя, то трябва да има с всички тези десет. Идеята е да схванем каква е същността на колективното управление. Трябва да има едно място, към което да се обръщат ползвателите и за тях да се създаде една правна сигурност и съответно организациите за колективно управление на права трябва да поемат своята функция и трябва да гарантират, че това което влиза при тях ще бъде разпределено правилно. Аз мисля, че нямаме проблем с това и не мисля, че Музикаутор някога са отказвали информация за това как и по какъв начин действат организациите за колективно управление на права. Преди да тръгнем да говорим за каквото и да било – за регулация или за нещо друго, трябва да се схване какъв е смисълът на това управление. Това е нещо, което действа по цял свят. Не виждам причина да спорим и да си прехвърляме топката и да говорим за пари. Тарифите и начинът на ценообразуването идват много по-късно, на един следващ етап и когато има диалог това не е проблем, както стана ясно.
Даниела Петрова: Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Маричков.
Кирил Маричков: Аз искам да кажа няколко думи. В особено положение съм тук. Защото съм член и на двете дружества. На Музикаутор като автор и на ПРОФОН като продуцент на собствената си продукция, не на други, но и като изпълнител, тъй като ПРОФОН е дружество на продуценти и изпълнители, даже съм приет от квотата на изпълнителите в ПРОФОН.
Няма като че ли някакво различие между нас и АБРО и между двете дружества и АБРО за това, че трябва да се плащат отчисления за авторски права и за сродни права, каквито с продуцентските и изпълнителските права. Тук въобще няма спор. Спорът е само за това колко да бъдат тези права и както спомена г-н Камбуров на кои дружества да бъдат дадени, ако има повече от едно дружество в някаква област.
Аз бих казал следното.
Първо, трябва да разсеем мнението сред широката общественост, те не са длъжни да знаят Закона за авторско право, че тези дружества имат някакви пари, които трябва да разпределят и може би както са свикнали хора, дадени от държавата и те трябва да ги разпределят. „Какво става с парите” е демагогия? Извинявам се, но това „какво става с парите” е демагогия! Парите се разпределят със софтуери, обаче парите, които са получени от ползвателите. Те нямат нито един лев. Тези дружества нямат право на печалба. Никаква! Имат бюджет за издръжка на дружествата си и останалите пари се разпределят между носителите на права – авторите. Лихвите се разпределят също, когато някаква сума седи в депозит. Това е решено така поне в Музикаутор. Има някои забавяния на плащания. Както се каза, ПРОФОН в момента готви 2007 г. Това е по причина, като с това не искам да оправдавам това забавяне, но това че няма прозрачност просто не е вярно. Има прозрачност. Може да се провери – всяка песен, която е пусната, всяка радиостанция излиза според това кога е пусната и колко е взето. За да разведря малко атмосферата ще ви кажа един смешен случай отпреди години за Роби Уилямс, световно известна английска звезда получи за една година от България за всичките си изпълнения на песни от всички радиостанции 156 лв. Имаше едно писмо, че той сигурно е много непопулярен в България щом сте го пуснали толкова, че да вземе 156 лв. Знаете ли колко е пускан Роби Уилямс, за да вземе 156 лв. – 15600 пъти, т.е. пада се по 1 ст. на песен.
Искам да кажа това, което каза Станислава Армутлиева, че нашите тарифи – и на Музикаутор и на ПРОФОН, са най-ниските в Европа. Не знам за македонските и албанските, но е възможно те да са по-ниски. Бих казал, че има не членове на Европейския съюз – Съединените щати, Канада, Австралия, Япония и т.н., които стриктно плащат на дружествата си правата за тяхната продукция и дружествата ги разпределят на съответните дружества. Защо е забавянето в ПРОФОН? То е забавено заради изпълнителите. Изпълнителите са милиони хора. Имат произведения с по 30-40 изпълнители на едно произведение. Няма и пълна база данни още и тези пари не могат да бъдат разпределени по неточен начин. Вече базата данни горе-долу я има и парите ще се разпределят.
Освен това, искам да кажа, че не могат да бъдат разпределяни пари, които не са платени. Т.е. първо трябва да бъдат платени тези пари и след това да се разпределят.
Аз съм за промени в закона. Съгласен съм дори, въпреки че това никак не ми е присъщо, дори и да има някакъв регулаторен орган, не, разбира се, който да измисля тарифите, но който да ги одобрява, дори и с това бих се съгласил. Тук може би имам разминаване с мнението на ПРОФОН въпреки че съм техен член, не знам какво ще стане накрая, но аз бих посъветвал ПРОФОН да се съгласят на някакъв компромис само и само наистина да започнат да се плащат. Радиостанциите са най-добрата част от авторските права. Това са най-коректните от всички ползватели. Нещо страшно е със заведенията, с концертната дейност, със звуконосителите, които седят на дискове и т.н. И да не говорим за това, което каза г-н Радославов, и което преди два-три дена и Кирил Икономов е казал същото, че има огромни пари от празните носители, които не се взимат, защото Митниците не искат да дават данни за тези носители. Казват, че това е фирмена тайна. Други пък казват, ние сме си платили в Германия, защо да ви плащаме и на вас. Срещу един документ, когато се плащат на нас парите, защото те са внесени в България им се връщат парите в Германия. Така че не е вярно, че има двойно плащане. Това трябва много добре да се обмисли. 20% според нашия закон от празните носители, празните харддискове, флашките и всички уреди, които могат да записват музика отиват в Министерството на културата. Аз не съм сигурен, че това е толкова голяма сума, колкото каза Кирил Икономов, но при всички случаи е огромна сума, която в този момент се губи. И в това отношение законът трябва да бъде ясен. Не може всички, които внасят бяла техника да плащат такса на дружествата за рециклиране, а тези които внасят черна техника е харддискове да не плащат такса и за едните да е тайна, а за другите да не е тайна.
На мнение съм, че трябва да се промени законът, за да се регламентират тези неща. В този случай отново ще подчертая – най-малкият проблем е АБРО. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря. Заповядайте.
Атанас Генов: председател на Управителния съвет на АБРО
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо бързам да благодаря на г-н Маричков, че спомена, че АБРО е един добър партньор на дружеството Музикаутор. Надявам се скоро това да стане така и с ПРОФОН. Силно ще се радвам, ако бъде така.
Смятаме, че организациите за колективно управление на правата са тези, които трябва да защитават този тип права, но ние разчитаме все пак на някакъв медиатор от страна на Министерството на културата при възникване на такъв тип проблеми, като сега действащия. Фактът, че ние работим от 2002 г. на пазара, т.е. първите лицензии за радиодейност бяха издадени 2001 г., радиостанциите започнаха да функционират 2002 г., това е причината поради която започва от тази дата плащанията към тези дружества и изчистването на тези права. Но реално ние сме в ситуация, в която не можем да договаряме тези възнаграждения. Става въпрос за прозрачност, касаеща и репертоара на тези дружества. Защото аз няма да скрия и всички мои колеги знаят, че има вече осъдени радиооператори заради това, че са пускали музика в своя ефир при сключен договор с ПРОФОН са пускали музика, която се оказва, че ПРОФОН не представлява. В случая ПРОФОН не е организацията, която защитава правата на радиостанцията, а радиостанцията сама поема този риск и е заплатила съответните обезщетения за това.
Т.е. нашето очакване от страна на Медийната комисия е за един действително по-широк кръг на обсъждане на евентуална поправка на чл. 40. Защото не можем да се съгласим, че проблемите са свързани точно в една или в друга посока.
Разчитаме също и на подкрепа от страна на Министерството на културата – дали това ще бъде арбитраж, дали това ще бъде под някаква форма консултация, ние наистина искаме все пак под някаква форма при създаване на такъв проблем като сегашния, медиите да не бъдат принудени да стартират клипове в подкрепа, защита или против определени дружества, носители на права.
Велизар Соколов: Експерт съм в областта на авторското право, юридически консултант на ПРОФОН и редовен участник в заседанията на Съвета за защита на интелектуална собственост към министъра на културата.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз ще се опитам да бъда единственият, който ще бъде кратък. Ще започна оттам, където г-н Генов завърши.
Не е необходимо да пускаме радиоклипове, в които се прокламира към факти и обстоятелства, които са вече факт. Цитирам: „Ние членовете категорично се обявяваме за промяна в нормативната уредба в областта на интелектуалната собственост.”
Представителите на АБРО са редовни участници на заседанията на Съвета за защита на интелектуалната собственост и в плана за действие на този съвет е залегнало изготвянето на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права и в частност в чл. 26, касаещ компенсационните възнаграждения и чл. 40, касаещ колективното управление на права. В изпълнение на плана за действие на Съвета за защита на интелектуалната собственост върху такъв законопроект се работи и той ще бъде подложен на широко обществено обсъждане, в което ще участват и представителите не само на АБРО, но и на всички организации и асоциации, ползватели на защитен репертоар. Те ще се произнесат по всички тези промени, които в момента се опитват преждевременно да натоварят законодателния орган, след което работната група, която ще проведе това обществено обсъждане ще прецени в каква степен изискванията за държавен контрол върху дейността е допустима и в каква степен той ще бъде включен в новите текстове. Този законопроект ще отиде в Министерския съвет, ще мине съгласувателна процедура и едва, когато дойде в парламента мисля, че може Комисията за култура на парламента да ни покани отново и ако върху конкретни текстове има недоразумения, които оправдават опасенията на едната или на другата страна, да проведем този дебат. Но да седим тук и да губим времето на народните представители, за да водим дебат върху празен лист хартия, мисля, че не е рационално. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря. Заповядайте.
Силвия Хубенова: Г-жо Председател, още в началото беше направено предложение от г-н Местан, което ние, за съжаление, не гласувахме, за ограничаване на изказванията на колегите. Ясно е, че проблем има, ясно е какъв е проблемът, но аз не разбирам каква е ролята в момента на Комисията по култура. Затова предлагам дебатите да бъдат прекратени. Бих помолила само да чуем мнението на Министерството на културата.
Имам следното предложение. Явно се налага необходимостта от промяна на Закона за авторското право и сродните му права и в дух на коректност бих предложила всички присъстващи тук организации да предложат в писмен вид своите идеи. Защото ние в момента се намираме в една много странна ситуация. Аз си признавам, че съм лаик в тази сфера. Срещу мен стоят хора, които работят и са професионалисти и аз трябва да коментирам с тях нещо, което не разбирам. Затова, ако обичате, за да бъдем и ние конструктивни, в писмен вид направете вашите предложения за промяна на законодателството. Ние ще потърсим експертността на различни хора, може би ще направим няколко кръгли маси и широко обсъждане и това ще бъде коректни едни към други като две страни.
Моля да прекратим изказванията. Всички изказвания са в един и същи дух.
Стефан Данаилов: Нека г-н Дерелиев да каже докъде са стигнали. Права е колежката.
Даниела Петрова: Нека да дадем думата и на Министерството на културата и тогава да прекратим изказванията.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, всички тези проблеми са добре известни, разбира се, на Министерството на културата. Конфликтът АБРО и ПРОФОН възникна през 2007 г. Тогава АБРО поиска държавата да се намеси в спора чрез промени в Закона за авторското право, като се наложат контрол и прозрачност в дейността на дружествата. Тогава е създадена една работна група през 2008 г., консенсус не е постигнат и както каза министър Данаилов този законопроект е спрян. Но ето че след две години и половина нещата не са се подобрили, дори са се влошили по някакъв начин. Позициите са непримирими. Много срещи съм имал в Министерството на културата и утре имам среща с ПРОФОН.
Накратко да обобщя, защото в кръг се върти разговорът. Беше известно първоначално, още миналата година, че са необходими сериозни задълбочени промени в приетия през 1993 г. и вече остарял в много текстове Закон за авторското право и сродните му права и по-специално в чл. 40 за колективно управление на авторски права и чл. 26 за събиране на компенсационните възнаграждения, който не е сработил и до момента една стотинка не събрана по този член. За това още миналата година бе заложено в законодателната програма на правителството и до края на м. май Министерството на културата с назначена вече от министъра на културата работна група се изработи един законопроект, който ще бъде широко публично обсъден и в началото на м. юни ще дойде тук във вашата комисия за разглеждане.
В Министерството на културата вече сме получили писмени предложения от голям кръг заинтересовани организации и лица, които подробно ще разглеждаме. Смятам, че в началото на следващата седмица работната група ще има по-широко свое заседание, на което ще започне обсъждането на предложенията. Многократно от чужбина ни беше подсказано, че е необходимо едно по-детайлно уреждане на това, което в момента е заложено в чл. 40 за дружествата за колективно управление на авторски права. Министерството на културата инициира един международен семинар миналата година с участие на партньори от Германия и Австрия. Тогава бяха ни подсказани много полезни идеи. Дори австрийците настояваха за един изцяло нов закон, който да урежда колективното управление на авторски права. Ние в момента предвиждаме една изцяло нова глава в Закон за изменение и допълнение на Закона за авторските права и сродните му права.
По чл. 26, който до момента не е сработил, имахме много подробен разговор в Министерството на финансите с заместник-министъра Влади Горанов, с шефа на Митниците и шефа на Националната агенция по приходите. Дори с Националната агенция по приходите по наша молба имаме създадена една работна група, която да види как би могъл да сработи този чл. 26, защото в този вид той не може да сработи. Сега не искам да влизам в подробности, но са необходими уреждане по-детайлно на някои правила.
Това е. Работим по закона. Ще бъдете в течение в хода на изработването на законопроекта. Благодаря.
Даниела Петрова: Колеги, тъй като са останали две неизслушани организации, нека да ги изслушаме и тях. Предлагам да гласуваме това предложение и след това предложението за прекратяване на дискусията.
Който е съгласен да изслушаме две от организациите, които не са изслушани, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Заповядайте.
Кирил Икономов: Председател съм на Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и сродни права.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Много не ме обичат тези, които знаят че ще кажа истината и аз винаги я казвам. За това съм председател на това сдружение.
Искам да поздравя АБРО от името на нашата организация, че те поставят един изключително точен и принципен въпрос. Аз стоя тук като председател на нашата организация и ще отправя въпрос към Музикаутор дали са превели и една стотинка на някои от моите членове. Да речем на мен. Аз съм автор на много и различна музика, попмузика, симфонична музика, член съм на Академията в Москва, на Грузинската академия, човек със самочувствие, но аз не съм получил една стотинка. Ако ПРОФОН кажат, че това не е така, нека да го докажат. За това приветствам АБРО. Преди аз мислех, че са ни душмани, но се оказа, че ние с тях сме едно и също и за това ги поздравявам, че поставят един изключително принципен и точен въпрос.
Второ, тези, които ни казват, че законът не действа и трябва да се поправя, не ни казват истината. Законът хубав или лош, е закон, а ние сме тук при вас, за да ви кажем как стъпка по стъпка, лека-полека как лекичко да се променят нещата.
Преди време по предложение на нашата агенция се събра елитът на България и към нас се присъединиха 13 организации. Всички пищят за едно и също – 300 млн. лв. – 60 млн. лв. трябва да влязат в Министерството на културата, които плачат за 5-6 млн. лв. издръжка, а при тях ще влязат 60 млн. лв., 30 млн. лв. ще влязат в бюджета и тези, които ви казват, че сега законът не действа, те просто искат тези 300 млн. да не се вземат и оттук нататък да започне да действа.
В крайна сметка срещаща си е среща. Аз се извинявам, че ви занимавам с тези неща и се обръщам към Министерството на културата, защото те трябваше да бъдат медиатор на тази среща, а не да ви занимаваме вас с това, защото народните представители имат по-сериозни и тежки ангажименти. Но това от тяхна страна не се получава.
Напротив, искам да ви кажа и още нещо, че ако една радиостанция отиде да поиска лиценз от СЕМ, се поставя въпросът дали имат договор с ПРОФОН или с Музикаутор. И ако нямат такъв договор, не се дава лиценз. Става въпрос за монопол отвсякъде. За един служител от Министерството на културата, няма да го назовавам, за който сме дали официално предложение за дисциплинарно уволнение, той казва кои са легитимни и кои не са. А всички, които ще дойдат при нас, са недоволните от ПРОФОН и Музикаутор и затова ние създадохме тази нова агенция.Така че в момента законът действа.
Ангел Ангелски: председател на НАЗИПП.
Аз искам да бъда съвсем кратък и да кажа, че този проблем беше подсказан преди десетина години от г-н Жан Венсан на една среща. Днес се коментира на няколко пъти колко организации са носители на права. Тогава той постави въпроса, ако всички тръгнат да подписват договори какво ще стане, и тогава правата ще бъдат несъбираеми. И даде за пример френския модел, който много пъти сме го подсказвали.
Не става въпрос за регулативен орган, а за един орган, който да събира абсолютно всички права и да ги разпределя на организациите според легитимността си. Тогава ще има контрол и ще има събираемостта за която се говори, защото проблемът в момента е, че не се събират парите. Навсякъде в Европа музикантите и изпълнителите се издържат от права. При нас е абсурдно. Аз апелирам за това да има един такъв общ орган, който да събира правата и според легитимността на всяка една организация според числеността тя да разпределя парите, а вътре всяка организация да си прави разпределение.
Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова: Колеги, нека да дадем последно думата на АБРО и с това приключваме с тази тема за днес.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В заключение още веднъж бих искал да благодаря за срещата, която се провежда днес. Все пак да напомня, че тя беше по наша инициатива и очаквахме това да е разговор между нас и Комисията, но се оказа в един момент, че тук има доста други хора, които се намесиха в този разговор. Но както и да е, вече чухте всички различни страни в спора. Радваме се, че се обобщава мнение в посока нуждата от законодателна инициатива, дори тя да е стартирана вече, но да се направи необходимото за по-бързо придвижване в рамките на установените срокове.
Благодаря за срещата. Надявам се, че този проблем няма да си остане в рамките на днешната среща, а ще продължи да се дискутира публично и за в бъдеще. Благодаря.
Даниела Петрова: Благодаря. Да дадем думата на представителя на СЕМ.
Офелия Цонкова: Аз исках да взема отношение във връзка с изказването на г-н Икономов, че СЕМ отказва регистрация или лицензия, когато не е представен договор с ПРОФОН или Музикаутор. Без да навлизаме в някаква дискусия искам да кажа, че точно такива откази не си позволява Съветът за електронни медии. Ние сме приемали и други типове доказателства за уредени права. Може би въвеждането на тотален монопол, т.е. ако се легитимира единствено и само ПРОФОН и Музикаутор да уреждат тези права, биха дали основание на СЕМ да прави това. Но на този етап ние се съобразяваме с действащото законодателство и сме признавали и други доказателства.
Даниела Петрова: Аз искам да благодаря на всички вас за участието. Надявам се, че Комисията получи първоначална информация от всички вас за проблема. Надявам се преговорите да продължат извън територията на Комисията и тук съответно да се видим в момента, в който имаме готови текстове, за да бъдем полезни.
Надявам се, че Комисията няма да бъде използвана като арбитър. Знаем, че има проблеми. Проблемите трябва да се решават. Комисията е отворена, но е и да бъде използвана за решаване на такива проблеми, които не са на етап законодателство, а са на етап дискусия. Това, което ние разбрахме и смятам, че ще се приобщят всички колеги, че законодателни промени трябва да бъдат направени.
Благодаря на всички участници по точка първа.

По втора точка – Разни.
Колеги, имаме да гласуваме проект за становище.
Моля, във връзка с раздаденото ви на предходно заседание на Комисията постъпило писмо, да погледнете проекта за становище, който ви е предложен, и ако сте съгласни с текста на становището, да го гласуваме.
Проект за становище относно Препоръка 1897 (2010 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за зачитане на свободата на медиите и Декларацията на Комитета на министрите относно мерки за поощряване на спазването на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Текстът е обемен с конкретни примери, но аз смятам, че това, към което можем да се приобщим, ако сте съгласни в най-кратък и синтезиран вид е този, който е предложен на вашето внимание, освен ако вие нямате други идеи, за да го предоставим на Комисията по европейски въпроси за по-нататъшно разглеждане и обобщаване.
Колеги, имате ли бележки и предложения за допълване на становището?
Стоян Иванов: Предлагам да гласуваме така предложения ни проект на становище.
Даниела Петрова: Който е съгласен с така предложения ви проект за становище, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.

С това, колеги, приключваме днешното заседание. Благодаря ви.


Председател:
Даниела Петрова