1. Изслушване на Генералния директор на Българско национално радио: Промени в честотното радиоразпръскване във връзка с подготовката за цифровизиране на излъчванията.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18.03.2010 г.

---

Днес, 24.03.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър, Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Културна политика”, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник.министър, и Никола Манчев, началник на отдел „Управление на радиосъобщенията; от Българско национално радио – Валерий Тодоров, генерален директор, Калина Станчева, Цветанка Станишева, инж. Владимир Стоименов, Росица Кукушева, инж. Константин Кунов, Виолета Лалошева и Станислава Пирчева; от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”- инж. Живко Бърнев; от Съвета за електронни медии – Мая Вапцарова; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО)– Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков, председател, Десислава Преображенска, член на КРС, Георги Колев, началник на отдел „Разрешителна дейност и честотно планиране”, Свилен Попов и Борис Рафаилов, главен експерт и юрисконсулт; Емил Влахов, независим експерт DRM; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Емил Мирославов, директор и Петя Малакова, експерт; от Националния осигурителен институт, Главна дирекция „Пенсии” –Валентина Кръстева, главен директор Станислава Атанасова - парламентарен секретар.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Изслушване на Генералния директор на Българско национално радио: Промени в честотното радиоразпръскване във връзка с подготовката за цифровизиране на излъчванията.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18.03.2010 г.
Ако няма други предложения за дневен ред, моля да бъде гласуван така предложения дневен ред. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
Правя процедурно предложение по молба на участниците в точка втора да бъдат разменени точките и точка втора да стане точка първа. Ако няма противни предложения, моля да се гласува това предложение. Благодаря ви. Приема се.
По първа точка - Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18.03.2010 г.
Давам думата на Министерството на културата да докладва проекта на решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, внесен от Министерския съвет. Заповядайте, г-н Заместник- министър.
Тодор Чобанов:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, когато говорим за особени заслуги към държавата и нацията, за мен е удоволствие да докладвам една личност, която действително и безспорно се нарежда сред хората, които имат особени заслуги към каузата на България. Вие си давате сметка, че една от характеристиките на нашата държава, с която ние винаги сме блестели, една от нашите силни страни е именно българската култура, която от десетилетия наред ражда гениални творци, които прославят името на нашата държава зад граница, които прославят българския талант, нашето изкуство и в този смисъл оперните ни таланти са наистина хора с особени заслуги към България.
Ще ви прочета една кратка биографична справка, която е свързана с този проект и от която онези от вас, които не са запознати с творчеството на този голям наш оперен певец, ще се запознаят.
Никола Николаев Гюзелев е роден на 17 август 1936 г. в Павликени. Той е световно известен български оперен певец, бас, един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство в света. Необичайният му талант се появява в най-различни вълнуващи персонажи, завладяващи и дълбоко влияещи върху публиката чрез задълбочени брилянтни и искрени интерпретации. Ученик е на световно известния педагог проф. Христо Бръмбаров и съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречна техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност.
Едновременно с това Гюзелев е и отличен художник и този факт допринася за това да демонстрира универсалната си култура и художествено одухотворяване на над 70 оперни персонажа, оставили своя отпечатък на повечето от най-прочутите оперни и концертни зали по света.
В своята музикална кариера Никола Гюзелев има над 70 роли в класически произведения, сред които (ще спомена само някои) Филип ІІ и великият инквизитор в Дон Карлос от Верди; Хенрих VІІІ в Анна Болейн, Раймонд в Лучия де ла Мармур, Алфонсо в Лукреция Борджия от Доницети, Дон Жуан и Командора в Дон Жуан, Фигаро и граф Алмавива в Сватбата на Фигаро и много, много други.
Биографията на Гюзелев включва многобройни записи и албуми. Гастролирал е на всички големи оперни сцени по света, носител е на множество български и международни отличия. Ще спомена само някои, с които той е награден: Орден „Кирил и Методий” парва степен, орден „Стара планина” първа степен, приз „Златно перо” – София, приз „Златна сцена” – Мантоа, приз „Златен Верди” – Парма, Приз „Командаторе” на Република Италия, „Премио персонажи” от Торино, наградите „Златна лира” и „Златна муза”, и много други.
Надявам се тази кратка справка ви убеди в изключителните заслуги на Никола Гюзелев.
Призовавам всички да подкрепят предложеното решение. Благодаря. Даниела Петрова:
Благодаря. Имате думата за изказвания. Заповядайте.
Емил Мирославов: директор на дирекция „Трудово право, обществено
осигуряване и условия на труд към МТСП
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на г-н Никола Гюзелев е взето със Решение № 137 от 18 март 2010 г.
По времето на предварителното съгласуване Министерството на труда и социалната политика е съгласувало без забележки, т.е. подкрепило е докладът на министъра на културата за отпускане на такава пенсия.
В момента изразяваме същото становище – подкрепяме предложението за отпускане на персонална пенсия. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други становища. Заповядайте.
Валентина Кръстева: главен директор на дирекция „Пенсии” в НОИ.
Националният осигурителен институт не е давал предварително становище по предложението. Сега ще кажа какво е то.
Националният осигурителен институт подкрепя направеното предложение за отпускане на пенсия за особени заслуги на г-н Гюзелев. Ще кажа само някои данни. Той получава пенсия от 17 август 1996 г., отпусната по отменения от 2000 г. Закон за пенсиите, която е с последен размер, който е увеличен от 1 юли 2009 г. е 371.94 лв. По силата на изричен текст от Кодекса за социално осигуряване при отпускане на пенсия за особени заслуги тази пенсия ще бъде спряна. Това е първо.
На второ място, пенсиите за особени заслуги се изплащат от фонд „Пенсии несвързани с трудова дейност”. Средствата в този фонд се набират от трансфери от републиканския бюджет и с тях се финансира изплащането на всички пенсии, несвързани с трудова дейност.
Искам да заявя пред вас, че в бюджета на Националния осигурителен институт за 2010 г. са предвидени средства за изплащане на такива пенсии. Те са определени по закон в размер на максималния размер на пенсиите, който от 1 април 2009 г. и досега е 700 лв. месечно. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, разбира се, че предложението, което идва днес от Министерския съвет, определено то е предложение на колегите от Министерството на културата, е много навременно. Няма защо да коментираме кой е Гюзелев за България, за Европа, за света.
Аз само искам да добавя това, че този проблем би възникнал при обсъждане в Комисията по труда и социалната политика и ще кажа защо.
В предишния парламент аз използвах този закон и много български прочути артисти във всички сфери получиха тази заслужена държавна пенсия за своя принос. Това не е някаква социална помощ. Но мисля, че през 2007 и 2008 г. имаше доста различно мислене на колегите народни представители от социалната комисия за изготвяне на критерии. От тогава практически тя беше спряна. Това може да се каже, че е един нов пробив. Но това е една много сериозна тема, по която може по-нататък и ние като комисия трябва да вземем отношение, а не само социалната комисия. Защото изготвянето на критерии е много сложно. Примерно, по какви критерии ще оценяваме един художник, поета, артиста и т.н., което е доста сложно. Но радвам се, че има общо становище от всички да бъде присъдена тази пенсия на Никола Гюзелев. Аз съм за това да подкрепим това решение.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други изказвания. Няма.
Предлагам да преминем към гласуване на проект на становище за подкрепа отпускането на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 700 лв. месечно на Никола Николаев Гюзелев от град София със съответни адрес, считано от 1 април 2010 г.
Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Изслушване на Генералния директор на Българско национално радио: Промени в честотното радиоразпръскване във връзка с подготовката за цифровизиране на излъчванията.
Предоставям думата на г-н Валери Тодоров да представи промените.
Валери Тодоров:
Уважаеми депутати,
Искането за тази среща беше по наша молба и аз благодаря на Комисията, че намери време и сили да ни изслуша.
Искам да поставя някои въпроси, които са свързани с развитието на обществените медии и които трябва да бъдат отчетени, според мен, като обстоятелства и като проблеми при по-нататъшното развитие на медийната среда, като се отчита сегашния прагов момент, т.е. преходът към цифрови технологии.
В самото начало на своето изложение искам да ви напомня и да поканя онези от колегите, които имат интерес, от 12 до 14 май на Златните пясъци Българското национално радио организира Международна цифрова конференция. Ще дойдат над 100 представители на фирми, които работят в тази област. Това са фирми, които произвеждат техника, технологии, софтуер в областта на цифровото излъчване. Досега са заявени над 20 презентации. Темите и въпросите, които ще се поставят смятам, че ще бъдат изключително интересни.
Причина за нашето искане да бъдем изслушани е желанието ни да поставим въпроси, които очевидно отлежават, но които се натрупват и трябва да намерят разрешение, особено сега на фона на икономическата криза.
Ние работим в условията на недофинансиране на някои от нашите приоритети. Като се има предвид, че става дума за обществени медии, естествено рискът да бъде накърнен обществения интерес е изключително висок. Искам да напомня, че търсейки и приемайки варианти за антикризисна програма при сегашните условия, ние фактически ще предприемем мерки, които са вече по трети кръг, тъй като през 2008 г. и 2009 г. такива мерки вече са предприемани. Ще напомня, че миналата година ние работихме в условията на недофинансиране на нашите програми, след което 10% от бюджетната субсидия беше задържана. Знаем по какви причини. Въпреки всичко ние успяхме да се справим със ситуацията, успяхме да излезем от финансовата година без дългове. Нашето безпокойство е, че тази година ние няма да успеем да се справим със ситуацията без да търсим други решения, свързани с характера, с използването на част от диапазона, в който излъчваме.
В самото начало бих искал да помоля колегите да ме изслушат да запозная депутатите с онова, което е националното радио, тъй като понякога не се оценяват всички фактори и влиянието, което има националното радио върху националната култура и върху развитието на медийната среда.
Първо, бих искал да отбележа, че радиото не само е най-голямата медия – това са десет програми, три национални, седем регионални, но същевременно радиото е и най-голямата културна институция в страната. Ние сме единствената медия, която излъчва, подготвя програми за чужбина и програми на чужди езици – на 11 езика за цял свят. Ние имаме 6 музикални формации. Всички са на изключително високо ниво, всички са водещи в свята област за страната. Като се започне от Симфоничния оркестър, Детския радио хор, който тези дни навърши 50 години и се върви към всички останали формации: Бигбенд, Оркестъра за народна музика и др. Това са формации, които са създали имена на автори, на композитори, на изпълнители. Когато понякога се чуват виждания, че ние можем да съкратим някои от тези формации, аз смятам, че трябва доста отговорно да се подхожда към подобни идеи и намерения. Не говоря даже за виждания, които надхвърлят изобщо рамките на допустимото за приватизиране на обществените медии. За тази цел, моля депутатите, които не са се запознали, ние предоставихме материали от Съвета на Европа, свързани с доклада на експерти, обсъждания по финансирането, по начина на защитата на условията за работа на обществените медии. Тъй като това са обществени практики и всяко накърняване на функциите на обществените може да има неприятни последствия за нас, аз ще моля колегите да се запознаят с тези документи, за да с предотвратяват всякакви свободни изказвания, които с появяват, за съжаление, в медийното пространство.
Второ, бих искал да отбележа, че за нас този период от три години в рамките на този управленски мандат беше изключително тежък, тъй като радиото имаше едно чувствително закъснение от 10-15 години в областта на техниката и технологиите. Ние трябваше д преодолеем това изоставане със стъпки в много направления едновременно при ограничено финансиране. Въпреки всичко смятам, че успяхме да се справим.
За най-голям успех смятам факта, че се върна интересът към обществените медии, особено към националното радио. През изтеклия период само през първата година от реформите успяхме да удвоим рейтинга на абсолютно всички програми, успяхме да разширим и също да удвоим времето за слушане на нашите програми. Например програма „Хоризонт” в момента държи 38% от аудиторията и ако една телевизия в пиковите си часове събира милион, милион и половина в най-добрия случай зрители, то програма „Хоризонт” се слуша всеки ден от два и половина милиона слушатели. Това е изключително важно обстоятелство, особено ако се отчете фактът, че в много региони на страната тези социологически данни са всъщност извадка от по-големите градове, но в много райони в страната извън националното радио, за съжаление, не се чува нищо. Аз не вярвам, че при тази ситуация с развитието на търговските медии, този въпрос ще се решава. За това ние изключително отговорно трябва да наблюдаваме и трябва да положим всички усилия за развитието на обществените медии като гарант на конституционните права на гражданите за гарантиране на свободно, открито, обективно информиране за онова, което се случва в страната. Самият факт, че ние успяхме да удвоим рейтингите и да изведем доверието в тези граници, което показват социологическите агенции, е факт, че ние сме успели в стремежа си да дадем обективна картина на онова, което се случва. Най-важното е, че докато в предишните години имаше едно значително застаряване на аудиторията на националното радио, ние успяхме да подмладим значително профила на нашата аудитория с много нови младежки забавно-развлекателни предавания с увеличаване на жанровото разнообразие на музиката, с което ние отговорихме на предизвикателството от появата в националния ефир на много музикални формати. Аз съм го казвал и друг път, нашият медиен пазар се деформира силно. От начало всички тръгнаха да правят политематични формати, обществени формати, след това всички търговски радиостанции се ориентираха изцяло към музикалните формати. Извън колегите от Дарик радио на практика няма радиостанция с такъв широк периметър, с характеристика или близка характеристика на политематична медия.
С обособяването на музикалните формати там тенденциите се задълбочиха в не добра посока. Появиха се музикални радиостанции, които просто отговориха на най-популярния вкус на аудиторията, настроиха се към всичко това в резултат на което много от музикалните жанрове останаха и продължават да остават извън вниманието, особено на младото поколение. Това е проблем, с който всички ние трябва да се борим, трябва да преодоляваме. Разбира се има някои станции, които се ориентираха към изцяло българска музика, дори и към класиката, но те, за съжаление, са капка в морето. По този начин се оказа, че единствените програми, които могат да дадат цялото жанрово разнообразие, заедно с това използвайки богатия фонд, създаван през годините са обществените медии. Фактът, че ние успяхме д уловим този момент, да го развием, успяхме да го наложим в съзнанието на аудиторията, аз смятам определено за успех на екипа, с който работим. Ще ви дам един пример. Програма „Христо Ботев”, която се слушаше в рамките на статистическия минимум с 0.4% аудитория, в момента е на пето място в националния ефир и държи между 7-7.5% от аудиторията, което за една културна програма е изключително голям успех. За справка европейските културни програми с такава характеристика са със слушаемост около 3-4%. Но за да разбере проблема, който беше залежал и който създаде именно тази ниска слушаемост, е фактът, че програма „Христо Ботев” дълги години беше на практика не разпознаваема в страната. Та не разполагаше с нито един RDS – Система за информация на радиостанции, честотата и названието на програмата и при пътуване от един район в други ви прехвърлят на по-силен предавател, тъй като програмата работи на много честоти. Това е характерно за България. Всички програми работят с много честоти. На практика по-голямата част от аудиторията, дори и тази, която искаше да слуша тази програма, нямаше тази възможност. Програмата и сега е със значително изоставане от останалите програми, което също смятам за един парадокс. Но смятам, че в края на месец май с преоборудването на целия технологичен комплекс на програма „Христо Ботев”, ние ще успеем да решим този въпрос така, както успяхме д решим въпроса с разширяването на предавателната мрежа на програма „Христо Ботев” и с разполагането на N-kodeli на всички предаватели на Българското национално радио.
Парадоксът е в това, че при 18 милиона лв. такси, които ние плащахме на БТК, нашите програми не разполагаха с RDS и ние се принудихме да вложим своя инвестиция, за да решим този проблем.
Друг проблем в националното радио беше фактът, че дори и тези мощности, които ние използвахме, не бяха с пълен капацитет и регионалните ни радиостанции излъчваха с 18 часов режим на работа. През 2008 г. решихме и този въпрос, който датира като проблем, като намерение близо 20 години. Всички наши регионални радиостанции с изключение на на-новата Видин работят в 24 часов режим на излъчване, което също е един факт, който трябва да се знае. За разлика от различни търговски медии, които излъчват по 3-4 часа на денонощие в различните градове, всички наши медии са 24 часови самостоятелни обществени медии – регионални и национални.
Един от големите проблеми беше тежкото състояние на техниката и технологиите. Ние успяхме за един кратък период от време да модернизираме, да преоборудваме основните технологични комплекси. Един от тях е Първо студио на националното радио. Ако в повечето случаи, в повечето радиостанции европейската практика е 3-4 години до 5 години се използва един пулт, нашите студийни пултове в повечето случаи бяха с капацитет на използване повече от 20 години.
Огромен проблем беше недостига на компютърна техника, записващи устройства, много проблеми, които бяха свързани с факта, че се използваха различни технологии в различните наши структури. Това също ни костваше огромни усилия. Аз ще бъда по-кратък във всичко онова, което е направено, тъй като част от онова, което е направено сме ви дали. Искам само да отбележа, че в момента ние извършваме безпрецедентно преоборудване на 6 от нашите студия. Те вече са завършени. По този начин в края на месец май всички наши програми ще разполагат с най-модерна цифрова техника. Основните ни програми ще са готови за прехвърляне към цифрово излъчване. Проблемът, който ще остане, е състоянието на техниката в регионалните ни центрове, но това е друг въпрос.
Ние успяхме за две години да пуснем две нови регионални радиостанции. Това са Радио София и Радио Видин. Подготвяме за старт и Радио Бургас, с което решихме един проблем, който дълго време беше поставян в парламента – състоянието на излъчванията в крайграничните зони. Този въпрос продължава да стои. Той е болезнен, защото всички наши съседи излъчват с изключително високи мощности и успяват да покрият нашите програми. Ще дам един пример. Ако нашите най-мощни FM предаватели са с мощност 10 киловата, то повечето наши съседи ни облъчват с мощности от 30-40 киловата. Единственият начин ние да отговорим на това нахлуване в ефира е като увеличаваме плътността, качеството и разнообразието на нашите програми. Друг начин за съжаление няма. Дори една от нашите съседни страни доста агресивно използва мощностите. Става дума за Турция. За съжаление, медийната регулация там не позволява да бъдат ограничавани там такива излъчвания. Опитите да се договорим с турската страна досега доколкото аз знам и на правителствено ниво не са дали резултат. Този проблем продължава да остава и за това не бих искал да поставяме под съмнение факта, че ние се опитваме едновременно с изграждането на регионални програми, с покритието с регионални програми да уплътняваме излъчванията на УКВ вълни в тези райони. Това е може би едно от най-значимите ни постижения през последния период от време. Ние успяхме за около година да разположим 67 FM предаватели в най-критичните точки на страната. За сравнение през цялата история на развитието на националното радио БТК, бившето управление на предавателни системи е изградило 66 такива FM предаватели. Това са вече наши собствени предаватели с наши RDS. Ако си спомняте само до преди три години дори по магистралите имаше огромни участъци, в които сигналът прекъсваше, чуваше се лошо. Сега сигналите на нашите програми се чуват изключително добре и от двете страни на всички наши граници, при това и двете програми – и „Хоризонт” и културно образователната програма „Христо Ботев”. Част от усилията ни бяха насочени именно към увеличаване на мощностите, увеличаване на плътността на сигнала на програма „Христо Ботев” в FM обхвата този проблем също беше решен. Заедно с това ние преминахме към изграждането на мрежи и на условия за комуникация от ново поколение. В началото на този мандат една трета от нашите кореспонденти разполагаха с компютри. Сега всеки от нашите кореспонденти разполага с мобилен компютър и със стационарен съответно, с интернет карта, с във всички устройства за мобилна връзка. Заедно с това ние усвоихме и подвижни радиостанции от ново поколение. Част от тях са монтирани в нашите репортажни коли. За информация, колите, които се използваха за мобилни предавания бяха цели автомобили. Те излязоха от употреба преди 7-8 години. Те нямаха замяна. Ние вкарахме в действие след серия от изпитания нов тип такива устройства, които разполагат с две GMS връзки, с ISDN връзка вградени. Пояснявам, че в условия на катастрофи, бедствия, при по-тежки обстоятелства и заглушавания, обикновено едната от GMS връзки може да излезе от строя и в такъв случай се използват другите резервни връзки. Като се добави и факта, че те са монтирани на наши автомобили, вътре има и видео системи, т.е. подава се и видеоинформация. Това са вече подвижни радиостанции от съвършено нов тип. Те са с изключително малък размер на кутия от мобилен телефон. Освен това разполагат и с дистанционни микрофони. Така че условията за мобилност вече са повишени. Може би онези, които слушат програмата, забелязват онова богатство от звукова картина, която има във всички наши емисии и във всички наши предавания. Това именно е резултат от прехвърлянето върху новите технологии. Именно използването на тези технологии ни позволи ние да извършим значителна оптимизация, както на разходите, също така и на числения състав на медиите. Когато преминахме към 24 часово излъчване на регионалните ни радиостанции, например, ние съкратихме числения състав за сметка на квалификация, преквалификация, обединяване на екипите и използване на новите технологии.
Често пъти се спекулира с административния капацитет. Мога да кажа състоянието за София. Администрацията, която обслужва програмите, обслужва едновременно „Хоризонт”, „Христо Ботев”, Радио „България”, която има 11 езикови редакции и излъчва на 11 езика и Радио София. Четири програми се обслужват от една администрация. Заедно с това тя обслужва съответно и регионалните ни структури. Така че не можем да говорим за по-голяма оптимизация в този ресурс. Давам го като пример.
Ние разкрихме новите регионални центрове и новите функции на медията, включително и новия интернет сайт без да увеличаваме числеността на медията. Бих обърнал внимание върху новия ни интернет сайт, който сам по себе си е уникален за страната. Това е сайт с програми, който представя отделните програми (всяка от програмите има своя отделен сайт) а същевременно имате обща лента на новините – всичко най-важно, което се събира от всички наши програми и структури. Едновременно с това 11 страници н всички езици. Над 900 посетители всеки месец. Огромно постижение в рамките на страната и уникално само по себе си. Разбира се, то трябва да премине и през следващи етапи на развитие.
С въвеждането на новите цифрови технологии вътре в медията, с въвеждането на новата автоматична цифрова централа ние преминахме към друг вид комуникации – всички наши телефони –мобилни, стационарни, работят в ниско тарифна мрежа. Това също ни даде възможност да направим икономия на значителни разходи.
Мога да ви дам още примери за онова, което е направено като усилия в рамките на общия мениджмънт, но искам да подчертая, че именно усилието ни да концентрираме ресурси, да реализираме нашите намерения и амбиции в кратки срокове на високи скорости, ни позволиха да изпреварим част от тенденцията, която сега се забелязва, т.е. проблеми с финансирането на всички проекти. Мога да кажа, че някои от основните, стратегическите задачи, които трябваше да решим, които да преодолеят именно това значително изоставане, до края на месец май ще бъдат решени, както казах и изключително тежката задача да се прехвърли изцяло една от големите национални програми в цифров режим на работа с всички изисквания за това.
Разбира се, аз няма да се спирам на това, което е част от културната ни функция, което действително е причина ние да получим висока оценка в рамките на Европейския съюз за радио и телевизия. Ние работим по всички големи европейски проекти. Ще ви дам пример с проекта „Евранет”, в който работят 16 от най-големите европейски обществени медии. Българското национално радио е първата медия, която в рамките на този проект започна цифрови излъчвания.
Искам да благодаря и да отбележа факта ,че българският парламент положи усилия и цифровизацията на радиото вече законодателно е решена, разбира се, предстои да се решат технологичните въпроси – един факт, който ни извежда на водещи позиции сред европейските страни. Аз смятам, че този факт, това постижение също трябва да бъде оценявано и разбирано.
Както казах, ние сме не само най-голямата медия, но и най-голямата културна институция. Ние имаме рекламно издателска къща. Само през изминалата година сме издали над 30 диска от различен формат: DVD – като се започне от анимирани детски песни с кариоки и се стигне до документалните записи, до сборните концерти – най-доброто, което като концертна дейност се развива от нашите състави, разбира се, и с издателска дейност, която дава преглед на най-ценното, което през изтеклите десетилетия като продукция присъства в нашите фондове.
Ще отбележа и факта, че ние създадохме два нови продуцентски центъра в Пловдив и Благоевград. Целта е д разтоварим Първо студио, където имаме огромно натрупване от заявки от чужбина. Дори във филмовата индустрия това, което минава като субтитри, се отбелязва, че записите са направени в България в студиото на Българското национално радио. Става дума именно за Първо студио. Ние се опитваме да изградим алтернативни звукозаписващи центрове. Смятам, че сме успели. В Радио Варна беше изграден и цял медиен център. Там имаме изложбена зала с възможности д се организират изложби и пресконференции.
Заедно с вкарването в действие на продуцентските центрове със студийните комплекси ние възстановихме и концертните студия в нашите регионални радиостанции, така че там има възможност да се извършват и концертни дейности. Това направление ще се развива тепърва. Мога да отбележа, че в част от културните си издателски усилия ние сме получавали съдействието на Министерството на културата. Специално искам да благодаря на г-н Стефан Данаилов в периода, в който той беше министър, и сега Министерството на културата, което се ръководи от министър Вежди Рашидов надявам се, че също ще развие тази обща линия. Ние сме най-големият медиен партньор в страната. Ние организирам много конкурси, фестивали. Ние възстановихме класацията на български естрадни песни. Ние организирам фестивали на млади фолклорни таланти. Такъв се състоя през месец януари. Виждате интересът, който беше регистриран към детския радиохор. Концертът на 22 март беше изключителен с гости от чужбина, включително и от Япония.
Онова, което искам да отбележа и върху което искам да акцентирам, нека Националното радио не се разбира само като медия. Нека да не се идентифицира националното радио само с програма „Хоризонт”. Четири от нашите регионални програми са медийни лидери в регионите си. Абсолютни медийни лидери са например Радио Благоевград и радио Варна. Заедно с националните ни програми те са безспорен фаворит в интереса на аудиторията. При това радиото излъчва във всички възможни формати. Ние излъчваме на средни, къси, дълги и УКВ, цифрово по технологията DRM (2008 г.) и сателит. Двете ни програми са качени сателитно, така че нашата аудитория е в страната и в чужбина.
Единственият начин ние да отговорим на предизвикателствата, които създават развитието на новите технологии и доста агресивното поведение на нашите съседи е като развиваме покритието на нашата мрежа. Смятам, че в нашия избор за укрепване на FM мрежата излезе правилен стратегически, тъй като становището и на Европейския съюз за радио и телевизия е , че FM вълните до 2020 г. ще запазят актуалността си.
Въпросите, които бих искал да поставя са свързани именно с използването на останалите честоти, тъй като там въпросът опира до големи мощности. В диапазона на късите и средните вълни ние излъчваме с мощности от около 100-500 киловата. Това е изключително скъп ресурс. Още преди три години ние обърнахме внимание на БТК, че след превръщането на държавния монопол в частен не се полагат усилия за техническо и технологично развитие на съоръженията на БТК.
Лично аз смятам, че беше направена една огромна грешка, когато БТК беше продаден заедно с предавателната мрежа на Националното радио и Националната телевизия. Това е едно изключение от европейските практики. Получи се такъв парадокс, че обществените медии, чиито излъчвания трябваше да бъдат гарантирани от държавата, бяха предадени изцяло в частни ръце, без да има гаранции, че по една или друга причина не могат да бъдат спрени тези излъчвания. За вашата информация ние работим по договор от 1981 г. Не сме в състояние да сключим договор, който д е актуален за момента, тъй като никой не може да даде гаранции, че при сключване на договор няма да бъдат променени цените, условията за излъчване и че ще се изпълни най-вече съвместната инвестиционна програма, която ние имахме с БТК. Едва през последната година се забелязва някакво съживяване в позицията на БТК. Например един изключително голям проблем беше преминаването от хоризонтална към вертикална поляризация на антените, който повишава качеството и насочеността на сигнала, което е и европейско изискване. Ние изпаднахме в доста деликатна ситуация, когато трябваше да разполагаме новите си предаватели, а антените бяха на БТК и не бяха вкарани в изисквания технологичен режим. Този проблем все още остава и част от проблемите, които има покритието в FM диапазона е свързано именно с неспособността на БТК да реформира бързо тази технологична база.
В момента след анализа на финансирането и мениджърската си програма мога да кажа, че за първи път радиото рискува да се окаже голям длъжник и то длъжник не към другите партньори, а основно към БТК. Недостигът е някъде от около 9 млн. лв. при сегашното ниво на финансиране. Проблемът е остър. Ние постигнахме едно предварително споразумение с БТК, че ще търсим в рамките на сегашния ресурс решение. Но естествено не може да бъде компенсирана цялата сума.
Ето защо след анализ на ситуацията, ние с колегите стигнахме до идеята за едно решение, но по него бих искал да чуем повече мнения и бих искал да запозная депутатите, тъй като то може да има социален ефект. В момента излъчванията на средни вълни повечето от предавателите работят с изключително голяма мощност. Това са 300, 250 киловата. Покритието на средни вълни е фактически покритие на територия, тъй като те имат по-голямо дълбочинно проникване, те покриват зоните, където недостига или където е некачествен FM сигнали. Това са високопланински райони и за съжаление това засяга райони, където живее по-бедно население, което разполага с по-слаби приемници и съответно с по-слаби приемници. Основно там се приема на средни вълни.
Мислихме на варианта да се консервират излъчванията, да се спрат и да се консервират предавателите на средни вълни в някои от районите, като не бихме искали да се приложи този подход в крайграничните райони, тъй като средните вълни също имат една много голяма дълбочина на проникване в съседните територии, която не може да бъде постигната в FM диапазона. Някои от нашите съседи, усещайки, че ние успяхме да засилим излъчването в FM диапазона, например, предприеха стъпки и в близост до границата покриха някои от честотите на нашите програми със свои честоти, тъй като FM излъчванията, аз разбирам, че темата е малко скучна, но си представете, че сега ние изключим някои от предавателите на средни вълни и населението в тези райони реагира и с основание, тъй като ние сме длъжни като обществен оператор да гарантиране приемане на сигнала с всички възможни средства, на всички възможни платформи. Това е изискване и на европейските практики.
Ще с върна пак към този въпрос, но преди това искам остро да поставя един друг въпрос. Ние въпреки липсата на законодателство в страната, за да докажем необходимостта от внедряване на нови технологии, да докажем, че те могат да бъдат и по-евтини и по-ефективни през май 2008 г. внедрихме технологията DRM. Това е технология върху късите вълни. По-ефективна за тази технология са средните вълни, тъй като средните вълни позволяват повече варианти. От страна на СЕМ ние получихме разрешение за постоянно излъчване. От страна на КРС получихме разрешение за временно излъчване. Колегите имаха съображения, които аз уважавам. Но ние получихме уверение, че ще получим разрешение за постоянно излъчване. Как ние да търсим решение, как да експериментираме по-нататък, още повече че извън нас никой не полага това усилие, след като ние не получихме постоянно разрешение.
До този момент Националното радио беше координатор на късите вълни. Късите вълни се съгласуват на международни форуми, тъй като сигналът преминава през различни участъци, а не винаги той може да пробие. Договаря се друг диапазон. Да не влизам в детайли. По този начин страните си разменят част от ресурса, за да могат да осъществят проходимост на сигнала.
Технологията DRM ние насочихме към излъчванията си за чужбина, тъй като естествено в страната няма приемници и този проблем тепърва трябва да се решава. Огромният проблем, който трябва да се реши, е кой и как ще инвестира първо в приемници преди да се пристъпи към принципно важния въпрос по какъв начин и кой ще изгражда мултиплексите. Защото ако няма приемници, какво правим.
По същия начин стои въпроса със средните вълни. Преди три години БТК ни предложиха да изключим средните вълни, да направим проучване колко от населението в страната слуша на средни вълни, и да се закупят съответния брой приемници в FM диапазона и да се предоставят на това население. Като се има предвид, че тези приемници са все по-евтини, това би могло да стане.
Разсъждавайки над възможностите за оптимизация на ресурсите, ние също сме мислили по отношение на средните вълни на тази тема. За сметка на свиване на част от излъчванията, ние бихме могли да търсим една такава компенсация за населението в тези райони, още повече, че ние чувствително разширихме сферата на УКВ вълните.
Въпросът е да се запазят честотите, за да се запази този ресурс, тъй като той ще трябва за цифровизацията, особено за развитието на цифровите излъчвания на националното радио. При нас когато се разсъждава за цифровизацията много често се смесва цифровизацията на радиото и цифровизацията на телевизията. Ще го кажа пак: DVD форматът не е подходящ за цифровизация на радиото, тъй като там има сложен начин на приемане и той все едно няма да успее да преодолее бариерата дори сред по-грамотното технически и технологично население. Там няма свободен избор на станции. За това смятам за изключително важно и този въпрос трябва да се обсъди, тъй като след като имаме и законодателното регламентиране на цифровизацията, да се избере форматът, в който ще се работи. Едва след този избор ние ще можем да направим също своя избор по отношение на мениджърската си програма по какъв начин ние да търсим решение за този огромен дефицит от средства, който възниква. Това подчертавам е дълг към БТК.
Следващият проблем. Кой в държавата трябва да накара най-сетне БТК да преустрои част от съоръженията си, тъй като в момента и на късите и на средните вълни се работи с големи мощности, защото съоръженията са остарели, защото антените са стари и в тежко състояние, а на много от обектите вече е съкратен персоналът. Едно време, когато 15 секунди нямаше сигнал в ефира, се смяташе, че е обявена война. Сега ние имаме с часове изключени предаватели в някои райони, без да има възможност да се реагира нито от наша страна, нито от страна на БТК. Това са обекти на БТК. Ние нямаме достъп на всичкото отгоре предвид условията на труд, рискове и т.н., ние нямаме право на намеса. Това са парадокси, с които се сблъскваме ежедневно. Да не говорим, че има случаи, в които по няколко дни някои от предавателите не излъчват и ако това се случи петък, събота и неделя, няма кой да включи този предавател. Т.е. в цели райони се изключват наши предаватели. Част от колегите, които работят в частния сектор, те преминаха към частни обекти, които бяха изградени. Но вие разбирате, че имаме огромна мрежа – ние работим с около 120 FM предаватели. Не е възможно малка фирма да реши този проблем. Тук е необходима по-активна роля и воля на държавата да се разреши този въпрос.
Ако се търси решение, то може да бъде в две посоки: едната е да бъде принудена БТК да ускори процеса на преоборудване на съоръженията си и втората е на базата на базата на средните или на късите вълни ние да пристъпим към цифровизация с идеята да търсим и решение за приемниците. Но отчитайки сегашните обстоятелства, тъй като част от мерките трябва да предприемем сега, защото в края на годината няма как да реализираме икономии.
Аз бих искал да уведомя, да се консултирам и ще направим допълнителни консултации с колегите от КРС, от Министерството на транспорта и съобщенията и с всички други експерти, кои предаватели на средни вълни, в какъв вид поетапно и в кои райони да бъдат изключени. В зависимост от реакцията съответно и от нашите проучвания да знаем как да реагираме, ако възникнат проблеми. Това е въпрос, който стои пред нас. Аз искам да го поставя публично, за да не излезе, че ние предприемаме сами решения, още повече, че всички ние носим една обща отговорност за гарантиране на открит, пряк свободен достъп и то в пълен обем с всички възможности на българските граждани.
Това беше въпросът, който исках да поставя. Аз бях направил и един мултимедиен вариант, но смятам, че от него няма нужда, още повече, че част от ресурсите не се налага да се разгласяват с прекалена публичност.
Ние имаме за сведение на колегите излъчване на къси вълни. Там излъчваме на 11 езика – също много тежък ресурс и кат техника и като технология, като поддържане и като финанси. Но тъй като този въпрос е свързан с имиджа на страната, смятам, че този въпрос трябва да бъде отлаган максимално и там също трябва да се търсят нови технически и технологични решения. Ние сме предложили един вариант. Излъчваме цифрово в райони, в които се приемат тези формати. Разговаряхме на тази тема с БТК. Може би могат да помогнат колегите за някои от излъчванията в чужбина да наемаме мощности на територията на страната. Например, проучихме, че в Съединените щати там излъчванията на средни вълни с минимална мощност е 1 мегават. Примерно, от нашата територия ние излъчваме с 500 киловата. Ако примерно има съвместяване на ресурс, ако националното законодателство позволява, бихме могли да търсим и там едно такова поевтиняване на решенията. Всичко това изисква време, изисква едно по-широко обсъждане.
За това държах да запозная парламентарната комисия с тези проблеми, които се натрупват и очевидно върху развитието на медийната среда. След като законодателно бяха решени главните въпроси, сега трябва да се премине към следващия технологичен етап.
Готов съм да отговарям на въпроси. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви за изчерпателната презентация. Давам думата на колегите за въпроси. Заповядайте, г-жо Караминева.
Гинче Караминова:
Вие казахте че сте водили разговори. Предварителни разговори с регулаторите водихте ли и мен ме интересува по-скоро тяхното мнение.
Какви икономии предвиждате все пак да бъдат реализирани?
Валерий Тодоров:
Разговорите, които сме водили не са с регулаторите. За това аз поставям въпроса първо тук, за да дадем воля и на следващи разговори с регулаторите и да мотивират и те свои виждания и решения.
Тази икономия, която би могла да бъде постигната, няма да покрие изцяло недофинансирането. Защото, подчертавам, ние имаме и недофинансиране и по отношение на програмите. Но там се надявам с антикризисните мерки, които сме взели, да се справим. По-скоро огромната сума, дефицитът е по отношение на основния ни партньор БТК. Там е основният проблем. Аз за това не акцентирам върху останалите проблеми. Смятам, че както и досега успяхме да се справим, ще се справим и в бъдеще. Но тук аз виждам един проблем, който ще се изостря.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други въпроси? Заповядайте.
Любомила Станиславова:
Аз имам два въпроса. Първият е свързан с пограничните райони. Вие споменахте един пример, който е по южната граница. Аз ще ви питам за северната ни граница, област Видин, пограничните области Ново село, Брегово много хора са ми казвали, че абсолютно е заглушен сигналът в дадени селища и са много разочаровани. Просто въобще не се хваща, въпреки че там е най-новата станция на БНР – на 1 март чества една година. В този смисъл там има ли предавател и може ли да се помисли да се реши проблемът за в бъдеще.
Вторият ми въпрос е свързан с казаното от вас, че е увеличен рейтингът на програма „Христо Ботев” и програма „Хоризонт”. Нищо не казахте за рейтинга на програма „България”, където се излъчва информация на 11 езика и да ни кажете малко повече какво включва това излъчване на тези 11 езика. Каква е слушаемостта на тази програма. Понеже говорихте, че това също оскъпява финансовата картина на радиото, не може ли оттам да се помисли за някакво спестяване от тази програма на радиото. Благодаря.
Валерий Тодоров:
Най-напред за района на Видин. Знаете, че там беше пълна тишина и по отношение на националните и по отношение на регионалните програми. Слава Богу сигналите и на националните и на регионалните програми се получават добре. Ако говорите за недостига на мощност в някои райони, има една зона със слабо покритие с регионалната програма. Предстои да вкараме в действие още един предавател, така че този въпрос ще бъде решен. Въпрос на процедура е, т.е. срокове за решаване на въпроса – има честота, има предавател и въпросът ще се реши скоро. Искам да подчертая, че в района на Видин ние наистина направихме много, тъй като там не се приемаха и националните програми „Христо Ботев” и „Хоризонт”, но вече този въпрос е решен.
Също така сигналите на нашите програми проникват доста активно и на сръбска и на румънска територия. Например, в Букурещ спокойно можете да приемате и „Христо Ботев” и „Хоризонт”, даже някъде и с по-добро качество.
По отношение на излъчванията за чужбина. Разбирате, че това е държавна политика. Това е поръчка на държавата, изключително важно стратегическо направление за нас, тъй като това са излъчвания и на български език и на чужди езици. Слушат ни много, ако се следи по писмата, които получаваме. Онези от колегите, които са пътували с наши делегации или са пътували по други поводи в чужбина, знаят, забелязали са, че има в много отдалечени райони на света, където има фен клубове на Радио „България”- в страни, като Мексико, Латинска Америка и т.н. Слуша се. Тази ефективност ще се променя в зависимост от въвеждането на нови технологии. За това, когато започнахме цифровите излъчвания, например, ако излъчвате с 250-300 или 500 киловата на къси вълни, същата задача може да бъде решена с добро антенно насочване и с добро изграждане на технологията с 50 киловата, както ние в момента правим по отношение на излъчването в Костинброд с 50 киловата по технологията DRM.
Начинът да поевтиняват тези излъчвания са два: единият да се извърши преоборудване на съоръженията от страна на БТК и вторият момент е ние да преминем към цифрови технологии, разбира се в тези райони, в които има приемници. Но засега ние, според мен, ще допуснем стратегическа грешка, т.е. ще се лишим от аудитория в чужбина, ако спрем излъчванията на чужди езици. Още повече, че в момента колегите от езиковите редакции са двойно натоварени. Те захранват и интернет страницата на Националното радио. Ние включихме и тази допълнителна платформа, тъй като програмите ни могат да слушат и онлайн, също така и новите. Ако имате достатъчно време и желание можете да отворите на отделните страници и да видите с каква практичност се вкарват по-важните новини, дори в някои случаи по-оперативно, отколкото в другите програми, защото разбираемо за страната ефирът е водещ и той изпреварва.
Смятам, че въпросът с използването на късите вълни в момента не е актуален, но стои въпроса със средните вълни. Те са едно наистина национално богатство, както се изрази един от колегите експерти, които присъстват тук. Националното богатство като го притежаваме, трябва да го използваме, но въпросът е как го използваме – това е главният въпрос, който е поводът и за срещата ни днес. Благодаря ви.
Величка Шопова:
Каква е практиката в другите страни и дали има подобна практика?
Валерий Тодоров:
Навсякъде средните вълни се използват по начина, по който ние ги използваме. Разбирате, че практиката у нас е заимствана, т.е. това са технологиите, които са трансгранични. В тях няма особено откритие. Страните с по-голяма територия изключително използват тези вълни. Дадох пример със Съединените щати. По същия начин страните с голяма територия като Русия, Австралия, Съединените щати по отношение на цифрови технологии са се ориентирали и към DRM технологията. Разликата между двете технологии, ако съвсем грубо го обясня, при DRM технологията имате една програма, един канал, но за това пък той може да покрие основната част от страната. Докато при другите технологии като например технологията която се използва върху FM вълните, тя се изгражда на островен принцип, така както сега ще се изгради цифровото радиоразпръскване за телевизията – изгражда се мрежа от предаватели, но значително по-малко на брой със значително по-висока ефективност сравнено с аналоговото покритие. Така че средните вълни ще се използват активно. Особеното на средните вълни е, че при изграждането на цифровите надстройки дълго време те могат да се използват и в аналогов и в цифров режим, удобни са за разлика от другите предаватели, където трябва да се изключи аналоговия предавател, за да се включи съответно цифровата надстройка.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Божков.
Веселин Божков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Заместник-председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, позволявам си да взема думата, тъй като смятам, че целта на днешното събиране и за това и ние дойдохме тук, от една страна да изслушаме презентацията на г-н Тодоров, но от друга страна поне това, което е належащо към днешна дата е именно има ли някакви проблеми Българско национално радио по отношение на осъществяване на своята дейност и ако има тези проблеми, те как да намерят своето отражение, ако не са отразени в сегашните изменения на Закона за радио и телевизия и Закона за електронните съобщения. За мен това е проблемът. Аз се извинявам, че се опитвам да го формулирам. От тази гледна точка, тъй като възникна и въпрос защо примерно СЕМ е дала едно разрешение, защо Комисията е дала временно разрешение и т.н. Ето защо ние смятаме две неща:
Първо, Комисията за регулиране на съобщенията не може да даде постоянно разрешение, тъй като законово това не е регламентирано. За това ние сме решили проблема с временно разрешение за излъчване по технологията DRM. Правилно г-н Тодоров каза, че това е цифрова технология, но тя е специфична цифрова технология, която касае късовълновия обхват и за задгранични предавания и излъчвания. Обикновено на територията на България в инфраструктурата, ако не греша, но мисля, че не греша, имаме две – в Костинброд и в Пловдив. (Само в Костинброд.) В Пловдив има също една такава възможност.
Проблемът е, че действително техниката е остаряла, изисква много мощност и се поддържа засега от БТК. Това е единият проблем.
Проблемът за цифровизацията на Българското национално радио, както и въобще за радиоцифровизацията той дори и в Европейския съюз не е толкова належащ. Нека да си го кажем и вие да го знаете като народни представители. Това е разделно и отделно от цифровизацията на телевизията, където 2012 г. ние сме поели ангажимент за switch over. За този проблем радиоцифровизация в пълен размер говорим за след 2020 г., но е хубаво, че Българското национално радио поставя този въпрос. Хубаво е, че нашите съграждани зад граница действително ние трябва да им осигуряваме един добър и качествен и разнообразен набор от информация и т.н., за да се чувстват те пълноценни граждани, макар и далече от България.
Аз отивам към законопроектите и сега действащия и приет от вас закон. Ние смятаме – Комисията за регулиране на съобщенията, че някои неща не са изчистени законово и е хубаво още сега, когато така и така се гледа Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и Закона за радио и телевизия тези неща да намерят своето адекватно отражение. Защото вие знаете, че има две изисквания, едното от които е, че операторът, било то радио или телевизионен оператор по съдържание няма право да бъде оператор на мултиплекс, та било то радио или телевизионен. От тази гледна точка, ако видите § 35, ал. 1 от сега приетия Закон за радио и телевизия, то задължението на Българско национално радио и Българска национална телевизия е именно те да излъчват към тази дата. Това е един от проблемите, който смятам, че вие трябва да го решите законово след като влизаме в противоречие с другото изискване. Да допуснем сега, че съдържателят на инфраструктурата, в случая БТК или така нареченото предприятие НУРТС е различно от предприятията мултиплекс. Това е единият проблем, поне според нас.
Вторият проблем, на който е хубаво да се обърне внимание при вас е по отношение на публичния, обществения мултиплекс. Там вие сте записали задължително се разпространяват четири програми на Българска национална телевизия и четири програми на Българско национално радио. Само че обръщаме внимание. Изключително луксозно се отнасяме ние по отношение на използване на ресурса, тъй като един мултиплекс нормално и теоретично има възможност да разпространява до десет програми. Ние казваме четири телевизионни програми и четири задължително на Българско национално радио, които искат съвсем малък ресурс. Представете си издръжката, тъй като госпожата постави вече така въпроса, колко скъпо ще ни струва и ще задължим тези телевизионни и радио оператори да плащат на мултиплекс оператор, когато ако това струва 10 млн. и го разделиш на десет е едно и когато два милиона разделиш на четири. Т.е. и това трябва да се реши.
Третият момент, това е изключителен лукс, защото ние казваме: Качваме програмите на Българско национално радио на публичния мултиплекс. Но нали разбирате, че тази програма може да бъде приемана само чрез телевизионен приемник, което е пълно безсмислие и не е целта на закона.
Така че аз и предния път, ако си спомняте, когато изслушвахме по друг повод една дама, поставих въпроса на Медийната комисия. Хубаво е да се създаде една работна група, в която уважаемите господа от парламентарната комисия и специалисти просто да се помисли за по-ефективно разрешаване на тези проблеми.
И пак казвам. Ние само ще изпълняваме закона. Ние не коментираме закона. Но нашият съвет чисто прагматичен и експертен е да се насочи вниманието и дискусията в тази насока. Защото пак ще го говорим и нещата пак така седят и след три месеца и вече сме обявили намерение за публичния мултиплекс или както го наричаме обществения мултиплекс, а проблемите стоят. Крайният срок чука на вратата и де факто нищо не става.
Другият момент, който Валерий Тодоров го премълчава. Проблемът е, че се говори за трансгранично замърсяване. Нашето радио го слушали в Букурещ, слушат го в Скопие, слушат го и в Истанбул. Както знаете замърсяването е и тук. Като отидете във Враца, тъй като всички вие пътувате, чувате и тяхното радио. Проблемът е, че Българското национално радио – програма „Хоризонт” и „Христо Ботев” и т.н., за съжаление, на територията на България не винаги се чува добре. И тук възниква другия проблем, че има необходимост от допълнителни инвестиции, защото въпросът е в плътността на излъчването – това, което г-н Тодоров го забрави или го премълчава. Не е въпрос само на мощността, но и на плътността, т.е. да има повече станции, от които да се излъчва. Тук става дума за повече финансов ресурс. Благодаря ви за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Ако имате някакви конкретни предложения по отношение на законодателни инициативи ще ви моля да ни ги представите.
Други въпроси? Заповядайте.
Валерий Тодоров:
Не съм съгласен с оценката, че премълчавам. По никакъв начин не премълчавам Аз подчертах, отчитайки всички обстоятелства ние още преди 2.5 години пристъпихме към развитие на FM мрежата. Правейки анализ на ситуацията и консултирайки се с повече експерти, стана ясно че FM разпръскването ще се запази за по-дълъг период от време. Същевременно отчитайки факта, че другите излъчвания са по-скъпи ние за това развиваме, продължаваме и в сегашната ни програма е предвидено да увеличим мрежата от FM излъчвания и да пуснем нови честоти. Така че ние по никакъв начин не сме ограничили намеренията си, колкото и да е трудна ситуацията. Във FM режима ние ще продължаваме да развиваме усилията си.
Пак се връщам към проблема, който поставихме ние. Средните вълни – изключително важен ценен ресурс, но същевременно изключително скъп. Там ще пристъпим към оптимизация, която разбирате може да има и социален ефект. За това става дума.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте.
Величка Шопова:
Аз искам да попитам дали новият закон, който се предлага, е консултиран с Вас.
Веселин Божков:
По време на изработването на закона поискаха нашето експертно мнение. Ние нашето становище сме го дали. Но тук има представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Мисля, че всички текстове, които сме дали, са защитени. Как са приети, не коментирам. Казвам, че в този си вид проблемите, които поставя в момента г-н Тодоров, не са решими.
Обръщам внимание, като не искам да влизаме в детайли, но примерно, предприятието, получило разрешение – г-н Тодоров смята, че ние сме задължени да му дадем разрешението на него. Законодателят и нашите юристи казват друго. Ние трябва да проведем конкурс за предприятие, което да осъществява тази услуга по простата причина, че Българското национално радио по закон не може да го направи това. Това е проблемът. За това както го приемете и както го тълкувате ние така ще го изпълним. Ние нямаме случай по закон да сме забавили с един ден стартирането на каквато и да е процедура. И за първа фаза за мултиплекс, и за втора фаза и преди десет дена публикувахме намеренията за публичния мултиплекс. Въпросът е вие как ще го направите ,защото се получава този конфликт, този проблем. Дори той да вземе да го осъществява това нещо, ако аз съм частен оператор, който е конкурент на този пазар, веднага ще съсипя и държавата, и регулаторите и него, защото това са антиконкурентни практики. Защото и средните вълни ги манипулира само г-н Валерий Тодоров . Това е истината към днешна дата. Друг е въпросът, че в късовълновия обхват ние имаме възможност, имаме и ресурс и за други участници. И когато се обяви конкурс и вие ни кажете, че го тълкувате по този начин и ние обявяваме конкурса, тогава ще можем да качим и програмите на Българско национално радио и които имат желание да го излъчват. В същия момент можем да дадем и на други оператори, защото по същата логика и друг оператор може да поиска. Да има равнопоставеност на икономическите субекти. Вие знаете, че това е основен принцип на европейското законодателство и европейското конкурентно право.
Така че аз пак казвам, и бия тревога, и дай Боже да се води тук протокол, има проблеми и се надявам, че г-н Русинов също ще го постави като представител на изпълнителната власт, който беше вносител на този закон.
Даниела Петрова:
Води се протокол и има стенограма. Други въпроси. Заповядайте.
Валерий Тодоров.
Всъщност правя следното уточнение, за да разберете по какъв начин се променя технологията на работа. Досега ние бяхме упълномощени от КРС и бяхме координатор на късите вълни. Нашият координатор на късите вълни в рамките на двете международни организации, които съществуват, координира схемата на излъчванията, съответните честоти на международно ниво. И тъй като ние формално погледнато притежаваме този ресурс, който е държавен, ние сме заявили желанието да експериментираме в областта на технологията DRM. Поискали сме, получили сме разрешение и сега въпросът е, ако ние искаме да продължим това излъчване, за да не се окажем пирати, въпросът е кой трябва да го заяви и как трябва да се реши. Този въпрос две години се провлича и аз го поставям нееднократно, изтече едното разрешение и ние сме в пиратски режим. Забави се следващото и ние продължихме така доста време да излъчваме. На всичкото отгоре, ако някой поеме, например фирма, която държи тази технология, тя би искала да има един партньор, в който е сигурен и да знае в какъв период от време може да работи с този партньор, за да си изгради бизнес-план. За това сега по отношение на DRM излъчвания, които са изключително важни от експериментално техническа и от практическа гледна точка, просто бързо трябва да се намери решение. Т.е. трябва да се намери техният поръчител, защото в момента ние не можем да бъдем този поръчител.
Даниела Петрова:
Други въпроси. Има ли други въпроси от колегите. Г-н Велчев, заповядайте.
Красимир Велчев:
Аз имам въпрос, на който отговорът би трябвало да е съвсем кратък.
Вие имате време за реклама, както телевизията – определено време в денонощието. Моят въпрос е колко е приходът от реклама за миналата година. И колко е процентно времето, което ви е дадено по закон. Защото за Националната телевизия беше 25%.
Валерий Тодоров:
Процентно не се наемам да ви кажа колко е, но мога да ви кажа, че почти изцяло нашият рекламен ресурс се използва.
Стефан Данаилов:
Понеже темата, която г-н Тодоров поставя, е много сложна. Заби ни в едни технологически мотиви, които колкото и да сме наблюдавали и да сме се интересували, са малко сложни.
Колеги, мисля че писмено ни е предоставено от Ръководството на радиото освен основните функции, които ние всички знаем, какво още извършва националното ни радио в годините. Искам да кажа, че освен всичко поне за тази част, която е творческата, а именно съставите, които години наред са имали проблеми дали да ги има, дали да ги няма, които са под командата на радиото и са в радиото, са едни от най-добрите в България. Имам предвид радиооркестъра, съставите, и детския хор – едни структури, които оцеляха и дават лицето на България.
При нас скоро се обсъждаха поправки в Закона за радиото и телевизията и за един такъв проблем, който сега възниква и който е пропуснат, трябва да се търси някакъв изход. Нямам представа дали в момента някаква група работи новия Закон за радио и телевизия то би могло да бъде оправено, защото там са проблемите, добре би било, защото всичко са в очакване на този нов законопроект за радио и телевизия.
Понеже се постави въпросът за средните вълни. Сигурно в голяма част в страната средните вълни вършат все още работа. Но ако си направим сметка колко коли се движат в България и кой слуша средни вълни. Едно време ВЕФ струваше 100 лв. и на един мой приятел от Гърция, известен художник, съм му подарил ВЕФ, който редовно ми звъни от Солун, за да ми каже да не минавам през Орлов мост, защото има локви вода, слушайки Хоризонт в Солун. Не би ли могло да се направи една по-обстойна справка за даден регион, за да се направи една проба къде спирането на средни вълни ще засегне част от обществеността. Защото ако излезете на пазара можете да намерите радио, което приема УКВ за много малко пари. Ако това е най-основното. Тук не става въпрос за телевизорите, защото едно време и тази тема се обсъждаше, че социалното министерство трябва да обезпечи приемници на хора, които нямат и дали по-евтино е да се слага приставка или не. Да се види какъв ресурс е необходим. Дали една област, която е наситена общо взето, по-печеливша област, ако трябва на области да ги делим, където може да се очаква, че повечето слушат УКВ и тогава да се тръгне. Много лаишки говоря, но пътят е натам. Защото едно време слушахме дълги и къси вълни, за да чуем нещо какво става по света. Сигурно те имат своята необходимост. Тук експертите ще кажат най-добре, но на мен ми се струва, че трябва да се върви в тази посока. Защото определено знаете, че и бюджетът беше намален на радиото.
Доколкото разбирам сега не се поставя въпросът за финансова необходимост, освен проблемите с БТК и там е някъде резервът, който трябва да се търси. В този смисъл държавните структури и други организации, които разбират от тази работа трябва да седнат и да премислят кое е най-подходящо. Защото ние сме готови да подкрепим нещо, което има и някакви цифрови показатели – да знаем за какво става въпрос по-точно.
Сега чухме ясно, че проблемът е налице, но нито можем да вземем някакво решение, освен тази два члена, които са в Закона за радио и телевизия за пирата Национално радио да работи на тази вълна. Защото това е много нелепо.
Но все пак е Националното радио, а днес прочетох във вестника, че и него ще приватизираме, което беше вече върха на сладоледа, както и националната телевизия. Това е случка непозната поне в Европа.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси. Заповядайте, г-жо Вапцарова.
ВМая Вапцарова:
Действително проблемът както и г-н Данаилов казва, е голям социален проблем, тъй като по паланки, по села това е най-слушаното радио. Но аз бих искала да попитам г-н Тодоров дали евентуалното прегрупиране или окрупняване на честотите не би могло да помогне в разрешаването на този проблем.
Валерий Тодоров:
Първо аз поставям този въпрос, тъй като ние ще предприемем консултации с регулаторите, за да търсим решение и да изслушаме повече мнения. Но без да уведомим парламентарната комисия, тъй като са възможни всякакви спекулации, вие разбирате, че въпросът е деликатен, още повече, че ние сме обществен оператор с поети вече задължения и функции. Ние по закон сме длъжни да изпълняваме тези функции. Ние сме длъжни също така да усвояваме този ресурс, който ни е предоставен.
Основният въпрос, който възниква е по какъв начин ние ще продължим да използваме тези мощности. Ако ние не можем да заставим БТК да преоборудва съоръженията за да работим с по-малки мощности с по-висока ефективност, тогава трябва да пристъпим към друг вариант – да консервираме част от тези мощности. Но подчертавам, ние използваме думата консервиране, тъй като тези честоти и тези съоръжения могат да бъдат използвани на следващ етап за цифровизация. Ние ако сега се откажем от тях, след това вече изпадаме в друг режим, в който е неясно кой по какъв начин ще ги използва и разрешава. При нас нещо когато се губи, то обикновено се губи безвъзвратно и мен този въпрос много ме тревожи.
За това поставям въпроса в този по-мек вариант – необходимостта от използване на този ресурс за покритие. Например, ние категорично няма да се откажем в районите на Благоевград. Същото така няма да се откажем от излъчванията на средни вълни на турски език, тъй като огромна част от населението ползва средни вълни. Но примерно в районите около Стара Загора – равнинна местност, там има достатъчно добро проникване на FM сигнала и там няма проблем с населението, тъй като стандарта е по-висок. Ние сме съпоставили всички възможни варианти. Но както се казва, покрай сухото може да гори и суровото. За това е възможно при поетапното изключване на някои от предавателите да възникне обществена реакция защо и как се приема. Спомням си, че преди време един от депутатите постави въпроса в парламента как в далечни села в планински район не се приемало вече радиото. Оказа се, че местят приемното устройство от една стая в друга и съответно се внушава качеството на сигнал и казаха, че изчезнало радиото. Оказа се, че покритието с FM сигнала е превъзходно, но хората не разполагат с FM приемници. Оказа се при проверката, че в едното село имало два души в другото село трима и те са на такава възраст, че едва ли чуват и радиото, но това е друга тема.
Въпросът е деликатен. Поставям го. Ще го обсъдим с колегите. Но искам в парламентарната комисия да има яснота. От една страна, това е част от антикризисните мерки, от друга страна, това е опит да се оптимизират всички ресурси, с които разполагаме. Това ще доведе и до промяна в начина на лицензиране на някои от ресурсите, вървейки към чисто юридическата страна на въпроса. Благодаря.
Даниела Петрова:
Аз ви предлагам да се ориентираме към приключване. За това ако имате още въпроси, кажете ги. Заповядайте.
Стефан Данаилов:
Валерий, аз поначало съм привърженик преди да обсъждаме нещо, да имаме някакъв писмен документ. Обръщам се към Председателя, защото в последно време все изслушваме и в последния момент ни се дават някакви материали, в които все пак човек трябва да вникне, особено в такава материя. Това, което получихме, аз го знам и мога да говоря навсякъде колко работа сте свършили. Но ако днес имаше един документ с първо, второ, трето и варианти за решаване може би щяхме да потърсим и други експертни помощи, за да бъдем по-актуални и ние самите.
Много моля г-жа Петрова, когато има такова желание за изслушване, нека да има нещо което предварително да е при нас, да го огледаме, да се посъветваме, за да бъдем по-полезни. Това, което се отнася до законодателните промени е следващото, но темата е много сериозна. Ние се плашим от общественото мнение по всички въпроси, но има и важни моменти, по които има все пак някакво развитие напред.
Валерий Тодоров:
Съгласен съм тази забележка. На мултимедия всичко това го има, но не исках да навлизам в такива детайли. Но ако е интересно, веднага мога да ви демонстрирам. Направили сме го.
Даниела Петрова:
Други въпроси. Заповядайте.
Емил Влахов: независим експерт DRM
Ние сме говорили с уважаемия генерален директор Валерий Тодоров и когато сме се срещали сме си казали, че няма стратегия по този въпрос. Тук се говори за закона, който трябва да включва и преобразуванието на предавателите от средни и къси вълни, но това може да става само, ако има някаква стабилна стратегия по този въпрос. Стабилна не може да се каже, защото поначало технологията много бързо се развива, но за дадения момент трябва да има стратегия.
За цифровата телевизия има стратегия, въпреки че и там тази стратегия вече е остаряла при наличието на нови стандарти.
Става дума за много важен въпрос. Дали да се спрат предавателите, дали да се преобразуват, кога и как горе-долу и това според мен изисква създаване на една много бърза временна комисия, но не знам към кое ведомство. Защото г-н Генералният директор има стратегия, аз съм сигурен в тази работа, но тя трябва да се узакони и да влезе в рамките на закона, в новия закон. Иначе другото ще бъде пак някакво кърпене на закона.
Второ, използването на T-DAB е вярно заключението, че не бива сега да се работи по този въпрос. Има само две страни, които използват T-DAB – това е в Англия, част от населението и държавно в Дания с три канала. В Германия беше стопиран въпроса с T-DAB. Европейската комисия казва да се предпазваме от вземане на решение по тези въпроси.
Има въпрос за мултиплексите, за които говори уважаемият член на КРС. Наистина цифровият мултиплекс на телевизията може да носи радиопрограми и това го прави. Обаче струва ми се, че не е вярно положението, че не могат да се слушат програмите без телевизионен приемник. Всеки Syntel box има изход audio и аз лично слушам от моя Syntel box от много места сателитно радиостанциите. Така че и тук въпросът е за Syntel box, с който може да се слуша радиото сателитния мултиплекс. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Никола Манчев:
Само две-три думи за информация на уважаемите господа депутати.
От името на г-н Първан Русинов, който няма да се върне, както очакваше г-н Божков, но да кажа, че във връзка с предложенията, които трябва да влязат за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, отнасящи се до въпросите за радио и телевизионното разпръскване - аналогово и цифрово, е създадена работна група към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която ще се привличат и са привлечени редица експерти от различни ведомства, както и от Българското национално радио и от Българската национална телевизия, а също и от Комисията за регулиране на съобщенията. Това е една традиция в министерството, когато се изготвя такъв проект, да се искат становища и мнения от всички заинтересовани ведомства и изготвеният проект тогава се внася за обществено обсъждане и след това върви по реда си в Министерския съвет. Благодаря ви.


Даниела Петрова:
Други въпроси? Няма. Да благодарим на всички за търпението.
Да благодарим на радиото, че ни открехна завесата за техните бъдещи намерения и проблемите, които стоят пред тях. На тази среща се чуха различни становища и мнения и се надявам, че ако се породят законодателни инициативи и предложения, които съответно народните представители да обсъдят и да предоставят на работната група, би била полезна тази среща в пълен обем.
Благодаря ви. Закривам заседанието.
Пожелавам приятна вечер.



Председател:
Даниела Петрова