1. Обсъждане на отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., № 030-00-12, внесен от СЕМ на 06.04.2009 г.
2. Обсъждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г.

---

Днес, 21.04.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов, председател, Маргарита Пешева, Мария Стефанова, София Владимирова и Анна Хаджиева - членове на СЕМ; от Министерството на културата –Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Културна политика” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО) – Гриша Камбуров, изпълнителен директор и Ангелина Славова.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Обсъждане на отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., № 030-00-12, внесен от СЕМ на 06.04.2009 г.
2. Обсъждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г.
3. Разни.
Ако има предложения по така предложения ви дневен ред, моля да бъдат направени. Няма предложения. Моля да бъде гласуван така предложения ви дневен ред. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По първа точка - Обсъждане на отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., № 030-00-12, внесен от СЕМ на 06.04.2009 г.
Давам думата на г-н Лозанов да представи отчета на Съвета за електронни медии.
Георги Лозанов:
Отчетът ще представи г-жа Пешева. Преди това аз искам само да ви благодаря, че сме предмет на вашето внимание. Тя ще представи материала, тъй като за този отчетен период тя е била председател на Съвета за електронни медии. Аз съм отскоро председател.
Това е отчет според Закона за радио и телевизия. Независимо от това, че Съветът за електронни медии е независим регулаторен орган, той се отчита пред парламента. Това е наш дълг.
Тук сме само пет души от Съвета, които сме избрани от парламента. Някои от членовете на Съвета във връзка с обсъждане в друга комисия, свързано със защитата на децата, ще напуснат в определен момент. Но ние с г-жа Пешева ще сме тук, за да отговорим на всички въпроси, които отчетът евентуално би предизвикал.
Моля г-жа Пешева да представи накратко отчета.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имате думата, г-жо Пешева.
Маргарита Пешева:
Уважаеми народни представители,
В името на професионалната справедливост аз бях председател на СЕМ от 25 ноември 2008 г. до края на ноември 2009 г. През декември 2009 г. изпълняващ длъжността председател на СЕМ беше г-жа Мая Вапцарова.
Ще ви представя резюме на доклада, който Съветът за електронни медии е представил на вниманието на уважаемите народни представители.
През 2009 г. разнообразната дейност на Съвета за електронни медии беше съсредоточена в няколко основни направления.
Първото направление са измененията и допълненията в медийното законодателство. При подготовката на новата регулаторна рамка СЕМ спази изискването на медийния закон да дава становища по изменения в медийното законодателство. В посочения от законодателя срок той представи на вниманието на Министерството на културата свой законопроект за изменение и допълнение в ЗРТ, след което представи в Комисията по гражданско общество и медии в Народното събрание две становища по внесения Закон за изменение и допълнение на Закона радио и телевизия от 2009 г.
В края на 2009 г. СЕМ представи и две становища по измененията в ЗРТ при въвеждането в него на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, също и при цялостната ревизия и в последствие отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване. Съветът представи на вниманието на Министерството на културата и експертна позиция относно общата философия при въвеждането на Директивата в медийния закон.
Всички тези становища и експертни позиции на СЕМ бяха публично огласени на неговия сайт и бих искала да благодаря на Медийната комисия и да отбележа специално, че част от нашите предложения – една доста голяма част, бяха приети от Медийната комисия и залегнаха в измененията и допълненията.
Второто важно направление от дейността на Съвета е лицензирането и регистрацията. Изминалата 2009 г. беше особено интензивна за регулаторния орган в областта на лицензирането. Успешно бяха финализирани конкурси за нови радиопрограми в градовете Разград, Търговище, Перник, Пазарджик, Гоце Делчев и Девин. СЕМ даде 11 лицензии за радио дейност и служебно издаде две лицензии за телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение на националните телевизионни оператори „Болкан Нюз Корпорейшън” и Нова телевизия – Първи частен канал.
СЕМ лицензира и нова регионална програма на Българското национално радио с наименование Радио Видин, което отговаря на неговата обществена функция и отговорност.
Съгласно новите изисквания на ЗРТ от 2009 г. началото СЕМ заличи 158 радио и телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез кабел или сателит, които не подадоха своите документи в срок и извърши пререгистрация на останалите програми, като бяха издадени 120 удостоверения за радио и телевизионна дейност.
СЕМ изпълни изискванията на ЗРТ и успешно стартира новия публичен регистър на радио и телевизионните оператори, които разпространяват програми в Република България и който регистър през 2009 г. съдържаше три раздела, а след последните изменения и допълнения на закона през 2010 г. вече се съдържат пет раздела. Същевременно Съветът откри процедури за издаване на лицензи за програми с национален обхват, предназначени за цифрово радиоразпръскване.
В областта на лицензирането и регистрацията СЕМ прие Правилник за организиране и провеждане на процедура за издаване на цифрови лицензии, Правилник за условията и реда за регистриране на радио и телевизионни програми, Вътрешни правила за установяване на публични и държавни вземания от СЕМ. В този отчетен период СЕМ е издал 51 регистрации, от които 38 за телевизионна дейност и 13 регистрации за радио дейност.
Третото основно направление в дейността на регулаторния орган е националният и регионалният мониторинг. Изминалата година беше много важна за неговото развитие. Успешно бяха преодолени някои дефицити в неговата работа, установени от извършения одит на изпълнението от Сметната палата за периода 2007 -2008 г. В областта на националния мониторинг бяха наблюдавани 81 програми в областта на регионалния мониторинг бяха наблюдавани 139 програми.
От голямата и твърде разнообразна дейност на мониторинга бих откроила системните наблюдения в защита на потребителите и на рисковите групи. Като резултат СЕМ издаде задължителни указания на телевизионния оператор „Нова телевизия” за преместване на „Цената на истината” в по-късен час. Подготви експертно становище за потенциалното вредно въздействие на риалити формати от рода „Страх”. Осъществи непрекъснато наблюдение върху други телевизионни формати с потенциално вредно въздействие върху децата и непълнолетните, като Биг Брадър, като Мюзик Айдъл, като Бойна зона и други.
През годината СЕМ постави на качествено ново равнище специализирания мониторинг на рекламите на спиртни напитки и нарушенията на Закона за здравето, на заблуждаващите реклами, на рекламите на лекарствени средства и методи за не конвенционално лечение, които застрашават физическото и психическото здраве на децата и непълнолетните. Експертите от дирекцията са съставили за подобни нарушения 26 акта, като общият брой на съставените актове през 2009 г. е 123.
Дейността на мониторинга съществено се подобри и при работата със сигнали и жалби от граждани и институции и при актуализирането на нормативната база и по отношение на отчетността – шестмесечния и годишния доклад за дейността на дирекция „Мониторинг” са публикувани на сайта на Съвета след като са приети на заседание на СЕМ.
Четвъртото основно направление е надзорът над дейността на Българско национално радио и Българска национална телевизия.
Съгласно изискванията на медийния закон СЕМ упражнява специален надзор върху дейността на обществените оператори. На всеки 6 месеца Съветът разглежда и приема отчетите на ръководствата на БНР и БНТ за тяхната програмна финансова и технологична дейност. Регулаторният орган регулярно провежда работни срещи с БНР и БНТ по редица въпроси, които се отнасят до тяхната дейност. През отчетния период СЕМ проведе две работни срещи с ръководството на БНТ и с външните продуценти от фирма „Синемак” относно правилата за производство на български игрални филми и сериали от страна на обществения оператор. Беше проведена работна среща с генералните директори на БНР и БНТ с представители на БТК, министерства и държавни институции относно задължителното излъчване на програмите на обществените оператори при евентуална продажба на НУРТС.
Петото основно направление са правните и финансовите дейности. Годината наистина беше плодотворна за СЕМ в областта на процесуалното представителство. От общо 14 постановени решения – определения на Върховния административен съд, 13 от тях потвърждават решенията на СЕМ и само едно отменя негово решение. СЕМ е преизпълнил със 156% одобрените по бюджет приходи и е внесъл в държавния бюджет сумата от 1 745 733 лв. Това са приходи от такси, имуществени санкции, продажба на конкурсни документи и достъп до обществена информация.
Шестото направление за годината бяха препоръките на Сметната палата. През 2009 г. Сметната палата проведе два одита – за управлението на бюджета на СЕМ и одит на изпълнението в областта на мониторинга, които завършиха с редица препоръки, отнасящи се до подобряването на цялостната дейност на регулаторния орган, изработването и актуализацията на неговата вътрешна нормативна база. СЕМ изработи и прие две становища за извършените одити от Сметната палата, които предостави на нейното внимание и публикува на своя сайт.
Несвършената работа в областта на прилагането на СФУК в предишни години, наложи в много кратки срокове да се подготвят и приемат 29 правилници и през 2010 г. е необходимо да се финализира приемането на пакета от правилници, съгласно изискванията на Сметната палата. Всички тези правилници са публикувани на сайта на Съвета.
Превенцията и корегулацията.
Изминалата година беше особено успешна за СЕМ в областта на превенцията и корегулацията. По инициатива на Съвета бяха проведени 52 работни срещи с радио и телевизионни оператори, неправителствени медийни организации и държавни институции по някои важни въпроси за развитието на медийната среда, като враждебната реч и езикът на омразата, опазването на малолетните и непълнолетните от вредно медийно съдържание. Предстоящите радио конкурси и изборът на градове, които най-пълно отговарят на обществения интерес, служебните издаване на лицензи за цифрово разпространение на националните телевизионни програми – БТВ, Нова телевизия и ТV-2, в последствие ПРО-БГ, развитието на риалити форматите и необходимостта да се спазват основни изисквания на Медийния закон, необходимостта да се гарантира задължителното излъчване на програмите на БНТ и БНР при евентуална продажба на НУРТС, спазването на авторските и сродните права в програмите на радио и телевизионните оператори.
В началото на 2009 г. беше сформиран Експертен съвет към регулаторния орган, който постави на нова основа професионалния диалог между регулатора и неправителствения медиен сектор. Като консултативен орган Експертният съвет е провел 7 заседания по въпроси, които се отнасят до специалната защита на децата и непълнолетните от вредно медийно съдържание, недопускането на предавания, съдържащи жестокост и насилие, обсъждането на проект на становище за изработването от СЕМ на списък на събития с особено важно значение за националната аудитория, професионалните стандарти и международната дейност.
В началото на 2009 г. СЕМ съвместно с АБРО и Съюза на българските електронни медии проведе публична дискусия на тема „Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии”, която премина при висок интерес от страна на медии, обществени организации, държавни институции. Позицията на Съвета е, че преодоляването на враждебната реч и езика на омразата изискват колективните усилия на цялата медийна общност и на гражданското общество.
В отчетния период членове на СЕМ взеха участие в редица български и международни медийни форуми, между които ще спомена само активното участие на членове на СЕМ в 29-та и 30-та годишни срещи на ЕПРА, проведени в Естония и Германия, както и в работата на 44-то заседание на Постоянния комитет по трансгранична телевизия във Франция.
Проблемните области.
През отчетния период могат да се посочат следните проблемни области в дейността на Съвета.
Първо, забавяне на процеса, свързан с разработването на списъка на събития с особено важно значение за националната аудитория. През миналата година СЕМ направи решителна стъпка като утвърди такъв примерен списък и започна активен консултационен процес, а през 2010 г. премина през втора фаза на публичните консултации. Има известно изоставане в графика за подготовката и окончателното приемане на правилниците по СФУК, което ще приключи през 2010 г.
Кои са главните приоритети в дейността на Съвета през 2010 г.
В контекста на новата регулаторна рамка основните приоритети в дейността на СЕМ за новата година изглеждат така:
1. Лицензиране на радио и телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение;
2. Изработване на нова методика в дейността на мониторинга във връзка с предстоящото регулиране на нелинейните услуги;
3. Избор на генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
4. Приемане на списък на събития с важно обществено значение и обезпечаване на мерки за защита на достъпа на аудиторията до тяхното отразяване.
5. Активно участие на СЕМ в актуализирането от Министерството на културата на тарифа на таксите за радио и телевизионна дейност във връзка със старта на лицензирането на програми, предназначени за цифрово разпространение.
Ключовите думи на медийната регулация у нас и в Европейския съюз днес и в близко бъдеще са: цифровизация, независимост, аудиовизуални медийни услуги, интерактивност, деца, вредно медийно съдържание, жестокост и насилие, добри нрави, свобода на словото, авторски и сродни права, европейски произведения.
Благодаря ви за вниманието.
Това беше моето резюме на Отчета на СЕМ за 2009 г.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-жо Пешева.
Колеги, откривам дискусия по така представения отчет. Ако имате въпроси, заповядайте. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Разбира се, че отчетът е много подробен. Това, което отчитат колегите е добре. Повече искам да акцентирам върху предстоящите задачи. Прави ми впечатление, че задачите за 2010 г. повечето от тях не са с конкретен, а с пожелателен характер. Никъде няма срок. На последната страница, колеги, ще видите думата „трябва” е навсякъде и си мисля дали не трябва да има и някакъв по-регламентиран режим кога и в какво време това ще се извърши, след като трябва. Прекалено е пожелателно.
И още един въпрос. Новият Председател проф. Лозанов, запознавайки се предполагам с тези задачи, аз не искам да коментира дали той самият приема този отчет, дали е запознат с предстоящите задачи и седи ли зад тях.
И още нещо, ако може да добави нещо като своя гледна точка по повод на стила, на методите и за конкретната работа в новия си мандат в СЕМ и като председател.
За мен е най-важното всички тези добри неща, които се предлагат има ли някакъв по-конкретен срок, в който да бъдат реализирани. Защото думичката „трябва” е чудесна, но кога ще се случи това.
Маргарита Пешева:
Уважаеми проф. Данаилов, благодаря Ви за въпросите.
Обикновено в годишните отчети на Съвета за електронни медии (това е вече вторият отчет, който внасяме на вниманието на Медийната комисия, имахме отчети за 2008 г.) не поставяме конкретни срокове. Конкретните срокове се поставят в шестмесечните и годишните планове, които обикновено се публикуват на сайта на Съвета. Бих ви уверила, че голяма част от първите задачи са вече изпълнени. Ние стартирахме не една, а две процедури за издаване на лицензи за национални цифрови програми. Вече имаме за първата процедура 22 кандидата. Успешно подготвяме и вече стартираме и двата нови раздела на публичния регистър, съгласно последните изменения и допълнение на закона.
При обсъждането в Съвета, знаете, че Съветът е колегиален орган, не е имало предложение да се разпишат конкретни срокове. Разбира се, с доц. Лозанов и с останалите колеги от Съвета, членове на СЕМ, които са в залата ще уведомим целия съвет за тази ваша препоръка и вероятно ще имаме предвид това пир следващия годишен отчет на регулаторния орган.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Лозанов.


Георги Лозанов:
Да отговоря на въпросите на проф. Данаилов, които се отнасяха до мен.
Този документ няма за цел да е някакъв план за нашата бъдеща работа. По-скоро тези приоритети са изведени на базата на отчета и според това, което предстои оттук нататък в логиката на досегашното развитие на дейността на Съвета. Може би ние ще запознаем Комисията, ако това е предмет на интерес, с нашите планове, включително и във времето за работата на Съвета през новия мандат, тъй като аз имам едногодишен мандат като председател. Ако имате такъв интерес, специално ще се явя пред Комисията, за да представя нашите задачи, някои от които са свързани и с взаимодействие пряко с Комисията във връзка с промени в нормативната база.
Няма съмнение, че приоритетът избори на генерални директори не само го приемам, но трябва да стане и при това трябва да стане скоро във връзка с изтичането на мандатите на сега действащите директори. По закон конкурсът за директор на радиото вече е обявен. За телевизията предстои.
Ако трябва да кажа нещо във връзка със стила на работа, моето голямо желание и аз мисля, че съм го доказал и в периода, в който с проф. Данаилов сме работили заедно в регулатора, (една славна година в началото на тази дейност) е превръщането на всички основни теми в обект на публична обществена дискусия в работата на Съвета, за да може решенията да стъпват на базата на резултатите от тази дискусия или най-малкото да се предхождат от такава дискусия, включително и по отношение на избора на генерални директори. Заслужава си обществените медии за начина по който те ще се развиват, особено в ситуация на криза, да бъдат предмет професионален и на публичен дебат. И след това, защото изборът на директори не е просто персонално местене на фигури, а е свързано с разбирането за развитието на медиите. Така че това ми се струва важно като подход, който ще се опитам като председател да дам като тон в работата на Съвета. Мисля, че в някакъв план това вече има видимост и мисля, че Съветът и неговата тематика започва да влиза в дневния ред на обществото и тя да бъде обсъждана. Понеже Съветът е обществен орган, аз съм сигурен, че това е полезно за неговата дейност и че така трябва да се регулират медиите.
По отношение на цифровизацията да кажа нещо. Има толкова много доводи, толкова много дебати, толкова много „за и „против”, аз съм абсолютно сигурен, че Съветът, а и България в 2012 г., 1 януари трябва да се откаже от аналоговия телевизионен ефир. Ето още един срок, който не произтича от нас и ние трябва да направим всичко възможно това да се случи. Иначе отново ще бъдем оставачи, които сме проточили една работа, която може да се свърши. В момента аналогово се разпространяват 15 телевизии. Тези от тях, които по закон и имат ресурс да минат на цифрово разпространение, ще го направят, а другите, ако трябва да се превърнат в кабелни програми, да се превърнат, но да можем на 1 януари 2012 г. наистина, доколкото принадлежим към Европейския съюз, доколкото се съобразяваме с неговите норми и начини на действие и мислене в тази сфера, което е свързано не само с техника, а и с философия за развитие на медиите, да знаем, че преходът от аналогово към цифрово разпространение в телевизията в България е осъществено. Това значи поне 95% от цифровото разпространение да не е аналогово. Тук има разни претенции и тревоги, включително и тревогата, че това ще бъде много голям икономически удар върху кабелните оператори, аз съм убеден, че това е хипербола. Няма такава перспектива, тъй като цифровото разпространение въобще не изключва кабелното разпространение. Те не са в противоречие и в дълъг период ще се развиват успоредно в тази посока.
Това ми се струва второ много важно нещо в работата на СЕМ, доколкото може да се действа, включително и чрез публичния дебат на 1 януари 2012 г. да е осъществен преходът от аналогово към цифрово разпространение. В това отношение има много сложности, включително и това, че законодателят предвижда, от една страна, възможност по право на определени оператори да започне да се разпространява цифрово от новите мултиплекси, от друга страна, това минава през търговски проект и преговори между оператора на мултиплекса и телевизионните оператори. Тези търговски преговори трябва да доведат до резултат, за да може България да се цифровизира. В това отношение, както и другите регулатори по света и в Европа, СЕМ трябва да изиграе посредническа и комуникативна роля в хубавия смисъл на думата, за да може действително това да се случи. Иначе ще остане жертва на недоразумения между два типа интереси.
Струва ми се, че двата основни приоритета пред България, които впрочем не са мръднали в някакъв смисъл от много време, е създаването действително на модел на обществени медии и най-после преодоляването на този остатъчен модел на държавните медии, които в момента така или иначе функционират БНТ и БНР. Като казвам обществени медии имам предвид така както те в документите на Европейския съюз са съвсем ясно начертани и влизането в цифровата ера на България.
Да кажа нещо в персонален план. Лично аз с голямо удоволствие, макар че ситуацията е сложна, поех да бъда председател на СЕМ, защото ако в тази година или колкото време мога да бъда в регулатора председател, се случат тези неща или започват да се случват, това значи, че съм бил в този регулатор в много важен момент от историята на развитието на медиите на България, както впрочем бяхме със Стефан, когато започваше това, когато нищо не беше регулирано и всичко влизаше за първи път през входа на регулацията. Така че този период повтаря в някакъв смисъл онзи първия, но само че на едно друго ниво, в една друга ера – цифровата, и аз лично гледам на това с въодушевление и с особен интерес и с отговорност, доколкото сме в такава тежка институция.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси има ли, колеги?
Проф. Стефан Данаилов:
Понеже май ние сме ви органа, дето ви наблюдаваме, проблем ли е освен тези два-три основни проблема, които са важни и най-вече цифровизацията, тези предстоящи задачи през 2010 г. при положение, че вдругиден вече е месец май, фактически имаме 7 месеца, проблем ли е да бъде 2010-2011 г. Защото в един момент ще ви поканим и аз мога да запитам еди-кое си от записаните 13-14 пожелателни неща случи ли се в тази година, като казвате, че това е една малка част от предстоящата дейност. Да отворим малко повече, защото са доста мероприятията, които сте набелязали в тези малки рамки.
Георги Лозанов:
Нека да кажем пак, че това не е план за действие, особено на екшън план, свързан с дати. Ние нямаме ангажимент да представяме пред вас такъв наш план за действие и после да отговаряме дали сме го изпълнили. Струва ми се, че това даже противоречи на природата на регулатора, който е независим. Така че аз мога да го направя по-скоро в експертно-професионален план, обръщайки се към цялото общество, което не е лошо да знае какво правим, с какви мотиви и с какви срокове, тъй като аз държа на това. Но поради тази причина той не е разписан в този конкретен ред сега и то в отчета за миналата година.
Иначе, след 6 месеца, когато се отчитаме отново, вие може да ни попитате какво направихте с тези приоритети и ние ще кажем какво сме направили, без да сме ги изчерпали изцяло всичките, освен толкова прости и ясно развиващи се във времето събития, като избора на генерални директори. Другите приоритети са с много по-далечна цел, като цифровизацията. Крайната точка, когато ще възникне въпроса не само пред СЕМ, а пред цяла България цифровизацията осъществи ли се или не, е 1 януари 2012 г.
Маргарита Пешева:
Част от тези задачи произтичат от последните изменения и допълнения на медийния закон и в Закона за радиото и телевизията измененията и допълненията, които са обвързани с конкретни срокове. Т.е. ако ние сме поставили тези предстоящи задачи при старта на публичния регистър на двата нови раздела, при старта на засилване на контрола върху авторските и сродните права, за предприятията, които разпространяват български и чужди програми. Този контрол се засилва и по отношение на програмите и по отношение на отделните предавания, и по отношение на аудиовизуалните записи. Т.е. ние сме се съобразили с регулаторната рамка. Самата регулаторна рамка съдържа определени срокове, примерно, за публикация на всички протоколи на СЕМ от НСРТ. Те са над 1000 броя и съдържат десетки хиляди страници. И други, други задачи.
Проф. Данаилов, ако Вие погледнете отчета на СЕМ за 2008 г. единствената задача, която не сме изпълнили, е свързано с окончателното приемане на списък на събития с особено важно значение за националната аудитория. Цялата 2009 г. сме работили много активно по този списък. Имало е няколко заседания на Експертния съвет. Тук е г-н Гриша Камбуров, който има честта да бъде секретар на Експертния съвет, който е консултативен орган към СЕМ, разгледали сме, приели сме примерен списък, извършили сме една фаза публични консултации, получили сме 6 становища, имаме втора фаза. Цялата тази процедура е много сложна. Никак не е утешително, че има и други европейски държави, които не са приели списък на събитията с особено важно значение, но тази година се надяваме да го приемем.
Всички конкурси, които бяхме заложили като предстоящи задачи, като радио конкурси миналата година са 24 на брой и ги финализирахме до края на м. декември. Бяхме заложили, че ще издадем три цифрови лицензи. Да, издадохме. Третата на ПРО-БГ мина успешно пред съдебен контрол и трите лиценза на трите национални търговски телевизии за цифрово разпространение са вече факт.
Така че в общи линии се съобразяваме, както с регулаторната рамка, така и въобще с темповете и развитието в различните направления. Съобразяваме се също и с изискванията на Сметната палата в двата одитни доклада, че трябва да финализираме правилниците, които бяха около 35 не написани правилника. Ние приехме около 30. Имаме още много малко, за да довършим тази работа.
Бих искала да добавя, че дейността на СЕМ през 2009 г. стана много повече публична и прозрачна. Ние сме публикували многократно многобройни прессъобщения за всички свои заседания. Провели сме 52 работни срещи. Това е наистина скок в развитието на професионалния диалог и на корегулацията. Провели сме десетки работни срещи с Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, което г-н Камбуров ще потвърди и с много радио и телевизионни оператори, с много държавни институции, с обществените оператори, защото превенцията и корегулацията са много важна част от развитието на модерната медийна регулация.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте.
Гинче Караминова:
Аз имам един конкретен въпрос. СЕМ разполага с регионални бюра за мониторинг в Бургас, Велико Търново, Видин, Пловдив и ако не се лъжа във Варна и Благоевград.
Колко акта са съставили те и прави ли се анализ на ефективността на работата на тези регионални бюра за мониторинг?
Каква е връзката между регионалните бюра за мониторинг и централната система?
Маргарита Пешева:
Дейността на регионалния мониторинг и на регионалните центрове наистина бележи качествено ново развитие през 2009 г., защото ние имахме огромни трудности, които споделихме в отчета си за 2008 г. с така наречената интегрирана система за цифров мониторинг. Тази интегрирана система даваше дефекти. Сменихме фирмата, която я поддържа и сега повечето центрове работят с много активни темпове.
Регионалните актове, които са съставени са 123. Повечето центрове активираха своята дейност, което доведе до значително увеличаване на административно наказващата дейност на регулаторния орган по места. От съставените 123 актове, които са най-много в цялата история на регулаторния орган, те са с 25 акта повече в сравнение с 2008 г. По принцип твърде активно са работили регионалните центрове през 2009 г. Ние направихме много срещи с дирекция „Мониторинг”, с всички ръководители на регионалните центрове за обсъждане на важни професионални стандарти, пир решаване на важни въпроси. Въобще направлението „Мониторинг” в Съвета, в което членуват петима уважавани членове на СЕМ работи много активно.
Бих искала да добавя, че един от проблемите, който беше предмет на обсъждане и който е залегнал в Отчета на СЕМ за 2009 г. е, че поради изключителното затрудняване и разширяване и като обем и като качество и като сложност на дейността на Съвета през 2009 и 2010 г. ще е все повече необходимо членовете на СЕМ да работят колективно вътре в отделните направления. Т.е. да се засили екипният принцип, да се внасят повече докладни записки по отделни проблеми в отделните пет направления – нещо, което направление „Мониторинг” започна още през 2008 г. Това е направлението, което много активно работи и именно членовете на СЕМ, които членуват и отговарят за това направление, направиха редица срещи, внесоха колективни докладни записки. Според мен, този начин на работа си струва да се обмисли. Разбира се, тепърва ще говорим с новия председател на СЕМ, но засилването на екипното начало ще даде възможност да се обхване цялото богатство и разнообразие на дейностите и по отношение на предизвикателствата, свързани с цифровото лицензиране и по отношение на особения надзор върху обществените медии, не случилото се независимо финансиране на обществените медии чрез абонатни такси и по отношение на разгръщането на търговските оператори и така наречената много силна конкуренция между търговските оператори.

Георги Лозанов:
И само още една дума за мониторинга в отговор на предишен въпрос. Има една създадена нагласа, че колкото повече наказателни постановления издаде Съветът на базата на дейността на мониторинга, толкова по-добре мониторингът си е свършил работата. Като чели това е една фабрика за наказателни постановления и колкото по-голям продукт произведе, по-добре. Искам да кажа, че смисълът на мониторинга само в известна крайна точка са тези наказателни постановления. Много по-важно е да наблюдаваме различните практики, тъй като прилагането на Закона за радио и телевизия е свързано с твърде сложна за предварително регламентиране материя, каквито са медийните послания и за това много по-често са гранични случаи, в което не е недвусмислено нарушението, а оттам и санкцията. Наблюдаването на тези случаи, аналитичното им описване и запознаването на медиите с тях, има по-важна превантивна роля от това просто да се сведе мониторингът като едни катаджии, които хващат нарушители.
Това го казвам, защото ми се иска да се промени отношението към тази дейност. Това е свързано с одита на Сметната палата, който един вид смята, че когато мониторингът е наблюдавал нещо, което не е довело до акт непременно, той си е губил времето. Напротив, смислената употреба на времето е точно в това.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, колега Михайлов.
Михаил Михайлов:
Аз смятам, че нещата които се говорят за цифровизация и въобще за функциите на СЕМ, всичко е много добре, но всъщност нищо не е добре. Защо? Защото това, което гледам, като веднага се хващам за предаването Биг Брадър. За какво става въпрос. Виновни сме законодателите. Виновни сте и вие за всичко това, което се случва – за тази агресия, за тая пошлост. Аз просто нямам думи, беден ми е речникът, за да опиша нещата, които се напъвам да ги гледам и не мога да ги гледам. Очите ми не могат да ги видят, а камо ли съзнанието и емоцията ми.
Ние сме дали някаква възможност телевизията да издевателства над зрителя. СЕМ в годините по една или друга причина също приемаше една роля на нещо, което Вие казахте много правилно – нещо като катаджия, който санкционира, наказва, наказва, но всъщност най-тежки са граничните състояния. Аз много се радвам, че Вие станахте председател на СЕМ, защото Ви уважавам като позиция на човек, който винаги е имал собствен прочит на медиите и медийната среда в България. За мен много е важно погледът Ви като председател на СЕМ какъв ще бъде. Защото ние всички колеги, които сме тук и вие като регулаторен фактор трябва наистина да бъдем абсолютно безкомпромисни. Защото като психиатър аз знам, че най-тежките за лечение и всъщност за самият пациент най-тежки са граничните състояния в психологията.
По същия начин е и в телевизията. Вие сам го казахте много добре. Това как един мъж хваща една жена и удря главата й в масата, аз не виждам какво може да бъде това освен агресия и как може въобще да бъде допуснато. Или деца да слушат псувни. Това са неща, за които ние незабавно трябва да се хванем – да пишем нов Закон за радио и телевизия. Да ви дадем на вас абсолютно категорични функции, за да можете да въздействате, естествено да няма цензура. То това, че обществото ни е болно и нашите деца и внуци са на това положение на хора без корени, без ценности и самото общество е страшно болно, огромната вина е наша.
Както и с тютюнопушенето. Аз се хващам и за това, което предстои. Казва се, ако можем да направим едно компромисче за това тук да има място за пушачи. По същия начин и с телевизията. Преди време като дойдоха тук от Нова телевизия аз им зададох два въпроса. Как ще регулирате това нещо? Отговориха, че има механизми, че децата ще бъдат еди-как си. Но се вижда, че не може да се регулира. Тръгнеш ли да правиш компромис, това влече след сее си десетки други компромиси и се случват различни неща.
Моят призив към вас е наистина да не допускате компромиси. Това е, което е най-важното. Да имате ясна позиция, категорична и оттук нататък да изисквате от нас като законодател да дадем материал, с който вие наистина да имате своите ясни функции и да можете наистина да режете според закона.
Даниела Петрова:
Благодаря. Предлагам да се зададат и други въпроси, ако има и след това да отговорите. Заповядайте, г-н Местан.
Лютви Местан:
Г-н Председател,
Г-жо Пешева,
Колеги,
Елативите - скок в развитието, ново качество на регионалния мониторинг, които чухме като самооценка, впечатляват. Аз не поставям под съмнение, че тази самооценка вероятно се покрива с реалното състояние на медийната регулация в България.
Взех думата обаче, за да кажа, че няма член на тази комисия, който да се нуждае от припомнянето, че СЕМ е независим регулаторен орган и никой не е поставял под съмнение. Независимостта на този орган се подчертава и от безспорния факт, че никой не ви предписва, освен Закона за радио и телевизия оттам нататък оперативно вие самите каквито и да е задачи. Има една малка поправка – петата поправка в българската Конституция, този израз „пета поправка” отключва асоциация леко некоректна с петата поправка на една друга Конституция, без да са възможни паралелите, но така или иначе съгласно тази поправка вие представяте и годишни отчети за дейността си. Забележете колко предпазливо даже ги приемаме за сведение. Дори беше спорно дали трябва да има акт, с който да се приемат тези доклади, за да не би някой да се усъмни, че се нарушава принципът на независимост на регулаторния орган.
Независимо обаче от тези високи оценки, които чухме, въпросът който постави д-р Михайлов показва, че има проблеми. Аз бих искал да ви задам конкретен въпрос, тъй като след малко ще взема участие в заседанието на Комисията по образованието, младежта и науката, на което заседание са поканени и СЕМ, и Държавната агенция за закрила на детето и други министерства, които имат отношение към закрилата на детето.
На предишното заседание ние не можахме да чуем (д-р Михайлов, ако искате вземете стенографските протоколи на това заседание и ще се изумите) нито един държавен орган и независимият регулатор СЕМ, който беше представен на ниво началник на отдел, някаква дама с цялото ми уважение към нея, не се ангажира с отговор на въпроса нарушени ли са правата на детето в предаването „Биг Брадър Фемили”и не получихме еднозначен отговор. И СЕМ и другите органи говориха за така наречените „гранични състояния”. Д-р Михайлов даде пример с насилието. Аз не го гледам това предаване, но за да съм готов все пак гледах едно-две издания. Аз видях и други ужасни сцени там, като как мъже се целуват, пускайки си кръв и т.н. и децата наистина са свидетели на всичко това.
Г-н Председател, Вие бихте ли се ангажирали? Предполагам не се съмнявате, че проблемът наистина е в тези „гранични състояния”. Ние малко или много сме, бидейки недостатъчно компетентни, все пак една идея по-ангажирани с тази деликатна материя и знаем колко тънка е понякога границата между регулацията и ограничението, ако щете. Защото аз не бих искал заради изключение като Биг Брадър Фемили у нас да се породи желанието за прекомерна регулация, която да навлиза леко в полето на едва ли не някаква цензура. Опазил ни Господ от подобно увлечение. Но точно, защото подобни изключения не бива да хвърлят сянка върху свободата на медията.
Бихте ли се ангажирали днес с една малко по-ясна, категорична позиция от името на органа за това, което се случва с децата в Биг Брадър Фемили. И не само в предаването, а и тези деца, които наблюдават това шоу. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте. Имате думата, г-н Лозанов.
Георги Лозанов:
Благодаря на д-р Михайлов и на г-н Местан за поставянето на тази тема, която няма връзка с нашия отчет пряко, но по същество знам че става дума за това какво можем да направим ние за медиите за това те да отговарят повече на очакванията на обществото – не на нашите собствени претенции, а на очакванията на обществото, за това водим и тези обществени дебати.
Аз ще кажа по тези трудни въпроси, несъмнено, собствената си позиция, а и позицията на СЕМ, доколкото тя вече е изразена с един документ поне на последното заседание, който е приет във връзка с Биг Брадър Фемили.
Първо да кажа, че аз си позволих да спомена, че е независим нашият орган само като обяснение на това, че не сме представили в отчета някакъв план, тъй като тази независимост не предполага такъв план за нашето действие. Иначе въобще не бих мислил да правя в това отношение някакви декларации. Знам, че всички го разбирате, особено Стефан, с който сме работили в органа и той най-добре знае характера и смисъла на тази независимост.
Аз се извинявам, че миналия път на заседанието, знам за случая, е присъствала само една наша служителка, която има привилегията пред другите, че тя именно наблюдава като член на мониторинга Биг Брадър. Т.е. тя е запозната най-пряко с това, което СЕМ разглежда като казуси във връзка с това предаване. Причината, за да не може да дойде никой друг от нас, е, че заседанията ни са били в сряда, съвпадайки със заседанията на Комисията в парламента. Ние взехме решение от другата седмица именно за да можем да отговаряме на вашите покани, нашите заседания да бъдат в четвъртък. Така че вече ще можем, когато смятате, че това е необходимо, да участваме в работата на Комисията.
Това е по отношение на зададените първи въпроси.
Дали в играта може да има деца или не може е много слабо относимо към медийната регулация. В този смисъл такава разпоредба, ако трябва да се включи, тя трябва да дойде не от закон, който регулира медийните послания, образите и думите, а който регулира конкретни физически отношения в обществото. Например, Закона за закрила на детето. В нашия закон никъде не се казва, че деца не могат да участват в телевизионни предавания, нито пък някъде е определено вид телевизионни предавания, в които те не биха могли да участват. Няма никаква предварителна обективна причина, с която да се каже, че деца не могат да участват в това предаване. Фактически няма разпоредба. Има обществена нагласа, много силна, формирана. Аз знам, че законът възпроизвежда обществени отношения. Ако обществените отношения в България и това е ваша преценка – на законодателя, смятат, че децата не бива или трябва да бъдат предпазвани от участие в определени предавания, в определени формати, да влизаме в лоша спирала, аз не познавам да има някъде законодателство в тази посока. Не познавам такава практика. Това трябва да се разпише в закон и то не в Закона за радиото и телевизията.

Лютви Местан:
Преди месец нашият Председател инициира среща и с продуцентите и с ръководството на Нова телевизия. Тогава им зададохме въпрос дали има аналог, подобен формат. Те ни заляха с информация за участие на деца на 14-15 години, но не за участие на 2-3 годишни деца с откъсване за 2-3 месеца.
Георги Лозанов:
Аз не разбрах въпроса. Аз мисля, че ме питате дали има някъде законодателна практика да не влизат деца. Такова нещо няма.
Ако питате дали има Биг Брадър Фемили точно с деца в границите на този формат, няма. Но в Англия има Биг Брадър само с деца.
В това отношение има разнородни практики. Нашата практика е специфична.
Има нещо, което трябва да признаем. Натискът на обществото, включително и вашият натиск, по посока на това, че децата вътре са заплашени и че това ще бъде строго наблюдавано, включително и мониторинга на СЕМ, който е започнал от самото излъчване на предаването с цялата фокусна отговорност на наблюдението, видимо е притеснило продуцентите и общо взето децата почти не присъстват в кадър. Това е един видим резултат от натиска. Те не са активни участници в този сезон, независимо, че са влезли в къщата. Аз доколкото знам има в момента обсъждане за това дали може и през кой закон да се потърси някаква забрана за участие на деца в телевизионни предавания. Лично на мен вътрешно това ми харесва. Струва ми се някак си благородно и по отношение на децата. Аз смятам, че трябва да сме максимално либерални към възрастните зрители и максимално щадящи по отношение на децата. Възрастните хора живеем в модерно общество и трябва да сме подготвени, за да видим информацията в нейната цялост. Аз така мисля и на базата на това либерализма въобще на регулацията. Заедно с това децата действително трябва да бъдат максимално съхранявани. Имайте предвид, че средите на разпространение на посланията са скачени съдове, че децата влизат в интернет на ранна възраст и там стигат докъде ли не, а когато една среда е много либерализирана, другата не може да бъде много консервативна и да бъде в голям дисонанс. Това естествено води до много големи вътрешни напрежения и кризи.
Оттук нататък, при следващия закон, на мен много ми се иска колкото и да не е за изричане на глас, макар и много малко във връзка с конвергенцията между интернет средата и новите медии, и традиционните медии да има известна регулаторна рамка, която да обхваща цялата медийна среда. Защото иначе това ще става все по-абсурдно и аз ще чувам примери, като казвам: Как е възможно това? Това да са много по-страшни неща, които да се случват и да се виждат от децата в интернет и да нямам какво да отговоря. Така че когато говорим за регулация да говорим в нейната комплектност.
Какво извършихме ние? Тъй като както каза и г-н Михайлов и г-н Местан, ние не можем да се превърнем в цензура. А цензура значи само едно нещо – предварителна намеса в съдържанието. СЕМ не може да се намеси в съдържанието. Още по-малко може да спре предаване. Аз непрестанно чувам, откакто съм станал председател на СЕМ, спрете най-после това гадно предаване. СЕМ не може да спре предаване. Може в краен случай да отнеме лицензията на Нова телевизия и да спрем една от трите национални телевизии. Оттук нататък ние трябва да имаме пропорция за вината и за санкцията. За това на този етап поне предприехме друга тактика или продължихме възприетата тактика – да направим две препоръки. Тези препоръки също са на ръба на нашите правомощия, защото и те в някакъв смисъл отиват към намеса. Едната препоръка е сцени, които съдържат насилие и агресия в Биг Брадър, каквито има, макар че както казах вече трябва да се мери успоредно. Защото в един филм, един екшън, който се дава по същото време, това което се случва в Биг Брадър е абсолютно нищо спрямо това, което се случва в този филм. Тогава на каква база, а Законът за радио и телевизия не различава фикция от риалити. На каква база едното го допускаш, а другото го спираш? На каква база един скеч, в който има и много вулгарна реч и много вулгарни маниери и всичко по това време е приемлив, защото е скеч, а в Биг Брадър се оказва, че буди страхотна обществена обратна агресия.
За това ние препоръчахме всички такива сцени след 20:00 часа да се появяват, което според сега действащата програмна схема на Нова телевизия значи в шоуто на Иван и Андрей. Това първо.
Второ, препоръчахме им да се върнат към предварителния си замисъл да включат много по-разнообразни като култура, като поведения участници в играта. Защото най-големият шок и тази фрустрация, която изразяваме всички, идва от това, че в една и съща посока. Даже агресията, за която вие говорихте като чели я има по-малко, а да го кажем най-буквално, простотията е нетърпима доза. Но закон срещу простотията, както е известно, няма и ние не можем да извършим нищо особено в тази посока. За това моята молба беше или по-скоро на молба го ударих към продуцентите да вкарат едни по-културни хора, които да говорят един по-добър език и да може да се представя обществото в неговото разнообразие.
Това не е намеса в съдържанието, защото това е тяхното предварително собствено намерение. Ние им припомняме собственото им намерение и ги караме да се върнат към него. Сега положението е такова. Ако те не изпълнят тези две наши препоръки, ние ще минем в режим на строги санкции.


Маргарита Пешева:
Уважаеми г-н Местан, преди да излезете бих искала да кажа само три изречения. При старта на Биг Брадър във Великобритания, във Франция и в Германия имаше много силна обществена реакция и първите издания на Биг Брадър минаха при много скандали. Тогава френският и немският регулаторен орган наложи добрата практика в единия случай да се даде на участниците в риалити формата един час тъмно време извън обсега на камерите, а във Франция - два часа тъмно време извън обсега на камерите, за да могат да се запазят конституционните им права. Понеже Вие попитахте за добрите практики. Това, което каза доц. Лозанов по отношение на децата, е точно това, че на децата се дава много часове тъмно време, за да се запазят техните права извън обсега на самите камери.
Аз бих ви казала, че на нас ни предстои да подпишем споразумение с доставчиците на медийни услуги за опазване на физическото и психическото здраве на децата. Ние готвим проект на това споразумение, което съм представила. Вчера получихме писмо от Нова телевизия в резултат на нашите предписания. Ако уважаемите членове на Комисията искат, ще ви предоставим това писмо, в което Нова телевизия поема съответните ангажименти към регулаторния орган да спази препоръките, които регулаторът прави.
Бих искала да кажа, че форматът е рисков. Той е рисков и за други утвърдени западно европейски демокрации, където регулаторните органи срещат също трудности при развитието на този формат. Има и много други още по-рискови формати, но Слава Богу все още не са купени в България.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси, колеги? Заповядайте, колега Хубенова.
Силвия Хубенова:
Искам да кажа, че съм съгласна с вашата констатация, че публичността на СЕМ е доста позасилена през последната година. Вие във вашия отчет давате като един плюс създаването на Експертен съвет към регулаторния орган и там сте имали идеята да правите едно публично обсъждане „Децата и медиите”. В този смисъл ще ви задам два въпроса:
Първо, мислите ли все повече да засилвате контакта между гражданското общество и СЕМ като регулаторен орган?
Вторият ми въпрос е свързан с едно ваше решение от края на 2009 г. за закриването на радио „France international” – решение, което доста публично беше обявено в медиите и имаше различни тълкувания. Доколкото съм запозната това решение е обжалвано. Според Закона за радио и телевизия обжалването трябва да спре излъчването. Радио „Фокус” се излъчва на тази честота четири месеца все едно е незаконно. В този смисъл как СЕМ самоконтролира собствените си решения.
Маргарита Пешева:
Благодаря за зададените въпроси.
По отношение на засилването на корегулацията, разбира се, мисля, че Съветът ще продължи практиката си за активен професионален диалог с неправителствения сектор. Не зная тази година колко срещи ще проведем, но не е проблемът в количеството срещи, а в тяхното качество. Мисля, че по много важни въпроси, относно радио конкурсите, относно методиката, която ще приложим през възрастова група да могат да вървят специализираните формати, ние постигнахме един чудесен професионален диалог и аз много се радвам, че г-н Камбуров е тук и той би могъл да потвърди моите думи. Винаги съм смятала, че не е важно да бъдат наказвани операторите, а да бъдат накарани да уважават и спазват изискванията на Медийния закон. От тази гледна точка превенцията и корегулацията вероятно ще продължат да бъдат част от нашата дейност и от нашите публични инициативи.
Що се отнася до RF случаят е твърде неприятен. С дължимото ми уважение към Съвета за електронни медии като колегиален орган аз не споделям неговото решение и преценка, за което съм депозирала особено мнение.
Даниела Петрова:
Прощавайте, че ви прекъсвам.
Колега Курумбашев, няма да имаме кворум за гласуване.
Петър Курумбашев:
Аз не знам изобщо това решение ще го гласуваме ли?
Даниела Петрова:
Как няма да се гласува? Това го правим за пръв път.
Петър Курумбашев:
Аз не смятам, че отчетът на СЕМ трябва да се гласува, тъй като СЕМ е независим орган, така че дали ние ще приемем отчета или ще го отхвърлим, няма никакво значение. Ако Комисията приема за сведение отчета, имате моя глас.
Маргарита Пешева:
Само да довърша за RF. Решението беше взето на редовно заседание на 15 декември 2009 г. Аз съм депозирала особено мнение по това решение на СЕМ, тъй като не съм го подкрепила и смятам, че няма нужните професионални аргументи, за да бъде подкрепено.
Тогава си позволих, уважаема г-жо Петрова, и изпратих на вниманието на Медийната комисия моето особено мнение, защото смятам, че цялата дейност на един независим регулаторен орган трябва да е публична и прозрачна и трябва да бъде в интерес на обществото, така че вие сте запознати с моите професионални аргументи. Но СЕМ е колегиален орган и той взима своите решения с обикновено мнозинство. Имало е много случаи, когато Председателят на СЕМ е оставал в малцинство. Доц. Лозанов би могъл да потвърди, че по време на първия ми мандат като председател 2002 г., ние с него двамата останахме в малцинство относно спонсорските съставки. След това се намери един оператор, който обжалва решението на СЕМ и се доказа нашата правота. Това е нещо, с което лично аз не се гордея, защото регулацията е сложна, трудна дейност. Понякога медийните казуси са гранични, понякога имаме дълги и мъчителни спорове. Всеки от нас би могъл ад допусне грешка и би могъл недостатъчно добре да прецени професионалната аргументация по един или друг медиен казус. Лично аз винаги съм се старала да бъда много прецизна и внимателна, когато се гласуват важни решения, отнасящи се до професионални стандарти и така през годините малко грешки съм допускала. Но това е решение на СЕМ, което аз уважавам, защото съм част от един колегиален орган и това е неговата колегиална воля.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-жо Шопова, имате думата.
Величка Шопова:
Г-жо Пешева, преди няколко дни Виваком съобщи, че БНТ дължи над 8 млн. лв. на Телеком за разпространение на сигнал, поради което го даде на съд. Тези задължения са от средата на миналата година към този момент. Уведомен ли е СЕМ за тези отчети – с отчета на ръководството на БНТ за миналата година.
Уведомен ли е СЕМ, че рекламното време, което използва БНТ род 1/3 от нейното рекламно време.
Съгласувал ли е СЕМ бюджетните прогнози на БНТ и БНР.
Маргарита Пешева:
Благодаря за този въпрос, тъй като СЕМ изпълнява специален надзор. Бих искала да кажа следното.
Последният отчет на Българска национална телевизия, която два пъти в годината представя шестмесечни отчети за своята дейност –програмна, финансова, технологична, в самия шестмесечен отчет няма текст, който да препраща към проблемите и трудностите между БНТ и Виваком и БТК. Няма такъв текст. Но при представянето от г-жа Пръмова по време на шестмесечния отчет, тъй като има практика в СЕМ и аз смятам, че тази практика е добра, да се правят подробни, почти стенографски протоколи, г-жа Пръмова специално акцентира върху проблемите, които има с БТК и върху това, че намаляването на бюджетната прогноза може да доведе реално до трудности в преговорите и плащанията между БНТ и БТК. Т.е. СЕМ е уведомен от г-жа Пръмова. Тя два пъти в своето експозе се връща към този въпрос.
Бих искала да добавя, че не е в правомощията на регулаторния орган да контролира финансовата дейност на СЕМ. В правомощията на Сметната палата е да прави одит по изпълнение на бюджета на СЕМ и как се разходват отделните финансови средства. Исках да кажа, че не е в правомощията на СЕМ да контролира финансовата дейност, а е в правомощията на Сметната палата. Сметната палата одитира финансовата дейност на БНТ. Това не е в нашите правомощия. Но съвсем коректно г-жа Пръмова ни уведоми тогава за възникналия проблем и за трудностите, които ще има с плащанията и разговорите, които ще има между БНТ и БТК. Тя ни уведоми, че БНТ и БТК работят по едно споразумение от 1968 г. и че те нямат рамков договор и че всъщност трудностите са за сключването на един подобен рамков договор. Това споразумение от 1968 г. се нуждае от съществена актуализация.
На Вашия въпрос мога да отговоря, че СЕМ е уведомен, но не е в правомощията на СЕМ да следи как точно се разходват средствата, освен по отношение на гарантирането на обществения интерес. По тази причина ние направихме среща със Синемак по отношение на изразходването на средствата за производство на игрални филми и сериали и по отношение на обществения интерес. Тогава поканихме и ръководството на БНТ. Но винаги СЕМ се е старал да не превишава своите правомощия. Защото когато дадохме едно критично становище по отношение на финансова прогноза за 2010 г., реакцията на двата обществени оператора беше твърде силна, като те вметнаха, че СЕМ превишава своите правомощия и че не би трябвало да дава становище по бюджетната прогноза. В този смисъл има някои трудности и известен шум в професионалната комуникация ,макар че като цяло мога да кажа, че отношенията между регулаторния орган и ръководствата – управителните тела, на Националното радио и Националната телевизия в принцип са много добри. Винаги много стриктно те представят своите шестмесечни отчети. Никога не се е случвало да бъдат поканени на среща и да не се отзоват. Винаги сме имали един коректен професионален диалог. Но понякога имаме и своите различия, което намирам в рамките на нормалното.
Ако вие искате да ви предоставим протокола от обсъждането на шестмесечния отчет, а самите шестмесечни отчети се публикуват на сайтовете на двете обществени медии.
По проблема за рекламата. Този проблем сме го обсъждали и обикновено обсъждаме във всички шестмесечни отчети. Моя скромна милост е тази, която най-често задава въпроса за маркетинговата политика, за рекламната политика, тъй като намаляването на рекламното време - на употребата, на използването на рекламното време води до малко приходи за обществения оператор. Разбира се, обсъждали сме този въпрос много пъти. Защитната стратегия, професионалната позиция на българска национална телевизия, пък и на Българско национално радио, че рекламните приходи не са най-важната част от обществената мисия на един обществен оператор, че той не бива да не смята, че влиза в пряка конкуренция с търговските телевизии, като бТВ, като Нова, като ПРО-БГ, като Дарик радио. В общи линии това са постоянни разговори през тези 9 години от съществуването на СЕМ, което и доц. Лозанов може да потвърди. Разбира се, това са естествени процеси. На обществените оператори рекламните приходи и в европейските държави се намаляват, но има различни практики на финансиране на обществените оператори и гарантиране на този дуалистичен модел. Примерно чрез такси, както е в ББС, примерно чрез такси и ограничаване на рекламните позиции в обществения оператор, както е немският модел, примерно на смесен режим, както е във Франция, в Испания. Дори във Франция сега вече не е така. Г-н Саркози поиска държавна субсидия за националната телевизия. Все повече обществени телевизии и радио програми минават на държавни субсидии. Европейската комисия разреши на Франция общественият телевизионен оператор да мине на държавна субсидия, като пренасочи цялата си реклама към частния телевизионен сектор. Така че моделите много динамично се развиват и много бързо. Правили сме големи усилия. Това е тема, която е много активно дискутирана при шестмесечните отчети на СЕМ.
Георги Лозанов:
С две думи да отговоря.
Първо, г-жа Пръмова каза, че търси в момента начин да уреди тези задължения преди да й свърши мандата. Надявам се, че ще направи това. Това беше не в плана на нашия пряк надзор, а само като информация.
Второ, на мен ми се струва, особено сега във връзка с кризата, че икономическите теми трябва да бъдат важни при избора на новите директори (на новите мандати) и да бъдат част от публичния дебат, на базата на който те трябва да бъдат избрани. Ще направя всичко възможно те да влязат в този регистър.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. И аз имам един кратък въпрос.
По време на отчетния период , който представихте пред нас изтече шестмесечния период, в който предприятията, които излъчват програми на български и чуждестранни програми, трябваше да отчетат своята дейност. Всички ли отчетоха своята дейност и съответно, ако има направени констатации за неотчитане, предприети ли са някакви действия от СЕМ по този въпрос?
Маргарита Пешева:
Предприехме действия. Една част от предприятията наистина представиха доказателства за уредени авторски и сродни права, друга част не представиха и дори вече в началото на мандата на новия председател на СЕМ вече няколко заседания гледаме наказателни постановления, свързани с не предоставяне на данни относно неуредени авторски и сродни права. Вече сме издали доста наказателни постановления. Например, само за миналото заседание тяхната бройка беше над 10. Съветът се занимава активно с този въпрос, защото при първия шестмесечен период ние направихме един разумен професионален компромис. Тогава влязохме в диалог и с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Уведомихме ги, че ще направим този компромис – да дадем известна отсрочка на тези предприятия, за да могат добре да се запознаят със закона. Проведохме четири срещи. Поканихме и дирекция „Авторско право” към Министерството на културата. Поканихме и всички големи представители на кабелните телевизионни оператори, на асоциациите и организациите, които колективно представляват авторски и сродни права. Направихме един професионален разумен компромис, който беше приет от целия сектор и показахме съвсем ясно, че при втория шестмесечен период такъв компромис няма да има. Вече издаваме активни наказателни постановления.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси? (Да гласуваме.) Добре. Щом няма въпроси преминаваме към гласуване.
Предлагам във връзка с така изслушания отчет на Съвета за електронни медии да гласуваме и приемем проект за решение със следния текст:
Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г., като предлага на Народното събрание да гласува този проект за решение.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря за участието на Съвета за електронни медии.
Георги Лозанов:
Ние благодарим за вниманието и за това, че ни изслушахте така подробно.
Проф. Стефан Данаилов:
Разбрах, че утре имаме също заседание. Може ли да отложим втора точка за утре.
Даниела Петрова:
Не знам дали ще можем да осигурим зала, защото утрешното заседание е съвместно с други комисии.
Проф. Стефан Данаилов:
Съжалявам, че поставям така въпроса, но в 4:00 часа имам друг ангажимент, а като гледам аз държа кворум.
Даниела Петрова:
Вносителите също ги няма, но това не пречи ние да разгледаме материала по точка втора. Не бихме могли да го отложим за утре, защото няма да можем да осигурим зала за провеждане на заседанието, тъй като съвместното заседание с Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите е в зала Изток. За това предлагам сега да преминем към обсъждането на точка втора.
По втора точка - Обсъждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г.
Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, понеже знам какво ще гласувате, предлагам да бъдем делови по втора точка.
По начало се учудих, че този проект на решение, който моите колеги са внесли, е разпределен по всички комисии. Бих искал да споделя следното нещо, тъй като присъства представител на Министерството на културата.
Тази програма на правителството - Антикризисен план на правителството, приет на 01.10.2009 г., в сферата на културата, ако можем да смятаме, че тя има своето стратегическо значение, тя включва „реформиране на публичния сектор, образование и здравеопазване с цел развитие на качествата на човешкия капитал, реализиране на българите в страната и съхраняване на българските традиции и културна идентичност.” В цялата програма това е единственото изречение.
Ще си позволя да кажа следното, въпреки че се учудих, че този проект е изпратен в нашата Комисия, но това, което имам като наблюдение от 1.10.2009 г., когато бяха заявени тези неща, след това със самия бюджет и следващите стъпки, които се случват ще отбележа намаляването на бюджета на Министерството на културата до 101 млн. лв. Има отделни сигнали от министерството, че бюджетът ще бъде намален с още 10 млн. лв. и това създава голяма трудност наистина за оцеляването въобще на културната структура, която е под шапката на Министерството на културата.
Само искам да напомня, тъй като излязоха някои предложения за реформа на сценичните пространства, аз имам този документ, който тепърва ще се гледа за търговски дружества или държавни дружества и т.н. Но там има нещо, което прави впечатление. Въз основа на намаляването на бюджета вече се задава въпросът от страна на министерството за преминаване на някои театрални структури в открити сцени или приемни сцени, което вече говори за съкращаване и т.н от гледна точка, че средствата няма да стигат. Просто няма как да стане с тези 10%.
Какво искам да кажа. Спомням си, когато се направи реформата от кабинета на г-н Костов. Тогава се направи една доста сериозна реформа, от която бяха освободени 1800 човека. Не коментирам правилно или неправилно е това. Но бюджетът, който беше предвиден в републиканския бюджет беше много завишен, за да може да стане тази реформа, тъй като трябваше да се изплащат доста средства на освободените за пренасочване и т.н. Понеже това е нещо, което все пак предстои – каквато и реформа да се прави, това трябва да се има предвид. Защото, ако има тези драстични промени, ще има необходимост от такова финансиране. Поначало, старо правило е, че реформа се прави, когато има пари.
Но съм длъжен да предупредя, че от заявеното на 1 октомври и това, което е сега, разликата е много голяма и според мен такива стъпки трябва да се предприемат. Но все пак ми се струва, че смутът в структурата и досега с тези средства и със следващото намаление ще бъде много голям. Досега ние нямаме такива сигнали в по-сериозни законови промени и това трябва да го имаме предвид.
Освен това, общините отказват да участват в съфинансирането, което беше по Закона за защита развитието на културата. Този законопроект беше направен по времето пак на кабинета на г-н Костов. Изведнъж той отпадна. Това значи, че и общинските структури са в тежко състояние, щом го няма това съфинансиране. Това исках да ви кажа.
По другите теми това решение не се отнася до нас като Комисия по културата. Благодаря ви.
Даниела Петрова.
Благодаря Ви.
Колеги, мога само да ви информирам как е протекло обсъждането на този законопроект в другите комисии в смисъл, че повечето от тях са приели без дебат, като са се обединили към конкретни становища. В някои от комисиите е имало и дебат.
Аз считам, че към настоящия момент можем да се обединим, ако вие сте съгласни, към становището да предложим на Народното събрание да не приема проекта за решение относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г., тъй като към настоящия момент е факт пакетът от мерки. Ситуацията действително търпи развитие и да правим оценки и връщане назад за този период е безсмислено.
Ако сте съгласни с така прочетения текст за становище, да гласуваме.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз съм против. Но пак искам да кажа, че идеите, които бяха заложени тогава, са много различни от това, което се случва сега. Проблемите са сериозни.
Даниела Петрова:
Да сериозни са проблемите и това не го оспорваме. Навсякъде са сериозни проблемите.
Аз предлагам да гласуваме моето предложение. Ако има обратно предложение, ще го подложа и него на гласуване.

Стоян Иванов:
Какво означава обратно предложение?
Даниела Петрова:
В смисъл, ако има друго предложение.
Моля, който е съгласен с направеното от мен предложение за становище на Комисията, моля да гласува.
Проф. Стефан Данаилов:
Моля да ми кажете какво гласуваме сега?
Даниела Петрова:
Гласуваме за неприемане на проекта за решение. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма.
По трета точка – Разни.
Има ли въпроси за точка Разни. Няма.
Благодаря ви за участието.
Закривам днешното редовно заседание.
За утрешното извънредно заседание материалите са ви раздадени и ще моля за вашето участие. Благодаря ви.



Председател:
Даниела Петрова