1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 054-01-20, внесен от Станислав Станилов на 19.03.2010 г.
2. Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.т. № 2/2010, за установяване противоконституционност на целия Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд.

---

Днес, 01.04.2010 г., четвъртък, от 11:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов и София Владимирова, новоизбрани членове на СЕМ и народния представител проф. Станислав Станилов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Знаете заседанието се явява извънредно, тъй като е отложеното редовно заседание от вчера. Заседанието ще се проведе при същия дневен ред, както беше обявено, а именно:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 054-01-20, внесен от Станислав Станилов на 19.03.2010 г.
2. Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.т. № 2/2010, за установяване противоконституционност на целия Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
Преди да продължим по дневния ред, тук присъстват новоизбраните членове на СЕМ и моля да ми разрешите да ви ги представя – г-жа София Владимирова и г-н Георги Лозанов.
Първо да ги поздравим за избора и се надявам да работим заедно с вече пълния състав на СЕМ така коректно, както сме работили досега.
Заповядайте г-н Лозанов.
Георги Лозанов:
Нашето присъствие в момента е по-скоро уважение към Комисията. Искаме да благодарим за подкрепата и за това, че влизаме в тази роля, която аз смятам, че е важна. Още от дебата в залата, макар и малък, стана ясно, че около СЕМ и неговата независимост винаги има сериозен разговор. Надявам се, че СЕМ действително ще се превърне в този независим орган, който законодателят го е предвидил.
Оттук нататък това, което предстои в Съвета за електронни медии е достатъчно сериозно като теми и голямата тема за цифровизацията. Позволявам си да мисля, че това е коренно различен период в развитието на българските медии и на медийната среда в България въобще, при това с едно много сериозно забавяне.
Освен това, изборът на директори на обществените медии често е предизвиквали през годините сериозни сблъсъци и сигнали. Надявам се, този път да бъдат направени така, че да укрепят обществените медии в България. Средата се комерсиализира все по-силно и за това обществените медии добиват особена важност. Струва ми се, че чак сега 20 години след началото на прехода ще се усети тяхната роля като различни и необходими на аудиторията в сравнение с развитието на частните медии.
Така че имаме много теми. Казвам го от свое име. София сигурно също ще каже нещо.
Радвам се и съм благодарен, че попадам в медийната регулация – връщам се по-скоро, в този период, много граничен в развитието на медиите в България.
Още един път благодаря. Ако има въпроси и коментари, на които можем да отговорим и да реагираме, с удоволствие ще го направя.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Владимирова.
София Владимирова.
Благодаря на Комисията. Може би е добре да се представя. Казвам се София Владимирова. Моят опит е изцяло практически във връзка с работата ми в медиите пред последните десет години. Давам си сметка, че това е голяма отговорност. Предстои създаване и изграждане на един нов и модерен Закон за радио и телевизия, което е на дневен ред.
Предстои ми да навляза в тематиката, нормативните актове и документите, с които борави Съветът за електронни медии. Затова ще ви помоля за някаква коректност и толерантност в началото, докато наистина да мога да бъда полезна с работата си. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Курумбашев, заповядайте.
Петър Курумбашев:
Благодаря за това, че дадохте възможност да направим тази среща. Само че мястото на тази среща не беше днес, след избора. Тези срещи се правят преди избора, за да могат членовете на Комисията да си зададат наистина своите въпроси, да получат отговорите и на базата на тях да могат да гласуват. Сега ние сме гласували, така че каквото и да ги питаме, каквото и мнение да си съставим оттук нататък, те вече са избрани. Няма нужда от такова претупване, което е унизително и за мнозинството и за самите кандидати. Още повече, че нямам самочувствието или усещането за тези двама кандидати, че са хора, които трябва да бъдат скривани, за да минат тихо-мълком.
Искам да ви помоля за друг път поне вие да окажете влияние – обръщам се към хората от ГЕРБ, от Атака, от Синята коалиция, поне с вас като хора от Медийната комисия да бъдат съгласувани тези предложения, ако може от ваше име да влизат. Унизително е за нас като Комисия да нямаме нито един подпис и видните медийни експерти Фидосова, Лазаров, Димитров, Лъчезар Иванов да правят предложенията за членове за СЕМ. За това казах в зала, че може би аз ще правя предложенията за Здравната каса или за НОИ. Не че нямам право, не че тези наши колеги нямат право, но в крайна сметка всеки един от нас може да си зададе въпроса защо е в Медийната комисия, когато няма думата по въпроси като номиниране на членове на СЕМ.
Втората нещо, за което искам да ви помоля оттук нататък като председател на Комисията, ако има други изтичащи мандати, достатъчно рано да ни предупреждавате, примерно 4 или 5 месеца преди изтичане на мандата, (ние всъщност знаехме за тези изтекли мандати) да стартирате процедура и да ни кажете, че примерно след един месец ще се гледа в пленарна зала, моля ви направете вашите предложения. Ние имахме 5 минути да направим нашите предложения и това, което ние направихме е да подкрепим едно от предложенията, което е влязло.
Аз говоря по процедурата и по отношение на уважението към парламентаризма и за отношението към членовете на СЕМ.
Конкретният ми въпрос към вас е следният. Може би сте запознати с последните поправки, които влязоха в Закона за радио и телевизия. Там както можеше да бъде досъсипана функцията на обществените оператори, каквото можеше да се направи, беше направено. Това, което се направи като последни поправки беше по отношение на това изобщо ако могат да бъдат орязани каквито и да е приходи на обществените оператори.
За мен въпросът изобщо е има ли желание сегашното мнозинство БНТ и БНР изобщо да съществуват, тъй като те в този си вид, със средствата, които получават, са на доизживяване. Например, беше забранена продуктовата реклама в обществените оператори.
Имаше една идея, която коментирахме с представителите на мнозинството, да се даде малко повече време за реклама в националната телевизия специално в годината, в която бюджетът й беше драстично орязан. Тъй като бюджетът й е доста орязан, да бъде компенсирана само за тази година така, че да се даде по-голяма възможност за нейния бюджет. Включително аз имах предложение по отношение на бюджета на СЕМ – известна част от глобите, които налага СЕМ, да отиват в бюджета на СЕМ. Това е практика, която съществува в други европейски държави, това е практика, която съществува и при други регулатори в България, като например КРС.
По тези три теми исках да ви попитам: конкретно в случая за рекламата на БНТ – за праймтайма и за продуктовата реклама; по случая за бюджета на СЕМ. Вашето отношение към това, тъй като то по някакъв начин ще покаже и вашето отношение към обществените оператори.
Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Ако желаете, можете да отговорите. Ако нямате възможност, няма да отговаряте. В крайна сметка ние не сме се събрали да се изпитваме. Още повече бюджетът отдаван е приет. Всеки може да има субективната позиция. Не може да ангажира позиция на органа, след като днес е встъпил.
Георги Лозанов:
Не може. Аз разбирам, че г-н Курумбашев започва един дебат, който е много широк и който в някакъв смисъл трябва да водим поне по отношение на бъдещи промени в закона, въобще за ролята на обществените оператори.
Аз не знам за конкретния бюджет в ситуацията на криза какви са точно аргументите той да бъде орязан и колко. Но мога да кажа за себе си, декларирах преди малко, вярвам много в това, че тепърва ролята на обществените оператори ще става много важна и че те трябва да се укрепват институционално, включително и финансово. Казвам тепърва, защото частните медии все повече ще вървят към специализирана комуникация, ще се разбиват на множество много по-специализирани канали, а пък такива големи политематични формати ще се поддържат основно от обществените медии за дълъг период оттук нататък.
Работата е там, че Българската национална телевизия специално е поставена в доста двойствено положение от самото начало на прехода или откакто има закон, защото тя едновременно се финансира с държавна помощ, едновременно играе на рекламния пазар. Вие знаете, че за да не попада тя под подозрения за нелоялна конкуренция на базата и на европейски документи, трябва да доказва, че субсидията изцяло отива за предавания с обществена функция. Така че за мен този разговор може да започне само от много добър анализ на програмата на Българската национална телевизия, на ценообразуването на тази програма, за да се види всъщност къде са дефицитите и дали те трябва да се попълват чрез увеличаване на бюджета или пък чрез разширяване на възможностите за приходи от реклама. Така абстрактно в момента двете гледни точки са много равнопоставени. Едната е, че Българската национална телевизия в момента е в притиснато финансово положение, а другата е, че тя е в неравноправно привилегировано положение по отношение на частните оператори, които имат приходи само от рекламния пазар. Ключов въпрос е и заради това аз казах, че това е голям дебат и сега в този момент е трудно да го проведем в цялата му сложност. Разбирам, че вие сте го водили по време, когато сте взимали решение за бюджета. Стигнало е донякъде.
Въобще финансирането на обществените медии е един от най-измъчените проблеми на прехода в медиите. Фондът за радио и телевизия никога не проработи. Трябва да се замислим за това.
Трябва да се замислим, че ако финансираме Националната телевизия от бюджета, то тогава, ако тя ще има участие на рекламния пазар, може би частните оператори имат основание да търсят финансиране от бюджета или от Фонд за радио и телевизия на собствените си проекти с обществена функция. Въобще това е сложен възел от проблеми. Съжалявам, че не мога да дам еднозначен отговор за това какво мисля по този въпрос.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Курумбашев, надявам се, да сте удовлетворен от отговора. Сега преминаваме към дневния ред.
Благодаря ви. Ако желаете, можете да останете до края на заседанието.
Георги Лозанов:
Благодаря Ви. Но трябва да тръгваме. Довиждане.
Даниела Петрова:
Довиждане. Весели празници ви пожелавам.
Колеги, връщаме се към дневния ред. Ако няма други предложения за дневен ред, моля да бъде гласуван така предложения дневен ред. Приема се единодушно с 11 гласа „за”. Против и въздържали се няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 054-01-20, внесен от Станислав Станилов на 19.03.2010 г.
От Министерството на културата присъства зам.- министър Тодор Чобанов.
Давам думата на вносителя проф. Станилов да ни запознае с направеното предложение. Заповядайте.
Проф. Станислав Станилов:
Направеното предложение касае два члена от Закона за културното наследство, като всъщност се изменя само единия, тъй като два члена влизаха в противоречие с миналия закон.
Аз като участник в работата на Комисията в миналото Народно събрание бях много голям опонент на части от този закон, когато съм гласувал за него, защото там нямаше професионалисти. Просто самите членове на комисията и самата председателка на комисията не се вслушваха във всичко това, което се казваше и при приемането на закона имах продължителна реч в парламента. Има големи противоречия в този закон и ние тепърва ще се сблъскваме с тях.
Доколкото знам заместник-министър Тодор Чобанов е определил една работна група, за да направи поправките в този закон. Този закон има изключително сложна материя. Сега ще приемаме един подобен закон с такава материя. Тези противоречия идват от това, че хората, които правиха закона, които го обсъждаха и гласуваха за него, в по-голямата си част от тях не можеха да си представят как ще действат тези членове на закона. И когато точно тези два члена, които ние променяме, и които бързаме да променим и затова съм го внесъл сега и не съм изчакал работната група да внесе промените, които подготвя, защото сезонът на проучванията идва и тези два члена влизат в противоречие един с друг и изключват възможността да бъдат издавани така наречените лицензии за разкопки или по-скоро разрешителни от Теренния съвет към Археологическия институт при БАН, респ. от Министерството на културата.
Досега от единия член се изисква собственикът на имота, в който има недвижим паметник на културата, напомням, че недвижимите паметници на културата са изключителна държавна собственост, всички без изключение. Единият член казва, че той трябва да осигури достъп. А в другия член се казва, че изследователят трябва да иска разрешение и да сключи споразумение с него. В цялото европейско законодателство такова нещо няма, тъй като недвижимият паметник е изключителна държавна собственост и собственикът е длъжен да осигури достъпа до паметника на изследователя. Ако изследователят реши да прави изследвания, с които нарушава интересите на собственика, то те сключват помежду си споразумение със съответното обезщетение.
Искам да ви кажа, че в стария закон, който действаше преди този, тези практически клаузи бяха разписани там и действаха безусловно и нямаше никакви спорове.
И още нещо. Не знам дали колегите знаят. Мисля, че само заместник-министър Чобанов само знае това, че в Закона за земеделските земи има специална клауза, която казва, че собственикът на земеделска земя е длъжен да осигури достъп на изследователя до паметника. Аз самият 40 години изследвам такива паметници точно в земеделски земи и никога не съм имал проблеми със собственици, които осигуряват достъп. Със средствата, които имаме за разкопки обикновено обезщетяваме реколтата. Плащаме на квадратен метър и никога не е имало проблеми. Така че донякъде тази поправка има формален характер. Това е.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Нека да чуем и становището на Министерството на културата. Имате думата заместник-министър Чобанов.
Тодор Чобанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представили сме кратко становище, което ще синтезирам в няколко изречения, след което ще направя и кратък коментар по поставения проблем.
Ние анализирахме предложението и принципно подкрепяме такава промяна, като препоръчваме, което ще бъде и наша задача, да се направят и съответните изменения в Правилника за теренните проучвания, който е подзаконов нормативен акт и с който ние ще се занимаваме доколкото трябва да се издаде нов правилник.
По съществото на предложената поправка ситуацията е следната.
Действително проф. Станилов е прав, че в българското законодателство съществуват някои колизии и по-специално в Закона за културното наследство те са много ясно изразени. Започва се всъщност с това, че Конституцията дава на държавата определена роля по отношение на опазване на културното наследство. Записано е, че държавата организира. В този смисъл в духа на тази нейна задача и в съвкупност с това, че тя е изключителен собственик на археологическите резервати, в частност на публична държавна собственост археологическо наследство, държавата е длъжна да предприема действия по отношение на това археологическо наследство. Как предприема тези действия?
Законът разписва кои са оторизираните органи, които се занимават с тази дейност. Това са Археологическия институт с музей, музеите – институциите, които в съвкупност изпълняват държавното задължение по опазване на културното наследство.
Същевременно в закон е записано, че държавата всяка година в държавния бюджет делегира средства за провеждане на археологически разкопки.
Същевременно българското законодателство въпреки факта, че подобен текст има в Конвенцията за запазване на археологическото наследство в Европа, в българското законодателство не е решен проблемът, който там е решен, а именно въпросът за съотношението между археологическите структури и терените, на които те се намират. В Конвенцията е посочено, че трябва да се постанови в националното законодателство неделимост на терена от археологическата структура. За съжаление нито в Закона за устройството на територията, нито в този специализиран закон този проблем не е разгледат. В Закона за културното наследство единствено е предоставена възможност на министъра на културата да сключва споразумения със собствениците на терени – частна собственост, на които попадат археологически обекти. Същевременно е предоставена възможност да се действа за отчуждаване на такива терени. На практика законът не третира евентуалната възможност за съвладения.
В частност по проблема, който поставя проф. Станилов, мога да кажа следното. В чл. 71 на закона изрично е записано какви са задълженията на собствениците – ползватели и концесионери на недвижими културни ценности. Записано е, че те трябва да предоставят достъп на органите, в по-широк смисъл на музеите и другите институции, което се занимават с опазване на културното наследство и най-вече в т. 6 на ал. 1 е посочено, че предоставят безплатен, подчертавам безплатен публичен достъп до недвижимите културни ценности. От една страна, това е вменено като задължение, от друга страна, е записано в текста за издаване на разрешения за провеждане на археологически проучвания, че трябва да се вземе съгласие на собственика. Виждате една колизия между текстовете. Ние сме открили множество такива колизии. Това е една от тях.
Същевременно тук има противоречие с конституционните начала, където се посочва, че държавата организира опазването на културното наследство и ние смятаме, че предложената поправка е нужна, навременна и ако не се направи, това ще създаде сериозни проблеми пред издаването на разрешения за провеждане на археологически проучвания, каквито в последните 50-100 години в България винаги са се издавали по отношение на такива обекти, без да се иска съгласието на собственика. В такъв смисъл издаването на това разрешение е свързано със задължение на собственика, а не с негови права. Тук говорим за задължението на всеки гражданин, когато в негова собственост се намират тези изключителни публични държавни обекти, той да осигури достъп за тяхното ползване, изучаване, социализиране и т.н.
Надявам се, това експозе не ви отегчи и ви убеди, че е необходимо да се гласува така предложената поправка в Закона за културното наследство.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Манолова. Мирослава Манолова е референт към дирекция „Законодателни дейности и европейско право” в отдел Законодателни референти.
Мирослава Манолова: референт
Аз имам чисто правни възражения към така предложеното изменение в Закона за културното наследство.
Първо по мотивите. Това, което каза проф. Станилов, потвърди г-н Чобанов и е записано в мотивите към законопроекта, просто не отговаря на истината. Защото нормата, която според проф. Станилов се намира в противоречие с предложения за изменение текст, ако внимателно я прочетете и систематично я тълкувате, защото една норма от закон не може да се извади от контекста, трябва да се гледа заедно с другите норми като съвкупност от нормативен акт. Тази норма на чл. 71 се намира в Главата за опазване на недвижимото културно наследство. Да, наистина, тя съдържа права и задължения за собственици, концесионери, ползватели на недвижими културни ценности, които са длъжни да осигурят безплатен публичен достъп за целите на научноизследователската дейност при условие, че не се пречи на нормалното ползване на културната ценност и че са съобразени с законовите интереси на тези лица.
Ако прочетете и ал. 2, ще ви направи впечатление, че точно ал. 2 касае археологически недвижими културни ценности.
Ал. 1 с всички права и задължения на тези лица – концесионери, ползватели и собственици, няма въобще предвид собственици, концесионери и ползватели на археологическа културна ценност. Има предвид лица, които са собственици на недвижима културна ценност – сграда, къща, каквото решите още, но не и археологическа културна ценност.
Задължението на лица, в чиито имот се намира археологическа културна ценност е в ал. 2. Тя казва, че „тези лица, в чиито имот се намира експонирана недвижима археологическа ценност, са длъжни да осигурят публичен достъп, да изпълняват предписанията на нейното опазване, да предоставят безплатен достъп на органите, които да проверят дали са спазени предписанията, които са дадени за нейното опазване и мониторинг.
Тук още един път искам да обърна внимание „експонирана недвижима археологическа ценност” означава, че тази ценност вече е разкрита, донякъде проучена и й е придаден вид за нейната експозиция. Т.е. изминал е в по-голямата си част процесът на нейното разкриване, в случая специалистите-археолози ще кажат по-добре от мен, щом една археологическа ценност, една находка вече е експонирана, значи е минал етапът по издаването на разрешение за нейното проучване и т.н. Т.е. тя вече е разкрита, може да има достъп до нея и точно това има предвид нормата на чл. 71, ал. 2. Лицата, в чиито имот има вече такава експонирана археологическа ценност да осигуряват безплатен достъп на органите за нейното инспектиране, мониторинг и т.н. Това е от една страна.
Т.е. искам да каже, че въобще няма противоречие между двете норми, както се твърди.
От друга страна, правилно проф. Станилов забеляза, че подобна норма е съществувала в отменения Закон за паметници на културата. Тя си е действала абсолютно или поне аз не знам да е имало някаква колизия и проблем в прилагането на практика. Отново се е изисквало предварително писмено съгласие от собственика на имота, където ще се извършват археологически разкопки.
Още повече, такава норма е имало и в Закона за старините от 1911 г. Отново се е изисквало разрешение за такива археологически разкопки да се дава след предварително писмено съгласие на собственика на имота. Аз не мога да разбера 100 години една традиция е имало, една нормативна уредба е действала. Сега изведнъж се появяват проблеми. Аз не виждам от практиката къде може да се яви проблем. Предполагам че ще има, но за мен като юрист е непонятно 100 години една норма да е действала и сега изведнъж да се иска да се поправя, при положение, че законът не казва нищо па-различно от това, което до момента е действало.
На трето място, това, което мен най-много ме притеснява като юрист, искам да ви обърна внимание, че поправката въобще не е формална. Към момента за издаване на разрешение за археологически проучвания се иска наистина лицето, на което се издава разрешението, да представи писмено споразумение със собственика на имота, където ще се проучва обектът. Сега се предлага това да става с едно писмено уведомление до собственика. Искам да ви обърна внимание, че тук има опасност да се влезе в противоречие, даже не опасност, а по-вероятно е да се влезе в противоречие с Конституцията, тъй като излиза, че става дума, аз като собственик на един имот, достатъчно е да има писмено уведомяване, без да е ясно аз получила ли съм го, съгласна ли съм или не съм съгласна като собственик, достатъчно е само писмено уведомяване, за да се започне разкопка в моя имот, което за мен като юрист е абсолютно недопустимо.
Как ще се решава проблемът с обезщетяването? За това е предвидено писмено споразумение. Да не говорим, че това, което видях в мотивите на Министерството на културата в официалното становище на министерството, че по този начин се затруднява издирването на нерегистрирани археологически ценности. Правилно г-н Чобанов отбеляза, че в закона е предвидена такава хипотеза. В подобни случаи е дадена възможност министърът на културата да може да сключва договор за вещно право на ползване върху имота. Ако собственикът не е съгласен и ако не се стигне до постигане на тези две воли, тогава да се тръгва към отчуждаване по Закона за държавната собственост. По подобен начин, защото аналогията е абсолютно уместна в случая е решен въпросът и за подземните богатства. Там също се приема, че всичко, което е подземно богатство в недрата е държавна собственост. И когато се издаде разрешение за разкопка, за концесия или за проучване на такива подземни богатства, този на който е издадено разрешението винаги е дадена възможност да сключва споразумение със собственика на имота абсолютно след предварително равностойно справедливо обезщетение. Не е достатъчно. И пак ви казвам, има опасност да се влезе в противоречие с Конституцията, затова не е формална поправката. Не може само с писмено уведомление някой да дойде и копае в имот частна собственост. Абсолютно недопустимо е.
Това са ми възраженията като юрист.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Тодор Чобанов:
Това е действително въпрос, който е сложен и същевременно имам чувството, сега получавам едно дежа-вю за времената, когато обсъждахме този закон в Комисията за култура в миналото Народно събрание, когато на аргументите на специалистите се противопоставяше една чисто формална правна логика, която може би от гледна точка на правото е вярна, но от гледна точка на установената практика на живия живот и на научните изследвания е в колизия с тях.
Не знам, г-жо Манолова, Вие колко пъти сте била на теренен съвет и сте участвала в издаването на открити листове, но аз съм го правил и Ви уверявам, че за тези 100 години, за които Вие твърдите, че има такава практика, аз не съм виждал (аз съм виждал стотици такива разрешения) някой да има писмено съгласие на собственика или договор с този собственик. Ако ние вървим на такъв формализъм и изискваме действително всеки археолог да има писмено съгласие на собственика и договор с него, ние тази година трябва да спрем археологическите проучвания в България въобще. Защото по отношение на имоти, които са частна собственост, много от собствениците няма да искат да сключат писмени договори с археолозите. По този начин ние възпрепятстваме пряко тези конституционни задължения, които държавата има, за опазване на културното наследство.
Доколкото частната собственост е защитена от закона, действително Вие сте права, че това е нещо важно, че частната собственост е действително една ценност, но същевременно тук имаме сблъсък на обществения интерес с частната собственост.
Ако прочетете внимателно решението на Конституционния съд, с което миналата есен бяха обявени някои текстове на закона за противоконституционни, ще видите един параграф, в който се обяснява, че в някои случаи по отношение на археологическото наследство, общественият интерес взима връх над частната собственост. Трябва да се гарантира общественият интерес и нуждата, това изключително богатство, което дори е постановено, че в някои случаи става дума за изключителна държавна собственост, да бъде защитено и да бъде организирано неговото опазване.
Текстовете на чл. 71 са едни изключително неясни и неработещи текстове. Вие давате ли си сметка, че в закона няма ясна дефиниция за „експонирана” археологическа културна ценност. Това означава, че ние прилагаме един текст, който няма на какво да се опре и във всеки конкретен случай субективно трябва да се тълкува има ли или няма експониране на дадената културна ценност. Т.е. реално ние правим тези текстове жертва на субективната преценка на един или друг служител или юрист дали в случая става дума за експониране или не става дума за експониране. Няма принципно различие между ал. 1 и ал. 2. И в двете алинеи се говори за това, че собствениците трябва да осигурят правото на публичен достъп. Набляга се на „публичен”. Държавните служители, защото те са служители на държавата, на българските обществени музеи и археолози са именно тези лица, които осъществяват правото на държавата и обществото на публичен достъп до тези обекти.
Така че смятам, че Вашите съмнения, доколко чл. 71 касае собствениците на частни терени, в които се намира археология, са неоснователни и не бива тук в един краен юридически формализъм да пренебрегнем реалностите на проучванията н България.
Давам ви пример с прочутия резерват в Бояново, в който се намира прочутият паметник на ЮНЕСКО – прочутата Гробница „Свещари”. 2/3 от земите в този резерват в Бояново, който е един от малкото резервати в България с уредени граници, са частна собствено. Ето едно противоречие между законите и нормите в българската държава. Тези земи се обработват ежегодно от техните собственици в селскостопанска дейност. Има от край време там една напрегната обстановка, в която на археолозите им се пречи и те са възпрепятствани да изпълняват своите задължения, които както казахме тръгват от Конституцията и минават през Закона за културното наследство. Ако вие наложите тезата, че трябва писмено споразумение със собствениците, както и във Велики Преслав, където също има много земеделски земи в резервата, частна собственост, това означава реално да възпрепятстваме извършването на археологически проучвания и да направим в много случаи това извършване невъзможно.
В този смисъл действително Вашите мотиви може да са верни от формална гледна точка. Но тук имаме сблъсък на различни текстове, съвкупност от различни задължения и права и трябва да се избере това, което работи в полза на обществения интерес.
Пак Ви казвам, протечете решението на Конституционния съд. Там има един параграф именно по отношение на особения характер на археологическото наследство.
Накрая искам да ви кажа, че в някои случаи е абсолютно невъзможно да се постигне съгласие със собственика. Представете си хипотеза, в която собственикът живее в Съединените щати и неговите земеделски земи трябва да попаднат в обхвата на теренни археологически проучвания. Вие като юрист, подготвен теоретично, един от авторите на Закона „Чилова”, тук искам да посоча дебело, Вие как издирвате лицето? С консула ще му изпратим предложението за договора в Съединените щати той да ни подпише. Вие представяте ли си това в практиката как става. Представяте ли си, че има иманярски набези и трябва да спасяваме уникална гробница и ще пишем до консула в Съединените щати да осигури лицето за договор за споразумение. Вие такава хипотеза представяте ли си я, защото аз не си я представям.
Ще ви помоля, защото ние вече станахме свидетели на един триумф на грубия формализъм в миналото Народно събрание, когато се правят норми, когато се изменят норми, действително да се преценява дали тези норми могат да работят в практиката. За да не стане така, че ние сега да бъдем възпрепятствани като администрация да изпълним конституционните задължения на държавата за опазва културното наследство, като не можем да издадем открити листове за резервати, които на теория би трябвало да са изключителна държавна собственост и за други обекти, където трябва да се извършват археологически проучвания.
Смятам Вашите аргументи за верни в известен смисъл от формална гледна точка, но за неверни от гледна точка на реалностите в нашата държава на практиката, която е установена и на тези текстове и на тълкуванията им, за които стана въпрос, които касаят правото и задължението на държавата да осъществява опазването на културното наследство. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Гинче Караминова:
Искам да попитам г-жа Манолова Съвсем простичко за един човек, който странично чува за закона, Вие го обяснявате така. Ние задължаваме собственика да осигури достъп, дори до експонирана недвижима културна ценност, а същевременно му искаме съгласието. Вие тук не виждате ли противоречие? Законът го задължава, а същевременно иска неговото съгласие.
Мирослава Манолова:
Точно това обясних. Законът задължава, когато вече има експонирана археологическа ценност, държавните органи да имат достъп до нея. Тук става въпрос за съвсем различно нещо. Тук става въпрос за една предварителна дейност преди експонирането, когато още няма разкрита археологическа ценност, когато издавам разрешение, тогава да искам споразумение със собственика, че мога да копая в неговия имот. За съвсем различно нещо става въпрос.
Искам да отговоря на г-н Чобанов, че за иманярските набези и за подобни неща въобще не попадаме в тази хипотеза. Защото той прекрасно знае, че има и спасителни разкопки и при тези спасителни разкопки естествено действа принципът на форсмажорните обстоятелства. Тогава даже да не говорим, че е и престъпление, там въобще няма да има проблеми, няма да стои и въпросът с писменото споразумение със собственика.
Що се отнася до моя формализъм, решението е ваше. Аз си казах само моите юридически възражения.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Станилов.
Проф. Станислав Станилов:
Още едно противоречие има в тази хипотеза, която развива госпожата и тя е следната.
Държавата е изключителен собственик на паметника. Държавата е решила този паметник да се проучи. Интересът на държавата го диктува, а чие е решението – представителят на държавата Министерството на културата е решило, а собственикът казва не. Няма да ви давам обяснение, няма да подпиша споразумение. Не може собственикът да стои над обществото. Обществото стои над него. Неговите интереси се пазят със споразумението по смисъла на правилника, който правилник казва, че собственикът се обезщетява по съответната оценка. Тогава какво правим? Чий интерес защитаваме в Народното събрание? Обществения. За какво сме изпратени ние? Да защитим обществения или да защитим частния интерес. Частният интерес също има такава стойност, когато се касае за обществените, особено за културното наследство, което е достояние на цялото общество. Аз мисля, че спорът е излишен. Достъпът не значи загуба на каквото и да било. Достъпът значи достъп.
Това е което исках да кажа. Практиката е такава. Г-н Чобанов е прав. Никога не сме сключвали никакви споразумения и нещата винаги са вървели. Сега обаче обществената обстановка след промените е малко по-друга. Има собственици, които смятат, че буквално казано в тези паметници има кой знае какви несметни съкровища и пр. Има такива, които смятат, че им принадлежат. Когато правехме предишния закон, дойдоха кметове на общини и казаха, че това е общинска собственост и с всичко общинско те се разпореждат и т.н. Държавата в цяла Европа се разпорежда с тези паметници. И не само в нея. Благодаря за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други изказвания. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Първо искам да кажа, че ще подкрепим внесената поправка. Обаче е хубаво да чуем аргументите, които бяха изказани тук. Аз съм се натъквал на тях като законодателна практика и в Закона за подземните богатства и в Закона за енергетиката, където отново възниква интереса и темата за обществения интерес. Да речем някакъв далекопровод, който касае електрозахранването на десетки градове и села и минава през частната нива и собственикът казва: няма да дам сервитут. А безспорно е кое има приоритет и кое ние отстояваме. Аз тук не виждам да има сериозни различия между народните представители.
От друга страна обаче, може би е хубаво да се помисли за поправка, която да бъде предложена, дали в този закон, дали в Закона за устройството на територията, в който да се предвиди някакъв механизъм за арбитраж. Защото дали е в Америка или в Хасково човекът, но в един момент се връща и вижда, че му е разкопан имотът. От друга страна е ясно, че държавният интерес е изискал много спешно да се разкопае този имот, но някой да му се беше обадил. Въпросът е, когато се отиде към такова действие, да има възможност той да бъде уведомяван. Ако не се постига споразумение, много бързо да има институция, която може да прави този арбитраж. Дали ще бъде общината или някой друг?! В случая аз имам повече доверие на Министерството на културата, тъй като то по-ясно може да отстои държавния интерес в случаи, когато става въпрос за културно-историческо наследство. Дали този арбитраж може да бъде направен от Министерството на културата така, че да се каже: след като не можете да стигнете до споразумение или пък този частник иска известни пари или пък че ще изкара страшни пари от случая, държавата да има някакво право по определена процедура, може би разписана в ЗУТ, дори ако трябва да налага този арбитраж. Но това може би е тема за друга поправка, която е извън тази, която се предлага.
Ние ще подкрепим тази поправка. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте, проф. Станилов.
Проф. Станислав Станилов:
Г-н Курумбашев, по смисъла на правилника тези разрешителни се издават в пет екземпляра: един се връчва на кмета, за да се знае, че в негово землище на еди-кое си място се прави еди-какво си, отива се при собственика на имота, който предварително се уведомява. Това разрешително му се връчва предварително. След това на място се договарят. Говоря за практиката.
Освен това, едно разрешително се оставя в местния музей, а последното го носи в себе си постоянно изследователя, тъй като идва полицията и той трябва да удостовери какво прави. Имал съм много случаи, когато отивам с разрешителното на изследвания, полицията ме хваща, а отсреща копаят иманярите, а тя се занимава с мен.
Любомила Станиславова:
В отговор на г-н Курумбашев аз мисля, че точно това е предложението на проф. Станилов. Така е и записано: Думите „споразумение с” се заменят с „уведомление до”. Значи страните са уведомени, както каза и професора – регионалния музей, кмета и лицето, което е собственик на имота.
Петър Курумбашев:
Мисля, че не сте ме разбрали. Това че някой е уведомен, не значи, че е съгласен. Аз ви уведомявам за нещо, но вие съгласни ли сте? Може да не се съгласите в това, за което съм ви уведомил. Примерно, ще преминем през един имот, за да отидем в друг имот, в който ще правим разкопките. Той казва: аз не искам да ви осигуря достъп или ще ви осигуря някакъв сервитутен път, но ще ми плащате пет лева на месец. В този случай държавата може да се намеси и да каже, че не може да се изнудва собственикът. Цената е 50 ст. на месец. Но може само защото съм те уведомил, да започна да минавам през имота ти. За това казах, че е хубаво освен уведомлението, да има процедура, по която държавата да може да прави арбитраж със собственика, ако той се опитва да извива ръцете на държавата по някакъв начин – не им дава достъп или иска някакви невероятни пари, да препятства по някакъв начин работата, тогава да има един арбитраж. Аз лично казах, че повече вярвам на арбитраж, правен от Министерството на културата отколкото от местния кмет или от местната община. Държавата да може да се намеси и да каже: позицията на тези, които искат да правят изследването е такава, позицията на собственика на имота е такава, а ние като арбитрираж институт, определен от закона, казва, че това ще става по този ред, за да не може собственикът да изнудва буквално казано, защото е разбрал, че има някакъв обект, който е национален интерес или някакъв друг.
Процедурата на уведомление не означава процедура на съгласие.
Да предвидим в друг закон, но това е работа на юристи, може би е ЗУТ законът, още една поправка, извън тази, с която да се уговори тази процедура. Има такива собственици на земи, които изнудват включително и НЕК в момента за това откъде може да мине далекопровода. Имаше една община, разигравана в продължение на пет години, защото един местен кмет е решил, че може да ръководи общината, държавата и още нещо. За това трябва да има някаква процедура и в случая аз бих имал доверие на Министерството на културата, ако тя е такава арбитрираща институция. За това исках да помоля и вносителят и Министерството на културата ако могат да предложат още една допълнителна поправка, може би в ЗУТ, в тази посока. Това беше моята идея.
Даниела Петрова:
Благодаря. Аз смятам, че в материала, който работят, могат да съобразят и това.
Сега ви предлагам, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за културното наследство, № 054-01-20, внесен от Станислав Станилов на 19.03.2010 г. Който е „за”, моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Между първо и второ четене може да се помисли за прецизиране на текстовете.
По втора точка - Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.т. № 2/2010, за установяване противоконституционност на целия Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
Постъпило е разпореждане от Председателя на Народното събрание, с което ни уведомява, че е налице определение на Конституционния съд, с което е сезиран за отмяна на предложените текстове в Закона за Националния архивен фонд. Предполагам, че сте се запознали с определението.
Не знам какъв коментар бихте направили вие, но знаейки позицията и практиката на Парламента по този въпрос, аз ви предлагам да не изразяваме становище, тъй като становището е по същество и каквото и да напишем не съм убедена, че аргументите ни ще имат тази сила.
Консултирайки се с други председатели на комисии, те са на подобно становище, въпреки че Комисията си взима сама решение. Предлагам ви да гласуваме да се въздържим от изразяване на становище.
Който е съгласен с това да не изразяваме становище по разпореждане на Конституционния съд във връзка с Определението от 26.01.2010 г., моля да гласува.
Единадесет „за”. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема.
Благодаря ви за участието. На всички пожелавам Весели празници.
Закривам заседанието.


Председател:
Даниела Петрова