1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г. (второ гласуване).
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
3. Разни.

---

Днес, 13.05.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата –Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; от Съвета за електронни медии –Милен Вълков; от Съюза на народните читалища – Атанас Герджиков, заместник-председател и Иван Панайотов, читалище „Средец”, София.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г. (второ гласуване).
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
3. Разни.
Налице е кворум. Ако няма предложения по така предложения ви дневен ред, предлагам да бъде гласуван. Процедура на гласуване. Десет „за”. Приема се единодушно.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г. (второ гласуване).
По заглавието - Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя за заглавието на закона. Предлагам да гласуваме следната редакция:
„Закон за изменение на Закона за радиото и телевизията.”
В случая не се правят допълнения, а само се изменят конкретни правни норми.
Моля да гласуваме предложеното наименование на закона - Закон за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Който е съгласен, моля да гласува. Единодушно се приема. Против и въздържали се няма.
По § 1. „В чл. 24, ал. 1 цифрата „9” се заменя с „5”, цифрата „5” се заменя с „3” и цифрата „4” се заменя с „2”.
Постъпило е предложение от н.пр. Михаил Михайлов за § 1.
„§1. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Съветът за електронни медии се състои от пет члена, които се избират от Народното събрание.
(2) Всяка парламентарна група може да предложи не повече от две кандидатури за член на СЕМ.”
Предлагам първо да бъде гласувано предложението на н.п. Михаил Михайлов и след това предложението на вносителя.
Имате думата проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
При положение, че в парламента има повече от 5 парламентарни групи, как ще стане тогава.
Антон Кутев:
Те само предлагат. Те не ги избират.
На мен проекта на г-н Михайлов ми се вижда по-симпатичен, защото в него няма капка лъже морал. Там всичко е достатъчно ясно. Защо не се избират направо от Бойко Борисов. Защо трябва от Народното събрание.
Даниела Петрова:
Изборът винаги се прави от Народното събрание.
Антон Кутев:
Не винаги. Досега едната част се прави от Президентството Разликата сега е да няма избор от Президентството, а само от Народното събрание.
Михаил Михайлов:
Никъде в европейските страни няма такова нещо. Регулаторните органи винаги се избират от една институция. Ако се върнем назад във времето този дуализъм, който се опита да се създаде в ранните години на прехода, т.е. от една страна, парламента, от друга страна – президента, функции, които въобще в президентството в протича на Конституцията няма. Било то в ЦИК, било в СЕМ. Ясно са записани какви са функциите на Президента. Затова като основен суверен в Република България Парламента смятам, че това е възможно най-демократичното и най-точното. Т.е. да изхождат предложенията само от един орган – от парламента.
Антон Кутев:
Аз не виждам смисъл да водим дебат. Повече няма да се обаждаме и естествено ще бъдем против всички останали точки, но в края на краищата трябва да сме наясно, гласувайки тези текстове, че с това, което правите, единственото което ще последва след година или след три години в момента, в който има ново мнозинство, това нещо ще се гласува отново по друг начин. Това е резултатът, който даваме. Друг е въпрос, че ако е след три години, през това време ще има достатъчно време да се направят куп бели, ако не, ще ги направят новите, които ще ги прегласуват. Единственото, което постигаме с тази шарлатания е, че общо взето вкарваме един доста непочтен начин на боравене със закона. Т.е. прави се закон за овладяване на определена власт, което според мен не е добре за държавата.
Даниела Петрова:
Подобно предложение е правено в Закона за радиото и телевизията през 1996 г. и по този повод е налице Конституционно решение, което е обявило този текст за противоконституционен. Мога да ви дам и номера на решението. В този смисъл аз ще гласувам „въздържала се”. Нека всеки да вземе своето решение Това е Решение № 21 от 14 ноември 1996 г. по Конституционно дело 19 от 1996 г., обнв. ДВ бр. 102, от 29.11.1996 г.
Идеята е добра, но се оказва, че това предложение може да падне в Конституционния съд. Мога да ви дам текстовете, които са влезли в закона и които са отменени от Конституционния съд. Те са в подобен смисъл. Ако желаете, можете да се запознаете. Това е от момента, когато се е комплектовал състава на НСРТ, съответно 7 от парламента и две на две съответно от президента и от министър-председателя.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Михайлов за § 1. Който е съгласен, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 1 както е предложен от вносителя: „В чл. 24, ал. 1 цифрата „9” се заменя с „5”, цифрата „5” се заменя с „3” и цифрата „4” се заменя с „2”.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
По § 2. „В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „всяка квота” се заменят с „квотата на Народното събрание и през 3 години от квотата на президента”.
2. Ал. 2 се изменя така:
(2) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два мандата. Мандатите не могат да бъдат последователни.”
По § 2 е постъпило предложение на н.п. Михаил Михайлов.
„§ 2. В чл. 29 , ал. 1 се изменя така:
„(1) Членовете на СЕМ се избират за срок от 6 години.”
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Михайлов.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2, а именно:
„В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „всяка квота” се заменят с „квотата на Народното събрание и през 3 години от квотата на президента”.
2. Ал. 2 се изменя така:
(2) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два мандата. Мандатите не могат да бъдат последователни.”
Антон Кутев:
Някой може ли да обясни защо не могат да бъдат последователни мандатите освен заради Георги Лозанов.
Даниела Петрова:
В мотивите е казано. Но нека отново вносителят г-жа Хубенова да каже.
Силвия Хубенова:
Европейската практика показва, че в много голяма част от европейските държави няма последователност на мандатите. Съжалявам, че в момента пред мен не е справката, която направих, за да ви цитирам в кои страни точно е така. Или има само един мандат, или има два мандата, които не са последователни. Георги Лозанов изобщо не е мотив, за да предлагаме подобни промени.
Антон Кутев:
Нищо общо няма Георги Лозанов. Това са принципни положения?
Силвия Хубенова:
Както Вие казахте, в следващото събрание личностите може да не са същите, така че не е редно тук да говорим за личности, а по-скоро за принципи.
Даниела Петрова:
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”.Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби.” Това е предложението по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 3. „Мандатът на член от Съвета за електронни медии, който е втори последователен, се прекратява от деня на влизането в сила на този закон.”
Няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване така прочетения § 3 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „За”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
По § 4. правя предложение за прецизиране на текста.
„§ 4. След изтичане на две години съставът на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание се обновява, като чрез жребий се прекратява мандатът на един от членовете, избрани през 2010 г.”
Предлагам след думите „две години” се да се добави текстът „от деня на влизане в сила на този закон”.
Това допълнение е с цел да няма произволно тълкуване и прецизиране на текста.
Сега ще ви прочета текста на § 4 след тази промяна:
„§ 4. След изтичане на две години от деня на влизане в сила на този закон, съставът на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание се обновява, като чрез жребий се прекратява мандатът на един от членовете, избрани през 2010 г.”
Подлагам на гласуване така направеното предложение от н.п. Даниела Петрова за § 4. Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
По § 5. Текстът на вносителя е:
„В 10-дневен срок от влизане в сила на закона се прекратява чрез жребий мандатът на един от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на Президента. При последващо назначаване на член от съвета, той се назначава при спазване на принципа на обновяване съгласно чл. 29, ал. 1.”
Тук правя предложение да отпадне последното изречение, като обяснявам защо. Мотивите ми са: тъй като тази промяна влиза, без последното изречение, всъщност тя влиза в тялото на закона и се получава дублиране. Тук става въпрос за правна техника. За това предлагам да отпадне последното изречение.
§ 5 ще звучи по следния начин:
„В 10-дневен срок от влизане в сила на закона се прекратява чрез жребий мандатът на един от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на Президента.”
Който е съгласен с така предложения текст за § 5, моля да гласува. Девет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
По § 6 няма предложения.
„§ 6. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.”
Подлагам на гласуване текста на вносителя така, както ви беше прочетен. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С това Законът за изменение на Закона за радиото и телевизията е приет в Комисията на второ четене.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
Първо ще дам думата на представителя на Министерството на културата да представи постъпилото становище. След това ще дам думата на представителите на Съюза на народните читалища и след това ще се направят изказвания от името на вносителя.
Имате думата г-жо Паунова.
Милда Паунова:
Министерството на културата подкрепя внесения проект на Закон за изменение на Закона за народните читалища. Считаме, че предложените изменения са наложени от възникнали на практика проблеми при прилагането на закона и предлагат адекватна уредба. Благодаря ви.
Четин Казак:
Г-жо Председател, бих искал да помоля, тъй като закъснях, да броите моя глас „против” предходния законопроект.
Даниела Петрова:
Но там имахме гласуване текст по текст. По-всички текстове сте против, така ли?
Четин Казак:
Да, по всички текстове съм против, с изключение на наименованието на закона.
Даниела Петрова:
Добре. Моля да се отрази в протокола.
Има думата г-н Герджиков, заместник председател на Съюза на народните читалища.
Атанас Герджиков:
От името на Съюза на народните читалища искам да изразя нашата подкрепа за внесения законопроект, защото наистина при прилагането на Закона за народните читалища, или по-точно на изменението, което беше прието през 2009 г. читалищата срещнаха трудности и от 3000 читалища до този момент са успели в срок да си организират събрания и евентуално да се пререгистрират са 2000, а 1000 не са успели. Между тези 1000 има много, които са бенефициенти по програми, така че няма как да спрем дейността им. Това не е и разумно.
Същото важи и за Съюза на народните читалища, който освен организационните трудности, среща и финансови затруднения да организира конгрес веднага. А следващата година имаме редовен конгрес, така че това би помогнало да спестим и средства. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, пред вас е представен проект на Закон за изменение на Закона за народните читалища.
Становището на вносителя е разписано в мотивите. Аргументите, които бих искала да представя пред вас са в подобен смисъл. Бавната регистрация и невъзможността да се организира работата на големия брой читалища. Предстоящият им конгрес за избор на председател и комплектоване на състава е през следващата година.
С оглед на това е направено предложение за редуциране на състава по отношение на кворум при избор и гласуване. Същият текст е съобразен със Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а именно с чл. 27, където е разписана процедурата как става гласуването. Това не опорочава с нищо дейността на читалищата. Напротив, дава им възможност да работят по-добре, както и съответно законът да бъде приведен в съответствие с действащата нормативна уредба, която е единна в голямата си част за юридическите лица с нестопанска цел.
По отношение на сроковете. Налага се да бъдат удължени сроковете, защото самата обективна работа и времето за организирането на един конгрес, времето от един месец се явява крайно недостатъчно.
Считаме, че с тези изменения ще се даде възможност да се оптимизира работата и съответно да се навакса пропуснатото във времето.
Благодаря за вашето внимание.
Имате думата за изказвания. Ако няма изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
С това законопроектът е приет в Комисията на първо четене.
По трета точка – Разни.
Предлагам на вашето внимание постъпила Декларация, адресирана до СЕМ, до Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание и до всички членове на нашата Комисия, до Председателя на Народното събрание, до Министър-председателя и Президента на Република България.
Тъй като Декларацията е заедно със становището на Етичната комисия на БНТ и са твърде обемни, предлагам ако не сте успели да се запознаете с текста, да вземем принципно становище дали да направим запитване да ни отговорят по отношение на тази декларация със становище, или да бъдат поканени за изслушване в Комисията, за да дадат повече информация по повод на декларацията и становището.
Писмено ли да ги запитаме или да ги поканим да обяснят тук пред нас за декларацията и становището на Етичната комисия на БНТ за това, което се случва в БНТ? Декларацията е от Събранието на БНТ.
Да ги поканим за следващото заседание?
Стоян Иванов:
Колеги, нека да взимаме думата и да се изказваме, колкото и формално да изглежда, защото може би част от вас не са чели декларацията на Събранието на пълномощниците. Вътре има твърдения за конфликт на интереси, съмнения за източване на телевизията чрез свързани фирми и определени продукции и т.н. Разбира се, аз не бих могъл да се ангажирам доколко изнесените в тези писма факти са точни и достоверни, но ситуацията е тревожна. Още повече телевизията е с орязан бюджет поради кризата и самата тя дължи много пари на Viva-com.
Аз формално правя предложение да ги поканим, за да ги изслушаме.
Даниела Петрова:
Други мнения. Заповядайте.
Красимир Велчев:
Да изслушаме Ръководството и Етичната комисия.
Даниела Петрова:
Други предложения? Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Моето предложение е следното. Утре като последна точка от седмичната програма имаме изслушване на Годишния доклад на СЕМ.
Моята идея е следната. Хубаво е да извикаме заинтересованите страни: Етичната комисия и Ръководството на БНТ.
На миналото заседание аз повдигнах въпроса за функциите на СЕМ и за това какво се случва в националната телевизия и в медиите, за които те реално по закон имат отговорност. Защото ние нямаме отговорност. Като четох доклада на СЕМ, той е една невероятно лека приспивна песен. А всъщност какво се получава. Аз от месеци знам тези неща, тъй като се публикуваха в различни вестници. Наистина е хубаво да видим какво се случва. Това е свързано и с отчетния доклад, защото това нещо не се е случило в последния месец-два. Това се случва от години.
Даниела Петрова:
По принцип ние винаги каним заинтересованите страни. Въпросът беше принципен. Дали да поискаме писмено становище във връзка с тази декларация от г-жа Пръмова или да бъдат изслушани подателите на писмото – Национална телевизия и всички заинтересовани страни.
Заповядайте.
Антон Кутев:
Моята молба е, ако ще го обсъждаме, да не е сега, защото очевидно не сме готови.
Второ, аз смятам, че на този етап е по-добре да поискаме писмено да ни отговорят, да го разгледаме в Комисията и след това да имаме реакция. Защото ние наистина нямаме правомощия и често пъти изпадаме в глупавата ситуация, когато две страни се скарат пред нас и ние нито можем да им решим спора на практика, нито пък можем да вземем някакво становище, което да представлява крайно решение. Т.е. опасявам се да не изглежда глупаво Комисията в този случай.
Струва ми се и това е моето предложение, да поискаме едно обяснение от г-жа Пръмова, да го разглеждаме на следващо заседание заедно с тези документи и тогава да преценим имаме ли нужда да правим нещо повече като действие. Просто от гледна точка на авторитета на Комисията.
Даниела Петрова:
Смятам, че Вашето предложение е разумно и обобщава всъщност предложенията на колегите. Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Аз бих подкрепил г-н Михайлов, че е хубаво да искаме становището на СЕМ, макар че подозирам какъв ще бъде отговорът. Ще ни бъде отговорено, че по закон СЕМ няма право да се бърка в проблемите – финансови и какви ли още не, и ще върнем пак обратно топката към закона. Защото наистина се получава една куриозна ситуация, в която органът, който избира генералния директор на телевизията, на практика няма никакви функции да го контролира. Разбира се, можем да поискаме становище от СЕМ, но?!
Склонен съм да се съглася с г-н Кутев първо да поискаме писмен отговор и след това да решим какво да правим.
Проф. Стефан Данаилов:
Трябва да разберем от тази Етична комисия, които са изпратили писмо до Пръмова, има ли отговор от Пръмова. Тази Етична комисия сигурно не е от вчера. Има едно изречение, което казва следното. „Да бъде обявен мораториум върху готвените разпродажби и структурни реформи, свързани с уволнение и назначение.”
Категорично се говори, че там ще се правят реформи, но никой не иска да чува за думата уволнение и назначение. Но прави впечатление, че от тази комисия досега не е имало такива писма или поне аз не знам да е имало по повод на неправомерни решения на управата на Националната телевизия, а идва в навечерието на избора на нов директор.
Схемата е ясна, като дойде време да се сменя някой директор в културните институти започва битката в началото или края на третата година срещу настоящия директор. Така че е добре да видим дали има отговор.
Даниела Петрова:
Утре СЕМ има среща с пълномощниците по повод на декларацията. Така че ще искаме становище и от СЕМ.
Комисията се обединява около това да поискаме писмено становище и след това ще направим преценка за покана.
Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Проф. Данаилов прочете първото изречение относно мораториума. Но на мен ми направи впечатление текстът по-нататък „Да се спре от сегашното ръководство сключването на договори, които ще задължат следващото ръководство.”
Аз мисля, че е морално да се спре тази практика, когато изтича даден мандата да се сключват договори за бъдещи години. Така се товари следващото ръководство.
Стоян Иванов:
Колеги, аз се боя, че влизаме в спор по същество в момента, без да сме подготвени.
Проф. Данаилов има много повече опит от мен в работата със творчески среди на държавна издръжка и знае, че там в ситуации особено когато предстои смяна на ръководството, настават много големи брожения. Факт е обаче, и го знаем всички на тази маса, че в телевизията проблеми има. Те са свързани донякъде с ограниченото финансиране, донякъде с мениджмънта, донякъде с други неща, но не бих желал сега този спор да го прехвърляме по същество, защото рискуваме да изпаднем в ситуацията чрез нас да си разчистват сметките други интереси.
Михаил Михайлов:
В Закона за СЕМ никъде няма една дума относно задълженията на СЕМ. В Закона за НСРТ имаше записани няколко текста. А сега единственото задължение на СЕМ е да прави годишен доклад, който да представи на парламента. Това е единственото задължение и ние наистина трябва да помислим въз основа на това, което се случва по различните телевизии, с тази агресивност, жестокост към деца, абсолютно сме задължени това нещо да го решим. Не може СЕМ да няма никакви отговорности.
Даниела Петрова:
С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на Комисията.
Пожелавам приятна почивка.

Председател:
Даниела Петрова