1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г.
2. Взимане на решение относно обсъждане на декларация на Общото събрание на пълномощниците в БНТ и становище на Етичната комисия на БНТ.

---

Днес, 02.06.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата –Димитър Дерелиев, заместник-министър и Боян Милушев, парламентарен секретар; от АБРО – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Държавна агенция за закрила на детето – Надя Шабани, председател, Калин Каменов, заместник-председател и Радиона Никова, началник на отдел „Програми, координация и сътрудничество” и Мариана Узунова, старши юрисконсулт; от Агенцията за социално подпомагане – Янита Манолова, заместник-председател; от Националната мрежа за деца – Михаил Стефанов и Георги Богданов; от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов, председател и София Владимирова, Анна Хаджиева и Георги Стоименов; от Младежка медийна мрежа – Атанас Лозанов, председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги, налице е кворум. Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г.
2. Взимане на решение относно обсъждане на декларация на Общото събрание на пълномощниците в БНТ и становище на Етичната комисия на БНТ.
Ако има други предложения по така прочетения ви дневен ред, моля да бъдат направени сега. Ако няма, предлагам да се гласува дневният ред. Моля да гласуваме. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г.
По законопроекта са постъпили становища от Министерството на културата, от Съвета за електронни медии, от АБРО и от Национална мрежа за децата.
Има думата г-жа Кирова да представи законопроекта.
Йоана Кирова:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Накратко ще се изкажа, тъй като темата е толкова много дискутирана. Става въпрос за промени в Закона за радиото и телевизията относно участието на деца – лица до 18 години в телевизионни предавания. По-скоро става въпрос за риалити предавания. Нашето предложение се характеризира с това да не се допуска участие на лица до 18 години в такъв тип предавания, които биха могли да окажат някакъв неблагоприятен ефект върху тяхното психическо, физическо, интелектуално, нравствено и социално развитие.
В крайна сметка философията на този законопроект е важна, тя е да спазим най-основното правило, което всеки един от нас е длъжен и като гражданин и като народен избраник да защитим интересите на децата. Призовавам ви да подкрепите идеята ни. Вкарали сме го в Закона за радиото и телевизията, тъй като Законът за радиото и телевизията и СЕМ са единствените, които могат на този етап да окажат някакво влияние, да регулира самите доставчици или самите услуги, които медиите предоставят. Една от причините, за да бъде в този закон е, че СЕМ е институцията, която би могла да реагира с някакъв вид санкции върху нарушенията на правата на децата. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Сега нека да дадем думата на Министерството на културата да изрази своето становище по внесения законопроект. Заповядайте, г-н Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Становището на Министерството на културата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е, че министерството подкрепя предложеното изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, като предлагаме Държавната агенция за закрила на детето като компетентен орган да извършва преценка на критериите по отношение на неблагоприятните факти за физическото, психическо, интелектуално, нравствено и социално развитие на децата, които ще участват в предаванията. Благодаря.



Даниела Петрова:
Благодаря. Постъпило е становище по отношение на внесения законопроект и от дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, отдел „Законодателни референти”. Давам думата на правните референти, за да чуем дали законопроектът не съдържа правно технически недостатъци. Заповядайте.
Мирослава Манолова: експерт
Нашето становище е изключително и предимно от правно-техническа гледна точка, че така предложените параграфи като изменение на Закона за радиото и телевизията не правят някакви проблемни или нужда от някаква редакция на така внесените проекторазпоредби.
Даниела Петрова:
Давам думата на доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ, да ни запознае със становището на СЕМ по законопроекта.
Доц. Георги Лозанов:
Съветът за електронни медии също подкрепя необходимостта от това да има нови нормативни основания на защитата на децата във връзка със създаването на рискови формати от една или друга гледна точка за тяхното развитие - физическото, умствено и морално и във връзка с общо взето шумния дебат и очерталите се обществени очаквания в това отношение. Естествено законодателят трябва да реагира на това. В този смисъл внесеният законопроект ми се струва, че дава правна видимост на тези очаквания.
Но ние подобно на изказаното становище от Министерството на културата също считаме, че Съветът за електронни медии не е орган, който по компетентност ще може да определи кое е вредно за децата. Съветът за електронни медии се занимава със защита на децата като аудитория – като зрители и слушатели. В това отношение е неговата компетентност. Много по-логично и отговарящо на компетентността с това да се заеме Агенцията за закрила на детето на базата на експертизата, която тя има за това кое е вредно за едно дете или би могло да навреди на неговото физическо и психическо здраве. Това е свързано с експертиза на педагози, психолози и заради това ни се струва, че ако се натовари Съветът за електронни медии, това по-скоро ще бъде една доста формална и трудно работеща норма в този закон.
И още повече, в основния приоритет на Съвета за електронни медии и на закона съответно, е защитата на свободата на словото и на независимостта на медиите, включително и от намеса от страна на регулатора в съдържанието.
Така че бихме искали да обърнем внимание върху възможността, разбира се, тези норми да се запазят, но да намерят друго място в системата на българското законодателство.

Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Постъпило е становище относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от Националната мрежа за децата. Има ли представител, който да ни запознае със становището. Заповядайте.
Михаил Стефанов: Национална мрежа за децата
Националната мрежа за децата подкрепя така предложения законопроект. Ние също в становището си мнение и препоръка, че Държавната агенция за закрила на детето е най-компетентният орган, който може да прецени и даде изобщо становище по въпроса за това кое не е благоприятно за децата.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Последното становище, с което ще ви запознае Гриша Камбуров е становището на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Заповядайте, г-н Камбуров.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На миналото заседание ви е раздадено едно наше становище по внесения законопроект от г-жа Йоана Кирова и група народни представители. То черпи повече правни аргументи по същността на предложения законопроект. Като цяло бих искал да кажа, че ние изцяло подкрепяме идеята и духа на внесения законопроект, но имахме чисто правни аргументи, според които той не трябваше да бъде приет в тази му форма, в тези текстове на това място.
В дискусията, която се разрази в Правната комисия и становищата, които бяха изказани там от колегите юристи, ми дадоха достатъчно основание да считам, че щом цялата Правна комисия единодушно с 21 гласа мисли, че няма правни пречки този законопроект да стане действащ закон и да влезе в нормативната уредба на Република България, това не трябва да бъде наистина аргумент.
Продължавам обаче да поддържам своите притеснения, които касаят редакцията на текста и неговото систематично място.
Като цяло считам, че предложенията законопроект би следвало да бъде подкрепен от народните представители на първо четене, като между двете четения – първи и второ, се предложат най-добрите текстове, за да изпълнят целта на мотивите, които са внесени. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Откривам дебата по така предложения законопроект.
Лювти Местан:
Моля за процедура преди това. (Заповядайте за процедура.)
Чухме мнение на СЕМ, на министъра на културата, на АБРО и дори на неправителствени организации и във всички тези изказвания прозира тезата, че компетентният орган, който ще преценява е Държавната агенция за закрила на детето. Не можем да открием дебатите без да чуем мнението на специализирания държавен орган.
Ние в Комисията по образование във връзка с неколкократните обсъждания на Биг Брадър Фемили така и не можахме да измъкнем от устата на представителите на този орган категорично становище нарушени ли са правата на детето или не. И сега ли ще мълчат?
Трябваше ли колегите, които поздравявам най-искрено, Даниела Миткова, Йона Кирова и Диан Червенкондев да ни предложат този законопроект, от мотивите на който да узнаем, че още през м. октомври 2008 г. в свой доклад Комитетът за правата на детето към Организацията на обединените нации, който явно може би е компетентният орган по прилагането на Конвенцията за правата на детето е определил участието на деца в риалити шоу като Биг Брадър Фемили като откровен акт на намеса в личния им живот и препоръчва това да не се случва. Ние не чухме, че има такъв доклад на Комитета, не чухме, че има подобна констатация на нарочния комитет към организацията. Нека да отворим стенографските протоколи на Комисията по образование и наука, където обсъдихме неколкократно това. Защо трябва да узнаваме от народни представители този факт, а не от специализирания държавен орган? Защото ако те ще продължават да мълчат, тъй като всичко ще зависи от тяхната преценка, тази норма ще остане абсолютно едно добро намерение. Затова е много важно да започнем дискусията, след като чуем компетентната и най-компетентната позиция по този въпрос на специализирания държавен орган. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Има представители. Писмено становище не е представено. Затова не съм им дала думата. Но, разбира се, всеки от присъстващите, който не е депозирал писмено становище, може да вземе отношение.
Давам думата на представителите на Държавната агенция за закрила на детето. Калин Каменов, заповядайте.
Калин Каменов:
Благодаря на г-н Местан за подкрепата.
Становище беше изпратено вчера до комисията по отношение на предложенията на групата депутати. Ние подкрепяме предложението за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията по отношение чл. 17. Съгласни сме и със становището на останалите колеги за констатирането на вредните и неблагоприятни елементи по отношение на правата на децата в тези медийни предавания.
Само искахме да повдигнем въпроса за санкционната политика по отношение на констатирани такива нарушения. Да, Държавната агенция за закрила на детето е органът, който може да го констатира, но за всички мисля, че стана ясно, че няма правомощия да налагане на санкции, когато бъдат констатирани такива нарушения. Държавната агенция за закрила на детето не може да санкционира медии и медийни разпространители за такива нарушения. За това и нашите предложения при констатирането на такива санкциите да бъдат налагани от Съвета за електронни медии по предложение на председателя Държавната агенция за закрила на детето, когато има становища за нарушени права на детето. Точно върху този въпрос искам да се проведе дебатът. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Други предложения по процедури. Откривам дебата по така предложения ви текст за първо гласуване – гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Уважаеми колеги, аз още миналия път заявих, че ние принципно подкрепяме този законопроект като идея. Така и ще гласувам сега. Но в същото време аз съм на мнение, че са необходими промени в текста и тук са прави представителите на Държавната агенция за закрила на детето, че трябва да се създадат обвързани компетенции между СЕМ и държавната агенция, за да може да се реагира както навреме в такива случаи, така и да бъде ефективен контролът и в крайна сметка съдебните актове да не падат в съда. Знаете, че актове на СЕМ, които не се основават на акт на друг компетентен държавен орган – орган, който може да определи кое е било вреда за децата, най-вероятно в повечето случаи ще бъдат лесно атакуеми в съда.
На нас ни се ще да се засили и превантивната функция така че да дадем възможност на държавната агенция да има превантивна роля в такива случаи. Затова ще предложим между първо и второ четене един такъв текст. Например, в чл. 32, ал. 20, т. 4, където бяхме предложили още при предишните промени, това споразумение, което се подписва между Съвета за електронни медии с доставчика на медийни услуги там да фигурира, т.е. да включва и Държавната агенция за закрила на детето. Това като превантивна мярка.
Ще предложим още такива текстове
Пак повтарям, трябва да се подкрепи тази идея. Защото свободата на словото е важна, изключително важна, но в случая не става въпрос за нарушаването на свободата на словото, а за защита на едно висше право и това е защита на правата на децата. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Местан.
Лютви Местан:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта на колегите от ГЕРБ. Трябва да се кажат обаче няколко неща.
Явно е, че този законопроект се появява като необходимост и се реагира със законодателна инициатива на проблема с участието на деца в едно конкретно предаване. Няма лошо. Възможен е и такъв подход в законодателството.
Аз бих искал да поставя въпроса затова дали е прочетен текстът на чл. 17, ал. 2 от закона, който изменяме, за да видим какво всъщност ново казваме. Чл. 17, ал. 2 гласи:
„Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване и предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата.”
Т.е. тази разпоредба на чл. 17, ал. 2 казва, че доставчиците на медийни услуги не могат за създават предавания, които по някакъв начин биха увредили психическото или физическото здраве на децата. Аз обаче питам, не се ли подразбира, че още по-недопустимо ерго има го ограничението за участие на деца в предавания, които непосредствено биха застрашили тяхното психическо и физическо здраве. Според мен, се подразбира. Но онова, което се подразбира изглежда не винаги се разбира и не се разбира от всички в желаната степен. Затова с уговорката, че по-скоро сме в режим на нормативно излишество, заради необходимостта наистина да се решат определени проблеми, абсолютно убедено с тази вътрешна резерва ние ще подкрепим предложената промяна от колегите, но с едно много важно уточнение. Действително занапред парламентът трябва да се въздържа от това да бъде обект на един почти условен рефлекс – има ли проблем някъде, някой не си е свършил работата, дори по отношение на прилагането и на най-добрите закони, веднага се вглеждаме в закона. Казваме, виновен е законът, ерго той трябва да бъде променен. Оттам виновен е парламентът. Докато допускаме това, няма защо да се учудваме, че парламентът е държавният орган с най-нисък рейтинг в страната. Завърших.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания, колеги. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги, миналия път отложихме заседанието, за да се запознаем с документите. Прави впечатление, че становището на колегите от Министерството на културата беше крайно отрицателно, както и на колегите от АБРО. Тези дни са узрели явно и са променили нещата. Или оглеждайте хубаво нещата и ги вкарвайте или не ги вкарвайте.
В посоката на това, което каза г-н Местан. Има четири или пет законови норми в различни закони, конвенции и т.н., които определят какво може и какво не може с детето. Явно това не е свършило работата. Аз не знам някакво наказание от страна на СЕМ или на който и да е въз основа на тези пет или повече, тук са изброени, различни норми, които трябва да се спазват в защита на детето. Казвам го затова, защото наистина на парче се работи. Става някъде някаква беля и задавам въпроса. Вие знаете колко време се занимавахме – може би три месеца във връзка с началото на прословутия Биг Брадър Фемили. Аз разбирам, но ако тогава беше тръгнала спешно една мярка, за да има все пак нещо. Ние изчакахме да свърши тази случка, защото финалът вече идва, и сега решаваме да забраняваме нещо допълнително – дали СЕМ да го изпълнява, или Агенцията. Аз също мисля, че добре би било когато дойде времето да се прави един нов Закон за радио и телевизия, естествено имайки предвид това, което се е случвало, да го имаме предвид при изготвянето на закона. По-сериозно щеше да седи в този смисъл. Сега безпокоим някои духове, макар че работата е почти приключила.
Аз си задавам и един друг въпрос, който не мога да схвана. Тази мярка в този вид, като разбирам, че между и първо второ четене ще се изчистят текстовете, юридически и т.н. Всичко това е добре. Но, примерно, има игрален филм по поръчка на телевизия, в който хващам едно дете и му счупвам главата. Как реагираме тогава? Риторично да бъде. Няма защо да ми отговаряте. Или много често има предавания, в които на живо влиза в дом деца, особено за изоставени деца, и там се показват ред потресающи случаи които въздействат на децата, когато те гледат това по някакъв начин. Имаше на Карбовски такова предаване.
Последното, тази огромна глоба (санкция) от 40 хиляди или повече, къде ще отиде. Тя ще бъде ли ползвана от децата. Отива ли при тях или в някакъв бюджет. В смисъл дали не трябва да има някаква норма. Ако се случи такава голяма глоба, защото имам чувството, че това е най-голямата глоба в страната, която се предлага, къде отива. Не е ясно и затова задавам въпроса.
Ние ще подкрепим този законопроект, но да се опитаме това да бъде последно и когато трябва да се прави такова нещо, наистина да се направи нормално. Аз също мисля, че повечето от тези текстове би трябвало, макар че и на тях ще е сложно, да отидат към Държавната агенция за закрила на детето, а не толкова към СЕМ. Защото много въпроси можем да си зададем. Например, как ще става информацията. Една външна група предлага реализация на някакво предаване, или филм, или риалити. Той разговаря с медията, която ще го финансира. Медията трябва да вземе този текст. Аз може би с този пример много опростачвам работата и го праща на колегите от СЕМ или на колегите от Агенцията и те започват да четат като цензури и казват: „Тук има нещо опасно”. Внимавайте. Но това в някои случаи има и художествена стойност. Затова трябва да се помогне, за да не се окаже, че в един момент ние ще спрем и ще задължим медиите да показват живота на тези деца. Защото примерно показват кадри за побой в училища. Кое му е възпитателното на това. От друга страна, Конституцията дава права на родителите да решават какво да правят с тези деца. В един момент там беше разговора ни - как ние можем да забраним, след като Конституцията е възложила на родителите те да общуват с детето и да търсят правата. В този смисъл трябва да се огледат добре текстовете. Разбирам, че има настроение затова. Аз предлагам по-активни да бъдат колегите, които първо дадоха отрицателни становища, а днес – положителни. Защото не вярвам, че юристите на АБРО са толкова невежи, за да ги убедят така колегите от Правната комисия. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Искам да направя нещо като реплика на уважавания от мен проф. Данаилов. Преди две седмици бях на една среща във Виена на българските медии из целия свят. Какво ми направи впечатление. Самите те повдигнаха въпроса за етичен кодекс и за етика в журналистиката. Дадоха един пример, който се връзва донякъде със сегашния наш дебат. А то за една самолетна катастрофа, при която беше останало живо само едно дете. Холандска медия направила интервю с това дете и моментално е последвала някаква много жестока санкция. Нека да направим нещата така, аз съм съгласен с г-н Данаилов, че в новия закон всички тези неща трябва да ги предвидим, но да направим сега докато излезе новия закон една защита за бъдещи предавания. Вие сте прав, че може би това, което правим е леко закъсняло. Но пък и приказката „по-добре късно, отколкото никога”, защото аз нямам гаранция, че след това риалити шоу няма да се появи нещо подобно, което докато изкараме новия закон би въвело наши деца в такива ситуации. За това ние подкрепяме този законопроект като една първа стъпка към усъвършенстване на нашите закони и в съзвучие с европейските.
Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Казак, имате думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на държавните органи, заинтересувани от конкретния законопроект.
Искам като допълнение към официалната позиция на парламентарната група на ДПС, изразена от г-н Местан, да изтъкна още няколко аргумента.
Първо, като член на Правната комисия, в която този законопроект беше обсъден, искам да внеса уточнението, че Правната комисия гласува единодушно този законопроект съвсем не заради това, че той не съдържа в себе си правно-технически проблеми, а въпреки тях. И това може ясно да се види в стенограмата. Т.е. не беше коректно това представяне, че едва ли не след като Правната комисия единодушно го е приела, значи че той не съдържа правно-технически проблеми. Напротив, той съдържа сериозни и това беше отчетено от Правната комисия, но беше преценено, че общественият интерес и целите на законопроекта оправдават все пак да бъде помислено върху необходимостта от прецизиране на правната материя, нормативната материя в тази област.
Второ, което мисля, че е още по-съществено. Това, което каза г-н Местан, аз изцяло споделям тази позиция. И в сега действащия закон има ясно разписани разпоредби. Г-н Местан цитира изричния запис на чл. 17, ал. 2, където се казва, че „доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаването на предавания, които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата.” Това е чл. 17, ал. 2
Чл. 32, ал. 1, т. 1 гласи, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на този закон.”
„Чл. 33. Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно спазването на принципите по чл. 10 (част от които е и този казус) и спазването на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 2.”
Изрично е записано, че Съветът за електронни медии трябва да осъществява надзор върху спазването на изискванията на чл. 17, ал. 2, което беше цитирано от г-н Местан.
Така че за мен е категорична позицията, че не Държавната агенция за закрила на детето трябва да бъде оправомощения орган, който да осъществява този надзор и да налага санкции евентуално, а това е медийният регулатор именно заради неговият характер като независим държавен орган, а не част от изпълнителната власт, именно като гаранция затова да не възникнат страхове и протести за цензура от страна на изпълнителната власт и именно затова независимият медиен регулатор законодателят е приел да осъществява подобен надзор.
Разбира се, и това беше моята позиция и на първото заседание на тази комисия, и на заседанието на Правната комисия, в този случай задължително трябва да се прецезира, че в тези случаи задължително Съветът за електронни медии трябва да изисква становище от Държавната агенция за закрила на детето. Но крайното решение и отговорността за спазване на всички тези изисквания носи Съветът за електронни медии. Аз изказвам искреното си съжаление, че този орган до момента не изпълнява, явно не изпълнява в пълнота своите правомощия и компетенции, не е изпълнил вменените му задължения в закона, за да се стигне до това предаване, което да породи инициативата у колегите да внесат законов текст, който ако Съветът за електронни медии беше реагирал навреме, изпълнявайки своите правомощия ,дадени от закона, може би нямаше да има нужда сега да се внася този законопроект.
Аз се радвам, че някои оттук представените становища се различават от предварително представените такива, специално от страна на Съвета за електронни медии, Министерството на културата, защото г-н Местан, на предното заседание те бяха отрицателни, а сега са положителни. Радвам се, че има съгласие, че трябва да се предприеме нещо, но напълно споделям факта, че и сега има такива правни възможности, но за съжаление Съветът за електронни медии не е изпълнява докрай своите правомощия поради редица причини, няма да влизам в тях, и не само по този казус. Принципите по чл. 10 и изискванията по чл. 17, ал. 2 съдържат редица други хипотези, които също би трябвало да бъдат забранявани в медийното пространство. Те бяха прочетени. За съжаление, Съветът за електронни медии, според мен, се въздържа да изпълнява докрай своите правомощия в тази област. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други становища. Заповядайте, г-жо Кирова.
Йоана Кирова:
Аз искам да благодаря на всички – на Министерството на културата, на АБРО, на СЕМ, затова, че след разговора с тях след като допълнително им обяснихме каква е философията и идеята на законопроекта, те в крайна сметка ни подкрепиха.
Това, което всъщност направиха колегите от Правна комисия, за което също искам да благодаря, те не се съгласиха с чисто юридическата формулировка, но като граждани и като законотворци те подкрепиха идеята и философията. И точно тук мисля, че всички се срещнахме да подкрепим философията и добрите намерения на този законопроект, който беше продиктуван от един луфт, който се беше получил между институциите и ведомствата и в крайна сметка потърпевши се оказаха децата. Получи се малко като „качулка след дъжд”, но пък в крайна сметка идеята е превантивна. И не е била насочена само срещу конкретно предаване. Имаше и други предавания и все още ги има, които включват децата. Нашата цел е да предотвратим това и за в бъдеще. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други становища? Заповядайте.
Янита Манолова: Агенция за социално подпомагане.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Агенцията за социално подпомагане е също орган по закрила на детето и затова бихме искали да изкажем нашето становище.
Ние подкрепяме инициативата да бъде внесена тази промяна в Закона за радиото и телевизията като нещо наистина нужно и важно в този момент. За нас е важно между първо и второ четене да бъдат точно формулирани и ясно неблагоприятните условия какво точно ще се има предвид.
Важно е да поставим и още няколко въпроса: Коя ще бъде институцията, която ще ги определи, което преди малко се каза в дебатите между народните представители. Както и в кой период – дали преди началото на дадено предаване, дали е възможно и по време на предаване да става това определяне на условията, както и дали ще има ограничения за забавни предавания, за шоу програми или точно да определени предавания.
Също бихме искали да знаем дали това ще бъде валидно и за печатните медии или само за телевизионните предавания. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други становища? Заповядайте, г-н Камбуров.
Гриша Камбуров:
Бих желал само от гледна точка на коректността на фактите да прочета за г-н Казак доклад на Правната комисия с вх. № 053-03-107 от 31 май 2010 г., подписано от г-жа Фидосова, от който цитирам:
„Г-н Христо Бисеров изрази мнение, че противоречивите становища, изразени от институциите търсят аргументи в полето на правото, каквито такива няма.” Благодаря ви.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, знаете, че голямата шумотевица се вдигна от това, че се направи голяма реклама, семейства, апартаменти, майки, деца и това щеше да мине метър за всички ни, ако колегите от гражданските обединения не бяха вдигнали „голямата пара”. Защо го казвам това. Изведнъж тръгва някаква история. Постепенно обществото започва да скача и се разбира. Решава се, гласува се. В кой момент реагира СЕМ? СЕМ откъде ще знае предварително, че телевизия „N” ще има такова предаване. Това тяхна работа ли е? Или този закон ще трябва задължително медиите да го четат и да знаят, че евентуално ще ги дебнат по този въпрос. Защото СЕМ може да се намеси единствено като излезе на екрана, да каже стоп, както глобяват досега. Питам в коя посока ще бъде? Защото представяте ли си предварително какво чудо ще е? Дай Боже повече телевизии да започнат да произвеждат нещо, свързано с едно и друго, но в този смисъл трябва да има яснота в кой момент СЕМ удря с „чука по главата”. Като не го знаем, как ще стане.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Аз призовавам г-н Камбуров за пълната коректност и да се запознае комисията със стенограмата от заседанието на Правната комисия, а не да прочитаме част от доклада, който е подготвен от експерти, които избирателно са цитирали едно определено изказване.
Моето изказване беше съвсем коректно и съдържаше сериозни аргументи за правните недостатъци на този текст. И не само моето изказване, а и на преобладаващата част.
Г-н Данаилов, аз мисля, че Вие имате право да поставяте този въпрос. Но затова във всички закони, които вменяват задължения за поведение, те съдържат в себе си две части: както задължение да се въздържаш, т.е. предварително, априори от подобно поведение, което се забранява от закона. Т.е. медийните оператори трябва да знаят, че не бива да се допуска. И втората страна е, че някой трябва да ги санкционира, ако те въпреки тази забрана допуснат подобно нещо.
Лютви Местан:
Колеги, не бих искал да остане усещането, че се създават предпоставки за прехвърляне на отговорността от една на друга институция. Чудесно е, че се водят тези разговори именно в тази специализирана комисия. Защото действително, г-н Казак, това не е реплика към Вас, но искам да си представим ситуация, при която СЕМ вече от 5 члена трябва да прецени дали едно неблагоприятно да физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на децата. Все пак не можем да очакваме от тях нито компетентност на психиатри, нито компетентност на лекари. В този смисъл онова, което ние презумираме, че се знае априори от всички, точно там е „заровено кучето”, точно в тези гранични ситуации. От тази гледна точка за прилагането на санкциониращите функции на СЕМ наистина е необходимо едно по-сериозно прецизиране с оглед на взаимодействието, и тук вече сте съвършено точни, между СЕМ и други компетентни органи с оглед състава на разпоредбата. На това тук някъде трябва да намерим по-удачното решение. Не може да искаме СЕМ да бъде свръх компетентен Той е компетентен да налага санкцията, в смисъл от гледна точка на овластен да прилага санкциите, но от гледна точка на другото значение на думата „компетентност” като знае, може, разбира – не са длъжни да бъдат компетентни за всичко. Това беше важно да се уточни и тук ролята на държавната агенция е от огромно значение.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други мнения? Заповядайте.
Доц. Георги Лозанов:
Тъй като доста беше замесен СЕМ и съвсем логично в цялата тази тема, аз исках да направя едно по-обстойно изказване, но благодаря на г-н Местан, който почти го направи в своята последна реплика.
Искам да обърна внимание на това, че приемаме норма от доста различен вид от тези, с които се занимава Съветът за електронни медии. Защото Съветът за електронни медии се занимава с това, което се случва на екрана, когато говорим за телевизия, т.е.с послания, с образи и думи се занимава. А тук става дума за децата, като физическа наличност в физическия и в социалния свят. Мога да дам такъв пример. Едно детенце като ангелче минава по екрана с размахани крила и това възбуди най-възвишени чувства в децата, които гледат, но това може да се окаже от гледна точка на една компетентна експертиза, че е изключително опасна каскада за физическото здраве на това дете. Г-жа Пешева ли се очаква да прецени това? Т.е. ние влизаме в една друга сфера. И аз много моля в тази друга сфера да влязат и други хора, които са наясно с това какво значи опасно за физическото, психическото и моралното здраве за децата. Много моля за това. Защото не е очевидно това „заплаха за децата”. Спокойно можеше децата в Биг Брадър да са така пласирани, че нищо да не заплашва конкретните деца, които са вътре – да отиват през деня на училище, след това да бъдат поставени на специални места заедно със своите родители така, че да не бъдат откъснати от тях и да се окаже, че присъствието им в къщата е по-добре за тяхното развитие, отколкото ако ги оставиш извън. Оттам нататък влизаме в поредица от казуси, в които трябва действително компетентен орган.
Освен това, искам за още едно нещо специално да помоля законодателя. Дайте повече възможност на телевизиите за предварителни указания, които да не произтичат от СЕМ, защото това би било цензура, но те да знаят кое би било заплаха за децата. Това не е само очевиден критерий „заплаха”. Т.е. да може да има някаква експертиза, която да им гарантира, че те няма да влязат в нарушение на закона. Аз казвам това, защото много често към нас се обръщат оператори във връзка с много норми да искат от нас предварителна гаранция, че ние няма да ги санкционираме за нещо. Съветът за електронни медии по правило отказва такива предварителни гаранции, защото пък това е предварителна намеса в съдържанието, което е цензура. Аз ви моля в това отношение да направите един жест към операторите и да им дадете възможност да имат относителна яснота затова кога ще бъдат санкционирани, ако в техните предавания има деца.
Даниела Петрова:
Има ли други желаещи да изразят мнение. Заповядайте.
Калин Каменов:
Първо, към г-н Лозанов. Тези предписания и указания се правят и в момента. Дори преди старта на това предаване имаше такива указания. Част от тях бяха съобразени от медията и продуцентите на предаването. Някои не, за съжаление. За да не водим този дебат непрекъснато, аз в моето изказване в началото казах, че за да не си прехвърляме непрекъснато „топката” е хубаво да си координираме действията и отговорностите по отношение на дебата, който водим. Затова нашето предложение и ние вчера сме го входирали в Комисията и не знам защо не е пристигнало, е когато има такива констатирани нарушения, просто да бъдат налагани санкции на тези оператори, които излъчват неблагоприятни за живота и здравето на децата кадри или пък емисии и това да става мотивирано след писмено предложение на председателя на държавната агенция.
Даниела Петрова:
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По втора точка - Взимане на решение относно обсъждане на декларация на Общото събрание на пълномощниците в БНТ и становище на Етичната комисия на БНТ.
Колеги, трябва да вземем решение за изслушване във връзка с постъпилите Декларация и Становище заинтересованите страни – Българска национална телевизия. Колеги, моля за вашето становище по точка втора.
Имаме постъпило становище от СЕМ. Имаме и становището на Българска национална телевизия. В този смисъл във връзка с постъпилата декларация трябва да вземем решение за слушане или за не слушане на следващо заседание на комисията. Аз смятам, че се касае за обществено значим въпрос и е редно да бъдат изслушани, но нека да чуем и вашите становища. Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Г-жо Председател, за пореден път сме поставени в малко странна ситуация, в която рискуваме през цялото време да бъдем обвинени в груба намеса в независимостта на една телевизия, та била тя и национална, а при сегашния начин на финансира, на практика държавна медия. Нелепа е ситуацията, обаче се оказва, че се налага нашата комисия да се ангажира, поради простата причина, че законодателството ни така е уредено, че СЕМ прави конкурси, избира и назначава мениджъри, след което се оказва, че СЕМ няма или правомощията, или пък други лостовете, с които да въздейства или да контролира по определен начин. Тук не говоря за творческите изяви, а за съвършено други неща.
От материалите, с които се запознах, е очевидно или поне за мен е очевидно, има различни мнения – аз четох и това на Управителния съвет, но очевидно там са създадени предпоставки за открит конфликт на интереси. Аз не твърдя, че непременно е имало корупционни действия и че са извършени сериозни нарушения, (не твърдя защото не съм го проверявал), но, че с така създадената система на работа са създадени предпоставки за конфликт на интереси, което води до възможност, подчертавам възможност за източване на средства от телевизията и дори за корупция е безспорно.
Добре, ние ще участваме в един такъв обществен дебат, но въпросът е оттук нататък какво ние правим. Защото ние не бива да бъдем органът, който да излиза с някакво становище. Ще бъдем обвинени, че се опитваме да налагаме цензура и то уви, ще бъдем с право обвинени, въпреки добрите ни намерения. Аз предлагам да ги изслушаме и нека да ги изслушаме, но това мое изказване го приемете като предупреждение на човек, който 20 години е в бизнеса с медиите.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други становища. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Аз също споделям, че е много деликатно положението и че наистина трябва да ги разгледаме. Аз също имам примерно забележки за начина, по който се управлява медията и то чисто финансово. Не говоря за програмно управление и други неща. Но колегата е прав, че всяко едно наше становище, може да се вземе като политическа намеса и цензура. Но едно изслушване аз го приемам като информация лично за себе си, но не бих се ангажирал с мнение по този казус, по този спор. Това си е вътрешен спор по начина на управление. Така че нямам нищо против да ги изслушаме, но не знам ние като комисия какво ще правим, какъв орган сме, за да решаваме.
Даниела Петрова:
Други становища. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Кой е принципалът?
Доц. Георги Лозанов:
Няма принципал. Това е обществена медия. Има сфери на надзор различни. Съветът за електронни медии е свързан с надзора по съдържанието. Сметната палата е тази, която в крайна сметка трябва да даде отговор на въпросите, които са свързани с финансите, тъй като ние нямаме право на финансов надзор. Въпреки това Съветът за електронни медии има становище по повдигнатите от представителите, както сега се наричат профсъюзите, въпроси във връзка с Милко Лазаров, макар че точно за това, за което те смятат, че той е продължил да участва в работата на тази фирма, вече не е там. Той е бил напуснал, макар че не е напуснал в деня.
Второ, наистина смятаме, и това е старо становище, още от времето на НСРТ, че когато заемаш в управлението на медиите висока длъжност и сам правиш предаване, това е предпоставка за конфликт на интереси, тъй като често можеш да разрешиш сам на себе си. Това категорично трябва да се избягва. Аз не знам дали не трябва да се запише и като законова норма или поне да влезе в правилата и такова нещо да не става. Навремето имаше такъв случай. Беше със Светла Петрова, която беше програмен директор и същевременно правеше предаване в Българската национална телевизия. Тогава регулаторът категорично задължи телевизията тя да се откаже от едното или от другото.
От целият кръг от проблеми тока е което някак си подлежи на надзор и ние можем да кажем. Оттам нататък има поредица от финансови въпроси, които трябва да са на ниво Сметна палата. Нямаме компетентността и материалите, през които да можем да ги разгледаме.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, аз се запознах доста подробно с важния отговор на Управителния съвет на Националната телевизия. Разбира се и със становището на СЕМ и Декларацията на общото събрание на пълномощниците в БНТ. На повечето въпроси, поставени там, са дадени доста компетентни отговори от страна на ръководството. На мен ми направи впечатление един важен момент, все пак в криза сме, от подробното описание на приходите и разходите по пера при намаляване с 20% на бюджета на телевизията, и става ясно, че са необходими антикризисни мерки, които Управителният съвет е приел и изпълнява с цел успешно приключване на бюджет 2010 г. Мисля, че това е много важно и за нас би било любопитно след три месеца да поканим ръководството, независимо кое ще е, за да чуем как са изпълнявани и какво е движението с тези мерки. Защото това е много важно.
Що се отнася до деликатния въпрос, аз и случайно питах кой е принципалът. Единият начин е да влезе одит и направи проверка. Оказва се, че наистина има финансови нарушения. И ако бяхме ние принципалът и аз си задавам тъпия въпрос кой е принципалът, може да се предизвика тогава държавна контролна комисия – финансов контрол. Той бива сезиран, влиза вътре и се установява и ние не се занимаваме кой какъв е бил, взел ли е , не е ли взел, източил ли е или не е. В този смисъл колегите са прави, защото ситуацията е деликатна, но това са начините при тези данни, които има и които се потвърждават по различен начин. В края на краищата това са органите и аз ще помоля г-жа Петрова да разбере Министерският съвет или кой може да наложи на Националната телевизия финансов или най-малкото един външен одит, който да влезе и да види и като постанови, тогава да влиза контрола. Мисля, че това е разумното.
Даниела Петрова:
Може и Народното събрание да предложи това.

Проф. Стефан Данаилов:
Ако може, да го направи. Защото ние какво можем да направим повече от това. Освен това върви процедура по избор на нов директор. Но това трябва да върви паралелно с проверката, защото много от нещата отговарят много сериозно, което се вижда от отговора на управата на Националната телевизия. В този смисъл, това е начинът, по който трябва да подходим. В края на краищата си има органи за това, които откриват, налагат санкции и т.н. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
От една страна, аз се опасявам, че няма нищо лошо в това да чуем какво ще кажат, от друга страна, ние за пореден път ставаме някакво място, където едните ще кажат едното, другите другото и няма как да се случи така, т.е. ние можем да не вземем позиция, разбира се, но при всяко положение ние ще сме най-малкото в глупавата ситуация, намирайки се така. За мен по-правилното решение е, или поне аз си го мисля отсега, и в същото време съм съгласен, че не сме ние органът. В смисъл каквито и доказателства да ни дадат, ние нито можем да ги проверим, нито пък е редно да взимаме страната по този начин. Аз бих излязъл от ситуацията, като препоръчам на вносителите на първоначалния материал, които и да са те, в края на краищата компетентните органи са Сметната палата и Финансовият надзор. Нека да сезират всички възможни контролни органи в държавата за нещата, които те знаят и които ни предоставят на нас. Това може да бъде, според мен, позицията на нашата комисия. Препоръчваме на тези, които са вносители и които държат някаква информация и материали с тези си материали да сезират всички контролни органи, които имат компетентност по случая. Да внесат съответната документация там където трябва. Защо ги внасят в Народното събрание. Като ги внесат в Народното събрание ние се оказваме странични рефери, които не съм убеден могат ли да са решаващи. В същото време, ако кажем, че няма нищо, ние не знаем има или няма. И не ни е работа да казваме, че еди-кои си говорят някакви глупости, защото нямаме информацията затова. Затова препоръчваме да внесат материалите там, където трябва. Според мен това трябва да бъде и позицията ни. Не виждам друго.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Подкрепям Ви, г-н Кутев, за това. Само искам да ви кажа и по повод на принципала, че Сметната палата може да влезе, а и който друг орган да влезе, да не открие нищо. На практика, това което аз виждам и откривам като нарушение, например, това, че имат задължение от предишната година, когато не им е бил отрязан бюджетът и са допуснали да имат над 6 млн. лв. задължения, това е начин на ръководство. За мен това е слабо ръководство. Но ние не можем да вземем отношение, да кажем примерно, че ще ги сменим или каквато и оценка да дадем. Миналата година аз зададох въпроса какво правят ПТС до парламента, при положение, че Пръмова заяви, че струва милион и половина седенето на ПТС до парламента. А 1500 лв. е изтеглянето на един кабел. 20 пъти го повторих и нищо. Виждате, че и Сметната палата да направи проверка, нищо нередно не е станало. Но за мен това е липса на управленски опит или желание да се управлява. Правят се разходи, които не са необходими. Аз бих гласувал въздържал се в подкрепа на това, което каза г-н Кутев, защото ние нито можем да санкционираме, нито можем да изкажем мнение. Да ги чуем и???
Даниела Петрова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Като изцяло подкрепям общото мнение, че не ние сме компетентният орган в случая, мисля малко да изменя предложението, което направи г-н Кутев. Стана ясно, че Националната телевизия няма принципал по принцип. Тя е подчинена на различни видове контрол, съобразно различните сфери на своята дейност. По отношение на медийната политика е под надзора на СЕМ. По отношение на финансовите параметри и спазването на финансовото законодателство е под контрола на съответните органи – Сметна палата, Държавен вътрешен финансов контрол и т.н. Според мен, вместо само да се задоволим с това, като кажем, че нищо не можем да направим, нека вносителите да се обърнат към еди-кои си органи. А можем и ние като Комисия да се обърнем към тези органи с молба да препратим преписката до СЕМ, до Сметната палата.
Даниела Петрова:
СЕМ вече са се произнесли.
Четин Казак:
Щом СЕМ са сезирани, другите два органа и по-специално Държавен вътрешен финансов контрол що се отнася до финансовите проблеми. Защото Сметната палата осъществява последващ контрол. Докато държавен вътрешен финансов контрол може веднага да влезе и да направи проверка.
Красимир Велчев:
И да влезе, нищо няма да открие. Защото ПТС не са нарушение. Или пък бюджетът, който са имали, не са си направили сметка как да го похарчат, а са вкарали телевизията с над 6 млн. лв. задължения. Те ще кажат, че това, което е направено като разход е целесъобразно или се е наложило. Но това, че не се управлява телевизията както трябва, е отделен въпрос. За това подкрепям г-н Кутев, че само ще си говорим празни приказки.
Четин Казак:
Няма да си говорим празни приказки. За това казах, че препращаме сигнала и документите до Сметната палата и Държавен вътрешен финансов контрол и препоръчваме на СЕМ да следи още по-строго за наличие на конфликти на интереси. Или трябва да видим в Закона за конфликт на интереси дали не трябва да прецизираме тази материя що се отнася специално до медиите.
Моето мнение е да предадем официално като комисия материалите на компетентните органи.
Даниела Петрова:
И това да го приемем като предложение за гласуване? (Да.)
Комисията да се обърне към компетентните органи, като изпрати преписката, събрана и комплектована към този момент, на компетентните органи за произнасяне.
Комисията да вземе в предвид и при подготовката за следващия закон да съобрази това, което постъпи като констатация от органите.
Стоян Иванов:
Правилата за работа в БНТ който ги изработва и кой ги одобрява. Може би г-н Лозанов ще каже.
Доц. Георги Лозанов:
Разработва ги БНТ и ги одобрява Съветът за електронни медии.
Вътрешните правилници, така както са били одобрени, според изявленията на Управителния съвет на Българската национална телевизия, са спазени при всичките казуси, за които говорят Етичната комисия и пълномощниците.
Вижте, най-силната антикризисна мярка, тъй като основното им искане е за един антикризисен щаб, който е неясно и по никакъв закон не е предвидено такова тяло. Най-силната антикризисна мярка е по-ранното провеждане на конкурс за генерален директор, като всички тези теми, свързани с финансовото управление, станат теми и критерии при изслушването на кандидатите, като залегнат в техните концепции, търсенето на изход от това положение, включително и на ниво правилници. Въобще нормативното вътрешно устройство на медията да бъде част от дебата и да бъде критерий при определянето на генералния директор. Т.е. да пренесем в конкурса за генерален директор много от проблемите, които сега се поставят и в обществената дискусия, която ще възникне около него, което не пречи, даже е необходимо, да се извърши финансов надзор на дейността на телевизията дотук. Това е необходимо, за да може по някакъв начин този конкурс и този нов мандат да започне без да получи големи утежнения от предишния мандат, каквито рискове има.


Даниела Петрова:
Благодаря Ви.
Колеги, след направеното уточнение, ви предлагам да гласуваме направеното предложение. Който е съгласен, моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията. Пожелавам приятна почивка. Довиждане.


Председател:
Даниела Петрова