1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
2. Обсъждане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.

---

Днес, 16.06.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата –Димитър Дерелиев, заместник-министър; от Министерството на външните работи, дирекция „Европейски съюз” – Ася Трайчева, експерт; Атанаска Колева – старши експертен сътрудник в отдел Европейско право” на Народното събрание. от Държавната агенция за закрила на детето – Калин Каменов, заместник-председател и Радиона Никова, началник на отдел „Координация, програми и сътрудничество”; от Сдружение „Болкан Асист” – Красимира Каменова, изпълнителен директор и Атанас Славов, експерт по конституционно право и народния представител Огнян Стоичков, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
2. Обсъждане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.
Ако има предложения по така изчетения дневен ред, да бъдат направени сега. Ако няма, да гласуваме дневния ред.
Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма.


По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
Постъпили са становища от Министерството на културата и от Държавната агенция за закрила на детето.
Давам думата на Министерството на културата да представи становището си по предложения законопроект. Заповядайте, г-н Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Ще прочета официалното становище на Министерството на културата по законопроекта от 16 юни т.г.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на културата подкрепя внесения от н.пр. Огнян Стоичков Янакиев проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения доразвиват съществуващата в Закона за радиото и телевизията уредба, като създават възможност за още по-ефективна защита на интересите на децата. Допълнителна гаранция в тази насока е включването на специализирания държавен орган за закрила на детето - Държавната агенция за закрила на детето, като субект при изработването и сключването на ежегодно споразумение за защита на децата от медийно съдържание, което уврежда или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие. Практическото приложение на закона се гарантира и чрез критериите за оценка на такова медийно съдържание, които се предвижда да бъдат разработени от Съвета за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения създават възможност за развиване сътрудничеството между различни институции за постигането на по-пълна и ефективна защита на правата на децата. Подписал министър на културата - Вежди Рашидов.(Подпис и печат)
Даниела Петрова:
Благодаря. От Държавната агенция за закрила на детето са заявили участие Калин Каменов, заместник председател и Радиона Никова, началник на отдел „Координация, програми и сътрудничество”.
Кой ще представи становището? Заповядайте, г-н Каменов.
Калин Каменов:
Уважаема г-жоПредседател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Има ли смисъл да чета цялото становище. Запознати ли сте с него?
Проф. Стефан Данаилов:
Получихме го днес в 11 часа. Лично аз нямах възможност да се запозная.
Даниела Петрова:
Може да го представите. Заповядайте.
Калин Каменов:
Уважаема г-жо Петрова,
Уважаеми г-н Стоичков,
(Тъй като становището е изпратено и до Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обръщението е към двамата.)
Държавната агенция за закрила на детето подкрепя Законопроекта за изменения и допълнения Закона за радиото и телевизията, внесен от г-н Огнян Стоичков.
Държавната агенция за закрила на детето счита, че предложените текстове са в духа на Конвенцията на ООН за правата на детето и българското законодателство и в съответствие с най-добрия интерес на детето, който би трябвало да се явява първостепенно съображение във всички действия, предприети от обществени или частни институции.
Предлаганите допълнения и промени са мотивирани от необходимостта от създаване на подходящи механизми и процедури за гарантиране на приложението на тези общо признати принципи, така също и в отговор на високия обществен интерес, предизвикан от участието на деца в телевизионни „риалити” предавания.
Категоричната позиция на Държавната агенция за закрила на детето е, че направените предложения трябва да осигурят съгласуваност и взаимна обвързаност в прилагането на нормативни разпоредби, регулиращи различни области на обществени отношения, като създават допълнителни гаранции за постигане на обществен консенсус при определянето на „най-добрия интерес на детето” и съответно – спазване на правата на децата и ограничаване на възможни неблагоприятни въздействия върху тяхното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие. Това би могло да се осъществи чрез допълнение, както в Закона за закрила на детето, така също и в Закона за радиото и телевизията.
Разпоредбата, визираща правото на децата да не бъдат подлагани на произволна намеса в личния им живот, както и на незаконни посегателства срещу тяхната чест и репутация, кореспондира с основен принцип на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Съгласно действащата нормативна уредба в Република България (Конституцията на Република България, Семейния кодекс, Наказателния кодекс, Закон за закрила на детето) родителите носят отговорност за живота и здравето на децата си, задължени са да полагат необходимите грижи за тях, както и да вземат решения, които не противоречат на техните интереси. Държавната агенция за закрила на детето подкрепя предложението да се конкретизира и обвърже тази отговорност с финансова санкция.
В духа на европейските стандарти и практика е необходимо да се приложи принципът на корегулация. Въпреки че в Етичния кодекс на българските медии е включена „специалната отговорност” към децата, практическото приложение не е ограничено. Предложението цели да конкретизира механизма, който ще осигури постигането на тази цел, а именно – сключването на ежегодно споразумение за защита на децата от медийно съдържание, което уврежда или би могло да създаде опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие. Изключително важно е да се потвърди равно поставеното участие на Държавната агенция за закрила на детето в процеса на изработване и сключване на споразумението, което би създало допълнителни гаранции за зачитане правата на децата.
Надявам се, народните представители да подкрепят предложението за разширяване на правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като му се предостави възможността да представя мотивирани предложения до СЕМ за незабавно преустановяване на предавания с възможни неблагоприятни последствия за физическото, психическото, нравствено и интелектуално развитие на децата. Предложените разпоредби имат за цел да регламентират създаването и функционирането на механизми за взаимодействия между специализирания орган за закрила на детето (Държавната агенция за закрила на детето) и независимият специализиран орган, регулиращ медийната среда (СЕМ).
Предвидените законови ограничения и съпровождащите ги финансови санкции се предлагат с оглед на защитата на съществен обществен интерес, съпоставими са със степента на обществена опасност и дългосрочния неблагоприятен ефект от нарушения, свързани с произволна и незаконна намеса в личния живот на децата. Те представляват необходими превантивни и последващи мерки за постигане на по-висока защита на правата на децата и техните интереси в съответствие с изискванията и критериите на чл. 10, т. 2 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съответната юриспруденция на Европейския съд по правата на човека.
Надявам се на ползотворно сътрудничество в интерес на децата.
С уважение, Надя Шабани, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Даниела Петрова:
Сега нека да дадем думата на вносителя – народният представител Огнян Стоичков, да ни представи законопроекта.


Огнян Стоичков:
Уважаеми г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Ще бъда кратък. С предложението за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията целта е да се синхронизират действията на двете специализирани агенции – едната в областта на медийната регулация – СЕМ, и другата - Държавната агенция за закрила на детето, в областта на децата и техните права и интереси. До момента тези проблеми, които са от практиката, показват, че двете агенции не работят синхронизирано, а и самата законова база не им позволява това.
Изменението на Закона за радиото и телевизията в началото на тази година в редакцията на чл. 32, ал. 4 предвиди Съветът за електронни медии да подписва споразумения ежегодно с доставчиците на медийни услуги и това споразумение да се изпраща в Държавната агенция за закрила на детето, което тотално обезличаваше ДАЗД като специализиран орган за защита на интересите на децата и се превръщаше в една пощенска кутия или архив, където да се подреждат вече сключени споразумения между СЕМ и доставчици на медийни услуги. Това първо.
Второ, не беше изяснено какво е съдържанието на това споразумение - те за какво сядат и се разбират ежегодно.
Трето, не беше обвързано със срок подписването на това споразумение и от мое запитване до СЕМ и до ДАЗД такова споразумение към момента няма подписано едно единствено. Просто сме приели една мъртва разпоредба, която за съжаление към момента не действа ефективно.
Затова аз съм си позволил да представя на вашето внимание нова редакция на този член, в който, както каза и г-н Каменов, ДАЗД е специализиран орган с по-големи правомощия, съответно и с по-големи отговорности. Тя е третата страна по това споразумение, което с подписва всяка година до 31 март със съдържание, което вече се оказва от критерии, разработени от ДАЗД и от СЕМ едновременно – критерий за това какво всъщност е съдържанието, което уврежда физическите, психическата и прочее интереси и права н децата. Тези критерии по предложението ще бъдат изработени от ДАЗД в шестмесечен срок от влизането на закона в сила, разбира се, ако бъде подкрепен. В този смисъл адресатите на правната норма имат достатъчно време да си подготвят, най-вече доставчиците на медийните услуги, да приведат поведението си с оглед тази разпоредба, която ако приемем 6 месеца, до края на годината са готови критериите и в началото на следващата година ще бъде подписано споразумение за защита на интересите на децата в медийното пространство.
Какво следва при неизпълнение на това споразумение. Следва по-крута мярка, която предполагам ще разбуни най-много духовете, а това е правомощие на СЕМ по предложение на ДАЗД да постанови административната мярка „спиране на предаване”, което е насочено срещу най-висшите интереси на децата. Тази мярка считам, че не засяга свободата на словото, защото по същество означава неизпълнение на договорно споразумение на доставчика на медийната услуга. Той се е подписал в началото на година под едно споразумение, не го изпълнява, излъчва предаване, което накърнява интересите на децата, да бъде така добър да си отговаря и да си поема санкциите, а именно най-тежката санкция спиране на предаването, като самото обжалване на тази административна мярка не спира нейното изпълнение. Защото всички колеги юристи, включително и днес в тази зала има адвокати, знаем борбата в съдебната система е трудна, мудна, бавна и неефективна. Самото ръководство на СЕМ ни информира преди време нас членовете на Комисията по образование, че има образувани 9 административно-наказателни преписки, които са насрочени една част за края на тази година, а другата част за началото за следващата година. То предаването свършило преди 2 месеца. Върховният административен съд тепърва ще разглежда дали да го спре или да не го спре, дали да санкционира или да не санкционира.
Считам, че това не накърнява свободата на словото, свободата на медиите, не е предварителен контрол, не е предварителна мярка, която да цензурира доставчика на медийна услуга. Това просто е неизпълнение на договорно споразумение с доставчика на медийната услуга.
Първият параграф се родее с редакцията, дадена от колегите от ГЕРБ – Кирова и Митева, което изрично записва едно законово задължение на доставчиците на медийни услуги да спазват правата на децата. Както каза и представителят на ДАЗД правата на децата ясно са разписани в Конвенцията на ООН за защита на правата на децата заедно с вътрешните актове за Република България, които са задължителни.
Накрая в Закона за радиото и телевизията са увеличени санкциите такива, каквито с към момента. Тези санкции, които са от 3 хил. лв. до 20 хил. лв. при нарушаване на тези разпоредби. Моето предложение е да бъдат от 15 до 30 хил. лв., като е завишен долният праг, тъй като масовите глоби бяха около 3-4 хил. лв. до момента, което мисля че не е особено сериозна санкция за накърняване интересите на децата.
За да има корелация и връзка с другите закони в преходните разпоредби съм изменил Закона за закрила на детето, а именно тези задължения, които се вменяват н доставчиците на медийни услуги съответно да бъдат вменени на родителите и настойниците – те да не допускат участието на деца в тези предавания, тъй като една част от доставчиците на медийни услуги, които изслушахме в комисията, бе казано, че не се вижда какъв е проблемът, след като родителят сам участва с детето си вътре. Т.е. той се е съгласил да подложи на това изпитание – на този сървайвар, детето си. За това се предвижда и тази отговорност, свързана с глоби за родителите, които допускат такова участие в предаване.
Завърших. Благодаря за вниманието. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Колеги, откривам дебата по така предложения законопроект на първо четене. Г-н Места, заповядайте. Имате думата.
Лютви Местан:
Благодаря, г-ж Председател.
Понеже с вносителя г-н Стоичков ни предстои заседание на Комисията по образование и наука, на което ще обсъдим една много важна тема – проекта за актуализация на Закона за държавния бюджет, си позволявам да взема първи думата, за да подкрепя възторжено този законопроект, така както сторихме това и по отношение на законопроекта на народните представители г-жа Кирова, г-жа Митева и г-н Червенкондев, защото това беше обща законодателна инициатива на тримата колеги от ГЕРБ, които третираха подобна материя. Ние всички с консенсус подкрепихме тяхната законодателна инициатива да се прецизира законодателната уредба по защита на правата на детето в медийното пространство. Мисля, че нямаше гласове против и въздържали се. Очакваме и по предложението на г-н Огнян Стоичков също така да няма гласове против и въздържали се. Но струва ми се, че трябва да извлечем и поука, тъй като Законът за нормативните актове урежда отговорността на вносителите на едни или други предложения за закони да се стремят да уреждат изчерпателно всички аспекти на обществените отношения, които се регулират с едни или други законопроекти. В противен случай, подкрепяйки законопроекта, аз ще направя и формалното предложение точката „Изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията” да бъде постоянна точка в работата на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Тъй като не знам коя по ред промяна на Закона за радиото и телевизията е това. (Четвърта.) Как четвърта? Това е шеста или седма промяна. Не е сериозно!
Подкрепям законопроекта, предложен от колегата Огнян Стоичков и то нямам никакви резерви. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Вашето предложение няма да го подложа на гласуване, тъй като това е хипотетично събитие – внасянето на законопроекти.
Давам думата на желаещи колеги да вземат отношение. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, спомена г-н Местан, че ние скоро единодушно приехме предложението на колегите от ГЕРБ във връзка с тази промяна. Аз още тогава казах, че и до този момент има ред закони, които са в тази посока и с това после ще завърша, че закони може много да има, но въпросът е какво изпълняваме от тези закони.
Това, което пак искам да кажа е, че моля за сетен път становищата, които получаваме, да ги получаваме достатъчно рано. Защото днес в 11 часа получихме становищата, които са сериозни, защото в становището на колегите от ДАЗД има конкретни неща и завишаване на техните правомощия, няма как да го анализираш за такова кратко време. Не упреквам никого, просто моля при такива сериозни моменти да имаме становищата по-рано и навреме.
Що се отнася до внесения от г-н Стоичков проект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, считам, че това, което той е успял да мотивира предложените промени с това, че посочва какво може да усъвършенства в прилагането на сега действащата нормативна база.
В предложената нова ал. 5 към чл. 32, например, се посочва нуждата от разработване на ясни критерии за оценка на съдържанието, което нарушава правата на децата. Посочен е и 6-месечен срок за разработването на тези критерии, което е много важно.
Това, което на мен ми прави впечатление и мисля, че тук юристите трябва да се намесят, в предложената нова т. 12а към чл. 32, ал. 1 в желанието си да регламентира субординация в действието на СЕМ и на Държавната агенция за закрила на детето се допуска вземане „на решение за незабавно преустановяване излъчването на предаване”, което считам, че би трябвал да се прецизира от юристи, за да не допуснем някой гаф с Конституцията.
В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби се предлагат промени, които разширяват кореспонденцията с Конвенцията на ООН, ратифицирана в България още през 1989 г., което е добро.
Ние ще подкрепим на първо четене закона на г-н Стоичков и явно след първо четене на двата законопроекта те да търсят една обща рамка за второ четене.
Колеги, искам да кажа, извинете за думата, кел файда, че ще увеличаваме наказателни мерки и глоби, и закони бол, а в края на краищата не се изпълняват или се търсят начини да се заобикалят. В този смисъл това, за което призовавам, тъй като допускам, че някъде активно се работи по новия закон за радио и телевизия, но както сме я подкарали с тези 7-8 промени, като може да преувеличавам малко, ние ще напишем нов Закон за радио и телевизия без да знае някой. В този смисъл давайте от време навреме някаква информация как се движат нещата, защото утре пак нещо ще стане и ще дойде ново предложение. Това че депутатите са толкова активни е хубаво, но все пак един такъв закон е сложно нещо и да не стане тъпотия, като започнем да го събираме наново.
Лично аз, и надявам се и моите колеги, ще подкрепим предложението на г-н Стоичков. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Само една скоба да отворя. Действително се работи по новия Закон за радио и телевизия. От 9-ти има заповед. Даден е срок до 30 ноември. Така че се надявам и комисията да работи активно и да ни информира за движението по изготвянето на текстовете.
Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Аз ще продължа думите на проф. Данаилов. Наистина искрено се надявам, че когато бъде готов проекта на вариант за новия закон, комисията и не само комисията, а всички правителствени и неправителствени организации – целият сектор ще бъде запознат овреме с него. Защото този дебат, който водим в момента, можехме да го проведем още когато обсъждахме предишния път, мисля че февруари или март беше, поправката в закон. В тази връзка ви припомням колеги, че ние тогава бяхме предложили част от тези текстове, които колегата Стоичков сега ги предлага, бяха предложени още тогава. За жалост тогава дебат по тази тема не се разви и тези текстове отпаднаха. Всъщност нашата идея беше още тогава в тези споразумения, които би трябвало да сключват доставчиците със СЕМ, да се включи като трета страна и Държавната агенция за закрила на детето и да има конкретни срокове и конкретни ангажименти. Не го развихме тогава този дебат. Сега е малко позакъснял с оглед на събитията, поради които отново тръгна този дебат. Но иначе ми се струва навременен.
Искрено се надявам, че с тези промени, които ще бъдат направени сега в закона, виждам че има обща подкрепа, а и по късно в новия закон, ще се изчистят нещата така, че да не ставаме отново свидетели на сценката, на която бяхме свидетели само преди месец-два - държавни органи, държавни институции, които си прехвърлят топката, опирайки се разбира се, на празноти в закона. Тук е нашата отговорност като законодатели, както впрочем и на Министерството на културата и на Министерския съвет. Благодаря.
Даниела Петрова:
Давам думата на референта Мирослава Манолова, за да ни представи становище на правните референти, тъй като им беше възложена задача да се произнесат по този законопроект.
Мирослава Манолова: референт
Аз ще взема повод от думите на проф. Данаилов. Той спомена за разпоредбата на § 3, с който с въвеждат правомощия на Съвета за електронни медии да взима решение за преустановяване излъчването на предавания, които създават опасност от увреждане или увреждат развитието на децата. Само искам да обърна внимание, че този текст наистина може да създаде напрежение с Конституцията конкретно с три члена, които уреждат тази проблематика – чл. 39, 40 и 41. В тази връзка искам да обърна внимание. Конституционният съд вече се е произнесъл с две решения: едното е тълкувателно от 1996 г., а другото е по конкретно искане за обявяване на противоконституционни множество разпоредби от изменения през 1998 г. Закон за радиото и телевизията.
Аз няма да се спирам на тълкувателното решение, но само ще ви прочета текста, който е отменен и обявен за противоконституционен от отменения Закон за радиото и телевизията. Там се съдържала една разпоредба – принудителни и административни мерки, според която на НСРТ тогава се давало възможност да приложи следните принудителни административни мерки:
„Даване на задължителни предписания на ръководителите на радио телевизионните организации; временно спиране разпространението на определено предишно предаване; временно спиране разпространението на програмите на радио и телевизионната организация” и надолу е разписана процедурата, по която това се случва.
Конституционният съд е обявил за противоконституционна цялата тази процедура точно като противоречаща на нормата на чл. 40, според която печатът и другите средства за масова информация са свободни, не подлежат на цензура. Спирането или конфискацията на печатно произведение или на друг носител на информация може да става единствено, само при условията на чл. 40, ал. 2 и само единствено въз основа на акт на орган на съдебната власт.
На това искам да обърна внимание, когато гласувате и съответно приемате закона, за евентуални предложения между първо и второ четене.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други изказвания? Няма. Предлагам да гласуваме.
Който подкрепя така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г. на първо четене, моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.
По втора точка - Обсъждане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.
По тази точка са заявили участие Ася Трайчева от Министерството на външните работи, дирекция „Европейски съюз” и Атанаска Колева, старши експертен - сътрудник в отдел „Европейско право” на Народното събрание.
Колеги, разглеждането на тази точка е във връзка с член 105, т. 4 от Конституцията и Глава десета от Правилника на Народното събрание.
Давам думата на г-жа Трайчева да ни представи позицията на Министерството на външните работи.
Ася Трайчев:
Дами и господа,
На първо място искам да се извиня от името на директора на дирекция „Европейски съюз” г-жа Бисерка Бенишева, както и на началника на отдел „Политически институционални въпроси” – г-н Веселин Вълканов, че не присъстват лично днес на заседанието на Комисията. Но седмицата е твърде натоварена със заседания на Съвета по общи въпроси и Европейския съвет, който предстои утре, така че те и двамата са в Брюксел. Поради това аз днес съм тук. Надявам се да мога да ви предоставя необходимата информация.
Накратко ще представя това, което се е случило до момента по Регламента за Европейската гражданска инициатива.
Правната база за Европейската гражданска инициатива е в Договора за Европейския съюз, Дял ІІ „Разпоредби относно демократичните принципи”, чл. 11. Там е предвидено, че „най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените й правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на договорите е необходим юридически акт на Съюза.”
Необходимо е приемането на регламент с цел регламентиране на реда за реализиране на европейски граждански инициативи. Очакванията са с въвеждането на една такава гражданска инициатива да се засили влиянието на европейските граждани в политиката на Европейския съюз и да допринесе за намаляване на демократичния дефицит.
В тази връзка на 11 ноември 2009 г. Европейската комисия публикува Зелена книга относно Европейската гражданска инициатива, чиято цел е да събере становищата на всички заинтересовани страни по основните въпроси, които да намерят място в бъдещия регламент. Проведено е изслушване на заинтересованите страни. На базата на получените становища и отговори на 31 март 2010 г. Европейската комисия представи проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива- документ 2010/0074 (COD) По проекта за регламент беше работено в работните групи и работните органи на Съвета. През м. април Съветът по общи въпроси проведе един ориентационен дебат, а на 14 юни, преди два дни, прие общ подход по Европейската гражданска инициатива. Предстои внасяне на Регламента на този общ подход за първо четене в Европейския парламент, където са определени двама докладчици по досието. Водеща е Парламентарната комисия по конституционни въпроси. Очакванията на Председателството са регламентът да бъде приет на първо четене в рамките на предстоящото Белгийско председателство на съвета.
Накратко ще ви запозная с основните моменти от предложението.
При разработването на регламента Европейската комисия се е ръководила от следните водещи принципи, които България подкрепя, а именно:
Европейските граждански инициативи трябва да бъдат представителни за интересите на европейските граждани, като се избегне възможност за евентуални злоупотреби с това право. В същото време процедурата следва да бъде разбираема и лесна за използване без да се стига прекомерно увеличаване на административните разходи за държавите-членки.
Следствие на разгорещени дебати между различните представители на държавите-членки в Съвета беше решено минималният брой държави-членки, от които произхождат гражданите, подкрепили инициативата, да бъде фиксиран на 1/3, като това са 9 държави-членки. Използван аргумент по аналогия от разпоредбите за засилено сътрудничество на Договора от Лисабон.
Минималният брой подписи във всяка държава-членка, чиито граждани ще се включат в инициативата, т.е. всяка една от тези 9 държави-членки, се определя въз основа на принципа на дегресивна пропорционалност, като се отчитат разликите в броя на населението на държавите-членки. За България необходимият брой подписи е 13500.
Минималната възраст за участие в Гражданската инициатива отговаря на минималната възраст за участие в избори за европейски парламент.
Съществува задължителна регистрация на предложените европейски граждански инициативи в електронен регистър, изготвен от Европейската комисия.
Предвижда се възможност за събиране на изявления за подкрепа онлайн, с което се отчита развитието на съвременното информационно общество. Изявленията за подкрепа трябва да бъдат събрани в срок от 12 месеца от регистрацията, считано от датата на регистрацията.
Ново развитие след приемане на рамковата позиция е броят на подписите, необходими за задължително предоставяне на определена гражданска инициатива за становище по допустимост от Европейската комисия е определен на 100 000 подписа. В първоначалния вариант предложението на комисията беше за 300 000 подписа. Много държави-членки искаха изобщо да няма такова изискване – да се слеят процедурите на регистрация с проверка за допустимост за гражданските инициативи. В крайна сметка преди два дни се постигна компромис, а именно, да са необходими 100 000 подписа, за да се предостави определена гражданска инициатива за становище на Европейската комисия за допустимост. Важното е, че за тези 100 хил. подписа не се изисква проверка от страна на държавите-членки. Това е важно с оглед на административното натоварване на държавите-членки. Т.е. ако европейската комисия реши, че една гражданска инициатива не е допустима, това на практика няма да изисква значителен ресурс, който да бъде заделен от държавите-членки.
На държавите-членки е предоставена възможността сами да определят механизма за проверка на валидността на събраните подписи, като срокът е три месеца.
В срок от три месеца след влизане в сила на Регламента, държавите-членки следва да информират Европейската комисия за наименованието и адреса на компетентни орган за проверка на валидността на подписите, в т.ч. и на събраните онлайн подписи. Т.е. това ще бъде едно задължение на България.
Проверката на събраните изявления за подкрепа ще се осъществява от държавата, издала документа за самоличност или в определени случаи, които са посочени в Анекс-3а от държавата по местоживеене или произход. Това не касае България. Т.е. в нашия случай България ще трябва да проверява подписите, събрани онлайн или на хартия на български граждани, които са посочили българският документ за самоличност. По изрично настояване на страната ни това, което следва да посочи всеки български гражданин е единен граждански номер.
Рамковата позиция. Накратко ще реферирам към нея, тъй като както споменах вече, има доста голяма динамика, която се случи междувременно след приемането на рамковата позиция до настоящия момент.
България приветства регламентирането на възможността за реализиране на Европейска гражданска инициатива, която ще допринесе за намаляване на демократичния дефицит в Европейския съюз. Приветстваме подхода и водещите принципи на Европейската комисия при разработването на проекта на Регламент. Отбелязваме, че проектът предоставя достатъчно механизми за избягване на злоупотреби с правото на Европейска гражданска инициатива и същевременно урежда ясна и лесна за използване процедура за реализиране на гражданските инициативи. Споделяме разбирането, че този подход ще създаде оптимални предпоставки за постигане на целите на инструмента за намаляване на демократичния дефицит.
Подкрепяме определянето на 9 държави-членки като минимален брой държави, от които следва да произхождат поддръжниците на дадена гражданска инициатива, тъй като този брой не трябва да бъде прекалено завишен, поради факта че дори една успешна Европейска гражданска инициатива единствено приканва, без да задължава Европейската комисия да упражни правото си на законодателна инициатива.
Смятаме, че предложената формула за изчисляване на минималния брой подписи, събрани от граждани на държавите-членки представлява разумен компромис, като отчита разликите в броя на населението на държавите. Оценяваме като балансирано решението за предоставяне на становище на Европейската комисия по допустимостта на гражданските инициативи след събиране на 100 000 след последния вариант подписа от три държави-членки.
Споделяме мнението, че въвеждане на допълнително изискване за събиране на подписи пред административен орган или нотариус би било твърде ограничително. Имаше доста държави-членки, които поддържаха и такава теза. В крайна сметка поддръжниците на тази теза постепенно се отказаха.
Приветстваме обвързването на минималната възраст за участие в гражданската инициатива с минималната възраст за участие в изборите за Европейски парламент и със съобразяването на установените национални процедури за проверка на събраните подписи от компетентните органи на държавите-членки с оглед намаляването на административните разходи за държавите. Споделяме мнението, че онлайн регистърът изготвен и поддържан от Европейската комисия следва да предоставя и кратка информация на всяка от лансираните Европейски граждански инициативи на всички официални езици в Европейския съюз. Това беше специална инициатива на България.
Накрая, не смятаме, че формата на предложената инициатива трябва да бъде прекалено рестриктивна. В този смисъл споделяме становището, че посочената в Анекс-2 информация за регистрацията на Европейската гражданска инициатива е достатъчна. Това е във връзка с настояването на някои държави-членки организаторите на граждански инициативи да посочват изрично правното основание, което не винаги е възможно за организатори, които в общия случай са обикновени граждани на Европейския съюз.
Накрая само ще маркирам най-важните изменения, които бяха отчетени следствие на динамиката, която се създаде в последния един месец, а именно намаляването от 300 000 на 100 000 подписа, което вече маркирах; фиксирането на 1/3 от държавите-членки като минимален брой държави-членки, от които произхождат поддръжниците на определена гражданска инициатива.
И най-накрая, България подкрепя предложението за съставяне на централизирана система за събиране на подписи или за създаване на единен софтуер, сертифициран от Европейската комисия, тъй като това до голяма степен би облекчило държавите-членки и би намалило отново финансовата тежест за тях.
Това е накратко. Обемът от информация е голям, но съм готова да отговарям на въпроси, ако има такива.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Разбира се, това е много хубаво нещо в смисъл, че това трябва да бъде подкрепено, особено становището на Министерството на външните работи.
Ще ви помоля да обясните, тъй като виждам, че ние сме поддържали в момента да бъдат записани в списъците на гражданите само ЕГН. Някои са искали да има лична карта и паспорт, което става още по-сложно. Доколкото разбрах има три държави освен България, които поддържат това да бъде само с единния граждански номер.
Това че се е стигнало до 100 000 – сто хиляди на три държави. А дени проект за гражданска инициатива трябва да бъде подкрепян от 9 държави-членки.
Ася Трайчева:
Първо се събират 100 000 подписа от три държави-членки. Внася се в Европейската комисия. Тя проверява условията за допустимост. Тя преценява, че инициативата е допустима. Следствие на това се събират допълнителните 900 хиляди подписа, за да се достигне до 1 млн. След това се предава инициативата заедно със събраните и проверени подписи на Европейската комисия и тогава тя взима решение по същество. Т.е. дали ще уважи - дали ще излезе със законодателна инициатива въз основа на конкретната гражданска инициатива или не. И ако е не, то трябва да е аргументирано решението.
Аргументите на Комисията в полза на необходимостта от тези 100 хиляди подписа преди да излезе със становище за допустимост на инициативата, бяха, че ако се слеят моментът на регистрация с момента на даване на становище за допустимост на практика това би обезсмислило до известна степен гражданските инициативи, тъй като не би дало възможност за провеждане на дебат между гражданите на държавите-членки по някои въпроси, които Европейската комисия може да счете, че няма как да бъдат уредени със законодателен акт.
От друга страна, подобно решение би довело до прекомерна натовареност на Европейската комисия при положение, че бъдат лансирани много граждански инициативи, които всъщност не се ползват с подкрепа от гражданите. За това тя настояваше за някакъв минимален брой граждани, които да подкрепят една инициатива, преди Европейската комисия да хвърли своите ресурси и капацитет за изготвяне на оценка доколко такава инициатива е реализуема.
Проф. Стефан Данаилов:
На чия държава е това предложение. От къде излиза предложението.


Ася Трайчева:
То е заложено в Договора от Лисабон. То е по договор. Аз ви изчетох всъщност това, което предвижда договорът. На практика въз основа на тази разпоредба в момента се подготвя регламент.
Проф. Стефан Данаилов:
И още един въпрос. Какъв ще е допълнителният финансов ангажимент на България? Имаме ли пари? Доколкото схващам ще трябва нещо да си плащаме за тази работа.
Ася Трайчева:
За огромно съжаление към момента никой няма отговор на този въпрос, тъй като текстът на регламента не е финализиран. Целта на Външно министерство е позицията на България да е максимално в подкрепа на държавите, които се застъпват за минимизиране на допълнителното финансово бреме за държавите-членки. Именно заради това, както изтъкнах, ние подкрепяме създаването на централизиран сайт от Европейската комисия. Тя да го поддържа или поне да даде някакъв образец, който да бъде използван от държавите-членки. В противен случай всяка държава-членка ще трябва да сертифицира всеки сайт за конкретна гражданска инициатива, което със сигурност ще има някакво финансово изражение и бреме за държавите-членки.
Отделно някаква финансова тежест ще бъде и проверката на подписите или изявленията за подкрепа, които са събрани на хартия и онлайн.
В текста на регламента и това е нещо, за което ние много настоявахме, че не е задължително на практика всеки един подпис да бъде проверяван. Т.е. достатъчно е някаква представителна извадка от подписите да бъде проверена. Това донякъде също облекчава държавите-членки. И оттук дойде нашето настояване за включване на единен граждански номер, което е един персонален индификатор, който е много специфичен за България и го няма в повечето държави-членки. Това включване ще улесни до голяма степен проверката на подписите и отново ще минимизира разходите за нас.
Разходи така или иначе ще има, тъй като проверката и сертифицирането на онлайн системите за събиране на подписи трябва да бъде безплатно за организаторите. Това се предвижда в регламента. За България е посочен единствено единен граждански номер и то изписан на кирилица.
Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси и изказвания? Заповядайте.
Емил Василев:
Процедурата, според мен, е интересна и си заслужава, може би, да бъде подкрепена. Защото след като не можем да имаме демокрация в нашата страна, защо да не я имаме като европейски граждани.
Ще си позволя да направя една аналогия с нашия закон, който урежда сходни процедури. Това е Законът за прякото участие на гражданите в управлението (цитирам по памет), който урежда някои граждански инициативи, референдното начало – един закон, който беше приет в последната година от мандата на предишното Народно събрание. Там за сравнение ще ви посоча, че трябва да бъдат събрани 500 хиляди подписа от български граждани, които да бъдат внесени в Народното събрание, за да бъде взето решение за референдум. В самата подписка трябва да фигурират трите имена, ЕГН и постоянен адрес в самия формуляр.
След това, като бъде насрочен референдумът, първо, болшинството граждани трябва да отговорят с „да” на поставения въпрос, трябва избирателната активност, се казва в нашия закон, да е по-висока отколкото е била тази на последните парламентарни избори. Т.е. ако у нас в момента стартира някаква гражданска инициатива, освен тези 500 хиляди подписа, оказва се, че за целия Европейски съюз са достатъчни един милион, но за България 500 хиляди подписа. Освен тези подписи, се оказва, че гражданите трябва масово да гласуват с процентна активност повече от 65, колкото беше активността на последните парламентарни избори.
С това приключвам, колеги.
Като тема за размисъл. Дали този наш български закон не се нуждае да бъде въведен в унисон с подобен род демократични процедури, които в момента ни задава Европейския съюз. Защото очевидно това е европейската демокрация, която обаче е в колизия с нашето разбиране за демокрация. Това от една страна.
От друга страна, един аргумент, който си струва да бъде обсъден. Трябва да си даваме ясна сметка, че това е поредна загуба на национален суверенитет. Това е истината. Защото оказа се, че други 9 държави, между които може да не фигурира нашата страна, да наложат на Европейската комисия да излезе с акт, който да породи права и задължения за българските държавни органи за българските граждани.
Като представител на политическа партия от консервативното европейско семейство, аз естествено не мога да не изложа този аргумент, тъй като ние по принцип се противопоставяме на прекомерната загуба на национален суверенитет и на прекомерно чиновническия подход, в който по някой път забелязваме от страна на европейските органи. Благодаря ви много.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Трайчева.
Ася Трайчева:
Само малко уточнение. Законът се нарича Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Нашата оценка е, че той действително се нуждае от усъвършенстване. Но бих искала да внеса наистина няколко уточнения.
Първо, следва да се прави разлика между предложение за референдум и предложение за гражданска инициатива. Предложението за референдум може да бъде разгледано (цитирам чл. 10), може да бъде направено от граждани с избирателни права не по-малко от 200 хиляди граждани с избирателни права. И Народното събрание приема решение за провеждане на национален референдум, ако има не по-малко от 500 хиляди подписа. Т.е. при 200 хиляди народното събрание може да вземе такова решение, а при 500 хиляди е задължено. Но при гражданската инициатива, което мен доста ме озадачи честно казано, аз съм юрист, това което виждам единствено като бройка необходима за лансиране на гражданска инициатива я виждам в чл. 45, където се казва:
„Националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.”
По нататък в закона не виждам никакво друго изискване за друга бройка граждани, което на мен не ми звучи, в смисъл прекалено либерално е, без да се впускам в ориентация, била по-консервативна или по-либерална. Това означава, че всеки 50 граждани в Република България могат да лансират гражданска инициатива.
Емил Василев:
Само за секунда ви прекъсвам. Проблемът тук е в това, че всъщност този закон, за който говорим и двамата, е изключително нескопосан, много объркан, има противоречащи си норми.
Ася Трайчева:
Вие го казвате!
Емил Василев:
Аз го казвам, а Вие не ми противоречите. Запазвате дипломатично мълчание.
Даниела Петрова:
Той не е предмет на дебата. Но е повод. Благодаря ви.
Стоян Иванов:
Като човек, който е участвал пряко или косвено в организирането на три местни референдума – в Бургас, Поморие и Созопол, аз съм на мнение, че този закон, за който и двамата говорите, наистина се нуждае от сериозна преработка. Една вметка само да направя. Тази цифра, за която Вие говорихте – избиратели над броя избиратели, участвали на последните парламентарни избори, всъщност прави този референдум валиден и задължава Народното събрание от тази гледна точка. Така или иначе законът не е предмет на обсъждане сега. Но аз съм съгласен с вас и бъдете сигурни, че ще имате моята подкрепа, ако тръгваме да преработваме този закон.

Даниела Петрова:
Благодаря. Друг ще вземе ли становище по рамковата позиция на Министерския съвет. Г-жо Колева, заповядайте.
Атанаска Колева: експерт
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Всъщност бяхме помолени да изготвим становище и предлагаме на вашата комисия да одобри по-бързото приемане на този регламент, както и позицията, представена от Министерството на външните работи с оглед на неговата важност за българските граждани и за тяхното участие в формулирането на европейските политики.
Само бих искала да направя едно уточнение по отношение на загубата на суверенитет. Тук не става въпрос за това, тъй като изрично е предвидено, че законодателните предложения могат да бъдат само в законодателната компетентност на съюза. Т.е. не става въпрос за суверенитет. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Представителят от „Болкан асист” искаше да вземе становище. Заповядайте.
Красимира Каменова:
Уважаеми дами и господа,
Аз съм изпълнителен директор на Сдружение „Болкан Асист”- една неправителствена организация, която е специализирала в сферата на пряката демокрация – сиреч референдуми, граждански инициативи. От 10 години се опитваме в България да популяризираме тези форми на пряка демокрация. Трудно ни се получава. Отчитаме като успех фактът, че сме в тази зала днес и че имаме възможност да споделим своите тревоги и това, което сме свършили всъщност.
Във връзка с Европейската гражданска инициатива още през януари „Болкан Асист” координира усилията на 25 неправителствени организации. Нашето становище е качено на сайта на Европейската комисия, на български език е, не знам кой го е прочел, но е там. В тази връзка се присъединяваме към всичко онова, което вие казахте. Ви казахте, че всъщност рестрикциите не си струват, че трябва режимът да е по-либерален и да има възможности европейските граждани да контактуват директно с комисията. И веднага паралелът с това, което се случва в България, защото Болкан Асист” на 11 март стартира първата национална гражданска инициатива именно по закона, който преди малко цитирахте. Просто за това се изкушихме да вземем думата сега. Ние първи го направихме. Още повече, че законът беше приет по предложение на нашето сдружение, по рамка предложен от нас, по принципни предложения, направени от нас. Приемането стана факт в последните дни на вашите предшественици от 40-то Народно събрание, но за съжаление, със съществени изменения, които се отклониха от първоначалните демократични разбирания.
Какво направихме ние? Ние направихме един нов законопроект. Опитахме се да намерим народен представител, който да се възползва от него.
Емил Василев:
Имате го в мое лице веднага.
Красимира Каменова:
Чудесно, радвам се за това. Тъй като не успяхме, водихме няколко предварителни разговора. Може би ние не сме били особено настойчиви, но пък от друга страна, не искахме да губим ценно време, затова стартирахме тази национална гражданска инициатива. Не 50 подписа. Събрали сме 100 пъти повече – 5 118 подписа. С дата 10 юни подписката е заведена в деловодството на парламента и по същия закон Народното събрание има тримесечен срок да се произнесе мотивирано в пленарна зала по това, което ние сме предложили.
Нашите предложения всъщност касаят точно това - проблемите, които вие току-що поставихте и аз се радвам, че имаме мислене в една посока. Броят на подписите за иницииране на национален референдум по инициатива на гражданите. Също така и въпросът с кворума да бъде валиден и националният и местният референдум. Това всъщност касаят нашите предложения. Донесли сме материали за онези от вас, които биха желали да се запознаят с тях.
Аз съм убедена, че вие ще получите повече информация, тъй като вече инициативата е факт, тя е приключила успешно от наша страна, направили сме това ,което се изисква от нас.
Това, за което бихме искали съдействие сега, е да организираме една по-широка дискусия с повече депутати, с медии, с граждански организации, за да може въпросите, които и вие самите повдигнахте, да бъдат обсъдени от по-широк кръг хора и да чуете и повече мнение – да стигнем до някакъв консенсус и някакво общо разбиране за това как да се случва пряката демокрация в България.
Работим с експерти, специализирали в сферата на пряката демокрация, в т.ч. и с швейцарски експерти. Знаете, че Швейцария всъщност е държавата с най-голям опит при провеждането на референдуми. Има много ценни неща, които смятаме, че можем да заимстваме, да заимстваме полезното от техния опит, включително и проблемите, които са успели да преодолеят.
Благодаря ви за вниманието.
Колегата Атанас Славов, експерт по конституционно право, вероятно и той би могъл да ви бъде полезен.
Даниела Петрова:
Благодаря ви. Заповядайте.


Атанас Славов:
Съвсем накратко да резюмирам предложенията на Националната гражданска инициатива.
Ние сме изготвили Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите с четири основни предложения.
На първо място, искаме намаляване на необходимия брой подписи за свикване на референдум по инициатива на гражданите от 200 хиляди на 150 хиляди каквото беше първоначалното предложение, внесено в миналия парламент.
Искаме също така намаляване на броя подписи за задължително свикване на национален референдум – от 500 хиляди на 300 хиляди подписа.
Искаме също така да бъде намален изискваният кворум за участие при провеждане на референдуми от този, който е формулиран в закона – да е равен най-малко на гласувалите на последните парламентарни избори. Искаме неговото фиксиране на 20%, което би осигурило една достатъчна легитимност и в същото време не би блокирало формите на пряката демокрация в България. Убедени сме, че пряката демокрация в България може да направи само нашето управление по-демократично и по-отговорно. Всъщност това е един необходим допълнителен механизъм, за да работи представителната демокрация добре.
Тези два пустулата на съвременното демократично управление – пряка демокрация и представителна демокрация, да работят заедно в интерес на българските граждани.
Считаме в крайна сметка, че българските граждани трябва да могат да се възползват от конституционното изискване цялата държавна власт да произтича от народа и тя да се упражнява от него непосредствено и чрез представителните органи. Благодаря ви.
Аз самият съм избран за член на Националния инициативен комитет и благодаря за възможността публично да представим нашите предложения.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания по дискутираната точка.
Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложената Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.
Предлагам на народните представители от Комисията да подкрепят приемането на предложението за Регламент с оглед важността на този инструмент за гражданското общество и европейските граждани по отношение на правото им да участват в демократичния живот, както и представената от Министерския съвет позиция по предложението за Регламент.
Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията.
Пожелавам приятна почивка. Благодаря ви.

Председател:
Даниела Петрова