1. Среща с Българската библиотечно-информационна асоциация.
2. Изслушване на представители на Радио Пазарджик, ЕООД.

---

Днес, 30.06.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата –Игор Чипев, началник сектор „Литературно наследство” и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Българската библиотечно-информационна асоциация – Ваня Грашкина, председател, и Ели Попова, изпълнителен директор; от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – проф. Боряна Христова, директор и Анета Дончева, заместник директор; от СУ „Климент Охридски” – доц. Александър Димчев, декан на Философския факултет; от Столична Библиотека – Спаска Тарандова, заместник-директор; от Регионална библиотека Варна – Емилия Милкова, директор; от Библиотека „Родина”- Стара Загора - Слава Драганова, директор; от Съвета за електронни медии – Анна Хаджиева и Георги Стоименов; от Радио Пазарджик ЕООД – Стефан Божилов, Боряна Минчева и Неделчо Шиеков.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Даниела Петрова:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Комисията ще проведе заседанието си при следния дневен ред:
1. Среща с Българската библиотечно-информационна асоциация.
2. Изслушване на представители на Радио Пазарджик, ЕООД.
Дневният ред подлежи на гласуване. Ако имате предложения по дневния ред, моля да ги направите. Ако няма, моля да бъде гласуван така предложения дневен ред. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По първа точка – нека да дадем възможност на представителите на Българската библиотечно-информационна асоциация, да ни запознаят със своите искания и представените материали. Материалите са раздадени на народните представители. Предполагам, че колегите са се запознали. Заповядайте.
Ваня Грашкина:
Аз съм председател Българската библиотечно-информационна асоциация, избран към настоящия момент.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо искам да благодаря за предоставената ни възможност да се срещнем с вас и да ви запознаем с проблемите, които ние считаме, че са важни и трябва да намерят решение по отношение на развитието на библиотечния сектор в България.
Българската библиотечно-информационна асоциация обединява библиотеки и библиотечно-информационни специалисти от цялата страна. Засега сме единствената професионална организация, която няма синдикални функции и една от основните ни цели и мисия е да работим за подобряване на качеството на библиотечно-информационното обслужване за българските граждани.
За днешната среща ние подготвихме един обобщен материал, който е доста синтезиран и който нямам намерение да повтарям. Бих акцентирала на някои от по-важните проблеми, които дефинираме към момента. Някои от тях са проблеми, които ние повтаряме през последните 20 години.
Изключително сме удовлетворени от днешната среща, защото последното обсъждане на проблемите на библиотеките в Комисията по култура беше 2002 г. Оттогава досега, въпреки нашите усилия, едва след 8 години имаме тази възможност.
Като основен и ключов проблем, който дефинираме, това е липсата на национална стратегия за развитие на библиотечно-информационния сектор в България. Библиотеките, независимо от това какъв вид и тип са, имат няколко основни функции - функции на образователни и информационни институти. Обществените библиотеки имат и много важни социални функции, дефинирани в документите на Европейската комисия и на Европейския парламент. Проблемите на библиотеките, развитието на библиотечния сектор е трудно да бъде вплетен единствено и само в една стратегия за развитие на културата. Те имат отношение, както към стратегията за учене през целия живот, така и към стратегията за електронно правителство, така и към много други национални стратегии. За съжаление, все още изпълнителната власт не ги разпознава като инструмент за реализация на тези важни за нашето съвременно гражданско общество задачи, особено свързани с развитието на личността, образованието, самообразование и ролята на библиотеките, особено в неформалното образование.
В материала ние сме посочили броя на библиотеките към момента. Бих искала да спомена, че данните са стари, тъй като Националният статистически институт вече не събира статистика за библиотечната дейност ежегодно, а само на 5 години. Така че това е последната официална информация, с която разполагаме. Само бих вметнала, че в сравнение с началото на 90-те години, библиотеките в България са намалели двойно към 2005 г. – от 10 000 са станали 4500 към 2005 г. Това намаление, бих казала, че до голяма степен имаше и оздравителен характер - не винаги го оценяваме с отрицателен знак. Показателите за ефективността на библиотечното обслужване са доста тревожни. И въпреки че имаме развита мрежа от библиотеки, почти във всяко селище има читалищна библиотека. В малко над 50% в училищата са останали училищни библиотеки. Голяма част от специалните библиотеки вече не съществуват. И въпреки това ефективността на тяхното ползване е много ниска в сравнение с другите европейски страни. В България 17% от населението ползва библиотеки. Обществените библиотеки, които са достъпни за всички, и достъпът е безплатен, се ползват от около 10% от населението. Докато за сравнение с другите европейски страни този процент е, разбира се, в ползата за тях - в Скандинавските страни е над 70% от населението ползва библиотеки, във Великобритания, Франция, Германия – над 60%, което е доста тревожно. За нас като професионалисти и специалисти, които се тревожат от тази ситуация, основната причина е липсата на достатъчно нови библиотечни материали в библиотеките. Липса на нови книги, периодични издания, липса на достъп до бази данни, до пълни текстове електронна информация, която в момента в интернет съществува. Този достъп могат да си позволят много ограничен брой библиотеки и той е непосилен за финансирането, което имат в момента библиотеките.
Затова, формулирайки проблемите, един от най-важните проблеми, който поставяме на вашето внимание, това е недостатъчното финансиране за обновление на библиотечните фондове и преустановяването на програмата „Българските библиотеки – центрове за информация и знания”. Това е програма на Министерството на културата, която миналата година трябваше да финансира проекти на библиотеки на стойност 4 млн. лв. Тя беше преустановена, не редуцирана и над 2200 библиотечни проекта, подготвени от колегията останаха без финансиране. Статистиката сочи, че някъде около 17% от библиотеките не купуват нито една нова книга годишно. Резонно е да няма и читатели, след като няма какво да предложат библиотеките.
Смея да отбележа, че библиотечният център беше единственият в системата на Министерството на културата изцяло лишен от финансиране по програми. Докато в другите сфери средствата бяха намалени, (ние изцяло съзнаваме проблема с кризата) то тук средствата бяха просто изцяло редуцирани. Така че програмата не можа да се осъществи. За тази година ние имаме известни обещания, че м. юни ще стане ясно какво финансиране може да бъде отделено, но до момента нямаме официална информация от Министерството на културата ще се заделят ли средства. Имайки предвид съкращаването на общинските бюджети, съкращаването на дейностите, които се водят като делегирани дейности, каквито са читалищата, имаме опасенията, че тази година ще бъде изключително тежка и пак библиотеките да не съумеят да купят нова литература.
Другият проблем, който поставяме в нашия материал е за активното прилагане на Закона за обществените библиотеки. Законът за обществените библиотеки беше приет точно преди една година и той е една изключително важна стъпка напред в определянето на статута, функциите, мисиите на този вид библиотеки, както и регламентира тяхното финансиране и управление, но към момента все още не са приети поднормативните документи към този закон. Все още наблюдаваме сериозна съпротива в местните власти да прилагат закона. Например, да гласуват решение регионалните библиотеки да преминат на делегирани бюджети. Например да създадат комисии по библиотечно и информационно обслужване. Такива до момента не са създадени, въпреки че законът го регламентира една година. Затова ние апелираме за по-активни действия от страна на Министерството на културата и сътрудничество с местните власти за действителното прилагане на разпоредбите на закона в практиката.
Третият проблем, който поставяме, е свързан със сериозното технологично изоставане на библиотеките. То се откроява много силно сега, когато българските библиотеки трябва да станат част от Европеана, трябва да станат част от Европейската дигитална библиотека, трябва да станат част от други инициативи на ЮНЕСКО свързани с дигитализацията на културното наследство, но не само.
Оказа се, че няма никакви финансови инструменти, които целево да финансират проекти с национално значение за технологично обновление на библиотеките.
В материала сме посочили цифри, които свидетелстват за ситуацията. 65% от библиотеките нямат нито един компютър, а 88% нямат нито едно компютърно работно място за посетители. Аз няма да изброявам всички цифри. Те са доста фрапиращи.
Друг проблем, с който имаме доста трудности, въпреки че Асоциацията работи в тази насока, това е лошата кадрова обезпеченост и липсата на изградена система за приемно развитие на библиотечните специалисти. Аз не искам да говоря за заплащането, но този проблем е свързан със заплащането. Въпреки че имаме изключително добро библиотечно образование в няколко университета и нашите специалисти се реализират много успешно в съседни нам страни, в България те не могат да намерят достойна работа в нашите библиотеки. Това неминуемо води до понижаване на качеството на библиотечното обслужване.
Следващ проблем, който е свързан и с технологичното обновление, е проблемът с материално техническата база. Фрапиращ е примерът, че 70% от обществените библиотеки са разположени в помещения с площ колкото на един апартамент от 200 квадрата. Естествено, ако сравним с европейските норми, където на читател трябва да има 4 кв. м. площ при проектиране на сградата, и се изчисляват средно посещенията дневно, ще разберем, че една библиотека не може да бъде по-малка от 1000 кв. метра. Оказа се, че сме далече и от тези изисквания.
И тук отново излиза проблемът за липсата на фонд, който е специално за капиталови разходи. Тъй като проблемът със собствеността е много сложен. Библиотеките основно обитават общинска собственост. Тя се дава за срок от 10 години. На всеки 10 години трябва да се обновява договора. Има случаи, като изтекат 10 години, общинският съвет решава и отнема площ на библиотеката и настанява други свои звена. На всеки 10 години библиотеките трябва да кандидатстват и да се борят да останат в площта, която заемат. Така че не само за подобряването на базата, а за решаването на проблема със сградите на библиотеките би трябвало да се предприемат определени мерки.
По отношение на другите закони, които ни създават пречки в работата на библиотеките, бих отбелязала един закон, който особено в университетските библиотеки и някои научни библиотеки води до оскъпяване на библиотечните услуги, като ксерокопиране, информационни справки, това е Законът за ДДС. Всички институции, регистрирани по ДДС, в структурите на които има библиотеки трябва да начисляват ДДС на библиотечните услуги, което затруднява в много случаи студенти, учащи се и всички наши читатели.
Библиотеките имат проблем и с липсата на фонд, с който да се финансира участието в международни проекти – европейски или на ЮНЕСКО. Оказа се, че когато е необходимо авансово финансиране или съфинансиране, системата на финансиране сега не позволява. Затова ние предлагаме да се обособи такъв фонд в Министерството на културата, който да позволи по-активното участие на нашите големи библиотеки в международни проекти.
В материала визираме и два частни проблема, условно ги наричам частни, те са много значими, свързани със състоянието на училищните библиотеки и състоянието на университетските библиотеки. Обсъжда се проектозаконът за училищното образование . Асоциацията е внесла своите предложения за отразяване на училищната библиотека в законопроекта като елемент на образователния процес, за включване на библиотечния персонал като част от квалифицирания педагогически персонал така, както е според препоръките на ЮНЕСКО и каквато е практиката на развитите страни и силно се надяваме тези текстове наистина да бъдат взети под внимание в Закона за училищното образование.
По отношение на университетските библиотеки, бихме искали да се разработят по-детайлно критериите за акредитация, специално в частта за библиотеката, тъй като сега в момента университетите се акредитират с твърде занижени и бих ги нарекла общи условия, на които трябва да отговаря една университетска библиотека.
Също имаме готовност да внесем своите предложения, когато се обсъжда новият проект на Закона за висшето образование, за мястото на университетската библиотека в съвременното българско висше училище.
Предложенията, които сме формулирани, кореспондират с всички проблеми, които изброих. Аз споменах и предложението успоредно с проблема.
Затова сега предлагам да ме допълни проф. Христова, директор на Националната библиотека – най-голямата библиотека в страната и водеща в националната мрежа на обществените библиотеки.
Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте.
Проф. Боряна Христова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз ще бъда много кратка, защото знам, че вие на ден слушате много неща и времето ви е много скъпо.
Искам да обърна внимание преди всичко върху Националната библиотека. Като водеща библиотека, тя има много предимства и много от тези проблеми, които чухте не се отнасят до нея. Но има и някои, които са изключително важни и решаването на които ще дръпне не само Националната ни библиотека, но и целият ни библиотечен сектор напред.
Това са преди всичко, възможността да има фондове, когато кризата отмине (разбира се, ние не очакваме това да стане утре), фондове, които да позволят участието на Националната библиотека и на други библиотеки в различни организации. Членските вносове не са чак толкова големи, обаче събрани на куп, се оказаха, че не са включени в бюджетите на библиотеките. А тези членски вносове в различни световни организации, главно европейски, ни позволяват да ползваме много богата информация от своя страна, включвайки се в тях, и редица други обстоятелства, които придвижват нашето библиотечно дело напред.
На второ място, бих искала да кажа, че се нуждаят от хармонизиране на Закона за обществените библиотеки с този за културното наследство, който закон се нуждае от някои сериозни поправки и допълнения. Аз мисля, че по този въпрос сме на едно мнение с Министерството на културата, което поиска от нас предложение и ние дадохме, но засега не са взети предвид. Надявам се, обаче, за в бъдеще да бъдат взети предвид. Защото по такъв начин онова безценно нещо, което се съхранява в библиотеките, а именно писмено-документалното ни наследство остава малко извън обхвата на Закона за културното наследство.
По този въпрос аз смятам, че могат да бъдат направени две много важни стъпки:
Едното е при появяване на финансова възможност да се отпусне фонд на Националната библиотека да закупува ръкописи от Х-ти до ХVІІІ век и инкунабули (incunabulum) - първите печатни книги, както прави всяка голяма библиотека, дори и да не е национална, по света. Това ще ни даде възможност, първо, да обогатим най-ценните колекции, най-използваните колекции в България от чуждите специалисти. Те идват специално заради тях.
На второ място, това ще позволи изключително ценни паметници с неизвестно съдържание. Защото една картина, човек я вижда, може да я гледа и на репродукция, но един документ е важно какво съдържа. Тези документи да останат в България, да бъдат адекватно заплатени на собствениците им и да не бъдат изнасяни, да не стават частно притежание и по този начин да останат неизвестни.
На трето място, да се възложи на Националната библиотека, например, да изготви регистър своден на абсолютно всички писмени паметници и инкунабули (писмени паметници имат предвид ръкописи от Х-ти до ХVІІІ век) и инкунабули, които се съхраняват на територията на България, независимо къде, от кого е как. По този начин ние ще имаме това, което имат повечето културни и образовани държави и ще пречим на изчезването, както досега се случва много пъти, на ценни паметници, които са ни известни от старата научна литература, а местоположението им сега не можем да определим.
Другото, на което искам да се спра, е предложение за изработване на Национална стратегия за дигитализацията. Сега се получава така, че тази тема е модерна, и много библиотеки и други организации дигитализират едно и също. Случва се ние вече да сме дигитализирали нещо и друга библиотека го прави. Това води до загуба на работно време, и на ресурс, и на средства. Изработването на една концепция – мисля, че ще вървим в тази посока с Министерството на културата и вече правим първите стъпки, ще попречи това да се случи. Такава концепция препоръчва отдавна – от три години, Организацията на националните библиотеки на Европа, на чийто борд на директори съм член аз, и присъствам всяка година на заседанията. Мога да ви кажа, че България и Румъния са единствените страни, които нямат такава национална дигитализационна политика и програма. Но смятам, че още тази година може би ще предприемем стъпки Националната библиотека е готова да направи чернови вариант и да работи в това отношение.
Моите колеги са поставили въпроса и за увеличаване на административния капацитет на министерството за работа с библиотеките, т.е. да има повече специалисти. Може би това може да се компенсира от действието на един библиотечен съвет от експерти, който ще бъде консултативен орган към министъра или към заместник-министъра. Смятам, че не само от средства зависи всичко това и много се надявам да получим вашата съпричастност и помощ в това отношение.
Благодаря ви за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Тук има представители от Министерството на културата – г-н Игор Чипев, началник сектор „Литературно наследство” и Боян Милушев, парламентарен секретар. Ако те биха искали да вземат становище по въпроса, имат думата. Г-н Чипев, нещо да допълните, да информирате колегите. Това е една по-нова материя за част от депутатите.
Игор Чипев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проблемите, които бяха поставени, са сериозни проблеми. Не само Асоциацията ги поставя. Поставя ги и министерството. Решаването на голяма част от тях е в насъщните и ежедневни задачи на Министерството на културата. Самата програма на българските библиотеки и съвременни информационни центрове е генерирана от експерти на гилдията, но най-вече провокирана от Министерството на културата с разбирането на политическото ръководство.
Тежкият въпрос, който тежи върху българската книга – ДДС, което не може да бъде махнато, беше намерен вариант част от това ДДС, получено от продажбата на книги, да се върне обратно в сектора и да се върне под формата на тази програма за българските библиотеки и центрове за информация. Става въпрос за средства от порядъка на 1400000 лв., 2.5 милиона втората година и 3 млн. лв. третата година. На четвъртата година средствата бяха спрени. Средствата по принцип стоят в централния бюджет в перото за разходи за култура и реално с тях разполага не министърът на културата, а разполага министърът на финансите. Ние много се надяваме, че това, което сме планирали и за тази година и за следващата година и до 2012 г., включително, поне частично ще бъде изпълнено. Защото ако не бъдат подкрепени библиотеките в усилията им за закупуването на нови книги, чухте това как се приема от читателите, но това има и много тежък рефлекс върху цялата книжна индустрия. Защото световните цифри – 60% от тиражите на всички книги по света се купуват от библиотеките, само 20% се купуват от обикновени купувачи. Така че тогава, когато библиотеките не купуват, загива целият сектор. Целият сектор означава цялата верига от създаването на културната ценност – автори, преводачи, до края на веригата – ощетените читатели.
По отношение на въпросите, които поставя Българската библиотечна и информационна асоциация, тези, които са свързани изпълнението на закона (при мен са заповедите, издадени от министъра на културата за назначената работна група, в чийто състав са част от присъстващите тук, и тази група има за задачата да изработи подзаконовите нормативни актове, голяма част от които са вече изработени. Разработен е и е приет Правилникът за устройството и дейността на Националния съвет по библиотечно дело, утвърден е неговият състав. Предстои неговото първо заседание, на което първо заседание ще се разгледа стандартът за библиотечно обслужване, който е вече изработен като чернова в доста напреднала фаза на съгласуваност.
Също така по отношение на Правилника за дейността на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, текстовете, които предлага библиотеката са съгласувани с дирекция „Авторско право”. След нанасянето на поредните корекции би трябвало да се случат измененията, които засягат част от поставените въпроси.
Разбира се, тежкото положение, в което стоят библиотеките, не може да бъде държано отговорно единствено Министерството на културата. Те получават и местно финансиране, а не само от държавния бюджет през Министерството на културата. Аз винаги съм подкрепял и ще продължавам да подкрепям всички усилия на Българската библиотечно-информационна асоциация да търси максимално разбиране и съдействие от местните власти.
По отношение на технологичното оборудване част от проблемите се надявам да бъдат решени със задействането в активна фаза на съвместния проект с Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”, който е четиригодишен проект и засяга някъде около 900 библиотеки в България, чрез които да бъде осигурен безплатен интернет достъп за читатели. Т.е. влизат новите технологии в голям брой български библиотеки.
Частично се надяваме да подкрепим, не да решим, разбира се, проблемите с образованието и кариерното развитие на библиотечните кадри, защото 1/3 от средствата по проекта на „Бил и Мелинда Гейтс” и Министерството на културата са насочени към квалификация на кадрите.
Накрая, за да си спазя обещанието, че няма да ви отнемам от времето, изключително важно е, че това правителство, което към момента управлява България, прие като свой приоритет образованието. Фактът, че средствата в образованието няма да бъдат съкращавани, независимо от кризата, в която се намира не само България, но е изключително важно наистина библиотеките да бъдат гледани като един от елементите за създаването и осъществяването на съвременната личност. Защото навсякъде по света и най-вече в Европейския съюз, това са най-масовите институции и това са институциите, които осигуряват, наред с традиционното книжно знание, онова ново знание, което е свързано с изключително увеличения обем информация, която в момента бомбардира главата на всеки един от нас. Библиотеката е институцията, която може да преработи тази информация и да подпомогне превръщането на тази информация в знание за всеки един от нейните потребители. Благодаря ви за вниманието.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Колеги, давам ви възможност да зададете своите въпроси. Г-н Местан, заповядайте.
Лютви Местан:
Г-жо Председател, благодаря.
Аз бих искал да споделя усещането си, без, разбира се, това да бъде ваша отговорност, може би трябва да се осмисли като наша обща отговорност, но така или иначе аз не мога да не споделя усещането си, че ние все още нямаме национална визия за осъвременената роля на читалището и на библиотеката. Никак не е случайно, че споменавам и читалището, защото безспорен факт е, че като изключим Националната ни библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и библиотеките ни в областните центрове и в големите градове и в университетските центрове, класическият принцип е библиотеката като неразделна част от читалището. За съжаление, без в това да има нищо лошо, те миришат на Българското възраждане. В селата все още се възприемат като възрожденска реликва. Повтарям, няма нищо лошо, защото читалището и библиотеката са част от българския национален идентитет. Те са възникнали преди възникването на Третата българска държава. Това е несъмнен факт.
Но някак си тази тъй необходима традиция, ако не се съчетае с една осъвременена функционалност, струва ми се, че ще се загуби и традицията в перспектива. Ще бъде пожертвана и традицията в перспектива. Т.е. ние ако искаме да съхраним и най-доброто от традицията, трябва да намерим магията на съчетаването на тази традиция с една осъвременена функционалност на читалището и на библиотеката.
Аз не смятам, че проблемът с ДДС е панацеята. Ако е панацея, предложете. Вие сте представител на изпълнителната власт, няма да се преборите с финансовия министър. България върви към унифициране на ДДС. Безспорно е много чувствителна сфера книгата. Но и в други чувствителни сфери – лекарства, храни, в България не е направен пробив. Няма и да се направи. В България е възприет принципът на унифицирано ДДС така, както Европа прави общи усилия да се върви към унифицирано ДДС. За съжаление, не това е посоката. Ако имате идея в това отношение, ще получите подкрепа. Заявявам го, декларирам го даже. Но не в тази посока ще намерим решението и не съм сигурен дали ефектът ще бъде дълготрайна позиция. Дали няма да бъде погълнат от корпоративни интереси. Дали ще намерите онзи защитен механизъм, при който тази разлика от 20% ще бъде за сметка на потребителя. Чудесно би било, но не вярвам да намерим този механизъм.
В идеята обаче за превръщането на библиотеките в центрове за знания и информация, има много хляб. Само че не просто за информация, а информацията разбирана като услуга за гражданите (Думата е „информираност”.)
Позволете ми все пак да споделя разбирането си за знанието. Позволете ми да се опитваме да заменим тази дума „знание” с думата „компетенции”. Защото натрупването на много, много знания не е решението на проблема.
България има един огромен проблем, който ако в условията на големия град може да бъде решен и чрез други центрове, включително и за професионална квалификация и преквалификация, може да бъде решен и чрез университетските центрове, чрез ресурсите на едни или други големи училищни центрове, професионални гимназии, то в не малко населени места по-малки библиотеката и читалището се явяват единственото място за получаване на услуга откъм знания, компетенции, информираност - онова, което е много голям приоритет от гледна точка на Лисабонската стратегия. Аз смятам, че целите на Лисабонската стратегия, които сега се актуализират в „Стратегията 2020”, не бива да стоят далеч, извън Стратегията за развитие на българското читалище и на българската библиотека. Напротив, читалището и библиотеките трябва да намерят своето място в тази стратегия. Защото в редица населени места няма къде другаде освен именно в читалището и в библиотеката да се осъществят целите на Лисабон и на актуализираната Стратегия на Европа 2020. Защото знанието наистина е ресурс, който във второто десетилетие на 21 век се амортизира по-бързо дори от технологията, от техниката. В това отношение няма алтернатива технологичното обновление на българските библиотеки и на българското читалище.
Но знаете ли как стои въпросът с продължаващото обучение в България (Европа говори за обучение през целия живот). Ужасно стои. Аз ще ви дам една безспорна статистика. И проблемът не е от днес. Проблемът не е и от вчера. Оказва се, че по показател „брой обучавани” на лица, навършили 24 години, смята се че 24 години е възрастта, на която човек би трябвало да е завършил висшето си образование. В България само 1.3 на сто се записват в някаква форма на продължаващо обучение. Нямаме 2 на сто, които да се записват във форма на продължаващо обучение. Това е най-ниският процент в целия Европейски съюз. С други думи може да се каже, че в България това чудо „продължаващо обучение” почти го няма. Или с други думи, нашата квалификация, нашата образованост сякаш се изчерпва с дипломирането. Разбира се, това е показател, който измерва организираните форми на продължаващо обучение, а не това, което всички ние постигаме като нови компетенции по линия на самообразованието си.
Струва ми се, че това е една огромна ниша, която очаква в България да бъде запълнена и собствено за не малък брой населени места, библиотеките и читалищата просто нямат конкуренция. Не само, че нямат конкуренция, но се явяват и единствените центрове, в които може да се осмисли, да се изпълни със съдържание и Лисабонска стратегия и актуализираната стратегия на Европейския съюз 2020.
Но за да се случи това нещо, освен тази дискусия в нашата специализирана комисия, наистина е необходимо споделеното и чутото тук от специалистите в тази сфера да прерасне в един неформален, добре осмислен стегнат стратегически акт на изпълнителната власт, който да ни бъде представен, за да получи политическа подкрепа. Завърших.
В това виждам смисъла на дискусията. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други колеги? Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, от материала, който получихме, явно са откроени няколко основни направления и на мен ми се струва, че първото, което е най-важното, макар че чувам информация от министерството за това, че са напреднали в завършване на процеса за приемане до голяма степен на Правилника за приложението на закона. Една година мина.
Г-н Чипев, Вие сте в течение, че голяма част от тези документи бяха подготвени още преди. Това е първото и аз бих задал въпроса, ако имаше някой от по-висок ранг от министерството, коя е датата, на която този документ ще види бял свят. Защото в края на краищата искам да припомня на колегите, че този закон практически беше подготвен с помощта на Обществения библиотечен съвет – част от тях са тук представени. По правилата също работиха заедно. Това наистина спира и смущава не малкото структури, които има в страната, колкото и тежко да е положението им, но действително това ще регулира много процеси. Имам апел към ръководството на министерството просто да се активира и по- бързо да станат тези документи.
Освен това прави впечатление усещането, че практически този Обществен библиотечен съвет, който в продължение на две години много активно работи и от него дойде идеята – Зов за помощ за програмите „Помощ за библиотеките”, „Български библиотечни съвременни центрове – четене и информативност”. От тях дойде идеята за това, което вече беше споменато за 5 млн. лв., които в предишните години по проекти даваха възможност на библиотеките в страната да подсилват и да попълват своите фондове, което е един голям проблем. За съжаление, миналата година в един момент ние го направихме, дойдоха предложенията на колегите, но сумата беше спряна още в нашия кабинет и за съжаление не се реализира. Бяха предвидени около 4 млн. лв. Но ползата от това е голяма и аз се надявам, че в по-добри времена, защото днес да говорим, че това може да стане през тази година, дори и за следващата, ми се струва, ще е трудно и непосилно, но то изигра много голяма роля. В този смисъл аз апелирам, че добре би било, може и в друга форма, че хората, които всъщност ползват този закон, е добре по-бързо да се явят в помощ на министъра. Дали ще бъде пак под формата на Обществен библиотечен съвет или друга. Чух, че имате такава идея, но не знам. Но те са най-навътре с материала. Това е истината и вие го знаете.
Малко ме учуди от статистиката за читалищата какъв голям процент са без компютри. Искам да уведомя нашите колеги и тук не става въпрос за хвалба, но в продължение на четири години и миналата година, даже в кризата, всяка година имаше програми в порядъка на 4-5-6 милиона лева на година, с които нашите читалища със свои проекти участваха за ремонтна дейност, за техника и през последните две години включихме и дейност, тъй като имат необходимост и от това. Това не е плод на невежество. Напротив, имаха чудесни предложения и добре се научиха да правят тези проекти. Аз не съм гледал по пера, но много от тях бяха средства именно за закупуване на компютри. Факт е, че в по-малките читалища това го няма. Аз лично правя сега за едно село, в което един младеж спечели, купих компютър с принтер, понеже ме помоли читалищната ръководителка. Тя каза, че нямат интернет, нямат достъп до мрежа, но да имаме поне на какво да пишем. Компютърът е хубав и дано да им служи. Това наистина е проблем. Г-н Чипев спомена, че една от основните задачи в този тригодишен напън да направим договора с Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, имаше и тази функция за информираността на гражданите. Аз не знам докъде е стигнал този проект. Имайте предвид, че Фондация „Картър” беше в България на обследване. Трима нейни представители се срещнаха с всички парламентарно представени партии, за да тръгне този проект. Такива бяха изискванията на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Тази среща беше направена. Този проект е за много пари и за дълъг период от време. Ставаше въпрос за едни средства, които заместник-министър Чолаков каза, че ги има. Ставаше въпрос за 400 хиляди лева за движението на тази програма, която е много сериозна. Това е един много сериозен договор между България и Фондацията. Целта е да се развива тази програма. Бяха включени 2000 читалищни библиотеки и не само читалищни, но основно от селата. После се стигна до 900 библиотеки, за да вървят поетапно нещата. В този смисъл аз не знам докъде са стигнали нещата и бих искал такъв въпрос да задам. Докъде наистина са стигнали нещата, а не само да се води на книга, че нещо правим. Задавам този въпрос, защото аз знам колко трудно е било да се извърви този път.
Колеги, за това, което се отнася до Националната библиотека, винаги съм считал, че към такава важна национална институция за България трябва да има по-особено отношение. Някои от техните предложения не са свързани толкова силно с финансиране и просто редно е да имат по-голям контакт и по-добро отношение, защото факт е, че това е най-ценното, което има България по отношение на книжовността и книгосъхранението.
И още нещо. С тези проекти бяха регистрирани 1 млн. лв. за компютри за регионалните библиотеки и за софтуер. Предвиждахме средства за дигитализацията, но се случиха различни неща. В този смисъл мисля, че трябва по-сериозно отношение. В писанието прозира, че е необходимо в самото министерство да се увеличи административния капацитет на хората, които са в министерството. Разбирам, че дирекцията е съкратена. Това не значи нови средства, а просто да се увеличи капацитетът, за да има по-добро наблюдение върху тези процеси. И това е отбелязано в писанието на колегите.
Накрая, бих искал да кажа, че поддържам това, което се отнася до Закона за училищното образование. Всички сме минали през училище – начално, средно и всички знаем какво е. Скоро гледах един много любопитен филм, примерно, колко деца, влизайки в библиотеката отиват на компютъра и колко отиват да вземат книга. Фатални, страшни неща ми се видяха. Така аргументирано говореше младежът, а в същото време психолози и други капацитети говориха за това, че те не развиват мисловна дейност, което е много важно. В този смисъл трябва да има сериозна подкрепа в тази посока.
Аз мислех, че колегите ще бъдат по-обстойни в изказа днес и малко по-остри, защото това са проблеми, които не засягат присъстващите тук и нас, а засягат обществото. Радвам се, че стана срещата, която беше наистина нужда и каквото можем, надявам се, че Комисията ще помага. Но много от нещата зависят от Министерството на културата. Благодаря.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други колеги? Няма.
Аз също бих искала да изразя своето задоволство, че най-сетне дойде и редът на библиотеките в нашата Комисия. Чухме проблемите. Дълъг е бил периодът, но смятам, че след като е поставено началото, вече срещите могат да бъдат регулярни и съответно да се движат въпросите, които касаят законодателната власт, каквото можем ще направим. В лицето на Министерството на културата също смятам, че ще имате добър партньор. Да се започне и да се довърши това, което е лесно преодолимо.
Видях, че са направени предложения, които касаят Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Бих искала да уточним дали ние да им ги изпратим, или вие вече сте ги изпратили до комисията. (Внесени са.) Добре.
Благодаря, колеги. Оставаме във връзка.
По втора точка от дневния ред поканвам да заемат места Стефан Божилов, Боряна Минчева, Дечо Илиев, Павлин Георгиев - журналисти от Радио Пазарджик, и представителите на СЕМ.

По втора точка - Изслушване на представители на Радио Пазарджик, ЕООД.
Колеги, раздадени са ви материали, които касаят проблема на Радио Пазарджик. Нека да дадем думата на г-н Божилов, за да представи проблема и съответно да видим с какво Комисията би могла да бъде полезна. Заповядайте, г-н Божилов.
Стефан Божилов:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа,
Предполагам, че сте запознати с казуса около Радио Пазарджик. Процедурата по лицензиране на радиооператори за град Пазарджик приключи в края на миналата година. За съжаление, от действащите три радиостанции, нито една от тях не получи лизенция, не бе класирана на първо място, включително и Радио Пазарджик. Разбира се, във всеки един от случаите има различна фактологическа обстановка. Аз бих искал да обърна внимание върху това, което се случи с радиото, на което съм управител.
Радио Пазарджик е 100% общинска собственост на община Пазарджик. В обявения конкурс то не бе допуснато до финалния етап, като бе отстранено заради наличие на обстоятелства по отменения вече чл. 105, ал. 4, т. 7 от Закона за радио и телевизия. Т.е. оператори и съдружници, които имат в предмета си на дейност рекламна дейност или осъществяват такава, не могат да кандидатстват за лицензиране. Според мен, твърде формалистично подходи Съветът за електронни медии, прилагайки този текст към Радио Пазарджик, тъй като другото дружество, в което община Пазарджик е съдружник и в чийто предмет на дейност е записано реклама в областта на спорта, все пак е нещо по-различно, поне според мен, от волята на законодателя, когато е записал „рекламна дейност”. Едва ли би могло да се допусне, че презумпцията затова да не се постига монополизация на определен рекламен пазар, е съотносима към една община и включително, която и да била тя, дори и да го нямаше този факт, осъществява някакъв вид рекламна дейност. Дори в София и в която и друга община да отидете, автобуси на градския транспорт, осъществяват рекламна дейност или бил бордовете или каквото и да е. Но това е само част, според мен, от тази несправедливост по отношение на Радио Пазарджик.
В конкурса участваха общо трима кандидати. Според нас, наличните обстоятелства са съотносими и към класиралия се на първо място кандидат, тъй като неговият собственик има дялово участие в друго дружество, класирано също на първо място. Т.е. имаме два идентични случая – Съветът за електронни медии е подходил по различен начин към тях. За съжаление, тезата, която защитаваше юристът на Съвета за електронни медии и в съдебна зала, пропуска факта за собствеността на този кандидат. Т.е. регистрираното в Съединените щати Метро радио интернешънъл не се появява, а се появява единствено само Метро радио, ЕООД, което като юридическо лице би могло да е съдружник в Радио 1.
Освен това, според нас, по този начин е опорочена процедурата, тъй като има неравнопоставеност между кандидатите, от една страна, още повече, че и третият участник, пак според нас, има нарушения, които не биха му позволили изобщо да участва в този конкурс, тъй като спрямо него в едногодишен предходен период и по-малко, е влязло в сила решение на Върховния административен съд и то в петчленния му състав. Съветът за електронни медии е проверил единствено и само спрямо Радио Пазарджик за всички тези забраняващи обстоятелства, а не към другите двама кандидати.
Може би последното, което също не е маловажно, се отнася до чл. 116, буква „в”, в който е посочено, че свързани лица не могат да печелят различни конкурси за един определен регион на територията на страната, когато конкурсът касае национален обхват.
Общо взето това е фактологическата ситуация. За съжаление, община Пазарджик и регионът ще пострадат, ако и петчленният състав се произнесе така, както се произнася и тричленния състав на Върховния административен съд, без местно радио, въпреки 15-годишната история, която се опитваме да пишем и да пишат колегите от Пазарджик.
Може би за разведряване в края при такава грандиозна несправедливост на световното по футбол съдийство, случаят с Радио Пазарджик е маловажен, но смея да твърдя, че има твърде много сходства. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви, г-н Божилов.
Колеги, имате думата за въпроси и съответно изразяване на позиция. Заповядайте, г-н Василев.
Емил Василев:
Един въпрос. Представителят на Радио Пазарджик каза, че е имало някакъв трети участник, за който е имало пречки да участва в конкурса, понеже има влязло в сила постановление предната година. Кажете го! Страх ли ви е?
Стефан Божилов:
Не, не ме е страх. Това е „Фокус - Нунти”.
Емил Василев:
Нямаше нищо страшно, нали? (Абсолютно.) Благодаря Ви.
Даниела Петрова:
Заповядайте, г-жо Хаджиева:
Анна Хаджиева:
Г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Благодаря ви за възможността СЕМ да представи своята позиция. Благодаря и на колегите, че сега в лична среща ще можем да отговорим на вашите въпроси и да изясним доста неточности, които в момента бяха цитирани. Аз ще бъда много кратка от уважение към разделението на властите и решенията на независимите институции. Защото решението на Съвета за електронни медии що се отнася до участието на община Пазарджик, т.е. Радио Пазарджик, ЕООД, еднолично да участва в конкурса за една от честотите, е потвърдено на тричленен състав на Върховния административен съд. Предполагам, че вие ще продължите съдебната процедура и се очаква произнасяне на разширения състав на Върховния административен съд. Вие говорите за несправедливост, но гледната точка на Съвета за електронни медии е само единствено законосъобразност. В този смисъл, наличието на обстоятелства по чл. 105 е категорична невъзможност да участвате в процедурата за усвояване на радиочестотен спектър и за получаване на програмна лицензия. В този смисъл вие сте попълнили, като управител на дружеството, декларация, с която доброволно декларирате липсата на обстоятелства по чл. 105. Този член към момента на провеждане на конкурса, към момента на произнасяне на решението на Съвета за електронни медии е факт.
Емил Василев:
Г-жо Председател, процедура. Прощавайте, че Ви прекъсвам. Процедура. В случая се тръгва на отговор на представителите на Радио Пазарджик. А ние като народни представители, би следвало към нас да се обръщате. Приемам го нещо като неуважение. Прощавайте.
Анна Хаджиева:
Мога ли да прекъсна и да отговоря на Вашия въпрос за „Фокус - Нунти”. Да, прав сте. „Фокус - Нунти” е нарушил чл. 105 и е кандидатствал в проведен конкурс през 2007 г. или 2008 г. – не мога да бъда точна за датите на провеждане на конкурса и тогава Съветът за електронни медии го допуска за участие. Решението на Съвета за електронни медии се обжалва и Съветът за електронни медии губи това дело. Защото съдът постановява безспорно наличие на обстоятелства по чл. 105. И точно като практика за невъзможността, когато имаш обстоятелства по чл. 105, няма да бъда подробна. Тук съм донесла решението на тричленка и на петчленка по отношение на „Фокус - Нунти”. Да, Вие сте прав. „Фокус - Нунти” е един от петте примера на оператори, които са декларирали, че нямат обстоятелства по чл. 105, но след това се установява, че имат и те се декласират и не могат да участват в конкурсната процедура.
Сега продължавам с отговорите. Община Пазарджик знае, че работи на тази честота временно до провеждането на конкурса. Законът е спазен. Съдът се е произнесъл в тричленен състав. Мисля, че и петчленният състав такава, каквато е многократната практика, ще потвърди решението на Съвета за електронни медии, че има наличие на обстоятелства по чл. 105 и невъзможност за участие в конкурсната процедура на посоченото радио.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други въпроси и изказвания от колегите? Заповядайте.
Гинче Караминова:
Аз заставам твърдо зад представителите на Радио Пазарджик, защото съм от този град, но и смятам, че седмият по големина град в страната трябва да има местно радио. Бяха три радиа - Алматея, Деш, които не са извършвали рекламна дейност и пак не получиха лицензии и Радио Пазарджик. Наистина тричленката се е произнесла и предполагам, че ще бъде потвърдена при разширения състав на Върховния административен съд.
Но аз взимам думата по-скоро за това какво правим? Защото направено е обществено обсъждане. На това обществено обсъждане хората са казали, че искат да имат местно радио в Пазарджик. Град Пазарджик има 31 села. Радио Пазарджик се слуша навсякъде. Аз прочетох какво ще излъчва Метро Радио – музика. Представете си някакво природно бедствие. Представете си нещо се случи. Как ще бъдат уведомени хората. Хората понякога искат местни проблеми да споделят с гражданите си. Къде и как? Не може от три местни радиа в един момент Пазарджик да остане без местно радио.
И тъй като е възможно Върховният административен съд наистина да потвърди предишното решение на тричленката, аз предлагам Радио Пазарджик отново да подаде искане към Съвета за електронни медии за допускане до нов конкурс, за да може да получи лицензия. Защото в светлината на новия закон вече рекламната дейност не е проблем. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Г-н Василев, имахте въпрос. Заповядайте.
Емил Василев:
Имам въпрос и изказване, но първо въпросът, тъй като искам да чуя Съвета за електронни медии.
Доколкото ми е известно има Решение № 14522 от 23 декември 2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Има и други решения на Върховния административен съд. Искам да разбера за „Фокус - Нунти” защо са допуснати до този конкурс за честота 99.7 при положение, че за тях също е имало пречка да участват в конкурса и Съвета за електронни медии е бил длъжен служебно да установи тази пречка и да ги отстрани от конкурса. Служебно сте били длъжни, а не някой да ви сезира, а вие служебно да установите, че има такива решения на Върховния административен съд спрямо „Фокус - Нунти” – има пречка за участието им в конкурса. Конкретно, защо не са отстранени?
Анна Хаджиева:
Съветът за електронни медии е направил такава проверка след като става прецедент за конкурса 2008 г. Тогава ние не сме били членове на Съвета за електронни медии, но аз мога да споделя личния си опит, за да възстановим събитията с колегата. Съветът за електронни медии установява обстоятелствата, въпреки това продължава конкурсът, съдът отменя решението на Съвета за електронни медии и ние довършваме конкурса с останалите кандидати. Тогава, когато започват конкурсите за Гоце Делчев, Пазарджик, Девин и Перник и във всички процедури участваше „Фокус - Нунти”, бяха отстранени вече тези обстоятелства. Бяха заличени като съдружници във „Фокус - Нунти” – във фирмата, която кандидатства по отношение на фирмата, която има рекламна дейност - съдружникът, който има рекламна дейност.
Емил Василев:
Не е това. Бих искал да уточня въпроса си, защото очевидно не ме разбрахте. Тук става въпрос за нарушение по чл. 105, ал. 4, т. 10, а не т. 7. Точка 10 означава, че по отношение на „Фокус - Нунти” през предходната година, преди този конкурс, има влязла в сила отказ за издаване на лицензи за радиодейност. Това е всъщност отрицателната предпоставка. Разбирате ли? Не рекламната дейност по т. 7. А отказът за лицензия. През цялата 2009 г. не е трябвало да ги допускате в нито един конкурс. Защо сте ги допуснали на честотата на общинското Радио Пазарджик. Как е възможно това? Оставете ги да отговорят, моля ви.
Анна Хаджиева:
Единственото, което мога да кажа е, че решенията на Съвета за електронни медии подлежат на съдебен контрол. Те се взимат с 5 гласа „за”. Могат да се проверят протоколите.
Емил Василев:
Не смятате ли, че тук има длъжностно престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс от членове на Съвета за електронни медии, които умишлено не са изпълнили закона, именно с цел да навредят в случая на общинското Радио Пазарджик и да доведат до полза за друг участник в конкурса. Не следва ли при това положение, г-жо Председател, ние да се обърнем към Прокуратурата да разследва този случай. Защото става въпрос за нещо изключително драстично. Моля за вашия отговор.
Анна Хаджиева:
Не бих могла да ви отговоря, защото СЕМ е колегиален орган и не бих могла да говоря срещу решенията на колегите и собствените си решения. Волята на жалбоподатели, на всички участници в този процес, на вас като медийна комисия да използвате всички възможности, които са отворени в законите на Република България и да търсите справедливост, истина и прозрачност на решенията на органа, както и санкциониране за неточни, неправилни и незаконосъобразни решения.
Емил Василев:
Г-жо Председател, тъй като разбирам, че делото е висящо пред петчленен състав на Върховния административен съд, аз ще направя едно предложение да изпратим препис от протокола на днешното заседание по делото, тъй като представителите на СЕМ заявиха, че действително участник в конкурса „Фокус - Нунти” не е имал право да участва в него. Те знаят за това и че е направен пропуск и той не е бил отстранен – не е бил отстранен участникът. Смятам, че ние като народни представители не можем да оставим така въпроса без никакви последствия. Ние сме длъжни от чисто морална гледна точка да реагираме.
Използвам случая да кажа, че нямам конфликт на интереси. Единственото, което ме свързва с Радио Пазарджик е това, че жена ми е от Пазарджик.
Бих искал да направя и изказване, но ако има други въпроси, ще го направя по-късно.
Даниела Петрова:
Имате думата. Довършете изказването си. След това ще чуем и други колеги.
Емил Василев:
Става въпрос за много тежки нарушения не само на честотата на общинско радио Пазарджик 99.7 мегахерца. Защото аз си направих труда да проверя и са били проведени 8 конкурса за 8 честоти на регионалния пазар Пазарджик. Това, което установих е, че има подобни нарушения на всички останали честоти. Т.е. тук имаме, според мен, някакъв много сериозен порок в законодателството, което урежда провеждането на конкурси. Аз ще отбележа някои от тях, които много силно ме впечатлиха.
Единият проблем е този, за който досега коментирахме. Оказва се, че се допускат в конкурс участници, спрямо които има законова пречка. Специалният държавен орган, който служебно е длъжен да констатира това, се оказва, че го е пропуснал.
Тук има о още нещо интересно за мен. Има две еднакви честоти в Пазарджик, т.е. с еднакви изисквания – едната е 99.7 – това е политематичният профил, за който вие сте участвали и другата е 95.9, която е също политематичен профил. Това означава, че програмата трябва да е с такава насоченост, че да бъде към цялата аудитория на този пазар.
След като проучих въпроса, ми направи впечатление, че двамата участници, за които става въпрос в този конкурс, „Фокус - Нунти” и „Метро Радио” на първата спомената честота са класирани на първо място „Метро Радио”, а на второ място - „Фокус - Нунти”, а на втората честота обратното – разменят си местата, при положение, че има еднакви изисквания и при положение, че те участват с едни и същи програмни схеми, профили и концепции. За мен е много озадачаващо как, когато всичко е едно и също, подреждането на две еднакви честоти, като изисквания, е различно. Значи имаме някакъв проблем в самата конкурсна процедура. Няма за мен някаква логика в това, което се е случило.
Другото, което ми направи впечатление, че има някои от участниците в тези 8 конкурса, които са участвали за множество честоти. Аз ще дам пример с PRO-BG, който участва на 6 от тези 8 честоти на Пазарджишкия радиопазар. Установявам, че PRO-BG участва с една и съща програмна схема и концепция за всички честоти, въпреки че те са с коренно различни изисквания. Изискванията са по отношение на аудиторията: за 104.8 мегахерца – до 35 години; 89.5 мегахерца – до 30 години. Същото е и за 96.4 мегахерца. 92.7 мегахерца – аудитория от 20 до 45 години. Същото е за 89.5 мегахерца. 87.7 мегахерца – аудитория над 35 години. Е как този участник е допуснат с една абсолютно еднаква програмна схема и концепция да участва във всичките конкурси. Защо това е било допуснато и защо той печели един от конкурсите и се оказва класиран във всички останали конкурси, на които е допуснат.
Изобщо в Съвета за електронни медии аз не мога да разбера що за конкурси се провеждат.
Аз съм си отбелязал за PRO-BG. Само за два от конкурсите тяхната програмна концепция и схема е съответствала на заданието. На четири от конкурсите въобще не е съответствала. Допуснати са обаче и са класирани.
PRO-BG печели на 104.8 мегахерца, където отговаря на профила си за аудитория над 35 години и същевременно става същия „номер”, както преди малко за „Метро Радио” и за PRO-BG, разменят си местата с Радио 1 на честотата 87.7 мегахерца. Т.е. пак са класирани едни и същи програмни схеми и концепции за две честоти с еднакви изисквания и различни класирания на кандидатите. Просто аз нямам обяснение на това.
И още нещо, което ми направи много силно впечатление, уважаеми колеги. Преди това се е провел конкурс в град Перник. За това вече може би няма да ми повярвате, като ви го кажа. В град Перник PRO-BG печели също една от честотите на пернишкия радио пазар със същата тази програмна схема и концепция, с която участва в Пазарджик за аудитория над 35 години, а в Перник печели конкурса за аудитория от 20 до 45 години. Какво повече можем да кажем?
За мен проблемите са – първо корупция в Съвета за електронни медии, казвам го директно. В „Ред, законност и справедливост” идваха хора, включително и радиооператори, които назовават конкретни имена, които взимат петцифрени суми. Аз казах на доц. Георги Лозанов, че в РЗС имаме огромно доверие към него и разчитаме, защото е голям експерт, признат в тази област и не е намесен в корупционни схеми. Но истината е, че такива има и са били прилагани и са заплащани суми за лобиране в Съвета за електронни медии. Има толерирани участници, защото в конкурсите, проведени в цялата страна, печелят общо взето три медийни групировки и по правило всички дотогавашни стари участници на радиопазара биват изключвани от класирането и губят, въпреки че по правилата за класиране те имат един бонус от 10 точки заради това ,че са по-рано там на радиопазара, но те губят и биват класирани на последните места.
Мисля, че трябва да търсим и някакви законодателни решения. Трябва да мислим на тази тема, защото в противен случай с бездействие толерираме корупция, толерираме едно лошо управление и контрол на един много голям медиен сектор, а именно радиопазара, допускаме толериране на определени участници, предварително определяне на победители в конкурсите и въобще неща, които не би следвало да се случват. Благодаря ви.
Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Това, което сега тук излиза е наистина много любопитно. Аз не знам дали не може от името на Комисията или лично от депутат да се зададат тези въпроси на сегашното ръководство на Съвета за електронни медии и да се получат някакви отговори. Защото това прави на първи прочит много силно впечатление. Хората, които са работили доскоро в Съвета за електронни медии, са живи и здрави и те могат да дадат някакъв отговор на тези въпроси.
Но да се върнем на това, за което сме се събрали, разбира се, макар че като има съдебна процедура, ние нищо не можем да направим. Тя трябва да завърши и това е факт. Но понеже колежката подхвърли една идея, която от хуманна гледна точка на такива като нас, които не сме юристи, нито касапи, какви са възможностите при положение, че процедурата завърши по същия начин, както е било решението на тричленния състав. Каква е възможността за евентуално ново участие на колегите от Пазарджик, след като вече са налице и промените в закона.
Даниела Петрова:
Основният въпрос е дали има свободна честота.
Проф. Стефан Данаилов:
Комисията за регулиране на съобщенията да каже дали има свободна честота. Но Пазарджик е особен регион. Хората трябва да имат информация, която интересува тази общност, която живее там, освен националните информации, които те ще получават. В този смисъл, ако можем с нещо да помогнем, мисля, че би било добре, за да не се стига до такива крайни неща. В писмото хората посочват за гладна стачка. Трябва да легнете и да правите гладна стачка пред ВАС, а не ви съветвам. Но може би трябва да се тръгне в тази посока и ако може някаква информация да получим, г-жо Председател, в тази посока. Те са преживели всичко това, но ако има възможност от КРС да се даде една честота, би било добре.
Отделно да върви паралелно и всичко това, за което тук се говори. Защото наистина с една програма да участваш във всички възрастови групи и в цяла България и да печелиш?! Благодаря ви.
Гинче Караминова:
Какво правим с общественото обсъждане? Аз ще държа да има поправка в закона и може би в новия закон, който в момента се изготвя за радио и телевизия, общественото обсъждане да се взима предвид при конкурса за издаване на лицензии. Защото се прави обществено обсъждане, обаче хората никой не ги слуша, а Съветът за електронни медии си взима някакви съвсем други решения. Като го има в закона, ще се съобразят с общественото обсъждане и Съветът за електронни медии. Благодаря.
Даниела Петрова:
Колеги, ако имате други въпроси, заповядайте. Ако няма такива, единственото, което на този етап можем да направим, е да натоварим Съветът за електронни медии да даде отговор на Комисията дали е налице свободна честота и евентуално очаква ли се насрочване на нов конкурс. Т.е. те да направят служебно запитване до ресорния орган КРС.
Анна Хаджиева:
Има две хипотези, в които вие давате искане и вашето искане възбужда процедура, с която Съветът за електронни медии запитва КРС има ли наличен свободен ресурс и тогава инициира провеждането на конкурс.
Даниела Петрова:
Смятам, че и това е стъпка, в която се уточнява процедурата как да тръгне. Ние народните представители молим да получим такава информация специално за Пазарджик има ли свободни честоти.
Заповядайте, г-н Божилов.
Стефан Божилов:
Аз съм напълно съгласен с това, което предлагате в края на заседанието си по тази точка. Но според мен, това е последващ етап. Според мен, по-важното е справедливостта в този конкурс. Този конкурс е абсолютно опорочен не само по отношение на „Фокус - Нунти”, а и по отношение на „Метро Радио”. Според мен е абсурдно юристът на Съвета за електронни медии с новия му председател, с новия му състав, да продължава да отстоява тезата в съдебна зала и то тази теза, за която вече стана ясно, че има, не само според нас, достатъчно слаби страни, меко казано.
Даниела Петрова:
Комисията не може да се намесва в работата на съдебния орган. Но, ако за целите на съдебното производство, желаете да получите стенограмата, можете да я получите от Комисията.
Колеги, ако нямате други въпроси, да приключваме по тази точка.
Пожелавам успех на Радио Пазарджик и дано да успеят, ако не в съдебната битка, то поне да имат честота, която заслужават жителите на регион Пазарджик. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:

Даниела Петрова