1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г. (второ гласуване).
2. Разни.

---

Днес, 14.07.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Държавна агенция „Архиви” – Пламен Крайски; от НПО „Зелена светлина в България” – Виктория Терзийска, Мария Илиева, Кирил Маричков, Васил Гюров и Васил Найденов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Председател Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум и можем да започнем работа. Предлагам на вашето внимание дневния ред, който е обявен:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г. (второ гласуване).
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г. (второ гласуване).
Присъства г-н Пламен Крайски, заместник председател на Държавна агенция „Архиви”.
Раздаден ви е проектът на доклада за второ гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на закона:
„Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд.”
Който е съгласен с така предложеното наименование на закона, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 1. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В т. 11 думите „и упълномощава директорите на държавните архиви за осъществяване на такива сделки” се заличават.
2. В т. 14, запетаята след думите „експертно-проверочна комисия” се заменя със съюза „и”, а думите „и съответните експертни комисии в държавните архиви” се заличават.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 2. В глава втора в наименованието на Раздел ІІ думата „териториални” се заменя с „регионални”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 3. Чл. 18 се изменя така:
„Чл. 18. Структурата на Държавната агенция „Архиви” включва централни и регионални държавни архиви. Регионалните държавни архиви се определят с устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви”.
Има ли предложения и дебат? Няма.
Който е съгласен с така прочетения текст на § 3, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 4. Чл. 20 се отменя.
Който е съгласен с така предложения текст на § 4, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 5. В чл. 21 думата „общински” се заменя с „обществени”, а думите „за периода след 1878” се заличават.
Който е „за” така предложения текст на § 5, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 6. Чл. 23 се отменя.
Подлагам на гласуване текста на § 6. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 7. Чл. 24 се изменя така:
„Чл. 24. Обект на дейността на регионалните държавни архиви са определените за постоянно запазване документи на областните администрации, на общините на територията на съответния регион, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, намиращи се на територията на региона, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности от местно значение.”
Подлагам на гласуване така изчетения текст. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 8. Чл. 26 се отменя.
Подлагам на гласуване този текст. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.

§ 9. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Превантивният, текущият и последващият контрол по изпълнението на задълженията по този закон, се осъществяват от председателя на агенцията или оправомощени от него длъжностни лица.”
2. Алинеи 4 и 5 се отменят.
Лютви Местан:
Моля да повторите упълномощени или оправомощени? (Оправомощени.) Имаме ли проблем, моля юристите от комисията да кажат. Защото оправомощава законът, а оправомощеният по закон може да упълномощи. Нали така?
Мирослава Манолова: експерт.
Не е така, г-н Местан. Идеята е следната. Почти във връзки закони вече практиката, която се наложи навсякъде, даже когато от Министерския съвет идва законопроектът или някой народен представител да говори да държавен орган и упълномощено от него длъжностно лице, навсякъде го променяме с „оправомощено”, защото упълномощаването го тълкуваме в смисъл на представителна власт. Т.е. по-скоро в гражданския оборот. При служебните правоотношения имаме оправомощаване, т.е. това длъжностно лице, което аз оправомощавам като ръководител да изпълнява част от моите служебни функции. Така че няма проблем.
Предс. Даниела Петрова:
Колеги, подлагам на гласуване § 9. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Продължавам с § 10.
„§ 10. В чл. 43, ал. 2 думите „директорите на съответните държавни архиви” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Архиви”.”
Който е съгласен с така изчетения текст, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 11. В чл. 47, ал. 2 думите „директора на приемащия ги държавен архив” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Архиви”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 12. В чл. 55, ал. 5 думите „от експертните оценителни комисии на приемащите ги архиви” се заменят с „по ред, определен с Устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви”.
Подлагам на гласуване така предложения текст на § 12. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 13. В чл. 100, ал. 2 думите „или от директорите на държавните архиви, когато им е възложено от председателя на агенцията” се заличават.
Подлагам на гласуване текста на § 13. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” за подразделението на закона.
Който е съгласен с така предложеното наименование, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
„§ 14. Регионалните държавни архиви са правоприемник на документите на Софийски държавен архив и териториалните държавни архиви, на техните пасиви, активи и други права и задължения.”
Подлагам на гласуване § 14. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
„§ 15. Правоотношенията на служителите на териториалните държавни архиви се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда, чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с усторйствения правилник на Държавна агенция „Архиви”, структура и числен състав.”
Гласуваме § 15. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
„§ 16. Законът влиза в сила от 12 юни 2010 г.”
Въпроси и изказвания? Заповядайте.
Антон Кутев:
Смятам, че има сериозно несъответствие в това и малко трудно ще стане. Мисля, че миналия път питахме юристите и те казаха, че това може да се получи. Но според мен, този текст не може да издържи и няма как да влезе със задна дата.
Емил Василев:
Действието на законите с обратна дата не го разрешава Конституцията. Законът действа оттук нататък. Ретроактивното действие е противоконституционно. Въпросът за действието на даден закон е конституционна норма.
Предс. Даниела Петрова:
Нека да дадем думата на референтите.
Мирослава Манолова:
Обратно действие на закони е имало и досега. Да се говори, че ретроактивното действие, обратното действие е противоконституционно просто не е правилно. Да, вярно е, че Конституцията казва, че законът влиза в сила три дни след обнародването, освен ако в закона не е посочено друго. Така че и досега е имало закони, на които е придавана обратна сила.
Що се отнася до конкретния срок, който е посочен в § 16, идеята е била да се препокрие датата на влизане в сила на конституционното решение, с което законът беше обявен за обезсилен, като обявен за противоконституционен. Да се препокрият последиците от датата на влизане в сила на решението с датата на влизане в сила на закона. Това е била идеята.
Предс. Даниела Петрова:
Други становища по въпроса? Няма.
Подлагам на гласуване § 16. „Законът влиза в сила от 12 юни 2010 г.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма.
С това на второ четене законът е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка – Разни.
От Неправителствената организация „Зелена светлина в България” присъстват: Виктория Терзийска, Кирил Маричков, Мария Илиева, Васил Гюров и Васил Найденов.
Колеги, раздадени са ви материалите, които са ни предоставени от неправителствената организация. Те са: „Повече БГ музика в ефира” и направеното проучване по отношение на музикалните квоти в Европейския съюз.
За гостите бих искал да кажа, че нашата практика в Комисията е когато има такова искане вие да ни запознаете с проекта, независимо че сме го прочели и възможността да се проведе една първоначална дискусия и ако има въпроси, да ви бъдат зададени от колегите.
Бих помолила някой от вас да вземе инициативата.
Заповядайте, Виктория Терзийска.
Виктория Терзийска:
Съвсем кратко, съвсем неформално и със съвсем прости думи.
Дори и сега, ако включим една радиостанция, съм убедена, че в продължение на времето, което ще слушаме, за съжаление, няма да чуем нито една българска песен. Аз съм обяснила в проекта, че е странно, че в България не се слуша българска музика. Имаше едно време, ако греша Мария поправи ме, 1999 г., 2000 г. и 2001 г., когато българските радиостанции, българските медии ни подкрепяха и ние като артисти музиканти можехме да пускаме своята музика и тя да достига до българското население. За съжаление, сега вече не е така. Ние трябва да се борим с медийни корпорации, които дойдоха неизбежно на нашия пазар. За съжаление, те са чужди и изкупиха по-голяма част от българските медии. Това налага отгоре пускане на един формат, било то телевизионен или радио, в зависимост от медията, която да излъчва предимно англоезични или европейска музика. Това играе лоша шега на нас хората, които работим и творим в България и затова сме тук днес, за да кажем на вас, че искаме промяна и че искаме нещо да бъде направено, за да подобри това положение.
Кирил Маричков:
Аз ще допълня Виктория със следното.
Като заместник-председател на сдружението „Музикаутор ", както и Васил Гюров ние имаме съвсем точни данни, че българската музика е някъде около 17% от цялата музика, която се пуска в България. В тези 17% влиза и чалгата. Т.е. българската музика, която не е чалга, може би е най-много половината, т.е. 9,8 или 7%. Отделен въпрос е коя музика е хубава и коя е лоша. Не сме дошли за това тук да дискутираме този момент, а по-скоро как и кои са тези, които пускат българска музика. Вярно е, че по-голямата част са с чужди собственици, но да кажем БГ радио, което е също с чужди собственици, но пуска изцяло българска музика просто защото такъв е форматът на БГ радио. Второто радио, което пуска горе-долу приличен процент българска музика – над 30%, е „Хоризонт”. Т.е. общественото радио. Останалите, за съжаление, с малки изключение като например радио „Веселина”, но пък там музиката е повече чалга, но пускат и друга българска музика, процентите са изключително ниско - я има, я няма една българска песен на час.
Това, което ние искаме да ви предложим, е, че много държави като Ирландия, Дания, Франция, Португалия, Испания са си издействали това да имат проценти тяхна собствена музика по техните медии. Това не противоречи на Европейския съюз и на тяхната директива да се защитава европейската музика. Защото има и една друга Директива, мога да ви я представя допълнително, просто съжалявам, че не съм донесъл цялата кореспонденция между Ирландия, от една страна, и Европейската комисия, от друга страна, за да се разбере каква е разликата между преди отхвърлената от вас в парламента българска продукция и това тя наистина да е наистина български продукт, т.е. направена от български автори. Т.е. не българска продукция на Биг Брадър. Т.е. там може да има някакъв български вариант, но това не е българска продукция. Не е българска продукция и много от риалити шоута и заради според мен, напълно правилно предишния път не се прие законът в този му вид за българска продукция. Защото не е прието и ирландска продукция, както те първоначално са направили тяхното писмо. Т.е. те са казали: В Ирландия може да бъде записвана американска, английска и всякаква друга, които са с автори там и тя не би трябвало да се води за ирландска продукция.
Ние имаме и втора Директива. Втората Директива е многообразието на културите и защитата на националната идентичност. Тази втора Директива, също на Европейския съюз, благодарение на нея са извоювани квоти в тези държави, включително и в Ирландия, обаче там условието е, че това ще бъде от ирландски автори музика, филми и всякаква продукция, но от ирландски автор. Т.е. музиката и текста са на ирландци. Оттам нататък дори тя и да е произведена, т.е. ако някой български изпълнител, български автор, български филм, но той по някакви причини е произведен в друга държава – да кажем в Ирландия, това не означава, че не е български. Т.е. тук силата на аргументите е да е от български граждани да са авторите на произведението. А не да е направено непременно то в България. Затова отново казвам, че предишният закон беше отхвърлен в този му вид, че щом е направено и продуцирано в България, значи е българско. Правилно беше отхвърлен според мен като страничен наблюдател. Но мисля, че сега една квота, което мисля, че е съвсем нормално, мога да спомена и две държави ,които нямат такива писма ,не са правили такива постъпки, просто защото по различни причини го имат. Например, Гърция не прави такава постъпка, защото по някакви странни национални особености, те пускат 90% гръцка музика без да имат нужда от такова нещо.
Същото е с Германия, която има маса групи, които пеят на английски език, като Scorpios например, те не са направили такова писмо до Европейския съюз, защото много техни групи пеят на английски език и не искат, защото там веднага ще се обърне внимание на езика и т.н. Но във Франция, както казвам, Испания, Дания и Ирландия това е направено и то успешно, като се аргументират със специфичността на културата, многообразието на културната идентичност на всяка нация да не бъде по някакъв начин загубена. Аз съжалявам, че ние се налага да го изискваме това да влезе в един Закон за радио и телевизия, а не по вътрешно убеждение. Но явно е, че трябва да влезе с някакъв процент – около 30%.
Виктория Терзийска:
Българската музика ще изчезне. Ние нямаме начин, нито пък финансовата възможност да функционираме. Просто по някакъв начин ще се претопим. Тъжно е, че в момента повечето от българските деца растат с песните Ариана, Лейди Гага и всякакви други рапъри, които пускат по The voice и City, а не с нашите песни. Аз не смятам, че ние сме некадърни и не можем да произвеждаме качествена продукция.
Именно за това сме тук, за да можем да дискутираме някаква промяна, с която да има изричен член в Закона за радиото и телевизията колко процента българска музика трябва да звучи в българските радиа и телевизии.
Васил Гюров:
Аз бих допълним г-н Маречков с това, че когато говорим за 17%, той преди малко спомена тази цифра, това е една средно статистическа извадка от всички медии. Но ако гледаме в цифрово изражение това какви пари остават в България нещата са още по-трагични. Тогава може би ще говорим за по-малко от 10%. Мисълта ми е, че не е най-важното общото процентно разпределение, а като погледнем цифрите – две организации, като Музикаутор и Профон, които събират около 8-9 милиона годишно, от тези 8-9 милиона за български автори остават около 800 хиляди лева, даже и по-малко. Това е доста тъжна статистика, особено като се има предвид бюджетни организации от сорта на БНР и БНТ, които дават едни пари за авторско и за сродни права и тези пари заминават всички навън. Това е, според мен, един не много лицеприятен факт.
Виктория Терзийска:
Няма ли да бъде по-добре, ако тези пари останат в България, дойдат при хора като Мария, като Васил Найденов, като Кирил Маричков. Влизат в българската култура по този начин и по този начин се движи в най-обикновената схема на търсене и предлагане – медиите тиражират българската музика и естествено българският потребител, българският зрител и радиослушател, когато чува и слуша само българска музика, ще може и ще иска да си я купува. Действително глобализацията и влизането на България в Европейския съюз е един принцип, който помага на нашата държава, но аз мисля, че идентичността и въобще българското съзнание трябва да остане наша водеща кауза.
Васил Найденов:
Общо взето редакторите много често се извиняват с това, че няма търсене на българска музика на пазара и колкото да звучи самохвално, не само при мен, но и при Мария и при Кирил и въобще при много наши колеги, всички ние се храним, продължаваме да се прехранваме от хора, които си купуват билет и никой не може да задължи някого да влезе и да те гледа. Само този факт сам по себе си унищожава тези твърдения на редакторите и това звучи меко казано много смешно и жалко. Защото ние не продаваме оръжие, наркотици и да не казвам по-грозни думи. Слава на Господ, щом толкова години сме оцелели във времето. Щом Лили Иванова пълни вече два пъти НДК, няма място за коментар оттук нататък. Не мога да разбера тази тенденция. Ще ви дам един пример с наш колега Любо от Група Те. Той имаше възможност да работи в една българо-италианска продукция. Италианците бяха платили по-голямата част от парите, доколкото знам, навсякъде в медиите се е молил, но навсякъде са му отказали под претекста, че това не е формат, не влиза в техния формат и хиляди други Т.е. с две изречения. Производството на какъвто и да е музикален продукт се обезсмисля, защото той е обречен предварително, той е мъртъв още при производството му. Аз съм типичен пример. Много мои колеги питат защо не правиш видео клипове. Защо да ги правя? Къде и на кой ад ги пускам? Да ходя да се моля на музикални редактори, които са току-що назначени по особен начин или да им плащам, или да спа с тях. Извинявайте за грозния израз, но е точно така. Късно ми е да се уча на 60 години.
Целият този механизъм е редно да се одържави по някакъв начин, защото в края на краищата всеки по някакъв начин има гордост и чест и не може по такъв начин да унищожаваме това, което е съграждано години наред. Грозно е!


Васил Гюров:
Този процес се наблюдава не само в България. През последните 10-15 години и в цяла Европа и то предимно в Централна и Източна и доколкото знам държави като Полша и други от бившия блок също са направили някакви постъпления в това отношение. Това е съвсем обяснимо с все по-осезаемото навлизане на чужди компании или представителства. Ясно е, че когато те държат медиите, най-елементарното нещо е, че гледат да прокарат тяхна продукция.
Васил Найденов:
И това, което е създадено във времето, по някакъв начин оцелява. Но това при по-младия човек е равносилно на безсмисленост. Няма да имаме скоро нови ФСБ, нови „Щурци”, нова Лили Иванова, колкото да звучи смешно, и Васил Найденов. Защото по този ние унищожаваме в зародиша си най-кадърните хора. В тази държава освен посредствени, има и можещи хора, както адвокати, така и музиканти, така и артисти, художници и всичко това зависи с какъв поглед ще се погледне от вашата Комисия. Според мен, мисля, че това е във вашите ръце по някакъв начин.
Кирил Маричков:
Аз бих допълнил следното. Смятам, че повечето неща от света стават не от конспирация, а от глупости, заради глупост. Тук бих казал, че тези компании, които наистина са изкупили голяма част от нашите медии, си гледат интереса. Т.е. не налагат някаква музика заради някаква друга причина освен за единствено икономическата си причина, че си гледат интереса.
Въпросът е ние както като държава, така и като съсловие, така и като защита на българската култура да им покажем, че имат интерес да пускат повече българска музика. Защото аз съм убеден, че имат интерес, и съм убеден, че българската музика, която се произвежда у нас, както от младите, така и от самите нас , е по-качествена от един много голям процент от боклука, който се произвежда по света.
Когато прочетох биографията на Ерик Клептън (Eric Clapton) един от най-големите китаристи на света, свирил в много известни групи и т.н., много честно написана биография, която излезе на български език, той казва следното нещо. „Сега много ме питат през 60-те години музиката защо е била по-хубава, отколкото е сега. Аз бих им казал и тогава и сега 90% от музиката беше боклук и само 10% беше хубава. Просто през 60-те години се слушаха тези 10%, а сега не.”
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря ви. Нека да дадем възможност на колегите от Комисията да изкажат своите позиции и да ви зададат въпроси. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Първо се радвам да видя толкова любими лица и хора, на които наистина уважавам творчеството им и го харесвам. Според мен, от това, което казвате естествено е, че няма някакви мрачни сили надвиснали над проблема, който се опитвате да решите. Те са напълно рационални. Вие достатъчно добре знаете, че този въпрос вече е обсъждан и то съвсем наскоро. Тогава общо взето имаше достатъчно хора, които и в тази зала, които достатъчно ясно застъпваха идеите, които вие поставяте в момента. Като видях това, което сте подготвили досега, според мен, ние дори бихме могли да започнем отзад напред. Защото вие формулирате крайната цел – да се осъществи промяна в българското законодателство. Виждам, че сте достатъчна наясно не само с българското, но и с европейското, така че няма нищо лошо в това направо да минем към варианта какви са предложенията, които чисто законодателно предлагате.
Според мен, кампанията, която сте замислили, ще ви е необходима. Но вие няма да имат сблъсък, според мен, с българските институции, с парламента и с тази комисия, а вие ще имате сблъсък в тази Комисия със собствениците на големите медии. И тъй като на това заседание г-н Гриша Камбуров не го виждам. Когато се обсъждаше този закон той беше нонстоп тук и бъдете сигурни, че следващия път, когато влезете в залата, той вече ще е тук.
На първо време бих искал да заявя, че подкрепям това, за което говорите и аз съм сигурен, че не само аз го подкрепям. Принципно, ако поставим въпроса, трябва ли да има повече българска музика и добре ли е това, тук всички ще кажем, че е добре. Сигурен съм, че няма да има друго мнение. Въпросът е в момента, в който се наложи да се избира между вашето мнение, което подкрепям и ще подкрепям за напред, независимо от другите сили, които ще се намесят на следващото заседание. Тогава вече ще дойде проблемът. Трябва да се избира между вас и собствениците на медии, които според мен имат чисто материалния интерес, че трябва да плащат това, което вие правите, защото горе-долу това е тяхната логика, тогава вече излиза проблема. (Те така или иначе плащат и за чуждата музика.) Това ще им го обясняваме оттук нататък, бъдете сигурни.
Аз изказвам пълна подкрепа за това, което правите. Смятам, че то има смисъл и смятам, обаче кампанията, както сте я написали година и половина, нищо чудно да продължи и толкова, макар че ще направим всичко възможно да е по-кратка.
Предс. Даниела Петрова:
Други колеги? Заповядайте.
Стоян Иванов:
Аз за да докажа, че наистина не говоря в случая партийно и за политика съм склонен да подкрепя това, което каза колегата Кутев. Само още нещо искам да вметна. Ще трябва и вие в защита на своята теза много внимателно да се подготвите, макар че имаме хора, които могат да ви помогнат, от гледище на европейските изисквания и европейското законодателство. Хубаво сте направили тези сравнения тук. Необходимо е още малко, защото ми се струва, че това ще бъде една от основните линии, по които ще бъде атакувана идея за въвеждане на някакъв тип квоти за българско творчество.
Забележете, аз не говоря само за музика. Вие тук сте от музикалния бранш, но миналия път доста дълго водихме битка на тема филми и т.н. Така че подкрепата ще я имате, но очаквайте освен продължителна кампания и доста чисто юридически проевропейски аргументи.
Благодаря ви. Налага се да тръгвам. Радвам се, че ви виждам всички заедно тук в комисията.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Местан, заповядайте.
Лютви Местан:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Без грам куртоазия позволете ми да изразя респекта си от посоката и дълбочината на разсъжденията ви, защото най-важното, което казахте е, че поставяте въпроса не за своя интерес, а за българската национална идентичност. И от тази гледна точка разграничението, което направи Виктория между англоезична музика и .... Защото вие казахте, че една продукция може да е българска, но да не е създадена на български език. Затова е много важен въпросът, когато говорим за идентичността и за езика като основен носител на идентичността, основен маркер на националната идентичност, ние разбира се, че трябва да имаме грижа за българската продукция, като по-широко понятие. Т.е. продукция създадена от български автори, в т.ч. и на не български език, на друг език, но с една малко по-голяма грижа за българска продукция в смисъл на български автори, създадено на български език. Това уточнение, което направихте, е много важно.
Имам чувството, че чукате на отворена врата и ще ме попитате като е така, защо толкова дълго продължавате да чукате на отворената врата, а тя сега е затворена. Много точен въпрос. Те колегите вече казаха къде е „заровено кучето”, но чудесно е, че днес се чуват политически декларации в подкрепа. Аз също ще направя една такава, че безрезервно ще ви подкрепя. Остава тези декларации от слово да прераснат в законодателна инициатива. За щастие аз твърдя, че ние нямаме нормативни пречки от страна на Европейския съюз. Забележете, Европейският съюз не е замислен като гробница на културите на малките народи. Защото ценностният аспект изключва делението на културите на малки и големи. Те не могат да бъдат йерархизирани. Те са в хоризонтала, еднакво значими са. В този смисъл, г-жо Председател, имам предложение. Вие имате ресурсите за това. Нямам предвид само финансовите. Но все пак линия на контактите ви с Министерството на културата и експертния потенциал, който е ангажиран към тази комисия.
Предлагам да възложите едно сравнително проучване как държавите членки на Европейския съюз (вие цитирате отделни примери) но е полезно да имаме цялата картина как държавите членки на Европейския съюз и по-старите и новите членки решават проблема със защитата на самобитната си култура – и музикална продукция, и филмова продукция и въобще културната си продукция. Много е важно, за да видим къде се намираме ние. Би било странно държава, която има самочувствието, че е една от люлките на европейската култура, в този смисъл и българската музика е европейска, оттам тръгна разграничението, да видим къде се намираме като защита на своята национална идентичност чрез самобитната култура. Вероятно ще се окажем доста след средата. И това несъмнено е така, защото една агресивна политика, каквато води Франция и може би най-яркият пример е Франция, мисля, че напълно приляга и на България. Още повече, че ние май освен културният си влог в Европа на този етап друго нямаме. Дайте да го подчертаем.
Накрая, има ли нужда от българска музика? Аз мисля, че се търси българска музика. Аз лично се кефа, когато слушам българското радио, когато измежду многото песни на друг език изведнъж чуя и българска песен. Ако все пак има съмнение, че не се търси, нека да се съгласим с това, че търсенето се възпитава. Културната потребност не винаги е априорна даденост. Културните потребности се възпитават и това също е въпрос на национална политика.
Накратко, ако няма в кой друг закон, то пак отново ще погледнем към този за радиото и телевизията, защото няма в кой друг. Ние нямаме специални закони. За това в Закона за радиото и телевизията можем да вървим към конкретиката на тези текстове и то незабавно. Завърших.
Предс.Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Михайлов, заповядайте.
Михаил Михайлов:
Според мен ясно е, че повечето колеги сме в подкрепа на това наистина да се слуша българска музика, но, според мен, нещата не са толкова прости и ми звучи много декларативно всичко това, което говорим ние тук за българската музика и т.н. Нещата не са никак прости, защото ако говорим за ценности трябва да си зададем въпроса защо не се слуша българска музика и защо се слуша точно определена музика, която въобще не е музика и ред други неща. Защо не се гледаше българско кино? Защо до преди-три години театрите бяха празни? И ред други неща, по които могат да се поставят много въпроси и въобще голяма дискусия да стане.
Според мен музиката, защото аз претендирам, Киро ме познава и Васко ме знае, аз съм меломан и ходя по целия свят на концерти. За мен най-важното в музиката е пазарът. Аз никога не слушам музика от радио, защото съм меломан и слушам само това, което аз смятам, че мога да си пускам само това, което на мен ми харесва. Според мен, много опростено е да казваме да искаме българска музика.
За мен основният проблем е има ли наистина стойностна българска музика, която да е сериозно количество. Защото ще запишем, примерно, 25%. Хубаво. Но какво ще се слуша в тези 25%. Това е големият проблем. Всичко е много хубаво. Това е големият проблем за музиката. За мен пазарът е много важен. Вижте какво стана с „Мисия Лондон”, какво стана със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, какво стана с „Източни пиеси”. Т.е. българинът има сетива за това, което е хубаво и това, което е добро. Той го гледа. Взима си го на DVD, гледа си го вкъщи. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” съм го гледал 6 пъти, защото е филм, в който има всичко.
Не е въпросът да ви кажем, че ще ви помогнем. Аз наистина съм готов да ви помогнем с каквото можем. Но въпросът е, че трябва да има баланс. И аз се опасявам, че ще дойде музика, която няма да става за слушане. Защото големият проблем, Киро, е с новите групи, които от училището, от мазето, както вие се създавахте, и за Ирландия, и за Англия в момента групите са такива. Те си излизат оттам. В България ги няма. Има 5-6 групи в момента.
Виктория Терзийска:
Допускате ли, че може би Вие не сте ги чували? Не допускате ли, че не стига до Вас информация и именно заради това не знаете. Поради факта, че медиите излъчват англоезична музика.
Михаил Михайлов:
Аз слушам страшно много музика.
Васил Найденов:
Виктория е абсолютно права. Ще дам един прост пример с мен. Примерно, появи с един сапунен сериал по Нова телевизия, доста отвратителен, според моите усещания, но музиката е приятна. До ден днешен аз прехранвам през последните две години с тази песен. Но за да „набере скорост” тази песен, аз обикалях доста паланки. Сега вече хората я пеят с текст – казва се „Старата любов”, която е тривиална балада. Т.е. пазарът сам ще изчисти това, което не иска да го слуша.
А думите, които чух от г-н Михайлов, ги чух и преди време, когато се появи БГ Радио дали ще има необходимата продукция, за да може да се запълни 24 часова програма. Не само че има, но ние можем да се преборим да пускаме хубавата музика и по-хубавата музика по ред причини седи малко извън БГ Радио. Не има, а много има. Естествено, че това не е най-доброто качество. Нека да опитаме, казвам го като по-стар човек, да опитаме да пуснем българска музика и тази, която е по-лоша ще отпадне от само себе си. Така е било на пазара с всяко нещо. Това важи не само за музика, това мажи и за кино, и за театър. Хората имат много вярно чувство за подбор. Рано или късно под небето те усещат какво е истинското. Понякога трябва да минат години. Преди броени седмици бях на сватбата на Юлиана Дончева. Говорихме дали са отминали борците и попфолка. Нито борците са отминали, нито попфолка. В момента до такава степен се слуша попфолк, че кат само се чуе някакво парче и веднага се запява.
Моля ви и моето усещане е такова, макар да не знам доколко вие ще се съгласите с това, но нека да опитаме. Сами ще се наместят нещата за хубаво и лошо. Хубавото рано или късно винаги намира своето място. А уверявам ви, продукция има, като пак казвам, не е най-хубавата. Но например, аз Лейди Гага аз не я харесвам, но тя се продава. Замести Мадона и хората я харесват.
Кирил Маречков:
Аз искам да допълня Васко. 90% от световната музика също е боклук. Сигурно и в българската е така. Мен не ме е страх. Аз разбирам Мишо за какво говори. Той казва, че го е страх квотата процент българска музика да не качи двойно чалгата в нашия ефир, а не качествената музика. Да, това наистина е възможно. Обаче ние говорим за българска продукция от български автори. Аз имам доста точни данни, че чалгата е сръбска, гръцка, турска, циганска и много малък процент от тази музика е българска. Примерно, Таркан иска да си получава парите затова, че тук се правят лоши варианти, защото съм слушал оригинала, на неговите песни. Така че у нас това до голяма степен ще бъде преборено чрез това, ако се говори именно за българска музика. И не само музика. Съжалявам, че толкова вместо говоря само за музика, но имам предвид музика, филми и друга продукция. Въобще творчество, българска продукция от български автори. Макар че тя не винаги може да е на български език, но ако е от български автор музика и текст, това е българска продукция.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Гинче Караминова.
Гинче Караминова:
Благодаря, г-жо Председател. Взимам думата като музикант. Ще ви кажа, че преди 10 години бях в Гърция и останах изненадана, че от сутрин до вечер там звучи гръцка музика. Те пеят и танцуват непрекъснато с радиото.
Не мога д се съглася с г-н Кутев. Има една българска приказка, в която детето не се е родило, а ние вече знаем, че е паднало, ударило се е и е умряло.
Чакайте! В момента се изготвя Закон за радио и телевизия. Законът ще бъде готов до края на годината. Моето предложение е вие да дадете всички ваши предложения. Виждам, че сте проучили европейската практика и сте много напред. Прецизирайте нещата, подгответе текстове и ги дайте в Комисията. Ние ще ги разгледаме. Естествено, че ви подкрепяме. Аз слушам сам българска музика. Фонотеката ми е пълна с дискове с българска музика.
Ние сме абсолютно съпричастни с вас.
Съгласна съм и с г-н Местан, че хората се възпитават и ценностната система се изгражда. Така че децата като слушат българска музика, ще се възпитават. Аз съм твърд противник на чалгата като музикант и смятам, че това е разрешението. Това е и моето предложение. Благодаря.
Васил Гюров:
Аз мисля, че когато говорим за чалга, не мисля, че трябва да й обръщаме толкова внимание, защото има специализирани радиостанции, особено когато говорим за радио, защото в тях се пуска такава музика. Но радиата, които пускат нормална музика и не пускат чалга изобщо, те не пускат много различна музика. Те въртят около 100 песни, от които 95 англоезични и от време на време, ако се промъкне нещо платено българско, което вече съвсем изкривява картината.
Като говорим за процент българска музика е ясно, че форматът на едно радио, което не пуска чалга, то няма да пуска такава музика, а просто ще обърне повече внимание на българската музика.
Кирил Маричков:
Последно искам да обърна внимание, тъй като се спомена тук името на Гриша Камбуров. Гриша Камбуров категорично заяви пред нас, че ще бъде в подкрепа на увеличаването на процента на българска музика. Дано да не се отметне от тези думи, но казвам, че категорично заяви пред нас и пред дружеството „Музикааутор”, че ще бъде в подкрепа на това да се увеличи процентът българска музика в българските медии.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря ви. Г-н Курумбашев, имате думата.
Петър Курумбашев:
Честно казано, като ги говорим всички тези работи тук, да се види кой как е гласувал в зала. Това, уважаеми колеги, което вие го предлагате, аз го бях предложил в зала и беше написано черно на бяло като законодателно предложение и беше отхвърлено от управляващото мнозинство. Гласуваха ГЕРБ и Синята коалиция, защото колегите от Атака подкрепиха нашето предложение да има определен процент за оригинална продукция, създадена на „официалния за държавата език”. Това е дефиницията, която се използва в Европейския съюз. И е хубаво, че всички тези, които в момента ви казват, че ще ви подкрепят?!
Ние предлагахме със Стефан Данаилов тази дефиниция, която не е нищо ново от европейската практика, защото имайки квота за българска продукция, ние не нарушаваме квотата за европейска продукция, тъй като естествено българската продукция е европейска и това беше отхвърлено в зала. Дори г-н Асен Агов се осмели да каже, че ако аз съм искал да има повече българска телевизионна продукция, това било нещо като да накараш в един италиански ресторант да се продавала българска мешана скара. Мисля, че човек трябва да помни какво е говорил в последните 6 месеца. Не говоря за последните пет години. Аз помня в кой ден беше тази дискусия, защото се случи точно на рождения ми ден – 28 януари. Влезте в уеб сайта на парламента и вижте кой какво предложение е направил и вижте кой как е гласувал. В момента ви говоря за медицински факти.
Между първо и второ четене тук влезе г-н Камбуров с г-жа Фидосова и пренаписаха Закона за радио и телевизия и там влязоха лобистки поправки, които не бяха пробили в последните 12 години. Те не пробиха нито при Костов, нито при Сакскобургготски, нито при Станишев. Законът в момента просто изтри всички възможности за всякаква българска продукция. Не говоря конкретно за музика, а говоря изобщо – и за телевизионна продукция.
Онзи ден се молих на г-н Дянков да включи 2 млн. лв. за производство на българско кино, защото тази година ние няма да правим нови филми е вече ясно, но ние не можем да завършим започнатите вече филми и не можем да си изпълним ангажиментите като копродукция към останалите държави.
Така че искам да ви кажа, че това, което вие предлагате, аз го предложих в зала и го предложих по надлежния ред и то беше отхвърлено с гласуване. Така че тези, които ви предлагат сега щедро хайде да го напишем отново и да го внесем в зала, много се радвам, но вижте дискусията на 28 януари и вижте кой как е гласувал, тъй като ние със Стефан Данаилов се седим зад подписите. Надявам се, че тези, които са гласували срещу нашето предложение, си стоят също зад гласа, който са пуснали тогава.
Аз гледам тази дискусия и както се казва в едно известно предаване, просто гледам и не вярвам.
Кирил Маричков:
Аз се извинявам, че се намесвам. Но в предишния закон, което наистина беше така, се казваше „българска продукция, продуцирана от България” и това е малко по-друго, отколкото „българска продукция, направена от български автори”.
Петър Курумбашев:
Г-н Маричков, бяхме дали дефиниция какво е българска продукция. Дадох ясен пример дали Биг Брадър е българска продукция и дали „Куку” е българска продукция.
Искам да ви кажа, че такива предложения вече са депозирани и дефиницията за българска продукция беше предложена от Асоциацията на българските телевизионни продуценти и ние ги бяхме депозирали тези предложения, за да се дефинира точно какво е българска продукция. Всички тези предложения бяха отхвърлени. Вижте ги. Те са депозирани писмено и те са гласувани едно по едно. Аз ще се радвам, ако се окаже, че ще можем да ги депозираме отново и този път да бъдат подкрепени. Но само преди 6 месеца това се случи пред очите ми.
Предс. Даниела Петрова:
Проф. Данаилов, имате думата.
Проф. Стефан Данаилов:
Добре дошли, на колегите.
Тук става от време на време и по-горещо. Киро, ти не си прав, защото нашата кауза беше 25%. От квотата 50% за Европа 25% на оригиналния език на страната, което значи българско производство. Става въпрос за телевизии. В този смисъл колегите стигнаха до 15%, но аз мисля, че те сами се убеждават, че е възможно лека полека д се вдигне тази квота.
Факт е, понеже на мен ми отговори Асен Агов, стар мой приятел, за да не говорим за италиански ресторант с български кебапчета, той тогава каза, че в България няма капацитет – нито оператори, нито режисьори, нито сценаристи, които да могат да направят даже един сериал. Това го каза от трибуната. Не знам пред вас какво ще каже за музиката. Но няма как?
Това, което колегите са ни написали, и това е основното, аз много често казвам, че един творец има нужда къде да се изяви. Това е проблемът – къде да се изяви. Всъщност, ако се върнем години назад, аз съм живял с моите приятели – и Киро и Васко и сме ходили по концерти заедно, това бяха популярните имена на България. Те се знаят днес благодарение на това, което се е случило в тях в ония години. След като действително те не могат да намерят трибуната, на която да се изявят, говоря за по-младото поколение. Ще ви дам един пример. Аз пътувам много из България и слушам много музика. Добре, че го има това БГ Радио, което се чува почти в цялата страна, за да се наслушам и на млади хора. Примерно не мога да кажа името на певицата, която тръгва да прави промоции и спира поради липсата на интерес. Аз не познавам тези, които пеят на английски. В Италия аз не съм чул някой да пее на английски език. Те пеят на италиански. Мисля, че това е нещо национално. Ние се разхлабихме.
В този смисъл, факт е, че действително се работи по нов Закон за радиото и телевизията, не мога да коментирам сега квотния принцип с директивите, които имаме в Европа отнасят ли се до радиопредаванията. За телевизиите е ясно. За телевизиите е ясно. Трябва да има 50% европейска програма. Ако има някакво ограничение, то тогава СЕМ не ги следи тези радиостанции, които бълват всякаква друга музика и най-малкото българска. Нека да го проверим, защото имам чувството, че това се отнася само за телевизиите. Тук е момента, каквито и лобита да има, да се изисква 15% за радиостанциите в техните програми да има българска музика. Българска музика, но не само вашата вид естрада, която и аз обичам, но и симфонична музика. Да сте чули българска симфонична музика, макар да има композитори, които пишат такава музика и работят.
В крайна сметка това е плод на експертен поглед, защото винаги от разпоредбите на Европейския съюз могат да го изкарат и така и така и всъщност това, което ни предлагате тук са няколко страни, които са доста особено, дори шовинистично, настроени. Например Франция. В този смисъл винаги има една предпазна мярка – да не нарушим Директива на Европейския съюз. От тази гледна точка това трябва да се гледа. Виждам, че колегите имат желанието, но заедно с експертите да се види дали такава практика, освен че някъде има, може да се наложи и тук. Това значи във всяка програма на радио, независимо с какъв профил е, знаете, че те са до 20 годишни, до 35 годишни и т.н. и ако се заинтересувате какви са, но става въпрос, че всяко иска своята музика. Трябва да се гледат много обстойно тези неща. Колко радиостанции има? Говоря за тези, които са с национален ефир. Например, аз не знам каква квота има радио София, освен Хоризонт. Историята е много щекотлива. Знам, че вие трябва да имате трибуната на това, което вие правите. От тази гледна точка, г-н Председател, може би трябва да получим въз основа на това, което споделят колегите, една по-яка информация какво може и какво не може. Защото на уважаемите дами и господа, които работят в момента по закона, може тази тема да бъде подхвърлена.
Предс. Даниела Петрова:
Точно в тази връзка аз ще помоля след като приключи срещата ние да се уточним допълнително с нашите гости, да ни дадат и останалите материали, които преценят, че могат да дадат.
Освен това, знаете, че всяка комисия разполага с възможност – студенти на стаж идват в парламента. Можем да поискаме да се направи едно паралелно изследване и тогава да представим всички наши материали на работната група от Министерството на културата.
Проф. Стефан Данаилов:
Защото, например, това може да се отнася само до музикални радиостанции. Ние не можем да ангажираме всички. Всяко радио има своя отделна програма, която е от обществен интерес, например, регионални проблеми и т.н., но повечето са музикални и може би за тях да се отнася. Темата е много важна и сложна. Аз разбирам, че емоцията е налице. В театъра, например, също се поставя въпроса за българската драматургия. Правят се два три фестивала на нова българска драматургия и някои от спектакли на пиеси, написани от млади автори, намират своето място. В края на краищата това се изисква и е държавна политика. Но тази болка отдавна върви, че нямате това, което може да ви направи и да върне интереса в зрителите. Те трябва да ви видят и да ви чуят най-вече. В този смисъл, мисля, че всички са зад това нещо. Въпросът е как юридически то да има стойността и да няма някакви напъни от Европа.


Васил Найденов:
Ще ви кажа един случай. Във връзка с един спор, който върви от миналата година и аз бях като един рефер и отнесох много големи проблеми след това. Една дама, която е музикален редактор каза, че нейните редакторки слушат единствено клубен английски. Оттук нататък какво да коментираме повече. Просто на такива хора не може нищо повече да се каже, освен да имат строго колко процента. Защото много от тези хора, ако са били достатъчно кадърни, щяха да вземат едно чело, щяха да са във Виенската филхармония или пък да се занимават с диригентство. Щом като са го докарали до музикален редактор, значи не са били най-гениалните. Оттук нататък на тях нищо не им остава, освен да си отмъщават на една Лили Иванова, на едни „Щурци” и на който и да било от нас. Звучи много детински, но, за съжаление това върви. Българинът е свикнал да му бъде сведено колко процента.
Васил Гюров:
Аз искам да кажа нещо – паралел за шовинистичните държави, които общо взето по 35-40% поддържат.
Красимир Велчев:
Дайте възможност и на членовете на Комисията да кажат мнението си.
Васил Гюров:
Извинявайте, само две думи още. Аз не мисля, че ние не би трябвало за такъв процент да се борим най-малкото заради факта, че се опитваме да вкараме кирилицата на еврото. Защо се опитваме да я вкараме. Гърция има 69%.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Василев, имате думата.
Емил Василев:
Г-жо Председател, тъй като управляващите казват, че са дискриминирани, аз си отстъпвам правото и затова нека г-н Велчев да каже и след това аз.
Красимир Велчев:
Аз имах предвид като цяло народните представители.
Емил Василев:
Повечето неща се казаха. Само да допълня проф. Данаилов, че проблемът е много сериозен и не само с това, че медийните компании в България не са български, а и с това, че и конкурсите за радиочестоти навсякъде в страната се печелят от небългарски компании с много малки изключения.
И ако сега проблемът, колеги народни представители, е все още малък, тъй като в момента вървят конкурсите за аналогови честоти, сега ще започнат конкурсите и за цифровите честоти, където ще се раздават за по 20-30 години. Ако ние продължим по този безотговорен начин, както тръгна за аналоговите честоти буквално да си подаряваме националния ефир само на чужди компании, това означава, казвам сега и на музикантите, че догодина и по-догодина, като тръгнат и конкурсите за цифровите честоти, ние в следващите 20-30 години няма да чуем въобще повече българска музика и положението ще стане още по-лошо. Сега е времето да се замислим по тази тема как ще се процедира с конкурсите за цифрови честоти в радио ефира. Ще я докараме дотам, ще се изразя образно, както навремето вашето поколение, г-н Маричков, слушаше някои неща, защото всичко беше апокрифно и не можеше да се намира, така след години може би българските музиканти ще бъдат много търсени, защото няма да има как да бъдат намерени. И тогава ще се случва това, което се случваше през 60-те години или това което се случваше с моето поколение – аз ще умра в слушалките с „Металика” и с „Айрън Мейдън”, защото през 1981 г. ми беше доста трудно да ги намеря, доста трудно ги намерих и след това ги слушах непрекъснато и ще ги слушам докато съм жив. Но като оставим шегата настрана, защото и моят син е на 15 години и по цял ден свири на китара, композира си песни и си трупа и иска да става музикант, а аз се ужасявам, че след 2-3 години той ще бъде на вашето дередже да не можете не само да продавате, а и да не можете да произвеждате, защото се затваря кръгът – като не можеш да продаваш, нямаш средства да произвеждаш. Това е ужасно.
Така че „Ред, законност и справедливост” сме най-малките в този парламент (само осем), но аз ви обещавам 8 сигурни гласа за вашата кауза.
Обичам ви много!
Предс. Даниела Петрова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми изпълнители,
Естествено след всички тези думи не остава и капка съмнение в нашите добри намерения за подкрепа на подобен род инициатива. Безспорно е, че и България като всички тези държави, за които стана дума, има право да приема законодателни норми, с които да гарантира и да защитава своята самобитна култура и българската музика. Дяволът обаче се крие в детайлите и ние затова трябва много да внимаваме при изписването на тези текстове. Трябва да се направи пълен сравнително правен анализ на подобно законодателство в споменатите държави-членки на Европейския съюз. Трябва да се отчете и българската специфика и явленията попфолк, като част от българския музикален фонд. Трябва да се види по какъв начин ние, приемайки това законодателство, именно да стимулираме самобитната българска музика и българска продукция в по-широкия смисъл, без покрай нея да се възползват, от една страна, подобен род явления, които по общо мнение не допринасят особено за развитието на самобитната българска култура и без да им даваме повод те веднага да обжалват и да обвиняват в дискриминация.
Трябва да се помисли за квоти. Но трябва да се помисли и за това, което каза г-н Данаилов. Има медии – радио и телевизии, които имат специфична политика, както е самото БГ Радио, основната му програмна схема е да пуска 100% българска музика. Има радиостанции, чиято програмна схема е да пуска 100%, например Фреш, англосаксонска музика.
Виктория Терзийска:
Извинявайте, че Ви прекъсвам. Радио Фреш в същото време тиражира така нашумялата напоследък румънска музика, която толкова много завладя българския пазар, че дори съм склонна да кажа, че румънската музика може да звучи хиляди пъти повече процентно от нашата музика по нашите радиа.
Четин Казак:
Не оспорвам това. Но искам да обърна внимание на сложността на казуса и на необходимостта да се изчистят тези детайли. Т.е. при законодателната инициатива да се предвиди, например, че дадена радиостанция или телевизионен канал, чиято схема по един или друг начин, дори и автономната воля на собственика на медията, който не желае да пуска българска музика, тогава за сметка на това, т.е. щом не спазва квотата от 30 или 40%, той трябва да плаща затова, че не спазва тази квота. Както тези, които замърсяват, плащат за правото си да замърсяват. Така и тук тези, които няма да искат да пускат, трябва да плащат на Музикаутор. Защото много драстично би било да задължиш една радиостанция да пуска, примерно, 30% българска музика, когато той не желае. Но можеш да му кажеш или ще пускаш 30% българска музика или ще плащаш затова, че не пускаш 30% българска музика.
Васил Найденов:
На едно турне в Източна Германия бяхме заедно с Ала Пугачова. Имаше световни звезди. Ала Пугачова едната песен задължително пя на немски. Така че това е въпрос на политика и въпрос на позиция на държавата.
Четин Казак:
Втората част на проблема е, освен точната и ясна регламентация на всички тези казуси, е да се види кой ще следи. Имаме ли ние реален административен управленски регулаторен капацитет, за да следим за спазването на тези квоти. СЕМ е контролен орган, но СЕМ дали има капацитета да следи.
Васил Гюров:
Музикаутор има вече такъв мониторинг. Казвам го в смисъл, че те имат начин как да го направят.


Четин Казак:
Това е едното, освен да следят дали звучи българска музика, да следят дали това е автентична българска музика. Защото утре Глория ще каже: И аз искам да се възползвам от тази квота и някой трябва да следи дали нейните песни са с български текст или български композитор, за да прецени дали тя трябва да влезе в тази квота или не.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имате думата, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Опасявам се, че след моето изказване, творците могат да си тръгнат с твърдото убеждение, че вече едва ли не законът е гласуван и имат процентите, защото всички се изказваме, че сме за.
Искам да изясня нещо. В последните дни стана много модерно да се говори за лоби и лобизъм. Точно това правите в момента, доколкото разбирам. Аз съжалявам, че излязоха колегите от БСП, защото вчера чух, че ГЕРБ получава всяка седмица по 20 милиона лева от лобистки закони, които гласува. На мен ми е интересно да видим какво ще ги правим тези 20 милиона.
Аз съм напълно съгласен с г-н Местан, че културата е възпитание. Искам да допълня, че трудолюбието също е възпитание и да научиш хората на труд, е едно много голямо изкуство.
Аз искам да ви кажа само един случай, за да не се учудите след това от някои реакции. Миналата и по-миналата седмица относно Закона за земята ни упрекнаха в лобизъм за нещо, с което точно защитавахме българското, поне за мен беше така. Аз исках от трибуната, като не познавам нито един фермер и нито един арендатор, но от трибуната исках да защитя точно тези хора, които са малко в България. Те са кът като вас, и те са на изчезване. Хората, които обработват земята и искат да направят така, че България наистина да изглежда по друг начин, (може би сте забелязали, ако сте пътували със самолет как изглежда България отгоре и как изглеждат другите страни) и точно затова бяхме упрекнати, че ние сме лобисти и че това е лобистки закон. Аз искам да не се лобира за фондовете с чужди капитали, които искат да изкупуват българска земя. Затова ви казвам, да не се учудвате. Ние сме точно за българското и за това, за което вие настоявате. Но фактът, че така се изопачават нещата, дори и законът, за който ставаше дума – 25% за български продукции, това беше за продукции без никакво ограничение в повторението. А вие знаете, че много телевизии през нощта повтарят филмите, които един път се дават през деня и след това три пъти го повтарят през нощта и си изпълняват програмата. Ние вкарахме 15% без повторенията. Така че веднага гледат да омаловажат нещата и да кажат, че ние не сме се грижели за българското. Не е така. Имате нашата подкрепа. Въпросът е, че не е толкова елементарно.
Каквото и да вземем, искам да ме разберете, че от нас се иска невъзможното – и вълкът сит и агнето цяло. Това не може да се постигне. Това просто не може да стане.
Факт е, че онзи ден, когато говорихме за бюджета, хората от ДПС правилно защитаваха тезата и искаха 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите. В същото време СДС казаха, защо трябва да даваме пари за отрова. Да ги дадем за здравето. От Атака казаха по-добре е децата да се учат да пишат и четат, отколкото да пушат. Всеки си вкарва всякакви политически елементи и накрая остава ние каквото и решение да вземем, сме лобисти.
Спомена се за Гърция и Италия. Но там сигурно нямат закон за това нещо, но хората така са възпитани и си слушат тяхна музика.
Кирил Маричков:
Ще ви представя кореспонденцията между Европейската комисия и Ирландия, за да видите как е завършило с успех за Ирландия едно такова нещо – да си защитят квота.
Мария Илиева:
Ако позволите да споделя и аз моите впечатления. (Заповядайте.)
Аз съм Мария Илиева, изпълнител, автор, продуцент, председател съм на Гилдията музикални артисти към Съюза на българските артисти в България. Казвам това всъщност, защото ние не сме група приятели, които сме се събрали, за да разкажем своите проблеми, а представяме цялата музикална индустрия във всичките й възможни формации. Всеки един от нас, понеже е малка държавата и пазара ни, участва активно във всички структури, които са свързани с правилното функциониране на нашата индустрия. Някои от нас са по-отскоро, други – малко по-отдавна, и затова нещата се движат добре.
Благодаря ви, че ни приехте, че ни изслушвате. Всеки артист е малко по-емоционален. Той затова е призван да се изразява чрез изкуство. Затова моля да ни извините, че малко във времето може би удължихме този разговор, но ви благодаря за изразената съпричастност.
Аз нямам никакви притеснения като представител и всеки един от нас е достатъчно ярък представител на нашата индустрия, за това, че бихме могли при тази крайно бедстваща ситуация с българската авторска музика, че някой ще бъде обвинен в лобизъм, ако се случи една положителна промяна. Ние сме готови с цялата креативна индустрия, мога смело да го кажа, защото сме го коментирали с всички колеги, които имат представителност в другите видове творчески индустрии, сме готови д застанем абсолютно силно, категорично, много активно зад всяка една такава положителна промяна, която може да се случи в момента чрез този закон.
Готови сме абсолютно активно и съобразено с правилата на функциониране на вашата комисия да излъчим наши представители в работна група, да представим каквито имаме материали и да сме активна част от този процес, разбира се в рамките на нашите компетенции. Готови сме 100% да съдействаме, за да може това да се случи във възможно най-кратък срок от време.
Защото наистина нямаме време за губене. Много е страшно положението. За да стигнем до вас и да говорим по този начин, наистина е много страшно положението. Всеки от нас има своите убеждения, някои е аполитичен, друг има крайно пристрастие към някоя политическа сила, трети е готов да защитава своята политическа позиция много дълго време и да не иска да чуе нищо друго. Но нас ни обединява националния ни интерес, защото зад една силна икономически държава стои един много силен дух, много силна култура. А културата ни, за съжаление, както и образованието, са на много лошо ниво и го виждам навсякъде и ежедневно по улиците. То не е въпрос само на едно усещане, то вече е факт.
Изразявам нашата категорична готовност чрез механизмите на функциониране на нашата администрация да присъстваме активно във всяка една сфера, в която можем да бъдем полезни. Няма да се откажем, няма да спрем. Това е наше категорично мнение и позиция, която изграждаме. Тя се е зародила преди доста време и е сериозна, подплатена и с всички тези данни, които ние вече сме събрали. Няма да има съмнение за дискриминация, стига да се формулира по правилния начин това предложение в законопроекта и да се намерят правилните думи. Защото в рамките на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г., която е създадена за стимулиране и то именно от развитите икономически държави, които всъщност присъстват 90% в нашия живот под всякаква форма, включително и чрез музика, именно от тях е инициирана и създадена, за опазване на културния плурализъм. Ние можем спокойно в тази посока да фокусираме идеите и труда си, за да постигнем желания резултат. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Аз бих затворила формата със следните думи.
Тъй като смятам, че към момента, в който се очаква първо обсъждане с работната група към Министерския съвет, която е започнала работа преди около месец по законопроекта, дискусията която предстои, ще бъде в края на месец юли по предварителна информация. Надявам се те да не отлагат нещата повече, за да могат да информират и колегите от Комисията и всички заинтересовани страни с философията на бъдещия Закон за радио и телевизия. Затова смятам, че днешната среща беше съвсем навременна. Моята молба ще бъде ние да имаме по-бързо вашата информация, която ще изпратим своевременно в Министерския съвет. Т.е. не е закъсняла реакцията. Съпричастността от всички се чу тук. Вече остава да се направи прецизирането и да се видят възможностите.
Очаква се съобразно плановете и регламентите на заповедта, съгласно която работи работната група по Закона за радиото и телевизията, да имаме готови текстове към 30 ноември. Дай Боже да успеят. Т.е. има четири месеца, в които те имайки в предвид и вашите и всички други становища при изготвянето на текстовете на Закона за радиото и телевизията, бихме могли изначално да бъдем полезни и на работната група и респективно на вас и в последствие в самото обсъждане.
На вас ви желая успех в кампанията. Надявам се, че ще получим и сравнителния анализ, който ни е необходим, за да улесним работната група и всички нас, за да се убедим каква е практиката, за да можем да постигнем целите си за запазване на българското.
Благодаря ви. Довиждане.
Накрая, едно съобщение към колегите от Комисията:
Раздадена ви е покана за 16 юли, петък, и моля да направите своята преценка за участие в тази кръгла маса.
Благодаря ви. Закривам заседанието.



Председател:
Даниела Петрова