1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
2. Обсъждане на Доклад за резултатите от осъществен последващ контрол за изпълнението на препоръките на Сметната палата, дадени при извършения одит на изпълнението на Съвета за електронни медии за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.

---

Днес, 08.09.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Диана Костадинова, съветник на министър-председателя; от Министерството на културата –Димитър Дерелиев, заместник-министър и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Съюза на издателите в България – Десислава Бинева, изпълнителен директор и Радомир Чолаков; от Съюза на българските журналисти – Елена Миланова и Анелия Асенова; от Българската асоциация на регионалните медии – Весела Вацева, изпълнителен директор; от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – Анета Дончева, заместник директор и Антоанета Тотоманова, ръководител на „Национална библиография”; от Държавна агенция „Архиви” – Бойко Киряков, заместник-председател; от Българска национална филмотека – Иван Павлов, директор; от Националното сдружение на общините в България – Благой Станчев, парламентарен секретар; от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател, Горица Грънчарова, член на Сметната палата и Росена Гаджева, одитор; от Съвета за електронни медии – София Владимирова, Анна Хаджиева, Георги Стоименов и Пламен Суруджийски, главен секретар на СЕМ.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Предс. Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам редовното заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум. Заседанието ще протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
2. Обсъждане на Доклад за резултатите от осъществен последващ контрол за изпълнението на препоръките на Сметната палата, дадени при извършения одит на изпълнението на Съвета за електронни медии за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване дневния ред.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преди да продължим по дневния ред, ще ви направя едно съобщение. В момента ви се раздава едно писмо, което касае среща на 17 септември, с което ще се запознаете.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
Давам думата на вносителя – Министерството на културата, на заместник министър Дерелиев, да представи така предложения законопроект.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Предложените със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения са в две основни насоки:
Първата насока е въвеждането на ново изискване за произведените в Република Българи периодични печатни произведения задължително да се публикува информация, идентифицираща действителния събственик на издателя.
Съгласно сега действащия закон произведените в страната печатни произведения, аудиовизуални и електронни документи, звукозаписи и филми, подлежащи на депозиране по силата на закона, задължително съдържат информация относно няколко елемента: наименование и адрес на издателя съответно на продуцента; място на издаване, на осъществяване или създаване; наименование и адрес на производителя и година на издаване или създаване на съответното произведение, както и международен стандартен номер на изданието, ако има такъв.
Но за съжаление, все още има случаи, на които сме свидетели буквално всекидневно, когато в нашата страна се разпространяват печатни произведения, които се издават анонимно или от несъществуващи правни субекти. Тази практика поставя един изключително важен за свободната и демократичната медийна среда въпрос, а именно въпросът за прозрачността на собствеността на печатните медии.
Именно с цел постигане на яснота относно собствеността на печатните медии с чл.7а от предложения на вашето внимание законопроект е въведено изискването всички произведени в Република България периодични печатни произведения да публикуват в първия си брой за всяка година информация, идентифицираща действителния собственик на издателя.
Въвежда се и изискването издателите на периодични печатни произведения да подават декларация по образец в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик на издателя. С това допълнение на закона се постига осигуряване на механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име.
Втората основна насока произтича от първата. Тя е регламентирането на отговорност за нарушение изискванията на закона.
Административно-наказателна отговорност съгласно проекта носят както издателите на периодични печатни произведения, които не изпълняват задължението да публикуват информация, идентифицираща действителния собственик или не подават декларация, която идентифицира действителния собственик на издателя, както и производителите и разпространителите на периодични печатни произведения, които са произвели или приели за разпространение произведения, които не съдържат изискуемата съгласно закона информация.
Предвид обстоятелството, че печатните произведения се разпространяват на територията на цялата страна е целесъобразно контролът да се осъществява от кметовете на общините, каквото е и нашето предложение в проектозакона. С оглед на това се предвижда контролът за изпълнение на задълженията на разпространителите и производителите за наличие на необходимата информация върху разпространяваните, съответно върху произведените периодични печатни произведения да се възложи на кметовете на общини. Във връзка с това се предвижда съответно приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини.
Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Колеги, предоставям думата за изказване по така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който се обсъжда на първо гласуване. Предлагам по реда на заявяване да вземете участие. Проф. Данаилов, заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз разбрах, че ще гласуваме.
Предс. Даниела Петрова:
Нека първо да се изкажат заинтересованите страни. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз подкрепям този законопроект. Той е нужен, необходим и важен. Само искам да задам един въпрос.
В мотивите на вносителя като длъжностни лица, оторизирани да съставят актове по този закон, са посочени и работещите в Националната фонотека, която поради проточилите се съдебни дела не е учредявана отново. В ПМС 204 фигурира и Национална фонотека и към нея има две щатни бройки, които никога не са заемани. Това е поради съдебен спор след извършване по абсолютно неадекватен начин на действия за ликвидация или за приватизиране, както искате така го разбирайте, още по времето на министър Елка Константинова, които се точат и досега. Ако в Министерството на културата няма да се учредява субект „Национална фонотека” трябва текстът в чл. 9, ал. 2 да отпадне и да бъде добавен, когато е юридически факт. Ако през тази година се е учредил такъв акт, моля да ми кажете, а ако не е, няма кой да извърши тази дейност.
Това е моят въпрос.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания. Заповядайте.
Величка Шопова:
Уважаеми колеги, аз също подкрепям проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Аз искам да задам въпрос на заместник-министър Дерелиев, по повод създаването на новия член 7а, за неговите мотиви.
Имам едно предложение. Към чл. 7а да се създаде ал. 1, в която всички произведени в Република България периодични и печатни произведения да публикуват във всеки брой информацията, идентифицираща действителния собственик на дадената печатна медия. Това нещо да бъде в редакционното каре на всеки един брой.
В ал. 2 към чл. 7а, когато настъпи промяна на действителния собственик, да се направи едно съобщение под главата на печатната медия там където има свободна, непредплатена рекламна площ, след настъпване на промяната на собственика. И след това ще си излиза във всеки един брой. Това е предложението ми.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз имам един въпрос към заместник министър Дерелиев. Направи ми впечатление, че актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица от общинските администрации, от кмета на общината или пък от оправомощено от него лице. А така или иначе всички неща, които предлагате да се депозират, са по образец към Министерството на културата. Аз искам да попитам защо така доброволно сте се отказали от власт. Не е ли по-добре Министерството на културата да осъществява този контрол, а не общините, тъй като честно казано смятам, че в Министерството на културата има по-сериозен експертен капацитет да се осъществява контрол, отколкото, особено в по-малките общини. Затова ще попитам не е ли редно по-скоро Министерството на културата да осъществява този контрол, отколкото общини. Да не отивам в хипотезата, че бих регистрирал в някоя община, в която кметът е приятелски настроен към мен, някое издание, а то да излиза на други места. Да търся по-слаба община, учтиво казано, да не кажа офшорна зона за медии. Нали разбирате, че когато е под контрола на Министерството на културата на мен лично ми излиза по-сериозно и затова ми се струва по-удачно като предложение. Дали този контрол така както е започната предложената промяна на законопроекта, така и да завършва – с контрол пак от Министерството на културата. Бих искал да чуя вашето мнение. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Иванов, имате думата.
Стоян Иванов:
Аз също подкрепям предложения законопроект за промяна на закона и неговата философия, но също имам няколко въпроса.
Донякъде ще се дублирам с колегата Курумбашев, но нещо не ми се връзва логиката предвид на това че печатните издания се разпространяват в цялата страна, съобразно което кметовете да ги контролират, които са местни органи на властта. Ще помоля заместник-министър Дерелиев да обясни какво точно се е имало предвид.
Напълно подкрепям колежката за ал. 1 на чл. 7а. Струва ми се, ако приемем това, второто й допълнение за изписване под главата вече ще стане не толкова необходимо, дори направо излишно.
Основният въпрос е свързан с една възможност. Никъде в този текст не виждам възможност да се ограничи регистрацията на печатни издания в така наречените офшорни зони. Защото това обезсмисля понятието за реален действителен собственик – физическо лице собственик. Известно е, че в офшорните зони фирмата може да се води на г-н Курумбашев, но ние с него да си имаме един договор, според който реалният собственик съм аз и той да няма как да излезе. Т.е. даваме възможност – една широка вратичка, за заобикаляне на закона. Ще ми се да помислим в тази насока, защото иначе до голяма степен обезсмисляме самия смисъл на предложената промяна, която е твърде закъсняла, но пък по-добре късно отколкото никога.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания. Заповядайте.
Таня Димитрова:
Защо е необходимо да се запише действителният собственик. Ако един път в годината се публикува действителният собственик по Закона за административните нарушения и наказания когато изтече срокът за връчване на акт, той пада и контролиращите органи ще трябва да чакат следващата година дали ще се публикува или не.
Подкрепям г-н Курумбашев за раздвоението между Министерството на културата и общините. В мотивите за закона ясно е казано за действителния собственик и адрес, но в закона това го няма. Оттук нататък ще произтичат много големи проблеми за тези, които правят акта и трябва да го връчат. Много ви моля в закона да пише и точен адрес за контакти, защото това създава невероятни проблеми при връчване на акта.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания. Ако няма, давам думата на заместник-министър Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз съм много радостен, че общо взето единодушно се приема този законопроект на първо четене и всички направени предложения ще бъдат много внимателно обсъдени между първо и второ четене на проекта. Аз смятам, че има какво да се обсъди тогава от предложението на г-жа Шопова, г-н Курумбашев, г-н Иванов и г-жа Таня Димитрова. Аз не искам сега да влизам в подробности. Направените предложения са в различна посока. Бих казал, че сме имали спорове в работната група, но така е приет законопроектът, както го предлагаме на вашето внимание. Могат да бъдат променени някои неща. Аз бих се радвал да чуя тук и Съюза на издателите, които дейно участваха при изготвянето на законопроекта, както и Диана Костадинова от работната група. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Кой ще вземе отношение? Заповядайте. Бихте ли се представили.
Анета Дончева:
След обсъждане колегите в Националната библиотека приемат тези поправки, доволни са от поправките, защото ние имаме големи проблеми с контрола върху депозирането и считаме, че тези поправки всъщност ще допринесат за един по-качествен контрол.
Нашите бележки са свързани с ал. 5 от Допълнителните разпоредби със създадената т. 11 и термина „периодични печатни произведения”.
Съществува международен стандарт на ISO, който е евронорма в областта на информацията и документацията. Това е терминология и такова понятие в този стандарт няма. Ние употребяваме вече отдавна в международната практика понятието „продължаващо издание”. Като части на това понятие „продължаващо издание” всъщност са понятията „вестници”, понятието „списания”, понятието „серия”, „периодичен сборник” и т.н. Ние сме готови да дадем формулировката според този международен стандарт, който директно ние приемаме и сме задължени да го направим и да работим с тези понятия. Ако счетете за необходимо, да се коригира по някакъв начин по-точно този термин.
Другото, на което бихме желали да обърнем внимание е, че печатните периодични произведения имат електронна версия (една част от тях), а има и съвършено нови електронни издания. Тук, може би за нас, е неясно, но от това, което ние прочетохме в поправките, как ще се разпространяват тези допълнения за този вид издания.
Истина е, че Националната библиотека е задължена по закона да се депозират и да събира, и да дава информация за електронните издания и електронните версии. Затруднени сме единствено от факта, че за това се иска да има необходимата техническа подготовка. Т.е. да има техника, която да създава условия да се съхраняват този вид издания.
Това са нашите бележки.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Чолаков.
Радомир Чолаков: Съюз на издателите.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Ние понеже в някаква степен сме инициатори на законопроекта, благодарим за готовността той да бъде приет.
От гледна точка на Съюза на издателите и от гледна точка на медийната практика в Европа, подобни законопроекти в крайна сметка повишават качеството – те резултират в повишаване на качеството на печатните произведения, доколкото изясняването на физическите лица, които издават един вестник, малко или много се отразява върху тяхната отговорност. Държа да се каже ясно, че въобще не става дума за някакво любопитство я да видим кой е действителният собственик. Те се знаят кои са действителните собственици на вестници – основните ежедневници в България и никой сериозен издател няма проблем с тази промяна. Проблем евентуално биха имали няколко парамедийни образувания в провинцията.
Ако ми позволите да отговоря на кратко на въпросите, които бяха поставени.
Съюзът на издателите не би имал проблем с дефиницията „продължаващо издание” - да не е „периодично печатно произведение”, както е тук, а да е „продължаващо издание”. Но на български някак си не звучеше ясно. Ние сме свикнали да казваме периодично печатно произведение. Ако смятате, че „продължаващо издание” е по-юридически издържано или международно коректен израз, нямаме проблем. Но винаги предпочитам да говорим ясен български език, нещо което ние си разбираме, но ако европейските норми искат да говорим с други понятия, няма проблем.
По въпроса, който постави г-н Курумбашев. За нас през цялото време беше ясно, че по досегашния текст контролът за публикуването на каре се упражнява от инспектори на Министерство на културата. А всъщност ние останахме с впечатление, че контролът, който би се упражнявал от общините, би бил допълнителна гаранция. Т.е. не е едното за сметка на другото. А инспектори на Министерство на културата плюс алтернативно кметовете, когато става дума за местни издания или когато става дума за издания, които се разпространяват на определен ареал и е енергоемко да се изпращат хора от София при положение, че това нещо може да се реши от общините. Така че ние бихме препоръчали, а мисля че е и компромисен вариант, ако се запази досегашният текст контролът от страна на инспектори на Министерство на културата и алтернативно кметовете на общини и упълномощени от тях длъжностни лица.
Колкото до публикуването на името на действителния собственик във всеки брой, аз мисля, че няма проблем, ако парламентът така приеме, ще го публикуваме. Адресът задължително се публикува. Няма проблем да се публикува във всеки брой. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Г-жо Костадинова, заповядайте.
Деяна Костадинова:
Бих искала да направя едно уточнение точно във връзка с контрола, тъй като действително много дебатирахме в работната група как да го организираме.
Взаимният контрол, за който говори г-н Чолаков всъщност не се дублира. Не бихме могли да допуснем няколко органа да осъществяват контрол по отношение на една и съща дейност. Този контрол, който се осъществява от Министерството на културата е по отношение на публикуването в съответните карета на информация за действителния собственик. А контролът, който ще осъществяват представителите на общинската администрация е единствено и само върху разпространителите. Така е записано и в текста. Тъй като различните печатни издания се разпространяват на територията на цялата община и не бихме могли да очакваме, че инспектори или експерти от Министерството на културата във всяка една част на страната биха могли да осъществяват този контрол върху разпространителите, а не върху издателите на съответното печатно произведение. Не говорим за дублиране на контрола е по-скоро действително за ефективен контрол по отношение на всички, които издават и разпространяват печатни медии. Този контрол е обсъден и с Националното сдружение на общините, които също участваха в работната група и те също подкрепят законопроекта.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания. Заповядайте.
Елена Миланова: Съюз на българските журналисти.
Тъй като в така нареченото „издателско каре” на всяко продължаващо издание има сведения, които са много и няма да ги изброявам, какво пречи и би било добре след като се стремим към публичност на сведенията за дадено издание, винаги да публикуват сведения или каквото и ще да е, за собственика. Защо само в първия брой? Според нас е добре във всеки брой. (Това предложение вече е направено.) Добре. Може би не съм чула.
Какво друго сме смущава? Смущава ме думата „действителен” – „действителния собственик”. Има ли недействителен собственик? Има, ще кажете, подставено лице. Но кой може да установи дали е действителен или недействителен? Кой ще следи?
Второ, собственик – това е физическо или юридическо лице? Може би трябва да се добави, защото има и еднолични собственици. Само като идея.
Интересува ме нещо, което е в стария закон – чл. 14. „Не се разрешава продажба, дарение, замяна на депозирани печатни и други произведения.”
Тук са представителите на Народната библиотека. Нека да допуснем следния казус. По линия на книгообмена отнякъде искат брой на някакво продължаващо издание и има само в Народната библиотека тези броеве. Не можем ли да жертваме поне един екземпляр. Не съм запозната с тяхната практика и само питам как се осъществява това. (Ако има.) Добре. Разбрахме се за това.
Предс. Даниела Петрова:
Ще Ви моля да се придържате към темата.
Елена Миланова:
Макар че съм от Съюза на българските журналисти, не знам имуществените санкции, които са предложени, дали са достатъчни, за да заплашат някого с 1000 лв. Ние нямаме предложение за размера, но едва ли ще се стресне някое високо тиражно издание, което печели много.
Това, което смятаме за достойнство на измененията е, че се включва отговорността на разпространителите, която беше размита досега.
Искам да попитам за задължението за уведомяване на Народната библиотека за тиража. Само там ли ще има сведения или ще има и в Министерството на културата?
Анета Дончева:
Народната библиотека всъщност събира тези данни, защото ние правим статистика на книжния сектор и те се събират заради Националната библиография. Но ние сме подчинени на Министерството на културата и изпълняваме техни решения.
Предс. Даниела Петрова:
Други изказвания има ли? Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Не получих отговор за фонотеката. Наистина става смешно нещо, което го няма, да го упълномощите с нещо. Написано е „Национална фонотека”. Нека да се направи справка.

Димитър Дерелиев:
Г-н Данаилов, действително тук са пренесени всички институции, съществуващи в сега действащия закон. Не е уреден въпросът с Националната фонотека. Прав сте. Националната фонотека се казва Българска национална фонотека. Ще проверя. Там не е завършена една процедура наистина. Специално ще проверя. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Няма. Предлагам да закрием дебата и да гласуваме така предложения законопроект.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
Който е „за” приемането на законопроекта, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на Доклад за резултатите от осъществен последващ контрол за изпълнението на препоръките на Сметната палата, дадени при извършения одит на изпълнението на Съвета за електронни медии за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.
Ще дам думата на проф. Валери Димитров да ни запознае накратко с доклада. След това ще дам думата на представителите на Съвета за електронни медии. Докладът се приема са сведение в Комисията.
Заповядайте, проф. Димитров.
Проф. Валери Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Аз ще бъда съвсем кратък.
В рамките на процедурите в Сметната палата ние осъществяваме последващ контрол за изпълнението на препоръките, които даваме във връзка с извършени одити.
Става въпрос за препоръките, които са дадени по Одитен доклад № 0200000109 за извършен одит на изпълнението на Съвета за електронни медии за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. За този сравнително кратък период от две години да се оцени дейността на надзорната функция, осъществявана от Съвета по електронни медии.
Препоръките са в съответствие с констатациите и заключенията в доклада на Сметната палата. Проверката за изпълнението на препоръките установи следното. Дадени са общо 8 препоръки, а са изпълнени изцяло само две препоръки. Частично са изпълнени пет. Не е изпълнена една препоръка. Мога да бъда и по-конкретен:
По Препоръка № 1 – Да се определят стратегически цели и приоритети при осъществяване на надзорна дейност, като част от регулаторната дейност на СЕМ, и да се утвърдят оперативни и годишни планове с конкретни мерки и дейности, насочени към постигането им.
Препоръката е изпълнена частично.
По Препоръка № 2 – Да се актуализира правилника за структурата, функциите и дейността на направление „Мониторинг и анализ на управлението” от 2003 г. и да се приеме нов вътрешен акт, с който да се определят ред и процедури за разпределяне и възлагане, отчитане и контрол върху изпълнение на задачите при организиране на мониторинга като част от надзора. Да се разработят планови и отчетни показатели за измерване на резултатите от изпълнение на надзорната дейност.
Тази препоръка е изпълнена частично.
Препоръка № 3 – Да се приеме решение за определяне на броя, наименованието, териториалния обхват и числеността на регионалните звена, бюра и съответно центрове.
Тази препоръка е изпълнена.
Препоръка № 4 - Да се определят обектите за надзор, съответно лицензираните и регистрирани радио и телевизионни програми и да се създаде единна база данни за радио и телевизионни оператори и разпространяваните от тях програми с цел осигуряване актуална и навременна информация за целите на надзора, съгласно техническата спецификация на интегрираната мрежа за мониторинг и контрол.
Тук по-просто казано става дума да се създадат така наречените в надзорната практика на много други надзорни институции надзорни досиета на проверяваните лица и съответно на дейността им.
Тази препоръка не е изпълнена.
По Препоръка № 5 – Да се разработят и утвърдят:
- вътрешни актове с методичен характер за унифициране на работата на експертите при осъществяване на надзора;
- образци за общо и индивидуално месечно и годишно планиране и отчитане на извършения надзор;
- критерии за включване на обекти на надзор (лицензираните и регистрирани радио и телевизионни програми) в графици за наблюдение, съобразно степента на риска (висок, среден или нисък), тъй като поначало модерният надзор е рисково насочен надзор;
- ред за създаване (форма и съдържание), поддържане, ползване, съхранение и архивиране на досиетата на радио и телевизионни оператори с регистрирани и/или лицензирани радио и телевизионни програми.
Тази препоръка също е изпълнена частично.
Препоръка № 6 – Да се създаде вътрешен акт за създаване на работна група от експерти, представители на дирекциите „Информационни технологии”, „Мониторинг”, „Лицензиране” и „Правна дейност” за оптимизиране на надзорната дейност чрез интегрираната мрежа за мониторинг и контрол съобразно техническата спецификация.
Няма да чета подробно препоръката. Тя е доста обширна. Тя също е изпълнена частично.
Препоръка № 7 – При прилагане на разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания за маловажните случаи за всеки конкретен случай да се осигури еднакъв подход и обективност, като се обсъждат и преценяват елементите, които съставляват обективната и субективната страна на деянието.
Става въпрос по-просто казано, Съветът за електронни медии в качеството му на орган с административно-наказващи правомощия да има ясна последователна практика по прилагането на съответния текст от закона за административните нарушения и наказания.
Препоръката е изпълнена частично.
Препоръката № 8 – Да се разработи и включи в Устройствения правилник на СЕМ регламентация относно организацията на работата с предложенията и сигналите съгласно изискванията на Административно-процесуалния кодекс.
Препоръката е изпълнена.
Това е г-жо Председател.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имате ли да допълните нещо към така представения доклад? Заповядайте.
Горица Грънчарова: член на Сметната палата.
Бих могла да допълня, че голяма част от предприетите мерки за изпълнение на препоръките са взети след изтичане на петмесечния срок, който Сметната палата е дала за изпълнение на тези препоръки. Ние сме ги взели в предвид. За нас важното е, че все пак СЕМ проявява някаква воля за подобряване на надзорната си дейност, която е много важна като част от регулаторната дейност.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Имат думата представителите на Съвета за електронни медии. Заповядайте.
Георги Стоименов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми проф. Димитров,
Предполагам, че всички разполагат, както с одитния доклад, така и със заключението от последващия контрол, и мога само да добавя няколко коментара. Може би най-важното е, че когато беше осъществен последващия контрол стана голямата промяна в Съвета за електронни медии – редукцията на броя на членовете от 10 на 5. Не е тайна за никого, че тази година е особено тежка за Съвета за електронни медии поради драстично намаления бюджет.
Във връзка с промяната на броя на членовете на Съвета за електронни медии решихме единодушно да променим структурата на Съвета. Т.е. ако не сме изпълнили изискването за промяна в Правилника за функциите и дейността на дирекция „Мониторинг” то е защото ние сме решили да имаме изцяло нов Устройствен правилник, поради това че ще трябва очевидно да извършим някои болезнени промени в състава – в броя на хората.
Приемаме, че не е изпълнена препоръката за единната база данни. Считаме, че това е въпрос на финанси и нямаме възможност тази година да направим това нещо.
Ще добавя, че с решение на Съвета приехме критерии за обявяване на много важните случаи. Приехме четири критерия и всеки един от тях по преценка на Съвета може да бъде основание един случай да бъде обявен за малозначителен. Това е изпълнено.
Тук мога да спомена за оперативните и годишните планове. Ние приемаме оперативни планове на дирекция „Мониторинг” – оперативните планове са месечните планове. Всеки месец се представя план за предстояща дейност, така също се отчита и осъществения от тях мониторинг. Правим и шестмесечни планове поради това, че се отчитаме в Народното събрание на всеки шест месеца. Това е, което исках да кажа. Ако колегите имат нещо да добавят, моля да го направят.
София Владимирова:
Ние имаме идея за създаване на работна група по отношение на мониторинга, която ще влезе в сила, когато влезе в сила новия Устройствен правилник. Ние имаме вътрешно решение за създаването на такава група и да се работи в тази посока.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-жа Хаджиева има думата.
Анна Хаджиева:
Само едно уточнение, понеже имахме много дълги разговори с представителите на Сметната палата и тогавашния председател на Съвета за електронни медии г-жа Маргарита Пешева и Мария Стефанова, която е била председател на Съвета по време на одитирания период.
Благодаря за разбирането на Сметната палата. За пръв път се извършва такъв одит по изпълнението. Имахме недоразумения от какъв стратегически документ са планиране н
а дейността си се нуждае Съветът за електронни медии. Позицията на Съвета за електронни медии беше еднозначна, че ние като орган, който е независим надзорен орган и има своите правомощия, разписани конкретно в Закона за радиото и телевизията и ние изпълняваме правомощията си само и единствено и въз основа на текстовете в Закона за радио и телевизия не би следвало да имаме стратегически документ, какъвто имат държавните агенции и министерствата. Защото Съветът за електронни медии не формира самостоятелно политика. От неговите действия не произтичат драстични изменения на медийната среда. Затова ние нямаме стратегическа цел, свързана с медийната среда, към която да се стремим и оттам да произтичат нашите конкретни действия.
Мисля, че тази гледна точка е важно да се уточни. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Димитров.
Проф. Валери Димитров:
Да, ние определено имаме различия и те проличаха при диалога, който беше наистина доста дълъг с г-жа Пешева и г-жа Стефанова и други представители на Съвета за електронни медии. Нашата позиция е, че, разбира се, Съветът за електронни медии е по-особена институция и орган съответно, но в края на краищата той е орган с административни правомощия, с регулативни и надзорни правомощия и в този смисъл може да се говори за регулативна и надзорна политика. Т.е. доколко и как трябва да се прилага именно законът и как трябва да се упражняват надзорните правомощия, предоставени по закон. И в този смисъл нека да кажа, че идеологията на надзора – във всеки надзор, осъществяван от подобен тип институция като Съвета за електронни медии – в България има множество такива институции, като ще спомена само някои от тях – Комисия по финансов надзор, Комисия за енергийно и водно регулиране, Комисия по регулиране на съобщенията, Съвета по електронни медии, това са органи, които осъществяват надзор. В надзора има много универсални неща и добрите надзорни практики общо взето са сходни и подобни. От тази гледна точка смятам, че това, което предписва законът като надзорни правомощия е едно, но самата организация на надзора, вътрешната организация на надзора, добрите надзорни практики, тъй като нашата идея беше да оценим доколко съществуват такива добри надзорни практики, свързани с ефективност в дейността на Съвета за електронни медии, затова нашите констатации и изводи са, че до голяма степен Съветът за електронни медии упражнява неефективно своята надзорна функция. Т.е. отсъстват в много насоки добрите надзорни практики. Това е разбирането на ръководителя на одитния екип и на ръководителя на отделението и съответно на Колегията на Сметната палата, тъй като ние сме приели този доклад с решение на Колегията.
Това исках да уточня, г-жо Председател. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Антон Кутев:
Само един въпрос. Ако правилно съм разбрал това, с което се занимаваме. Става дума за някакъв одит, който вие сте направили за периода 2007-2008 г. Когато сте го направили, сте дали някакви препоръки. В момента вие ни казвате каква част от тези препоръки, които вие сте дали през 2008 г., практически са изпълнени.

Проф. Валери Димитров:
Одитираният период е 2007-2008 г.
Горица Грънчарова:
Одитът е извършен в началото на 2009 г. Приключва края на м. юни.
Антон Кутев:
Давате им 5 месеца от края на юни.
Горица Грънчарова:
Не е от края на м. юни. Има една процедура, в която се получава становище от ръководителя на одитирания обект, след това се изготвя заключение след което се внася на заседание на Сметната палата. Това става в края на месец октомври- ноември. След това се дава 5 месечен срок за изпълнение на препоръките и след това се влиза на проверка за изпълнение на препоръките, при която проверка се установява дали са изпълнени или не препоръките.
Антон Кутев:
Кога може да се очаква следваща проверка от ваша страна?
Проф. Валери Димитров:
Обичайните периоди, които се одитират при одита на изпълнението, тъй като това е одит за ефективност, ефикасност и икономичност в дейността на съответната институция при упражняването на нейните функции, са три и повече години. Т.е. идеята е да се провери в един по-дългосрочен план дали е ефективна съответната институция.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте, г-жо Караминова.
Гинче Караминова:
Имам един въпрос. Вие когато изготвяхте критериите за тези препоръки, които според вас са маловажни, съгласувахте ли тези критерии със Сметната палата или по ваша преценка. Защото за вас едни са приоритетни, а за мен някои други са приоритетни, за тях – трети.
Георги Стоименов:
Сметната палата просто констатира, че нямаме обективни критерии. Т.е. има риск от субективизъм. Ние в рамките на нашите правомощия приехме четири критерия. Не сме ги съгласували с тях, защото това не е в правомощията на Сметната палата. Смятаме, че тази част от тяхната препоръка с тези четири критерия сме я изпълнили.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси и изказвания. Г-жа Димитрова.
Таня Димитрова:
Искам само да кажа, че все пак възраженията, които е дала бившата председателка са до края на миналата година. Аз съм убедена, че новото ръководство на Съвета за електронни медии много от тези препоръки до този момент са изпълнени. Не съм изцяло на страната на СЕМ, но не мога да не защитя хората, които в момента работят там.
Другото, което искам да кажа е, че въпреки възраженията на бившата председателка, аз съм съгласна с доклада, защото и аз съм писала доклад до Сметната палата за мониторинга. Наистина там се работеше хаотично, но не бих прехвърлила цялата вина на експертите в мониторинга.
Моята огромна молба към вас е да обърнете малко повече внимание на експертите, за които знаете, че между тях има много добри. Все пак обърнете внимание на средата, в която работят и на стимулите. Защото ще си позволя да кажа, че не може един експерт, един професионалист да взима по-малка заплата от един шофьор в СЕМ. Помислете и в тази посока.
И нещо друго. Вие казахте, че не достигат средства. Но сами знаете къде ви отиват средствата – за поддръжката на тези 6 регионални центъра, където идеята беше прекрасна, но нищо не стана. Ако продължавате да ги поддържате за гледане на една телевизия и слушане на едно радио, те и в къщи могат да го правят. Там ви отиват парите на СЕМ. Иначе аз съм убедена, че нещата в СЕМ ще тръгнат.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания и въпроси? Ако няма, да благодарим за представянето на доклада.
Приемаме Доклада за резултатите от осъществен последващ контрол за изпълнението на препоръките на Сметната палата, дадени при извършения одит на изпълнението на Съвета за електронни медии за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. за сведение.
Той не подлежи на докладване в пленарна зала.
Надявам се, следващият доклад да бъде по-добър.
Пожелавам приятна почивка.
Закривам заседанието.

Председател:
Даниела Петрова