1. Обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията: № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г. и № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 08.06.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г.

---

Днес, 23.09.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието са поканени да участват: от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър, Боян Милушев, парламентарен секретар, от дирекция „Авторско право и сродните му права” – Георги Дамянов, директор и Катерина Пашова, началник на отдел; от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Посолството на САЩ – Сейжи Ширатори и Данко Тонев; Тиери Дезюрмон, председател на BIEM (Международно бюро на дружествата, управляващи правата за механично възпроизвеждане), председател на Мадридската група на GESAC (Европейска група на дружествата на авторите и композиторите), заместник-председател на директората на GESAC и генерален директор на SDRM; Роналд Моои, генерален секретар на BIEM (Международно бюро на дружествата, управляващи правата за механично възпроизвеждане); Ненанд Марчек, председател на Европейския комитет на CISAC (Международна конфедерация на дружествата на авторите и композиторите); Митко Чаталбашев, директор по европейските въпроси на CISAC/ BIEM (Международно бюро на дружествата, управляващи правата за механично възпроизвеждане/Международна конфедерация на дружествата на авторите и композиторите); Александър Вибо, директор по правните и международните въпроси на IFRRO (Международна организация за репрографски права); Борис Бончев, председател на Сдружение „Copy BG”; Иван Танев, заместник-председател на „Copy BG”, председател на „Артистаутор”; Сашо Севов, председател на Българска видео асоциация, Мариана Лазарова, изпълнителен директор на „Copy BG”; Магдалина Тодорова, изпълнителен директор на „Музикаутор”; Ценко Минкин, председател на Управителния съвет на „Музикаутор”; от Дружеството за колективно управление на филмовите дейци „Профон” и „Филмаутор” - Ина Килева, изпълнителен директор и Офелия Киркорян; Александър Радославов, председател на Сдружение „Булрепро и Копи” и на „ИЗА-АРТ”; от Национален филмов център – Радослав Спасов; от Съюза на българските писатели – Николай Петев и Илко Димитров; от Съюза на преводачите в България – Антония Парчева и Алина Караханова; от БУЛАКТ – Велислава Димитрова, изпълнителен директор; от ФИЛМАУТОР – Христо Тотев; от АРТИСТАУТОР – Мариана Андреева; от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) – Станислава Арнаутлиева; от АРСИС КОНСУЛТ – Велизар Соколов; от Съюза на архитектите в България – арх. Георги Бакалов, председател, арх. Любомир Пеловски и арх. Явор Дичев; от Обсерватория икономика на културата – Диляна Андреева и Биляна Томова; от Асоциацията на филмовите продуценти – Георги Чолаков; от Асоциация „Българска книга” – Веселин Тодоров, председател, Василка Ванчева, заместник-председател, Йордан Антов, член на УС; от Сдружението на издателите на бизнес софтуер – Велизар Соколов и от Държавна агенция за закрила на детето – Радиона Никова.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Председател Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията: № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г. и № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 08.06.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г.
Налице е кворум. Моля, ако има предложения по така представения ви дневен ред, да бъдат направени. Няма. Моля народните представители да гласуват така предложения дневен ред. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията: № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г. и № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 08.06.2010 г.
Колеги народни представители,
Разполагате с проект на доклад за второ гласуване по отношение на предложените два законопроекта, които са разгледани на първо четене в нашата Комисия. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да се разгледат в зала тези два законопроекта, трябва да предложим общ проект. Така че вариантът, с който разполагате, е този общ проект на доклад за разглеждане в зала, в който има разминаване в § 1, където на вашето внимание са предложени два варианта – тези на вносителите, и един обобщен вариант, по който, ако постигнем съгласие, ще го предложим в зала.
По § 2 и § 3 няма промени.
По § 4 също се предлага на вашето внимание вариант І, вариант ІІ и трети вариант – обобщен, ако постигнем съгласие, който ще внесем в зала.
По Преходни и заключителни разпоредби няма промени, т.е. във варианта, в който е предложен.
Предлагам следната процедура. Ще ви прочета вариантите – първи, втори и трети, след което ще гласуваме. Същата процедура предлагам и за § 4. След това ще направим общо гласуване на целия законопроект, с приетите поправки като общ проект на доклад за гласуване в зала.
Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Мисля, че практически ние сме приели два законопроекта на първо четене, които сега получаваме в обединен вид от работната група. Те ще бъдат предложени в този нов вариант в зала, но той ще бъде предложен на първо четене и след това предстои второто четене на този обединен проект. Казвам го, за да имат предвид колегите народните представители, че между първо четене на обединения законопроект могат да бъдат направени нови предложения, тъй като съм убеден, че има още неща, които трябва да се изчистят, чисто правни. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Чета § 1:
„§ 1. Създава се чл. 17а:
Вариант І
„Чл. 17а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.” (проект на н.п. Д. Миткова, Й. Кирова и Д. Червенкондев).
Вариант ІІ
„Чл. 17а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата и да не допускат участие на деца в предавания, които увреждат или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие.” (проект на н.п. Огнян Стоичков).
Работната група е предложила следният вариант.
„§ 1. Създава се чл. 17а.:
„Чл. 17а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.”
Имате думата за изказвания. Ако няма, да преминем към гласуване. Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Ако може само един малък коментар. Така както е записано, аз не виждам критерии, с които може да се установи кои предавания са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спомняте си дискусията, която водихме с продуцентите на Биг Брадър и те се позоваха точно на това. Всички се съгласиха тогава с аргументите, които аз изказах, но те казаха, че има психоложка, която ще се грижи, а в същото време видяхме какво се случи. Според мен, текстът е добър, но е много индиферентен, който няма надеждни критерии, по които ние да кажем наистина какво е неблагоприятно. СЕМ веднага ще каже, че това не уврежда физическото и психическото здраве и не виждам как ще го решим този въпрос. Тогава аргументът на г-н Лозанов беше точно това.
Предс. Даниела Петрова:
Аз Ви подкрепям, но считам, че евентуално прецизиране по отношение на текста, както и за критериите, бихме могли между първо и второ четене да изкажем отново своите аргументи в дебата.
Сега бих ви предложила първо да гласуваме обобщения текст за § 1.
Стоян Иванов:
Г-жо Председател, ако позволите една малка реплика.
Предс. Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Има го този проблем, но аз си мисля, че чрез ангажирането на Държавната агенция за закрила на детето конкретно и пряко в новите промени, които правим в закона, ще стане възможно да се работи с някакви реални критерии, защото това е държавната институция, която работи с определени критерии и установява кога има и кога няма нарушение. Всъщност не СЕМ ще го установи. Съветът за електронни медии е санкциониращият и контролиращият орган, а установяването на нарушението ще бъде извършено от специализираната държавна агенция.
Предс. Даниела Петрова:
Други изказвания? Имате думата, г-жо Кирова.
Йоана Кирова:
Идеята тук е въобще да създадем един прецедент, който досега не е съществувал – въобще децата да не се допускат в реалити шоу. Само по себе нито едно участие на деца в каквото и да е предаване, не става без становище на Държавната агенция за закрила на детето. Съответно само по себе си на всеки е ясно, че едно такова участие на децата в какъвто и да е тип игри и шоу, ще е неблагоприятно. Относно критериите, ако имате предложения, сме готови между първо и второ четене, да се обединим и да създадем тези критерии. Сега въпросът е и вие знаете, че на първо четене е важното да се подкрепи философията. Тя вече беше разглеждана и на единия и на другия проект в зала. В момента не сме на ниво отново преразглеждане и дебатиране върху самия законопроект, тъй като той вече получи подкрепа. Това нещо ще се направи на следващо заседание на Комисията, когато гледаме в детайли предложенията между първо и второ четене. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз ще ви помоля друг път да сядаме така, че да можем да се виждаме, а не така косо и да не се виждаме. Хубаво ще бъде Вие с ръководството на комисията да сте там, където трябва, за да можем да ви виждаме и ние да сме близко около вас с нашите колеги, а гостите са си добре там където са и сега.
Предс. Даниела Петрова:
Съобразно протокола така трябва да бъде.
Петър Курумбашев:
Гостите са си добре от другата страна на залата, а ние просто да се виждаме като колеги един друг.
Какво конкретно искам да кажа. Първата част ми изглежда чисто литературна и аз ще направя предложение да отпадне.
„Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата.” Че кой не е длъжен да ги спазва в смисъл, че Министерският съвет не е длъжен или Парламентът? Т.е. няма нужда от лозунги в законите. Може просто да е:
„Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат участие на деца” и т.н., така че аз формално ще направя такова предложение.
Бих искал да уточня, че ние като цяло сме съгласни с посоката на този законопроект и не случайно всички сме го подкрепили за първо четене в зала. Обаче, от друга страна, има конкретни неща, с които не сме съгласни – конкретни детайли, и сега е моментът да ги споменем, а между първо и второ четене да ги направим. Както например аз не съм съгласен с някои неща от следващия параграф, по който ще направя предложения, когато се постави на обсъждане и гласуване. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Анита Димитрова:
Благодаря. Аз съм главен експерт в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
По отношение на чл. 17а във вариант ІІ от проекта на н.п. Огнян Стоичков сме изписали тази формулировка, водени от дефиницията на дете в риск, която е разписана в Закона за закрила на детето, а именно дете в риск е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Консултирали сме се и с мнението на Агенцията за закрила на детето, които също в тяхно становище споделиха, че това е по-прецизната формулировка за чл. 17а. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, г-н Василев.
Емил Василев:
Съвсем кратък ще бъда. Искам само да отбележа, тъй като съм юрист и имам реакциите на юрист за подобен род текстове. Струва ми се, че няма как да бъде администрирана моралната норма. Границата на закона е моралът. Оттам нататък се оказва, че по силата на текстове, ние ще вменяваме някакви „административно-морални правомощия” на определени държавни. Подобен род оценки предоставяме единствено на Господ Бог и на съвестта на всеки един от нас. Не мисля, че по този начин трябва да се регулират морални критерии, по такъв административен ред да се въвеждат. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам първо да гласуваме § 1, обобщения вариант, а след това ще гласуваме вариант І и вариант ІІ.
Обобщеният текст гласи:
„§ 1. Създава се чл. 17а.:
„Чл. 17а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Смятам, че при този резултат вариант І и вариант ІІ няма смисъл да се гласуват.
Преминаваме към § 4. Имаме вариант І, вариант ІІ и обобщен вариант.
§ 4. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
Вариант І
1. В ал. 1 думите „чл. 16-18” се заменят с „чл. 16, 17 и 18”.
2. Създават се ал. 4 и 5:
(4) За нарушение на разпоредбата на чл. 17а на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 4 имуществената санкция е в размер от 40 000 до 60 000 лв.
(Проект на н.п. Д. Миткова и Й. Кирова и Д. Червенкондев)
Вариант ІІ
„1. В ал. 1 думите „чл. 16 -18” се заменят с „чл. 16, чл. 18”, думите „чл. 75, ал. 1 и ал. 3-9” се заменят с „чл. 75, ал. 1, ал. 3-6 и ал. 8”, думите „чл. 77-79” се заменят с „чл. 78, чл. 79”, а думите „чл. 19, ал. 1” се отменят.
2. Създават се ал. 4 и 5.
„(4) За нарушение на разпоредбите на чл. 17, чл. 17а, чл. 19, ал. 1, чл. 75, ал. 7 и ал. 9 и чл. 77 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 4 имуществената санкция е в двоен размер.
(Проект на н.п. О. Стоичков)
Обобщен вариант:
1. В ал. 1 думите „чл. 16 -18” се заменят с „чл. 16, 17 и 18”.
2. Създават се ал. 4 и 5
(4) За нарушение на разпоредбата на чл. 17а на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 4 имуществената санкция е в двоен размер.”
Колеги, предоставям ви възможност да изкажете важите становища, ако имате коментар по тези текстове. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз леко съм озадачен от обобщения вариант, който се предлага. Той не е обобщен вариант. Според мен, това е вариантът, който изцяло отговаря на предложението на вносителите на така наречения Вариант І и коренно се различава от Вариант ІІ, който е на г-н Стоичков. Според мен, стана дума и в работната група, че би било добре тогава в случаите и при сега действащото законодателство са сложени в чл. 17, ал. 2 заедно, включително и предмета вече на извадения като отделна хипотеза нов чл. 17а, да бъдат третирани по идентичен начин, тъй като представляват еднакво по сила обществена опасност. Сегашният текст на чл. 17 и специално ал. 2. Затова предлагам тези завишени санкции, които се предлагат в новата ал. 4 да важат не само за чл. 17а, а и за чл. 17 в неговата цялост и специално хипотезите, разгледани в ал. 2 на чл. 17 от действащия закон. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Таня Димитрова:
Г-жо Петрова,
Колеги и гости, аз подкрепям това предложение за чл. 17, ал. 2 – предложение последно, и същото да важи и за чл. 10, ал. 1, т. 6. Именно там са нарушенията, които нарушават правата на децата и тяхното правно възпитание и средата, в която живеят.
Това е моето предложение.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други предложения?
Четин Казак:
Така както е разписано в предложението на г-н Стоичков: „За нарушение на разпоредбите на чл. 17, чл. 17а, чл. 19, ал. 1 и ако искате всички членове, които са изброени, плюс това, което предложи колежката за чл. 10, ал. 1, т. 6 да бъдат със санкциите, които се предлагат.
Предс. Даниела Петрова:
Искате да се обединим към Вариант ІІ, като добавим чл. 10, ал. 1, т. 6.
Вместо обобщения вариант, да се ангажираме към предложението за Вариант ІІ, а именно:
„1. В ал. 1 думите „чл. 16 -18” се заменят с „чл. 16, чл. 18”, думите „чл. 75, ал. 1 и ал. 3-9” се заменят с „чл. 75, ал. 1, ал. 3-6 и ал. 8”, думите „чл. 77-79” се заменят с „чл. 78, чл. 79”, а думите „чл. 19, ал. 1” се отменят.
2. Създават се ал. 4 и 5.
„(4) За нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 17, чл. 17а, чл. 19, ал. 1, чл. 75, ал. 7 и ал. 9 и чл. 77 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 4 имуществената санкция е в двоен размер.
Подлагам на гласуване вариант ІІ. Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, тъй като няма промяна в останалите параграфи - § 2, § 3, § 5, § 6 предлагам да гласуваме общия проект за гласуване в зала с вече гласуваните изменения на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Преди гласуването иска думата проф. Данаилов, за да изкаже забележки по § 2 и § 3. Заповядайте.
Проф. Стефан Данаилов:
Колеги, аз само ще припомня, макар че мина време и на експертната комисия аз отново повдигнах този въпрос относно § 2 и § 3 от обобщения законопроект и тяхната конституционна законосъобразност. По принцип не сме против, но след като внимателно се запознах с доклада на Комисията по правни въпроси за първо четене, още веднъж поставям този въпрос.
Съобразено ли е всичко с тяхното компетентно становище?
Според Комисията по правни въпроси § 2 и § 3 нарушават конституционни права и се позовава на две решения на Конституционния съд. Според нея СЕМ не може да взима решения за незабавно преустановяване излъчването на предаване дори след мотивирано съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.
Пак според доклада на Комисията по правни въпроси не бихме могли да приемем такива параграфи, тъй като представителният акт на пряка намеса и отрицание на правото свободно да се изразява и разпространява мнение в самата си същност и като непосредствен ефект спирането и конфискация на предаването е израз на цензура.
Конституционният съд е приел, че спирането на разпространението на определено периодично предаване или на програма на радио- и телевизионна организация осуетява разпространението, съответно получаването на информация и нарушава изрично признати конституционни права.
В началото започнах с това. Моето предложение е още веднъж да се консултираме с правните експерти преди гласуването на второ четене за тези два параграфа. Дали СЕМ има право да сваля предаване?
Предс. Даниела Петрова:
Възложена е тази задача. Работната група ще има предвид това, когато гласуваме между първо и второ четене. Благодаря ви.
Колеги, подлагам на гласуване общия проект на приетите на първо гласуване Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14.05.2010 г. и № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 08.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви, колеги.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г.
Давам думата на вносителя, заместник-министър Дерелиев, да представи законопроекта.
Димитър Дерелиев:
Уважаема госпожо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Представям на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, приет от Министерския съвет.
Предлаганите промени в законопроекта в основната си част се отнасят до дейността на организациите за колективно управление на права, като изцяло са свързани със спешната необходимост от приемането на по-прецизна правна уредба, регулираща дейността им. Действащите към настоящия момент текстове са приети през 1993 г. и очевидно не са в състояние в пълна степен най-правилно да регулират обществените взаимоотношения в сектора. Не са регламентирани редица въпроси, относно представителността на организациите за колективно управление, реалната защита на правоносителите и не на последно място, работещи механизми за гарантиране публичността и прозрачността им.
Към момента в Министерството на културата са регистрирани 34 такива организации за колективно управление на права, а реална дейност осъществяват едва 3-4 от тях, което създава възможности за ощетяване на правоносителите, а така също и правна несигурност за различните категории ползватели.
С цел разрешаването на тези проблеми, законопроектът предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права може да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Предвижда се регистрацията да се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. Предвидени са адекватни възможности за последващ надзор от страна на Министерството на културата върху дейността на този вид организации. Регистрираните дружества са задължени да изготвят и представят за утвърждаване от министъра на културата тарифи във връзка с категориите права, които управляват. Предвидено е в сектори, където носителите на права и ползвателите са многобройни, възнагражденията да се събират само от една организация, която след това да се разплаща с останалите в зависимост от обема на представителната им власт. Същевременно законопроектът предоставя достатъчно гаранции за защита интересите на носителите на права, които не членуват в организация за колективно управление, но за които същата събира възнаграждения.
Предвидена е възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организации и ползватели. Въвежда се изискването за утвърждаване и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права, а така също се създават и достатъчно ефективни механизми за осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на този вид организации – добри практики, познати в законодателството на по-голямата част страни членки на Европейския съюз, но до този момент не са приложени у нас.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права съдържа и отделни текстове, с които се дава нова, по-прецизна редакция на разпоредби, въвеждащи директиви на Европейския съюз, прецизират се съставите на административни нарушения, завишава се размерът на предвидените глоби и имуществени санкции, въвежда се възможност за налагане на принудителни административни мерки по отношение на нарушителите.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предвид гореизложеното, предлагам Комисията по културата, гражданското общество и медиите да приеме на първо четене проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря, заместник-министър Дерелиев.
Преди да продължим с въпросите и изказванията бих искала да поставим определен регламент, имайки предвид колко много хора сме, за да могат да се включат в дискусията всички и разбира се, народните представители, които трябва да си кажат последно думата за първо гласуване, като от всяка организация се изказва по един представител и съответно вие да предложите в рамките на колко минути. Смятам, че три минути е достатъчно време. Ако има други предложения, заповядайте.
Магдалина Тодорова:
Уважаема г-жо Председател, ако можем да предложим пет минути за изказване.
Предс. Даниела Петрова:
Ако сте съгласни да стоим до 8 часа тук, ние имаме време. Както решите. Смятам, че самата дискусия ще покаже, но нека в началото да сложим по-ограничен лимит. Никой няма да бъде спиран точно на минутата.
Благодаря за вашето разбиране. Сега ви давам думата за изказвания и въпроси. Моля, който е готов, нека да вземе участие. Заповядайте, г-н Дезюрмон.
Тиери Дезюрмон:
Благодаря Ви. Аз съм председател на BIEM, която е една световна организация за дружествата, управляващи правата за механично възпроизвеждане. От името на международната общественост и на творците и на българските такива, аз искам да изразя моята дълбока загриженост за заличаването на чл. 26 на настоящия български закон, което се предлага. Искам да изтъкна три причини:
Първата, че ако чл. 26, който предвижда възнаграждения за частното купуване да бъде заличено, авторите ще бъдат лишени от всякакво възнаграждение, когато техните творби бъдат копиране от частни ползватели. Това ще бъде абсолютно несправедливо. Искам да подчертая, че възнаграждението за частно копиране не е такса или данък, а то е честно възнаграждение, което се дължи на авторите, продуцентите, когато техните творби бъдат копирани от потребителите. Ако чл. 26 бъде заличен, България ще бъде лишена от средства за финансиране на собствената си културна дейност. Защото сегашният закон предвижда 20% от тези средства за частно копиране, да бъдат за финансиране на Националния културен фонд. Те са средства, които съществуват за финансиране на културната дейност в България и това ще изчезне.
В тази перспектива искам да отбележа, че във Франция ние имаме един друг закон, който не е много различен от сегашния български закон, що се касае до частното копиране. До 2009 г. сме събрали 170 млн. евро, 25% са използвани за финансиране на културната дейност. Ще бъде много вредно за развитието на българската култура, ако се лиши от това.
Ако чл. 26 беше заличен, аз мисля, че България щеше да е в нарушение на Директива 2001, която засяга авторските права и сродните му права в Европейския съюз. Наистина чл. 5, ал. 2 от тази директива ясно показва, че ако в закона на една страна има някакво изключение за частното копиране, като с чл. 25 на настоящия закон, на авторите трябва да се даде справедлива компенсация. Това се осигурява с чл. 10 и чл. 6. Ако ги изтрием от закона, това ще означава, че всъщност вие ще лишите авторите от справедливата компенсация, която е спомената в чл. 5б на Директива 2001. Тогава Европейската комисия ще трябва да се намеси, за да попита България защо не изпълнява международните си задължения.
Поради всички тези причини, аз искам да спомена, че на 15 септември Европейската конфедерация на дружествата на авторите и композиторите като асоциация за събиране прие едни резолюции в Истанбул, което изразява нейната позиция срещу възможността за премахване, както се предвижда, на чл. 26 от сегашния български закон.
Така че аз настоявам българският парламент да не заличава чл. 26. Не това е политиката, която трябва да следваме. Ние трябва да вървим към подобряване на приложението, когато се налага на сегашните разпоредби на българския закон що се отнася до възнаграждението по правата за частно копиране по един много по-ефикасен начин.
Аз мисля, че Асоциацията за събиране на такси в България сама се развива в тази насока. Моля ви се не премахвайте по никаква причина чл. 26. Много ви благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други становища? Кой желае да вземе думата. Заповядайте, г-н Марчек.
Ненанд Марчек:
Аз съм председател на Европейския комитет на Международната конфедерация на дружествата на авторите и композиторите (CISAC).
Наистина се изненадвам и съм шокиран, че България избра да свали този текст от Закона за авторското право и сродните му права. Доста пари ще струва това. За CD това е една стотинка, а за МР3 е половин стотинка. Много ли е това? Хиляди неща човек може да си купи за вкъщи с години. Може да се изтриват и отново, ако си купиш МР3. Това е едно справедливо възнаграждение за творците. И това е една голяма възможност всеки да може да ползва тези творби законно.
Ние си задаваме въпроса защо в България една система, която толкова години е функционирала, не се подобри. И вместо да се подобри, направо се отказва тази процедура. Фактът, че тази процедура не е работила добре, правилната стъпка е тя да се подобри, а не да се отмени. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Килева.
Ина Килева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Бих искала да взема думата от името на едно от работещите големи дружества в сектора на колективно управление на права, а именно ПРОФОН – дружеството, което управлява правата на музикалните продуценти и на артистите изпълнители. Ще бъда много кратка, тъй като преди броени дни, благодарение на любезната покана на г-жа Председателката, бяхме на среща с представители на Комисията, на която беше гост от страна на Международната федерация на музикалната индустрия (IFPI) г-н Лаури Рехард, един от най-добрите специалисти в сферата на колективното управление – човек с 10 годишен опит, супервизира работата на над 60 страни със съответните дружества от музикалната индустрия.
Мога да кажа, че изводите и препоръките на г-н Лаури Рехард към уважаемите народни представители във връзка с този проект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права бяха напълно в духа на това, което казаха колегите от големите авторски сдружения BIEM и CISAC. Аз се радвам, че са тук и можете да чуете тяхната позиция. Абсолютно недопустимо е това, което се случва с чл. 26 и колегите много ясно и аргументирано изказаха защо не трябва да позволим, всички заедно, надявам се, с вашият разум на законодател да се случи това нещо със Закона за авторското право и сродните му права.
Това, което бих искала да добавя, е нашата голяма загриженост и това е загрижеността на цялата музикална индустрия, за това, което се случва с чл. 40. И ако ние в началото приехме с огромен възторг и надежда акта на започване на промени в законодателството в тази посока, тъй като разчитахме наистина на въвеждането на норми, които да дадат прозрачност, ефективност и да стимулират развитието на този сектор, който в момента е в активно развитие в цял свят. Ако в музикалната индустрия имаме спад на приходите от продажби, то приходите от сектора колективно управление стремглаво нарастват. Ние тук в България в продължение на десетки мъчителни години на прехода сме на прага на създаването на работещи дружества, такива, които имат легитимация, както тук, така и в чужбина и които могат ефективно да упражняват тази дейност, да събират, да разпределят дължими възнаграждения и да бъдат един икономически фактор за развитие на креативната индустрия като цяло.
Какво се случва обаче? Случват ли се добрите неща с този законопроект? Нашият отговор е не! Аз мисля, че той ще бъде потвърден от другите колеги от другите креативни индустрии. Не се случва, защото имаме едно изключително бюрократизиране, една тежка, тромава процедура по регистрация, пререгистрация, контрол, в който държавата се ангажира с толкова много бумащина и толкова сериозен административен капацитет, който ми се вижда абсолютно неизпълним на фона на това, което представлява съответната дирекция в рамките на Министерството на културата. Следователно ефектът ще бъде блокиране на работата и на работещите сдружения. Ако това е целта на занятието, моля кажете ни го, за да знаем, че просто трябва да „спускаме кепенците”, както се казва.
За нас е много важно, вие като законодател, да дадете възможност на прохождащия сектор да се развива и да реализира повече икономически приходи, защото това означава повече данъци във фиска. Това означава средства, които се връщат обратно в индустрията за култура, които финансират създаването на култура. Това трябва да бъде пределно ясно. Така че бъдете наистина разумни, когато правите един внимателен прочит на чл. 40.
Другият голям проблем – намесата на държавата в тарифирането, намеса в определянето на нещо, което по света се третира като справедливо възнаграждение, което по определение на Европейския съд е равно с търговската стойност на правата. Аз не виждам чиновник или политик, който би могъл да се нагърби със смелостта да заяви, че може да определи стойността на някакво творческо произведение. Оставете творците и пазара, честните преговори на заинтересованите страни да определят тарифите. А че трябва да има медиатор в случаи на проблеми, това е една хубава последваща възможност. Имаме винаги възможността да уредим споровете си в съда.
В този смисъл мога да кажа. Ние приемаме един закон в един европейски контекст. И европейският контекст е предстояща промяна и приемане на директива в сферата на колективното управление. Това е нещо, което се случва с много бързи крачки.
Нека да си зададем този въпрос: Трябва ли ни това законодателно усилие в момента и дали не е по-добре да изчакаме въпросната европейска директива, за да бъдем в час с европейското право.
И не на последно място. Вчера се прие един знаков доклад в Европейския парламент, който е много важен политически знак за Комисията по отношение на мерките на правоприлагане в дигитално пространство в интернет и по-специално третиране на проблемите с пиратството. В този законопроект има разписани норми, които бяха подкрепени от министъра на вътрешните работи за така наречените допълнителни административни мерки. Ние приветстваме това, но същевременно начинът, по който те са форматирани, фактически ги обезсмисля. Следователно бихме приветствали едно доработване и едно доразвиване на тази материя, така че да можем да използваме въпросните мерки и за целите на по-добро правоприлагане – това, което е целта и в европейски план и което вече ни се подаде като сигнал от най-високо равнище – от Европейския парламент. Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Понеже голяма част от становищата на тук присъстващите са идвали при нас, мога ли да взема отношение в крачка, тъй като се налага да изляза малко по-рано. (Заповядайте.)
По принцип винаги съм подкрепял промени в закона. От 2-3 години говорим за проблемите по чл. 40, тъй като въпросите по чл. 26 бяха важни, сложни, несъбираеми средства, разпределение и т.н. Действително когато стана ясно, че комисия работи по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права останах доволен, че много от представителите на отделните структури участват в подготовката и изведнъж получих информация, че доста неща са отпаднали и променени неочаквано за тук присъстващите и ако имат кураж да си го кажат.
Бих споделил само няколко основни неща. Това, което прави впечатление, например предложението в § 11 за чл. 40б, където се смесват два от режимите – регистрационен и разрешителен, като се посочва, че министърът на културата ще включва тези права в ново разрешение на следващата организация, вместо да бъде само уведомен за съдебната регистрация, както е в момента. Това е много сложна работа, която е предложена.
Предлага се министърът да утвърждава тарифите. Това е чл. 40е от новия проектозакон, по който ще работят организациите за колективно управление. Подразбира се, че това е опит да се реши проблемът с част от организациите за колективно управление на права, които не покриват стандартите. Но определянето на цените е без прецедент в Европа от министъра или от министерството. Редно е да се намери начин тарифите да се определят без намесата на министерството с възможност за съдебно оспорване и подобряване на контрола. Тук има представители на Copy-BG, които могат най-добре да говорят по тази тема.
С § 3 се предлага отпадането на чл. 26, като се премахват компенсационните възнаграждения върху празните носители и звукозаписната техника, което е, както и да говорим, в разрез с европейската практика. Аз се запознах със становището на Комисията по правни въпроси. Да, юридически може, но има и европейски практики, които правят впечатление. Най-странното е, че за предложените промени в новия законопроект няма дори мотиви защо отпада. Няма да повтарям, че така отпадат компенсациите за автори при копиране и презаписване на произведения за лично ползване. Както вече чухте от нашите гости, това ще нанесе удар върху музикалната индустрия, а такива прецеденти в Европейския съюз няма. Даже имам информация, че първоначалното предлагане и компенсации са до 1.5 на сто и се е стигнало до 1 на сто при обсъжданията, което е много ниско в сравнение с европейските практики.
Прави впечатление също, че в момента в кризата, която изпитва българската култура – финансова криза, задъхваме се от липса на средства, това беше една много добра възможност да бъде захранван Националният фонд „Култура”. Аз мислех да подготвя предложения да се увеличи от 20% на 30% и съм разговарял с някои от колегите. Така че тайно се надявах в тези два месеца повече, които останаха за разговори, тъй като имаше идея законът да влезе в парламента преди лятната ваканция, че ще се променят малко отношенията, но се оказа, че те са твърди и постоянни и защитени дори и пред Комисията по правни въпроси като нещо много естествено да отпадне този член.
Наистина можеше в този проект за промяна на Закона за авторското право и сродните му права да има и някои от проблемите на пиратството, за което много сме говорили на срещите си и няма и помен като някакво по-конкретно предложение за нещо, което да задвижи там процесите. Остават административните мерки, които известно е, че не дават никакъв резултат.
При това положение аз и моите колеги няма да приемем закона за първо четене, защото очаквахме малко по-сериозно да се вслушаме в това, което коментират хората. Надявам се, тъй като не се съмнявам, че ще го приемете в този вид, между първо и второ четене конкретните предложения, които ще влязат в комисията, по-сериозно да се обсъдят, за да има наистина една добра поправка в Закона за авторското право и сродните му права. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Михайлов, заповядайте.
Михаил Михайлов:
Аз имам въпрос към министър Дерелиев. Мен ме интересува кой конкретно предлага да отпадне чл. 26. Не може – Министерският съвет внася. Зад всеки един текст трябва да седи една персонална отговорност.
За да се променя един закон, значи промените трябва да решават някакви проблеми. В момента, това, което аз виждам и което чета в становищата, лично моето мнение е, че това, което се предлага в момента не решава, а създава проблеми. Моята препоръка е следната. Не може ли вие като представител на Министерството да вземете законопроекта, да се преразгледа, да се помисли и наистина да се предложи проект, който да решава проблемите. Самият аз имам над 10-12 забележки по чл. 40.
Каква е тази междуведомствена комисия, която ще определя тарифите. Как ще става цялото това нещо. Има десетки неща, по които стоят въпроси и всеки един нормален човек си ги задава тези въпроси, а да не говорим за хората, които се занимават с това и от което си вадят хляба и т.н. Наистина законите трябва да решават проблемите на гилдията и ние сме затова в Народното събрание да създаваме закони, с които решаваме проблемите на хората, а не да генерираме още нови проблеми.
Някои казват, чл. 26 го махаме, защото не е работил. Нали точно затова сме законотворци, за да видим как можем да го направим, че да работи, а не да го махаме, защото е най-лесно.
За мен е много важно да се каже кой го предлага това нещо. Защото не може някаква комисия да предлага. Кой стои зад това предложение. Аз се подписвам зад моите предложения, заставам на трибуната, защитавам си предложенията или пък подкрепям предложенията, защото съм съгласен с тях. Така трябва да бъде във всеки един закон. Това е сериозното и отговорното отношение по въпроса.
Записано е кои директиви се нарушават и ред неща други, които могат да се изброяват.
Аз съм упълномощен от Синята коалиция да заявя, че ние няма да подкрепим законопроекта по никакъв начин. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости от съответните заинтересовани организации,
В продължение на това, което преди малко чухме, бих искал да поставя един принципен въпрос. Преди малко попитах колегата Кутев, тъй като аз съм сравнително от скоро член на тази комисия, дали Министърът на културата е идвал да представя законопроекти в тази Комисия и отговорът беше, че не си спомня такъв случай. Поставям принципно въпроса. Когато се касае за такива важни законопроекти, които засягат съществени обществени отношения в областта на културата, нека политическата позиция, както каза д-р Михайлов, да се защитава от съответното политическо лице, което трябва да поеме отговорността за законопроекта, който внася посредством Министерския съвет.
Сега по същество. Аз също не мога да си обясня и искам да чуя сериозни аргументи относно мотивите за необходимостта от премахване на чл. 26. Според мен, мотивът, че този текст не е заработил, това е отказ от държавата да изпълнява законодателството, което е приела или по-скоро отказ на изпълнителната власт да изпълнява законите, които Народното събрание е приело.
Вярвам, че всички гости на Комисията, които са срещу нас, са обединени около едно мнение, че този текст е необходим, че тези компенсационни плащания само биха подпомогнали и то по два паралелни начина творците за продължаване осъществяването на тяхната дейност, както чрез прякото им компенсиране срещу използването на копирането на техни произведения за лични нужди, така и посредством Националния фонд „Култура”. Аз се учудвам как точно в днешната ситуация на криза, която засяга по особено драстичен начин българската култура и нашите творци, ние се отказваме от едно такова средство. Какви са реалните мотиви? Ние защитаваме правата на вносителите на компакт дискове или на копирна хартия. Не мога да разбера.
Също що се отнася до регистрационния режим на тарифите и едва ли не междуведомствена комисия и т.н. ще одобрява тарифите. Защо трябва да одобряваме тарифи? Защо изпълнителната власт трябва да се ангажира с това? Достатъчно е да се гарантира публичността на тези тарифи, за да могат творците да преценят с коя организация за колективно управление на права те да сключат съответното споразумение за защита на техните авторски права. Защо трябва държавата въобще по един командно административен начин да се намесва в тези чисто частно-правни взаимоотношения. Държавата трябва да гарантира единствено и само публичността. Т.е. чрез публичността да защити правата на авторите да могат да сравняват и да могат да изберат онази организация, която най-адекватно счита, че отговаря за защита на техните интереси.
Поради това аз също ще се въздържа и няма да подкрепя предложения законопроект. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Кой иска думата. Заповядайте.
Магдалина Тодорова: Музикаутор
Аз искам да обърна внимание във връзка с това, което последният народен представител каза, че всеки може да има правото да избира организацията, която да защитава правата му. В момента е така. Само че досегашната практика и досегашният либерален режим показват, че това за нашите условия е един не действащ модел. В този смисъл Музикаутор е абсолютно за философията на промяната на закона, затова, че трябва по някакъв начин да се централизира лицензирането на правата. Защото в момента в средата, в която ни се налага да работим, има, както каза и заместник-министър Дерелиев, 34 организации, от които фактически 4 или 5 максимум имат репертоар зад гърба си и наистина могат да лицензират. Но всяка една от другите 30 организации може да отиде при ползвателя, да се легитимира като организация за колективно управление на права, да лицензира нещо, неясно какво, и да създаде едно такова объркване, от което после няма измъкване.
Затова наистина искам да ви обърна внимание за средата, в която ни се налага да работим и че задължително трябва да има промяна в тази насока.
Понеже сега законопроектът се гледа на първо четене, значи говорим за философията на закона, наистина философията, която седи зад тези промени, е според Музикаутор е правилната, защото другите колективни организации имат друго мнение. Какъв ще бъде механизмът, как точно ще бъде постигнато това нещо, е вече въпрос на законодателна техника. Но философията на промените е абсолютно логична и е изведена от практиката – изведена е от това, което действа в момента, т.е. не действа. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че много от поставените въпроси биха могли да бъдат решени по отношение на чл. 40 между първо и второ четене. Искам да уточня, че работната група, която работи в Министерството на културата, включваше 90% от хората, които са от другата страна на масата, така че това не е един административно изработен текст от експерти на министерството, а с най-активното участие на представители на организациите за колективно управление на авторски права, които изискваха и настояваха да бъдат направени промени в тази посока. Така че с едно голямо мнозинство в тази работна група беше прието именно такива да бъдат принципите и философията на промените на чл. 40.
Само една техническа грешка, която е много важна и министър Данаилов отбеляза, че чл. 40б, в ал. 4, т. 3 има една техническа грешка в текста, който е раздаден. Думата „разрешение”, както е записана, всъщност става дума за „удостоверение”. Това е една важна грешка, която променя целия смисъл на нещата и ни въвежда в една ненужна дискусия.
Относно чл. 26. Една част от работната група бе концентрирана само върху изменение и допълнение на чл. 26, който по различни причини 17 години не заработи в българската действителност. Нашето желание на всички е да изработим нов механизъм, който да проработи по някакъв начин. И с един нов вариант на чл. 26 законопроектът влезе за гласуване в Министерския съвет. На самото заседание на Министерския съвет имаше обструкции от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което доведе до консенсус в Министерския съвет за отмяна, както на предложението за изменение, така и на чл. 26 от сегашния закон във връзка с обстоятелството, че се чака решението на Европейския съд в Люксембург, което най-вероятно до края на годината ще се случи, по отношение на приложението на чл. 26 в някои страни членки на Европейския съюз. Така че това доведе до отмяната на чл. 26. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Имате думата за становища и въпроси. Заповядайте.
Диана Андреева: Обсерватория икономика на културата
Уважаеми дами и господа,
Категорично възразяваме от името на гражданския сектор, който е ползвател на недемократичния начин на финансиране чрез проектни субсидии, идващи именно от Национален фонд „Култура”, който в последните 20 години е брошката на ревера на културната политика на българската държава.
Това, че се заличава грубо един член и изпада един от механизмите, дори и той да не е работещ, това не е причина да не се предложи друг механизъм за добавяне на средства към Национален фонд „Култура”. Три годишната прогноза, която е за 2011 -2013 г. и актуализираният бюджет от тази година показват целенасочено унищожаване на Национален фонд „Култура” и грубо погазване на конкурентното начало в областта на културата. Защото проектната субсидия до момента, за съжаление, е единствената възможност частни неправителствени организации да имат достъп до финансиране от страна на държавата. Излиза, че това, което е записано в държавния бюджет в областта на културата като цел на програмата на фонд „Култура” – „Устойчиво развитие на съвременното изкуство”, всъщност не може да бъде направено с бюджет от 250 хил. лв., предвиден за следващите три години константна сума. Само ще дам за сравнение сумата на Национален фонд „Култура” на Унгария – 31 млн. евро. Това е устойчиво развитие на културата, както става ясно от сумите.
Категорично възразяваме и ще направим всичко възможно, което позволява демократичният процес, което е практика в демократичните държави, да се противопоставим на тази политика, която грубо погазва демократични практики. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Георги Чолаков: председател на Асоциация на филмовите продуценти
Добър ден на всички.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Не можем да приемем отмяната на чл. 26. Защо той не работи 17 години? Не работи, защото никой не е имал желание да работи. Той много просто може да работи. Има Данъчно-процесуален кодекс, има задължени лица, има бенефициенти. И един закон може да работи много лесно, ако трябва да работи и ако някой иска да работи.
По отношение на взаимоотношенията автор и продуценти и организации за колективно управление на права има много проста схема. Тарифи не могат да се определят. Това е ясно! Действително организациите трябва да подлежат на някакъв регистрационен режим. Взаимоотношенията организации и творци и по-специално разпределението на приходите на тези организации има европейски правила, които са регламентирали какви могат да бъдат административните разходи. В общия случай те са не повече от 7% от приходите. Когато организация за колективно управление на права разходите й за издръжка, т.е. административните й разходи надхвърлят 7%, значи тя не защитава интересите на авторите. Нещата са много прости. Не е необходимо да откриваме топлата вода. Тя отдавна е открита. Въпросът е дали искаме да работи или да не работи.
Как могат да вървят средствата по чл. 26. Ако държавата е притеснена, че толкова ще се обогатят авторите, които живеят мизерно, първо може да се увеличи делът на средствата, които отиват във фонд „Култура”, който не е никакъв фонд, а обира трохите на бюджета на Министерството на културата, но както и да е. Ако искаме да има фонд, трябва да има наистина фонд.
Освен това, като цяло бенефициент би могъл да бъде Министерството, т.е. фонд „Култура” и там съобразно членовете, регистрирани в съответните организации за колективно управление на права могат да се преразпределят средствата, с които биха били задължени лицата по чл. 26. Въпросът е дали искаме да оцелее българската култура или не искаме. Като не искаме, няма да оцелее. Дето се вика чалга много! И тук също! Благодаря ви за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Мариана Лазарова: изпълнителен директор на Сдружение „Copy-BG”
Сдружение „Copy-BG” е една от двете организации, създадени специално за събирането на компенсационните възнаграждения по чл. 26. Нашата организация специално събира възнаграждения за така нареченото „частно копиране”.
Аз ще бъда съвсем кратка, тъй като много от нещата се казаха и в тази посока няма да ги повтарям. Заради това, че от името на двете сдружения „Copy-BG” и „БУЛРЕПРО и КОПИ” (другата организация по чл. 26) сме ви представили писмени аргументи по отношение на последиците от отмяната на чл. 26.
Държейки сметка за това, че се намираме вече във фазата на обсъждане на законопроекта, предложения за неотложните промени, които са необходими в чл. 26, за да може той макар и не в достатъчна степен, в смисъл не такава каквато на нас би се искало да може да работи в съвременните условия, именно да бъдат обхванати поне вътреобщностните доставки, които сега стоят извън закона и по този начин поставят в неравностойно положение различните фирми, вносители или доставчици на такава техника, която подлежи на облагане с компенсационни възнаграждения.
Другото нещо, което искам да кажа е, че ако действително се стигне до отмяната на чл. 26, това ще стане в момент, в който ние всъщност вече започнахме да прилагаме механизма, т.е. започнахме да събираме такива компенсационни възнаграждения. С други думи, отмяната ще облагодетелства или ще бъде в интерес единствено на лицата, които са длъжни да плащат тези възнаграждения и които вече 17 години абсолютно безнаказано проявяват едно изключително пренебрежение към закона. Т.е. ще бъде узаконено продължилото вече 17 години беззаконие.
Благодаря ви за вниманието. Всичко останало вече беше казано.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Веселин Тодоров: председател на Асоциация „Българска книга”
Г-жо Председател,
Дами и господа, благодаря за възможността да изкажем нашето виждане по законопроекта.
Аз ще коментирам само чл. 26 и по-точно предложението за неговата отмяна. В исторически план той наистина съществува повече от десетилетие и реално не беше заработил. Преди около 7 години нашата асоциация прецени, че наистина няма воля за неговото прилагане и тогава предложихме една възможност да се отмени чл. 25 и направихме една среща с тогавашната Комисия по култура. Сигурно тук има протоколи и може да видите колко аргументи бяха изложени против тази възможност.
Искам да припомня, че ако наистина се отмени чл. 26, България много бързо ще бъде принудена или да го възстанови или да отмени чл. 25. Те са неразривно свързани, независимо от някои грешни юридически тълкувания, които някой би си позволил да даде. Тогава администрацията ще се превърне наистина в жандарм, който трябва да разследва около 7 млн. престъпници. Тези аргументи тогава на нас ни бяха казани и се примирихме с това състояние. Но абсолютно всеки, който в областта на книгите ползва ксерокс, той ще бъде в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права и тогава ще трябва наистина учениците от детската градина до възрастните хора, библиотеките и т.н. да бъдат преследвани и санкционирани дори и по Наказателния кодекс. Надяваме се, че няма такава цел този законопроект и затова призоваваме ние от Асоциация „Българска книга” да не се стига до отмяната на чл. 26.
Ние сме в процес на реализиране на възможностите, които той дава. Бяхме много обнадеждени от последната година, когато съвместно с Министерството на културата, искам да потвърдя, че и ние сме участвали в тези разговори, започна работа по намиране на способи за реализиране на правата по чл. 26. дори се забеляза готовност у много организации на вносители производители на копирна техника и на IT оборудване, които внасят тези средства, готовност те да започнат да ги внасят, защото такъв е по-честият и по-масов случай в Европейския съюз. И точно в този момент, абсолютно като студен душ, вероятно в резултат на някакво лобиране в лошия смисъл на думата, се стигна до това предложение. Ние проведохме разговори с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което е ресорното на другата страна – на другия бизнес, който трябва да внася тези компенсационни възнаграждения, установихме че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма такова желание, няма такава инициатива да се отменя чл. 26. Така че се надяваме, че това е нещо, което се е получило мимолетно и ще бъде отменено. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Велизар Соколов: управител на АРСИС КОНСУЛТ
Уважаеми дами и господа,
АРСИС КОНСУЛТ е от 20 години и специализира в областта на авторското право и интелектуалната собственост. По линия на тази наша дейност сме имали участие в почти всички ревизии на Закона за авторското право и сродните му права до този момент.
В своя генезис сегашния Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права лежи върху три стожера: чл. 40 – колективно управление на права, чл. 26 – компенсационни възнаграждения и проблеми, свързани с пиратството в интернет.
Ако снемем картината на това, което стои пред вас, по отношение на чл. 26 мисля, че се изложиха достатъчно много аргументи затова, че една немотивирана отмяна на един член точно в момента, когато той за първи път започна да действа, защото „Copy-BG” вече имат събрани средства за компенсационни възнаграждения е не само лишено от логика, не само ще лиши фонд „Култура” от средства, не само ще лиши културата от възможности тя да се самофинансира, но ще противоречи на международните практики. Аз съм склонен като юрист да изкажа известно несъгласие с изразените до този момент становища, че от международно правна гледна точка би било безпроблемно. Не е така. Директивите на Европейския съюз гарантират минимум, с който държавите – членки трябва и са задължени да се съобразят. Оттам насетне всеки регламент отвъд гарантирани от директивите минимум, вече е оставен на свободната воля на националния законодател. Но с отмяната на чл. 26 ние слизаме под гарантирания минимум на директивите, предвиждаме възможности за свободно ползване, а лишаваме правоносителите от възможността да получат справедливо възнаграждение за този вид използване. Това е парекселанс в противоречие на международната правна норма. И то няма да мине и да остане незабелязано, ако ние го допуснем. Това е по отношение на чл. 26. Мисля, че колегите казаха достатъчно други аргументи по посока на това колко ненавременно и неправилно би било отмяната на този текст. Да не говорим, че е необходимо този текст не само да остане, но да бъде и подобрен по посока на това да се увеличи събираемостта на тези компенсационни възнаграждения.
По отношение на чл. 40. Никой от тук присъстващите и седящи от тази страна на правоъгълника не отрича обстоятелството, че регламент в областта на колективното управление на права е необходим. Ще си позволя да не се съглася със заместник-министър Дерелиев и с направеното от него изказване, че 90% от хората, стоящи от тази страна на масата, са участвали в работните групи и текстовете, които са включени в сегашния законопроект, са консенсусни. Смея да кажа точно обратното и ще помоля колегите да го потвърдят, 90% сме несъгласни с предложения режим и ние сме го изразили писмено до министъра на културата след приемането на законопроекта на ниво Министерство на културата. Причината за това беше изложена от народните представители, които взеха становище. Механизъм и регламент трябва да има. Но предложеният в този законопроект регламент не работи, няма да работи и ще доведе единствено и само до пълен блокаж на работата на дружествата, които към настоящия момент работят, и до пълно разпадане на системата за колективно управление на права.
Още повече, за да стане съвсем европейска картината, при положение, че в момента на европейско ниво се работи за директива, която касае колективното управление на права, би било прибързано и абсолютно законодателно разточителство да бързаме да приемаме един механизъм, който най-вероятно след няколко месеца ще трябва да променяме наново, защото ще има директива. От тази гледна точка по отношение на чл. 40 най-малкото, което може да се направи, е този процес да бъде забавен до момента на приемане на международен правен инструмент, който да даде основните насоки на какво трябва да прилича регламента за работата на дружествата за колективно управление на права.
Споделям абсолютно всички изразени от колегите становища, че държавна намеса в частно правните отношения между правопритежатели и ползватели е най-малкото неуместна, да не кажем вредна.
Третият стожер, не по-малко важен, културата на България, уважаеми членове на Комисията по култура, се задъхва поради един съвременен феномен, който се нарича интернет пиратство. Вчера Докладът GАО призна този факт и оттук насетне ще последват редица международни и европейски инструменти, които ще дадат насока на това как държавите в националното си законодателство да се опитат да разрешат този проблем, който определено задушава националните култури на тези държави. Задължителното условие това да може да бъде постигнато в тази борба, при това противодействие на интернет пиратството, да бъдат въвлечени доставчиците на интернет услуги или тези трети лица, които към настоящия момент способстват за извършването на този вид нарушение.
В този законопроект, който стои пред вас, има един частичен опит, за жалост остана частичен, независимо че първоначално беше доста по-пълен, да се направи крачка в тази посока чрез така наречените принудителни административни мерки. Това, което е залегнало в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, е абсолютното лишаване на контролиращия орган в лицето на Министерството на културата да направи задължителни предписания за преустановяване на тези нарушения именно към тези трети лица, които основно способстват за извършването на нарушенията в интернет. Принудителните административни мерки във вида, в който се намират в момента, отново са стрелба с халосни патрони. Ще целим крайните потребители, които са някакви тийнейджъри, които стоят пред компютъра и шарват файлове, а в същото време безнаказано да работят онези, които реализират огромни печалби, осъществявайки свързаност на гърба на творческите индустрии.
За да приключа, това което казвам по отношение и на трите стожера е, че ние сме абсолютно блокирани, защото няма нито едно предложение, което, както депутатът Михайлов каза, да разрешава проблема. Напротив, законопроектът в момента създава проблеми.
Нашата молба и предложение към Комисията по култура е или той да бъде ревизиран така, че да започне да разрешава тези проблеми, или да бъде върнат за доработване там откъдето е дошъл. Защото в момента този закон не ни помага и ще помоля колегите от частния сектор, от гражданския сектор да изразят по някакъв начин дали се съгласяват с мен. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте. Само ще ви помоля да бъдете наистина по-кратки в изказванията си, за да се чуят на всички позициите.
Мариана Андреева:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, имам удоволствието да представлявам Сдружение Филмаутор заедно с до мен седящият председател на Управителния съвет г-н Христо Тотев. Нашето присъствие тук е израз на нашата загриженост по отношение на така предложения законопроект.
Аз ще се солидаризирам с вече чутите мнения и няма да влизам в детайли по отношение на чл. 26 и по отношение на чл. 40 и съответно чл. 40а, 40е в така направеното предложение за проект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права. Ще ми се само да маркирам в оперативен план поне две неща.
Механизмът, предвиден в чл. 26 дава отговор на един много простичък въпрос. Кой е буфер и кой компенсира правоносителите във всички случаи, когато всеки един от нас, всеки един краен потребител прави копие за лично ползване, както вече беше споменато. Именно този механизъм на компенсационни плащания е този буфер, за да може да има свободно ползване за лични нужди. Легитимните интереси на правоносителите следва да бъдат по някакъв начин компенсирани.
Другият отговор на въпроса е, че липсата на такъв механизъм означава липса на възможност за свободно ползване.
Това са двете, поне засега съществуващите и известни нам системи, които се прилагат в доминиращия брой държави сред държавите – членки на Европейския съюз, там където системата за компенсационни плащания съществува и е разрешено свободното ползване за лични нужди. В тези по-малко на брой – шест или седем държави членки, в които такъв механизъм няма, не е позволено и свободното ползване. Възприемането на противното, т.е. заличаването на едната система и паралелно с това съществуването за възможност за свободно ползване, означава действително пряко нарушение на чл. 5б от така наречената „ Copy right” Директива 29/2001.
По отношение на чл. 40 и в частност по отношение на чл. 40а, чл. 40е, който по раздел предвижда възможност за регистрация на организациите за колективно управление на права и съответно начин на формиране или изменение на техните тарифи, ние сме изложили подробни съображения в нашето становище, но ми се ще да подчертая следното. Никой от тук седящите организации за управление на права, които са ефективно действащи сдружения, както вече беше казано, не се притеснява и не би отказал контрол и надзор от страна на държавата или регулация от страна на държавата. Нашето притеснение е свързано основно с факта, че този контрол, този надзор или форма на регулация трябва да е премерена, изключително балансирана – нещо, което сегашният законопроект не предлага. Дори, ако щете, предложените разпоредби на чл. 40е, който е един от текстовете, създаващи най голяма загриженост у нас, предвижда възможност за създаване на неравноправно третиране на ползвателите помежду им. Ако парадоксално звучи, защо организациите за колективно управление на права са загрижени затова, нашият отговор е: Защото ползвателите са наш естествен партньор. И ако ние искаме да има работещ закон, това е продиктувано само и единствено от факта, защото искаме да имаме нормална среда за работа. В този смисъл аз изцяло се солидаризирам с вече изразеното, че така предложените текстове следва да имат ревизия.
Искането ни за балансирана уредба, за детайлна регламентация е продиктувано от едно единствено нещо и аз смятам, че никой от тук седящите в тази зала, запознат с колективното управление на права, няма да го отрече. Колективното управление на права е нужно не само на правоносителите, то е нужно и на самите ползватели. Липсата на организация означава всеки един ползвател, било то интернет доставчик, предлагащ достъп до съдържание, театър, телевизия, радио да инвестира средства в хора, в софтуер – изобщо да прави разходи, за да издирва всеки един правоносител, за да може да използва легално защитеното съдържание. В този смисъл този механизъм представлява все още най-ефективният и може би най-евтин начин за ползвателите да ползват легално защитен творчески продукт.
В този смисъл ви моля да чуете нашата молба проектът да бъде ревизиран. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Сашо Семов: Българска видео асоциация
Г-жо Председател,
Господа народни представители,
Изключително силно съм удовлетворен, че беше засегната темата за интернет пиратството. Напълно се солидаризирам с изказаното преди мен мнение от Велизар Соколов. Той изрази на 100% и нашето отношение към този законопроект.
Единственото, което бих искал да добавя, е, че проблемът е комплексен и той трудно може да бъде решен с промяна само в Закона за авторското право и сродните му права.
Искам да припомня нещо, което колегите знаят много добре. Има много сериозен пропуск в Закона за електронната търговия при транспонирането на Европейската директива за електронна търговия. Този пропуск беше включен в плана за действие на Съвета за защита на интелектуалната собственост и първоначално беше направен опит в този законопроект да бъдат включени и текстове, коригиращи и Закона за електронната търговия в тази му част. За съжаление, тези текстове отпаднаха по пътя на законопроекта от Министерството на културата може би към Министерския съвет, а може би и по-късно и настоящия законопроект те напълно отсъстват.
Бих искал да добавя към казаното от г-н Соколов, че дори да бъде направена ревизия на принудителните административни мерки, те няма как да заработят, ако съответните корекции в Закона за електронната търговия не бъдат направени, защото това е механизмът, чрез който административен или съдебен орган може да разпореди на доставчик на свързаност с интернет да прекрати нарушение. Това са именно пропуските, които трябва да бъдат възстановени. И една принудителна мярка трябва да бъде свързана с тази възможност, за да може именно доставчиците на интернет да бъдат ангажирани с прекратяване на нарушение по отношение на неспазване на авторски права в интернет. Това е въпрос, който е от изключително голямо значение, бих казал от първостепенно. То беше приоритет на Съвета за защита на интелектуалната собственост. Странно, в настоящия законопроект този приоритет липсва. Благодаря.
Велислава Димитрова: БУЛАКТ, изпълнителен директор
В подкрепа на колегата и на Сашо Севов, че предлаганите промени от работната група в Закона за електронната търговия са напълно в унисон с европейската директива за електронна търговия. Просто буквално ние имплементираме текстовете, които навремето, при приемането на закона през 2004 г. са били изпуснати. Затова апелирам, както колегата, Комисията при ревизирането на закона да има предвид и тези разпоредби, които бяха предложени първоначално от работната група към Министерството на културата.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Борис Бончев: председател на Управителния съвет на „Copy BG”
Това е организацията, която събира отчисления за празни носители, внесени в България.
Искам да кажа, че през последната една година състоянието на българската култура се влоши. Да, в криза сме – в една изключително тежка ситуация е и правителството, и народа и самата култура. Но защо точно в този момент и точно в момента, в който нашата индустрия се обедини и започна да събира тези пари по чл. 26, точно в този момент се взе решение този член да отпадне от закона.
Аз ще подкрепя моя колега Велизар Соколов, който преди малко се изказа, с това, че мнението на работната група, специално по чл. 26, тъй като аз присъствах в нея, изобщо ни най-малко не беше отразено от гледна точка на носителите на права. Напротив, там бяха отразени всички промени, които бяха предложени от задължените лица, и абсолютно нищо, което предложи индустрията, имам предвид авторско правната индустрия.
Освен това ние бяхме държани в неведение почти един месец без изобщо да се знае какво става с този закон, какво се случва, има ли някакви предложения и накрая се оказа, че чл. 26 изобщо е отпаднал.
Подкрепяме всичко казано досега от нашите колеги от тази страна на масата и апелираме този закон да бъде върнат за преразглеждане. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Илко Димитров: Съюз на българските писатели
Благодаря, г-жо Председател.
Буквално едно изречение за пълнота.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми народни представители,
Подкрепям изцяло колегите в обструкциите им по отношение на визията на вносителя за чл. 26 и чл. 40.
Повече от ясно е, че имаме следната ситуация – държавата против тази страна на масата. Няма нито един от тези представители, който да подкрепя идеите, визирани в законопроекта, което е системен проблем. Това не е проблем на заместник-министъра за поправки между първо и второ четене, а това е проблем на философията на проекта, а той е, както се установи, тотално неприемлив от всички, които са от тази страна на масата.
Чл. 26 и чл. 40 визират една доста странна идея за тотален държавен контрол, на който на места е доста сбъркан. Има смесване на понятия, като упражняване на контрол – чл. 40а, ал. 1 „Министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права.”
След това по-надолу е записано „упражнява контрол” върху тяхната дейност.
Има странни решения като това, че министърът на културата дава препоръка, която задължително се разглежда от организацията в определен от министъра срок.
Всичко това си позволявам да подчертая, въпреки че сме на първо четене, давайки пример затова, че в този проект се реализира една идея за тотален контрол на държавата върху обществения сектор в лицето на културата, което, както виждате, не се приема тотално от колегите. Хубаво е преди да се стигне до по-силна, остра реакция, не говоря за навън, а в рамките на България, тези напъни да бъдат своевременно туширани така, че да не се приемат текстове, които са очевидно несъстоятелни. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Станислава Арнаутлиева:
Председател съм на Управителния съвет на Българска асоциация на музикалните продуценти, член съм на Управителния съвет на ПРОФОН. Членувам също така и в дружеството „Музикаутор”, представлявайки интересите на огромен брой правоимащи, като музиканти, издатели.
Аз няма да влизам в детайли по отношение на конкретните членове.
Бих искала само да уведомя всички, които са в залата, че промените в този законопроект са инициирани от всички тези, които виждате от другата страна на масата. Тези промени са от така наречения „екшън план” на Съвета за интелектуална собственост, който беше създаден към Министерството на културата. Ние поискахме тези промени. Ние поискахме създаване на регулация и подобряване на средата, в която работим. Проблемът е, че тези проблеми излязоха извън контрола на тези, които имат интерес от конкретните текстове в закона и реално законът беше продиктуван от Министерството на културата от големите групи ползватели, които, извинете ме, просто са с много по-силно лоби сред политиците, отколкото горката музикална индустрия, авторите, филмовата индустрия и т.н.
По отношение на чл. 26 ние се бяхме „наточили” на борба за конкретните текстове, защото те бяха изключително скандални като проект. Изобщо не очаквахме, че чл. 26 изобщо ще бъде заличен. Така че ако изобщо се стигне до връщането му, ние имаме много сериозни коментари по предложените преди текстове.
Министър-председателят по отношение на чл. 26 каза, че му намирисва на лобизъм. Искам да заявя от тази трибуна, че така както е предложен законът ужасно много намирисва на лобизъм и този лобизъм, за съжаление, няма нищо общо с нас. В бизнеса съм от 17 години и комуникирам с най-различни правителства от 1992 г. насам и искам да ви кажа, че по-лоши промени в този закон ние досега не сме виждали.
Правителството, управляващата партия трябва да са наясно, че ще трябва да поемат дори политическа отговорност за това, че ще застанат директно в челен сблъсък с всички креативни индустрии. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Александър Радославов:
Аз съм председател на сдружение „БУЛРЕПРО и КОПИ” и „ИЗА -АРТ”. На сутрешното заседание се изказах. В случая искам да кажа, че изказвам несъгласие и нежелание, солидаризирайки се с всички авторско правни сдружения от този сектор законът да бъде върнат, сериозно да бъде разгледан и в чл. 26.
По отношение на тарифите искам да кажа, че от 1994 г. Съюзът на художниците и „ИЗА -АРТ” има създадена тарифа, в която са предвидени и отчисленията, като са взети предвид практиките на австрийската и немската тарифа за авторско право. От друга страна, ние имаме много сериозен опит с колегите архитекти, тъй като в миналото винаги сме работили заедно по отношение на оценяването на архитектурните проекти, на синтеза на градската среда. Ето защо и в момента аз съм сигурен, че колегите архитекти и в Камарата на архитектите също имат изработена система за тарифи. Не е необходимо това да се вменява в закон. Проблемът е, че тези тарифи трябва да бъдат използвани и в съдебната практика при спорове.
Затова още един път подкрепям връщането на закона.
Искам да благодаря на всички партии, които тук се изказаха в подкрепа на това, че не приемат тези промени и това беше много почтено от тяхна страна. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Има думата г-н Дезюрмон.
Тиери Дезюрмон:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз искам да се намеся отново, защото искам да кажа, че съм много изненадан, като чух Министерството на културата да казва, че Европейският съд ще трябва да даде решение, отнасящо се до схемата за частно копиране, за да оправдае чл. 26. Вярно е, че Европейският съд ще даде решение към средата на октомври, но то в никакъв случай няма да оправдае администрирането на чл. 26.
Първо, защо българският парламент очаква и разчита на решение на Европейския съд, вместо да вземе друго решение. Вие трябва да знаете, че в тези процедури принципът на оправдаване на схемата за възнаграждение на частното копиране не е на прицел. Испанският съд в Барселона помоли Европейският съд за неговото мнение относно съвместимостта на някои аспекти на испанския закон. Но принципът на възнаграждение на частното копиране и схемите за възнаграждение не е под въпрос. Ако вземете мнението, което беше дадено този юни от главния адвокат, ще видите, че то не оспорва принципа. Напротив, той е напълно за този вид система. И как може да е различно, след като тази система е предвидена от Директива 2001. Аз няма да разнищвам случая, но може да се разбере, че някои аспекти на българския закон ще трябва да бъдат реализирани относно възнаграждението на частните копирания. Не знам дали това ще е случаят. Но тогава ще е време за парламента и за обществените власти в България да си теглят последствията от решението на Европейския съд, но това няма да е оправдание за заличаването на член от системата.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други становища? Заповядайте.
Арх. Георги Бакалов: Съюз на архитектите в България
Уважаема Комисия към Народното събрание,
Уважаеми колеги,
Съзнателно изчакахме тази страна на правоъгълната маса да изложи своите аргументи. Естествено ние като Съюз на архитектите не бихме искали да коментираме търговската страната на нещата. Безспорно важно е, когато става въпрос за защита на авторските права, когато става въпрос за тези организации, които са ангажирани с това.
Само искам да кажа, че ние сме депозирали едно предложение. Признаваме си, че последната редакция не е пред нас. Това предложение има една единствена същностна поправка и тя касае това, че архитектурните проекти следва да бъдат предмет на защита на авторски права. Колкото и да звучи парадоксално, сградите и съоръженията имат защита на авторски права, а самите проекти не като завършен продукт. В този смисъл е нашето предложение. Не бих искал да изпадаме в подробности. Разчитаме този въпрос да бъде регулиран със съответния текст. Ние сме депозирали нашето предложение. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Бих искала преди да дам думата на министър Дерелиев, да обърна внимание на колегите за § 14, където е записано, че в чл. 67 се създава изречение четвърто:
„За използване на части или кадри от филм или друго аудиовизуално произведение не се прилагат правилата за използване на цитати.”
В случая тук можем да изпаднем в ситуация да не може да бъде представен примерно преглед на сутрешния печат. Смятам, че този текст е проблемен и трябва да се преразгледа между първо и второ четене.
Също така трябва да се изясни какво налага това изменение на чл. 67 и е ли е целесъобразно то така както е предложено да се добави това изречение четвърто.
Лично на мен, запознавайки се със законопроекта, ми направи впечатление, че има един неясен момент в § 33 в Преходни и заключителни разпоредби относно началния момент, както в изречение първо, така и в изречение трето. Тук не става много ясно от кой момент тръгват сроковете. Бих искала това да се уточни от Министерството на културата.
Освен това, искам преди да получа отговорите от заместник-министър Дерелиев, да напомня на всички присъстващи тук, че днес разглеждаме законопроекта като философия на първо четене, така че всички изказани позиции и становища трябва да бъдат направени днес. Ако някой не е споделил своята позиция, има тази възможност.
Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Първо бих искал да споделя забележката, която отправи г-н Казак по отношение на посещенията в Комисията на министъра на културата. Бих искал да ви дам пример с другата комисия, в която съм член, това е Комисията по околна среда и води и да кажа, че министър Нора Караджова е присъствала на 5-6 наши заседания и винаги при покана, независимо от това дали е била от народни представители от опозиция или от управляващи, винаги се е отзовавала. Но този момент ние не сме имали това щастие за година и три месеца. Аз искам специално в Комисията по култура да дойде министър Рашидов и да защити като политическа позиция отмяната на чл. 26.
По отношение на това дали става дума за нещо мимолетно или става дума за лобистка поправка. Мимолетните неща се случват извън парламента. Това е лобистка поправка, която обслужва директно определени търговски вериги и определени големи групи ползватели на този вид права. И това е обяснението на вкарването на тази поправка в парламента. Досега такива ниски топки летяха през различни народни представители, но сега Министерският съвет застава с името си, така че е добре да имаме ясното мнение на политически оторизирано лице, в случая поне министъра на културата.
Аргументът, че този закон не е действал 17 години. Аз ще ви предложа да направим поправки в закона за движени по пътищата, тъй като вие знаете, че за около 20 години българските шофьори не се научиха да спират на пешеходни пътеки. Може би в София и донякъде във варна, започнаха да се учат да спират. В градовете, в които шофьорите не искат да спират на пешеходни пътеки, ви предлагам да ги изтрием.
Също така искам да ви предложа, ако намерим някой ,който 17 години не си е плащал данъците, да му отменим данъците оттук нататък, тъй като той очевидно няма да си ги плаща.
Освен това, видях тук един много интересен аргумент, който е за това, че евентуалното прилагане на този закон би довело до косвеното повишаване на цените на крайните потребители с 2%. Дайте да не плащаме авторски права и потребителите ще плащат по-малко. Аз съм недоволен. Довечера съм на една премиера в народния театър и билетът ми е 12 лева. Ако се махнат 4 или 5 лева, които се дават за авторски права. Скъп ми е билетът от 12 лв. Искам да плащам 6 или 7 лева.
Когато чуя аргументи, които ясно толерират пиратството в България след 20 години преход, както знаете, има една рубрика в „Господари на ефира” – „Гледам и не вярвам на ушите си”.
Аз обаче не чух след всички тези изказвания ясна политическа позиция от страна на управляващата партия. Искам да ви кажа, че позицията, която изразявам в момента, е позиция на парламентарната група на „Коалиция за България”. Съжалявам за гласуването, което е минало в Комисията по правни въпроси от страна на моите колеги. От тук нататък на нито едно гласуване в нито един момент, особено по отношение на чл. 26 няма да се допусне представители на нашата политическа група да подкрепят отменянето на този член.
Аз искам ясно да чуя представителите на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ подкрепят ли отмяната на чл. 26. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Дерелиев, заповядайте.
Емил Василев:
Г-жо Председател, всъщност заместник-министърът е с предимство. Ние сме обикновени народни представители.
Силвия Хубенова:
Г-жо Председател, за да прекратим този цирк, бих желал да направя процедурно предложение за десет минути почивка.
Реплика:
Кое е цирк? Това че ние протестираме срещу отмяната на чл. 26?
Силвия Хубенова:
Аз не говоря на вас. Досега ви слушахме много внимателно. Аз говоря на колегите и предлагам 10 минути почивка.
Предс. Даниела Петрова:
Колеги, 10 минути почивка.
Антон Кутев:
Може ли да направя обратното предложение, защото аз не се чувствам изморен. (Направете го.)
Предлагам да не правим почивка, защото ние сме пред края на това обсъждане и няма никакъв смисъл от тази почивка.
Емил Василев:
Не сме накрая, защото „Ред, законност и справедливост” още не са си казали думата, при което може да стане и земетресение, така че дискусията тепърва започва.
Предс. Даниела Петрова:
Мисля, че дискусията сега започва. Така че ще подложа на гласуване процедурните предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Антон Кутев да не се прави почивка. Който е съгласен, моля да гласува. Трима „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, гласуваме предложението за 10 минути почивка. Който е съгласен, моля да гласува. Осем”за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
Колеги, обявявам 10 минути почивка.
(След почивката.)
Колеги, продължаваме по реда на изявените желания за изказване. Заповядайте, г-жо Хубенова.
Силвия Хубенова:
Аз благодаря на всички затова, че ни изчакахте 10 минути и повече.
Искам да изразя собствената си позиция и позицията на колегите затова, че за нас тази среща е важна и значима и с удоволствие слушахме всички ваши забележки по закона.
Позицията на представителите на политическа партия ГЕРБ в Комисията по култура, гражданско общество и медии е, че ще подкрепят на първо четене законопроекта заради необходимостта от промяна, която никой от вас не отрече. Искам да ви кажа, че в периода между първо и второ четене ще бъдем искрено благодарни, ако всеки от вас направи писмено своето предложение за промени. Във възможностите на парламента е между първо и второ четене да промени доста от нещата. Ние ще чуем и ще прочетем, надявам се, всичко казано от вас. Още повече, че Законът за авторското право и сродните му права е една сложна материя и малцина я познават. В този смисъл, за да бъдем по-компетентни и да можем наистина да се запознаем с всички плюсове и минуси на това, което е предложено в законопроекта и което може да бъде променено, ние ще подкрепим промяната. Защото всички знаем, че трябва да започне и ще направим всичко възможно да успеем да съберем мнения преди визуализиране в законодателството между първо и второ четене. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
Първо, обикновено образователният процес предшества законодателния. Аз мисля, че ако тепърва ще се запознаваме с това, което трябва да се направи, малко ни е късно.
След това становище на групата на ГЕРБ, моето конкретно предложение е към Министерството на културата да изтегли законопроекта, тъй като очевидно несъгласията с този законопроект са прекалено много и да се опита да започне по друг начин разговора с всички участници в процеса, който на този етап ми се струва неправилно проведен. Така че при тази позиция на ГЕРБ, предложението ми е пряко към заместник-министъра. А това кореспондира и с другия въпрос, който вече колегите поставиха, за присъствието на министъра, тъй като тук става дума все пак за политическата отговорност, кой я поема и как. Затова смятам, че не само трябва да бъде изтеглен законопроектът на този етап в този вид, но следващият трябва да бъде внесен с присъствието и с подписите на министъра, както е редно в този случай.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, колега Василев.
Емил Василев:
Първо, да поздравя Станислава, защото беше много смела и каза нещата съвсем директно.
Аз съм представител на най-малката партия в парламента – дясно консервативна опозиция, и ще споделя нещо, което може би ще изненада тук мнозина. Аз успях да прокарам един текст в Европейския парламент- прословутата резолюция по доклада на Мариел Гало, а тук всички ще видите как аз след малко ще се сблъскам челно с една бетонна стена от представителите на управляващата партия. Оказа се, че на мен ми е по-лесно да променя европейското законодателство като български народен представител, отколкото българското законодателство, което е невероятен абсурд.
Очевидно чл. 40а и следващите са правна глупост. Говоря като юрист. Това не е обиден израз за хората, които не са юристи. Това е една терминология, която се използва, включително и в университетите и в правната наука. Правна глупост, дами и господа, защото ние въвеждаме един режим все едно ще произвеждаме и продаваме ядрени бомби, а не става въпрос за авторски права. Аз не мога да разбера защо трябва да има такъв тежък бюрократичен механизъм. Естествено, че това противоречи на принципите на пазарната икономика по административен ред да се определят тарифи. Естествено, че противоречи на здравия разум и на каквото щете, и на исконните правила на демокрацията и на принципи на демокрацията един чиновник, та бил той и висш държавен чиновник да дава задължителни указания на хората от частния бизнес и те ако не ги изпълнят, той ще може да ги заличи и да преустанови тяхната дейност.
Цялата тази история ми напомня на тоталитарния режим на Живков и даже още по-зле, защото това е някаква псевдо демокрация и тук за мен едни хора са просто БКП-2, по-зле и от БСП колегите. Това е.
По отношение отпадането на чл. 26. Някой изключително некомпетентен човек с инициали Б.Б. казал, че тук му миришело на лобизъм. Ама точно обратното е. Някои обвиняват управляващите в лобизъм. Не е лобизъм. Пълна некомпетентност! И даже понякога за тях е хубаво оправдание да се каже, че било лобизъм, защото прикриват некомпетентността си по този начин. Отрязва се действително това, което и вие казахте, основен стълб за финансиране на креативните индустрии. Но аз ще отбележа, че има и други стълбове. Ще дам пример с чл. 21 от Закона за авторското право и сродните му права. Това, което влезе и в Европейския парламент. Защото по нашето законодателство излиза, че кабелният оператор трябва да плаща на организация за колективно управление за вторично предаване, докато се оказа, че сателитният оператор не е предвиден в тази правна норма. Нормално е един кабелен оператор от Първомай или пък от Каолиново с хиляда клиенти да каже защо аз трябва да плащам на организация за колективно управление, след като сателитните оператори правната норма не ги задължава изрично, а пък имат по 500 хиляди клиенти.
Цялата история идва от това, че технологиите се развиха. Действително правната норма не може да следва технологичното развитие. Правото е една консервативна материя. И промените в законодателството се правят точно в тази насока, в случая с авторското право, да бъде адекватно на развитието на технологиите. Това, което беше преди 25-30 години, когато съществуваха само грамофонните плочи на винилов носител е минало. Тогава беше лесно и за продуцентите, защото знаят, че 1 долар му струва плочата, знае, че трябва да плати 2 долара за авторското право, слага си два долара печалба и продава плочата за пет долара, като е сметнал, че един добър изпълнител може да направи златна плоча от 100 хиляди бройки и съответно си изчислява печалбата. Нямаше интернет. Интернет възникна 1985 г., разви се 90-те години, нямаше МР3 и какво ли още не. Тогава беше сякаш по-просто. Именно развитието на технологиите създава тези проблеми, които ние трябва да решим и вие като професионална общност и ние като законодатели. Защото действително технологията дава още възможности на твореца да пласира своя продукт. От друга страна, технологиите дават още по-големи възможности на недобросъвестните хора да се ползват безплатно от продукта на творците. Именно тук е смисълът на чл. 26, който предвижда това компенсационно заплащане. Това е смисълът на чл. 21, който предвижда заплащането за вторичното предаване. И всъщност ние трябва да усъвършенстваме тези правни норми, а не да ги махаме.
Развитието на технологиите постави творците пред голям проблем. Кражбите в интернет накара много от творците да засилят концертната си дейност, защото това се оказа един по-сигурен начин за печалба, тъй като албумите им много лесно ставаха достъпни в интернет (говоря за музикалната индустрия). Те трябва непрекъснато да концертират. Преди 20 години да сте чували за световни турнета. Такова нещо до преди 4-5 години нямаше. Имаше ползи за младите хора, понеже трябваше непрекъснато да концертират, те трябваше да спрат наркотиците, за да бъдат във форма. Младите хора се радват на световни изпълнители, които са спрели наркотиците.
Обръщам се към креативния сектор. В лицето на „Ред, законност и справедливост” в тази Комисия ще имате глас „против” този законопроект и още 8 гласа „против” в пленарна зала. Оттук нататък, аз се надявах, даже говорихме с колеги, в рамките на тази почивка да бъде съгласувано отлагане на гласуването, само че тук вече беше заявено от управляващата партия, че няма да има отлагане на гласуването и май ще бъде приет законопроектът на първо четене.
Аз все пак ще се опитам да помогна, г-жо Петрова, и правя едно процедурно предложение, което ще помоля да подложите на гласуване след изказванията, да се отложи гласуването на първо четене на този законопроект.
Предс. Даниела Петрова:
С какви аргументи?
Емил Василев:
Да се отложи гласуването. Да се вземат предвид нещата, които сега се казват.
Предс. Даниела Петрова:
Те и сега се имат в предвид, но ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Който е съгласен да отложим гласуването на първо четене на днешния законопроект, моля да гласува. Пет гласа „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема.
Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
В законопроекта, който обсъждаме сега, аз виждам два основни момента – два стълба, които го крепят. Единият са текстовете около чл. 40, регламентиращи колективните организации за защита на права и другият е чл. 26.
Ще започна с чл. 40. Мисля, че всички от вас ще се съгласят, че има нужда от такава регламентация. Но дали точно такава, каквато е предложена в законопроекта? Чух всички вас. Четох и много от мненията преди това. Виждам, че вие намирате една основна слабост в предложената философия на чл. 40. Аз я виждам в нарушения баланс. Когато се прави законодателство, трябва да има баланс на интересите. За мен тук има нарушен баланс на интересите. Защитават се в много по-голяма степен интересите на големите потребители, отколкото на носителите на авторски права. Сигурен съм, че и в какъвто и вариант да го направим този текст, все няма да се хареса на някои от вашите организации или на всички. Но в този момент аз не зная дали законът е годен да бъде преработен между първо и второ четене.
Но, ако за чл. 40 все пак има някаква надежда да бъде преработен, аз не виждам абсолютно никаква логика в отпадането изцяло на чл. 26. Единствената логика, която чух, е че 17 години не се бил събирал. Вместо да подобрим законодателството и да изискаме от администрацията на съответните министерства да се ангажират да спазват закона, ние решаваме да го ликвидираме. Каква е логиката? Така ощетяваме не само носителите на авторски права. Така ощетяваме и българската култура, защото го няма и онзи процент, който отива във фонд „Култура” на цялото това безпаричие.
Като представител на партия „Атака” аз това нещо не мога да си позволя да го гласувам. Отделно е, че превръщаме целокупният български народ в нарушители. Никой няма да може да си презапише един диск за лично ползване – законно купен лицензионен диск, защото като го няма това компенсаторно заплащане, той се превръща автоматично в престъпник. А този, който му го е дал, в помагач.
Съжалявам, но аз също смятам, че законопроектът трябва да бъде преработен в министерството, и не мога да го подкрепя.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Нека да дадем думата на вносителя.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, министър Рашидов винаги е присъствал, когато е имал възможност, на заседания на Комисията по култура, гражданско общество и медии и вие си спомняте няколко задълбочени и сериозни разговори с него в тази комисия. В момента той е в Македония, където подписва двустранна спогодба за културно сътрудничество между Република България и Република Македония. Това е причината той да не е тук. От друга страна, аз като негов заместник и председателстващ Съвета за интелектуална собственост смятам, че бих могъл в една голяма степен да удовлетворя вашите очаквания.
Относно § 14 в работната група имаше голям дебат за създаването на това ново четвърто изречение в чл. 67. Становището на Министерството на културата след изготвянето на законопроекта и след проведените задълбочени разговори с представители на различни страни, се намери за нецелесъобразно създаването на подобно изречение, така че ние поддържаме отпадането на § 14 в предложения законопроект.
Аз намирам, че голяма част от повдигнатите проблеми от гражданските организации, би могло да се намери между първо и второ четене едно по-точно прецизиране на баланса, за който тук се говори.
Аз предлагам Комисията по културата, гражданското общество и медиите да приеме на първо гласуване предложения законопроект. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Камбуров, имате думата.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз изчаках да се изкажа възможно по накрая, за да мога да чуя максимално много аргументи в едната и в другата посока.
Представлявам Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и нейните членове се запознаха доста подробно с предложения законопроект. Според нас, внесеният законопроект от Министерския съвет е изключително навременен и решава доста проблеми,които са се насъбрали с годините и за времето. Действително нормите, които са разписани, могат да придобият една доста по-добра правно-техническа организация и да придобият смисъл, който би удовлетворил максимално и двете страни: и правоносители и правопритежатели.
На първо място, ролята на един законопроект е да уреди обществените отношения в сферата, в която той се прилага, като намери максималния баланс на интересите между заинтересованите страни и същевременно осигури ролята на държавата в балансирането на тези интереси.
Ние считаме, че действащият до момента Закон за авторското право и сродните му права и частност чл. 40 не е достатъчно балансиран. Дори напротив, държавата е абдикирала от своите правомощия при регулиране на този вид обществени отношения. Ето защо в тази връзка ние намираме аргументите за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за авторското право и сродните му права за повече от тези, които се изказаха тук за неговото оттегляне и евентуално не гласуване на първо четене. Все пак процедурата, която е уредена в Конституцията на Република България по отношение на приемане на нормативна уредба има две четения: първото четене или по-скоро първото гласуване приема законопроекта по принцип, по неговия дух, логика и евентуални последствия; второто гласуване е това, което дава реално отражение на нормите и предложенията, които са направени между първо и второ гласуване.
Мога да се спра на три основни неща.
За нас изключително важно е, че се решава проблемът с тарифите на дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Абсолютно подкрепям колегите, които изложиха противоположната позиция, именно за това, че не държавата следва да определя колко струва техния труд и каква е цената на възнагражденията, които те следва да получават. Ако внимателно погледнем разписания законопроект, никъде не пише, че това ще го прави държавата. Държавата ще утвърди или няма да утвърди съответно това, което съответното дружество за колективно управление на права й предложи. Още повече, че България е една от последните страни членки, в която няма никакви разписани такива тестове в тази посока. Ние приветстваме законопроекта за разписването на по-детайлна разпоредба в това отражение.
На второ място, разрешаването на спорове чрез медиация също е факт, който изключително много приветстваме. Видяхме, че в последните месеци благодарение на помощта на държавата като медиатор между ползвателите и правоносителите се сключиха няколко много важни рамкови споразумения. Това беше споразумението на АБРО с Музикаутор. Това е споразумението, което ПРОФОН са сключили с туристическия бизнес. Това е споразумението, което ние следващата седмица ще сключим с ПРОФОН, надявам се.
Аз искам тук да изразя подкрепата на медийния сектор у нас и организацията, която представлявам за пълна подкрепа на законопроекта. Считам, че между първо и второ четене разпоредбите могат да придобият своята роля и функции, които са им отредени. Благодаря ви.
Емил Василев:
Г-жо Председател, не разбрах кои са тези?
Предс. Даниела Петрова:
Г-н Камбуров, бихте ли уточнили.
Гриша Камбуров:
Аз съм изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
Емил Василев:
Какво правите на местата за народни представители?
Гриша Камбуров:
Тук ми посочиха и тук седнах. Не виждам да има табелки с имената.
Антон Кутев:
Г-жо Председател, може ли един въпрос към г-н Камбуров. (Заповядайте.)
Вие подкрепяте законопроекта, това разбрах. Но не разбрах подкрепяте ли отпадането на чл. 26. Защото имаше един въпрос, който не беше към Вас, разбира се, затова кой е човекът, силата, която е внесла предложението за отпадане на чл. 26. В търсене на отговора ми е интересно какво е Вашето отношение към това.
Емил Василев:
И от мен един въпрос. Да не би да сте от казионните организации, след като сте седнали между депутатите от управляващата партия?
Гриша Камбуров:
Позволете ми да не отговоря на втория въпрос. Ще го подмина с мълчание.
По отношение на първия въпрос искам да ви кажа, че радио- и телевизионните организации не са задължени да плащат компенсационни възнаграждения. Така че ние нямаме отношение по отпадането или оставането на чл. 26, както той е разписан.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Арнаутлиева.
Станислава Арнаутлиева:
Само един много кратък въпрос. Тъй като парламентарната група на ГЕРБ каза, че е съгласна с философията на законопроекта, аз мисля, че въпросът с чл. 26 е философски. И в този смисъл аз ви приканвам да се произнесете в днешното заседание поне за чл. 26. Той е наистина философски въпрос. Ако вие приемете този закон с чл. 26 липсващ в него, това означава, че драматично разбирането ви за философията на закона не съвпада наистина с нашето. Няма човек, който да седи от тази страна на масата, който да подкрепя философската част на премахването на чл. 26. Това е наистина философски въпрос.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Василка Ванчева: Асоциация „Българска книга”, заместник-председател.
Във връзка със събирането на компенсационните възнаграждения и със свободното копиране искам да ви кажа неща от практиката – за нещата, които тук се теоретизират, как изглеждат при нас.
През тези години ние почти престанахме да издаваме учебници за вузовете. Когато се издаде един учебник на наш учен около 50 бройки се продават и оттам нататък този учебник се ксерокопира. Естествено, няма човек, независимо дали е начинаещ или изпечен издател, който да финансира нещо такова. Оттук нататък нашите учени престават да пишат и съответно студентите няма да имат нови учебници, няма да имат нова информация. Един учебник ще се мултиплицира и това става в продължение на десетки години. Това е резултатът от неплащането на възнаграждение за правото за копиране.
Искам да обърна внимание върху интернет пиратството. Български сайт, законен, с електронни книги, които да се свалят, електронни книги за електронен четец скоро няма да има, ако не се пребори нашата държава с интернет пиратството. Защото на нас не ни се продават електронни права, поради това че държавата все още има име на пиратска.
Това е от нашата практика. Ако не се спре достъпа, ако не се контролират доставчиците по начина, по който беше предложено, Явор Колев ще продължава да си тича по покривите и да търси сървъри и да му се смеят и кокошките. Те се смеят на държавата.
Би трябвало да се предприемат някакви промени в този закон, но те да са съобразени с европейското законодателство и практика.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Караминова.
Гинче Караминова:
Имам един въпрос към ПРОФОН. Всички виждаме, че прилагането на нормите на Закон за авторското право и сродните му права има много намерени празноти и липса на уредби, които не отговарят адекватно на очакванията.
Въпросът ми е вие по принцип приемате ли законопроекта, изключвайки чл. 26. Благодаря ви.
Ина Килева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема госпожо Народен представител,
Аз мисля, че направих доста ясно изказване. Аз заставам зад становището на Международната федерация за звукозаписна индустрия, което беше ясно демонстрирано пред уважаемите членове на Комисията на срещата на г-н Лаури Рехард.
Аз заставам зад позицията на Управителния съвет на ПРОФОН и зад позицията на всички негови членове, а именно в този вид, в който е разписан законопроектът, за съжаление, повече вреди отколкото да допринася допълнителна полза или да съдейства за работата дори на работещите дружества по-ефективно и по-прозрачно.
Ние още в самото начало на стартирането на инициативата в Съвета за защита на интелектуалната собственост ние подходихме към тази инициатива с голямо желание, защото няма от какво да се страхуваме, няма от какво да се притесняваме. Ние сме сред дружествата, които прилагат европейските практики в България и които са признати не само сред нашите партньори, но имаме и една сериозна международна инфраструктура зад гърба си. Но начинът, по който е разписан чл. 40, уви, няма да създаде по-добра среда за работата дори и на ПРОФОН. Напротив, боя се, че големите проблеми, които ще се създадат като бюрокрация, поради липсата на съответен административен капацитет от страна на Министерството на културата, поради това, че ние също ще трябва да назначим може би допълнително административен капацитет, който да обгрижва тази дълга и тромава комуникация с Министерството на културата. Да не говорим за тарифите и за начина, по който се структурират и се предпоставя пазарният принцип на формиране на тарифите на дружествата, по никакъв начин не можем да подкрепим чл. 40а и следващите. Аз мисля, че бях доста категорична в изказването си.
Гинче Караминова:
Извинете ме, но имам същия въпрос и към другото голямо дружество – Музикаутор.
Магдалина Тодорова: Музикаутор
Както вече имах възможност да кажа по-рано на това заседание, категорично като членове на CISAC ние сме против отпадането на чл. 26, но като цяло и пак повтарям, понеже това е първо четене, става въпрос само за философията на закона, другите промени затова, че трябва да се въведе някаква регулация, сме абсолютно „за”. Още повече, тук беше спомената директивата, която се готви, която естествено няма да стане до края на годината, както беше казано, тя ще отнеме доста повече време, но и философията на тази директива е именно тази, че трябва да има прозрачност, че трябва да има възможност за лесен достъп до информация, лесен достъп до продукта, който ние защитаваме от музикалните права и съответно трябва да има отчетност – отчетност към тези, които предоставят правата. Ако това е идеята на законопроекта и аз вярвам, че това е идеята на тези промени, за които говорим в момента, ние заставаме зад нея, без отмяната на чл. 26, категорично.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
Велизар Соколов: АРСИС КОНСУЛТ
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз искам да си позволя малко да репликирам казаното от г-н Камбуров. Преди всичко да му благодаря за изнесената лекция на тема законодателен процес и да стъпя върху така изнесената лекция, че първото четене е четене на философията на законопроекта, т.е. гласуване и приемане на философията на законопроекта като цяло. Защото това, което последва в изказването на г-н Камбуров, беше малко в подкрепа на философията на парче – ние защото не се занимаваме с чл. 26, не се произнасяме, но понеже се занимаваме с чл. 40, подкрепяме философията.
Няма философия на парче, г-н Камбуров. Т.е. бидейки тук в тази зала ние всички се опитваме да формулираме становище по това има ли философия в този законопроект. Очевидно е, че отпадането на чл. 26 е демонстрация на отсъствие на философия. Това, че чл. 40 следва да бъде променен в една или друга посока, е елемент или компонент на цялостната философия. И тук наистина въпросът е принципен. Подкрепя ли се законопроектът като цяло?
Веднага ще репликирам и казаното от представителя на Музикаутор. Ние сме против чл. 26, но сме за чл. 40. Тук говорим за цялостна философия сме ли за този законопроект. Какви са последиците от този законопроект? Правните последици и реалните последици в практиката. Мисля, че това е въпросът, който трябва да бъде решен. Има ли такава философия, е ли тя положителна откъм гледна точка на съдържание и последици и следва ли да бъде гласувана? Защото другото става гласуване на философия на парче. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Офелия Киркорян: правен консултант на ПРОФОН
В случая бих искала да се изкажа чисто като юрист, тъй като се говори за философията на закона, включително по отношение на чл. 40. Считам, че философията на този проект е грешна, защото в чл. 40е, ал. 3 виждаме два основни принципа, които са заложени при формиране на тарифата. Тези критерии, които са посочени, както се вижда, какво значение има използването на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от това и за дейността на ползвателя. Т.е. как може организацията да формулира тарифата, изхождайки от приходите, които реализират ползвателите. Както вносителят е казал, това е общо изискване.
Вторият критерий е да има еднакво третиране на ползвателите. Т.е. Законът за авторското право е закрила за правоносителите, разбира се и на ползвателите, но специално при формиране на тарифата не може общите изисквания да се базират на това какви приходи реализират за използване на произведенията ползвателите.
Именно на това искам да обърна внимание на колегите от Музикаутор, когато говорят дали принципно подкрепят философията на проекта по отношение на чл. 40. Да, регулация трябва да има. Но основните положения, от които трябва да се изхожда, са съвсем различни.
Тук господинът от партия „Ред, законност и справедливост” много ясно направи сметка как навремето са се изчислявали разходите за производство на един продукт и как се определя цената, на която той да се продава. Може би това е изходната позиция и днес, независимо, че сега е много по-трудно, а не какви са приходите на ползвателите. Това исках да добавя.
Първо, организациите няма как да знаят какви са приходите на ползвателите. Мисля, че и данъчните няма как да знаят какви са техните приходи. Така че изхождаме от една абстрактна позиция. Именно тук е грешката във философията най-вече.
А за чл. 26 мисля, че е безсмислено повече да коментираме.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте. Имате думата.
Мариана Андреева:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Аз ще бъда съвсем лаконична, защото очевидно чл. 26 като проблематика се избистря. В този смисъл отново ще поставя акцентът върху чл. 40а, чл. 40е.
Аз вече имах възможност да изразя позицията на Филмаутор по отношение така предвидените норми и без да ми се иска да навлизам в конкретика, ще кажа само, че нашето разбиране е, че този режим, който е разписан, представлява един специален административен режим по отношение на общите правила, които се предвиждат в административното съдопроизводство. Това, което прави впечатление е, че така разписаният режим представлява един каламбур от административноправни институти, които, ако не бъдат изчистени, ще доведат до безкрайно неясни отношения между правоносители и ползватели.
И за да онагледя наличието на пропуски, готова съм да бъда поправена, ако греша, ще ви помоля някой, ако може да ми обясни, защо се предлага най-тежката санкция по така предвидения проект, а тя е заличаване на регистрацията на организацията за колективно управление на права със заповед на министъра на културата. А паралелно с това е предвидено да се поддържа публичен регистър с всички данни, които са необходими, за да се гарантира яснота и прозрачност, за която говорим през цялото време. Къде е предвидено тази заповед да се анонсира в този публичен регистър, защото такова нещо аз не видях. Това е само един малък пример за пропуск, за който аз съм абсолютно убедена, че е неволен.
Всъщност центърът на нашата позиция е действително, ако се стигне до вариант да има регулация, която в определен смисъл дори би дала легитимност на организациите, които ефективно работят, защото всички стоящи тук сме представители на такива организации, нека тази регулация да е изпипана в детайли, за да можем да работим в нормални условия. Нищо повече не искаме. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други становища? Ако няма други становища, да преминем към закриване на дебата. Последно питане. Ако някой все още не е изказал своята позиция, има думата. Заповядайте, г-н Василев.
Емил Василев:
Г-жо Председател, процедурно предложение.
Тъй като изцяло съм съгласен с представителя на международната организация, който пръв започна дебата, че този законопроект е тотално нечестен, аз правя процедурно предложение за поименно гласуване на всеки един от членовете на Комисията.
Антон Кутев:
Г-жо Председател, ако се приеме за поименното гласуване, имаше най-малко двама – проф. Данаилов, и г-н Казак, които заявиха ясно становище. При поименното гласуване тяхното мнение ще бъде ли отразено?
Предс. Даниела Петрова:
Г-н Казак изрично ме е уведомил, че гласува против. Г-жа Йоана Кирова писмено е дала своя глас „за”. Проф. Данаилов не ме е уведомил, но пред всички заяви своята позиция, така че тя е отразена. Всички сме тук и всички заявиха своята позиция – ГЕРБ, Атака и РЗС. Ако желаете, ще гласуваме поименно.
Емил Василев:
В самия протокол и в самото решение да бъде вписано всеки един от нас поименно как точно е гласувал, а не бланкетно, примерно 11 „за” и 6 „против”, а да бъде: Емил Василев – еди-какво си; Даниела Петрова – еди-какво си. Това е смисълът на моето предложение.
Предс. Даниела Петрова:
Колеги, подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение за поименно гласува. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г., който беше предмет на обсъждане.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Шест „против”. Въздържали си? Един „въздържал се”. Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря ви за участието. Пожелавам приятна вечер.
На заинтересованите страни ще кажа, че битката не е загубена. Продължаваме да работим по текстовете с вас, за да получим един добър закон. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Даниела Петрова