Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков на 23.09.2010 г.

---

Днес, 21.10.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Димитър Дерелиев и Митко Тодоров, заместник-министри, Стоян Стоянов, главен секретар и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор, Юлия Цанева, началник на отдел, Зоя Касърова, държавен експерт, Георги Керезов, главен експерт и Евгения Петкова, държавен експерт в дирекция „Финанси на общините” и народния представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Председател Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков на 23.09.2010 г.
Налице е кворум.
Има думата г-н Местан за процедурно предложение.
Лютви Местан:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, не би трябвало да се предпоставя, че дневният ред е приет само защото имаме кворум.
Предс. Даниела Петрова:
Вие поискахте думата преди да подложа на гласуване дневния ред.
Лютви Местан:
Преди да подложите на гласуване дневния ред, защото така се прави, за да не се случи постфактум, правя процедурно предложение за отпадане на точка първа от дневния ред – Обсъждане на проекта за бюджет на Република България за 2011 г., на следното основание.
Ще се обърна специално към г-н Велчев, като най-високо представеното политическо лице от управляващата партия ГЕРБ.
Г-н Велчев, основанията ми са включително и в Конституцията, която установява баланса във взаимодействието между властите, в т.ч. между законодателния орган и изпълнителната власт.
Както ви е известно бюджетът на републиката се внася от Министерския съвет. Тук народните представители нямат своя законодателна инициатива. Това определя бюджета може би като най-важният политически акт, който се приема от едно Народно събрание и е абсолютно недопустимо обсъждането му в отсъствие на титуляра на държавната политика в областта на културата, защото нашата задача днес е да обсъдим бюджета на културата за 2011 г.
Отсъствието на министъра е недопустимо независимо какви са основанията – дали е в страната, дали е в чужбина. Ако той не е в състояние по обективни причини да присъства на това заседание, ние днес нямаме право да провеждаме това заседание. Бюджетът не може да бъде представен от заместник-министър или от главен секретар, защото бюджетът не е административен проблем, още по-малко не е чиновнически проблем. Това е проблем на държавни политики, които могат да се представят от органа. Органът не е Министерството на културата. Органът по Конституция е министърът на културата. Министерството е учреждението, в което той провежда държавната политика. И за да не си играем на инфантилни обяснения от рода на „той е възпрепятстван по обективни причини”, ще информирам почитаемите гости за нещо, което на вас ви е много добре известно.
От избирането на 41-то Народно събрание вече 15-ти месец нашата Комисия, г-н Велчев, е провела 40 свои заседания. Министърът на културата е благоволил да уважи само две от тях: на 30 септември 2009 г., а последното му участие е преди една година и 17 дена – на 4 октомври 2009 г. Подобно неглижиране на специализираната Комисия по култура, гражданско общество и медии не е било никога през целия 20 годишен период от 10 ноември 1989 г. насам – от Великото Народно събрание насам е нямало подобно нещо. Предишният министър си е позволил може би само две отсъствия за целия 4-годишен период, на колкото присъствия нашата Комисия се радва от страна на министъра на културата г-н Вежди Рашидов.
Да остана на това заседание, ако Вие въпреки тези ми съображения, дадете ход на точка първа – обсъждане на бюджета, означава да съучаствам в толерирането на едно недопустимо поведение на неглижиране на основния орган в тази държава – Народното събрание. И ако Вие допуснете разглеждането на точка първа аз няма да участвам в това заседание. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други становища, изказвания? Г-н Иванов, заповядайте.
Стоян Иванов:
Да разглеждаме бюджета на Министерството на културата и въобще на културата в отсъствие на министъра за мен също не е приемливо. Досега приемахме всички обяснения за голямата ангажираност на г-н Рашидов, моите уважения към него. Разбирам, че и сега е обективно възпрепятстван. Доколкото разбрах е бил във Ватикана. Чудесно! Но аз мисля, че ние гласувахме или поне лично аз гласувах миналата година за министър на културата на Република България, а не за министър на културата на Ватикана. Затова моят въпрос е същият. Къде, Бога ми, е нашият министър на културата, когато се обсъжда най-важният въпрос за културата за следващата година.
Предс. Даниела Петрова:
Други изказвания. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Аз бих искал да изразя и нашето становище, че е недопустимо. Аз един път го отбелязах на заседанието на Комисията, когато се обсъждаше Законът за авторското права и сродните му права. За мен е удоволствие да дебатирам по тази тема с г-н Дерелиев, може би и с г-н Чобанов по темите за културното наследство, но аз си спомням, че Стефан Данаилов като министър си позволи един- или два пъти да отсъства за четири години и моят приятел-кукувец Любен Дилов го направи на пух и прах, защото той каза: „Какво правя аз в залата, когато се боря да увелича бюджета за културата примерно с 3 милиона, а в същото време министърът на културата по едно странно съвпадение на обстоятелствата е в Италия.” И това се е случило за едно или две отсъствия. И като добавя поведението на правителството по време на вота на недоверие, които оставиха по време на този вот да ни слуша един току-що избран министър, който нямаше никаква отговорност по темата, тъй като е избран преди 5 минути, и добавя това неприсъствие в комисии, мисля, че става дума за едно системно неуважение. Още повече, че смисълът на неговото присъствие е не просто престижно присъствие, а смисълът е ние да му зададем конкретни въпроси. „Какви са тези делегирани бюджети за театрите? Как са ги измислили? Какво става с второ нарушение на Закона за филмовата индустрия? Какво става, примерно, с това имаме ли желание да закрием Българското национално радио и Българската национална телевизия? На тези въпроси г-н Дерелиев,с цялото ми уважение към него, или друг не става той да отговаря. Не е това нивото.
Обръщам се към колегите ни от ГЕРБ. Мисля си, че вие като народни представители е редно да обърнете внимание на вашите министри да уважават парламентаризма, даже бих казал първо собствената си парламентарна група. Защото аз съм бил свидетел на какво са били подлагани министри от собствената им парламентарна група за това че са си позволили да отсъстват. Не от опозицията! Затова бих ви помолил и вас да се присъедините към това становище. Още повече, че разбирам, че бюджетът в някои комисии ще се гледа и следващата седмица. Т.е. ние няма да забавим като цяло влизането на бюджета в пленарна зала. Ние ако следващата сряда или четвъртък, когато уважаемата г-жа Председател, насрочи заседанието, (и министърът посети България) и може да посети и Народното събрание и вземе участие в дискусиите, тогава да проведем заседанието. Няма да забавим технологията на бюджета. Така примерно по-следващата седмица ще може този бюджет да влезе в пленарна зала за първо четене.
С това бих искал да изразя нашата подкрепа точка първа от дневния ред да бъде отложена.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Бих искала да дам думата на представителите от Министерството на културата, за да кажат периода на отсъствие на министъра, за да можем да вземем решение, ако ще отлагаме заседанието, кога това би могло да бъде допустимо.
Петър Курумбашев:
Извинявайте, г-жо Председател, Комисията се насрочва и министърът присъства. Не може един министър да разиграва 20 народни представители. Няма такава зависимост. Ние сме все още парламентарна република. Вие сте Председател на Комисията и като насрочите заседанието той трябва по вас да се ръководи, а не Вие по него. Казвам Ви го заради вашия престиж и заради престижа на нашата Комисия.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви, че се грижите за престижа ми. Давам думата на министър Дерелиев да ни информира за отсъствието на министър Рашидов.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, със Заповед на министър-председателя Бойко Борисов от 18 октомври 2010 г., № КМ-318, министър Вежди Рашидов е командирован за срок от 7 дни в Рим и в Париж за важни работни срещи и подписване на споразумения с ЮНЕСКО, съгласно програмата на Генералния директор на ЮНЕСКО, считано от 20 октомври до 26 октомври, включително. Т.е. до следващия вторник министър Вежди Рашидов ще отсъства от страната.
Със Заповед на министър Рашидов № РД-09-0581 от 14 октомври нарежда за периода на отсъствието му правомощията във връзка с текущата дейност да се изпълняват от заместник-министър Димитър Дерелиев. Затова аз съм тук пред вас заедно със заместник-министър Митко Тодоров и главния секретар на министерството Стоян Стоянов и сме готови да представим проектобюджета на Министерството на културата така, както той е приет от Министерския съвет заедно с нашите бележки по него. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Колеги, аз разбирам вашия гняв и възмущение, но най-лесно може да се напада човек, който не присъства тук. Аз не искам да коментирам, не съм и адвокат на г-н Рашидов. Но затова има разделение на властите. Има изпълнителна, законодателна власт. Има съдебна власт. Аз не мога да нареждам на който и да било да присъства или да не присъства.
Що се отнася до уважение и неуважение. Г-н Курумбашев едва ли не лекция ни прочете кой кога е отсъствал. Аз не искам да казвам в парламента кой присъства и кой отсъства. Ако тръгнем по темата кой уважава парламента ще стигнем и до президента и до лидери на партии. Според мен тук има екип, който е достатъчно компетентен да отговори на вашите въпроси. Защото този бюджет, според мен, не е правен от министър Рашидов, а е правен от екип. Когато се разглежда такъв въпрос, аз смятам, че затова са заместник-министрите, защото иначе няма да има смисъл от заместник-министри.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
По този повод искам само да обърна внимание на част от думите на г-н Курумбашев по отношение на това, че за мен сериозният проблем за отсъствието на министъра не е в дебата, който бихме или не бихме могли да проведем тук. Ние дебат можем да си водим не само без него, сигурно и без депутатите от ГЕРБ можем да го проведем. Въпросът е, че този дебат, примерно, за мен и за нашата група включва предложения за увеличаване на определени бюджети. Това че ние тук предлагаме увеличение на бюджети е въпрос на взаимодействие между министъра на културата и министъра на финансите. И с всичкото ми уважение към г-н Дерелиев, когото аз наистина уважавам, но той просто не участва в този дебат. И как ние тук можем да защитим парите за филмовата индустрия или за националната телевизия да се увеличи, ако решим, по някакъв начин бюджетът, при положение, че този, който трябва да отстоява това увеличаване, го няма. Ние тук можем да си дебатираме каквото си искаме. Но разговорът, който трябва да свърши работа накрая ще бъде на едно друго ниво. И когато го няма министърът, този разговор става безсмислен. Пак казвам, с цялото ми уважение към г-н Дерелиев, когото не подценявам.
Предс. Даниела Петрова:
Мога да ви информирам, че Димитър Дерелиев е присъствал на 15 заседания, заместник-министър Чобанов – на три заседания, Първан Русинов – на две заседания, Вежди Рашидов е присъстват на две заседания. Когато е било необходимо да има представител от министерството по съответните закони.
Заповядайте, г-н Михайлов.
Михаил Михайлов:
Имам едно конкретно предложение. Аз няма да се повтарям с колегите, които преди мен се изказаха. Наистина е резонно да отложим обсъждането на бюджета за следващата седмица и ако трябва следващата сряда или четвъртък да проведем едно или две заседания. Предлагам наистина първа точка да се отложим и да преминем към обсъждането на законопроекта на г-н Лъчезар Тошев.
Стоян Иванов:
Аз имам същото предложение. Виждам, че след 27 октомври министърът ще бъде тук. Няма да влизам в дебати дали е удачно да бъде командирован точно по това време. В крайна сметка доколкото разбирам става въпрос за важни задачи, свързани с неговата дейност. Уважавам причината и не смятам, че ние трябва да проявяваме някакво вироглавство и да не се съобразяваме с ангажиментите на министъра. Но след като имаме време по отношение приемането на бюджета и след като ще бъде министър Рашидов след 27 октомври, т.е. от сряда нататък в България, не виждам причина да отложим дебата за бюджета, за да го проведем в негово присъствие.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз се присъединявам към колегите си. Защото този бюджет, който ни е предложен, няма нищо общо с бюджетите, които са приемани поне в последните десет години за култура. От тази гледна точка това е извънредно заседание, това е сериозно заседание. Тези хора, които в момента са тук, също не са дошли случайно, в което съм сигурен.
Тъй като в обществото се създаде усещането, а имаше и обръщение в лицето на културата от г-н Дерелиев по националната телевизия, че регулацията на бюджета в полза на Министерството на културата е в ръцете на народните представители.
Уважаеми колеги, няма такова нещо. Да се спукаме тук народните представители, и 6 лева няма да дадат. Искам да спомена, че в 39-то Народно събрание, тогавашната Комисия по културата два поредни бюджета отхвърли на Министерството на културата, предложени от финансите. Два пъти отхвърлено при определено мнозинство. Знаете какво беше. Защото всички разбраха за какво става въпрос. От това, разбира се, нищо не последва. Беше прочетено в залата и толкова и бюджетът беше приет. Какво от това, че група депутати от различни политически сили реагираха така. Но в края на краищата в едно такова заседание за конкретни предложения, които искаме да направим, добре би било министърът, защото в края на краищата той ще ги отстоява в разговорите с премиера и министъра на финансите, доколкото може, по предложения на депутати. Макар че знаете, че това става във Комисията по бюджет и финанси и там е стой та гледай. Въпросът е, че това са важни неща. Може би нашите предложения по отношение на завишаване на бюджета да бъдат насочени в друго направление от сферата, а не в това, в което ние предлагаме. И от тази гледна точка е важно министърът да бъде тук. Каквото и да говорим, министърът е този, който води битката за 6-те лева. Но този бюджет, който се предлага, изисква един сериозен анализ и отговори на ред въпроси, на които съм сигурен че могат да отговорят заместник-министрите, но ми е интересно да чуя какво мисли по тези въпроси и самият министър. От тази гледна точка съм съгласен с предложението на колегите. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Подлагам на гласуване предложението да бъде отложена точка първа за следващо заседание на Комисията. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се предложението за отлагане обсъждането по първа точка.
Колеги, който е съгласен точка втора от предложения дневен ред да остане единствена точка на днешното заседание, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.

Продължаваме с единствената точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков на 23.09.2010 г.
Давам думата на г-н Лъчезар Тошев, един от вносителите на законопроекта.
Лъчезар Тошев:
Уважаеми колеги,
Заедно с депутата Ваньо Шарков внасяме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България. Това е един къс законопроект, с който се предлага да се въведат ограничения за награждаване с ордени и медали на определени лица – две категории лица.
Първата точка в новата ал. 6 на чл. 11, която предлагаме се отнася за лица, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим.
Втората точка е свързана с лица, които са осъждани за престъпления от общ характер, освен ако не са реабилитирани по съдебен ред или със закон, както и тези, които са амнистирани.
Това е за първи път въвеждане на ограничение за награждаване с ордени и медали, тъй като смятаме, че лица, ангажирани с репресивния апарат на комунистическия режим не следва да получават такива награди. Това би било двусмислен сигнал към нашето общество. От една страна, ние още от 2000 г. сме обявили със закон, обнародван в Държавен вестник, бр. 37, от 5 май, комунистическият режим в България за престъпен. Това е закон, който е действащ и е част от нашето законодателство.
Освен това, в Държавен вестник от 27 ноември 2009 г. беше публикувано решението на Народното събрание относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и на националсоциалистическите режими, което беше прието на 19 ноември 2009 г. с голямо мнозинство от Народното събрание, в което ние подкрепихме три европейски акта, осъждащи престъпленията на комунистическите режими. Това са:
Първо, Приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Вторият акт, който 41-то Народно събрание подкрепи, е Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвет и тоталитаризма”.
Третият акт, който подкрепихме, това е Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа”.
Със същото решение обявихме 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на паметта на жертвите на тези режими.
Няма спор, че комунистическият режим е използвал за репресиите и за престъпленията, които е извършвал, своя репресивен апарат. Лица, които са свързани с този репресивен апарат, не е редно да бъдат декорирани с ордени и медали. Смятам, че това се разбира от само себе си.
Втората категория лица – касае се за престъпници, които са осъждани за престъпления от общ характер. Това не е залегнало до момента в закона и смятаме, че има място да се обсъжда и такова предложение.
Проверката на първата категория лица, на тези, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана в периода 1944 -1989 г. или участвали в политически репресии следва да се проверяват за принадлежност към тези служби и органи на репресивния апарат, от Комисията по досиетата. Това се урежда със създаването на нова т. 5 към чл. 26, ал. 1 на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия.
Не сме добавили нищо друго към категориите, които са описани в този закон.
Предлагаме в Закона за ордените и медалите да се предвиди категорията на лица, които не следва да получават такива декорации. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Колеги, давам думата на заместник-министър Тодоров да представи становището на Министерството на културата по законопроекта.
Митко Тодоров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа депутати,
Министерството на култура подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков.
С предложените в законопроекта изменения и допълнения се доразвива съществуващата в Закона за ордените и медалите на Република България правна уредба, която регламентира определен кръг лица да не бъдат награждавани с ордени и медали.
Становището е подписано от министър Вежди Рашидов.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Аз имам един въпрос, преди да си кажа мнението.
Първо, не мога добре да разбера какво включва щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи. Това включва ли редовите служители там. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос – към така изброените неща, може би вие ги взимате от предишния закон, но аз не виждам защо да не бъде добавено, ако ще е така, и участници във възродителния процес. Защото общо взето по логиката на този закон не виждам защо тук да няма „и участници във възродителния процес” към изброените лица, което автоматически изключва Бойко Борисов от списъка.
Предс. Даниела Петрова:
Аз имам един въпрос към вносителя. Моля да ми изясни понятието „облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи”.
Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
И аз имам един въпрос. Министерството на културата подкрепя това нещо. Аз не мога да разбера народната милиция репресивен апарат ли е била.
Лъчезар Тошев:
По време на комунистическия режим да.
Красимир Велчев:
При това положение кой е опазвал гражданите. Какво значи репресивен апарат. Какво значи „облагодетелствани”? Получава заплата един старшина в милицията и това значи, че той е облагодетелстван. Това че Борисов е работил към милицията и не е облагодетелстван!? Какви са тези формулировки. Проблемът, колеги, е в това, че в тези години умишлено някои омесиха хората, които са били на щат с всички доносници и мръсници, които са пречили на обществото и ги мешаха умишлено, за да не може да се търси отговорност от точно определени хора. С това предложение „всички в кюпа” аз не съм съгласен така да се дава оценка на цялата държава и всичко е било репресивно.
Изобщо не съм съгласен с това нещо.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Съгласно Конституцията на Република България всички нейни граждани са равноправни в своите права и задължения до доказване на вина пред закона и според мен, предложеният законопроект има характер на лустрационна норма, която априори лишава от права всички, които са работили дори на щатна работа в МВР, Държавна сигурност, Генералния щаб, Министерството на отбраната в периода 1944 – 1989 г.
Тази поправка как ще се отнася в периода 1923 – 1944 г. и трябва ли специално да упоменаваме, че при доказано престъпление никое лице не може да бъде удостоено с държавно отличие.
Освен това, съгласно действащия чл. 11, ал. 5 ясно е поставено, че предложенията за награждаване съдържат подробно описание на дейността на лицето и мотивирано предложение за награждаване.
Искам да спомена и следното. Представете си, че това предложение влезе в сила. Преди няколко дена проф. Петър Берон получи от Президента ордена „Св. св. Кирил и Методий”, което беше предложение на министъра на културата г-н Вежди Рашидов.
За мен е много важно имаме ли становища на други две комисии: Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и ако има, какви са те. Благодаря.
Предс. Даниела Петрова:
Законопроектът е разгледан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и доколкото разбрах е отхвърлен.
В Комисията по правни въпроси не е обсъждан, тъй като не е разпределен в тази комисия. Законопроектът е разпределен в две комисии: в Комисия по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като водеща е нашата комисия.
Колеги, аз също бих искала да взема становище по този законопроект. Поисках становище от отдел „Европейско право” и бих искала да ви запозная с него. То гласи:
„Предложеният законопроект предвижда лицата, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност, информатори и други, както и лица, участвали в политически репресии да не могат да се награждават с ордени и медали. Същото се отнася и за лица, които са осъждани за престъпления от общ характер.
По отношение на законопроекта е необходимо да се отбележи, че материята, свързана с ордените и медалите, е изцяло от компетентността на националното законодателство, поради което не е уредена от задължителни и препоръчителни международни актове.
Посочените в мотивите международни документи също нямат отношение към награждаването с ордени и медали, а осъждат най-общо престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими.
Съгласно Резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, тя остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.
Освен това, тя призовава всички комунистически и посткомунистически партии в държавите-членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.
Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно „Европейската съвет и тоталитаризма” (Р6_ТА (2009) 0213) подчертава, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото, но следва да се има предвид, че основна цел на изграждането на Европейския съюз е гарантирането на зачитането на основните права и на правовата държава в бъдеще.
Европейският парламент изразява съжаление, че двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа, достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави-членки. В резолюцията Европейският парламент призовава за полагане на истински усилия във всички държави-членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства, въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели.
Освен това, Европейският парламент решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими и изразява съчувствие към жертвите на тези престъпления и на членовете на техните семейства.
В заключение, в Резолюцията е отбелязано, че крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане..
В Резолюцията си от 3 юли 2009 г. относно Новото обединение на разделена Европа, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа осъжда престъпленията, извършени по време на тоталитаризма и отново призовава всички участващи държави да отворят своите исторически и политически архиви.”
Това е становището на отдел „Европейско право” към 41-то Народно събрание.
Бих искала да изразя и личната си позиция. Действително подобни текстове са входирани в 40-то Народно събрание. Такъв проект е под № 654-01-81 от 15 юни 2006 г. Той е обсъждан, видно от стенограмата, на 4 октомври 2006 г. Тогава вносител е бил Иван Костов и група народни представители.
По повод на този законопроект освен, че има пълно несъвпадение между предложение и мотиви, текстовете са лустрационни. В този смисъл има вече произнасяне на Конституционния съд с четири решения, които имам. Това са:
Решение № 14 от 10 юни 1992 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 14. Производството е образувано по искане на Президента на републиката за тълкуване на чл. 6 от Конституцията. В този смисъл в тълкуването е посочено в Раздел ІІ на тълкувателното решение, че за да се гарантира прогласения принцип на равенство на всички граждани пред закона чл. 6, ал. 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. Това са раса, народност, етническа принадлежност, пол., произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично обществено положение и имуществено състояние. С това Конституцията и обявила изрично забрани по отношение на посочените социални признаци. Те са правно недопустими като основание за ограничение на правата или за създаване на привилегии.
Решение № 2 от 21 януари 1999 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 33 от 1998 г. Направено е искане отново за тълкуване и тук отново е записано,че в конституционната норма изрично се подчертава, че са недопустими никакви ограничения. Такава формулирана разпоредба изключва всякакво законово ограничение, основана на посочения критерий, независимо дали засяга право на труд, право на гражданство, т.е. гражданите да бъдат третирани по еднакъв начин пред закона.
По отношение на принципа за равенство е посочено, че принципите, посочени изрично в Резолюция 1096/1996 от 1996 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно мерките за разграждане на наследство на бившите комунистически тоталитарни режими в т. 12 от тази резолюция изрично се подчертава, че лустрационните мерки не са съвместими с демократичната държава, освен ако са спазени множество критерии. Първо, вината, която е индивидуална, а не е колективна, трябва да бъде доказана за всяко лице, което доказва необходимостта от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационни закони. Второ, трябва да се гарантира правото на защита, презумпцията за невиновност, до доказване на вината и възможност за редовно съдебно обжалване на всяко решение.
В този смисъл имам и Решение от 1992 г., което е под № 8 от 27 юли 1992 г, Конституционно дело 7/92. То е повод Закона за банките и кредитното дело. Там също е разгледан чл. 6, ал. 2 от Конституцията, където се казва, че Конституцията не може да търпи никакви ограничения, тъй като гласи, че всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на образование, убеждения, политическа принадлежност, лично обществено положение или имуществено състояние.
И не на последно място, Решение № 11 от 3 декември 2009 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 13 от 2009 г. Съдия-докладчик Георги Петканов по повод чл. 3 от Правилника за дейността на Народното събрание, а именно прогласяване за противоконституционни лустрационните текстове, които бяха заложени в нашия правилник, а именно. Цитира се, че в Правилника на Народното събрание отново е нарушен чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Конституционната норма изрично се подчертава, че не са допустими никакви ограничения и съответно са цитирани Решения № 1 от 2005 г. по Конституционно дело № 82 от 2004 г.
„Сътрудничеството в държавна сигурност може да се оцени като социален признак, който обаче е дискриминационен и не може да въвежда ограничения. Признакът „сътрудник на държавна сигурност” вече е бил оценяван като лустрационен и дискриминационен. И на това основание Конституционният съд е обявил посочените по-горе решения за противоконституционни съответните разпоредби от Закона за администрацията и Закона за банките и кредитното дело, Закона за пенсиите и други цитирани.
В този смисъл смятам, че така предложените ни текстове действително попадат в обхвата на цитираните конституционни решения и предполагат изначално с изменението законът да бъде прогласен в последствие за противоконституционен.
Благодаря за вниманието. Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Ще си призная, че не сме го обсъждали в групата и ще изразя моето лично мнение. Аз нямам личен конфликт със съвестта да подкрепя принципно една такава идея. Всичко това, което прочете досега нашият Председател е, за съжаление, поредното доказателство, че в обединена Европа и в днешната България престъпленията на комунистическо социалистическите и на националсоциалистическите режими не се мерят с еднакъв аршин, а за мен те са еднакво престъпни и двата – и нацизма и комунизма.
В конкретно внесения текст има неща, които мен ме смущават и без мнението на Конституционния съд. Разбирам какви са, може би, мотивите на вносителите. Те са вероятно донякъде предизвикани от склонността на уважавания г-н Президент да кичи с ордени и медали всякакви Митко-гестаповци, агент Тошевци и пр. строители на съвременна България.
Тук започвам да си задавам въпроса защо не беше приет такъв текст, когато президент беше Петър Стоянов и министър-председател Иван Костов, но както и да е.
По принцип бих подкрепил такава идея. Но в конкретните текстове има неща, като например всички служители от народната милиция, не мога да го приема. Вярно е, че са част от репресивен апарат, но тогава кое не беше част от репресивния апарат тогава. И беше прав г-н Велчев, като каза, че вкарваме в един и същи кюп хора, които наистина са били репресивен апарат и хора, които не са били.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
По принцип текстът на Резолюция 1096/1996, който познавам много добре, включва към себе си едно ръководство как да се извършва лустрацията в страните членки на Съвета на Европа. Това е отделен документ, който обаче вътре в самата резолюция го няма и това е указание как да се извършва това. У нас това не беше приложено. Тази резолюция беше приета през 1996 г. и никога не беше приложена у нас. В Чехия, например, и в други страни, беше извършена лустрация, като това беше един акт, за да се подкрепят демократичните реформи и да няма опозиция на тези реформи. Президентът Вацлав Хавел беше заявил, че предпочита временна неопитност пред постоянен саботаж. Там в Чехия беше извършен този акт на временно ограничаване за заемане на някакви длъжности от лица от репресивния апарат на комунистическия режим.
Тук не става въпрос за ограничаване на права. Правата освен това не са абстрактни. Те са записани. Има ги в Конституцията. Има ги в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Между тези права не е включено правото за декорация с ордени. Това не е право. Това е награда. Награждават се определени личности от нашата нация за това, че те са извършили дела, с които са допринесли за нашата нация. Щатните сътрудници на Държавна сигурност са без съмнение част от репресивния апарат. Те са вербували другите и са ги карали да извършват определени акции. Бих искал да ви припомня, че дори имаше хора, които са били жертви – под натиск са били принуждавани да подписват декларации за сътрудничество от привържениците на Никола Петков и от други категории, което е било за тях някакъв начин да се измъкнат от лагерите, в които са били изпратени, или от затворите. Някои от тях са сътрудничили, а други – не са сътрудничили.
Но във всеки случай репресивният апарат не може да бъде адмириран, след като всички бяхме единни в това, че осъждаме комунистическия режим в България като престъпен и се присъединяваме към общоевропейския процес за осъждане на престъпленията на тези режими. А в този апарат това са извършителите. Дори да има лица, които не са извършили престъпления, те ако са част от този апарат, не следва да получават декорации – ордени, които са най-висшата награда, която една държава дава на своите граждани. Затова не смятам, че има противоречие в това, което предлагаме с декларираните принципи за равни права и за равни възможности на гражданите в Република България. Ограничава се само даването на тази висша награда, която се връчва от Президента на републиката с указ. Има си ред, който се описва в Закона за ордените и медалите на Република България. Тук не виждам никакво противоречие. Този въпрос е съществен. Той е част от ценностния дебат в нашето общество. Разделението между добро и зло, върху което всъщност стъпва обществото, за да има обществен морал. Затова не смятам, че предложението, което правим, противоречи на принципите, които сме приели и които обединена Европа е приела още през 1949 г. Затова смятам, че възраженията, които направихте, не са основателни. Продължавам да поддържам предложението, което внесохме с г-н Шарков.

Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, г-н Велчев.
Красимир Велчев:
Аз имам конкретни въпроси.
Единият е защо чак сега? Защо трябваше да мине толкова време?
Вторият ми въпрос е защо толкова общо е казано? Не може по този начин пак да се размива отговорността или пак нещо да се направи!? Вие цитирахте Вацлав Хавел. Да, те направиха. Но те го направиха веднага, тогава. Знае се. Но вече 20 години тези хора пречеха на държавата. С тази мярка пак ще попаднат в общия кюп хора, които нямат нищо общо с репресивен апарат и всичко, което е ставало в държавата.
Тук е казано нещо, което аз го подкрепям напълно. За хората, които са осъждани. Но там е доказана причината. Осъждани са за престъпления от общ характер и за това - да. Но да се вкарат всички останали, не мога да си го обясня.
Лъчезар Тошев:
Само един кратък отговор.
Категориите в точка първа са взети от вече съществуваща правна норма. Ние нищо не сме махнали, нито сме добавили. Те са копирани от други закони. Например, в Закона за отваряне на досиетата го има този текст. В Закона за радио и телевизия за членовете на СЕМ има ограничение. Ние не сме добавили нищо. Това съществува в момента. То е правна норма, приета от предишни състави на Народното събрание. Има действащ текст в България.
Красимир Велчев:
Защо чак сега?
Лъчезар Тошев:
Г-н Велчев, аз не съм спирал да поставям тези въпроси вече 19 години. Бях избран за депутат на 13 октомври 1991 г. и от тогава досега имам 4-5 дебели папки с предложения, които съм правил в различните състави на Народното събрание. Така че към мен не можете да оправяте този въпрос. Ако Ви поемете тази тема, аз няма да поставям тези въпроси. Поставете ги вие и аз ще ви ръкопляскам.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря ви. Други въпроси и изказвания? (Да гласуваме.) Добре. Закривам дебата.

Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков на 23.09.2010 г.
Който е съгласен с така предложения законопроект на първо четене, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Колеги, закривам заседанието. Пожелавам ви приятна почивка.


Председател:

Даниела Петрова