1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
2. Разни.

---

Днес, 27.10.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Вежди Рашидов, министър, Димитър Дерелиев и Митко Тодоров, заместник-министри, Стоян Стоянов, главен секретар и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор, Юлия Цанева, началник на отдел, Зоя Касърова, държавен експерт, Георги Керезов, главен експерт и Евгения Петкова, държавен експерт в дирекция „Финанси на общините”; от Българска телеграфна агенция – Борислав Чалъков, заместник генерален директор, Евелина Андреева, главен секретар и Дончо Антонов, главен счетоводител; от Българско национално радио – Соня Касаветова, член на Управителния съвет, Цветана Станишева, главен счетоводител и Лиляна Царева, репортер в програма „Хоризонт”; от Българска национална телевизия – Вяра Анкова, генерален директор, Атанас Кацарчев и Огнян Златев, членове на Управителния съвет; от Съюза на филмовите дейци – Георги Стоянов, председател и Антония Ковачка; от Асоциацията на филмовите продуценти – Георги Чолаков; от Българската асоциация на кинорежисьорите – Радослав Спасов и Милена Андонова; от Обсерватория икономика на културата – Диана Андреева; от Университета за национално и световно стопанство – Биляна Томова; от Съюза на народните читалища - проф. Стоян Денчев, председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Председател Даниела Петрова:
Добър ден на всички.
Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум. Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
2. Разни.
По втора точка ви е раздадено решението на Конституционния съд. Ще проведем обсъждане за гласуване на проект за решение за изразяване становище по повод на решението, с което разполагате.
Има ли други предложения по така прочетения дневен ред, и ако има, моля да бъдат направени. Разбирам, че няма предложения.
Подлагам на гласуване така изчетения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
Давам думата на Министерството на културата - на министър Рашидов, да представи законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. в частта за Министерството на културата.
Вежди Рашидов:
Добър ден, уважаеми колеги.
Ще ви прочета основните приоритети и параметри на проектобюджета на Министерството на културата за 2011 г.
Основните приоритети на министерството през 2011 г. включват:
- преструктуриране на мрежата на театралните и музикални институти и въвеждане на делегирани бюджети и приемане на нов Закон за сценичните изкуства;
- изграждане на нови експозиционни пространства, фондохранилища и внедряване на съвременни технологии за опазване и представяне на културните ценности;
- продължаване на реставрациите, консервациите и социализацията на най-значимите археологически и исторически паметници на културата;
- разширяване на регионалните културни дейности, популяризиране на достиженията на българските творци и културното наследство извън страната;
- утвърждаване на проектния принцип на финансирането и развитието на материалната база и дейността на културните институти със средства от фондовете на Европейския съюз.
Структурата на финансиране на културата през следващата година е следната:
1. Приходи и разходи по бюджета на министерството.
Разчетените с проекта на Закона за държавния бюджет за 2011 г. приходи по бюджета на Министерството на културата основно от билети и наеми са в размер на 17.7 млн. лв. и са на равнището на 2010 г.
Общите разходи, предвидени по бюджета на Министерството на културата са в размер на 94.5 млн. лв. В сравнение с бюджета за 2010 г. след актуализацията общият размер на разходите е увеличен 2.2 млн. лв., които предвиждаме да се насочат предимно за сценичните изкуства във връзка със започналата реформа и преминаване към системата на делегирани бюджети.
Искам да ви напомня, че в хода на обсъждането на бюджета предложих разходите за Министерството да се увеличат поне до 128 млн. лв., количество, определено въз основа на подробни разчети на най-неотложните потребности за финансиране на дейности в областта на културата. Разбира се, окончателният размер на разходите за следващата година ще се определи тук в парламента, като се има предвид и икономическата ситуация в страната.
2. Целеви разходи за културата по централния бюджет.
Също в хода на процедурата по съгласуване на проекта предложихме в целевите разходи на културата по централния бюджет да бъдат предвидени още 21 млн. лв. Такива разходи, съобразно възможностите на страната, в съответните години традиционно се планират за дейността и поддържането на сградите на българските библиотеки и за подкрепа на национални и регионални фестивали, чествания и значими културни събития. По този ред предвиждаме да се финансира и изграждането на първия етап от Националния музей на визуалните изкуства. Това е нашето предложение, но както е известно, в разпределението на средствата от централния бюджет е от компетентността на министъра на финансите.
3. Разходи за делегирани от държавата дейности, финансирани чрез общините.
Натуралните показатели и средствата за финансиране на делегираните дейности за 2011 г. вече са определени с Решение № 715 на Министерския съвет. Общият размер на средствата е 63.3 млн. лв., като практически са на нивото от 2010 г. Тук се включва финансирането на читалищата, както и на музеите, художествените галерии, библиотеките с регионален характер.
4. Средствата по оперативна програма „Регионално развитие”. През 2011 г. министерството ще продължи работата по проектите, финансирани със средства от оперативна програма „Регионално развитие”. Общият размер на средствата, които вече са одобрени досега и които ще се реализират през 2011 г. е 28.7 млн. лв.
Освен това, до края на тази година предстои да бъдат одобрени нови проекти на стойност 27.6 млн. лв., като общата стойност на проектите ще възлезе на 56.3 млн. лв. Тук са включени общо 29 проекта, от които 8 театрални и музикални институти, 4 училища, 17 музеи и галерии, архитектурни паметници на културата.
5. Промени в модела на финансиране на сценичните изкуства.
По предложение на Министерството на културата, съгласувано с Министерството на финансите в проекта са предвидени няколко нови разпоредби, с които се създава възможност за въвеждане от началото на следващата година на системата на делегирани бюджети, като следващ етап от започналата реформа на сценичните изкуства.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Нека да дадем думата и на Министерството на финансите. Заповядайте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
След като министър Вежди Рашидов представи проектобюджета на Министерството на културата, аз ще се опитам с няколко по-общи макроикономически показатели да запозная народните представители и в контекста на това да разгледаме, тъй като Комисията е по култура, гражданско общество и медии, да дам някаква информация за другите структури, които са извън бюджета на Министерството на културата. Всяка година така сме практикували и затова ще си позволя и тази година по този начин да процедираме.
С ваше разрешение ще ви отегча за малко.
Проектобюджет 2011 е разработен при прогнозен вътрешен продукт 77076.7 млн. лв. Приходите, които са по консолидираната фискална програма на Бюджет 2011 са разчетени 25 800 млн. лв., което представлява 33.5% от брутния продукт. Разходите са предвидени през 2011 г. да бъдат 27 млрд. лв., което е 35% от брутния продукт. Дефицитът, който за първи път от много време насам планираме дефицит, е в размер на 2.5% от брутния продукт, който е 1963 млн. лв. Вноската на републиканския бюджет в европейския бюджет е 811500000 лв. Средно годишната инфлация, която е разчетена в Бюджет 2011 е 3.7, а в края на периода, т.е. месец декември 2011 г. се предвижда да бъде 2.6.
Казвайки тези общи показатели, просто искам още веднъж да подчертая, че през 2011 г. структурите и секторите, които осъществяват своята дейност със средства от държавния бюджет, са намалени, както през 2010 г., така и през 2011 г. Това, което налага още по-голяма концентрация и консолидация на усилията от страна на всички органи, които разполагат с бюджетни средства и трябва да осъществят своето финансиране през 2011 г. е като подобрят финансовото управление на бюджетния ресурс, с който разполагат, както и да извършат съответните реформи. И както току-що чухте министърът на културата каза, че са предприели действия, които са свързани с реформа на сектора на културата.
Понеже сме в Комисия за култура ми позволете да дам общата цифри на функция „Култура” или по-точно на група „Култура” в Бюджет 2011. Тя възлиза на 368099.7, като се разпределя така: за министерства и ведомства – 79468300 лв., за общините – 140287.7, Българската национална телевизия, само за функция „Култура” на телевизията – 69765.5, Българско национално радио – 51106.3, Българската академия на науките имат 600300. Има предвидени средства в централния бюджет, които възлизат на 19451.6 млн. лв. По този начин се формира цифрата 368099.7 млн. лв.
В обсега на функция „Култура” влизат двете електронни медии, които са Българска национална телевизия и Българско национално радио. Тук има техни представители, които сигурно ще вземат отношение. Аз само исках да маркирам сумата, която е разчетена в Бюджет 2011, като субсидия, тъй като съгласно Закона за устройството на държавния бюджет взаимоотношенията на самостоятелните бюджети с държавния бюджет се осъществяват на ниво субсидия. Затова ми позволете с няколко думи да цитирам информацията, която е за Българска национална телевизия и за Българското национално радио.
Субсидията за Българското национално радио е разчетена да бъде 49 065 000 лв. За Българската национална телевизия субсидията е разчетена на 60100000 лв. За Българската телеграфна агенция субсидията, която е определена в Закона за бюджета е 4185000 лв., като тук има една малка особеност, която е записана в § 61, че тези средства на Българската телеграфна агенция се предоставят, след като се получи нотификацията от Брюксел, за да спазим изискванията на Закона за държавните помощи. Колегите от Българската телеграфна агенция са запознати и знаят за тази процедура. Ние миналата седмица направихме документите, които ще се ратифицират в Брюксел и смятам, че до края на годината, най-късно в началото на месец януари ще имаме нотификацията от Брюксел и Българската телеграфна агенция ще получи своята субсидия съобразно изискването.
Във функция „Култура” са разчетени за общинските бюджети 140277.7 млн. лв., които се разделят на делегирани от държавата дейности в размер на 65058.2. Както вече министърът каза, едната част от делегираните дейности отиват за развитие на библиотеките, а другата за финансиране на читалищата. Средствата за финансиране на читалищата са 40173.9 хил. лв.
Местните дейности, които са от бюджета за 2011 г. са 75229.5.
Освен това, във функцията се финансират и организациите за и на инвалиди, както и всички неправителствени организации, които получават субсидия от държавния бюджет. Те се намират в приложение 4, чл. 9, където е записана сумата от 10612.6 хил. лв., където има един резерв от 750 хил. лв. Този резерв се разпределя, като се дава възможност на неправителствените организации, които не получават субсидия от държавния бюджет, да се явят на конкурс и съобразно конкурса и показателите, които те представят, получават финансиране. Това вече за четвърта година го прилагаме с оглед да има достъп и на други неправителствени организации, които да получават бюджетна субсидия. Условието за организациите, които получават субсидия, е написано в чл. 4 на Закона за юридическите лица, където има две изисквания –кумулативно трябва да са изпълнени. Едното е да има специален закон, с който да се казва, че държавата подпомага финансово дадената институция и второ, да има регистрация в Министерството на правосъдието за обществено полезна дейност. Всички тези организации, които фигурират в чл. 9, приложение 4, имат тези услови и тези изисквания и по този начин са получили субсидията. Само тези 750 хиляди от резерва ги даваме на останалите, които са със съответните проекти. Междуведомствена работна група, формирана от министъра на правосъдието, преценява тези проекти и съответно оценява и дава. За информация на народните представители за тази година имаше 800 хил. лв. за разпределение на другите организации, които не получават държавна субсидия и в момента последните данни, които получихме от правосъдието, само 153 са разходваните средства за това, тъй като другите проекти са били некачествени и не са били от Комисията допуснати, за да получат финансиране. Това го давам само за информация, която трябва да се знае.
Освен това, има Съвет за електронни медии, който е регулатора в областта на електронното развитие, има субсидия в размер на 1240 хил. лв.
Това са в общи линии параметрите, които са по функция „Култура”, включително и за организациите с нестопанска цел.
Ако има някакви въпроси, ще се опитам в рамките на моите възможности да отговоря. Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания?
Колеги, откривам дебата и давам възможност на народните представители и на всички заинтересовани страни, които присъстват на днешното заседание, да изразят становище и да поставят въпроси, на които искат да получат отговори. Има ли желаещи? Заповядайте.
Вяра Анкова:
Престраших се първа да взема думата след това мълчание тук.
Искам да кажа само за ситуацията в Българската национална телевизия при формирането на тази субсидия, която чухме преди малко – 60 млн. лв. Абсолютно нереална ситуация. В момента Българската национална телевизия е в изключително тежка финансова криза. Очаква се дългът до края на годината да стигне 22-28 млн. лв. Влизаме със значителен размер на дълг. Естествено че ще се предприемат последващи действия за намаляване на задлъжнялостта на телевизията. Предвид големия размер на дълга намалената субсидия и реалистичните очаквания за повишаване на приходите на телевизията, защото не можем при тази рекламна стратегия, която държавата оказва върху Българската национална телевизия да можем да планираме изключителни приходи за БНТ. Това е друга тема на разговор, но аз използвам случая да я повдигна, защото при положение, че държавата е в такава финансова криза, икономическа смятам, че на Българската национална телевизия трябва да й бъде дадена възможност освен от субсидията да може да си изкара приходите сама, ако може, ако предостави една програма и успее да убеди рекламодателите, което вече е топката в нейното поле. За момента ние сме с вързани ръце при тази субсидия и при този реален дълг към БТК, който до края на годината се очаква да достигне 18 млн. лв., ние нямаме възможност за следващата година да започнем неговото изплащане.
Само искам да кажа, че разчетите са направени на час програма 2000 лв. За справка 2007 г. час програма е била 3000 лв. Какво включваме в тази сума от 2000 лв. за час програма. От тях само 70% отиват към БТК за таксата. Т.е. 1400 лв. на час е разпространението на Българската национална телевизия. Като се сложат и авторските права, които са горе-долу още толкова, 2800 лв. е ако пуснем филм, без да слагам лицензионната такса на филма. Не говоря за разпространение и за авторски права от този филм. Въобще не влагам лицензионна такса, която хората, които се занимават с медии и с телевизия знаят колко би струвало закупуването на качествен филм – финансиране и закупуване, дори на документален.
Да не говорим за тази част от задълженията на Българската национална телевизия, които съпътстват едно изпълнение на обществената функция на телевизията, като развлекателна програма. Защото една телевизия не може да прилага само публицистика и новини. В самите приоритети на телевизията влиза елементът развлечение, който е най-скъпото перо за всяка една телевизия. Там една скъпо струваща продукция може да стигне до реализация на стотици хиляди левове. В един момент, когато и рекламите на БНТ са забранени, ние дори не можем да предположим изваждане на тази инвестиция през добра продажба на предаването.
Другият много важен момент, който бих искала да отбележа, е цифровизацията 2012 г. По най-груби разчети, като минимална сума, която БНТ трябва да инвестира, за да може да посрещне 2012 г. са 14 млн. лв. Практиката на европейските държави със субсидия за цифровизацията на обществената телевизия мога да дам не един и два примера и с Франция, и с Полша, и с Великобритания, но не искам да влизам в този чужд спектър на даване на пример, който не можем да пренесем едно към едно към българската действителност, но все пак това е обществената телевизия и аз смятам, че ангажиментът на държавата към обществената телевизия трябва да бъде значително по-голям. Ако ние сме едно частно предприятие за момента по скромните ми финансови виждания ние трябва да обявим фалит. При положение, че тази субсидия се запази, фалитът следващата година ще е гарантиран, защото ние ще натрупаме дълг около 40 млн. лв., ако се запази дългът ни към БТК.
Това е, с което исках да ви запозная с положението в БНТ, което е доста драматично.
Искам само да кажа, че всички очакват от нас реформи и ние сме готови за това, но реформите изискват също пари, защото това са сериозни обезщетения. Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Рашидов, заповядайте.
Вежди Рашидов:
Ако разрешите няколко думи да допълня към това, което прочетох преди малко.
Вчера се върнах от Франция и Италия. Положението е доста критично и доста притеснено. Тази криза, която ние обсъждаме, тя не е само наша. Тя е навсякъде. В Италия всички опери – родината на оперите, с меморандум са извадени на самоуправление по някакъв начин, разбира се, с помощта и участието на държавата, но с минимални средства. Във Франция също има проблем. Срещнах се неофициално с министъра на културата. Франция, която е имала 6% бюджет за култура, сега има 3.9%. За една Франция това е, разбира се, притеснително – половината от бюджета. Казвайки всичко това, даже имаше известни словесни надговаряния по телевизията – за бюджета на Македония и за бюджета на Гърция.Аз питах министрите. Бюджетът на Македония за култура е 80 млн. евро или 160 млн. лв. и бюджетът на Гърция, където е Министерство на туризма и културата е милиард и половина евро, като 800 млн. отиват за археологията – имат паметници на културата и е свързано с туризма. Когато казах, че културата не е политика, а културата е идентичността и ако в тежко време не развиваме култура, то тогава тотално сме загинали. Затова казах, че разбирам трудностите, които има. Аз съм член на управлението в момента и наистина има криза, тежко е, неспокойна е обстановката, трудно е. Но разбирайки всички тези трудности, аз не случайно казах, че на мен са ми необходими едно 134 млн., както ги изчислихме, за да може наистина без да искаме много, но да изкараме трудната, разбирайки тежката кризисна година. Неслучайно казах, че България е парламентарна република и парламентът и хората, които ще носят отговорността за всички тези неща – отговорността затова дали ще оцелеем, дали можем да устискаме или не. Надявам се, че мъдростта ще надделее. Дай Боже по-добри времена в средата на годината да дойдат. Всички искаме да отлепи България от кризата, за да можем всички да вземем въздух, разбира се. Дума да няма. Но нека да не се стоварва основно вината върху хората, които искат реалния си бюджет, а върху възможността да прецените мъдро и умно дали може това да се случи. И ако това може максимално да се случи, нямаме нищо против.
Откровено ще ви кажа нещо. Тук сме все колеги в областта на културата. Ние отдавна имаме питания за театрите и моят приятел Курумбашев често пита. Дебатът вече е отминал от една година насам. Ние уволнихме 550 човека. Някой да е чул шум. Има шум между двама директори, че не си харесват другия директор. В Силистра не могат да си разделят куклите и парцалите – единият се прави на голям партиен герой, другият се прави на голям артист и оттук идва драмата.
Случаят с Калуди Калудов се оказа нещо друго. Моите уважения към таланта му. Казахме му, че остава певец в Пловдивската опера. Има преразходи. Не е красиво артисти да се плюят. Стефан ги разбира тези работи. Да запазваме поне някаква хигиена хората на изкуството, които са по-известни. Да, но има конфликт на интереси. Той получава заплата като певец от Варна. Казвам ви това откровено, за да знаете къде са шумовете и защо се появиха на три-четири места. Там е директорската заплата. Точно това искаме да поправим. Тези неща да се преустановят, да няма по 100 заместник директора, да няма по трима-четири директори под един покрив. Турските театри не са закрити нито един. Миналата вечер имаха премиера. Всичко прекрасно. На всичко отгоре ние работим върху проект, който много скоро ще го обявим – национален театър на малцинствата в София да направим, по примера на руския театър „Ромен”. Да направят кастинги във ВИТИЗ, да направят къси курсове, да се обучат по сценично изкуство млади и талантливи хора, способни хора. Така че нещата не са точно така. Дебатът по театрите приключи. Има постановление на Министерския съвет. В момента готвим законопроекта за сценичните изкуства и меценатството, ще го обсъдим много обстойно с всички гилдии, с творческите съюзи, с директори на театри. Ще направим обществен дебат, както и досега сме го правили.
Ще представим на парламентарната комисии по култура това нещо, ще го обсъдим заедно и накрая ще приемем един добър закон, който да обслужва българските артисти, а не да е против тях. Ние не правим закон против тях. Ние искаме да направим закон за театрите, да гарантират възможностите им, да се реализира талантът им, да имат по-добър стандарт на живот. Това е смисълът на реформата.
Ще се случат реформите. Може би това е първата реформа, която дай Боже да стане. Тази година сме на бюджет. Чакаме януари да дойде, да влезем на делегирани бюджети. Има опит със софийските театри. Да могат хората да си взимат парите от билетите. Субсидии за проекти ще има. Четворно финансиране ще имаме в смисъл, че и общините ще помагат, и проектите, и заплатите, и билетите като дойдат при тях, дай Боже да се развие българският театър, оптимизиран в един прекрасен вид, какъвто искаме. Месец януари ние ще представим първата реформа, която дай Боже, мечтаем да се случи. Би било прекрасно за цялата култура това да се случи. Ако направим един музей на България, като ще ви кажа защо толкова е необходим, въпреки че това лошо говорене „по време на криза”, ами дайте да не ядем по време на криза. Гледам, че всички сме облечени добре и ядем по три пъти на ден. Защо е необходимо?
Наскоро представихме в Министерския съвет, наистина някои колеги не разбират, но представих един пакет на една от най-добрите туристически фирми. Какво предлагат за 6 дена в Париж? Първия ден предлагат гарата Дросел, вторият ден – „Лувъра” и „Бобур”, трети ден – Фонтене и Версай, четвърти ден – Дом на инвалидите и Триумфалната арка, пети ден – пазар в Лафе и шести ден – излитане към летището. 120 милиона минават на година само през Лувъра. Така че един Национален музей на българската нация – в депа ни седят 80 милиона картини. Това струва толкова, колкото тринадесетата заплата на съдебната система. Искам да ви дам пример колко е малко това, а музеят ще седи завинаги и това е музей на българския народ. Ще дебатираме и за името. Няма да се казва „Лувъра”, а ще се казва така, както решат хората.
Няколко думи за училищата, с което ще завърша. Положението с училищата също е трагично. Аз благодаря на министър Данаилов, че е направил едно прекрасно училище за художествени занаяти. Ходих да го откривам. Прекрасно училище е станало. Има доста ремонтирани театри. Не можем да не отчетем това, което е направил министър Данаилов. Не би било честно, ако не казваме тези неща. Не го казвам от куртоазия. Благодаря, че доста е направено. Сега да направим и останалото. Също са важни в кризисната година нашите деца, които ги образоваме. Имаме 23 училища. Ще ви заведа в някои училища – нямат стативи, рисуват върху едни столчета. Нямат статив за рисуване. Нямат елементарни условия и това е години наред. Ясно е, че за културата не са стигали пари. Да не говорим за музеите. От 20 години няма пари за откупка. Това го знае и министър Данаилов. Хората завършват Художествена академия и съвсем основателно е да имат правото да имат откупки и да започнат тези хора по някакъв начин да се вклинят във времето, в което искат да живеят. 20 години не е имало нито един лев за откупки по българските музеи. Единствено се дават пари за заплати, отопление и издръжка. Това се е случвало. Това имайте предвид, като говоря, че време е бавничко, разбира се с по-малко, с колкото имаме сили. Аз съм съгласен с това, че като няма човек в джоба си пари, не можеш да му искаш повече. Това го разбираме. Но много е важно да е толкова, колкото да е достатъчно, а не да сме притеснени всеки Божи ден и да се готвим за някаква стачка, която абсолютно не е необходимо да унижаваме българските творци. Те са по-малката част, по-интелигентната част – от сцената да не ги водим на улицата, не би било честно. Затова апелирам към всички наистина да забравим думата „политика”, когато говорим за национална култура, и каквото отсъдите – глас божи, глас народен. Благодаря.

Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Уважаеми колеги, аз подкрепям министър Рашидов в тревогата му за оцеляването на българската култура, като виждам бюджета не само за предстоящата година, но и перспективата показана в тригодишната бюджетна прогноза до 2013 г. Бих се съгласил, че в криза силно се затягат коланите, но при 2 милиарда лв. дефицит в България за 2011 г., не виждам това да се отнася и за Министерството на вътрешните работи и за Министерството на отбраната. Културата и опазването на духа и националната ни идентичност са част от националната сигурност. Много ми се иска поне около тази тема да сме обединени. Истина е, че реформирана или не, сферата на културата не е сред приоритетите на правителствата ни след 10 ноември. Така е и в други места по света, но там нейната важна роля за стимулиране на креативността във всички слоеве на населението на една страна е безспорна и получава различна степен и форми за нейното укрепване обществена, държавна и частна подкрепа.
Малко ще се върна назад. От много години културата получава на остатъчен принцип мизерните 0.6% от брутния вътрешен продукт в държавния бюджет.Сега този процент, който наблюдаваме тук, е малко по-малък – около 0.5%, най-малкото защото рамката е по-малка в абсолютните й стойности. Вярно е, че през 2009 г. бюджетът на културата беше приблизително 142 млн. лв., в т.ч. влизаха 122 млн. лв., от които 17.7 млн. лв. са от приходи и 28 млн. лв. целеви средства в централния бюджет. В Бюджет 2009 г. за Българската национална телевизия бе приет бюджет от 84622900 лв., в.т.ч. 20843000 капиталови разходи. За Българско национално радио – 54309000, в т.ч. 7918000 лв. В Бюджет 2010 тези стойности бяха редуцирани до 92 млн. лв. за Министерството на културата, БНТ – 70088000 лв., в т.ч. 8100000 лв. капиталови; за Националното радио -50139000, в т.ч. 5918000 капиталови с надеждата, че това ще е временно. Но при новата тригодишна програма е видно, че това временно се превръща в постоянно цифрово измерение на бюджета. Посочената цифра от 136865123 лв. от представената програма за консолидиран бюджет лесно можем да се заблудим, че през 2011 г. се предлага ръст в бюджета на Министерството на културата. Но това е ясно и министърът го каза. Това са 16 млн. директно за плащане за Музея за националните изкуства, 10 млн. лв. за въвеждане на делегираните бюджети, които обаче не са изчислени по утвърдена формула и може да не отговарят на действителните нужди – дали плюс или минус.
Слизането от 122 млн. лв. през 2009 г. на 92 млн. лв. за 2010 г. и на 94 млн. лв. за 2011 г. се обосновава с обещание за сериозни реформи в сферата на културата. Ние наистина ли сме свидетели за създаване на условия за извършване на истинска реформа?
Проектът за бюджет за 2011 г. на националната телевизия е останал колкото предишната година 70100000 лв., в т.ч. 15343000 лв. капиталови; за БНР за 2011 г. – 51065000 лв., в т.ч. за капиталови разходи – 5918700 лв. Вече чухме какво считат колегите от националната телевизия.
За съжаление е видно, че към функция „Култура” е подходено с голяма доза неразбиране на нуждите, а това означава и към задачите, които нацията й поставя, а така също и заявената воля на Министерството на културата за начало на реформи.
И като творец, и като бивш министър подкрепям изявленията на г-н Рашидов, за идеята му сценичните изкуства да излязат на пазара, но питам има ли пазар на културния продукт. Създадени ли са условия за това? Готова ли е нормативна база за това? Държавата в състояние ли е в условия на икономическа криза да стимулира участието на българския бизнес в меценатски или други обществени фондове за подпомагане развитието на културата.
От проекта на Закон за сценичните изкуства културните организации от всички форми ще могат на състезателен принцип да се финансират с грандове или срещу отпуснати кредити чрез конкурси на талантливи креативни проекти. Намаляването на бюджетната субсидия за националния фонд „Култура” обаче от 563000 лв. през 2010 г. на 309000 лв. за 2011 г. всъщност предвижда едва 206 лв. на проект. От проектите, които са реализирани тази година, ако са същите проекти заявени, се пада на проект по 206 лв. на проект.
Субсидията за творческите проекти, които са достигнали до насърчителните 150000 лв. за всяка от творческите области – театър, музика, литература, изобразително изкуство, как ще се извърши преходът към пазар или конкурентен принцип, ако няма къде и за какво да кандидатстват излезлите на свободния пазар творци.
На каква нормативна база е стъпила тригодишната бюджетна програма, след като по нищо не личи как реформираните културни институти, от които отпаднаха 550 щатни бройки, ще преминат на делегирани бюджети, за които са предвидени само 10 млн. лв. Кой ще може да се възползва от тези 10 млн. лв., по какви критерии, срещу какви показатели, как са изчислени тези 10 млн. лв. в проекта за бюджет за 2011 г. Ще се отрази ли това на останалите, след съкращенията и сливанията в общи кадри и какъв е проектният ръст на средната работна заплата в културата след понесените корекции на числения състав на трупите. А това беше една от целите на реформата.
Намаляването на средствата за подпомагане развитието на българското кино от 19 млн. лв., колкото е по законовата формула, са паднали на 9667124 лв. и то предварително утвърдени като една и съща сума за следващите три години, което обрича киното на невъзможност да реализира повече от два филма годишно. Имам предвид европейските стандарти за ниско бюджетния филм, който е до 2 млн. евро. От друга страна, български филми не могат да участват поради липса на средства за финансиране по договори – да участват ефективно в копродукции, ако те нямат средства, които да получат от Национален фонд „Култура”.
Намаляването на капиталовите разходи почти с 50% в сравнение с 2009 г., а това са от 76649000 на 3860000 лв. за 2011 г., ще спре това, което каза и г-н Рашидов, предвидените ремонти на много от училищата по изкуствата. В централния бюджет са предвидени 4400000 лв. за капиталови разходи, но мисля, че би било добре да бъде предоставен списъкът на национално финансираните обекти. Между другото, това винаги е било правено в предишните комисии и това го правеше Министерството на финансите.
В Бюджет 2011 г. има добри неща, които не мога да не споделя. Предвиждат се 400000 лв. субсидия за изграждане на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство, което е доброто. Един съвет. Сигурно вече е време да се направи конкурс за нов директор. Аз не знам дали титулите са сменени, защото беше Калфин и Стефан Данаилов. Дали се направи тази процедура, не знам. За да може да функционира, трябва да си има и своето ръководство.
Похвално е продължаването на ангажиментите на България по програма „Глобални библиотеки” – 1.5 млн. лв. Това е Бил Гейтс програмата, което е добре.
Също добро е програмата „Български библиотеки – съвременни центрове за четене и информативност – 3 млн. лв., което е едно добро продължение на това, което започна.
И допълващата субсидия за дейността на народните читалища от 4 млн. лв., което е добре и е нужно.
Отложеното с една година провеждане на „Година на Армения” в България. Тя трябваше тази година да се състои, но това е международно отношение.
Колеги, след като чухме и това, което сподели министърът, какво можем да направим ние народните представители? Аз съм си записал някои конкретни финансови предложения, които са доста по-ниски от измененията, които каза г-н Рашидов, и те ще бъдат предложени от „Коалиция за България”. Сигурно са крайно недостатъчни. Предложенията ни ще бъдат в порядъка на 13 млн. лв., с което ще се изпълни буквата от закона за филмовата индустрия – с 8500000 лв., и 1.5 млн. лв. за субсидията за творческите проекти по видовете изкуства към Национален фонд „Култура”. Защото особено сега, след разширяване на спектъра на свободните творци, те ще имат нужда от свои проекти и да получават тези средства. И 3 млн. лв. капиталови разходи за сградите на училищата по изкуствата и за закупуване на инструменти, тъй като това е пак функция на министерството.
По отношение на националната телевизия ще предложим едно увеличение от 3 млн. лв. в бюджетите на националната телевизия и националното радио – 2 млн. лв. за националната телевизия и 1 млн. лв. за националното радио за изпълнение на задачи, свързани с регламентиран показ на съвременната българска култура в специализирани магазинни предавания. Тя, за съжаление, присъства, но и почти отсъства. А винаги от разговорите, които сме водили със старото ръководство на националната телевизия, е било липсата на финансиране на такива проекти.
Тези 16 млн. лв. ние ще ги предложим, но ще ги обсъжда друга комисия. Аз мисля, че ако излезе от всички политически представени и ние се обединим около него, а и около други предложения, бихме могли общо да защитаваме една такава кауза. Защото действително фатални са нещата. Ние гледаме Бюджет 2011, но аз бих попитал колегите как ще завърши 2010 г. Все пак като разговарям с някои директори, те казват: Успях да докарам до 80% заплатите. Защото знаете, че на българина като му бръкнеш в джоба тогава е реакцията. Това че те са похарчили предварително задържаните 10% плюс новите 10% и т.н., това е явно и някакво напрежение има. Аз не знам откъде и как всъщност ще се справите с тази финансова ситуация до края на декември. Не коментирам софийските трупи. Поне знам един театър, който е много добре финансово и няма оплакване и са си пуснали парното по-рано от другите. Но това, което се случва в извънстоличните сценични пространства е много сериозно и сигурно и на вас това ви тегне на главата. Но това е един голям проблем.
Това е, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Местан.
Лютви Местан:
Г-н Министър,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Моят подход ще бъде доста по-различен от този на проф. Данаилов, защото безспорно за един професор числата са много важни. Но преди числата ние имаме да решим един принципен въпрос. А той е чия ще бъде отговорността за този бюджет на българската култура. Днес за пореден път чувам, че ресорният министър е поискал повече, г-н Петров, финансовият министър обаче не е дал. Дори когато обсъждахме бюджета на образованието и науката, то беше след едно много мило заседание на Съвета на ректорите, ние чухме оценка, че има много добър социален диалог между ръководителите на образователни, научни институции, но някак си министърът на финансите не ги дава парите. След това ресорният министър казва: „Защо се сърдите на финансовия министър? Той просто изпълнява решенията на кабинета.” Възниква въпросът къде отива тази отговорност? Ресорният не е, защото е поискал повече. Този, който е отказал, също не е отговорен, защото изпълнява решенията на Кабинета. Какво искаме да кажем? Премиерът ли е виновен? Защото единствен може да носи отговорност от името на целия кабинет. Важен въпрос! Първи.
Вторият ми въпрос и тук вече става въпрос за един изключително, бих казал, много се радвам, че и г-н Кацарчев е тук, освен г-н Петров, защото те ще потвърдят. Това е мит, че нещо по отношение на бюджета зависи от народните представители, които са на тази маса. Ако ще говорим отговорно, надпартийно, над политически за културата, наистина да го направим.
Защото, г-н Министър, ако ние трябва да подкрепим правилна политика по отношение на културата, днес трябва да гласуваме против този бюджет. Разбирате ли, ако от нас зависи. Защото аз трябва да задам въпроса. Г-н Министърът е поискал 128 млн. лв., но съм сигурен, че той е гласувал за бюджета със заложени 94 млн. лв. Не коментирам позициите. Много е естествено един ресорен министър да драпа за повече пари, както може би естествено е и финансовият министър да казва „не”. Но тези позиции някъде трябва да се срещнат. И ако са се срещнали на 94 млн. лв., онова което на нас ни се предлага от ресорния министър са 94 млн. лв. и ние трябва да оценяваме политически тези 94 млн. лв., а не 128 млн.лв.
Уважаеми колеги, по отношение на бюджета трябва да припомним една азбучна истина, защото има нужда да се припомни. Бюджетът е един от малкото актове по отношение на които отделният народен представител няма абсолютно никаква законодателна инициатива. Това е изключително право на Министерския съвет. Единствен Министерският съвет може да предлага Закона за бюджета. По отношение на останалите закони ние имаме равни конституционни права с Министерския съвет, но по отношение на бюджета нямаме. Затова моля да сме наясно. Не приемам тезата: поискахме толкова, дадени са толкова, вие народните представители решавате. Нищо не решаваме.
Г-н Петров, какви са промените между първо и второ четене на бюджетите, които се приемат в Народното събрание в сравнение с проекта на Министерския съвет? Те никога не се променят драматично! И това е естествено, защото отношението към бюджета показва кой стои зад кабинета, кой е опозиция и кой е някакъв коректив, макар и полупринадлежащ към управляващото мнозинство, защото и такава фигура се появи в рамките на 41-то Народно събрание.
Призивът ми е да бъдем честни. Това е бюджетът, който ни се предлага от Министерския съвет и за съжаление аз нямам никакви основания да диференцирам отношението си към проекта, предложен от министъра и от Министерския съвет, защото естествено е те да са едно.
И още нещо. Ако е коректен призивът ние да решим по това как ще гласуваме по бюджета, аз съм съгласен с призива на министъра ние да решим. Ние решаваме. Щом решаваме ние, предлагам да отхвърлим този бюджет, като недостатъчен за българската култура, ако зависи от нас. Или най-малкото, приемайки така предложения бюджет, в становището на почитаемия председател на Комисията, предлагам да отразите, че воля на тази комисия е бюджетът за културата да се коригира между първо и второ четене от 94 млн. лв. на 128 млн. лв. И бързам да се обърна към представителя на Министерството на финансите дали е съгласен и ще стане ясно чия е отговорността.
Съгласни ли сте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Г-н Местан, съжалявам, че трябва д ви отговоря по малко по-различен начин. Това, което направихте като изказване, е много хубаво като изказване. Но вие сам на много от въпросите си отговорихте. Т.е. с вашето изказване си дадохте и отговорите.
Министерският съвет приема бюджета на републиката и го внася в парламента. Министерският съвет е органът, който преценява и оценява всички фискални условия, които влияят за размера за ресурса, който ще бъде през дадената бюджетна година, в случая 2011 г. Да, всички министри, вашата колежка г-жа Емел Етем 4 години министър и вицепремиер, тя също в бюджетите, които се обсъждаха, имаше предложения и то за стотици милиони, които бяха отгоре над това, което правителството може да осигури. Но като се направи балансът на бюджета, като се направят фискалните условия, аз споменах в изказването си, че имаме дефицит за първи път – дефицит от 2.5% от брутния продукт, който в сума е 1963000000 лв. Това е дефицит. В годините, за които г-н Данаилов говори (2009 г.), бяхме с положително бюджетно салдо и в повечето случаи имахме и излишък, който пак през парламента с допълнителни актове се раздаваха допълнително. Сега в условията на финансова криза, която засегна всички държави, включително и нас, балансът на бюджета, който е направен и който е обсъждан на няколко пъти в Министерския съвет, не позволи на министрите, които заявиха своите предложения, да се предоставят точно тези ресурси, които те са заявили като ресурс.
Но тук е направено едно справедливо, балансирано разпределение така че всички органи в Република България, които се финансират от републиканския бюджет, да могат да осъществят своите функции, за които са създадени. Т.е. правителството е дало, балансирайки разпределението на ресурса, така, че всеки министър да има ресурс да изпълни функциите, а не да живее луксозно и да изпълнява някакви допълнителни политики, които той може да направи. Даже фискалната политика е определена от правителството, а самото изпълнение – секторната политика, е от дадения министър, който защитава сектора си.


Лютви Местан:
Уважаеми колеги, стана ясно, че ако ние предложим увеличение на бюджета на културата с 34 млн. лв., че нарушим баланса, който ни се предлага от Министерския съвет. Ерго компетентно ли е това Народно събрание, тази Комисия да променят драматично тези параметри? Изясняваме отговорността, г-н Петров.
Владимир Петров:
Разбрах ви прекрасно. Но вие може да предложите всичко като предложения на народни представители, като председатели на парламентарни групи и т.н. Но в крайна сметка има една специализирана комисия, която ще обобщи предложенията на народните представители и на отделните парламентарни групи и съобразно баланса ще реагира. Ако има конкретно предложение да се намали някакъв параметър и да се увеличи друг параметър, въпрос на воля.
Лютви Местан:
Благодаря, г-н Петров.
Уважаеми колеги, аз завърших своето изказване. Стана ясно, че не ние ще решим колко да бъде бюджетът на културата, а този въпрос вече е решен. Така че нека с ясно съзнание за отговорността си да решим дали подкрепяме или не бюджета.
И понеже вече бе казано какъв ще е бюджетът на културата ще зависи от нас, аз нямам право да дам подкрепата си за този бюджет за българската култура. Именно заради кризата подобен бюджет не заслужава да бъде подкрепен. Твърдя, че кризата не е аргумент за подкрепа на бюджета. Точно обратното, кризата е най-сериозният аргумент този бюджет да не се подкрепи. Благодаря за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Миналия път аз съобщих на колегите, които бяха тук, два пъти гласуване против бюджета – 2001 г. и 2002 г., Комисията по културата беше против няколко членове на тогавашното мнозинство – бяха двама артисти – Коста Цонев и Явор Милушев, и Весела Драганова и те застанаха зад позицията, че това е смешен бюджет, особено 2001 г. Същото беше и 2002 г. Имаше конкретни предложения. Аз като министър получавах много хубави предложения от опозицията. Спомням си СДС тогава предложи 3 млн. лв. за църквата „Света София” и „Свети Стефан” в Истанбул – средства, от които имаше въпиюща нужда. Това премина като повей. В този смисъл аз казах и съм убеден, че културата също е от порядъка на националната сигурност. Идентичността на нашата българска култура. Нашето предложение ще бъде на базата от тези 100 млн. лв. наречени за подслушвания на българските граждани, едва ли ще наруши подслушването да речем с 16 млн. лв. Става въпрос затова, тъй като съм проверил, за две години за такова подслушване нашият кабинет е дал 90 млн. лв. за две години. В този смисъл това може да стане.
На този етап в този вид ние също няма да подкрепим този бюджет и е смешно да си кривим душите. Но тук проблемът е при колегите от мнозинството. Дали ще има някаква функция затова, че не приемаме този бюджет и какво би се случило, ако предложим единно някаква разумна цена. Аз говоря за по-разумни неща от тези 35 млн. лв., които са недостижими. В такъв смисъл разбирам, ако има някаква договорка, защото аз чух премиерът, който сподели за 10 млн. лв. и ако и вие го знаете, кажете го, за да не изпадаме в глупава ситуация. Да дойде предложение от ГЕРБ и да се повиши с 10-12 млн. лв. И това ще е добре. Но става въпрос, че аз заставам откровено пред вас и казвам какво мисля. Защото ако културата е кротка в момента, това не значи, че ще е безкрайно кротка. Защото в края на краищата те дейност трудно могат да развиват без възможен лимит, за да харчат ресурсите си. Тук не става въпрос за нежелание. Напротив, те искат да работят, да вкарат зрители. Защото поне това, което предлага Законът за сценичните изкуства, който е предложен за обсъждане, в края на краищата е много важно колко билета ще продадеш, за да имаш какво да дадеш повече. А когато нямаш нова програма, как ще го направиш. В този смисъл това трябва да го разберем. Всеки иска, колеги. Аз не знам каква ще е реакцията, ако утре, например, това което току-що четох във вестника академиите по изкуствата и част от студентите от университета се организират да направят едно шествие, какво ще последва. Защото на 28 ноември ВИТИЗ затваря до 7 февруари. Това е и за Художествената академия. Ако някъде се прави компромис и могат да продължат да учат, тъй като имат някакъв ресурс, и понеже това се чува, но мисля, че малко по-разумно трябва да се подходи. И ако има такова нещо, дайте. Защото иначе се знае. Мнозинството гласува този бюджет, опозицията, така наречена, гласуваме против. И какво? Кой печели от цялата тази работа? За това става въпрос.
Не случайно няколко министъра и заместник-министри говорят за депутатите. Но понеже това ви е втори бюджет, като не стане, поне да знаете за следващата година, че на депутатите не разчитайте. Всичко е с калема. Не знам какво трябва да се направи. Ситуацията е много трудна и с този бюджет трудно може да издържи системата. Аз съм човек оптимист, но до м. май ще има фалирали сценични пространства. Защото периодът, в който ще се делегират бюджетите, е доста дълъг, както и да се мисли. Но това са вече конкретни неща, които можем да ги обсъждаме, когато обсъждаме самия законопроект. Защото пак искам да кажа, 17.7 млн. лв. приходи, а обяснете ми откъде идват тези 17.7 млн. лв. приходи. И ако в тях влизат и късането на билетчетата, какво правим със средствата, които трябва да останат в сценичните трупи. Същото е и за музеите, но сега говорим за сценични пространства. Откъде ще дойде това нарастване.
Вежди Рашидов:
Няколко думи за отговор. Ще оставим и колегите депутати да кажат.
Бих искал да отговоря. Явно, че го обръщаме на политическо говорене, но аз смятам, че нещата са доста по-сериозни. Политически флик-флаг е, ако трябва да си говорим. Аз с културата не се забавлявам по простата причина, че 60 години упражнявам тази професия. Тук няма майтап.
Ще отговоря с няколко думи на министър Данаилов, защото сериозно анализира и постави нещата.
Относно пазара. Да, ако гледаме само българската сцена – 10 млн., 8 млн., 7 млн. не е пазар. Искам да кажа, че тук не е само въпроса да намалим хората. Намаляването си даваме сметка, че е необходимо един път, за да се оптимизират съставите. Защото 40% са самодейци по театрите. Или 30%, няма какво да се лъжем. Второ, нито един сериозен актьор не е освободен отникъде. Ние говорим да оптимизираме нещо, което да даде реален, качествен продукт. Както виждаме нито един голям български актьор не е обезпокоен от реформите, които сме решили да ги правим.
Друго, много от изкуствата са отдавна на реалния пазар, ако трябва да говорим. Художниците, които завършват Художествената академия също имат право да имат закон, да имат какво ли не, за да получават пари. Никой затова, че драска с молива или мачка глина, не му дава пари. Те си търсят и клиентите и галериите. Литературата излезе на пазара. Разбира се, сценичните изкуства не могат да разчитат изцяло на пазара. Затова какво казваме? Държавата няма да абдикира. Субсидиите нека да са за проекти. Аз не случайно съм казал, че от Пипков досега затова че се раздават на калпак, нямаме една модерна опера. Ние сме възложили едно произведение да се роди. Един мегаспектакъл няма. Или пък един хубав европейски тип проект, модерен, съвременен, масивен.
Разбира се, има изкуства, които е необходимо държавата да ги пази. Това са сценичните изкуства. Нашите приятели от киното отдавна са на пазара. Но на какъв пазар сме? Чакаме непрекъснато държавата да ги даде. Нека да ги даде, като имаме закон. И в тези 134 млн. лв., които съм писал, че ги искам, искам 100%, за които държавата е приела един такъв закон. В интерес на истината, откакто е приет този закон, мога да кажа, че предишните години е било между 5-6 млн. лв. 2009 г. е било 11 млн. лв. при 120 млн. лв. бюджет. Така ли е?
Проф. Стефан Данаилов:
Беше планирано на месец да влизат по 1 200,0 хил. лв. в киното до края на годината, за да се изпълни.
Вежди Рашидов:
През 2008 г. са 10 млн. лв. Сега по закон трябва да получат 17.7 млн. и аз това съм поискал.
Проф. Стефан Данаилов:
През 2008 г. от излишъците бяха преведени на киното 3.8 млн. лв., за да влезем в рамката на закона.
Вежди Рашидов:
За мен е важно да има условия и хората да си получат парите толкова, колкото им се полагат. През 2009 г. имахме бюджет 92 млн. лв. При 90 млн. лв. са 9 млн. лв. Приблизително около този бюджет се върти и никога до край 100% не е изпълнен. Аз не казвам, че не бива да бъде изпълнен. Но не случайно казвам, че ако при един бюджет, в който не достигат парите на културата като цяло, нали не е почтено да взема от театрите и да дам на киното. Пропорционално, реципрочно то трябва да бъде разпределено между всички второстепенни разпоредители, за да стигат парите.
Относно това, когато говорим за кризата и за отговорностите, които трябва да носи това правителство, сигурно то трябва да носи отговорности като всяко правителство. Аз казах на едно място, че антикризисната програма към културата е от 1990 г. Тя не е само от тази година кризисната програма. Дайте да си говорим честно. Нито миналия мандат, нито по-миналия мандат, нито още по-миналия – от Беров досега културата е непрекъснато в някаква криза. Намаляван е като бюджет в годините много пропорционално. Предишното управление е с по-малък бюджет, отколкото е по-предишното.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Колеги, това, с което току-що завърши министърът, е лъжа. Аз ще ви цитирам цифри. 2006 г. бюджетът за култура е 94 млн. лв. и те са формирани така – 82 млн. лв. плюс 12 млн. лв. от централния бюджет. Това е схемата, която ви описа г-н Данаилов и тя е централно финансиране за някои обекти, които се решава, че са от национална значимост. Да речем като Перперикон, като Преслав и т.н. И така през 2006 г. бюджетът е бил 94 млн. лв. 2007 г. бюджетът е 114 млн. лв. Така че моля ви се, да не лъжете, че всяка година бюджетът е падал, тъй като аз ви цитирам как се е качвал и ви цитирам с конкретни цифри. И на още нещо искам да ви обърна внимание, че при 94 млн. лв. 2006 г. отива на 114 млн. лв., което е качване с повече от 20%. А аз нямам впечатление 2007 г. спрямо 2006 г. брутният вътрешен продукт да се е качил с 20%. Той може би е раснал с 5, с 6, с 4%, но никога с 20%. Т.е. искам да ви кажа, че при нарастването на брутния вътрешен продукт, съответно бюджетът на държавата, бюджетът за култура не само че е пораснал нагоре, но е пораснал много повече отколкото брутния вътрешен продукт и отколкото бюджета. Следващата година – 2007 г., стигаме на 114 млн. лв. Следващата година – 2008 г., бюджетът е 140 млн. лв. (Вежди Рашидов: -138 млн.лв.) Добре 138 млн. лв. Сравнете 138 млн. със 114 млн. лв. Колко е нарастването, г-н Рашидов. Отново с повече от 20%. До Вас има финансист, който ще раздели 138 на 114 и ще получите нарастване повече от 20% на бюджета за култура. (Вежди Рашидов: Току-що ги раздели.) В същото време бюджетът на държавата и брутният вътрешен продукт растат с 4-5%. Хайде и с 6% да растат.
Защо ви дадох тези примери? Защото виждате, че в това време очевидно вашият колега се е бил така храбро с премиера Станишев, както Вие не смеете да посегнете към сегашния премиер. Той се е бил храбро, за да получи пари за култура. Вие разбирате за какво говоря. Ние не сме в тази сфера, но има други хора, които са много добри в тази сфера. Вие виждате, че не всяка година бюджетът за култура пада, а по времето на така наречената „грозна тройна коалиция” бюджетът нараства и нараства 3 пъти над нарастването на брутния вътрешен продукт. Това беше и отговора на въпроса, който аз миналата година не успях да получа за киното. Защо след като правим един бюджет, за който да кажем, че примерно от 73 пада на 66 милиарда или на 63 милиарда, както искате го приемете, но да кажем, че условно пада с 10%, защо бюджетът на киното пада с 50%. Хубаво, добре, всички падат с 10%, да паднат всички съразмерно с 10%. Но при вас се получава точно обратното. Независимо от това, че брутният вътрешен продукт пада надолу, независимо от това, че събираме по-малко, културата пада много повече пъти надолу. Защо? Защото просто тя не е приоритет. Това е простият отговор. На мен много ми хареса тази цифра, която вие казахте – 134 млн. лв. Аз щях да помоля уважаемите колеги от ГЕРБ да ви подкрепят в това Ваше искане и ние като Комисия да излезем единодушно с решение, че подкрепяме първоначалното предложението, което Вие сте представил към Министерския съвет.
Лютви Местан:
Аз вече го направих!
Петър Курумбашев:
Не ми хареса Вашето предложение, г-н Местан, защото то беше за 128 млн. лв. Повече ми харесва предложението на г-н Рашидов, което е 134 млн.лв. И ако ние се обединим около това, че искаме бюджет от 134 млн. лв. и това предизвиква тежък дефицит в г-н Петров тези страшни 32 млн.лв., които отиват в дефицита на фона на 1 900 млн. дефицит, тези 32 млн. дефицит са под 0.01%. Това го казвам, за да имате предвид, защото все пак не е дошъл някой тук да предложи: „Защо не направите една магистрала за 200-300 млн.лв. ей така, а вие не давате, а хората няма по какво да си карат колите.” Говорим за тази сума.
Аз имам конкретно предложение, около което да се обединим, и то е да подкрепим първоначалното предложение на Министъра към Министерския съвет. Поне ние като Комисия за култура можем да го направим, а Комисията по бюджет и финанси може да не се съгласи. На второ четене могат да се направят и други конкретни предложения. Но аз ви цитирах как по времето на зловещата тройна коалиция е нараствал бюджетът с по 20% на година, при положение, че така не расте брутния вътрешен продукт.
Сега чувам, че някакви 10 млн. лв. щели да бъдат дадени. Министър-председателят малко ги раздава тези милиони като пешкири на сватба. Но е хубаво, тъй като аз чух за много раздадени пари тези дни – за пенсии, за болници и за каквото се сетим, ако има някакви формални предложения. Защото иначе и аз като отида някъде, мога да обещая нещо от името на държавния бюджет.
Следващият момент, върху който исках да ви обърна внимание е наистина позорният факт да имаме бюджет под Македония. Македония все пак са 2 милиона. Не вярвам техният брутен вътрешен продукт да е колкото българския, дори ми се струва да е 3-4 пъти по-малък. Просто такава е икономическата логика. Добре, този македонски министър на културата как разговаря с македонския премиер, че така се получава. За Гърция и за другите държави, които ги споменахте, няма да е подходящо да започваме разговора – нито за Гърция, нито за Франция, нито за Италия, затова да дадем пример с една по-изостанала държава, която дори не е член на Европейския съюз, както ние вече сме горди членове четири години.
Няма държава в Европейския съюз, в която парите за подслушване да са повече от парите за култура. Това си го запишете с големи букви и в Министерството на финансите и в Министерството на културата! Няма такава държава. Проверете бюджетите и ще видите. 100 млн.лв. за подслушване срещу 92 млн.лв. за култура.
Следващо нещо. Вече проф. Данаилов ви каза, че ще излязат университети в дървена ваканция. Хора, в София е имало бомбардировки и университетите са работили. Разберете, няма война. Как може да се допусне такова нещо при положение, че ние сме една нормално функционираща държава с криза или без криза. Може ли 1843 г. да отворим Даскалоливница в Елена, може ли 1851 г. да имаме издателство в Пловдив, може ли преди 90 години да отворим театър във Варна и сега да имаме пари за плазмени телевизори, а да нямаме пари да театри.
Темата, от която искам да изляза, защото наистина ми е болно за това, което става. Исках да ви обърна внимание за един друг институт, с който сме имали удоволствието да работим заедно известно време с г-жа Таня Димитрова и с г-жа Вяра Анкова. Искате ли Българска национална телевизия не да бъде обявена във фалит, а просто да бъде приватизирана. Това е извън бюджета за Министерството на културата, но е за така наречените функции за култура. Между другото „страхотна” дума е, че културата е функция. Тя е в момента с 18 млн. лв. дълг. Не са предвидени пари да бъдат покрити тези дългове. Тече лихва, която е нови 2 млн. лв. директно. Не са предвидени нови пари, а тя ще натрупа още 20 млн. лв. и следващата година ще стигне 40 млн. лв. Тези, които искат да си вземат тези пари, с един съдия-изпълнител и с един лист отиват в БНТ и им казват, че им дължат 40 млн. лв. и имате някакъв срок да ни ги платите. Като не ни ги платите, какво се случва. Искате ли да стигнем до приватизация на Българска национална телевизия? Това е много прост въпрос. Това е въпрос, който наистина 20 години не е решен затова как ще функционира националната телевизия и както виждам и сегашното управляващи не успяват да подготвят законопроект, в който ясно да се каже най-после как ще бъдат финансирани така наречените обществени медии. По отношение на обществените медии има няколко варианта, които са коментирани: единият вариант е изцяло държавно финансиране и никакви пари от реклама и никакви пари от някакви фондове, като фондове, които финансират обществени проекти. Другият вариант е смесеният вариант, който съществува. Третият вариант е чрез такси, който по всяка вероятност не е приложим за българското общество. Даже си спомням, че с г-н Велчев имахме един разговор в началото на година дали е възможно поне малко въздух да се отпусне на националната телевизия – малко повече пари от реклама да се вземат в такава кризисна година. Защото в момента и този ресурс им е стиснат. Естествено такава промяна нито беше предложена, нито пък, ако някой се беше сетил да я предложи, щеше да мине. Искаме ли окончателно да маргинализираме нашите така наречени обществени медии? И тук бих искал да кажа една по-добра дума за БНР, защото БНР в тези тежки условия, в които беше поставено, успя да стане национален лидер и реално то е радиото, което заедно с Дарик се борят за първото място. Докато БНТ изпадна от тази класация. Тя в момента с мъка е в тройката. Ако вие я оставите с този бюджет, тя просто ще излети. А за съкращенията и миналата година ви обърнах внимание, че съкращенията в БНТ са в пъти по-големи отколкото при националното радио.
Искаме ли да съществува Българска национална телевизия, която да изпълнява своите обществени функции и да бъде като културен институт?. Ако целево не се предвидят средства, с които да се плати на БТК, не знам какво ще стане. Аз си спомням 1997 г. аз съм ходил като главен мениджър на националната телевизия да моля тогавашния премиер Костов, той да извика Антоний Славински, министър на телекомуникациите, за да не ни опише БТК, защото нямахме пукнат лев. Нямахме пари за заплати, камо ли за капиталови разходи. Само че тогава БТК беше държавно, БНТ обществена медия и премиерът можеше да въздейства върху БТК просто защото беше 100% държавна собственост. В момента премиерът да ги извика собствениците на БТК и да им каже не си събирайте парите. Те ще кажат: „Добре.” Ако не се заложат целево пари да се изплатят тези задължения от 18 млн. лв., следващата година ще стигнат до 40 млн. лв., освен фалит, другата дума е приватизация. Въпросът е, че докато се приеме Законът за радио и телевизия, няма да има Българска национална телевизия. Някой по правилата на търговското право ще има право да каже, че иска да си вземе по някакъв начин, това, което се дължи. Работим с частни дружества. Да не говоря за това какво ще предизвика това на медийния пазар, тъй като това ще предизвика окрупняване на една друга медийна група и ще има едни други последици, за които в момента не искам да говоря по отношение на бюджета.
Това е другият призив, който е извън бюджета за Министерство на културата, а е в така наречената функция „Култура” да бъдат предвидени средства за това националната телевизия да може да обслужва тези свои задължения. Ако искате ги обвържете с конкретни реформи. Обаче в момента вие просто, както и миналата година, ги обричате на това да не могат да върнат тези пари.
Дайте да направим и законодателна промяна затова да имат възможност да взимат повече пари от реклама в тези кризисни години. И това не се прави. И знам че не се прави и то не случайно. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Михайлов.
Таня Димитрова:
Само реплика. Г-н Курумбашев много сте прав, че прехвърлихте топката към друг закон. Но нали знаете, че ние можем да направим и 29 и 30 поправка на ЗРТ и да не чакаме Закона за електронните медии и да помислим наистина за допълнителни средства за БНТ. В БНР знаете, че все пак финансовото положение е по-добро. А не да настъпваме бюджета. Можем да направим поправки! Защо да не е 28 и 29?
Предс. Даниела Петрова:
Моля ви, г-н Местан, ще ви дам думата. Сега има думата г-н Михайлов.
Лютви Местан:
За реплика или за изказване? Не сме приключили с процедурата. Ако е за реплика, г-н Михайлов, ще го изчакам. Аз искам думата за кратка реплика.
Лютви Местан:
Моята реплика е по-скоро една молба да се въздържим от констатации за лъжа, защото това е все едно да съобщавате, че днес сме 27 октомври.
Предс. Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Михайлов.

Михаил Михайлов:
Искам да кажа няколко думи относно позицията на „Синята коалиция” по бюджета. Не мога да се съглася с г-н Министъра за това, че реформата се прави за актьори. Той каза, че големите актьори били доволни, не били уволнени, че били еди-какво си. Реформата във всяка една сфера не се прави за хората, които са в тази сфера. Реформата се прави за публиката. В телевизията реформата се прави за зрителя, в радиото – за слушателя, за музеите се прави реформа за хората, които ще влязат в тях. В театъра и в киното се прави за хората, които гледат. Това е реформата. Защото особено в културата, това е ценност. И всъщност големият проблем, с който Вие започнахте, в състояние на криза е ли възможно културата да има повече пари, отколкото Министерството на вътрешните работи, е възможно. Защото точно в условията на култура ценностите са тези на криза, ценностите са тези, които всъщност държат една нация. Според мен, първото нещо, като излезете от тази зала, като завърши заседанието, наистина трябва да отидете при министър-председателя със съвсем друг прочит на цялостния бюджет. Защото наистина 94 млн. лв. са никакви пари, абсолютно никакви пари. Аз ще ви дам няколко конкретни предложения откъде могат да се вземат пари и съм сигурен, че могат да се вземат пари. Но за мен не е това на парче да казваме откъде колко да се щипне. Това не е поглед. Казанджийската система на руския цар Николай, аз съм го казвал много пъти, бърка в казана министърът на финансите и кой му е най-близко – министърът на вътрешните работи и министърът на отбрана, хайде най-големият черпак – по милиард и нещо за тях, а на културата - един сандвич от Макдоналдс за 94. Това въобще не е гледане. Това е абсолютна липса на приоритети, според мен, така не може да се гледа. Абсолютно не може по този начин да се отстояват ценности. Затова за мен най-важното е министърът, с неговата позиция, с неговия авторитет да отиде да се бори.
Аз мога конкретно да ви посоча какво може да се случи с телевизията и откъде могат да се вземат 20-30 млн. лв. без абсолютно никакъв проблем. Веднага казвам на Министерството на финансите. 135 млн. лв. ви дължи БТК Така ли е? Между 135 и 165 млн. лв. И миналия път го казах това нещо. Бях го написал като писмено предложение. Таксите? Тези такси, които ги дължи Българското национално радио, Българската национална телевизия. Какво пречи да се влезе? Това са задължения на БТК, които ги има към българската държава. И аз съм сигурен, че са се увеличили. Можете да ги проверите. Миналата година в края на годината бяха 155 млн. лв. или нещо такова. Това са неща, които си стоят по сделката и които си стоят като отговорности на БТК, които винаги могат да се видят.
Това, което го говориха колегите, аз го казах на нашето политическо събиране на Синята коалиция – на ДСБ и СДС. Министър Цветанов най-спокойно може да се лиши от 15-20 млн. лв. от тези подслушвания, които за него са 1/5-1/6, а 15-20 млн.лв. са ¼ от бюджета на културата. Вие разбирате ли за какво става въпрос.
Аз не разбирам от прочита на този бюджет ние страна членка ли сме на Европейския съюз или не сме членка на Европейския съюз. Защото, г-н Рашидов, Вие казахте, че сте били в Париж и във Ватикана. Аз веднага мога да ви кажа при мои срещи с кмета на Прага и с министъра на културата в Чехия, знаете ли колко имат по оперативни програми и така нареченото проектно финансиране, което го имат от Европейския съюз – 46 млн. евро за една година имат.
Веднага ви задавам и въпроса къде са общините, именно за театрите, в музеите. Къде е тяхното място? Къде е колаборацията? Всичко се прави на парче. Хубаво, хващаме театъра, хващаме сценичните изкуства, правим реформа. Ама всичко останало излиза извън визията на държавата.
Според мен, вие наистина в условия на криза трябва да се изгради национална стратегия за българската култура. Трябва да се види наистина какво се случва. Защото в това духовно безвремие не е важно дали ВИТИЗ ще спре за два месеца или няма да спре и дали някой ще излезе. Въпросът е какво се случва с хората, които са на 15, на 17, на 20 години – потенциалните хора, които ще влязат в тези училища – музикални, театрални и т.н. Важно е с тях какво ще се случи, те да не се пречупят. Защото един студент може да изкара три месеца без да играе. Но с другите – дали ще имат въобще желание да влязат или като зрител, или като участник в театъра, в киното и т.н. Това е големият проблем, пред който всички стоим. И този проблем наистина се решава с пари, а не с потупване по рамо.
Според мен, вашата голяма отговорност е точно в това. Това го приемете като съвсем доброжелателно изказване и като нещо, което вие трябва да го отстоявате. Защото то не е отговорността на човека Вежди Рашидов, а на човека, който е министър и който отговаря за това какво се случва в държавата в следващата една година.
Ние засега се въздържаме и няма да подкрепим този бюджет на културата. Това е нашата позиция.
Вежди Рашидов:
В нашите изказвания не сме се разминали. Аз ясно осъзнавам, че за култура много отдавна не достигат парите, но какво.
Владимир Петров:
По повод изказването на г-н Михайлов, което той предложи като цифра. Това не е източник на средства, защото това е един международен договор, по който в момента се водят арбитражни дела. В момента трябва да се спечели делото, за да може да се разчита на ресурса. Дали ще бъде 135 млн. лв., или 80 млн. лв. или 165 млн. лв. – дай Боже да са 165 млн. лв. и да сме победители ние. Ако не сме победители ние, какво ще се получи? Затова недейте да създавате впечатление, че има ресурс, който някой го крие. Този ресурс не е на държавата все още. Това е международен договор с международни фирми, които са спечелили сделката и които в момента са собственици. Ако евентуално завърши делото и е благоприятно, чак тогава ще можем да вземем този ресурс и бъдете сигурни, че този ресурс ще бъде насочен към телевизията и към радиото с оглед взаимоотношенията, които имат по техните договори с БТК. В момента този ресурс е имагинерен. Той не фигурира като ресурс, който ние можем да го разпределим и не обвинявайте правителството или някой друг, който има отношение по този въпрос, защото в момента се водят дела. Мисля, че миналата година г-н Курумбашев го постави въпроса, а сега Вие. Но това не са пари, които можем да акумулираме.
И по това, което говори г-н Курумбашев. Съпоставя бюджет 2009 г. с бюджет 2011 г. Те не могат да бъдат съпоставени, защото при 2009 г. правихме 40% от брутния продукт, а сега аз казах в изложението си в началото – 35%. И след като има такава разлика, разпределението по всички линии на бюджета е различно и ще бъде по-малко. Това беше ясно и категорично. Не искам да се говори непрофесионално, само и само да кажем, че се изказваме. Това на мен като експерт ми идва малко в повече, защото все пак трябва да говорим професионално.
А в случая нямам нищо против. Това е добрата идея, ако спечелим делото, да ги дадем на телевизията. И аз ще бъда най-щастливият човек, ако можем да го спечелим делото и да ги дадем тези пари на телевизията и на радиото.
Стоян Иванов:
Ама нали знаете, че договор е подписан с една фирма с 50 хиляди капитал. Защото имаше хора, които продадоха националния си оператор на една фирма с 50 хиляди лв. капитал, неизвестна на никого. И тези хора тук ни обясняват дали датата е 27 или 26 октомври. Добре дошли в клуба! И държавата е изгубила поне 1 млрд. лв.
Диана Андреева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Г-н Министър,
Уважаеми колеги, казвам се Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата.
Всъщност разговорът за бюджета за 2011 г. и тригодишната прогноза до 2013 г. щеше да бъде доста по-различен, ако при началото на реформата на това правителство беше подходено към създаване на национална стратегия за българската култура, в която да бъдат разпределени точно и ясно в една финансова рамка разходите за култура по различни пера, които могат да бъдат от държавния бюджет, които могат да дойдат по различните оперативни програми и кои дейности не могат да бъдат финансирани от нито един друг източник, освен от бюджета.
С така предложения бюджет за 2011 г. се оказва първо, че Законът за филмовата индустрия и филмопроизводството като цяло е недофинансирано с 50% на практика.
Г-н Министър, в първия ви работен ден Вие сте се заклели в чл. 76 от Конституцията да спазвате законите на страната в името на интереса на българския народ. Българското филмопроизводство на практика получава 50% от държавната субсидия. Не могат да дойдат тези средства, за съжаление, по нито един друг източник. В допълнение, бюджетът за Национален фонд „Култура” е изключително съкратен – на 250 хил. лв., както беше споменато. Там попадат проектите, които са за дебюти и за филмопроизводство – нещо, което беше извоювано в предишното правителство с изключителната воля на г-н Данаилов, а именно за да подкрепя младите творци, които имат нужда.
Остро възражение имаме от целия неправителствен граждански сектор за проектните субсидии, които са единственият източник на финансиране за частния неправителствен сектор и индивидуалните артисти, за факта, че Националният фонд „Култура” е с намален бюджет. Приветстваме малкото увеличение на субсидията за театрално и музикално изкуство. За съжаление тя няма да отива за частния неправителствен сектор. На практика се получава така, че вместо българското съвременно изкуство, младите творци да бъдат подкрепяни от българската държава, ние разчитаме на чуждестранни спонсори, организации и донори. Това е крайно неприятна ситуация за българската култура.
Нашето конкретно предложение, с най-голямо уважение към колегите от Министерството на финансите, но в година на криза без анализ на разходи и ползи на публичните инвестиции, да се отпускат 16 млн. лв. за първия етап на създаване на „Български Лувър” е крайно неприятно, крайно неефективно и неефикасно, поради факта, че тези средства могат да дойдат от оперативните програми и такова дублиране на средства за сметка на българския данъкоплатец, за сметка на тази най-чувствителна част от сектора, свързана с проектните субсидии, е недопустимо.
Нашето конкретно предложение е 8.5 млн. лв. от тази субсидия за „Български Лувър” да отиде по изпълнение на Закона за филмовата индустрия, 1 млн. лв. – за Национален фонд „Култура”, а останалите средства да бъдат прехвърлени към Академията по изкуства. Като преподавател в НАТФИЗ го казвам, защото е невъзможно да провеждаме нормален учебен процес. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Рашидов.
Вежди Рашидов:
Време е вече да правим разлика между централен бюджет и бюджета на министерството. Тук правите първата грешка.
Второ, училищата по изкуствата, които и на мен са ми мили, са към Министерството на образованието, младежта и науката, а не към Министерството на културата.
Аз ви слушам от известно време. Моля да уточните и да проверите кой на кого принадлежи, кой към кого има задължения и кой към кого носи отговорност. Сега да ми говорите от „Лувъра” да се вземат пари за еди-къде си, отговорих на този въпрос. Ако така ставаше, аз щях да направя от мармалад мусака. Вие това ми говорите в момента и е несериозно.
Много ви моля да правим дебат за бюджета, защото е много важно. Централен бюджет и бюджет на министерството са две различни неща. Не може да стане така, както мислите Вие.
Трето, с удоволствие да прехвърля нещо на училищата, ако това ми го разреши закона. Но адресът не е тук.
Моля да не се бъркат нещата, иначе се получава говорилня.
Това, което трябваше да кажа, уважаеми колеги, аз го казах. Да, знам, че е криза и въпреки че е криза, казах какво бюджетът би могъл без стрес да ми помогне, наистина загрижен за културата. Ако четете сайтовете, ще знаете, че първи обявих 17.7 млн. лв. искам за киното, защото има закон. Казвам го, не за да се оправдая. След като аз съм го казвал, аз съм искал този бюджет и ако някой от вас каже, че аз съм най-малко заинтересованият човек за българската култура, съжалявам, малко сте закъснели с това говорене.
За училищата – да, нямат материална база, никаква нулева. Разбира се, че с удоволствие, ако има пари, ще ги дадем на киното. Не мога да взема от театрите, за да ги дам на киното. Не мога да ги взема от децата, за да ги дам. Лувърът е централен бюджет, скъпо мое дете. Бюджетът на Министерството на културата нищо общо няма с централния бюджет. Лувърът ще ми носи пари. През Лувъра минават 160 млн. лв. и ми носи пари. От уважение към киното ще ви кажа. Знаете ли колко отчислява българското кино? Нула.
Предс. Даниела Петрова:
Заповядайте, г-н Тодоров.
Митко Тодоров:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги от втория ред,
Познаваме се достатъчно всички. Аз за пръв път присъствам на такова обсъждане и се обръщам към колегите, защото чувствам че има пренебрежение към някои сектори на българската култура в лицето на уважаемите колеги от киното и телевизията. Просто аз трябваше да доведа някои солисти от операта, няколко балетисти и балерини, няколко актьори и този, който лежи и сега го изваждат от кома, дето тича като луд да работи и се оказа, че той е пренебрегнат, а другите не са пренебрегнати. Ако сме се събрали във време на криза да говорим за бюджет, учудих се, че някои от народните представители не са забелязали, че бюджетът е в кризисни години. Когато правим ретроспекция на 2007 г. и на 2008 г., това е ясно. Аз съм участвал в обсъжданията, г-н Данаилов знае, като председател на работодателската организация, като има излишък, става. Не че ние не го искаме. Обаче ние правим бюджет във време на криза и би трябвало да се съобразяваме и министърът каза: „Ние искаме да го направим.” Искаме, ама няма как. И когато се оглеждаме и четем в интернет и на други места какво става в редица страни във времената на криза и в съседите и по-нататък, трябва да разбираме, че и при нас е така по някакъв начин. Ако ние се опитваме да сменяме модела, това е за да увеличим основно „производителността” на част от нашите институти, където се трудят много хора. Ние знаем това. Ние знаем, че ефектът, резултативността от редица наши филмови продукции не е същият както е в оперите и в театъра. Би следвало там да погледнем по-сериозно. Защото ако погледнем от толкова произведени филми, от толкова оперни спектакли и от толкова театрални спектакли колко са успешни, колко са видели табелата зад Драгоман, тогава ще си дадем сметка как и по какъв начин противопоставяме видовете изкуства в един такъв отговорен форум. Аз даже съм учуден, че граждански организации – ние имаме граждански организации и в други сектори на културата. Ние имаме Българска асоциация за театър, имаме Българска асоциация на работодателите, Съюз на художниците, Съюз на артистите, Съюз на музикалните дейци и т.н. Бъдете добри, ако ще правим така, аз ще доведа своите колеги, които ще изложат своите аргументи пред уважаемите депутати, тъй като мисля, че не е равнопоставено сега. Затова разбира се, не се сърдя на Председателя на Комисията. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Има думата г-жа Гинче Караминова. След това г-жа Хубенова. Преди това за реплика г-жа Емел Етем.
Емел Етем:
Г-н Заместник-министър, много Ви моля, недейте да обвинявате част от неправителствения сектор, които са проявили интерес и са дошли днес да си кажат мнението затова, че са активни.
Митко Димитров:
Аз казах, че не зная, че са поканени иначе щяхме да уведомим и другите.
Емел Етем:
Едно е да ги организирате вие, друго е човек сам да пожелае да дойде.
Митко Димитров:
Те са дошли, за да критикуват министъра. Мисля, че Диана не го прави за първи път.
Емел Етем:
Аз ви изслушах и много моля да ме изслушате и Вие мен. Моля да не ме прекъсвате. Молбата ми е да не си позволявате, още повече вие не сте домакин тук, домакин е Народното събрание, ако имате нещо да предложите, направете го, но недейте да обвинявате неправителствения сектор.
Митко Димитров:
Никой никого не обвинява. Само казахме, че като вие сте поканили представители, редно беше и ние да поканим представители.
Предс. Даниела Петрова:
Неправителственият сектор не е поканен персонално.
Лютви Местан:
Г-жо Председател, реплика. Отказвам да приема тезата, че някой от тук присъстващите е поканил някого. Защото тази дама аз лично я виждам за първи път. Това е опит да се профанира дебатът, което е недостойно за тази Комисия. Това е първо.
Второ, аз бих приел да обсъждаме бюджет на кризата, ако бюджетът за културата е редуциран с толкова процента, с колкото е паднал брутният вътрешен продукт в условията на криза. Нямам нищо против, ако в сравнение с 2009 г. приходите в държавата са паднали с 10%, казвате ни: Ние ви предлагаме бюджет минус 10%. Вместо 138 млн. лв. колкото е за 2009 г., предлагаме ви да речем 125 млн. лв. Но, ако приходите са паднали с 5% или с 10%, а ни предлагате редуциран бюджет с 40%, няма как да оправдавате този бюджет на безкултурността с условията на криза. Извинете, но има елементарна аритметика в някои неща и не подценявайте политическият си опонент, както и гостите на това заседание. Благодаря.
Красимир Велчев:
Това не беше реплика на г-н Местан. Това беше изказване. Затова искам да направя една реплика.
Г-н Местан, цифрите и смятането е елементарно, но аз искам да ви кажа какво правим тогава със здравеопазването. Там също ли да намалим 10% от миналата година. Или всички да рухнем. Защото скоро стана дума, че и филмопроизводството се нуждае от глътка кислород, както този на операционната маса. Да но тази глътка кислород няма да ги убие, когато се намали малко субсидията, докато тези които се нуждаят от животоспасяващи операции ги убива. Говорейки така, Министерският съвет и правителството носят отговорност не само за културата. Много е лесно тук да си правим политическо говорене, както вие всички в момента го правите. Правилно, политика е, но когато нямаш средства, а имаш определени средства и да говорите колко е паднал брутният вътрешен продукт, толкова да намалим от всички пропорционално.
Аз като гражданин на тази страна съм против, защото има сфери, където е много тежко и критично. Не можем за здравеопазването да кажем няма да пипаме или за образованието или дайте на всички поравно. Точно това не е правилно, според мен. Как на всички поравно ще е? Аз за пореден път се убеждавам, че вие все едно че сте паднали отнякъде и за първи път идвате да обсъждате бюджет, за разлика от нас – от ГЕРБ, които за първи път обсъждаме бюджет. Това, което вие сами констатирахте, че едва ли не народните представители не взимали решения, че опозицията ще гласува против, нищо ново! Не знам в предишните години как е било. Но доколкото съм следил и съм слушал като обикновен гражданин, е било същото. Аз не се учудвам.
Само искам да ви кажа, че ние - и говоря от името на всички колеги, естествено, че ние искаме да дадем поне толкова пари колкото пари са давани в годините, когато имаше 4 милиарда излишък. И ние искаме да дадем за културата, и ние искаме на филмопроизводството да дадем. Но като гледам колко вие сте дали на филмопроизводството като сума, ние не даваме по-малко.
Проф. Стефан Данаилов:
Моля да прочетете какво пише в закона.
Красимир Велчев:
Нали говорим за сумата, която трябва да се отдели за филмопроизводството. Този закон не сме го подписвали ние. Ние трябва да го спазваме. Но въпросът е дали има възможност, дали има пари? Вие искате да се увеличи бюджетът между първо и второ четене. И ние искаме.
Проф. Стефан Данаилов:
Ако искате го увеличавайте. Аз знам защо го казвам. Защото ако смятате, че всичко е спокойно и прекрасно, се лъжете. На главата на тези мои колеги, защото те са ми колеги преди да станат министри и заместник-министри, им е всичко на главата.
Красимир Велчев:
Само на тези ли министри, г-н Данаилов.
Проф. Стефан Данаилов:
Аз говоря за това ,за което смятам, че не е по-маловажно, което е останало и което е култура.
Красимир Велчев:
Вие не ме изслушахте. Аз точно това ви казвам, че колкото може между първо и второ четене да се увеличи. Бъдете сигурни, че ние ще настояваме пред министрите и пред министър-председателя, ще отстояваме този бюджет да се увеличи. Но не мога да давам празни обещания и да казвам: „Спокойно, ще ви дадем!” Като на пазара дай 10-15 милиона. Ние ще направим всичко възможно. Но преди за сме сигурни, че ще излезе накрая сметката, не можем да кажем нищо конкретно. Защото аз като един обикновен гражданин в момента нямам пари да изпратя детето си на училище или да му купя лекарства, няма да го изпратя на кино. Знам, че в криза трябва да съхраним културата. Това ми е пределно ясно. Но с цената на какво? С липса на пари в здравеопазването? Или в образованието? Да не говорим политически, а да говорим затова как трябва да измъкнем държавата от кризата.
И това, че вие ще гласувате против. Аз ви казвам, че какъвто и бюджет да бяхме сложили, вие пак щяхте да гласувате против. И в това съм напълно убеден.
Лютви Местан:
Г-жо Председател, моля за две изречения дублика, защото г-н Велчев направи реплика към мен. (Заповядайте.)
Завърших изказването си с готовност да подкрепим консенсусно между първо и второ четене Комисията да се ангажира с консенсусно предложение за един малко по-приемлив бюджет за културата именно заради кризата. Първо изречение. То беше сложно и може би затова ви се стори по-дълго.
Второ изречение. Разбирам, че има нужда от животоспасяващи операции, но не бих искал най-животоспасяваща операция да бъде операцията по подслушването. И дължите обяснение защо бюджетът за подслушване е 6 млн. лв. над бюджета за култура. От този въпрос не можете да избягате, г-н Велчев.
Предс. Даниела Петрова:
Има думата г-жа Караминова.
Гинче Караминова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Господа заместник министри, гости, колеги,
Ако от нас зависи – от Комисията по култура, при всички случаи бихме заложили такъв финансов ресурс в културата, че да могат нашите културни дейци съвсем спокойно да работят и да изпълнят своите проекти без притеснение, обаче трябва да се съобразим с реалните възможности в момента. Всички говорим, че е криза, обаче не се съобразяваме с нея.
В крайна сметка дали ще може да се увеличи с няколко милиона бюджета ние трябва в момента да мислим за тези 94 млн. лв. плюс целевите субсидии, които ни се дават.
В момент на световна криза обаче трябва и творците и творческите колективи да бъдат по-креативни, по-гъвкави и да вложат повече енергия в собствените си инициативи и тогава ще може да бъде създаден такъв културен продукт, който да бъде продаваем на пазара и интересен за аудиторията.
Нека да си кажем честно, че и досега са давани много повече средства, както и вие казахте, обаче често сме били свидетели на празни зали с по един-двама зрители на концерти и на различни други представления. Въпросът не е в това колко са средствата, как да бъдат оползотворени за изкуства с наистина реалистични художествени стойности.
А що се отнася до разходите за делегирани от държавата дейности, финансирани чрез общините, бих казала, че въвеждането на делегираните бюджети в образованието само за една година доказаха, че когато един директор работи качествено и с идеи, когато работи не само за заплати и отопление, а има и проекти и то добри проекти, резултатите веднага са налице. Това поне е доказано в последната година. Така че в културата, ако мениджърите са находчиви, гъвкави и креативни ще има добър резултат и естествено приходите няма да закъснеят. По този начин чрез делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общините, ще се мотивират работещите структури, които създават качествен продукт и имат своя публика. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други изказвания. Силвия Хубенова.
Силвия Хубенова:
Понеже колегата Курумбашев стигна до 2008 г. по разпределението на бюджета, все пак мисля, че в интерес на истината би било хубаво да се каже какво се случва оттам насетне, че в 2009 г. бюджетът е намален с близо 19 млн. лв. и от 138480000 той става 119500000 лв.
Тъй като постоянно тук се лансира тезата, че след приемането на Закона за филмовата индустрия, той е спазван от всички предишни правителства, аз бих казала, че това не е вярно и нека да не спекулираме с тази тема преди да сме запознати с нея. За 2004 г., когато е приет законът, субсидията за филмопроизводството е 3747232 лв. За 2005 г. при бюджет за функция „Култура” 89989000 за филмовата индустрия са отделени 5793000 лв., което прави 5.44%. 2006 г. – бюджет на Министерството на културата 92337002 лв. – субсидия за филмопроизводство – 5516994 лв. или 5.97%. 2007 г. бюджет на Министерството на културата 115 млн. лв. – за филмовата индустрия – 6600000 лв., което отново е 5.74%. За 2008 г. – при един изключително висок бюджет от 138480000 лв. субсидията за кино е 10900000 лв., което означава 7.87%. За 2009 г. при бюджет 119500000 лв. субсидията за кино 11754000 лв., което прави 9.87%. 2010 г. при 94292100 лв. бюджет за киноиндустрията са отделени 9090000 лв., което прави 9.84%.
Уважаеми колеги, нека да бъдем коректни, когато произнасяме факти и когато атакуваме министри и заместник-министри, че не са си свършили работата, да бъдем коректни затова, че част от техните предшественици също не са си я свършили.
Бих искала да добавя и още нещо. В 2008 г. прогнозният бюджет, т.е. този, който е залегнал в първоначалния за филмовото производство е бил 7 млн. лв. И тъй като всички знаем, тъй като ние живеем в тази държава, не сме кацнали от Космоса, всички знаем, че имаше средства, които биха могли да се разпределят и както проф. Данаилов преди малко каза, 3 млн. лв. са добавени към филмопроизводството, което означава 10 млн. лв. и нещо. Така че никое правителство досега не е спазило Закона за филмовото производство и нека да бъдем коректни.
Искам и още нещо да кажа. Не знам защо тук малко между капките минават едни неща, които е хубаво да се кажат, че само от проекти, финансирани от различни европейски програми, в бюджета на министерството тази година са влезли 26 млн. лв. Това са обикновено средства, в които поне 40%, защото такива са изискванията на оперативните програми, са влезли за капиталови разходи. Т.е. за строителство или за ремонтни дейности, или за оборудване, или за нещо друго. Така че във времето, в което се намираме, на криза не можем да очакваме само държавата да върши всичко вместо нас.
За всички, които работят в сферата на културата, има достатъчно механизми, чрез които те да кандидатстват извън страната, в което няма нищо лошо. Напротив, това е един плюс, че нашата култура умее да се представя и пред Европейската комисия и да печели директни субсидии от там чрез проекти, и да допълват собствените си субсидии.
Абсолютно адмирирам делегираните бюджети в сферата на сценичното изкуство, защото така всички, които работят в тази сфера ще имат свободата да разпределят собствения си бюджет според собствените си нужди. Казвам го абсолютно убедено, защото и делегираните бюджети в сферата на образованието бяха приети на нож, нека си го спомним добре, а сега всички училища просто са изключително доволни от това, което им даде като възможност делегираният бюджет.
Бюджетът не е добър. Но това е единственият възможен в условията на криза.
Ще се присъединя към г-н Велчев и ще кажа, че колегите от ГЕРБ сме се обединили около това да искаме допълнителни средства, но нека не разхвърляме тук милиони, защото все пак бюджетът на културата е част от общия бюджет на държавата. След като искаме нещо, трябва да отправим конкретни искания, което г-н Данаилов преди малко направи. Той каза, че ще иска 10 млн. лв. за еди-какво си, 3 млн. лв. – там. Ние също ще обсъдим нещата и при възможност ще направим всичко възможно да разговаряме и да успеем да извоюваме повече средства. Благодаря.
Антон Кутев:
Само малка реплика. Цифрите бяха напълно неточни. Поне като четете цифри, ги четете вярно, защото това, което прочетохте, не беше вярно. Не е вярно, че има намаление спрямо 2006 спрямо 2009 г., а навсякъде има увеличение. Само че в единия случай за 2008 г. четете с допълнителна субсидия от централния бюджет, а в другите случаи ги четете без. Така че поне като четете цифри, бъдете внимателни. Изводите както ги правите, си остават за ваша сметка. Но цифрите четете вярно.
Стоян Стоянов:
Ако ми позволите нещо експертно да кажа. Тези цифри, които са цитирани, аз съм ги извадил от официалните отчети на министерството. Те са подписвани от съответните министри на културата, заверени са от Сметната палата, пред тях стоят платежни нареждания и аз не мога да се съглася, че не са верни.
Антон Кутев:
Това е сериозен спор. Аз не съм експерт, но интересно какъв е начинът, по който ще докажете цифрите. Специално за 2008 г. Друг е въпросът, че това не е въпрос на сегашния разговор. Ако ми докажете цифрите, бих бил изненадан приятно. Бих направил едно интервю във ваша полза. Но ако не можете да ги докажете, какво ще правите, защото вие сте експерт, а аз съм политик.
Предс. Даниела Петрова:
Проф. Денчев, заповядайте.
Проф. Стоян Денчев:
Уважаема г-жо Председател,
Господин Министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Драги гости, аз се изказвам в качеството ми на председател на Съюза на народните читалища – представителната организация на читалищата в България.
Искам веднага да спомена, че ако с нещо сме известни в Европа след влизането ни в Европейския съюз, това са две неща: българската азбука и читалищата. Това е неоспорим факт и ние би трябвало като българи да се гордеем с това нещо.
Както спомена проф. Данаилов, проблемът за културата също опира до проблема за националната сигурност и мисля, че всички колеги с различен политически оттенък на своите виждания и принадлежност, споделят това чувство. Особено съм доволен аз като гражданин на България от изказванията на колегите народни представители от ГЕРБ, които споменаха, че те са взели решение и ще подкрепят едно повишаване на бюджета.
Казах, че се изказвам като гражданин и всичко щеше да е добре, както каза и колежката от Обсерватория икономика на културата, цитирам:
„Всичко щеше да е добре, ако имаше стратегия, предложена от това правителство и приета от това Народно събрание.”
Защо да нямаше от предишното правителство и предишното Народно събрание, защо да нямаше отпреди две-три правителства стратегия, а точно сега я търсим. Аз съм потърпевш, като човек, който има отношение по тези проблеми от няколко мандата като председател на Съюза на народните читалища, без да засягам проблемите на образованието, където съм ректор на висше училище и заместник-председател на Съвета на ректорите. Нямаме стратегия за образованието и нямаше отпреди. Имаше една, обсъждахме я, но за съжаление, не я приеме поради различни причини. Така че не трябва да се търси разковничето в някакво политическо противопоставяне, а в реалните числа и в реалните факти и аз бих повторил няколко пъти едно нещо.
Културата, така както всички сфери на обществения живот, на икономическия живот, трябва по съответния начин да участва солидарно в преодоляване на тежестите на кризата. Доколко това е сторено и доколко не е, вие сте народни представители и можете да прецените това в какъв аспект, в каква тежест е направено.
Аз искам да изкажа едно лично мнение като гражданин, че може би преди две години приехме Закона за народните читалища и ако аз бях малко по-силен, „силен” в кавички, и да наложа моето мнение с помощта на народни представители, аз бих записал в закона да има всяка година по 100 млн. лв. за читалищата. След това ще казвам, че не спазвате закона – нещо, което е в противоречие на Конституцията, която казва, че министърът се е заклел да спазва Конституцията, а той не я спазва.
Що се отнася до бюджета за българските читалища мисля, че българските читалища можем да се справим с проблемите, които възникват пред нас. Още повече се очаква и се надявам, че ще бъдат гласувани в Народното събрание тези 4 млн. лв. за допълващата субсидия, което запазва един стандарт от сегашното състояние на заплащане на хората, които работят в българските читалища от порядъка на 5574 лв.
В България в момента по регистрация на Министерството на културата има 2443 читалища. Има един проблем, което е в нас самите като читалища, а и в Министерството на културата и ние трябва да се огледаме и да направим възможното да се опитаме да преодолеем тези проблеми. В момента по силата на действащия закон продължават да се регистрират читалища. Примерно, Младост ІV, ет. 14, вх. Б, ателие 7. Никой няма там. Човек не живее там. Или пък Пловдив, където няма да цитирам адреси. Да кажем къща музей Х, в стария Пловдив регистрирано читалище. В тази връзка аз приветствам усилията на министерството. Очаква се до 31.10.2010 г., съгласно заповед на министъра, да се подготви един нов закон или изменение и допълнение на Закона за народните читалища, където тези неща биха могли да бъдат преодолени и да се използва още повече ролята на Съюза на народните читалища, част от дейността на Министерството на културата, да се офшорстват и да се използват много по-малко пари от Съюза на народните читалища, отколкото от хората от министерството.
Бих искал да приветствам и това, което сегашното правителство е взело като решение, да се увеличат бройките. Изискаха се 200 бройки. Мисля, че ще дадете 163 читалищни бройки в областта на културата, за да се подпомогнат и в съответствие с договора за проекта „Глобални библиотеки”. Но имайте предвид, че там 90% от библиотеките са читалищни – около 2 хиляди библиотеки. Тези библиотеки днес имахме Върховен читалищен съвет, някои от колегите, например от Бургас, казват: На мен не ми трябват нови бройки. Значи трябва да бъдат разпределени по някакъв начин, отчитайки ролята и значението на Съюза на народните читалища.
Аз се присъединявам към това, което казаха всички, най-вече синтезирано от колегите от мнозинството, че при всички случаи те ще искат увеличаване на средствата за култура. Струва ми се, че това ще бъде постигнато, както това беше взето като решение в областта на образованието да стане.
Бих предложил, подкрепяйки становището на бившия министър Стефан Данаилов, подобно разпределение, което той предложи, разбира се, ваше право е да го направите между първо и втори четене за Българската национална телевизия и за националното радио. Разбира се, аз бих предложил и за читалищата да бъдат заделени минимални средства като евентуално допълнение. Имаме нужда от тези средства и ще бъдем благодарни на колегите от Народното събрание и на вашата Комисия.
Моля г-н Председател, да ми разрешите да кажа нещо, което се отнася до Вас. Не сме се договаряли предварително, но моля комисията да поздрави председателя си, тъй като миналата седмица Комисията по право към ВАК гласува и г-жа Петрова получи научната степен „доктор по право”. Честито. Това е похвално за един председател на Комисия. (Ръкопляскания.)
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Това беше изненада. Факт е. Но трябва да изтече съответния срок. Благодаря за вниманието.
Други изказвания? Заповядайте.
Радослав Спасов:
Аз съм председател на Асоциацията на кинорежисьорите, но идвам и като обикновен гражданин, както и останалите мои колеги, с които сме тук. И то защото има една много голяма несправедливост спрямо нас и тази несправедливост произлиза от неспазването на нашия закон.
Искам да ви обърна внимание, че чрез Закона за кинопроизводството, България е една от първите държави, която е създала закон още 1915 г. за кинематографичните произведения, където е имало саморегулация на тези произведения – не може да има изнасилване, изневяра и такива неща. Това е през 1915 г. с указ на Фердинанд, когато е създаден и първият български филм. След това в 1930 г. имаме друг закон, в който в три посоки народните представители тогава са разчитали и са вярвали много в ролята на киното за просвещаване на нашия народ. Едно от направленията са тези кинематографични произведения. Няма да цитирам другия закон, който е от 1948 г., където всички средства от пазара се реинвестираха в ново производство.
Искам да ви обърна внимание върху този закон, че този закон е създаден на базата на реални разходи от предходната година. Затова той расте постепенно. В началото, когато е бил приет Законът за киното, тогава са били по-малки средствата и този средностатистически бюджет постепенно е нараствал за да стигне до 18 млн. лв. С промяната в закона от 2007 г. филмите вече не са пет и седем.
Искам да ви обърна внимание на нещо, което е много важно. Филмовите произведения, въобще киното и аудиовизията са продукти, които са изключени като една обикновена стока от пазара. Всяко едно от тях е уникално. Всички ние сме се възпитавали от българските филми и филмите създадени преди половин век продължават и сега да идват. Така че това са инвестиции, които са дълготрайни и затова ми се струва, че не може да се измерва един филм с пазара по киносалоните, където киносалоните ни се движат от комерсиалното кино. Собствениците на киносалоните са хора, които движат това комерсиално кино.
Тук има един друг въпрос. Дали български произведения и европейски се показват толкова, колкото законът разпорежда – 15%. Никой досега не е отговорил на това нещо. Дали Министерството на културата санкционира тези хора? Защо не показват български филми достатъчно прожекции, колкото законът го изисква. Например, един филм се цитира постоянно. Това е филмът „Мисия Лондон”. „Мисия Лондон” има над 4 млн. лв. приходи. Къде са тези пари? В кой останаха те? Защо не отговаря министерството? Останаха в дистрибуторите. Останаха в киносалоните. Нищо не се върна в държавата. Нищо не дойде при продуцентите, минимален процент, а те имат задължение, те го произвеждат.
Малко трябва да се гледа на киното с инвестиция, която е дълготрайна.
Искам да ви обърна внимание, че вие обещахте, че ще се прави фонд. В цяла Европа се взимат такси от тези, които използват тези продукти. Така както върви един газопровод и се взима такса, така и в духовната сфера. Когато има чуждо присъствие винаги се взимат такси. Същият този филм „Мисия Лондон” в Гърция в момента ще отделят около 240 хиляди евро на същите зрители за национално производство. Това е във всички страни. Така че в момента най-важното, което искам да ви кажа, аз и моите колеги, спрямо този закон е планирано производството за три години. Защото кинопроизводството е специфично изкуство. Аз работя две години върху един проект. Ние имаме национални пари, за да намерим чужди пари. Аз съм намерил чужди пари, но в момента неритмичното подаване на средства блокира производството. Така са блокирани десетки мои колеги. Опитвайте се да разберете. Пари могат да се търсят отвън само ако се вземат първо оттук. Никой не дава първо пари отвън. Трябва да има национални средства. В момента, за да стартират всички тези филми, които са пуснати, г-н Дерелиев много добре знае, защото той участва във финансовата комисия, за да могат да стартират им трябват някъде около 10-12 млн. лв. Това е. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Даниела Петрова:
Други въпроси. Заповядайте.
Борислав Чалъков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, съзнавайки ситуацията, в която е страната, едва ли може да се надяваме на нещо повече, от това, което получаваме. Казано накратко, ние ще се справим, но съм длъжен да заявя, че това ни изправя на санитарния минимум. Казвам го не за да изразя някакво недоволство, а да ви накарам да помислите за нас в бъдеще и да не ни забравяте в едни по-добри времена.
Като казвам, че сме на санитарния минимум, това означава, че нашето технологично развитие, без което ние не можем да вървим напред и да бъдем сериозни конкуренти на пазара, който се дели от световните информационни агенции, това е очевидно. Необходими са ни ресурси, за да можем да вкараме онова, което вече е световна практика – видео сервиз, да можем да дигитализираме този архив, който е национална ценност.
Не ни забравяйте. Ще направим всичко и ние правим всичко възможно да се справяме с това, с което разполагаме. Проявяваме разбиране, но и вие проявявайте разбиране към нас. Благодаря.
Извинявайте, но искам да добавя още нещо.
По какъв начин и с какви средства може да се прекрати, не бих казал кражбата, но този грабеж на информация. БТА може да има много собствени приходи, ако нейната информация не бъде безобразно грабена, препирана, меценирана и т.н.
Да не говорим и за още нещо, което е практика от години – наливане на държавни средства в различни ведомства за абонаменти за други така наречени информационни източници. Ние не само информираме за всичко с желание, ние сме длъжни и по закон. И не само даваме на общини, ведомства и министерства и т.н. нашата информация безплатно, ние сме длъжни да отразяваме и го правим съвестно да отразяваме тяхната дейност. Моля ви във вас е надеждата, че може да се сложи някакъв ред в тази област.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, г-н Иванов.
Стоян Иванов:
Аз няма да ви излъжа, че този заложен бюджет в областта на културата ни харесва, както впрочем не ни харесва и бюджетът в други области, да речем образованието и т.н. Но си даваме доста ясна сметка каква е ситуацията в държавата в момента, но ще говоря само за културата, защото проблемите далеч не са само в областта на киното, а те са и в други сектори в областта на културата.
Ние ще подкрепим на първо четене предложението, като искрено се надяваме, г-н Велчев, че между първо и второ четене все пак ще се успее да се намери някакъв допълнителен ресурс. В тази връзка ми се ще да помислим заедно и за някакви възможности да помогнем на националните медии, конкретно на Българска национална телевизия, за да може да излезе от абсурдната ситуация, в която е попаднала. Защото БНТ наистина е доведена до състояние, в което фактически вече означава фалит. Фалитът е догодина. Бихме могли да помислим за някакви законови мерки. За финансови знам, че ще е по-трудно, но поне промени в закона, за да дадем някакъв шанс на тази според нас изключително важна национална институция да се стабилизира. Нейното ръководство да докаже все пак, че може наистина да прави и национална медия, а не държавна телевизия, която се превръща в хранилка на определени лица.
Предс. Даниела Петрова:
Други изказвания. Заповядайте, Чолаков.
Георги Чолаков:
С г-н Рашидов разменихме остро реплики, но все пак искам да знае, че ние сме зад него, а не сме срещу него. Когато става дума за финансиране на културата и на телевизията ние винаги сме били зад него. Острите думи могат да помагат повече от тези, които се слагат и ласкаят.
Колкото до финансирането на телевизията, при промените на Закона за радиото и телевизията, ние направихме едно предложение, което, за съжаление, не беше чуто. В рамките на криза и ограничено финансиране от възможностите на бюджета, много просто е с увеличаване обема на рекламата и разрешаване на продуктовото позициониране в телевизионните предавания на БНТ да се увеличат приходите на Българска национална телевизия. Затова може би ще възразят другите телевизионни оператори, но ако искаме да помогнем на БНТ, това е едно решение, което няма да струва пари на бюджета.
За съжаление, не мога да не отворя и две приказки за киното. Искам да възразя на уважаемите госпожи и господа народни представители, че на практика финансирането от страна на бюджета към филмовата индустрия и по-специално в рамките на игралното кино е в размер не по-голям от 52% средно статистически за последните 10 години. Т.е. ако държавата даде 5.20 лв., продуцентът намира 4.80 лв. Голяма част от тези пари идват от чужбина.
Това, което аз възразявам по отношение на бюджета като цяло, е че фактически двете сфери, които са преструктурирани и фактически не получават пари за издръжка. Защото ако погледнем бюджета на Министерството на културата 80% са така наречените ведомствени разходи и само 20% са за дейност по бюджета за 2009 г. А ако гледаме бюджета за 2010 г. съответно 13% са за дейност, в бюджета за 2011 г. – 9.22%. Т.е. това, което по същество е включено в бюджета на Министерството на културата за дейността на тези институции или органи, или каквото ще да бъде, непрекъснато средствата за тях намаляват. Киното и фонд „Култура” са единствените структури в Министерството на културата, които се финансират на проектен принцип. Никой не получава заплата там. Т.е. административните разходи в тези две сфери са сведени до минимум за разлика от другите сфери.
Повече не искам да ви отнемам от времето. Но наистина се обръщам към всички народни представители да потърсят възможност да бъде увеличена сумата за Министерството на културата.
Петър Курумбашев:
Г-жо Председател, аз искам да кажа, че щеше да е много хубаво с продуктова реклама да могат да бъдат подпомогнати обществените телевизии, но искам да кажа, че точно от това мнозинство през м. януари тази година, точно тази възможност беше премахната. Ако бяхте оставили възможност да има продуктова реклама в обществените телевизии, тази възможност можеше да се използва от тях и точно в момент, в който им се намалява бюджетът, те по някакъв друг начин да си допълват бюджета. Но със специална поправка в Закона за радио и телевизия от месец януари, т.г. тази възможност им беше отнета. Ако внесете, колеги, предложение, че искате да се отмени тази забрана и да може да има продуктова реклама в обществените телевизии, ние бихме го подкрепили. Само, моля ви се, внесете поправката, защото вие внесохте точно обратното.
Предс. Даниела Петрова:
Има думата г-жа Кирова.
Йоана Кирова:
Господин Министър,
Господа заместник-министри,
Аз искам да изкажа мое лично мнение. Ние не сме палачи на българската култура, нито на министерството. Ако зависи от нас, ако зависи от министерството, пари за култура ще има. Ние обаче живеем, колкото и банално да звучи, в състояние на една световна криза и всички ние си правим равносметка за финансовото състояние на държавата. Ние сме не само членове на тази комисия. Ние сме и политици и като такива ние трябва да защитаваме интересите на народа и в други области.
Аз лично подкрепям бюджета, защото това е част от общия бюджет на държавата. Аз съм политик и нося отговорност и за бюджета, който се гласува и за здравеопазване, и за социални дейности и за образование, и за други дейности. Благодаря ви.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Това мен малко ме учудва. Разбира се, вие сте членове и на други комисии, и затова се гласува по различен начин във всяка комисия. Ако сте член на Финансовата комисия, може да гласувате по един начин, ако сте член на Комисията по култура, много логично е да гласувате по друг начин или поне така се предполага в смисъл, че тук именно затова се събираме. Иначе щяхме да го пуснем само в Комисията по бюджет и финанси да го одобри и нямаше какво да говорим, ако това беше логиката, че навсякъде се гласува по един и същи начин. Няма политическа логика в това.
Аз все пак взех думата не затова, а за да ви кажа, че в момента в тази зала има един човек, на чието място не искам да се намирам и това е министър Рашидов. Всички вие тук като проявявате някакво красноречие се хвърляте да защитавате някакъв фронт, за който не е ясно чий е точно този фронт, но с този фронт, който защитавате, този, който ще го отнесе накрая, ще бъде г-н Рашидов. Защото в крайна сметка в момента това, което защитавате вие, както и да въртите цифрите и да ги обръщате с милиони нагоре или надолу, те са недостатъчни затова, което г-н Рашидов трябва да направи. И независимо от вашето красноречие в момента парите на него, както не му стигнаха тази година, ходи и се моли за 10 млн. лв., които му ги обещаха, но няма да му ги дадат, така ще бъде и следващата година, но тогава няма да са 10 млн. лв., а ще са 20 млн. лв., което означава, че вашето поведение по принцип сигурно е политически обосновано, особено пък на г-н Иванов, защото той е осмият, в смисъл той е преломната точка в нашето събиране тук, а вашето поведение сигурно е политически обосновано от гледна точка на това, че вие казвате: Ние сме управляващи. Ние защитаваме бюджета. Вие сте опозиция. И в една нормална година, когато нещата биха били нормални, аз щях да го подкрепя, защото ще ми е ясно какво правите.
Проблемът е, според мен, а и това, което искаше да ви каже и Стефан Данаилов, е, че тази година не е нормална и че проблемите при г-н Рашидов през следващата година ще бъдат изключително много и че вие все още имате шанса по някакъв начин да помогнете на г-н Рашидов, като дадем ясен сигнал, че парите за култура наистина са малко и че те трябва да се качат. А този ясен сигнал – г-н Иванов каза как ще се борим между първо и второ четене, но не каза как точно ще се борим, сигурен съм че няма да ми каже, защото няма как да се пребори между първо и второ четене, и това на всички ни е ясно. Но има един начин да се преборим. Това е ясен сигнал, че мнозинството в Комисията не е съгласно с този бюджет. Ако не дадете този ясен сигнал, е ясно какво правите – прехвърляте топката върху г-н Рашидов, и той се оправя нататък. Резултатът няма да е само за него, а за всички вас в крайна сметка, защото общо взето процесите продължават. Те не са добри, защото парите не стигат. Това, което се отбеляза тук, не е достатъчно. Това ще бъде резултатът.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря Ви. Други изказвания.
Проф. Стефан Данаилов:
Имам предложение да приключим с дебатите. Каквото можа се каза.
Предс. Даниела Петрова:
Благодаря. Това исках и аз да предложа, колега Данаилов.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.102010 г.
Който е за така предложения бюджет на първо четене, моля да гласува. Девет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По втора точка – Разни.
Предоставено ви са мотивите за становище относно определението на Конституционния съд от 12 октомври 2010 г.
Предлагам на вашето внимание този проект за становище.
Колеги, но виждам, че днес нямаме кворум и предлагам да отложим обсъждането на проекта.
Проф. Стефан Данаилов:
И аз щях да предложа да отложим обсъждането, тъй като имаме достатъчно време – 14 дни. На 14.10. е постъпило писмото в парламента, което ще рече до 4 ноември. Ние до това време ще имаме заседание.
Предс. Даниела Петрова:
Ние всъщност трябва да преценим дали ще гласуваме становище или не.
Проф. Стефан Данаилов:
Все пак трябва да го видят юристи, тъй като е много засукана юридически работата.
Антон Кутев:
Според мен, това не е за нашата Комисия. Аз не знам защо е насочено към нашата Комисия. Това по логиката, която виждам, е юридическо становище затова дали има обратно действие закона. Ние сме последната комисия, която може да даде компетентно становище по този въпрос и затова не знам дали да не се предприемат мерки да се пренасочи. Защото или Правен отдел, или Правна комисия трябва да даде становище по това.
Предс. Даниела Петрова:
Аз също имам позиция по въпроса. Но смятам, че е редно да се чуят и становищата на колегите. Ако преценим, Комисията просто няма да изрази становище и това ще гласуваме. Но така или иначе с оглед на сроковете, нещо сме се постарали да напишем.
Предлагам, ако има възможност, утре след пленарното заседание да се съберем извънредно за 10 минути, но за това ще бъдете уведомени. Или в следващата сряда – 3 ноември, или утре след заседанието.
Благодаря за вниманието. Закривам заседанието.
Пожелавам приятна почивка.


Председател:
Даниела Петрова



.