Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
17/11/2010
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г., № 030-00-37, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2010 г.
2. Разни.
На 17 ноември 2010 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г., № 030-00-37, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2010 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, като ви предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г., № 030-00-37, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2010 г.
2. Разни.
Ако има други предложения, моля да ги направите. Ако няма, подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На нашето заседание присъстват от Министерството на културата Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”, от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов, Анна Хаджиева, Георги Стоименов и София Владимирова, от отдел „Законодателни референти” – Маргарита Йорданова, от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – Янита Димитрова, главен експерт. Поканили сме също от Държавна агенция за закрила на детето, не знам дали има представител.
По точка първа давам думата на г-н Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, да ни запознае с отчета.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми експерти и представители на държавни институции, които присъстват на това заседание! Благодаря за възможността да кажа въвеждащи думи във връзка с нашия отчет. Ние сме го представили в срока, предписан от закона, аз се надявам, че народните представители са се запознали с него или поне с основните неща в него, тъй като сега би било трудно, а и неефективно да го представям в неговата цялост и конкретност.
Първо искам да кажа една дума за методиката на този отчет. Той е фактологичен, в него са избягвани оценки, самопохвали и самообвинения, защото сигурно има и повод за това. По-скоро се е придържал към нашите правомощия и какво сме изпълнили по тях през тези шест месеца. И накрая има едно резюме на основни проблеми, които са били част от онова, с което се е занимавал Съветът през отчетните шест месеца, но които са и доста по-трайни, в някакъв смисъл продължават и сега да бъдат обект на нашето внимание и да предопределят нашата дейност. Така е структуриран текстът на отчета.
Трябва да кажа, че в този период имаше сериозна промяна вътре в самия регулатор. Аз например съм председател във втората част на отчетния период, от април, а от януари до април председател на Съвета е била госпожа Мая Вапцарова. Това допълнително изисква абсолютна фактологична неутралност при представянето на отчета, тъй като не е свързан изцяло с програмата на Съвета в неговия нов състав. Заедно с това през този период съставът на Съвета беше редуциран, вие знаете това, от 9 души Съветът стана 5 души, четирима от които присъстват тук на заседанието днес. В състава, смея да твърдя и в стила на работа има сериозни промени, които по-скоро ще имат видимост през следващия отчетен период и в по-следващия, надявам се.
Ще ви кажа само няколко числа, които да представят нашата работа в нейната статистическа конкретност. Документооборотът (извинявам се за този термин) на Съвета за електронни медии през отчетния период е 5683 документа – влезли в Съвета и излезли от Съвета. Тук е мястото да кажа, че има много голям поток от сигнали, оплаквания, въпроси към Съвета за електронни медии и има абсолютно твърдата позиция на Съвета, че на всеки сигнал се отговаря. Трябва да има някаква много особена причина, за да може някакъв документ, който стига до Съвета, независимо дали стига по пощата или през нашата електронна поща, въпросът който стои в него в границите на правомощията на Съвета да не получава отговор. Разбира се, често пъти въпросите са много далеч от дейността на Съвета, от неговите правомощия и тогава, разбира се, ние обясняваме това на тези, които питат. Например има много въпроси, свързани със сайтовете – какво става в тях и т.н. Знам това, защото всеки ден през моята работна маса минават всички тези документи.
Това е по отношение най-общо на документооборота. Разбира се, тук се включват и много други неща, наказателните постановления, за които ще стане дума, лицензии и т.н.
За отчетния период Съветът е издал 20 лицензии за телевизионна дейност чрез наземно цифрово радиоразпръскване. За пръв път фактически в своята дейност издава такива лицензии и 20 броя са издадени в периода. В този период са издадени 7 брой лицензии за радиодейност чрез аналогово радиоразпръскване и са постановени 143 решения за изменение на индивидуалните лицензии. Впрочем тук да кажа в скоби, че сме в период, когато изтича срокът на получените чрез конкурс лицензии и на базата на закона това дава основание на операторите да искат удължаване на срока, което, разбира се, минава през решение и преценка на Съвета за електронни медии и голяма част от дейността и от нещата, които разглеждаме, са свързани с удължаването на тези срокове. Общо взето мога да кажа за нашия подход в това отношение, че е либерален и че ние приемаме, че един оператор е стоял, да кажа малко нетерминологично издържано, в ефира десет години, работил е, влагал е ресурс, постигал е комуникативен ефект, е основание да продължи да работи. Такава е и логиката на закона, той им дава основание да търсят възможност за удължаване на срока на своите лицензии, които са 10-15-годишни. Разбира се, ние говорим във всички случаи за аналоговото разпространение на сигнала.
Заедно с това има регистрации на програми, които се разпространяват по кабел и сателит, общо 14 броя – 8 за телевизионна и 6 за радиодейност.
Друга важна част от дейността на Съвета е по надзора на програмите, по това доколко спазват Закона за радиото и телевизията. Този надзор се осъществява на базата на разработена методика на нашата дирекция „Мониторинг”. За тези шест месеца, казано само със сухия език на числата, дирекция „Мониторинг” е извършила наблюдение в общ обем 13855 часа. С този обем на наблюдението аз имам представа как се развиват в това отношение възможностите на регулатора. Това наистина е респектиращ обем. В резултат на това наблюдение за този шестмесечен период са съставени 198 акта за установени административни нарушения на оператори в различни сфери. Мониторингът е открил или е имал съмнение, че има нарушения 198 пъти. Съветът за електронни медии по чл. 28, ал. 1, т. „б” е издал и 118 предупреждения на радио- и телевизионни оператори.
Един показател за това доколко Съветът си е вършил работата от гледна точка на последващ контрол над неговата дейност, говоря за съдебен контрол, е това, че Върховният административен съд е постановил в този период 14 приключени дела, от които 13 са спечелени и 1 е загубено. Струва ми се, че именно съдът е тази институция, която в някакъв смисъл естествено упражнява контрол над дейността на Съвета и за мен това е един много важен показател.
Също в плана на статистиката да кажа, че в този период Съветът за електронни медии обяви и приключи конкурс за нов мандат на генерален директор на Българското национално радио и обяви конкурс, а той беше приключен в следващия период, за генерален директор на Българската национална телевизия. Искам да кажа, че тези конкурси бяха трудни и напрегнати конкурси, защото заради общата ситуация на криза в държавата, която се беше отразила особено на Българската национална телевизия, тези конкурси преминаваха и под формата на своебразна анкета и разследване на дейността на предишното ръководство – оценка и търсене на причини за проблемите, на изход от кризата. И в двата конкурса беше заложено като част от условията антикризисни програми. Надявам се, че всичко това е добре известно, тъй като ние постигнахме максимална, вярвам, публичност на тези конкурси, даже с пряко излъчване на събеседванията по един телевизионен канал. Струва ми се, че когато се избират директори на обществени медии, това трябва да става пред погледа на обществото и ние търсехме всички възможни форми, освен публичността, и откритите заседания, които са по закон, за да може да има максимална разгласа и дебат. Нещо повече, този наш избор на генерални директори беше предхождан от публични дискусии, през които излязоха всички проблеми и напрежения в сферата на двете обществени медии, включително и сблъсъци на позиции, даже и на характери. Всичко това беше част от репертоара на този избор, който никак не беше лесен. Съветът трябваше много отговорно да подходи не само защото просто избира генерални директори на обществените медии, което е достатъчно отговорна дейност сама по себе си, а защото избира генерални директори на обществените медии в криза, тоест трябва да имат потенциала да извадят тези обществени медии от тази ситуация, за да могат да минат нататък.
Както вие сте запознати, може би като приключим с отчета, госпожа председателката ще ми даде думата да кажа и как върви работата на нашата група по закона, ние правим предложение за нов закон, но е ясно, че от гледна точка на модела на обществените медии той не е постигнал своята европейска завършеност и цялостност според нашето законодателство и те лесно попадат в криза и без някакви по-сложни социални контексти, в които се намират в момента. Така че всеки избор за генерални директори, аз вече ги наблюдавам толкова години, ни изправя пред въпроса какво става с обществените медии в България, трябват ли промени в модела (а всеки път е ясно, че трябва), трябва ли реформа, каква да бъде и т.н., тоест един много голям дебат, който минава през тези конкретни избори накрая, които опират до това да си вдигнем ръката за една или друга кандидатура.
Това – от гледна точка на цифрите, на статистиката. Те са много по-подробни и много по-разбити в самия отчет. Аз няма да говоря повече по това. Разбира се, ако има въпроси, ще отговоря.
Сега ще кажа няколко приоритета и проблема, които бяха характерни за този период, но които както споменах в началото, продължават да са валидни въобще за развитието на медийната регулация. Днес е много актуално да спомена това, защото както става ясно, срокът за приключване на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение се удължи с решение на Министерския съвет до 2015 г., но така или инак, независимо от това това не значи отлагане на процеса с три години, ни най-малко, а значи просто достатъчно време, за да може този процес да завърши. Много голяма грешка би било, ако това деморализира усилията за въвеждане на цифрово разпространение в България и ние след две години се окажем пак в същото положение, в което бяхме много години наред. Защото (казвам го вече не във връзка с отчета) в България като че ли умишлено беше забавен процесът на преход към цифрова телевизия. За това има много причини, аз няма да ги коментирам сега, но тези причини опират до много неща – до политика, до икономика, до свобода на словото, до какво ли не.
Така че на мен ми се струва, че много важна част от работата и на Съвета за електронни медии, а и на другите институции е реализацията на този план, който сега ще претърпи някакви изменения, но във всички случаи не бива да спира или да се забавя процесът. Още повече, най-после е тръгнала ситуацията и вече в този бизнес се влагат пари и то не малко пари, ресурси, което за нас е важно, за да можем най-после реално да говорим за цифровизация в България. Във връзка с това искам да кажа, че в този период с издаването на цифровите лицензии започна съдържателното осигуряване на цифровото телевизионно разпространение. То стъпва на базата на създадените в аналоговия период програми, но заедно с това те трябва да търпят сериозни изменения във връзка с възможностите, които дава цифровото разпространение. В това отношение цифровизацията е приоритет за Съвета за електронни медии.
Бих си позволил да кажа, че на законодателно ниво е заложен един парадокс. Ние имаме изключително либерална и широка възможност за ползване на привилегията маскери (нека не забравяме, че това е привилегия, а не задължение), а заедно с това има слаба мотивация за ползването й. Тоест много оператори или много програми на оператори – казвам много от гледна точка на съпоставителния анализ в други европейски държави – могат да ползват тази привилегия “маст кери” (must carry), от друга страна, малко от тях имат реална икономическа подбуда в момента да го направят. В това отношение от Съвета за електронни медии, както и от Комисията за регулиране на съобщенията се изисква регулаторна ловкост, за да може да задвижим този процес и те наистина да се качат на мултиплексите. Операторите, да кажем, Би Ти Ви или Нова телевизия, а вие знаете, има програми, които в момента се разпространяват по кабел и сателит, освен всичко друго качването на тези програми на мултиплекса, каквото възможност те имат по закон, ще спре приходите от абонатни такси, които сега имат при кабелното разпространение.
Това е сериозен обект на анализ и на мен ми се струва, нееднократно си позволявам да го кажа на операторите, че има и нещо повече от конкретния икономически ефект – това е попадането в една прагова историческа ситуация, когато ако сега направиш едни крачки, то може би недостатъчно бързо, но в бъдеще ще ти даде голяма привилегия. Така или иначе, сега сме точно на прага, когато се пренасят ресурсите, натрупани в границите на аналоговото разпространение и аналоговата ера в цифровата ера. Този пренос минава през регулаторната работа на Съвета за електронни медии. Известно е, че това е свързано с интереси, че тези интереси водят до вътрешни противоречия и т.н. Съветът за електронни медии започна процедура и вече има издадени решения за оператори, които могат да ползват привилегията “маст кери” (must carry). В този период не всички, но досега май вече за почти всички, които по закон имат такава възможност.
Друг много важен процес, който стои пред нас, е свързан с това, че има голямо отклонение между лицензиите в техните програмни характеристики и реалните практики на операторите. Тези лицензии са минавали като собственост от ръка на ръка, което законът позволява. При промяна на собствеността се променят и програмните характеристики и това е разбираемо, а заедно с това тези лицензии, които преди толкова години са издавани (още когато бях в НСРТ) и тогава те бяха издадени по едни конкурси, по едни условия, а тези условия се промениха. И чак сега, включително и като изискване по Закона за радиото и телевизията, последните промени, Съветът за електронни медии трябва да извърши една огромна дейност на адаптация на тези лицензии към реалната практика на оператори. Тоест една нова легитимация на ниво на документа на дейността в сектора. Това също е огромен обем от работа.
Друга тема, по която Съветът за електронни медии в този състав започна да работи, наследи като нерешен проблем, това беше списъкът за обществено значими събития. Този списък не е приеман и актуализиран много години. Това не е бърз процес, защото е свързан с вътрешно и външно съгласуване, но мисля, че вече сме пред финала на това да може най-после да имаме отново актуален списък на събитията с важно обществено значение. Тук също има много теми, включително и теми, които опират до вас пряко във връзка с бюджета на обществените медии и главно на телевизията – дали осигуряването на тези събития трябва да влезе като отделно перо в бюджета или пък обратно, да се гледа на тези събития като на възможност за печалба, чисто комерсиално. Така или инак, това е голям дебат. На пръв поглед изглежда като сухо спазване на европейски директиви, но всъщност опира до много сериозни бизнес отношения – кое да влезе в този списък и какви да са мерките за неговото спазване.
В този период ние сме присъствали тук и на дебати. Разбира се, голям проблем беше развитието на комерсиалните формати, стимулирани от финансовата криза в света и в страната, която допълнително комерсиализира програмите на търговските оператори и се стигна до формати, особено до „Биг брадър фемили”, които влязоха в сериозни противоречия с обществените очаквания. Тогава имахме много дебати за това по какъв начин Съветът за електронни медии трябва да реагира. Подходът, който ние възприехме, съобразявайки се и с нашите правомощия и с това, че рестрикцията не е добра регулация, защото фактически в последна сметка не дава ефект, аз съм убеден в това, ние направихме едни задължителни указания, които смениха тона на играта в нейната втора част. И аз смятам, че тези дебати, които доведоха до тези указания, плюс целия обществен климат, който повлия на продуцентите да сменят тона на тази игра, плюс санкциите, които телевизията получи, плюс нещо особено ценно – възникна предложение за промени в Закона за радиото и телевизията във връзка със защита на децата, нови мерки – всичко това беше един ефект от този формат, който иначе се възприе доста болезнено от голяма част от аудиторията като нарушаване и създадени на границата на търпимост.
Но пак казвам, струва ми се, че двете части на играта – първата и втората – всъщност става дума за две различни игри, включително и от гледна точка на децата и на присъствие на децата. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че търсим промяна на приоритетите на ангажиментите на нашата дирекция „Мониторинг”, защото не санкциониращата част, броят на актовете и печалбите, които те донасят, за нас е гарантиран инструмент за регулация и за стабилизиране на добрите практики, а гарантираният инструмент са диалогът, непрестанното наблюдение и на базата на наблюдението – експертните анализи и диалога с операторите. Защото една глоба, колкото и да е драстична, е моментно решение на проблема, а истинското решение на проблема е недопускането на подобни форми, тоест съмишлието между регулацията и операторите. В това отношение се опитваме да наложим стила на Съвета за електронни медии.
От гледна точка на вътрешна съпротива и много сигнали дори, това са „Игрите на късмета”. Съветът за електронни медии по пътя на корегулатията е поел сега ангажимент да наложи някакви правила в тази сфера, някакви условия на тези игри, защото за съжаление имаме много сигнали, които чисто и просто показват, че зрителите се чувстват измамени, независимо от това че доброволно участват в тях. За нас това е важна сфера, която трябва да регулираме. Още повече, доколкото икономическата криза, както казах, води до комерсиализация, тези игри ще стават все повече. А няма някаква законова форма, която да извади от програмите на операторите тези хазартни игри. Непременно ще трябва да се създаде нова добра практика от гледна точка на начина, по който се организират тези игри.
И едно последно нещо да кажа, за да не отегчавам аудиторията, Съветът за електронни медии като състав, наследен от годините, има сериозни дефицити във връзка с новите ангажименти по попълване на регистрите, чрез които най-общо да се защити интелектуалната собственост във връзка с евроинтеграцията и необходимостта от експертиза, която да минават през нормативни документи на общностното право, а и във връзка с това, че нашият бюджета е силно намален естествено, Съветът за електронни медии е пред цялостно преструктуриране като администрация. Ще се поставят нови приоритети, но заедно с това ще се поставят и нови ангажименти и към самите служители в Съвета за електронни медии, ще се облекчи неговата административна структура и бюрократизацията на процесите, доколкото е възникнала, за да може да стане една европейска в добрия смисъл на думата (лош няма за щастие) работеща институция, която бързо и в добър контакт с операторите да може да решава проблемите, които възникват в медийната регулация.
Има много големи наследени, отворени зони, през които Съветът за електронни медии в момента минава – цифровизацията, адаптирането на лицензиите, лошите практики, които идват през комерсиализацията и тяхното ограничаване, събитията с обществено значение, стабилизирането на обществените медии, преструктурирането на собствената му дейност и т.н.
Казвам всички тези неща малко и в персонален план, това, което на мен като председател в границите на този мандат ми се иска непременно да се случи или поне да започне да се случва.
Това е, което бих могъл да кажа като въвеждащи думи към текста на нашия отчет, който сме приели. Ако имате някакви въпроси към нас или коментари, готови сме да отговорим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Иска ли някой от колегите Ви да допълни нещо? Добре, след това.
Предоставям думата на присъстващите колеги народни представители.
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Лозанов, слушах Ви внимателно и ми направи много добро впечатление (прощавайте за този шаблонен израз, но действително е така), че като че ли в сегашния състав на Съвета за електронни медии има воля, управленска, а не политическа, защото вие сте независим държавен орган, управленска воля да се промени начинът на провеждане на конкурсите и за аналогово, и за цифрово радиоразпръскване. Защото имаше доста проблеми, ние сме го коментирали в нашата комисия, доста проблеми с конкурсите за аналогово радиоразпръскване специално през миналата година. Като пример ще дам Перник, също така Пазарджик, даже един оператор от Пазарджик го изслушвахме, ако си спомняте, госпожо председател, и тук в Комисията. В Гоце Делчев също. Забелязахме едни доста неприятни прецеденти, господин Лозанов, когато определени участници в конкурсите, обикновено клонове на западни медийни компании, без да са присъствали на нашия медиен пазар, изведнъж се оказаха фаворити в конкурсите и започнаха масово да изместват българските оператори, при положение че някои от тях са работили на тези регионални пазари от порядъка на седем-осем години и съответно са завоювали и аудитории и то с високи проценти – 20-25%, някои от тях конкурираха дори Българското национално радио. И изведнъж се появиха подобен род компании, които започнаха при предишния състав на Съвета за електронни медии масово да печелят лицензии и да изместват българските оператори.
Та, единият ми въпрос е дали в Съвета за електронни медии сте мислили на тази тема – как да бъде всъщност прекратена тази тенденция, която за мен е неприятна, а е неприятна и за български бизнес, разбира се. Там дори наблюдавахме писани на програми и концепции и схеми под индиго от определени участници в конкурси, които участваха като в поточна линия във всички обявени от СЕМ конкурси за аналогово радиоразпръскване. Имаше и смешни истории, но те са смешно-тъжни, защото, да речем, с програмна концепция и схема за младежка аудитория без никаква промяна се кандидатстваше в друг регионален пазар за аудитория до 45 години и се печелеха лицензии и за младежка, и за аудитория до 45 години например.
Тук опира и въпросът за прозрачността и това е вторият въпрос към Вас: как смятате да направите оттук нататък тези конкурси действително прозрачни? Защото ние наблюдавахме в съвместните работни групи между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии – експертните екипи, които оценяваха подадените документи, също доста куриозни ситуации, когато един от участниците в тази оценяваща група оценява даден участник на първо място, а друг от експертите оценява същия участник на последно място. За РЗС специално стои този въпрос за прозрачността по принцип, защото не е толкова важно кой ще спечели даден конкурс, а да го спечели по един почтен и прозрачен начин. Това е в интерес и на независимия държавен орган, тъй като това е единственият начин да бъдат парирани съмнения за корупция, които ние специално сме имали при предишния състав на Съвета за електронни медии.
И последният ми въпрос е как работите с гражданския сектор, с нестопанските организации на операторите, защото те са доста активни напоследък. Ние тук в нашата комисия също сме изслушвали сдружения на операторите, понякога казват наистина доста ценни неща. Имате ли механизъм да ги изслушвате и да включвате разумните им предложения по някакъв начин във вашата работа? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И аз благодаря за въпросите. Аз ще отговаря отзад напред по-общо, а след това ще помоля Ани Хаджиева, която по-отдавна от нас със София е в Съвета за електронни медии, поне през последно време, ако иска, да конкретизира нещо във връзка с конкурсите, които са провеждани през миналата година, тъй като аз нямам пряка яснота по тях.
Първо, за гражданския сектор и за професионалните организации. Няма никакво съмнение, че ние работим в много пряк диалог с професионалните организации на операторите, преди всичко с АБРО. Те в плана на консултативен процес по всяко важно решение казват своето мнение, често пъти това става на живо, в непосредствени срещи, често пъти става чрез нашия сайт, тъй като там ние поставяме всички проекти за по-важни решения на обсъждане, по които те реагират в определения срок със свои коментари. Абсолютно задължително е това взаимодействие. Нещо повече, аз съм абсолютно убеден, че регулацията в никакъв случай не трябва да става без участието на самите регулирани. Да не им се стоварва като природно явление на главата, а те сами да могат да формулират своите проблеми, а вече регулаторът, разбира се, пазейки интересите на обществото, а не частния интерес, да може да съобрази така, че хората да си вършат работата. Защото смисълът на регулацията не е в това тя да пречи на сектора и на неговото развитие. Обратното. Така че, вярвайте, ние сме в много пряко взаимодействие с тях.
Тук ще кажа нещо в скоба и като мое лично мнение. За мен има една тенденция, малко ако не тревожна, то поне странна, през последните години не само в сферата на медиите, но в медиите много си личи, гражданските организации бяха подменени или преди всичко се сведоха до организации на собственици. Аз не съм сигурен, че това е едно и също нещо, в никакъв случай организациите на собствениците не са виновни за това, но по-скоро става дума за дефицит на гражданско общество, включително и в сферата на медиите. Преди десет години гражданските организации в сферата на медиите (аз самият съм свързан с някои от тях) бяха много повече и много по-далеч от бизнес интересите. Сега общо взето са повече професионални организации, които защитават определени интереси. Така че диалогът с тях е много важен, но това е диалог през различни прагове на интереси. И ние се опитваме така да го водим, тъй като, разбира се, всеки защитава и това е напълно нормално собствените си интереси. Нашата работа е да се съобразим с това, но да не губим обществения интерес. Така стана и в електронните медии, така стана и със Съюза на издателите в пресата, това е обща тенденция.
Във връзка с конкурсите. И на мен много ми се иска да са по-прозрачни, да са като конкурсите за генерални директори на обществените медии. Тук има една граница, свързана с опазване на търговски тайни и с интелектуална собственост върху продукта, върху концепция, програмния проект и т.н. Не бихме могли да дадем колкото и на мен да ми се иска абсолютна видимост на всичко това предварително, за да може заедно със Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията и обществото успоредно да оценяваме кандидатите и да си избира свой фаворит. Единственото, което може да се направи в тази посока, е публично обсъждане на критериите и ние правим това в диалог именно с АБРО и с граждански организации. Сега отново в предстоящите нови конкурси, а ние имаме намерение да използваме неусвоения ресурс, особено в пограничните райони, особено в малките населени градове в областта на радиокомуникацията, имаме намерение да проведем такива конкурси и тогава да обсъдим тези критерии достатъчно широко.
Ще помоля госпожа Хаджиева да отговори конкретно на въпросите за Перник и за Пазарджик.
АННА ХАДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Василев, с Вас на медийна комисия сме имали възможност да говорим на темата конкурси, проведени през 2009 г. Бих искала да кажа, че всички решения на Съвета за електронни медии са потвърдени от петчленен състав на Върховния административен съд и са потвърдени като законосъобразни решения. Това, което Вие говорите за участие на оператори в различни формати на различни честоти с една и съща програмна концепция, става въпрос за един-единствен оператор, чието име няма да спомена, но той е спечелил на честота, на която неговата програмна концепция отговаря на обявения предварително формат.
Що се отнася до изместването от местните пазари на местните и регионални медии от големите вериги, това е процес, който е следствие на пазарни механизми и не е протекъл със съучастието на Съвета за електронни медии. Имаше няколкогодишен период, в който лицензирането в България беше отложено до приемането на стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност и тогава Съветът за електронни медии не е лицензирал радиооператори. Точно в този период много голяма част от регионалните медии бяха принудени да се продадат на влезлите в България вериги. Останалите регионални медии много добре знаят, че работят по § 9а – това е параграф, в който те работят без програмни документи до провеждането на конкурс. Причина за това е нестабилната законодателна среда и промяната на правилата тогава, когато в България се е структурирал този пазар.
Така че има обективни процеси, които са текли без съучастието на Съвета за електронни медии. Аз още веднъж Ви казвам, ако има съмнение за корупция, то органите в България биха установили правомерността, законосъобразността на действията на Съвета за електронни медии.
Разминаването между оценките на експертните комисии и решенията на Съвета за електронни медии, ако изобщо има такова, то би могло да се получи от това, че експертните комисии се формират между членове на Комисията за регулиране на съобщенията и членове на Съвета за електронни медии. Те оценяват всеки един кандидат по предварително обявени публично критерии. Всеки един член дава своите оценки в карта, председателят на комисията ги обобщава, представя ги на заседание на Съвета за електронни медии и решенията обаче се вземат с гласовете на деветимата (тогава) членове на Съвета за електронни медии. Мисля, че е имало един или два случая, когато са се разминавали класирането на експертната комисия и решението на Съвета. Но в повечето случаи Съветът е потвърждавал решението на експертната комисия. Разбира се, всеки член на Съвета мотивира своя глас. Членовете на Съвета, които са деветима, не участват във всички експертни комисии, но те са задължени да се запознаят с документите на абсолютно всички кандидати за всички честоти. И затова преценката примерно на един член на Съвета, който не е бил в експертната комисия за тази честота и за този град, е различна и би могла да бъде обективно различна от преценката на участниците в експертната комисия – членове на Комисията за регулиране на съобщенията и членове на Съвета за електронни медии. Но вотът е мотивиран, на заседанието всеки един член мотивира своето решение, защото Съветът за електронни медии взема мотивирани решения.
Благодаря. Надявам се, че съм била ясна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Аз искам да попитам как работи СЕМ в синхрон с Министерството на културата по отношение на контрола по спазването на авторските права?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Трудно. Това е голяма и трудна тема и много дълго за съжаление хронифициран проблем. Искам да кажа, че тази трудност не идва от персонални разминавания между съставите на Съвета за електронни медии или на представителите на Министерството на културата, а идва от няколко проблема, които са заложени вътре в спазването на тези права, които всеки път се възпроизвеждат и не намират достатъчно радикално и ясно решение. Тези проблеми са добре известни, те са свързани в крайна сметка с това, че хем е регулация, хем са търговски отношения. И операторите трябва да се договарят с колективните носители на права, това е, което минава през търговски отношения, а ние изискваме те да ги спазват. А за да ги спазват, трябва предварително да са се договорили. И сега стоим в позиция малко на бавачки: хайде договорете се! Те не се договарят. После пак отново. Като нашата цел е в крайна сметка, но мисля, че това не е в отчетния период, а в следващия, ние постигнахме в това отношение няколко важни стъпки. Разбира се, това са временни примирия, после пак възниква следващият скандал. Но имахме съвместно заседание, в което стигнахме донякъде.
Освен това има междуведомствена комисия, която включва представител на Министерството на културата, представител на Комисията за регулиране на съобщенията, представител на Съвета за електронни медии. Ние подписваме един меморандум във връзка с нашата съвместна дейност и работим на базата на това.
Тук се гледаше нов закон в тази сфера, предполагам, че имаме още много работа в чисто нормативно отношение, за да може тези механизми да станат по-прости. Да не говорим, че легитимността на самите дружества за колективно представителство на права също е оспорвана многократно, че няма реално легитимираща институция да каже доколко те са легитимни, доколко тези членове, за които те говорят, наистина са техни. Операторите, разбира се, протестират срещу това, протестират срещу цени и казват, че за малките оператори такива цени биха означавали да ги закрият, а пък какъв е смисълът да закриеш един оператор от гледна точка на авторските и сродните права, като след това ти нямаш шанс нищо да вземеш от него. От друга страна, повишаването на цените и спазването на цените на правата дава възможност на отделни сфери на културата, чалгата например, да създават дъмпингови режими. Така може да стигнем до следната хипотеза. Колкото по-строго настояваме да се спазват правата, толкова повече чалга да има в ефира.
Казвам всичко това, само за да очертая репертоара от проблеми, които се опитваме да решаваме, а не за да кажа, че дезертираме от тази сфера. Напротив. Но е въпрос и на трудни баланси, които се опитваме да намерим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Лозанов, членове на СЕМ! Моят първи въпрос пак е във връзка с авторските права. Вие казахте, че имате много писма и проблеми във връзка с електронни сайтове. Тези писма, които касаят електронни сайтове, в този контекст ли са? – Че са нарушени авторски права, например, че се разпространяват музика, филми, книги се сканират без разрешението на автора или имат друг характер тези писма?
Друго, което също така е интересно да отговорите, ползотворна ли беше тази работа, която организирахте в края на юли, на чието откриване ние присъствахме в Министерския съвет относно новия Закона за радиото и телевизията, защото аз мисля, че това се прави за първи път в този формат, който тогава вие сформирахте? И реално хората, които бяхте поканили, дадоха ли разумни предложения, които вие ще заложите в закона, или просто, грубо казано, всеки си дърпаше чергата към себе си и не останаха изчистени нови идеи?
И последното, което бих искала да попитам, е с тази промяна, която има в новия закон за 12% годишно от програмното време да се даде малко повече шанс за европейски независими продуценти и в частност български, защото сме в България, вашето наблюдение дали това се използва от различните програми? Дали се дава шанс повече на български продукции? Благодаря.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Позволете да отговоря на третия и на първия въпрос, а вторият може би ще бъде в точка „Разни”, за да информирам, ако има такова любопитство към работата на нашата група, която работи по новия закон.
Първо – на третия въпрос. Излезе скоро годишният обзор на процента независими продуценти в европейските държави. България има 25% продукция на независими продуценти в областта на телевизията – повече от двойно на това, което е заложено по закон, средно. Това е един добър процент от гледна точка на другите държави. Разбира се, има европейски държави, в които има много повече, до 50%. Общо взето тенденцията е обемът на външните независими продукции да е по-голям, тъй като това е креативен източник и освен това е източник на плурализъм, на многообразие. Така че тенденцията е да защитаваме външните продуценти.
Това има връзка и с работата по новия закон, нека кажа нещо. При нас в момента независимите външни продуценти са твърде малко, те са повече изпълнителни продуценти. В закона непременно трябва да се укрепи независимостта на това външно продуцентство. Да не си зависим от медията, не тя да ти дава парите, не тя да ти поръчва всичко, а ти фактически да ставаш един изпълнител. Тогава защо да говорим за независими продуценти?
Навремето, когато възникна идеята в границите на европейския дебат за независимия продуцент, се представяше така: един човек има една идея, отива в една банка, взима кредит срещу идеята си, сам реализира тази идея на базата на кредита си, след това има един готов продукт, който занася в една телевизия, тази телевизия го харесва много и го вкарва в своята програма. Естествено това е идеален вариант, схематизиран, но това е базата, на която можем да говорим за независимост. Другото са едни доста средни отношения между оператори и независими продуценти. Струва ми се, че в закона трябва да укрепим независимостта на продуцентите, което може да бъде бонифицирано с това да дадем и по-голяма квота. Но наистина да са независими. И тогава вече, като си независим, примерно тези 25%, които сега са просто факт, да станат и задължение. Това е в границите на един друг дебат, не е в границите на правомощията на Съвета за електронни медии.
По първия въпрос – за сайтовете. Разбира се, че по-малката част от оплакванията са от гледна точка на това, че има неспазване на авторски права. Тези оплаквания идват от мениджъри, които абсолютно се смайват, че този филм, който те носят и сега ще се разпространи за пръв път в България, ще има премиера, а той отдавна е гледан. Гледан е, разбира се, от една малка част, която точи филми, но тази част пък е тази, която обича най-много да гледа кино. С това има голям проблем, но той не е нито български, нито е по силите ни да го решим. В тези сайтове има страшно много проблеми например свързани с правото на отговор. Само че на каква база можеш да им наложиш да дадат право на отговор?
Всички тези въпроси, които възникват обикновено към програмите на радио- и телевизионните оператори, възникват все повече и във връзка с информацията и съдържанието, което минава през сайтовете, само че, както знаем интернет е с друг режим на регулация. В което, разбира се, има и красота, тъй като е много свободна територия, а всяка свобода е риск, ние знаем, при това в последна сметка, както казва Сартр, не е и възможно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз също имам един въпрос. Мисля, че това, което досега говори господин Лозанов, е достатъчно ясно. Имах един въпрос в себе си, който оттеглям: в по-малък състав по-добре ли работят или по-сложно работят. Защото това, което има да се случва със Съвета за електронни медии, не знам как ще им стигнат силите на тези пет патриота.
И вторият ми въпрос, най-важният, как сте със здравето?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Въпросът е за целия състав, не за мен лично нали?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, за целия състав.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз не разполагам с клинична картина на членовете на Съвета за електронни медии. Мога да кажа, че моите колеги не са излизали в болнични, за щастие, сравнително добре сме със здравето.
В по-малък състав има една привилегия, която аз установих, тъй като съм работил в различни състави – работил съм в състав от девет души, от седем души, сега съставът е пет. Установявам, че малкият състав има по-голяма привилегия - много по-персоналистично е поведението и говоренето, не е такава масовка и се вижда много ясно кой къде стои. А някак си отношенията стават много по-обвързващи, в хубавия смисъл на думата. До мен е Георги Стоименов, той ще потвърди, че това квотно деление, което ние познаваме през годините, до голяма степен се преодоля от само себе си на базата на персоналната позиция на участниците.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо председател, хайде да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, ще прочета пред вас проекта за решение по Отчета за дейността на СЕМ за периода 1 януари 2010 г. - 30 юни 2010 г. Това е проект за решение, което предлагаме на Народното събрание:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията предлага Народното събрание да приеме за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2010 г. - 30 юни 2010 година.”
Който е съгласен с така предложения ви проект за решение, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По точка втора - Разни, първо ще ви направя едно кратко съобщение.
Днес Министерският съвет прие решение за преразглеждане на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, приет с решение по т. 24 от Протокол № 5 от заседание на Министерския съвет на 31 януари 2008 г., изменен и допълнен с решението по т. 13 от Протокол № 51 от заседанието на Министерския съвет на 30 декември 2009 г., и относимата нормативна уредба.
В какво всъщност се състои приемането на това решение? Удължава се срокът, който беше посочен за цифровизацията – 31 декември 2012 г., като съответно окончателното спиране на наземно аналогово телевизионно и радиоразпръскване да се случи не по-късно от 1 януари 2015 г. В този смисъл ще се сформира работна група, в която ще участват представители от заинтересованите министерства, както и от Българското национално радио, Българската национална телевизия, представителните организации на доставчиците на аудиомедийни услуги и радио услуги.
Това е съобщението, което имах да ви направя. Бих искала да дам отново думата на господин Лозанов, за да ни запознае с работата на групата по новия медиен закон, тоест етапа, до който те са достигнали, тъй като имаше предварителен срок, мисля, че беше краят на месеца, в който тя трябваше да ни представи някакви идеи.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако разрешите, госпожо председател, преди господин Лозанов да вземе отново думата, аз имам една мъничка забележка към техническите изпълнители в Съвета за електронни медии. На PDF файла, на който е качен Отчетът на СЕМ, е озаглавен на така наречената „шльокавица”, смес между кирилски и латински знаци. „Отчет” е с цифрата 4. Мисля, че Съветът за електронни медии трябва да бъде пример в това отношение.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За мен е смайващо, че това е така. Много благодаря за забележката.
Моля за извинение на колегите ми, които ще напуснат заседанието, защото имаме посещение от Европейската комисия с определени фиксирани часове и те ще отговарят на въпроси на представители на Комисията. Аз, разбира се, ще остана и ще разкажа за закона.
Първо ще кажа това, което ми се струва важно около технологията на работата и после в много ограничен мащаб нещо чисто съдържателно, ако искате, около предложения и хипотези, макар че аз бих предпочел да обсъждаме документа, който групата ще подготви, тъй като винаги има риск, ако един човек представи нещо субективно, още повече нашите позиции вътре в групата не са съвсем синхронизирани и може да излезе, че аз представям повече собствени визии, отколкото резултатите от работата на групата, но ще кажа основните точки на дебат, където нещата се разминават.
Това, което ще е готово на края на месеца, е един доклад на групата, не проект на закон за радиото и телевизията, един доклад, тъй като до проект на един закон за радиото и телевизията се оказа, че ще стигнем трудно сега, защото възникнаха много противоречия между членовете на групата. По-скоро ще докладваме на три нива медийната ситуация, така да кажа. Първо, описание на проблемите, един анализ, който групата прави в сферата на своята компетентност, после формулиране на основни подлежащи на нова регулация тема и след това предложения как да бъдат регулираните тези теми. Фактически една основа на бъдещ закон.
След това тази основа ще мине през специален сайт на Министерския съвет, ще стане обект на публично обсъждане, така че да дойдат мненията на заинтересованите страни и групата да ги адаптира в крайния текст. След това ще направим още една втора, последна в границите на този процес среща на публично обсъждане, така както започна работата по закона. И след това ще представим това нещо на Министерския съвет, който от своя страна ще може да вземе политически решения по основните теми. Тъй като Министерският съвет е вносителят на закона, ние ще дадем експертни предложения, но там където предложенията се разминават, ще трябва, разбира се, с анализ какви са последствията, привилегиите и рисковете от взимане на едно или друго решение, накрая ще трябва да се стигне до някакъв обобщен вариант, който ще стане пък основа да се разпишат в конкретни законови разпоредби всички тези предложения.
Това е общо взето процесът. Така че примерно в началото на декември вие ще получите официално от нашата група този базисен доклад по основните проблеми.
Къде са разминаванията? Трябва да кажа, че в нашата група има представители на различни институции и различни гилдийни организации. И няма никакво съмнение, че те са там, за да защитават собствената си гледна точка, без да са склонни към това да правят сериозни компромиси във връзка с условията на дебата. Има представители на министерствата, на Министерството на културата, на Министерството на транспорта и съобщенията, има представител на Комисията за регулиране на съобщенията, има представител на Министерството на финансите, има представители на операторите, на АБРО, има представители на продуцентите, има представители на Българското национално радио, на Българската национална телевизия, в мое лице – на СЕМ. Има и свободни електрони и експерти като Хачо Бояджиев например, който представя пък историята на телевизията.
В цялата тази ситуация се очертаха няколко проблема. Основен е проблемът с обществените медии. Струва ми се, че има някаква база на консенсус, консенсусът е около това, че трябва във висок нормативен документ, в случая в закон, да се разпише конкретна мисия на обществените медии и финансирането на обществените медии от държавата да става във връзка с предавания, които пряко реализират тази мисия. Само около това целево да се субсидират двете медии. Иначе има риск това да се приеме за държавна помощ, която, както знаете, ни е забранена като страна на Европейския съюз. Това трябва да се направи и това е съществената част от реформата. Това води със себе си сериозни последствия в преструктурирането на медията, в превръщането на администрацията и мениджмънта в услуга, а не в някакво управленческо тяло, напред излизат програмните решения и програмните тела. Около това ми се струва, че няма дебат.
Дебатът, както е публично известно, започна около прочутото обединение на БНТ и на БНР. Сега тази тема е останала доста в периферията, а и тя в никакъв случай не е важна. И аз съжалявам за това, че на базата на публичната вълна на интереса към тази тема тя фактически до голяма степен подмени същинския дебат за реформата в тези две медии. Защото във всички случаи те трябва да се реформират като начин на финансиране и структура, пък дали тази структура ще е в две части или в една, е по-второстепенен въпрос. Така или иначе, тази идея за обединението продължава да бъде предпочитана от някои от нас в групата и много силно отричана от други членове. Явно е, че не в границите на тази група ще трябва да се вземе решението за обединение. Но ще има анализи, включително и финансов анализ, които да показват какво би струвало, какво би донесло като обединение и структура.
Другите големи сфери на дебата, вече в границите на търговските медии, са около прозрачността и концентрациите. Разбира се, прозрачност на субектите, но прозрачност доколко, дали до физическо лице, да повторим възприетата от законодателя формула във връзка с печатните издания. Тук се намесват други аргументи, че това би било безсмислено от гледна точка на това, че това са компании, които се листват на борсата и т.н. Има ред сложности. Същевременно има и технологии, чрез които това се преодолява. Но този дебат върви.
По-важният и по-труден дебат е трябва ли да има граници на концентрацията, специализирани в Закона за радиото и телевизията. Сега сме на етап на консултативен процес с Комисията за защита на конкуренцията, те ще ни дадат официално институционално становище по този въпрос, което ще е част от експертната книжнина на групата, за да можем да вземем решение. В това отношение има много разнообразна практика – от конкретно посочване на проценти до типове несъвместими собствености, да кажем, национална и регионална. Въпросът е много голям.
Тук влизаме в още една важна тема на промените на закона – как ще се определят пазарите. Дали например не си заслужава вече да говорим само за един общ пазар на аудиовизуалните медийни услуги и да търсим концентрации в някаква граница на този пазар. Има ли смисъл да говорим в по-далечна перспектива за отделни медийни пазари – за радио, за телевизия и т.н., като самите тези термини отпадат частично. В това отношение има цялостно и като философия, и като терминология нужда от пренаписване въобще на медийното законодателство, а оттам и на регулацията. Ние вървим в тази посока.
Другият голям въпрос е за регулатора – конвергентен или не. Общо взето като че ли в групата надделява съмнението, че конвергентният регулатор е добра формула, тъй като един от принципите, а ние формулирахме няколко принципа, които ще залегнат в основата на закона, е регулация на съдържанието, независимо от цената на пренос. И ако е така, то тази конвергенция между преноса и съдържанието ще бъде в противоречие с този възприет принцип.
Нелинейните услуги, въобще регулацията на базата на интернет и на конвергентните форми с интернет. Засега, стъпвайки върху европейските директиви, в това отношение нямаме предложение за конкретна регулация на интернет извън разпространението на линейни и нелинейни аудиовизуални медийни услуги. Само че има разни въпроси. Например един сайт, например „Медия пул”, ако вътре в него се разпространяват под формата на нелинейна услуга определени документални филми или репортажи, то тогава това новинарски сайт ли е или е доставчик на нелинейни услуги?
Темите са много. По всички тях има спорове и продължава да има. Но същевременно има натрупване на експертни тези, които се превръщат в части от този доклад, който ще обобщим.
Няма никакво съмнение, че се налага във връзка с развитието въобще на технологиите и на комуникацията в близка перспектива изцяло нов закон, който да е съобразен с това. Да се откажем от всички тези дописани текстове един върху друг. Това е огромна отговорност, разбира се, най-напред на нашата експертна група, тя е по-малко, след това – на вносителя Министерския съвет и накрая на вас. Аз съм абсолютно сигурен, че дебатите няма да престанат, те ще продължат да вървят на всички нива. Ние там сме все пак едни относително експертно мотивирани хора, след като ние много трудно стигаме до общи решения, представям си, когато това започне да става и политика какво ще бъде.
Аз смятам, че най-добре ще представим разработката на групата, пак с извинение, че вероятно субективизирам картината, която рисувам, когато представим този доклад, който ще е в доста обозримо бъдеще.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз Ви благодаря за информацията, която дадохте за членовете на Комисията. Разбира се, надявам се да получим и ние този доклад, който ще раздадем на колегите.
Бих искала да задам още един въпрос: кога очаквате да се случи следващото обсъждане? В края на тази година или в началото на следващата?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ако ние в началото на декември дадем възможност за публично обсъждане през сайта на Министерския съвет, там срокът е един месец на всички документи от такъв вид. В границите на този месец ще се получат мнения. Това ще стане в началото на януари. След това тези мнения ще трябва да се обобщят, така че това обсъждане реално ще бъде предполагам в края на януари и началото на февруари. И вече след това обсъждане ние ще предадем на Министерския съвет този плод, който нашите усилия са дали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Въпроси има ли от колегите? Няма.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И аз ви благодаря. И дано да съм отговорил на интереса ви, да не съм говорил неща, които на мен ми се струват важни, а пък тук да звучат елементарно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
2. Разни.
На 17 ноември 2010 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г., № 030-00-37, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2010 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, като ви предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г., № 030-00-37, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2010 г.
2. Разни.
Ако има други предложения, моля да ги направите. Ако няма, подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На нашето заседание присъстват от Министерството на културата Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”, от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов, Анна Хаджиева, Георги Стоименов и София Владимирова, от отдел „Законодателни референти” – Маргарита Йорданова, от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – Янита Димитрова, главен експерт. Поканили сме също от Държавна агенция за закрила на детето, не знам дали има представител.
По точка първа давам думата на г-н Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, да ни запознае с отчета.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми експерти и представители на държавни институции, които присъстват на това заседание! Благодаря за възможността да кажа въвеждащи думи във връзка с нашия отчет. Ние сме го представили в срока, предписан от закона, аз се надявам, че народните представители са се запознали с него или поне с основните неща в него, тъй като сега би било трудно, а и неефективно да го представям в неговата цялост и конкретност.
Първо искам да кажа една дума за методиката на този отчет. Той е фактологичен, в него са избягвани оценки, самопохвали и самообвинения, защото сигурно има и повод за това. По-скоро се е придържал към нашите правомощия и какво сме изпълнили по тях през тези шест месеца. И накрая има едно резюме на основни проблеми, които са били част от онова, с което се е занимавал Съветът през отчетните шест месеца, но които са и доста по-трайни, в някакъв смисъл продължават и сега да бъдат обект на нашето внимание и да предопределят нашата дейност. Така е структуриран текстът на отчета.
Трябва да кажа, че в този период имаше сериозна промяна вътре в самия регулатор. Аз например съм председател във втората част на отчетния период, от април, а от януари до април председател на Съвета е била госпожа Мая Вапцарова. Това допълнително изисква абсолютна фактологична неутралност при представянето на отчета, тъй като не е свързан изцяло с програмата на Съвета в неговия нов състав. Заедно с това през този период съставът на Съвета беше редуциран, вие знаете това, от 9 души Съветът стана 5 души, четирима от които присъстват тук на заседанието днес. В състава, смея да твърдя и в стила на работа има сериозни промени, които по-скоро ще имат видимост през следващия отчетен период и в по-следващия, надявам се.
Ще ви кажа само няколко числа, които да представят нашата работа в нейната статистическа конкретност. Документооборотът (извинявам се за този термин) на Съвета за електронни медии през отчетния период е 5683 документа – влезли в Съвета и излезли от Съвета. Тук е мястото да кажа, че има много голям поток от сигнали, оплаквания, въпроси към Съвета за електронни медии и има абсолютно твърдата позиция на Съвета, че на всеки сигнал се отговаря. Трябва да има някаква много особена причина, за да може някакъв документ, който стига до Съвета, независимо дали стига по пощата или през нашата електронна поща, въпросът който стои в него в границите на правомощията на Съвета да не получава отговор. Разбира се, често пъти въпросите са много далеч от дейността на Съвета, от неговите правомощия и тогава, разбира се, ние обясняваме това на тези, които питат. Например има много въпроси, свързани със сайтовете – какво става в тях и т.н. Знам това, защото всеки ден през моята работна маса минават всички тези документи.
Това е по отношение най-общо на документооборота. Разбира се, тук се включват и много други неща, наказателните постановления, за които ще стане дума, лицензии и т.н.
За отчетния период Съветът е издал 20 лицензии за телевизионна дейност чрез наземно цифрово радиоразпръскване. За пръв път фактически в своята дейност издава такива лицензии и 20 броя са издадени в периода. В този период са издадени 7 брой лицензии за радиодейност чрез аналогово радиоразпръскване и са постановени 143 решения за изменение на индивидуалните лицензии. Впрочем тук да кажа в скоби, че сме в период, когато изтича срокът на получените чрез конкурс лицензии и на базата на закона това дава основание на операторите да искат удължаване на срока, което, разбира се, минава през решение и преценка на Съвета за електронни медии и голяма част от дейността и от нещата, които разглеждаме, са свързани с удължаването на тези срокове. Общо взето мога да кажа за нашия подход в това отношение, че е либерален и че ние приемаме, че един оператор е стоял, да кажа малко нетерминологично издържано, в ефира десет години, работил е, влагал е ресурс, постигал е комуникативен ефект, е основание да продължи да работи. Такава е и логиката на закона, той им дава основание да търсят възможност за удължаване на срока на своите лицензии, които са 10-15-годишни. Разбира се, ние говорим във всички случаи за аналоговото разпространение на сигнала.
Заедно с това има регистрации на програми, които се разпространяват по кабел и сателит, общо 14 броя – 8 за телевизионна и 6 за радиодейност.
Друга важна част от дейността на Съвета е по надзора на програмите, по това доколко спазват Закона за радиото и телевизията. Този надзор се осъществява на базата на разработена методика на нашата дирекция „Мониторинг”. За тези шест месеца, казано само със сухия език на числата, дирекция „Мониторинг” е извършила наблюдение в общ обем 13855 часа. С този обем на наблюдението аз имам представа как се развиват в това отношение възможностите на регулатора. Това наистина е респектиращ обем. В резултат на това наблюдение за този шестмесечен период са съставени 198 акта за установени административни нарушения на оператори в различни сфери. Мониторингът е открил или е имал съмнение, че има нарушения 198 пъти. Съветът за електронни медии по чл. 28, ал. 1, т. „б” е издал и 118 предупреждения на радио- и телевизионни оператори.
Един показател за това доколко Съветът си е вършил работата от гледна точка на последващ контрол над неговата дейност, говоря за съдебен контрол, е това, че Върховният административен съд е постановил в този период 14 приключени дела, от които 13 са спечелени и 1 е загубено. Струва ми се, че именно съдът е тази институция, която в някакъв смисъл естествено упражнява контрол над дейността на Съвета и за мен това е един много важен показател.
Също в плана на статистиката да кажа, че в този период Съветът за електронни медии обяви и приключи конкурс за нов мандат на генерален директор на Българското национално радио и обяви конкурс, а той беше приключен в следващия период, за генерален директор на Българската национална телевизия. Искам да кажа, че тези конкурси бяха трудни и напрегнати конкурси, защото заради общата ситуация на криза в държавата, която се беше отразила особено на Българската национална телевизия, тези конкурси преминаваха и под формата на своебразна анкета и разследване на дейността на предишното ръководство – оценка и търсене на причини за проблемите, на изход от кризата. И в двата конкурса беше заложено като част от условията антикризисни програми. Надявам се, че всичко това е добре известно, тъй като ние постигнахме максимална, вярвам, публичност на тези конкурси, даже с пряко излъчване на събеседванията по един телевизионен канал. Струва ми се, че когато се избират директори на обществени медии, това трябва да става пред погледа на обществото и ние търсехме всички възможни форми, освен публичността, и откритите заседания, които са по закон, за да може да има максимална разгласа и дебат. Нещо повече, този наш избор на генерални директори беше предхождан от публични дискусии, през които излязоха всички проблеми и напрежения в сферата на двете обществени медии, включително и сблъсъци на позиции, даже и на характери. Всичко това беше част от репертоара на този избор, който никак не беше лесен. Съветът трябваше много отговорно да подходи не само защото просто избира генерални директори на обществените медии, което е достатъчно отговорна дейност сама по себе си, а защото избира генерални директори на обществените медии в криза, тоест трябва да имат потенциала да извадят тези обществени медии от тази ситуация, за да могат да минат нататък.
Както вие сте запознати, може би като приключим с отчета, госпожа председателката ще ми даде думата да кажа и как върви работата на нашата група по закона, ние правим предложение за нов закон, но е ясно, че от гледна точка на модела на обществените медии той не е постигнал своята европейска завършеност и цялостност според нашето законодателство и те лесно попадат в криза и без някакви по-сложни социални контексти, в които се намират в момента. Така че всеки избор за генерални директори, аз вече ги наблюдавам толкова години, ни изправя пред въпроса какво става с обществените медии в България, трябват ли промени в модела (а всеки път е ясно, че трябва), трябва ли реформа, каква да бъде и т.н., тоест един много голям дебат, който минава през тези конкретни избори накрая, които опират до това да си вдигнем ръката за една или друга кандидатура.
Това – от гледна точка на цифрите, на статистиката. Те са много по-подробни и много по-разбити в самия отчет. Аз няма да говоря повече по това. Разбира се, ако има въпроси, ще отговоря.
Сега ще кажа няколко приоритета и проблема, които бяха характерни за този период, но които както споменах в началото, продължават да са валидни въобще за развитието на медийната регулация. Днес е много актуално да спомена това, защото както става ясно, срокът за приключване на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение се удължи с решение на Министерския съвет до 2015 г., но така или инак, независимо от това това не значи отлагане на процеса с три години, ни най-малко, а значи просто достатъчно време, за да може този процес да завърши. Много голяма грешка би било, ако това деморализира усилията за въвеждане на цифрово разпространение в България и ние след две години се окажем пак в същото положение, в което бяхме много години наред. Защото (казвам го вече не във връзка с отчета) в България като че ли умишлено беше забавен процесът на преход към цифрова телевизия. За това има много причини, аз няма да ги коментирам сега, но тези причини опират до много неща – до политика, до икономика, до свобода на словото, до какво ли не.
Така че на мен ми се струва, че много важна част от работата и на Съвета за електронни медии, а и на другите институции е реализацията на този план, който сега ще претърпи някакви изменения, но във всички случаи не бива да спира или да се забавя процесът. Още повече, най-после е тръгнала ситуацията и вече в този бизнес се влагат пари и то не малко пари, ресурси, което за нас е важно, за да можем най-после реално да говорим за цифровизация в България. Във връзка с това искам да кажа, че в този период с издаването на цифровите лицензии започна съдържателното осигуряване на цифровото телевизионно разпространение. То стъпва на базата на създадените в аналоговия период програми, но заедно с това те трябва да търпят сериозни изменения във връзка с възможностите, които дава цифровото разпространение. В това отношение цифровизацията е приоритет за Съвета за електронни медии.
Бих си позволил да кажа, че на законодателно ниво е заложен един парадокс. Ние имаме изключително либерална и широка възможност за ползване на привилегията маскери (нека не забравяме, че това е привилегия, а не задължение), а заедно с това има слаба мотивация за ползването й. Тоест много оператори или много програми на оператори – казвам много от гледна точка на съпоставителния анализ в други европейски държави – могат да ползват тази привилегия “маст кери” (must carry), от друга страна, малко от тях имат реална икономическа подбуда в момента да го направят. В това отношение от Съвета за електронни медии, както и от Комисията за регулиране на съобщенията се изисква регулаторна ловкост, за да може да задвижим този процес и те наистина да се качат на мултиплексите. Операторите, да кажем, Би Ти Ви или Нова телевизия, а вие знаете, има програми, които в момента се разпространяват по кабел и сателит, освен всичко друго качването на тези програми на мултиплекса, каквото възможност те имат по закон, ще спре приходите от абонатни такси, които сега имат при кабелното разпространение.
Това е сериозен обект на анализ и на мен ми се струва, нееднократно си позволявам да го кажа на операторите, че има и нещо повече от конкретния икономически ефект – това е попадането в една прагова историческа ситуация, когато ако сега направиш едни крачки, то може би недостатъчно бързо, но в бъдеще ще ти даде голяма привилегия. Така или иначе, сега сме точно на прага, когато се пренасят ресурсите, натрупани в границите на аналоговото разпространение и аналоговата ера в цифровата ера. Този пренос минава през регулаторната работа на Съвета за електронни медии. Известно е, че това е свързано с интереси, че тези интереси водят до вътрешни противоречия и т.н. Съветът за електронни медии започна процедура и вече има издадени решения за оператори, които могат да ползват привилегията “маст кери” (must carry). В този период не всички, но досега май вече за почти всички, които по закон имат такава възможност.
Друг много важен процес, който стои пред нас, е свързан с това, че има голямо отклонение между лицензиите в техните програмни характеристики и реалните практики на операторите. Тези лицензии са минавали като собственост от ръка на ръка, което законът позволява. При промяна на собствеността се променят и програмните характеристики и това е разбираемо, а заедно с това тези лицензии, които преди толкова години са издавани (още когато бях в НСРТ) и тогава те бяха издадени по едни конкурси, по едни условия, а тези условия се промениха. И чак сега, включително и като изискване по Закона за радиото и телевизията, последните промени, Съветът за електронни медии трябва да извърши една огромна дейност на адаптация на тези лицензии към реалната практика на оператори. Тоест една нова легитимация на ниво на документа на дейността в сектора. Това също е огромен обем от работа.
Друга тема, по която Съветът за електронни медии в този състав започна да работи, наследи като нерешен проблем, това беше списъкът за обществено значими събития. Този списък не е приеман и актуализиран много години. Това не е бърз процес, защото е свързан с вътрешно и външно съгласуване, но мисля, че вече сме пред финала на това да може най-после да имаме отново актуален списък на събитията с важно обществено значение. Тук също има много теми, включително и теми, които опират до вас пряко във връзка с бюджета на обществените медии и главно на телевизията – дали осигуряването на тези събития трябва да влезе като отделно перо в бюджета или пък обратно, да се гледа на тези събития като на възможност за печалба, чисто комерсиално. Така или инак, това е голям дебат. На пръв поглед изглежда като сухо спазване на европейски директиви, но всъщност опира до много сериозни бизнес отношения – кое да влезе в този списък и какви да са мерките за неговото спазване.
В този период ние сме присъствали тук и на дебати. Разбира се, голям проблем беше развитието на комерсиалните формати, стимулирани от финансовата криза в света и в страната, която допълнително комерсиализира програмите на търговските оператори и се стигна до формати, особено до „Биг брадър фемили”, които влязоха в сериозни противоречия с обществените очаквания. Тогава имахме много дебати за това по какъв начин Съветът за електронни медии трябва да реагира. Подходът, който ние възприехме, съобразявайки се и с нашите правомощия и с това, че рестрикцията не е добра регулация, защото фактически в последна сметка не дава ефект, аз съм убеден в това, ние направихме едни задължителни указания, които смениха тона на играта в нейната втора част. И аз смятам, че тези дебати, които доведоха до тези указания, плюс целия обществен климат, който повлия на продуцентите да сменят тона на тази игра, плюс санкциите, които телевизията получи, плюс нещо особено ценно – възникна предложение за промени в Закона за радиото и телевизията във връзка със защита на децата, нови мерки – всичко това беше един ефект от този формат, който иначе се възприе доста болезнено от голяма част от аудиторията като нарушаване и създадени на границата на търпимост.
Но пак казвам, струва ми се, че двете части на играта – първата и втората – всъщност става дума за две различни игри, включително и от гледна точка на децата и на присъствие на децата. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че търсим промяна на приоритетите на ангажиментите на нашата дирекция „Мониторинг”, защото не санкциониращата част, броят на актовете и печалбите, които те донасят, за нас е гарантиран инструмент за регулация и за стабилизиране на добрите практики, а гарантираният инструмент са диалогът, непрестанното наблюдение и на базата на наблюдението – експертните анализи и диалога с операторите. Защото една глоба, колкото и да е драстична, е моментно решение на проблема, а истинското решение на проблема е недопускането на подобни форми, тоест съмишлието между регулацията и операторите. В това отношение се опитваме да наложим стила на Съвета за електронни медии.
От гледна точка на вътрешна съпротива и много сигнали дори, това са „Игрите на късмета”. Съветът за електронни медии по пътя на корегулатията е поел сега ангажимент да наложи някакви правила в тази сфера, някакви условия на тези игри, защото за съжаление имаме много сигнали, които чисто и просто показват, че зрителите се чувстват измамени, независимо от това че доброволно участват в тях. За нас това е важна сфера, която трябва да регулираме. Още повече, доколкото икономическата криза, както казах, води до комерсиализация, тези игри ще стават все повече. А няма някаква законова форма, която да извади от програмите на операторите тези хазартни игри. Непременно ще трябва да се създаде нова добра практика от гледна точка на начина, по който се организират тези игри.
И едно последно нещо да кажа, за да не отегчавам аудиторията, Съветът за електронни медии като състав, наследен от годините, има сериозни дефицити във връзка с новите ангажименти по попълване на регистрите, чрез които най-общо да се защити интелектуалната собственост във връзка с евроинтеграцията и необходимостта от експертиза, която да минават през нормативни документи на общностното право, а и във връзка с това, че нашият бюджета е силно намален естествено, Съветът за електронни медии е пред цялостно преструктуриране като администрация. Ще се поставят нови приоритети, но заедно с това ще се поставят и нови ангажименти и към самите служители в Съвета за електронни медии, ще се облекчи неговата административна структура и бюрократизацията на процесите, доколкото е възникнала, за да може да стане една европейска в добрия смисъл на думата (лош няма за щастие) работеща институция, която бързо и в добър контакт с операторите да може да решава проблемите, които възникват в медийната регулация.
Има много големи наследени, отворени зони, през които Съветът за електронни медии в момента минава – цифровизацията, адаптирането на лицензиите, лошите практики, които идват през комерсиализацията и тяхното ограничаване, събитията с обществено значение, стабилизирането на обществените медии, преструктурирането на собствената му дейност и т.н.
Казвам всички тези неща малко и в персонален план, това, което на мен като председател в границите на този мандат ми се иска непременно да се случи или поне да започне да се случва.
Това е, което бих могъл да кажа като въвеждащи думи към текста на нашия отчет, който сме приели. Ако имате някакви въпроси към нас или коментари, готови сме да отговорим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Иска ли някой от колегите Ви да допълни нещо? Добре, след това.
Предоставям думата на присъстващите колеги народни представители.
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Лозанов, слушах Ви внимателно и ми направи много добро впечатление (прощавайте за този шаблонен израз, но действително е така), че като че ли в сегашния състав на Съвета за електронни медии има воля, управленска, а не политическа, защото вие сте независим държавен орган, управленска воля да се промени начинът на провеждане на конкурсите и за аналогово, и за цифрово радиоразпръскване. Защото имаше доста проблеми, ние сме го коментирали в нашата комисия, доста проблеми с конкурсите за аналогово радиоразпръскване специално през миналата година. Като пример ще дам Перник, също така Пазарджик, даже един оператор от Пазарджик го изслушвахме, ако си спомняте, госпожо председател, и тук в Комисията. В Гоце Делчев също. Забелязахме едни доста неприятни прецеденти, господин Лозанов, когато определени участници в конкурсите, обикновено клонове на западни медийни компании, без да са присъствали на нашия медиен пазар, изведнъж се оказаха фаворити в конкурсите и започнаха масово да изместват българските оператори, при положение че някои от тях са работили на тези регионални пазари от порядъка на седем-осем години и съответно са завоювали и аудитории и то с високи проценти – 20-25%, някои от тях конкурираха дори Българското национално радио. И изведнъж се появиха подобен род компании, които започнаха при предишния състав на Съвета за електронни медии масово да печелят лицензии и да изместват българските оператори.
Та, единият ми въпрос е дали в Съвета за електронни медии сте мислили на тази тема – как да бъде всъщност прекратена тази тенденция, която за мен е неприятна, а е неприятна и за български бизнес, разбира се. Там дори наблюдавахме писани на програми и концепции и схеми под индиго от определени участници в конкурси, които участваха като в поточна линия във всички обявени от СЕМ конкурси за аналогово радиоразпръскване. Имаше и смешни истории, но те са смешно-тъжни, защото, да речем, с програмна концепция и схема за младежка аудитория без никаква промяна се кандидатстваше в друг регионален пазар за аудитория до 45 години и се печелеха лицензии и за младежка, и за аудитория до 45 години например.
Тук опира и въпросът за прозрачността и това е вторият въпрос към Вас: как смятате да направите оттук нататък тези конкурси действително прозрачни? Защото ние наблюдавахме в съвместните работни групи между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии – експертните екипи, които оценяваха подадените документи, също доста куриозни ситуации, когато един от участниците в тази оценяваща група оценява даден участник на първо място, а друг от експертите оценява същия участник на последно място. За РЗС специално стои този въпрос за прозрачността по принцип, защото не е толкова важно кой ще спечели даден конкурс, а да го спечели по един почтен и прозрачен начин. Това е в интерес и на независимия държавен орган, тъй като това е единственият начин да бъдат парирани съмнения за корупция, които ние специално сме имали при предишния състав на Съвета за електронни медии.
И последният ми въпрос е как работите с гражданския сектор, с нестопанските организации на операторите, защото те са доста активни напоследък. Ние тук в нашата комисия също сме изслушвали сдружения на операторите, понякога казват наистина доста ценни неща. Имате ли механизъм да ги изслушвате и да включвате разумните им предложения по някакъв начин във вашата работа? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И аз благодаря за въпросите. Аз ще отговаря отзад напред по-общо, а след това ще помоля Ани Хаджиева, която по-отдавна от нас със София е в Съвета за електронни медии, поне през последно време, ако иска, да конкретизира нещо във връзка с конкурсите, които са провеждани през миналата година, тъй като аз нямам пряка яснота по тях.
Първо, за гражданския сектор и за професионалните организации. Няма никакво съмнение, че ние работим в много пряк диалог с професионалните организации на операторите, преди всичко с АБРО. Те в плана на консултативен процес по всяко важно решение казват своето мнение, често пъти това става на живо, в непосредствени срещи, често пъти става чрез нашия сайт, тъй като там ние поставяме всички проекти за по-важни решения на обсъждане, по които те реагират в определения срок със свои коментари. Абсолютно задължително е това взаимодействие. Нещо повече, аз съм абсолютно убеден, че регулацията в никакъв случай не трябва да става без участието на самите регулирани. Да не им се стоварва като природно явление на главата, а те сами да могат да формулират своите проблеми, а вече регулаторът, разбира се, пазейки интересите на обществото, а не частния интерес, да може да съобрази така, че хората да си вършат работата. Защото смисълът на регулацията не е в това тя да пречи на сектора и на неговото развитие. Обратното. Така че, вярвайте, ние сме в много пряко взаимодействие с тях.
Тук ще кажа нещо в скоба и като мое лично мнение. За мен има една тенденция, малко ако не тревожна, то поне странна, през последните години не само в сферата на медиите, но в медиите много си личи, гражданските организации бяха подменени или преди всичко се сведоха до организации на собственици. Аз не съм сигурен, че това е едно и също нещо, в никакъв случай организациите на собствениците не са виновни за това, но по-скоро става дума за дефицит на гражданско общество, включително и в сферата на медиите. Преди десет години гражданските организации в сферата на медиите (аз самият съм свързан с някои от тях) бяха много повече и много по-далеч от бизнес интересите. Сега общо взето са повече професионални организации, които защитават определени интереси. Така че диалогът с тях е много важен, но това е диалог през различни прагове на интереси. И ние се опитваме така да го водим, тъй като, разбира се, всеки защитава и това е напълно нормално собствените си интереси. Нашата работа е да се съобразим с това, но да не губим обществения интерес. Така стана и в електронните медии, така стана и със Съюза на издателите в пресата, това е обща тенденция.
Във връзка с конкурсите. И на мен много ми се иска да са по-прозрачни, да са като конкурсите за генерални директори на обществените медии. Тук има една граница, свързана с опазване на търговски тайни и с интелектуална собственост върху продукта, върху концепция, програмния проект и т.н. Не бихме могли да дадем колкото и на мен да ми се иска абсолютна видимост на всичко това предварително, за да може заедно със Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията и обществото успоредно да оценяваме кандидатите и да си избира свой фаворит. Единственото, което може да се направи в тази посока, е публично обсъждане на критериите и ние правим това в диалог именно с АБРО и с граждански организации. Сега отново в предстоящите нови конкурси, а ние имаме намерение да използваме неусвоения ресурс, особено в пограничните райони, особено в малките населени градове в областта на радиокомуникацията, имаме намерение да проведем такива конкурси и тогава да обсъдим тези критерии достатъчно широко.
Ще помоля госпожа Хаджиева да отговори конкретно на въпросите за Перник и за Пазарджик.
АННА ХАДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Василев, с Вас на медийна комисия сме имали възможност да говорим на темата конкурси, проведени през 2009 г. Бих искала да кажа, че всички решения на Съвета за електронни медии са потвърдени от петчленен състав на Върховния административен съд и са потвърдени като законосъобразни решения. Това, което Вие говорите за участие на оператори в различни формати на различни честоти с една и съща програмна концепция, става въпрос за един-единствен оператор, чието име няма да спомена, но той е спечелил на честота, на която неговата програмна концепция отговаря на обявения предварително формат.
Що се отнася до изместването от местните пазари на местните и регионални медии от големите вериги, това е процес, който е следствие на пазарни механизми и не е протекъл със съучастието на Съвета за електронни медии. Имаше няколкогодишен период, в който лицензирането в България беше отложено до приемането на стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност и тогава Съветът за електронни медии не е лицензирал радиооператори. Точно в този период много голяма част от регионалните медии бяха принудени да се продадат на влезлите в България вериги. Останалите регионални медии много добре знаят, че работят по § 9а – това е параграф, в който те работят без програмни документи до провеждането на конкурс. Причина за това е нестабилната законодателна среда и промяната на правилата тогава, когато в България се е структурирал този пазар.
Така че има обективни процеси, които са текли без съучастието на Съвета за електронни медии. Аз още веднъж Ви казвам, ако има съмнение за корупция, то органите в България биха установили правомерността, законосъобразността на действията на Съвета за електронни медии.
Разминаването между оценките на експертните комисии и решенията на Съвета за електронни медии, ако изобщо има такова, то би могло да се получи от това, че експертните комисии се формират между членове на Комисията за регулиране на съобщенията и членове на Съвета за електронни медии. Те оценяват всеки един кандидат по предварително обявени публично критерии. Всеки един член дава своите оценки в карта, председателят на комисията ги обобщава, представя ги на заседание на Съвета за електронни медии и решенията обаче се вземат с гласовете на деветимата (тогава) членове на Съвета за електронни медии. Мисля, че е имало един или два случая, когато са се разминавали класирането на експертната комисия и решението на Съвета. Но в повечето случаи Съветът е потвърждавал решението на експертната комисия. Разбира се, всеки член на Съвета мотивира своя глас. Членовете на Съвета, които са деветима, не участват във всички експертни комисии, но те са задължени да се запознаят с документите на абсолютно всички кандидати за всички честоти. И затова преценката примерно на един член на Съвета, който не е бил в експертната комисия за тази честота и за този град, е различна и би могла да бъде обективно различна от преценката на участниците в експертната комисия – членове на Комисията за регулиране на съобщенията и членове на Съвета за електронни медии. Но вотът е мотивиран, на заседанието всеки един член мотивира своето решение, защото Съветът за електронни медии взема мотивирани решения.
Благодаря. Надявам се, че съм била ясна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Аз искам да попитам как работи СЕМ в синхрон с Министерството на културата по отношение на контрола по спазването на авторските права?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Трудно. Това е голяма и трудна тема и много дълго за съжаление хронифициран проблем. Искам да кажа, че тази трудност не идва от персонални разминавания между съставите на Съвета за електронни медии или на представителите на Министерството на културата, а идва от няколко проблема, които са заложени вътре в спазването на тези права, които всеки път се възпроизвеждат и не намират достатъчно радикално и ясно решение. Тези проблеми са добре известни, те са свързани в крайна сметка с това, че хем е регулация, хем са търговски отношения. И операторите трябва да се договарят с колективните носители на права, това е, което минава през търговски отношения, а ние изискваме те да ги спазват. А за да ги спазват, трябва предварително да са се договорили. И сега стоим в позиция малко на бавачки: хайде договорете се! Те не се договарят. После пак отново. Като нашата цел е в крайна сметка, но мисля, че това не е в отчетния период, а в следващия, ние постигнахме в това отношение няколко важни стъпки. Разбира се, това са временни примирия, после пак възниква следващият скандал. Но имахме съвместно заседание, в което стигнахме донякъде.
Освен това има междуведомствена комисия, която включва представител на Министерството на културата, представител на Комисията за регулиране на съобщенията, представител на Съвета за електронни медии. Ние подписваме един меморандум във връзка с нашата съвместна дейност и работим на базата на това.
Тук се гледаше нов закон в тази сфера, предполагам, че имаме още много работа в чисто нормативно отношение, за да може тези механизми да станат по-прости. Да не говорим, че легитимността на самите дружества за колективно представителство на права също е оспорвана многократно, че няма реално легитимираща институция да каже доколко те са легитимни, доколко тези членове, за които те говорят, наистина са техни. Операторите, разбира се, протестират срещу това, протестират срещу цени и казват, че за малките оператори такива цени биха означавали да ги закрият, а пък какъв е смисълът да закриеш един оператор от гледна точка на авторските и сродните права, като след това ти нямаш шанс нищо да вземеш от него. От друга страна, повишаването на цените и спазването на цените на правата дава възможност на отделни сфери на културата, чалгата например, да създават дъмпингови режими. Така може да стигнем до следната хипотеза. Колкото по-строго настояваме да се спазват правата, толкова повече чалга да има в ефира.
Казвам всичко това, само за да очертая репертоара от проблеми, които се опитваме да решаваме, а не за да кажа, че дезертираме от тази сфера. Напротив. Но е въпрос и на трудни баланси, които се опитваме да намерим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Лозанов, членове на СЕМ! Моят първи въпрос пак е във връзка с авторските права. Вие казахте, че имате много писма и проблеми във връзка с електронни сайтове. Тези писма, които касаят електронни сайтове, в този контекст ли са? – Че са нарушени авторски права, например, че се разпространяват музика, филми, книги се сканират без разрешението на автора или имат друг характер тези писма?
Друго, което също така е интересно да отговорите, ползотворна ли беше тази работа, която организирахте в края на юли, на чието откриване ние присъствахме в Министерския съвет относно новия Закона за радиото и телевизията, защото аз мисля, че това се прави за първи път в този формат, който тогава вие сформирахте? И реално хората, които бяхте поканили, дадоха ли разумни предложения, които вие ще заложите в закона, или просто, грубо казано, всеки си дърпаше чергата към себе си и не останаха изчистени нови идеи?
И последното, което бих искала да попитам, е с тази промяна, която има в новия закон за 12% годишно от програмното време да се даде малко повече шанс за европейски независими продуценти и в частност български, защото сме в България, вашето наблюдение дали това се използва от различните програми? Дали се дава шанс повече на български продукции? Благодаря.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Позволете да отговоря на третия и на първия въпрос, а вторият може би ще бъде в точка „Разни”, за да информирам, ако има такова любопитство към работата на нашата група, която работи по новия закон.
Първо – на третия въпрос. Излезе скоро годишният обзор на процента независими продуценти в европейските държави. България има 25% продукция на независими продуценти в областта на телевизията – повече от двойно на това, което е заложено по закон, средно. Това е един добър процент от гледна точка на другите държави. Разбира се, има европейски държави, в които има много повече, до 50%. Общо взето тенденцията е обемът на външните независими продукции да е по-голям, тъй като това е креативен източник и освен това е източник на плурализъм, на многообразие. Така че тенденцията е да защитаваме външните продуценти.
Това има връзка и с работата по новия закон, нека кажа нещо. При нас в момента независимите външни продуценти са твърде малко, те са повече изпълнителни продуценти. В закона непременно трябва да се укрепи независимостта на това външно продуцентство. Да не си зависим от медията, не тя да ти дава парите, не тя да ти поръчва всичко, а ти фактически да ставаш един изпълнител. Тогава защо да говорим за независими продуценти?
Навремето, когато възникна идеята в границите на европейския дебат за независимия продуцент, се представяше така: един човек има една идея, отива в една банка, взима кредит срещу идеята си, сам реализира тази идея на базата на кредита си, след това има един готов продукт, който занася в една телевизия, тази телевизия го харесва много и го вкарва в своята програма. Естествено това е идеален вариант, схематизиран, но това е базата, на която можем да говорим за независимост. Другото са едни доста средни отношения между оператори и независими продуценти. Струва ми се, че в закона трябва да укрепим независимостта на продуцентите, което може да бъде бонифицирано с това да дадем и по-голяма квота. Но наистина да са независими. И тогава вече, като си независим, примерно тези 25%, които сега са просто факт, да станат и задължение. Това е в границите на един друг дебат, не е в границите на правомощията на Съвета за електронни медии.
По първия въпрос – за сайтовете. Разбира се, че по-малката част от оплакванията са от гледна точка на това, че има неспазване на авторски права. Тези оплаквания идват от мениджъри, които абсолютно се смайват, че този филм, който те носят и сега ще се разпространи за пръв път в България, ще има премиера, а той отдавна е гледан. Гледан е, разбира се, от една малка част, която точи филми, но тази част пък е тази, която обича най-много да гледа кино. С това има голям проблем, но той не е нито български, нито е по силите ни да го решим. В тези сайтове има страшно много проблеми например свързани с правото на отговор. Само че на каква база можеш да им наложиш да дадат право на отговор?
Всички тези въпроси, които възникват обикновено към програмите на радио- и телевизионните оператори, възникват все повече и във връзка с информацията и съдържанието, което минава през сайтовете, само че, както знаем интернет е с друг режим на регулация. В което, разбира се, има и красота, тъй като е много свободна територия, а всяка свобода е риск, ние знаем, при това в последна сметка, както казва Сартр, не е и възможно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз също имам един въпрос. Мисля, че това, което досега говори господин Лозанов, е достатъчно ясно. Имах един въпрос в себе си, който оттеглям: в по-малък състав по-добре ли работят или по-сложно работят. Защото това, което има да се случва със Съвета за електронни медии, не знам как ще им стигнат силите на тези пет патриота.
И вторият ми въпрос, най-важният, как сте със здравето?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Въпросът е за целия състав, не за мен лично нали?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, за целия състав.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз не разполагам с клинична картина на членовете на Съвета за електронни медии. Мога да кажа, че моите колеги не са излизали в болнични, за щастие, сравнително добре сме със здравето.
В по-малък състав има една привилегия, която аз установих, тъй като съм работил в различни състави – работил съм в състав от девет души, от седем души, сега съставът е пет. Установявам, че малкият състав има по-голяма привилегия - много по-персоналистично е поведението и говоренето, не е такава масовка и се вижда много ясно кой къде стои. А някак си отношенията стават много по-обвързващи, в хубавия смисъл на думата. До мен е Георги Стоименов, той ще потвърди, че това квотно деление, което ние познаваме през годините, до голяма степен се преодоля от само себе си на базата на персоналната позиция на участниците.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо председател, хайде да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, ще прочета пред вас проекта за решение по Отчета за дейността на СЕМ за периода 1 януари 2010 г. - 30 юни 2010 г. Това е проект за решение, което предлагаме на Народното събрание:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията предлага Народното събрание да приеме за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2010 г. - 30 юни 2010 година.”
Който е съгласен с така предложения ви проект за решение, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По точка втора - Разни, първо ще ви направя едно кратко съобщение.
Днес Министерският съвет прие решение за преразглеждане на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, приет с решение по т. 24 от Протокол № 5 от заседание на Министерския съвет на 31 януари 2008 г., изменен и допълнен с решението по т. 13 от Протокол № 51 от заседанието на Министерския съвет на 30 декември 2009 г., и относимата нормативна уредба.
В какво всъщност се състои приемането на това решение? Удължава се срокът, който беше посочен за цифровизацията – 31 декември 2012 г., като съответно окончателното спиране на наземно аналогово телевизионно и радиоразпръскване да се случи не по-късно от 1 януари 2015 г. В този смисъл ще се сформира работна група, в която ще участват представители от заинтересованите министерства, както и от Българското национално радио, Българската национална телевизия, представителните организации на доставчиците на аудиомедийни услуги и радио услуги.
Това е съобщението, което имах да ви направя. Бих искала да дам отново думата на господин Лозанов, за да ни запознае с работата на групата по новия медиен закон, тоест етапа, до който те са достигнали, тъй като имаше предварителен срок, мисля, че беше краят на месеца, в който тя трябваше да ни представи някакви идеи.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако разрешите, госпожо председател, преди господин Лозанов да вземе отново думата, аз имам една мъничка забележка към техническите изпълнители в Съвета за електронни медии. На PDF файла, на който е качен Отчетът на СЕМ, е озаглавен на така наречената „шльокавица”, смес между кирилски и латински знаци. „Отчет” е с цифрата 4. Мисля, че Съветът за електронни медии трябва да бъде пример в това отношение.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За мен е смайващо, че това е така. Много благодаря за забележката.
Моля за извинение на колегите ми, които ще напуснат заседанието, защото имаме посещение от Европейската комисия с определени фиксирани часове и те ще отговарят на въпроси на представители на Комисията. Аз, разбира се, ще остана и ще разкажа за закона.
Първо ще кажа това, което ми се струва важно около технологията на работата и после в много ограничен мащаб нещо чисто съдържателно, ако искате, около предложения и хипотези, макар че аз бих предпочел да обсъждаме документа, който групата ще подготви, тъй като винаги има риск, ако един човек представи нещо субективно, още повече нашите позиции вътре в групата не са съвсем синхронизирани и може да излезе, че аз представям повече собствени визии, отколкото резултатите от работата на групата, но ще кажа основните точки на дебат, където нещата се разминават.
Това, което ще е готово на края на месеца, е един доклад на групата, не проект на закон за радиото и телевизията, един доклад, тъй като до проект на един закон за радиото и телевизията се оказа, че ще стигнем трудно сега, защото възникнаха много противоречия между членовете на групата. По-скоро ще докладваме на три нива медийната ситуация, така да кажа. Първо, описание на проблемите, един анализ, който групата прави в сферата на своята компетентност, после формулиране на основни подлежащи на нова регулация тема и след това предложения как да бъдат регулираните тези теми. Фактически една основа на бъдещ закон.
След това тази основа ще мине през специален сайт на Министерския съвет, ще стане обект на публично обсъждане, така че да дойдат мненията на заинтересованите страни и групата да ги адаптира в крайния текст. След това ще направим още една втора, последна в границите на този процес среща на публично обсъждане, така както започна работата по закона. И след това ще представим това нещо на Министерския съвет, който от своя страна ще може да вземе политически решения по основните теми. Тъй като Министерският съвет е вносителят на закона, ние ще дадем експертни предложения, но там където предложенията се разминават, ще трябва, разбира се, с анализ какви са последствията, привилегиите и рисковете от взимане на едно или друго решение, накрая ще трябва да се стигне до някакъв обобщен вариант, който ще стане пък основа да се разпишат в конкретни законови разпоредби всички тези предложения.
Това е общо взето процесът. Така че примерно в началото на декември вие ще получите официално от нашата група този базисен доклад по основните проблеми.
Къде са разминаванията? Трябва да кажа, че в нашата група има представители на различни институции и различни гилдийни организации. И няма никакво съмнение, че те са там, за да защитават собствената си гледна точка, без да са склонни към това да правят сериозни компромиси във връзка с условията на дебата. Има представители на министерствата, на Министерството на културата, на Министерството на транспорта и съобщенията, има представител на Комисията за регулиране на съобщенията, има представител на Министерството на финансите, има представители на операторите, на АБРО, има представители на продуцентите, има представители на Българското национално радио, на Българската национална телевизия, в мое лице – на СЕМ. Има и свободни електрони и експерти като Хачо Бояджиев например, който представя пък историята на телевизията.
В цялата тази ситуация се очертаха няколко проблема. Основен е проблемът с обществените медии. Струва ми се, че има някаква база на консенсус, консенсусът е около това, че трябва във висок нормативен документ, в случая в закон, да се разпише конкретна мисия на обществените медии и финансирането на обществените медии от държавата да става във връзка с предавания, които пряко реализират тази мисия. Само около това целево да се субсидират двете медии. Иначе има риск това да се приеме за държавна помощ, която, както знаете, ни е забранена като страна на Европейския съюз. Това трябва да се направи и това е съществената част от реформата. Това води със себе си сериозни последствия в преструктурирането на медията, в превръщането на администрацията и мениджмънта в услуга, а не в някакво управленческо тяло, напред излизат програмните решения и програмните тела. Около това ми се струва, че няма дебат.
Дебатът, както е публично известно, започна около прочутото обединение на БНТ и на БНР. Сега тази тема е останала доста в периферията, а и тя в никакъв случай не е важна. И аз съжалявам за това, че на базата на публичната вълна на интереса към тази тема тя фактически до голяма степен подмени същинския дебат за реформата в тези две медии. Защото във всички случаи те трябва да се реформират като начин на финансиране и структура, пък дали тази структура ще е в две части или в една, е по-второстепенен въпрос. Така или иначе, тази идея за обединението продължава да бъде предпочитана от някои от нас в групата и много силно отричана от други членове. Явно е, че не в границите на тази група ще трябва да се вземе решението за обединение. Но ще има анализи, включително и финансов анализ, които да показват какво би струвало, какво би донесло като обединение и структура.
Другите големи сфери на дебата, вече в границите на търговските медии, са около прозрачността и концентрациите. Разбира се, прозрачност на субектите, но прозрачност доколко, дали до физическо лице, да повторим възприетата от законодателя формула във връзка с печатните издания. Тук се намесват други аргументи, че това би било безсмислено от гледна точка на това, че това са компании, които се листват на борсата и т.н. Има ред сложности. Същевременно има и технологии, чрез които това се преодолява. Но този дебат върви.
По-важният и по-труден дебат е трябва ли да има граници на концентрацията, специализирани в Закона за радиото и телевизията. Сега сме на етап на консултативен процес с Комисията за защита на конкуренцията, те ще ни дадат официално институционално становище по този въпрос, което ще е част от експертната книжнина на групата, за да можем да вземем решение. В това отношение има много разнообразна практика – от конкретно посочване на проценти до типове несъвместими собствености, да кажем, национална и регионална. Въпросът е много голям.
Тук влизаме в още една важна тема на промените на закона – как ще се определят пазарите. Дали например не си заслужава вече да говорим само за един общ пазар на аудиовизуалните медийни услуги и да търсим концентрации в някаква граница на този пазар. Има ли смисъл да говорим в по-далечна перспектива за отделни медийни пазари – за радио, за телевизия и т.н., като самите тези термини отпадат частично. В това отношение има цялостно и като философия, и като терминология нужда от пренаписване въобще на медийното законодателство, а оттам и на регулацията. Ние вървим в тази посока.
Другият голям въпрос е за регулатора – конвергентен или не. Общо взето като че ли в групата надделява съмнението, че конвергентният регулатор е добра формула, тъй като един от принципите, а ние формулирахме няколко принципа, които ще залегнат в основата на закона, е регулация на съдържанието, независимо от цената на пренос. И ако е така, то тази конвергенция между преноса и съдържанието ще бъде в противоречие с този възприет принцип.
Нелинейните услуги, въобще регулацията на базата на интернет и на конвергентните форми с интернет. Засега, стъпвайки върху европейските директиви, в това отношение нямаме предложение за конкретна регулация на интернет извън разпространението на линейни и нелинейни аудиовизуални медийни услуги. Само че има разни въпроси. Например един сайт, например „Медия пул”, ако вътре в него се разпространяват под формата на нелинейна услуга определени документални филми или репортажи, то тогава това новинарски сайт ли е или е доставчик на нелинейни услуги?
Темите са много. По всички тях има спорове и продължава да има. Но същевременно има натрупване на експертни тези, които се превръщат в части от този доклад, който ще обобщим.
Няма никакво съмнение, че се налага във връзка с развитието въобще на технологиите и на комуникацията в близка перспектива изцяло нов закон, който да е съобразен с това. Да се откажем от всички тези дописани текстове един върху друг. Това е огромна отговорност, разбира се, най-напред на нашата експертна група, тя е по-малко, след това – на вносителя Министерския съвет и накрая на вас. Аз съм абсолютно сигурен, че дебатите няма да престанат, те ще продължат да вървят на всички нива. Ние там сме все пак едни относително експертно мотивирани хора, след като ние много трудно стигаме до общи решения, представям си, когато това започне да става и политика какво ще бъде.
Аз смятам, че най-добре ще представим разработката на групата, пак с извинение, че вероятно субективизирам картината, която рисувам, когато представим този доклад, който ще е в доста обозримо бъдеще.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз Ви благодаря за информацията, която дадохте за членовете на Комисията. Разбира се, надявам се да получим и ние този доклад, който ще раздадем на колегите.
Бих искала да задам още един въпрос: кога очаквате да се случи следващото обсъждане? В края на тази година или в началото на следващата?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ако ние в началото на декември дадем възможност за публично обсъждане през сайта на Министерския съвет, там срокът е един месец на всички документи от такъв вид. В границите на този месец ще се получат мнения. Това ще стане в началото на януари. След това тези мнения ще трябва да се обобщят, така че това обсъждане реално ще бъде предполагам в края на януари и началото на февруари. И вече след това обсъждане ние ще предадем на Министерския съвет този плод, който нашите усилия са дали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Въпроси има ли от колегите? Няма.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И аз ви благодаря. И дано да съм отговорил на интереса ви, да не съм говорил неща, които на мен ми се струват важни, а пък тук да звучат елементарно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
