1. Обсъждане на Стратегически и оперативни цели и приоритети на Министерството на културата за 2011 г.
2. Разни.

---

На 19 януари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Стратегически и оперативни цели и приоритети на Министерството на културата за 2011 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – Важди Рашидов, министър; Митко Тодоров – заместник-министър; Тодор Чобанов – заместник-министър; и Боян Милушев, парламентарен секретар. От КНСБ присъстват: Росен Белов – Синдикат на артистите, и Пеньо Пирозов – Синдикат „Музикално Сченичен Арт”.
Подлагам на гласуване предложения ви дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По точка първа давам думата на министъра на културата, за да представи Стратегическите и оперативни цели и приоритети на Министерството на културата за 2011 г.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да ви помоля преди това да ми дадете една кратка възможност да направя много сбит анализ или малък разрез на това, което сме направили за една година и нещо, защото в интерес на истината във времето, когато се развихряха толкова много публични и ненужни неща, ние в министерството като че ли не можахме да кажем на никого какво все пак сме свършили за тази година и половина. Би било редно това да се направи, в крайна сметка става въпрос за един реално положен труд, за който, разбира се, не търсим аплодисменти, но все пак това е нашата работа – да ви уведомим горе-долу какво сме направили за година и половина съвсем сбито, без да ви губя времето.
Първото, което сме направили. Ние бяхме първото министерство, което направи оптимизация в проценти, в Министерството на културата това са около 21%. Създадохме веднага Инспекторат за опазване на културното наследство с регионални инспектори в цялата страна. Направихме и нова Дирекция за координация на програми и проекти, която има за цел максимално усвояване на средствата по национални, европейски и международни фондове.
Реализирахме първия етап от реформата в сценичните изкуства. Дойде времето за делегираните бюджети, готови сме, една година правихме дълги обсъждания. Знаете, имаше и публични дебати, остри и не остри дебати, но все пак направихме един голям дебат. Подготвили сме Законопроект за сценичните изкуства, но не бързаме да налагаме веднага някакъв тип законопроект, който вече да се установи като правила и принципи, тъй като касае съдбите на много хора, нека да направим тези делегирани бюджети, да има възможност да заработят, за да опитаме дори в най-тежката криза да направим наистина една по-плавна реформа, не реформа, която да притесни творците. Разбира се, това е в интерес както на реформата, така и на хората, които ще правят изкуство.
За първи път направихме една цялостна концепция на Министерството на културата за водещи столични музеи, съобразени със световните и европейските тенденции. В 2010 г. стартирахме изграждането на три нови музея в София – това, което 20 години не се е случвало, независимо че сме в тежка криза.
Единият музей е Съвременният музеен център, който ще бъде разположен в квартал 500, в самия център на София. Там мина архитектурният конкурс, имаме едно обжалване, вчера мина делото, чакаме по процедура едномесечен срок и оттам нататък ще пристъпим към по-нататъшния етап – да обявим конкурс за изпълнение, така както е по реда. Средства са предвидени на траншове. Имаме една част средства за този музей от еврофондовете.
Другият музей е Музей на съвременното българско изкуство, който ще бъде разположен в сграда паметник на културата, комплекса Софийски арсенал. Този музей ще бъде реален факт през април месец, работи се в момента по програми с норвежки пари. Надявам се, че през април ще дадем на нашите млади хора един съвременен, модерен музей. Този музей ще има и паркова среда отзад за скулптура на открито, за да може да се разгърне в по-голям обем, да естетизираме пространството. В момента готвим и проект за довършването на музея като втори етап, защото е нужно да се направи хранилище. Част от арсенала също е експозиционна площ, която трябва да възстановим. Говорили сме и с норвежката посланичка, и с министър Дончев. Това е вторият етап, за който се готвим проектно.
И третият музей, чието изграждане също стартира, почти е пред приключване. Надяваме се, че през април ще подредим експозициите от депата, които се намират години наред там, така нареченият Музей на произведения на изкуството, създадени в тоталитарния период. Разбира се, тук ще дам някои разяснения. Не правим пародия на тоталитарното време, а ще изложим шедьоври, които са създавани в този период и които нямаме правото като нация да ги унищожаваме, защото са създадени прекрасни произведения от едни от най-добрите майстори. Има вече такива примери, това са работещи музеи в Унгария, в Полша има такъв музеи, които прекрасно работят. Това е стартирало.
Както виждате, в най-тежкото време ще дадем три музея на България, защото в крайна сметка София кандидатства за европейска културна столица, дай боже! Който и български град да е европейска културна столица, той е български град, бихме подкрепили всеки град, това няма значение, но София като голям град е хубаво да има своите музеи.
В 2010 г. подписахме в Париж, това е интересно, окончателен документ, с който България става Регионален център на световната организация на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа. Давате си сметка, че това е много важно, един вид ние ставаме филиал на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа. Това прави България по-значима като присъствие в региона и става фактор.
Министерството на културата стартира дълго забавени процедури за актуване на археологически обекти у нас като държавна собственост. Знаете, Министерството на културата взе Свети Кирик и Юлита край Созопол. Амбициите с Министерството на регионалното развитие и благоустройството са доста големи да създадем наистина от този остров един мегапроект и да кандидатстваме за европари, за да осъществим национален паметник на българската археология, ако мога да го кажа по този начин.
Търсихме начини и намерихме финансиране и финансирахме през изминалата година дейности в археологически проучвания и разкопки на обекти. Ще ви изброя някои обекти: Плиска, Велики Преслав, Трапезица, Велико Търново, Белинташ, Кози грамади, Български некропол при Топола – много са, да не ви отегчавам. Намерихме средства, с които продължаваме да работим върху тези обекти.
Намерихме възможности и начини да създадем специални награди на хората, които работят в българската археология. За първи път сме ги присъдили, трябваше да поощряваме хората, които са всеотдайни в тази област.
Друг по-важен археологически проект е Сердика Ларгото в София. За него усвояваме 16 милиона. Ние сме принципалът, който кандидатства за парите, под наш контрол се работи. На практика парите са усвоени.
Мога да кажа, без да се притеснявам, че Министерството на културата процентно като министерство стана отличник и това се отчита и в Министерския съвет по усвояване на европари по оперативните програми за регионално развитие 2007 – 2013 г. Подписали сме общо 13 договора за над 57 млн. лева. С тези пари ще стартираме ремонтите и изграждането както на зала „България” – една от най-големите ни филхармонични зали, най-представителните, която от години чака и е в доста окаяно положение. Днес проверявах, там са 1 млн. и 700 хиляди.
Започваме ремонти в Стара Загора, в театъра в Бургас, в Шумен, Националния исторически музей, зала „България”, Сатиричния театър, Политехническия музей, Националната художествена галерия, Национална гимназия за полиграфия и фотография и др. За това имаме вече усвоени евросредства, с които започваме.
В 2010 г. продължихме успешното си участие в проекта „Глобални библиотеки”. Осигурихме близо 2,5 млн. лв., с които финансирахме 1550 проекта на българските читалища.
Независимо от условията на финансова криза проведохме Десетия национален събор на народното творчество в Копривщица.
Държа да ви кажа, че положението миналата година никак не беше добро, всички го знаете. Аз избягвам често да се оправдавам с предишни начини, това дори не си позволявам да го кажа, но всички знаете, че ние слязохме от един бюджет от 80 милиона, на два пъти бюджетът ни беше стеснен. Няма да се притесня да кажа, имахме при г-н Данаилов да обезпечим едни средства, които ни бяха останали малко за доплащане. Това ни създаде лек дискомфорт, разбира се, като цяло с парите на министерството, но слава богу, успяхме, минахме декември месец, нито едно звено не сме оставили без заплата за Коледа. Наистина много усилия положихме, много „жаби изгълтахме”, но в крайна сметка не позволихме да има хора, които да са пострадали от това, че нямахме средства. Бих могъл да кажа, че тази година е малко по-спокойно, въпреки че за култура - отново ще кажа и никога не съм се притеснявал нито пред Министерския съвет, нито пред парламента, нито пред вас, смятайки, че ние сме в крайна сметка един общ екип, особено с Комисията за култура и аз смятам, че сме единомишленици, когато говорим за култура – да, парите за култура и сега не са достатъчни, но тази година сме малко по-добре от миналата година, това трябва да го знаем. Знаете, че ние имахме проектобюджет 94 милиона, един много по-реален за министерството бюджет, реален, за да може малко по-свободно да изкараме тази година, да дишаме по-спокойно. Но и 10 милиона са 10 милиона, това ни дава също глътка въздух, да се надяваме, че тази година от целевите пари ще имаме допълнително подпомагане за някои дейности. Имаме такова уверение и аз ще се боря това да стане.
Вече имаме начертани и приоритети. Знаете, че миналата година не можехме да говорим за приоритети на Министерството на културата по една проста причина – че идваме ново правителство, трябваше първо малко да свикнем, да видим какво заварваме, да си сложим нашата тавичка, за да може да сготвим нашата храна. И така една година бяхме малко в движение. Нямаше пари за всички фестивали, но най-важните фестивали успяхме да ги осъществим, най-важните неща успяхме да продължим. Още декември месец седнахме да направим на базата на новия ни бюджет приоритетите, които ни предстоят в 2011 г. като важни за осъществяване.
Има още неща, които сме направили, няма да навлизам в хвалебствия, но наистина работихме съвсем сериозно и усилено и, дай боже, да сме били полезни за културата с всичко това, което направихме. Ще ви прочета, ако ми разрешите, онези приоритетни неща, които предстоят тази година пред нас да ги извършим.
Уважаеми колеги, основните приоритети в работата на Министерството на културата през 2010 г. бяха свързани с въвеждане на европейски модели за управление, стопанисване и развитие на културното наследство. С развитието на културните индустрии и гарантиране на защита на интелектуалната собственост е утвърждаването на българската национална и културна идентичност като част от европейското културно пространство и с активно усвояване на средства от европейските фондове.
2010 година беше година на реформите в областта на културата, към която екипът на министерството пристъпи с категорична воля за промяна. Те бяха извършени в условията на продължаваща финансова криза, съкращаване на два пъти през годината бюджета на Министерството на културата.
През 2011 г. ще продължим усилията си в тази посока като стратегически цели, които си поставяме, са:
Създаване на условия за устойчиво културно развитие, духовно консолидиране и просперитет на нацията;
Утвърждаване на българската национална идентичност, културните традиции и творческия потенциал във всички области на културата и изграждане образа на България като надежден партньор, с подчертан принос в укрепването и развитието на отношенията ни с Европейския съюз и Световната общност;
Разширяване на достъпа на хората до културните продукти и културно-историческото наследство;
Активиране на международната дейност за популяризиране на достиженията на българските творци.
Конкретните стъпки, които предвиждаме за осъществяване на нашите цели и приоритети, ще ви бъдат представени в детайли от моите колеги. Но преди това бих искал да кажа, че както през 2010 г., така и през 2011 г. Министерството на културата вижда в лицето на Комисията по култура в Народното събрание надежден партньор и съюзник в усилията ни да извършим необходимите промени както в нормативната база, така и в нейното прилагане.
Уважаеми колеги, благодаря ви за вашите усилия през изминалата година! Ще разчитаме на вас и в бъдеще и ще се вслушваме във вашите съвети и предложения и се надявам на успешна и ползотворна работа през новата година.
Благодаря ви!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз за представянето.
А сега някой от заместник-министрите ако иска да вземе отношение по съответните ресори? Заповядайте, господин Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаеми депутати, аз бих могъл да разделя моето изказване на две части – една част от секторите, в които работих 5-6 месеца, и друга част от секторите, в които работя от около месец.
Мисля, че много повече говорихме, отколкото бихме могли да направим. Или много повече отговаряхме на различни запитвания – медийни, местни власти, депутатски, колегиални, синдикални и др. – това е, което на мен ми направи много силно впечатление в тези изминали месеци, когато аз се включих в екипа на Министерството на културата. Разделям на този етап работата за 2011 г. на няколко важни посоки.
Първата посока са тези закони и подзаконови актове, които сме заявили като намерения и които касаят секторите, за които, може да се каже, аз отговарям пред министъра и пред всички наши колеги. Те не са никак малко, в почти всички сектори, които са ми възложени, има по някоя законодателна инициатива. На първо място, разбира се, аз поставям подготовката и приемането на Закона за сценичните изкуства и подзаконовите актове към него – те са седем на брой, някои от които вече действат и са записани в Заключителните разпоредби в Закона за бюджет 2011, а също така и в проектопостановленията за стандартите и методиката за финансиране на сценичните културни институти. Законът за сценичните изкуства още е в суров вид, проведени са около седем-осем обсъждания на различни нива – със синдикалните централи, четири заседания на работната група, в отрасловия съвет, с различни граждански и други сдружения, които са пряко ангажирани със сценичните изкуства в България. Очакваме бележките и становищата на „Подкрепа” и КНСБ, а също така и на работната група, която е създадена към НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” и Музикалната академия. Миналата седмица получихме бележки и от членовете на съветите за музика и за театър.
След като получим всички бележки и се опитаме да ги отразим по един или друг начин, ще направим една дискусия заедно със Съюза на артистите и Съюза на музикалните дейци през месец март, на която ще поканим представители на работни групи от постсоциалистическите страни, където са приети такива закони – Унгария, Чехия, Прибалтийските републики. Подготвяме се за тази среща, ние с министър Рашидов вече направихме една среща с единия от авторите на унгарския закон и на немския закон и тази среща ни беше от полза. Казвам това, защото практиката на прилагането на законите може да внесе и някои корекции.
Една от причините, поради която разменихме местата по вертикала – да не приемем първо закона, а след това да въвеждаме делегираните бюджети, е именно да видим, както подчерта и министърът, да видим на практика апробацията как ще действа, какви корекции може да настъпят, за да не правим предложения пред вас, а след това да променяме и този закон.
По отношение на читалищата подготвяме промени в Закона за народните читалища. Процесът върви и в програмата на парламента проектът ще бъде представен в сроковете, които са записани в графика на Народното събрание.
Няма да се спирам в подробности на тези промени поради единствения факт, че аз още не съм навлязъл достатъчно дълбоко в тях и бих искал да се информирам от специалистите по читалищата и главно от правните специалисти и Съюза на читалищата в България.
Следващият закон това са промени в Закона за филмовата индустрия, а също така и някои инициативи, които са предложени от съвместната работна група на Министерството на културата и групата кинодейци, с които работихме под егидата на министъра на културата и на министър-председателя. Последната ни среща беше на 12 януари.
Ние сме формирали работни групи, за да работим по промени както в законовата база, така и в устройството на самия живот на гилдията. Оказа се, че в много от устройствените правилници на комисиите, които са създадени в Националния филмов център и други, вътрешните взаимоотношения не са достатъчно добре изяснени, което породи напрежение. Беше попрекъснат и диалогът с гилдията. Сега вече сме преодолели този етап, има ново ръководство в Министерството на културата, а също така и с представителите на Изпълнителната агенция „Национален филмов център”.
Казвайки за тези закони и подзаконови актове, аз няма да се спирам на всички, защото те са пет-шест на брой, касаят Закона за авторското и сродните права, Закона за медиите в частта му филмопроизводство, Закона за филмовата индустрия. Сега се обмисля вариантът дали да се прави отделен закон за фонд „Кино” или този закон да обобщи заедно с киното и другите сектори на българската култура. Иначе може да се получи натрупване на много закони, да направим сега закон за фонд „Театър”, за фонд „Музика”, за фонд „Кино” и т.н. Идеята е да обединим или най-малкото да запишем материя, която да бъде съставна част от други закони, като Закона за защита и развитие на културата, Закона за филмопроизводството и други закони.
Практическата адаптация на реформата или начина на финансиране на сценичните изкуства вече започна. Като всяка нова дейност тя породи отначало малко страх, в други даже шоково състояние в ръководствата на различните институти, сега в течение на един месец, откакто започнахме работа по този въпрос, настъпи просветляване. Някои от директорите, които са по-опитни, с по-голяма практика, вече пробваха дали ние изпълняваме тези стандарти и методики, които бяха представени пред тях. Мисля, че като всички българи, даже и като всички хора, ние разполагаме с чувството за консерватизъм и всяка нова промяна по някакъв начин ни разтърсва. Но аз ще кажа и нещо друго.
Независимо от големите разговори, които се получиха за реформите и някои черни прогнози, че се убива културата, убива се театърът, убива се музиката, резултатите, които получихме за 2010 г. са доста по-високи като зрители, като приходи, като творчески постижения в сравнение с 2009 г. Това нас ни радва. Дори преди малко споделихме с Пеньо Пирозов, че това по някакъв начин консолидира усилията на творческите състави за по-организирана работа и естествено постигане на по-сериозни резултати. Така че в тази практическа апробация първите три месеца от 2011 г. ще бъдат изключително важни, след което ние ще стартираме вече постепенно методиката и нейната реализация.
Бих искал да кажа пред вас и някои рискове, които очакваме, които биха могли да се появят в нашето пространство, сменяйки тези законови, практически и методически начини на финансиране и живот на културните институти.
На първо място, аз мисля, че това е мениджмънтът, на който трябва да обърнем внимание, или добрия стопанин при прилагането на тази система. Давам ви един пример и ще разберете колко бързо може да стане. Начинът на финансиране стартира в един засилен период за сезона, когато публичният поток е по-голям. Нашият директор (няма значение кой е той, дали ще бъде на Националната опера или в Силистра, или в Кърджали) ще се види с малко повече средства и набързо може да ги похарчи, като забрави, че лятната ваканция няма да има такава силна дейност и няма да има такива приходи. Значи тук е много важно да подготвим мениджмънта към тази отговорност и към този начин на печелене на приходи и харченето им.
Вторият момент – не можем да го скрием от вас и трябва да го знаем още отсега публично, че има възможност за една по-груба комерсиализация на репертоара. Разбира се, всичко зависи от художествените ръководства на отделните институти, но има и начин, вече е разработена система за контрол и правила, които министърът е утвърдил, за контрол – първо мониторинг, след това годишна, след това комплексна оценка на институтите. За тази цел ние имаме намерение да разширим до 90, а ако това стане до 100%, ще бъде голям успех, на електронната продажба, която е много бърза като контрол на зрителския поток и възможностите ние да комерсиализираме репертоара. Не изключваме и някои желания на наши ръководства да правят далаверки, направо го казвам. Още отсега имам един-два сигнала, че нашите колеги казват на общинарите: ако ни давате от смесеното финансиране 80 хиляди тази година, 40 хиляди ни ги дайте като откупки, за да може да имаме върху тях зрител със закупен билет и приходи, а другите 40 ни ги дайте за дейност, режийни и т.н. Тоест ние ще търсим начин как да увеличим нашия зрителски поток.
Риск е също така и възможността някои от нашите институти да не искат да приемат гастроли от други колеги. Да кажем операта в Стара Загора да приеме от Бургас или от Музикалния театър или театърът в София да не приеме например „Фауст” от Варненския театър, какъвто конкретен случай имаме. Защото нашият директор казва: на мен тези пари, които ти ми даваш за наем, не ме устройват, аз губя тази вечер еди-колко си приход.
В момента разработваме в методиката правила за обмяна на театралния и музикалния продукт, за да може да преодолеем тези „тесни места” или по-бързо да преодоляваме заедно рисковете, които съществуват в тази система.
Завърших. Ако имате въпроси, бих могъл да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам, че колегите от министерството говорят за това какви са идеите и т.н., но ние сме поканени да обсъждаме един предложен документ. Не че едното не е свързано с другото, но все пак трябва да коментираме документ от няколко страници, който ни е представен – „Стратегически и оперативни цели и приоритети на Министерството на културата за 2011 г.”
Темата, по която господин Тодоров говори, е много любопитна, но тя е възможна като отделна точка на Комисията - делегираните бюджети са нещо, което засяга голяма част от структурите.
Тъй като документът ни е представен за обсъждане, ние трябва да си дадем мнението. А ако имаме допълнителни въпроси, колегите затова са тук, за да ни отговорят. В този смисъл дайте да видим какво правим в момента. По документа лично аз имам много съображения, които бих искал да споделя, ако трябва да го коментираме както ни е представен и както е написан този документ. Ако не, да задаваме конкретни въпроси в другата посока на уважаемите господа от Министерството на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Колеги, направено е предложение да се коментира представеният документ за обсъждане по точка първа. Ако желаете, може да изкажете своите съображения и след това ще чуем заместник-министър Чобанов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам, че той е утвърден от господин министъра, но ако колегите искат да чуят нещо по повод този документ, който мисля че е достатъчно важен и има неща, които правят впечатление в някои моменти не добро. Ако не, аз мога да пратя писмено мнението си на господин Рашидов, за да обърнат внимание на някои неща, които са видни в изписването на един такъв документ.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, днес сме се събрали първо да бъдем запознати с този документ, а разбира се, вие може да изкажете своите препоръки.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, аз няма да се изкажа. Аз съм се потрудил и ще остане за моя сметка. Само искам да кажа, че когато се пише такъв документ, все пак трябва да има една яснота кое е стратегическа цел, кое е приоритет, за да има едно по-правилно подреждане, тъй като в самия документ нещата са невероятно объркани.
В първата част – стратегически цели, голяма част от точките са като приоритети, а не като цели. Искам да кажа, че документът не е подреден правилно. Не говоря, че този документ е закъснял, че този документ ние трябваше да го имаме и да коментираме с колегите преди приемане на бюджета, защото бюджетът вече ги обвързва. Погледнете финала на документа – основните рискове. Ами тези рискове могат да провалят голяма част от това, което са набелязали да правят колегите от министерството. Има неща, които са смущаващи. От тази гледна точка е по-добре в документа да разграничат кое е политиката, подреждането на задачите, да подредят оперативните си цели и приоритетите, защото те сега се смесени в целия документ. И там, където трябва да е наистина политиката, трябва да си е политика, а нататък да се развие самият документ. Аз не коментирам дали са предложени правилно неща или не, но поне в най-добрия случай те би трябвало да се подредят.
Господин Тодоров, аз мисля, че от цялото планирано законодателство най-важният, основният закон поне засега, аз съм напълно съгласен, че трябва да има не изменение и допълнение, а направо нов Закон за защита и развитието на културата, но тези промени трябва да бъдат преди частните закони, какъвто е Законът за сценичното изкуство. Или трябва да бъдат най-малкото паралелни, като напред върви този основен закон за културата. А ние сте го написали като последен в това, което предлагате. Сигурен съм, че това пак е поради подреждането.
Прави впечатление, че във всички приоритети и в стратегията не се отчитат поне малко от приоритетите на стратегията „Европа 2020”. На много места има записано „Европейския съюз”, „световните културни процеси”, това го разбирам, но мисля, че би трябвало да има и едно такова споменаване най-малкото за 2020. Това е сериозна стратегия от страна на Европейския съюз.
Тук има нещо, което ми се струва, че е сгрешено. Вижте какво е написано в основните приоритети в областта на политиката за 2011 г., точка 7: „Разширяване на възможностите за равноправно общуване с европейските народи за изграждане на общ хуманистичен мироглед и обединение около ценности, които подчертават българската уникалност и допринасят за формирането на – вижте какво е написано – европейска културна идентичност.” Колеги, коя е тази европейска културна идентичност, като в най-важния документ е записано, че всяка нация трябва да запази своята идентичност в културата. Знаете, че там няма унифицирани закони, каквито унифицирани закони се искаха от България за влизането й в Европейския съюз. Европейска културна идентичност звучи много странно! Моля ви се, погледнете го това! Най-важното в Европейския съюз е именно запазването на културната идентичност на всяка една нация, която членува в Европейския съюз.
В този смисъл ми се струва, че има неща, които не са догледани. Много неща са нахвърляни вътре, разбирам всичко това, но нека да се систематизира и да бъде по-ясно.
Бих посъветвал колегите и още нещо. Вярно е, че административният капацитет на министерството за законодателна дейност не достига, това е записано в стратегията. Това, което мисля, че би могло да бъде добро, е в съвета освен да се включват експерти и хора, които разбират от това, да бъдат включени и хора от Народното събрание. Като експертно начало тук не може да има съмнение. Така ще се подпомогнете, тъй като сте набелязали доста голяма програма за 2011 г. Не искам конкретно да питам колко от тези закони, които предлагате, смятате, че ще изпълните, защото знам какво е да се прави закон, на би могло наистина да се използва капацитетът на Народното събрание. Такава практика има в предишни години.
И нещо, което на мен ми се струва, че щеше да бъде по-ценно – ако беше тригодишна програмата, това, което днес не може да се реализира и поради финансови причини, и недостиг на време, да бъде заявено за следващите две години, до 2013 г. Мисля, че щеше да е по-добре. Защото ако този документ беше влязъл например през юни – какви са идеите, целите и приоритетите на министерството, тогава може би щеше да е по-голям натискът в добрия смисъл на думата към финансистите, за да осигурят тези средства. Защото наистина това, което е написано в документа за недостига и възможностите на рисковете, аз напълно го възприемам, но то може да срути голяма част от написаното в документа. В този смисъл, прегледайте документа и мисля, че трябва да се преподреди. Не искам сега да влизам подробности, но ме смутиха много неща, които са така разхвърляни. Вижте, ако стигнем до филмовото изкуство. Да, има обещание, че може би ще дойдат пари юни месец. Но помните ли, и миналата година имаше такова обещание. Да речем, че театралното изкуство върви напред. Да се надяваме, че това, което казва господин Тодоров, ще се случи, макар че, приятелски го казвам, аз много-много не вярвам. Проблеми в театрите извън столицата ще се явят. Каквито и резултати да са имали миналата година, там проблемът си е налице. Но, пак казвам, това е отделна тема и тя е много голяма. Ние чакаме да дойде законът, но аз имам моето становище към варианта на Закона за сценичното изкуство, който взех от министерството. Имам редица съображения. Вървят обсъждания, аз не знам дали да ви изпратим предварително съображенията, защото ако върви в този вид, има много въпроси. Дано някъде да се покаже да го видим, а не като дойде тук на първо четене. Има неща, за които аз не искам да отварям сега приказка.
Искам само да запитам, понеже тук е и господин Чобанов. В програмите, които са заложени за паметниците на културата, не виждам какво става с „Трапезица”. Знаете, че там бяха инвестирани доста средства, но не го виждам никъде в програмите. Дали смятате да го спрете дотук или ще бъде във вашите приоритети? Това ми е конкретният въпрос за случая.
Може би аз съм се заблудил, че ние ще обсъждаме тук документа, иначе бих се подготвил с доста конкретни въпроси по това, което колегите споделиха. Но не е късно, това винаги може да се случи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Министър Данаилов, разбира се, всяка препоръка ще приемем, за нас всичко това е важно. Днес обсъждаме с вас един проект, който ние сме направили както за да го обсъдим с вас, така и за вътрешна работа и консумация.
Ще Ви кажа защо не можехме да направим приоритетите преди бюджета. По една проста причина. Не случайно направих в началото една увертюра, че когато започнахме първата година ние нямахме приоритети, защото не знаехме нито какво заварваме, нито какво ни предстои. Честно казано, заварихме 5 млн. лв. дефицит, който трябваше да го изплатим. Платихме го. Надявайки се, че някъде ще бъдем добре финансирани, но знаете, на два пъти ни орязаха бюджета и изведнъж изпаднахме в доста тежка ситуация. Тази година също не е от най-добрите години, познавате бюджета, обсъждахте го в парламента. Всички знаете, че този бюджет отново не е най-добрият бюджет за културата.
Така че преди да имаме реално бюджета, едва миналия месец имахме вместо тези 94 милиона – 104 милиона, едва през декември месец ние можехме спокойно да седнем и вече на базата на установен, реален бюджет да видим какво да направим. Иначе, ако ние караме с едни предварителни приоритети и заварваме един бюджет, нали си давате сметка как миналата година трябваше да занулим една камара мероприятия. Ние изпитвахме неудобство цяла година да казваме на хората, че тази година нямаме пари. За книгоиздаването нямахме никакви пари, тази година намерихме начин да финансираме книгоиздаването. Тъй като в театрите трябва да има реформата, оставихме впечатлението, че театрите и киното са едва ли не Министерството на културата. Имаме 106 второстепенни разпоредители, знаете, бяхте министър, че и при Вас не стигаха парите, няма какво да се лъжем. Направили сте доста неща, аз няма да го отрека никога, мога да изброя нещата, които сте създали, които сте направили. Слава богу, че са направени, те вече не са ни тежест. Но имаме 24 училища, положението не е от най-добрите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: 23.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, 23, не съм си ги записал. Но това са 23 звена, които чакат от години. Знаете, Художествената гимназия от 60 години, откакто аз съм завършил, децата нямаха стативи. Едва миналата година отделихме стотина хиляди лева да направим ремонт на гимназията. Поръчахме Трявна да им направят стативчета. Черните дъски им се бяха скапали. Знаете това.
Отново ще го кажа: Вие сте направили за художествените занаяти едно прекрасно училища, за което Ви поздравявам, чест Ви прави! Каквото е направено добро, както и в театрите каквото сте направили, няма кой да го отрече и аз не бих си го позволил. Но че има много проблеми, Вие знаете като бивш министър.
Така че, нека да не говорим за такъв тип приоритети. Преди малко не случайно казах, да, в България ние нямаме музеи, 60-70 хиляди произведения стоят на депа, в НДК в едни мазета гният шедьоври от 17, 18 век български шедьоври. Нямаме повече нито грам време да оставяме български ценности да гният по мазетата! Да, ние сме единствената европейска държава, която няма музей. Не го правя, защото съм художник, а защото ние реално нямаме национален музей. И аз го нарекох Лувъра от радост, защото все пак 23 хиляди квадратни метра са една прекрасна площ. Сега дори умуваме за капацитета, ако свалим Историческия музей в центъра и направим възможен достъпа на хората, защото в момента той сега се помещава върху 3,700 квадратни метра експозиционна площ, но долу имаме вече възможност да дадем шест-седем квадратни метра и наистина да направим една хронология на развитието. Не знам дали двата института – Историческият музей и Пластичните изкуства – няма да се бият, но ще направим едно допитване, ще разговаряме с експерти. Ако не може, дай боже, да намерим сграда и за Историческия музей, което е най-добрия вариант. И тези сгради наистина да започнат да носят на България име, слава и пари!
Това – от една страна.
Всички знаем, и Вие знаете, че тази реформа никак не е лицеприятна. Тя никак не е лесна. Но така или иначе, на мен като министър се падна да „изгълтам жабите”, на мен се падна честта да проведа тази реформа. Да, приказваше се, че убиваме театрите. Но не само че няма да ги убием и няма да умрат, виждате, че салоните вече са пълни. Да, има оптимизация. И на нас ни е ясно, че като започнат делегираните бюджети, театрите, които вече се обезлюдиха, защото един Кърджали от 80 хиляди вече е на 35 хиляди жители. Така е и Силистра, така са и другите градове. В крайна сметка театърът съществува като необходимост за публиката, а не театър за театъра. Разбира ме го това. Едновременно не мислим да закриваме нищо, както се говореше. Ами ще има отворени сцени. Вие сам знаете, че Шекспир е измисли театъра да ходи и да гостува. В Кърджали продължава от 70-те години да се прави „Почивка в Арко Ирис”, с един и същи декор. Ами като го гледат тези 30 хиляди по един път, два пъти, нали се сещате, че следващия път няма да отидат. Малък е градът, така е. Това са театрите. А друго е, като изпратим от „Зад канала”, сега изпратихме Камен Донев. Хората искат да видят нещо интересно, залите са пълни. Прекрасно е! Нищо не е убито. Да, иска оптимизиране, всичко това беше една паяжина, която от 25-30 години не е пипана. Всички разбираме, а Вие най-добре го разбирате, Вие сте човек, когото аз безкрайно лично ценя като актьор, знаете, няма да ни е лесно, но веднъж завинаги това нещо трябва да се случи.
За киното. Не е приятно да говоря сега, но се оказа, че целият този плач е за едни пари отново. Защото са подписвали едни договори... Извинявайте, пред Комисията ще го кажа, пазя се, няма да го казвам в парламента, защото година и половина не съм си позволил името на един български творец аз да си отворя устата и да го спомена. За мен това ще бъде до края на мандата табу. Аз няма да си позволя като творец да упреквам, въпреки че има хора за упрекване. Не е красиво творци, таланти, ние да приличаме на каруцарите и да започнем да се плюем в публичното пространство. Няма да го позволя! Да, ще уважим таланта на всеки човек, това са индивидуалности, това са различни творци, те са характери. Всичко това го приемам и аз, докато съм министър, няма да си позволя да упреквам. Ставаше въпрос за едни пари, подписани договори за шест-седем милиона. Минала е сесия и на всичкото отгоре се позволява да се направи нова сесия, без да са гарантирани парите. Изведнъж се оказва, че не става въпрос дори за 17 млн. и 700, които аз имах волята и характера и в проектобюджета да ги искам, и в парламента да кажа, че трябва да спазваме Закона за киното. Казвал съм го и ако видите сайтовете на Министерския съвет, ще видите, че съм имал достойнството да го кажа, защото дълбоко вътре в себе си смятам, че, първо, е недостатъчно, и второ, че трябва да се изпълни законът.
Господин Курумбашев няколко пъти ме упрекна, че съм имал двойнствено отношение. Вижте, конфликтът не е между мен и Закона за киното, конфликтът не е между мен и Закона за бюджета, конфликтът е вътре между двата закона. Не може във време на криза ние да имаме закон за антикризисен бюджет и програма, тоест при спад на икономиката, а пък на Законът за киното е при растеж на икономиката. Тук е конфликтът. Това се опитах да кажа – че като творец искам този закон да се спази и едновременно този бюджет не позволява да се спази този закон.
Много ви моля, ще ви го кажа с най-дълбоко уважение към всички, в цялата тази тежка криза не беше честно от вас, защото е направен един Закон за киното, знаете добре, че е европейска практика. Защо в Европа не искат оставка на министри? Защото 70% се финансира от продуценти! Ха да видим някой да поиска оставка на продуцент! Да, държавата, разбира се, не дължи пари, но държавата прави политика, като финансира и като подпомага развитието на културата. Това го разбирам и вие го разбирате. Аз няма да го кажа публично, отново от уважение към талантливи хора.
Кое в Закона за киното ми позволява да участвам аз? Нито участвам в съставени комисии, нито в разпределянето! С какво право някой ми иска отговорност? Не е честно! Тогава това беше леко обидният момент в цялата тази история, това беше една политическа акция, в която беше изчезнала творческата хигиена. Това не е честно! Да, аз съм за това да има талантливо българско кино, аз съм за това българското кино да се развива и, дай боже, то да печели и „Оскар”-и един ден. Няма нищо лошо България да бъде кинаджийска държава, всички си обичаме културата. Но има неща, които ние трябва честно да кажем, защото проблемът на беше за 17 млн. и 700 хиляди, искането накрая пред премиера Борисов беше за 27 милиона, които са договори за минали сесии.
Така че, господин Данаилов, нека да бъдем малко честни и почтени! Аз апелирам към това, защото истината е тежка, не винаги е красиво да се казва, но не е и точно такава, каквато я четем от медиите.
Предстоят ни много неща. Казах ви, три музея. Ако това не е приоритет! Дай боже, да се случи реформата в добрия й вид, в най-безболезнения й вид, всички го желаем. Ремонтирали сме толкова много неща. С Пирозов говорихме сега, четири пъти е ремонтиран покривът на Музикалния театър и той продължава да тече като из ведро. Тази година ще отделим пари и ще направим ремонта на покрива така, че този път да не тече въобще.
Това са нещата. И пак не ни стигат парите, господин Данаилов. Сега ние имаме едни приоритети. Разбира се, че ги имаме. Ами представете си, динамично е времето, всичко се променя. Ако утре отново ни ударят в бюджета два-три пъти? Вече имаме страх лозе пази. Прекрасно го казахте, да го направим за един мандат, за три години, всичко, което казвате, е правилно. Дайте ни идеи, готови сме да ги приемем. Всяка забележка ще приемем, ще се учим от това, но наистина има обстоятелства, които ни притесняват. Най-лесното е да запишем десет приоритета, да дойдем да ви изпеем стихотворението и да си отидем.
Аз смятам, че ние сме партньори и сме хора, които сме загрижени за културата. Никой от нас не е против българската култура да се развива. И това е нашата мисия като министерство, като комисия, като творци. Предполагам, че никой от нас не е против културата, но дали животът няма да ни предложи поредните изненади като миналата година?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само да добавя нещо. Аз не знам защо се запалихте така, господин Рашидов, за киното...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Защото го милея.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: И аз го милея и ако и аз се запаля, хората тук ще стоят до вечерта.
Ще споделя за какво става въпрос, понеже не сме се виждали. Цялото настроение в гилдията на кинаджиите се създаде от това, че видяха в бюджетите за следващите две години същата стойност от 9 млн. 700 хил. за 20012 и 2013 година. Оттук тръгна напрежението – че всъщност нещата се запират. Когато бяхте стигнали до 12 милиона след първото рязане на бюджета, кинаджиите го разбраха и нямаше никакъв шум. След второто намаление започна брожението. И когато стана видно, че за следващите две години остава същият бюджет, това ги запали. Както и да е.
Искам да запитам нещо, защото ми звучи малко странно. В точката за оперативна цел в политиката на министерството има следното нещо: активно подпомагане и прилагане на съвременни форми на мониторинг и контрол при създаването и разпространението на високохудожествени изкуства, културни продукти и услуги, както и повишаване ефективността на борбата с престъпността и посегателствата срещу културното наследство. Това „контрол при създаване” на високохудожествени продукти много ме смущава. Какво са имали предвид колегите тук с този запис?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Според мен хората, които са правили този документ, просто трябва да погледнат как се правят европейските документи за програми, ценности, цели. Тук са объркани нещата. Какво ще рече оперативни и стратегически цели в рамките на една година? Стратегия означава това, което каза господин Данаилов, поне три или четири години. На кои ценности се обляга Министерството на културата, кои ценности защитава, за да постигне тези цели? Има неща, които в структурата на материала просто се разминават. Объркано е кое е стратегическо. Кои са механизмите? Тоест дадени са като оперативни цели на политиките и основни приоритети, като при основните приоритети са посочени механизмите и стъпките, по които ще се реализират целите. Всичко е така объркано!
Има си стратегия, стратегията е по-общо нещо, тя обхваща по-голям период от време, в който се намесва годишната оперативна програма. Много е важно кои са ценностите, защото те не са дадени като ценности, а са дадени като цели. А пък ценност е, да кажем, утвърждаване на българската идентичност. Каква цел е това? Това е ценност! Това са ценности, на които се обляга и това министерство, и друго министерство, и т.н., за да постигне съответните цели. Това не може да бъде стратегическа цел. Може ли да бъде стратегическа цел българската национална идентичност? Тя трябва да е в нас от момента, в който се родим, в децата, в семейството и т.н.
Разширяване на достъпа за граждани. Това също не може да бъде цел.
Материалът е добър общо взето като обхват, обхванати са нещата, има голяма цялост, но начинът, по който се подрежда, начинът, по който е структурирана цялата тази програма, просто трябва да се доизкусури. Приемете това не като заяждане, а като добронамерена бележка. Веднага ви казвам за един документ, който беше посрещнат от цялата пленарна зала с много големи хвалебствия и поощрения. Това беше на Министерството на отбраната на господин Аню Анев още преди една година. Той даде в много хубава форма приоритетите на министерството, беше добре структуриран и беше наистина много сериозен европейски документ, който най-спокойно можеш да предложиш на всяко едно заседание.
За мен това е много важно, господин Данаилов. Всеки един от нас може да понапише някои неща и е желателно да го направим, за да допринесем за това да има един по-добър документ. Аз съжалявам, сега го разгледах, защото сега се връщам от провинцията, имах приемни дни, и току-що го прегледах.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Госпожо председател, 70 минути слушам уважаемия господин министър и заместник-министри и не мога да взема думата!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Това е култура на изслушване. В смисъл, чухме ви по веднъж, между другото, изобщо не говорихте по документа. Хубаво е, ако сте дошли да чуете народните представители от Комисията, да ги чуете. Освен това не е нужно да се отговаря на всеки пряко и в реплика, може да чуете повече мнения, пък ако искате, после да се влезе в този диалог.
Това, което аз исках да кажа и се радвам, че господин Рашидов каза, че щял да приеме всяко наше предложение, ние не сме тук все пак, за да си приемаме ултимативно всички предложения, но наистина искам да Ви помоля, господин Рашидов, и в лицето на Вашия екип, повече да не допускате да се случва поправки в закони, които са свързани с българската култура, да минат по този криминален начин, по който мина поправката в Закона за филмовата индустрия. Има си Комисия по културата и медиите. Ако бяхте внесли тази поправка тук, тя щеше да бъде обсъдена, сигурно щеше да има подкрепа на колегите от управляващото мнозинство, можеше и да няма, между другото, тяхната подкрепа. Аз тях не ги чух дори в пленарната зала – подкрепят ли тази поправка или не. Според мен те бяха поставени в едно леко неловко положение.
Освен това влиза поправката в Закона за филмовата индустрия и ние нямаме становището на Министерството на културата! Не може да влезе поправка в Наказателния кодекс и да няма становище на Министерството на правосъдието. И още нещо, не може да влезе поправка в Наказателния кодекс през Закона за бюджета. Не че не може, като законодателна технология видяхме, че всичко може, но разберете, че на първо място, това не е във Ваш интерес. И не случайно аз Ви отправих парламентарен въпрос какво е Вашето отношение и какво е Вашето становище като Министерство на културата. Иначе разбирам Вашето вътрешно раздвоение – от една страна, като политическа фигура, от друга страна – като творец. Както казахте Вие в залата, че сте раздвоен, не казахте, че сте твърдо зад този закон. Но просто Вие не го допускайте. Обръщам се тук и към нашите колеги от Комисията по култура, наистина когато става дума за законодателство в областта на културата, просто е задължително да минава през Комисията по култура, задължително е да имаме становището на министъра на културата.
Така че, оттам тръгва това, да го кажа съвсем откровено, възмущение. Не сме искали да го ползваме като политическа атака, още повече, ако това беше някаква политическа атака, оказа се, че пет от шест парламентарни групи не подкрепят тази поправка. Съжалявам, че колегата от „Атака” излезе, но и той не подкрепи тази поправка.
Освен това, точно тази поправка е направена точно за времена на криза. Когато бюджетът се качва нагоре, кой да пази бюджетът за кино да не пада? Ясно е, че и той ще се качва пропорционално с останалите бюджети, просто вдига се брутният вътрешен продукт, вдига се бюджетът, ще се вдигне и за кино. Помислено е точно в обратните времена – когато нещата падат надолу, все пак да има някаква спирачка и да се каже: не, под това няма да се слиза.
Нашата критика към Вас и ние искахме да Ви помогнем, казвам това съвсем искрено, мисля, че и проф. Данаилов би го потвърдил, че наистина парите за култура падат непропорционално в сравнение с останалите. На тези бюджети културата е доведеното дете. Ако падаше на всички по десет процента, пада и на културата с десет процента. Но не става така – паднали на всички са десет или с шест процента, а на културата паднал с 50. Вижте го и като процент от брутния вътрешен продукт – 0,72% от брутния вътрешен продукт в онзи прочут бюджета от 2008 г., тази година бюджетът ви е 0,5%. Все едно какъв е брутният вътрешен продукт, отива нагоре, отива надолу, говорим за относителната тежест на културата като приоритет за едно правителство. Ние искахме да ви подкрепим в това отношение и да се каже: извинявайте, но под определен процент не може да се пада. Вие знаете, всяка гилдия се бори за това нещо, всеки казва: не може да има под 4% за образование, не може да има под 5% за здравеопазване. Всяка гилдия си отстоява интереса и има своето право. Дават примери от Европейския съюз колко се отделяли еди-къде си минимум като проценти. В интерес на всички тези хора, които работят в сферата на културата, заедно да застанат на една барикада и да кажат: не, под 0,7% няма да позволим да се падне. Управляващи, опозиция – който ще да се сменя, ето една граница, която няма да е под тази.
Както видяхте, имаше и предложения за увеличаване на бюджета на Министерството на културата от различни парламентарни групи, които ние не сме коментирали помежду си. Видях, че и Синята коалиция са внесли, имаше предложения и от ГЕРБ, имаше предложения и от нас. Все пак 170 народни представители да предложат нещо в една и съща посока, сигурно мислят по един и същи начин, без да бъдат водени от популистки идеи.
Така че и двата аргумента по отношение на това как се правят закони в културата и по отношение на това как се прави бюджетът, аз съжалявам, че малко излизам от темата на обсъждане на конкретната точка, но може би това е предизвикано от факта, че това е може би от редките случаи, в които сте тук с целия си екип и ни предизвикаха към този разговор, което аз смятам за положителна практика. Казвам Ви го също воден от най-добри намерения.
Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Курумбашев, нека да бъдем откровени докрай! В цялата тази тежка кризисна година (имам предвид миналата година) процентът за кино е 9,8. Това е най-високият процент спрямо бюджет, който е даван за кино, извинявайте! Нека да бъдем почтени. А тази година е 10 млн. и 100 хиляди и аз се надявам, че те ще станат 13-14 милиона, малко време да мине, това е още по-висок процент. Като процент спрямо бюджета тези две години е най-високият бюджет! И малко не е честно да говорим така! Аз съм за това и 20 милиона да бъдат, не ме разбирайте погрешно, но да говорим, че не даваме, че съсипваме... Най-високия процент е даден спрямо бюджет точно в кризисната година и настоящата година. Така че, моля Ви, нека да бъдем честни!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, отдавна обсъждахме бюджета и твърде подробно го обсъждахме. Мисля, че няма човек в тази комисия, който да е на мнение, че културата не се нуждае от повече средства. Аз мисля, че и екипът на министерството се нуждае от повече средства. Но нека да не се връщаме безкрайно към едни теми, които обсъждахме веднъж в Комисията, после в парламентарната зала.
Що се касае до документа, който разглеждаме днес, аз лично не съм съгласна с тезата и на господин Данаилов, и на господин Михайлов, че той не е подреден документ. Напротив, аз мисля, че точно е следвана логиката на подреждането на европейските проекти и именно по този ред е подредена тази стратегия, която може би обърква всички с наименованието си „стратегия”. Защото наистина стратегията предполага едно по-дългосрочно планиране на нещата. Но мисля, че ясно е казано, че става въпрос за стратегически цели за една година - 2011 г., въпреки че вътре има и тези, свързани с 2012, 2013 година.
За мен е важно следното – че са важни основните приоритети, по които ще работи министерството, стратегическите цели са изведени нормално. Нормално е като във всеки добре структуриран европейски проект тези цели да бъдат конкретизирани в така наречените краткосрочни цели. И нека тук да не се упражняваме всички в това що е стратегическа цел, що е конкретна цел. Мисля, че за нас като комисия е важно да разберем има ли Министерството на културата визия за развитие на българската култура и втъкаването на тази българска култура, която, разбира се, има собствена идентичност, в европейската. Защото всички говорим за Стратегия 2020, но някак си май не я разбираме по еднакъв начин.
Едно от нещата в тази стратегия е уеднаквяване на общите цели на Европа като едно обединение при спазването на националните идентични цели. Аз мисля, че това е казано в стратегията и е безспорно.
Лично аз имам забележки по начина на изказ. Заложените цели трябваше да бъдат по-кратки, по-конкретни, не толкова помпозни, но иначе е ясно – има стратегия, има визия, има дългосрочни цели, има дългосрочни цели. Не зная какво очакване имат колегите, вероятно имаха очакване да бъде като план за действие със срокове, но не е това целта на документа, който се представя.
Лично аз одобрявам приоритетите. Имам известни забележки, свързани с начина на изписването на нещата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, господин Чобанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В сферата на културното наследство през годината и мисля, че това ще даде донякъде и отговор на въпроса за документа, през годината ще работим за постигане на тези цели, които са поставени още в изборната програма на ГЕРБ и които през годината ще бъдат преследвани с различни мерки, с различни дейности, които са изброени в документа в различно ниво на конкретност.
Основен акцент през годината ще бъде развитието на музейното дело в България. Както господин министърът многократно изтъкна, това е най-сериозния проблем – че ние сме държава с изключително богато наследство, огромно музейни колекции, съперничещи на всяка голяма европейска държава, но за съжаление само около 5% от тях (това е един усреднен процент) се намират в досег с публиката, казано простичко, са изложени, са експонирани и затова през тази година и през следващите основният приоритет ще бъде, развивайки, реформирайки музейното дело, да покажем колкото може повече от тези произведения, да ги представим пред публика, да увеличим драматично, защото за съжаление е много скромна възможността ни да показваме, да увеличим радикално експозиционните площи и хранилищата. Защото това е друг много сериозен проблем, ние имаме много богати колекции, но голяма част от тях се съхраняват в неподходящи помещения, неподходящи места, което е риск за тяхното съществуване и опазване. В този смисъл ние продължаваме усилия, които са започнали в предишния мандат. Оценяваме направеното, но все още има да се извърши много работа и по тази причина в документа е посочено, че това ще бъде основен приоритет. Тъй като, ако ние не покажем музейните колекции, не ги направим достъпни за публика, ние не можем да говорим реално за културен туризъм. Какво ще гледа туристът, когато дойде? Той няма как да се разхожда из депата на музеите, особено ако това са едни прашни, мрачни, разрушаващи предметите депа.
Така че това действително са основните приоритети на музейното дело в годината. Искам само да подчертая, че за първи път изобщо нашият екип по изрично настояване на министър Рашидов започна с една рамка, наречена Концепция за развитие на българските музеи, която директно показа какви са идеите на екипа за реформите в музейния сектор по отношение на тези музеи, които са на пряко подчинение на министъра на културата. Защото заблуда в нашето общество е, за съжаление популярна и се тиражира, че едва ли не всички музеи в България са подчинени на министъра на културата. Трябва да обясняваме на хората непрекъснато, че само 10% приблизително от музеите са на пряко подчинение на министъра и че огромната част от тях са общински културни институти. За съжаление, както виждате в последните дни по някои медии, когато някой общински музей има проблем, репортажът обикновено свършва с това какво ще направи Министерството на културата. Много рядко се срещат колеги журналисти да попитат какво е направила общината, чийто музей има проблеми.
Така че действително тези музеи, които са на подчинение на господин министъра, там реформи ще има и ще се работи за увеличаване на експозиционните площи и изготвяне на хранилища.
Културният туризъм ще продължи да бъде основен приоритет на екипа, защото действително това е най-реалният начин, по който българската култура може да внесе икономически ефект и да работи за устойчивото развитие. В тази връзка внимателно сме подбрали кои музеи приоритетно ще бъдат изграждани и за кои проекти ще се търсят средства по оперативна програма „Регионално развитие”.
Не случайно господин министърът многократно изтъкна нуждата от създаване на Музей на съвременното българско изкуство. Действително много скромни са възможностите у нас в момента съвременни български творци, а някои от тях на световни автори, които ги търсят в чужбина, но те парадоксално нямат възможност в България да излагат своите произведения, защото са много скромни експозиционните площи. Дори и малката галерия на Министерството на културата е винаги пълна и заявки за участие в нейните пространства се събират една година напред.
Така че Музеят за съвременното българско изкуство е един от най-успешните проекти по механизма за Европейското икономическо пространство. Действително първият етап ще завърши месец април и има позитивни нагласи на норвежките партньори за финансиране на втори етап с разширяване на експозиционните площи. Имаме съгласието на Столичната община.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявай, какъв е първият етап, защото не разбрах? Аз съм в течение, защото съм водил разговорите с Норвегия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Държа да уточня, че за съжаление когато е проектирано, е направено в едни доста скромни мащаби. Тоест, когато е готвен проектът, е мислено само за ремонта на съществуващата сграда, не е коментиран въобще въпросът и не е поставен, тъй като тя е една доста малка по размери сграда, там говорим за максимум около 900 квадратни метра площ, не е мислено и всъщност няма как да функционира галерията без хранилище. Тоест произведенията, които ще се показват, трябва да могат да бъдат съхранявани. Така че един втори етап е задължителен и той включва идеята на екипа и много правилно се постави акцентът да се изгради на първо място хранилището на музея и второ, по снимки и доста добре запазена документация старият портик на комплекса, който е изключително красив и ще разкраси цялата градина, да се възстанови по снимки този портик и той да функционира като част от музея. Идеята е да се оформи един музеен комплекс – музеят „Земята и хората”, Музей за съвременно българско изкуство. Столичната община вече даде своето съгласие в парка да се обособи едно пространство на открито за разполагане на скулптури на съвременни български творци, защото това е също много важен момент.
Продължава и действително е в много напреднал етап работата по изграждане на Музей на изкуството от тоталитарния период, като екипът категорично отхвърля спекулациите, които се правят, че едва ли не това ще е един музей във възхвала на тоталитаризма. Тук говорим за това, че изкуството, без значение кога е създавано, е носител на ценности, носител на послания. Най-големите български творци от 20 век, които са живели във втората половина на века, имат невероятни творби, които заслужават да бъдат показвани. Говорим за цели цикли на Златю Бояджиев, на Цанко Лавренов, на всички големи имена на българското изкуство и ние не можем да лишаваме публиката от досег с тях. Един от акцентите, разбира се, ще бъде и паркът, който е планувано да се обхване около десет декара, където ще се разположи и скулптура. За съжаление много от тези произведения през годините са пострадали.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Извинявайте, каква е връзката на Златю Бояджиев с тоталитарното изкуство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Като видите произведенията, ще разберете.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще Ви дам един пример. Има един шедьовър като живопис на Златю Бояджиев – деветосептемврийска манифестация пред мавзолея. Но е шедьовър! Уникално! Чудовищна работа! Това е една прекрасна живопис!
Господин Михайлов, аз бях един от хората, който беше против събарянето на мавзолея. Защото, вижте, правим една основна грешка. Ако се бият идеологии, ако се бият политики, ако ще войни да правят, ако ще да се гърмят, но не е необходимо, когато се води идеологическа война, да се наказва архитектурата. Аз това не разбирам! Или да се наказват паметниците на културата. Да, аз съм съгласен идеологии да се борят, религии да се борят, но ние да събаряме държавата само защото двама човека са от два различни бряга на идеологията и на мислене, мисля, че това е грешно. И затова Ви казвам, дори дадох една идея, там стои един бункер, нека да го споделя, с пълното си уважение към всички, едно бетонно заграждение, което е празно. Вместо да хвърляме пари сега да го събаряме, а нямаме и пари, правим го с много ограничени средства, аз предложих аз да направя вратите дарение от месинг, да напишем „Мавзолей”, отзад има останал от криптата един тъмно зелен кубински мрамор. Да създадем приглушена обстановка, да имитираме мавзолея. И, разбира се, не да сложим вътре ковчег и Георги Димитров, но една голяма плазма. В Киноцентъра има материал на целия този период, защото там има и човешки съдби. Аз гледах един филм от първи ден, когато умира Димитров, как плачат хората, от строителството на мавзолея до събарянето. Това е една уникална история! Искам да Ви го кажа. Всичко това, подготвено в едни филми, нека да тече една информация за туриста. Живели сме в това време, нека видят как е изглеждало. То има и смешните страни, то има и наивните страни.
Извинявайте, малко се отпуснах. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Аз мога да посъветвам народния представител да посети кафенето на Националната художествена галерия, където спокойно и незабелязано има няколко статуи на работници и на други сюжети от това време, които красят парка и не съм чул никой да протестира, че има такива произведения.
Изкуството действително трябва да бъде социализирано, показвано. А кой какви изводи ще си прави, зависи от неговите нагласи.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Става въпрос, че това е тематично. Аз съм бил в музеи по света, бил съм и в Прага на големия площад, където беше на тоталитаризма с палатките и т.н. Така че аз ги знам тези неща. Въпросът е, че когато се казва за тоталитаризма, то е като тотеми, там всичко е символ. Това, което казва господин Рашидов, ако е така, да, но примерно Дали и другите художници не ги делят за това дали е била Испанската революция или нещо, а неговите периоди. Защото Златю Бояджиев си е Златю Бояджиев!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Точно така. В така наречения Лувър аз бих направил, ако питат мен, защото това ще го правят екипи специалисти, изкуствоведи, галеристи, аз бих направил една от най-хубавите зали на Златю Бояджиев, както в Париж има на Рубенс. На Цанко Лавренов, на Кристо, на Казаков!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Ако разрешите, да продължа.
След приключване на процедурата по избор на архитекти и на екип ще започне истинското проектиране на Националния музеен комплекс – нещо изключително важно, тъй като в идеалния център в най-свещеното пространство на София се намира тази прекрасна сграда, която заслужава да бъде обгрижена по един подходящ начин. Сигурно знаете, че това е една от първите сгради, построени в освободена България с решение на Великото Народно събрание. Тази сграда трябва да бъде действително обгрижена и там да функционира този Национален музеен комплекс. Как и кои музеи ще се комбинират вътре в експозиции, мисля, че е въпрос, който експертите трябва да решат. Но всички знаем и самият Лувър е много хубав пример, че в един такъв музей може да има много неща, за всекиго по нещо. И тук, разбира се, целта е двояка – от една страна, да се покажат колкото може повече произведения, но и туризмът действително да започне да се развива, защото това е идеално място за посещение в центъра на София.
Въпросът, който беше зададен за Трапезица. Продължаваме консервация, реставрация и археологически дейности на всички значими национални обекти с акцент върху старите столици, както е традиционно. За Трапезица положението в момента е следното. Приключи етап археологически проучвания, тази година имаше сезон, подкрепен финансово от централния бюджет, както и дейности по консервация и реставрация. Подписан е и договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за четири милиона лева за довеждаща инфраструктура и други дейности, свързани със социализирането на хълма. В момента сме подали заявка до Министерството на финансите за нов транш от около 500 хиляди лева за реставрация на открити през тази година археологически структури. Говорим за две порти – северна и южна, които трябва да бъдат обгрижени.
Така че ние сме предприели всички действия, необходими за продължаване на работата по Трапезица. Това, което много спъва нещата във Велико Търново и ние не го крием, това беше казано ясно и откровено, е, че не може обект като Царевец, който по документи, с които разполагаме, е внесъл примерно за 2009 г. 2,4 млн. лв. приходи, не може тези средства да се отклоняват в друга посока. И ако ще развиваме Търново като столица на културния туризъм, трябва средствата, които постъпват от Царевец, най-малкото, да подпомагат други обекти. Те са едно цяло с Трапезица.
Изкарахме акт за собственост на Царевец – нещо, което не беше направено. За първи път в българската история Царевец се появи в правния мир. Много малко хора знаеха, че всъщност в правния мир Царевец не съществуваше, на скиците пишеше „държавен горски фонд”. Това беше доста трудно за постигане, имаше съпротива, няма да крия, че общината шест месеца не искаше да ни издаде скица. Службите, които отговарят за това нещо, бавеха процедурата, но най-накрая Министерството на регионалното развитие и благоустройството успя да изпълни своята задача.
Казано просто, през тази година ще продължат работите и по Трапезица, и по Царевец.
Други обекти, които са в нашето внимание, в сърцето на София е подземният музей на Антична Сердика, който знаете, че вече е подкрепен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със сумата от 16 млн. лева. Работният проект е готов и ще бъде внесен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството до края на м. февруари.
Работи се и в много напреднал етап е подготовката на документацията за подземния музей на „Св. София” – един музей с уникален характер, който ще представи наистина на световно шедьоври на античното изкуство на гостите на София и на българите, които посещават музея. Идеята е това да е музей на християнството, като ще се започне с Константин Велики и ще се свърши със средновековното българско християнство, което също има своите шедьоври.
Други обекти в центъра на нашето внимание са Плиска, ще довършим Старосел и Храма на Кибела в Балчик, където вероятно ще предложим да се отчужди теренът в полза на държавата.
Ненапразно господин министърът спомена и създаването на Регионалния център за нематериално културно наследство. Внесен е проект за постановление на Министерския съвет, с който реално ще започне същинското изграждане на центъра. Неговата политическа и обществена значимост е огромна, защото реално всички балкански държави ще трябва да минават през нас за своите номинации. Тоест, ако Турция иска да обяви примерно ракията или друга своя национална особеност за ценност от списъка на ЮНЕСКО, ще трябва да дойде да кандидатства при нас в България и затова е толкова значим фактът, че ние получихме да бъдем домакини на този център. Министърът лично подписа в Париж споразумението с ЮНЕСКО и госпожа Бокова подчерта колко голяма отговорност носи България с поемането на този център. Причината ние да сме безапелационен фаворит е, че България е първата държава изобщо в света, вписала нематериално наследство в списъка на ЮНЕСКО. Тоест ние имаме едно символично първенство, което произведе и този желан за нас резултат.
Подготвен е и проект, за който ще се търси финансиране от оперативната програма „Административен капацитет” за изграждане на база данни на културни ценности в риск. Казано просто, няколко пъти се заяви в общественото пространство, че е необходимо да има един сайт, на който всеки български гражданин да може да провери кои произведения са крадени, кои са издирвани, кои се предполага, че са предмет на престъпление, за да не се допуска такива предмети да бъдат търгувани на аукциони и да не се стига до драми като тези, коти за съжаление се разразиха в сферата на търговията с културни ценности. Проектът те готов и ще бъде предложен на изпълнителната агенция през м. март най-вероятно.
Сред другите ни основни приоритети, за които пряко отговарям, е да продължи актуването и предоставянето на общини на недвижими културни ценности. За ваша информация, през последните две седмици сме внесли 11 преписки в Министерския съвет, с които предлагаме на общини да бъдат прехвърлени за управление обекти.
Сигурно ви е вече известно, че се внесе и се одобри от Министерския съвет доста сериозен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, в който сме се постарали да обхванем всички проблемни моменти, защото те не са малко, както и да добавим нови текстове, които касаят значими обществени отношения, където нуждата е голяма.
Трудно, но напредва подготовката на подзаконовата нормативна рамка. Няма да се спирам на конкретни подробности и да ви занимавам кои наредби сме написали и кои ще се обнародват, но ви уверявам, че въпреки много скромния ни капацитет се работи върху около 40 подзаконови нормативни акта, около 10 са приети и около 10 на финална фаза на подготовка, като останалите вероятно ще бъдат слети с други или ще се свалят в ранг, за да се облекчи работата. Ще се търсят гъвкави решения, защото действително за нас е твърде раздута подзаконовата рамка с нереалистични очаквания към администрацията.
В последните дни господин министърът проведе среща с издателите и разпространителите на български книги, която премина, надявам се те ще кажат по-добре от нас дали беше успешно, но за нас като администрация беше успешно. На тази среща се очертаха приоритетите, изяви се желание от страна на тази общност да се работи по Закон за книгата, макар и не през тази година, която идва, но през средносрочния период да се направи обществено обсъждане и да се види има ли нужда от такъв закон. В някои държави има такива закони и те успешно решават проблемите. Става въпрос основно за регламентиране на отношенията между разпространителите и издателите, поставят се проблеми, свързани с печатните издания. Ние като администрация винаги сме готови да приемем нуждите на тези творци, на тези издатели, на тези разпространители и да направим това, което зависи от нас.
И накрая, категорично ще продължим да подкрепяме панаирно участие на български издатели. Планираме тази година акцентът да бъде панаирът във Франкфурт.
По международната дейност ще продължат реформите в българските културни институти в чужбина, като тук основният акцент е да започне създаване на нови културни институти. Предложенията за 2011 г. са да бъдат създадени в Лондон и Брюксел, в 2012 г. – в Мадрид, и в 2013 г. – Атина и Белград. Категорично върви обсъждане за създаване на такава структура и в Съединените щати, но доколкото тя ще е с по-специфични функции и ще обслужва основно българите в САЩ, тя не може да бъде наречена български културен институт в най-чист вид.
Благодаря ви за вниманието и се надявам да не сме ви отегчили.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Тодоров, и нека се ориентираме към приключване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Искам само да отговоря на г-н Данаилов. Наистина в Министерството на културата има изградена работна група, която работи по Стратегия 2020, на два етапа. Първият етап е анализ, който е приет от работната група на правителството. Не бих искал да се хвалим тук, но на нас ни благодариха за това.
Така че ние приемаме критиката за начина на изписването. Аз бях изключително зает с работната група да спазим сроковете. Мога да предоставя този анализ на Вашето внимание, ако Вие пожелаете.
Изградили сме работна група, която работи по тематичните стратегически цели и оперативни цели, а също така и приоритетите и се надяваме, че до средата на годината Министерството на културата най-после (казвам това нарочно) ще има стратегия за българската култура, а оттам ще подадем и стратегическите цели и оперативни цели на два етапа, както е заложено в документите на Европа до 2014 г. и 2014 – 2020 година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Колеги, смятам, че тази среща, независимо че излезе малко извън предмета и обхвата на дневния ни ред, беше полезна, тъй като сме в началото на календарната година и можаха да се чуят много полезни информации и акценти. Смятам, че тези срещи трябва да станат по-чести и регулярни. Надявам се, че екипът на министерството, независимо че неговата програма, с която ни запозна, е твърде наситена, може в междинни етапи да ни запознава как се движат нещата. Така и двете страни ще бъдат запознати и удовлетворени.
Някой да не е успял да постави други въпроси?
Благодаря ви. Пожелавам на всички приятна почивка!

(Закрито в 16,45 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова