Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011 г.

---

На 26 януари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011 г.


Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011 г.

2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков.
Имате ли предложения по дневния ред, колеги? Предлагам ви точка втора да бъде отложена, тъй като очакваме още едно становище за съгласуване. Ако нямате нищо против, да отложим точката за следващата седмица. Има още малко според мен неизчистени неща по текстовете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз казвам, че трябваше да постъпят още едно-две предложения. Нека да има повече мнения и становища, за да можем да ги разгледаме и тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ако сте съгласни с така направеното предложение, моля да гласуваме дневния ред с отлагането на точка втора.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
На днешното заседание присъстват от Министерството на културата – Деяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика, Милда Паунова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Андреана Атанасова, директор на дирекция „Съобщения”; от отдел „Европейско право” на Народното събрание – Атанаска Колева и Росица Башлиева – експерти.
Колеги, раздадена ви е програмата по точка първа. Тя е разгледана в Министерския съвет и е представена в Народното събрание за запознаване. Всички вие сте я получили и сте се запознали с нея, предлагам ви да дадем думата на представителите на Министерството на културата да представят своето становище и да започнем обсъждането на програмата.
Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДАЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз се базира основно на програмата с приоритети на 18-месечното председателство или така наречената тройка, която в случая обхваща испанското, белгийското и унгарското председателство, както и с програмата с приоритетите на Европейската комисия за първото шестмесечие на 2011 г.
Може би ви прави впечатление, че много синтезиран и много съкратен е текстът, който визира дейностите в областта на културата и аудиовизуалната политика, затова ще се постарая малко по-разширено да ви запозная какви са приоритетите и какви са българските инициативи и българското участие в процеса на вземане на решения.
Преди всичко в края на белгийското председателство беше направен много пълен отчет и анализ на работния план за култура на Съвета на Европейския съюз за периода 2008-2010 г. Всъщност на последния съвет от миналата година, през м. ноември, министрите приеха новия работен план за култура, който ще обхваща периода 2011 г. - 2014 г., с една година е удължен срокът на този план. Очертани са основните приоритети, в които ще се работи. Отново акцентът пада върху развитие на културното разнообразие, междукултурния диалог и на достъпна и приобщава култура. Друг приоритет са културните и творчески индустрии, компетентностите и мобилността, развитието и насърчаването. Има акцент върху културното наследство, включително и мобилност на колекциите, културата във външните отношения, както и разработването на статистика в областта на културата.
Разбира се, създадени са по отворения метод за координация отново работни групи, които покриват точно тези приоритети, които изброих, и България на експертно ниво ще участва в работната група за изработването на нови и актуализирани и продължаването на разработването на политики, които са започнати.
Като акцент в програмата в областта на културата е извадено решението за „Европейския знак за културно наследство”. Разбира се, това едно досие, което вече се развива в рамките на няколко години. С господин Данаилов току-що говорихме, още по негово време като министър се започна разработването. В този проект на решение, приет от Европейския парламент на първо четене на 16 декември 2010 г., преди дни получихме доклада от първото четене, като докладчикът е предложила 62 изменения върху текста, който беше представен като консолидиран текст пред парламента от името на Съвета на Белгийското председателство. Всички тези 62 поправки и изменения са приети на първо четене, като в законодателната резолюция на Европейския парламент, която датира от 16 декември 2010 г., Европейският парламент приема на първо четене позицията, призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст, и възлага на своя председател да предаде позицията на парламента, съответно на Съвета, както на Комисията, и на националните парламенти. Не знам дали този документ е достигнал до нашето Народно събрание. Ако проявявате интерес, имаме готовност да го предоставим.
Относно споменатите четири обекта, които вече са получили знака за европейско културно наследство, искам накратко да ви уведомя кои са те. Това е културно-археологическият архитектурен ансамбъл „Централна градска част”, град Русе. С оглед увековечаване на музикалното наследство на Борис Христов към принос към европейската и световната култура – музикален център „Борис Христов” в София, намиращ се на ул. „Самуил”; Национален археологически резерват „Делтум-Дебелт”, както и наследството и съветите на Васил Левски, като обозначаващият знак е поставен на Мемориален комплекс „Васил Левски” в Карлово.
По въпросите на аудиовизуалната политика поддържаме и продължаваме активното си участие в поддържането и устойчивото развитие на цифровата библиотека „Европеана”. Към момента продължава да е много нисък процентът на българското културно съдържание, което цифровизирано и качено на портала на „Европеана”, и с оглед на един от основните приоритети, които се очертават в следващите години на Европейския съюз, а именно цифровизацията на културното съдържание, в края на миналата година Министерството на културата предприе действия за създаване на Национален съвет за цифровизация, който съответно да има една основна задача и цел, а именно разработване на националната стратегия за цифровизация.
Всички знаем, че самият процес не е еднократно действие, наистина е дълъг процес и изисква много, много сериозен финансов ресурс. Към момента възможностите във финансово отношение са твърде скромни и ние се надяваме постепенно да можем да достигнем и по-развитите страни в това отношение. Държа да кажа, че независимо от ниския процент на качено съдържание в Европейската цифрова библиотека, България все пак не е на последните места, а в съотношение с всички останали държави членки се намира някъде в средна позиция.
Също така бих искала да наблегна и на една друга стратегия, която е готова в съвсем първоначален вариант – това е резултат от националните действия за изпълнение на приоритета за развитие на културни и творчески индустрии и разгръщане на техния потенциал като ключови индустрии за развитие на устойчива икономика и на устойчив растеж в Европейския съюз. Смятаме, че именно в областта на културните и творчески индустрии се крие приносът на културата към изпълнение на Европейската стратегия „Европа 2020”. Ще предложим за публично обсъждане този първи вариант на Национална стратегия за развитие на културните индустрии, а самото Унгарско председателство възнамерява по-задълбочено да се занимае с въпроса за приноса на културата към изпълнение и прилагане на стратегия „Европа 2020”, като предвижда в края на февруари и началото на март в Будапеща една специална експертна конференция на тези тема, която да съвпадне и с неформална среща на министрите на културата, които ще дискутират отново този въпрос.
Благодаря за вниманието. Готова съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Да чуем Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! В Годишната програма в частта „Телекомуникации и информационни технологии” са залегнали приоритети, които са продиктувани от дейностите, предвидени в първата инициатива, която беше приета в рамките на Стратегия 2020, а именно цифрова програма за Европа. Тези дейности е предвидено да се предприемат от страна на Европейската комисия с оглед постигане на амбициозните цели, залегнали в цифровата програма за Европа.
През тази година се предвижда да бъде преразгледана Директивата за повторната употреба на информация от обществения сектор в посока балансиране на таксите, които събира общественият сектор за предоставяне на повторна информация, която вече е събрана.
Също така целта е да се намали административната тежест с оглед обработката и предоставянето на такава информация. България подкрепя преразглеждането на тази директива в тези насоки.
През настоящата година ще се ревизира и цялостното законодателство по отношение защита на данните на крайните потребители с оглед повишаване на тяхното доверие при предоставянето на новите цифрови услуги.
Предвижда се също така да бъде приет план за действие, в който са залегнали мерки за осъществяване на равностоен достъп на хората с увреждания до електронно съдържание, като основната цел е да бъде достигнат напълно еквивалентен достъп на хората с увреждания, какъвто получават и другите останали потребители към 2015 година.
През настоящата година ще бъде преразгледана и Директивата за електронния подпис, вие знаете, че наскоро парламентът прие изменение в Закона за електронния подпис и електронния документ, но целта е да се подобри взаимодействието на ниво публични услуги и достъпът до такива услуги в рамките на Европейския съюз, имам предвид на администрациите.
Продължава да се разглежда и да се оценява въздействието на Регламента за роуминга, като тази година на база на анализа ще бъде преценено доколко този регламент трябва да продължи своето действие или да бъде отменен. Засега нашата позиция е, че нямаме напълно развит конкурентен пазар на роуминга, така че на този етап считаме, че този регламент би следвало да продължава да действа.
Ще бъде преразгледана и Директивата за запазване или задържане на данните – една злободневна тема тези дни в България, като идеята е да се намали срокът за съхранение на тези данни и запазването им, дотолкова доколкото големият обем информация, която се съхранява, изисква влагане на допълнителни средства от доставчиците на електронни услуги, което в крайна сметка рефлектира в крайните цени на потребителите.
Друго основно досие, което продължава да се разглежда, това е разширяване на обхвата на универсалната телекомуникационна услуга с оглед включването на широколентовия достъп като част от нея. България на този етап счита, че трябва да има гъвкав подход на ниво Европейския съюз, дотолкова доколкото всяка една държава членка може да определи скоростите, с които се предоставят услугите, за да дефинира що е това широколентов достъп и доколко той може да бъде предоставен като универсална услуга.
Това са в най-общи линии всички досиета, които представляват приоритет за нас и които сме предложили и бяха одобрени от Министерския съвет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
От отдел „Европейско право” ще вземе отношение госпожа Атанаска Колева.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с изготвянето на Годишната работна програма на Народното събрание за 2011 г. Вашата комисия трябва да представи своите предложения до Комисията по европейски въпрос и контрол на европейските фондове.
Необходимо да се фокусираме най-вече върху законодателните актове и то тези, които са в по-ранен етап, тоест тези, които предстои да бъдат приети от Европейската комисия или току-що са приети.
Освен това ние предлагаме на вашето внимание и няколко незаконодателни акта, които също ще бъде интересно да разгледате в рамките на процедурата по наблюдение и контрол. По-конкретно, актовете, които ви предлагаме да бъдат включени във вашия доклад, са:
Законодателно предложение относно управлението на колективни права;
Второто предложение е свързано с изменението на Директивата относно повторната употреба на информация;
И третото предложение е свързано с Регламента за европейска фондация.
Освен това ние предлагаме и две незаконодателни предложения, които са:
Съобщенията относно цифровизацията и цифровото съхраняване;
Отключването на потенциала на културните и творчески индустрии.
Има още едно предложение, което виждам във вашето предложение, относно съобщението за научната информация, но ние смятаме, че то би могло да отпадне и да бъде по-скоро предложено на Комисията по образованието, младежта и спорта в Народното събрание. Това, разбира се, е ваша преценка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, въпроси, становища?
Като процедура обяснявам, във връзка с чл. 103, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата, гражданското общество и медиите трябва да вземе становище, да гласува приемането на тази програма, като адресира чрез председателя на Народното събрание до председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове становището именно с тези предложения, които са изготвени.
Имате ли въпроси към присъстващите? Или изказвания?
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Моят въпрос е към представителите на Министерството на културата, а именно от българска страна кой е органът или комисията, която е определила тези четири обекта да влязат в тази класация?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може ли да допълня нещо? Аз предлагам на госпожа Данаилова малко да отвори темата за колегите какво всъщност е това, тъй като този документ години наред се води, имаше много предложения и за други обекти. С няколко думи да каже какво изобразява този знак, като отговор на какво е, за да стане по-ясно на колегите.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: По принцип самата инициатива като междуправителствена инициатива започна през 2006 г. по съвместно предложение тогава на министъра на културата и комуникациите на Франция и министъра на културата и културното наследство на Унгария. На първия етап тази инициатива беше лансирана в една по-широка междуправителствена организация, а именно Съвета на Европа. Много от министрите подкрепиха инициативата и на доста по-късен етап Европейската комисия и Европейският съюз решиха да сведат тази инициатива до едно решение. Нещата започнаха малко отзад напред – все още няма решение относно учредяването на този знак, а вече има доста обекти в цяла Европа, които са носители на знака.
Това беше в рамките на междуправителствената инициатива, а не в рамките на решението, което се очаква да бъде взето и което засега е предвидено да бъде взето по време на майския Съвет на министрите във формат култура, образование, младеж и спорт. Но аз лично не съм много сигурна дали и Унгарското председателство ще успее да приключи, защото досега сме наблюдавали три председателства, да не говорим и за френското по-рано, след това испанското и белгийското не успяха да приключат досието и ето сега то се появява отново върнато, макар и минало на първо четене от Европейския парламент с 62 поправки. Тепърва предстои с тези поправки на експертно ниво да се занимава Комитетът за културни въпроси и да реши дали приема текстовете и да се върви към консолидирани версии, а също така и Секретариатът на Съвета.
По принцип инициативата има за цел да популяризира наистина значимостта и мащабите на европейското културно наследство и едно от основните условия за присъждане на този знак (пак правя уговорката, в рамките на предишния период междуправителствена инициатива) беше тези обекти да имат обща европейска добавена стойност, както се казва. Една независима комисия от експерти, която беше одобрена и предложиха всички държави, които участваха в тази междуправителствена инициатива, прегледа досиетата. Ние имахме седем предложения за български паметници, които да получат този знак, впоследствие бяха одобрени четири.
Този процес в момента е замразен, защото тепърва се създават с решението, което се визира тук и което се очаква да излезе, нови критерии, нови условия. На този етап дори страни, които не са членки на Европейския съюз, имат паметници - носители на този знак, защото, пак ви казвам, това беше една по-широка инициатива в рамките на Съвета на Европа. Сега тези страни вече се вадят от допустимите страни, които да участват, на първоначален етап, но все пак самото решение предвижда на по-късен етап да има и тази възможност, особено за страните, които са в стадий на присъединяване към Европейския съюз със статут на асоциирани или преговарящи страни, а също и които имат достъп до програмите на общността в областта на културата да имат възможност да участват.
България е една от страните, която много държеше именно на това, защото ние сме с такова географско положение, че сме оградени от страни, които имат някакъв напредък на различно ниво, да не говорим за Хърватия, Турция, Македония, Сърбия – това са все страни, които участват в общностните програми и ние бихме искали заедно с тях да имаме възможност за обявяване на паметници на културата или места с културно значение за културното наследство, които са в трансгранични зони, които имат трансграничен характер. Също така имаме много добре разработени програми и много добро сътрудничество в областта на културното наследство и неговото общо опазване и социализиране в рамките на Югоизточна Европа и много успешна програма, която Съветът на Европа развива заедно с Европейската комисия, която подпомага финансово тези дейности.
Не знам дали отговорих на Вашите два въпроса изчерпателно, но действията продължават. Явно самият текст не е много лесен, дори имаше голям спор по това кой ще вземе решението и ще одобрява номинираните паметници – дали Съветът на министрите или самата Комисия на базата на експертното жури. В края на краищата се стигна до консенсуса това да бъде Комисията на базата на предварително одобрени от държавите членки, защото все пак да занимаваме министрите непрекъснато с гласуване и избиране на паметници във всички държави, смятаме, че е излишно губене на време. Просто те накрая ще одобряват и приемат решенията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Заповядайте.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря, госпожо председател!
Доколкото разбирам, тези четири обекта са одобрени.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Да, тези четири обекти са одобрени, но държавата членка, в случая България, която ги е предложила, има право да каже дали иска те да бъдат оставени с този знак или ще номинира и нови обекти. Основният спор между Европейския парламент и Съвета и председателството в момента е дали тази процедура да бъде ежегодна или на всеки две години да се прави номинация на паметници.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: В тази връзка искам да Ви питам с какво „Дебелт” успя да измести останалите три обекта, които са отпаднали от този списък? Разбрах, че са били седем в началото. Не ми е ясно, просто за собствена информация. Какво има в „Дебелт”?
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: За всеки един обект има разработено много подробно експертно досие, което се гледа от експерти-оценители.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: А бихте ли ни казали кои са трите обекта, които са отпаднали?
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА За съжаление не мога в момента да ви кажа кои три обекта са отпаднали, защото това беше много отдавна.
Фактически резерватът „Делтум-Дебелт” включва материални свидетелства от седем цивилизации и е със значителен потенциал за развитие като обект, предлагащ възможности за развитие на специализиран и образователен туризъм. Обектът е разположен на територията на Странджа – знаете, един район, в който специално към културните ценности има много голямо внимание. Самият обект се намира в трансгранична зона, той е в близост до най-южните черноморски курорти. Всъщност това е в рамките на процедурата за номиниране на обекти. Всички общини бяха приканени да дадат свои предложения и самата община е подготвила едно много сериозно досие. Има и много голям интерес и от международни учени, експерти по културно наследство. Именно това преплитане на седемте цивилизации дава вече много широка основа за различни мисии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само да допълня. Битката беше между нас и Румъния. Румънците прокараха по-голямо лоби и повече паметници в сравнение с нас. Ние предложихме седем. Те наистина се предлагаха от общините, имаше експертни групи, които гледаха все пак да е свързано и с Европа. С прости думи, този знак е тръгнал, както ЮНЕСКО за световно културно наследство, това е знак на европейско културно наследство. Защото в уникалните обекти, които има на територията на всички нации, има неща, които имат тази стойност. Затова цялата тази идея беше радушно прегърната, само че всичко върви назад от парламента. Аз искам да си спомня с добро, че имахме едно заседание, когато Франция пое председателството. Тогавашната министърка на културата ни събра във „Версай” и два дена в едни особени и красиви условия главно за това се говореше. И там беше голямото състезание. Разбира се, румънците вървяха малко напред.
Аз малко се учудвам, че толкова много са се забавили процесите в тези години, но явно, след 63 поправки нали разбирате, какво има да се мери още.
Мисля, че това, което госпожа Данаилова каза като инициатива, е много интересно – готовността за сътрудничество на територията на Югоизточна Европа за общи проекти. Погледнете само православните манастири, които има в отделните земи, това е нещо уникално! С културни коридори, това са неща, които са много напред. И щяхме да тежим повече на територията на Европа.
Аз мисля, че и четирите обекта са интересни. Знаете приноса на Борис Христов, знаете какъв град е Русе като европейско влияние. Много се радвам и за Васил Левски. Това, което колегите имат да защитават занапред в тези срещи, е правилно и ние трябва да поддържаме създаването, установяването и узаконяването на този знак.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Ако няма други разисквания, колеги, закривам дебата и предлагам да преминем към гласуване на проекторешението:
На основание чл. 103, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Приема Годишна програма за 2011 г. и в кръга на своята компетентност Комисията предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2011 г. да се включат подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции:
1. Законодателно предложение относно управление на колективни права.
2. Преглед на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.
3. Регламент за Европейска фондация.
Незаконодателни предложения:
4. Съобщение относно цифровизацията и цифровото съхранение.
5. Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии.
Ако не възразявате, предложението относно научната информация предлагам да остане за Комисията по образование.
Моля да гласуваме така предложения ви текст на проекта за решение.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това изчерпваме нашия дневен ред.
Благодаря ви за участието и ви пожелавам приятна почивка!

(Закрито в 15,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова