Обсъждане за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. и приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г.

---

На 2 февруари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. и приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум, 12 народни представители са в залата, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г., за второ гласуване.
Ако няма предложения по така предложения ви дневен ред, моля да гласуваме.
За – 12, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание присъстват голяма част от заинтересованите страни. Изрична покана към никого не е отправена, дневният ред беше представен на сайта на Комисията.
От Министерството на културата присъстват: министър Вежди Рашидов, Тодор Чобанов – заместник-министър, Митко Тодоров – заместник-министър, Стоян Стоянов - главен секретар, Боян Милушев – парламентарен секретар; от отдел „Законодателни референти” на Народното събрание: Маргарита Йорданова; от отдел „Европейско право” на Народното събрание: Росица Башлиева; от „Профон”: Ина Килева, изпълнителен директор; Велизар Соколов; от Виваком – Жанет Захариева; от Мобилтел: Господин Йовчев; от ГЛОБАЛ: Милена Телбизова; от АБРО: Гриша Камбуров, Яна Иванова, Елена Велкова, Северина Любенова, Радомир Чолаков; от „Артистаутор”: Иван Танев, Иванка Георгиева, Васил Михайлов; от „Филмаутор”: Христо Тотев, Мариана Андреева; от Музикаутор: Ефросина Саракинова, Кирил Маричков, Апрахам Бенлиян; от Съюза на българските филмови дейци: Георги Стоянов, Искра Димитрова, Зорница София, Анри Кулев, Димитър Бърдарски, Любомир Йончев; от Обсерватория по икономика на културата: Диана Андреева, Биляна Томова; от Асоциацията на филмовите продуценти: Голина Тонева, Георги Чолаков, Павлина Желева, Росица Вълканова, Борислав Чучков, Невена Андонова; от Българската асоциация на кинорежисьорите: Радослав Спасов, Евгений Михайлов, Иглика Трифонова, Владимир Андреев, Костадин Бонев, Милена Андонова, Виктор Чучков; от Асоциацията на независимите продуценти: Димитър Митовски и Димитър Гочев; от Международен София филм фест: Стефан Китанов, Мира Сталева; от Асоциацията на българските оператори: Иван Тонев; от Сдружение български филмов звук: Александър Бъчваров; от Съюза на архитектите в България: арх. Георги Бакалов, арх. Любомир Пеловски, арх. Явор Дичев; от Българското сдружение за борба с неразрешено използване на защитени произведения: Велислава Димитрова; от Българската асоциация за информационни технологии: Петър Иванов, Надежда Генова, Добромир Грозев, Тодор Белчев; от КОПИ-БГ: Борис Бончев, Мариана Лазарова; от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори: Вера Маринова, Магладена Георгиева; от Асоциацията на телевизионните продуценти: Мая Василева; от Българската асоциация на независимите художници-аниматори: Пройко Пройков и Надежда Славова.
На нашето заседание като гост присъства и представител на посолството на Съединените щати у нас господин Сейджи Ширатори.
Ако някой от вас не е споменат, ако допълнително сте се записали в списъка, ще ви моля да ме извините.
Започваме нашата работа.
Господин министър, ако желаете да вземете думата преди да започнем обсъждането, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, тъй като не съм експерт, ще ми разрешите да направя едно кратко резюме и да ви представя като цяло една позиция на министерството, която ще ви прочета:
„Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Във връзка с предстоящото второ четене в пленарната зала на Закона за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права бих отбелязал следните моменти.
Предложенията ни за промени в чл. 26 се основаваха на липсата на приложение на този текст повече от 17 години, като с промените се надяваме той да проработи. В трудния процес по договаряне дължимите възнаграждения Министерството на културата отново ще има активна роля за неговото приложение, като посредници в преговорите между дружествата и задължените лица за постигане на справедливи компенсационни възнаграждения за всички правоимащи по закон.
Аз говоря пред вас като министър, а не като експерт. Затова смятам, че въпросът с компенсационните възнаграждения може да се огледа още веднъж. Да се помисли за възможността да се увеличат възможностите за получаване на по-големи такива възнаграждения, защото с предлаганите текстове ми се струва, че постъпленията ще бъдат много малки.
Също така мисля, че трябва да се прецизират предложените текстове за промени в областта на авторското право в архитектурата, които според експерти в министерството противоречат на основните принципи на авторското право, както и да се огледат още веднъж и предложенията по чл. 21, който е резултат от европейската директива, която се прилага в този й вид във всички страни от Европейския съюз и трябва да сме много внимателни при евентуални промени.
С тези бележки предлагам да не се бърза с гласуването на законопроекта за второ четене в Комисията и някои от предложенията да бъдат прецизирани и с експертите на министерството преди внасянето му в пленарната зала.”
Това е нашето становище и това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, за оперативната ни работа предлагам да въведем регламент на изказванията. Знаете, че съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изказванията в заседанията в Комисията за приемане на законопроект за второ четене имат право да правят народните представители. С оглед високия обществен интерес и многото заинтересовани страни, които касае настоящият законопроект, ви предлагам от заинтересована страна или организация по съответния член да не се правят обобщени изказвания, да се прави изказване само там, където има несъгласие или виждане по въпроса в рамките на две минути. Смятам, че по този начин нашата работа ще протече по-делово и по-оперативно. Надявам се, че сте съгласни с този регламент, като няма да ограничаваме времето на вносителите, защото все пак те трябва да изложат своите аргументи. Регламентът от две минути се отнася изказванията на външните организации.
Благодаря на всички заинтересовани страни, които в дадения срок изразиха писмено своята позиция. Тя е раздадена и е достигнала до знанието на всички народни представители – членове на Комисията, така че те са запознати с вашите позиции по определени спорни текстове.
Предлагам, колеги, да гласуваме този регламент за изказвания на гостите.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може ли преди това да предложа нещо?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър! Използвам това, което казахте преди малко. Уважаеми колеги и гости, които всъщност сте активните участници в голяма част от предложенията и това, което обсъждаме.
Искам да споделя следното. По отношение на чл. 26 и чл. 40 са постъпили предложения от мои колеги от Парламентарната група на ГЕРБ, предложения от мен и Курумбашев. И по двата члена има много сходство в това, което предлагаме ние и което предлагат колежките от ГЕРБ. По чл. 40 има доста сходни неща в това, което ние предлагаме, с това, което предлага Министерският съвет.
В тази връзка моето предложение е, без да има опасност това да забавя обсъждането на законопроекта, все пак да се огледат тези предложения от една експертна група, в която да участват юристите от Народното събрание, от Министерството на културата, наши експерти и от колегите, които присъстват тук. Защото има целесъобразни неща от юридическа гледна точка, не толкова в чл. 26, например в политиката. Моето предложение е тези два члена във времето, което предстои след днешното заседание, да се направи още един оглед и да се види кое е по-рационалното, кое е по-правилното. Мисля, че така ще загубим по-малко време в спорове по отделните членове, алинеи и т.н.
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други предложения? Изказвания по направеното предложение?
Ако няма, подлагам на гласуване направеното предложение от проф. Данаилов.
Проф. Данаилов, бихте ли формулирали предложението по-кратко? Искате сформиране на работна група по отношение на тези два члена, така ли?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Поради сходството на предложенията, които са направени от Величка Шопова и група народни представители, Стефан Данаилов и Курумбашев, от Министерския съвет по чл. 40, да се създаде една работна група, в която да влизат юристи от Народното събрание, от Министерския съвет и от представители и експерти на депутатите, които ги предлагат, която да огледа тези текстове и да се види юридически кое е по-добре да влезе. Те са много сходни, особено по чл. 26. Мисля, че така ще бъде по-добре, отколкото тук да започнем някакви прения и да ни поправят непрекъснато колегите, които са и експерти. Това е моето предложение. То няма да спре работата по самия законопроект за приемането му на второ четене.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното предложение за сформиране на работна група, която да огледа тези предложения с цитираните участници.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
Колеги, предлагам да започнем работа.
Заглавието на закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права”.
Който е съгласен с така прочетеното заглавие на закона, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. точка 6 се изменя така:
„6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
2. точка 8 се изменя така:
„8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката”.
Колеги, откривам дебата.
Госпожо Шопова? Нямате изказвания.
Има ли представители от архитектите? Да, има представители, но няма изказвания.
Тъй като няма изказвания, подлагам текста на гласуване.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
За техническа прецизност ще се водим по параграфите, които са по доклада, а съответно преномерирането на текстовете ще стане в съответствие с Указа за прилагането на Закона за нормативните актове, след като се приемат текстовете.
Чета следващото предложение. Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1;
2. Създава се ал. 2:
“(2) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.”
Откривам дебата по този текст. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения текст.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По вносител текстът е:
„§. 1 Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.”
Колеги, имате думата за изказвания. Ако няма такива, подлагам текста на вносителя на гласуване.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители да се създаде § 1а:
„§ 1а. В чл. 15, ал. 2 се създава изречение второ: ”За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до организацията по чл. 40, която е длъжна да извърши консултацията”.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така предложения ви текст.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Параграф 2 по вносител:
§ 2. В чл. 18, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 след думата „произведението” се добавя „и синхронизирането на звук и картина”, а изречение второ се заличава.
2. В т. 11 след думата „износът” се добавя „в трети държави”.
По § 2 е постъпило и предложение от Народния представител Величка Шопова и група народни представители:
1. В § 2, т. 1 да се измени така:
“1. В т. 8, изречение първо след думата “преработката” се добавя “и синхронизацията”, а изречение второ се заличава.”
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Госпожо председател, искам да направя една редакционна поправка съгласно правилника – след запетаята „а изречение второ се заличава” да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тоест искате след редакционната поправка текстът да придобие следния вид:
В § 2, т. 1 да се измени така:
1. В т. 8, изречение първо, след думата „преработката” се добавя „и синхронизацията”.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Точно така.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези две предложения? Ако няма, подлагам първо на гласуване редакционната поправка, която беше направена от народния представител Величка Шопова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители, което всъщност се приема по принцип.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Гласуваме текста на вносителя, така както ви беше прочетен и който също се подкрепя по принцип с оглед редакционната поправка.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Направено е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители да се създаде § 2а:
„§ 2а. В чл. 24, ал.1, т. 15 се изменя така:
„15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване с организация по чл. 40”.
Колеги, функционалното място на този текст е малко по-нататък в доклада, така че няма да го подлагам сега на гласуване. Всъщност той ще стане § 2в.
Постъпило е предложение от народния представител Гинче Караминова и група народни представители:
І. Да се създаде § 2а:
„§ 2а. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа”
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение, при условие че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронния достъп по произведението се осъществява от друга организация и това е единственият начин, по който то достига до крайния потребител.”
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за препредаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл. 91, ал. 5”
4. В ал. 3, изречение първо думите “кабелният оператор, който” се заменят с “предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което”.
5. В ал. 4, изречение второ думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
6. В ал. 5, изречение първо думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия”.
Откривам дебата по така прочетения ви текст.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Категорично възразявам срещу това предложение, което нарушава основен принцип в авторското право, а именно правото на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид. С предложените промени в чл. 21 и предоставянето на електронен достъп до произведения по интернет без заплащане на допълнително възнаграждение за това представлява заобикаляне на разпоредбите на множество международни правни актове, по които България е страна.
Ефектът от тази норма означава лишаване на творците от възможност да реализират справедливи приходи от един динамично развиващ се нов пазар, какъвто е интернет.
Нещо повече, традиционните форми за медийно излъчване все повече се дублират, а често се и доминират от съответните интернет формати и анализът на медийния пазар показва, че това е бъдещето. Именно дигиталната среда е новата атрактивна медийна аудитория и перспективната възможност за допълнителни рекламни приходи.
Нашата позиция е, че за всяко използване би следвало творците да получават своя справедлив дял и че дигиталното пространство и интернет са новото поле за законна изява на редица бизнес модели. Отбелязваме, че при тях се използва основно творческо съдържание и би следвало законът да вмени на съответните ползватели задължението да бъдат коректни към творците, а не да ги освобождават от това задължение.
Искам само да допълня, че всяка телевизия вече и интернет излъчване, където съще реализират приходи от различни реклами. По света това вече се заплаща.
Така че това е нашето становище по предложението на госпожа Караминова и група депутати.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости! Правя предложение за промяна на чл. 21 и чл. 22 с цел осъвременяване на нормативната уредба в Закона за авторското право и сродните му права.
При предоставяне на достъп до защитено съдържание, имайки предвид бързото технологично развитие и промените в технологичното разнообразие, а също и пазарната ситуация, промените, които предлагаме, са абсолютно наложителни и преди всичко законът не бива да допуска неравнопоставеност и нелоялна конкуренция. Досега в закона се визира предаването на радио- и телевизионни програми, чрез които се предоставя достъп до защитено съдържание, да се предоставя само по кабел, а се изключва прилагането на тези текстове, по отношение на всички останали видове технологии – цифрови, сателити, тв оператори, джиесем, интернет и т.н.
С направеното предложение се разширява приложното поле на законовото задължение за уреждане на авторските права, което е в унисон с развитието на новите технологии и основните принципи на авторско-правната доктрина. Нормативната уредба беше адекватна към 1993 г. с Директивата на Европейския съюз, но съгласете се, че след 18 години при това бързо развитие на технологиите, тези разписани законови текстове са остарели и от тях ясно се вижда само една неравнопоставеност. Това налага спешна промяна в чл. 21 и чл. 22 в Закона за авторското право и сродните му права, за да се създаде една балансирана работеща нормативна уредба.
От съществено значение за предложеното допълнение е, че при едновременното излъчване на произведения по безжичен път и в интернет среда симулкастът на произведението не носи допълнително приходи на ползвателя. В този смисъл и определянето на отделен вид възнаграждение за симулкаст по същество ще означава плащане на две възнаграждения върху едни и същи приходи от използването на произведението, което е икономически и правно необосновано.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Други изказвания? Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ, Асоциация на филмовите продуценти: Нямам нищо против включването на всякакъв вид технологични медии, но в крайна сметка, ако ще е закон за закрила на авторското право, този по-скоро трябва да го наречем закон срещу авторските права. Защото за всеки вид отделно използване трябва да има отделно възнаграждение, това е основен принцип на закона.
Симултанното излъчване по няколко канала не означава дублирано заплащане, а означава, че трябва да се платят възнаграждения, които би трябвало да се договорят. Нищо не пречи в това, което предлагат колегите, да се запише „срещу отделно възнаграждение за всеки вид използване”. Защото когато примерно Нова телевизия излъчва свои програми, които имат правата, те са си собствениците и по интернет те пускат отделно реклами и имат отделно приходи. Така че приходите са си приходи за всеки вид, за всеки канал. Защото всеки канал на използване носи приходи и от всеки канал на използване трябва да има приходи и за автора.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ, юридически консултант на Профон: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията, гости! Бих искал да кажа в подкрепа на изказването на проф. Данаилов, че така предложената редакция на текста на чл. 21, опитвайки се да отчете технологичното развитие, много сериозно нарушава няколко изключително важни принципа, върху които се базира авторското право не в България само, но и в целия свят. И смея да твърдя, че българската правна система може би ще бъде първата, която ще направи пробив, без да има международно съгласуване или хармонизиране на законодателството в тази област, ако текстът бъде приет в този му вид.
Причината да кажа това се дължи на следните няколко аргумента.
На първо място, разпоредбата на чл. 21 предвижда в рамките на хармонизиране на авторското право в Европейския съюз включването в едно съгласие и едно възнаграждение на две действия – излъчване и предаване по кабел. Автоматичното и механично включване на даването на достъп до произведението посредством интернет в същото това съгласие и в същото това възнаграждение нарушава принципа, който беше цитиран, а именно възнаграждение на автора се дължи за всяко по вид и за всяко последващо от същия вид използване на произведението. В конкретния случай, когато се дава достъп до произведението посредством интернет, касае различен вид използване, защото не са налице трите основни изисквания, за да може да се включи в правото за излъчване и друго право. А те са: програмата в непроменен вид, едновременност с първоначалното излъчване и за територията, за която е отстъпено правото.
Искам да попитам вносителите как точно определят коя е територията, от която се осъществява достъп до програмата, при положение че вие нямате териториално ограничение на дигиталните права и системата за лицензиране на тези права не се осъществява винаги на една и съща територия? Тоест, нарушавайки този основен принцип, ние излизаме далеч от принципите, на които трябва да се базира законът и правим един прецедент, който е негативен, да не кажа, че е пагубен за индустриите, които са свързани с ползването на такива произведения.
И второто нещо, което искам да кажа, защото времето ми като че ли изтича, е това, че механичното заменяне на термини крие много голяма опасност. Искам да обърна внимание върху използването „предаване на произведението по всяка друга електронносъобщителна мрежа”. Дефиниция на електронносъобщителна мрежа, колеги, в Закона за авторското право и сродните му права няма, такава дефиниция има в Закона за електронните съобщения. И ако колегите юристи, които стоят пред мен, прочетат какво пише в тази дефиниция, ще си дадат сметка, че тя далеч надхвърля това, което има предвид Законът за авторското право от това, което в момента съществува и то само по себе си повторно включва и други форми за технологично разпръскване на сигнала.
От тази гледна точка, за да приключа, бих искал да апелирам към народните представители да се въздържат от гласуването на една разпоредба, която не само не е синхронизирана с европейското и световното авторско право, но сериозно нарушава основните принципи, върху които е изградено това право, и ще създаде изключително негативни прецеденти и пагубен ефект за индустриите, свързани с използване на защитени произведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА, Виваком: Добър ден! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Виваком е внесло своето становище на вниманието на народните представители, с което подкрепяме внесения текст по чл. 21. Искам да дам малко повече по-популярни извън юридическия език обяснения защо смятаме, че с преуреждането по този начин на регламентацията в чл. 21 за заплащането на авторски права в никакъв начин няма да бъдат накърнени правата на авторите.
Първо, искам да отбележа, че няма европейско или световно законодателство, което ще бъде нарушено, ако този текст бъде приет.
На следващо място, искам да обясня защо правата на авторите по никакъв начин няма да бъдат накърнени, тъй като досега съм била и главен юрист на телевизия, така че взаимоотношенията телевизия-платформа-автори са ми добре известни. Организациите за колективно управление на права, респективно правоносителите, получават възнагражденията като резултат от рекламните и други приходи, които една телевизия има. Когато една телевизия продава своята реклама или своята аудитория, тя продава тази аудитория, която гледа телевизията по всякакъв възможен технологичен начин. Дали програмата на Би Ти Ви или Нова телевизия ще достигне до вас по ефирен път, чрез сателит, кабел или едновременно по интернет на вашия компютър е абсолютно все едно – вие не можете едновременно да я гледате и по ефир, и по кабел. Един зрител гледа в определен момент само по един технически начин. И този зрител бива продаван респективно на рекламодателите от телевизиите само гледащ или по ефир, или по кабел, или по сателит, или по интернет. И оттам телевизията взима своите рекламни приходи. Колкото повече растат тези рекламни приходи, толкова повече расте и възнаграждението, което организациите получават, тъй като вие добре знаете от тарифите на тези организации, че те базират на база процент от приходите на съответната телевизия.
ОБАЖДАТ СЕ: Не е така!
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Как да не е така? Вижте си тарифите!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще ви моля да не се прекъсвате!
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Така че от икономическа гледна точка няма проблем, тъй като не се нарушава никакво общностно законодателство. С обяснението, което току-що изложих, искам да обясня и да убедя колегите от другата страна, че няма и икономически проблем за авторите, тъй като става дума за едновременно и непроменено използване. А за територията ще обясня на господин Соколов, че има възможност за геоблокиране на интернет адресите, които идват, и ние сме го правили това многократно, тъй като на всички е ясно, че телевизията, на която са отстъпени права само за територията на страната, няма право да ги предоставя извън територията на страната. И затова се прави геоблокиране, когато става дума за интернет, прави се кодиране на сателитното излъчване, защото то също се разпростира извън територията на страната. Така че всички тези технически мерки се взимат и са възможни. И пак казвам, няма ощетяване на авторите, защото възнаграждението е процент от приходите. А по колкото повече технологии една програма едновременно и непроменено се излъчва, толкова повече нарастват приходите. Така че не виждам къде е проблемът.
Становището на Виваком е да бъде подкрепено предложението, така както е внесено от народния представител Караминова и група народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА, изпълнителен директор на Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори: Искам да обърна внимание на народните представители върху обстоятелството, че всъщност промяната в чл. 21 е крайно наложителна. Тя е безкрайно закъсняла и това, което законът чрез тази промяна се планира да направи, няма нищо общо с твърдяното отсреща нарушения и идея за нарушение на което и да било авторско право. Тъкмо напротив! Даже изразявам своето учудване, че именно организациите, на които на практика чрез тази промяна се разширяват субектите, върху които тежи задължението да заплащат възнаграждение на авторите, са против внасянето на този текст в редакцията, в която той е предложен на вашето внимание.
Считам, че с предложеното от народните представители изменение на чл. 21 освен че се осъвременява правната уредба, което е крайно наложително, се създава възможност за равнопоставеност на всички видове технологии, по които един вид съдържание ще стигне до крайния потребител.
Държа да обърна внимание и на това, че Европейската общност изисква от нас като държава, като законодателен орган от вас не просто да гарантира, но и да създаде нормативна база, върху която да се случи принципът на технологична неутралност. Без да се гласува този текст в предложената редакция, този принцип никога няма да действа.
Така че, апелирам към народните представители, много пъти съм обръщала внимание върху редакцията на този член, още един път обръщам внимание, че тази промяна е крайно наложителна абсолютно за целия сегмент от пазара, който се занимава с достъп до съдържание.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявам се, че пак ще се обадя, обаче искам да направя една реплика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Моля ви се, не сме на кръгла маса! Съжалявам!
Давам думата на госпожа Башлиева от отдел „Европейско право” в парламента да сподели налице ли е противоречие с така предложените текстове по отношение нарушение на международни актове, за което се твърди.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Няма противоречие с Директива 9398, както е посочено в становището на Профон, тъй като с новите директиви от 2006 – 116/2006, 115, с които се отменят директиви 92,100, 93, 98, 201,209, са посочени и други видове начини на излъчване и правата на това излъчване. То може да се извършва по жичен, по безжичен, по кабел или спътник.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ХРИСТО ТОТЕВ, Филмаутор: Госпожо председател, уважаеми депутати, първо искам да информирам, че „Филмаутор” възразява, защото ние не получаваме процент от приходите. Филмът си се пуска и срещу филма по определена тарифа на минути се получава това възнаграждение. Затова така остро реагираме в писмена форма против чл. 21.
Накратко, както виждам, в случай че ще бъде приет, следва да бъде добавено следващо изречение, което да регламентира задълженията на излъчващата организация, получила разрешението, да дължи възнаграждение за права, формирани на базата на всички приходи, получени от други организации, разпространяващи нейната програма. Противното би означавало лишаване на правоносителите от възнаграждение, което им се дължи за това.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ДИМИТРОВА, Булакт: По отношение специално на коментирания текст искам само да кажа като дългогодишен юрист и работещ в сферата на авторското право, че с предлаганите изменения необосновано се разширява кръгът на Директива 93, така наречената Кабелна директива, като, както каза колегата, механично се прибавя едно разписано в Закона за авторското право още от 2005 г. самостоятелно право на авторите, така нареченото интернет право, а именно правото на автора да разрешава достъпа до произведението му или част от неговото произведение по време и по място, изрично избрано от потребителите на интернет.
При всички положения, независимо от това, което се каза тук, ми се струва, че така предложените текстове ще противоречат на международните и на европейските директиви, които все още действат в областта на авторското право и никой не ги е отменял към момента.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИНА КИЛЕВА: Уважаема госпожо председател, благодаря, че ми давате думата, тъй като аз съм в двойно качество, също така съм изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти.
Искам само да обърна внимание на уважаемите господа и дами народни представители да погледнат становищата на Международната федерация на звукозаписната индустрия и също така становището на Международната организация на музикалните пъблишъри, които визират по един много конкретен начин и аргументирано, точно редакцията на този член. Тъй като има недоверие в нашия капацитет може би и нашата добронамереност, нека уважаемите народни представители се вслушат поне в аргументираната позиция на едни много сериозни организации в областта на музикалната индустрия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, госпожо Иванова.
ЯНА ИВАНОВА, АБРО, Би Ти Ви Медия груп: Нашата организация основно подкрепя този текст и считаме, че, както подчерта и госпожа Захариева, той е едно закъсняло въвеждане на неща, които са въведени в други държави и избягват именно това заплащане за един и същи зрител, който в едно и също време достига само веднъж до произведенията, се избягва двойното плащане.
Аз бих искала също като нея да подкрепя разпоредбата с един обективен пример, специално изречение второ на алинея първа. Досега бяхме в аномалията, в която телевизионният оператор на кабелна програма, която се излъчва само по кабел, заплаща веднъж за правата, но плащайки за тези права, те не достигат до никого. Тоест той не плаща за зрители, за резултат. Единственият вариант неговата програма да достигне до зрителите и да донесе приход, тоест рейтинг, точки и реклама, е чрез използване на кабелните мрежи, които съответно не са негови. Тоест нормално е за един зрител и това е всъщност единственият начин, по който тази програма може да стигне до този зрител, да се плаща веднъж. Смятаме, че това дори е в рамките на елементарната човешка логика – не може да се изисква от телевизионния оператор да заплаща за нещо, срещу което няма нито зрител, нито реален резултат за него. Това е чисто обективен факт.
Така че ние изцяло подкрепяме текста и считаме, че тази разпоредба въвежда един баланс, който е необходим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
МАРИАНА ЛАЗАРОВА, Сдружение КОПИ-БГ: Аз искам да взема отношение по този въпрос също така като човек, който дълги години се е занимавал с авторско право. На мен ми се струва просто абсурдно от изказването на колегите от АБРО юристи непрекъснатото твърдение за плащането на зрители. Тук има някакво генерално неразбиране на авторското право и кой се явява ползвател – ползвател не се явява зрителят, ползвател е съответната организация. Не се плаща на зрител и на слушател. Този аргумент е абсолютно несъстоятелен! Преди това колегите казаха доста ясно и отчетливо аргументите, които са чисто правни, и аргументите, които произтичат от съответните европейски директиви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР БЕРБЕРСКИ, Съюз на българските филмови дейци: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги! Очевидно въпросът е спорен. От една страна, е безспорно, че законодателството трябва да се актуализира към технологичните развития. Мисля, че с това всички са съгласни. От друга страна, е очевидно, че има големи съмнения относно това как ще се гарантират правата на създателите на произведения в новата дигитална среда, в интернет. Ето защо аз бих предложил да се обсъди допълнително и да се вземе предвид и опитът на развитите страни в тази област.
Вие казахте, че тук има представител на Американското посолство. Съединените щати са страната, която е лидер както в технологиите, така и в законодателството по опазване на авторското право. Ако е възможно, да чуем по този принципен въпрос едно становище оттам, бих бил благодарен. Ако не, предлагам да се обсъди от трима експерти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ, председател на Булрепро и копи и на ИЗАРТ - организация за защита на произведения във визуалните изкуства: Напълно заставам на страната на авторско-правния сектор и, разбира се, на становището на господин Стефан Данаилов от страна на депутатите. Считам, че интернет пространството е пространството за пиратиране на произведения на визуалните изкуства, и то съвсем безпрепятствено. На тези неща до ден-днешен не им е обърнато никакво внимание. Ето защо аз считам и това е становището на моите колеги от двете организации, че просто такъв текст не трябва да бъде вкаран по този начин, който да либерализира използването без заплащане.
Бих предложил на колегите от кабелните телевизии и от телевизиите групово да влязат в един магазин, единият да купи един килограм сирене и след това другите да си вземат също по един килограм сирене, само единият да плати и да излязат всички заедно. Това, което те подкрепят тук, са пълни абсурди! Защото естествено е, че крайният потребител в момента не играе никаква роля, той получава нещо, което е платено предварително, вкарано е в съответните телевизии и той, плащайки си своите такси към операторите, си го гледа спокойно на телевизията. И няма нищо общо със задълженията на тези, които му предоставят тези произведения на изкуството.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване така предложения текст.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против - 2, въздържали се – 1.
(Шум и пререкания в залата.)
Моля, на когото не му е интересно, да излезе от залата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Говорим за закон против авторското право. За лобистките интереси, за това ли говорим?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колега, това че сте допуснат като гост, не значи, че имате трибуна тук да проваляте нашето заседание, за да споделите Вашето мнение по всеки текст, по който Ви се даде думата. Не сме първо четене и не е тук терен за уреждане на...
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ами на първо четене беше същото, госпожо Петрова!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Напуснете залата, ако не Ви харесва начина на водене!
Колеги, продължаваме.
Постъпило е предложение от народния представител Гинче Караминова и група народни представители да се създаде § 2б:
„§ 2б. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Разрешено излъчване чрез включване в непрекъсната съобщителна верига”
2. В ал.1, изречение второ думите “по кабел” се заменят с “по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи”.
Желаещи за изказвания?
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Аз отново искам да обърна внимание на народните представители при замяната на термините. И да се отговори на въпроса предаването по кабел съответства ли по дефиниция на предаване по всякакъв вид електронна съобщителна мрежа? Моля, прочетете Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения и вижте, че предаването по кабел не покрива и по никакъв начин адекватно не отразява технологичните развития със смяната му „по всякакви електронни съобщителни мрежи”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, госпожо Георгиева.
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Аз не мога да разбера, все пак говорим с народни представители, които имат представа за това какво гласуват, категорично няма терминологичен дисбаланс. Напротив! Електронносъобщителна мрежа е понятие, което има своята легална дефиниция. Какъв е смисълът на предложената промяна? Смисълът на предложената промяна, най-просто казано, е, че досега задължение за авторите и отделно възнаграждение се дължеше само когато това защитено авторско произведение се разпространява по кабел. Сега чрез въвеждането на тази нова дефиниция се стига дотам, че това защитено произведение, ако е разпространено не само по кабел, но и по сателит и чрез мобилна телевизия или уеб телевизия, за него се дължи възнаграждение. Смисълът на това е такъв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Госпожо Караминова, Вие ще вземете ли отношение по този текст? Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Абсолютно! Аз бях много ясна. Точно това е – досега се предаваше и препредаваше само по кабел, сега – по всякаква електронна съобщителна мрежа. То е абсолютно ясно!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ХРИСТО ТОТЕВ: Госпожо Петрова, може ли да чуем мнението на Министерството на културата по този член? Какво е мнението на Министерството на културата? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за въпроса.
Кой ще вземе отношение? Заместник-министър Чобанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Това, което коментирахме с колегите докато текат дебатите в зала, е, че в една от световните организации носители на права дискусията по въпроса за предаването по различни мрежи тече, както казват колегите, от десетилетия и още не е приключила. Не вярвам ние в рамките на това обсъждане да успеем да решим проблем, по който още не е постигнато решение на такова авторитетно равнище.
Могат да се кажат различни аргументи и в двете посоки. Проблемът е ясен – всяка от страните в този спор изхожда от своята си гледна точка, която от своята позиция е вярната. Въпросите наистина са много философски. Говорим за това дали съдържанието е водещо или медиумът, посредникът, чрез който това съдържание достига до съответните ползватели, или ползвателите, както вие твърдите, са телевизиите, ползвателят как го предоставя на своите клиенти.
От друга страна, несъмнено водещо е правото на автора и на тези, които го представляват, да ограничава разпространението на едно произведение по начин, по който намери за добре. Тоест авторът си носи винаги правото и това нещо може да бъде според нас уреждано в съответните договори. Авторът има правото да ограничи разпространението на едно съдържание в рамките само на ефира, в рамките на интернет. Това действително е право на автора, което никой не може да отнеме.
Намирането тук на разумния компромис никак не е лесно. В този смисъл едва ли ние можем да направим някакво откровение, но според мен реалният проблем се корени в начина, по който: а) ценообразуват кабелните оператори (това е мое лично мнение) и дали цената, която те дават на своите крайни потребители, отразява в достатъчна степен правата и в достатъчна степен защитава интересите, за които говорим; и б) когато всъщност тяхното ценообразуване се извършва и реално те сключват договори с телевизиите, на които им предоставят своето съдържание, дали тези отношения намират отражение в отношенията между носителите на правата и самите телевизии.
Това са истинските въпроси, а не дали съдържанието достига по един или по друг медиум до съответните ползватели и дали ползвателят разпространява чрез различни медиуми.
Така че, нашата позиция е, че това действително е много спорен въпрос и тук законодателят е в пълното си право да вземе политическото решение как точно ще бъде уредено в закона. Но, вижте, както и с други закони в нашата страна, ако практиката покаже, че тези текстове са изключително неработещи, защото за съжаление в тези десетилетия, които изминаха, Народното събрание породи доста неработещи текстове, искрено съм убеден, че този път няма да е сред тях, ако практиката покаже, че текстът не работи и правата на авторите не са защитени, винаги е възможно да бъдат направени необходимите изменения.
Но аз пак казвам, за мен тези въпроси за разпространението чрез различни медиуми следва и трябва да бъдат уредени в договорите между носителите на правата и ползвателите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ДИМИТРОВА: Само като реплика. Струва ми се, че ние напълно не бихме подкрепили Министерството на културата и изказването на заместник-министър Чобанов. И действително призоваваме още веднъж да се огледат тези норми и в никакъв случай текстовете, които към момента са в раздел - забележете! – предаване по кабел, а не по всякакъв вид и по всякакъв начин и чрез всякакви медии и се създава разширяване на обхвата на тези норми, при всички случаи ще противоречи на принципите на авторското право. Затова ми се струва, че всички ние, юристите, които след това ще трябва да го прилагаме, твърде много ще се чудим какво да правим, както терминологично, така и практически. По-добре да се оставят неща във вида, в който са сега, отколкото да направим по-големи поразии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Ако сте се запознали внимателно с текста, ви обръщам внимание, че функционалното място на този текст е точно тук, защото е променено заглавието, което вече гласувахме, а именно „Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа”.
Други изказвания? Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Проверихме току-що с колегата от Мобилтел Закона за електронните съобщения и дефиницията за електронни съобщителни мрежи. Тя не създава никакъв проблем. Даже според мен със замяната „по кабел” с „всякакъв вид електронни съобщителни мрежи” е наложителна, тъй като инак се създава неравнопоставеност. Защо създавате пречка пред зрителите, които гледат по Ай Би Ти Ви или по сателит и спирате до кабела. Кабелът е бил преди няколко години единственият начин, сега вече технологиите много са се развили, има и други начини.
Пак повтарям, говорим само за едновременното и непроменено излъчване. Тъй като според мен се създава неразбиране в различните видове използване, говорим за едновременно и непроменено излъчване. Това не включва гледането с индивидуален достъп при поискване, което подлежи на отделно заплащане, нито включва архивното гледане в интернет сайтовете, което също подлежи на отделно заплащане, тук става дума само за едновременното и непроменено разпространение, независимо от технологията. Икономически няма никакво ощетяване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Михайлов.
МИАИЛ МИХАЙЛОВ: Може ли да кажа нещо по начина на водене на заседанието и по начина на взимане на решения? Аз съм доста притеснен от този голям формат и от начина, по който се взимат решения, защото индиректно се оказва влияние върху народните представители за начина, по който гласуват, чрез сугестивни твърдения. Защо? Защото имаме две страни, които, ясно е за всички нас, общо взето имат различни интереси. Представителите на отделните гилдии и авторските права имат един тип отношение към законодателния процес, хората, които са от електронни медии и други, за всички е ясно, че имат друг поглед.
Според е много по-нормално така както е обичайната практика във всички народни събрания да се проведе говорене по всички текстове – една, два, три пъти, но самото гласуване да се извършва от народните представители. Защото сега, затрупани от информация, сугестират се от един или от друг, според мен това не е нормално. Както виждате, в момента се правят справки, търсят се точните думи по самите текстове, дават се определения. Явно хората нямат готовност. Аз лично например не какво е точното определение за електронните съобщения и т.н., как е формулирано, за да направя обективна и адекватна преценка.
Смятам, че това, което правим в момента, не е много реално.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, колега. Тъй като закъсняхте, начинът на водене на заседанието беше приет и то започна по определен начин.
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз искам да обърна внимание на организациите за колективна защита на авторските права върху нещо много важно, което ми се струва, че част от тях пропускат в дебата – и това е, че досегашната редакция на тези текстове даваше възможност за разпространение на телевизионни програми извън кабел, без да се плащат авторски права или поне заплащането им да се оспорва. Сега, с разширяването на този текст това става невъзможност. Тоест, дава се възможност за допълнително получаване на суми за авторски права от вас и разпределени по съответния ред. Имайте предвид това.
А иначе, как ще се договарят тези организации, да кажем, с телевизиите, които разпространяват едновременно и непроменено по въздушен път и по интернет, е друг въпрос. Това е тема за договаряне. Затова и подкрепих този текст. Вие четете само първата част, но по-нататък, т. 3 е много интересна, прочетете я внимателно, тя е във ваша полза.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен с така предложените текстове, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – 1.
Връщаме се на текста, който вече прочетохме – това е предложението на народния представител Величка Шопова за създаването на § 2а, който ще стане 2б. Ако не възразявате, няма да го чета отново.
Откривам дебата по този текст. Изказвания?
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Извинявам се за изключителната активност, но както по досега дебатирания текст, така и по гласувания преди това текст, където ще става консултиране с организации по чл. 40, аз искам да попитам присъстващите в залата юристи, които работят в областта на авторското право, просто аз самият не съм запознат с национална, световна или каквато и да била практика права върху архитектурни произведения да се управляват колективно. Ако някой може да ми обясни или да ми го представи как колективно по смисъла на чл. 40 и следващите се управляват права върху архитектурни произведения, ще се въздържа от по-нататъшен коментар.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз се извинявам много, но в момента ние не обсъждаме чл. 40. Къде отидохте?
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Става въпрос за това, че текстът, който сега се дебатира, препраща към чл. 40.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще го прочета отново, тъй като явно не става ясно за гостите, а именно:
Да се създаде § 2а:
„§ 2а. В чл. 24, ал.1, т. 15 се изменя така:
„15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване с организация по чл. 40”.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Точно в този контекст е зададен въпросът ми: как е възможно законът да допусна, ако някой го познава, да съществува организация по чл. 40 по отношение на произведения на архитектурата и правата върху тях? Това е моят въпрос? Откъде да намерим тази организация, като тя няма правно основание да бъде създадена?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Искам да дам думата на заинтересованите страни, за да вземат становище по този текст.
Арх. ГЕОРГИ БАКАЛОВ, Съюз на архитектите в България: Ако позволите! По принцип в 1995 г. на Съюза на архитектите в България е възложена задачата да защитава правата на архитектите във функция на организация по чл. 40 от тогава действащия закон. Така че не виждам защо тук изникват някакви странни коментари. Вярно, архитектурата не се излъчва по кабел, нито по интернет, но тя съществува. И аз благодаря много, че досега бяха приети текстовете, тъй като поначало архитектурата беше практически елиминирана с много свободно изписани текстове, които не фиксираха какво е това архитектура.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Искате да кажете, че с Вашето изказване подкрепяте или не подкрепяте така предложения текст?
Арх. ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Ако аз трябва да кажа, да, аз подкрепям, но аз нямам основание да говоря такива неща, не съм народен представител.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, искахме да получим становище на заинтересованата организация.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 3 по вносител:
„§ 3. Член 26 се отменя.”
В тази връзка са постъпили предложения от народния представител Величка Шопова и група народни представители – параграф 3 да се измени така:
„§ 3. Член 26 се изменя така:
„ Възнаграждение при свободно използване
Чл. 26.(1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване при условията на чл. 25, ал.1, т. 2. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители;
(4) Възнаграждението по ал. 1 се дължи от лицата по ал. 3 за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица по чл. 25, ал. 1, т. 2.
(5) Видовете информационни носители, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, за които се дължи възнаграждение по ал. 1, и размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите по ал. 8, договорени с представителни организации на лицата по ал. 3 и 4, както и с други заинтересовани лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите, в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 0.7 на сто и по-висок от 1.0 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси за съответните празни информационни носители. За лицата по ал. 3 могат да се предвиждат отстъпки, като техният размер и условията, при които могат да се ползват, се определят по реда на договаряне на размера на основното възнаграждение.
(6) В случай че в преговорите по ал. 5 бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 6, 7 и 8.
(7) В случай че не бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 9-12 .
(8) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо, и по ал.1, изречение второ, се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на Глава Седма, Раздел 1а, от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 40 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал. 1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(9) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал.1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал.1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(10) Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай че са били събрани подлежат на връщане, когато:
1. са доставени от територията на друга държава - членка на Европейския съюз;
2. са доставени от територията на трета държава и върху тях вече е начислено, без да е предвидено възстановяване, компенсационно възнаграждение за възпроизвеждане, аналогично на това по чл. 25, ал. 1 съгласно законодателството на съответната държава членка или трета държава;
3. са станали предмет на сделка за износ за трети държави или доставка за друга държава - членка на Европейския съюз;
4. са закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
5. са закупени от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
6. са закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
7. са били закупени от лечебни, рехабилитационни и социални заведения и места за изтърпяване на наказания;
8. са закупени от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, упражняващи свободни професии, чиято дейност не предполага използването им за възпроизвеждане на смисъла по чл.25, ал.1.
(11) В случаите когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 9 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок от един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(12) Лицата, които са задължени съгласно ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8 обобщена информация за видовете и общата доставна стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията по ал. 1 от организациите по ал. 8. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират в срок от един месец, следващ отчетния.”
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Михайлов:
„В чл. 26, ал. 4 разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една втора за авторите;
б) една четвърт за артистите-изпълнители;
в) една четвърт за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.”
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов и народния представител Петър Курумбашев:
В § 3, чл. 26 не се отменя, а се заменя със следния текст:
„Чл. 26. (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на справедливо компенсационно възнаграждение, когато произведенията, изпълненията и записите се възпроизвеждат за лично ползване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично ползване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо, се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители или записващи устройства;
2. доставят празни информационни носители или записващи устройства от територията на държави – членки на Европейския съюз;
3. внасят от трети страни празни информационни носители или записващи устройства;
(4) Възнаграждението по ал. 1, изречение второ, се дължи от лицата, които:
1. произвеждат копирни устройства;
2. доставят копирни устройства от територията на държави -членки на Европейския съюз;
3. внасят от трети страни копирни устройства;
4. правят копия от отпечатани произведения или части от тях за лично използване от трети лица срещу възнаграждение.
(5) Солидарно отговорни за заплащането на компенсационните възнаграждения по ал. 1 са и всички лица, които по занятие търгуват с информационни носители, записващи или копирни устройства, включително и посредством електронна търговия.
(6) Възнагражденията по ал. 1 се дължат от лицата по ал. 3 и 4 за извършените на територията на страната продажби на празни информационни носители, записващи и копирни устройства. За записващи и копирни устройства, вградени в съставни устройства, позволяващи възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал.1, възнаграждение се дължи само за вградените устройства.
(7) Видовете информационни носители, записващи и копирни устройства, за които се дължи възнаграждение по ал. 1, се определят в тарифи на организациите по ал. 8. По отношение на тарифите чл. 40д се прилага съответно. При определяне на видовете носители и устройства, подлежащи на облагане с компенсационно възнаграждение, се взима предвид дали устройствата се явяват част от други устройства, които имат самостоятелна функция, дали носителите и устройствата могат да се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал.1, както и вероятният брой и вида печатни копия, възпроизвеждани от съответните копирни устройства.
(8) Размерът на възнаграждението е 3 на сто от продажната цена на празните информационни носители по съответните тарифни позиции, фактурирана на разпространител или на краен потребител според случая, както и от цената на всяко копие, възпроизведено по репрографски начин. За записващите и копирните устройства размерът на възнаграждението е 1,5 на сто от продажната цена на устройствата по съответните тарифни позиции, фактурирана на разпространител или на краен потребител според случая, а за записващите и копирни устройства, вградени в съставни устройства – от продажната за самостоятелно устройство със същите характеристики.
(9) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо, и по ал. 1, изречение второ, се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, по една за всяка категория права, създадени по реда на Глава Седма, Раздел 1а, от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал. 1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3, 4 и 5 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(10) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал.1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал.1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(11) Събраните компенсационни възнаграждения подлежат на връщане, когато празните информационни носители, записващите и копирни устройства:
а) са станали предмет на сделка за износ за трети страни или доставка за друга държава - членка на Европейския съюз, без да са били запълнени в страната;
б) са били закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани с тези записи;
в) са били закупени в страната от доставчици на аудиовизуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
г) са били закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
д) са били закупени от лечебни, рехабилитационни и социални заведения и места за изтърпяване на наказания.
(12) Фактите и обстоятелствата по предходната алинея трябва да бъдат доказани от лицата, които претендират за връщане на суми по предходната алинея. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в писмен вид в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок от един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(13) Лицата, които са задължени съгласно ал. 3 и ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8 писмена информация за видовете и общата продажна цена на продадените от всеки вид носители и устройства по съответните тарифни позиции, а също и за съставните устройства и видовете вградени в тях записващи и копирни устройства по извършените продажби, както и информация за осъществените от тях през същия период сделки при условията на ал.10, придружени с доказателства за предвидените в нея факти и обстоятелства. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират, в срок от един месец, следващ отчетния.
(14) Лицата по ал. 3 и ал. 4, т. 1, 2 и 3 са длъжни да посочват в издадените от тях фактури при продажбата на празни информационни носители, записващи или копирни устройства, начисленото и платено за тях компенсационно възнаграждение отделно от цената на носителя или устройството.
(15) Лицата по ал. 5 са длъжни в едномесечен срок след поискване от страна на организациите по ал. 8 да им предоставят документи, доказващи, че компенсационните възнаграждения за подлежащите на облагане носители или устройства, с които те търгуват, са платени. При непредставянето на такива документи се предполага, че възнагражденията не са платени и същите се изплащат на организациите по ал. 8 от лицата по ал. 5. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределение на възнагражденията.
(16) Организациите по ал. 8 имат право да извършват проверки на документацията на задължените по ал. 3, 4 и 5 лица, свързана с изпълнението на задълженията за плащане на компенсационните възнаграждения. Проверките се извършват след предварително писмено уведомление най-малко 14 дни преди датата на проверката, в обичайното работно време на проверяваното лице и в присъствието на представляващия го по съдебна регистрация или упълномощен от него представител. Лицата, които извършват проверките, са длъжни да пазят търговската тайна и да не използват информацията от проверките извън предназначението й.
(17) Организациите по ал. 8 имат право при поискване да получават от държавните органи, осъществяващи контрол върху производството на празни информационни носители, записващи или копирни устройства, както и от Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите информация, необходима за събирането на компенсационните възнаграждения. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределение на възнаграждения по този член.
(18) Разпоредбите на този член не се отнасят до компютърните програми и архитектурните произведения.”
Колеги, това са постъпилите предложения. Откривам дебата.
Заповядайте, имате думата.
ДИАНА АНДРЕЕВА, Обсерватория по икономика на културата: Уважаема госпожо председател, искам да напомня Протокол-споразумението, сключено с Министерството на културата, в кабинета на министър-председателя на Република България Бойко Борисов, споразумение, което в т. 6 третира Законопроекта за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права. Ще прочета точката: „Предлага чрез народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ чл. 26 от Закона авторското право и сродните му права да бъде приет във вида, предложен от дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор.”
Това е предложение, направено общо от всички дружества за колективно управление на права и КОПИ-БГ. Правя това предложение като основа за чл. 26.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
БОРИС БОЙЧЕВ, КОПИ-БГ: Благодаря.
Госпожо председател, господа депутати! Аз смятам, че това, което чухме, е безпрецедентно и няма по-голям удар досега върху този закон. Конкретно за компенсационните възнаграждения може и в детайли да се спра по отношение на преимуществено използване, ниските ставки. Кое е преимуществено кое е? Това е МП 3 плеър, всичко друго е непреимуществено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прощавайте, конкретизирайте по кое от предложенията на народни представители говорите.
БОРИС БОЙЧЕВ: По предложението на ГЕРБ. Преимущественото използване е абсолютно неприложимо според мен в този вид. Смятам, че ако се приемат в този вид предложенията, които бяха дадени, тези приходи ще бъдат абсолютно несъбираеми и тези отчисления за правоносителите. Считам също така, че това е едно тотално ощетяване на творците.
Няма смисъл да се спирам в детайли. Депозирали сме становище, което би трябвало да е пристигнало при вас.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Във връзка с направеното предложение от народните представители на политическа партия ГЕРБ предлагам редакционна поправка в т. 7, а именно: „са били закупени от лечебни, рехабилитационни и социални заведения и места за изтърпяване на наказания” във връзка със съответствие с текстовете, вече приети в Закона за лечебните заведения, „рехабилитационни” да бъде заменено със „специализирани болници за рехабилитация и” – да отпадне думата „рехабилитационни”. Окончателната редакция, която предлагам, е:
„7. са били закупени от лечебни, специализирани болници за рехабилитация, социални заведения и места за изтърпяване на наказания”.
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Може ли да взема думата?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, досега дебатът, доколкото това е дебат, върви по следния начин. Чуват се някакви мнения по някои членове от страна на дружествата, след което чуваме мненията на ползвателите и накрая текстът се гласува. Много моля, малко да сменим реда. Аз ще се изкажа по този член непременно, но бих искал да чуя мненията на ползвателите за този член във вида, в който е предложен от ГЕРБ.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата първо на народните представители, на вносителите и след това на организациите.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Мотивите на моите колеги от ГЕРБ във връзка с промяната на чл. 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права. Идеята за компенсационните възнаграждения по чл. 26 от Закона авторското право и сродните му права е да компенсира справедливо труда на правоносителите – автори, изпълнителни и продуценти, за така нареченото неоторизирано използване на произведения, подлежащи на защита от авторскоправно законодателство.
Междувременно, докато течеше и дебатът по законопроекта за изменение и допълнение на този закон, Съдът на Европейския съюз в Люксембург се произнесе по един дългоочакван казус, а именно преюдициалното запитване на Испания по отношение на компенсационните възнаграждения. За съжаление обаче цитираното решение на ни дава ясни аргументи и инструкция как точно да бъде решен този въпрос с този вид възнаграждения. Именно затова всяка държава – членки на Европейския съюз, е свободна в рамките на общностното законодателство и своите правни традиции сама да намери най-подходящото решение относно компенсационните възнаграждения. Именно затова и голямата част от страните членки започнаха да преразглеждат тези норми своята нормативна уредба и в 11 от останалите 26 страни в Европейския съюз не се дължи компенсационно възнаграждение върху устройствата за запис и възпроизвеждане.
Предложеният текст на ал. 4 отразява коректно решението на Европейския съд в Люксембург, определяйки като подлежащи на облагане само тези носители, които са преимуществено, тоест с предимство предназначени за възпроизвеждане на произведения на авторското право за лично ползване от физически лица.
Същевременно предложеният текст на ал. 5 се придържа към практиката на другите страни от Европейския съюз тарифите за компенсационни възнаграждения да бъдат или нормативно определени, или определени с договаряне между заинтересованите страни, а не едностранно само от заинтересована да ги събира страна, докато даденото предложение фиксира минималното и максималното възнаграждение, в рамките на което следва да бъде воден преговорният процес. По този начин се дава еднаква степен на защита на интересите на правоносителите и задължените лица, като крайният резултат е оставен в силата на самите преговори.
Предложението в т. 8, ал. 10, гарантира, че така предложеният механизъм за събиране на компенсационни възнаграждения няма да оскъпява стопанската дейност на икономически субекти.
Внимателният и обективен прочит на предложението показва, че балансирането е подбран кръг от лица, които следва да бъдат освободени от заплащане на компенсационни възнаграждения. Те са определени в голяма степен и от решението на Съда на Европейския съюз, както и от сега действащия текст на чл. 26. За тях трудно може да се предположи, че ще използват носителите на информация за възпроизвеждане на защитени продукти.
Предвид почти нулевата събираемост е предложен процент, който е един от усреднените в рамките на Европейския съюз. Добре е да се започне от малко, като може постепенно този процент да бъде вдиган. Важно е да бъде възпитано усещането у задължените лица, че те трябва да заплащат този вид възнаграждения, като същевременно се насърчи и активността на организациите за колективно управление на права в тази посока.
Изключването на вътрешноопносните доставки е важно с оглед функционирането на единен европейски пазар и общите принципи на забраната за двойно облагане.
Приложеният повишен процент за Национален фонд „Култура” е сигурен знак, че е време културният елит на страната да има пряка грижа и за развитието на този вид дейност чрез държавната политика. И след като финансирането е от първостепенно значение, ние предлагаме и с малко правоносителите също да участват със своя дан в дейното формиране.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Следващите вносители! Господин Михайлов, Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз не съм съгласен с преждеговорившите, защото все пак наистина трябва да знаем какво правим в момента. В момента извършваме изменения в Закона за авторското право. Значи целта на народните представители, на законодателя е да защити авторското право. Затова моето предложение е свързано естествено с това разпределението да е за автора, защото музикантите и изпълнителите не е редно по лично мое мнение в няколко основни категории правоносителите, все пак авторското право според мен трябва да бъде защитено и авторите да получават това, което е дължимото и половината да получават те, а другата половина да бъде разделена по равно. Така че, според мен това е обективно.
Но като слушам дебатите, аз искам да кажа, че ние основно трябва да се насочим към промените, които ще правим в чл. 26, в 40 и т.н., наистина да се опитаме да защитим авторските права. Всъщност нещата, които ние правим в момента с тези минимални проценти и с други, ние симулираме, че правим нещо. Това е моето реално усещане. В момента законодателят мимикрира нещо и казва: да, правим нещо, може би не е достатъчно, може би ще трябват следващи стъпки. Големият проблем на българското законодателство е, че то непрекъснато се изменя. Закона за радиото и телевизията сме го изменяли в рамките на една година 60-70 пъти! Това правим и сега в момента. Казваме: малко е, но нека да започнем. Не се случва това – или го правим, или не го правим!
Така че според мен предложенията не са достатъчни. Това, което ме озадачи, чух някакво споразумение, за което аз нито знам – някакво споразумение на управляващата партия, министър-председателят се е ангажирал с това, че ще бъдат защитени правата на хората. Това е хубаво, аз не казвам, че не е, но все пак това не е отразено в предложенията, които те са направили. Поне това разбрах аз от изказването на госпожата.
Моите предложения са съвсем малки, съвсем конкретни са и смятам, че като е Закон за авторските права, на авторите наистина им се дължи половината от възнаграждението да бъде за тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложенията, които сме направили, са продиктувани именно от това, че имаме едно конкретно предложение от Министерския съвет - § 3, чл. 26 се отменя. И във връзка с това в желанието да защитим авторските права сме направили това доста дълго и обстойно предложение. Нашите предложения в голяма част съвпадат с това, което са предложили колегите от ГЕРБ.
Още в онази дълга дискусия, която се състоя тук, се оказа, че отпадането на чл. 26 от закона е грубо нарушаване на европейското право и ощетява правоносителите.
Текстът, който предлагаме, възстановява възможността носителите на авторски и сродни права да получат справедливо компенсационно възнаграждение за гарантираното от закона право на частно копие от законни източници за българските граждани. Предложението обогатява и разширява сега съществуващата норма, като предлага режим, който гарантира функционирането на системата за компенсационно възнаграждение, важна както за творците, така и за бизнеса, и за българската държава. В новия чл. 26 ясно се определят задължените лица, както и носителите, за които се дължи компенсационно възнаграждение. Много важно е, че с нашето предложение не изключваме от обхвата на закона устройствата, съдържащи памет и позволяващи копиране, а ги разглеждаме наред с традиционните информационни носители.
Комбинираните устройства са бъдещето на модерните технологии и ние сме длъжни и дълбоко убедени, че носителите на права би следвало да бъдат възмездени за копирането и съхраняване върху паметта на тези устройства на творческо съдържание за целите на личното ползване.
Предложението запазва съществуващото балансирано разпределение между събраните суми по равно между правоносителите и предлага справедливо възнаграждение от 3 на сто от продажната цена на празните носители и 1,5 на сто от продажната цена на записващите и копирни устройства, включително вградени съставни устройства.
В хода на дебата на първо четене основателно бе посочен фактът, че част от събраните компенсационни възнаграждения захранват Национален фонд „Култура” и се явяват мощен стимул за финансиране на културната политика, особено в периода на криза. В нашето предложение процентът, който да се отчислява към фонд „Култура” е 30 на сто. От Министерския съвет (спомняте си) беше предложен 20. Считаме, че 30 на сто е разумен процент, който е близо до средностатистическия за Европа 25% отчисление и ще гарантира достатъчен паричен поток към фонда, без да обезсмисли административното усилие на организацията и дейността на съответните дружества и да застраши тяхното функциониране.
Няма да цитирам отново решението на Европейския съд в Люксембург. Разбира се, ние сме заложили и в § 3, кореспондиращ с предложение към § 32, преходни и заключителни разпоредби.
Уважаеми колеги, аз в началото започнах именно с това, че по чл. 26, при положение че има две обстойни предложения, разбира се, че ще има различни настроения по тях, би трябвало действително да се направи едно обсъждане и това, което и господин Михайлов каза – ние, депутатите, всъщност днес трябваше да четем предложенията, които са обсъдени, след като са внесени от депутатите, от една такава експертна група и да преминаваме към гласуване.
В този смисъл аз продължавам да настоявам, че би трябвало още веднъж да помислим за това мое предложение.
Наистина и аз сега чувам за такива ангажименти, които е поел премиерът пред колегите, но както знаете, тези документи и предложения са внасят от депутат, няма как да дойдат по друг начин. Ние имаме едно предложение на Министерския съвет, ням как да дойде второ. Тук има някакво разминаване.
Това са моите думи. Но пак искам да кажа, че би било по-добре, особено в чл. 26, да чуем мнението и на колегите и да помислим как да го направим, за да има се пак един факт. За мен доброто във всичко е, че има две предложения, които практически запазват чл. 26, което е най-важното. Поне в момента.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз имам конкретен въпрос към вносителите. Всъщност към господин Михайлов нямам, неговото предложение ми изглежда много разумно и аз ще го подкрепя, надявам се, че и колегите.
Доколкото обаче четох внимателно предложенията, които колегите от БСП и колегите от ГЕРБ са направили, те се различават съществено в един идеен пункт и това е изключването на записващите устройства в предложението на колегите от ГЕРБ. Този пункт наистина прави двете предложения доста различни. Затова искам да ги попитам: под информационни носители вие, надявам се, имате предвид не само дискове, имате предвид примерно и хард дискове, флаш памет, тъй наречените мелъри карти, карти памет, СД дискове. И тук ще ви напомня само, че тези устройства - вие правилно сте дали в Допълнителните разпоредби едно определение, че става въпрос за самостоятелни носители – но тези устройства сами по себе си могат да бъдат самостоятелни носители, които обаче са интегрирани в някакво друго устройство.
Ето този текст малко ми бяга в предложенията и ми се струва, че някак си ще го изпуснем от приложното поле на закона. Затова моля наистина да поясните, за да си създам аз представа точно за какво гласувам, а си мисля, че това е важно и за хората, които стоят отсреща, представителите на организациите за защита на авторските права.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Или вносителите ще отговорят? Какво влагате в това съдържание за записващите устройства ти за информационните носители? Професор Данаилов?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В нашето предложение те са изключени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не, тук не ги сравняваме, тук г-н Иванов имаше въпрос към вносителите по отношение на изясняване понятието „информационни носители”.
СТОЯН ИВАНОВ: За да поясня ситуацията, ще ви прочета предложението на колегите от ГЕРБ за Допълнителните разпоредби:
Точка 5 да се измени така:
„5. Създават се т. 19 и 20:
“20. “Информационни носители” са самостоятелни носители, предназначени преимуществено върху тях да бъдат съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално.”
Отидох чак на Допълнителните разпоредби, защото този текст е пряко свързан с текста, който предлагате. И в тази връзка въпросът ми е, надявам се, че имате предвид и тези нови видове информационни носители и как гледате на факта, че те могат да бъдат самостоятелни сами по себе си, но да се продават като вградени в някакво друго устройство, интегрирани – не като някаква неразделна част от него, но като възможност да се вграждат вътре. Приет така, този текст означава, че няма да можем да събираме върху такива устройства или пък ще бъде спорно дали ще можем да събираме компенсационна такса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Докато вносителите подготвят своя отговор, ако има други изказвания? Заповядайте.
МАРИАНА ЛАЗАРОВА, изпълнителен директор на КОПИ-БГ: Това е организацията, която е създадена по реда на чл. 26, ал. 3 и е натоварена за събиране на единия вид компенсационни възнаграждения – тези за частно копиране.
Ние в указания срок от парламентарната комисия внесохме обстойно предложение по направените и внесените от народните представители две предложения. Изпратихме ги също и на всеки един от вас на вашите електронни адреси и се надяваме, че вие сте се запознали с аргументите в тези предложения.
Ние подкрепяме внесения текст на чл. 26, направените предложения от проф. Стефан Данаилов и господин Петър Курумбашев, а по отношение на предложението, внесено от народния представител Величка Шопова и група народни представители сме направили съответните бележки. Но аз искам да кажа най-общо следното. Всъщност това предложение формално връща отново в Закона авторското право и сродните му права компенсационните възнаграждения, но на практика то има отменителен ефект и обезсмисля самите възнаграждения.
На първо място, предвижда се само да се заплащат възнаграждения за внесените носители, не за записващи устройства, не и за копирни устройства. По този начин, изключвайки копирните устройства, се изключва другият вид компенсационни възнаграждения – тези, дължими на авторите при репрографирането на произведенията им. Тоест тук отново законът ще влезе в противоречие с Директива 2001/29 и сам със себе си, защото в ал. 1 на чл. 26, изречение второ, се казва, че право на такова възнаграждение имат и всички автори и издатели, чиито произведения се възпроизвеждат по репрографски начин.
По-нататък, самото предложение също съдържа редица противоречия, защото така както не се предвиждат възнаграждения за копирните устройства, тоест за репрографските права, след това обаче се предвижда разпределение на събрани такива възнаграждения, които няма да се събират всъщност, по 50% за издателите, съответно за авторите.
Предвиждането на възнаграждения само за носителите, без записващите устройства, всъщност ще лиши правоносителите от много голяма част от полагащото им се справедливо компенсационно възнаграждение, защото в съвременния дигитален свят главно записващите устройства са тези, които всъщност служат за възпроизвеждане на защитено съдържание за лично използване.
Освен това, определяйки тези носители като преимуществено предназначени за възпроизвеждане за лично използване, всъщност прави облагането на какъвто и да е носител невъзможно, защото няма такъв носител, на който да пише „предназначен за записване на защитено съдържание” или пък „преимуществено записване на защитено съдържание”. Просто цифровите носители записват информация, а под формата на тази информация се записва и защитено съдържание.
От друга страна, предложението, което коментирам в момента, не съответства и на решението на Европейския съд, на което се позовава. Самото решение говори за облагане на носители, оборудване и апаратура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще ви помоля да ограничите изказването си.
МАРИАНА ЛАЗАРОВА: Извинявайте, за съжаление темата действително е много болезнена и много дълга. Добре, ще се огранича само с още две изречения.
Изключването на вътреобщностните доставки също по никакъв начин не е оправдано, защото много голяма част от носителите идват оттам. Нещо повече, в това предложение е предвидено територията на третите страни да обхващат само територии на страни, които не са включени в Европейския съюз и в Европейското икономическо пространство. Логиката на това просто е необяснима. Всъщност може да бъде разбрана, например Лихтенщайн е една такава територия в Европейското икономическо пространство, през която минават много голям брой доставки на каквито и да е стоки. Липсата на какъвто и да било контрол заедно с липсата на задължение да се предоставя информация на правоносителите за всякаква информация свежда плащането на компенсационните възнаграждения до добра воля на някого и в размер, който той сам ще определи, без да може да бъде контролиран по какъвто и да е начин.
Затова ние не можем да подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Моля да спазваме времето за изказвания, което приехме. Благодаря Ви.
Заповядайте, но наистина се придържайте към регламента.
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Аз разбирам, че ползвателите нямат предложения, след като не се изказаха, както се очакваше.
Аз ще започна така – че всички дружества за колективно управление на авторски и сродни права подкрепят предложението на КОПИ-БГ. Подкрепят това чл. 26 да остане с процентите, с които си беше, тоест 5% за звуконосители и 2% за устройства – записващи и информационни, ако така трябва да ги наричаме. Аз веднага бих казал, че това, което каза госпожата от ГЕРБ, че в 11 европейски страни няма такива компенсационни възнаграждения, не е вярно. Казвам го категорично. Много я моля, да ми даде тези 11 страни, за да ги видим кои са. След малко ще помоля да дадете думата на Васил Гюров, той ще ви прочете как е в тези страни, в които не се събират възнаграждения и какво се прави. И ще видите, че е по-скъпо. Ще ви дам информация само за две от тях – Великобритания и Ирландия. Тук има заблудата, че тези държави... Става въпрос за държави от европейската общност, тук не говорим за Съединените щати, които са на друг принцип, там се плаща за всяко теглено произведение, следят се половин милиард компютри по своите Ай Пи адреси и всеки, който не си е платил и си е теглил нещо – не че там също не се краде в някакви мащаби, но много по-малко – но всеки, който не си е платил от официалните сайтове, за него следва солена глоба и може да влезе и в затвора. Това у нас не може да бъде направено никога и затова в повечето европейски държави има компенсационни възнаграждения.
Не е вярно и второто нещо – че това 0,7% е средно аритметично между някакви европейски проценти. Нищо подобно! Това е няколко пъти по-ниско както от нашето, така и от най-ниското, което е в Европа, румънското, което спомена Стефан Данаилов 3%. Така че това е второто невярно нещо в тяхното предложение, няма такова нещо! Вчера чух по телевизията, че тези, които не си плащат ТЕЦ-а, това неплащане може да бъде криминализирано, но явно никога не се говори за криминализиране на деянието, че 17 години един закон не е бил спазван и е бил нарушаван от тези, които внасят тази техника и никой не им търси сметка за това. Аз мисля, че това дори да не бъде криминализирано, достатъчно е те да си платят тези пари, които дължат от поне последните пет години, както е по закон. Но не виждам някой да им търси сметка за това, никой не им търси сметка.
Освен това искам да ви кажа, че това 30%, 40%, 100% ако щете да го направите, от нула лева, които ще се съберат по члена, който в момента ще влезе, защото той става още по-неработещ в тази му форма, отколкото е бил, преди е бил горе-долу работещ, но не се е спазвал, защото у нас не се спазват законите, а сега ще стане неработещ, защото е обмислен как да стане неработещ. Този член няма да работи и ще стане напълно излишно дружествата да финансират едно дружество като КОПИ-БГ, да ме извини госпожа Лазарова, защото просто то няма да може да събира пари, за да издържа своите служители, камо ли да разпредели нещо между авторите.
Така че, аз призовавам и тук смятам, че и самите ползватели биха ме подкрепили, ако не ме подкрепят, не знам защо, защото това е една нищожна цена на един диск, който е 20 стотинки и 5% е половин стотинка, тоест те ще си намалят печалбата с половин стотинка.
С това завършвам. Подкрепяме предложението на КОПИ-БГ изцяло и много моля, дайте думата на господин Гюров да ви прочете някои данни за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. По един представител от организация ще се изкаже, тук няма да правим обществено обсъждане.
Заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА, председател на филмовите продуценти: Бих искала да поканя представителя на Министерството на културата да ни запознае с официалното становище на Министерството на културата, защото видяхме, че в началото на заседанието министър Вежди Рашидов също се обърна към депутатите с молба отново да се разгледа чл. 26, както беше обещано – да се отложи гледането на чл. 26.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не злоупотребявайте с думите на министъра. Мога да ви прочета точно какво каза министърът, Вие изглежда не сте го чули. Ще ви прочета точно какво казва Вежди Рашидов:
„Аз говоря пред вас като министър, а не като експерт. Затова смятам, че въпросът с компенсационните възнаграждения може да се огледа още веднъж, да се помисли за възможността да се увеличат възможностите за получаване на по-големи такива възнаграждения, защото с предлаганите текстове ми се струва, че постъпленията ще бъдат много малки.
Също така мисля, че трябва да се прецизират предложените текстове за промени в областта на авторското право в архитектурата, които според експерти в министерството противоречат на основни принципи на авторското право, както и да се огледат още веднъж предложенията по чл. 21.”
Не е споменал нито чл. 26, нито други авторски права. Затова не злоупотребявайте с думите на министър Рашидов.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте.
ПЕТЪР ИВАНОВ, БАИТ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Първо, благодаря за дадената ми дума. Надявам се на относителна равнопоставеност, след като представители на правоносителите КОПИ-БГ вече успяха да се изкажат два пъти, при това много над разрешения лимит. Също и след като господин Маричков вече се опита да ми вмени, че нямам право да говоря. Благодаря на него и за това.
Това, което искам да кажа, е, че към тази тема трябва да се подхожда много внимателно. Защото говорейки в днешния свят за цифрово записване на информация, това за съжаление означава, че цифровото може да се осъществи на всеки един компютър, на всеки един продукт на информационните технологии. Във вида, в който законът беше до момента, изцяло си позволявам да опонирам на господина Маричков, той просто не беше работещ, защото с тази формулировка, аз не веднъж съм заявявал и на представители на правоносителите, аз бих посъветвал всеки един наш член да отиде на съд – при тази формулировка няма възможност да бъде спечелено дело срещу него. Не може да се търси компенсационно възнаграждение за всичко и за всеки. Не може да се търси компенсационно възнаграждение от някакви проценти върху един болничен апарат, защото този болничен апарат също дава възможност за дигитално записване на информацията, той записва дигитално информацията, която сваля по време на прегледа. На него може да се запише дигитално и музика на господина Маричков, ако някой пожелае да направи това. Не може да се търси компенсационно възнаграждение от, да речем, сървъра в Министерството на външните работи, който ни дава възможност да влезем в Шенген, в дисковия масив и въобще в системата за запис на данни, която тези дни е твърде актуална, защото се коментира нашето ниво на готовност. Ами с такъв закон ще стигнем до такива абсурди.
Освен това България е единствена страна от всички в Европейския съюз, в която се дава на едната страна, а именно на правоносителите права да събират, тоест да са изключително заинтересовани от това да съберат повече и от друга страна – да определят върху какво се събира. Това е недопустимо и е просто наистина, както някой от отсрещната страна употреби думата, безпрецедентно. Във всички останали страни тези продукти са или нормативно определени в приложение към закона, или се договарят между страните. Не може да се позволи КОПИ-БГ, както това за съжаление до момента се прави на база на досега действащия закон, да издава листовки, в които да пише върху какво иска да събира и върху какво не иска да събира. Ако това искате, господа депутати, означава просто пуснете КОПИ-БГ в тяхната юридическа същност да влязат в залата на Народното събрание, а вие дебаркирайте, извинете, вие просто се махнете оттам. Не вярвам някой от вас да иска това.
По начина, по който до момента беше определено, а също и по начина, по който се опитва да бъде определено в новия проект на господата Данаилов и Курумбашев, това ми прилича за съжаление на въвеждане на един допълнителен косвен данък от хикс процента върху всевъзможната техника. Ами това ми прилича всъщност повече или по-малко на вдигане на ДДС върху тази техника. Какви са последствията? Елементарно: просто последствията са сив пазар на тази техника, скриване на продажбите, понижаване на данъците в края на краищата. Трябва да се внимава просто какво се прави.
Освен това опитвате се със законопроекта да дадете права на една частна организация или на сдружение на частни организации...
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Абсолютно не е вярно това, което казва той! В закона пише, че за болници и за такива случаи се изключват тези неща от плащане! Той манипулира в момента залата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Никой не Ви е прекъсвал и не съм Ви дала думата!
ПЕТЪР ИВАНОВ: А за Министерския съвет изключвате ли? За министерствата изключвате ли? Шенгенския сървър изключихте ли го?
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Всичко това ще се изключи. Има тарифа за това.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Моля ви се! Достатъчно сме толерантни, нека господинът да се доизкаже. (Шум и реплики.)
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Вие на тези хора трябва да им търсите отговорност, те също са частно сдружение, не знам защо използват тази дума. Един я използва в едно съвещание и каза „частно сдружение”. Аз му казах: ами като ти откраднат колата и тя е частна, полицията не трябва ли да я намери?! Те крадат авторски права! Ето, казвам го: те крадат авторски права! Това искам да кажа. И искам да им съберете авторските права и назад в годините, не само за сега!
ПЕТЪР ИВАНОВ: Ама заповядайте, господин Маричков! С удоволствие ще говоря с Вас! (Пререкания в залата.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, прекъсвам заседанието за 15 минути! Почивка 15 минути.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, продължаваме нашата работа, имаме кворум.
Преди да продължим нашия дебат, бих искала да дам думата на правния референт от отдел „Европейско право” да предложи своята позиция по дискусионния чл. 26.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Ще помоля да изслушате и решението на Съда във връзка с прилагането на чл. 5, § 2, т. „б” от Директива 2001/29, която засяга именно възпроизвеждане на носител от физическо лице за лично ползване, което произвежда ограничение върху авторското право. В своето решение Съдът казва следното:
„Прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване, по-специално за посочените оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копия за лични цели и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29”.
Изводът на отдел „Европейско право” по всички дадени предложения (на Михаил Михайлов всъщност няма отношение към Директивата) на ГЕРБ предложението съответства, а на господин Данаилов и Петър Курумбашев има противоречие с решението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми колеги, гости, госпожо председател! Искам да взема отношение по предложенията на колегите Данаилов и Курумбашев. Аз лично смятам, че тези предложения отразяват единствено вижданията на правоносителите, а в логиката на всеки един закон, а нашата роля на законотворци е да следваме логиката на един закон, трябва да се разглеждат различни гледни точки.
Колежката от „Европейско право” вече каза за противоречието, което има предложението на господин Данаилов и господин Курумбашев с решението на Европейския съд в Люксембург, аз искам да кажа още някои неща, които ми направиха впечатление.
Едностранно е дадено правото на организациите, събиращи възнагражденията, да определят продуктите, за които се дължи това възнаграждение. Така този, който има интерес да събира парите, получава и инструментите самостоятелно да увеличава размера на дължимите суми. Такова нещо в законодателството няма. Извинявайте, но тук някак си с предложенията на колегите от Коалиция за България става така, че тези организации се превръщат в НАП. Само че НАП има една разлика, че има моменти на контрол върху техните действия, а тук този контрол го няма никъде.
Предложението по ал. 11, т. „а” директно вреди на всеки български производител на софтуер. Той няма право да изнесе продукта на своя труд, без да плати. При това абсолютно необосновано компенсационно възнаграждение за авторско право на неговия собствен продукт.
Предложението по ал. 14 е също странно, тъй като изисква в документ, представен на клиента, търговска фактура, да се посочи начисленото компенсационно възнаграждение, което е фиксиран процент от доставната цена. Тоест по него лесно може да се пресметне доставната цена, а оттам и търговската печалба на продавача. Освен всичко друго това ще наруши и търговската тайна на продавача, което също е недопустимо.
Казах ви, че се прави опит представители на сдружения частни лица права, съпоставими с правата на НАП, които им се дават едва ли не.
И всъщност цялата идея на предложението влиза в противоречие с вече цитираното решение на Европейския съд. Освен че влиза в противоречие с него, лично аз смятам, че ние като народни представители сме избрани тук да защитаваме правата на всички български граждани, а не само на част от тях. В този смисъл в един период на криза да изискваш от хората, които ползват информационни средства по някакъв начин, да плащат, мисля, че е недопустимо.
Лично аз няма да подкрепя предложенията на колегите от Коалиция за България.
Искам да кажа, че всъщност предложението на ГЕРБ, което е от всички нас, е дълго обмисляно и наред с това е консултирано с експерти. Някак си не ми харесва тук тази нездрава среда, която се получи, и не ми харесва това, че хора си позволяват постоянно да атакуват народни представители, да казват как те едва ли не говорят лъжи. В този смисъл преди малко господин Маричков си го позволи няколко пъти спрямо колежката Шопова. Смятам това за недопустимо поведение. Нали разбирате, че това, което тя цитира, е проверено и че наистина само 11 държави прилагат... Така че, ако обичате, моля наистина, това е законопроект на второ четене, когато законопроектите се гледат на второ четене, има определени правила, които са записани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ние всички сме изключително толерантни, искахме да чуем вашето мнение, което чуваме вече няколко пъти. Знаете колко скандално протече заседанието на първо четене. Мислех, че всички сме си взели бележка от това заседание, но се оказва, че не е точно така.
Затова аз лично и мисля, че и моите колеги от ГЕРБ заставаме твърдо зад нашите предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте
ПЕТЪР ИВАНОВ, БАИТ: Мен господин Маричков ме прекъсна, така че, ако позволите, да завърша това, което исках да кажа. Благодаря Ви за възможността, която ми давате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Само да се съобразите с времето.
ПЕТЪР ИВАНОВ: Да, във всички случаи ще бъда по-кратък отколкото колегите опоненти.
Има и доста други дефекти, които са в законопроекта, предложен от господата Данаилов и Курумбашев. Един от тези дефекти е правото на организациите, отговарящи за събирането на вземанията, да получават безплатна информация от държавните органи, информация, за която например всяка фирма от Ай Ти бранша и то плаща много големи пари. Тоест информацията за това колко общо компютъра са внесени, колко общо гигабайта, терабайта дискове са внесени и т.н. Всичко това, като се дават толкова много права, съсредоточени в едни частни ръце, без контрол над използването им, може за съжаление да доведе до сериозна злоупотреба. Аз не казвам „ще”, аз просто казвам „може”. Ако тази информация оттам насетне те започнат субективно да определят на кого да я предоставят по-нататък и на кого да не я предоставят, може да се окаже, че те много сериозно могат да влияят върху развитието на Ай Ти пазара.
Има и доста други конкретни проблеми. Голяма част от тях ние сме изложили в нашето становище на БАИТ до уважаемата комисия. Няма да се спирам на тях, искам да де спра само на един генерален проблем. Моля и, мислейки по този законопроект, правете сметка че за съжаление ние тук не говорим за такса върху магнетофони, касетофони и всякакви такива звуковъзпроизвеждащи уреди, ние говорим за някакво компенсационно възнаграждение върху продукти на информационните технологии, които изначално не са мислени и не са предназначени да обслужват домашния потребител в това да си слуша пиратските копия на песента, да речем, на господин Маричков, ако има такива потребители, които обичат да си слушат песните на господин Маричков на домашния персонален компютър.
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Недейте повече да споменавате моето име, защото ще трябва да взема думата след това!
ПЕТЪР ИВАНОВ: Господин Маричков, много Ви моля, оставете ме да довърша!
Това, което искам да обърна внимание, тази техника, доколкото обслужва основно бизнес дела, тоест обслужва работата на фирмите, обслужва съответно стотици хиляди работни места, директното й облагане с едни компенсационни възнаграждения, без оглед на това може или не може да бъде използвана за лични цели или за слушане, гледане, възпроизвеждане на произведения за лични цели, директно наврежда на икономическия живот. Затова моля ви, търсете разумен компромис.
Това, което аз искам да кажа, е, че нито една фирма от БАИТ не е директен потребител на авторските права, нито една фирма от БАИТ не записва на внесените и продаваните компютри МП тройки филми или каквото и да е, ние продаваме внесени компютри и носители. Така че ние сме само посредници този процес, не ни набеждавайте, че ние искаме-не искаме, пиратстваме-не пиратстваме, ние сме посредници в процеса, в който ние внасяме техника и я продаваме в България и спомагаме България да се премести от това закотвено 27-о място в Европейския съюз по навлизане на информационните технологии в икономическия и социалния живот на страната. България за съжаление е на 27-о място и един закон, приложен със ставки средните и над средните за Европейския съюз, автоматично ще ни закотви за още дълги години там. И това няма да позволи съответно да повишим ефективността на труда във всяка една сфера, да повишим съответно и брутния вътрешен продукт, да повишим събираемостта на данъците, размера на данъците и в края на краищата благосъстоянието на всички нас, включително и на творците, включително и са продавачите на техника, включително и на всеки един останал гражданин на България.
В тази връзка апелирам към наистина разумен компромис, защото много ясно позицията на БАИТ (ако питате каква е моята позиция, естествено аз не бих искал да платя нищо, защото аз не смятам, че имам каквато и да е насрещна престация срещу тези платени пари), но БАИТ разбира нуждата от разумен компромис и затова казва: нека да се обединим върху един разумен компромис, нека да стъпим върху една платформа, за разлика от досегашните 17 години, платформа, която е работеща и която би могла да започне да работи, а след това да мислим тази платформа достатъчна ли е или недостатъчна. Тоест парите, които се събират, адекватни ли са на възпроизвеждането на продукти на авторското право за лични цели без разрешенията на авторите или не са адекватни. В момента единственото, което можем да правим, е да съдим по някакви такива индиректни показатели, просто защото законът към момента е абсолютно неработещ.
В тази връзка решението на БАИТ еднозначно е, че подкрепяме законопроекта на ГЕРБ като разумен компромис, като първа стъпка за дефиниране на тези процеси и събития и за въвеждане на ред в тези процеси и събития. И за съжаление категорично сме против законопроекта на господата Данаилов и Курумбашев поради изложените дефекти в него, според нас, сериозни дефекти, които дискредитират иначе много добрата идея.
Това е становището на БАИТ. Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Може ли само една дума да кажа, което не е по закона. Ще помоля хората, които се изказват, да имат много повече смирение към самия себе си. Всеки един от нас трябва да бъде много по-толерантен, да не бъде злъчен, защото репликите към господин Маричков и към други хора на тази маса са абсолютно незаслужени по простата причина, че тук има режисьори, певци, музиканти, които са направили много повече от мен и от вас, и от други хора за тази държава и за гражданите на тази държава. Така че трябва да бъдем смирени, когато говорим. Защото злъч, злоба и т.н. са ни довели до много други неща. Няма смисъл от елементарни заяждания, казвам ви го като човек, който е психолог и се занимава с тези неща. Просто не е конструктивно това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ, Асоциация на българските кинорежисьори: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря, че може да се изкажем по така обсъждания законопроект.
Има като че ли едно неразбиране или едно насадено чувство, че някой защитава някакви лобистки интереси и това като обвинение се хвърля върху творците и върху организациите, които защитават авторските права на творците. Като че ли излиза така, че ние сме си определяли текстовете, ние определяме откъде да се събират парите и години наред някакви пари незаслужено са влизали в дълбоките джобове на българските творци. Само че за съжаление тези джобове са празни и както има правоимащи и правонямащи, в случая малко ми прилича на това от двете страни на масата седят париимащи и паринямащи. Защото от 1993 г., откакто е приет Закона авторското право и сродните му права, до ден-днешен най-огромната сума, която е влязла за първи път от изпълнението на чл. 26 през миналата година, е 68 хиляди лева, а във фонд „Култура” са влезли около 12 хиляди лева. Това е „огромното ограбване” от страна на творците на всички вносители на техника, записващи устройства за последните 17-18 години.
Когато се гласуват законите, наистина нека се има предвид европейската практика. Не просто параграфите и членовете, а общото разбиране в европейските страни, че както по отношение на Закона за радиото и телевизията, така по отношение за филмовата индустрия и създаването на фондовете, така по отношение на авторските права има един прост механизъм, който се въвежда: ползвателите заделят минимални средства за производството на нов национален културен продукт. Това е както по отношение на телевизиите, така по отношение на записващи устройства, така и по отношение на билети за чужди филми. Ползвателите заделят минимално количество за национален продукт. При нежелание да се заделят такива пари няма просто да се създава национален културен продукт – нито филми, нито песни, нито литературни произведения, нито нищо.
Много криворазбрано е, че едва ли не лобистите сме ние, които де факто не получават нищо и за първи път са получили стотинки, а тези, които защитават правото, са тези, които оперират с техники с обороти за милиони.
Отново искам да припомня, че от 14 декември 2010 г. до 14 януари 2011 г. в продължение на един месец една работна група, съвместно с Министерството на културата и с Ваше присъствие, госпожо Петрова, по инициатива и разпореждане на министър-председателя господин Бойко Борисов, седна, за да изработи конкретни предложения в различни области на културата, на киното, принципно споразумение, което Вие подписахте с Министерството на културата и целия неправителствен сектор за откритост и диалог в областта на законотворчеството. В това споразумение, което беше подписано на 22-ри, наистина има ангажимента, приет между организациите в областта на киното и Министерството на културата, да се предложи на министър-председателя (и това беше одобрено при среща с министър-председателя и с министъра на финансите, който присъстваше на тази среща) да се предложи чрез народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ чл. 26 от Закона авторското право и сродните му права да бъде приет във вида, предложен от дружеството за колективно управление на авторски права „Филмаутор”. Всъщност това е и предложението на КОПИ-БГ.
И следващият текст: предлага чрез председателя Комисията по културата, гражданското общество и медиите в работната група по Законопроекта та изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права да бъдат включени представители на организациите за колективно управление на права.
Това са два текста, които са поети като определен ангажимент. Наистина тук е интересно и мнението на Министерството на културата, които са си сложили подписа под това споразумение. И за да няма нарушение на това споразумение, дълго извоювано, за да няма напрежение, за да няма протести, за да няма обвинения, да се постигне един разумен компромис, както се предложи няколко пъти. Просто текстът да се доогледа, за да не стане така, че той ще се приема напук, дали въз основа на емоционалната нагласа след това заседание от народните представители, дали по някакви други причини и това да бъде в ущърб на българската култура. Защото, пак повтарям, сумата, която е събрана досега за първи път...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, ще ви помоля наистина да спазвате регламента.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз си засякох часовника, госпожо Петрова, говорих точно два пъти по-малко от преждеговорившия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека всички да имат възможност да вземат становище.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Ще бъда много кратък и в отговор на апела за конструктивност и смиреност, с цялото ми уважение към международния отдел на парламента, бих искал да изразя несъгласие с направената констатация, че предложението на проф. Данаилов и на Курумбашев противоречи или не е в съответствие с решението на Европейския съд в Люксембург, а предложението на групата на ГЕРБ е в пълен унисон със същото поради една много важна причина.
Първо, предложението на проф. Данаилов и господин Курумбашев предвижда всички от възможни носители и устройства, както е разписано в решение, да бъдат начислявани, събирани и разпределяни компенсационни възнаграждения – нещо, което аз не успях да видя в предложението на Парламентарната група на ГЕРБ. Там се говори само за информационни носители, колега.
От тази гледна точка даже бих заключил, че предложението на ГЕРБ доста повече противоречи на решението на Съда в Люксембург, отколкото цитираното преди малко друго предложение.
И второто нещо, което реферирам към направеното изложение от преждеговорещата депутатка, че в това предложение са взети предвид и са обсъдени всички фактически законови основания, искам само да отбележа, че производителите и разпространителите на софтуер няма как да бъдат част от системата за компенсационни възнаграждения – нещо, което беше цитирано, поради причина на това, че компенсационни възнаграждения по силата на чл. 24, ал. 3 и чл. 25, ал. 2 въобще не подлежат на компенсационно възнаграждение.
С това приключвам изказването си. Апелирам наистина това, което се каза, да не е само теория, а да е практика. Нека да бъде отделено необходимото време, за да се запознаят работилите по текста с истинското решение на Съда, с практиката, със статистиките, с интересите, които балансирано трябва да разгледа този закон, и на един по-следващ етап да се гласува неговият текст, защото в момента текстът наистина нито е балансиран, нито е справедлив, нито е законосъобразен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми дами и господа, помолих ви искрено да неглижирате депутатите и ще ви обясня защо. С това решение на Съда в Люксембург ние сме се запознали още в мига, в който е излязло. Така че, ако обичате, да не правите констатации кой с какво и как се е запознал. Вие изразявате вашата гледна точка и си я изразявайте, никой няма против нея. Аз имам право да изразя собствената си гледна точка и го направих, както е редно да бъде направено.
Всички сме запознати с решението на Съда в Люксембург, всички сме го изчели и коментираме, така че, ако обичате, да се въздържате от подобни констатации!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Иванова.
СТОЯН ИВАНОВ: Ще се опитам да вляза малко в работен порядък, защото тук очевидно започнаха да се (ще се опитам да го кажа много меко) четат речи относно морално-волевите качества на противниковия отбор. Отбягвам този момент.
Въпросът ми е конкретен. В предложението на колегите ГЕРБ го няма, изключено е съзнателно, вероятно има причина, обяснете ми обаче наистина защо това компенсационно възнаграждение се заплаща и при доставка на празни носители от внос от страни – членки на Европейския съюз? Сигурно има някаква правна аргументация, само че аз не я чух или, ако сте я казали, извинете ме, не съм я разбрал.
Това е единият ми въпрос към вносителите.
И второто не е въпрос, а по-скоро предложение. Наистина може би трябва да помислим за една прецизна формулировка на текстовете що е то празен информационен носител, защото така както е формулирано сега, аз поне оставам с убеждението, че се отнася само наистина за отделни информационни носители, които някой някъде си купува от магазин, но не и за такива празни информационни носители, които са вградени по някакъв начин в по-голямо устройство. И давам пример с прословутите телефони „Верту”. В телефона „Верту” може да има вградена мелъри карта, която само тя струва 20 или 50 лева, а телефонът „Верту” струва 10 хиляди лева. Тоест таксата не трябва да е върху 10 хиляди лева, а върху тези 20 или 50 лева.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колега Иванов, ако правилно съм разбрала, единия от въпросите Ви е защо в нашето предложение е изключено получаването на компенсационни възнаграждения за продукти, внесени от Европейския съюз. Все пак България е част от този Европейски съюз и като част от този Европейски съюз съществува и функционира единен европейски пазар и единно общностно право. И част от това единно общностно право е да бъдат минимизирани, защото трудно е да бъдат напълно ограничени двойните облагания. В този смисъл ние не включихме в нашето предложение облагането на източници от Европейския съюз и това също е елемент от приетите директиви, ако не се лъжа.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз се извинявам, пак в работна обстановка обсъждаме конкретно вече ние депутатите, но в същото време в предложението ви чета следното: „произвеждат празни информационни носители”. България е член на Европейския съюз. Тест вие искате да обложим български производител от страна – членка на Европейския съюз, а германският производител в страна – членка на Европейския съюз, искате да не го обложим.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Той е обложен в Германия.
СТОЯН ИВАНОВ: Къде е обложен в Германия? Извинявайте, въобще не е сигурно, че е обложен в Германия. Или няма да облагаме производителите въобще, ще облагаме само търговска сделка, но ако облагаме само търговска сделка, тоест продажбата, а не производството, ще трябва да облагаме всички.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други становища? Заповядайте.
МАРИАНА ЛАЗАРОВА, КОПИ-БГ: Ако ми позволите, госпожо председател, искам да внеса едно уточнение. Принципът на събирането на компенсационните възнаграждения е там, където въпросните носители и устройства се използват за копиране за лично използване. Съответно в страните от Европейския съюз доставките за друга страна – членка на Европейския съюз, са освободени от облагане – нещо, което се предвижда и във внесения от вас проект. Но внесеният от вас законопроект предвижда оттук да не се облагат доставените за друга страна – членка на Европейския съюз, но и да не се събират възнагражденията за постъпилите от друга страна – членка на Европейския съюз, при положение че всички страни от Европейския съюз освобождават от облагане с компенсационни възнаграждения по същия начин стоките, които заминават за друга държава – членка на Европейския съюз. А в същото време на българския пазар ще се получи неравностойно положение именно за задължените лица, защото тези, които внасят директно от Китай, ще подлежат на облагане с компенсационни възнаграждения, а тези, които доставят от Германия или от Холандия стоката, защото тя е минала през тази държава, няма да бъдат облагани. Тоест самите търговци вътре ще бъдат поставени в неравностойно положение. А производителят, разбира се, ще бъде облаган.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.Заповядайте.
ИВАН ТОНЕВ, представител на Асоциацията на българските оператори: Бих искал да помоля представителите на Министерството на културата, които до този момент три пъти бяха помолени да вземат становище по тази тема, да се изкажат. И ако те не го правят, това значи ли, че те абдикират от споразумението, което са подписали като страна заедно с Министерския съвет и представителите на филмовата общност в решаването на този въпрос относно чл. 26?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заместник-министър Чобанов има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Министерството на културата е информирало в подробности Комисията за характера и съдържанието на проведените преговори и е предоставило цялата необходима информация. В този смисъл това, което е трябвало да го направим, ние сме го направили.
Обръщам внимание на това, че, както беше подчертано и от министър Рашидов, Конституцията на Република България е преценила, че Народното събрание е върховният орган, който упражнява суверенитета от името на народа и в този смисъл Министерският съвет и Министерството на културата като част от Министерския съвет могат само да предлагат. Тоест ние не можем да определяме и нямаме такива правомощия какви текстове законодателят ще приеме. Във всеки един проектозакон, който се внася от Министерския съвет, нормално настъпват промени, каквито законодателят прецени за целесъобразно. Затова и тече този процес тук – именно за да се гарантира в най-голяма степен общественият интерес.
Конкретно по чл. 26 категорично не съм съгласен, че министерството е абдикирало. Напротив, министерството е заело своята позиция, многократно е провело консултации с Комисията и тази сутрин включително си е дало позициите по отделни теми.
Конкретно по ч. 26 мога да кажа следното. Категорично всички сме съгласни, не чух тук други мнения, че понастоящем чл. 25 не работи. Мисля, че никой няма да опровергае тази позиция. Интересно беше изказването, че за първи път сега през 2010 г. имаме въобще постъпления по чл. 26. Сега задавам първия въпрос: ако чл. 26 е толкова хубав и работещ, както някои от вас твърдят, защо едва сега, примерно след пет години функциониране на тези текстове, се появяват постъпления? И тук искам да направя комплимент на политическата сила – убеден съм, че тези постъпления се дължат на факта, че управлението въвежда нови принципи и че тези, които досега не са се съобразявали със съществуването на такива ограничения, започват да се съобразяват.
Другият въпрос и за мен това е централният въпрос е как да бъде направен работещ чл. 26. Тоест приемането на един чл. 26, който няма да работи или оставянето на неработещия текст, не е това, което трябва да се случи. Министерството на културата ще трябва в някакъв смисъл да участва в прилагането на чл. 26.
Тук има два централни момента. Първо, определянето на видовете информационни носители, които тук са посочени, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане, и този списък се утвърждава по съответния ред, който е предвиден в закона. Тоест оставена е врата да се направи един цялостен и пълен, изчерпателен списък, в който да се поясни кои са тези информационни носители, които представляват по смисъла на този закон носители, върху които ще се възпроизвеждат защитените продукти. Така че, действително трябва да се изберат най-прецизните и точни формулировки.
А по отношение на записващите устройства наистина трябва много да се внимава, защото един фотоапарат е напълно способен да възпроизвежда определени формати аудио- и видео, да създава такива аудио- и видеоформати и в този смисъл неговото облагане с такса би представлявало доста странна тежест, която законодателят ще вмени по отношение на този вид продукти, защото наистина трябва да се прецизира кои от тези устройства въобще могат да бъдат предмет на нарушение, когато става дума за такива права и възпроизвеждане на защитено съдържание.
Така че ние сме склонни да се съгласим тук с народните представители, че записващите устройства трябва да бъдат изведени от обхвата на чл. 26, а по отношение на носителите да се даде прецизно изброяване на тези носители, като тук, разбира се, категорично трябва да влязат флашки, карти и други устройства, които често се продават отделно. Би трябвало и те да са предмет и обхванати от текста, а не устройствата, които ги използват. Защото действително ако кажем, че всеки вид памети подлежат на регулация, то дори автомобилите имат такива вградени памети, които не могат да бъдат функционално разграничени от самия автомобил и наистина влизаме в един безкраен списък от стоки, които притежават такива елементи.
Така че, призовавам наистина към терсене на разумния компромис, който ще произведе повече финансов резултат за авторите, защото това е целта на всички нас тук. И в този смисъл, ако приемем един неработещ текст, който ще се бойкотира от едни или други страни в този процес, просто не сме си свършили работата. Това е нашата позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Още някой да желае да се изкаже? Заповядайте.
БОРИС БОНЧЕВ, председател на Управителния съвет на КОПИ-БГ: Мислех да не се изказвам днес, но след това изказване просто няма как да не взема думата.
Искам да кажа, че КОПИ-БГ беше ситуиран преди две години и половина, тъй като индустрията тогава постигна, ако така може да се нарече, разбира се, за всички тези хора, които сме се събрали тук, тогава постигна съгласие и тук не мога да не изразя благодарност към господин Данаилов, благодарение на когото всъщност това нещо стана факт. Това, че в момента този екип на Министерството на културата е направил нещо и е допринесъл за тази организация, аз категорично мога да го оборя, даже напротив, искам да кажа, че то абсолютно е абдикирало от задълженията си и не е направена нито една проверка, и нито един от нашите сигнали не е бил проверен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не сте по темата! Кажете по същество какво желаете да кажете.
БОРИС БОНЧЕВ: Искам да кажа във връзка с предишното изказване, че една от причините това дружество да не може да работи е Министерството на културата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Има ли още някой да се изкаже?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Някакъв час за работата днес ще определим ли все пак?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Има ли процедурно предложение? Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Правя процедурно предложение след приключване на гласуването по чл. 26 да прекратим заседанието на Комисията и да продължим гледането на Закона авторското право и сродните му права следващата сряда, когато е редовното заседание на Комисията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Има ли друго предложение в този смисъл? Ако няма, който е съгласен след приключване на гласуването по чл. 26 да завърши заседанието за днес, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Други желаещи за изказване, които не са се изказвали? Заповядайте.
ВАСИЛ ГЮРОВ: Аз ще говоря от името на Музикаутор и на Профон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: От Профон вече взеха думата!
ВАСИЛ ГЮРОВ: Няма значение. Аз не съм се изказвал, първо. Както видяхме, от АБРО говориха трима-четирима души, какво значение има от коя организация се изказвам?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кои трима-четирима са говорили от АБРО?
ВАСИЛ ГЮРОВ: Да разбирам ли, че не мога да говоря?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Точно така го разбирайте! И ние в парламента не можем да си говорим когато си искаме!
ВАСИЛ ГЮРОВ: Тогава ще кажа само две думи. Не знам какво ще стане с този закон, той може да не се окаже такъв надгробен камък за българската култура, но със сигурност ще бъде камъчето, което ще обърне колата на управляващото мнозинство!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колега, всеки ден слушаме от ДПС и БСП заплахи! Благодаря Ви!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други колеги? Заповядайте, господин Камбуров.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, драги колеги! Понеже ни цитираха поименно, аз веднага вземам думата. Не е лично обяснение, ще се изкажа по същество на чл. 26 и направените предложения.
Разбира се, ние не подкрепяме предложението на Министерския съвет чл. 26 да бъде заличен от действащия закон. Същевременно ние подкрепяме изцяло предложението на групата народни представители от политическа партия ГЕРБ, което за нас е в пълен синхрон с правото на Европейския съюз, в това число и решението на Съда на Европейския съюз в Люксембург.
От друга страна, ние не можем да се съгласим с предложените текстове от страна на Коалиция за България и уважаемите проф. Данаилов и господин Курумбашев, защото те доста наподобяват конструкцията на действащия закон. Подробни мотиви за това сме написали в депозираното пред вас становище.
На трето място, изрично бих искал да подчертая, че ние подкрепяме предложението, което е внесено от Синята коалиция, от господин Михаил Михайлов. То като че ли беше неглижирано днес, но по същество дава реалния баланс между различните категории ползватели. Досега той е бил изкривен, но се надяваме, че с приемането на това предложение ще се възвърне право от страна на авторите да получават поне половината от събраните възнаграждения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте. Мисля, че това ще бъде последното изказване. Нали няма други заявили се за изказване?
ИВАНКА ГЕОРГИЕВА, юридически консултант на „Артистаутор”: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Тъй като тук неколкократно се появиха изказвания от рода „не съответства на решението на Съда”, моля да ми позволите да ви прочета една разпоредба на т. 46, от решението на Съда, която казва, че за целите на финансирането на справедливо обезщетение държавите членки могат да въведат такси за копирания за лично ползване, чието заплащане се дължи не от съответните лица, ползващи копията за лични цели, а от лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и които поради това де факто или де юре предоставят това оборудване на разположение на първите или им предоставят свързана с възпроизвеждане услуга. В рамките на подобна схема лицата, разполагащи с това оборудване, трябва да заплатят таксата за копиране за лично ползване.
Мисля, че това е единственият случай, в който ви цитирах разпоредба със съответния й номер. Досега се казваше, че предложението на ГЕРБ напълно съответства на текста на това решение. Считам същото за неправилно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Други становища?
Колеги, след като няма повече заявени изказвания, закривам дебата и подлагам на гласуване предложенията по реда на докладването.
Първо подлагам на гласуване редакционната поправка, предложена на вашето внимание, а именно за промяна в предложението, депозирано от народния представител Величка Шопова и група народни представители за редакционна поправка в т. 7. То беше прочетено на вашето внимание.
Който е съгласен с така направената редакционна поправка, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 1.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Величка Шопова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението от народния представител Михаил Михайлов. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Който е съгласен с така предложените текстове, моля да гласува.
За – 2, против – 8, въздържали се – 2.
Гласуваме текста на вносителя за § 3. Имаме заместващ текст, който вече сме гласували, който не подкрепя чл. 26, тоест § 3 по вносител да отпадне.
СТОЯН ИВАНОВ: Не подкрепяме предложението да отпадне чл. 26.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Във връзка с направеното процедурно предложение предлагам да закрия нашето заседание за днес и следващата сряда от 14,30 ще продължим със следващите текстове.

(Закрито в 17,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова