Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. и приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г., второ гласуване – продължение.

---

На 9 февруари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. и приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г., второ гласуване – продължение.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, гости, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г., второ гласуване - продължение.
Подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред. Който е съгласен, моля да гласуваме.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите са: от Министерството на културата: Тодор Чобанов – заместник-министър, Боян Милушев – парламентарен секретар, Бисер Янков; от „Интерфилмарт”: Зравна Сиракова; Музикаутор: Апрахам Бенлиян, Ефросина Саракинова, Магдалена Тодорова, Ценко Минкин и Васил Гюров; от БНТ: Антония Харалампиева; от Виваком: Жанет Захариева; Мобилтел: Господин Йовчев; Глобал: Милена Телбизова; АБРО: Гриша Камбуров, Яна Иванова, Елена Велкова, Северина Любенова, Радомир Чолаков; Сдружение „Нехудожествена литература”: доц. Свилен Каролев; от Българската асоциация по информационни технологии: Петър Иванов, Надежда Генова, Добромир Грозев и Тодор Белчев; от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори: Галя Маринова и Магдалена Георгиева; от Съюза на българските филмови дейци: Георги Стоянов, Искра Димитрова, Зорница София, Анри Кулев, Димитър Бърдарски и Любомир Йончев; от „Профон”: Ина Килева; от Обсерватория по икономика на културата: Диана Андреева и Биляна Томова; от Асоциацията на филмовите продуценти: Галина Тонева, Георги Чолаков, Павлина Желева, Росица Вълканова, Борислав Чучков и Невена Андонова; от Българската асоциация на кинорежисьорите: Радослав Спасов, Евгений Михайлов, Иглика Трифонова, Владимир Андреев, Костадин Бонев, Милена Андонова и Виктор Чучков; от Асоциацията на независимите продуценти: Димитър Митовски и Димитър Гочев; от Международен София филм фест: Стефан Китанов и Мира Сталева; от „Филмаутор”: Христо Тотев и Мариана Андреева; от Асоциацията на българските оператори: Иван Тонев; от Сдружение „Български филмов звук: Александър Бъчваров; от Българската асоциация на независимите художници-аниматори: Пройко Пройков и Надежда Славова; от Европейската агенция за изпълнителски, продуценски и авторски права: Димитър Димитров; от Националната асоциация за дизайн и реклама: проф. Сашо Драганов; от Сдружението на издателите на бизнессофтуер: адвокат Десислава Матева и адвокат Нели Босакова; от Българската видеоасоциация: Сашо Севов; от БУЛАКТ: Велислава Димитрова; от КОПИ-БГ: Борис Бончев, Мариана Лазарова; от Сдружение за електронни комуникации: Невен Дилков, Мирослав Огнянов, Венета Донова и Димитър Ганчев.
На заседанието присъстват също Деяна Костадинова – съветник към Министерския съвет на премиера, и господин Сейджи Шаратори – представител на посолството на Съединените щати.
Колеги, продължаваме с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права.
Параграф 4. по вносител.
По § 4 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Предлагам да не четем текста, тъй като на всички ви е раздаден като проект за второ гласуване, ще четем само окончателната редакция.
Откривам дебата. Ако има изказвания по § 4, моля да вземете становище.
Ако няма, подлагам на гласуване предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на Министерския съвет, което се подкрепя по принцип.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Параграф 5 по вносител. По Параграф 5 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Давам думата на вносителите. Няма желаещи.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, ще бъда малко по-обстоен. Обръщам внимание по чл. 29, че с предложението на група народни представители от ГЕРБ с чл. 29 се подготвя отмяна на права на категории автори във филми и аудиовизуални произведения, определени по чл. 62, ал. 1 от Закона авторското право и сродните му права. Това са операторът, авторът на диалога и авторът на музиката, създадена специално за филма.
Припомням на тук присъстващите какво гласи чл. 62 от действащия закон, поправен през 2002 г.:
„Чл. 62 (1) Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчик.
(2) Авторите на музиката, на диалога на вече съществуващата литературна творба, по която е създадена аудиовизуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своето произведение.
(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което реализира създаването на произведението и осигурява финансирането му.”
Работната група на Министерството на културата е направила предложение да се извадят следните автори: оператор, автор на диалога и автор на музиката, ако тя била създавана специално за филма. Предложението на госпожа Шопова и група народни представители е в чл. 29 думите „авторът на диалога и авторът на музиката, ако тя е била създаден специално за филма” се заличават.
След гласуването на внесеното предложение законът ще придобие следния вид: „Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора и сценариста”. На пръв поглед няма никакъв проблем, срокът на защитата се определя по чл. 29 за двамата автори – сценарист и режисьор, като преимуществата спрямо правоимащите са посочени в чл. 62, ал. 1, където обаче присъстват и останалите.
С това грубо отнемане на правата на част от създателите на филми ни връща към 1948 г., уважаеми колеги, когато бяха национализирани всички български филми, или периода 1951-1972 г., когато правата върху филмите принадлежаха на производители и ползватели.
Защо се предлагат тези промени? Логиката е, че просто няма да се плащат авторски възнаграждения на шкартираните автори, които сега трябва да се дават за всяко поредно използване, просто в помощ може би на ползвателите. Считам, че това, волно или неволно, е опит за посегателство върху извоювани вече интелектуални права. Такова нещо не може да се случи в Европа, защото има международни договорености и директиви и един от основните законови закрилящи принципа от правния ред на общността е зачитането на установените права.
Предложението за промени в чл. 29 е в пълно противоречие с Директива 2006/116 на Европейския съюз от 12 декември 2006 г., където правата могат да се разширяват, но не и да се отнемат. А всъщност ние предлагаме отнемане на вече дадени права.
Българските народни представители през 1993 г. прецениха, че авторските права върху филм или други аудиовизуални произведения принадлежат на режисьора, сценариста и оператора. Това са основните автори като колективно, съответно съставно произведение. Към него са включени и правата на автора на музиката и на диалога. На това основание дружествата за колективно управление на авторски права са сключили реципрочни договори с други дружества от целия свят за управление и защита на носители на авторски и сродни права. Ако се отнемат правата на посочените автори, това ще доведе освен до хаос в сключените реципрочни договори, но и до политически и правни последствия за нарушаване както на Бернската конвенция, така и на европейските директиви в областта на авторско-правната система.
Според чл. 2 на Директива 116/2006 срокът на закрила на кинематографистите или аудиовизуалните произведения изтича 70 години след смъртта на последното от следните преживели лица, независимо дали тези лица са посочени като съавтори на главния режисьор, оператор, автора на сценария, автора на диалога и композитора на музиката, специално създадени за използването на кинематографичното и аудиовизуалното произведение. Така е записано в директивата. В 1993 г. бяха включени и колегите оператори, както вече обясних.
Казвам това, защото се съобразих и със становищата на Съюза на композиторите, „Музикаутор”, „Филмаутор”, Асоциацията на българските оператори и Асоциацията на сценаристите, уважаеми колеги, смятам, че Комисията би трябвало да обърне внимание за тези опасения, които споделих.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз ще бъде доста по-кратък от проф. Данаилов. Той впрочем справедливо отбеляза, че дори да бъде променен чл. 29, това не лишава изброените лица от техните авторски права, защото те са описани в чл. 62. Аз обаче не виждам никаква необходимост наистина да правим тези промени – както в предложенията, които са дадени от страна на вносителя, така и в предложенията на колегите.
Така че, призовавам ви, колеги, след като не виждам необходимост от цялата тази работа, не виждам и необходимост да се създава някакво напрежение, да отхвърлим и двете предложения и да остане старият текст, който според мен е доста добър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, тук бих искала и аз да взема становище. След като днес ми беше поставен този въпрос, действително ние с колегите вносители огледахме текстовете и считаме, че предложението следва да бъде оттеглено.
Давам думата на колежката Шопова по отношение на направеното предложение от народните представители.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Оттеглям предложението по § 5.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, който не подкрепя предложението на вносителя, моля да гласува. Гласуваме за отпадане.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Остава текстът в действащия закон. (Силни ръкопляскания сред гостите.)
Продължаваме нататък.
Параграф 6. По § 6 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Госпожо председател, оттеглям предложението ни по § 6.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложението по § 6 е оттеглено от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
Гласуваме предложението на вносителя. Който е „за” предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 1.
По § 7 по вносител няма постъпили предложения. Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 8.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, относно § 8 имам редакционна бележка на основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Параграф 8 да се измени така:
„§8. Чл. 35 се изменя така:
Съгласие на автора за използване на произведението
„Чл. 35. Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго”.
Имам предвид, че в Закона авторското право и сродните му права изрично е заложен принципът, че съгласието винаги се дава предварително. Струва ни се наложително в текста на чл. 35 да се добави думата „предварително”.
СТОЯН ИВАНОВ: Всъщност, доколкото разбирам, вие правите редакционно предложение на това, което Министерският съвет предлага. Защото те също го имат предварителното съгласие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложението е във връзка с отпадане на думата „може”. Тук става императивно искането за предварително съгласие на автора.
Който е съгласен с така направената редакционна поправка от народния представител Гинче Караминова, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма. (Ръкопляскания.)
Гласуваме по принцип подкрепа на предложението на вносителя. Който е „за” подкрепа на вносителя по принцип, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
По § 9 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Налице е предложение на вносителя.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 по предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 9 с направената редакционна поправка. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
По § 10 има предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев и предложение по вносител.
Давам думата, ако желаят вносителите, да направят изказвания. Има ли изказвания по този параграф?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, аз няма да защитавам моето предложение, защото няма смисъл. Повечето колеги са запознати с предложението, не искам да акцентирам върху него, тъй като няма да стигнем до разбирателство по този член. Ще представя мотивите си в пленарната зала.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре. Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 9, въздържали се – 2.
Гласуваме предложение по вносител за § 10. Който е за подкрепа на § 10 по вносител, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
По § 11 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Госпожо председател, правя предложение за редакция на § 11 съгласно чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като мотивите ми са следните. В текста на вносителя се използва понятието „тарифа”, а понятието „тарифа” се свързва с понятието „държавна такса”. Понятието възнаграждение свързано с гражданското плащане, а самите тарифи се утвърждават от Министерския съвет. Затова искам да ви прочета това, което предлагаме в § 11.
§ 11. Създават се чл. 40а–40з:
„Регистрация и контрол
Чл. 40а. (1) Министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права.
(2) За осъществяване на правомощията си по ал. 1 министърът на културата:
1. извършва регистрация на организациите за колективно управление на авторски права, извършва промени и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;
2. създава и поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права;
3. упражнява контрол върху дейността на организациите за колективно управление;
4. утвърждава размера на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права;
5. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Министърът на културата може да делегира правомощията си по този раздел на оправомощен от него заместник-министър.

Придобиване качество на организация за колективно управление
на авторски права
Чл. 40б. (1) Дейност по колективно управление на авторски права се упражнява след регистрация на дейността на организацията по чл. 40, ал. 1 по реда на този закон.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва след подаване на заявление от организацията по ал.1 - юридическо лице с нестопанска цел, регистриранo по българското законодателство, както и от чуждестранна такава организация, регистрирана по националното си законодателство в държавите – членки на Европейския съюз и от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, създадена за целите посочени в чл. 40, ал.1. Заявлението се подава в писмена форма до министъра на културата по утвърден от него образец, като в него се посочват категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които ще се отнася колективното управление. Заявлението и приложените към него документи се подават на български език, като към заявлението се прилагат:
1. препис от решението на съда за първоначална съдебна регистрация, а за чуждестранни лица – съответен документ;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица – съответен документ;
3. заверено копие от карта за идентификация или единен идентификационен код БУЛСТАТ, а за чуждестранни лица – съответен документ;
4. заверено копие на списък на членовете на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
5. декларация за наличието на условията по ал. 3;
6. заверено копие от устава на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
7. заверено копие на вътрешни правила за разпределение по чл. 40, ал. 6;
8. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации, ако са сключени такива;
9. списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване и видовете произведения;
10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато е необходимо;
11. документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
(3) Регистрация се извършва, когато организацията отговаря на следните изисквания:
1. упълномощена е от членовете си по силата на писмени договори да отстъпва от тяхно име правото на използване на произведенията им по определен начин и да събира дължимите за това възнаграждения, в съответствие с уговореното в тези договори или определеното в закона;
2. ползва административен офис и има служители, наети по трудов договор, необходими за управлението на правата;
3. разполага с компютърно оборудване, лицензиран софтуер и бази данни за носителите на права и на произведенията, които позволяват извършване на разпределението и изплащане на възнагражденията;
4. приела е устав, според който:
а) се осигурява колективно управление на права по този закон;
б) всички лица, които са носители на права, каквито тя възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове;
в) управлението на права не се извършва с цел печалба, а ако има постъпления от спомагателна дейност те могат да се използват само за покриване разходите на организацията;
г) разпределението на приходите след приспадане на разходите за дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове се извършва между носителите на права съгласно вътрешните правила за разпределение, независимо дали са членове на организацията или не;
5. урежда отношенията си с носители на права, които не са нейни членове, във връзка с разходите за дейността си по колективно управление на права и за социални и/или културни фондове по същия начин, както със своите членове.
(4) Министърът на културата извършва регистрация на дейността на организация по чл. 40, ал.1 за управление на права, за които има вече извършена регистрация на друга организация, която през последните 5 години е събрала, разпределила и изплатила възнаграждения, само след представяне от страна на организацията, която е подала заявление за регистриране на писмено споразумение с титуляра на първата регистрация за тези права, съответно произведения на следваща организация, в случаите когато заявлението се отнася за:
1. публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на произведения по електронна съобщителна мрежа и предлагането на достъп по електронен път до тях по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10;
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения по смисъла на чл. 22а, ал. 1 и 2;
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството по смисъла на чл. 20.
(5) Споразумението по ал. 4 оправомощава само едната организация за събиране на възнаграждения от ползвателите, в съответствие с утвърдения от министъра на културата, предложен от нея размер на възнагражденията, като след това тя се разплаща с останалите организации, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка една от тях.
(6) Когато заявлението не отговаря на изискванията по ал. 2–4, организацията се уведомява за това, като й се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(7) Заявлението по ал. 2 и приложените към него документи се разглеждат в тримесечен срок от подаването им, а в случаите по ал. 6 – от отстраняване на нередовностите.
(8) В срока по ал. 7 министърът на културата извършва регистрация и издава удостоверение или с мотивирана заповед отказва регистрацията и издаването на удостоверение в случаите по ал. 11.
(9) Удостоверенията по ал. 8 са безсрочни и съдържат:
1. номер и дата на издаване;
2. наименование и седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код БУЛСТАТ;
3. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението.
(10) В случай, че настъпи промяна в обстоятелства, вписани в издадено удостоверение, или в обстоятелствата по ал. 2 и 3, организацията е длъжна в едномесечен срок от настъпване на промяната да уведоми министъра на културата и/или да поиска промяна в издаденото удостоверение. Към искането за промяна се представят заверени копия от съответните документи и документ за платена такса.
(11) Министърът на културата отказва регистрация, в случай че:
1. заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията по ал. 2–4;
2. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от издаването на заповед за отказ на регистрация на същата организация;
3. в други случаи, предвидени в закона.
(12) Отказът по ал. 11 и отказът на министъра на културата за извършване на промяна в регистрация по ал. 1 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Заличаване на регистрацията
Чл. 40в. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед заличава регистрацията:
1. при заличаване на съдебната регистрация на организацията по чл. 40;
2. в случай, че организацията в продължение на две години от датата на регистрацията по реда на чл. 40б не е отстъпила право за използване на произведения на членовете си;
3. ако организацията откаже да сключи договор с ползвател в рамките на утвърдения размер на възнагражденията, събирани от нея;
4. в случай, че организацията не разпределя събраните възнаграждения съгласно изискванията на този закон;
5. в случай че организацията разпределя и заплаща на носители на права, които не са нейни членове, възнаграждения с удръжки, по-големи от тези, пряко свързани с необходимите допълнителни административни разходи по разпределение и изплащане на дължимите възнаграждения;
6. при други случаи на системни нарушения по този раздел;
7. по писмена молба на организацията;
8. по решение на съда;
9. в други случаи на нарушения на този закон.
(2) При заличаване на регистрацията съгласно ал. 1 издаденото удостоверение се обезсилва.
(3) Заповедта за заличаване на регистрацията може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението.
(4) В случаите по ал. 1 организацията е длъжна в 9-месечен срок от заличаването да разпредели и изплати на авторите събраните възнаграждения, за което публикува съобщения в един централен ежедневник и на страницата си в интернет. Организацията публикува на страницата си в интернет и пълен списък на авторите, за които е събрала възнаграждения, подлежащи на изплащане. Сумите, които в 12-месечен срок от заличаването не са били изплатени, постъпват в Национален фонд „Култура”.

Регистър на организациите за колективно управление
на авторски права
Чл. 40г. (1) Министерството на културата поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права. Регистърът се публикува на страницата на министерството в интернет и всяко лице може да поиска справка за вписани в него обстоятелства.
(2) В регистъра са вписват:
1. номер и дата на удостоверението;
2. наименование, седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на административен офис, адрес на управление и адрес по регистрация, списък на членовете на изборните органи на управление, включително поименния състав и представляващите я лица;
3. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакт;
4. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението;
5. основание и дата на изменение на издаденото удостоверение;
6. заличаване на регистрацията;
7. промени в обстоятелствата по т. 2–4.
(3) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства организацията е длъжна да уведоми министъра на културата за това в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
(4) Организацията за колективно управление на авторски права публикува и поддържа на страницата си в интернет:
а) списък на членовете си;
б) списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство;
в) списък на авторите, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и видовете произведения и използване, за които това несъгласие се отнася;
г) списък на автори, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения.

Контрол върху дейността на организациите за
колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (1) В срок до 31 юли на следващата година всяка организация за колективно управление, която е регистрирана по реда на този закон, представя пред министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изминалата календарна година, включващ:
1. преглед на развитието и резултатите от дейността на организацията за колективно управление;
2. списък на новоприетите и напусналите членове;
3. списък на сродните чуждестранни организации, с които са сключени или са прекратени договори за взаимно представителство;
4. списък на ползвателите, с които е имало действащи договори, с указание за какви видове права се отнасят;
5. информация относно размера на общата сума, която организацията за колективно управление е получила за авторски възнаграждения според начините на използване, размера на разпределените възнаграждения според начините на използване и за кой период се отнасят, размера на изплатените възнаграждения;
6. сумата, която организацията е удържала за дейността си;
7. сумата, която организацията е удържала за социални и културни фондове;
8. разходите за дарения, спонсорства и други за трети лица.
(2) Министърът на културата има право да поиска от всяка регистрирана в съответствие с чл. 40б организация за колективно управление на авторски права информация, свързана с нейната дейност по управление на права. В тези случаи министърът на културата определя срок за представяне на информацията.
(3) В случай на наличие на данни за нарушения по този раздел, министърът на културата изисква становище от организацията за колективно управление на авторски права и, ако е необходимо, й отправя препоръка, която задължително се разглежда от организацията в определения от министъра срок. Организацията за колективно управление на авторски права е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на препоръките.
(4) В случай че бъдат констатирани нарушения по този раздел от страна на организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на този закон, министърът на културата с мотивирана заповед дава задължителни указания за отстраняването им, като определя срок за това. Организацията за колективно управление е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на указанията.
(5) При неизпълнение на задължителните указания, предписани по ал. 4, регистрацията по чл. 40б може да бъде заличена по реда на чл. 40в.
(6) Заповедта по ал. 4, с която се дават задължителни указания за отстраняване на нарушения, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размер на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40е. (1) Организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани по реда на чл. 40б, събират възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права в размери, определени по реда на този закон.
(2) Разпоредбата на ал. 1 относно възнагражденията не се прилага при управлението на права върху сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3.
(3) Размерите на възнагражденията по ал.1, както и тяхното изменение и допълнение се предлагат от организациите по ал. 1 и се утвърждават със заповед на министъра на културата при спазване на изискванията на този закон.
(4) Предложенията на организациите за колективно управление на авторски права за размерите на събираните от тях възнаграждения, трябва да отговарят на следните изисквания:
а) да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответното използване ;
б) да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение.
(5) Предложенията по ал. 3 за размерите на възнагражденията и тяхното изменение или допълнение се изготвят след предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, когато това е практически възможно. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид.
(6) Утвърждаването на размерите на възнагражденията по ал.1 и на техните изменения и/или допълнения се извършва след подаване на писмено заявление от организацията – заявител до министъра на културата, съгласно утвърден от него образец. Към него се прилагат:
а) предложение за размери на възнагражденията по ал.1 или за техните изменения и/или допълнения;
б)решение на компетентния орган на организацията, съгласно което предложението по буква „а” е прието;
в) мотивирана методика за определяне размера на предложените възнаграждения;
г) доказателства за проведено предварително обсъждане съгласно ал. 5 или за невъзможността за провеждането му;
д) икономическа обосновка на направените предложения ;
е) други документи, определени съгласно изискванията на този раздел;
ж) документ за платена такса.
(7) В случай че заявлението не е придружено с документите по ал. 6, организацията за колективно управление на авторски права се уведомява за това, като й се предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(8) Когато обсъждането по ал. 5 завърши с писмено споразумение между страните, заверено копие от същото се прилага към заявлението за утвърждаване на предлаганите размери на възнагражденията или за тяхното изменение и/или допълнение, заедно с документите по ал. 6. В този случай министърът на културата със заповед утвърждава размерите на възнагражденията или тяхното изменение и/или допълнение, въз основа на предложенията на организациите по ал.1.
(9) Когато обсъждането по ал. 5, в тримесечен срок от започване на преговорите, завърши без споразумение между страните, министърът на културата назначава със заповед петчленна експертна комисия за всеки конкретен случай, в която се включва по един представител на договарящите по ал. 5 организации и трима експерти, предложени съвместно или одобрени и от двете организации. В случай на невъзможност да бъдат излъчени съответния брой експерти в комисията, необходимият брой се допълва служебно от министъра на културата от списъка на медиаторите по чл. 40ж, ал. 2, изречение второ. Във връзка с дейността си комисията може да иска сведения, документи и съдействие от държавни органи и други лица.
(10) Комисията по ал. 9 заседава в пълен състав и взема решения с мнозинство 2/3 от своите членове. Комисията разглежда заявлението и приложените към него документи в едномесечен срок от подаването им и изготвя мотивиран доклад, подписан от всички членове на комисията. Въз основа на него, министърът на културата в едномесечен срок от назначаване на комисията по ал. 9 със заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията или на техните изменения и/или допълнения или отказва утвърждаването им.
(11) Когато обсъждането по ал. 5 е практически невъзможно, министърът на културата провежда обществени консултации чрез публикуването на направените предложения за размерите на възнагражденията и/или за техните изменения или допълнения на интернет страницата на Министерството на културата. В случай на обществено обсъждане, в срок до 14 дни от публикуването, всички заинтересовани лица могат да предоставят мотивирани писмени предложения. След изтичане на срока за получаването им, министърът на културата ги изпраща на организацията по ал. 1, която е вносител на обсъжданите предложения.
(12) Организацията, която е вносител на обсъжданите предложения по ал. 11, в срок до 14 дни от получаване на писмените предложения, направени при общественото обсъждане представя мотивирано писмено становище по тях, което се обявява на интернет страницата на организацията. В едномесечен срок от получаване на становището министърът на културата с мотивирана заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията и/или на техните изменения или допълнения или отказва утвърждаването им.
(13) Заповедите на министъра на културата по ал. 8 - 10 и ал. 12 и с мотивите към нея, се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата. Утвърдените размери на възнагражденията или на техните изменения или допълнения се публикуват на интернет страницата на съответната организация.
(14) До утвърждаване на размерите на възнагражденията и на техните изменения или допълнения договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват съгласно действащите размери на възнагражденията. В случай че такави няма, възнагражденията се заплащат по споразумение между страните и се превеждат по открита от двете страни доверителна (екскроу) сметка. Страните се разпореждат със събраните средства в съответствие с утвърдените размери на възнагражденията.

Медиация
Чл. 40ж. (1) При спор между организации за колективно управление на авторски права и ползвател и/или организация на ползватели по повод сключването или изпълнението на договор между тях по този закон всяка от страните може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) Медиатор може да бъде лице, което отговаря на общите условия по Закона за медиацията, вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права. Медиатор по спорове по ал.1 може да бъде само лице, което е вписано в специален списък на медиаторите към министъра на културата, съгласуван с регистрираните организации по чл. 40б и представителните организации на ползвателите.
(3) Медиаторът започва работата си след като постигне с двете страни писмено съгласие за това. Съгласието трябва да решава и въпроса за възнаграждението на медиатора и условията за изплащането му от страните.
(4) Медиаторът съдейства при преговорите и може да прави предложения до страните. Той не може да реши спора.
(5) В случай че при решаването на спор, свързан с колективно управление, медиаторът е отправил писмено предложение до страните и в продължение на един месец от получаването му нито една от тях не е направила писмено възражение, се приема, че предложението е прието.
(6) Постигнатото в хода на медиацията споразумение, включително и в случаите по ал. 5, обвързва страните по спора и ги задължава за това, за което са се договорили.
(7) Започването на процедура по медиация не може да ограничи правото на всяка от страните да отнесе спора до съда. Започнала процедура по медиация спира висящо производство в съда до прекратяването й.
(8) Започването на процедура по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати договореното по-рано възнаграждение за отстъпени права за използване на произведението от организацията за колективно управление на авторски права. Страните могат да се споразумеят ползвателят да депозира под условие в банка по време на процедурата дължимото съгласно утвърдения размер на възнаграждението до прекратяването на процедурата. В случай че бъде постигнато споразумение, депозираната сума се изравнява до размера на договореното възнаграждение и се изплаща на организацията, като остатъкът, ако има такъв, се връща на ползвателя. При прекратяването на процедурата без постигане на окончателно споразумение сумата се използва за покриване на дължимите възнаграждения.
(9) По всички други неуредени в ал. 1-8 въпроси се прилага Законът за медиацията.
Такси
Чл. 40з. За разглеждане на заявления за регистрация, за извършване на промени в регистрация и изменение на издадено удостоверение, за заличаване на регистрация на организации за колективно управление на авторски права в случаите по чл. 40в, ал. 1, т. 7 и за разглеждане на заявления за утвърждаване на размерите на възнагражденията по чл. 40е и/или техни изменения и допълнения се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се съберат в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата за изказвания.
АНТОН КУТЕВ: Аз имам един въпрос по процедурата. Това, което колежката Шопова направи сега, беше нейното предложение, което е насложено върху досегашния текст, правилно ли разбрах?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, редакционна поправка по чл. 73, ал. 2.
АНТОН КУТЕВ: Редакционна поправка, която обаче се различава от това, което е било предишното й предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да.
АНТОН КУТЕВ: Нямам под ръка Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, някой може ли да прочете чл. 73, ал. 2? Не е заяждане, просто информативно искам да знам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Сега ще ви го прочетем.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В чл. 73, ал. 2 е посочено, че в 14-дневен срок от изтичане на срока в Народното събрание се внася мотивиран доклад, който съдържа:
„2. Предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приема такива по повод предложение на някой от нейните членове, направено по време на заседанието.”
Член 73, ал. 2, т. 2 дава право на членовете на комисията да правят устни предложения по време на заседанията, различни от писмените им предложение, или да правят корекции във вече внесени писмени предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И с оглед големия обем е инкорпорирано в доклада и ви го представяме – това, което госпожа Шопова прави сега устно.
Колеги, давам думата на вносителите по направените предложения по § 11, за да вземат становище.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо Петрова, вече имахме един такъв прецедент на внасяне на един такъв огромен текст, мисля, че беше поправки в Закона за радиото и телевизията, където беше приет един много странен член, за съжаление пропуснат и от нас – че рекламодателят може да си купува и телевизии. Това беше сервирано по същия начин като сега, с много промени, които колежката прочете много хубаво, но какво от това? Да направим нещо, в смисъл, да го огледаме и да го подложим на гласуване на следващото заседание, понеже то е компилация от различни текстове. Иначе вие ще си го изгласувате, но после ще ни се отворят очите какво е имано предвид. Може да се окаже, че е по-добро от това, което беше предложено досега от Министерския съвет. Предложението е много голямо – на страници и на килограм да го мерим, много е голямо. Все пак трябва да го огледаме, а не сега да дадете половин час почивка, да седнем и да гледаме какво точно има вътре. Предлагам го, а пък вие ще си прецените.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека вносителите да кажат. Госпожа Шопова с това и започна – че всъщност думата „тарифа” е заменена.
АНТОН КУТЕВ: Госпожо председател, аз се извинявам, но аз все пак, доколкото успях да проследя текста, изобщо не е заменена само думата „тарифа”, тук има много сериозни промени, има нови членове, които са вкарани. Не става дума за редакционна поправка и замяна на „тарифа” с „възнаграждение”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Кои членове, посочете ни!
АНТОН КУТЕВ: В това, което виждам, че госпожа Шопова е направила като предложение, и това, което чета тук, има разлика и тя е съществена. Аз пак ви казвам, че не сме в състояние от едно прочитане да я обсъдим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Посочете я, за да я обсъдим, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Пак Ви казвам, точно защото имаме един текст на закона, след това имаме нейните предложения, след това имаме новото предложение, имаме различни предложения. Нали разбирате, че по начина, по който го правите, няма как да разберем в каква степен това, което предлагат колегите Курумбашев и Данаилов, е влязло като текстове тук. Очевидно е, че в техните предложения има разлики с това, което вие предлагате, и е очевидно, че по този начин, по който сега го правите, просто няма как да ги проследим. Тук не става дума за някакво желание да забавяме процедурата, но просто не сме в състояние в момента да имаме нормална реакция при този седем или осемстраничен текст, по който ние трябва да реагираме и да ви кажем къде е разликата и кои са онези думички, които трябва да сменим. Просто това е технология. Ние бяхме готови спрямо предишния текст, спрямо новия не съм убеден, че сме в състояние. Може би бъркам, но, пак ви казвам, трудно ми е да осъзная разликата между единия и другия текст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Чобанов иска думата. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Като беше обсъден въпросният проблем със споменаването на тарифа, се стигна до извода, че просто това споменаване не е удачно, доколкото тарифа в нашата правна практика е понятие, което се използва по отношение на държавни такси и вземания. И доколкото и както в случая тарифа се използваше по отношение на частни дължими вземания на граждански отношения, беше преценено в разговор между ръководството на Комисията и представителите на вносителя, че думата „тарифа” не бива да остава в текста на вносителя и че тази дума трябва да бъде заменена, като най-удачното заменяне е с израза „размер на възнагражденията”, което отстранява един недостатък на текста на вносителя. Ние сме абсолютно съгласни с това. Не виждаме други различия, освен замяната на „тарифа” с понятието „размер на възнагражденията”.
В този смисъл не смятам, че има същностна разлика в текстовете.
АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, може ли? За да говорим конкретно, бих задал въпроса конкретно. Виждам в момента в чл. 40е върви номерацията. Очевидно е, че в предложението на госпожа Шопова, което е записано в първоначалния вариант, тя казва „ал. 9, 10, 11 и 12 да се изменят така”. И оттам нататък започва ал. 9, която съвпада със сегашната ал. 9. Алинея 10 става вече ал. 11 в новото предложение, а вътре влиза една друга алинея 10, която описва как комисията взима решения. Тоест очевидно е, че тези два текста нямат промяна само по отношение на едно. Може би някаква част от този текст съществува в текста на вносителя, сигурно имате някакво обяснение, въпросът обаче е, че аз нямам възможност да реагирам на тези два текста. Ние в момента си играем на „познайте деветте разлики за десет секунди”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека да дам думата на правния референт. Ще ви дам 10-15 минути почивка да се запознаете и да изследвате текста и ще продължим работата си.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Действително промяната се налага от използването на понятието „тарифа”. Както виждате и в текста на вносителя по-нататък в чл. 40з, понятието „тарифа” се използва във връзка с понятието „такса”, което е държавно публично вземане и не може държавно публично вземане да е равностойно на гражданско плащане. Това налага навсякъде в текста на § 11 да се направи редакционна поправка и вместо „тарифа” да се използва „размер на възнаграждението”.
Относно повдигнатия въпрос защо алинеите не съвпадат, правно-технически е по-добре да се разделят, за да няма алинея с по седем изречения. Относно въпроса, който зададохте дали всички текстове от първоначалното предложение са включени в новото предложение, отговорът е че са включени , но са разделени в повече алинеи, за да е по-лесно читаем и приложим закона. Предложените нови редакции в § 11 и останалите параграфи са с цел изпълнение на разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Десет или 15 минути почивка са ви достатъчни?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Почивка и да дадете, и да не дадете, е ясно какво е.
Може ли да предложа друго нещо? Тук са хората, които ще работят по този закон и е най-добре да чуем те какво ще кажат по това, което се прочете. Ако са само тези разлики, за които спомена заместник-министърът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, ще дадем възможност на заинтересованите страни.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках да ви кажа вече по същество няколко неща. Като изключа, госпожо председател, че наистина може би трябва се опитвате този начин на законотворчество да го приемете в работата на Комисията, защото наистина тук с колегата Данаилов нахлуха спомени как пренаписаха за около една нощ Закона за радиото и телевизията и след първото четене за второто четене той влезе чисто нов. Но тогава поне успяхме да го получим 24 часа преди заседанието на Комисията, макар че, когато ти връчат 200 страници 24 часа преди заседанието на Комисията, шансът да се запознаеш и да видиш всички неща, които са мислили тези, които са дали текстовете на народните представители да ги внесат, не е много лесно.
Сега отново се чете този текст, казва се, вярвайте ни, така е, някои неща са разделени от правно-техническа гледна точка, да бъде заменено „тарифа” и т.н. Ето ви осем страници и ни питате: искате ли десет или дванадесет минути да ни отговорите. Нали усещате, че този начин на законотворчество не изглежда уважителен. В крайна сметка може да получите подкрепа по някои от тези текстове, но осем страници за 12 минути! Просто не се работи по този начин. Поне на мен така ми изглежда от уважение към парламентаризма.
Например тук гледах едно от нещата и щях да ви предложа чисто редакционно: тук пише „заявлението по чл. 40б, ал. 2” (която ние не приемаме, явно някой си е мислил, че тук трябва да са чуждестранните организации) та даже е написано така: „Заявлението и приложените към него документи се подават на български език, като към заявлението се прилагат...” На какъв език се прилагат документите към българските институции, може ли да ми кажете друг освен българският. Докато е конституцията на България и докато има някакви текстове в нея, към българските държавни институции може да се обръщаш само на официалния за страната български език. Понеже някой е искал да вкара чуждестранните организации, поне е казал да се обръщат на български език към българските институции. Голям жест! Поправката е чисто редакционна, но издава едни други намерения по които сега искам да ви обърна внимание защо ние не сме съгласни.
Това изрично допускане на чуждестранни организации, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, да осъществяват дейност тук като организации за колективно управление на права е прецедент за Европа. Аз знам, че се правят едни други практики и едни други препратки, защото има случаи, когато, да речем, чуждестранни банки, които са получили лицензия на територия на страна – членка на Европейския съюз, или чуждестранен застраховател също на тази територия е получил лицензия, има право чрез съответно уведомление до нашата комисия да започне да извършва дейност тук като някакъв филиал или офис, спазвайки обаче едни много строги регулации. Тук обаче, понеже през цялото време говорехме, че чл. 40 трябва да избегне създаването на кухи структури, а в същото време създаваме възможност да влязат кухи структури от други държави. Защо просто не изискаме от тези организации, които са създадени в други държави в Европейския съюз, просто да се регистрират по българското законодателство и на български език да се обърнат към българските институции? Да си имат български адрес, да бъдат регистрирани и да се отчитат пред българското Министерство на културата. Ние нямаме тази система, която примерно има регулаторни органи, да речем, централна банка или комисия за финансов надзор, която комуникира с другите в тези случаи, за които ви споменах преди малко. Някой има някъде регистрирана организация, примерно в Малта или във Финландия, и както тук пише, за българските организации решението на съда за първоначалната регистрация, а за чуждестранните лица съответен документ. Тоест просто може да изискаме да са съответни на българското законодателство. Ако българска организация се регистрира в друга държава от Европейския съюз, от нея ще бъде изискано тя да бъде регистрирана по съответното законодателство. Да не говорим, че може да има различия в законодателството на съответната държава, откъдето идва тази организация и нашето законодателство. Ето тук коментирахме операторските права. Ние бяхме едни от първите, които приехме, но в някои не са приети. И идва една такава организация, която е регистрирана по друго законодателство, което има разлики с нашето, обаче за тях нея не се изисква нищо повече, освен да си подаде заявлението на български език.
Така че по принцип разберете, че ние не приемаме предложението по чл. 40б, ал. 2, изключвайки коментара за това как може да се законодателства точно по този начин. Защото все пак и тезата за устното предложение, да, става дискусия и някой казва: ето, аз предлагам да отпаднат тези две думи или да отпадне тази алинея, но да се вкарат устно осем страници! Аз ви предлагам текст 30 страници и ви казвам: колеги, имате десет минути да ми кажете „да” или „не”. Този подход приемлив ли е за вас?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Аз бих направила едно уточнение по отношение на правната техника. Щеше да отнеме изключително много време всеки един текст да се изчиташе къде се заменя думата, а с цел прецизното изчитане на текста, затова същият беше изчетен пред вас инкорпориран. Иначе щеше да стане едно сравняване тук час и половина дума по дума. Имаме възможност, ако желаете, ще направим почивка.
Сега давам думата на госпожа Башлиева от „Европейско сътрудничество” по повод изказването Ви за българския език, както и за регистрацията на чуждестранните юридически лица.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Просто искам да кажа, че принципите на правото на Европейския съюз за свободно движение на услуги, по-точно на чл. 49 от Договора за Европейската общност, именно създават принципно установяване на икономическите субекти да предоставят услуги от една държава членка в друга, без да се изисква да се установява в тази държава членка. Човек може да бъде регистриран тук и да извършва дейност там.
С присъединяването си към Европейския съюз и договора, който сме сключили, трябва да изпълняваме задълженията си по Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към апела на господин Стефан Данаилов да чуем заинтересованите организации, тъй като ми се струва наистина, че тези текстове въвеждат една доста сериозна регламентация в цялостния процес на управление на колективни права върху произведения. Например аз си задавам такъв въпрос в момента: този режим, който се предлага, понеже виждам предложение на господата Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, е разрешителен режим и това ясно е записано. В предложението на госпожа Шопова режимът е наречен регистрация. Обаче като се види цялостната документация, която се изисква, една дузина документи да се представят от съответните организации и на база на тези документи министърът на културата да може да прецени дали да регистрира, на мен ми се струва, че по същество този режим си е разрешителен, а не регистрационен. Просто да уточним, и вносителите, и правният референт да кажат де факто този режим разрешителен ли е или е регистрационен. И ако е разрешителен, което знаете, че по принцип България от дълго време води политика на ограничаване и намаляване броя на разрешителните и лицензионни режими и сега да въведем такъв разрешителен режим за една дейност, която не знам дали до момента е била подвластна на подобен режим, трябва много сериозна обосновка. Трябва и сравнителноправен анализ дали отговаря на европейските норми, дали това е допустимо в рамките на Европейския съюз и приложимото право в тази област. Как е в другите страни – разрешителен ли е режимът за колективно упражняване на авторски права?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА, правен съветник на Сдружението за колективно управление на авторски права върху аудиовизуални произведения „Филмаутор”: Вземам повод от изказалите се преди мен и бих искала да се спра на направеното преди малко предложение и дискусията, която се разгоря по повод на чуждестранните организации, които евентуално биха функционирали на наша територия като организации за колективно управление на права и да кажа, че за хората, които работят в тази сфера това не е нещо ново.
Действително опити в тази насока са правени в много от държавите членки и действително никой от нас няма да отрече факта, че едно от най-големите достижения на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство е свободното движение на стоки, на хора, на капитали, а вече и на услуги. Това обаче, което някак си игнорираме или пропускаме и на което отдаваме дължимото значение и което рано или късно ще се върне като бумеранг върху нас, е, че когато става дума за свободно движение на услуги и когато става дума за управление на права, в тази материя европейското законодателство е казало своята дума и това е не само Договорът за Европейския съюз, но и Директивата за предоставяне на свободни услуги във вътрешния пазар. В чл. 17, ал. 11 на директивата изрично е посочено, че когато става дума за културно или лингвистично многообразие, тази свобода следва да бъде дерогирана. И това не е случайно. Вярвам, че никой от нас в тази зала няма да подцени умението, експертизата и знанията на европейския законодател и ще отдаде дължимото на неговия диференциран подход, който е продиктуван само и единствено от факта, че е отдадено значимото на този тип специфична дейност. Тук бих искала само да отбележа, че едва една трета от държавите членки са имплементирали в националните си законодателства тази директива, но така или иначе тя е част от общностното право и въвежда стандарт, който следва да бъде съобразен.
В този ред на мисли бих искала да подчертая, че на базата на този формален аргумент следват и много други практически такива. Моят простичък въпрос е: въпреки че всеки един от нас иска да има свободата да получава всякакви услуги и от местни, и от чуждестранни лица, по кой начин нашите национални органи ефективно ще упражняват контрол върху чуждестранните организации за колективно управление на права? Функциониращи на наша територия, но регистрирани във всяка друга държава членка.
И второ, какъв репертоар, какъв вид права и върху какви закриляни обекти те ще предоставят, при условие че всеки един от нас като местна организация вече е сключил договор за двустранно представителство с вече съществуваща организация за колективно управление на права на територията на съответната държава? Да вземе произволен пример всяка една държава член – Италия, Норвегия, макар че тя не е член на Евросъюза, Англия, всяка една там регистрирана организация има договори за двустранно представителство с местните български организации за колективно управление на права. Една новопоявила се регистрирана на тяхна територия чуждестранна организация какви права ще управлява на територията на Република България?
И оттук следващият голям въпрос: каква правна сигурност откъм репрезентативност, откъм репертоар тя ще дава на ползвателите?
Именно затова действително има опасност от създаване на кухи структури, които в крайна сметка не биха били от полза за никого. И аз ще завърша с това, с което започнах, такива опити за създаване на такива чуждестранни дружества, които да функционират на територията на повече от една държава членка има навсякъде. Очаква се пробив някъде. Искрено се надявам това да не е България, защото това ще е атестат за слабо функционираща държавност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други изказвания? Ще моля изказванията да бъдат по-стегнати.
Заповядайте, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА, „Профон”: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги! Аз се присъединявам към опасенията на моя колега от „Филмаутор”. Представлявам едно сериозно дружество за колективно управление на права, което работи по европейски стандарти, което има зад гърба си сериозен международен репертоар и множество билатерални договори със сродни сдружения в цял свят.
За да обясня на колегите, присъстващи тук, които ще вземат отговорно решение, истината е, че за България е невъзможно да има две дружества, които да представляват един и същи автор, един и същи правоносител. Просто същността на управление на правата не го позволява. Поради това и поради териториалния принцип на управление на правата, когато разполагаш с въпросното право – специално дружеството, което аз представлявам, има прехвърлено от своите членове и от съответните организации, с които има билатерални договори, ексклузивно право върху репертоара си.
Така че всяко едно дружество, което дойде и се появи на българска територия и се регистрира по някакъв начин по силата на някакво друго законодателство, първо, няма да отговаря на тези строги стандарти за прозрачност, за контрол. Тоест няма да изпълни цялата тази огромна листа, която беше посочена тук от уважаемите народни представители, на които ние трябва да отговаряме. Ние не се страхуваме да отговорим на тези стандарти, въпросът е по какъв начин въпросните дружества ще отговорят, при положение че няма общностно право в сферата на колективното управление, тоест няма стандарти, няма общи законодателни норми и общи изисквания. Това означава дискриминация на националните дружества в полза на други, които могат да работят и да функционират при един по-лек режим. Освен това те няма да имат начина да докажат достатъчно категорично своето представително качество и обема на прехвърлените им права.
Така че, уважаеми дами и господа, изправяме се пред един много неприятен прецедент. Доколкото ми е известно, от анализа, който направихме, няма такъв прецедент в европейските страни в сферата на колективното управление. Единствено Испания позволява чуждестранни дружества, но те трябва да се регистрират по местното законодателство, тоест да бъдат испански търговски лица.
Ние плащаме всяка година над половин милион към хазната. Това също би трябвало да се погледне с уважение от законодателя и да не дискриминираме работещите и утвърдени местни дружества в полза на чужди кухи структури.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ЗДРАВКА СИРАКОВА, председател на Сдружение „Нехудожествена литература” в България: В нашето дружество членуват всички автори и преводачи от сектора публицистика, документалистика, плюс целият сектор наука.
Четири сдружения – нашето, сдружение „Интерфилмарт”, сдружение ЗИПА и сдружение „Национална асоциация за дизайн и реклама”, внесоха в Комисията и писмено, и в електронен вариант, и до всички народни представители в електронен вариант мотивите си за този проект на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права. Така че аз няма да се връщам към този въпрос.
На предишното заседание по редица причини никой от нас не можа да присъства и информацията, която имаме, е, че чл. 26 е приет във вид, който е твърде различен от предишния, което е хубаво, защото той не отпадна, въпреки че с отпадането на репроправата целият сектор – писателски и научен, е изваден от схемата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние говорим за § 11.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Да, знам. Сега ще кажа за § 40, защото писмено сме си направили предложенията.
Така или иначе, мен са ме изпратили, за да кажа това, което мислят четири организации и аз трябва да го кажа, за да влезе в протокола. И за да бъда кратка, ще кажа следното.
Член 40 като цяло в редица негови части вероятно е много добър. Но чл. 40 в частта критерий е направен, за да бъда съвсем ясна, така, както се правят редица уговорени търгове. Критериите са сложени такива, че по никакъв начин организациите не могат да ги постигнат. От 24 действително работещи организации ще останат пет и те ще се превърнат в монополист, което е най-малката беля. По-важното е, че редица сдружения, които са единствени в даден сектор, в това число и „Нехудожествена литература” ще престанат да функционират, защото не покриват всички критерии. Целият сектор наука остава без авторскоправна организация, писателският така или иначе още не си е създал и вие го лишавате от възможност някога да си я създаде, от трите фотографски сдружения най-старо регистрираното ще стане монополист, въпреки че досега е работило само второто по всички общи проблеми и само то има приноси към сектора фотография. И така нататък. Спирам с това.
Организациите, при положение че ви предлагат, приемете това, по което имате съгласие и по което ние не възразяваме, независимо от мнението си, защото то не е фатално. Върнете за основна преработка чл. 26 и чл. 40, ние обещаваме да помагаме с готови текстове и да участваме, за да може действително този Законопроекта за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права да има някакъв смисъл. В противен случай, ако тези критерии останат и бъде ликвидирана цялата току-що изградена и недоизградена система от авторскоправни сдружения, които са част от системата за управление на права, има опасност просто войната между нас и институциите да продължи и да се пренесе с всички правни средства даже извън България, защото ние няма да приемем това.
В анализа на Световната организация за интелектуална собственост, който беше направен преди пет години по методика на Световната организация и с нейно финансиране, черно на бяло по повод на системата от сдружения пише следното: Добре е, че в България Законът за юридически лица с нестопанска цел въведе демократичния принцип за гражданите, които имат право сами да решават какви ще бъдат целите, освен забранените, на организациите, добре е, че това даде възможност за появата на достатъчно на брой сдружения в България. Но все още в много от направленията, жанровете и т.н. на защитените три творчески сектора продължава да функционира само една организация.
Приветствайки всички мерки за контрол над тези сдружения, което аз като правоимащ, която си търся парите и някое сдружение ми ги задържа, много е добре да има контрол, приветствайки тези подробни мерки, искам само да кажа, че трябва да има и възможност, когато ние не сме доволни от ръководството на едно сдружение, да направим свое собствено. И ако в Западна Европа в едно направление са стигнали вече само до две-три организации, което е икономически по-ефективно, в България още не сме стигнали дотам, защото сме примерно 50 или 80 години след тях.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Десет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, продължаваме нашето заседание. Ако имате да кажете нещо по редакционната поправка и по другите предложения на вносителя и на народните представители, моля да вземете думата.
ДИМИТЪР ГАНЧЕВ, Сдружение за електронни комуникации: Като представители на ползвателите имаме само една забележка към прочетените до момента текстове, а именно в чл. 40, ал. 5 вече се определя, че предварителното обсъждане със съответната представителна организация на ползватели.
Предложението ни е да се даде възможност представителните организации да са повече от една, тъй като такава е практиката в България, че за една и съща категория права и един и същи вид използване у нас има повече от една организация. Просто такива са фактите. Така формулирано правилото коя организация е представителна пък ще доведе до изкривяване на обществения интерес, доколкото се изчислява единствено бройката ползватели на съответната категория права, без да се държи сметка за техния пазарен дял. Така може да се получи и наистина ще е факт, че организация от 300 ползватели с изключително малък пазарен дял, примерно 10%, ще е по-представителна от организация от 30 големи оператори, които имат 80% пазарен дял. Затова предложението ми е или да се позволи участието на повече от една организация или определянето на това коя е представителната организация да зависи по някакъв начин от пазарния дял на участниците, а не от тяхната бройка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Нека да дадем думата на Министерството на културата да изразят становище.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Първо трябва да подчертаем, че действително разлика между вариантите на текста няма, освен изменението, свързано със замяната на „тарифа” с „размер на възнагражденията”, и не мисля, че опитът да се търси такава разлика в чисто редакционни решения, като това да се разбие текстът за по-удобно прилагане на повече точки, търсенето на такава разлика е безсмислено, защото просто такава няма.
В този смисъл като представител на администрацията, която ще правоприлага посочените текстове, мога да направя няколко коментара.
На първо място, искам да уверя колегите по отношение на използвания в директивата текст за културното и лингвистично многообразие, че те не са прави и че културното и лингвистично многообразие касае случаите, когато услуги, разработени на един език, се предоставят в държави, където този език не се използва от съответните потребители. Тоест, ако ти разработваш услуги на немски език, си длъжен, съответните държави имат право, когато тази услуга се внася в друга държава, да се поиска с местното законодателство тя да бъде уредена на съответните местни езици. Като тези дерогации имат именно за цел да защитават малките езици на територията на Евросъюза, да защитават националните малцинства, ако има такива признати, или малцинствата, ако има такива признати. И в този смисъл посоченият пример е ирелевантен на въпроса за свободното движение на стоки, хора, капитали и услуги.
По отношение на разликата между регистрация и разрешение. Съжалявам, че народният представител, който повдигна този въпрос, го няма в залата, но аз мисля, че с неговия дългогодишен опит като народен представител, той трябва вече да е разбрал, че регистрацията представлява процедура, при която когато формално петиторът отговаря на списък с условия, които законът или наредби са постановили, това е формален процес на проверка с документи на тези условия. Ако всички условия бъдат изпълнени, веднага следва положителен отговор на съответната администрация. Докато разрешителният режим е режим, при който има елемент на преценка по целесъобразност от органа на издаване на разрешението, какъвто в случая нямаме. Тоест министърът няма да преценява доколко текстът е много ясен, дали е необходимо да дава или не, а ще проверява дали формално са изпълнени условията, които законът е изброил в тези точки.
Мисля, че страхът от кухи организации, за който се говори, ням как да бъде основателен, по простата причина, че сами виждате в точки 8, 9 и други, където изрично се казва, че когато петиторът иска да бъде регистриран, той трябва да представи доказателства за това, че той вече е оправомощен и носи права, ще защитава права. Тоест да представи документи, където се вижда неговата представителност.
Доколкото и както в момента в България има няколко десетки такива организации и администрацията не е убедена, че всички от тях са достатъчно репрезентативни, ние смятаме, че един такъв модел с доказване на репрезентативността има основание и неговото разписване в закона ще подобри работата по защитата на правата и интелектуалната собственост.
Текстовете, които са разписани, са много конкретни и ясни и не смятам, че забележката, която беше отправена от народни представители по отношение на българския език е релевантна на поставения проблем. Мисля, че ви е добре известно, че българската администрация ежедневно получава от чужди юридически лица и от представителства на други държави кореспонденция на други езици, различни от българския, като за нуждите на българската администрация тези документи, писма и други се превеждат, като според съответната ситуация този превод се изготвя или от Министерството на външните работи, ако става дума за официални документи, или от собствените усилия на съответните ведомства.
В този смисъл аз не виждам никакъв проблем с посочването, че когато става дума за чуждестранни лица се прилагат съответните документи. Така че за нас този проблем не седи.
А по отношение на спора дали е допустимо юридически лица, регистрирани в други държави, да оперират на територията на България с такава цел и задача, мога да кажа следното.
Първо, това е един много фундаментален въпрос. Мисля, че никой няма да оспори, че когато някой е автор и има права, той е свободен да избере на кого да предостави защитата на тези права. Тоест, представете си една ситуация, че група автори в друга държава, да речем, Германия, избираме произволно, решат, че техните права най-добре ще бъдат защитавани (говоря за България) от конкретна немска организация. В този смисъл аз не виждам как ние ще ограничим тези автори в правото им да изберат кой да ги защитава, как ние ще ги ограничим, като им кажем, че тази тяхна немска организация не може да дойде тук в България да ги защитава, трябва да предоговорира тези свои отношения с други организации. В този смисъл, особено като отчетем факта, че има териториалност в тези отношения и че вие всички отлично знаете, че когато се уреждат такива отношения, се урежда за кои държави и как действат тези права, в този смисъл аз не виждам никакъв проблем да се регистрират организации, които ще защитават нечии права в България. И в този смисъл не виждам как ние ще променим европейския постулат за свободното движение на услуги и в този смисъл няма как да ограничим чужди юридически лица с такъв предмет на дейност да идват в България.
А по отношение на това дали са поставени в еднакви условия с българските, очевидно са, щом правилата за регистрирането им са същите. Тоест ние не поставяме някакви различни условия, ние искаме и от едните, и от другите списъци, заверени копия от договори, така че всеки ще доказва своята презентативност.
Разбира се, докато не започнат да се прилагат текстовете в практиката, някои от техните слабости, ако има такива, няма да могат да се установят, но ние като администрация след известно време ще дадем отчет на Народното събрание какъв е резултатът от прилагането на тези текстове и ако е необходимо, ще направим предложение за изменение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания?
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на така предложения текст за редакционна поправка от народния представител Величка Шопова. Който е съгласен с така предложения текст на § 11, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Гласуваме предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители, което се подкрепя по принцип. Който е за подкрепа по принцип на § 11, предложен от народния представител Величка Шопова и група народни представители, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Колеги, отменям гласуването на гласуваните текстове на § 11 и гласуваме отново § 11. Ще ви моля всички да бъдете в залата, когато гласуваме. В момента е налице кворум.
Гласуваме § 11 по текста на народния представител Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Гласуваме текста на § 11, който се подкрепя по принцип, на народния представител Величка Шопова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста, предложен от народни представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, който не се подкрепя с изключение на алинеите, които съвпадат и се подкрепят по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 8.
Гласуваме § 11 по вносител, който подкрепяме по принцип, с приетата вече редакционна поправка на Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Преминаваме към § 12 по вносител. Нямаме постъпило предложение.
Който е съгласен с така предложения текст на вносителя, като същия се оформи в съответствие с Указа за прилагане на ЗНА, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители да се създаде § 12а с предложения ви текст.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Тук имам една редакционна поправка по реда чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В т. 1 „думите „музикални или литературни” се заличават” да отпаднат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Имаме предложения и от народния представител Михаил Михайлов, както и от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за чл. 58.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, ние по принцип сме съгласни, но аз мисля, че нашата редакция е по-добра. Съвсем близки сме с това, което предложи колежката, но погледнете редакцията! Става въпрос за отстъпени права на трети лица, които реализират публични изяви по електронен път за отстъпени права на трети лица. Мисля, че и предложението на господин Михайлов е по-близо. Това са три сходни предложения, но вижте редакционно кое е по-доброто.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, ако няма други изказвания, ще ви прочета окончателната редакция на § 12а:
“§12а. В чл. 58 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „дава” се добавя „предварително и”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Организатор по смисъла на ал. 2 и е всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други.
(4) Организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак върху рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури, концертни билети и др.”
Това е окончателната редакция. Аз смятам, че към настоящия момент всички предложения, постъпили по чл. 58, следва да бъдат подкрепени като се обединим около окончателния текст, който обхваща всички предложения.
Първо подлагам на гласуване редакцията, направена от народния представител Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители, което се подкрепя по принцип. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което също се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което също се подкрепя по принцип.
ЯНА ИВАНОВА: Чисто юридически има една много съществена разлика и тя е в ал. 1. В предложението на господин Данаилов не се допуска авторите сами да договарят права за изяви на живо, а се дерогира единствено и само на организациите за колективно управление на права да извършват такова договаряне. Тоест въвежда се задължителна лицензия и се забранява на артистите и авторите сами да договарят тези права, което не кореспондира с другите две предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Коректен е Вашият коментар. В такъв случай няма да го подкрепим, защото тук се разграничават самите лицензионни режими.
Който е за неподкрепа на предложението по ал.1, което е различно, моля да гласува. Ал.2 е идентична и следва да се подкрепи по принцип.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме окончателната редакция, която ви беше прочетена от мен за § 12а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Налице е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за чл. 64. Текстът е пред вас. В случая се визира създаването на нов параграф с това изменение.
Има ли изказвания по чл. 64, колеги?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Според мен целта, която народният представител проф. Данаилов е имал предвид, е разширяване на кръга на случаите, когато в резултат от тези събития, които се описват, възпроизвеждаме самото събитие, като ние по принцип напълно сме съгласни, че законът трябва максимално широко да се отвори към всякакви хипотези.
В този смисъл, като се сравни редакционно с другите приети текстове, такова предложение може да се приеме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Трябва да се направи редакционно предложение. Отлагаме гласуването на този член, докато се изготви редакционно предложение по текста, както и в текста на §10, ал.10.
Продължаваме с § 13. По § 13 имам текст на вносителя, имаме и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Думата е поискана от заместник-министър Чобанов. Заповядайте, господин Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: По отношение на § 13 нашият Правен отдел направи анализ на предложение, както сме го дали в текст на вносител, и се направи едно уточнение, че всъщност в редакцията, която се предлага, по начина, по който се предлага, имаме дублиране на текстове с вече включени в закона постулати. По-специално, ако погледнете чл. 65, ще видите, че той урежда един специфичен вид случаи, докато в чл. 19 вече е постановен един основен принцип на закона, а именно, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Нашето становище е, че в момента не се налага да се прави такава редакция на текста на вносителя, каквато се предлага, по простата причина че имаме съвпадение в редактирания вариант с текста на чл. 19.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
РАДОСЛАВ СПАСОВ, Българска асоциация на кинорежисьорите: Аз доколкото разбрах за поредно използване не го приехте. За всеки вид – да, но поредно – не. Вие го отхвърлихте, затова моля ви, да бъде разгледан този член, защото е много важно това. Така една телевизия може да си показва колкото пъти си иска. И аз не зная защо не е съгласувано донякъде с хората, от които това зависи. Имам предвид Министерството на културата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Може би трябва да уточня още веднъж. Може би не се изразих достатъчно, анализ на редактираната версия на текста показва, че ако бъде приета тази редакция, ще имаме припокриване със съдържанието и текста на чл. 19. Доколкото и както не е препоръчително да има повтарящи се текстове в един закон, считаме, че не е необходимо да се прави такава редакция. Защото принципът, който редактираният член трябва да прокарва, вече е прокаран генерално в чл. 19 по отношение на всички хипотези.
Така че, ако текстът бъде подкрепен, чисто редакционно ще се получи преповтаряне на съдържание в текстовете на закона, което не е препоръчително от гледна точка на правно-нормативните достойнства на закона.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, може ли да видим какво е гласувано в чл. 19 и има ли го това, което тук е предложено преди това от вносителя? Ние го приемаме, имаме само един член, който ни интересува, но има ли го там?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, сега ще направим справка.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Вижте какво пише: „Право на възнаграждение за всеки вид изпълнение. Член 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид изпълнение на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.” Значи го има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По вашето предложение, проф. Данаилов?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук става въпрос за ал. 3. Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Това донякъде кореспондира с чл. 64, който приехме, но тук става въпрос за това, че вече има прожекции на филми на площади, извън киносалоните и тук става въпрос за уреждането на авторските права. Най-големият проблем е разпространителите, които трябва да поемат авторските права, не ги изпълняват регулярно. Говоря за разпространителите. В този смисъл ал. 3 ми се струва, че е важна. Ползвателят не ти дава авторското право и всичко се задържа с месеци. От тази гледна точка сме вкарали в ал. 3 възнагражденията за различни видове използване. Защото вече има различни видове използване, не е да отидеш само в киното.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Бихте ли ми позволили да разясня малко за ал. 3 на този член? В действащия закон е записано така: „Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.” Това нещо го вкарахме, то е по английското законодателство, но то не действа. И сега трябва да се актуализира, защото има така наречените вече площадни прожекции, които не са с билети, те са с една обща сума. Затова вариантът, който предлага господин Данаилов донякъде удовлетворява този вид нов начин на показване на тези произведения.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Чобанов, това може ли да се включи в чл. 64? И без това трябва да се работи по редакцията на чл. 64, да се прибави там, за да не се повтаря всичко това, което проф. Данаилов е написал, защото той държи само на този текст.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Тук става дума за различни въпроси. В чл. 64 в действия закон говорим за продуцента, който има право да отстъпва на трето лице права. Това е съвсем различна хипотеза. Тук колегата поставя въпроса за площадни прожекции. Позволявам си да прочета това, което действа в момента в закона, което се твърди, че не работи. Говорим за чл. 65, ал. 3: „Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента”. Един ясен принцип, че според характера на приходите пропорционално се увеличава и възнаграждението. Не виждам проблем с този текст.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Проблемът е, че идват избори и ако сте чували, много често се работи с кино. Събират се граждани на площада и то доста. И този, който иска да реализира това, ако тръгне да търси кой е създателят и чии са авторските права, може да стане, може и да не стане. Може да си вземе филма и да си го покаже на площада, без да го интересува. За това става въпрос.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Записано е „публично платен вход”. Вход това значи билет, а вече няма билети.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Смятаме, че текстът на новопредложената ал. 3 „Възнагражденията за различни видове използване на произведенията се дължат от съответните ползватели” е хубав и може да намери систематично място между вече съществуващите текстове. Говорим за нова ал. 3 на чл. 65. Редакцията е добра.
ЯНА ИВАНОВА: Този въпрос се решава с току-що гласувания по принцип текст на чл. 58, в който гласувахте по принцип алинея, че договорите, с които авторите отстъпват право на публично изпълнение на техните произведения, се сключват с организатора на концерта. Тоест този, който организира концерта, ще бъде длъжен да осигури и да се договори за възнаграждението с тези автори. Господин Данаилов се притеснява за митингите...
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не говоря за митингите, аз говоря за отворени прожекции.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Не става въпрос за концерт. В момента има така нареченото пътуващо кино. Обикалят и на всеки един площад се плаща от кметството по някакъв начин или от други спонсори и се показва филмът. Без билети. Няма нищо общо с концерт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека и колегата вземе думата.
ЦЕНКО МИНКИН, председател на „Музикаутор”: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Благодаря Ви за възможността да се изкажа. Искам да поясня, че е вярно, както каза колежката по чл. 58, при договаряне на съответните носители на права с ползвателя, той заплаща съответната договорена тантиема. Независимо дали входът е платен, за което има съответната договорена тарифа, според продадения фискален бон, какъвто е билетът като финансов документ, или ако изявата – прожекция, концерт или всякакъв вид ползване на интелектуален продукт, е без вход, но ако организаторът на концерта е политическа партия, община или някаква друга организация, която се явява ползвател на съответната интелектуална собственост, договаря съответното възмездяване на носителя на това право. Ерго, ако няма вход, но има обществено значима проява, която е на хиляди души, която е с такава значимост, че има друг обществен ефект и отзвук, то съответният носител на интелектуална собственост трябва да бъде овъзмезден. За това става дума.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Виждаме, че в действащия закон ал. 2 съдържа изцяло текста на предложението за нова алинея, който четохме, а именно предложението на проф. Данаилов: „Възнаграждението за различните видове използване на произведения се дължат от съответните ползватели”. Този текст съществува в точно този вид в ал. 2 по следния начин: „Възнагражденията за различните видове използване на произведения се дължат от съответните ползватели”. Разликата е, че тук е добавена нова част, която гласи следното: „и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцент или чрез организация за колективно управление на авторските права”, което според мен не променя смисъла и съдържанието на първата част на текста.
Единият вариант е да го разделим редакционно, да станат нови изречения, другият вариант е да добавим нов текст на ал. 7 със съдържанието на предложението на проф. Данаилов. Но според мен има припокриване на съдържанието.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Още един път се опитвам да обясня. Извинявайте, че говоря така, но общо взето имам тази практика и затова си позволявам да говоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Последно изказване по този член.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Това, което е важно, че публичните прожекции и приходите за авторите, защото от около две години има такива публични прожекции, след това видовете ползване са различни – по телевизии, и т.н., затова този член е много важен. На практика той не работи и трябва да се раздели и да се вкарат тези предложения на господин Стефан Данаилов, които са много добри. Защото в тях има начина, по който всеки един вид прожекция – единият с такси, а другият с обща сума – да може да бъде разделен и авторите да си получават възнаграждението.
Затова ви моля, повярвайте, че тук няма нищо друго освен едно осъвременяване на този текст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, преминаваме към § 14, докато се доизяснят параграфи 12 и 13.
По § 14 имаме предложение от народния представител Емил Радев и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Имаме и предложение по вносител.
В обсъждането на първо четене, тъй като народния представител Емил Радев го няма, но аз също в стенограмата коментирах, че действително не е целесъобразно да остане текстът на вносителя, тъй като по този начин би се затруднило използването на цитати, кадри и, разбира се, бихме довели до пълно информационно затъмнение, като един вид забраним прегледа на печата – това, което е най-широко разпространено като пример.
Затова смятам, че тъй като са идентични предложенията на народните представители Стефан Данаилов, Курумбашев и Емил Радев, предлагам да подкрепим техните предложения.
Гласуваме предложението на Стефан Данаилов и Петър Курумбашев § 14 да отпадне.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Емил Радев с идентичен текст. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предлагам ви да не подкрепим предложението на вносителя за § 14 с оглед гласуваните текстове.
Който е за неподкрепа предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 15 имаме предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Аз имам предложение за нова редакция на § 15, направено на основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„§ 15. В чл. 73 думите „филмовите продуценти” се заменят с „продуцентите на филми или други аудиовизуални произведения” и след числото „40” се поставя тире и се поставя „40з и § 5 от Преходните и заключителни разпоредби”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, няма изказвания.
Подлагам на гласуване първо редакционната поправка на народния представител Караминова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Смятам, че то частично се поглъща. Гласуваме го по принцип. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Който е за подкрепа текста на вносителя по принцип, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя заедно с редакционната поправка. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 16.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо председател, с дълбоко уважение към всички тук присъстващи аз трябва да напусна. Просто имам ангажименти, които не мога да пренебрегна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Бих искала да Ви помоля само да изчакате за § 13, където Вие сте вносител.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, съгласен съм.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Имаме ли готовност с § 13? Заповядайте, господин Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Говорим за предложенията на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев по отношение на чл. 65, предложението в ал. 3: „Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели”. С оглед да подобрим качеството на закона това би могло да влезе като отделна алинея с нов номер. Но аз държа да съобщя, че според мен се дублира в значителна степен вече с текст, който съществува в закона и който е почти същият на практика. Предложеният текст съвпада с първата част на първото изречение в ал. 2, тоест ние ще приемем малко по-надолу нова алинея със същия текст.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако искате я приемете, господин Чобанов! Какво ще си говорим един час! Казвам ви, че не работи, затова сме го предложили. В края на краищата вие имате право да го отхвърлите!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за чл. 65, така както е разписан и ви е предложен с 11 алинеи.
Професор Данаилов, искам да уточним: правите ли редакционна поправка към чл. 65 в действащата нормативна уредба да се включи нова алинея с текст „Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели”?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, това е ал. 3.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, първо това да гласуваме.
Гласуваме редакционната поправка към действащия текст на чл. 65 да бъде добавена алинея със съответния номер с текст: „Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели”.
Който е за подкрепа на така внесения текст, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
СТОЯН ИВАНОВ: Искам прегласуване. Аз съм против.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Отменям гласуването.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, че се намесвам. По принцип приемаме нещо, огледайте го хубаво и да го гласуваме следващия път. Виждате, че идват различни предложения около идеята, да се огледат хубаво и ще го подложите следващия път на гласуване. Както отложихме и другия член.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако ми разрешите, госпожо председател.
Професор Данаилов, този текст, който предлагате, наистина го има. Аз си мисля, че болката за неработещия член не е в този текст, ами е в следващия текст: „ Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места, в които достъпът е свързан с плащането на входна такса...” И така нататък. За това нещо става въпрос, там не ви работи текстът, защото имате едни договори, според които авторите не получават възнаграждение при такова показване. Там ви стистка обувката, а не да повтаряте другия текст, защото и 20 пъти да го сложим в закона, резултатът ще е един и същи. И от гледище на нормотворчество е просто безсмислено, пак няма да работи.
Така че, може би сте прав, да огледам по-нататък, да се изчисти текстът и да се гласува.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, постъпило е процедурно предложение за отлагане гласуването на § 13. Подлагам на гласуване това предложение, като отменям гласуването на редакционната поправка.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Колеги, връщаме се на § 12. Има предложение по § 12 на народния представител Стефан Данаилов.
Чета ви окончателната редакция за създаване на § 12б:
§ 12б. Чл.64 се изменя така:
„Вторично използване
Чл. 64. Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава чрез електронна съобщителна мрежа и осигуряване на достъп по електронен път, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да представя за публичен показ, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.”
Смятам, че така предложеният текст вече е в съответствие с чл. 21, който сме приели и същата редакция следва да бъде отразена в §10, ал.10.
Гласуваме първо тази окончателна редакция. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев във връзка с чл. 64, което се подкрепя по принцип.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 15 сме гласували.
Параграфи 16 и 17 са по вносител. Няма предложения.
Който е „за”, параграфи 16 и 17, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 18 има предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Понеже излизам от заседанието, гласувам „за” до § 22 по вносител.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: След § 22 не Ви се брои гласът? Добре.
Колеги, подлагам на гласуване § 18 на народния представител Величка Шопова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип § 18 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 19 няма постъпили предложения. Който е за предложението по вносител, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 20 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 20 по вносител, който се подкрепя по принцип.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 21 по вносител. Няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 22 е постъпило предложение от госпожа Гинче Караминова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението за § 22 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 24 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Текстът е изписан. Той е редакционен.
Който е за предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението по § 24 по вносител, което се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Имам редакционна поправка по § 24.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Отменям гласуването на § 24 както по вносител, така и предложението на госпожа Величка Шопова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Предложение за редакция на § 24, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, § 24 да се измени така:
“§ 24. Създава се Глава Дванадесета „Б” с чл. 96е:
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА „Б”
“ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
“Принудителни административни мерки
Чл. 96е. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях, министърът на културата или определен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
4. да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или упълномощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се предоставят доказателства за нейното изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за еднолични търговци и юридическите лица – по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(4) Заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, гласуваме редакционната поправка за § 24, предложена от госпожа Гинче Караминова.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението народния представител Величка Шопова и група народни представители, което се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя, който се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 25.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Имам редакционна поправка, госпожо председател, за § 25, съгласно чл. 73 от Правилника.
В § 25 да се направят следните изменения:
„1. Алинея 4 да се изменя така:
„(4) На организация за колективно управление на права, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права, без да е регистрирана по реда на този закон или не изпълни задължение или изискване по чл. 40г, ал.3 чл. 40д, ал.1 и чл. 40е се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20000 лв.”
Алинея 10 да отпадне.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Гласуваме редакционната поправка, която сега ви беше изчетена. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Величка Шопова и група народни представители, което се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува..
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев по § 25. Колеги, считам, че не следва да подкрепяме този текст, тъй като не се подкрепи текстът им по 40а.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 0, против – 10, въздържали се няма.
Гласуваме текста на вносителя по § 25, който се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграфи 26, 27 и 28 са по вносител. Няма постъпили предложения. Моля Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 29 по вносител няма постъпило предложение, така че гласуваме и § 29. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители за създаване на во § 29а. Който е за този текст, който е предложен пред вас, за създаването на § 29а, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 30 по вносител са постъпили две предложения от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Имам една редакционна поправка, госпожо председател по реда на чл. 73 от Правилника.
„т. 19. Трети държави са държави, които не са държави- членки на Европейския съюз или не са държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме тази редакционна поправка.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме първото предложение на Величка Шопова и група народни представители по § 30. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме второто предложение на народния представител Величка Шопова и група народни представители отново по § 30. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение по § 30 от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Считам, че не следва да подкрепяме това предложение, тъй като не е подкрепено предложението, депозирано от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за чл. 26.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 0, против – 9,въздържали се – 1.
Предложението не се приема.
По параграфи 31 и 32 по вносител не са постъпили предложения. Подлагам на гласуване параграфи 31 и 32.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”. Който е в подкрепа на наименованието, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 33 по вносител. По § 33 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители, както и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Госпожо Хубенова, имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз имам редакционно предложение по реда на чл. 73.
„§ 33. (1) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата по реда на чл. 40 и в периода след 1 януари 2005 година са събирали, разпределяли и изплащали възнаграждения за носителите на права, подават заявление да се пререгистрират по реда по чл. 40б, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Към заявлението се прилагат документите по чл. 40б, ал. 2, т. 2-11 и по чл. 40д, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.
(2) Организациите по ал. 1 продължават дейността си до издаване на удостоверение за регистрация или отказ за регистрация. Организации, регистрирани съгласно чл. 40 за събиране на компенсационни възнаграждения по реда на чл. 26 подават заявление за регистрация заедно с документите по ал.1, изречение второ в предвидения в ал.1 срок без да преустановяват дейността си.
(3) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата съгласно чл. 40 и не отговарят на изискванията на ал. 1, изречение първо, преустановяват дейността си по колективно управление на авторски и сродни права от датата на влизането в сила на този закон. В тези случаи чл. 40в, ал. 4 се прилага съответно.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, гласуваме редакционната поправка по § 33, предложена от госпожа Хубенова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме редакционната поправка на народния представител Величка Шопова и група народни представители, която се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 33 по вносител – предложение, което се подкрепя по принцип. Окончателният текст става текстът с редакционната поправка, която вече гласувахме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев за създаване на нови параграфи 33а, 33б, и 33в.
Становище по тези текстове? Заповядайте, господин Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Доколкото и както тези текстове кореспондират с отхвърлени предложения по отношение на чл. 40, не смятам, че могат да се приемат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за становището.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Който е „за”, моля да гласува.
За – 0, против – 10, въздържали се – няма.
Параграф 34.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Имам предложение за редакция, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Предложение за § 34, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„§ 34. Организациите за колективно управление на права, които са регистрирани по реда на § 33, изпращат за утвърждаване на министъра на културата предложение за размерите на събираните от тях възнаграждения по чл. 40е в срок два месеца след получаване на удостоверението за регистрация.”
Имам също и предложение за създаване на § 34а, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника:
Създава се § 34а:
§ 34а. Министърът на културата в срок до един месец от влизането в сила на този закон създава регистъра по чл. 40г.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме редакционното предложение по § 34, направено от народния представител Гинче Караменова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип подкрепа на текста на вносителя за § 34.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 34а, направено от народния представител Гинче Караминова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Отлагаме гласуването по § 35.
По § 36 няма постъпили предложения. Който е за § 36, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 37 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Правя процедурно предложение във връзка с една редакция, по чл. 73 от Правилника.
Параграф 37, който съм посочила да отпадне – това се заличава, оттеглям го и поправката ми е следната:
„§ 37. В Закона за закрила и развитие на културата
обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г.,бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., изм., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 15.09.2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г.), в чл. 31, ал.1, т.4 се изменя така:
„4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение второ, от Закона за авторското право и сродните му права;”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване редакционната поправка по § 37, направена от народния представител Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Тъй като предложението на Величка Шопова и група народни представители е оттеглено, не подлежи на гласуване, гласуваме § 37 по вносител, което се подкрепя по принцип.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 38 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители, както и предложение по вносител.
Гласуваме предложението на Величка Шопова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя по § 38, който се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Колеги, имаме отложен текст по § 13, с който правните референти имат готовност.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: По § 13 изчитаме новата редакция:
„В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията, според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места,в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен.”
Действащите алинеи 5 и 6 се преномерират.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, предлагам това да стане предложение на Комисията.
Да чуем и редакцията на § 35.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Окончателната редакция на § 35 е следната:
„§ 35. Уговорените между организациите за колективно управление на права и ползватели възнаграждения преди утвърждаване размерите на съответните възнаграждения по реда на чл. 40е не могат да бъдат оспорвани само за това, че не се базират на размери на възнаграждения, утвърдени по реда на този закон”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, отложихме гласуването на § 35 заради пропусната редакционна поправка във връзка с употребяване на правното понятие „тарифа”.
Предлагам така изчетения текст като редакционна поправка да се обединим да стане текст на Комисията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Връщаме се на § 13. Предлагам ви отново изчетеният текст да стане предложение на Комисията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Има редакционно предложение в чл. 65 да се създаде нова алинея: „Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели.”
Подкрепяме по принцип ал.3 и ал.4 от текста на вносителя – народния представител Стефан Данаилов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме предложението народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което не подкрепяме. Който е за неподкрепа на този текст, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Текста на вносителя по § 13 във връзка с извършените редакции и становището на Министерството на културата ви предлагам да не подкрепим. Който е за неподкрепа, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
С това Законът авторското право и сродните му права е приет.
Дневният ред е изчерпан. Пожелавам ви приятна почивка и ви благодаря за търпението.

(Закрито в 17,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова