Изслушване на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с проблемите, засягащи правата на потребителите и мобилните оператори.

---

На 16 февруари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Изслушване на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с проблемите, засягащи правата на потребителите и мобилните оператори.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум.
Дневният ред, по който ще се проведе днешното заседание, е изслушване на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с проблемите, засягащи правата на потребителите и мобилните оператори. Същото е по повод писмо от народния представител Михаил Михайлов във връзка с Петицията на инициативен комитет „Протест-20 януари”, входиран с вх. № ПГ-116-00-3 от 20 януари 2011 г. в Народното събрание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание присъстват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Първан Русинов – заместник-министър, и Андриана Атанасова – директор на дирекция „Съобщения”; от Комисията за регулиране на съобщенията: Веселин Божков – председател, Ирина Романска, Десислава Преображенска и Вяра Минчева; от Комисията за защита на личните данни са изпратили писмо, че няма да могат да присъстват на днешното заседание, тъй като за този ден и час имат насрочено обсъждане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г.; от Комисията за защита на потребителите: Дамян Лазаров – председател, и Емилия Елчинова – главен директор „Контрол на пазара”; от Комисията за защита на конкуренцията са съобщили, че няма да могат да изпратят представител; от Сдружението за електронни комуникации също по телефона са ни информирали, че не могат да присъстват; от Асоциацията на активните потребители: Богомил Николов; от Мобилтел: Господин Йовчев; от Виваком: Жанет Захариева – директор „Правни въпроси, регулация и конкуренция” в БТК АД; от Глобул са заявили желание за участие Ясен Гуeв – директор „Корпоративна политика”, и Ангелина Лякова – директор „Регулация”; от Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги: Янаки Ганчев.
Колеги, първо бих искала да дам думата на народния представител Михаил Михайлов съвсем накратко да посочи акцентите и след това ще направим изслушване на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Поводът за моето писмо и за настояване за тази среща е засилващото се все повече настроение сред гражданите за това, че не се защитава техният потребителски интерес, а именно, че от страна на мобилните оператори се появява нещо като закрепостяване относно договорирането, относно общи и индивидуални условия, начина на прехвърляне на номера, автоматично продължаване на договори, скъпите тарифи, роуминга. Тоест десетки въпроси, които всеки един като гражданин се съгласява, всеки един ги констатира в течение на годините и всъщност институциите, сред които и Народното събрание, всички ние сме виновни за това, че нищо не се случва, за да се промени средата, в която с българския гражданин да не бъде договарянето едностранно. Ако прочетете договорите, аз си направих този труд, и на трите мобилни оператора, ще видите, че те могат да прекратяват по описаните клаузи, а пък клиентът на мобилната услуга няма право да прекратява договора.
Ние дори сме много закъснели с тази среща и трябва да се направи нещо, но това нещо да бъде незабавно направено. Не да се констатира, че се правят стъпки. Чух преди няколко дни от Комисията за регулиране на съобщенията да се казва, че на 15 март ще открият някакви приемни. Но всичко това е, с извинение, бла-бла и нищо не се върши. Абсолютно нищо! Чета Закона за електронните съобщения, глава ІV, в която са описани всички механизми, по които Комисията за регулиране на съобщенията може да оказва влияние върху пазара на медийни и на електронни съобщения – нищо не е направено! Българският гражданин получава възможно най-скъпата услуга в целия Европейски съюз, най-незащитен е и всички вдигат рамене. Всичко това се случва в продължение на години, десет години (единият оператор е вече от десет години)!
Констатираме това нещо и всъщност нищо не се прави. Чакаме от Европейския съюз да се направи нещо. В закона пише: създаване на работни групи между Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията, когато са констатирани такива неща – нищо няма, което реално да се е случило на българския пазар. И за тези, които не знаят, нека да кажа, че вчера Комисията за защита на конкуренцията в Румъния наказа два от мобилните оператори в Румъния с 62 милиона – забележете! – 62 милиона евро глоба! Не знам дали сте го прочели, единият оператор е глобен с 34 милиона, другият – с 28 милиона евро. Ето на това аз казвам свършена работа.
Въпреки че на нашата комисия не са вменени тези функции, като законодателна инициатива аз дори в момента съм приготвил около 18 предложения в чл. 227, 228 и т.н., които са за краен потребител. Те ще бъдат внесени до няколко дни в Народното събрание.
Това, което искам, е Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за регулиране на съобщенията преди всичко като орган, който регулира електронните съобщения не само да констатира, а да предприеме реални стъпки. Реални стъпки от днес, незабавно! А не гражданите да се събират и да излизат всеки месец и да се констатира, че нещо се прави, на година по лъжичка. Това просто не може да продължава. Затова е избрана тази комисия – за да защитава интереса не на мобилните оператори, а интереса на гражданите на България. Това е!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, раздадено ви беше писмото от Комисията за регулиране на съобщенията, предполагам, че сте се запознали с материала.
Сега бих искала да дам възможност на господин Божков да сподели стъпките от момента, в който се повдигнаха въпросите, а по тези въпроси се говори твърде активно, по повод множеството жалби, които са постъпили. Нека господин Божков ни запознае какво е направено до този момент.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Добър ден на всички!
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-председател, уважаеми членове на Комисията! Първо, благодаря за поканата. Второ, смятам, че този въпрос е изключително актуален. Трето, аз искам специално да благодаря на председателя на Комисията, която покани всички заинтересовани институции и всички компетентни институции, защото с усилията само на нашата комисия този проблем не може да бъде решен. Радвам се, че този формат де факто е работещият формат, че тук са представители на Комисията за защита на потребителите. Надявам се, че в последващата работа на нашите регулаторни органи ще бъде включена и Комисията за защита на конкуренцията. И, разбира се, тук са представителите на операторите. Това е първото.
Второ. Аз предполагам, че ако говорим за тъй наречената петиция, която съдържа 11 казуса, за всички, които малко или много са запознати с тази материя, им е направило впечатление, че по пет от тях ние нямаме никакви правомощия и пълномощия. Ето защо съм благодарен, че тук се намират и другите представители, които да вземат отношение по тези точки, по които ние нямаме съответните правомощия.
Трето, ще ми позволите категорично да изразя моето несъгласие с констатацията на господин Михайлов по отношение на непредприети действия. Напротив, първо, искам да подчертая дебело: там, където законът ни е дал пълномощия и правомощия, ние си изпълняваме нашите задължения и за съжаление потърпевши в кавички са тук и операторите, които знаят, че доста последователно и системно ние ги натискаме, за да се случат някои добри неща на българския пазар. Защото, господин Михайлов, извинявам се, обаче Вие не сте от вчера народен представител и знаете, че до 2007 г. нямаше нито пазарни анализи, нямаше нито преносимост, нито на едно гише, нито на две гишета, докато в Европа това беше завършено в 2005 година. И благодарение на усилията на нашата комисия в този й вид ние предприехме всички действия, колкото и да ни струваше това нещо.
Ако искате, да тръгнем точка по точка. Ние сме ви изпратили материала, аз мога да коментирам всяко едно от действията, които ние сме предприели в резултат на поставените проблеми от страна на съответната асоциация, само че не искам да се подвежда българското общество.
Да започнем с клаузата за автоматично подновяване на договорите. Не от вчера и не от онзи ден е поставен този въпрос. Още през октомври 2009 г. – тук са и трите оператора, тук е Комисията за защита на потребителите, с които ние работим добре, искам да подчертая това – ние изпратихме писмо-становище, в което комисията, въпреки че няма тези пълномощия, категорично се противопоставя на тази практика. Това е октомври 2009 г.! След това, когато нямаше реакция, разбира се, от операторите, ние се обърнахме и започнахме съвместни действия с Комисията за защита на потребителите и това отпадна от общите условия. Единствено тази клауза влезе в индивидуалните договори. Но, позволете ми, тук има и доста юристи, Комисията за регулиране на съобщенията няма никакви правомощия да се намесва в индивидуалните договори по конкретните точки. И въпреки всичко, казвам, въпреки всичко, ние играем ролята на медиатор и постоянно в тези срещи, които правим с операторите, в резултат на всичко това, което правим, ние постигнахме съгласие и операторите поеха ангажимент да отпадне тази автоматична клауза. Ние направихме тази среща в разширен формат, ако си спомняте, на 9 февруари, където поканихме и аз съм много благодарен на представителите на двете комисии към Народното събрание, тоест на законодателната власт, поканихме изпълнителната власт, поканихме Съвета за електронни комуникации, тоест алтернативните оператори, самите оператори, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на потребителите. Вървим в две насоки: от една страна, самите оператори да поемат този ангажимент, тоест чисто практическите действия, и от друга страна, ние още тогава внесохме предложенията за законодателни изменения, както ни бяха помолили уважаемите народни представители.
Вчера беше сформирана работната група, която да изчисти процедурно този проблем и ние се надяваме до две седмици, със съдействието и на операторите, защото в тази работна група ще влязат представители и на самите оператори, ние да имаме конкретни действия за отпадането на тази клауза. Още повече, че един от операторите пое едностранно задължението от 1 март тази практика да отпадне. И за всеки случай, за да не се изкушат, защото не е тайна, тук всички разбираме малко от този бизнес, когато има икономически затруднения, понякога операторите прибягват до тези действия, за да нямат никаква възможност това нещо да се повтори, ние го вкарваме като предложение за законодателно изменение, където да бъде транспонирана Европейската регулаторна рамка и Европейската директива за универсалната услуга.
Ние сме категорични с четирите си предложения. Първо, максималната продължителност на договорите да бъде 24 месеца с конкретно и задължително указание да има предложение към потребителите в рамките на 12 месеца. Предложението, с което ние излизаме, е след изтичането на тези договори, те да стават безсрочни договори и без да има всякакви други клаузи, които да са в ущърб на потребителите. Това са четирите предложения, които ясно прозвучаха и на последната среща и които ние официално внасяме заедно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на вниманието на уважаемите народни представители. Това е единият от примерите като практики.
Така че по никакъв начин не мога да се съглася с такава констатация. Напротив, ние правим и невъзможното, ние играем ролята и на медиатор. И това се оценява и в Европейската комисия. Защото миналата година уважаемите народни представители си спомнят какво каза господин Коласанти точно и при вашето изслушване – че комисията в този си състав е наваксала изоставането, отбелязвам, наваксала изоставането от останалите страни на Европейския съюз и е изпреварила в резултат на тези действия една страна, с която ние можем да се сравняваме, Румъния.
Уважаеми колеги, нека този труд, който го уважава и го оценява Европейската комисия, ние поне да се самооценяваме на рамките на това, което те ни оценяват.
Ако искате да вървим по всяка една от точките, аз мога да ви ги коментирам. Ако искате, да се спра само на тези неща, които се явяват важни. Защото ще ви кажа примерно за неустойките при предсрочното прекратяване на договор от страна на потребителя да бъдат 7%. Ние въобще нямаме никакви пълномощия тук. Вие знаете, че това са облигационни отношения между два равноправни субекта, ако има някакви такива неща, те вървят по Закона за задълженията и договорите. И така нататък. Да, ние ще приветстваме това нещо и аз го казах. Отидем ли на прекратяването на тези срочни договори и преминаването им в безсрочни договори и когато вече самият потребител дали рамките на 14 дни, както решат и уважаемите народни представители, или в рамките на 30 дни с предизвестие го прекратява, то тогава тези неустойки автоматично ще отпаднат.
По отношение на автоматичното преподписване на срочните договори вече взех отношение – точка трета.
По отношение на четвърта точка – да се коригира процедурата по преносимост, така че да има ясни и конкретни срокове за всяка стъпка поотделно, като се определи едномесечен срок, след който номерът да се прехвърля автоматично. Колеги, в резултат на работата на комисията, в резултат на това, че все пак ние стартирахме услугата преносимост на две гишета, след това отидохме на едно гише, с цел да облекчим максимално потребителите и да защитим техните интереси, то тогава, вие, ако си спомняте, и тези, които са детайлно запознати, ние взехме средноевропейските практики. Това не е приумица на комисията! Аз смея да твърдя, че всяко едно действие на Комисията за регулиране на съобщенията е именно транспониране на Европейската регулаторна рамка и добрите европейски практики. Ние взехме средноаритматичното и при преминаването на тази услуга преносимост на едно гише, услугата трябва да се осъществи за седем дена. Когато по една или друга причина операторите нарушават този казус, комисията по всеки един проблем се произнася, прави проверки и тези проверки са ежедневни и ежемесечни. Ние имаме вече над 270 акта за установяване на наказателни нарушение, имаме над 170 наказателни постановления.
В този ред на мисли смятам, че не е коректно поставен въпросът. Защото, пак казвам, имаме прозорец за осъществяване на тази преносимост в рамките на един работен ден, в рамките на два дена. И това са конкретни и точни указания, които влизат и във функционалните спецификации, и в подписаните процедури между операторите. И в рамките на седем дена, когато става дума за индивидуален номер, най-много до десет дена се осъществява тази преносимост. Ние не може да кажем в едномесечен срок това да стане автоматично, защото противоречи на здравата логика. Ако ти не си си изчистил задълженията към стария оператор, как да се осъществи автоматично един такъв номер. Ние взимаме и този въпрос съвсем сериозно и стриктно спазваме и контролираме изпълнението на тези взаимоотношения, които са закрепостени с процедурата, която са подписали самите оператори. Стриктно следим за изпълнението на тези залегнали условия.
Да се дефинира понятието кредитен лимит, уведомлението при достигане на 90% от размера му да бъде задължително. Това също е един казус, в който ние играем повечето ролята на медиатор, но вие знаете, че, да, водим постоянна дискусия с операторите. Имаше такова намерение, после те се отказаха от това намерение и не влизаше в договорите на отделните оператори. Ето защо ние излизаме с две предложения. Първото, че именно при достигане на 90% от кредитния лимит операторите задължително трябва да информират съответния абонат. И второ, повишаването на кредитния лимит да става с изрично волеизявление на потребителя и на абоната. Предполагам, че господин заместник-министърът ще ви даде нашите предложения, които сме изработили в рамките на съвместната работна група, но и в индивидуален порядък, ако желаят уважаемите народни представители, могат да го получат.
Това са двете предложения на комисията – да има задължителност за информиране при достигане на 90% от размера на кредитния лимит и вторият момент е увеличаването на кредитния лимит да става с изричното съгласие на абоната.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: И по трите точки само се констатира, че Европейският съюз бил много доволен от нас, а всъщност гражданите на България не получават услугите, за които си плащат. Няма смисъл да констатираме, че по първа точка, втора точка, четвърта, пета всичко е направено. Тогава какво правим ние тук? След като се оказа, че именно това са проблемите. Ако хората не излязоха на протест, ако ние не написахме писма, вие нямаше да организирате тези неща.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не е вярно!
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Моля Ви се! Дайте да си говорим откровено, а не такива общи неща. Били доволни от едно гише! Кажете ми един случай, в който да има преминаване от един мобилен оператор на друг за пет, шест или седем дни! Европейската практика: в Англия е от 24 до 48 часа, в Чехия е до 72 часа. Това е европейската практика! Какво говорим? В молбите, които са и в Би Ти Ви, и другаде, се казва, че по три седмици нямат смяна. За какво говорим? Едно е проблемът на редовния гражданин, друго е констатацията, която вие в комисията правите. Абсолютно нереални са тези неща!
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Мога ли да отговоря, госпожо председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз отново категорично не мога да се съглася с така направените общи констатации. И второ, все пак точно на базата на европейската статистика ви казвам: ние също не сме доволни. Ето защо правим постоянни проверки, ето защо аз ви казвам, че всяка по трета жалба (защото жалбите са 800, ние сме конкретни) ние имаме вече 200 акта за установяване на нарушения и 170 наказателни постановления. Затова апелираме и се радваме, че цялата общественост, изпълнителната, законодателната власт обърнаха внимание на това нещо, за да ни подкрепят. Защото в рамките на тази борба на нашия регулатор за прекратяването на тази нелоялна практика е доста трудна и неравностойна. Това – едното.
Второ, аз казвам, че ние не може да отречем това, което го констатира Европейската комисия. А тя каза, че ние сме наваксали изоставането и сме изпреварили Румъния. Това са факти, които могат да се извадят от стенограмата тук на вашата уважаема комисия.
Трето, добре или зле, ние към днешна дата имаме прехвърлени 140 мобилни номера. Добре или зле, ние имаме 60 хиляди фиксирани номера. Говоря по европейската статистика. Прието е, че този процес върви нормално, ако в първите две години броят на пренесените номера е между 0,3 и 1,5%. По отношение на тези прехвърлени номера това значи 2,5% фиксирани номера, които са прехвърлени досега и 1,5% в рамките на мобилните номера. Това пак показва, че ние сме в средните изисквания на страните от Централна и Източна Европа. Говоря само с факти.
Пак казвам, не сме доволни, ние изискваме, ние наказваме. И ние го казахме това нещо на операторите. Ако в началото те са се опитвали да шиканират и никой не отрича, че те се опитват да шиканират процеса на преносимост по една или друга причина и ние това сме го отдавали всеки път, когато стартира една услуга, на неопитност, на недобро обучение на персонала, то когато имаме тенденция на увеличаване на жалбите, за нас това е тревожен сигнал. Ние казахме, а това беше и настройката на уважаемите народни представители, да отидем към по-тежък размер на санкциите. И това ние го правим.
Така че, аз никъде не виждам нещо, което да не сме направили, да не сме работили. Защо да омаловажим това, че когато в обществото има някакъв проблем, ние работим като партньори, а не като врагове. Това е европейският манталитет и европейският подход. С цел да облекчим тази процедура, защото когато има едно нарушение, ние създаваме работна група. Тази работна група и Контролната дирекция отиват и правят проверка.
Ние решихме и аз смятам, че това е работещ механизъм, с представителите на Комисията за защита на потребителите, с представителите на Комисията за защита на личните данни и по един представител на операторите, всеки понеделник от 15,30 до 17,30 ч. да направим обществена приемна и много по-бързо да се реши проблемът с потребителите. Хем от една страна да облекчим тази тромава процедура по обжалване, хем от друга страна и самите оператори, застанат ли срещу българския потребител, да престанат с тези нелоялни практики, за които вие знаете, че използваме всички средства, за да ги популяризираме сред българския потребител. Използвайки телевизията, използвайки и този форум, който аз се надявам, че ще получи своето отражение.
Аз не виждам проблем в този аспект. Ако някой се опитва да прави политически истории, аз говоря като експерт и защитавам обществения интерес. Отчитаме и защитаваме интересите на потребителите, но работим и за здрава и ефективна среда и то конкурентна среда в нашия сектор.
Госпожо председател, да продължавам ли и по другите точки? Както кажат уважаемите народни представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз бих искала тук да направим пауза и да дадем възможност и на мобилните оператори, на всички заинтересовани страни да вземат отношение по тяхната готовност и на поетите ангажименти. Кой ще вземе отношение?
СТОЯН ИВАНОВ: Може ли, госпожо председател, просто да вмъкна две изречения?
Аз предлагам да се отклоним от опасността да се плъзнем по линията кой колко много е работил и кой до каква степен е виновен или невинен, а да се съсредоточим върху това какви мерки се предприемат в момента и какви още трябва да бъдат предприети, включително и законодателни, за да бъде решен този проблем. Защото проблем очевидно има. Моите уважения към усилията на държавните регулаторни органи, но очевидно до този момент те не са дали резултат в нужната степен, за да се налага тази среща.
В тази връзка искам да благодаря на Асоциацията на активните потребители за тяхната активна гражданска позиция, която в крайна сметка дава възможност на държавните регулаторни органи, а и на нас като законодатели да вземем необходимите мерки.
Не искам да се превръщам в обвинител на мобилните оператори, но истината е и тя е очевидна, че проблем има. А всеки проблем има своето решение. Иначе не му е тук мястото, господин Божков.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Доколкото аз успях да се ориентирам в ситуацията, мисля, че ако сега започнем всички да сатанизираме комисията и държавните органи, не това е правилното поведение. Че има някаква несвършена работа, щом има недоволство, е напълно безспорно.
Първият въпрос обаче, който на мен ми хрумна, е защо се занимаваме с това в нашата комисия? Това не е ли въпрос по-скоро на друга комисия? Задавам този въпрос не за да отметна и да кажа, че не трябва да се занимаваме с това, а защото някак си не ми е много ясен механизмът, по който всички това попада тук. Защото аз примерно не се смятам за специалист по мобилните комуникации и не смятам, че бих могъл да бъда достатъчно компетентен. Сигурен съм, че в това народно събрание има хора, които са по-компетентни от мен в това отношение.
От това, което успях да видя дотук, все пак искам да благодаря на господин Божков и на комисията, че са направили един задълбочен материал. Тоест те са се опитали да дадат тяхната гледна точка, което според мен ще бъде полезно по-нататък. Така че, благодаря за усилието.
Категорично не считам, че това е достатъчно. Но в същото време поне за мен е очевидно, че проблемите излизат в голяма степен и извън правомощията на комисията и че ако искаме наистина да преминем към това, което говорихме току-що с колегите, към решаване на проблемите, очевидно трябва да се мине към ново законодателство. И затова именно поставих въпроса всъщност ние ли сме тези, които трябва да създадем това законодателство?
И за не се окаже, че прехвърляме топката от една комисия в друга комисия, която се занимава и е отговорна за съобщенията, моето предложение е да се събере една работна група от депутати, в която може да включим техни представители, може да не включим – както решим, и на базата техните предложения да направим предложение за промени в законодателството. За мен е очевидно, че такива са необходими.
Напълно съм съгласен, че трябва да търсим един чисто работен вариант, който обаче да включва може би не само депутати от нашата комисия, да видим кои са другите, които имат отношение към въпроса, и на тази основа да си дадем примерно две седмици срок, в който да се подготвят законодателни промени. Аз съм убеден, че когато седнем да работим законодателните промени, ще излязат и онези изисквания към комисията, в които можем да кажем: вие тук не сте си свършили работата. Предполагам, че това, което те ще кажат като разумни хора, е: добре, ще я свършим.
Това е предложението ми и то е съвсем конкретно: да сформираме работна група, да й дадем срок и да започнем работа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Изцяло подкрепям колегата Кутев специално, че трябва да се направят промени в законодателството и трябва да бъдат събрани колеги от няколко комисии.
Но аз имам конкретен въпрос към д-р Божков. В този материал, който ни е раздаден, и това, което той каза преди малко, за тази приемна за граждани с членове на трите комисии и мобилните оператори, искам да попитам тази приемна само в София ли ще бъде или ще има такива приемни и по съответните региони?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Това е идея на регулаторните органи с цел да се облекчи и да се повиши скоростта на разрешаването на проблемите на абонатите и на потребителите и да въвлечем все пак в прекия контакт представителите на операторите. Когато възникне проблем и когато може да се реши бързо, да играем ролята и на медиатор, а не само да тръгваме по тягостната процедура.
Ние предложихме това да стане във всички областни градове, където имаме представителства с Комисията за защита на потребителите. Операторите възразиха на този подход и затова ние стартираме от 15 март на територията на София, като идеята е следващия месец да стартираме в няколко големи областни центрове - ние имаме представителства в София, в Пловдив, във Варна, в Бургас, във Велико Търново и във Враца. След това да отидем на територията на цялата държава. Говорим за областните ведомства, където да направим тези приемни с цел, пак казвам, да защитим и да облекчим интересите на потребителите.
Не искам някои от уважаемите народни представители да остават с впечатлението, че ние едва ли не се хвалим. Ние подходихме по точките какво по всеки един от казусите е направила комисията, а ваше право е вие да оценявате какво е направила.
Благодаря Ви.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Според мен Вие на няколко пъти в изказването си говорите за това, че мобилните оператори са включени в разговорите, едва ли не в предложенията, които трябва да залегнат в парламента. Чакайте, това е съвсем друга страна. Това, което по закон вие трябва да направите за мобилните оператори, е да им осигурите среда, да им осигурите механизъм, в който те като компании да получат нормална пазарна среда. Това е, нищо повече! Това, което вие и ние като законодатели трябва да направим, предложенията, които трябва да внесем, нямат нищо общо с мобилните оператори. Защото ние защитаваме друг интерес тук. Това са два съвсем противоположни интереси. Мобилният оператор трябва да подаде качествена услуга, с която потребителят да бъде защитен. Защото това, което се получава в тези години, и констатацията, каквато е в момента, е, че българският гражданин плаща много скъпа мобилна услуга, неговите интереси не са защитени и нашата цел е именно това да направим. Така че, тук мобилните оператори да бъдат канени като страна, която да се заеме със законодателството едва ли не, според мен е абсолютно погрешно.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Само да вметна. Вие знаете, че всеки един акт минава на обществено обсъждане. Така или иначе, се чуват мненията на всички заинтересовани страни. Под каква форма – вече вие ще прецените. Но предполагам, че и този проект за изменения в Закона за електронните съобщения, ще мине под някаква форма на обществено обсъждане.
И второ, аз все пак съм обучаван в Европа. В Европа на операторите и на всички икономически контрагенти не се гледа като на врагове. Така че, ние работим за създаване на ефективна конкурентна среда, отчитайки интересите на всички икономически оператори или контрагенти, както казват, на този пазар и, разбира се, през призмата на интересите на потребителите. Това е европейският подход и аз смятам, че в цялата си дейност комисията се стреми да го въведе.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема, госпожо председател, уважаеми колеги! Повдигнатите проблеми в рамките на тази дискусия наистина са много сериозни и заслужават сериозно внимание.
Първо, аз също бих искал да изразя известно недоумение защо нашата комисия се занимава с това. Да, инициатива, но все пак в това народно събрание има комисии, които имат за предмет на дейност определена проблематика.
На второ място, специално този кръг въпроси, които са повдигнати в това писмо, засягат, от една страна, разбира се, правомощията според мен на Комисията за регулиране на съобщенията като основен регулатор в телекомуникациите, но те в двойно по-голяма степен, поне според мен, засягат правомощията на един друг държавен орган, който е призван именно специфично и целенасочено да защитава интересите на потребителите. Струва ми се, че трябва да се намери механизъм, подобно на това, което ние направихме преди известно време с проблема, свързан със закрилата правата на детето, където също имаше спор кой е компетентният орган, който да защитава техните права – дали основният регулатор в тази материя Съветът за електронни медии или специфичният държавен орган, който е призван да защитава правата на детето, какъвто е Държавната агенция за закрила на детето. И в крайна сметка се стигна до според мен правилното заключение, че двата органа трябва да бъдат въвлечени в решаването на този проблем, но все пак един от тях трябва да носи крайната отговорност като основен регулатор в дадената материя.
В тази връзка ми се струва, че законодателството и регулирането на дейността на мобилните оператори в частта защита правата на потребителите трябва да подходи по същата пътека – тясно приобщаване и интегриране на Комисията за защита на потребителите в онези аспекти на законодателството, които касаят защитата на потребителите в рамките на отношенията им с мобилните оператори, но основният държавен регулатор, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията, трябва да запази водещите си регулаторни и санкционни функции в тази материя, като взимащ крайното решение по отношение на мобилните оператори.
Според мен безспорно трябва да се разшири нормативната уредба, свързана с гарантиране на правата на потребителите – и по отношение на прехвърляемостта на номерата, и по отношение на автоматичното подновяване на договорите, преобразуването на срочни в безсрочни и т.н.
Трябва да се засилят изискванията към нашите оператори за информиране на потребителите специално за роуминг тарифите извън Европейския съюз. Защото ние забелязваме сега, че заради европейската директива, която за щастие задължи всички мобилни оператори в рамките на Европейския съюз да уеднаквят или поне да сложат горна граница на роуминг тарифите си в рамките на Европейския съюз и задължи всички мобилни оператори в рамките на Европейския съюз да информират с есемеси своите потребители за тези тарифи, ние виждаме, че нашите мобилни оператори по никакъв начин не правят това тогава, когато се касае за друга държава, извън Европейския съюз. Пожелават ви само приятно пребиваване в съответната държава и вие бивате натоварвани с убийствени роуминг тарифи, без дори да сте информирани за това.
В тази връзка също трябва да се помисли за гарантиране на правата и информираност на потребителите. И редица други неща.
Аз подкрепям идеята да се сформира една работна група, не знам дали в рамките на тази комисия или според мен по-правилно е в Комисията по транспорт и телекомуникации. Споделям мнението на господин Божков, че не може най-заинтересованите – от едната страна са потребителите, от другата страна наистина обаче са мобилните оператори, не може да ги изключим като заинтересовани страни и да не ги приобщим в процеса на обсъждане на евентуални законодателни промени. Според мен това е правилната посока – приобщаване на всички държавни органи, които имат отношение към тази сложна проблематика, дефиниране на функциите и засилване правомощията на основния държавен регулатор в тази материя.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз ще се присъединя към позицията на колегата Кутев. Наистина тръгнахме малко в плоскостта да превърнем Комисията за регулиране на съобщенията в някакъв сатана, дето не си върши работата. На мен ще ми е любопитно да чуя и другите страни, участници, заинтересовани страни в този процес, защото предоставянето на тази услуга е един процес.
Съгласна съм също така с колегата Казак, че мобилните оператори не могат да бъдат изключени от този процес, защото те са страна в процеса.
Бих пожелала все пак да чуя думите и на Комисията за защита на потребителите, защото предполагам, че те имат доста жалби на граждани, които са едната страна на процеса. Всъщност ние тук изследваме един процес малко като лаици, но изхождайки все пак от опита, който имаме, е хубаво да го анализираме цялостно.
Подкрепям идеята за работна група, подкрепям идеята в тази група да влязат и експерти, обаче, защото някак си не ми се ще ние да се явяваме в ролята на хората, които ще изразяват експертно мнение. Мисля, че никой от тази комисия няма да възрази за внасянето на промени в законодателството. Все пак ние тук, исках да кажа на колегата Михайлов, че сме представители на гражданите на Република България, а мобилните оператори и хората, които работят в тази сфера, се явяват в една двойствена роля – те от една страна са потребители на услугата, обаче от друга я предоставят. В този смисъл не би трябвало да ги игнорираме от този процес.
Ще моля все пак за мнението на Комисията за защита на потребителите и, разбира се, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото те също са част от този процес. Ние трябва да изследваме всички страни на процеса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Нека от Комисията за защита на потребителите да вземат думата. Заповядайте.
ДАМЯН ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Аз се съгласявам с много от точки с преждеизказалите се. Ще се опитам синтезирано да кажа и моята позиция, като не искам да кажа, че тя е най-правилната позиция. Но тя е базирана на обективност, която може би ние като орган на базата на сигналите, които получаваме, може да се различава от преждеговорившите.
Наистина сме в една ситуация, в която имаме специфична регулация. Имаме един път Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, имаме Комисията за регулиране на съобщенията, а Законът за електронните съобщения, глава ХІV казва „Защита на интересите на крайните потребители”. Действително се изисква една по-специфична подготовка при контрола върху самите търговци или оператори на тези услуги, където се изисква по-специална подготовка, и там, където във вертикалната законова рамка има празнота, се прилага хоризонталната – Закона за защита на потребителите, който се прилага от органа, който аз представлявам в днешната среща.
По въпроса за пазарната ситуация позицията на органа е следната. В последните няколко месеца имаме зачестил интензитет на жалби на потребители, свързани с мобилните оператори. При един анализ можем да извадим шест групи проблеми, които могат да се обобщят от тези жалби.
Първата група проблеми, това е въпросът, свързан с преносимостта на номерата. Те са над 800 случая.
Втората група са свързани с автоматичното подновяване на договорите.
Третата е свързана със закъснения при издаване на фактури.
Четвъртата е неспазване на кредитния лимит.
Получаване на нежелани есемеси.
Злоупотреба с договори от разстояние.
Това е съвсем общо, като казвам, че не сме ги подготвяли нещата съвсем експертно, опитали сме се да ги водим според терминологията, използвана от самите потребители.
По първия въпрос – пренос на номерата, заедно с автоматичното подновяване на договорите, имаше една работна среща. Наистина това е един въпрос, който може би ще бъде решен по-бързо, ако бъде приета Директива 2009/136 от 2009 г., в която мисля, че има текст, който регулира определени изисквания, свързани със срочността на договорите.
С колегата Божков, благодарение на тяхната инициатива, в един разширен формат, мисля, че беше добър форматът, предприехме действия в тази насока. Все пак не трябва да решаваме частни случаи, а да предприемем нещо, което да намали това напрежение, което може би се създава на базата и на некоректно поведение от страна на мобилните оператори. Казвам „може би”, не съм специалист, не мога да го кажа в дълбочина, казвам само каква е фактологията на базата на жалбите. Имаме уверение от трите големи оператора, че в много скоро време – като казвам скоро време, имам предвид може би до 15 дена след тази среща – те ще предприемат действия, свързани с първия и втория въпрос. Тъй като за мен вторият въпрос – автоматичното подновяване на договорите и въртенето на едни срочни едногодишни и двугодишни договори, е един процес с цел да се задържат потребители. Виждате всички нещо, което от моя гледна точка е факт – цените слизат надолу. Изборът на услуги е голям и разнообразен, но той е свързан преди всичко с борба за потребители и впоследствие задържане на тези потребители, които са абонати на мобилни услуги. И за да имаме наистина една активна пазарна среда, с реална конкуренция, която да се базира на съотношението качество-цена, този проблем трябва да бъде решен по някакъв начин.
Една от формите за бързото решаване е именно, както каза преди малко господин Божков, е създаването на тези приемни. Какво искаме да видим в тези приемни? Искаме да видим онези представители, които са оторизирани, имат представителност от страна на мобилните оператори, които според жалбите на потребителите създават проблеми при преноса на номерата, каква ще бъде тяхната реакция пред единия орган, пред другия орган, пред третия орган. Дали в рамките на един много кратък срок ще бъде установен този проблем. Тъй като каквато и административна санкция да търсим, ние ще решим частния случай. Но в този кратък период от време, в който сме констатирали тези жалби, говорят не за частни случаи, а за някакъв процес. И се надявам искрено с това начало, добрата воля, която декларираха представителите на мобилните оператори на тази среща, да започне един процес наистина с мекия подход двете страни да си стиснат ръцете – едната страна търговците или мобилните оператори, казано по-конкретно в случая, и другата страна – недоволните потребители, които по безспорен начин има от какво да са недоволни.
Това е по първите два въпроса. Нашата позиция по втория въпрос – за автоматичното подновяване на договорите е: смятаме, че най-доброто решение към настоящия момент е след изтичането на едногодишния или двугодишния срок те да преминават в безсрочни с възможност за едномесечно прекратяване на договора с предизвестие към съответния оператор. В жалбите има и конкретика, която показва, че потребител в рамките на един месец, в който може да поиска прекратяване на срочния договор и да приемем, че той в края на периода на този срочен договор – едногодишен или двугодишен – тоест в единадесетия или в двадесет и третия месец, без да дължи някаква допълнителна неустойка, той среща обективни проблеми на пазара. Тези обективни проблеми, които виждаме в жалбите, са свързани с това, че се иска да бъде купуван специален формуляр – такъв какъвто в закона не е предвиден. Не се приемат молби със свободен текст. Или пък ако се окаже, че датата, в която ако потребителят е решил да бъде последният, 30-ият ден от 11-ият месец, за да може да ползва максимално и 12-ият месец в този едногодишен договор, съвпадат с почивен, неработен ден, не му се дава възможност в рамките на работния ден да се измести с ден по-рано или ден по-късно опитът да бъде преустановен този договор. Това нещо ние го виждаме като въпросен проблем, който наистина стои на пазара, и смятаме, че това е най-бързата и лесна формула за решаването му - преди да бъдат предприети законодателни инициативи операторите да декларират пред цялото общество, че са готови да улеснят процедурата на потребителите, свързана с предявяването на волеизлиянието им за прекратяване на срочните договори, след като влязат в един относително приемлив за двете страни период от време.
По третия въпрос – закъснение при издаване на фактури. В последните няколко месеца преди Нова година имахме сигнали с такава тематика. Обявихме пред медиите, започнахме една специализирана проверка, поканили сме регулатора, който има големи правомощия в тази област. Работи се по тази тема. Ние можем да ви дадем крайните резултати какви са причините за закъснение при издаване на фактурите и пораждащи основателни съмнения, че сметките не са коректни за съответните потребители. Като завършим проверката, ще ви информираме. Надявам се колегата Божков да ме подкрепи в това изявление, че ще информираме цялата общественост какви са причините, дали има нарушения и какви са нарушенията.
Неспазване на кредитния лимит. Това е един въпрос, който наистина стои на дневен ред и според мен трябва да има законодателна инициатива за неговото решаване. Защото на срещата с мобилните оператори те разглеждат кредитния лимит като свое право. Обаче погледнато от гледна точка на потребителя, потребителят формира един месечен семеен бюджет, който смята, че с този кредитен лимит той има ограничение до 50 – 100 лева. И в едни момент, като го надвиши, има спиране на услугата и той има две опции: или изкарва месеца без тази услуга, или пък търси някакви начини и способи да си възстанови разходите към мобилния оператор и да предоговори кредитния лимит. Смятаме, че това е едно некоректно поведение от страна на мобилните оператори – едностранно да променят кредитния лимит. Защото наистина аз не приемам техните аргументи, когато те казват, че по този начин, кредитирайки потребителя със съответно проведени разговори, без той да ги заплати, има някакъв риск. Да, този риск съществува, но аз не можах да видя у тях сериозни аргументи, които да приема, на какво основание те продължават да нарушават този репер за кредитния лимит. Защото все пак преди да сключат договора, те са преценили, че потребителят има възможност да плаща 100 или 200 лева, но имаме случаи, в които кредитният лимит е надвишен и се достига сметка до 2000 лева и нагоре.
Това несъгласие от страна на операторите, което беше изразено на тази среща, може би ще бъде разрешено единствено и само със законодателна инициатива, с въвеждане на определен текст.
По въпроса за нежеланите есемеси. Мисля, че не мога да се изкажа компетентно. Само знам, че имахме такива сигнали и сме наложили санкции, тъй като в тяхното съдържание – не говорим за това, че не трябва да бъдат изпращани, не е в нашата компетентност – открихме некоректно поведение от страна на съответния оператор, нелоялна търговска практика. Той е глобен. Издадена е съответната заповед, преустановени са тези есемеси. Тоест нелоялността в есемесите, не самите есемеси, но нелоялността и некоректността, с която се цели да бъдат привлечени потребители. Това са есемеси, свързани с определени игри.
И шестата група проблеми това са проблеми, свързани с договаряне от разстояние. През ноември и декември се получиха при нас концентрирани сигнали с проблеми, поставени от потребителите относно предоставяне на телефонни апарати за това, че те са лоялни клиенти и т.н. Това беше един претекст за промяна на договора, тоест безсрочният договор да премине в срочен договор. Това, което ние сме констатирали като нарушение, тъй като влизаме в хипотеза на договаряне от разстояние, в повечето случаи, въпреки че имаше и частни случаи, в които го нямаше това условие, да има на траен носител договора, имаше договор на траен носител, но не беше спазено правото на потребителя да бъде информиран, че може да се откаже в седемдневен срок след получаване на стоката.
Това беше причината да наложим санкции на съответния търговец за това, че бяха нарушени правата на потребителите и потърсихме медийната подкрепа. На срещата, която инициира господин Божков, съобщихме пред медиите, че потребителят има право в срок от три месеца след като получи тази стока и не е уведомен от съответния търговец, да се откаже, ако преди това този търговец не го уведоми да се възползва от седемдневното право на отказване от съответната стока, която му е предоставена, и съответно да развали съответния договор.
Мисля, че на тази среща се намери относително най-конструктивният подход. Защото наистина имаме от една страна потребители, от друга страна имаме търговци, които, колкото и лошо да говорим за тях, все пак трябва да отчетем един факт – че благодарение на тях си комуникираме дистанционно и благодарение на тях всички ние ползваме техните услуги.
Търговците декларираха и някои положителни неща, което ще изпревари всякакви други опити за решаване: желание да се откажат от автоматичното продължаване на срочните договори; второ, да започнат да присъстват на тези приемни, което ме кара да мисля, че може би някъде в административната йерархична верига на техните структури се крие проблемът, а не в тяхното желание и в тяхната ръководна част. Казвам, това ще проличи от тези приемни. А в тези приемни наистина искаме да видим с господин Божков какво реално ще се постигне, дали те ще предприемат съответните адекватни организационни мерки, с които мобилният оператор да преустанови некоректното отношение на част от неговата администрация към потребителите, за да може да скъсим максимално времето, в което ще извършваме пренос на номерата и да нямаме административно-бюрократични пречки, създадени от администрацията в офиса на мобилните оператори относно желанието за прекратяване на срочните договори.
Към настоящия момент по точка шест, свързана с некоректност относно договаряне от разстояние и информиране правото на потребителя в седемдневен срок да се възползва от правото на отказ, мога да ви кажа, че след Нова година такива жалби са преустановени. Ако има единични случаи, те не са достигнали до нас.
Това съвсем накратко е нашата позиция на базата на това, което чухме като въпроси, които смятам, че днешният дневен ред изискваше да ги чуете от мен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз се извинявам, че взимам думата за втори път. Може би не е моя работа да го казвам аз, но все пак ще си го позволя. С тези изрази от типа на „некоректно поведение на мобилни оператори”, конструктивен подход и т.н., аз мисля, че разбирам какво искате да кажете, но не съм съгласен с подхода. Искам да ви кажа, че с този мек брус, с който сте тръгнали, няма скоро да защитите интересите на потребителите. На ваше място бих бил малко по-рязък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Николов.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ, Асоциация на активните потребители: Съвсем накратко, тъй като не можем да минем през целия кръг от проблеми, искам само да ви акцентирам кое е най-важното и къде се крие коренът на злото според нас като потребители. Коренът на злото се нарича срочни договори. И за да разберете защо, ще направя аналогия с наемните отношение на недвижима собственост. Почти всеки от нас в някакъв период от живота си е бил страна по такъв договор – дали като хазяин или като наемател. Обикновено човек сключва договор за три години, понякога за пет години. Представяте ли си, ако хазяите предлагаха договори, които, ако протече таванът или прокапе покривът и ти решиш да се махнеш оттам, защото ти течете вода на главата, трябва да си платиш наемите до трите години?! Представяте ли си какво щеше да се случи с пазара на недвижима собственост?
Аналогията е почти същата и тук. Трябва да има възможност потребителят да излезе от този срочен договор, да заплати справедлива компенсация, но тази компенсация да не бъде пречка пред смяната на доставчика на услуги, тоест да не нарушава свободната конкуренция. Всички или поне 90 процента от останалите проблеми са производни на този. Защото на практика свободната конкуренция в този сектор е силно нарушена заради това, че потребителите са закрепостени за даден период от време.
Мисля, че единственото решение на този въпрос е законодателно. Дали ще е 7%, дали ще е една месечна такса или две месечни такси, но трябва да има законова дефиниция за това що е справедлива компенсация при отказ от срочен договор.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Господин Ганчев иска думата. Заповядайте.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ, председател на Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет: Добър ден! Аз тук съм си задавал един въпрос, който беше зададен от трима депутати, защо в тази комисия. И за себе си поне аз съм си отговорил, като гости едва ли имаме право да отговаряме на ваши въпроси, но аз казвам, че на себе си съм си отговорил, че комисията, тъй като е за гражданското общество, а гражданското общество се състои от потребители и на телекомуникационни услуги, те са малко повече от населението, защото много хора имат по два-три апарата, затова приветствам, че тази комисия на Народното събрание се занимава с този въпрос. Още повече, че този въпрос беше повдигнат, развит и т.н. под натиска на гражданското общество.
Потребителите изпадат в един Бермудски триъгълник, бих го нарекъл, между Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на потребителите и оператора. Това е истината, говорим към 1 януари 2011 г. Затова ние бяхме принудени да използваме всички средства за натиск и ще продължим с това, защото виждаме, че има резултат.
Аз няма да коментирам изложението на господин Божков. Няма да е възпитано от наша страна като гости да даваме оценки и да влизаме в спорове. Категорично не сме съгласни с това, което беше изразено като цялостна теза и в този въпрос аз слагам всички останали въпроси, които са поставени в Петицията, в развитието сега на Закона за електронните съобщения и свеждам нещата до един въпрос, който засяга всички граждани, дори излиза от темата.
Въпросът може да бъде формулиран горе-долу така. Знаем, господин Божков, че мобилен оператор с мълчаливото съгласие на Комисията за регулиране на съобщенията застрашава националната сигурност и живота на гражданите (пак стигаме до гражданското общество) в нарушение на Закона за електронните съобщения. Уточнение: с „Държавен вестник” бр. 17, в който бяха публикувани промени в Закона за електронните съобщения, влезли в сила от 10 май 2010 г., се регламентираше въпросът за предплатените услуги. Като цяло законът ги забрани. Та, въпросът ми е, знае ли господин Божков, че към днешна дата (като казвам днешна дата, днес сутринта) един оператор (няколко го имат като оферта, но един го реализира като продажба) чета директно: Планът се казва „Дейта прима”. „Новата Прима дейта карта е създадена за всеки, който желае да сърфира както и колкото реши, без договори и месечни такси. С нея не е нужна регистрация на картата – подчертавам! – взимате я, активирате я и веднага можете да я използвате за мобилен интернет, есемес (и моята добавка е: за изготвяне на бомби). Активирайте с безплатен есемес на 1796.”
Известен ли е на господин Божков този факт? Това е единственият ми въпрос. Аз във връзка с неговото изложение не бих искал да навлизам в други въпроси.
АНТОН КУТЕВ: Лична карта не Ви ли поискаха?
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Не. Казвам го съвсем отговорно. Ние сме специализирана асоциация, проверили сме го. При другите два оператора също го има като план, но когато отидете във фронт офисите на оператор, там ви казват: дайте лична карта. Аз сутринта три такива карти можех да си купя – без лична карта, без нищо. То е записано, извинявайте! Казва се: активира се безплатно с есемес 1796. Отворете сайта на Мобилтел и ще го видите там. Казва се „Дейта прима”.
СТОЯН ИВАНОВ: От анонимно купена карта го изпращате?
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: От анонимно купената карта! Има го в плана, казва: никаква регистрация.
АНТОН КУТЕВ: Само да уточня. При закупуването на картата, преди активирането й не Ви ли изискват лична карта?
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Нищо не изискват! То го пише в плана!
АНТОН КУТЕВ: Оставете плана, на практика как е?
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Става дума, че когато направихме проверка днес сутринта в три офиса на Мобилтел, направихме проверка и в други офиси - на Глобул (не че защитавам някого, казвам просто резултатите от тазсутрешната ни проверка)... Ето на този въпрос искам господин Божков да ми отговори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Господин Божков, ще отговорите ли?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: В комисията ние не сме информирани за този нов вид услуга. Ако приемем това като сигнал от асоциацията, ние ще направим съответната проверка. Но нека да се възползваме от случая, че тук се намират и операторите, нека самите те да дадат отговор. Разбирате ли, това за мен е ново. Дайте писмен сигнал и ние ще направим съответната проверка.
Така че, аз предлагам, първо, да дадем възможност на представител на оператора да обясни това нещо и второ, нека да не забравяме, че по услугата за предплатените карти и т.н. си има други компетентни органи. Вие знаете, че има и Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Комисията за защита на личните данни и т.н. Ние следим само това, което попита и уважаемият народен представител Казак, че когато закупуваш дадена карта, просто трябва да се запишат трите имена и т.н., както е изискването по закон. Ние други правомощия нямаме. Нека да дадем думата на операторите. Аз се радвам на тази среща и още веднъж казвам, че съм много благодарен за тази среща, за да разберат операторите, че цялата българска общественост не търпи такива практики.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да дадем първо думата на Мобилтел, за да кажат за конкретната услуга.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Добър ден на всички присъстващи! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Божков!
Конкретното предложение, което беше поставено като въпрос от господин Ганчев към председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, не мога да коментирам в момента, тъй като най-малкото то не беше и част от въпросите, поставени на дневен ред във връзка с регистрацията на предплатени карти. Мога да гарантирам, че Мобилтел спазва стриктно всички законодателни изисквания що се отнася до изпълнението на правилата за регистрация на предплатени гласови телефонни услуги и не допускаме отклонение от този принцип. В случая с конкретната оферта, която беше спомената, ми направи впечатление една думичка и това беше думата „дейта”. Искам да кажа, че законът изисква регистрация на предплатени гласови телефонни услуги и всички експерти в залата в момента и всички представители на Комисията за регулиране на съобщенията разбират, че между преноса на данни и гласовата телефонна услуга има съществена разлика, която е регламентирана в Закона за електронните съобщения. Поради тази причина бих могъл да отговаря официално, след като се запозная с конкретното предложение, което за пръв път виждам.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Има активиране на есемес. А бомбата се активира с есемес.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Захариева.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА, Виваком: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на ресорни комисии и председателя Божков, председателя Дамян Лазаров, заместник-министър Русинов, колеги! Аз се радвам, че ни поканихте на тази среща, така че да можем ние да вземем участие и да разсеем съмненията, ако е имало такива, че потребителите и доставчиците на техните услуги са във взаимоотношения на врагове едни спрямо други.
И за да докажа, че това не е така, веднага ще се съглася с казаното от председателя на Асоциацията на активните потребители, а именно, че коренът на злото се крие в срочните договори. Когато това нещо бъде преодоляно – и това е официалната позиция на Виваком, която нееднократно е заявявана във всички провеждани срещи и с Комисията за регулиране на съобщенията, и с Комисията за защита на потребителите, публично е обявена и в пресата. Когато законодателството бъде променено така както беше предложено и систематизирано от господин Божков, смятаме, че редица проблеми ще намерят своето разрешаване. Защото секторът на мобилни комуникации е достатъчно конкурентен, предлагат се изключително много услуги, предлаганите услуги са на добри цени. И тогава когато се стимулира и се освободи възможността на потребителите за свободен избор, тоест те могат след изтичане на първоначалния срок да прекратят договора си с определено предизвестие, тогава те ще могат да избират между съответните оператори и тогава всички проблеми или голяма част от проблемите, за които ние говорим, ще намерят своето естествено разрешение в конкуренцията между самите оператори и привличането на потребителите само с качеството на услугите.
Като заговорих за качеството на услугите, искам сега специално да обърна внимание, тъй като всички дискусии, на които до момента съм била, като че ли в известна степен се опитват да сатанизират сектора като такъв, който закрепостява потребителите си, бичува ги непрекъснато и нищо не им предоставя насреща. Ако забелязахте от изказванията на господин Божков и господин Лазаров, жалбите, които са внесени от потребителите, нямаше информация за жалби, които да са свързани с качеството на услугите, с наличието на връзка или с изобилието от услуги, които операторите предоставят. Нека да обърнем внимание и върху този факт. И да обърнем също така внимание, че това е един от малкото сектори, в които в последните години не е имало увеличение на цените на услугите. Така че, когато говорим за предоставяне на услуги на потребителите, добре е освен негативните примери да си дадем сметка и за позитивите на услугите, които тези оператори предоставят.
Бих могла накратко да мина и по основните въпроси, които бяха поставени тук, а именно свързани с преносимостта на номерата, с клаузата за автоматично подновяване на договорите, кредитните лимити, непожеланите есемеси и дистанционните продажби.
Преносимостта на номерата, както и д-р Божков отбеляза, е един сравнително нов за България процес. Само от средата на миналата година той премина на обслужване на едно гише, така са възможни и са допустими грешки и пропуски в този процес. Голяма част от грешките са чисто технически и наистина само експерти, които са много навътре в процеса, могат да дадат точни и конкретни обяснения, свързани със сложната технология на преносимост на номерата. Само ще ви дам два примера и ще ви кажа, че за да се пренесе един номер, дори един-единствен номер, е необходимо да се синхронизират системите на пренасящия и приемащия оператор. В много случаи има пренасяне на повече от един номер, което също води до затруднения. Освен това в някои случаи има искания да се пренесат част от номерата, друга част остават в даряващия оператор. Има също и редица случаи, в които самият потребител не е уредил докрай взаимоотношенията си с мобилния оператор и това са чисто търговски отношения, които не винаги – искам да подчертая – се изтъкват в жалбите на жалващите се потребители, но след това при проверките биват установени. И затова и не всички проверки завършват с установяване на административно нарушение.
Това е по отношение преносимостта на номерата.
Относно срочните договори вече заявихме своето мнение. Дори сега получих в телефона и покана от Комисията за регулиране на съобщенията за първо заседание на работната група, която да излезе със законодателни предложения. Всички оператори участват, участват и ресорните комисии, така че смятаме, че в най-скоро време би могло да бъде създадено предложение за законодателен текст. Още повече, че предстои промяна в Закона за електронните съобщения. Както вече казах, официалната позиция на Виваком е, че по този начин се засилва възможността за избор на потребителите кои услуги да използват.
Искам все пак да обърна внимание, че освен по отношение на мобилните услуги това нещо ще намери приложение по отношение на останалите електронни съобщителни услуги. Това включва интернет, предоставянето на телевизионни услуги.
По отношение на кредитните лимити искам още един път да заявя позицията ни, която споделят и останалите оператори, тъй като тя беше заявена и на предходната среща, организирана от Комисията за регулиране на съобщенията, че кредитният лимит всъщност представлява право на оператора и той се предоставя на потребителя с оглед на това каква е неговата кредитна история на взаимоотношения със съответния оператор. Не е възможно, въпреки че ние се стараем да го правим във Виваком и уведомяваме потребителите при достигане на един висок процент от техния кредитен лимит с есемес и се стараем това да бъде своевременно, но има случаи, в които това е обективно невъзможно. Това са случаите, в които потребителят е в роуминг. А най-често оплакванията за натрупани големи сметки са именно когато потребителят е в роуминг. Тогава обективно ние получаваме данните със закъснение от два-три дни, понякога и повече, и не е възможно да информираме потребителя и не е възможно законодателно да бъде уредено спирането на услугите на потребителя, ако той си надвиши лимита. Още повече, смятам, че това не е и в негова полза. Мога да ви дам пример с останали услуги, които се предоставят на този принцип. Например, ток, вода и такъв тип комунални услуги. Възможно ли е на предоставящите електричество или водоснабдяване абонатът да каже: добре, аз ще ползвам вода до 10 лв. на месец и ако надвиша тези 10 лв., вие ми спрете водата?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Вие сте специализиран орган и не може да давате пример с вода, ток и т.н. Това са две съвсем различни неща, просто не е коректно това нещо! Вие влизате в един специализиран закон. Аз съм употребил две-три седмици, за да се подготвя и да предложа законодателни промени. Единственият закон, в който може да влезе защитата на потребителя е главата за краен потребител в Закона за електронните съобщения – в чл. 227, 228 и 229.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Ще довърша по отношение на възможността на потребителите да лимитират своите бюджети при използването на гласови телекомуникационни услуги с възможността да си купят предплатена карта. Тогава тя си има точно един определен лимит, в който потребителят е сигурен, че след като го надвиши, той просто ще се изчерпи. Останалото е свободно потребление на гласови услуги за съответния месец.
Благодаря.
ЧЕТИН КАЗАК: Смятате ли да въведете информиране на потребителите за тарифите ви, когато са в роуминг извън Европейския съюз?
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Не мога да отговоря в момента на този въпрос, тъй като той не беше част от дневния ред. Ще го проверя и ще имам задължение да Ви информирам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да чуем и Глобул. Няма ли представител? Няма.
Заповядайте, заместник-министър Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги! Изслушах различните мнения по въпросите, разбира се, всеки има аргументи, които могат да бъдат уважени, има и много, които не би трябвало да бъдат отчитани.
Това, което ние като орган по политиката в областта на телекомуникациите в България сме направили, е да подготвим проект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който транспонира новата регулаторна рамка. Тук искам да отбележа, че може би повече от една трета от тези съществени промени в регулаторната рамка са свързани именно с въвеждане на изисквания за защита на интересите на крайните потребители. Отчетохме и мнения на наши колеги от независимите регулатори, от Комисията за защита на потребителите, от организации за защита на правата на потребителите. В крайна сметка мисля, че вече сме успели да създадем един проект на закон, който отразява в разумна степен всичко, което ние вече чухме.
Нещата, които забелязвам в днешните теми, които не са отразени в този законопроект, може би да се спра само на тях, защото всички останали ще можете да ги видите след около максимум седем-осем дена, публикувани на нашия сайт, за обществено обсъждане, в което всички вие, както и всички, които не са в тази зала, ще могат да дадат предложения за допълване или неща, които трябва да отпаднат, ако те са непропорционални и нецелесъобразни.
Трите въпроса, които не са отразени, са: определяне на конкретния размер на неустойка. Изключително сме затруднени в работната група да обосновем и да намерим обективен критерий за определяне на максимален размер на неустойка в закон и да не нарушим Конституцията. Тук бихме желали след мен да чуем мнението на колегите от Комисията за защита на потребителите, те са най-близо до практиката в това отношение. Опитахме се да потърсим и в съдебната практика – и там не намерихме някакви обективни критерии, които могат да бъдат ползвани. Така че ние просто нямаме някакъв репер, спрямо който да мерим. Ако има идеи в тази посока, моля да получим мотивирани предложения с някаква практика или с обективни критерии, за да може да имаме текст, който не противоречи и на вътрешното, и на европейското законодателство
Другото нещо, което не намери отражение, е формулираното намаляване на цените на дребно и промяна на тарифирането на всяка секунда без първоначално неделим период за гласови услуги. И европейското законодателство, и Законът за електронните съобщения в момента, а и практиките в другите държави – членки на Европейския съюз, не предполагат и не можем да намерим подобно решение. Цените на дребно в мобилни мрежи, доколкото на мен ми е известно, може и да греша, но в нито европейска държава не се регулират. Има стриктни правила по европейската рамка, които могат да бъдат налагани такива мерки на пазари на дребно (говорим за регулиране на потребителски цени) и мисля, че те са отразени доста адекватно както в настоящия, така и с още малко допълнение в новия законопроект. Мисля, че всички ще оцените това.
И последното нещо, което не е отразено в законопроекта, защото пак не можахме да намерим основание да го включим в нашия закон, разбира се, вие може да предложите друго, информираност относно каква част от сумата на услугите, касаещи благотворителност, са за целите на кампаниите и каква част е такса за телекомите или техните посредници.
Всичко останало сме включили и в рамките на общественото обсъждане ще очакваме от вас предложения за подобрение, допълнение и изменение на текстовете, които ние сме предложили. Ако имате конкретни въпроси, бих могъл да отговоря.
С това не мисля да отнемам повече от времето ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Въпроси? Заповядайте, господин Ганчев.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Веднага отговарям да заместник-министър Русинов. Тази практика може да я видите в израелския парламент.
За другото сте прави. Цените на дребно са нерегулируеми.
Понеже господин Божков не ми отговори на въпроса, аз ще задам още един въпрос, надявам се на този да ми отговори. Какви санкции е наложил регулаторът за сриване клиентската платформа на Мобилтел, продължаваща шест месеца? И въобще наложена ли е един лев санкция за шест месеца?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: По първия въпрос не че не съм отговорил, просто комисията не е известена. Вие знаете нормалния път – дайте жалба към нас и ние ще предприемем всички действия, които са ни оторизирани от закона, да направим проверка.
По отношение на така формулирания от Вас въпрос, към днешна дата имаме към 25 жалби, постъпили при нас по отношение на билинг системата и неритмичното постъпване на фактури към съответните потребители. И отделно със съвместната проверка, която извършихме с представители на Комисията за защита на потребителите, имаме още 12 жалби, които разглеждаме, тъй като си има законен срок за извършване на проверки и т.н., по тях ще се произнесем. Повечето от тях са основателни и предполагам, че ще завършат с наказателни постановления, но нека да изтече срокът на проверката.
И ако позволите, госпожо Петрова, по отношение на другите въпроси. Напълно подкрепям това, което каза заместник-министър Русинов за нещата, по които ние не можем да вземем отношение. Освен това за процесуална икономия на време и за да не отегчаваме народните представители, тук ще ви дадем четири страници предложения за изменение на Закона за електронните съобщения, които касаят преди всичко, както казах, клаузите за автоматично подновяване на договорите, кредитния лимит, нежеланите есемес съобщения и закъснението с издаването на фактури.
Искам да подчертая, че последните три, които споменах, европейската практика е, че всичко това може да стане и съществува в Европа, но само с изричното съгласие на потребителя.
Специално за кредитния лимит ще опонирам на операторите, защото практиката показва, че обикновено хората лимитират своите разговори по отношение на своите деца, по отношение на своите възрастни родители, като им поставят от 30 до 50 лева и изведнъж като получат 400 лева сметка, им се завива свят. Така че, комисията категорично е против тази практика и именно това искам да бъде отразено. Да, когато има хора, които са в чужбина, но това са единици, тогава нека с изричното съгласие на този човек да бъде увеличен кредитният лимит. За мен това е философията на закона и ние ще дадем това предложение.
И все пак, позволете ми да завърша с нещо, което беше засегнато тук. Аз смятам, че в последните години ние правим всичко възможно европейската практика да стъпи и на българския пазар. Ще посоча само две неща. Да, действително преди три години цените на мобилните и на фиксираните услуги бяха три до четири пъти по-високи отколкото са средноевропейските. В резултат на нашите усилия, колеги, само за последната година цените паднаха с 67 до 76%. Посочете ми един друг сектор в българската икономика, където има такова намаление или въобще намаление на цените! И сега мога да кажа, че нашите цени са под средноевропейските, като преди това бяха три до четири пъти по-високи.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, други въпроси?
СТОЯН ИВАНОВ: Госпожо председател, ако разрешите, едно изречение към господин Божков. Господин Божков, това е официално заседание на парламентарна комисия, води се протокол, така че, моля Ви, да смятате сигналът, който беше направен тук, за официален сигнал. Мисля, че няма нужда даже и писмено да ви го дават. Друг е въпрос е, че то било за пренос на дейта данни, които не фигурирали в закона. Ако трябва, и това ще включим в закона, уважаеми дами и господа, поради простата причина, че на всички ни е известно, че дейта данни много лесно може да се превърне и във войс, нали?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин заместник-председател, тъй като ние нямаме конкретен сигнал, ако приемете това нещо, ние ще го приемем като сигнал за самосезиране и ще извършим съответната проверка на Мобилтел по отношение на тази нова рекламирана услуга. За да бъде всичко законно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, други въпроси?
Аз бих искала да благодаря, ако няма други въпроси, на всички участници. Смятам, че срещата беше изключително полезна и навременна. Тя беше продължение на част от започналия етап по решаване на проблема, който касае огромна група потребители.
Бих желал да помоля всички вас, участници тук, при формирането на работните групи да бъдат канени и народни представители от Комисията, които изявят желание. Просто да ни информирате за заседанията.
Благодаря Ви. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 ч.)

РЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
Стенограф: