Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
23/03/2011
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков (второ гласуване).
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
На 23 март 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков (второ гласуване).
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Предлагам ви проект за дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков (второ гласуване).
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Има ли други предложения по така прочетения ви проект за дневен ред? Ако няма, подлагам същия на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание присъстват от Министерството на образованието, младежта и спорта Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна”, и Драгомир Маноилов, парламентарен секретар.
Преминаваме към първа точка от дневния ред. Представям ви работен доклад, който ви е раздаден.
Гласуваме наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България”.
Който е съгласен с това наименование на закона, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 1 има писмено предложение от народния представител Красимир Велчев и група народни представители:
„§ 1 се изменя така:
§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „председателя на” се заличават, а след думата „събрание” се добавя „въз основа на решение”.
2. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Мотивираното предложение по ал. 2 се придружава с документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(7) За лице, за което е установена принадлежност по реда на ал. 6, предложение за награждаване с ордени и медали се прави от Народното събрание въз основа на решение.”
Колеги, откривам дебатите. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо председател, искам да направя предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 1, чл. 11 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 2 думите „от председателя” да се заменят с „решение” и думите „и от” да се заменят с „или на”.
2. Създава се ал. 6 със следната редакция:
(6) Решението по ал. 2 се придружава с документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Предлагам ал. 7 да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изказвания, предложения? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. С това предложение практически се замества текстът, който ние с господин Шарков сме предложили, нали така?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тоест този текст, който казва „С ордени и медали не могат да се награждават лица, които са били щатни и нещатни сътрудници, информатори” и пр., се замества с друг текст, който обяснява как се награждават – с мотивирано предложение. Но този елемент, който беше приет на първо четене, е отпаднал, ако вие приемете по този начин, не като следваща алинея, а като заместващ текст на съществуващата в текста на вносителите ал. 6. Това означава, че приетата на първо четене ал. 6 този път се отменя и се замества с една процедура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С ред, който разписва това, което всъщност вие целите. Народното събрание решава за всеки конкретен случай.
ЧЕТИН КАЗАК: Абсолютната забрана, която вие предлагате, се заменя.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Как си представяте, че Народното събрание ще получава името на шпионин еди-кой си? Това е смекчаване на процедурата.
ЧЕТИН КАЗАК: Ясна е политическата воля на управляващата партия да замени първоначалния замисъл на вносителите – абсолютна забрана за награждаване с ордени и медали на бивши агенти на бившата Държавна сигурност с утежнена процедура и ангажиране на целия орган Народно събрание с процедурата по предлагането. Според мен трябва да се избере въобще правомощието на председателя на Народното събрание – или трябва да си бъде самостоятелно както беше досега, или за всички предложения от името на Народното събрание да бъде същата процедура. Не може в отделен случай, само защото човекът е бил примерно агент, да ангажираш цялото Народно събрание с казуса, а при други случаи еднолично председателят, без да пита никого, да предлага за награждаване. Ако ще ангажираме институцията Народно събрание, то режимът трябва да бъде унифициран.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Само искам да допълня, че това са единични случаи. Колко хора има, които са били в Държавна сигурност и ще бъдат награждавани? Те са единици. Какво пречи Народното събрание да бъде занимавано в тези случаи?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тъй като господин Казак каза за агенти, дайте да видим какво е агент. Защото доколкото знам, в първия вариант бяха включени абсолютно всички, които са били в милиция, работили и т.н. Аз под „агент”, както Вие го казвате, единствено разбирам хората, които бяха в Шесто управление. За мен това е агент. Умишлено през тези години всичко се смеси в едно, за да може тези, които наистина бяха осъдени от обществото, хора, които са работили против обикновените хора и са докладвали, така наречените доносници, ги смесиха в разузнаване, в другите, едва ли не, както беше в първия вариант, даже и човек, който е бил в казармата тогава и е изпратен не по негова воля в тези райони – говорим за репресиите – и той не може пожизнено да получи орден.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако ми разрешите, госпожо председател. Аз първия път подкрепих законопроекта, но още тогава настоявах да бъде прецизирана формулировката за кои лица ще се отнася това нещо. Защото тук упорито се говори за агенти, обаче вижте как е предложено: лица, които са били щатни или нещатни сътрудници. И четем Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, дефиницията за щатен сътрудник: „Щатни сътрудници са българските граждани, които са били на служба в Министерството на вътрешните работи”. Значи се отнася до всички редови милиционери, включително и тези, които са работили само по криминална престъпност. Може и да бъркам, но се отнася и за войниците, които са служили във Вътрешни войски и които нямат никакво участие нито в репресии, нито в нищо, отнася се и за редовите пожарникари.
Така че мен това ме смущаваше още тогава. Иначе за лицата, които са били наистина в Държавна сигурност, в Разузнавателно управление и т.н. и за сътрудниците на тези служби, съм категорично „за”. Затова сега тези предложения, които вие, колеги от ГЕРБ, правите, донякъде урежда въпроса. Това дава път да можем да наградим такъв човек, който реално не е участвал по никакъв начин в репресиите, но известно време е работил в структурите на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Затова се прави се проверка и тази проверка вече стабилизира акта, който Народното събрание трябва да завърши с решение. И от волята на народните представители зависи награждаването. Има по-голяма прозрачност.
ЧЕТИН КАЗАК: Трябва да се прецизира текстът изцяло в рамките на правомощията на Комисията за разкриване на досиетата. Без да правим нови редакции, така както е дадена последната редакция, мисля, че е добра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз продължавам да чета какво пише в Конституцията, уважаеми колеги. Прочетете какво пише в Конституцията. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Какво правим ние?
Аз съм заявил каква е нашата позиция. Това, което се опитвате да смекчите, е описано в Закона за наградния фонд кои могат да предлагат – сдружения, граждани. Това минава с предложение до Министерския съвет (говоря за ордените, не говоря за медали), което се съгласува с Президентството. Такава е досега практиката. Сега какво става? Предлага се примерно Петър Берон, който е бил нещо в Държавна сигурност. Те или трябва да го отрежат още в министерството, или в Министерския съвет. Да речем, че той минава през тези две инстанции и идва в Народното събрание, което да реши да или не. Или предложението трябва да тръгне от група народни представители, макар че такова нещо в закона няма, да предложи гражданина Петров, който в 1955 г. е бил нещо в органите. И с това започва да се занимава парламентът.
Пак казвам, някаква структура граждани ще пише, събираме се тук за човек, който има заслуги, само че е бил в органите. Изпращаме писмото до госпожа Цачева, тя обсъжда, понеже й е малко работата, и го предлага в Народното събрание. И започваме да си чешем политически езиците! Такава процедура се предлага.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, колега Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря. Една реплика към господин Данаилов. Правата на гражданите са описани в Конституцията. Между тях няма право да се получават ордени и медали, това не е право. Също така в Европейската конвенция за правата на човека са записани правата на човека и между тях няма такова право. Това е награда. Българската държава преценява дали да награди или да не награди някой. Ако някой не е награден, с това не са му нарушени човешките права. Нали така? Затова цялата тази хипотеза за неравенството отпада, тъй като не става въпрос за права, а става въпрос за награда.
Идеята, която сме имали с господин Шарков като вносители, е, че репресивният апарат на комунистическия режим е отговорен за извършването на репресиите по времето на комунистическия режим. Самият комунистически режим е обявен за престъпен със закон в България, има и международни актове, с които се осъждат престъпленията на комунистическите режими, ние сме ги подкрепили като Народно събрание, Вие си спомняте, това, защото Вие също сте гласували за това. И затова ние предлагаме тези хора, които са свързани с репресивния апарат, да не могат да получават наградата, която по този закон се състои от ордени и медали. Два вида награди има, които съответно са разделени. Ние предлагаме това право да се ограничи.
С предложението на господин Велчев всъщност само се променя процедурата, като става ясно дали лицето, което се награждава, е било свързано с репресивния апарат или не. И тогава, от една страна, Министерският съвет си запазва правото да прави на свое основание предложение, от друга страна Народното събрание чрез решение ще може да прави предложение. За това говорим в момента. Докато нашето предложение е да се ограничи определена категория да не получава такива награди поради тази причина. Не смятаме, че с това се нарушават правата на когото и да е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Аз изцяло се присъединявам към това, което каза господин Велчев, че само информаторите и доверените лица трябва да бъдат изхвърлени от списъка за награди. Обаче искам да задам един конкретен въпрос. Един държавен служител, който си е изпълнявал съвестно своята длъжност в тези органи, може ли някой да ни гарантира, че всички, които са били под пагон, служебни лица, някой от тях не е и доносничил? Именно това ми се струва, че трябва да проверим, когато се предлага едно такова решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз смятам, че това, което всъщност като редакционна поправка днес постъпи, дава именно тази яснота за прозрачност, за обсъждане и да се събере информацията и Народното събрание с един акт да може да постигне публично едно решение, което да стабилизира акта – дали ще бъде награждавано лицето или не.
Други изказвания? Ако няма други изказвания, колеги, закривам дебата по този параграф.
Предлагам да гласуваме редакционното предложение по чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от народния представител Силвия Хубенова.
Който е съгласен с така предложения ви прецизиран текст, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Красимир Велчев и група народни представители, което смятам, че трябва да подкрепим по принцип.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на вносителите за § 1 с вече приетите поправки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Преминаваме към следващия тек – „Преходна разпоредба”.
Колеги, правя следното редакционно предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 наименованието на подразделението „Преходна разпоредба” да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”, а също така в „Преходните ти заключителни разпоредби” предлагам да се създаде § 1а:
„§1а. Внесените до влизането в сила на този закон предложения за награждаване с ордени и медали и неприключилите по тях процедури се довършват по реда на този закон.”
ЧЕТИН КАЗАК: Ако са стигнали вече до президента, трябва ли да се върнат?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, за да се допълнят с тази справка.
СТОЯН ИВАНОВ: Може би въобще нямаше да се наложи да гледаме такъв закон, ако господин президентът нямаше интересната склонност да награждава сегашни олигарси и бивши служители в Държавна сигурност с ордени. Но както и да е, това е само вметка за сведение на колегите от ляво.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да ти отговоря на това „за сведение на колегите от ляво”. Основната част от тези предложения са дошли от някъде, те не са тръгнали от президента. Ще ти разкажа насаме за едно лице, за което аз отказах, нямаше никаква логика, не е свързано с култура, за орден. Но предложенията вървят по начина, по който са описани в закона. В закона! И те минават не през един, а през цял Министерския съвет, през структура, каквото е едно министерство, което решава и подава документите. В Министерството на културата имаше 56 заявки, да не бяха и повече, за различни видове ордени, като всеки трети беше „Стара планина”. И аз ги спрях. В края на краищата има такива добри ордени в сферата на културата като „Кирил и Методий”. Но ще дойде друг президент, ще видим как е. Сега завъртяхме такава система, че цяла България да се занимава с това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания, колеги?
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 73 от народния представител Даниела Петрова за промяна на наименованието на подразделението „Преходна разпоредба”, което да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”, като в „Преходни и заключителни разпоредби” да се създаде § 1а:
„§ 1а. Внесените до влизането в сила на този закон предложения за награждаване с ордени и медали и неприключилите по тях процедури се довършват по реда на този закон.”
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 1.
Гласуваме предложението на вносителя за „Преходна разпоредба”, което се подкрепя по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 1.
Преминаваме към § 2. По § 2 е постъпило предложение от народния представител Красимир Велчев и група народни представители.
Имате думата. Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник, а именно § 2 да се измени така:
„§ 2. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в чл. 27, ал. 1 се създава т. 4:
4. Органи на законодателната и изпълнителната власт по отношение на лица, за които е направено предложение за награждаване по чл. 11, ал. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
По този начин разширяваме и прецизираме текста. Това е искането до комисията за проверка. Не може група граждани просто да решат да номинират някого за орден, съответно да получат тази информация и злонамерено да я използват. Затова се стеснява кръгът от лицата, които могат всъщност да се обърнат към комисията, а това са именно органите на законодателната и изпълнителната власт.
Изказвания, колеги? Ако няма други предложения и изказвания, гласуваме предложението по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник, направено от народния представител Нели Калнева-Митева.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението от народния представител Красимир Велчев и група народни представители за § 2, което се подкрепя по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на вносителя с приетите редакционни поправки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
С това е приет на второ четене предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите.
Преминаваме към точка втора – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Колеги, по този законопроект са поискани три становища – от Министерството на правосъдието, от Министерството на образованието, младежта и спорта и от Съвета за електронни медии. Постъпило е едно писмено становище от Министерството на правосъдието. Тук са представителите на Министерството на образованието, младежта и спорта, които се надявам, че ще изразят своето становище сега.
СТОЯН ИВАНОВ: Един въпрос. Разбирам, че от Съвета за електронни медии нямаме отговор, така ли е? И няма и представител?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Казаха, че ще го подготвят, но не са го изпратили.
СТОЯН ИВАНОВ: Да, интересен орган си избрахме пак!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Прощавайте, преди да започнем, имам въпрос. Водеща комисия е Комисията по правните въпроси. Имаме ли становище на Комисията по правните въпроси? След това е Комисията по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта и трета е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Какво е становището на водещата комисия и на другата комисия? Ние сме третата комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В Правната комисия ще го гледа в заседанието утре, а в Комисията по образованието законопроектът е отхвърлен.
Нека да дам думата на вносителя да представи законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На 22 октомври миналата година Министерският съвет внесе един законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01097, който е подписан от премиера, в който има § 28, който гласи следното нещо: В Наказателния кодекс се създава нов чл. 419а със следното съдържание: „Ал. 1. Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, народност, етническа принадлежност или по друг признак, установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
Ал. 2. Който подбужда другиго към престъплението по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.”
Това е текстът на Министерския съвет, който на 17 февруари беше гласуван на първо четене в Народното събрание. В общия законопроект, който беше създаден на базата на няколкото приети тогава законопроекта, включително жестокост срещу животни ти т.н., това е § 39, той е останал в текста, който сега ще се гледа на второ четене. И това беше причината да използвам времето, докато бъде депозиран общият законопроект, да предизвикам дискусия по темата, която е предложена от правителството. Избрах този начин – внесъл съм законопроект, който практически повтаря част от законопроекта, внесен от миналия мандат от Филип Димитров, с който разполагам и към който съм добавил някои неща и съм променил, разбира се, част от текстовете в този законопроект.
Причината да предложа за обсъждане тази тема е следната. Първо, в Наказателния кодекс няма записана дефиниция за престъпления срещу човечеството. Аз бях предложил на същата дата друг законопроект, в който да дадем съставите на престъпления срещу човечеството, така както те са записани в Римския статут на Международния наказателен съд. Този статут е ратифициран и е в сила за България от 2002 г. Обаче моят законопроект не беше приет, въпреки че някои, включително и от парламентарната група на ГЕРБ, подкрепиха това, което предлагам. Но пък много повече бяха „против” и „въздържали се”.
Причината този въпрос да е съществен е едно тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 г., което съм посочил в мотивите на внесения от мен законопроект. То казва, че международните договори, когато засягат наказателни санкции, могат само да поясняват съществуващи вече текстове в Наказателния кодекс. Тоест Римският статут не може да стане автоматично част от вътрешното законодателство на България. Следователно може да има произволно тълкуване, ако някой наруши (зависи според кого) тази разпоредба, която се предлага да се гласува.
Вторият ми мотив е, че трябва да преценим дали това, което предлага правителството и се отнася за всеки, който извърши по какъвто и да е начин това деяние, или трябва да се ограничи до хора, които следва да разполагат с тази информация, каквито са преподаватели, лектори и учители, които са минали съответния курс на обучение и знаят за какви събития става въпрос. Те знаят тази информация. Има и друга група хора, които не знаят тази информация, може да се прочели нещо и това да ги е подвело да извършат определено действие, което да се възприеме като поругаване. Аз съм за това да имаме санкция срещу поругаването. Такива имат много европейски страни, но ние все още нямаме санкция срещу поругаването. И в този контекст съм внесъл законопроекта, който разглеждате. Виждам, че по този начин една група депутати вече се запознават с проблема, който иначе нямаше как да стане широко достояние, тъй като дори в Правната комисия нямаше много дебати по този текст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: А бихте ли посочили страните, които имат такива санкции?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, ще ги посоча.
Използвам случая, след като Правната комисия внесе общия законопроект съгласно правилника, да внеса същите предложения като предложения на второ четене по внесения общ законопроект. Защото в крайна сметка аз съм в диалог и в дискусия именно с правителствения текст. Това съм посочил и в мотивите.
Сега ще ви прочета страните, в които има санкции срещу поругаването. В някои страни наказанието наистина е затвор. Например в Германия и в Австрия ако някой оспори или пък одобри холокоста, геноцида срещу евреите, се наказва със затвор. Има и други такива случаи. Санкции срещу поругаването има в: Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Полша , Португалия, Румъния, Испания, Чехия (това са страни от Европейския съюз) и също Аржентина, Швейцария, Израел, Лихтенщайн. Това съм намерил, докато съм подготвял законопроекта. Тоест в много страни има санкции срещу поругаването.
Понеже този законопроект все пак предизвика дискусия, бях атакуван дали това не ограничава свободата на изразяване, гарантирано от чл. 10 на Европейската конвенция, именно това предложение, което е фокусирано върху лицата, които са длъжни да знаят тази информация, не ограничава свободата на изразяване, а обратно – предпазва от поругаване.
Ние имаме Наказателния кодекс санкция срещу обида и клевета. Обидата и клеветата не са част от свободата на изразяване. Това е обида и клевета и се наказва, защото се засяга името на някого, става въпрос за живи хора. Когато става въпрос за масови престъпления, тогава засегнатите хора са покойници и те не могат да се защитят и трябва да има санкция срещу поругаването на тяхната памет, за да може да се наказва този, който е извършил такова поругаване. Не смятам, че това ограничава свободата на словото, напротив, според мен това ще допринесе за това в нашето общество да има уважение към паметта на жертвите на големите престъпления, които са извършвани и в нашата история, и в световната история. Защо в световната история? Защото ние сме част от човечеството, ние не сме изолирани само на нашата територия. Но аз съм предложил в законопроекта да помислим и за случаи, които са свързани с нашата история. Не смятам, че трябва да се позволява някой примерно да одобрява извършени тежки престъпления, масови убийства и т.н. Това е поругаване. Същото се отнася обаче и за страданията на други народи – гладомора в Украйна, където впрочем са загинали 30 хил. българи, убийството на полските офицери в Катин, холокоста над евреите и други случаи, които съм изброил тук като пример. Това е единият начин, по който предлагам да процедираме.
Другият начин е да се приеме предложението, което съм направил, да се дадат дефиниции що е това престъпление срещу човечеството, за да няма произволно тълкувание. Това са 11 състава, които са дадени в Статута на Международния наказателен съд, който доразвива тази тема, която е залегнала първоначално в Статута на Нюрнбергския трибунал и след това в две резолюции на Генералната асамблея на Обединените нации. Между другото, до 17 декември двете конвенции на ООН – тази срещу геноцида и тази за неприлагане на давност по отношение на престъпления срещу човечеството, не бяха обнародвани в „Държавен вестник” и вследствие на един мой въпрос към премиера те вече са обнародвани в „Държавен вестник”, имаме ги и двете. Но както ви казах в началото, те не могат да действат автоматично като част от нашето вътрешно законодателство, тъй като те са по наказателна материя и онова печално, бих казал, решение на Конституционния съд от 1992 г. пречи те да бъдат прилагани автоматично като част от вътрешното законодателство. Тоест чл. 5 от Конституцията не може да се приложи, както това важи за всички други международни договори, които са ратифицирани.
Това са мотивите, с които съм внесъл този законопроект, за да предизвикам дискусия и се надявам, че в момента сте имали възможност и вие да чуете моите аргументи. Не всички са слушали внимателно, но които са слушали, са видели, че този въпрос не е маловажен въпрос.
Това е, което мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да чуем становището на Министерството на образованието, младежта и спорта. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На мен се падна честта да кажа няколко думи и да пресъздам становището на министъра на образованието, което беше изразено предходната седмица в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Становището е, че предложеният законопроект представлява една интересна тема, обаче преди да бъдат нормативно регламентирани тези отношения е необходимо да се състои един широк дебат, който да даде ясна светлина за това как точно да бъдат уредени тези отношения. В тази връзка министърът на образованието беше направил консултации с министъра на правосъдието и в крайна сметка те застанаха зад едно общо становище, че като че ли не е достатъчно развита идеята на внесения законопроект към настоящия момент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебата.
СТОЯН ИВАНОВ: Това е важна тема наистина, но и на мен ми се струва, че решението й като че ли би трябвало да се търси в ясното дефиниране на това що е то престъпление против човечеството. Защото Вие сте прав, започваме с българската история – Априлското въстание сте го написали, чудесно, но какво че правим с Чипровското, където е имало още по-масови кланета. И така нататък. Виждате, че няма как да изброим всички факти. Или Илинденско-Преображенското въстание, което е по-късно? Моите роднини са клани в този край!
Така че може би е права министър Попова, че темата трябва да се обсъди и е хубаво да се намери решение, но като че ли това, което предлагате, не е най-доброто решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Тошев, има неща, които не разбирам и се надявам Вие да ми ги обясните. Вие казвате преподаватели, учители, лектори, журналист, собственик или член на управително тяло на печатни и електронни средства за масова информация. Значи аз като журналист нямам право нищо да кажа, обаче като народен представител мога да си говоря каквото си искам, тук ме няма. Или не съм разбрала правилно?
Има и нещо друго – глоба от две до десет хиляди лева. В Закона за радиото и телевизията, когато някой журналист излезе и отрича, оправдава или омаловажава, няма такова наказание. Кой ще ги наказва?
И нещо друго. Във вашите мотиви казвате: „Законопроектът поставя бариери пред опитите за фалшифициране на историята и оспорване на категорично установените факти”. Ами историята се пише от човешка ръка и всеки историк по свой начин интерпретира даденото историческо събитие. Не може така да ограничавате всичко в един кюп. Примерно аз съм историк, явявам се при проф. Генчев по едни лекции, но при проф. Петров, ако говоря по тези лекции, съм скъсана. Разбирате ли? Има неща, които на мен не са ми ясни, надявам се да ми ги обясните.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това, което предлагам, касае само тези тежки престъпления, които са извършени, а не общо историята. Защото когато има жертви, трябва да се уважава паметта на жертвите.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Не, на първия въпрос – кой ще бъде наказван?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ще бъде наказван който извършва поругаване. Ние в момента нямаме санкция срещу поругаването.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Вие стеснявате кръга!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Стеснил съм кръга до такива, които би трябвало да имат информация. Но правителството е започнало този дебат, не съм го започнал аз. Правителството го е започнало, това е в отговор на вашето становище. Не аз съм го започнал, на 22 октомври правителството го е внесло. То предлага всички да се наказват, да се наказват със затвор, с лишаване от свобода, по какъвто и да е начин да са извършили това деяние. Ако ние прецизираме какво означава това, защото в текста на правителството пише „и други”, как така в Наказателния кодекс ще пише „и други”? Не може така, трябва ясно да се каже за какво деяние какво престъпление се налага. Това е наказателен кодекс, в други закони може да пише „и други подобни случаи”, но в Наказателния кодекс не може. Затова аз съм в диалог с това предложение на правителството, това не е една моя самостоятелна инициатива – събудил съм се сутринта и съм написал законопроект. Не е това моята идея.
В крайна сметка поставям общия въпрос, ако няма дефиниции за тези състави за престъпления против човечеството, кой ще решава и няма ли да се достигне до един произвол? Затова аз се надявам в крайна сметка в Правната комисия ако не желаят да тръгнат по този път, поне да приемат дефинициите. Ние се надяваме на вашата подкрепа, че това е разумно предложение – да се дадат дефиниции какво е престъпления против човечеството. Да се изброят съставите на престъпленията. Аз съм преписал от Международния наказателен съд, нито съм махнал, нито съм добавил нещо. Защото иначе някой ще каже: защо господин Тошев предлага такива неща, той си ги е изсмукал от пръстите, измислил ги е. Няма такова нещо! Ние вече сме го ратифицирали, мисля, че всички държави в Европа са го ратифицирали. Имаше спорове по време на ратификацията с други държави извън Европейския съюз, но в крайна сметка това важи за нас. Поне така би трябвало да бъде. Затова искам същото да се пренесе в Наказателния кодекс, за да няма неяснота всъщност за какво деяние какво наказание се налага. Това е причината да започна тази дискусия. И въпреки че получавам много обиди и атаки, аз съм много доволен, че този въпрос започна да се дискутира в обществото и успях в намерението си да предизвикам дискусии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, аз, както знаете, подкрепих вашия предишен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, защото принципно съм съгласен, че не бива да има давност за престъпления против човечеството. И дори внесох също част от Вашите предложения между първо и второ четене. Само че категорично не съм съгласен с Вашия последен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Първо, няма нужда точно на Вас да припомням преамбюла на Резолюцията на Европейския парламент за европейската памет, където ясно и изрично Европейският парламент казва, че с историята не може да се законодателства и че историята трябва да бъде оставена на историците. И не може да бъдат налагани със закони стереотипи на поведение и на говорене що се отнася до историята.
Така че това, което Вие правите с този законопроект, е именно това – Вие влизате в директно противоречие с преамбюла на Резолюцията на Европейския парламент.
Вие се опитвате да оправдаете Вашия законопроект с текст от правителствения законопроект, но той се различава радикално от този текст, който правителството е предложило. Защото правителството е предложило ясно обругаване и отричане на ясно и окончателно установени исторически факти, които са признати за престъпления против човечеството по силата на международни договори, като например Римския статут на Международния наказателен съд. Само за тези ясно, изрично и еднозначно признати престъпления в правителствения законопроект е предвидено тяхното отричане да бъде наказуемо. Докато тук Вие правите един Ваш списък, който далеч, далеч излиза извън рамките на тези дефиниции, които самият Вие дори сте предложили във Вашия предходен законопроект. Да не говорим, че първият текст е една кръпка, която сега сте добавили към стария си законопроект, който сте внесли с Филип Димитров, който е абсолютно произволно избран, както каза и колегата, тъй като има много, много други исторически факти, които на същото основание биха могли да бъдат предложени. В по-близко или по-далечната ни история – като започнем от клането на Василий Българоубиец и т.н.
Аз категорично не съм съгласен и не съм внесъл Вашите дефиниции за престъпления против човечеството, защото според мен Вашето тълкуване на конституционното решение е абсолютно погрешно. Конституционният съд е казал: международните договори, когато касаят дефиниция на престъпление, само доизясняват съответните състави от Наказателния кодекс.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Нямаме такива!
ЧЕТИН КАЗАК: Как да няма? Имаме ли състав „престъпление против мира и човечеството” в Наказателния кодекс?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има го само в заглавието, но няма състав, има само „геноцид”.
ЧЕТИН КАЗАК: Но има заглавие „Престъпления против мира и човечеството”, има дефинирано такова престъпление. Оттам нататък категорично, след като Римският статут на Международния наказателен съд е ратифициран и влязъл в сила, именно поради това конституционно решение неговите дефиниции за това що е престъпление трябва според мен да се прилагат едно към едно от българския съд като дефиниции, разясняващи състава на престъпление против човечеството по нашия Наказателен кодекс.
Така че няма нужда ние да измисляме и да допълваме тези дефиниции с наши собствени.
На тези основания аз мисля, че не би трябвало да се подкрепи Вашият законопроект. Споделям и изказаното мнение от Министерството на образованието, младежта и спорта и ма Министерството на правосъдието, че трябва да има една по-широка дискусия, за да се изясни точно докъде трябва да стигнем в тази материя и къде от безспорните неща, които трябва да се направят, ние бихме изпаднали в опасността да навлезем в термини, които вече нямат нищо общо с правото, а с историческите интерпретации.
Благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ: Напълно съгласявайки се с това, което досега беше казано, иска да продължа, че тук не става дума само за нещо, което е неприемливо, но на мен то ми се струва и опасно. Струва ми се опасно, защото когато в законодателството и по-конкретно в Наказателния кодекс започват да влизат неща, които очевидно имат морални или научно-исторически характер, то тогава действително прекрачваме граници, с които даваме на законодателството неприсъщи функции.
Аз също смятам, че трябва да бъде проведен сериозен дебат на тази тема, защото много искам да си представя, ако, не дай си боже, господин Тошев вземе та намери някъде съмишленици и подобни текстове започнат и да се приемат, на мен не ми е много ясно къде е краят на този процес. Тръгвайки оттук, минавайки през историческия опит на 1944, 1948, 1950, 1956 г. и куп други подобни години, ние бихме могли да стигнем невъобразимо далеч.
Твърдя, че това, което се опитвате да прокарате в момента, е агресивно, неприемливо и най-малкото, недемократично. Така че считам, че не просто става дума за една юридическа грешка, става дума за един опит, който за мен е отвъд законодателството и е опит за налагане по абсолютно грешен начин на грешни виждания за света.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да попитам господин Тошев, поради това че тук се вменява може би някакво правомощие на Съвета за електронни медии, който следи медиите какво се пише и говори и излъчва по тях, да кажем, Съветът за електронни медии ще следи хората, които омаловажават или отричат, или признават, или не признават даден режим или холокоста и т.н. в медиите. Ами кой ще следи преподавателите, лекторите, учителите - директорите на училищата, учениците? Ще имаме нов вид доносници ли?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Така както е предложено от правителството, по общия ред се доказват тези деяния. По НПК. Събират се доказателства по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това е предложението на правителството. Аз правя алтернативно предложение на същото предложение. Тук мога да Ви покажа за доказателство, че съм внесъл тези предложения на второ четене към общия законопроект.
Що се отнася до казаното от господин Казак, изброените от мен събития според мен са безспорно установени, няма спорове по тях. Затова например в Германия и в Австрия който оправдава, оспорва или пък омаловажава геноцида над евреите, се наказва със затвор. Това недемократично ли е според Вас? Че толкова страни, които ви изброих, имат санкции за поругаване. Аз го сравних с обидата и клеветата и смятам, че правителството правилно поставя този въпрос. Въпросът е дали това, което казва господин Казак, може да се приеме или не – че е достатъчно в заглавието да пише престъпления против човечеството и автоматично Римският статут става част от нашето вътрешно законодателство. Не мисля, че е така, защото не са написани съставите. Ето например какви са тези състави по Римския статут и което аз съм предложил: престъпление против човечеството е всяко от следните действия, което се извършва като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. И започва да изброява: убийство, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на население, лишаване от свобода...” Общо 11 състава. Това съм предложил. Това не беше прието до момента и всъщност ако това се приеме, тогава нещата според мен намират своето решение. И конвенциите, които бяха публикувани на 17 декември, могат да се прилагат, защото ще е ясно за какви състави на престъпление говорим. А ако това не е записано, всичко е във въздуха.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, аз също бих искала да ви обърна внимание, че с предложения законопроект действително може да се стигне до ограничаване на свободата на печата и да се окажем в ситуация на цензура. Смятам, че замисълът е добър, но пътят не е съвсем правилен. Това че има желание да се дефинират състави на наказателни деяния не е лошо, може би трябва да се прецизират и да се опита отново.
Това е моето становище. Аз лично няма да подкрепя този законопроект. Категорично!
Който е за подкрепа на законопроекта на народния представител Лъчезар Тошев, моля да гласува.
За – 1, против – 10, въздържали се – 3.
Благодаря. Колеги, с това приключва нашето заседание. Пожелавам ви приятна почивка!
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
На 23 март 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков (второ гласуване).
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Предлагам ви проект за дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков (второ гласуване).
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Има ли други предложения по така прочетения ви проект за дневен ред? Ако няма, подлагам същия на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание присъстват от Министерството на образованието, младежта и спорта Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна”, и Драгомир Маноилов, парламентарен секретар.
Преминаваме към първа точка от дневния ред. Представям ви работен доклад, който ви е раздаден.
Гласуваме наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България”.
Който е съгласен с това наименование на закона, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 1 има писмено предложение от народния представител Красимир Велчев и група народни представители:
„§ 1 се изменя така:
§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „председателя на” се заличават, а след думата „събрание” се добавя „въз основа на решение”.
2. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Мотивираното предложение по ал. 2 се придружава с документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(7) За лице, за което е установена принадлежност по реда на ал. 6, предложение за награждаване с ордени и медали се прави от Народното събрание въз основа на решение.”
Колеги, откривам дебатите. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо председател, искам да направя предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 1, чл. 11 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 2 думите „от председателя” да се заменят с „решение” и думите „и от” да се заменят с „или на”.
2. Създава се ал. 6 със следната редакция:
(6) Решението по ал. 2 се придружава с документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Предлагам ал. 7 да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изказвания, предложения? Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. С това предложение практически се замества текстът, който ние с господин Шарков сме предложили, нали така?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тоест този текст, който казва „С ордени и медали не могат да се награждават лица, които са били щатни и нещатни сътрудници, информатори” и пр., се замества с друг текст, който обяснява как се награждават – с мотивирано предложение. Но този елемент, който беше приет на първо четене, е отпаднал, ако вие приемете по този начин, не като следваща алинея, а като заместващ текст на съществуващата в текста на вносителите ал. 6. Това означава, че приетата на първо четене ал. 6 този път се отменя и се замества с една процедура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: С ред, който разписва това, което всъщност вие целите. Народното събрание решава за всеки конкретен случай.
ЧЕТИН КАЗАК: Абсолютната забрана, която вие предлагате, се заменя.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Как си представяте, че Народното събрание ще получава името на шпионин еди-кой си? Това е смекчаване на процедурата.
ЧЕТИН КАЗАК: Ясна е политическата воля на управляващата партия да замени първоначалния замисъл на вносителите – абсолютна забрана за награждаване с ордени и медали на бивши агенти на бившата Държавна сигурност с утежнена процедура и ангажиране на целия орган Народно събрание с процедурата по предлагането. Според мен трябва да се избере въобще правомощието на председателя на Народното събрание – или трябва да си бъде самостоятелно както беше досега, или за всички предложения от името на Народното събрание да бъде същата процедура. Не може в отделен случай, само защото човекът е бил примерно агент, да ангажираш цялото Народно събрание с казуса, а при други случаи еднолично председателят, без да пита никого, да предлага за награждаване. Ако ще ангажираме институцията Народно събрание, то режимът трябва да бъде унифициран.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Само искам да допълня, че това са единични случаи. Колко хора има, които са били в Държавна сигурност и ще бъдат награждавани? Те са единици. Какво пречи Народното събрание да бъде занимавано в тези случаи?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тъй като господин Казак каза за агенти, дайте да видим какво е агент. Защото доколкото знам, в първия вариант бяха включени абсолютно всички, които са били в милиция, работили и т.н. Аз под „агент”, както Вие го казвате, единствено разбирам хората, които бяха в Шесто управление. За мен това е агент. Умишлено през тези години всичко се смеси в едно, за да може тези, които наистина бяха осъдени от обществото, хора, които са работили против обикновените хора и са докладвали, така наречените доносници, ги смесиха в разузнаване, в другите, едва ли не, както беше в първия вариант, даже и човек, който е бил в казармата тогава и е изпратен не по негова воля в тези райони – говорим за репресиите – и той не може пожизнено да получи орден.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако ми разрешите, госпожо председател. Аз първия път подкрепих законопроекта, но още тогава настоявах да бъде прецизирана формулировката за кои лица ще се отнася това нещо. Защото тук упорито се говори за агенти, обаче вижте как е предложено: лица, които са били щатни или нещатни сътрудници. И четем Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, дефиницията за щатен сътрудник: „Щатни сътрудници са българските граждани, които са били на служба в Министерството на вътрешните работи”. Значи се отнася до всички редови милиционери, включително и тези, които са работили само по криминална престъпност. Може и да бъркам, но се отнася и за войниците, които са служили във Вътрешни войски и които нямат никакво участие нито в репресии, нито в нищо, отнася се и за редовите пожарникари.
Така че мен това ме смущаваше още тогава. Иначе за лицата, които са били наистина в Държавна сигурност, в Разузнавателно управление и т.н. и за сътрудниците на тези служби, съм категорично „за”. Затова сега тези предложения, които вие, колеги от ГЕРБ, правите, донякъде урежда въпроса. Това дава път да можем да наградим такъв човек, който реално не е участвал по никакъв начин в репресиите, но известно време е работил в структурите на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Затова се прави се проверка и тази проверка вече стабилизира акта, който Народното събрание трябва да завърши с решение. И от волята на народните представители зависи награждаването. Има по-голяма прозрачност.
ЧЕТИН КАЗАК: Трябва да се прецизира текстът изцяло в рамките на правомощията на Комисията за разкриване на досиетата. Без да правим нови редакции, така както е дадена последната редакция, мисля, че е добра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз продължавам да чета какво пише в Конституцията, уважаеми колеги. Прочетете какво пише в Конституцията. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Какво правим ние?
Аз съм заявил каква е нашата позиция. Това, което се опитвате да смекчите, е описано в Закона за наградния фонд кои могат да предлагат – сдружения, граждани. Това минава с предложение до Министерския съвет (говоря за ордените, не говоря за медали), което се съгласува с Президентството. Такава е досега практиката. Сега какво става? Предлага се примерно Петър Берон, който е бил нещо в Държавна сигурност. Те или трябва да го отрежат още в министерството, или в Министерския съвет. Да речем, че той минава през тези две инстанции и идва в Народното събрание, което да реши да или не. Или предложението трябва да тръгне от група народни представители, макар че такова нещо в закона няма, да предложи гражданина Петров, който в 1955 г. е бил нещо в органите. И с това започва да се занимава парламентът.
Пак казвам, някаква структура граждани ще пише, събираме се тук за човек, който има заслуги, само че е бил в органите. Изпращаме писмото до госпожа Цачева, тя обсъжда, понеже й е малко работата, и го предлага в Народното събрание. И започваме да си чешем политически езиците! Такава процедура се предлага.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, колега Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря. Една реплика към господин Данаилов. Правата на гражданите са описани в Конституцията. Между тях няма право да се получават ордени и медали, това не е право. Също така в Европейската конвенция за правата на човека са записани правата на човека и между тях няма такова право. Това е награда. Българската държава преценява дали да награди или да не награди някой. Ако някой не е награден, с това не са му нарушени човешките права. Нали така? Затова цялата тази хипотеза за неравенството отпада, тъй като не става въпрос за права, а става въпрос за награда.
Идеята, която сме имали с господин Шарков като вносители, е, че репресивният апарат на комунистическия режим е отговорен за извършването на репресиите по времето на комунистическия режим. Самият комунистически режим е обявен за престъпен със закон в България, има и международни актове, с които се осъждат престъпленията на комунистическите режими, ние сме ги подкрепили като Народно събрание, Вие си спомняте, това, защото Вие също сте гласували за това. И затова ние предлагаме тези хора, които са свързани с репресивния апарат, да не могат да получават наградата, която по този закон се състои от ордени и медали. Два вида награди има, които съответно са разделени. Ние предлагаме това право да се ограничи.
С предложението на господин Велчев всъщност само се променя процедурата, като става ясно дали лицето, което се награждава, е било свързано с репресивния апарат или не. И тогава, от една страна, Министерският съвет си запазва правото да прави на свое основание предложение, от друга страна Народното събрание чрез решение ще може да прави предложение. За това говорим в момента. Докато нашето предложение е да се ограничи определена категория да не получава такива награди поради тази причина. Не смятаме, че с това се нарушават правата на когото и да е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Аз изцяло се присъединявам към това, което каза господин Велчев, че само информаторите и доверените лица трябва да бъдат изхвърлени от списъка за награди. Обаче искам да задам един конкретен въпрос. Един държавен служител, който си е изпълнявал съвестно своята длъжност в тези органи, може ли някой да ни гарантира, че всички, които са били под пагон, служебни лица, някой от тях не е и доносничил? Именно това ми се струва, че трябва да проверим, когато се предлага едно такова решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз смятам, че това, което всъщност като редакционна поправка днес постъпи, дава именно тази яснота за прозрачност, за обсъждане и да се събере информацията и Народното събрание с един акт да може да постигне публично едно решение, което да стабилизира акта – дали ще бъде награждавано лицето или не.
Други изказвания? Ако няма други изказвания, колеги, закривам дебата по този параграф.
Предлагам да гласуваме редакционното предложение по чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от народния представител Силвия Хубенова.
Който е съгласен с така предложения ви прецизиран текст, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Красимир Велчев и група народни представители, което смятам, че трябва да подкрепим по принцип.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на вносителите за § 1 с вече приетите поправки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Преминаваме към следващия тек – „Преходна разпоредба”.
Колеги, правя следното редакционно предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 наименованието на подразделението „Преходна разпоредба” да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”, а също така в „Преходните ти заключителни разпоредби” предлагам да се създаде § 1а:
„§1а. Внесените до влизането в сила на този закон предложения за награждаване с ордени и медали и неприключилите по тях процедури се довършват по реда на този закон.”
ЧЕТИН КАЗАК: Ако са стигнали вече до президента, трябва ли да се върнат?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, за да се допълнят с тази справка.
СТОЯН ИВАНОВ: Може би въобще нямаше да се наложи да гледаме такъв закон, ако господин президентът нямаше интересната склонност да награждава сегашни олигарси и бивши служители в Държавна сигурност с ордени. Но както и да е, това е само вметка за сведение на колегите от ляво.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да ти отговоря на това „за сведение на колегите от ляво”. Основната част от тези предложения са дошли от някъде, те не са тръгнали от президента. Ще ти разкажа насаме за едно лице, за което аз отказах, нямаше никаква логика, не е свързано с култура, за орден. Но предложенията вървят по начина, по който са описани в закона. В закона! И те минават не през един, а през цял Министерския съвет, през структура, каквото е едно министерство, което решава и подава документите. В Министерството на културата имаше 56 заявки, да не бяха и повече, за различни видове ордени, като всеки трети беше „Стара планина”. И аз ги спрях. В края на краищата има такива добри ордени в сферата на културата като „Кирил и Методий”. Но ще дойде друг президент, ще видим как е. Сега завъртяхме такава система, че цяла България да се занимава с това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания, колеги?
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 73 от народния представител Даниела Петрова за промяна на наименованието на подразделението „Преходна разпоредба”, което да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”, като в „Преходни и заключителни разпоредби” да се създаде § 1а:
„§ 1а. Внесените до влизането в сила на този закон предложения за награждаване с ордени и медали и неприключилите по тях процедури се довършват по реда на този закон.”
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 1.
Гласуваме предложението на вносителя за „Преходна разпоредба”, което се подкрепя по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 1.
Преминаваме към § 2. По § 2 е постъпило предложение от народния представител Красимир Велчев и група народни представители.
Имате думата. Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник, а именно § 2 да се измени така:
„§ 2. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в чл. 27, ал. 1 се създава т. 4:
4. Органи на законодателната и изпълнителната власт по отношение на лица, за които е направено предложение за награждаване по чл. 11, ал. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
По този начин разширяваме и прецизираме текста. Това е искането до комисията за проверка. Не може група граждани просто да решат да номинират някого за орден, съответно да получат тази информация и злонамерено да я използват. Затова се стеснява кръгът от лицата, които могат всъщност да се обърнат към комисията, а това са именно органите на законодателната и изпълнителната власт.
Изказвания, колеги? Ако няма други предложения и изказвания, гласуваме предложението по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник, направено от народния представител Нели Калнева-Митева.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението от народния представител Красимир Велчев и група народни представители за § 2, което се подкрепя по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на вносителя с приетите редакционни поправки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
С това е приет на второ четене предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите.
Преминаваме към точка втора – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Колеги, по този законопроект са поискани три становища – от Министерството на правосъдието, от Министерството на образованието, младежта и спорта и от Съвета за електронни медии. Постъпило е едно писмено становище от Министерството на правосъдието. Тук са представителите на Министерството на образованието, младежта и спорта, които се надявам, че ще изразят своето становище сега.
СТОЯН ИВАНОВ: Един въпрос. Разбирам, че от Съвета за електронни медии нямаме отговор, така ли е? И няма и представител?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Казаха, че ще го подготвят, но не са го изпратили.
СТОЯН ИВАНОВ: Да, интересен орган си избрахме пак!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Прощавайте, преди да започнем, имам въпрос. Водеща комисия е Комисията по правните въпроси. Имаме ли становище на Комисията по правните въпроси? След това е Комисията по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта и трета е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Какво е становището на водещата комисия и на другата комисия? Ние сме третата комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В Правната комисия ще го гледа в заседанието утре, а в Комисията по образованието законопроектът е отхвърлен.
Нека да дам думата на вносителя да представи законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На 22 октомври миналата година Министерският съвет внесе един законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01097, който е подписан от премиера, в който има § 28, който гласи следното нещо: В Наказателния кодекс се създава нов чл. 419а със следното съдържание: „Ал. 1. Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, народност, етническа принадлежност или по друг признак, установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
Ал. 2. Който подбужда другиго към престъплението по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.”
Това е текстът на Министерския съвет, който на 17 февруари беше гласуван на първо четене в Народното събрание. В общия законопроект, който беше създаден на базата на няколкото приети тогава законопроекта, включително жестокост срещу животни ти т.н., това е § 39, той е останал в текста, който сега ще се гледа на второ четене. И това беше причината да използвам времето, докато бъде депозиран общият законопроект, да предизвикам дискусия по темата, която е предложена от правителството. Избрах този начин – внесъл съм законопроект, който практически повтаря част от законопроекта, внесен от миналия мандат от Филип Димитров, с който разполагам и към който съм добавил някои неща и съм променил, разбира се, част от текстовете в този законопроект.
Причината да предложа за обсъждане тази тема е следната. Първо, в Наказателния кодекс няма записана дефиниция за престъпления срещу човечеството. Аз бях предложил на същата дата друг законопроект, в който да дадем съставите на престъпления срещу човечеството, така както те са записани в Римския статут на Международния наказателен съд. Този статут е ратифициран и е в сила за България от 2002 г. Обаче моят законопроект не беше приет, въпреки че някои, включително и от парламентарната група на ГЕРБ, подкрепиха това, което предлагам. Но пък много повече бяха „против” и „въздържали се”.
Причината този въпрос да е съществен е едно тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 г., което съм посочил в мотивите на внесения от мен законопроект. То казва, че международните договори, когато засягат наказателни санкции, могат само да поясняват съществуващи вече текстове в Наказателния кодекс. Тоест Римският статут не може да стане автоматично част от вътрешното законодателство на България. Следователно може да има произволно тълкуване, ако някой наруши (зависи според кого) тази разпоредба, която се предлага да се гласува.
Вторият ми мотив е, че трябва да преценим дали това, което предлага правителството и се отнася за всеки, който извърши по какъвто и да е начин това деяние, или трябва да се ограничи до хора, които следва да разполагат с тази информация, каквито са преподаватели, лектори и учители, които са минали съответния курс на обучение и знаят за какви събития става въпрос. Те знаят тази информация. Има и друга група хора, които не знаят тази информация, може да се прочели нещо и това да ги е подвело да извършат определено действие, което да се възприеме като поругаване. Аз съм за това да имаме санкция срещу поругаването. Такива имат много европейски страни, но ние все още нямаме санкция срещу поругаването. И в този контекст съм внесъл законопроекта, който разглеждате. Виждам, че по този начин една група депутати вече се запознават с проблема, който иначе нямаше как да стане широко достояние, тъй като дори в Правната комисия нямаше много дебати по този текст.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: А бихте ли посочили страните, които имат такива санкции?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, ще ги посоча.
Използвам случая, след като Правната комисия внесе общия законопроект съгласно правилника, да внеса същите предложения като предложения на второ четене по внесения общ законопроект. Защото в крайна сметка аз съм в диалог и в дискусия именно с правителствения текст. Това съм посочил и в мотивите.
Сега ще ви прочета страните, в които има санкции срещу поругаването. В някои страни наказанието наистина е затвор. Например в Германия и в Австрия ако някой оспори или пък одобри холокоста, геноцида срещу евреите, се наказва със затвор. Има и други такива случаи. Санкции срещу поругаването има в: Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Полша , Португалия, Румъния, Испания, Чехия (това са страни от Европейския съюз) и също Аржентина, Швейцария, Израел, Лихтенщайн. Това съм намерил, докато съм подготвял законопроекта. Тоест в много страни има санкции срещу поругаването.
Понеже този законопроект все пак предизвика дискусия, бях атакуван дали това не ограничава свободата на изразяване, гарантирано от чл. 10 на Европейската конвенция, именно това предложение, което е фокусирано върху лицата, които са длъжни да знаят тази информация, не ограничава свободата на изразяване, а обратно – предпазва от поругаване.
Ние имаме Наказателния кодекс санкция срещу обида и клевета. Обидата и клеветата не са част от свободата на изразяване. Това е обида и клевета и се наказва, защото се засяга името на някого, става въпрос за живи хора. Когато става въпрос за масови престъпления, тогава засегнатите хора са покойници и те не могат да се защитят и трябва да има санкция срещу поругаването на тяхната памет, за да може да се наказва този, който е извършил такова поругаване. Не смятам, че това ограничава свободата на словото, напротив, според мен това ще допринесе за това в нашето общество да има уважение към паметта на жертвите на големите престъпления, които са извършвани и в нашата история, и в световната история. Защо в световната история? Защото ние сме част от човечеството, ние не сме изолирани само на нашата територия. Но аз съм предложил в законопроекта да помислим и за случаи, които са свързани с нашата история. Не смятам, че трябва да се позволява някой примерно да одобрява извършени тежки престъпления, масови убийства и т.н. Това е поругаване. Същото се отнася обаче и за страданията на други народи – гладомора в Украйна, където впрочем са загинали 30 хил. българи, убийството на полските офицери в Катин, холокоста над евреите и други случаи, които съм изброил тук като пример. Това е единият начин, по който предлагам да процедираме.
Другият начин е да се приеме предложението, което съм направил, да се дадат дефиниции що е това престъпление срещу човечеството, за да няма произволно тълкувание. Това са 11 състава, които са дадени в Статута на Международния наказателен съд, който доразвива тази тема, която е залегнала първоначално в Статута на Нюрнбергския трибунал и след това в две резолюции на Генералната асамблея на Обединените нации. Между другото, до 17 декември двете конвенции на ООН – тази срещу геноцида и тази за неприлагане на давност по отношение на престъпления срещу човечеството, не бяха обнародвани в „Държавен вестник” и вследствие на един мой въпрос към премиера те вече са обнародвани в „Държавен вестник”, имаме ги и двете. Но както ви казах в началото, те не могат да действат автоматично като част от нашето вътрешно законодателство, тъй като те са по наказателна материя и онова печално, бих казал, решение на Конституционния съд от 1992 г. пречи те да бъдат прилагани автоматично като част от вътрешното законодателство. Тоест чл. 5 от Конституцията не може да се приложи, както това важи за всички други международни договори, които са ратифицирани.
Това са мотивите, с които съм внесъл този законопроект, за да предизвикам дискусия и се надявам, че в момента сте имали възможност и вие да чуете моите аргументи. Не всички са слушали внимателно, но които са слушали, са видели, че този въпрос не е маловажен въпрос.
Това е, което мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да чуем становището на Министерството на образованието, младежта и спорта. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На мен се падна честта да кажа няколко думи и да пресъздам становището на министъра на образованието, което беше изразено предходната седмица в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Становището е, че предложеният законопроект представлява една интересна тема, обаче преди да бъдат нормативно регламентирани тези отношения е необходимо да се състои един широк дебат, който да даде ясна светлина за това как точно да бъдат уредени тези отношения. В тази връзка министърът на образованието беше направил консултации с министъра на правосъдието и в крайна сметка те застанаха зад едно общо становище, че като че ли не е достатъчно развита идеята на внесения законопроект към настоящия момент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебата.
СТОЯН ИВАНОВ: Това е важна тема наистина, но и на мен ми се струва, че решението й като че ли би трябвало да се търси в ясното дефиниране на това що е то престъпление против човечеството. Защото Вие сте прав, започваме с българската история – Априлското въстание сте го написали, чудесно, но какво че правим с Чипровското, където е имало още по-масови кланета. И така нататък. Виждате, че няма как да изброим всички факти. Или Илинденско-Преображенското въстание, което е по-късно? Моите роднини са клани в този край!
Така че може би е права министър Попова, че темата трябва да се обсъди и е хубаво да се намери решение, но като че ли това, което предлагате, не е най-доброто решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Тошев, има неща, които не разбирам и се надявам Вие да ми ги обясните. Вие казвате преподаватели, учители, лектори, журналист, собственик или член на управително тяло на печатни и електронни средства за масова информация. Значи аз като журналист нямам право нищо да кажа, обаче като народен представител мога да си говоря каквото си искам, тук ме няма. Или не съм разбрала правилно?
Има и нещо друго – глоба от две до десет хиляди лева. В Закона за радиото и телевизията, когато някой журналист излезе и отрича, оправдава или омаловажава, няма такова наказание. Кой ще ги наказва?
И нещо друго. Във вашите мотиви казвате: „Законопроектът поставя бариери пред опитите за фалшифициране на историята и оспорване на категорично установените факти”. Ами историята се пише от човешка ръка и всеки историк по свой начин интерпретира даденото историческо събитие. Не може така да ограничавате всичко в един кюп. Примерно аз съм историк, явявам се при проф. Генчев по едни лекции, но при проф. Петров, ако говоря по тези лекции, съм скъсана. Разбирате ли? Има неща, които на мен не са ми ясни, надявам се да ми ги обясните.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това, което предлагам, касае само тези тежки престъпления, които са извършени, а не общо историята. Защото когато има жертви, трябва да се уважава паметта на жертвите.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Не, на първия въпрос – кой ще бъде наказван?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ще бъде наказван който извършва поругаване. Ние в момента нямаме санкция срещу поругаването.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Вие стеснявате кръга!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Стеснил съм кръга до такива, които би трябвало да имат информация. Но правителството е започнало този дебат, не съм го започнал аз. Правителството го е започнало, това е в отговор на вашето становище. Не аз съм го започнал, на 22 октомври правителството го е внесло. То предлага всички да се наказват, да се наказват със затвор, с лишаване от свобода, по какъвто и да е начин да са извършили това деяние. Ако ние прецизираме какво означава това, защото в текста на правителството пише „и други”, как така в Наказателния кодекс ще пише „и други”? Не може така, трябва ясно да се каже за какво деяние какво престъпление се налага. Това е наказателен кодекс, в други закони може да пише „и други подобни случаи”, но в Наказателния кодекс не може. Затова аз съм в диалог с това предложение на правителството, това не е една моя самостоятелна инициатива – събудил съм се сутринта и съм написал законопроект. Не е това моята идея.
В крайна сметка поставям общия въпрос, ако няма дефиниции за тези състави за престъпления против човечеството, кой ще решава и няма ли да се достигне до един произвол? Затова аз се надявам в крайна сметка в Правната комисия ако не желаят да тръгнат по този път, поне да приемат дефинициите. Ние се надяваме на вашата подкрепа, че това е разумно предложение – да се дадат дефиниции какво е престъпления против човечеството. Да се изброят съставите на престъпленията. Аз съм преписал от Международния наказателен съд, нито съм махнал, нито съм добавил нещо. Защото иначе някой ще каже: защо господин Тошев предлага такива неща, той си ги е изсмукал от пръстите, измислил ги е. Няма такова нещо! Ние вече сме го ратифицирали, мисля, че всички държави в Европа са го ратифицирали. Имаше спорове по време на ратификацията с други държави извън Европейския съюз, но в крайна сметка това важи за нас. Поне така би трябвало да бъде. Затова искам същото да се пренесе в Наказателния кодекс, за да няма неяснота всъщност за какво деяние какво наказание се налага. Това е причината да започна тази дискусия. И въпреки че получавам много обиди и атаки, аз съм много доволен, че този въпрос започна да се дискутира в обществото и успях в намерението си да предизвикам дискусии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, аз, както знаете, подкрепих вашия предишен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, защото принципно съм съгласен, че не бива да има давност за престъпления против човечеството. И дори внесох също част от Вашите предложения между първо и второ четене. Само че категорично не съм съгласен с Вашия последен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Първо, няма нужда точно на Вас да припомням преамбюла на Резолюцията на Европейския парламент за европейската памет, където ясно и изрично Европейският парламент казва, че с историята не може да се законодателства и че историята трябва да бъде оставена на историците. И не може да бъдат налагани със закони стереотипи на поведение и на говорене що се отнася до историята.
Така че това, което Вие правите с този законопроект, е именно това – Вие влизате в директно противоречие с преамбюла на Резолюцията на Европейския парламент.
Вие се опитвате да оправдаете Вашия законопроект с текст от правителствения законопроект, но той се различава радикално от този текст, който правителството е предложило. Защото правителството е предложило ясно обругаване и отричане на ясно и окончателно установени исторически факти, които са признати за престъпления против човечеството по силата на международни договори, като например Римския статут на Международния наказателен съд. Само за тези ясно, изрично и еднозначно признати престъпления в правителствения законопроект е предвидено тяхното отричане да бъде наказуемо. Докато тук Вие правите един Ваш списък, който далеч, далеч излиза извън рамките на тези дефиниции, които самият Вие дори сте предложили във Вашия предходен законопроект. Да не говорим, че първият текст е една кръпка, която сега сте добавили към стария си законопроект, който сте внесли с Филип Димитров, който е абсолютно произволно избран, както каза и колегата, тъй като има много, много други исторически факти, които на същото основание биха могли да бъдат предложени. В по-близко или по-далечната ни история – като започнем от клането на Василий Българоубиец и т.н.
Аз категорично не съм съгласен и не съм внесъл Вашите дефиниции за престъпления против човечеството, защото според мен Вашето тълкуване на конституционното решение е абсолютно погрешно. Конституционният съд е казал: международните договори, когато касаят дефиниция на престъпление, само доизясняват съответните състави от Наказателния кодекс.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Нямаме такива!
ЧЕТИН КАЗАК: Как да няма? Имаме ли състав „престъпление против мира и човечеството” в Наказателния кодекс?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има го само в заглавието, но няма състав, има само „геноцид”.
ЧЕТИН КАЗАК: Но има заглавие „Престъпления против мира и човечеството”, има дефинирано такова престъпление. Оттам нататък категорично, след като Римският статут на Международния наказателен съд е ратифициран и влязъл в сила, именно поради това конституционно решение неговите дефиниции за това що е престъпление трябва според мен да се прилагат едно към едно от българския съд като дефиниции, разясняващи състава на престъпление против човечеството по нашия Наказателен кодекс.
Така че няма нужда ние да измисляме и да допълваме тези дефиниции с наши собствени.
На тези основания аз мисля, че не би трябвало да се подкрепи Вашият законопроект. Споделям и изказаното мнение от Министерството на образованието, младежта и спорта и ма Министерството на правосъдието, че трябва да има една по-широка дискусия, за да се изясни точно докъде трябва да стигнем в тази материя и къде от безспорните неща, които трябва да се направят, ние бихме изпаднали в опасността да навлезем в термини, които вече нямат нищо общо с правото, а с историческите интерпретации.
Благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ: Напълно съгласявайки се с това, което досега беше казано, иска да продължа, че тук не става дума само за нещо, което е неприемливо, но на мен то ми се струва и опасно. Струва ми се опасно, защото когато в законодателството и по-конкретно в Наказателния кодекс започват да влизат неща, които очевидно имат морални или научно-исторически характер, то тогава действително прекрачваме граници, с които даваме на законодателството неприсъщи функции.
Аз също смятам, че трябва да бъде проведен сериозен дебат на тази тема, защото много искам да си представя, ако, не дай си боже, господин Тошев вземе та намери някъде съмишленици и подобни текстове започнат и да се приемат, на мен не ми е много ясно къде е краят на този процес. Тръгвайки оттук, минавайки през историческия опит на 1944, 1948, 1950, 1956 г. и куп други подобни години, ние бихме могли да стигнем невъобразимо далеч.
Твърдя, че това, което се опитвате да прокарате в момента, е агресивно, неприемливо и най-малкото, недемократично. Така че считам, че не просто става дума за една юридическа грешка, става дума за един опит, който за мен е отвъд законодателството и е опит за налагане по абсолютно грешен начин на грешни виждания за света.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да попитам господин Тошев, поради това че тук се вменява може би някакво правомощие на Съвета за електронни медии, който следи медиите какво се пише и говори и излъчва по тях, да кажем, Съветът за електронни медии ще следи хората, които омаловажават или отричат, или признават, или не признават даден режим или холокоста и т.н. в медиите. Ами кой ще следи преподавателите, лекторите, учителите - директорите на училищата, учениците? Ще имаме нов вид доносници ли?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Така както е предложено от правителството, по общия ред се доказват тези деяния. По НПК. Събират се доказателства по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това е предложението на правителството. Аз правя алтернативно предложение на същото предложение. Тук мога да Ви покажа за доказателство, че съм внесъл тези предложения на второ четене към общия законопроект.
Що се отнася до казаното от господин Казак, изброените от мен събития според мен са безспорно установени, няма спорове по тях. Затова например в Германия и в Австрия който оправдава, оспорва или пък омаловажава геноцида над евреите, се наказва със затвор. Това недемократично ли е според Вас? Че толкова страни, които ви изброих, имат санкции за поругаване. Аз го сравних с обидата и клеветата и смятам, че правителството правилно поставя този въпрос. Въпросът е дали това, което казва господин Казак, може да се приеме или не – че е достатъчно в заглавието да пише престъпления против човечеството и автоматично Римският статут става част от нашето вътрешно законодателство. Не мисля, че е така, защото не са написани съставите. Ето например какви са тези състави по Римския статут и което аз съм предложил: престъпление против човечеството е всяко от следните действия, което се извършва като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. И започва да изброява: убийство, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на население, лишаване от свобода...” Общо 11 състава. Това съм предложил. Това не беше прието до момента и всъщност ако това се приеме, тогава нещата според мен намират своето решение. И конвенциите, които бяха публикувани на 17 декември, могат да се прилагат, защото ще е ясно за какви състави на престъпление говорим. А ако това не е записано, всичко е във въздуха.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, аз също бих искала да ви обърна внимание, че с предложения законопроект действително може да се стигне до ограничаване на свободата на печата и да се окажем в ситуация на цензура. Смятам, че замисълът е добър, но пътят не е съвсем правилен. Това че има желание да се дефинират състави на наказателни деяния не е лошо, може би трябва да се прецизират и да се опита отново.
Това е моето становище. Аз лично няма да подкрепя този законопроект. Категорично!
Който е за подкрепа на законопроекта на народния представител Лъчезар Тошев, моля да гласува.
За – 1, против – 10, въздържали се – 3.
Благодаря. Колеги, с това приключва нашето заседание. Пожелавам ви приятна почивка!
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
