Обсъждане на отчет на БТА (ноември 2007-декември 2010 г.).

---

На 16 март 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на отчет на БТА (ноември 2007-декември 2010 г.).
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум. Днес ви предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на отчет на Българската телеграфна агенция за периода ноември 2007-декември 2010 година.
2. Разни.
Ако няма други предложения, подлагам дневния ред на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.

По точка първа предлагам изслушване на генералния директор на Българската телеграфна агенция за работата на агенцията за посочения период. Това не е отчет в истинския смисъл на думата, тъй като правим опит агенцията като независима и самостоятелна медия да ни представи своя отчет за свършената работа през този период, без да се намесваме в нейната работа, а агенцията да ни представи своите проблеми, своите постижения, успехи и да ни постави въпросите, с които Комисията би могла да бъде полезна при разрешаването им.
На днешното заседание от Българската телеграфна агенция присъстват: Максим Минчев - генерален директор, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Юри Лазаров – заместник-генерален директор, Евелина Андреева – главен секретар, Данчо Антонов – главен счетоводител, Борис Хамалски – главен редактор „Вътрешна информация”, и Десимира Миткова – репортер.
Отчетът ви бе раздаден, вие сте се запознали с него. Давам думата на господин Максим Минчев да ни представи отчета в резюме.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо председател, спестихте ми представянето на моите колеги, но всъщност пред вас е наистина цялото ръководство на Българската телеграфна агенция.
Ще започна така както започва и нашият отчет, който имате пред себе си. На последния Трети световен конгрес на информационните агенции, който се състоя през октомври 2010 г. в Аржентина, бе направен неоспоримият от всички видове световни медии извод, че днес основен и меродавен източник на 80% от световната информация са именно информационните агенции. На този конгрес бяха и представителите на най-големите телевизии - на Си Ен Ен, на най-големите радиа, Би Би Си, на най-големите вестници в света. Всички единодушно признаха, че 80% от информацията е плод от информационните агенции. Това още веднъж показва, че във времето на все по-настъпващия интернет и промените в традиционните медии продължават да нарастват както ролята, така и отговорността именно на агенционната журналистика.
По силата на чл. 2 от Статута на Българската телеграфна агенция, приет от Народното събрание през 1994 г., генералният директор представя периодично отчет за дейността на агенцията пред парламентарната комисия. И тъй като статутът не предлага много варианти за взаимодействие на агенцията с Народното събрание, ние преценихме, че освен ежегодните ни срещи с вас, свързани най-вече с финансирането на обществените медии, е добре да потърсим и нова среща, на която да направим отчет за изминалия период и да споделим някои неща, които ни вълнуват.
Българската телеграфна агенция днес. Както добре знаете, през миналия месец БТА навърши 113 години. Макар и годишнината да не е кръгла, тя е внушителна – най-старата българска медия, най-старата родна информационна институция, синоним на българската държавност. Тя е стъпила в три века, наистина е шестата агенция в света. Родила се е като Българска телеграфна агенция и до днес продължава да е Българска телеграфна агенция.
Днес БТА е с висок обществен авторитет, безспорен информационен лидер. Ежедневната ни продукция е над средноевропейско ниво. Днес БТА разпространява ежедневно около 1000 информации и 680 снимки, които сами по себе си са информация, с придружаващ ги текст, от страната и света. Те отразяват всичко, което се случва в политиката, икономиката, културата, спорта. Тези цифри нарастват понякога двойно. Рекордът ни, ако въобще може да се говори за рекорд в тази област, е през лятото на 2009 г., помните изборите, когато в рамките на едно денонощие пуснахме 2112 информации. Практически през последните няколко години агенцията е лидер в Югоизточна Европа.
Къде се намира БТА на медийния пазар? Интернет и глобализацията само за няколко години промениха медийния облик и естествено българския медиен пазар вече не е същият. На този фон БТА продължи да отстоява правилата на класическата агенционна журналистика и съсредоточи усилията си в поддържане на високо качество и достоверност на информация. Заложихме на всеобхватност на темите, създаване на нови рубрики ти емисии с цел разширяване палитрата на своя информационен пакет. Както се знае, традиционната дейност на Българската телеграфна агенция е да събира, обработва, съхранява и разпространява информация в страната и в чужбина в снимки и в текст за политически, икономически, обществени, културни, научни и спортни събития в страната и по света. При писането на своите информации журналистите на БТА следват правилата на световната агенционна журналистика, приетия в България Журналистически етичен кодекс и задълженията, заложени в статута на БТА.
Клиенти на БТА. Критерий, по който може да се съди за изброените по-горе дейности, е фактът, че за услугите и информацията на БТА са абонирани всички национални електронни медии – телевизии и радиа, повечето от водещите национални всекидневници и седмични издания, както и десетки информационни сайтове, работещи в интернет пространството. Клиенти на БТА са и големите търговски фирми, общинските администрации, неправителствени структури и рекламни агенции. Продукцията на БТА се използва в целия спектър – от колегиално и коректно ползване на информацията до пиратство и откровени кражби.
Има много структури, които наричат себе си с гръмкото име „агенции”. Те предлагат безплатна информация. Тук ще отворя една поредна съвсем невинна скоба и ще задам един въпрос към нищото. Всъщност този въпрос го задават нашите колеги от световните информационни гиганти – „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, „Франс прес”: възможно ли е днес информацията, която се предлага, да бъде безплатна? И понеже въпросът не е към никого, аз също няма да дам официален отговор, но все пак: нито е възможно, нито информацията е безплатна!
И завършвайки за нашите клиенти, ще добавя, че освен националните институции и медиите, клиенти са още дипломатическият корпус, големите икономически субекти, общинските администрации, неправителствените организации и отделни личности.
Уважаеми госпожи и господа, не е нито надценяване, нито липса на обективност, но реално над 90 на сто от новините, излъчвани от цялото информационно пространство, са с пряк или косвен източник Българската телеграфна агенция. Отделен е въпросът колко от тях са използвани регламентирано, както кои купуват официално информацията, кои я цитират, кои безскрупулно я присвояват и т.н. Затова завършвам тази част на изложението си с малка болка, изказвана в тази зала не веднъж. Най-сериозни са проблемите ни с незаконното ползване на националната агенция и спазване на Закона за авторското право, с коректното позоваване на агенцията и на журналистическата етика. Ще отворя малка скоба. Когато сутрин включите вашите телевизори и видите някои от нашите колеги от Би Ти Ви или от Нова телевизия, или от радиото да започнат да четат новините, да знаете, в 7 часа те са 100% наши; в 8 часа вече са 80%, защото са се намесили новини, които са се родили в студиото; а към 9 часа стават почти 50 на 50. Така е почти навсякъде. Но обикновено за БТА се чува: „съобщиха агенциите”, „по материали на чуждия печат” и т.н. и т.н.
И накрая, по статут Българската телеграфна агенция е единственият официален национален източник на информация в България за света и за държавните институции. На тях БТА предоставя безплатно пълен пакет информационни услуги, който се равнява на държавната помощ, която агенцията получава. По силата на този статут държавните институции са длъжни да предоставят първо на Българската телеграфна агенция информация за своята дейност. Това е написано в „Държавен вестник”. Това за съжаление, все още, за разлика от повечето от нашите партньори в Европейския съюз – Франция, Италия, Испания, Дания, Португалия и т.н., не се случва.
Българската телеграфна агенция по света. Както нееднократно бе споменато, партньори или абонати на БТА са най-големите информационни агенции. БТА е единствената у нас, която получава, обработва и излъчва информационните емисии на шестте големи информационни лидери: „Асошиейтед прес” – Съединените щати, „Ройтерс”, „Франс прес”, „ДПА”, Германия”, „ИТАР-ТАСС”, Русия, „Синхуа”, Китай.
На обменен принцип Българската телеграфна агенция разменя новини и снимки с повече от 40 агенции на всички континенти. Това са Анадолската агенция „ТАНЮГ”, „АНА”, Гърция, „Аджер прес”, Румъния и т.н. С почти всички агенции от Европейския съюз: „ЕФЕ, Испания, „АНСА”, Италия, Чехия, Холандия, „АПА”, Австрия, и т.н.
Българската телеграфна агенция подписа споразумение с колеги от редица страни, които са полезни особено тогава, когато се отразяват събития, свързани с България. Ще спомена „Асошиейтед прес” на Австралия, „Киодо”, Япония, „ИРНА”, Иран, радио „Браз”, Бразилия, „Ноти мекс”, Мексико, и т.н. Над 40 агенции от пет континента.
Българската телеграфна агенция членува във всички международни организации на агенциите по света, като на повечето от тях е член основател. Ще спомена Световния съвет на информационните агенции, преди няколко години бяхме и домакини, Алианса на европейските агенции, АБНА – асоциация на информационните агенции от район на Балканите и Югоизточна Европа, БСАННА - Асоциация на агенциите от Черноморския регион. Днес БТА председателства последните две международни организации.
Благодарение на това лидерство през отчетния период Българската телеграфна агенция организира ред международни инициативи, свързани с нашата основна дейност: Втория конгрес на Черноморските агенции, който се проведе през септември 2008 г. в София и Бургас и в който участваха 13 агенции от Черноморския регион и Балканите, а гостите бяха приветствани от външния министър тогава Ивайло Калфин и кмета на Бургас Димитър Николов; Международна конференция „50 години Европейски парламент – поглед на медиите”, през октомври 2008 г. в София, която събра над 100 европейски журналисти, политици и анализатори. Срещата беше открита в пленарната зала на Народното събрание със специални гости председателя на парламента тогава Георги Пирински и кмета на София Бойко Борисов; Международна литературна среща „Златните пера на Черноморието” през септември 2009 г. в София и Поморие – над 20 утвърдени писатели от всички черноморски страни. Беше издаден и отделен алманах; Медиен форум „Българската общност в Сърбия, мост между Белград и Брюксел”, септември 2009 г. в Ниш, Цариброд и Босилеград съвместно с изданието на българите от Западните покрайнини „Братство”, с участието на министър Божидар Димитров, на депутати, общественици и на много медии; Медиен форум „Силни в информацията” в София и Велико Търново през ноември 2009 г., който включваше конгрес на черноморските агенции и Асамблея на балканските. В него участваха 23 европейски държави и този форум бе открит от министър-председателя Бойко Борисов; две международни конференции – „Развитие на сътрудничеството между България и Кипър и ролята на медиите” и „България – Кипър: образование и медии” в Никозия и в София, посветени на 50-годишнината от дипломатическите отношения между България и Кипър. В него взеха участие министър Трайчо Трайков, четирима кипърски министри, областният управител на Пловдив Иван Тотев, виждам госпожа Величка Шопова, и тя беше гост на нашия форум, представители на академичната общност от двете страни и т.н.
Информационната дейност на Българската телеграфна агенция. На тази дейност практически е посветен половината от нашия отчет пред уважаемата комисия. В него е базисната и в известна степен позната за вас информация, затова ще се постарая да откроя само най-главното.
Цялостната информационна на БТА се осъществява от редакциите, които са натоварени с издирването, списването и редактирането, и, разбира се, излъчването на нашите новини към абонатите. Ще припомня: това са „Вътрешна информация”, „Международна информация” с четири редакции: „Светът”, Балканите”, „Икономика” и „Забава и знание”; „Пресфото”, „Информация за чужбина”, „Анализи и коментари”, „Радио-телевизионен монитор”, „Спортна редакция”, „Водещите новини” и „Справочна редакция”. Разбира се, с това не се изчерпва информационният ни ресурс. Има още специализирани емисии, като „Българска община”, има емисии, свързани с изборите и с трайни събития, има рубрики, като „Оригинални текстове”, „Световна икономика” и т.н. Жълтите новини, макар и да са касови, макар и да надделяват в нашия делник напоследък, заедно с жълтите издания или с пожълтяването на някои сериозни издания, не са и не могат да бъдат обект на нашата дейност. БТА има обществена функция и ние прекрасно знаем, че информирайки, трябва и да възпитаваме откритост, уважение към държавните институции и националните ценности, коректност, спазване на основните принципи за свобода на личността, уважение към плурализма на мненията и т.н. И не на последно място, преодоляване на появилия се напоследък дефицит от уважение към родния български език.
Ще спестя отделен анализ на рубриките, тъй като в отчета това е направено в детайли. Ще откроя само новите моменти, които считам, че са важни за вас, особено в контекста на предстоящите избори.
На първо време, разширяването на нашата кореспондентска мрежа, което започна преди няколко години и сега е в свята финална фаза. По време на кризата много от медиите започнаха да закриват своите кореспондентски бюра в страната по ред причини, основно финансови. Ние в БТА реагирахме на този процес по обратен начин – решихме да инвестираме в нови хора по места, които, от една страна, да запълнят създалия се вакуум, а от друга – да обезпечат информационно цялата страна. И то в изборната година. След дълга пауза БТА се завърна с нови кореспонденти в Кюстендил, Търговище, Ямбол и Ловеч. Увеличи количествено присъствието си в Шумен, Стара Загора и Русе. Предстои това да се случи до месец-два в Сливен и в Кърджали.
Към момента Българската телеграфна агенция разполага с над 40 щатни кореспондента, по един, двама, а на някои места и трима души и фоторепортери във всички областни градове на страната. Предстои ни да увеличим присъствието си и в някои други градове, които, макар и да не са областни центрове, играят важна роля в нашия живот. Става дума за Казанлък, Свищов, Дупница, Асеновград. Ние считаме, че вложеният в тези нови работни места финансов ресурс ще се изплати не само икономически, но и ще спомогне щото обективно и добре да бъде отразена дейността на всички политически сили преди и по време на предстоящите избори.
Друг акцент е новата ни от две години активна рубрика „Анализи и коментари”, която бързо отговори на предизвикателствата на медийния пазар у нас. Благодарение на своя потенциал, журналисти, кореспонденти, БТА предоставя на абонатите повече от експертни оценки, мнения, интервюта, коментари, анализи, репортажи от всички сфери на живота.
Искам специално да ви обърна внимание върху една друга особеност на Българската телеграфна агенция. Става дума за редакцията „Информация за чужбина”, става дума за ангоезичната емисия на агенцията „Дейли нюз” и „Bulgarian Ekonomic Outlook”. Това е всекидневна 24-часова емисия, предназначена за абонатите ни извън страната. Практически БТА е единствената българска медия, чрез която светът научава какво се случва у нас. Сред абонатите освен световните агенции са всички представителни тела и институции на Европейския съюз, ООН, НАТО, Европейския парламент, ЮНЕСКО и т.н. За тези емисии са абонирани и всички дипломатически мисии в България.
И последният акцент – това е обновеният официален сайт на БТА. Когато преди няколко години направихме първата революционна промяна в агенцията с нов сайт, спечелихме голямата награда на БАИТ. Преди два месеца ние отново променихме нашия сайт, сега не ни интересуват толкова наградите, колкото позитивните оценки на нашите потребители, според които WWW.bta.bg отговаря на всички изисквания на 21 век.
И съвсем накрая, стария нов проблем, наречен справочна информация. Тази редакция, създадена още в далечната 1934 г., е ней-надеждният източник на информация в цялата страна. Уви, ние за пореден път и ние като поредно ръководство на БТА ще отправим призив да бъде решен по някакъв начин въпросът за дигитализирането и пълноценното използване на тези невероятни информационни архиви и масиви. Това е не само въпрос, свързан с икономиката на агенцията, той има национално значение.
Информационните технологии и бюджетът. Тези два раздела ще засегна съвсем тезисно и колкото и да е неправилно, ще се опитам да ги обединя. Няма промяна в отчета ни и не може да има, след като няма никаква промяна и във финансирането на агенцията. В областта на информационните технологии ние традиционно не можем да разчитаме на добри специалисти поради огромните различия в заплащането на този вид труд. Промените в тази сфера са трудни, те се правят най-вече от ентусиасти, с прилагането на ред „андрешковски” принципи. Ще изпреваря евентуални въпроси за нови предизвикателства в нашата работа, като да речем, любопитната тема за видеоновините. Ние нищо не можем да направим, след като преди три години ни бяха взети 10% от бюджета и сега работим с параметрите от 2005 г. Това лесно може да се провери - Българската телеграфна агенция в момента работи с параметрите от 2005 година! Там бяхме върнати!
Уважаеми госпожи и господа! За пореден път моля да бъдем разбрани. Не сме дошли при вас да се оплакваме, но, повярвайте ни, няма да сме много ентусиазирани, ако за пореден път чуем, че всички са в дълг към БТА. Не е редно, когато става дума за нашата всекидневна европейска продукция, за нашите европейски подготвени кадри, с по няколко езика и специализации, за нашето съвременно информационно обслужване и нашия принос в обществения живот, в същото време заплащането в агенцията да бъде в пъти по-малко от другите медии, включително тези, които са в така наречения „сив сектор”. Ние не гледаме в канчето на другите, но не е редно да бъдем пепеляшки дори и сравнени с другите държавни медии. Използвам в моя отчет думи като „Андрешко” и „Пепеляшка”, защото не е нормално държавната помощ (не казвам бюджет, защото вие знаете, че сме на държавна помощ) за първата ни медийна институция да бъде по-малка от годишния бюджет на едно средно по рейтинг шоу предаване в Българската национална телевизия, да речем. Или издръжката на кореспондентите у нас и в чужбина, които списват десетки хиляди информации годишно, да бъде по-малка от парите, която някоя друга обществена медия дава за представителни разходи.
Ние не гледаме в двора на чуждите медии и на нашите колеги, но не можем с всяка измината година да даваме все повече и по-добра продукция, а финансирането ни да намалява. Знаем, че е криза.
И съвсем накрая: моля ви, не ни питайте за конкуренция с така наречени други агенции. Ние не страдаме нито от излишно самочувствие, нито сме с вирнати носове, но конкуренция има тогава, когато има еднакви условия. Няма да говорим въобще за сивата икономика в медиите, това не е наша работа, но ако наистина става дума за конкуренция, то тогава открито трябва да се говори за собствеността на медиите, за реалните доходи, за декларираните печалби, за платените данъци, за платените осигуровки, за трудовите договори, за кражбите, за пиратството, за нарушения от страна на някои власти към статута на БТА, за явното и тайно финансиране и т.н.
И тук ще задам един пореден риторичен въпрос. Въпреки че Българската телеграфна агенция предоставя на институциите безплатно своята информация, ние имаме усещането, че институциите в голямата си част се абонират за други информационни структури и можем да зададем въпроса всъщност ние ли сме държавната агенция или някои други?
За всичко, свързано с финансирането и финансовото състояние на БТА има готовност да отговаря целият ни екип, включително и финансовият директор. Моля ви да ме извините за тези емоционални думи, но факт е, че наистина сме върнати назад. А това, което ви казвам, че бюджетът на националната агенция е по-малък отколкото бюджетът на едно предаване, което има нисък телевизионен рейтинг, е не само факт, но за нас е истинска обида.
Структурата е персоналът. Ще бъда абсолютно лаконичен. Схемата говори сама по себе си. През отчетния период няма кардинални промени в нашата структура и персонал. Има, но те не знам доколко са кардинални. Ако преди пет години БТА имаше 366 души персонал, преди три години те бяха 340, в момента са вече 295, с тенденция към 1 април да бъдем 283. При това тези цифри са при постоянно нарастващ информационен поток. Тъй като в публичното пространство не се е говорило за съкращения и уволнения в агенцията, ще споменем, че намаляването на личния състав с близо 25% се дължи единствено и само на оптимизация. Но за съжаление достигнахме крайния санитарен минимум и с оглед 24-часовия цикъл на агенцията има опасност да влезем в противоречие с Кодекса на труда.
Печатните ни издания. През отчетния период изданията и списанията на БТА продължиха да бъдат емблема на агенцията: „ЛИК”, „Паралели” и „Мисия”, които изпълняват своите функции. Днес предстоят някои промени, които искаме да станат достояние на уважаемата комисия. Първо, специализираният вестник „Мисия” като единствено седмично издание, предназначено за нашите военни контингенти зад граница, вече изживя времето си и беше закрито. Числеността на нашите рейнджъри бе редуцирана, някои от мисиите, като тези в Ирак и Косово бяха спрени и това предопредели нашето решение. Вероятно от 1 април 2011 г. ще настъпят промени и в изданието „Паралели”. Тук причините са обективни: пренасищане на пазара със списания, което докара десетки фалити на емблематични за българина издания; намаляване в пъти постъпленията от реклама; засилване на интернет журналистиката. Това неминуемо довежда до загуби, които са особено болезнени в условията на финансово-икономическата криза. Сега търсим нов, най-вече електронен вид и нови дрехи за любимото списание „Паралели”, а хартиеният му вариант, ако ще има бъдеще, зависи само от ново допълнително финансиране.
Говорейки за печатни издания, искам да обърна внимание на всички вас, все още у нас не е изстинало желанието да издаваме всекидневник на английски език, за чието списване и разпространение по наша преценка имаме ресурси. Ние сме единствената държава в Европейския съюз, която няма всекидневник на английски език. Ние имаме тази готовност, имаме ресурса, имаме и кадрите, разполагаме и с информацията.
По отношение на рекламата. Българската телеграфна агенция разполага със следните рекламни канали: национална мрежа „Пресклуб БТА”, „Страница в интернет”, „Печатни издания”, „Електронен пресклипинг” и „Оригинални текстове”.
„Национален пресклуб БТА” и регионални пресклубове. Една от емблемите на БТА, която продължава да се реализира и днес, е Националният пресклуб. Той функционира от шест години и се превърна в емблема на медийния живот в София. Той е не само всеки ден в телевизиите и по страниците на вестниците, не само във всички снимки и сайтове, но той е мястото, където практически явлението пресконференция се случва. След няколко дни ще отбележим 5-хилядната пресконференция в БТА. При нас са гостували всички български президенти и председатели на Народното събрание, премиери и министри в годините на прехода. Наши гости са били стотици хиляди посланици, културни дейци, представители на деловите среди, изявени спортисти и т.н. Галерията ни е повече от престижна, в нея ще изброя само някои от чуждите гости: Никита Михалков, Умберто Еко, Любиша Самарджич, Андрей Кончаловски, Вили Клаас, Ал Бано, Нанси Хюстън и други. В пресклуба всеки ден има кръгли маси, конференции, симпозиуми, чествания, тематични вечери, публични дебати.
Успоредно с това, популярни са и регионалните ни пресклубове: във Велико Търново с 2000 пресконференции, във Видин председателят на Народното събрание Цецка Цачева получи статуетка за участие в 500-ната видинска пресконференция, Хасково – 300 медийни изяви, Пловдив – 500, Пазарджик – 250, Стара Загора – над 1500. Повече от ясно е, че това не са само медийни и информационни културни точки в градовете, където функционират, не само дейности с добър икономически ефект за агенцията, а и форма за затвърждаването на обществения престиж на Българската телеграфна агенция като майка на всички останали медии. Ако реализираме нашите намерения, то преди изборите трябва да отворим пресклубове и в Търговище, Плевен, Шумен и Русе. Готовност имаме във всички градове, където има медиен живот и където може да бъде осъществено това.
Уважаеми дами и господа! Наред с основната си функция и приоритет да предоставя бърза и точна информация, БТА продължава да изпълнява своята обществена роля като национален информационен и културен институт. Тя периодично организира международни форуми, конференции, семинари и други инициативи с цел изграждане на позитивен имидж на страната и разпространение на българската култура, политика и българския език. Вече споменахме за близо десет международни форума през отчетния период. Сега ще акцентирам върху най-мащабния ни проект – Световните срещи на българските медии. След София, Чикаго и Рим в периода 2008 и 2010 г. домакин на Световните български медийни конгреси станаха Мадрид (2008), Варна и Бургас (2009), Виена (2010). Без да ги оценявам поотделно, ще спомена, че те продължиха традицията да се увеличават количествено и качествено и да привличат все повече представители на медийния, политическия, културния и икономическия елит на страната. За тях президентът Първанов каза, че са влезли трайно в културния и обществен календар на България. В последните форума освен основните участници, а именно медиите от над 40 държави, участваха президентът Първанов, премиерът Борисов, десетки министри, кметове, областни управители и други. За мен е удоволствие да съобщя, че с всяка години нараства коефициентът на полезно действие на тези срещи. Ще спомена само някои конкретни резултати: изложби, пропагандиращи българската култура в редица европейски градове, концерти на изтъкнати български музиканти и певци, няколко преведени на чужд език книги, туристически информационни форуми, бизнес дискусии и дебати по важни за днешния ден на България теми. Да не забравяме, че тези Световни срещи практически обединиха целия медиен живот у нас. Отварям скоби, по ред причини изчезнаха през последните години другите медийни форуми в България – знаете, че имаше в Банско, знаете, че имаше в Албена. Всъщност нашият конгрес стана единственият български медиен форум, което е всяка година и може би затова той започна да събира и тематично, и професионално колегите, защото няма друго място, където медиите да се съберат на отделен собствен конгрес.
И най-важното, Световните срещи дадоха възможност да се срещне тази четвърта власт веднъж в годината и да се пропагандират национални каузи. Знаете, преди два дена обявихме, че поредната среща ще бъде в Холандия. Причината я знаете – имаме български медии в Холандия, имаме българска диаспора, имаме едни сравнително спорен, от добър до лош имидж в тази страна, и има една възможност да лобираме, особено в контекста на присъединяването ни към Шенген. Още отсега отправят персонална покана към всички членове на Комисията по културата, гражданското общество и медиите да бъдат наши гости на големия български форум, който тази година ще бъде веднага след 24 май. Отправям официална покана.
Към публичните комуникации ще спомена последната ни успешна инициатива, това е „Гост на редколегията на БТА”. Тя цели запознаването на повече хора от елита на държавата с процеса на правенето на новини. Досегашните ни гости бяха президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, кметът на София Йорданка Фъндъкова, големият писател акад. Антон Дончев и посланикът на Съединените щати у нас Джеймс Уорлик. Всички те останаха доволни, което на нас, най-малкото, ни показва, че сме улучили сигурно ваксата.
Уважаеми дами и господа! Искам да завърша своето експозе с цитат от едно изказване, направено миналия месец тук, в Народното събрание. Цитирам: „С БТА никой не се е занимавал. БТА доказа, че когато има здрав разум и добра воля и без закон може, защото агенцията работи с Временен статут. Никога досега никога не е поставял въпроса за конституционносъобразността на Статута на БТА. Това дава една много интересна гледна точка – дали пък Статутът на БТА не е разковничето за решението на проблемите и на другите обществени медии. Дали добрият пример за институционална организация на една медия не го имаме през цялото време, а ходим да търсим чужди модели. С Временен статут сте, а сте най-стабилната къща сред държавните медии.” Това са думи, казани тук от известен правист и медиен експерт по повод, който очевидно касае, както е било най-често, проблемите на колегите от другите медии - Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Няма да крия, че тези думи ни ласкаят. С тях ние не искаме да правим никакви намеци, нито да подсещаме някого за нещо. Ние не се оплакваме, не хленчим и няма нищо да поискаме, стъпили сме много здраво на земята. И въпреки своята почтена възраст от 113 години, мога да ви кажа, уважаеми госпожи и господа народни представители, че БТА е в добро здраве и в добро състояние. Повярвайте ни, ще положим всички усилия и занапред да бъдем информационният лидер в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Минчев.
Предоставям възможност на колегите, ако имат желание, да изразят становища, въпроси. Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден! Смятам, че един отчет като този на Българската телеграфна агенция за периода 2007-2010 г. трябва да бъде приет, защото успехите, както и проблемите в него са факт и те не могат да бъдат променени със задна дата. Вярно е, че една от най-старите информационни в света, каквато е 133-годишната БТА, пази дълбоките си традиции и продължава да служи на актуалността и истините, като въпреки динамичното развитие на информационния пазар и променящата се инфраструктура на медиите в света, продължава да е информационен лидер в България и категоричен критерий за достоверност на фона на многообразните новини на деня, представени от всички останали.
В отчета, макар че експозето на господин Минчев беше доста обстойно, прави впечатление неколкократното посочване на липсата на правила, което води до незачитане на авторското право и свободното движение на снимки и информации в интернет пространството. Тази тема и преди е обсъждана и, така да се каже, сме в течение. За съжаление обаче, може би аз нещо не знам, искам да задам този въпрос, съвсем наскоро в залата на Народното събрание беше приет на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните права. Много от засегнатите по неговото прилагане ни заливаха с много предложения за усъвършенстване, колегите знаят, съобразно промените на медийния пазар и взаимоотношенията, но аз поне не съм запознат с предложения на БТА по тази тема. Затова питам как агенцията се бори и опитва ли се да се бори с нарушенията на авторските права, как защитава правата си по договорите с медийните абонати за партньорска и колегиална коректност?
Един въпрос, който лично много ме вълнува, освен това, че много български граждани се обърнаха в моя мейл – за съдбата на печатните издания „Паралели” и „ЛИК”. От един месец съм затрупан с такива въпроси и мисля, че доста от колегите от Комисията по културата, гражданското общество и медиите са получили такива мейли. Гражданите задават въпроса кои са причините, поради които на 1 януари 2011 г. е спряло издаването на „Паралели”. Тук колегите са по-млади, но ние по-старите помним какво беше това! Какъв интерес имаше на цели поколения читатели! Аз извадих само някои от писмата, затова бих искал да получа и отговор, макар че имам подозрения защо е така, какви са причините това традиционно обичано издание да престане да излиза.
Имам и още един въпрос към господин Минчев – по раздел VІІІ, Бюджет и финанси, в частта му проблемите в изпълнение на инвестиционната програма за техническо оборудване при защитата на информацията от нелоялна конкуренция, както и оптимизирането на разходите и приходите на Българската телеграфна агенция. Какви са основните задачи и какви са размерите на липсващите средства по бюджет, който не позволява работата на агенцията изцяло да се съобрази с пазарните условия на медийния и информационния пазар?
По повод „Паралели” поисках една информация и всъщност се оказа, че 30% от българските граждани ползват компютри, ако на страницата на БТА има „Паралели”. В този смисъл сигурно ще разбера какъв ще е отговорът, защото аз ще се опитам да отговоря на тези хора и дано да е някакъв отговор да се възстанови печата на „Паралели”. Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: За „Паралели” казах.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може би съм пропуснал нещо, защото тук имах един разговор. Извинявайте!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Минчев, заповядайте за отговор.
МАКСИМ МИНЧЕВ: По отношение на авторското право – болна тема! Проблемът е световен. Разбира се, най-големите имат пари да го решават, аз знам, че в последните няколко месеца, тъй като в „Асошиейтед прес” има българин, който ръководи един от най-големите отдели, една агенция като „Асошиейтед прес” финансира около 200 млн. долара, за да защити информацията си и да превърне правилата за безконтролното използване на информацията, която струва много пари, в нещо задължително. Но в една страна като Съединените щати очевидно това не е трудно да се направи или поне борбата е по-лесна. При нас все още съществуват тези много сериозни проблеми.
Факт е, че ние сме безконтролно използвани постоянно. След малко по този въпрос ще каже няколко думи и главният секретар, която ежедневно се занимава с този проблем. Една наша информация, която излиза в 10,15 ч. от БТА и която касае, да речем, работата на Комисията в момента, след 15 минути или след 10 минути се прочита от радиото и по другите радиа, без да се цитира БТА. Те са наши абонати, но не казват откъде идва информацията. След още 5 или 10 минути останалите радиа започват да цитира Българското национално радио, вестниците, които пък слушат Българското национално радио, също го цитират. И всъщност нашата информация е изчезнала. Това е съдбата на 90 до 95% от нашата продукция. Казвам ви го съвсем откровено, това е факт, това е истината. Има парадоксални случаи, когато в течение на няколко дни ние правим един собствен мониторинг: цялата продукция на БТА след 10 минути се качва от друга агенция, така наречена агенция, която вместо източник БТА и инициалите, знаете, че ние сме безименни, БЧ, авторът на информацията вече се казва агенцията (няма да е коректно да ви казвам коя е тя), с други имена и тази информация е открадната от нас. Само за 24 часа събрахме ей такъв куп! Цялата ни информация се открадва и се качва безконтролно по сайтовете. В момента, в който разбраха, че от БТА започват да влизат, започнаха да сменят абзаци и т.н. Разбирате, че тази така наречена агенция се намира в една стая в един апартамент, а тази информация е от нашия кореспондент в Кърджали или от наши кореспондент в Брюксел, или с парите на българския данъкоплатец сме платили на ДПА, за да я получим от Берлин или отнякъде другаде. Това е истината.
Вие сте много прав, какви са инициативите, които ние предприемаме. Мислим много по този въпрос. В момента сме подложени на безконтролен теч, нас ни крадат отвсякъде. Бръкнахте в раната, господин Данаилов. Вчера разбрахме, няма да го казвам с имена, че уважавана българска медия е дала паролите ни на един от сайтовете. Защото виждаме цялата наша продукция как излиза в този сайт. Ние сменихме паролата. Но те отново са я дали. Съществува мощно нарушаване освен всичкото и на българската етика. Разбирате ли? Тази медия се е абонирала за нашия информационен пакет и тя на други приятели паролите, с които те влизат. Кажете как да процедираме оттук нататък? Или когато някоя от нашите информации се взема и след 50 минути (на всеки ъгъл в квартала има млади момчета хакери) могат лесно да превъртят часовника и да направят, че нашата информация е пусната от някоя друга информационна структура преди нашата информация. Да не давам този грозен пример, когато загинаха нашите момчета в Кербала, когато в стремежа си да бъдат първи някои направиха времето на трагичното събитие преди то да се е случило. Става дума за истинско нарушаване на етиката и пиратство, което, уви, не е само наш проблем.
Искам Евелина Андреева да добави нещо, защото тя се занимава с това всеки ден.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Добър ден и от мен! Този въпрос, който поставихте, господин Данаилов, наистина е много болен, защото кражбите на информацията на БТА всъщност са два типа. Единият тип кражби са клиенти, които имат договор с нас, те ползват платено нашата емисия, но не намират за нужно да ни цитират. Публикувайки емисията на Българската телеграфна агенция на техните сайтове, без позоваване на съответния източник, тя става всеобщо достояние и Българската телеграфна агенция изчезва в пространството. Другият тип кражби е от клиенти медии, които нямат достъп до БТА, нямат платен договор и не намират смисъл да имат, тъй като Законът за авторското право в България дословно гласи следното: „Всяка една информация, която е пусната в интернет пространството, има автор и източник. Тя може да бъде ползвано като физическо лице от всеки от нас, но не може да бъде използвана за търговски цели.” Това предполага, че дори Българската телеграфна агенция да публикува цялата си емисия свободно на сайта, всеки един от вас може да я прочете, но няма право да я публикува в собствения си сайт, в собствения си вестник, в собствената си телевизия или радио.
И оттук възниква големият проблем. Вие питате как се борим. Понеже българския медиен пазар е сравнително по-малък отколкото този в Съединените щати, да речем, ние общо взето виждаме къде са препечатани нашите информации и къде са публикувани, но за съжаление няма адвокатска, юридическа практика. Нашият юрист казва следното: когато е публикувано в интернет сайт и в момента, в който сайтът разбере, че ние сме подали иск за съдебно дело, той изтрива цялата тази информация и тя остава като доказателство на едни хвърчащи листа. Другият вариант е, ако само една дума в информацията бъде подменена, едно словосъчетание е обърнато, тогава информацията има друг автор. И ние се оказваме в един затворен кръг, който се опитваме да преодолеем, защото това реално коства изключително много пари на Българската телеграфна агенция. Ако всички тези медии, които ползваха Българската телеграфна агенция, бяха наши реални клиенти, ние щяхме да бъдем много богата агенция.
И един пример. Наистина популярен сайт на пет, шест и повече години, с претенции нарича себе си „агенция” (наистина не знам как може да нарича себе си агенция, взимайки от други места, но както и да е), прекрати договора си с БТА само преди шест месеца. Съвсем случайно нашите мениджърски екипи, които работят в отдел „Маркетинг”, видяха, че този същият сайт е прекратил договора си с Българската телеграфна агенция, защото свободно ползва абсолютно цялата ни информация от Спортния отдел, от Международния ни отдел, от Вътрешна информация – от всички. А това е много трудоемко, ако се следи от интернет пространството. Най-вероятно просто разполага с парола, която ние периодично подменяме, но на него му коства затруднение от няколко дни, за да се снабди с нов.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Седмично при нас се появяват в България от един до два сайта, които наричат себе си „информационна агенция”. А те са стотици! Тези сейтове вземат от нашата информация, някои от тях са абонирани и имат право да ползват пет от информациите, по които да ни цитират. Оттам нататък започва верижна реакция и ние виждаме как тотално сме окрадени. Давате ни, хайде да не казвам криле, но давате ни шанс да потърсим отново някаква форма с юристи, но не знам дали този въпрос може да се реши на този етап.
Междупрочем, ние вече се видяхме с господин Вежди Рашидов. Имаше един форум за авторското право в Женева, на който той участваше, и след това ние поставихме част от тези въпроси. Това беше преди няколко месеца, но още нямаме резултат. Истински болна тема е.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук обсъждахме доста време този законопроект, имахме срещи, събираха се по 60-70 човека да защитават правата си и доста неща бяха оправени. Все пак вие сте енергична, силна структура и някаква юридическа мисъл би могла да ви подскаже нещо, което може да влезе като част от законодателството. Аз не се занимавам с тези работи, чета вестници или гледам телевизия. От време на време чувам „БТА”. Много рядко. Въпросът е имате ли представа колко агенции има в България, освен няколкото, които се въртят?
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Около 200 сайта предават.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Данаилов, аз казах в експозето си, ние не можем да говорим за други агенции, ако условията не са еднакви. Ако условията са еднакви, да. Но те са различни условия.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Все пак трябва да има нещо, което да ги спира.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Тук става дума за директна сива икономика. Ние сме подвластни на всичко. Ако в едно командировъчно за три лева нещо е сгрешено, ние ще бъдем санкционирани от Сметната палата. В същото време така наречени агенции дават информация, която е безплатна. Обяснете ми, как може да бъде безплатна, а заплатите на хората да бъдат по-високи от тези, на нашите хора? Максимално откровен съм, когато някой от тези агенции дойде при нас на работа и му поискаме трудовата книжка, той казва, че няма трудова книжка. А трудовия ти договор? Аз нямам трудов договор. Как си получаваше парите? В плик. Кажете как може да се бори БТА с това?
СТОЯН ИВАНОВ: Ако разрешите, госпожо председател, да се включа и аз. Разбирам защо проф. Данаилов пита и от какво е развълнуван, аз също. Но проблемът е, че аз за съжаление повечето от отговорите на въпросите, които той задава, ги знам от практиката. Имаме един чл. 4 от Закона за авторското право и той е напълно справедлив, който казва: не са обект на авторско право нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление и т.н., тоест новини, факти, сведения и данни. Това е правилно в закона. И ако ще си говорим въобще за нашата роля като законодатели, ние би трябвало наистина да попитаме БТА и на базата на международния опит какво можем ние да направим тук. Боя се обаче, че тази материя е доста хлъзгава и едва ли може да се реши само по законодателен начин.
Господин Минчев спомена за срещите на медиите. Това е чудесно. Ами хайде да си поставим въпроса за прословутия Кодекс за журналистическата етика. Нали го приеха всички! Масова е тази кражба! Кражбата на информация от БТА, тъй като аз работех във вестник, който тогава все още добросъвестно цитираше, започна от първите издания, от „Труд” и „24 часа”. Още тогава изтриха споменаването на БТА и позоваването на източника на информация. И тръгна една лавина – лавината тръгва в радиостанциите, които се навъдиха около хиляда в България, в телевизиите, почтените журналисти в сутрешните блокове си четат, като откровено крадат новини на БТА, не ги съобщават. Те си плащат обаче, за разлика от другите, които въобще не си плащат.
Така че материята е сложна и ако ние можем да направим нещо като законодатели, аз съм съгласен да го направим, но чакаме предложение от вас. И внимавайте, защото ще се надигне страшен вой, че се опитваме да налагаме цензура. Само това исках да ви кажа.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Във всеки случай френските средства за масово осведомяване - телевизии, радиа и вестници, с гордост цитират „Франс прес”. Цитирането на „Франс прес” означава сигурност на тази информация. Така е и с ИТАР-ТАСС, така е и с АПА, така е и с „Ройтерс”. Много държави считат, че е правилно да се цитира агенцията.
БОРИС ХАМАЛСКИ: Към това, което каза господин Минчев, искам да добавя нещо. Колеги журналисти от различните ресори и досега, макар че думата не е точна, чакат ние да пуснем информацията, макар че са били с репортерите на БТА на едно също събитие, чакат ние да пуснем информацията, за да могат и те да я напишат във вестниците и да я цитират в радиата. Излезе ли от нас информацията, това означава, че е не 100, а 200% гарантирана. Ние, да чукна на дърво, не сме правили поправка на информация, нямаме сериозна грешка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Ако позволите, само да добавя, в редките случаи, когато съм усещал мравки по гърба си, това е когато гледам телевизия и чуя „БТА”. Това означава, че в момента се съобщава нещо, което на някого му е страшно неудобно да застане с името си, просто го е страх. Толкова – за етиката, толкова – за професионализма, за независимостта и т.н.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Това, което в момента тече за Япония, идва от нас. Всичко, абсолютно всичко идва от нас. Единственото, което може да направят от Би Ти Ви сутринта, е да се свържат с някое семейство, с някой българин оттам. Всичко друго идва от световните агенции - идва от „Киодо”, от Франс прес”.
СТОЯН ИВАНОВ: Само че, господин Минчев, аз в момента го чета на лаптопа си от агенция „Фокус” например.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Която не е абонирана за БТА.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Може би трябва да се променят правилата. Вие да дадете някаква идея, някаква инициатива, за да можем ние законодателно да я облечем в съответната форма.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Ако разрешите, по повод това, което Вие казахте. Никоя медия няма монопол върху събитието такова каквото се случва. Но медията има монопол върху текста, който е създал журналистът на базата на това събитие. И когато този текст е копи пейст, тогава можем да потърсим авторското си право.
Това, което попитахте какво правят чуждите агенции. АП, след като установят кой е ползвал информацията им нерегламентирано, са създали подробно, в детайли в Закона за авторското право, че ако коренът, същината на информацията е същата, тя подлежи на Закона за авторското право. Тоест дума, изречение в увода, в заключението са променени, но същината на информацията е останала такава, каквато е предадена от АП, тогава вече тя би трябвало да е ползвана с позоваване.
И последно, също като абсурд на преодоляване на този проблем. Стигнали сме дотам, че в договори с наши коректни клиенти, национални телевизии, сме посочили (това звучи наистина абсурдно) клауза, с която ги задължаваме пет пъти в седмицата да ни цитират. Тоест нещо, което от само себе си се разбира.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Мисля, че има начин. Стига да се спазват правилата.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Може ли да отговоря на господин Данаилов за „Паралели”? Как мислите, че се чувствам аз, като ми се наложи да спра списание „Паралели”? Най-малкото – неудобно. Не споменавайте „ЛИК”, „ЛИК” няма да напусне сцената. За последните години настъпиха мощни промени в нашия пазар. Загинаха много издания, загиват и световни издания. Това е факт. Не можем да си позволим да издаваме „Паралели” при тази финансова ситуация. Защото утре спокойно можем да бъдем обвинени и от министър Дянков, и от Комисията, а може би и от Вас, че наливаме пари в нещо, което е на загуба. Причината е елементарна. Не вървят много издания. Кризата е много голяма. Знаете, че близо с 40% паднаха рекламните приходи във всички медии. Загиват и други списания. И така наречените лайф стайл списания загиват, и „Нешънъл джиографик”, и други. Пазарът на списания в България се сви изключително мощно по ред причини. В момента, за да поддържаме ние „Паралели”, влизаме в истински загуби.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Финансова целесъобразност.
МАКСИМ МИНЧЕВ: По-силно – загуба!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще си направя един извод и ще си позволя да го кажа пред колегите, защото, живот и здраве, ще дойде време да гледаме нов бюджет. Общо взето, в сянката на Българската национална телевизия, Българското национално радио, СЕМ и т.н. имам чувството, че действително Българската телеграфна агенция е в сянка. Те са с бюджет от 2005 г., а ние сме в 2011 г. Доколкото си спомням, имаше едни пари, които бяха разписани през бюджета на културата във връзка с технически превъоръжавания. Бяха някъде три-четири милиона. Но това беше доста отдавна.
В края на краищата истината в словата излиза от Българската телеграфна агенция. Аз съм свидетел четири години какво е отразявала БТА, да речем, от една пресконференция, колкото и скромни да са ми били пресконференциите в тези години, какво излиза от БТА и как разказът върви в другите медии, та не можеш да разбереш за какво става въпрос. В този смисъл добре би било да обърнем внимание, днес слушах един бивш министър на финансите, че работите добре вървели. Да се надяваме, че следващата година бюджетът на БТА ще бъде по-благороден.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вземайки ни половин милион от нашата субсидия преди три години, ние прекратихме развойна дейност, отидоха по дяволите нашите желания за нови софтуери и т.н. Заплатите в БТА вече трета година не са пипани. Само голямото трудолюбие на тези колеги ги кара да стоят там.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уточнението е, че трябват повече пари. Това е!
ДАНЧО АНТОНОВ: Има няколко неща, които не са правомерни. Самото намаляване на нашия бюджет е все едно да кажем да снабдяваме Народното събрание с по-евтин бензин. Това е на практика. Защото ние по линия на тези държавни помощи, които се дават, субсидията на Българската телеграфна агенция, не би трябвало да се свива нашият бюджет с всички други държавни институции, независимо дали е пет или десет процента. И без да говорим за това, че бюджетът ни е примерно от 2005 г. или нещо подобно. Ето сега всички са си получили някакъв бюджет. БТА от началото на годината не е получила една стотинка. И това е, защото някой някога е казал, че нашата така наречена държавна помощ ще бъде по линия на Закона за държавните помощи. Ние не сме получили една стотинка по простата причина, че нашата помощ подлежи на одобряване, че е съвместима или допустима от гледна точка на Европейската комисия. Тук вече има явно нещо несъгласувано или липса на комуникация между нашето финансово министерство и Европейската комисия, но ето вече е март месец и ние нямаме становище, че тази държавна помощ е допустима. Тук въпросът не е толкова до конкретния отговор, а до отговора на това дали е било необходимо въобще да искаме становището на Европейската комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Трябвало е.
ДАНЧО АНТОНОВ: Бяха отрязани точно капиталовите разходи, които всъщност бяха необходими, за да защитим до някаква степен тази информация, за която става въпрос. Ние оптимизирахме разходите до възможна степен и не че искаме увеличаване, но само ако бяхме защитили част от информацията си, щяхме да имаме икономическата възможност дори да увеличаваме и заплатите на нашите хора в тези години.
МАКСИМ МИНЧЕВ: За да живеем с този бюджет, ние оптимизирахме разходите в последните години. От 365 сме вече 280 души. Това означава, че през всичките тези няколко години хората, които се пенсионираха, на тяхно място не сме назначавали. Обединяваме места, длъжности, но стигнахме санитарния минимум, по който сме в конкуренция с Кодекса на труда, защото сме 24-часов цикъл. Тоест оттам нататък можем да бъдем обвинени, че подлагаме хората на експлоатация. В момента агенцията е 287 души от 365 за тези години. Но вие никъде не сте прочели, че имаме съкращения или уволнения.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Излиза, че ние сме единствените институции, които са направили реална реформа през миналата година, тъй като парламентът също съкрати разходите с 20% и върна 10 млн. лева в бюджета от 52 милиона. Наистина ви го казвам, вие сте втората институция, която реално е направила оптимизиране на работата. Не случайно финансовият министър казва, че пари се дават срещу реформа. Би трябвало следващата година да получите повече пари, защото сте направили реформа. Казвам ви го откровено, това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други въпроси? Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Въпреки всички кражби, на които сте подложени, вие стоите стабилно на пазара. Същевременно орязаният ви бюджет не ви пречи да сте и финансово стабилни. Също така генерирате много нови информационни продукти, което означава, че сте първата информационна агенция и единствената и аз предлагам да приемем отчета.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, смятам, че можем да се обединим по това процедурно предложение и ви предлагам да приемем за сведение отчета на Българската телеграфна агенция за периода ноември 2007 – декември 2010 година.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Много ви благодаря! Може ли да кажа само няколко думи?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Преди няколко дни, когато госпожа Цачева беше наш гост в деня на 113-годишнината, ние решихме в рамките на нашия юбилей да направим различно тържество. Не правихме купон, защото нямахме пари за това, но решихме да издадем една книга – „Вечери край Цариградското”. В нея са събрани произведенията на най-големите и известни бетеанци. Започва с Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев и т.н.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.

По точка Разни, колеги, имам да ви направя, едно съобщение. В Комисията е постъпил Отчет за изпълнението на политиките и програмите на Министерския съвет за 2010 г. Тъй като същият е обемен, който желае, може да се запознае с него в 290-и кабинет. Той е предоставен за сведение до председателите на постоянните комисии.
Благодаря на колегите от БТА за книгите и закривам заседанието, като ви пожелавам приятна почивка!


(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова