1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1юли 2010 г. - 31 декември 2010 г.
2. Разни.

---

На 6 април 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1юли 2010 г. - 31 декември 2010 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден на всички! Колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1юли 2010 г. - 31 декември 2010 г.
2. Разни.
Ако има други предложения за включване в дневния ред, моля да ги направите. Ако няма, подлагам на гласуване предложения ви дневен ред.
Който за така предложения ви дневен ред, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гости на нашето заседание и участници по първа точка днес от Съвета за електронни медии са Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии, София Владимирова, Анна Хаджиева, Георги Стоименов – членове на Съвета за електронни медии, и Диляна Кирковска – главен експерт; от Асоциацията на телевизионните продуценти – Мая Василева – изпълнителен директор.
Колеги, вие разполагате с Отчета на Съвета за електронни медии и сте се запознали с него. Нека да дадем възможност на председателя на Съвета господин Георги Лозанов да ни запознае накратко с него.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Може ли само една забележка, госпожо председател? Аз нямам изпратено нищо, сега в 13,40 ч. получих есемес, че има заседание на Комисията. Нито в пощенската кутия имам дневен ред, нито имам някакво съобщение за заседание на Комисията, няма нищо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Днес и в залата бяха раздадени материалите. Съжалявам, че се е получило някакво недоразумение, ще Ви предоставя сега материалите.
Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на това заседание! Благодаря за възможността да представя, така както законът изисква, шестмесечния отчет на Съвета за електронни медии за вторите шест месеца на 2010 г. Трябва да кажа, че това е периодът, в който вече бяха минали основните промени във връзка със състава и структурата на Съвета за електронни медии и в този нов петчленен състав влязохме в един относително стабилен период на нашата дейност без рамкови промени.
През този период Съветът за електронни медии работеше според правомощията си и според известни акценти, които той поставя в своята дейност, приоритети, които предварително излага и гласува.
Няма съмнение, че такъв приоритет е съдържателното осигуряване на цифровото разпространение на телевизионни програми. Във връзка с него в този период завърши процедурата, първо, за лицензиране на цифрови телевизионни програми с национален обхват, в която имаше един участник и той беше лицензиран като такъв. Беше обявена и трета процедура за издаване на телевизионна лицензия с национален обхват с цифрово разпространение. И там имаше един кандидат и той също беше лицензиран, макар че това попада в новия период. Забелязвате може би факта, че обявяваме процедури, в които се явява по един кандидат, тоест този първи бум на интереса, когато лицензирахме двадесет и няколко програми, сега впрочем има лицензирани 23 програми за цифрово разпространение, започва да отминава. Цифровизацията, нейните трудности и отложените срокове, в които трябва да завърши преходът към цифрово разпространение, вероятно оказват своето влияние и след началния ентусиазъм сега по-скоро се търсят начини от тези чисто лицензионни процедури най-после да започне реалното разпространение на цифрови програми в България. Сега-засега има само пилотни фази на това разпространение.
Заедно с това лицензирахме и две програми на Българската национална телевизия за цифрово разпространение, разбира се, Канал 1, и една регионална програма с наименование „БНТ-София”, но идеите в това отношение на Българската национална телевизия, които Съветът за електронни медии подкрепи, са се сменили и става дума за един национален канал, който да обхваща в себе си различните регионални програми, включително, разбира се, и софийска. Това е важно, тъй като е много съществено Българската национална телевизия да има съдържателна готовност, за да може да се разпространяват цифрово нейните програми. Нещо повече, това е общо място в мисиите на обществените медии в Европейския съюз - те да са някак си водещи в технологичното развитие на цялата среда. Затова за нас е важно, че Българската национална телевизия се готви, макар и в една доста все още неотминала кризисна ситуация за цифрово разпространение на своите програми.
Продължава усвояването на свободния аналогов честотен ресурс в радиосредата. В този период са обявени решения за радоидейност за Благоевград – пет, за Етрополе – един, за Правец – един, за София – два конкурса, които текат в момента, за Силистра – шест конкурса. В това отношение ние също приехме приоритети от гледна точка на позицията на Съвета за електронни медии за това в каква посока трябва да върви усвояването на свободния радиоресурс. При нас винаги е било акцент, специално трябва да подчертаем това, защитата на регионалните и местните формати, които, вие знаете, общо взето лесно изчезват и се претопяват в развитието на радиокомуникацията. Освен това в граничните райони, тъй като там населението продължава да е в една сложна комуникативна среда, когато има външни сериозни предложения, да ги нарека така, често пъти по пътя на технологичната агресия, е важно там да имаме собствени програми, с които да задоволяваме правото на информация на българските граждани.
Освен това търсим начин да вървим в диалог с Комисията за регулиране на съобщенията за едно честотно препланиране, така че да се увеличи чисто пазарната стабилност на тези регионални и местни формати, казано по-просто, да имат по-големи аудитории, за да могат да стоят по-стабилно в радиосредата на базата на това да имат и по-добра финансова стабилност. А ние трябва да сме наясно за това, че икономическата стабилност има отношение и към редакционната независимост на медиите. Така че за нас е важно честотното планиране да не дели и да не предпоставя предварително обречени на неуспех малки медии, а да дава шанс те да имат по-голяма аудитория и така да оцеляват в по-голяма степен на базата на собствените си приходи. В това отношение имаме разбиране от страна на Комисията за регулиране на съобщенията и вървим в тази посока. Разбира се, това е сложен дебат, доколкото Съветът за електронни медии не може да има пазарни мотивации, ние защитаваме обществения интерес, но тук пазарният и общественият интерес влизат във взаимодействие.
Мога да дам данни. Регистрирали сме още програми: 11 за телевизионна дейност, две за радиодейност, издали сме пет броя лицензии за радиодейност чрез наземно радиоразпръскване и т.н. Всичко е описано в документа, който сме ви дали. Искам да поставя само един акцент - Съветът за електронни медии абсолютно устойчиво, това е част от нашия ангажимент, отговаря на жалби на граждани и на сигнали. Всички жалби се разглеждат и получават отговор. В този период има постъпили жалби от граждани и институции: по програмното съдържание – 64 броя; във връзка с рекламите и интерактивните телевизионни игри – 52 броя (това е много висок процент, именно игрите са проблеми, аз ще кажа след малко след това); искане право на отговор – 25 жалби; за нарушения на авторски и сродни права – 6 жалби; за технологично качество – 15 броя; и 57 – други, които се оказват извън правомощията на СЕМ главно в областта на интернет комуникацията.
Много важна част от нашата дейност е надзорът. За този период нашият отдел „Национален мониториг е наблюдавал 257 програми с общо време 5056 часа. Наистина става дума за големи обеми, така че имаме самочувствието, че почти цялата медийна среда попада под погледа на Съвета за електронни медии. Разбира се, има и части, към които минаваме към наблюдение на базата на жалби и сигнали, което също е много важно. Затова това взаимодействие с гражданите и с институциите е много полезно за Съвета за електронни медии.
Регионалният мониториг пък е наблюдавал 204 програми с общо време 7430 часа. В резултат на това са издадени над 100 акт, да ги наречем, наказателни постановления по различни членове. Най-много актове са съставени – това има връзка и с приетите наскоро изменения в Закона за радиото и телевизията – във връзка със Закона за защита на децата, а именно 10 от всички стотина. Трябва да кажем, че през този период повечето наказателни постановления, а и не само те се обжалват в съда. Това е разбираемо, търси се максимална възможност да не попаднат под санкция, каквато и да е тя. От обжалваните 23 наказателни постановления са потвърдени, а 17 са отменени. По-голямата част от отменените са резултат от това, че е влязла в сила по-благоприятна разпоредба и това е било основание за съда да отмени постановлението.
В този период беше осъществен (на 15 юли) избор на нов генерален директор на Българската национална телевизия, госпожа Вяра Анкова. Няма да припомням общата кризисна ситуация в Българската национална телевизия и очакването новият генерален директор не просто да поеме този ангажимент, но да предложи изход от тази ситуация. За тази цел ние чрез договора за възлагане на управлението възложихме на госпожа Анкова и на Управителния съвет един анализ на финансовото състояние на Българската национална телевизия и програма за антикризисни мерки. В границите на отчетния период приехме този анализ. Общата оценка, която Съветът даде на анализа, е, че той е остро критичен и наистина се открояват сериозните проблеми. В него липсваше в някаква степен следващата стъпка – посочване на конкретни отговорности и дори вини. Това е отчетено обаче от други институции на финансов контрол и надзор, които продължават да работят на базата на отчета в момента в Българската национална телевизия, така че се очаква в последна сметка тяхното решение и техните заключения. На базата на тези заключения освен в границите на собствените ни правомощия и Съветът за електронни медии ще ги разгледа и ще предприеме действия във връзка с цялостно регулиране на дейността на обществените медии, така че за бъдат избягнати тези причини, които в този случай доведоха до сериозна финансова криза.
Заедно с това Съветът за електронни медии наблюдава програмите на обществените медии, макар че няма право на намеса в тях. За нас особено важен е плурализмът. В това отношение правим мониториг на Българското национално радио на базата на сигнали за съмнения в нарушен плурализъм на Българската национална телевизия. В мониторига са попаднали няколко предавания, между които „Неделя 150”, ”Нещо повече”, „Деконструкция”. Общо взето в тях е отчетено от нашата дирекция „Мониториг”, че има баланс на гледните точки и не сме приели санкции в това отношение. Разбира се, има и много направени забележки в границите на този мониториг, които бяха предоставени на ръководството на Българското национално радио.
Мога да кажа нещо за финансовата дейност. Вие имате числата. Понеже е кризисен период, трябва да се намаляват разходите във всички институции. Спрямо 2009 г. Съветът за електронни медии е изразходил 338 159 лв. по-малко. Понеже бюджетът на Съвета не е голям, той е към 1 млн. 200 хил. лв., видимо това е доста голям процент намаление на разходите. Впрочем от гледна точка и на икономии, но главно от гледна точка на ефикасност на работата в Съвета върви преструктуриране във връзка с поетите ангажименти към Министерството на финансите – на самата организация, на длъжностните характеристики, на броя на хората, които изпълняват различните длъжности и т.н. Ние имахме желание това преструктуриране да го направим по-бързо, но се оказа, че то трябва да бъде в много голяма степен правно осигурено и да отговори на много анализи, за да може да сме сигурни в това, че ще направим една по-модерна, по-отворена, по-бързо действаща, по-европейска структура на нашата дейност.
Така че, без да приемаме насрещни планове, бих казал, че се надявам, че за следващия отчетен период ще мога тук пред вас да кажа, че е завършило преструктурирането на Съвета за електронни медии.
Това е в плана на основните факти в нашата дейност.
Сега ще се изместя малко в интерактивен план и ще си позволя да занимая уважаемите народни представители с пет проблема, които произтичат пряко от нашата дейност и които търсят във всички случаи решение на по-високо нормативно ниво, отколкото са правомощията на Съвета за електронни медии предполагам.
Първият такъв проблем е интелектуалната собственост в дейността на доставчиците на медийни услуги. Тук има едно вътрешно заложено противоречие, от което и последните промени в Закона за авторското право и сродните му права едва ли ще могат да ни извадят. То е следното. Авторските и сродните права се заплащат на базата на договори с дружествата за управление на тези права между операторите и тях. Това са търговски договори и те трябва да бъдат в търговски отношения, за да може интелектуалната собственост да има своята цена в радио- и телевизионната дейност. Заедно с това на Съвета за електронни медии императивно е възложена регулация, която е свързана и със санкции, когато не са уредени тези права, а се използват продукти с неуредени права. Обаче Съветът за електронни медии естествено проявява разбиране, тъй като смисълът не е в това просто да се санкционират операторите, а смисълът е в това да се постигнат реални договори, на базата на които носителите на права да си защитят своята интелектуална собственост. Така се получава една патова ситуация, в която може да минат месеци, в която Съветът за електронни медии не би искал в никакъв случай да застане на едната или на другата страна, защото тя е свързана с търговски интерес, а тогава Съветът за електронни медии, който е в някакъв смисъл обществен орган, ще застане на търговския интерес, макар че ние и от двете страни чуваме доводи за намеса или ненамеса. И така върху нашата съвест и в план дори на известно бездействие остава един сериозен проблем. На мен ми се струва, че във всички случаи трябва да се търси начин на някакво законово ниво да се развърже това противоречие, което едновременно изисква търговски преговори, които да приключат в границите им на търговски преговори, а едновременно с тях на същата територия е заложена законова регулация. Има противоречие, аз го помня, то е от самото начало, откакто съществува регулаторният орган, и нямаме изход – освен да констатираме в някакъв случай, че и двете страни са прави или пък обратното – да отправяме критични бележки към двете страни. Няма полезен ход. В момента например преговорите между АБРО и „Профон”, които бяха затихнали, сега вероятно във връзка и с последните промени в закони отново са влезли в по-добра фаза и се надяваме скоро да дадат резултат и на базата на тях да се осъществи реализацията на този ангажимент на операторите. Даже утре имаме среща отново с двете страни и се надяваме, че те ще ни дадат уверение, че в близка перспектива най-после ще се измъкнем от този период. Но това е един конкретен проблем, който във всички случаи не е добре да остане така на нормативно ниво.
Миналия път аз си позволих да изложа едни общи проблеми, въобще за философията на медийната регулация, те остават валидни, защото за шест месеца нищо не се е променило генерално, но сега съм си позволил да поставя конкретни проблеми, които са свързани с възможни действия.
Няма съмнение, че много голям проблем, както се вижда от жалбите до нас, са игрите на късмета и другите игри с есемеси. Зрителите много често се чувстват измамени в тези игри. Разбира се, то е резултат и на тяхна наивност, и на тяхна готовност да влязат в някаква илюзорна роля, но на мен ми се струва, че непременно трябва да се въведат нормативни изисквания за това регламентите на тези игри, условията да бъдат непрестанно достъпни за участниците. В тези условия съвсем точно да се показва какъв е шансът за това, за което участваш, или пък ако даваш есемеси за благотворителна цел, как те ще се разпределят и т.н. Да се обявява по какъв начин може да има достъп до тези условия и да има санкция, ако тези условия не се спазват. Струва ми се, че дължим това на зрителите, трябва да ги защитим в това отношение и не мисля, че е трудно да се направи такава промяна.
Друга промяна, която ние сме констатирали че е необходима, както и госпожа Кирова е отбелязала, а в това отношение оплакванията са страшно много, това е за повишаването на звука на рекламите. Не е много лесно, защото това е доста голям технологичен детайл, вероятно не е много лесно да бъде разписан в норма, но ми се струва, че по някакъв начин трябва да защитим потребителите в това отношение. Това е третият проблем.
Четвърти проблем е, че така или иначе законодателят във ваше лице или преди вас е предвидил изненадващо голям за европейските страни брой на програми, които се разпространяват задължително цифрово, маскеери. Изненадващо голям и като количество, и като основание. Това така или иначе е станало, в него има и нещо хубаво, защото аз споменах в началото, че като че ли радио- и телевизионните оператори, доставчиците на медийни услуги, нямат достатъчна съдържателна готовност да осигурят цифровизацията. Във всички случаи трябва да се мисли за някаква давност на това право, защото иначе има риск да пострада многообразието при възможността за осигуряване на пакетите за цифрово разпространение. Може би на по-ниско нормативно ниво, в Плана за преход от аналогово към цифрово разпространение или някъде другаде, но съм абсолютно убеден, че трябва да се подложат на преоценка тези разпоредби.
Давам следния пример, нещо, което е малко по-елементаризиращо като пример и малко хиперболизиращо, но според законовите разпоредби, ако операторът има аналогово покритие на програмите в над 50% от населението на страната, това е основание да получи правото на задължително разпределение маскеери. Същевременно в този период нищо не забранява на един оператор да продава честотите на друг, който да му осигурява на свой ред същото право. След това – на трети, след това – на пети. Така може да се получи дори парадоксално да се осигури на базата на законовите разпоредби правото на маскеери разпространение на повече, отколкото могат да понесат реалните позиции в мултиплексите. Разбира се, това е хипербола, едва ли ще стане точно така, но говоря за това, че вътре е заложен един риск, една хипотеза, която е основание да се помисли още един път върху тези страни. А имайте предвид, че задължителното разпространение е много важна част от процеса на цифровизация, много важна част чисто практически, а и от гледна точка на усета за справедливост и многообразие на средата.
И петото, което искам да кажа, аз тук съм го формулирал по-сложно, но нека да отбележа нещо съвсем конкретно: дошло е време да се легализират радиоверигите. Сега ние сме създали нещо, което, така да се каже, има абсолютна комуникативна реалност, случва се, но няма никаква законова видимост. Вие знаете, че радиоверигите са с програми, които постигат почти национално или паранационално покритие на базата на отделни обаче регионални или местни лицензии. Това е една и съща програма, която се разпространява в различни региони на базата на различни регионални лицензии. Това е съвсем друго тяло в медийната среда и това тяло трябва да бъде огледано и да се намерят най-добрите законови разпоредби. В групата, в която работихме върху нов закон за радио и телевизия, този въпрос беше поставен и даже има предложения. Само че аз изваждам тези пет теми, които ми се струват по-конкретни, по-актуални от търсенето на един цялостно нов закон, който явно заради всички сложности и противоречия, които носи създаването на една нова регламентация в тази много напрегната сфера на социални отношения, ще бъде по-бавно и дотогава много от процесите, които биха се регулирали с отделни промени, ще са се развили в една или друга посока, може би и нежелана.
Така че си позволявам накрая на отчета от името на Съвета за електронни медии да ангажирам вашето законотворческо внимание с тези няколко проблема, които излизат в нашата дейност съвсем конкретно. Разбира се, има и други такива, но те в някакъв смисъл са по-дребни.
С това приключвам моето изложение, за да дам възможност заедно с колегите да отговорим на всички въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебата. Имате възможност всеки от вас, който желае, да зададе своите въпроси.
Заповядайте, колега Иванова.
СТОЯН ИВАНОВ: Преди да започнем дебатите аз имам един конкретен въпрос, доц. Лозанов. Това, което се опитвате да кажете с тези Ваши пет последни предложения, е, че е необходима промяна в законодателната рамка и то относително бърза, защото не вярвате, че новият Закон за радио и телевизия ще бъде готов и ще бъде приет в близко бъдеще. Така ли да Ви разбирам?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не бих казал такова нещо, макар че не съм аз компетентната фигура, която може да каже, аз участвам като експерт в тази група. Естествено това е работа на Министерския съвет, но ми се струва, че това са два паралелни процеса. Единият е експертна работа, която после търси политическа воля, консенсус и вътре в средата. Той се движи трудно и там логиката е такава: от една промяна на цялостната философия във връзка с цифровизацията и с много други неща на дейността и на регулацията на дейността, се влиза в конкретните теми. Докато тук аз в обратната перспектива давам няколко конкретни въпроса, които са възникнали в нашата практика и са доста обезпокоителни. И понеже виждам, че при вас има практика да се отваря Законът за радиото и телевизията, имахме такъв случай скоро във връзка с децата, тогава когато има остри проблеми, ми се струва, че тези проблеми имат достатъчно острота, за да могат независимо от това кога и как ще дойде цялостната промяна, да се мисли по тях и да се реши, разбира се, ако това ангажира вашето внимание.
Освен това заедно с колегите от Съвета за електронни медии имаме готовност да предложим и конкретни текстове по тези въпроси, ако вие прецените, че си заслужава да се поправи Законът за радиото и телевизията. Толкова поправки нанесохте на този закон, че не виждам голям проблем да го направите и сега.
СТОЯН ИВАНОВ: Благодаря Ви за отговора, доц. Лозанов. Само да вметна, че оптимизмът Ви относно скоростта, с която ние успяваме да внесем промени в Закона за радиото и телевизията, е доста пресилен. Предложенията, които цитирахте и които парламентът прие на второ четене няма и преди месец, бяха внесени преди година, нали колежке Кирова? Но все пак благодаря, оценявам градивността на този подход. Сблъсквате се с конкретни проблеми, които имат обществена значимост и е много хубаво, че имате готовност да ни предложите конкретни текстове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Господин Лозанов, аз изпуснах началото на Вашето изказване и е възможно Вие да сте дали яснота по въпроса, по който искам да Ви питам. Съгласно § 93 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията, който беше приет в началото на миналата година, в шестмесечен срок Съветът трябваше да приведе в съответствие със Закона за радиото и телевизията всички издадени лицензии и регистрации, не само чисто терминологично, а и с оглед на либерализацията при предоставяне на тази услуга. Изпълни ли това изискване Съветът за електронни медии или е на някакъв етап и на какъв етап е в момента?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Работата по това изискване започна, когато се конституира новият състав на Съвета за електронни медии в новия мандат. Етапът, на който сме: готова е матрицата, така да се каже, на която ще се извърши прелицензирането, като там опряхме до два типа проблеми. Единият е този, който ви казах и от който произтече това, защото това лицензиране действително трябва да приведе в терминологично съответствие лицензиите, но ако така и така ще променяме лицензиите, няма никакъв смисъл да заобиколим основните въпроси и чисто формално да влезем в прелицензиране. Затова за ние имаме някакво решение как тези радиовериги, защото главно до това ще се сведе цялата работа, да ги вкараме като легална форма на радиокомуникация.
И вторият въпрос, пред който се изправихме и който е вече много по-дребен, но този тип дребни въпроси създават проблеми, беше в това как и доколко операторите трябва финансово да обезпечат административните разходи на това прелицензиране. Защото могат да тръгнат обжалвания и какви ли не други процеси. Затова за нас е много важно и ние работим (тук има представител на АБРО, надявам се, ще потвърди) в диалог с операторите, така че предварително да стигнем до консенсусни точки, разбира се, без да отстъпваме ангажиментите си към обществения интерес, за да може онези, върху които пада регулацията, да я изпълняват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря. Аз искам да попитам доц. Лозанов защо не се приемат планове и има ли създадена някаква друга вътрешна форма на организация и планиране? Тъй като в констативната част на своя доклад, както и в препоръките си, Сметната палата констатира, че не се изготвят такива шестмесечни планове за дейността на Съвета за електронни медии. Последен такъв има през 2009 г., а през 2010 г. изцяло липсва.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Не мога да кажа, че не се приемат планове. Дирекциите работят по планове, само че може тези планове нямат такава вътрешно-институционална тежест, разписани, прошнуровани. Нещо повече, далеч над изискванията на Сметната палата самите дирекции имат едномесечни отчети. През всеки месец много ясно показват какво са извършили, на базата на което те получават задачите си за следващия месец. Аз мисля, че ние даже сме на ръба на административния корсет по отношение на дейността в Съвета. Тя е вкарана в твърди регламенти. Госпожа Владимирова, която е до мен, всяка седмица изисква отчет за дейността на дирекциите.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ние изискваме отчет по наблюдаваните програми, какви нарушения са установени, колко наказателни постановления са съставени във връзка с тези нарушения, след което това се проследява и в Правната дирекция, която също дава своите отчети по отношение на така установените нарушения. Тоест седмични са отчетите на мониторига, на всички служители в тях, а месечни са отчетите на Правната дирекция.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Искам да попитам защо нямат публичност тези документи?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Те са вътрешно-институционална комуникация. Ние се отчитаме на шест месеца и тогава събираме всички тези отчети. Месечните отчети ги няма, но това би било ужасно тавтологична и непродуктивна информация за публична комуникация. Ако Ви се струва, че това е необходимо и че това е препоръка, не е никакъв проблем да бъдат публични тези отчети.
Аз виждам във Вашия въпрос известен критичен план, който съм готов да приема – че ние може би трябва много повече да формализираме и институционализираме тази дейност по планиране и отчет, което ще ни свърши работа най-малко по отношение на Сметната палата, пък и ще отговори на всякакви критични точки, които идват от различни интереси. Но, вярвайте, а това несъмнено може да бъде и доказано, че дейността се наблюдава от гледна точка на планиране и отчет в много голям детайл в Съвета.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси?
Заповядайте, колега Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз искам в началото да кажа две добри думи за отчета. Наистина анализът е много пълен и много точен за второто полугодие на 2010 г. Но съм изненадана от това, че, доц. Лозанов, Вие поставихте пет проблема и аз може би ще засегна най-болезнения, мислех, че в тази част на отчета за второто полугодие ще има някаква яснота за съдбата на интегрираната система за мониториг. За това никъде не казахте нито дума. Тази интегрирана система за мониториг изисква страшно много средства, а ефективност почти няма. Както знаете, два от шестте центрове не работят, там хората нищо друго не могат да правят, освен да записват я на VHS, я на аудиокасета и да изпращат по пощата. В София знаете проблема, Вие сам го казвате в доклада на няколко пъти – какво ще правите с тези центрове? Толкова много средства гълтат от Съвета, че в това, което пишете, че ви трябват средства за какво ли не, ще се очертае ли някаква съдба за тези центрове? И най-вече не само за центровете, а за самата интегрирана система.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Много благодаря за този въпрос. Аз не го поставих, както и въпроса, който поставя Сметната палата за обща система на потока на всички документи, които постъпват в Съвета. Не поставих тези два въпроса, защото те са във връзка с едно голямо оплакване, искане и очакване за инвестиционна програма в технологичното развитие на Съвета за електронни медии. Днес подписах едно писмо, тъй като се вижда, че в бюджета за три години напред въобще не е предвидено това. Когато програмите на телевизионните оператори започнат да се разпространяват изцяло цифрово, фактически мониторигът и сега действащата система ще станат практически неефективни и ние ще станем държава без наблюдение на големи части от медийното пространство. Затова аз много ще се радвам и ще съм благодарен, ако окажете съдействие да се появи в съвременни условия тази интегрираната система за медиен мониториг.
Във връзка с въпроса защо не е създадена, най-откровено ще Ви отговоря, че за мен беше голяма изненада, когато се върнах в Съвета за електронни медии, защото аз познавам проекта, по който е изграждана тази система.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: И която не е реализирана по проекта, да си кажем истината!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Точно така. Нещо повече, аз участвах в началния етап, когато работихме по този проект преди много години. Накрая той се превъртя и дойдоха едни средства, за да се изгради интегрирана система за мониториг. Смисълът на интегрираната система и поначало да може от една точка, да кажем, в София, тази система да доставя необходимата информация за наблюдение и да бъде наблюдавано всичко от София. Вместо това още тогава се е тръгнало от друга посока – да се правят регионални центрове, те да се обезпечават със сграден фонд и с други материални форми. Това за мен е абсолютно нелогично. И независимо от това, че вече е заложено в проекта и, разбира се, трябва да изпълним задълженията си по този проект, в по-далечно бъдеще трябва да направим нормална интегрирана система, която да работи от един център за наблюдение.
Освен това тези система се оказа така направена, че функционира лошо, трудно, блокира, често въобще не работи. Има опции, които са страшно важни и които въобще не функционират. Мога да дам пример. Има една опция, която се нарича индекс, което значи една малка част от материала, да кажем, от една реклама, която се ползва като мостра на базата на този индекс, и системата отчита в кои други програми се излъчва същата реклама. Ако тази реклама съдържа нарушение в себе си на Закона за радиото и телевизията, ние веднага получаваме списъка на операторите, които я излъчват и в този смисъл нарушават закона. Това въобще не функционира.
Мога само да кажа, че водим много голяма борба тази система (тя не може да бъде изправена на крака), поне пълзейки засега да функционира. Госпожа Владимирова може да каже повече, защото има поглед върху системата.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Мога да кажа, че борбата с тази система продължава вече една година. Искаме да видим как можем да централизираме този поток информация. Тъй като така се случи, че центърът ни във Варна няма регионален директор, започваме (за първи път го казвам) да се опитваме тестово да централизираме всичко в София.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Чрез тази система?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Да, чрез тази система. Аз съм почти оптимист, че това ще се случи. В момента системата в София работи много добре, без страничните й функции. Казвам в момента, защото в последния месец и половина не сме имали проблем. Проблем е било това, че не са отделени допълнителни средства за ъпгрейт на системата. И те не са били залагани в бюджета. Ако тя беше ъпгрейвана по схема, която е професионално изградена спрямо тази система, може би към днешния момент нямаше да имаме този проблем. Такива средства сме заложили в бюджета за догодина и сме се съобразили с това, че цифровизацията ще се случи, в което всички вярваме. Ако успеем да направим проекта Варна, най-общо казано, функциониращ, тоест всички програми да идват в София и да могат да бъдат мониторирани тук, това ще е много голяма стъпка. Тестово това ще ни покаже, дали е възможно да се случи в другите центрове. В момента единствените центрове, които функционират без система, са Пловдив и Видин. Вчера получих последния доклад от фирмата, която се занимава с организацията на системата, там проблемът може да бъде отстранен в рамките на една седмица. Тоест в момента между нас текат преговори и аз мисля, че в рамките на една седмица всичките ни центрове ще могат да функционират. Ако успеем с Варна, ние ще вървим към следващата стъпка – централизиране на абсолютно всичките ни центрове.
Друг е въпросът как правно е осигурен този проект и затова на нас ще ни трябва външен консултант за това до каква степен ние можем да си позволим колокиране на системата в различните градове и да изтеглим всичко това централно тук или сме длъжни още някакъв период от време да поддържаме тези центрове и работещия там персонал, материални активи и всичко останало. А колокирането ще ни даде една допълнителна възможност, тоест ако решим да сменим местата, в които в момента са позиционирани центровете – Варна, Бургас, Видин, да ги направим, да речем, в Стара Загора, Русе или някъде другаде, това може да стане много лесно и с изключително нисък финансов ресурс.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Правилно ли Ви разбрах – експертът примерно във Варна, който забележи някакъв сигнал, ще го подава по системата в София, а не по VHS по пощата?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Да.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Много ще се радвам, ако стане, но системата не е монтирана по проект, за да стане, разбирате ли?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Според нас това може да се случи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други въпроси?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само две думи. Отчетът е много подробен, имам си въпроси, но няма да ги задам. Малко повече ги наказвайте, много сте меки! Гледам какви смешни са сумичките, а има доста моменти, в които могат да бъдат респектирани, убеден съм. Но по-важното е, че в сравнение с един друг отчет, който гледахме наскоро и който беше доста волен, разликата е много голяма и това е добре.
Мисля, че тези въпроси, които постави доц. Лозанов, са много важни. Приоритетите, които има в парламента, не казвам, че не са важни, но ясно е, че можем да дадем мандат на госпожа Петрова да направи една по-конкретна среща с колегите и да се опитаме най-важното от това да го направим в по-кратки срокове. Това са неща, по които може би ножът е опрял до кокала и е добре да се решат, те не са само за работата на Съвета за електронни медии, а и за тези, за които се отнасят.
В този смисъл това, което споделиха, е важно и е хубаво законодателят, ако може, наистина да помогне, колкото и да сме натоварени. Явно е, че Законът за радиото и телевизията няма да се случи толкова бързо, колкото си мислехме и е по-добре да направим тази промяна. Благодаря.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: В доклада прочетох, че се търсят пътища за мотивация на експертите в дирекция „Мониторинг”. Ами не е ли най-важната мотивация в крайна сметка в това време, в което живеем, да се стимулират финансово хората? И ще ви кажа защо. Това са най-ниските заплати в Съвета за електронни медии, а има експерти, което е фрапантно, които получават по-ниски заплати от шофьорите. Моите уважения към шофьорите, но как кова може да мотивира експертите и да имат самочувствие за работа?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Позволявам си да кажа, че госпожа Димитрова е добре запозната с работата в Съвета за електронни медии и с кусурите. Това нещо ще го оправим в новата структура.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Всеки председател казваше така.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Разликата между сегашния председател и предишните е, че...
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Тя се забелязва!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, благодаря. Разликата е, че аз се заех с това и ние в момента работим с институция, външен консултант в областта на търговско право, и изработваме цялата нова структура документ по документ и много скоро тя ще влезе с нови заплати, с нови ангажименти. Защото освен това, което казвате за заплащането, има голяма асиметрия и в длъжността на хората, което също деморализира. Всичко това ще се оправи. Но и това се оказа по-бавно. Всъщност какво значи бавно, естествено, че за шест месеца не може да стане. Още повече че ще има и ощетени хора при това структуриране, които ще търсят по съдебен ред своите права и ние трябва да направим така, че да защитим новата структура.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз бих искала да задам един кратък въпрос на господин Лозанов – за списъка на обществено значимите събития и за мерките. Какво се случва с него? Той продължава да стои като проект, ние имаме поети ангажименти за този списък като страна – член на Европейския съюз, и не си изпълняваме задълженията по общностното право, както и по националното ни право.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, така е. Има страни – членки на Европейския съюз, които приемат този списък, и други, които – не. Да кажем, че ние ще го приемем. Въпросът е, че носителите на правата в това отношение, главно спортни агенции, с които разговаряхме, доста различна е кривата на тяхното желание да влязат в този списък и да излязат. Водихме едни преговори, доста сложни. Както и за Българската национална телевизия по какъв начин тя трябва да осигурява това право на националната аудитория, в което ние нямаме никакво съмнение, но въпросът е, че там има един финансов баланс. Така че възникнаха въпроси, които отвориха дебати. Мисля, че списъкът ще бъде приет до края на май от Съвета за електронни медии, като, разбира се, трябва да мине през съгласуване. Макар че аз съм доста разколебан в това дали той ще свърши добра работа или обратното. Но това е дълъг дебат. В един период това беше със сигурност като че ли привилегия за обществените телевизии, а сега те го чувстват по-скоро като бреме. Така или иначе, ние сме тръгнали в тази посока и до края на май ще приемем този списък, може би доста редуциран. Ще ви информирам за това.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
СТОЯН ИВАНОВ: Аз нямам въпрос, само бих се присъединил към призива на Стефан Данаилов наистина, госпожо председател, да направите или да направим една среща със Съвета за електронни медии, за да видим по тези пет конкретни проблема какви законодателни промени те биха ни предложили да направим. Имам само една мъничка забележка, ако ми позволите, доц. Лозанов, нито един закон и нито един законодател няма да замени вашата решимост като Съвет за електронни медии да използвате правомощията си в пълен обем. Конкретен пример – по първото Ви предложение. Вие ни казвате, че трябва да им дадем срок, в който преговорите за авторските права да завършат. И като им дадем такъв срок и те не го спазят, какво? Нали пак ще можете да глобите само медиите, че излъчват без авторски права?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Този дуализъм поначало в защитата на правата между Съвета за електронни медии и Министерството на културата също е нещо, върху което си заслужава много да се помисли. Но нека да не влизаме в този конкретен дебат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Колеги, във връзка с направените предложения от проф. Данаилов и от останалите колеги, в това число и от заместник-председателя, предлагам на Съвета за електронни медии да подготвят в писмен вариант предложенията си и да ни ги предоставят, а аз ще ви ги предоставя, за да може нашата евентуално последваща среща да бъде по-ползотворна, да можем да ги обсъдим.
Тъй като по точката, която днес разглеждахме, се изисква да завърши с гласуване, ви предлагам проект за решение по Отчета на дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. до 31 декември 2010 г., като, разбира се съобрази с направените забележки от Комисията, които са с позитивна насоченост:
„На основание чл. 86, ал. 1от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39 от Закона за радиото и телевизията Комисията по културата, гражданското общество и медиите предлага на Народното събрание да приеме Отчета на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. до 31 декември 2010 г.”
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: От името на Съвета много благодаря за хубавия тон на това заседание и обсъждането на нашия отчет.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По точка Разни бих искала да ви съобщя, колеги, че в Комисията е постъпило съобщение, че на 5 април Националният медиен синдикат „Техника”, най-големият синдикат в Българската национална телевизия на уведомяват (днес е входирано), че е провел общо събрание и обявява стачна готовност, като ни представя декларация.

ТАНЯ ДИМИТРОВА: За какво ще стачкува Българската национална телевизия?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изразява притеснение, че БНТ дължи огромна сума към „Виваком” и ред други неизплатени задължения. Тази декларация е изпратена до президента, до министър-председателя, до председателя на Народното събрание, до нашата комисия, до Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и до Съвета за електронни медии.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието и ви пожелавам приятна почивка!

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова