1. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-15, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-10-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.

---

На 22 юни 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-15, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-10-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум.
Предлагам на вашето внимание проект за дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-15, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-10-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.
Колеги, подлагам на гласуване така изчетения ви проект за дневен ред, ако няма други предложения.
За – 10, против и въздържали се - няма.
На нашето заседание присъстват: от Министерството на културата – Митко Тодоров, заместник-министър, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Първан Русинов, заместник-министър, Андриана Атанасова, директор на дирекция „Съобщения”, и Албена Лазарова, парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител на НОИ, Валентина Кръстева, главен директор на главна дирекция „Пенсии”, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар; от Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков, председател, и Десислава Преображенска, член на КРС; от Съвета за електронни медии – Емилия Станева, директор на дирекция „Лицензиране”; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – Гриша Камбуров, изпълнителен директор.

По точка първа от дневния ред - Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-15, внесен от Министерския съвет на 17 2011 г., давам думата на заместник-министър Тодоров да представи законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз виждам, че вие сте получили мотивите, с които сме предложили госпожа Бояджиева за пенсия. Бих искал само да акцентирам върху три момента.
Първо, че тя е родена в 1923 г., има навършени 88 години. Второ, тя е първата жена в България професионален оперно-симфоничен диригент – нещо, по което в първата половина на 20-и век е имало съображения. Завършила е образованието си в Държавната музикална академия в София. Следващият момент е, че тя 23 години без прекъсване е била диригент в Софийската опера. И не на последно място, с което ще завърша, е, че е получила достатъчно много отличия, признания и награди, което я прави значима и с особени заслуги към развитието на българската култура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Да чуем Господин Мирославов от Министерството на труда и социалната политика.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Предложението да отпускане на пенсия за особени заслуги на госпожа Радосвета Антова Бояджиева е взето с решение на Министерския съвет. Ние сме подкрепили това предложение на министъра на културата по време на съгласувателната процедура, подкрепяме го и сега като решение на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, заместник-министри, парламентарни секретари, колеги! Ние също подкрепяме решението на Министерския съвет с предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Радосвета Антова Бояджиева.
Бих искала отново да припомня, че пенсията за осигурителен стаж и възраст, която тя в момента получава в размер на 323 лв., ще бъде спряна и ще се отпуска вече пенсията за особени заслуги. Нейният размер е 700 лв., 35% от максималния осигурителен доход.
Средствата за пенсиите за особени заслуги са от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, тоест от средствата на републиканския бюджет и предполагам, че в хода на съгласувателните процедури са взети и становища на Министерството на финансите. Ние сме готови след влизане в сила на решението и обнародването му да го изпълним с указанията, за които говорих преди малко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Изказвания, колеги?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само две думи бих казал. Аз се радвам за това предложение, тъй като енергията, която има в тази жена, е невероятна. Имах възможност да видя концерта, който тя направи в 2002 г. в зала „България” с камерния оркестър „Радосвет”, а във времето, когато бях министър на културата, имах среща с нея и, знаейки на колко години е, бях изумен от бодростта и неотстъпчивостта, с която говореше за своите бъдещи планове. Искам да кажа, че това не е човек, който е легнал на легло и на това разчита, тя е страшно дейна, с много мечти и е един реализиран човек.
Радвам се, че много заслужено трябва да получи тази пенсия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Колеги, предлагам на вашето внимание проекта за решение, което трябва да гласуваме.
„1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Радосвета Антова Бояджиева от София, кв. „Изток”, ул. „Елемаг”, бл. 309, ап. 9, в размер на 700 лв., считано от 1 юни 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.

Точка втора - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-10-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.
Има думата господин Първан Русинов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения има за основна цел да транспонира новата регулаторна рамка на Европейския парламент и Съвета от края на 2009 г. Това е една доста сериозна ревизия на предишните директиви. В тази нова рамка влиза Директива 140 и Директива 136.
В съответствие с директивите смятаме, че сме постигнали един доста добър балансиран вариант на транспониране, с който считаме, че напълно транспонираме новата рамка и постигаме духа и целите на директивите.
Тъй като измененията са много, законопроектът е доста обемист, ще се опитам съвсем накратко да кажа основните групи изменения, които се правят, и след това съм на разположение да отговоря на въпросите, които бихте поставили.
На първо място, осигурява се защита на интересите на хора с увреждания, възрастни хора, лица със специфични социални потребности и възможност да извличат максимална полза от избора на електронни съобщителни услуги, осигурява се сътрудничеството ни с новосъздадения орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
В съответствие с изискванията на Директивата за независимост на секторния регулатор в проекта е предвидено, че при прекратяване на правомощията на член на комисията мотивите се оповестяват публично по негово искане. Предвидено е заседанията на комисията да са открити. Въведени са всички допълнителни правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията, които са необходими с оглед осигуряване на конкуренцията на пазара, както и защита на интересите на потребителите.
Може би като най-голям обем от изменения в този законопроект се предвиждат различни мерки за защита на интереса на потребителите, като те са съобразени изцяло с новата рамка. Предвидени са и някои мерки, които в известна степен се явяват допълнителни по отношение на директивата, но считаме, че има основание за въвеждане на такива гаранции за потребителите, доколкото има известно нарастващо недоволство през последните месеци от тяхна страна. Ние сме се опитали да предложим мерки, които по адекватен начин да защитят техния интерес.
Въведена е процедура, отнасяща се до осигуряване на задължителния пренос на определени радио- и телевизионни програми, когато това е необходимо за постигане на ясно определени цели от общ интерес. Разбира се, след произнасяне на Съвета за електронни медии относно наличието на основание или когато съответната програма е с такъв профил, че защитава този определен от закона значителен обществен интерес.
Предвидени са изменения, които целят да преодолеят законовата празнота, за да може от територията на Република България да бъдат разпространявани програми, предназначени за излъчване извън територията на България в късовълновия обхват. Тук са предвидени разпоредби, които осигуряват взаимодействието между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, за да може тази празнота да бъде преодоляна и тези дейности да могат да бъдат осъществявани и у нас.
Мисля, че това са най-основно групите промени, които са въведени с новия закон. Разбира се, бих отговорил на всички въпроси, които ще поставите, защото законопроектът наистина е доста обширен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Господин Божков, Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, колеги! Тъй като това е втора комисия, пред която ние защитаваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, мога да кажа само две неща в подкрепа на това, което каза заместник-министър Първан Русинов.
Във всички предложения за изменение на Закона за електронните съобщения, които са направени, водещо е пълното транспониране на европейската регулаторна рамка. Второто е част от проблемите, с които ние се сблъскахме в практическата реализация и прилагането на досегашния Закон за електронните съобщения и третият момент е, вие знаете, че доста много проблеми възникнаха в резултат на някои нови услуги, които предоставят част от операторите в сектора.
Така че, особено в глава 14 и глава 17 текстовете са отработени след голяма обществена дискусия, в която взеха участие представители и от Народното събрание, от изпълнителната власт, от неправителствените организации. Смея да твърдя, че този законопроект е може би най-прозрачният, най-широко обсъжданият законопроект и аз ще бъда радостен, ако народните представители го подкрепят в този си вид. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Станева.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА, Съвета за електронни медии: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията! Съветът за електронни медии на свое заседание от 12 май 2011 г. даде становище по законопроекта на Министерския съвет в хода на съгласувателната процедура. Съветът поддържа позицията, изразена в становището си.
В допълнение към днес предоставения проект ние бихме искали да предложим уточнение в § 215, чл. 125н, където да отпадне изразът „предимно и изключително”, като остане редакцията на текста „свързана със създаване на програми, предназначени за приемане от аудитория извън територията на Република България”. Да не се създава съмнение, че тези програми биха могли да бъдат разпространявани и на територията на Република България, където е общият регистрационен режим по чл. 125а.
И другото наше предложение, то е ново предложение, да бъде изменен чл. 125к, ал. 3 – това е разпоредба, уреждаща вписването на тези програми, в кой от разделите на публичния регистър, поддържан от Съвета за електронни медии, следва да се впишат програмите, регистрирани по този специален ред, който се предлага. В сега действащата редакция се говори само за програми, които се разпространяват чрез наземно радиоразпръскване и се използват електронно-съобщителни мрежи, намиращи се на територията на Република България. Нашето предложение е да бъде добавено „и сателитно разпространение”, за да може да се вписват в първия раздел на публичния регистър програмите, чийто регистрационен режим се предлага в законопроекта.
Иначе Съветът за електронни медии изразява принципното си съгласие с изменителните текстове в Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Аз ще Ви помоля да представите предложенията си в писмен вид, ако имате готовност с текстовете.
Други изказвания? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Приемам, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения има за цел въвеждането в националното законодателство разпоредбите на ревизираната регулаторна рамка от 2009 г. в областта на електронните съобщения. С направените предложения и допълнения е направен сполучлив опит да се разширят възможностите за защита на интересите на потребителите и най-вече осигуряване на възможности на хора с увреждания и лица със специфични социални потребности да извличат максимална полза от избора на електронно-съобщителната услуга.
Постигната е по-голяма яснота в регламентирането на сътрудничеството с новосъздадения орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
Считам обаче, че езикът на всеки един български закон трябва да е ясен и точен, без двусмислия или възможности за широки тълкувания на текстове. Въвеждането на европейските директиви не е просто въвеждане на буквалния им превод, а преформулирането им според правата на императивните форми на българския език, за да се избягнат в прилагането на закона недоразумения.
Законът е изпъстрен с редица изрази, като „разумни потребности”, „сходни обстоятелства”, „сходни съмнения”, „отчитане в най-голяма степен”, „сериозни съмнения”, „когато е технически и икономически възможно”, „най-ефективно средство за справяне с проблема”. И ред други подобни изрази. Мисля, че трябва да се преосмислят съгласно българската юридическа практика.
Без да съм юрист, четейки § 27, чл. 49а, 49б и 49в, си задавам въпрос, след като регистрацията в Съвета за електронни медии дава права за разпространение на програмите от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията, досега има ли разпространение на програми от такива предприятия и ако е така, къде са уредени тези залагани отношения в закона?
В § 215, който се отнася до промените в Закона за радиото и телевизията, в новосъздадения член 225б е казано, че Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато се установят нарушения на принципите по чл. 125н, ал. 1. Моят въпрос е това решение може ли да бъде обжалвано, оспорвано и къде е уредено това право?
В глава четвърта, раздел четвърти на законопроекта, в § 21 до § 25 например процедурите на взаимодействие и консултации между регулаторните органи са разписани неясно и противоречиво. За да бъдат въведени директивите в националното законодателство, не е достатъчен само техният буквален превод.
В § 180 от законопроекта е предложен нов раздел, озаглавен „Право на приемане, съвместно разполагане и съвместно ползване”, независимо от съществуващия досега раздел „Сервитути”. В законопроекта е посочено единствено, че правото на приемане се урежда с писмен договор. Съгласен съм, че сервитутното право може би възниква след като е уредено правото на приемане, но в законопроекта на е посочено, че се спазват изискванията на специалните закони и не на последно място, не са взети предвид и всички изисквания и ограничения, предвидени по отношение на сервитутите. Считам, че би било добре, ако се отговори на въпроса как ще се уреждат обществените отношения, които възникват в бъдеще.
В чл. 281б, ал. 3 например е разписано, че преди приемането на решения за налагане на задължения за съвместно разполагане и/или използване на съоръжения от електронните съобщителни мрежи комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок да изразят становище. И тук се поставя въпросът какви са последиците от изразяване или съответно неизразяване на становище от заинтересованите лица? Необходимо ли е съгласие на собственика на имота, където се разполагат съответните съоръжения, подлежат ли решенията на Комисията за регулиране на съобщенията на обжалване и т.н.?
Уважаеми колеги, по принцип подкрепяме философията на предложения законопроект, но поради липса на достатъчно време за по-задълбочено разглеждане си запазваме правото между първо и второ четене да направим някои предложения за неговото усъвършенстване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Добър ден на заместник-министъра и на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията! Аз искам да Ви попитам дали тези теми и проблеми, които обсъждахме след протестите през януари и февруари, когато пак бяхте гост в нашата комисия, тогава имахте предложения към нас за промяна в закона поради определени промени, които сте констатирали в жалби на граждани. Считате ли, че всичко това, което тогава акцентирахте пред нас, сега е заложено в тази промяна в закона? И какво е Вашето лично мнение дали тези промени обхващат проблемите, които обсъждахме през зимата?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз благодаря за въпроса. Първо, искам да кажа, че решенията и действията, които предприе комисията, не бяха в резултат на тези протести, защото ние работим от година и половина по тези проблеми. Те възникнаха в резултат на въвеждането на преносимост на номерата – първо на две гишета, после на едно гише. И затова в моето експозе преди няколко минути благодарих специално и на народните представители, защото дадохме един широк отпор на действията на някои от операторите.
В този ред на мисли всички изводи, до които достигнахме в резултат именно на тази дискусия, на кръглите маси и пр., където играехме ролята и на медиатор, те изкристализираха в предложения, които направихме на финална среща (мисля, че и госпожа Петрова беше на тази финална среща на тази кръгла маса). И смея да твърдя, че сто процента от тези предложения са влезли в новия закон и аз затова казвам, че този закон действително според моите разбирания отразява поведението на гражданското общество, тъй като на всички етапи на обществено обсъждане се консолидира гражданското общество по отношение създаване на особена нетърпимост към нелоялното поведение на операторите. Само ще ги изброя: отпадането на клаузата за автоматично подновяване на договора – това е транспонирането на европейската директива по отношение на универсалната услуга; и по отношение на кредитните линии, и по отношение на получаваните нежелани есемеси, и по отношение на изискването за предоставяне на детайлизирана сметка, защото знаете, че това е един от основните похвати на операторите. Всичко това е намерило отражение в глава 14-а на закона. Предполагам, че и господин Русинов ще подкрепи казаното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Русинов, да отговорите на част от поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Понеже се натрупаха доста въпроси, може би да отговоря по-общо, ако ми позволите, започвайки отзад напред.
Да, това, което каза и господин Божков, мисля, че сме отразили това, което разумно може да бъде заложено в закона. Реално предложенията, които получихме от неправителствените организации за защита на потребителите и т.н., са отразени над 90%. Не са намерили място тези предложения, които по чисто законодателни причини считаме, че не биха могли да залегнат в законопроекта.
А по предишните коментари, които бяха направени, аз считам, че като цяло всички говорили преди мен, всички народни представители, които изразиха позиция, всъщност изразиха позицията, че законът би могъл да бъде подкрепен като цяло. Разбира се, би могло да има много предложения за редакции в някои текстове, за корекции, може би за изясняване на някои моменти, но така или иначе, сега се намираме на първо четене, знаете, че на второ четене вече текст по текст всички въпроси могат да намерят своя отговор и съответно да бъдат направени редакции там, където се налага.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един конкретен въпрос. Виждам, че са предприети мерки за защита на потребителите, но мен ме интересуват точно тези срочни договори, които се прекратяват. За безсрочните виждам, че не се плаща неустойка, интересува ме плаща ли се неустойка – не че съм адвокат и защитник на потребителите – при прекратяване на срочния договор? Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Неустойка, разбира се, ще се плаща по прекратяване на срочния договор, защото това е нормална търговска практика в целия свят. Това, което ние направихме, е, че въведохме необходимите разпоредби, за да ограничим максималния срок на срочния договор до две години. Въведохме задължение операторите да предлагат и срочен договор до една година. Въведохме допълнителни задължения за операторите да уреждат по-ясно, по-изчерпателно условията за прекратяване на неустойки и т.н. в своите общи условия в договорите с потребителите - въобще всичко, което произтича от директивата, и някои допълнителни неща, които да гарантират интереса на потребителите.
Що се отнася до предложенията за фиксиране в закона на конкретния максимален размер на неустойката, считаме, че тази практика би противоречала както на българското законодателство, така и на европейските практики – няма такъв случай в нито една европейска държава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Въпроси? Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам още един въпрос относно тази приемна, която беше планувана в предишната ни среща, за потребителите, в която ще вземат участие ваши представители, от Комисията за защита на потребителите. Тези приемни за граждани стартираха ли през март месец и успешна ли е тази инициатива? Благодаря.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря за въпроса. Само да допълня изказването на господин Русинов. Освен всичко друго, ние предвиждаме, че срочният договор, без изричното желание на потребителя преминава в безсрочен, което е едно голямо постижение. Искам дебело да подчертая това.
По отношение на неустойката. Да, ще плащат неустойка, но ще плащат неустойка за срока, за който те прекратяват. Ако остават три месеца, те ще плащат само неустойка за тези три месеца, които остават. Вие знаете, имаше предложение на оператори да плащат за целия срок, за който е подписан договорът.
По отношение на приемните. Да, ние направихме приемни първо на територията на София, след това направихме на територията на големите градове, след това направихме и там, където областните или общинските администрации виждат, че има проблеми в областта на телекомуникацията и специално в областта на преносимостта на номерата, когато ни поканят, ние се отзоваваме. Тази практика продължава и сега.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на първо гласуване законопроекта за допълнение и изменение на Закона за електронните съобщения № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се - няма.
Благодаря Ви.
Преди да приключим заседанието, едно съобщение. Постъпила е адресирана да Комисията една протестна декларация от родителите на децата от героичен Батак. Тя е адресирана до председателя на Народното събрание. Подкрепена е с 1891 подписа на граждани. Има становище на обществения посредник на община Батак госпожа Малина Димова. Заедно с тази декларация в Комисията пристигна и един диск със запис на събитието. Който от вас желае да се запознае, може да се обърне към експертите. Това е случаят, който беше на 17 май – участието на „АТАКА” в тържествата, които се проведоха там. Съобщавам ви го, просто за да имате предвид, че можете да видите и записа.
Благодаря ви. Пожелавам ви приятна почивка. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова