Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011 г.

---

На 2 ноември 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Здравейте, колеги! Откривам заседанието на комисията. Налице е кворум.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01,63, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011 г.
2. Разни.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване предложения ви дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии присъстват: от Министерството на културата – Митко Тодоров, заместник-министър; Боян Милушев, парламентарен секретар; Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; Силва Хачерян, дирекция „Културна политика”; Миглена Янакиева, главен юрисконсулт.
От Съюза на народните читалища са заявили участие: проф. Стоян Денчев, почетен председател, който предполагам, че ще закъснее; и Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища.

По точка първа - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, давам думата на Министерството на културата да представят предложения ни законопроект.
Заповядайте, заместник-министър Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Преди всичко искам да кажа, че подготовката на този проект е резултат от широко проучване на проблемите, възникнали при прилагането на Закона за народните читалища. За разработване на предложените промени бяха привлечени за участие голям брой институции, имащи отношение към развитието на читалищното дело.
В създадената работна група бяха представени Съюзът на народните читалища, Националното сдружение на общините, сътрудници от Министерския съвет, от Министерството на финансите, Министерството на културата, областните администрации, кметове на общини и председатели на читалища.
Трябва да се подчертае, че дейността на работната група се обсъждаше паралелно и в Националния съвет за читалищно дело, който е орган към министъра на културата.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения са една първа стъпка към реформа в системата на читалищата, с която се цели, от една страна, да се запази тяхната самобитност и едновременно с това да се създаде по-прецизна рамка за осъществяването на държавната политика по отношение на читалищното дело.
В тази връзка могат да се обособят следните групи от проблеми, за които е предложена промяна в настоящия законопроект.
На първо място, с измененията в чл. 3 са преразгледани основните дейности на читалищата, с което се цели постигане на съответствие с разпоредбите в редица други закони и най-вече със Закона за обществените библиотеки и Закона за културното наследство.
Втората група от проблеми обхваща регламентирането на правомощията на министъра на културата, на областните управители, на кметовете на общини при осъществяване на политиката в областта на читалищното дело.
Третата група въпроси е свързана с промени в регистрирането и регистъра на народните читалища. Предвижда се издаването на подзаконова нормативна уредба по прилагането на закона, наредба на министъра на културата, чрез която ще се създаде правна уредба относно воденето на публичния регистър на народните читалища и определянето на стандарти за дейността им.
Преразгледани са дейностите, свързани с воденето на регистъра, като са предвидени разпоредби, свързани с основание за отписване от същия този регистър.
На четвърто място са предложени изменения, касаещи органите на управление на читалището, като се започва от настоятелството, което участва пряко в дейността на читалището, включително във вземане на решение относно управлението и разпореждането с имуществото. Преразгледани и уточнени са функциите на секретаря на читалището, а с изменение на чл. 18, ал. 2 се предвижда, че членове на проверителната комисия не могат да бъдат лица, които са в трудово-правни отношения с читалището или да са роднини на член на настоятелството по права линия.
Извършени са промени и малко допълнения в административно-наказателните уредби, където специално е записан абзац и изискване за даването на невярна информация и съответно наказателната мярка.
Със законопроекта се предлага отчуждаването и функционирането на читалищните сдружения да се оформи по реда, предвиден за юридическите лица с нестопанска цел. Мотивите в тази насока са насочени максимално към участията на сдружението в проекти, включително и кандидатстване по европейски програми и други национални и международни инициативи и проекти.
Предвид на изложеното сме готови да отговаряме на зададени въпроси с екипа от министерството, надявам се, и Съюза на народните читалища. Предлагаме да бъде обсъден и приет законопроектът, който сме подали.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
А сега давам думата на председателя на Съюза на народните читалища да сподели своите мисли по предложените изменения.
Заповядайте, господин Дойнов.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заместник-министър Тодоров представи пред вас работата на работната комисия. Тя се създаде още през 2009 г. и с различни темпове все пак се създаде един гръбнак на един олекотен вариант, бих казал, защото премахването на задълженията, за което говори заместник-министър Тодоров, изчиства нашия закон. Досега той беше леко натоварен с несвойствени текстове.
Много от текстовете на нашето становище, което сме изготвили, са влезли в законопроекта за изменение и допълнение. Но бих искал да кажа какво ние си представяме като изменение и допълнение на този закон.
Много тежко е положението със закона, защото на практика той не работи. Това е истината и ние трябва да направи така, че той да заработи и да ускори развитието на читалищата. Има някои дребни неща, които ще поставя на вашето внимание, като липсата на юридическа дефиниция на читалищно дело в България. Ние говорим за читалищно дело, без да кажем какво е това читалищно дело. Читалищното дело е един много голям кръг от теми. В момента ние казваме, че министърът на културата определя националните приоритети на читалищното дело. Това е една точка, която смятам, че като текст би трябвало да намери друга корекция. Защото ние поставяме министъра на културата в малко по-сложна ситуация. Със заповед ли тези национални приоритети ще се определят? Все пак вие сте законодателният орган и знаете, че националните приоритети ги определя все пак правителство.
Това е в рамките на много кратък демарш.
Бихме искали да разгледаме, разбира се, финансирането на читалищата от републиканския бюджета под формата на годишна субсидия и изготвянето на механизъм за справедливото разпределение на тази субсидия. Получават се по места различни доминиращи практики от общините. Това е изключително негативно, защото читалището е самостоятелно утвърдено юридическо лице – и по закон, и по традиция. А по същество на много места общините правят каквото си искат със субсидията, която всъщност вие гласувате.
Ние настояваме за по-ясен и конкретен механизъм, вътре вкаран в закона. Навремето ние в комисията разгледахме и вменихме на министъра на културата да утвърждава с наредба стандартите. На мен ми се струва, че тези стандарти следва да влязат в закона. Защото се получава една устойчивост. Ако приемете, че едни стандарти за финансиране могат да бъдат в закона, знаете, наредбите са подзаконов акт, те нямат тежестта, която законът има, по този начин ще има много ясни правила в работата на общините и читалищата.
Дългогодишната ми практика показва, че непрекъснато се пишеха писма – от времето на Кръстьо Горанов до Стефан Данаилов – до общините. Това е истината. Разяснителни писма. Даже и сега министър Тодоров пише на общините кое как да стане. Разяснителни писма се пускат, независимо кой е министър. И общините се правят, че не разбират.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Те не са толкова разяснителни, колкото са породени от грешната практика.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: За това става дума. А когато имаме един силен и ясен закон и то в частта му за финансирането от републиканския бюджет, поддръжката на читалищните сгради – един изключително тежък въпрос... Ами ако оценим фонда на читалищните сгради, ще се окаже, имаме имущество за може би милиарди евро, което в момента никой не може да поддържа, защото няма никакви пари.
От трета страна, нещо, което можем да коригираме с ваша помощ, разбира се, това е да не се намесва чак толкова държавата в работата на едно гражданско сдружение. Така е възникнало народното читалище, така ще бъде и след нас. Това е гражданско сдружение, по същество то изпълнява своята роля в местната общност, в локалното пространство. Изпълнява я вече криво-ляво, обаче продължава да мъждука. Имаме и много големи успехи, разбира се, мога да говоря много за това.
Искаме да се покаже равнопоставеността на юридическото лице читалище с общината. В текста бяхме заложили още преди 2009 г. изготвянето на договори между читалището и общината. Но се получи една недобра практика, не можаха общините да разберат, че в крайна сметка читалищата са техни равнопоставени звена, а не техни подчинени звена. Тази подчиненост в кавички идва от това, че републиканската субсидия минава през общините. Мога да ви занимавам доста с практики как кметове разпределят пари, как си назначават кметски наместници с читалищни пари и т.н. – неща, които са много лоши в практиката.
Успех на този текст, който сме направили в работната комисия, е създаването към общината, към кмета на един работещ орган, който ще замени комисията по чл. 23, която беше досега, и към този работещ орган, наречен Комисия по читалищно дело, ние имаме едно предложение оттук нататък и Националният съвет по читалищно дело, на който имам честта да съм заместник-председател, председател е господин Тодоров, да сменим термина с Национален съвет за читалищно развитие. И с този текст да слезем в общините. Това за нас дава вече една много по-сериозна рамка.
Читалищно дело се преподава и в няколко висши учебни заведения. В него се включват история, краеведчески форми и т.н., докато ако заковем, че говорим за читалищно развитие, ние поставяме рамките на стратегията за народните читалища, която министър Рашидов обяви онзи ден на събирането по повод дарението на в. „24 часа”.
В заключение искам да кажа, че има противоречие между Закона за общинската собственост и Закона за народните читалища. Читалищата масово в момента са натискани от кметовете да подписват десетгодишни договори, докато Законът за народните читалища, който е специален закон, той е специален и спрямо Закона за юридическите лица с нестопанска цел, дава срок докато читалището съществува в правния мир като юридическо лице с нестопанска цел. Но какво да правят читалищата, отиват и подписват. Колкото и да се противим, и с помощта на Министерството на културата не успяваме да реагираме на всички тези лоши практика.
И една последна тема, тя е извън внесения законопроект. Дебатът за мен предстои, защото 22 години ние твърдим, че от читалище до читалище има съществена разлика. Водихме спор в комисията и с представители на премиера за категоризацията на читалищата. Те твърдяха, че това е вид лицензионен режим. Но ако ние впишем нещо много простичко – че читалищата си остават сдружения на гражданите, но те са културните и информационните центрове на местната общност, ние тези културно-информационни центрове ще можем да ги форматираме като първи, втори клас и т.н. И оттук нататък ние ще си облекчим страхотно работата. Разбира се, това е във вашите ръце като законодатели, да извършим нещо, което условно наричаме категоризиране. Но вече не можем да стъпим и на съществуващото заварено положение, тъй като демографската картина в страната се измени.
В момента ние работим на платформа 1990 г. и това е завареното положение на народните читалища. Но всичко вече се е изменило. Когато селото тогава е било 1500 или 3000 души, сега вече е 300 души. А ние продължаваме по инерция да работим в тази насока.
Ние ще дадем писмено становище, като, разбира се, сме готови за всякакви участия, коментари и ще ви бъдем благодарни, ако вземете необходимите решения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, ще Ви помоля да определите време за изказвания. Ние в парламента имаме все пак някакви минути за изказване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колега, дебатът е открит. Смятам, че не следва да ограничаваме колегите народни представители. Давам думата на всеки, който желае да постави своите въпроси.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колкото – толкова! Много моля!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, проф. Данаилов, няма да Ви ограничаваме. Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Като цяло мотивите, с които се внася законопроектът, нямат ясен и съдържателен характер. Новите промени според нас не допринасят за подобряване на читалищната дейност, а ще предизвикат нови въпросителни. Единственото интересно нещо е въвеждането на стандарти, това трябва да се премисли много внимателно. Имам съмнение, че вносителите са се повлияли – то беше и споделено – от текста с подобно изискване от Закона за обществените библиотеки, където се говори за изработване на стандарти за библиотечно обслужване и в момента работна комисия в Министерството на културата прави това. Но там се говори за една дейност – библиотечно-информационната, която се осъществява в структури на общинско, регионално и национално ниво.
Много е важно да се отчете, че читалищната дейност е доста широка и включва много компоненти. Освен това читалищата са самостоятелни юридически лица, първообраз според ЮНЕСКО на неправителствените организации и ние трябва да пазим тяхната управленска самостоятелност, както и тяхната уникалност като средище на духа и знанието.
Кой има право да издава наредби, свързани с тяхната дейност и каква е същността на тази наредби? Кой има право да налага санкции, ако въведените стандарти не се спазват в едни автономни по своя статут организации? Може би ако това се прави, то би следвало да се направи в отделна глава в самия закон. Въвеждането на стандарти може да се разбира и като крачка към категоризиране на читалищата. Натам ли вървим?
Останалите предложения в голямата си част са недоизяснени и немотивирани. Дават се правомощия на държавни и обществени органи, без да се отчете дали те имат нужния опит и капацитет да се справят с това. Самото министерство няма капацитет да направи национална програма и да посочи националните приоритети. Поне досега те никъде не са ясно посочени, освен в това, което току-що чух.
Освен това всяко читалище има своя характер, определен от региона, в който е създадено и работи. Едни са задачите на читалищата в големите селища, където културната картина е наситена с възможности както за среща с професионалното изкуство, така и с възможностите за развитие на любителски прояви. Други са задачите на читалищата в смесените райони, други – в ареали, където има влияние на гранични общности.
На места се допуска известно объркване при определяне и посочване на координиращи и контролни функции. Основната функция на държавата е да координира изпълнението на националната политика, а не толкова да я контролира. Това тя трудно може да направи на местно ниво. Тук трябва ясно да се посочи преди всичко ролята на общественото начало при читалищата, това че те са самоуправляващи се граждански сдружения и са в помощ на държавата, част от националната ни идентичност, поради което и тя ги подкрепя и ги поставя в приоритет пред останалите неправителствени организации.
Бележки към някои от членовете на законопроекта.
Член 3. Опазването и закрилата на нематериалното културно наследство е държавна задача и приоритет на държавата като цяло. В този смисъл читалищата могат да съдействат за неговото популяризиране, но останалите задачи са извън неговите правомощия и компетенции, за да упражняват чак и действия по закрила.
В същото време те нямат необходимите познания и ресурс да изпълняват дейности, свързани с опазване и закрила, каквито имат държавата, университетите и научните звена. Текстът в т. 2, ал. 1 - опазване и закрила на нематериалното културно наследство, включително развиване и подпомагане на любителско художествено изкуство, допуска смесване на понятията. Любителското художествено творчество е много по-широко понятие и част от обектите на нематериалното културно наследство – любителските фолклорни формации, краеведски дейности и др. са само част от общата дейност на читалищата. В този случай любителското творчество следва да се изнесе като самостоятелна и основна дейност.
Промени в чл. 4. Регламентира се читалищните сдружения да се създават по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. При условие че техни членове са единствено читалища и те се създават с цел постигане на основните дейности на читалищата и за общи инициативи, защо самите сдружения да не се създават и регистрират по Закона за народните читалища? Това е и логично. Създавайки се по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, те следва да приложат всички разпоредби на този закон, включително и да се самоопределят в обществена или частна насока. По този начин може да се допусне читалищно сдружение да се регистрира в частна полза, както и да изпълнява и определени стопански дейности, допустими по този закон. Това ли се цели в случая и ако е така, какво ще се постигне?
В мотивите към закона се посочва, че регистрацията на читалищните сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел ще им даде възможност да кандидатстват по европейски програми. Практически и сега няма проблем за това и този мотив не ми се струва много убедителен.
И промени в чл. 14. В едно от правомощията на общото събрание на читалищата се вменява то да прави и избира нови членове. Практиката показа, че това практически спъва избора на нови членове. Общото събрание не е оперативният орган за управление на читалището, а такъв орган е настоятелството. Логично е то да има правомощия за приемане на нови членове. В противен случай може да се получи доста чакане във времето за избора на нов член, защото тогава трябва да се свиква общото събрание.
Уважаеми колеги, казвайки това, а има и ред други неща, които пропускам, си запазвам правото да направя и конкретни предложения между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Становища?
Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви.
Аз наистина исках да обърна внимание на този нюанс, че така се случва с читалищата, че може да се окаже, че на тях им се разрешава определена стопанска дейност. Понякога тази стопанска дейност изглежда благородна или поне водена от благородни цели – да речем, да се отдадат някакви площи под наем и т.н. с цел да се издържат читалищни дейности. Но трябва да ви кажа, че аз съм информиран, например в моя избирателен район 24-и, читалището в „Орландовци” просто се ползва като битпазар. То се нарича читалище, но няма нищо общо с тази искрица, на която всеки българин се радва, като чуе думата читалище. То просто е едно нещо, което е наречено, че е в обществена полза, но се ползва изцяло в частна полза – да не използвам пред вас разни цветисти епитети – които са успели да го окупират и си го използват изцяло в частна полза. Дори там такива моменти, като свикване на общо събрание, за да приемат нов член, просто не могат да се случат. Те са си приели тези членове, които трябва, и си го управляват, и си го отчитат пред себе си.
Това е един случай, който се развива в София, да беше на някое място далеч в провинцията, но то е просто пред очите ни, много близко до центъра на града.
Не знам защо е необходимо да се създава и такава сложна тристепенна структура на управлението. Нещо ако не върви, ако не работи с два контролиращи органа, каквито формално в момента изглеждат и министърът на културата, и кметът на съответната община, сега тук се въвеждат определени задължения и на областните управи. Те областните управи с всичко са се справили вече, остава да контролират и читалищната дейност. По този закон те трябва да изготвят обща годишна програма на читалищата, да правят годишен анализ. Аз съм двеста на сто убеден, в областните управи няма хора, които да имат капацитет да правят подобен анализ. Освен ако целта е да се назначи по още един човек във всяка една областна управа, който да се занимава и с това нещо.
Тук хубаво прозвуча от страна на Съюза на читалищата, че те искат да са равностоен орган на общините. Бих казал, те би трябвало да функционират абсолютно самостоятелно, както университетите, които се бориха през 1990 г. да имат своята академична независимост, по същия начин и читалищата трябва да имат своята читалищна независимост. В същото време се предлага тази Комисия по читалищно дело, която е към общината. Е, значи вече едното е към другото. Вие сами се поставяте в положение да сте едните. Защо да няма към читалището комисия за дейността на общината? Нарочно обръщам примера по този начин, за да ви покажа, че вие сами се подлагате да бъдете контролирани от някого.
Освен това, казва се, че дава само становище на кмета. Ако тя имаше съвещателна функция, да речем, съветва кмета какво трябва да се направи и т.н., от друга страна, какво се казва? – на комисията да се дава правото да разпределя държавната субсидия към отделните читалища. Това вече изобщо не е нещо съвещателно, това си е абсолютно управленско действие. Аз ви казвам колко ще получите вие, колко ще получи някой друг. Това не е съвещателно. На базата на този съвещателен глас изведнъж се оказва, че има един друг глас, който е чисто управленски. И оттук нататък вашата мечта да сключите договор с някого, който ви определя какви са ви парите, означава, че мечтата ви за независимост не може да се сбъдне.
Вие твърдите, че искате да се случи нещо, но с действията в закона, поне така както е представено, особено ако сте участвали в неговото изработване, това, което е записано, означава съвсем други неща.
По отношение на мандатността също преценете, но ако в закона не запишем да има мандатност и оставим на всеки да определя тази мандатност, пак може да се случи нещо, което пак ви давам като пример университетите. Виждате, че е по-чисто, като се запише нещо в закона или в Конституцията. Казва се два мандата и толкова! Иначе оставяте право на всеки да си определя. И когато всеки си определя, може да имате случай като ректора на Свищовския университет например. Докато ако е законово регламентирано, това ще даде възможност да се случи примерът със Свищовския университет или читалището в „Орландовци”.
Следващото нещо е категоризацията. Отива ли се към такава категоризация на читалищата, като има такива стандарти, които ще се посочват в наредба? И там трябва да се посочи как се покриват тези стандарти. Трябва да се реши въпросът, ако някое читалище не покрива тези стандарти, какво се случва – то се закрива? Това трябва ли да се уговаря в наредба или е по-добре този въпрос, тъй като е доста съществен, да се изясни в закона.
По този публичен регистър например е неясно защо читалището се регистрира без съдебни такси по съответния закон, след което срещу държавна такса допълнително се регистрира в Министерството на културата. Какво се оказва? За Министерството на културата решенията на съда не важат ли? Самият факт, че е признато от българския съд, оттам нататък допълнителна регистрация в Министерството на културата... Разбира се, би трябвало Министерството на културата да бъде информирано. То следи цялата тази дейност и то трябва да бъде информирано, че има такъв юридически факт и съответното читалище да депозира съдебното решение, но защо трябва да се взима държавна такса? Читалищата и без това са добре финансирани, че да им събираме пари и чрез някаква държавна такса.
Това са няколко момента, които ни правят впечатление. И както ще забележите, мисля, че забележките ни с проф. Данаилов са изцяло добронамерени с идея да не се натрупват допълнителни институции. Или пък ако има проблеми със сега действащия закон, имаме желание наистина нещата да станат действащи, а не да бъдат допълнително утежнени. Но това ни кара да бъдем доста въздържани по този законопроект и ние няма да го подкрепим на първо четене във вида, в който е внесен.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Понеже се натрупаха доста въпроси, да дадем възможност за отговор.
Има думата госпожа Милда Паунова от Министерството на културата.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаеми народни представители, аз разбрах като конкретен въпрос последното становище на господин Курумбашев относно смисъла на регистъра в Министерството на културата. Относно смисъла да се прави тази втора регистрация. Смисълът, който е уреден и в сегашния закон, е получаването на държавна субсидия. Не получава субсидия читалище, което не е регистрирано в регистъра на Министерството на културата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Това е така, но аз говоря за таксата.
МИЛДА ПАУНОВА: Относно таксата считам, че забележката Ви е уместна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Все пак, госпожо председател, да отговорим и на някои други въпроси, на въпросите на господин Стефан Данаилов.
Ще започна с мотивите. Ние изброихме няколко от тях, които са най-характерни за проекта. Иначе имаме написани доста други мотиви. Но най-вече мотивите са в две основни посоки.
Първата е, че ние трябва да запазим тази самобитност и характерност на читалищата, а втората е, че практиката – добра или лоша – ни налага редица промени. Една от тях е точно за стандартите, за които става дума. Ние вече имаме много организации и институции в системата на Министерството на културата, в общините и въобще в държавните и общинските структури, които са стандартизирани, грубо да го наречем. Такива са вече и по Закона за народните библиотеки, който е приет, доколкото зная, при Вашето министерстване. Ако ние тук не заложим тези стандарти, тогава ще изтървем политиката в националните приоритети, за които Вие споменахте, и те някак си ще висят отново на желанието на общинските ръководства, които поначало се занимават с делегираните дейности, а ако има посочени стандарти, тогава общинските ръководства и съветите, изградени към тях, би следвало да спазват тези стандарти и правила. Тогава няма да има този субективизъм, за който стана дума в изказването на двамата уважаеми депутати.
Така че тук е въпросът дали въобще трябва да правим някакви стандарти и ако ги направим, какво да представляват те. Поради тази причина ние сме предвидили и подзаконов акт, който пък да се съобразява за съответната бюджетна година със Закона за държавния бюджет, неговите възможности както за пряко субсидиране, така и за субсидиране на делегираните дейности.
Що се отнася до възможностите и къде е записано национални приоритети, за разлика от някои други времена, сега не искам да ги споменавам, ние обещахме, че правим стратегия, в момента тя се обобщава и разработва, там ще излязат и националните приоритети под формата на основни цели, на основни приоритети, на основни механизми и инструменти и индикатори, както се посочва в методологията да стратегическото планиране. Ние не сме изпуснали и дейността на читалищата. Скоро този документ ще бъде обсъждан във всички граждански организации в областта, в това число и Съюза на народните читалища, Читалищния съвет към Министерството на културата и всички останали заинтересовани органи в гражданския сектор, преди да влезе за утвърждаване или приемане на решение в правителството.
За координацията и контрола. Аз мисля, че точно в координацията присъства и понятието контрол, защото без тази работа няма да може да стане. Донякъде съм съгласен с предложението на господин Дойнов за равнопоставеност, но съм съгласен и с предложението и становището на господин Курумбашев, че щом сме вменили приоритети и пълномощия на общинския съвет, който да разпределя (той и досега го прави това нещо) по определени стандарти субсидията за читалищата, ние ще трябва да предвидим, че това е форма на контрол.
А що се отнася до промяна в устройствения правилник на областните администрации, който вече е нанесен, тук става въпрос за 70-80 души, които са така наречените регионални експертни и информационни центрове по отношение на читалищата, които, когато са създадени, статутът им малко не е ясен и те са назначени, условно казано, в едно от читалищата или най-голямото читалище в региона. За да изясним този въпрос малко по-добре и да го регламентираме вече, ние тези регионални експертни и информационни центрове ги даваме към областната администрация, които нормално да работят и в общинския такъв съвет, и в областния и да ни дават информация за състоянието на читалищната дейност.
Все пак трябва да отчитаме, колеги, че тук става въпрос за 3496 субекта, а биха могли да се появят и повече, разбира се, тъй като законът допуска подобен вид регистрация.
Що се касае до регистрацията, тук се засегна въпросът защо по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, смятам, че господин Дойнов може да отговори, тъй като това е тяхно предложение.
Мандатност – хубаво предложение, можем да помислим, но ще ви кажа, за съжаление, тъй като две трети от читалищата са в много малки населени места и селски райони, като кажем „не” на единия секретар или на единия председател, където най-често дори е кметът, не знаем на кого да кажем „да”. Ще мине мандатът, ще кажем, че той няма повече право и няма кого да изберем. Затова сме се въздържали, колеги, да пишем мандат.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз лично смятам, че стандартизацията на читалищата би било нещо добро, защото наистина техният брой е огромен и за огромно съжаление доста от тях са неработещи. Но за мен е важно все пак как ще стандартизирате една широка дейност, която е предимно творческа. По-лесно е да се стандартизира библиотечната дейност, която има строги параметри – брой читатели, брой книги и т.н. След като предлагате такова нещо, явно сте мислили, но да не постигнем обратния ефект.
Аз съм за това големите читалища да се развият наистина като читалищни информационни центрове и да работят в населените места, които са от среден тип. Защото в селата за огромно мое съжаление (това сега го наблюдавам постоянно) читалищата са със замиращи функции. Там обикновено има библиотека, един библиотекар, който работи на половин щат и който не знае секретар ли е, библиотекар ли е или какво.
Така че аз лично подкрепям стандартите, но трябва да са добре обмислени.
Мисля, че в закона трябва да се работи малко повече за по-ясната регламентация на взаимоотношенията общини-читалища. Законът трябва да има по-императивен характер. Основните проблеми на всички читалища – позволявам си да го говоря, защото осем години съм работила в читалища – е това, че, първо, те са настанени в сгради, които са едни от най-добрите в населените места. Апетитите към тези сгради са огромни и поради противоречието със Закона за общинската собственост, което и господин Дойнов изтъкна, в някои от населените места тези сгради не са предоставени на читалища за управление и стопанисване. Не съм погледнала в стария закон, но там имаше, че те се предоставят за управление и стопанисване, ако притежават документ за собственост. През годините много странно са предоставяни сградите на читалищата от едни структури, които е имало в областите, които са били някакви културни институции и документите се губят. Асеновградското читалище например не е предоставено за управление и стопанисване.
Отделен е въпросът, че общинският съвет раздели читалището на две части – на публична и на частна общинска собственост и частната си я управлява общинският съвет. Тоест това трябва да бъде изяснено в закона, защото иначе и общинските съвети, и кметовете си позволяват спекулации и свободни съчинения.
Другото, което за мен е също важно да се регламентира, са тези комисии, по които се разпределяше субсидията за читалищна дейност. Голяма част от общините считат, че това е част от техния бюджет, което е абсолютно невярно. Аз съм присъстване на поне пет такива комисии, в които са се разпределяли субсидии и там кметове са си позволявали да налагат начина, по който ще бъде субсидирано едно читалище. В тези комисии се назначават по пет-шест представители на общините, които винаги взимат превес. Това също трябва да бъде огледано и трябва да бъде императивно написано, за да няма възможности за тълкувания.
Аз съм притеснена от тези два факта, които все още продължават да не са изчистени и читалищата си патят от тях.
Всички разбираме, че живеем в период на криза, но средствата за читалищата са твърде малко. Обикновено за всяко едно читалище има субсидирана бройка и нищо повече. Така че аз съм за отварянето на читалищата, които имат възможност, да извършват дейност, която им носи приходи, но тя да е културна дейност. Това, което каза господин Курумбашев, е недопустимо.
Съгласна съм, че трябва да се даде дефиниция що е читалище и що е читалищна дейност, за да спрат спекулациите с тази най-стара дори в Европа институция. Защото аз бях секретар на читалището в Асеновград, когато пристигнаха гостите от ЮНЕСКО и бяха удивени, че в България много преди всички останали държави в света има наченки на гражданско общество.
Мисля, че между първо и второ четене аз самата ще се ангажирам да внеса някои промени, които да регламентират по-точно тези точки. Мисля, че това са точно точките, които пречат на читалищата.
Моето становище за читалищните сдружения е, че те пречат. Читалището би трябвало да бъде самостоятелно, да се развива съгласно мястото, в което е позиционирано, защото всяко населено място е уникално. Става така, че по-големите читалища изземват функциите на по-малките и всъщност определят дейността им. Така че смятам, че читалището трябва да си съществува като самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел и да си развива културна дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да дам само още един пример в подкрепа на това, което госпожа Хубенова каза. И уважаемият господин заместник-министър даже познава човека, когото ще спомена сега, той е кмет на с. Плешивец, община Ружинци. Те имат такъв проблем. Аз съм за контрола, но сега ще ви кажа един пример, в който кметът нарочно пречи. Точно в това читалище в Плешивец. Всеки път, когато ходя там, проблемът е един и същи – поради това че са делегирани бюджетите, те имат трима души, работещи в читалището и общинският кмет им отпуска всеки месец точно толкова пари, колкото са заплатите на тези трима души, а когато те искат да правят нещо, всеки път трябва да пишат докладни: ние искаме да направим такова и такова мероприятие. Всеки път се молят на кмета и той казва: не, не одобрявам тази докладна, няма да правите такова мероприятие и не им отпуска бюджета, който е техен, вие затова го давате. Само че кметът им отпуска точно толкова, колкото им трябват за заплати, а за дейности си ги държи и ако иска, им отпуска, ако не иска – не им отпуска. Това е абсолютна реалност.
От една страна, кметовете са контрола, а от друга страна пречат! Това е.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да допълня нещо от стар опит. В 2002 или в 2003 г. започнахме писане на нов закона. Искам да ви кажа, че главата ми пламна от конфликта между общината и уважаемите приятели от читалищата. Опитвах се да прокарам между ноември и декември задължително общо събрание за отчитане на дейността. Питай ме дали стана!
Или този договор, за който стана въпрос. Факт е това, което каза колежката, защото всеки си разпределя. Аз съм отпускал и допълнителни бройки, но бройката не отива там, където е искана, а там, където на кмета му уйдисва, извинявайте, по политически причини.
Нещо, което помагаше, това бяха тези проекти, които читалищата се научиха да правят за четирите норми: за ремонтна дейност, сценична, книги и носиите и духовите инструменти в последните две години. Трябва да ви кажа, че читалищата наистина се научиха да правят проектите и получаваха субсидии, имаше пари. Може да е две, три, пет хиляди, но това им помагаше и те се чувстваха по-независими.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Сега ги има пак и пак правят проекти.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е чудесно, защото им помага именно в допълнителната дейност. Но поначало аз съм за това да се прецизира тази история със стандартите. Трябва да се огледа, прави са колежките. По мое време ставаше въпрос да предоставим в град Пловдив една уникална къща в Стария град на Съюза на научните работници. Моето желание беше да я дадем безсрочно, но има някакъв законов норматив, който не разрешава за повече от десет години. Да не би на тази база да е и предоставяне на собствеността на читалищата за ползване, не знам.
Най-приятелски обаче ви казвам, мен ме тревожи стопанското развихряне. Аз разбирам, че трябва да търсят начин за субсидии, но ние имахме народно читалище с вариете отдолу. Какви чудесии имаше! Обсебени читалища, които са всичко друго, но не и читалища. И парите събират една група, която се явява някаква управа. Това и сега го има. В този смисъл трябва да има прецизиране.
След това, как да стане това – да упражняват дейности по закрила. Кой ще е този експерт, който може да прави такова нещо? Това е голямо натоварване, какъвто и стандарт да има. Закрилата е много сложна работа и не бива да ги вкарваме в такова положение.
Уважаеми колеги, вие прочетохте ли това писмо, което дойде от Сдружение „Софийски народни читалища”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Да, ще отговорим и на този въпрос, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Трябва да се помага. Читалищата са уникално нещо. Като го разказах на колеги в ЮНЕСКО, те не можеха въобще да схванат за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин заместник-министър Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Що се касае до Вашия въпрос за бележките и становищата на Сдружението на Софийските народни читалища, първо бих искал да отбележа, че тъй като представители има в ръководството на Съюза на народните читалища, второ, че ние правихме няколко срещи с ръководството на сдружението, техните, да го наречем, претенции или становища в тази посока, са читалището да може да организира детски забавачки, занимални и т.н. Нашите консултации с Министерството на образованието, младежта и спорта и с Министерството на здравеопазването, които курират този вид заведения, особено що се отнася до забавачките, идеята е много добра, уважаеми депутати, но за съжаление ние не можем да отговорим със сградния фонд на високите изисквания за детски заведения. Тук ставаше въпрос, ако няма училище и то е изтеглено в съседното населено място, тогава читалището да замести поне предучилищната възраст. Това е добра идея. Но изискванията за такива заведения като база и условия за децата просто много трудно бихме ги покрили и поради тази причина не го и записахме.
Втората претенция или становище е по отношение на секретаря на читалището и неговото трудово-правно отношение. Ние смятаме, че сме прави и в периода, когато обсъждахме, те се убедиха, но все пак са го написали, това е тяхно право. Ние считаме, че секретарят трябва да бъде назначаван и той трябва да носи определени отговорности, защото на него се пада и управлението на сградата, в която се намира читалището, отговорности по нейната поддръжка, на него се падат определени функции, касаещи самата дейност и същност, на него се падат определени функции по мениджмънта и финансите на тази институция, разбира се, кой повече, кой по-малко.
Третото е недопускането на нови членове. Ние сме отишли в една крайност за общото събрание, защото имаме доста случаи, в които сегашното например ръководство, усещайки, че членовете на читалището не са доволни от неговата работа, не допуска нови членове, защото общото събрание, като се съберат тези нови членове, везната на мнозинството наклонява на другата страна и то може да бъде освободено. Поради тази причина може сто човека да искат да станат членове, извинявайте, резето е спуснато.
Затова не искаме да избегнем такъв тип взаимоотношения, които са между хора, които се познават много добре, особено в малките населени места.
Четвърто, годишният отчет и мерките, които са малко рестриктивни или да кажем наказателни. Аз мисля, че е достатъчно, че трябва от всеки да бъде изисквано, ако той дава подвеждаща информация или информация с невярно съдържание. Дори в нашето законодателство са предвидени и други санкции в тази посока в Наказателно-процесуалния кодекс, а ние сме предвидили някаква глоба, която касае тези, които се опитват да дават неверни данни.
Благодаря.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Аз отново ще взема думата с оглед на това, което се каза, съжалявам, че Курумбашев излезе.
Искам да припомня, че когато проф. Данаилов беше в 2002 г. председател на Комисията, аз работех в работната група и тогава, общо взето, същият кръг въпроси се въртяха. Връщам се в 1990 г. при Кръстьо Горанов – същият кръг въпроси се въртяха. За пръв път обаче аз виждам едно желание този гордиев възел да бъде разсечен, защото вървим назад. Вярвайте ми, вървим назад. Всеки може да извади по хиляда примера как идват пари, как се капсулират общи събрания, как имаме председатели с по 35-45-годишен мандат. Невероятни неща! Всеки може да извади такива примери.
Струва ми се, че в името на демокрацията, в името на справедливостта висшият орган на читалищната общност е общото събрание. Всички въпроси, касаещи вътрешно-структурни и организационни проблеми, според мен следва да бъдат част от техните устави. Аз високо ценя читалищните членове и мисля, че те не са наивници. Ако тези постулати, които сега вървят – председателят, пък секретарят, пък кой представлява, всичко това го оставим на волята на общото събрание, за мен това е най-демократичното и правилно решение. Защото никой, нито министърът, това, което се случи със Закона за обществените библиотеки, да извадят читалищните библиотеки от нашия закон и да ги развият в Закона за обществените библиотеки, искам да кажа, аз присъствах на комисията тогава и си тръгнах, защото никой няма право на една обществена организация, на едно общо събрание да каже: твоята библиотека е обществена. Това го направи Законът за обществените библиотеки. Ами ако общото събрание каже, ние не искаме тази библиотека да е обществена? Значи пак се слага отгоре върху решенията на общото събрание един похлупак.
Понеже напоследък се занимаваме доста теоретично, направихме нещо много просто – отворихме старите устави, уставите от 1856 г. на свищовското читалище, уставите от 1873 г. на читалище „Зора”, Русе. Отворихме много такива устави и видяхме вътрешната структура на читалищната работа на общото събрание. Избира се настоятелство от общото събрание, да, но на първото си заседание настоятелството избира председател, подпредседател, секретар, касиер, библиотекари. Както виждате, нашите предци са решили всеки от тези настоятели да има някаква функция, всеки да отговаря, казано сега модерно, за някакъв департамент, за някаква посока. И това е вменяване на задължения на тези настоятели от членовете. Струва ми се, че в тази посока ще спечелим само морален приоритет, ако се върви по този път.
В никакъв случай аз не приемам това, което става по общините. Занимавал съм хиляди пъти проф. Данаилов и като министър с неща. Това, което става в Асеновград със сградата на читалището, също беше ужасно. Това са ужасни неща. Обаче виждам волята за пръв път да седнем и много професионално, извън всякакви политики, защото читалището е болка на всички нас. Тук се подхвърлят някои неща, но ние сме от една и съща страна, аз така го виждам. И държавата може само да подпомага тези хора, които са изключително бедни. Читалищата са най-бедното нещо в България, аз не казвам това за пръв път. Какво толкова ще ги администрираме и какво толкова ще ги наблюдаваме? Да не откраднат пари ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Както и да гледаме, държавата има и функции, защото има и отговорности. Все пак това са 48-50 милиона, които държавата инвестира в структури на българските читалища и естествено че тя трябва да има някакви функции и да знае как се харчат тези пари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз също бих искала да обърна внимание на Глава шеста на предложените текстове – административнонаказателните разпоредби. Струва ми се, че предложените санкции парични глоби са твърде завишени, особено в чл. 33 и 33а. Целта на административната санкция глоба е не само да има превантивна функция, а съответно и да бъде събираема. След като всички тук се обединяваме около тезата, че читалищата са с ниски приходи, с ниска субсидия, която се явява крайно недостатъчна за осъществяване и на дейността им, следва тук да се помисли и да се прецизира размерът на наказанието глоба, така че тя да бъде събираема и същевременно да си изпълнява функцията за превенция. Примерно председател на читалище се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. Ами той е част от населението в едно малко населено място! Смятам, че никой не би станал председател на читалището при угрозата да бъде глобен. Повечето са на доброволни начала, но правейки едно добро, работейки без заплата, той е заплашен от наказание, защото може би липсата на възможност да плати на някого да го съветва, да актуализира своите знания, може да го доведе до този абсурд да плати глоба, която впоследствие няма да има откъде да съберем, дори и тя да бъде наложена.
Смятам, че текстът в чл. 33а също трябва да бъде прецизиран. Там е изписано за предоставяне на непълни или неверни данни, в случай че не представлява престъпление, тогава се преминава към административна санкция, тоест ако не е наказуемо по Наказателния кодекс.
Това е моето предложение. Смятам, че трябва да помислим между първо и второ четене върху това.
Тук се казаха доста много стойностни забележки и ще имаме доста работа. Добра е посоката, че все пак това, което обобщават всички колеги, които се изказаха тук, и вносителите, е, че има желание законът да бъде трансформиран и да се направи работещ.
Благодаря за вниманието.
Заповядайте, колега Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам едно трудно предложение, но не е невъзможно. Тъй като попаднах в едно голямо читалище на такъв казус: общинският съвет освобождава читалищата от данък смет. Обаче общинският съвет беше забавил внасянето на освобождаването и изведнъж данъчното начисли огромни суми на читалището. Това читалище в Пазарджик не е общинска собственост, а е най-голямото, с огромен сграден фонд, изключително красиво, но някога хората, преди 150 години, са бръкнали в джобовете си, събрали са пари, купили са земята и земята е собственост на читалището. Такива читалища, доколкото знам, в страната са около 40.
Трябва да се погледне и Законът за местното самоуправление и местната администрация, но възможно ли е да се освободят от такса смет и да не се налага гласуване от общинския съвет той да ги освобождава?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ако разчитаме на волята на конкретния общински съвет, там, където няма разбиране, няма да се реши въпросът. Така че би трябвало да се направи едно методологическо запитване до Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, този проблем стои пред нас почти за целия сграден фонд на културата, касаещ и професионалните културни институти, и другите бази, които имаме, в регионални музеи, галерии и т.н. За съжаление Законът за местното самоуправление и местната администрация дава това право и практиката е общинските съвети, там, където е общинска собственост, минават гратис в тази посока. Там, където обаче е собственост на читалището или на държавата, не минава. В това число и в Столична община. Така че много е трудно и аз лично не мога да посоча пътя и механизма, по който да стане. Мисля, че госпожа Петрова е на прав път, но дали ще склоним Министерството на финансите в техните регламентиращи документи да направят това, защото тук става въпрос минимум за пет хиляди сгради?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания, колеги? Въпроси?
Ако няма, закривам дискусията и подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря ви.
Точка Разни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, ще бъда много кратка. Ако си спомняте, в Комисията беше поставен въпросът за телевизионните игри, които имат заблуждаващ характер. Изискала съм в Комисията да ни бъде разпределен Законът за хазарта. Във връзка с проведените много консултации и искания на становища се оказва, че в Закона за хазарта е именно правната регламентация на този тип игри и законопроектът, който е входиран в Народното събрание, ни е раздаден. Именно там е обхватът и на тези игри. Една от точките на следващото заседание другата седмица ще бъде тази, просто молбата ми е да се запознаете със законопроекта.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова