Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

---

На 9 ноември 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум.
Заседанието ще се проведе при следния дневен ред:
Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
Ако имате предложения по дневния ред, моля да ги направите.
Има ли предложения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Двама от членовете на Комисията – народният представител Силвия Хубенова и народният представител Любомила Станиславова, са входирали следната молба: „Поради отсъствие от страната от 9 ноември до 11 ноември 2011 г. моля при гласуването на Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. гласът ми (за всяка поотделно) да се брои в подкрепа на законопроекта.”
Двете колежки са членове на делегации и това обективира тяхната невъзможност да участват в заседанието. Надява се, че нямате нищо против да броим техните гласове „за” при окончателното гласуване.
А сега да представя нашите гости. Съгласно списъка желание да присъстват на заседанието са изявили над 70 човека, няма да изчитам имената на всички.
От Министерството на културата: Митко Тодоров, заместник-министър; Стоян Стоянов, главен секретар; Боян Милушев, парламентарен секретар; Станислава Юрукова, директор на дирекция „Финанси”; от Министерството на финансите: Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи”; Юлия Цанева, началник отдел в дирекция „Държавни разходи”; Евгения Петкова, държавен експерт в дирекция „Финансиране на общините”; от Министерството на труда и социалната политика: Стоян Мирчев, главен специалист в дирекция „Социална закрила и равни възможности”; Даниела Попова; от БТА: Максим Минчев, генерален директор; Евелина Андреева, главен секретар; Данчо Антонов, главен счетоводител; от Съвета за електронни медии: доц. Георги Лозанов, председател; Георги Стоименов, Анна Хаджиева, София Владимирова и Анюта Асенова, членове на СЕМ; от БНР: Валерий Тодоров, генерален директор; Румяна Георгиева, директор „Бюджет и финанси”; Станислав Буковалов, член на Управителния съвет; Ирина Величкова, директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”; Лиляна Царева, репортер в програма „Хоризонт”; Ирен Филева, репортер в програма „Христо Ботев”; от БНТ: Вяра Анкова, генерален директор; Александър Кацарчев и Бойко Станкушев, членове на Управителния съвет; Маргарита Николова, финансов директор; от „Музикаутор”: Апрахам Бенлиян и Ясен Козев; от Българска библиотечно-информационна асоциация: Антоанета Тотоманова, член на Управителния съвет; от БЧК: Василка Каменова и Красимира Николчева; от Института по стандартизация: Красимира Аспарухова и Александър Попов; от Съюза на военноинвалидите: Борис Николов и Александър Борин; от Националния съюз на кооперациите на инвалидите: Маринела Ангелова.
Има и списък на представителите на организациите от филмовата индустрия – 27 човека. Не знам кои от заявилите 27 човека присъстват на заседанието, затова няма да чета списъка.

Колеги преминаваме към нашата работа по дневния ред: Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-72, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
Давам думата първо на заместник-министър Митко Тодоров да представи бюджета на Министерството на културата. Същият по заповед представлява министър Вежди Рашидов, който отсъства от страната. След това ще дам думата на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, след което ще имаме възможност да задаваме въпроси. Тъй като бюджетът касае много на брой и различни сектори, ще се даде възможност на всеки представител да вземе отношение.
Заповядайте, заместник-министър Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги от всички сектори на медиите и на културата! Разходите по бюджета на Министерството на културата за 2011 г., както знаете, са 104,5 млн. лева. С проекта на бюджета за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 117,9 млн. лв., което е с 13,3 млн. лв. или 12,8% повече от разходите за бюджета 2011 г., съответно без средствата за училищата по изкуствата, които знаем, че вървят по отделно перо, са с 15,1% спрямо 2011 г.
Предвиденото за следващата година увеличение на разходите по основните дейности спрямо 2011 г. е следното. За опазване и популяризиране на движимото и недвижимо културно наследство – 1%; за дейности в областта на сценичните изкуства – 14%; за филмопроизводството – с около 20%; за училищата по изкуствата – с около 3%. В сравнение общите разходи, предвидени по бюджета на министерството за 2012 г. са с 13,4 млн. лв. или с 13% повече от разходите на бюджета за 2008 г., която е последната година преди финансовата криза и не трябва да забравяме, че 2012 г. също има кризисен характер.
През 2012 г. ще бъдат усвоени също и 15,4 млн. лв. от структурните фондове на Европейския съюз и други международни програми, от които по Оперативна програма „Регионално развитие” имаме усвояване през 2011 г. 13 млн. лв. и 2,4 – по Европейското икономическо пространство, които се усвояват през 2011 г. През 2012 г. в съответствие с подписаните на този етап договори за финансиране от структурните фондове се предвижда да бъдат усвоени около 31 млн. лв., от които Оперативна програма „Регионално развитие” – 26 млн. лв. и около 5 млн. лв. по финансовия механизъм.
Или общо от държавния бюджет и от европейските фондове през 2012 г. Министерството на културата и неговите структури ще изразходват около 149 млн. лв. Това е с 29 млн. лв. или 24 на сто повече от разходите през 2011 г. и съответно с 15 млн. лв. – 11 на сто – повече от средствата, изразходвани през 2008 г.
С предвидените в Преходните и заключителни разпоредби на закона текстове през 2012 г. ще продължи прилагането на системата на делегирани бюджети за сценичните изкуства при усъвършенстване на организацията, методиката и отчетността.
За делегираните дейности, финансирани чрез общинските бюджети – това са регионалните библиотеки, регионалните музеи – за 2012 г. са предвидени общо 24,4 млн. лв. или увеличение с 4,9 на сто. Средствата за читалищата са предвидени в размер на около 41 млн. лв. или ръст с около 3 на сто.
Общият размер на разходите за функция култура, когато стане въпрос с колегите от радиото и телевизията, можем да обсъждаме и тях.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата на Министерството на финансите. Заповядайте, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми генерални директори! Позволете ми с няколко думи, тъй като господин заместник-министър Тодоров беше изчерпателен в частта на Бюджет 2012 г. на Министерството на културата, аз с няколко думи да направя една характеристика на група „Култура”, тъй като освен Министерството на културата вътре има други структури, които попадат в обсега на тази група.
Ще започна с това, че Бюджет 2012 г. е разработен при очакван брутен вътрешен продукт в размер на 81 млрд. 629 хил. лева, като икономическият ръст е предвиден да бъде 2,9%. За разлика от миналата година, когато бяхме предвидили 4,7%, сега, както се забелязват тенденциите във всички западноевропейски държави и членки на Европейския съюз, се показва едно забавяне на икономическия растеж, което ние сме отчели в Бюджет 2012 г. и също сме понижили нашите прогнози в тази част.
Инфлацията е разчетена да бъде средногодишно 3,2%, а в края на периода – 2,8%. Общо взето това е тенденцията, която всички анализи показват, че е най-коректната, за да бъде разчетена в Бюджет 2012 г.
Фискалната политика през следващата година е съсредоточена в достигане на дефицит на консолидираната фискална програма в размер на 1,3% от брутния вътрешен продукт. Дефицитът на националния бюджет се предвижда да бъде 1,6, а с европейските средства – излишък от 0,3 и се получава дефицит на консолидираната фискална програма 1,3.
Както знаете, тази година парламентът прие промени в Закона за устройството на държавния бюджет, където се прие Пактът за финансова стабилност. В Пакта за финансова стабилност има параметри, които фиксират нивото на дефицита, който не може да надвишава 2% от брутния вътрешен продукт и размерът на средствата, които държавата може да осъществи като преразпределителни, е не повече от 40% от брутния вътрешен продукт.
Планираните приходи на консолидираната фискална програма за 2012 г. са в размер на 28,7 млрд. лв., което представлява 35,2% от брутния вътрешен продукт, а планираните разходи по консолидираната фискална програма за 2012 г. са в размер на 28,9 милиарда, което е 35,4% от брутния вътрешен продукт. Дефицитът е разчетен да бъде 1 млн. 100 млн. лева.
Планираните приходи на националния бюджет за 2012 г. са в размер на 24,9 млрд. лева, което е 30,5% от брутния вътрешен продукт. Разходите на националния бюджет възлизат на 24,4 млрд. лева или 29,9% от брутния вътрешен продукт.
В група „Култура” средствата от Бюджет 2012 г. са разчетени да бъдат в размер на 393 815.5 млн. лв., което е увеличение с 25 715.8 спрямо 2011 г. или 0,5% от консолидираната фискална програма. Общо средствата в размер на 393 815.5 се разпределят така: на министерства и ведомства – 202.2 млн. лв., в това число на Министерството на културата – 91 270.8 хил. лв.; на общините в бюджета са разчетени 142 296.8 млн. лв.; за Българската национална телевизия разходите са предвидени да бъдат 74 451.9; за Българското национално радио разходите са предвидени да бъдат 44 120.3; за Българската академия на науките – 600 000.3. Има и европейски средства, които са разчетени в размер на 9 млн. 600 хил. лв., които са предвидени за две основни пера – едното е в размер на 2 млн. 800 хил. лв. по трафика двустранна програма за научно сътрудничество по външни граници на Европейския съюз и 6,8 млн. лв. за Европейското икономическо пространство. Това са допълнително предоставени пари по Функция „Култура”.
Както заместник-министър Тодоров каза, увеличението за Министерството на културата е 13,3. Той много подробно обясни разпределението на този ръст, който е 13,3 спрямо 2011 г., затова аз няма да се спирам на него, за да не отегчавам народните представители.
Искам с няколко думи да посоча общинските бюджети, които са в размер на 142 296.8. Те са разпределени: 124 696.8 за текущи разходи и 17 млн. 600 хил. лв. за капиталови разходи. За делегираните от държавата дейности са определени средства общо в размер на 67 млн. 67.3 хил. лв., от които 65 млн. 367.3 – за текущи разходи и 1 млн. 700 хил. лв. за капиталови разходи. За местните дейности по бюджета на общините са предвидени общо разходи в размер на 75 млн. 229.5 хил. лв., от които 59 млн. 329.5 хил. лв. за текущи разходи и 15 млн. 900 хил. лв. за капиталови разходи.
Понеже споменах за разходите на Българската национална телевизия, че възлизат на 74 млн. 614 хил. лв., е редно да се каже, че тъй като нашите взаимоотношения със самостоятелните бюджети на радиото и на телевизията се определят на база на субсидията, затова ще информирам народните представители за размера на субсидията от държавния бюджет за Българската национална телевизия. Тя възлиза на 67 млн. 114 хил. лв., в това число 59 млн. 014 хил. лв. за излъчване на телевизионна програма и 8 млн. 100 хил. лв. за дълготрайни материални активи, които са по изискването на чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
За Българското национално радио, както казах, размерът на общите разходи е 44 млн. 165.9 хил. лв. Те също са на база на взаимоотношения със субсидията и държавния бюджет. За тях размерът на субсидията е 42 млн. 079 хил. лева, от които 38 млн. 179 хил. лв. за излъчване на радиопрограми и 3 млн. 900 хил. лв. за дълготрайни материални активи, пак по изискването на чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
В група „Култура” фигурира още една структура - Съвета за електронни медии. С Бюджет 2012 г. за Съвета за електронни медии са предвидени разходи в размер на 1 млн. 429 хил. лв., в това число 15 хил. лв. са капиталови разходи.
Българската телеграфна агенция, която досега беше с Временен статут на базата на едно решение на Народното събрание и винаги намираше място в бюджета на републиката, тази година вече има подготвен нов закон, който е внесен в Народното събрание и вече ще се уреди нормалният статут на Българската телеграфна агенция като бюджетно предприятие, което предполагам вие като народни представители ще имате възможността действително да го разгледате и да изкажете своето мнение по този въпрос. Сумата на размера на разходите за Българската телеграфна агенция е 4 млн. 185 хил. лв.
Освен това в този обсег фигурират всички организации с нестопанска цел, които са в Приложение 4 към чл. 9, където сумата за тези организации е 10 млн. 460 хил. лв. Тъй като в Приложение 4 са изписани поименно всички структури, които получават субсидия от държавния бюджет, мисля, че всеки, който се интересува, може да ги види в приложението. Мога и да ви ги изчета, но според мен не е необходимо, за да остане време да се съсредоточим върху дискусията по проекта на закона.
С това мисля, че са създадени всички предпоставки и условия за тези структури, които получават субсидия от държавния бюджет в рамките на тези средства, разбира се. Както миналата година, така и за тази година, така и за бъдещата година 2012 г., средствата не са такива, каквито са поискани от всички структури с тяхното желание да бъдат по-добре финансово осигурени, но според нас са достатъчни, за да могат да изпълнят функциите си, за които са създадени, така че безпроблемно да си изпълняват своите задължения по определените за тях закони.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Петров.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Прощавайте, само един въпрос. Господин Петров, бихте ли ни казали колко са били средствата, поискани от колегите във Функция „Култура”? Като обща сума. Знаем какво е сега, въпросът ми е какво са искали? Какво е заложено от страна на самите институти като сума?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: В момента не мога да Ви кажа сума.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото ти завърши със следното: ние от Министерството на финансите смятаме, че това са достатъчни средства, за да функционират тези институции.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: В рамките на тези ограничения, които съществуват в Бюджет 2012 г. Съвсем нормално и логично е това.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не казвам, че не е логично. Но ти не можеш да ми кажеш колко е сумата.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Всеки е заложил различни параметри. Разбира се, ние проведохме диалози и разговори по съгласувателната процедура по Бюджет 2012 г., обяснихме на колегите защо не можем да приемем техните параметри, които предлагат и които са по-високи.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз задавам този въпрос не случайно. Защото все пак е добре българската културна общественост най-малкото да знае какво са искали тези, които оглавяват тези институции. Това е за тях, не толкова за Дянков и министерството. Затова зададох този въпрос.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: В момента нямам информация, иначе с удоволствие мога да Ви я представя допълнително. Имам я като информация, но не съм я взел със себе си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Въпросът е интересен като обобщение, защото прави впечатление, че бюджетът на Българската национална телевизия се вдига, пък на Българското национално радио пада. Да не би радиото да са поискали да им се намали бюджетът? Може пък едната медия да е поискала да й се увеличи бюджетът, а другата – да се намали. Затова Ви питаме какви са изходните бази, а пък това, че вие вече после ще режете с оглед на цялата рамка на бюджета е друго. Но когато едната медия се качва нагоре, другата пада надолу, ние се чудим кой е отсякъл по този начин – дали Министерството на културата, дали Министерството на финансите, дали генералните директори на двете институции. Кой?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: По принцип всички колеги участници в бюджетния процес в процедурата, която е разписана с решението на Министерския съвет, си правят своите разчети. Но те са съобразени по принцип с разходните тавани, които правителството е приело с Решение № 246 за първата година от тригодишния период. И на базата на това много от ведомствата предложиха по-високи параметри, ние съгласно указанията, дадени в тази процедура, ги върнахме и в срок от пет дена те си възстановиха разходите, които са по разходните тавани.
Министерският съвет е органът, който последен взима окончателното решение какви да бъдат параметрите на всички отделни структури, които са адресати на държавния бюджет и в тази връзка отговорът на Вашия въпрос е, че няма медия, няма структура, която иска по-малък бюджет. В реализирането на Бюджет 2012 г. беше лансирана идеята от страна на министъра на финансите вследствие на това, че международните сравнения показват, че в сектор „Отбрана и сигурност” са по-високи разходите в Република България отколкото в другите страни членки на Европейския съюз, за първи път анонсирахме и Министерският съвет подкрепи този анонс, да бъдат намалени бюджетите в структура „Отбрана и сигурност” и да бъдат приоритетно изведени в структурата на Министерството на културата, което, както чухте преди малко, има 13 млн. лв. увеличение спрямо 2011 г., и Министерството на образованието, младежта и науката, които получиха по-значителен ресурс. Това се прави за първи път с оглед на това, че е много трудно изведнъж да се преразпредели процес, тъй като редица от самите структури са в процес на реформи, а реформата по принцип е скъпа като дейност, като структура, защото даже и да се махат структури и да се преобразуват по Търговския закон, се изискват средства, за да могат да се платят съответните разходи за тези хора, които са потърпевши и които ще попаднат в така наречената структурна реформа, която се извършва.
Освен това и няколко други структури попаднаха в обсега на свиването на разходите за 2012 г. и за съжаление една от тях е Българското национално радио.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
От Министерството на труда и социалната политика ще вземете ли становище? Благодаря.
Колеги, предоставям възможност всеки един от вас с вдигане на ръка и представяне от страна на гостите и съответно народните представители да постави своите въпроси и да изрази своето становище по чутото от представителите на Министерството на културата и Министерството на финансите по параметрите на бюджета, който е пред вас.
Откривам дебата.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ние естествено сме изненадани от рязкото съкращаване на бюджетната ни субсидия. Ясно е положението в страната, по никакъв начин не смятам, че ние трябва да правим изключение. Така че ние подкрепяме стремежа на правителството да ограничи разходите. В този дух досега ние строго сме спазвали всички изисквания, които са ни наложени като рестрикция от бюджета, не сме допуснали преразход нито лев.
Изненадани бяхме, че при предварително дадената рамка на бюджета, която беше съгласувана, при преговорите с Министерството на финансите не получихме нито мотив, нито аргументация защо се вадят 7 милиона от нашия бюджет. Това за радио е чувствителна сума. Напомням, че предишната година от нашия бюджет бяха извадени 10 милиона. И се получава, че в период от две години от бюджета на Националното радио се вадят 17 милиона. Ще ви напомня, че Националното радио включва десет 24-часови радиостанции, 6 музикални състава. По него правят сравнение колегите от търговския сектор. Искам да ви напомня, че Българското национално радио излъчва на 11 езика за цял свят. Излъчва на къси, средни, дълги и УКВ, сателитно, цифрово в два формата, които първи пуснахме в 2008 г. според изискванията на Европейската комисия и Европейския съюз за радио и телевизия. Не сме поискали нито грам допълнителна бюджетна издръжка, извън онова, което ни е дадено ката параметри.
Вътре в медията се създаде напрежение и по една друга причина. Надявам се, че това е формален подход и не е буквално мислено по този начин – изваждат се примерно 7 милиона от радиото и се прехвърлят в другата медия, която естествено изпитва проблеми, има недофинансиране. Аз винаги съм казвал, че проблемите, които възникнаха в Българската национална телевизия, са също резултат на недофинансиране.
Реакцията на колегите беше нормално остра, вие виждате, тук има декларация на синдикатите в тази папка, която съм ви дал. И аз разбирам защо тук първият въпрос, след като се върнахме след преговорите в Министерството на финансите, беше „Защо ни наказват?”. Ако мотивите са финансови, не виждам причина, тъй като ние не сме излезли от досега зададените рамки. Ако има политическо решение, нека да се каже с какво е свързано. Ясно е, че общата рамка на бюджетна поддръжка в страната пада, ясно е, че има проблеми, но за мен това е една доста драстична стъпка. Ако подходът е еднакъв към всички, прави впечатление разликата в подходите, които се прилагат.
Бих искал все пак да ви напомня, че ние досега нито веднъж не сме поставяли въпроса за нашата бюджетна субсидия, независимо от проблемите, които сме имали, независимо от дефицитите, които са възниквали. В рамките на тази бюджетна субсидия, ще напомня 2007 г., когато аз поех Българското национално радио като генерален директор, в едната от програмите (казвал съм го и преди) се пишеше на пишещи машини, господа и дами! Елате да видите сега какво е направено. Без да е получена допълнителна бюджетна субсидия, ние пуснахме две нови регионални радиостанции, готвим трета в Бургас. Пуснахме радио „София”, радио „Видин”, сега готвим радио „Бургас”, готвим и интернет радио.
Ние изградихме продуцентски центрове във всички наши основни медии, които в момента са културни средища. Ще ви дам примера с радио „Варна”, където след като пуснахме изложбената зала, новия пресцентър, те са заети с два месеца напред. Надявам се, че госпожа Петрова може да го потвърди. Ние възстановихме всички концертни студия, за да може нашите състави, да може националната култура да стига в тези градове и те да се превърнат действително в центрове, в които гражданите да допуснат достъп до онова, което е функция на обществената медия.
Напомням, че в 2007 г. мрежата на Националното радио беше разпокъсана във всички обхвати. Ние наследихме за 70 години в УКВ-сектора 65 изградени предаватели. Само за две години ние пуснахме 77 нови УКВ-предаватели в гранични и крайгранични райони, където естествено нямат интерес търговските оператори, в много райони освен гласът на Националното радио и чужди гласове няма никой. Тоест ние изпълнихме една национална функция, една национална задача, която може би трябваше да ни бъде поставена, а може би и трябваше да бъде целево финансирана.
Ние сменихме изцяло програмните линии, техниката, технологиите, без да поискаме нито лев отгоре. Радиото изоставаше програмно-технически и технологично, оценено от нашите колеги експерти, в сравнение с частните медии с 10-14 години. Ние за четири години превърнахме радиото в технически, технологичен и програмен лидер. „Хоризонт” е абсолютният медиен лидер за страната. В много от регионите се конкурират нашите регионални с нашите национални програми. В някои райони имаме безпрецедентен интерес към регионалните програми, ще ви дам пример с Благоевград. Там освен радио „Благоевград”, което държи две трети от аудиторията, следващата програма е „Хоризонт”. Същото е положението във Варна, където се конкурират „Хоризонт” и радио „Варна”.
Обновихме изцяло базата на всички наши радиостанции. Критично беше положението с всички видове комуникации. И това се е случвало в годините, подчертавам, без да поискаме допълнително финансиране за нито един от проектите си.
Няма да ви изброявам всички онези неща, които са направени. Достатъчно е да подчертая, че ние сме пуснали два цифрови формата преди дори да излезе цифровото законодателство, с което сме дали възможност да се оценят шансовете на тези технологии. Също не сме поискали средства за това.
От 2007 г. досега ние имаме недофинансирани 16 656 часа. Това са на практика две 24-часови програми.
Специално бих искал да подчертая нашите музикални състави, които благодарение на новия мениджмънт, който наложихме, възвръщат основната част от субсидията, която ние влагаме в тях. Благодарение на това, че ние изградихме и тези продуцентски центрове в нашите регионални радиостанции, ние имаме възможност да регистрираме и успяваме да изпълним плана за допълнителните приходи, тъй като вие знаете, че се получи рязък срив на рекламния пазар. Ние успяхме да изпълним ангажиментите си, именно предоставяйки бази под наем на колеги, които работят в културния сектор.
Ще спра дотук. Искам да подчерта, че ние в момента готвим старта на радио „Бургас”, готвим старта на интернет радио. За Бургас няма да ви говоря, знаете, че той е един доста труден район, крайграничен, с активна курортна инфраструктура, със смесено население. Готвим интернет радио, с което да отговорим на предизвикателствата на новите технологии. Ще ви напомня, че нашият интернет сайт има отделни страници на всички наши програми. Същевременно 11 страници на 11 езика и 60-70% от хората, които четат този сайт, са хора от чужбина и целият дипломатически корпус.
Някои от фактите присъстват в това адресно писмо, което ние изпратихме до Министерството на финансите, и аз наистина не разбирам с какво Националното радио е създало впечатлението, че имаме излишък от 7 милиона. Ще ви напомня, че Европейският съюз за радио и телевизия призна Българското национално радио като една от най-динамично, най-активно развиващата се медия в рамките на Съюза. Българското национално радио, обърнете внимание! Такава оценка не е давана на българска медия поне през последните 20 години, в периода на прехода.
Няма да засягам въпроса със заплатите. Нашите заплати са с 30% по-ниски дори от средната работна заплата на колегите в другата обществена медия - Българската национална телевизия. За мен този ход ще накърни наши обществени функции, защото ние сме създали нови програми, без да искаме допълнително субсидиране, развили сме мрежата и смятам, че най-малкото можеше да бъде запазена тази бюджетна субсидия, за да ни позволи да минем на друг етап на техническо и технологично развитие.
Съмнявам се, че дори с това обсъждане ще успеем да променим числата така както са зададени, но искам да подчертая: създава се бюджетен натиск, бюджетно напрежение и най-лошото, което би могло да се случи, е да бъде вкарана още една обществена медия в състояние на криза. Затова аз призовавам и колегите от Министерството на финансите, призовавам и депутатите да се погледне сериозно на този въпрос. Не забравяйте, ние сме най-голямата информационна мрежа в страната, ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания. Ние, за разлика от търговските медии, произвеждаме, издаваме, тиражираме, съхраняваме. Предстои ни една тежка реформа, която ще засегне отново всички структури и тя е свързана с един следващ етап на техническо и технологично развитие. Тези предвидени средства са крайно недостатъчни! При това чувствително съкращение на фонд „Персонал” искам да подчертая, че съставът на Българското национално радио е максимално оптимизиран през този период от четири години. Всичко това, което ви изброих, включително откриването на новите медии, е направено, без да бъде увеличаван численият състав на Националното радио. И дори да съкратим цялото радио, няма да можем да компенсираме 7 милиона лева, защото общият фонд за издръжка е по-малък от тези 7 милиона лева.
Това е, което исках да кажа. Не искам да отнемам вашето време с по-обширно експозе, всички слушаме радио, всички можем да оценим значението на Националното радио, което и през годините е оказало достатъчна поддръжка на всички сектори на културата, включително и с продукцията на нашите шест музикални състава. Всички са водещи и са на световно ниво: Симфоничният оркестър с маестро Емил Табаков, Детския радио хор с акад. Христо Недялков, Биг бенда с Антоний Дончев, Смесеният хор, вокалната група „Радио деца” за децата от три до осем години е една уникална формация, оркестър за народна музика с един от солистите Теодосий Спасов. Има ли смисъл да изброявам? Ние имаме обществени функции, които досега въпреки кризата, не сме загърбили. Въпросът е, ако има мотив за такова рязко съкращаване на нашата субсидия, нека да ни се каже.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров. Нека от министерството да вземат становище по този въпрос. Или колегите желаят да поставят въпроси?
Проф. Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, показаните параметри в проекта за Бюджет 2012 г. за Функция „Култура” и по-конкретно Министерството на културата в частност, са по-добри от миналата година. На фона на общоевропейската финансова криза и рестриктивните мерки, които залага българското правителство към всички области на българската икономика, това изглежда като привилегия и развързване на кесиите за култура. Но дали е така в действителност?
Вярно е, че проектът за Бюджет 2012 г. е в абсолютни цифри 12.8% по-висок спрямо 2011 г., но спрямо брутния вътрешен продукт за Функция „Култура” бюджетът си остава 0.5%, а това е отстъпление от достигнатите много по-високи стойности миналата година и аз по-нататък ще говоря за това.
Следват поредица въпроси. Тези 15 милиона повече достатъчни ли са за извършване на заявените от Министерството на културата реформи, след, разбира се, приемането на Закона за сценичните изкуства, който предстои да се приеме? Направен ли е анализ на ефекта от въвеждане на Постановления № 14 и № 15? Колко от тези милиони ще отидат за покриване изоставането в сферата на кинопроектите? Това достатъчно ли ще е за изпълнението на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия или отново това ще са средства под законовата норма? Дори и предвидените за 2012 г. 12 млн. и 100 хил. лева не изглеждат толкова недостатъчни, ако по тригодишната програма на министерството не се предвиждат през 2013 и 2014 г. те да станат по-малко, по 10 милиона.
Тревожна е и съдбата на Програма № 3 – Национален фонд „Култура”, където е предвидено завишаване само със 100 хил. лв. – от 250 на 330 хил. лв. А културните проекти се побират в една незавидна по своите размери сума от 150 хил. лв. Националният фонд „Култура” е този инструмент от културната ни политика, който ни доближава в най-голяма степен до страните членки на Европейския съюз, тъй като финансирането от фонда се осъществява на проектен принцип. Тоест не се подкрепят щатни бройки, капитално строителство или издръжка на материална база, средствата на фонда са една от малките възможности за устойчивост на частния и неправителствения сектор, който в най-голяма степен е засегнат от икономическата криза в последните години.
Определеното финансиране ще бъде причина да не бъде обявена сесия за повече от 12-те програми в Националния фонд „Култура”, например програма „Късометражни филми”, „Дебюти” или „Автентичен фолклор”, които от две години нямат сесии.
Предвиденият Законопроект за изменение и допълнение за народните читалища също предвижда промени, за които са нужни средства. Иначе те лесно могат да се превърнат в търговски дружества и да зачертаят същностната си характеристика на неправителствени културни средища с идеална цел.
Обръщам внимание, че докато бюджетите на останалите министерства са преди всичко бюджети на структурите на самите министерства, бюджетът на Функция „Култура” е съставен от конкретните бюджети на така наречените производствени структури в духовната сфера – театри, опери, балетни трупи, национално радио, национална телевизия, които за да произвеждат и носят приходи в националния бюджет, получават от него само средства за фонд „Работна заплата” и то не в пълен размер. Това дава основание да настояваме отново да се постави въпросът за запазване в държавния бюджет за 2012 г. на квотата за Функция „Култура” спрямо брутния вътрешен продукт, която е не по-малко от 0.6%. За трета поредна година процентът за Функция „Култура” към брутния вътрешен продукт е 0.5. На практика това е най-ниското равнище на процента за култура от 1990 г., включително и годините на сериозна икономическа и финансова криза през 1996 и 1997. В годините след 1997 делът на разходите за култура от брутния вътрешен продукт се движеше между 0.6 и 0.8% на годишна база. В три поредни правителства след 1997 г. нито един министър на финансите не си позволи да намалява средствата за култура под 0.6% от брутния вътрешен продукт.
Ще направя една проста сметка какво значи това. Колко би получила културата за следващата година, ако делът от брутния вътрешен продукт бъде запазен в рамките на периода 1997-2008 г., а именно 0.6%, тоест с 0.1% повече? Според проекта на държавния бюджет 2012 г. прогнозният обем на брутния вътрешен продукт в абсолютни стойности е 81 милиарда и 600 млн. лв., респективно 0.1% са 81 млн. 600 хил. лв. Средствата за следващата година, предвидени във Функция „Култура” са в размер на 393 млн. 700 хил. лв. или около 15 милиона повече от предходната, но далеч не достигат размера на 2009 г. от 460 млн. 800 хил. лв., когато процентът за култура към брутния вътрешен продукт бе 0.6. Ако Функция „Култура” в 2012 г. е 0.6, то средствата биха се увеличили до 475 млн. 300 хил. лв. и ще превишат тези на 2009 г.
Уважаеми колеги, увеличението на средствата за Функция „Култура” е в най-голяма степен 15 милиона, което е крайно ниско за българската култура, недостатъчно, за да покрие минимума за културните дейности в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви.
Аз искам да започна с това, че провеждаме обсъждането на бюджета в отсъствието на министър Рашидов. Този въпрос сме го поставяли вече два пъти, ще го поставим и сега. Така както когато в пленарната зала се гледа бюджетът, трябва да присъства министър-председателя, така и когато има обсъждане в комисия е въпрос на уважение към парламентаризма и към българския парламент да присъства министърът. Защото ето например сега ние искаме да направим едно уточнение – кое от двете министерства се е объркало, дали Министерството на финансите или Министерството на културата, когато говорим за бюджета на Българското национално радио.
Още повече, че ние би трябвало наистина да приветстваме като цяло факта, че се съкращават средства от тези сектори, които Вие споменахте, като, най-общо казано, секторите за сигурност и отиват средства към образование и култура – нещо, за което пледираме от две години и това най-после е чуто, но е чуто в недостатъчно големи размери. Тъй като когато Министерството на вътрешните работи има бюджет от 1 милиард и се намаляват 7 милиона, даже първоначално бяха анонсирани 15 милиона, разбирате, че това намаление просто звучи като тези промоции, че нещо не струва 1 лева, но струва 0,99 лева.
Всички чухме, че се увеличава бюджетът за култура, донякъде пропорционално, донякъде – не, но така или иначе, както и заместник-министър Тодоров спомена, се увеличава. Аз си спомням едно обсъждане тук преди две години, когато реагирах остро на силното намаление на бюджета и на Българската национална телевизия, и на Българското национално радио. Тогава драстично бе намален бюджетът на Националната телевизия и тогава може би малко криво ме разбраха колегите от радиото, защото тогава реагирах повече за Националната телевизия. Но тогава зададох този въпрос, ще го задам отново и сега, когато правим и промени в Закона за радиото и телевизията, също съм го задавал, и той е базовият въпрос искаме ли да имаме национално радио, искаме ли да имаме национална телевизия.
За да задам с малко по-конкретни измерения този въпрос, ще попитам например ще има ли Българската национална телевизия кореспондент в Кърджали? Водих този разговор с уважаемия директор на Националната телевизия, която за мое удоволствие беше наш кореспондент известно време на Националната телевизия от Атина. Сега се питам защо турската държавна телевизия ще има кореспондент в Кърджали, а Българската национална телевизия няма да има? Задавам този въпрос като български народен представител. Простият отговор е, че нямало средства, по-сложният отговор е дали ще позволим да има други телевизии, които да имат там кореспонденти, а ние да нямаме.
Но тук акцентът в обсъждането на този бюджет няма да падне върху увеличението, което Българската национална телевизия все пак има, а върху това, което се случва с Българското национално радио. Няма логика едната национална медия да се качва нагоре, а другата да пада надолу. Няма логика всички функции благодарение на общото увеличение на Функция „Култура” да се качват нагоре, а една конкретна медия да бъде свалена надолу. И аз исках да чуя кой ще защити това решение от Министерството на културата или от Министерството на финансите за това, че всички дейности се качват нагоре, а една конкретна медия отива надолу. Каква е тази логика? Имате една по-проста логика, която е записана в Закона за радиото и телевизията, която Вие цитирахте, че сте спазили по отношение на Националната телевизия и се надявам, че това е така, и то е произведена продукция. Ами добре, ако гледате произведена продукция, вижте, че бюджетът на радиото горе-долу като субсидия отива близко до 2007 г., а в същото време програмното време на Българското национално радио от 2007 г. досега е увеличено с над 16 хиляди часа. Е, ако те са си увеличили програмното време, защо трябва да получат същата субсидия, каквато са имали през 2007 г. или близка до нея. Очевидно е, че изпълняват повече задачи, очевидно е, че произвеждат повече и като награда за тези 16 хиляди часа повече производство е, че получават по-ниска субсидия. Не знам кой е гледал това нещо на килограм – дали м Министерството на културата или в Министерството на финансите, аз и затова исках тук да бъде министърът на културата, за да обоснове някой това решение. Да се каже дали това решение е взето от Министерството на културата или от Министерството на финансите, а няма нужда да се крием общо зад това, че накрая бюджетът се приема от Министерския съвет. В Министерския съвет той е влязъл накрая накуп, едва ли някой го е погледнал. Въпросът е кой е предложил това нещо и да поеме отговорността за това, че го е направил и да каже готов ли е да се поправи.
Това е, което исках да ви кажа по отношение бюджета на Националното радио. Още повече – аз го казвам с болка за Българската национална телевизия – но Българската национална телевизия в тези години загуби лидерски позиции, казвам го като човек, който е работил за БНТ, за разлика от Националното радио, което в тези години успя въпреки навлизането на едни по-ясни пазарни отношения да запази своята лидерска позиция. И сега тези, които по рекламни приходи влизаха в тройката, сега може би в шестицата или десятката, но пък Националното радио продължава да се бори за първото място заедно с една частна радиоверига. И в този момент, в който те наистина изпълняват и национални задачи, ние казваме: поне тези не паднаха надолу, хайде и на тях да им помогнем да отидат надолу.
Не виждам и логиката като награда за представянето. Даваме им нов лиценз, казваме им, ще правите нова програма в Бургас. Между другото, такава хубава практика имаше и Националната телевизия, тя беше развила – и това също е постижение на Националната телевизия – едни хубави регионални програми във Варна, в Благоевград. Безспорно Националната телевизия има нужда от увеличение, сигурно и от по-голямо, но за това, че Националното радио се представя добре, тяхната награда е, че те трябва да бъдат санкционирани през бюджета. При положение, че като цяло (Вие справедливо отбелязахте), че с 12,7 или 12,8% се вдига бюджетът за култура.
Аз Ви моля да преразгледате тази Ваша позиция за Българското национално радио. Ние ще внесем своите предложения като народни представители между първо и второ четене, но Ви моля тази част от обсъждането да я доведете до знанието на министър Дянков и на министър Рашидов и те да ни изпреварят с техните предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, аз моля да бъда извинен за закъснението, но тече и заседание на Комисията по образование и наука и някак си това прелитане от комисия в комисия не е най-удачната организация. Предвид важността на акта, може би беше по-добре все пак да помислим за друга организация на тези заседания.
Репликата ми към колегата Курумбашев е по повод на предложението му тези негови бележки и резерви към бюджета да бъдат сведени до знанието на финансовия министър и на министъра на културата. Категорично не съм съгласен с тази теза. Естествено е, че трябва да се разбере отсъствието на министъра на финансите като основен автор и вносител на проекта за бюджет за 2012 г., той не може да участва в заседанията на всички комисии, това е ясно. Но нищо не оправдава отсъствието на министъра на културата и в този смисъл не приемам предложението тези Ваши бележки да бъдат сведени до височайшето знание на министъра на културата. Обратното, той трябва да е тук. Той може да отсъства от другите заседания, което е честа практика, но ако сме съгласни, че няма по-важен политически акт от Закона за държавния бюджет, не бих могъл да намеря каквато и да е логика в отсъствието точно на ресорния министър. Той трябва да представи бюджета. Моите уважения към неговите заместници и към държавните служители от Министерството на финансите, които представят бюджета тук, но това е един политически акт, който трябва да бъде представен от органа на изпълнителната власт.
Ще припомня конституционното положение, че само министърът е орган, всички останали – заместници, служители – са към органа, а не могат да представят органа поне на толкова важно обсъждане.
Завършвам репликата си с процедурно предложение за прекратяване на разискванията и провеждането им в присъствието на органа на изпълнителната власт за провеждане на държавна политика в областта на културата, собствено министъра на културата, който днес се казва Вежди Рашидов.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:: Благодаря Ви. Колега Местан, тъй като закъсняхте, ще Ви кажа, че в началото на заседанието беше съобщено на всички колеги, че заместник-министър Митко Тодоров по заповед именно в тази връзка представлява министъра на културата, тъй като същият отсъства от България. Така че какво по-високо представителство за представяне на бюджета, след като са делегирани функции във връзка с изпълняване на определени други функции от министъра на културата?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, това е обяснение на отсъствието, но не е задължително ние да сме съгласни с това обяснение. Има моменти, когато се градират приоритети и просто не се пътува в чужбина. Или ако това е толкова важно и необходимо, самото заседание се провежда в ден, в който органът е тук и участва в заседанието.
Затова, независимо дали ще го отхвърлите или не, аз моля да подложите на гласуване процедурното предложение, което направих. Мисля, че това даже не се дискутира, автоматично подлагате на гласуване, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, постъпило е процедурно предложение за прекратяване на разискванията и отлагане на заседанието за присъствие на министъра на културата.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против – 6, въздържали се – 2.
Не се приема.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, аз моля за прегласуване, защото не стана ясно как се гласува и какво точно се гласува. Предлагам да гласуваме за прекратяване на разискванията поради отсъствието на министъра на културата от уважение към парламентаризма и конституционния текст, който гласи, че България е република с парламентарно, а не министерско управление. Това е процедурното ми предложение, което моля да се прегласува, за да се отчете коректно вотът на колегите.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Може ли да взимаме становище?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Преди малко гласувах „въздържал се” от уважение към хората, които са дошли днес.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважението към присъстващите предполага присъствие на министъра. Аз мисля, че за тях е по-важно да бъдат чути, а не да изпаднат в положението на колегата Курумбашев и да молят становищата им да бъдат предадени. Защото след гласуването струва ми се, че процедурата на предаване на резерви и на позиции вече губи своята стойност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз подкрепих предложението на колегата Местан по една проста причина. Това се превръща в обичайна практика. Миналата година министърът на културата също не присъства. И всъщност политиката на министерството се определя наистина от министъра. Какво се случва? Цяла година говорихме за новия Закон за радиото и телевизията, за Закона за сценичните изкуства. Законодателната рамка е тази, която се изпълва след това с цифри и се прави бюджет и се правят политики точно по този начин – със законодателство, което идва от ваша страна. Ние си говорим, че ще има закони, вече шест месеца се говори, че ще има Закон за сценичните изкуства. Вчера бях в Русе, знаете ли от колко месеца Русенският театър не е получавал заплати? Рашко Младенов е на прага на фалит.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Знаем от колко време и сме викали и разговаряли с Рашко Младенов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: То не е въпрос до викане, то е въпрос до политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Не, въпрос е до работа.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Ако е за работа, има много неща, които трябва да се направят. Аз и миналата година говорих, кажете какво става със заплатите и щат на самото министерство. Аз съм изреждал и друг път – в Чехия, Холандия, Полша знаете ли колко е едно министерство на културата? Между 32 и 51 човека! Мога да ви дам цифрите. За радиото няма, за другите институции няма, за чиновниците има! Да стоят 160 човека чиновници! Това наистина са безумия! Държави, които са по 11, 20 милиона са 30 или 50 човека, а ние си повтаряме все едно и също нещо. Отсъстват реални политики. Аз нямам нищо против Вас, но нека министърът да е тук, за да чуе какво се говори. Не може така. Това е тенденция – и миналата година беше в чужбина, и сега е в чужбина, и догодина ще е в чужбина. За мен това показва отношението към парламента и въобще към това, което се случва в областта на културата.
Затова наистина ви моля да подкрепим това предложение и да проведем едно заседание, в което да говорим за стойности, за ценности в областта на културата и зад тях да има числа.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не знам, за никого не е чудно, че хората от опозицията, които от две години и половина стремежът е да се провалят заседания, работа. Аз не виждам при първо четене какво е толкова пагубно, че министърът на културата в момента не е в България или че е зает. Или пак да си бавим нещата! И целият труд на всички тези хора за вас няма никакво значение, за Вас е лично да дойде министърът, защото имате лично отношение към него, господин Местан. Аз мисля, че това е пълна безсмислица и неуважение към всички останали.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нали сте наясно с правилника – при споменаване на името засегнатото лице има право на лично обяснение? Благодаря.
Господин Велчев, Вие може да предполагате каквото сметнете за необходимо, лично отношение от моя страна или на който и да е член на парламентарната комисия. Ако Вие обаче сте се осмислили като функция на изпълнителната власт, не искайте подобна зависимост от останалите Ваши колеги. Това е Ваш проблем.
Тук става въпрос и за онова, което колегата Михайлов вече имаше възможност достатъчно ангажирано да говори, а именно става въпрос за елементарно уважение към парламента, към специализираната постоянна комисия и не на последно място става въпрос именно за присъстващите ръководители на много важни институции, свързани с културата и с обществените медии. Аз мисля, че точно уважението не само към комисията, но и към гостите предполага тези разисквания да са в присъствието на господин министъра на културата. Преднамерено няма да спомена името му, с което още веднъж подчертавам, че дори и да има лично отношение, то въобще не е определящо за позицията ми. Ще направя същото предложение, ако след малко не видя господин Сергей Игнатов на заседанието на Комисията по образование и наука.
Благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Не исках да взимам думата, но въпросът стана някак си много принципен. Вижте, опозицията всеки път, когато го няма министъра при обсъждане на бюджета, всеки път ще иска да идва тук. Независимо кой е опозиция. Някой ден и вие като станете опозиция, ви гарантирам, че ще правите същото. Абсолютно елементарно парламентарно правило е, че когато се обсъжда бюджетът, министърът трябва да е тук. И няма как, ако съм опозиция, да не го поискам, то не би било нормално от гледна точка на тази зала.
А това че Вие обяснявате всичко по този начин – за някакво лично отношение, е друг въпрос. Ако министърът не е научил за тези две години, че като се обсъжда бюджетът, опозицията ще иска да бъде тук, значи не сте научили елементарни неща на управлението.
Така че не обвинявайте опозицията за това, че не изпълнявате елементарни правила на парламентарната дейност.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз просто искам да дам друг пример от работата на Столичния общински съвет, когато бях общински съветник. Ние бяхме въвели правило, когато има внесена докладна записка от районен кмет, без да ни интересува от коя политическа сила е, в предишния общински съвет имаше кметове от три политически партии, не ни интересуваше от коя политическа партия е, ако районният кмет не присъства в залата по време на заседание, неговата докладна записка не се разглежда. Ама пратил главния архитект, пратил заместника си – задаваме му въпроси, на които той не може да отговори. Просто не се разглежда тази точка. И това не беше въпрос на опозиция, а беше въпрос на уважение към суверена, в случая общинския съвет.
В случая става дума за уважение не просто на опозицията, а на суверена, става дума за парламента. Ако има обсъждане в парламента на първо четене и си представете, че кажат, че премиерът не е в България, но е подписал една заповед примерно на Цветанов, Симеон Дянков не е в България, но е подписал една заповед на Владислав Горанов, да, те сигурно формално могат да делегират правата си, но ако има конкретни въпроси, които се задават, те са хората, които поемат отговорност. Ето аз зададох конкретния въпрос кой се е сетил да намали по този начин бюджета на Националното радио - Министерството на финансите ли се е сетило, Министерството на културата ли се е сетило, кой? Аз питам тук в момента и никой не ми отговаря. Искам тази политическа отговорност за намаляването на бюджета да бъде поета от министъра, не искам да бъде поета от директор на дирекция, началник на отдел, заместник-министър, с цялото уважение към позициите, които заемате.
Тези хора трябва да присъстват тук и да кажат защо са преценили, че това е правилно, че това е тяхната позиция, за да може да има и дискусия, и уважение към нашите 70 гости, ако не смятате, че трябва да има уважение към 18 народни представители. Става въпрос за уважение към парламента, аз го казах и в началото на изказването си. Затова подкрепям молбата да се направи прегласуване.
Мисля, че на първо място за управляващата партия е важно да присъства министърът тук. Ще ви дам пример, ние с колежката Кирова сме членове на Комисията по околната среда и водите, на всяко обсъждане на бюджета винаги присъства и министърът госпожа Караджова, и заместник-министърът госпожа Манева. Винаги са присъствали досега, утре пак ще присъстват. Ето две комисии в българския парламент и ето двама министри от българското правителство.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако аз гласувах „въздържал се”, то е защото си давам сметка, че в искането, което колегите отправиха за присъствие на министъра тук, има доста голямо основание. Така е, вярно е. Също така е вярно, че миналата година провалихме едно заседание заради отсъствието на министъра и тогава аз гласувах категорично той да дойде.
Боя се обаче, че този бюджет има доста по-сериозни проблеми, отколкото отсъствието на министъра в този момент, въпреки някои определени положителни тенденции в него в период на криза.
Госпожо председател, аз пак ще гласувам „въздържал се”, но моето лично настояване е да се опитате да съобразите следващото заседание на Комисията и да осигурите присъствието на министър Вежди Рашидов (знам, че не можете да го докарате насила), защото наистина е редно министърът да е тук, когато се обсъжда бюджетът на министерството, това наистина е най-важният политически акт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Подлагам на прегласуване направеното предложение за прекратяване на разискванията и провеждане на ново заседание в присъствието на министър Вежди Рашидов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против – 7, въздържали се – 2.
Предложението не се приема.
Колеги, продължаваме с разискванията. Ако не възразявате, преди да Ви дам думата, господин Казак, бих искала да получим отговор чие е предложението за тези 7 милиона.
ЧЕТИН КАЗАК: Моето изказване ще бъде свързано с този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми представители на основните обществени медии, уважаеми гости! Аз ще взема отношение по този специфичен въпрос, свързан с намалението на бюджета на Българското национално радио, като преди това подкрепя аргументите, които бяха изказани, за това, че въпреки че има номинално увеличение на бюджета за култура, има реално намаление с оглед на неговото изражение като процент от брутния вътрешен продукт. Така че общо взето политиката в областта на промоция на културата е по-скоро пожелателна, отколкото реална промяна към по-добро.
Аз искам да поставя един конкретен въпрос. Разбира се, никой не одобрява това, че една обществена медия като Българското национално радио с оглед на всичко, което е постигнала като резултати в своето развитие, модернизиране, усъвършенстване и т.н. като награда за всичко това нейният бюджет да бъде орязан и естествено аз бих подкрепил едно предложение за корекция в тази връзка. Но ако ми позволите, бих съпътствал една своя подкрепа с поставянето на един въпрос и очакването на един задоволителен за мен отговор: счита ли ръководството на Българското национално радио, че в достатъчна степен е допринесло в рамките на тази модернизация и усъвършенстване и на разпространителската мрежа, на технологиите за разпространение на емисиите и т.н., дали от цялото това развитие на Националното радио са се възползвали всички негови програмни продукти? Имам предвид следното. Аз не знам дали Българската национална телевизия има кореспондент в Кърджали или не, но знам, че информацията от Кърджали така или иначе не липсва и общо взето медийният интерес към този регион е достатъчно голям, за да задоволява обществената информираност за това какво става в Кърджали. За сметка на това обаче считам, че емисиите на Българското национално радио, а и на Националната телевизия на майчин език от дълги години не са мръднали и на крачка нито в своята модернизация, нито в своето развитие било то чисто технологично, било то като програмен продукт. Продължават, доколкото ми е известно, емисиите на майчин език да се излъчват на така наречените средни вълни в определени региони на страната. Знаем, че с течение на годините чисто технически радиоприемниците все по-малко и по-малко разполагат с подобен честотен спектър и това ще продължава.
Знаем също така, че общо взето други региони на страната, специално в София, където с течение на времето нараства процентът на население, което също има за майчин език например турския, не могат по никакъв начин да се възползват от този род емисии на Българското национално радио. Затова аз бих подкрепил корекция на бюджета на Българското национално радио, но бих искал да знам предвиждате ли в рамките на продължаването на този процес на технологично и програмно усъвършенстване на вашата програмна политика да модернизирате, да развиете технологично честотно и регионално вашите емисии на майчин език, уважаеми господин директор на Българското национално радио?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата на Министерството на културата и на Министерството на финансите, за да отговорят на поставени въпрос.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Да отговоря на този въпрос. Аз, първо, не съм оторизиран. Второ, както знаете, аз не взимам участие в заседанията на Министерския съвет, там участват министрите. Не мога да се ангажирам с някакво обяснение, тъй като аз изпълняват всички решения. Бюджетът се приема от Министерския съвет, аз идвам тук да докладвам това, което Министерският съвет е приел, и казвам цифрата, която фигурира в закона – в чл. 7 за Българското национално радио има тази цифра, която аз ви съобщих.
По отношение на втория въпрос – за Функция „Култура”, има едно малко смесване и неразбиране от страна на народните представители. Няма такава Функция „Култура”, тя е група и аз в моето изложение казах Група „Култура” и е 5% на Група „Култура”, а функцията, която е девета функция в класификатора на бюджета, е Функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности”, която е отново 0.6% и от много години тя е 0.6% от брутния вътрешен продукт, независимо какъв е брутният вътрешен продукт. Тоест нивото на разходите в тази функция от много години, може би 5, се запазват на това ниво. А на Функция „Култура”, която е част от тази сборна функция, е 5%, което докладвах. Може би по време на министър Данаилов е била 5% на културата, но тя винаги е била функция с тези три други съставки – почивно дело, религиозни дейности и култура. Затова в моя доклад използвах израза „група”, а не Функция „Култура”. Мисля, че поне в това отношение не трябва да има смесване на нещата и не би трябвало да ви притеснява. Все пак 13 милиона тази година спрямо миналата година са в група „Култура” и са предоставени в разпореждане на министъра, който заместник-министър Тодоров подробно каза как са разпределени тези 13,3 милиона лева. Функцията „Култура, почивно дело и религиозни дейности” е 0.6%. Мога да ви кажа и другите функции, ако ви интересуват.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Кажи според теб какво влиза във Функция „Култура”.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: В група „Култура” влиза Министерството на културата, Българското национално радио, Българската национална телевизия, има едно звено в Министерския съвет, има едно звено в Министерството на отбраната, има в Министерството на образованието, младежта и науката, има в Министерството на външните работи, има Българска академия на науката, която по принцип е в група „Наука”, но има и във Функция „Култура”.
По повод на Вашия въпрос, който ми зададохте, какво са поискали за група „Култура”, на първия етап на предложенията по бюджетната процедура, който беше до края на февруари, поискаха 150 милиона. След това през м. април ние приехме разходни тавани и разходните тавани за група „Култура” са 103 милиона. Тоест всички ведомства, включително и телевизията, и радиото трябваше да приемат разходни тавани, които са определени.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Как в група „Култура” за телевизия и радио 150 милиона?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Говоря за министерствата. Общо на група „Култура” е 393 млн. 815 хил. лв. От тях за тези министерства и ведомства, за които ви казах, са 103 млн. 202.2. Отделно пак в същата група фигурират: общини – 142 млн. 296.8, Българската национална телевизия – 74 млн. 451.9 на разхода (говоря за разхода, а не за субсидията) и Българското национално радио – 44 120.3, БАН има 600.3 хиляди за нейната структура и отделно има 9 млн. 600 хиляди, които са от Европейския съюз за тези две структури, които казах – за трансгранично сътрудничество. Сумата е 393, но това е на група „Култура”, а функцията, както ви казах, за почивно дело и др., е 0.6% от брутния вътрешен продукт. И вече от няколко години задържаме нивото на тази функция. В науката пада, но тази функция си остава.
Мисля, че бях длъжен да кажа това, за да няма объркване на понятията. Но иначе за група „Култура” е 5% от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания?
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Може ли да отговоря и аз? Бих искал да внеса една яснота. Нашият бюджет беше намален със 7 милиона, след като бяха приети разходните тавани, нали така, господин Петров? Което е доста смущаващо обстоятелство лично за мен. Смятам, че досега винаги сме имали ясен и коректен тон в преговорите с Министерството на финансите. Ние сме приели рамката, която ни беше зададена, и сега ако изчислите, рязкото падане на себестойността по бюджетната субсидия на час програма, ще видите какви резки граници се получават. Ако тази тенденция продължи в този дух, ние няма да сме в състояние да изпълняваме основни обществени функции, които са ясно описани.
Искам да ви напомня, че след реформите, които предприехме през 2007 г., във всички области, без изключение, от логото на радиото до техника, технологии и до всяко работно място, ние сме единствената медия, която успя да удвои аудиторията си и в момента сме единствената медия, която има динамичен ръст в рейтингите и обхвата на аудиторията. Оценката е на колегите, които работят в рекламния сектор, не е наша, тя лесно може да се види и в тези рейтингови позиции, които ние сме приложили в папката, която сме ви дали.
Така че за мен не е ясно какъв е интересът една обществена медия, която успя да защити позициите си, да получи признание на Европейския съюз за радио и телевизия, да влезе в категорично високи рейтингови позиции, да бъде по този начин потисната в тази функция. Знаете ли кой е след нас в рейтингите? Далеч не е цитираната една частна верига, след нас са чалга радиостанциите, дами и господа, към всичките ми уважения към колегите, които работят в този сектор, ние не работим в него. И ако ние потиснем тези функции на производство, на продуциране на музика, защото ние сме единствените, които записват, тиражират, произвеждат и излъчват в ефир всички най-големи музикални фестивали и събития, ние сме съорганизатори, медийни партньори, продуценти, ние издаваме най-интересното от всички тези фестивали, ако не сме ние, чалга културата така както се наложи, ще продължи да се развива.
Беше поставен въпросът за турски език. Аз ще ви разкажа едно впечатление на генералния директор на турското радио. Той ми каза: Господин Тодоров, едно време ние идвахме в България и записвахме турската музика, която се произвеждаше тук и я въртяхме в Турция. А сега какво става?
Всички тези хора (включително турския фолклор, циганския фолклор), които не получават шанса да влязат във фокус, отиват в чалга културата. И ние губим възможността да развиваме, да утвърждаваме, да тиражираме фолклора. Това са културни ценности на нацията.
По отношение на излъчванията на турски език. Ние излъчваме основно на средни вълни, както и на къси вълни. Планираме да изградим регионална радиостанция в Кърджали. Искам да ви напомня, че преди ние да стартираме двете регионални радиостанции, които изградихме, и сега третата, която готвим, 36 години радиото не беше пускало нови регионални радиостанции. Има голяма разлика между нашите регионални медии и веригите, които работят в търговския сектор. Всички наши регионални радиостанции са самостоятелни регионални медии, със своя кореспондентска информационна мрежа, със свои продуцентски центрове. Изобщо изцяло самостоятелни програми, включително с функцията да събират всичко най-интересно, най-важно от културата на съответния регион. Всичко това се съхранява и прехвърля в нашия златен фонд. И това е културната памет на нацията. Нека не забравяме това обстоятелство, когато правим механични сравнения.
Забележката относно това как се правят предаванията, тъй като ние излъчваме новини и предавания на турски език, може би е основателна, но тя е въпрос и на кадрови ресурс. Извинявайте, с тези заплати, които ние поддържаме, при замразяването изобщо на заплатите през последните четири години кого да привлечем? Разбирате, там има насложени стереотипи и това действително е една по-слабо засегната от реформите част в нашите програми. Но това, подчертавам, е кадрови проблем. Ние трябва да привлечем нови млади хора, които по друг начин да представят тази култура и по друг начин да направят внушенията. Защото всички казват, в крайграничните райони звучат чужди гласове. Ами кои да звучат? Аз смятам, че имаше логика държавата да финансира нашето проникване в тези крайгранични райони, при това от двете страни на границата, защото България граници със собствени територии. Ние изпълнихме тази функция, без някой да ни я възлага и без да искаме допълнително финансиране и като награда сега допълнително ще бъдем ограничени във възможностите да развием онова, което доброволно като усилие сме направили.
Аз подчертавам, че изтеглянето на тази сума от нашия бюджет ще стопира нашето техническо, технологично и програмно развитие.
Смятам, че не можем да се откажем изцяло от средните вълни, за съжаление. Знаете, ние проведохме една реформа и оптимизирахме излъчванията на средни вълни, но една част от населението в по-бедните райони, във високопланинските райони, продължава да приема на средни вълни. Това е факт.
Ние развиваме нови програми, утвърждаваме нови програмни продукти, но не знам дали държавата има интерес от това, което ние правим. Излиза, че няма, че ние доброволно сме приели тази мисия, която не се стимулира.
Разбира се, забележката Ви, че се излъчва за определени райони е правилна, но аз не виждам смисъл в районите, в които няма турско население, ние да излъчваме. Кой би го слушал и кой би го разбрал?
Смятам, че ние полагаме достатъчно усилия, тъй като това, което излъчваме, ако колегите от телевизията излъчват новини, то ние излъчваме предавания с музика и др. Готов съм да Ви представя да видите как реагира публиката на тези предавания. Аз не бих искал да се правят паралели между технологиите в радиото и в телевизията и както виждате, избягвам сравнения. Дори Канал БНТ 2, това, което правят колегите, искам да ви кажа, че през 2008 г. ние по този начин прехвърлихме от 18-часово на 24-часово излъчване на регионалните ни радиостанции. Тогава колегите изчислиха, че във всяка от регионалните радиостанции, за да реализираме този денонощен блок, трябва да назначим по шестима нови редактори. Ние решихме въпроса, като дори намалихме щатовете във всички радиостанции, които влязоха в този проект. Така че ние сме си извършили своите оптимизации и не бих искал допълнително да се оказва натиск по този начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Анкова.
ВЯРА АНКОВА: Аз не мислех да взимам думата, но това сравнение между Българската национална телевизия и Българското национално радио, което навлиза в дискусията за бюджета, е изключително пагубно за репутацията и на двете медии и поради тази причина реших да говоря.
Не смятам, че с това, че е увеличен бюджетът на БНТ със 7 милиона тя трябва да се чувства засрамена или да усети всички тези критики, които бяха чути между думите.
Не знам как стигна разговорът от бюджета до кореспондента в Кърджали, но искам да кажа, че кореспондент в Кърджали Българската национална телевизия има и ще продължи да има по простата причина, че иска да има информационен обхват и да осигури информация на своите зрители от цялата държава. Така че тя не дели кореспондентите си на кореспондент в Кърджали и на кореспондент във Варна. Навсякъде Българската национална телевизия има кореспонденти, а това, че принципът на договорни отношения с кореспондентите е различен, това е мениджърско решение и смятам, че в правомощията на мениджърския екип на Българската национална телевизия е да реши какъв тип договорни отношения да има с всичките си кореспонденти. И смятам, че в момента те са поставени на една и съща основа, което не беше ситуацията преди.
С това приключвам за кореспондентите.
Искам да кажа, че бюджетът на Българската национална телевизия е увеличен със 7 милиона, което в тази финансова криза няма как БНТ да не оцени, но той е крайно недостатъчен като увеличаване на бюджета на Българската национална телевизия да покрие всички разходи, които тя има. Пак казвам, това съпоставяне между БНТ и БНР, не бих искала тук да влизам в съпоставка колко струва час програма на Българската национална телевизия и колко струва час програма на Българското национално радио, тъй като уважавам дълбоко колегите от БНР, много от тях са и бивши колеги в БНТ. Смятам, че тази дискусия е пагубна за двете обществени медии (изключвам Българската телеграфна агенция в момента, тъй като не фигурира в този спор).
Връщам се към бюджета. Час програма в момента на Българската национална телевизия е оценена 1970 лв., може би бъркам с няколко лева. И ако искам да си кажа мнението откъде започва целият този спор, е това, че държавата няма изградена визия за държавната поръчка, която тя спуска за изпълнение към държавните медии. Или както ние ги наричаме обществени медии. Казвам държавни, дума, която аз не обичам да употребявам спрямо медиите, по простата причина че ние имаме обществено съдържание, но субсидирането си е чисто държавно, защото никога България не стигна до това, което е предвидено и в закона, всички обществени медии да бъдат финансирани от такси, което щеше да ги превърне в напълно обществени медии, в момента обществените медии са в съдържанието.
Поради тази причина искам да кажа, че ако държавата в някакъв нов закон има ясна визия какво очаква срещу тази субсидия, която тя дава на обществените медии, каква визия има за изпълнение на тази поръчка, този разговор, който в момента водим, надали щяхме да го водим. Защото всяко едно мениджърско ръководство има своя визия как да изпълни тази субсидия. Не говоря тук за лицензии и за определени приоритети, които има в лицензиите, защитени процентно, говоря за визия на държавата за поръчките. Тогава може би разговорът щеше да бъде поставен на абсолютно различна плоскост.
Аз просто не съм човек, който може да изтъква всички предимства и неща, които Българската национална телевизия успя да постигне за тази година и половина, защото просто смятам, че е неудобно аз да го направя като част от този мениджърски екип, трябва зрителят да го направи, но искам да кажа, че нещата, които Българската национална телевизия направи благодарение на мениджърския екип, който има, за година и половина са нещо, което не е правено за последните десет години, да не кажа двадесет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: По закон Съветът за електронни медии изразява становище във връзка с проектобюджетите на Българската национална телевизия и Българското национално радио и затова ние разгледахме този въпрос на последното заседание. Сега аз ще резюмирам нашето становище, което беше прието единодушно в Съвета.
Разбира се, че центърът на тези бюджети тази година са тези 7 милиона, които радиото приема, че се намаляват от техния бюджет, за да отидат в Българската национална телевизия. Това казаха впрочем и двамата директори обаче и аз мисля, че поначало това е много грешен подход така да мислим бюджетите като преливане от единия в другия. Те са отделни, независими бюджети и всеки от тези бюджети трябва да бъде разглеждан от гледна точка на собствената му логика.
Трябва да кажа, че няма никакво съмнение, че Българската национална телевизия е силно недофинансирана медия. Имаше период, в който спрямо другите търговски оператори БНТ имаше по-мощен бюджет през годините, а пък другите търговски оператори имаха много по-събран. През последните години е обратното. Ако се направи анализ на пазара, ще се види, че конкурентите на Българската национална телевизия са много по-финансирани и много по-скъпо струва при тях един час програма.
В това отношение Българското национално радио не бих казал, че то е свръхфинансирана или дори може би и то е недофинансирана медия, но в много по-малка степен. Трябва да сме в това отношение коректни.
Нашата позиция обаче е, че категорично не бива да се засягат с намалението на бюджета поне две неща: размерът на заплатите на хората, които работят в Националното радио, напротив, струва ми се, както каза и господин Тодоров, това са твърде ниски заплати, те вече започват да стават проблем на пазара на труда, тоест да не може да се взимат добри журналисти. Тоест тази част от бюджета, която е свързана със заплати, по-скоро би трябвало да се увеличи, както трябва да се запази и увеличи частта, която е свързана с реализация на програмата. Няма нищо по-странно за мен от структурата на бюджети на медии, в която делът за програма е изключително малък, по-малък от другите дялове.
На нас ни се струва, че не трябва да се взима абстрактно число – 7 милиона или колкото и да е, а да се види в какви посоки може да има резерви евентуално в Българското национално радио. Това, разбира се, може да стане най-добре в диалог с директора на радиото и с мениджърския екип, защото тук беше поставен този въпрос, на мен ми се струва, че определени форми на разпространение, като късовълновия обхват, особено пък към чужди аудитории, от много отдавна са доказали своята неефективност. Това е една форма на резерв в бюджетно отношение.
Също така няма съмнение, че докато има обща криза в държавата, разширяването на радиото като разпространителска мрежа за известно време, както става в много други сфери и в много други институции, за известно време инвестиционните програми трябва да бъдат по някакъв начин ограничени и оттам също би могло да се получи известен резерв.
Тоест на мен ми се струва, че трябва да се видят кои са възможностите за резерв вътре в бюджета на радиото и така да се получи сумата, с която бюджетът да бъде редуциран. Аз не знам сумата 7 милиона дали е съотносима с тези възможности в Българското национално радио, без да се засегнат заплатите и делът, който се дава за програма, но когато се спре инвестиционната програма и когато се потърси резервът на тези честоти, където комуникацията е неефективна, какъв резултат ще се получи. И в това отношение на мен ми се струва, че има действително възможност за редукция на бюджета.
Същевременно естествено е, че Българската национална телевизия трябва да бъде подпомогната. Беше ясно, че тя е в дълбока криза, предизвикана и от нейното силно недофинансиране. Така че това, което прави телевизията, начинът, по който програмно започна да се променя, и структурно, и реформата в нея и т.н., според мен е достатъчно основание, за да може да се финансира една нова политика в развитието на тази обществена медия.
Говорих малко от свое име, но изразявам колективната позиция на Съвета за електронни медии. Мисля, че общо взето обективно я представих.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам само няколко въпроса, но първо, искам да обясня на колегите (те вече си отидоха), че министърът на културата не участва в диалога за финансирането на Националната телевизия и Националното радио. Той е като вносител, но диалозите се водят между Министерството на финансите и ръководствата на институциите. Така че в тази посока не можем да му вменяваме такива грехове.
Аз искам да питам. Първият ми въпрос е: уважаеми колеги, които сте тук, вие доволни ли сте от този бюджет, който получавате? Разбрахме, че радиото не е удовлетворено, бюджетът му е намален със 7 милиона, въпросът е за другите сектори. Аз зададох въпрос тези пари ще стигнат ли за киното, за театралната реформа – някой ще ми отговори ли? Те са конкретни и важни въпроси, които ме интересуват.
СТОЯН СТОЯНОВ: Уважаемият проф. Данаилов зададе няколко конкретни въпроса, ако ми позволите, на експертно ниво, без политически коментар, да кажа само няколко цифри.
За сценичните изкуства в рамките на този бюджет от 117 милиона лева е възможно сумата от 40 милиона да бъде увеличена на 46, тоест с 14-15% или 6 милиона, което ще позволи да се запазят и дори да се увеличат стандартите за финансиране, които се прилагаха през тази година. Второ, да се задели една значително по-голяма сума за проекти. И трето, да се увеличи сумата (проф. Данаилов е запознат) за допълнителните компоненти за качество, която сега беше по-малка.
Само за информация искам да кажа, че с изключение на едни-два театъра финансови проблеми тази година театралните и музикални институти не са имали. Може би за декември един-два театъра ще имат забавяне на заплатите. Характерно е, че театрите нямат задължения тази година, тоест финансирането е добро. Вие сам отлично знаете, зрителите са увеличени средно с 23%, а приходите общо с около 28% към деветте месеца. Това е факт.
Второ, за фонд „Култура”, за който попитахте защо само със 100 хил. лв., просто искам да кажа, че тази година са развити три нови програми, може би до Вас не е стигнало, „Дебюти”, „Публики” и „Критики”, за които са отделени допълнително около 150 хиляди за 2011 г. Ще се запази практиката – преди беше от държавната лотария, сега е от спортния тотализатор – ежегодно се превеждат около 200 хиляди, които директно трансферираме на фонд „Култура”. Така че това е минималната сума.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Влизат ли някакви средства от Закона авторските и сродните права?
СТОЯН СТОЯНОВ: Ще кажа и за това.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не влизат.
СТОЯН СТОЯНОВ: Не, те влизат в общия бюджет на министерството, както и по Закона за културното наследство. Предвидено е една част да се заделят за заплати, но министерството не го прави това, не увеличава заплатите на инспекторатите от глобите. Една част от тях постъпват в бюджета на министерството, другата част – във фонд „Култура”, там са около 30 хил. лв.
И тъй като представлява обществен интерес, ако позволите да кажа за киното, уважаеми проф. Данаилов. Може би има някакво технологично объркване защо следващите години е по-малко. Искам все пак да спомена, че първоначалният вариант на бюджета по бюджетната хронология министърът на културата предложи средствата за производство на филми да бъдат 16 млн. и 600 хил. лв., плюс, ако е възможно, чрез централния бюджета още 7 милиона с оглед компенсиране на недофинансирането в последните шест години. Имало е периоди, Вие знаете, когато са давани за кино 3 милиона. С тези допълнителни 2 милиона или тази сума около 12 милиона и 500 хил. лв., с издръжката на Националния филмов център, това е най-голямата абсолютна сума, давана за филми, от 2004 г. досега. Тази сума е най-голяма като относителен дял в общите разходи на министерството – 11%.
Дали се спазва законът? Ако позволите, една последна цифра, тъй като вероятно представлява интерес, от Националния филмов център ни предоставиха информация, че за периода от началото на годината до 30 септември от центъра са финансирани 7 пълнометражни филма и 2 късометражни като копродукции, общо 9 документални филми и 4 анимационни. Като брой филми, разбира се, не е съвсем показателно, но това говори, че се изпълнява чл. 17 на закона в мащаб около 90%.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В смисъл това е субсидия, която са получили от тази, която е заделена за 2011 г.?
СТОЯН СТОЯНОВ: Това е броят филми, които са финансирани с десетте милиона субсидия за 2011 г.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те са получили тези пари?
СТОЯН СТОЯНОВ: Да, от 10 милиона вече са получили 9 милиона и 500 хиляди. Разбира се, експертите знаят, че формулата е на база на оценка на средностатистически филм за миналата година, но 95% от закона се изпълнява.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявай, че те прекъсвам, но в тригодишната прогноза за Национален фонд „Култура” за проекти е написано 150, от това изхождам.
СТОЯН СТОЯНОВ: Това искам да обясня. Аз споменах, че министърът на културата предложи през февруари месец 16 милиона. След това, през април месец се приемат така наречената тригодишна бюджетна прогноза и разходни тавани. Там киното фигурираше и за трите години с 10 милиона. В последния месец, след проведените консултации и диалози средствата на министерството бяха увеличени с 13 милиона лева, в това число за кино – 2 милиона. И министерството по бюджетните правила е актуализирало само първата година от бюджетната прогноза. Затова механично в следващите две години стоят 10 милиона. Но когато в началото на другата година се приемат разходните тавани, тогава ще се отрази това ниво. Така че намаление няма. Сега се прави бюджетът за конкретната година. По същия начин е за фонд „Кино”, тъй като сега се актуализира само първата година от бюджетната прогноза.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо, имате думата и моля да се представите.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров, уважаеми дами и господа! Казвам се Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата.
Бих искала да изразя първо отношение за група „Култура”, тъй като съм експертът на България, който изписва профила на културната политика в Съвета на Европа. Данните, получени досега, които сме отразявали в рамките на методологията на Съвета на Европа за културна политика, показват, че група „Култура” с всички тези компоненти, които вие изразихте - Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Министерството на културата, общинските бюджети за култура и някои други разходи, не е падал под 0.6%, освен в 1996-1997 г., когато относителният дял е 0,47%.
От тази гледна точка ние също в рамките не само на изказаното мнение на проф. Данаилов, а в целия сектор се чудим защо трябва да се радваме на 13 милиона, когато е намален общо бюджетът и процентът към брутния вътрешен продукт с 0.1%.
Това е първото ни остро възражение и го казвам в контекста на изследване, което направихме с госпожа Йорданка Фандъкова на ниво Столична община, но изведохме и на национално ниво, икономическия принос на изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културния туризъм. За първи път се прави такова изследване. Икономическият принос, отчетен по най-детайлния метод добавена стойност по факторни разходи, показва добавена стойност 4.7%. Бих искала, ако може да вземете отношение по това как културните и творчески индустрии, изкуствата, културното наследство и културният туризъм имат по време на криза (една от годините, които сме разглеждали, е кризисната 2009 г.) имат такъв ръст на добавена стойност, имат ръст на преки чуждестранни инвестиции, ръст на заетост, ръст на брой предприятия, ръст на оборота – данни, които ги няма нито в Министерството на финансите, нито в Министерството на културата, между другото. Аз съм ви изпращала многократно покани на нашите представяния да дойдете и да видите тези числа. Бих искала да вземете отношение по това защо културата трябва да се разглежда отново като сектор на социално подпомагане с някакви оскъдни средства, а да не стане един от водещите сектори на икономическата политика.
За мен това е въпрос и в контекста на членството на България в Европейския съюз, където Зелената книга за културна индустрия е припозната от всички европейски държави, културните и творчески индустрии са един от водещите сектори на Европейския съюз във всички държави членки.
Моля Ви, госпожо председател, и уважаемите господа от Министерството на културата да вземат становище по това очевидно несъответствие.
Вторият въпрос, по който си позволявам да взема думата, е свързан с българската филмова индустрия. Вчера имахме среща на филмовата общност в Националния филмов център относно предложението за тригодишна прогноза за Министерството на културата. Не ни притеснява толкова сумата, при действащ Закон за филмовата индустрия, след като беше спечелено делото в Конституционния съд, че е 12 млн. и 100 хил. лева, притеснява ни в рамките на планираните законодателни промени, последните два реда, изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Уважаема госпожо председател, ще си позволя да припомня споразумението, което беше сключено миналата година в Министерския съвет между Комисията по културата, Министерството на културата и осемте протестиращи филмови организации в т. 4: гражданските обединения имат право на своевременна информация относно предстоящи управленски и законодателни решения. В тази връзка филмовата общност е изключително притеснена и дълбоко развълнувана защо ние не сме наясно с промените, никой не е дискутирал тези промени в Закона за филмовата индустрия с нас.
Още повече, че в рамките на финансирането, което е предвидено за 2012 г., да действително има увеличение с 2 милиона. Ние приветстваме това увеличение, но то далеч не отменя факта, че настояваме чл. 17 да се изпълнява в рамките на 100 процента.
Бих искала да припомня и за едни обещани 3,5 милиона целеви средства, които бяха пропагандирани няколко месеца, че ще дойдат за филмовата индустрия под формата на целева субсидия - в рамките на 2011 г. нито лев не видя българското кино. Тези 7 милиона, които са предвидени по други административни параграфи, по същия начин ли ще бъдат просто написани на хартия и няма да станат част от Министерството на културата?
В тази връзка бих искала също така да спомена, че освен 12 милиона и 100 хил. лв. за 2012 г., субсидията за 2013 и 2014 г., въпреки че е написано в бюджета, в обосновката на Програма № 4 – „Филмово изкуство”, че субсидията се увеличава с 10% на годишна база, той всъщност намалява между 2012 г. и 2013 г. с 2 милиона и запазва тази относителна сума за 2014 година.
Изключително сме притеснени от факта, че се приема закон за фонд „Българско кино” и че ще има промени в Закона за филмовата индустрия, защото считаме, че замисълът е да бъде ликвидирана формулата в Закона за филмовата индустрия държавната субсидия в рамките на 10 милиона да се влива в този фонд с други източници - отчисления от частни телевизии, реклама и т.н. и да бъде ликвидирана институцията „Национален филмов център”. Моля за вашето становище, може би на отделна среща, защото дискусията мисля, че е доста голяма. Но филмовата общност от вчера – не от осем организации, а от всички организации – наистина сме много разтревожени и моля за вашето становище.
Ще си позволя и трети въпрос – относно Национален фонд „Култура”, който има 12 програми в действителност, а стимулира и попълва тези пазарни ниши, които не получават от никъде другаде финансиране. Това е инструмент, който беше заимстван огледално от Унгария. И Унгария въпреки икономическата криза, въпреки стагнацията, който също има в бюджета, осигурява над 20 милиона евро финансиране в рамките на годината за Национален фонд „Култура”. С тези смешни 350 хил. лв., които в абсолютна стойност са може би аналогични на годината на създаване на Национален фонд „Култура”, това е инструментът брошка на културната политика на България и този инструмент трябва да се развива.
На всичкото отгоре отчисленията от Закона за авторското и сродните права...
ЙОАНА КИРОВА: Това не е темата на заседанието. В момента обсъждаме бюджета.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Кое не е темата, извинявайте? Кажете кое не е темата! Ние сме в културния сектор, ежедневно страдаме от тези неща, кое не е темата? Че частният и неправителствен сектор е ликвидиран? Кое не е темата, кажете! Ние обсъждаме финансирането на фонд „Култура”. Ако бюджетът на фонд „Култура” е сведен до минимум, тогава обяснете защо гласувахте по този начин чл. 26, за да не влизат приходи във фонд „Култура”.
Не може България да бъде една от последните държави в Европейския съюз, която няма алтернативни източници за финансиране. Това е потресаващото!
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Прощавайте, може ли да кажа нещо? Ще бъда кратък.
Тъй като обсъждаме бюджета и проследявайки реакцията на колегата от телевизията, мисля, че най-лошото, което би могло да се случи, е да се създава напрежение между двете медии. По никакъв начин в това, което ние засегнахме, не поставяме въпроса защо взехте от нас и дадохте на тях, примерно. По никакъв начин! Аз подчертах в самото начало, че смятам, че има нужда да се положат усилия и да се търсят средства за дофинансиране на намеренията на телевизията. Казах в самото начало, аз самият съм работил в телевизията и не бих могъл да имам друго мнение.
По отношение на това, което каза господин Лозанов – сектора къси вълни. Това са излъчвания на 11 езика. Тук, колеги, решение трябва да вземе Министерският съвет със становище на Министерството на външните работи и съответно да се произнесе парламентът. Защото, напомням ви, че когато миналата година ние поискахме да се оптимизира средновълновият сектор и направихме съответните предложения, бяхме засипани с всякакъв вид писма и тогава Съветът за електронни медии се съгласи с нашата позиция, но Комисията за регулиране на съобщенията поиска да се върнем към стария лицензионен режим, въпреки че ние доказахме, че някои от тези излъчвания биха могли да се оптимизират. Въпреки решението на Комисията за регулиране на съобщенията ние предприехме мерки и успяхме да оптимизираме този сектор.
Има възможност да се работи по-нататък да се оптимизира късовълновият сектор. Езиковата част от тези излъчвания ще се прехвърли в интернет, за което също е необходима инвестиция. Съкращаването на късите вълни, тъй като това са тежки предавателни мощности, е процес и не може да сметнем примерно, че те са 2,5 милиона и изведнъж ги изключваме и пестим 2,5 милиона, защото това е процес и също така насрещна инвестиция.
Смятам, че трябва да има яснота по този въпрос, тъй като ние ще го поставим за разглеждане предвид новите технологии. И това не прави 7 милиона по никакъв начин, за съжаление.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Господин Минчев, ще вземете ли становище?
МАКСИМ МИНЧЕВ: По отношение на бюджета на Българската телеграфна агенция аз ще се радвам да го получим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо Петрова, много моля, освен мотивите, които сте дали в закона, който утре трябва да се гледа, моят въпрос отсега, на който да ми отговорите утре, е защо е това бързане?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: За да имат бюджет.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Едва ли е само това, тъй като в момента четем закона и излизат някои подзаконови актове, които поставят въпрос от друг характер.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, ще говорим утре.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Като реплика по отношение на изказването на генералния директор на Българското национално радио. Примерно субсидията на РЗС беше намалена с 50%, но ние увеличихме двойно пазарния си дял. Приемете го в рамките на шегата или пък сериозно.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: И ние направихме така.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Понеже биете чалга радиостанциите по пазарен дял, да не би пък и това да е причината, не знам. Но тъй или иначе, колкото повече говорим за медии, толкова по-малко става културата. Колкото и някой да ми се разсърди в момента, аз искам да дам един конкретен пример на представителите на Министерството на културата. И въпреки че е конкретен пример, искам да разберете изказването ми като общо изказване, по същество.
Преди малко ми се обади по телефона, тя не знаеше, че в момента заседава нашата комисия или че Вие сте тук, госпожа Мария Павлова, която е диригент на Дамския камерен хор на Велико Търново, има над 30 международни награди по хорово изкуство. Каза ми, че от 2008 г. насам нейният хор не получава абсолютно никакво финансиране, също така е спрян и нейният хонорар от 150 лева, който е получавала до 2008 г. И понеже виждам, че имате програма за развитие на музикалното изкуство, на мен ми се ще някой да й се обади, можете да запишете телефона й.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Аз я познавам. Ще й се обадя лично.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Телефонът за информация е 65-28-02 с кода на Велико Търново, тъй като това е стационарен телефон, тя няма джиесем. Обади ми се, понеже нейният дамски хор репетира във Военния клуб във Велико Търново, от Министерството на отбраната са й поискали сега вече да плаща и наем за залата, която ползва. Досега поне не е плащала наем. Не може един от най-добрите ни камерни състави от години да не получава никакво финансиране. Това е просто някакъв невероятен абсурд! Имат 30 първи места, включително тази година, на Международния фестивал в Истанбул, при участие на 25 камерни хорови състава от 25 държави, те печелят първо място. И, забележете, са събирали по 125 евро, за да си платят разноските по пътуването до Истанбул.
Поставям ви конкретен въпрос, но това всъщност е принципен въпрос за българската култура. Поне най-изявените ни музикални и сценични състави трябва да получават задължително някаква подкрепа. Просто ние сме длъжни да помагаме на такива състави.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Тодоров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Първо искам да успокоя госпожица Андреева и нашите колеги от филмовата индустрия, че ние не сме стартирали никаква промяна и разработка на Закон за филмовата индустрия, така че те ще бъдат информирани своевременно и включени в работа най-активно, стига да пожелаят това. Аз считам, че на този етап с такава промяна не е необходимо да се бърза.
А що се отнася до фонд „Кино”, за който ние разговаряхме още в началото на тази година, ние имаме много запитвания, мисля, че съм споделял с Вас, от други сектори и програми на българската култура и техни представители от гражданския и неправителствения сектор и считаме, че може би ще е най-добре да разработим фонд за българската културата, но него го има. Защото ако разработим само за киното, а имаме отделно фонд „Култура”, няма да бъде добре за другите наши колеги. Така че аз смятам, че е по-добре да укрепваме фонд „Култура” от различни източници, отколкото да работим за фонд „Кино”.
А сега на въпроса на господин Василев. Аз познавам тази хорова формация, тя не е в структурите на министъра на културата и съгласно всички наши нормативни документи, които са излезли досега в тази посока, тази формация може да кандидатства за проекти. Тази година имаше две сесии за музикални проекти, вероятно когато е излязла тази инициатива за Истанбул, вече сесиите са били проведени и те не са могли да кандидатстват. Може би трябва да поставим въпроса на Министерството на отбраната за техните репетиции или пък те да си намерят друга зала. Аз познавам тази формация, тя години наред е репетирала в ДНА или Гарнизонен военен клуб, както се казва сега.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Обаче се обадете на госпожа Мария Павлова, защото не е нормално един от най-изтъкнатите дейци на нашето камерно музикално изкуство да търси помощи за отопление от общината. Обадете й се, защото това са хора на изкуството, това не са търговци, не са мениджъри. Те вероятно не знаят дори как да кандидатстват по такъв проект. Това е вашата работа, ако искате да защитавате българското музикално изкуство ти българската култура, да помагате на такива хора, които нямат капацитет в една такава област, какъвто е музикалният мениджмънт. Обадете й се, направете го! Командировайте човек да им оправи документите, ако трябва, за да кандидатстват по вашата програма. Ще го направите ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Ще й се обадя, ние се познаваме много добре с госпожа Павлова, така че ще се разберем вероятно и за това как се пишат проекти.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Обещавате пред всички.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ: Обещавам. (Шум и реплики.)
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Ами нека да свършим нещо днес! Чиновниците от Министерството на културата и на финансите са решили въпроса. Ако смятате, че тук ще промените една цифра, проф. Данаилов, просто се лъжете.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Дали мога да променя или не мога, това е друг въпрос. Не защитавам господин Тодоров, но трябва да се види госпожа Павлова към читалище ли е, към общината ли е и да се търси някакъв начин. Не може да говорим 20 минути за това!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, ние се разбрахме.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Господин Тодоров, не отговорихте за финансовото изражение на въпроса – защо субсидията при действащ Закон за филмовата индустрия е 12 млн. и 100 хил. лв. и тя намалява в 2013 и 2014 година.
РОСИЦА ВЪЛКАНОВА: Да сведем малко нещата до конкретни цифри. Господин главният секретар на Министерството на културата каза, че се изпълнява на 95% за 2011 г. законът за кино и че ще бъде изпълнен почти за 2012 г. Кажете цифрите: по закон трябват толкова, ние изпълнихме толкова; по закон ще трябват за 2012 г. толкова и ние ще дадем толкова. И тогава ще стане ясно какво изпълнявате.
СТОЯН СТОЯНОВ: С риск да се повторя, първо искам да кажа, че няма намаление за следващата година. Бюджетната прогноза за трите години и разходните тавани бяха приети през април. Буквално преди месец бюджетът на министерството беше увеличен с 13 млн. лв. и съгласно бюджетната процедура се актуализира само първата година на прогнозата. Следващите години, когато се разработва следващата тригодишна прогноза, това увеличение ще се отрази. Тоест абсолютно сигурно е, че намаление в следващите години няма да има.
РОСИЦА ВЪЛКАНОВА: Това е спекулация. Вие казахте, че 95% е изпълнено по закон. Как го доказвате, кажете цифрите.
СТОЯН СТОЯНОВ: Ще ви кажа цифрите. Член 17 на закона гласи, че държавната субсидия трябва да бъде равна и да дава възможност за производство на 7 игрални филма, 14 документални...
РОСИЦА ВЪЛКАНОВА: Това, което казвате, не е вярно!
СТОЯН СТОЯНОВ: Това го пише в закона.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Не е вярно това, Вие спекулирате в момента с формулата, господин Стоянов. Моля да ни извините, че сме толкова резки, но формулата се изчислява за средностатистически бюджет на филмите в производство и филмите, които са произведени в рамките на годината. Плюс документални, плюс анимационни филми, плюс разпространение. Моля Ви, не спекулирайте, че субсидията за филми по чл. 17 е в рамките на 7 филма, защото това не е коректно, не е точно по закона.
СТОЯН СТОЯНОВ: Така пише в закона, аз цитирам закона.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Не, не пише така в закона.
РОСИЦА ВЪЛКАНОВА: В закона пише, че сумата се формира на база средностатистическия бюджет от предходната година, което трябва да бъде 7 за игрални и т.н. А не бройка. Идеята е да се произвеждат повече, отколкото са били миналата година. И това беше чиста спекулация или незнание.
СТОЯН СТОЯНОВ: Извинявайте, такива квалификации аз не съм употребявал, моля да се уважаваме! Аз цитирах точно закона. А това че на вас не ви харесва, е друго.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Колеги, има ли други изказвания или да преминаваме към гласуване?
Последно изказване – заповядайте.
АНТОАНЕТА ТОТОМАНОВА: Аз съм представител на Българската библиотечно-информационна асоциация. От изказването на господин Тодоров разбрах какво е увеличението за регионалните библиотеки и въобще за библиотеките, които имат делегирани бюджети и то е в рамките на 4,9%.
Моят въпрос е какво е решението за бюджета на Националната библиотека. И веднага ще кажа, че през тази година, която почти изтече, библиотеката не е купила нито една книга – нито чужда, нито българска. Защото пари за комплектуване не бяха отпуснати в бюджета за 2011 г.
И още нещо. Става въпрос за тези европейски фондове, които казахте, че са определени за строителство. Дали за Националната библиотека са предвидени някакви средства? Защото бих искала да информирам аудиторията, че в тази библиотека се намира архивът на българската книжнина, който се нуждае на всяка цена от изграждане на едно цялостно хранилище. Книгите са разпръснати по различни села в България и се съхраняват при ужасно лоши условия.
СТОЯН СТОЯНОВ: Ако позволите, първо за европейските фондове. Вие може би знаете, че в момента се изпълнява един проект на стойност 1 млн. и 200 хил. евро по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът още не е приключил. Това се равнява на едногодишния бюджет на библиотеката.
И второ, в рамките на това увеличение от 13 млн. лв. за всички национални институти, каквито са националните музеи и Библиотеката увеличението ще бъде с около 10%.
АНТОАНЕТА ТОТОМАНОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, закривам обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет, като ви съобщавам как гласуват колегите, които са ангажирани в други комисии: Кутев – против, Местан – против, Казак – против, Етем – против, Михайлов – против.
Колегите Любомила Станиславова, Силвия Хубенова и Нели Калнева – за.
Тоест дотук имаме 5 гласа против и 3 гласа – за.
Изчитам текста на проекта за решение:
Приема Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г., в частта му за културата, гражданското общество и медиите.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 7, въздържали се – 1.
С това държавният бюджет в частта му за култура, гражданско общество и медии е приет.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова