Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11. 2011 г.

---

На 10 ноември 2011 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

Обсъждане на Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11. 2011 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, налице е кворум. Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
Обсъждане на Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 09.11.2011 г.
Ако имате предложения по дневния ред, моля да ги направите.
Има ли предложения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Двама от членовете на Комисията – народният представител Силвия Хубенова и народният представител Любомила Станиславова, са входирали следната молба: „Поради отсъствие от страната от 9 ноември до 11 ноември 2011 г. моля при гласуването на Законопроекта за Българската телеграфна агенция гласът ми (за всяка поотделно) да се брои в подкрепа на законопроекта.”

На нашето заседание присъстват: от Българската телеграфна агенция – Максим Минчев, генерален директор; Евелина Андреева, главен секретар; Данчо Антонов, главен счетоводител; Юри Лазаров, Борис Хамалски, Борислав Чалъков, Елина Генчева и Десимира Миткова; от Министерството на финансите – Александра Димитрова, дирекция „Държавни разходи”; и Кирил Вълчев, адвокат.
Колеги, за да се стигне до този законопроект, беше сформирана работна група. В нея участваха следните лица: Кирил Вълчев, адвокат, Дико Проданов, юрисконсулт на БТА, Данчо Антонов, главен счетоводител на БТА, Юлия Цанева, държавен експерт при Министерството на финансите, Александра Димитрова, експерт при Министерството на финансите, Маргарита Йорданова, правен референт на Народното събрание, аз в качеството си на председател на Комисията и експертите от Комисията.
Задачата беше да се изготви един проект за закона за Българската телеграфна агенция, който след около тримесечна работа на Комисията вече е факт, входиран от народните представители от Комисията, както и от народния представител Екатерина Михайлова.
За да стигнем до изготвянето на този законопроект, ние се обърнахме към 25 държави от Европейския съюз, които изпратиха становища как е уреден статутът на техните информационни агенции. Тук са в превод техните становища. Разбира се, има определено разнообразие по отношение на юридическата форма, в която е организирана съответната информационна агенция – някоя е пряко финансирана от правителството, друга е юридическо лице като акционерно дружество или под формата на юридическо лице, в което участват повече от един съдружници, има и такива, които основно обслужват правителствата, тоест финансират се от конкретното правителство.
Преди да ви представя законопроекта като вносител, бих искала да ви информирам, както и вчера направих това, че при мен са двете входирани писма от народните представители Любомила Станиславова и Силвия Хубенова със следния текст: „Уважаема госпожо Петрова, поради отсъствие от страната в дните от 9 ноември до 11 ноември 2011 г., моля при гласуването на Законопроекта за Българската телеграфна агенция гласът ми да се брои в подкрепа на законопроекта.” Текстът и на двете писма на колежките е идентичен.
Като вносител ще ви представя съвсем накратко законопроекта. Бих искала да изтъкна, че в мотивите към Законопроекта за Българската телеграфна агенция са написани изчерпателно какви са целите на този законопроект. Действително тук се изпълнява законово изискване за изготвяне на Закон за Българската телеграфна агенция, тоест този закон, който ние сме подготвили и който предлагаме на вашето внимание за обсъждане на първо четене, е в изпълнение на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, който изисква създаване на законодателна уредба за устройството, дейността и управлението на Българската телеграфна агенция. Те са определени с Решение от 29 юни 1994 г. на 36-ото Народно събрание. Действително цели 17 години не е имало воля или може би е имало други причини, за да не се изготви такъв закон.
Със законопроекта, който ви предлагам заедно с останалите народни представители, се цели да се регламентира устройството, дейността, управлението, имуществото и финансите на Българската телеграфна агенция като национален независим информационен институт на Република България.
По отношение на устройството на дейността телеграфната агенция ще бъде юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител на бюджетни кредити със седалище в гр. София. Наименованието и принципите й на работа са разписани подробно в законопроект.
Управлението на Българската телеграфна агенция ще се осъществява от генерален директор с мандат 5 години. Подробно са разписани изискванията за длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция, както и дейностите, които са несъвместими с упражняването на тази дейност. Също така случаите, когато ще бъдат прекратявани правомощията на генералния директор – кога се предвижда предсрочно освобождаване, служебен статут.
Бих искала да кажа, че в законопроект като един устройствен закон, който урежда и имуществото, и ограничените вещни права върху недвижими имоти и движими вещи на имуществените права в глава „Имущество и финансиране на дейността на Българската телеграфна агенция” е разписано, че притежаваните към настоящия момент сграден фонд, съответно движима и недвижима собственост, се предоставят в управление в бъдещите активи на Българската телеграфна агенция съобразно тази законодателна уредба.
Предвижда се държавната субсидия на агенцията да се заложи и да се предвиди в Закона за държавния бюджет.
Одитът на бюджета и управлението на имуществото на Българската телеграфна агенция ще се осъществява от Сметната палата, като Българската телеграфна агенция, както и другите независими и автономни органи, като Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, без да ги сравняваме, разбира се, защото Българската телеграфна агенция е уникална по своята същност в сравнение с тях, ще се отчита пред Комисията два пъти годишно, като ще представя шестмесечен отчет за дейността си и годишен отчет, който ние съобразно нашия правилник ще приемаме. Това ще бъде отчет, от една страна, за дейността, включващ и отчета за финансите. Уточнявам защо и за финансите – защото цифрите, финансовите параметри ще ни дадат една по-добра прегледност по отношение на упражняваните дейности.
В Преходните и заключителните разпоредби предвиждаме, че в срок от три месеца от влизането на закона в сила Народното събрание трябва да направи своя избор за генерален директор. Съответно трябва да се изработят и правила от Министерството на финансите по отношение на финансовата методика. В този тримесечен период генералният директор трябва да изработи статута.
С цел да бъдат защитени работещите в Българската телеграфна агенция е разписано, че със създаването на нова законодателна уредба вместо да бъдат прекратени правомощията на работещите лица, те ще бъдат запазени към настоящия момент. Това ще даде, от една страна, правна сигурност за всички, които работят в Българската телеграфна агенция.
Аз оставам на разположение за въпроси, ако имате такива.
Бих искала да дам думата на генералния директор на Българската телеграфна агенция, на Министерството на финансите, на народните представители да споделите своите виждания.
Благодаря ви за вниманието.
Господин Минчев, заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ, генерален директор на БТА: За мен е чест, че в парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии ще имам възможността да говоря дори и преди народните представители.
Благодаря ви, че най-после се събрахме всички заедно, за да направим така необходимия Закон за Българската телеграфна агенция. Факт е, че досега ние работехме със статут, който по много странно стечение на обстоятелствата беше много добър и затова може би не предизвика в публичното пространство необходимостта да се повдигне дебатът за Закон за БТА. Статутът беше приет през 1994 г. Сам по себе си той регулира много добре взаимоотношенията на агенцията и държавата и даде възможността нашата институция действително да стане една независима национална информационна институция, която да завоюва и голям авторитет. Не крия, казвам го със самочувствие, че ние сме действително информационен лидер на Балканите.
Този статут беше използван от много други агенции като изходна точка за правене на закон. Поне пет или шест агенции стъпиха върху нашия досегашен статут, за да изработят законова база за тяхното съществуване. В същото време статутът очевидно беше изчерпил своята сила, защото в крайна сметка се стигна до това, че взаимоотношенията на Българската телеграфна агенция с Министерството на финансите зациклиха и в един момент се оказа, че без законова база ние няма да можем спокойно да функционираме, тъй като не можем да получаваме съответната финансова инжекция от страна на държавата. Дали тя е държавна помощ или бюджет, в случая е без значение. Този факт накара нас, а и много от инициаторите на законопроекта да направим тази работна група и да внесем Законопроекта за Българската телеграфна агенция, който ще даде възможността оттук нататък БТА да има сигурност по отношение на финансите.
Предполагам, че вие сте запознати, ние положихме в този сравнително кратък тримесечен срок много усилия, за да можем да изучим – не че не сме я знаели преди това, но все пак сега в детайли – цялата законова база на всички агенции. В Европа само две държави нямат национална агенция, това са Малта и Ирландия. Но ние взехме всички законови положения, по които функционират нашите колеги от цяла Европа, а и от много страни извън европейския континент и успяхме чрез добра компилация да предложим закон, който предполагам че ще допадне на всички вас.
Оказахме необходимата помощ. Въпреки че нямаме финансови средства, преведохме всички тези закони от всички държави, наши колеги посетиха Брюксел, срещнаха се със съответните специалисти в тази област и ето го и крайния резултат.
Пак ви казвам, този закон е необходим най-вече заради финансирането на Българската телеграфна агенция.
Въпреки че не съм получил разрешението на народни представители господин Красимир Велчев, ще използвам случая да цитирам неговите думи, казани по време на приемането на отчета на Българската телеграфна агенция през март месец тази година. Разрешавате да го прочета, нали?
„Ние сме единствените институции, които са направили реална реформа през миналите години, тъй като парламентът също съкрати разходите с 20% и върна 10 млн. лв. в бюджета от 52 милиона. Наистина ви го казвам, вие сте втората институция, която реално е направила оптимизиране на работата. Не случайно финансовият министър каза, че пари се дават срещу реформа. Би трябвало следващата година да получите повече пари, защото сте направили реформа. Казвам ви го откровено. Това е моето мнение.”
Нали държите на него, господин Велчев, още?
Казвам го не случайно, защото ние нямаме никакво основание да мислим, че членовете на Комисията от всички парламентарни групи имат негативно отношение както към ръководството на БТА, така и към нейната работа. Напротив, получавали сме моралната подкрепа от вас и се надявам тази морална подкрепа да я получаваме и в бъдеще, защото Българската телеграфна агенция като наистина уникален информационен институт трябва да продължи да работи.
Не искам да влизам във вчерашната риторика, когато пробляснаха искри между другите две обществени медии. Не е редно това да се прави. Но не исках вчера да репликирам моя колега Валерий Тодоров, който каза, че Българското национално радио е информационният лидер в държавата. Само по себе си това не е истина, защото информационният лидер в държавата се нарича Българска телеграфна агенция, която всяка минута пуска информации, които много добре, съвестно надявам се, се използват от всички останали обществени и частни медии и т.н.
Ето защо искам да изразя увереността, че народните представители ще подкрепят законопроекта и ще дадат зелена светлина за Българската телеграфна агенция.
Последното нещо, което ще кажа на този етап, е, че изкарахме изключително тежка година. Изключително тежка година, уважаеми колеги, която струваше много на Българската телеграфна агенция. Ще припомня думите на народния представител господин Стефан Данаилов, който на същия този отчет изрази загрижеността за това, че списание „Паралели” – едно списание, с което са свикнали няколко поколения българи, трябваше да бъде закрито. Сега ще направим още един непопулярен акт, който за голямо съжаление ще предизвика изключително негативна реакция в българската интелигенция, но ние нямаме друг избор. Налага се да спрем и най-популярното, елитно, изключително важно списание „ЛИК”. Защо се налага? Просто поради липсата на средства. Поради липсата на средства ние направихме огромни съкращения на хора, на активи и т.н. Стигнахме до абсолютния санитарен минимум, в който не можем да си позволим нищо повече, защото оттук нататък ще влезем в противоречие с Кодекса на труда. Знаете, че Българската телеграфна агенция е 24-часова институция с непрекъснат модел на работа. Тоест ние подлагаме на изпитание вече здравето и физическите възможности на хората, ако паднем под този минимум. Ако Българската телеграфна агенция преди 20 години е била 900 души, преди пет е била 360, тя в момента е 280 с тенденция до няколко месеца да стане още по-малко, защото просто няма друга възможност.
В никакъв случай не искам това да се приема като оплакване, нито хленчене от наша страна. Мисля, че доказахме, че и без да се вдига шум, успяваме да издържим. Не ни питайте на каква цена, факт е, че Българската телеграфна агенция продължава да работи и да излъчва денонощно информация от цялата страна. Дори за изборите ние възстановихме няколко кореспондентски пункта, които по традиция бяха отложени във времето. Само за последните четири месеца, за да можем да отразим качествено, пълноценно и коректно изборите, открихме кореспондентски пунктове в Кюстендил, Търговище, Ловеч, включително и в няколко градове, които не са окръжни. А по време на изборите стигнахме до цифрата 2000 информации на ден, което, повярвайте, ни прави агенция със световни измерения. Две хиляди информации на ден, уважаеми колеги, в Европа имат четири или пет агенции. Това показва, че малко или много ние успяваме да вършим работата си, въпросът е докога.
За да не си задаваме този въпрос, пожелавам успех на всички вас в днешния ден!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
От Министерството на финансите ще кажете ли нещо?
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА, дирекция „Държавни разходи” към Министерството на финансите: Не. Но ако има конкретни въпроси, готова съм да отговоря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз бих помолила за тези правила, които са разписани в закона, заедно с Българската телеграфна агенция да бъдат изработени. И разчитам, че това ще стане факт, за да може, залагайки известни средства в бюджета, да могат те да започнат да ги получават, но все пак има притеснения.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Да, това ще бъде направено, тъй като без правилата няма как и да се предоставя субсидията. Тоест до Нова година предполагам ще бъдат факт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Други изказвания, колеги?
Проф. Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, определено заставаме зад този законопроект. Той е нужен. Сега ще кажа, защо нито едно мнозинство не се е занимавало с този законопроект. Аз, кълна се, виновен съм, за първи път прочетох днес статута, който е от 12 юли 1994 г. и работи така добре. Там не е посочен мандатът на генералния директор (което е най-хубавото) и затова никой не е вдигал шум от самите тях. Имахме спорове с един български журналист, който не искаше да напусне кабинета преди години, но това ще остане в историята на Българската телеграфна агенция.
Въпросите, които аз вчера зададох риторично, първо, средствата, които до този момент са получавани, винаги са били в тази част на българския бюджет – субсидиране на дейността на дружества в нематериалната сфера. И гледайки отчетите на Бюджет 2010, в това перце 5.1., Приложение № 5, е написано: дружества от нематериалната сфера. Под тях: студентски столове и общежития ЕАД – 5 млн. 980 400 хил. лв.; Българската телеграфна агенция – 4 млн. 185.00.
Аз не знам колегите дали са си получили парите, но парите винаги са били превеждани по този способ. И тук става въпрос за следното – че истината е малко по-друга. Това, което вчера с вас говорихме, днес го проверих, факт е, че това е държавна помощ. И сме имали три гратисни години след влизането в Европейския съюз. Бихме могли, ако сме искали, по този ред отново да искаме разрешение. Същото е и със субсидията за филмовата индустрия. Ясно е, че това е ходът да си влезем в нормални релси. Колегите ще преценят тези пари докъде и как ще им стигнат, но това неспокойствие при всички срещи с ръководството на Българската телеграфна агенция се е чувало. Аз съм потресен от това, че пада списание „ЛИК”. Вижте, познавам книжния пазар. Наистина „Паралели” е фирмено списание, но има вече много подобни, но „ЛИК”? Кажете ми едно списание, което да е свързано чисто с българската и световната култура! Няма такова списание. И аз казвам това, което повтарям непрекъснато, че ние потъваме в безкултурие.
От тази гледна точка аз не знам какъв би могъл да бъде бюджетът на списанието за една година, но с нещо трябва да се помогне, за да излиза. Средствата, които са планирани за тази година, са абсолютно същите. От няколко години (аз трябва да извадя старите бюджети) никакво мърдане, дори като инфлационно отчитане не съществува в бюджета на Българската телеграфна агенция.
Факт е, че трябва да се опитаме с нещо да се помогне. Сигурно е, че е много по-важно тези хора да имат своите бюра навсякъде, много е важно това, знаем болката, че информациите, които излизат от БТА, се ползват от други ползватели и нищо не плащат. Аз не знам какви мерки трябва да се вземат, за да влиза някакъв по-сериозен приход в Българската телеграфна агенция.
Заставайки твърдо зад проекта, искам да кажа нещо, което не ми се иска да го кажа, но знаете ли, с посочения срок от три месеца след приемането на закона, което ще стане на първо четене другата седмица, за да мине след това и на второ, след което тече срок от три месеца, в който трябва да бъде избран от Народното събрание новият генерален директор. Това малко съвпада с овластяването на новия президент. И той пет години, и новият директор пет години. Аз не съм много подозрителен човек, но не съм безразличен към такива моменти например. Факт е, че не мога да се заям, поради това, че в статута никъде не е записано, да речем, че генералният директор се избира по статута за пет години или за шест, или за четири, за да имам по-сериозни подозрения.
Но искам като последно да заявя, през всички тези години, в които се занимавам с политика, факт е, че след 2003 г. нещата тръгнаха по друг начин. Не искам да говоря за форумите, които организира Българската телеграфна агенция в чужбина с българите и т.н. И достойната информация, която винаги излиза точно и първо от БТА – и когато бях министър, и в опозиция. За което безкрайно много благодаря!
Разбира се, няма как отново да не се намеси политиката при избирането на следващия генерален директор, което не ми е много приятно, но явно, че ще се случи.
Завършвайки, ще кажа, че ще подкрепим законопроекта, имам само един въпрос към господин генералния директор: колко от бюджета, който беше предвиден за тази година, е реализиран? Вие получихте ли го този бюджет? Защото чух от госпожицата от Министерството на финансите, че ако не мине сега този законопроект, няма да получите останалите средства. Така ли е?
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Не само за тази година, защото към момента няма нормативно основание, но няма как да се включи в Закона за държавния бюджет за 2012 г.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е ясно, оставете 2012 г. Аз питам колко от тези 4 милиона вие сте получили? И законът ли ще подпомогне Българската телеграфна агенция да си получи средствата докрай?
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Да, по принцип е така. Защото към момента Европейската комисия отказа да нотифицира като държавна помощ за следващите три години и остана единствено като възможност чрез закон да се уреди.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Значи вие сте пропуснали да искате разрешение за 2011 г. Три години са 2007, 2008 и 2009. Разбирам Ви, че там е белята. Въпросът е: приема се законът, колко пари не са ви додадени от бюджета от настоящата година?
МАКСИМ МИНЧЕВ: 75%.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не са дадени или са дадени?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Не са дадени.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моля? Колеги, какво правите! Защо този законопроект не влезе в началото на годината, след като той е подобен на този, който е предлагала навремето Катя Михайлова? И ще се намерят ли пари да се дадат тези, които не са получени?
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: По принцип средствата ги има, тоест те са предвидени.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Става въпрос, че ще се дадат законно, без да има разправии с Европа.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Да.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Дано да е така. Ще наблюдавам изкъсо нещата. Защото как живеете с 25%, бе хора?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Цената е много висока, цената е съкратени много хора, цената е спиране на „Паралели”, спиране на „ЛИК”, цената ще бъде стара техника, цената ще бъде неплащане на съответните за първи път след 1898 г. и на световните агенции. Но все пак БТА живее!
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ, адвокат: Госпожа Петрова, аз мога да обясня на господин Данаилов забавянето.
Българската телеграфна агенция от 2001 г. получава субсидия, която се одобрява от Комисията за защита на конкуренцията, защото тогава влизат такива правила в България, преписани от европейските. Това действие се развива до влизането в Европейския съюз. Впрочем това е причината Екатерина Михайлов в 2002 г. да внесе този законопроект, който пак беше консенсусен. Мисля, че участваше и госпожа Етем. Общо взето, имаше яснота, че трябва да има законопроект, за да се избягнат всички тези проблеми със субсидията и как Комисията за защита на конкуренцията ще я одобрява.
До 2007 г. тече по този начин. В 2007 г. правилно отбеляза господин Данаилов, България иска три години гратисен период. Първата година обаче, в която вече няма никакви правила, е 2011 г. Тогава парламентът предвижда, че субсидията ще бъде отпусната след одобрение от Европейската комисия. Прави се такова запитване на базата на бюджета от Министерството на финансите в началото на годината. Докато отговорят от Европейската комисия, става средата на годината. С ужас в средата на годината Европейската комисия казва, че ние трябва сами да си решим вътрешно този въпрос, тъй като субсидията е в малък размер, който не отговаря на изискванията за нотификация от тях, но изброява условията, на които трябва да отговаря, едно от които условия е ясен законов статут, какъвто Българската телеграфна агенция впрочем няма с този Временен статут. Това стана ясно през юни.
След кратки разговори през юли вече беше направена работната група. Така че това е причината за забавянето.
Даже в момента в общоевропейски план тече голяма дискусия. ДПА и „Франс прес” спорят дали да има отпускане на такива субсидии от държавите или не, защото ДПА е частна, иска да пробие на френския пазар. Французите обаче искат държавно субсидиране. Така че в Европейската комисия тепърва текат спорове въобще за статута на такъв вид подпомагане. Това може би ще се изясни скоро.
Но това, което е в общоевропейски план категорично прието, че когато има закон и са възложени ясни държавни функции, каквито са възложени с нашия проект на Българската телеграфна агенция, Европейската комисия няма да има основание да се намесва.
Така че това е причината за това бързане. Всъщност ние доста бързо и с големите усилия на Медийната комисия събрахме проектите на цяла Европа. Можеше да тръгнем и на други модели, защото като четеш, има всякакви измислени варианти, до фондация включително една агенция. Въпросът обаче е, че България има традиции. От сто години Българската телеграфна агенция си се управлява по този начин и всички политически сили досега са приемали този модел на управление, Българската телеграфна агенция не е създавала никакви проблеми и вместо да измисляме някакви сложни структури за управление, други модели, други структури, ние всъщност взехме българската традиция, съобразихме с европейската практика и с помощта на Министерството на финансите сложихме текстове, с които никой от Брюксел да не може да се заяжда, че България неправомерно подпомага нещо.
Общо взето, това е хронологията на събитията и тя си стои наистина като един въпрос от 2001 г. Винаги е имало добра воля от страна на ангажираните с медиите и културата хора, въпросът е, че явно не се събираше по-голямо мнозинство да се реши веднъж завинаги този въпрос. А това е конституционен закон и мисля, че е последният конституционен закон. В Преходните разпоредби на Конституцията пише, че трябва да има Закон за БТА. Всички други закони по Конституцията са приети, а до този никога не се е стигало.
Така че това е историята.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само да попитам госпожица Димитрова, чели ли сте за тези студентски столове и общежития? И те ли са били като помощ?
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Техният статут е малко по-особен, тъй като по еднакъв начин се финансира както въпросното търговско дружество, така и студентските столове и общежития към университетите. Тоест там има методика, има определена примерно цена на единица, която всяка година се записва в постановлението за изпълнение на държавния бюджет и съответно там не би следвало да има проблеми.
Всъщност за следващата година те са прехвърлени на Министерството на образованието, младежта и науката, тъй като министърът на образованието е принципалът на дружествата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Значи единственото и според мен най-важното е, след като приемем този законопроект, дали колегите ще си получат парите.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Кои пари да получим?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: За тази година.
МАКСИМ МИНЧЕВ: В последните няколко години нашето ръководство на Българската телеграфна агенция, тъй като все пак разполагаме с информация (нали това ни е най-важното), като че ли очаквахме развитие на финансово-икономическата криза и започнахме бавно, вместо да раздаваме парите наляво и надясно, дори и там, където имаме малка печалба, въпреки че си плащаме данък върху нея, заделяхме на страни – не казвам за черни дни – но с желание да отворим втори пресклуб, да подменим техниката, която е изключително стара и не отговаря на съвременните изисквания. Тоест заделихме малко пари настрани. С част от тези пари успяхме да изкараме няколко месеца. След това търсихме всякакви други форми – оптимизиране, съкращения, ако щете, и заеми, но Българската телеграфна агенция продължава да съществува.
Разбира се, за мен е ненормално една държавна институция да бъде подложена на такъв статут, но издържахме. Искрено се надявам да получим поне тези 80%, за да можем да влезем като нормални и достойни европейци в следващата година. А с тези 4 милиона надявам се, че всяко ръководство на БТА ще се справи. Разбира се, те за нищо не стигат, но сега не сме се събрали да хленчим за пари, а да има закон. Пък добрият мениджмънт може да покаже как ще се развива една институция оттук нататък. Но 2011 г. беше тежка.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Дава ли законът разрешение сумите от тази година да бъдат прехвърлени за следващата година? Защото това е много важно.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Да, така направихме закона – преходен остатък. Министерството на финансите се съгласиха.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Учудващо е! Браво!
МАКСИМ МИНЧЕВ: Какво значи това?
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Това означава, че като не си похарчиш парите тази година, няма да ги върнеш на държавата.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ние при всички положения ще ги похарчим, защото трябва да си върнем заемите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания, колеги?
СТОЯН ИВАНОВ: Аз щях да попитам същото – ако получите наистина тези 80%, които по обективни причини не сте получили досега, това би ли могло да помогне за спасяване на списание „ЛИК”?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ако уважаемите народни представители всички застанат със своето име и петиция, че могат да поддържат едно издание в българската култура, което не печели.
СТОЯН ИВАНОВ: Колко струваше издаването му за година досега?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Списание „ЛИК” има малък бюджет, но не може да бъде на печалба. Такова издание не може да бъде на печалба.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Коя е културната институция в България от всички, които вчера обсъждахме, във Функция „Култура”, която може да съществува без сериозна дотация на държавата? Театър ли ще е това, опера ли ще е – кое ще е?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Данаилов, аз съм последният човек, който би желал да се закрие „ЛИК”, но в рамките на тези средства (нямаме), ние не можем да издаваме списанието.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам, че с тези пари не можете да го издавате.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Не можем да издаваме списанието. Ако ние не спрем списание „ЛИК” сега, ще имаме проблем със заплащането на 30 или 40 журналисти, които нямат какво да произвеждат.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колко струва годишната издръжка на списанието?
ДАНЧО АНТОНОВ, главен счетоводител на БТА: Годишната загуба на „ЛИК” е около 100 хиляди. Изключвам колко са приходите, разходите, казвам финансовия резултат. Тоест на нас ни трябва една субсидия от 100 хил. лева за поддържането на „ЛИК”, за да бъдем на нула. Не става въпрос за печалба. Това е.
Между другото, искам само да уточня. Европейската комисия няма нищо против дори да съществуваме по стария начин. Има едно условие – да се направи една методика, колегите от финансите го казаха. Проблемът беше § 69 в бюджета, където изрично е записано, че без съгласието на Европейската комисия ние не можем да получим финансиране. И оттук нататък се получиха нещата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Същото стана и с филмовата индустрия. И там имаше пак пропускане на срока.
ДАНЧО АНТОНОВ: Сроковете са отделна работа.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Хайде да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, закривам дискусията и подлагам на първо гласуване Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-105, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожа Петрова, преди да закриете заседанието искам да отправя една молба към Вас. Това е един от малкото закони, който се възприе от цялата комисия. Днес слушах становището на Комисията по култура, гражданско общество и медии за читалищния закон. Много моля не да преразказвате, но прави лошо впечатление, когато казвате 7 „за”, трима „против”. И хората си задават въпроса защо са тези „против”, ако не бъде казано в становището, че има и различни мнения, изразени от някои от членовете на Комисията. Това Ви е малко практика, затова Ви моля, в следващите законопроекти, когато има възражения по тях, трябва да има някаква яснота. Това, което правят и другите. В случая всички сме зад закона и няма защо да обясняваме, но нали разбирате, когато кажете трима „против” или пет „против”, не се знае. Днес трябваше да изтичам от стаята и да започна да говоря това, което съм говорил пред Комисията по култура, гражданско общество и медии. Или Курумбашев и други.
В този смисъл Вие имате абсолютно основание и не би трябвало не да преразказвате кой какво е казал, но все пак има основни неща, които трябва да се отбележат.
Много благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за направената бележка. Отбелязвам, че стенограмата не беше готова към момента на изготвяне на становището, затова е цитирано с цел да няма неточности.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще Ви го предоставя в готов вид.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, така ще бъда задължена, когато колегите имат подготвени писмени становища да ги кажа. С цел да бъде прецизно сме написали, че е имало дискусия, различни мнения.
Отговарям за конкретния случай. Благодаря.
Пожелавам на всички приятна почивка.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова