1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.
2. Обсъждане на Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г. № 130-00-28, внесен от СЕМ на 3 ноември 2011 г.

---

На 23 ноември 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.
2. Обсъждане на Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г. № 130-00-28, внесен от СЕМ на 3 ноември 2011 г.

Заседанието бе открито в 15 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум.
Предлагам заседанието ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г. № 130-00-28, внесен от СЕМ на 3 ноември 2011 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.
Предложения по дневния ред?
Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз правя предложение за разместване на точките от дневния ред, а именно първа точка да бъде обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за Българската телеграфна агенция, а втора точка да бъде обсъждане на отчета на Съвета за електронни медии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Обратни предложения? Няма.
Колеги, подлагам така направеното предложение за разместване на точките в предложения ви дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, гости на нашето заседание от Българската телеграфна агенция са: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Евелина Андреева – главен секретар, Борис Хамалски – главен редактор „Вътрешна информация”, Данчо Антонов – главен счетоводител, и Дико Проданов – юрисконсулт; от Министерството на финансите: Александра Димитрова – дирекция „Държавни разходи”; от Съвета за електронни медии: доц. Георги Лозанов – председател, Анна Хаджиева, Анюта Асенова, Георги Стоименов, София Владимирова – членове на СЕМ, и Диляна Кирковска – главен експерт в дирекция „Мониторинг”.

Колеги, преминаваме към точка първа от нашия дневен ред - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.
Раздаден ви е докладът за второ гласуване. Постъпили са предложения, с които предполагам сте се запознали.
Бих искала да обърна внимание, че при някои от текстовете има стилистични и редакционни поправки, като примерно в чл. 7, ал. 1 и 2, вместо съкратеното „БТА” сега е изписано с думи „Българската телеграфна агенция”, с оглед, че Българската телеграфна агенция се явява подлог в изречението.
Има членуване на едно място с пълен член.
Това са редакционни поправки в Преходните и заключителните разпоредби, за тях няма внесени предложения.
Това е в общи линии.
Започваме с доклада за второ гласуване.
Подлагам първо на гласуване наименованието „Закон за Българската телеграфна агенция”.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува. Стефан Данаилов, Силвия Хубенова и Емел Етем са казали, че гласуват „за” по всички членове на законопроекта.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Глава първа – „Общи положения”.
Който е за наименованието на Глава първа, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
От чл. 1 до чл. 4 няма постъпили предложения. С цел да не губим време за изчитането на текстовете, подлагам на гласуване членове от 1 до 4 включително.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Глава втора – „Дейност на БТА”.
Гласуваме наименованието на глава втора.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя предложение в чл. 5, ал. 1, т. 4, където се казва, че Българската телеграфна агенция осигурява достъпа до информация чрез свои продукти и услуги на: (и се изброяват президент и вицепрезидент, народните представители, министър-председателят и т .н.).
В т. 4, преди да започне изброяването, да се добави думата „безплатно”, защото към този момент на мен не ми е известно например народните представители, не знам за другите институции, да имат безплатен достъп до пълния обем информационни услуги на Българската телеграфна агенция. Знам, че има безплатен достъп до определена информация, но тя е много малко. Може би ще е добре да се добави „до пълния обем информация на БТА безплатно” със съответния може би код за достъп до Българската телеграфна агенция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Становища по направеното предложение? Заповядайте.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА, главен секретар на БТА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Само да уточня, че и сега тези институции получават безплатен достъп. Става въпрос за информационен пакет, който включва всички основни емисии на Българската телеграфна агенция. В Народното събрание той се получава в пресцентъра на Народното събрание.
ЧЕТИН КАЗАК: Но тук пише народните решение, а не пише пресцентъра на Народното събрание.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Това е въпрос, който в крайна сметка народните представители могат да решат. Достъпът до БТА е с парола и юзер, всичко е въпрос на решение. Пресцентърът на Народното събрание в момента получава достъп до пълния информационен пакет.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз мисля, колега, че това нещо не е съвсем редно. Не знаем този код кой ще го ползва, може да го ползва всеки, така че... В пресцентъра го има, защо трябва всеки от нас да има достъп?
СТОЯН ИВАНОВ: На мен, доколкото ми е известно, не само пресцентърът, а и парламентарните групи също имат свои пароли за достъп до същия този пакет. С тази парола всеки може да влезе.
Господин Велчев, нека да обясня малко технологично нещата. Със същата тази парола, която имам записана навремето от „Атака”, бих могъл и от вкъщи да вляза. Не го правя, но това е друга тема. Така че не виждам някакво противоречие да напишем „безплатно”. А как ще бъде реализирано технически, дали ще бъде на групите, дали ще бъде по друг начин предоставян този код, не виждам противоречие с идеята на този текст, ако добавим думичката „безплатно”.
ЧЕТИН КАЗАК: В допълнение искам да попитам в момента пресцентърът и въобще тези институции безплатно ли ползват пълния достъп или заплащат такса?
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Безплатно.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: След като се споменават народните представители, а не Народното събрание, това автоматически означава, че Българската телеграфна агенция трябва да предоставя персонален достъп на всеки един народен представител. И според мен няма нужда да се уточнява безплатно, защото самият факт, че се предоставя персонален достъп, означава, че това няма как да е платено. Това уточнение е излишно. В противен случай няма защо да се изброяват всички тези институции. Ако ще е платено, всеки може да отиде да си плати и да си получи достъп. Това е правната логика. Аз просто в момента се изказвам като юрист.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Господин Казак, оттегляте ли предложението си или да го подложа на гласуване?
ЧЕТИН КАЗАК: Оттеглям го.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 5 до чл. 9 включително.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Глава трета – „Устройство и управление на БТА”.
Гласуваме наименованието на глава трета.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
От чл. 10 до чл. 14 включително не са постъпили предложения.
Подлагам на гласуване текстовете на членове от 10-и до 14-и.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
ЧЕТИН КАЗАК: Само още една забележка, ако разрешите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, имате думата, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Едно предложение в чл. 5 – БТА отразява актовете и обръщенията на: „з) председателите на парламентарно представените политически партии и коалиции”.
Може би е по-добре да бъде не на председателите, а на самите парламентарно представени политически партии, защото може обръщението да е от името на партията, но да не е направено от председателя й. Например Красимир Велчев, който не е председател на партия ГЕРБ, но от името на парламентарната група той може да направи изявление, което да ангажира политическата сила.
Така че да се отразява всяко обръщение от името на политическата партия, а не поименно само от председателя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Председателят винаги може да оторизира, той може да възложи по пълномощие кой да го представлява. А иначе всеки един член едва ли не на партията би могъл да вземе думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Например пресконференциите. Всяка една политическа сила дава редовни пресконференции, на които не присъства задължително председателят на партията, но там се правят обръщения и се отправят послания от името на политическата партия.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, има известна логика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Но ние вече го приехме, какво правим сега?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще го предложа в пленарната зала като редакционна поправка.
ЧЕТИН КАЗАК: Защо да не го прегласуваме?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: За да не стане двойно гласуване, ще го напишете като писмено предложение и ще го гласуваме в залата.
В чл. 15, т. 4: „организира съставянето а проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет и изпраща на Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет” – тук е допълнено „на Република България”
УЛЯНА ТОДОРОВА, Правната дирекция на парламента: За да бъдем коректни към текста, трябва след думите „на Република България” да допълним „за съответната година”. Защото всяка година парламентът приема такъв закон и точното наименование ще бъде „проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година”.
Това е установената парламентарна практика. Промяната е правно-техническа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Становища? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 15 с направената редакционна поправка.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По чл. 17 и чл. 18 няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване чл. 16 и чл. 17. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Глава четвърта „Имущество и финансиране на БТА”.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По членове 18, 19, 20 и 21 няма постъпили предложения.
Гласуваме от чл. 18 до чл. 21 включително. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По § 1 няма постъпили предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова за създаване на § 1а:
„§1а. (1) Средствата, предвидени за изпълнение на дейностите по информационното осигуряване на Република България, определени със Статута на Българската телеграфна агенция, могат да бъдат използвани за финансиране на дейностите по чл. 5.
(2) При разпределението и отчитането на средствата по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 15, т. 9 и чл. 16.”
Предложението е за конкретизация на начина на използване на финансирането във връзка с предоставените средства.
Има ли въпроси към мен като вносител?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Само едно редакционно допълнение – „информационното осигуряване на държавните органи на Република България”. Защото няма как да бъде „информационното осигуряване на Република България”. Може би на държавните институции или нещо друго, иначе директно на Република България не върви. Предлагам го чисто редакционно като допълнение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други становища? Да не би пък тук да ограничим обхвата?
ДИКО ПРОДАНОВ, юрисконсулт на БТА: Госпожо Петрова, ако позволите. Разговарях с Министерството на финансите, предлагаме този параграф да остане в този вид, защото Българската телеграфна агенция в противен случай ще бъде изправена пред затруднения. Параграфът е създаден по този начин от експертната работна група, която работеше по закона, именно с идеята БТА да може и да продава на своите клиенти информация. При бюджета, който ние получаваме и който е определен в този закон, осигуряваме достъп на държавните институции, но ние трябва да можем и да продаваме. Затова е оставен в този вид този параграф и ние от Българската телеграфна агенция го подкрепяме. Защото ние имаме и клиенти, на които продаваме в тази държава. Примерно на телевизии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние говорим за § 1а – дейностите по информационното осигуряване на Република България.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Прощавайте, колеги от БТА, става въпрос не за оспорване, за обструкция на текста, който вероятно народните представители ще подкрепят, а тази формулировка „дейностите по информационното осигуряване на Република България, определени със Статута на Българската телеграфна агенция”. Това е към момента действащ статут, той ще бъде заменен от този закон. Но вероятно оттам идва тази формулировка, която трябва да има още някакво съдържание. Иначе не се оспорва идеята на вносителите, но просто да ни подпомогнете – от Статута на БТА ли произтича този израз, който сте използвали „информационното осигуряване на Република България”. Как бихме могли да прецизираме текста. Откровено да ви кажа, аз съм затруднена, тъй като не съм в течение на действащия към момента статут.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Става въпрос за държавната субсидия за 2011 г. Текстът е написан така, защото със Статута на БТА към момента се определя за какво БТА получава субсидия от държавния бюджет. Просто идеята е на тази алинея е средствата, които, да кажем, са утвърдени към настоящия момент, но не са преведени, да могат да бъдат използвани за финансиране на функциите, които се възлагат на БТА с този закон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: След консултации с правните референти предлагам текстът да придобие следния вид:
„§ 1 (1) Средствата, предвидени за изпълнение на дейностите по информационното осигуряване, определени със Статута на Българската телеграфна агенция, могат да бъдат използвани за финансиране на дейностите по чл. 5”.
Отпада изразът „на Република България”, за да не води до тълкуване и неяснота.
Колеги, първо подлагам на гласуване в ал. 1 на § 1а да отпадне изразът „на Република България”.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване ал. 1 на § 1а в новата й редакция и ал. 2 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 2, § 3 и § 4 няма постъпили предложения.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам едно допълнение. В § 4, ал. 1, да се добави изразът „и насрочва конкурс за заместник-генерален директор на БТА”, тъй като е пропуснато. В срок от три месеца от датата на избора си генералният директор утвърждава структурата, утвърждава длъжностното и щатното разписание, както и длъжностните характеристики за служителите на БТА – да се добави „и насрочва конкурс за заместник-генерален директор”. В този срок от три месеца след избирането му за генерален директор той наред с всички други организационни и кадрови въпроси, трябва да насрочи конкурс и да си назначи заместник. Защото той може да реши да не го назначи и да си кара без заместник. Просто в този срок да насрочи и конкурса.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има логика да има срок за назначаване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Чета § 4:
„§ 4 (1) Генералният директор на БТА, избран по реда на § 3, ал. 1, в срок до три месеца от датата на избора си утвърждава структурата, длъжностното и щатно разписание, длъжностните характеристики на служителите на БТА и насрочва конкурс по чл. 17, ал. 2.”
Колеги, предлагам първо да гласуваме § 4 с така изчетения ви текст на ал. 1.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Връщаме се на § 2 и § 3, по които нямаше редакционни поправки и не сме ги гласували.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова за създаване на § 4а:
„§ 4а. В закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. параграф 62 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”
СТОЯН ИВАНОВ: Може ли мъничко разяснение какво означава това на практика? Понеже не съм проверявал кой е точно този § 62 от Преходните и заключителните разпоредби?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте от Министерството на финансите.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Въпросният § 62 третира, че средствата, които са предвидени със Закона за държавния бюджет за 2021 г. за Българската телеграфна агенция, ще се считат за държавна помощ. Или до разрешение от страна на Европейската комисия, тоест до положително решение, същата форма ще следва да се предоставя. Ако влезе в сила Законът за БТА, с който се урежда статутът им на бюджетно предприятие, следва просто да се отмени параграфът, за да не влиза в противоречие.
СТОЯН ИВАНОВ: Да, благодаря Ви. Това обаче не отговаря на един друг въпрос – след като Българската телеграфна агенция не е получила по-голямата част от държавната помощ досега, а сега по новия закон от Нова година вече ще си бъде субсидия по закона, това означава ли, че тя все пак ще получи част поне от тази помощ? Защото доколкото ми е известно, агенцията е в доста тежко финансово състояние, даже има дългове.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: По принцип има време до края на настоящата година средствата в размера, който е утвърден със Закона за бюджета. Тоест те не са пренасочени за нещо друго, така че...
СТОЯН ИВАНОВ: Аз Ви благодаря. Явно не Вас трябва да питам, защото това по принцип нищо не означава. По принцип парите ги има, но въпросът ми беше дали те ще ги получат или поне част от тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Една част от средствата вече са предоставени на БТА, така че Българската телеграфна агенция е спокойна донякъде, а за другите се надяваме да успеем да се преборим и тях да получат.
Предлагам да гласуваме § 4а.
Който е „за”, моля да гласува предложението на народния представител Даниела Петрова за създаване на § 4а.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 5.
ЧЕТИН КАЗАК: В § 5, т. 18 искам да се добави освен генералният директор и заместникът му да декларира имуществото си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека да чуем становището на правния референт и след това ще гласуваме предложението Ви.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, в действащия Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и към момента в т. 23 е въведено задължението да декларират своето имущество генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция.
На това основание аз ви призовавам да не подкрепите § 5 и той трябва да бъде отхвърлен, защото към момента има законова уредба, така че не е необходимо да създаваме нова точка 18, в която ще кажем нещо, което вече го има и е действащ текст.
А относно предложението на господин Четин Казак, трябва да го подложите на гласуване и ако се приеме, ще се отрази в т. 23, но това е вече друго нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Колега Казак, оттегляте ли си предложението?
ЧЕТИН КАЗАК: Да, оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, предложението е оттеглено.
Колеги, след аргументите, които чухте, подлагам на гласуване да се отхвърли § 5.
Който е за неподкрепа на § 5 или за отхвърлянето му заради дублирането в правната уредба, тъй като в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, той съществува, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
„§ 6. В Закона за счетоводството, в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби след думите „Българското национално радио” се поставя запетая и се добавя „Българската телеграфна агенция”.
Към настоящия момент в Закона за счетоводството не е включена Българската телеграфна агенция, затова правим това допълване.
СТОЯН ИВАНОВ: Защото досега Българската телеграфна агенция не е получавала субсидия, а държавна помощ. Затова сега трябва да влезе в Закона за счетоводството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Подлагам на гласуване § 6. Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова за създаване на § 7:
„§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Аргументите ни са, че до края на годината законът следва да бъде приет и съответно да тръгнат сроковете.
Който е за създаването на § 7, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
С това е приет на второ четене Законът за Българската телеграфна агенция.
Колеги, благодаря на БТА, на Министерството на финансите, на всички, които работиха по този закон.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Нека и аз да изразя благодарност.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изразявам, убеден съм, общото задоволство в Българската телеграфна агенция за това, че в залата и в Комисията съществуваше една изключително приятна и много творческа атмосфера, която позволи с активното съдействие на адвокати, юристи, на колегите от БТА и на вас, да се създаде един закон, който да уреди най-после бъдещето на БТА във всички аспекти.
Много съм благодарен за това, че всички парламентарно представени политически сили се включиха в изработката, в дебатите и дискусиите по този закон и искрено ще се радвам, ако и в пленарната зала той бъде подкрепен. Защото, повярвайте ми, давате зелена светлина на една изключително сериозна медийна институция, каквато е Българската телеграфна агенция.
За мен беше лично удоволствие през последните два-три месеца да работя с вас, защото видях, най-малкото, загриженост и съпричастност към проблемите, които ние имахме и които надявам се, че с общи усилия ще преодолеем за бъдещето на България.
Много ви благодаря! Казвам го толкова честно и приятелски, колкото не можете да си представите. И мисля, че изразявам мнението на всички колеги от БТА.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред - Обсъждане на Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г. № 130-00-28, внесен от СЕМ на 3 ноември 2011 г.
Давам думата на доц. Лозанов да представи отчета на Съвета за електронни медии.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаем госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя отчета на Съвета за електронни медии. Това се случва на всеки шест месеца и мен ме изпълва със самочувствие, когато седя пред вас с отчета на нашата организация.
Аз няма да го представям пространно, тъй като ние сме го представили. Освен това в него няма нищо, което да изисква някаква особена, изненадваща гледна точка. Трябва да кажа, че тези шест месеца, за разлика от други или за разлика от следващите, които ще отчетем догодина, бяха общо взето спокойни, без някакви големи обрати и сложни казуси, без скандали и тежки сблъсъци. В следващия период са изборите, което винаги е свързано с по-голямо напрежение.
Ще дам само някои от фактите, като си позволя по една дума коментар тук-таме.
Първо, в областта на лицензирането. За първи пъп Съветът за електронни медии обяви процедура за лицензии за телевизионна дейност и за създаване на програми с регионален обхват в Търговище. Заедно с това беше издадена лицензия за наземно-цифрово разпространение на „Дарик радио”, с което доставчиците в национален обхват за цифрово разпространение станаха 23.
Тук ми се иска само да кажа, че общо взето през този период, свързан с цифровизацията леко загуби темпо и това носи известни рискове, защото сроковете наближават. Разбира се, това е свързано с кризата, свързано е с проблемите, които продължават да не са решени, върху кого ще падне икономическата тежест на този период. Ние така или иначе направихме едно удължаване на сроковете, което също след време ще свърши. Така че това е по-скоро казано в перспектива. Съветът за електронни медии е направил необходимото, за да осигури съдържателно процеса 23-ма доставчици да могат да се разпространяват цифрово.
В областта на аналоговото лицензиране за периода има издадени 17 лицензии за радиодейност и са открити процедури за региона на Бургас, както и за Гоце Делчев.
Може би по-голямо събитие в този период беше завършването на конкурсите за град София и град Силистра. Това, което трябва да кажем, е, че интересът към тази дейност продължава да е изключителен от гледна точка на многото явили се кандидати, особено за София, а и за Силистра няма малко. Няма пазарно униние, битките за двете честоти бяха сериозни. На едната от честотите спечели действаща програма – радио „Мелъди”, на другата, което на мен ми се струва особено позитивно, влезе непознат засега за нас играч – радио „Антена”, със специфичен профил със специална насоченост към градската аудитория.
В този период освен това смет прие и приоритети за развитието на радиодейността за 2011 г. и 2012 г. Това е отделен текст, който не е малък. Аз няма да се спирам сега на него тук, само ще кажа, че за нас е много важно да се съхрани форматното многообразие на радиопрограмите, тъй като има откровена тенденция на тавтологични формати, особено в регионални и местни честоти, и да се осигурят програми за пограничните райони, което все повтаряме, но това наистина е сериозен въпрос.
Освен това да се разшири максимално, тоест чрез препланиране обхватът на разпространението, така че да се получи по-голяма икономическа стабилност на програмите, които лицензираме. Защото иначе се получава така, че ние даваме местни регионални формати, които трудно оцеляват и много бързо ги поглъщат веригите. Това са едни най-общи тенденции. Разбира се, някакво особено инженерство върху волята и върху пазарните отношения е трудно, но е тенденция.
Надзорът естествено продължи в своите вече имащи традиция рамки и механизми. Обемът, който нашият мониторинг наблюдава и слуша програмите за този период, е 12444 часа. горе-долу половината са в националния мониторинг, другата половина са в регионалния мониторинг. Наблюдавани са 140 програми, 64 са радиопрограми, 76 – телевизионни. Резултатът от това, макар че това е най-повърхностният резултат, на ниво наказателни постановления и административно-наказателни производства са 102 открити от нашите сътрудници нарушения на Закона за радиото и телевизията. Голяма част от тях са по чл. 125в, ал. 1, за непредоставяне на информация са 35 от тези наказателни постановления, а сред другите основните нарушения са пренебрегване на забраната за скрити търговски съобщения и разпространение на предавания с вредно за децата медийно съдържание.
Съветът за електронни медии покрай другото е установил и е издал наказателни постановления и за разпространение на четири нерегистрирани програми. В това отношение ние имаме амбицията да изчистим максимално ефира от нерегламентирана дейност.
Мога да кажа също, че в този период е имало 20 решения на тричленния състав на Върховния административен съд, от тях 16 потвърждават нашите решения и 4 ги отменят. Имало е също така и решения на петчленен състав, общо 23, само две от тях отменят нашите решения, другите 21 ги потвърждават.
Трябва да ви кажа, че в много голяма степен дейността на Съвета за електронни медии в този период и въобще върви по пътя на корегулацията, на взаимоотношенията с Държавната агенция за защита на детето, с Държавната комисия по хазарта, Министерството на здравеопазването, Националния съвет по саморегулация, свързана е с подписване на меморандуми, които са описани, свързана е също така по пътя на нашата роля в колективното управление на права. Намесата на Съвета за електронни медии в това отношение доведе до подписване на меморандуми и договори, няма да ги изреждам сега, те бяха широко дискутирани, когато това се случи. Фактически максимално се опитваме да стабилизираме интелектуалната собственост в радио- и телевизионното съдържание, което е изключително сериозен проблем и със сериозни трудности и пречки, които ние преодоляваме.
Голяма част от дейността на Съвета е свързана с надзора на Българската национална телевизия и Българското национално радио с нашите срещи и приемане на отчети, но не само по този въпрос. Особено с Българската национална телевизия, за която знаете, излизаше бавно от един период на криза и съвсем не мога да кажа, че това вече се е случило. Но в телевизията има и програмни развития, специално в Канал 1. Всичко това беше обект на взаимодействие с Българската национална телевизия в този период.
Накрая трябва да кажа, че ще се възползвам от нещо, което е малко извън жанра на отчета, но си го позволих миналия път и видях, че във ваше лице намери партньорство и диалог и затова и сега нашият отчет завършва с някои проблеми, които сме видели от гледна точка на нормативната уредба на радио- и телевизионната дейност. Във връзка с това има едно заключение, в което, след като вече внесохме едно предложение за регламентирането на интерактивните игри в програмите на доставчиците на медийни услуги, което има вече своя път в траекторията на законодателя, отново стои въпросът и стига ние да намерим във ваше лице разбирането и преценката, че това е необходимо, а аз вярвам, че имаме разбиране тук, може да се постави отново проблемът с увеличаването на равнището на звука на рекламните спотове и да регулираме това, тъй като имаме страшно много жалби. Не го споменах, но ние сме отговорили на над 200 жалби в този период, не само по тази тема, разбира се.
Освен това - което е много по-едра задача – но ми се струва, че след изборите не е излишно да се замислим за това дали не трябва да се пререгламентира пропорцията между платената и неплатената част на предизборните кампании. Това е въпрос, който възникваше всеки път в диалога ни с представители на наблюдаващи институции извън България и се смята, че при нас е твърде едностранчиво решено това и че пазарният механизъм действително е механизъм, който ражда демокрация, но не сто процента може да се разчита само на него.
Така че особено по отношение на обществените медии си заслужава сериозно да се помисли по този въпрос. Съветът за електронни медии има готовност (ние разгледахме това на наше заседание) на базата на опита, който има, и на наблюденията, които е направил, да участва експертно в такъв разговор, ако прецените, за което, разбира се, има доста време преди следващите избори.
Оттук нататък нека чрез въпроси и отговори или както прецените, да продължим нашия отчет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, доц. Лозанов.
Колеги, имате думата за изказвания, за въпроси.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, прочетох много внимателно отчета на Съвета за електронни медии за първото полугодие на 2011 г. – много по-различен и много по-добър от миналия отчет за второто полугодие на 2010 г., което говори, че пет души е по-добре от девет. Явно, че сте стегнали редиците в Съвета.
Разбира се, имам и няколко въпроса.
Още в началото много стриктно и точно давате промените, които направихме в Закона за радиото и телевизията във връзка със закрилата на малолетни и непълнолетни. Но трябваше пет месеца след публикуването в „Държавен вестник” да направите критериите за оценка на тези предавания, които влияят отрицателно на децата. Затова въпросът ми е на какъв етап е подготовката на тези критерии?
Искам да попитам също на какъв етап е структурната реформа? Това е въпрос, по който се говори много отдавна, вярно не при Вашето ръководство беше въведена тази система с дирекциите, която е абсурд - в Съвета за електронни медии има дирекции, които са по двама-трима души. Само мониторингът и администрацията заслужават да бъдат дирекции. Знам, че вие работите в тази посока, но със сигурност вече е време да я приложите.
И моят болен въпрос е интегрираната система за мониторинг. Не може на сто процента да е готова стабилизирана интегрираната система само в централата в София. Работят само в Благоевград и в Търново. Аз считам, че във Видин за пет години да пишете, че ремонтът на ел.инсталацията е причина, това е несериозно. Във Варна, че шефът на центъра напуснал, три месеца няма никого. В Бургас и в Пловдив също кога работят, кога не работят.
Знаете какви усилия бяха да се въведе тази интегрирана система, колко полезна ще е за колегите от мониторинга, че тя тях обслужва. Няма генерално решение, не видях в отчета. Вероятно има, защото много време мина от първото полугодие. Много моля за отговор на този въпрос и дано не нещо по-конкретно.
Надявам се в отчета за второто полугодие да има по-подробна информация за предизборната кампания, защото пресконференцията наистина беше много добра, с много точни анализи, много сериозни. Сигурно и ние ще добием някаква представа.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Много благодаря за въпросите. Всички са изключително съществени. Това, че възникват, отчасти е причина и вина, че аз малко бързах в това представяне и не дадох подробности, макар че те са в отчета.
Първо, да кажем, че критериите относно децата са приети и вече са факт. Дълъг беше процесът, защото по пътя на корегулацията между нас и Агенцията за закрила на децата, но имаше представители и на гражданския сектор в областта на защитата на децата и техните права, така че трудно, сложно, с много дебати се изработиха. След това отворихме още една линия на дебатите, в която се включи и АБРО в лицето на господин Камбуров основно, когото виждам тук. Това беше важно, защото тези критерии не трябва да са самоцелни, а трябва да работят и да имаме относителен консенсус и с операторите, че те ще ги спазват, защото целта не е да бъдат просто санкционирани. Така че и този консенсус сега се съдържа като вътрешно богатство на документа.
Второ, за структурната реформа. Много се проточи структурната реформа, аз не отричам това, но то е защото тази структурна реформа е по отношение на образец и на модел, който нямаме, а се опитваме да конструираме една съвсем доста по-различна и много работеща, относително частично огледана поне в практики на други европейски регулатори система на структуриране на дейността и да излезем от вече наложили се и превърнали се даже в клишета за начина, по който работи Съветът за електронни медии, тенденции.
Всичко това върви бавно. Искаме да разпишем накрая и длъжностни характеристики като последен детайл. Имаме твърдата убеденост този път, че до края на годината тази структурна реформа ще влезе. Вече е приет един нов правилник, по който тя ще тръгне, и съответните прилежащи към него документи. Работим с консултант в областта на трудовото право – това е нетипична дейност, не е наша сфера.
Освен това тази структурна реформа има смисъл, ако ще генерира нов тип кадрови потенциал на Съвета за електронни медии и тя трябва да бъде направен така, че да може хем да използва това, което е натрупано, хем да може да стане Съветът за електронни медии привлекателен за едни специалисти на друго ниво, с друг начин на мислене. Така че от нея имаме може би едно свръхочакване, заради което все се бави.
По отношение на системата за мониторинг. Аз и друг път съм имал повод да кажа, системата за мониторинг е капан. Тя е много голяма, много мощна, но тя е абсолютно неефективна. Колкото тя е по-мощна, толкова повече още трябва да влагаме в нея, белким някога стане ефективна. Така че сме в една много мъчителна в това отношение ситуация. Някакви крачки има. Основната крачка е, че в новия бюджет са заложени вече някои инвестиционни разходи, за да може тази система, особено във връзка с приемането на цифрови програми, действително да тръгне.
На последното заседание, което е доста след отчетния период, имаме вече един план за начина, по който тази система в нейната пълноценност, включително и с важни нейни характеристики, които досега никога не са работили, като тъй наречените индекси, когато може да положим един образ, който да се види дали го има в разпространените програми, ако в него се съдържа нарушение на закона и т.н., всичко това да проработи. В това отношение голяма роля има госпожа Владимирова и затова ще я помоля да каже няколко думи.
Освен това, вярно, че с регионалните центрове трудно върви, но според мен те в някаква перспектива трябва в този вид да престанат да съществуват, защото смисълът на тази интегрална система е не да се наблюдават от регионите, а да се наблюдава цялата медийна среда централизирано. И така е била замислена системата.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Вашата идея е да се закрият?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: В по-далечна перспектива.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Прав сте.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ще допълня само за регионалните центрове. Към днешния момент системата е стабилизирана, тя работи в централния офис в София и във всички регионални центрове, с изключение на Варна и Видин. Нашият експерт във Видин никога не беше работил със системата, ние организирахме пътуване на друг експерт от Благоевград, който да обучи експерта ни във Видин. Всъщност всички регионални центрове започнаха да работят седмица преди изборите, каквото беше нашето желание, за да имаме по-пълен мониторинг.
Направихме първите си опити да централизираме системата от Варна, но ги спряхме, за да не нарушим изборния си мониториг. Вие си спомняте, че аз тогава поканих цялата Комисия с надеждата, че това ще се случи. Това се случи, поканата остава, но се надявам, че когато след Нова година вие ще успеете да дойдете да го видите, ние ще ви покажем видео- и аудиосигнатурите, за които доц. Лозанов вече говори.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Това е в София.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Да, в София, но те ще тръгнат навсякъде. Когато аз започнах да се запознавам с тази система, да, вярно, трудно, мъчително, но ние нямаме друга, едва ли ще имаме скоро бюджет, за да си позволим нещо съвсем различно и трябва да работим с това, което имаме. И аз смея да твърдя, че това, което имаме, в момента работи добре. Предвидили сме бюджет, който ще позволи да ъбгрейнем системата и от 30 програми се надявам, че ще можем да гледаме 50 от следващата година. Те ще бъдат и цифрови, и по аналогов път, който преход е много важен за нас и се надяваме така да продължи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: От отчета става ясно за активната медиаторска роля на Съвета за електронни медии за разрешаване на различни спорове между дружествата за колективно управление на права и различните медии. Всички знаем, че са доста остри позициите в преговорите между Българското национално радио и „Музикаутор”. Как Съветът за електронни медии, който има правомощия за надзор, ще разреши този спор между медията Българското национално радио и дружеството „Музикаутор”?
Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И аз благодаря за въпроса. Как ще разреши? Ние имаме един-единствен инструмент – тристранни преговори, така да се каже, в които ние се явяваме трета страна, без да можем да наложим по никакъв начин наша позиция, защото това са търговски преговори всъщност. В това отношение в закона има едно предварително заложено противоречие в закона, защото ние хем трябва да регулираме тази сфера, хем в основата на това стоят търговски преговори. Съветът за електронни медии досега никога не е подхождал абсолютно рестриктивно, в смисъл да не даде шанс преговорите да се състоят и самите те да постигнат резултат, сега се опитваме и тук да правим това. В тези преговори в някакъв смисъл разбираме позицията на Българското национално радио, тъй като Българското национално радио е най-големият купувач на права в това отношение и каквото и да е, те имат своето основание да не искат да се увеличат много цените в момента, каквато тенденция има.
Някаква крачка като че ли беше направена по едно време. Преговорите имат винаги една много сценична драматургия – аха-аха да се случи, след това пак влизат в противоречие, ние отново ги събираме и накрая ми се струва, че се получава резултат. Още повече, Българското национално радио е обществена медия, а обществените медии винаги са имали готовност да бъдат коректни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми доц. Лозанов, Вие казахте, че в заключението на отчета правите предложение за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, което регламентира така наречените интерактивни игри. Може би преди по-малко от месец Министерският съвет внесе един нов проект за нов закон за хазарта, който в пълно съответствие с правото на Европейския съюз и действащото законодателство урежда материята, която предлагате да бъде допълнена в Закона за радиото и телевизията.
С оглед на този внесен законопроект, който предстои да бъде обсъден, все още ли считате, че в Закона за радиото и телевизията трябва да бъде въведен подобен регламент и ако – да, защо?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ние имаме диалог в това отношение. Аз водих разговори и с госпожа Петрова. Приехме в Съвета за електронни медии и изпратихме някакви конкретни предложения, но после процесът – и това е нормално – тръгна в друга посока. За мен е важно да се постигне крайният резултат. А кой е крайният резултат? Даже не е въпросът дали игрите са хазартни или не са хазартни, въпросът е, че има страшно много недоволства и жалби от това, че хората са заблудени. Те са заблудени в един-единствен смисъл, особено социално по-наивната част от населението, на които им се създава илюзията, че бързо и лесно ще спечелят, почти нищо няма им струва. А фактически шансът да спечелиш е много малък. Това е свързано на пръв поглед с малки разходи, но за хора, които са социално в по-слаба позиция, това не е съвсем така.
Заради това трябва да има някаква видимост – това е програмен въпрос, въпрос на съдържанието. Част от съдържанието на тези игри трябва да е видимостта за това какви са общо взето твоите шансове да спечелиш. На това нещо ми се струва, че естественото място е в Закона за радиото и телевизията, а не в Закона за хазарта или където и да е другаде. Разбира се, преценка на законодателя е да вземе това решение, но някакво изискване за това да се пише, да се дават някакви предупреждения трябва да има. Ние имаме изискване в Закона за радиото и телевизията за предупреждение, че влизаш в рекламен блок, в смисъл в една територия, в която ще бъдеш облъчен от послания, които ще формират твоята воля, а пък камо ли за тези игри, в които ти си даваш стотинките. Трябва да знаеш какво ще ти се случи, като играеш. В смисъл, играта да е честна.
Имаше големи претенции във връзка с други игри, да кажем, от типа на „Биг Брадър” или особено в които има благотворителност, как се разпределят тези пари и т.н.
За това са нашите предложения, но ако е достатъчно това, което в Закона за хазарта ще се случи, ние може да оттеглим тази тема. В крайна сметка право на ваша преценка е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Госпожо председател, колеги! Уважаеми доц. Лозанов, имате сключен меморандум с Националния съвет за саморегулация, новоучредения тази година орган. Как работите с тях? В смисъл, няма оценка в отчета. Предполагам, че оценката е висока, просто споменавате за меморандума и за това, че те ви помагат, но все пак да чуя Вашата оценка. Мисля, че би трябвало да кажете, че е положителна.
И ако може да споменете какво налага тези промени, които предлагате, и това обсъждане, което в началото казахте, че ще направим относно разграничението между търговската реклама и политическите изявления по време на предизборната кампания. Какво налага тези Ваши идеи за промени в закона?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Разбира се, че Националният съвет по саморегулация в областта на съдържанието на рекламите е много важен партньор на Съвета, защото Съветът не може и не бива да може да се намесва по такъв начин в съдържателното регламентиране на рекламата, по какъвто може именно саморегулацията, защото е саморегулация.
В това отношение нашият ангажимент е спазването на решенията на този съвет от страна на тези, които ги засягат, и ние имаме възможност през медиите, чрез, разбира се, санкциониращ механизъм да гарантираме това спазване в голяма степен. Така че те имат много по-широка сфера на дейност, защото рекламата не е само в електронните медии. Мисля, че това е много перспективна и модерна институция, както и самото взаимодействие е посоката, в която трябва да се развива регулацията, а именно да бъде във взаимодействие със саморегулацията. Това не са скарани сфери.
По отношение на предизборната кампания. Вижте, функционира един термин тук – агитация, който носи риск от смесването на реклама и журналистика в областта на политическите кампании. Ние иначе много внимаваме с това през целия друг период, а неизвестно защо в този период, който е най-активен от гледна точка на формиране на влияние върху аудиторията, изведнъж имаме много по-безгрижно отношение. На мен ми се струва, че има експертна логика, вярвам, че ще има и политически потенциал да създадем една по-модерна и по-адекватна на средата си система.
В това отношение страните от Европейския съюз имат най-разнообразна практика. Имаме много повече възможност за взимане на национални решения и поне си заслужава да поприказваме за това, да направим анализ на проблемите, да видим къде са границите и дали оттук нататък не е възможен един по-добър регламент.
Още повече, да не забравяме, че засега системата, която се възпроизвежда, се възпроизвежда от много години, а нещата се развиват и има смисъл да се върнем към това. Тази равнопоставеност чрез равни цени, така да се каже, и въобще проблемът с цените възникна в началото на прехода, когато имаше само БНТ и БНР, само по избори се появяваха едни върволици от едни хора, които говореха едни работи, това е звездният им миг, и плащането дойде преди всичко като защита от това абсолютно разпиляване на ресурса. Защото това все пак е национален ресурс, ефир, не може всеки, който реши, да намери някаква подкрепа и да влезе и да използва ефира за самореклама или поне да се появи пред близките си на екрана на Българската национална телевизия. Така тръгна. Но това беше много отдавна. Оттогава нещата се развиха много, а пък в това отношение регулацията ни не е много развита.
Така че на мен ми се струва, че поне като философия си заслужава да се помисли за това. Струва ми се, че си заслужава да се изрече на законодателен глас терминът „политическа реклама”. Сега се правим, че нещо е реклама, пък не е реклама. Да се дадат ясни регламенти и т.н., но всичко това е въпрос на бъдеще и това е ваша тема.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз бих искала да Ви задам един кратичък въпрос и ще преминем към гласуване. Скоро са открити процедури за провеждане на конкурси за радиочестоти. Какви са критериите и съответно по какъв начин правите служебния подбор за критерии, има ли публично обсъждане, за пограничните райони?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Критериите са устойчиви, няма промяна в критериите, всичко е абсолютно публично. Известни са критериите, ние сме разписали огромен куп от документи, в които има критерии, имаше и методика за начина, по който те се изпълняват. В това отношение мисля, че е напълно прозрачно и е много добре известно на операторите, които кандидатстват. После по тези критерии се правят анализи и обсъждане на експертните комисии, тези експертни комисии са съчетани от членове на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. След това, както често се случва, при поискване от самите участници в конкурса или пък когато възникнат съдебни практики, което не е рядкост, ние предоставяме достъп до тази информация.
Нямаме някаква нова или променена практика, която спуснахме във връзка с обявяването на последните конкурси. Важна част е една ориентация, формат, който се определя предварително от Съвета, във връзка със социологически характеристики на региона, на населението и т.н. Всичко това е ясно.
Аз ви казах, за мен е най-важно да успеем да удържаме в някаква степен регионални и местни формати, защото тях веригите ги поглъщат много бързо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други становища? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение по изслушания отчет:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г.”
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Може ли и аз като господин Максим Минчев да кажа, че беше удоволствие да работя с вас!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова