Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение)

---

На 18 май 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).

Заседанието бе открито в 14,55 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Здравейте, колеги! Откривам заседанието на комисията. Налице е кворум. Заседанието днес ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ гласуване.
На заседанието присъстват: Тодор Чобанов – заместник-министър на културата; Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил; от Министерството на културата: Боян Милушев, парламентарен секретар; Миглена Кацарова, Уляна Малеева и Христо Ганчев; от Министерството на вътрешните работи: Володя Велков и Ангел Папалезов; от Върховната касационна прокуратура: Щерьо Ножаров; от Националния институт за недвижимо културно наследство: арх. Йорданка Кандулкова, арх. Дафина Барфончовска, арх. Галя Стоянова и Елена Панджарова, юрисконсулт; от Софийския университет „Св. Климент Охридски” : Тотко Стоянов.
Предполагам, че няма да има предложения по дневния ред, но ако има, ви предлагам да ги направите. Ако няма предложения, моля да гласуваме.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има, има. Познатия на всички нас five o`clock. До колко часа ще работим? Предлагам до 17 часа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Правите процедурно предложение да работим до 17 ч.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред с уточнението за работа днес до 17 ч. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се - няма.
Колеги имаме отложена ал. 6 в параграф 4, чл. 12, в която трябваше да се конкретизира текстът. Текстът е конкретизиран от правните референти и ви предлагам следния текст:
„(6) Дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности по ал. 4, т. 1, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват в съответствие с изискванията на този закон от археологически или специализиран исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай че няма такъв – от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор.”
Изказвания? Ако няма предложения по този текст, предлагам да бъде гласувана окончателната редакция на § 4, чл. 12, ал. 6 – отложената алинея. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
По параграф 7 има предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Обръщам се към вносителите, колеги, ще вземете ли становище по това предложение?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В § 7, чл. 18, ал. 3, думите „може да създава” се заменят с „при необходимост създава” – оттеглям това свое предложение.
По останалата част обаче считаме, че предложеният текст създава конфликт на интереси за служителите на НИНКН и може да се възприеме като реализиране на корупционни практики. Както знаете, много често се коментира този момент и в правосъдието. Тъй като НИНКН е държавна администрация, съставена от държавни служители, обхватът на техните задължения да съгласуват проектите според нас е в конфликт на интереси – записано е „да извършват допълнителни дейности, включително и стопански”.
Какво имам предвид? Аз добре съзнавам, че тази институция трябва да има възможност да изкара някакви средства, знаем какви са проблемите във финансирането й, но поставям въпрос при един проект, който е спечелен с обществена поръчка или е възложен някакъв специален проект, който трябва да направи институцията, има всички възможности, след като създаде този проект, кой ще даде експертното становище, след като самия НИНК си участва в него, при подписа на министъра на културата? Мисля, че ако трябва да се запази тази необходимост, пак казвам, мисля, че би трябвало да се даде някаква възможност, кой ще е органът, който ще направи становище по този проект? Това е много важно. Той не може да бъде от самия институт за паметниците на културата. Ако това остане, може би трябва нещо да се допише. Иначе винаги остава вариантът да бъдете критикувани за конфликт на интереси. В края на краищата един проект идва, те много повече познават материята за даден исторически или друг паметник от други, но мисля, трябва да има законосъобразна възможност да се получават някакви средства от работата на тези хора, които разбират най-добре от самата материя.
Това е моето предложение по § 7, чл. 18. Ако нещо не се измисли, смятам, че това трябва да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Ножаров.
ЩЕРЬО НОЖАРОВ: За нас Националният институт за недвижимо културно наследство е много важна институция за опазването на културното наследство в България и искаме нейната дейност да бъде прецизно регламентирана. Поради това се опасяваме, че наистина с това предложение ще бъдат поставени под съмнение административните актове, които издава институтът, съмнение за тяхната нищожност.
Какво имам предвид? Даването на възможност за стопански дейности нарушава редица европейски директиви в областта на конкуренцията, включително и националния Закон за защита на конкуренцията относно нелоялни търговски практики. Както подчерта проф. Данаилов, те наистина имат достъп до информация, съответно ще се плаща ли тази информация, за която другите могат да плащат, и какви ще са техните дейности в тази връзка? Въпреки че би могло да възникне и международен казус за обжалване на техните актове от гледна точка на защита на конкуренцията, но нашето опасение не е основно затова, а по-скоро от гледна точка на националното административно право. В чл. 7 от Закона за закрила и развитие на културата като национален институт, който може да изпълнява държавни задачи, изрично не е казано, че те издават административни актове. От друга страна, законът, който казва кой административен издава административни актове, това те Законът за администрацията, както е казано в неговия чл. 1.
В чл. 60 на Закона за администрацията е казано, че единствените институти, които съществуват, са с изследователски функции. В такъв смисъл, издавайки такъв административен акт, лично за мен той ще бъде нищожен.
На трето място, възниква въпросът, когато държавата извършва стопански дейности, тя ги извършва с държавна фирма, както в случая фирмата „Реставрация”. Значи Националният институт за недвижимо културно наследство ще дублира дейността на фирмата „Реставрация” и едно от двете става излишно, в смисъл и на двете принципалът е министерството. Не случайно затова има чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, който дава възможност за създаване на държавни предприятия и тези държавни предприятия извършват стопанска дейност, без да са приравнени на търговец. А когато се смесят функциите на търговец и административен орган, такова нещо, поне до този момент, няма, на мен не ми е известно да има.
Каква е опасността според нас? Не че имаме нещо против колегите да получават съответни възнаграждение за високата им квалификация, която е абсолютно безспорна, и получавайки наистина високо възнаграждение, би намалило корупционния риск, което ние подкрепяме напълно. Въпросът е, че създавайки това нещо по този начин, създаваме възможност за обявяването им като нищожни на техните актове, без значение на същността им. Това е накратко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Първо ще започна с това, че ние сме съгласни да отпаднат проблемите изрази, но не защото се съгласяваме с изложените аргументи, а защото подобен текст със същото съдържание е в Закона за закрила и развитие на културата. В принципите на изготвяне на нормативни актове действително се съдържа един принцип, че не бива да дублираме текстове в два закона. Така че при условие, че това е текст от Закона за защита и закрила на културата, ревизирахме ситуацията и не е необходимо той да бъде повтарян в Закон за културното наследство.
Не се съгласяваме с изложените аргументи по следната причина. Всъщност тук става дума за една проектантска дейност на института. Както с Фирмения регистър, така и с други регистри в България държавата е въвела система от такси, които се събират за услугите, които се извършват от съответните специализирани органи или агенции, които извършват дейност по тези регистри. Обаче има цял спектър дейности, които не се обхващат от въпросните такси, например ксероксът на Националния институт за недвижимо културно наследство си е парекселанс стопанска дейност. Така че тук по-скоро се цели решаването на този проблем, категорично не става въпрос за проектантска дейност или за друга дейност, която би довела до конфликт вътре в сферата на НИНКН.
Това са били тук мотивите, но ние смятаме, че доколкото и както в Закона за развитие и закрила на културата този въпрос вече е решен, не е необходимо тук да се изписва. Напомням, че Националният институт за недвижимо културно наследство е държавен културен институт, а не държавна администрация. Макар че той има специфични функции, които го доближават по своето съдържание до държавна администрация, той си остава държавен културен институт със специфични задачи и функции.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Кандулкова.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Във връзка с въпроса, поставен от народния представител проф. Стефан Данаилов, бих искала да уточня, че когато Националният институт за недвижимо културно наследство изпълни определени задачи от типа на пилотни проекти, които искат научноизследователска дейност, които са уникални, които не могат да бъдат обект на обществена поръчка, защото няма други такива образци, създават се за първи път, които трябва да дадат гаранции на държавата, че наистина ще бъдат изведени на високо експертно ниво, защото касаят ценности от световно или национално значение, тогава проектните или научноизследователските разработки ще бъдат преценявани на ниво министерство от специализирания Експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство, с което да създадем преграда срещу опасността: вие си го правите, вие си го предлагате!
Действително трябва да има санкция над работата на този институт, но няма друг начин този институт да представя пред обществеността – и национална, и международна – своите експертни възможности. Това се случва само с реални приносни задачи. Всяка страна има такъв институт, не бива да се лишаваме от този потенциал. Иначе, превръщането на института в една администрация ще ни наложи след пет години (самият Европейския съюз ще изисква от нас) ние да създадем отново експертно звено. А такова не се създава за две години.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, колеги, подлагам на гласуване § 7.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев в частта, която не е оттеглено. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 7 по вносител по принцип. Който е съгласен, моля да гласува.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Момент! Все пак, ако може заместник-министър Чобанов да сподели какво беше в закона, който цитира. Какво пише там?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: В Закона за развитие и закрила на културата пише, че културните институти могат да развиват стопанска дейност. Тоест ние се съгласяваме тук текстът да отпадне, защото има дублиране на текстове с вече действащ нормативен акт и е безсмислено да дублираме подобен текст.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, друг въпрос, господин Чобанов. Действително ще остане въпросът за контрола, който не е оповестен в онзи закон. Аз не знам кои са членовете на сегашния експертен съвет, но това е обществен съвет от хора, които са силни в тази материя, би трябвало да има един достоен контрол. Не знам – или много отваряме парашута, или пък много го отваряме. Защото този закон дава право за стопанска дейност и ви гарантирам, че утре ще скочат много фирми, които се занимават с такава дейност. Трябва да има все пак някакъв контрол. Този документ отива при министъра и трябва да мине през някого, който да оцени качествата на проекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Аз разбирам Вашето желание, професоре, и смятам, че мястото на този дебат е в следващия параграф, когато коментираме функциите на Националния институт за недвижимо културно наследство. Тогава можем да изложим по същество различните аргументи. Ние осъзнаваме значимостта на темата и аз подробно ще изложа двустепенната система на контрол, която реално функционира в момента в Министерството на културата.
Искам да припомня, че в началото на мандата на 41-ото Народно събрание именно това беше философията на едно много сериозно изменение на Закона за развитие и закрила на културата, което беше предложено от народни представители след консултации с нас. Промяната беше именно в това, че ние изцяло прехвърлихме към министъра на културата всички административни крайни решения. Тоест за разлика от преди, от тези десетилетия, които са отминали, когато институтът е имал административна власт да взима решения, ние проведохме реформа, която прехвърли тези компетентности към министъра на културата. Разбира се, той няма да ги упражнява сам и ние считаме, че тези национални съвети са контролните механизми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване § 7.
За – 11, против и въздържали се - няма.
По § 8 има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители и също така предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ние предлагаме в чл. 19, ал. 1, точка 10 да отпадне, а в т. 6 смятаме, че регистърът на недвижимите културни ценности е непрозрачен. Предложението на госпожа Петрова регистърът да е само документален, а не публичен, електронен, е наистина предпоставка за корупция. Предлагам текстът да бъде следният:
„6. води регистър на недвижимите културни ценности, поддържа публичен (документален електронен) информационен регистър.”
Смятаме, че по този начин ще избегнем и съмненията, че този текст дублира задачите на Държавната агенция „Архиви”. Например вила „Армира”. Има документация кога е обявена за национален паметник, има ред подробности освен визуалното. Това го има на хартия, то стои някъде. Искам да го видя и започвам да се мотая три-пет месеца. Аз съзнавам, че трябват средства за това, но то трябва да се направи и да можеш да натиснеш бутончето, да влезеш и да се ориентираш. В този смисъл аз не знам защо трябва да се решаваме от тази възможност. Благодаря ви.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: В т. 9 е вменена и тази дейност на института – поддържа и развива информационна система за недвижимото културно наследство. В тази информационна система е редно да влезе онази информация от регистъра, която трябва да е публична. Истината е, че регистърът и сега е публичен. Фактът, че е на хартиен носител (опитваме се частично да цифровизираме) я прави трудно достъпна. В института сме разработили проект, с който кандидатстваме за европейско финансиране по оперативна програма „Административен капацитет” с цел да получим средства, за да разработим специализирания софтуерен продукт „Информационна система на недвижимото културно наследство” и гражданите на България и на Европа, пък и на целия свят, да могат с едно натискане в копчето в интернет да получат публичната информация.
В Националния архивен фонд обаче се съдържат и проекти, които имат инвестиционно предназначение, те не могат да бъдат предоставени на всеки. Те са инвестирани от някого, ние ги съхраняваме, те са в информационно обръщение, но не може всеки да има достъп до тях, там има инвестиционни интереси.
Затова по т. 9 трябва да се изгради информационна система, която да раздели информацията.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, разбирам. Ясно е, че тук има класифицирана информация.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Извинявам се, професоре, авторски права имат всички проекти в архива на своите автори и затова не могат да бъдат публични, защото няма как – нарушаваме Закона за авторското право. Регистърът може да бъде публичен, категорично, той трябва да бъде публичен, той е публичен, но архивът си е на справки и на режим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Напишете го! В т. 9 да бъде не „да развива информационна система”, а „информационна публична система”.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Една информационна система априори е публична.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доколкото разбирам, предложението е в шеста точка да стане „води публичен регистър на недвижимите културни ценности”?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
СТОЯН ИВАНОВ: Професор Данаилов съгласен ли сте с тази редакция на т. 6: „води публичен регистър на недвижимите културни ценности, поддържа национален архивен фонд и организира информационен център”.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: След обяснението на господин Чобанов аз ще го оттегля.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Ние виждаме рационалното в предложението и ви предлагаме съгласно възможностите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се добави „изготвя проекти за планове”. Тоест те се утвърждават от министъра след становище на експертния съвет. Защото искам само да обърна внимание, че плановете за управление всъщност не са вид намеса в културната ценност, а устройствени документи на съответните културни ценности, така че тук нямаме колизия със съгласувателния режим. Предлагаме „проекти за планове за управление” в т. 10.
СТОЯН ИВАНОВ: Дотук имаме две предложения за текста. Първото е на Стефан Данаилов за т. 6, което приехме. Второто е на заместник-министър Чобанов, което ще бъде като предложение на комисията, т. 10 да бъде допълнена с „проекти за планове...” и както следва по-нататък.
Подлагам на гласуване предложението на народния представители Стефан Данаилов за редакцията на т. 6: „води публичен регистър за недвижимите културни ценности...”
За – 12, против и въздържали се – няма.
Следващото предложение е за т. 10: „изготвя проекти за планове за опазване и управление...”
Който е съгласен с това редакционно предложение, моля да гласува.
Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство, въпреки че сме в процедура на гласуване.
Н.В.П. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Искам да задам въпрос към заместник-министъра дали църковните музеи влизат в тази точка.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Не.
СТОЯН ИВАНОВ: Продължаваме гласуването. Гласуваме допълнението в т. 10. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението на Стефан Данаилов и Антон Кутев за т. 10 е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Точно във връзка с това, което беше коментирано преди няколко минути, по предложенията на народния представител Даниела Петрова, в т. 2 предложението е да се добави „и на техническа документация” считаме, че не е целесъобразно, тъй като ще доведе до колизия със Закона за авторското право. Защото без съгласието на авторите на тази техническа документация няма как тя да бъде предоставена на гражданите.
Тоест предлагаме т. 2 от предложението да не се гласува.
СТОЯН ИВАНОВ: В такъв случай предлагам да гласуваме по принцип предложението на Даниела Петрова и група народни представители, без т. 2.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 8 по вносител заедно с направените редакции. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 9. Тук има две еднакви предложения – от Даниела петрова и група народни представители § 9 да отпадне и от Стефан Данаилов и Антон Кутев, който също предлагат § 9, чл. 20, да отпадне.
Има думата заместник-министър Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Съгласни сме с всички направени предложения от народните представители. Искам все пак да поясня защо е предложен такъв текст от вносителя – защото по принцип по реда на Закона за развитие и закрила на културата министърът утвърждава всички такива устройствени документи на културните институти, единствено по отношение на Националния институт за недвижимо културно наследство е създаден по-особен ред. Но след анализ на ситуацията стигаме до извода, че този по-особен ред има своите основания и нямаме никакво възражение да се приемат всички тези предложения.
СТОЯН ИВАНОВ: Гласуваме първо предложението на Даниела Петрова и група народни представители § 9 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на Стефан Данаилов и Антон Кутев § 9, чл. 20 да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме § 9 по вносител, който не се подкрепя от Комисията.
За – 0, против - 14 и въздържали се – няма.
Минаваме към предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за създаване на § 9а.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Считаме, колеги, че така разпоредбата е граматически по-правилна като израз. Имам предвид в чл. 23 думите „правилник на” да се заменят с „правилник, издаден от”. От литературна гледна точка.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Смятаме, че поправката е редакционна и трябва да се подкрепи.
СТОЯН ИВАНОВ: В такъв случай подлагам предложението на гласуване, това е редакционна поправка, вносителят се съгласи. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Параграф 10. По този параграф няма предложения, предлагам да го гласуваме по вносител. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук има един термин „антропологични останки”. Антропологични останки означава само останки от кости на човек, а трябва да се включат и праисторическите кокали, защото има такива в огромни музеи по света.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Аз мисля, че забележката е същностно вярна, но понятието „природни образци” поглъща за мен всички видове следи от животински видове, представители на флората и фауната. Проф. Станилов отсъстваше на миналото заседание, но ние имахме вписване във видовете културни ценности и въпросните образци, за които става въпрос, така че предлагаме в „природни образци” да влизат и следи от животински видове, които са обслужвали човека.
СТОЯН ИВАНОВ: Да, наистина има такива корекции в текстовете, които гласувахме на миналото заседание.
Минаваме към предложението на предложението от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да бъде създаден § 10а. Разбирам, че тук от страна на Министерството на културата има предложение за известни редакции в текста, който се предлага от Даниела Петрова и група народни представители.
Заместник-министър Чобанов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Все пак да запознаем народните представители с проблема, който се разглежда в това предложение. Законът за културното наследство би трябвало да регламентира функционирането на един особен вид културни институти и това са музеите. Както вие отлично знаете, и в България, и по света, действат доста категории музеи, които не се занимават с културни ценности, музеи, които по една или по друга причина изграждат колекции, чието съдържание не са културни ценности. Това е сериозен въпрос доколкото и както например много актуална тема е съвременното изкуство, което е изключено от рамките на понятието „културна ценност”.
Така че ние смятаме, че текстовете, които се предлагат от народния представител Даниела Петрова и група народни представители са важни, защото адресират именно този проблем. Анализирайки обаче тези дефиниции, сме предложили известна редакционна преработка, която ще представя на вашето внимание. Промените са само в алинеи втора и трета, само там предлагаме известни редакционни изменения, по същество подкрепяме напълно това предложение.
Предлагаме ал. 2 да се измени така:
„(2) Музеи могат да се създават:
1. за представяне на личности, дейности, явления и събития, както и с тематично обособени групи от произведения на изкуството, предмети и образци, които нямат качество на движими културни ценности или не са придобили качество на такива, но в съвкупност представляват научен, културен, обществен, религиозен или туристически интерес;
2. при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на предметите по т. 1.”
Предлагаме да се създаде ал. 3:
„(3) Създаването на музеи по ал. 2 и представянето на техните фондове в експозиции се урежда по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.”
Същността на нашето предложение тук е, че доколкото музеите действат по наредба с доста тежки процедури за културни ценности, фондовете се управляват по специален начин, говорихме за трите вида фондове, не е редно да вкарваме музеите с предмети, които не са културни ценности, по тази наредба и да ги принуждаваме да създават научен фонд, обменен фонд и т.н. Именно затова ние предлагаме да се изработи една кратка наредба, която касае именно музеите, които събират и представят предмети, които не са културна ценност.
СТОЯН ИВАНОВ: Има ли мнения по предложените корекции? Ако приемем тези корекции, те ще бъдат от името на Комисията, след което ще гласуваме предложението на Даниела Петрова и група народни представители.
И така, гласуваме корекциите, които ще внесем от името на Комисията – текста, който прочете заместник-министър Чобанов. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип предложението на Даниела Петрова и група народни представители заедно с корекциите, които правим от името на Комисията.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Минаваме към § 11. По § 11 имаме предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Заместник-министър Чобанов иска думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Както сигурно си спомняте от първото разглеждане на предложенията в Комисията и в пленарна зала, възникнаха оживени дискусии по тези предложения. Ние направихме много детайлен анализ на проблема и сме излезли с една малко по-различна формулировка от тази, дадена от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Позволете ми да ви изчета редактирания текст с нашето предложение.
В § 11, точка 2 в ал. 5 текстът преди т. 1 да се измени така:
„(5) Директор на държавен, регионален или общински музей може да бъде лице:”. И продължава текстът на Даниела Петрова и група народни представители.
Тоест тук реално ние искаме да се използва един подход, при който критериите към директорите на музеите влизат в една плоскост, да няма дискриминация според това какъв музей ще оглавява съответният директор. Правилата трябва да са общи и критериите да важат по един и същи начин за всички.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз имам едно чисто редакционно предложение по текста, а именно в края на т. 1 след „по специалност от съответното професионално направление” да се добави „и”, за да действа кумулативно с текста от т. 2.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме това предложение.
СТОЯН ИВАНОВ: В такъв случай подлагам на гласуване направените редакционни поправки, които ще станат предложения от името на Комисията. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на Даниела Петрова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 11 по вносител с направените вече редакции. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение за създаване на § 11а от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. С оглед прецизиране на текста, колеги, правя следното предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно: в § 11а, в чл. 29, ал. 1, т. 4 думата „приети” да се замени с „одобрени”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме тази редакционна поправка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изказвания по текста? Гласуваме редакционната поправка в § 11а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 11б.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моят въпрос е това откъде дойде и защо? Едни от основните приоритети в Европа в момента е дигитализацията на културното наследство. Националната музейна информационно-комуникационна система е матрица за дигитализация на над пет милиона предмети в българските музеи. Без нея българското музейно дело остава един век назад.
Искам да припомня, че по време на предишния кабинет бяха извършени ред подготвителни дейности по създаването на тази система. Всички музеи бяха снабдени с компютри, скенери и фотоапарати за извършване на дигитализация. Бяха проведени обучения по изготвяне на системата в десет обучителни семинара с участието на всички действащи музеи. Оставаше само да се възложи заданието и да се закупи хардуерът за Министерството на културата, с който да работи системата. В момента повечето европейски страни имат такива системи, те са свързани и с наемането на изложби и т.н., с инициативата на Европейската комисия за мобилност на музейните колекции и с митниците, и с полицията за защита от кражби и трафик.
В този смисъл задавам въпроса защо това трябва да отпадне? Аз разбирам, че едната част е финансова, но не бива да го зачертаваме като възможност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз. Други изказвания? Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Позволете да взема отношение по така поставения проблем.
Първо, бих искал да обърна внимание на народните представители, че никъде в закона не се дефинира какво представлява тази прословута информационно-комуникационна система, което е значителен проблем, тъй като, както сигурно знаете, в закона има седем регистъра, които са потенциално електронни регистри, които се водят от министъра на културата. Тоест, тук имаме една неяснота в цялостното съдържание на закона какво трябва да представлява въпросната система. Презумира се, че става въпрос за дигитализация на музейните колекции, но това не става ясно от начина, по който е разписано това нещо в закона.
Доколкото и както всички тези седем регистъра са в някакъв процес на изграждане, включително и тези съвместно с Министерството на вътрешните работи за културни ценности в риск, ние смятаме, че е много уместно това предложение, защото по този начин се премахва именно тази неяснота в закона.
Категорично подкрепяме всички усилия, свързани с дигитализацията на музейните колекции. Както сигурно сте информирани, в рамките на последната една година в Националната библиотека „Кирил и Методий” стартира първия по рода си на Балканите Център за дигитализация на книжното наследство, в който вече много успешно се дигитализират издания от 19 век, както и ценните колекции на Народната библиотека.
В този смисъл ние смятаме, че не бива да се смесват въпросите за дигитализация на културно наследство и тези, свързани с регистрите, които води министърът на културата. Смятаме, че предложението е много целесъобразно и трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Други изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Чобанов, нали за това ще ви трябват пари? Какво пречи да има една клауза в закона. В края на краищата законът е за да се изпълнява.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Ако позволите да предположа, всъщност Вие по-скоро навеждате нашата дискусия към темата за националния музеен регистър, който съдържа данни за предметите, които попадат в държавните колекции и който ще бъде изграждат именно в духа на най-добрите европейски практики за дигитализация на културните ценности и където ние ще трупаме всъщност данни, които ще ни позволят да участваме в нещо като „Европеана” и т.н. Но тук има просто едно дублиране – от една страна имаме тези седем много подробно разписани регистъра по конкретни теми, включително и регистъра, който води Националният институт за недвижимо културно наследство, от друга страна, законодателят казва, че трябва да създадем някаква информационно-комуникационна система.
Усилията, които са направени в предишния мандат, са оценени по достойнство и аз смятам, че музеите използват по предназначение техниката, която им е предоставена, въпреки че за съжаление и до днес ние не сме успели да създадем този единен софтуер. В тази връзка правителството предприема някакви действия, включително водим консултации с други администрации, като Министерството на транспорта за създаване на обща междуведомствена работна група по проблемите на дигитализацията. Български представители в Европейския парламент също постоянно поставят въпроса. Тук действително едно от решенията, които трябва спешно да се намерят, е някакъв вид държавен стандарт за дигитализация на културни ценности. Защото без него реално доста хаотично протичат всички тези процеси в страната.
Смятаме, че премахването на този дублиращ текст просто облекчава текстовете на закона и създава по-голяма яснота. Това по никакъв начин не означава, че ние се отказваме от дигитализация на културните ценности или участие в „Европеана” и други европейски мрежи. Просто нека да няма дублиране на текстове и на регистри, защото ние си имаме седем конкретни регистъра, които се водят от министъра на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Даниела Петрова и група народни представители за § 11б. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Параграф 12. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: С предложените допълнения считаме, че е по-правилно Министерският съвет да утвърждава правилника за работа на Националния музеен фонд като негов пълноправен собственик и на всички недвижими културни ценности национално богатство съгласно Конституцията на Република България.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Бих искал само да внеса една яснота, тъй като според мен тук трябва да изясним съдържанието на понятието „национален музеен фонд”. Националният музеен фонд не е отделно юридическо лице, нито е някаква специфична организация, това е абстрактно понятие, това е сборът от всички предмети от различните музеи в страната, които са със статут национално богатство държавна собственост. Тоест националният музеен фонд като понятие е представителната държавна колекция, но тя не е концентрирана, тя е деконцентрирана в множество експозиции в най-различни музеи. Така че тук по-скоро става въпрос за това този национален музеен фонд да бъде регламентиран като правила за работа с него в съответната наредба по ал. 6.
Защо според нас се предлага подобна промяна? Защото и до днес има някои неясноти по отношение на това държавни колекции, съхранявани от общински музеи например, как трябва да се управляват. Например може ли кметът на Пловдив да взима решения по отношение на Панагюрското съкровище. Съвсем пресен и актуален пример. И доколкото и както това е държавна колекция, държавен музеен фонд, национално богатство, редно е да има яснота как и по какви правила се управляват тези държавни колекции. Затова именно ние смятаме, че предложенията, които се правят от народния представител Даниела Петрова и група народни представители, по същество решават неяснотите и проблеми, свързани с управлението на държавните колекции.
Доколкото в закона е постановено вече във функциите на министъра на културата, че управлява културните ценности държавна собственост, е ясно парекселанс, че той създава реда, по който се управляват тези държавни колекции. Така че не знам дали е целесъобразно Министерският съвет да утвърждава отделен правилник, при условие че тази компетентност е прехвърлена от законодателя към министъра на културата и доколкото министърът на културата издава и специфичните наредби, свързани с управлението на музейните фондове. Понастоящем действаме именно в такава нормативна рамка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Колеги, гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев по точки.
Гласуваме предложението по § 12, т. 1 – правилникът да се издава от Министерския съвет. Това предложение не се подкрепя от Министерството на културата. Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 8.
Гласуваме по принцип предложението по текста на ал. 6, който се подкрепя, без думите „с изключение на Фонда по ал. 2”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението по ал. 7 е оттеглено.
Сега гласуваме предложението на народните представители Даниела Петрова и група народни представители за § 12. Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – няма.
Параграф 12а. Постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 12а.
Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Няма други изказвания.
Колеги, подлагам на гласуване § 12а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Има предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 12б.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 12б. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 13. Няма постъпили предложения.
Гласуваме § 13 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 13а. Постъпило е също предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев да се създаде § 13а.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Оттегляме това предложение, тъй като то се състоя в заглавието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре. Гласуваме § 13а по предложението на народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 14 по вносител. Няма постъпили предложения. Гласуваме § 14 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 15 има постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители, както и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Професор Данаилов, имате думата за § 15.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ние считаме, че „културни напластявания” не е еквивалентен термин на „културни нива” и е добре към § 15, чл. 48, т. 2, б. „д” след думите „археологически нива” да се добавят думите „и културни напластявания”. Разбира се, тук има различни мнения по въпрос и е добре да чуем и проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Госпожо председател, моля да дадете думата на директора на Националния археологически институт с музей доц. д-р Людмил Вагалински, който ще изясни въпроса с нивата и с културните напластявания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Изразът „археологически нива” наистина не е точен и е спорен. По-добре би било да бъде „културни пластове”. Знам, че и това може би не звучи съвсем добре, но това са пластове, наситени с останки от човешка дейност, наричаме ги „културни пластове”. Защото „археологическо ниво” е един работен термин и не е добре да присъства. Тук сме, както виждам, няколко археолози, до мен е и доц. Тотко Стоянов от Университета и представител на Асоциацията на българските археолози, освен проф. Станилов, имаме и заместник-министър, колегата Павлов, но за мен „културни пластове” е по-разумно и си е адекватно. Тоест земни маси, които са наситени с останки от човешка дейност, са те. Но в никакъв случай не „археологически нива”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Доктор Чобанов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Тук се разминаваме с колегите. Аз също съм археолог, макар и младши в тази зала спрямо колегите си, но като администратор съм категоричен, че има необходимост от понятието „археологически нива”. И ще ви кажа защо. Защото много от нашите резервати са в градска среда и се получава тази колизия на различни режими на собственост, където много често всъщност резерватът е дълбоко под съвременния град. И когато в практиката се налага да се актуват едни или други подземни нива публична държавна собственост и да се защити техният статут като резерват или археологически обект, именно тогава се появява нуждата от съществуване на понятието „археологическо ниво”. Вече се даде миналия път примерът с един обект на главната улица в Пловдив, който си е частен обект в частен имот, обаче дълбоко под земята, неговото подземно ниво е археологическо ниво с експонирана археология и за него има отделен акт за собственост. Тук също така стои въпросът за подземните кадастри – това са кадастрите в съответните резервати, които се намират под земята.
Така че ние смятаме, че от научна гледна точка може да не е най-прецизният изразът „археологически нива”, но категорично той е необходим именно за решаване на проблеми, свързани с устройството на територията.
По въпроса за културните напластявания нямаме забележки и смятаме, че може да се приеме текстът. За нас най-често използваният термин е и „културен слой”, но „напластявания” и „слой” са синоними, така че за нас е добре да се приеме подобно предложение.
От гледна точка на устройство на територията апелирам да се приеме „археологическо ниво”. Това ще ни позволи да решим редица конкретни ситуации в градската среда.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: „Културни напластявания” отразяват част от ситуацията. Аз ви предлагам да се използва терминът „културни отлагания”, защото някъде няма напластяване, а има останки от човешка дейност, които не са културни пластове, те са културни отлагания. Не държа много, но ако Комисията го приеме, мисля, че е по-точно.
Предлагам ви към „археологически нива” да се добави „и/или културни напластявания” или „отлагания”, както го приемете. Тогава смисълът, който влага колегата Чобанов за археологически нива, ще придобие по-конкретен смисъл и ще се знае за какво се отнася. Мисля, че е най-логично.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, смятаме, че е разумно и текстът, предложен по този начин, може да излезе като предложение от Комисията.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 73, което да стане предложение на Комисията, а именно в § 15 относно чл. 48 след думите „археологически нива” се добавя „и/или културни напластявания”.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, ще го направим от Ваше име. За стенограмата, нека да бъде редакция на проф. Данаилов, тъй като той изразява съгласие с „или”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип предложението на Стефан Данаилов и Антон Кутев. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип предложението на вносителя за § 15. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Параграф 16. По § 16 няма постъпили предложения.
На основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в т. 5 по вносител „за сведение” – самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност” (дотук текстът остава) да отпаднат думите „без исторически пространствен контекст”. В останалата част текстът се запазва.
Становища по така предложената редакционна поправка?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам един въпрос по новосъздадената т. 5: дали предлагането на недвижими културни ценности за сведение е оправдано и приемливо? Така всяка сграда може да бъде обявена за недвижима културни ценности, с произхождащите от това тежести върху имота и това предпоставя съмнение за последващи действия и решения на Националния институт за недвижимо културно наследство. Това е моят въпрос към вносителите.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Категорията „за сведение” 50 години беше в нашия правен мир и значителна част от обектите на недвижимото културно наследство са влезли в регистър с тази категория. С приемането на Закона за културното наследство тези обекти запазиха своята правна защита като недвижими културни ценности и подлежат на преоценка, което значи, че тяхната категория или трябва да стане от местно значение, или те просто трябва да отпаднат от регистъра. Истината е, че това е значителна част от българското културно наследство, което трябва да бъде документирано, трябва да бъде изучено и трябва да бъде защитено със средства, адекватни на културно-историческата стойност. Формалното му отписване носи риск да загубим много обекти, които може да не са с висока индивидуална стойност, но те са важни както за науката, така и за характеристиките на средата.
Ние поддържаме това предложение, считаме, че е изключително важно. Това са обекти, които могат да бъдат във или извън групови недвижими културни ценности. Когато те са в групови недвижими културни ценности, биха могли да поемат категория в ансамбъл, но когато са извън?
Каква е практиката до момента? Обекти с тази категория можеха да бъдат демонтирани и да бъдат запазени фрагменти от тях, с които да се запази следа за паметта на мястото. Тест свободата за съвременна намеса по такива обекти е доста голяма, но има ограничението да запазим следа за тези обекти. Освен това, това се случва след тяхното задължително документиране, което влиза в научно обръщение.
Пледираме тази категория да бъде възстановена.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Вие сте отдавна в института. Аз си спомням как кметове на големи общини трябваше да канят хора от института в градовете да се оцени кое е с такова значение, кое е с друго значение. Говоря за сграден фонд, не говоря за сериозните неща. Сумите, които трябваше да се плащат, те никога не можеха да ги намерят. След като е работил този закон вече две години, има ли много нарушения по тази линия, за да възстановим старото правило от 1969 г.?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Именно практиката през тези две години показа, че ни липсва такава категория, което поставя в риск някои обекти. Ще Ви дам пример. Съвсем наскоро разглеждахме една сграда, която е на бул. „Васил Левски”, тя е с предварителна категория „за сведение”. В комплексната оценка, която направихме с цел да й дадем окончателна категория, се оказа, че тя има индивидуални качества, но е с нарушена среда и трудно би могла да издържи изискване от категория „местно значение”. В същото време с лека ръка свалянето й от регистъра, защото това е другият избор, тя няма среда, поради която да приеме категория „в ансамбъл”, защото нямаме ансамбъл, но в същото време тя има качества, които позволяват ако не цялата сграда, фрагменти от нея да бъдат запазени и да бъдат имплантирани в една съвременна архитектура, която да позволи и инвестиционният интерес да бъде защитен, и в някаква степен този обект да се впише вече в съвременната среда. И да оставим паметен знак за този обект на бул. „Васил Левски”. Оказа се, че ни трябва една такава категория, която да защити обекти с по-ниска стойност, по-ниски възможности. Иначе рискуваме да загубим множество обекти, които носят характеристиката на селищната среда, на историческите пластове. Точно опитът ни наведе на извода, че трябва да възстановим тази категория.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз съм съгласен с Вас и не съм. Защото това пък отваря парашута за игри – тази розетка дали да остане или да не остане, при какви условия ще се остане розетката, при какви няма да остане. Казвам Ви това най-откровено, защото съм сигурен. Но след като считате, че това ви е необходимо, това е ваше право. Мисля обаче, че махането на тази мярка беше именно да се освободи от задръстване това, което става в България. Защото наистина като погледнете колко паметници са от местно значение, количеството е огромно.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: „Местно значение” е висока категория и ние трябва наистина да я осъзнаваме и да я прилагаме като висока категория. На предишното заседание Вие зададохте въпроса кога може да се запази фрагмент от една сграда и да се втъче в един нов съвременен архитектурен или урбанизационен организъм. Отговорът е точно в това: зависи от каква категория е паметникът, зависи колко е ценен. Когато той е „за сведение”, можем да го направим; когато той е „от местно значение” и показва местната архитектурна традиция, местната архитектурна памет, културното ниво на един регион, тогава не бива да го правим или можем да го направим, но с много по-голям респект към обекта. Тоест значителна част от обекта трябва да бъде запазена. Докато „за сведение” ни позволява такава интервенция.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако може до края на годината да кажете колко сте оценили „за сведение”, ще е много интересно.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Ние имаме много „за сведение”, опасно е, че до края на годината тези много просто могат да изчезнат.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Разбирам и Вашите съображения, но ще бъде много тежко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направената редакционна поправка в § 16. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Гласуваме § 16 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
По § 17 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 17 по принцип по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По искане на проф. Данаилов давам пет минути почивка.
(След почивката.)
Продължаваме. Параграф 18. По § 18 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ние смятаме, че терминът „обекти на недвижимо културно наследство” в § 18 звучи малко странно, при условие че има термин „културна ценност”, съответно движима и недвижима. Този терминологичен хаос дава основание да падат обвинения в съда. Нека да го редактираме и да си стане „културна ценност”.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Но недвижими културни ценности стават след придобиване на статут. Тук говорим за идентификация.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Ако може, да поясня. Тук ставаше въпрос много пъти за движими културни ценности, но и при движимите, и при недвижимите се явява този проблем, че е въпрос на преценка кога става дума за културни ценности и кога не. И по-обективно е да се напише „обекти”, защото именно в хода на определена процедура експерти преценяват дали това е културна ценност или не. А „обекти” е по неутрално, защото дава възможност за негативен изход от преценката. Защото ако напишем „културни ценности”, ние предопределяме изхода от процедурата, а нямаме право да го правим. Трябва самата процедура да каже дали са или не са въпросните обекти културна ценност. Това е идеята за тази промяна тук, нищо по-различно. Просто нека да не предпоставяме тезата за даден обект, че е културна ценност, защото е много рисковано и не работи в интерес и на гражданите, и на системата. Иначе излиза, че тръгне ли комисия да определя нещо, тя задължително трябва да приключи с културна ценност.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Убеди ме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 18.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 19 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Тук правя редакционна поправка. В ал. 3 думите „научните резултати” да бъдат заменени с „научната оценка”.
Изказвания? Няма.
Гласуваме редакционното предложение за § 19. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 19 по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 20. По § 20 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 20. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 21. По § 21 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания по текста? Проф. Данаилов, имате думата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам едни въпрос: не виждам защо трябва да се удължава срокът от три на пет години? Все пак нали това е временен срок?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Всъщност предложението е изобщо срокът да отпадне. Аз съм един от хората, които много се радваха, когато със Закона за културното наследство временният режим на декларираните обекти доби срочни измерения. За съжаление това иначе градивно положение в Закона за културното наследство съвпадна с една тежка икономическа криза, която преживяваме. А трябва да призная, че от регистъра на недвижимите културни ценности, който обхваща около 40 хиляди обекта, 19 хиляди са само в статут на временна защита, те са декларирани. Това означава, че независимо дали пред нас стои още срок от една година или от още три години, половината от регистъра следва да бъде преоценен. А тази преоценка е възможна само в единство с останалите регистрирани обекти. Мисля, че на всички тук става ясно за какъв икономически и финансов и кадрови ресурс става дума, за да се случат нещата. В условия на икономическа криза това не е възможно.
Тоест законът е заложил една ядрена реакция, която вече тече и ако ние не я спрем, половината обекти на недвижимото ни културно наследство по закон ще загубят статута си след една или след три години. Не сме в състояние да спрем тази реакция по друг начин, освен по този. И с прискърбие трябва да кажа, че това ни е единственият инструмент, с който можем да предотвратим този срив.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз Ви разбирам, но понеже предложението беше записано от вносителя, а след това е дошло другото, което аз смятам, че е по-добро.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Ако позволите, да синтезирам. Актуализацията е въпрос на ресурси. Тоест за да се каже една група културни ценности, които са със съвременен режим дали трябва да продължат или да не продължат, трябва една голяма комисия да бъде командирована. При 19 хиляди такива, които са под въпрос, това означава няколкостотин командировки, а може би и повече, на големи групи хора, ресурси, с които за съжаление системата в момента не разполага.
Именно това мотивира нашето предложение срокът да се промени от три на пет години. Но също така подкрепяме и така направеното предложение и го считаме дори за по-ефективно в решаването на създалата се ситуация.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз Ви разбирам, господин заместник-министър, и съм склонен да гласувам това предложение, обаче има още едно „но” в цялата тази ситуация. Да, ние сме в икономическа криза и аз съм съгласен, че и три години няма да ни стигнат, камо ли пък една, за да се категоризират всички тези близо 20 хиляди обекта. Но когато отпадне всякакъв срок, липсва каквато и да е мотивация за администрация, за института, за министерството да започне да извършва тази работа. Не е ли по-добре все пак да има някакъв, макар и доста по-дълъг срок, примерно 10 години или нещо подобно?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Мисля, че трябва да внесем яснота тук. Абсолютно валидно е питането. Законът всъщност нарежда на администрацията да започне незабавно в рамките на някакъв срок да извършва актуализация. Това горе-долу се случва. И администрацията трябва да действа с възможностите, които има. Но това в дебата за срока и за задачата на администрацията не бива да се смесва с възможността на всеки, повтарям, всеки – било община, било гражданин, да поиска индивидуална процедура за изясняване на дадения статут. Тоест ние вече имаме множество случаи, когато например общини сами идват при нас, пледират за подобно преразглеждане и получават актуализация. Но това все пак е процес, който те подкрепят финансово, така че това облекчава администрацията в изпълнението на нейното задължение. Докато противното се оказа на практика невъзможно.
С премахването или с удължаването на срока ние по никакъв начин не променяме възможността заинтересованите лица – било физически, юридически лица, общини или други заинтересовани – да инициират процедура, при която се извършва тази актуализация. Просто ние премахваме текущото задължение за пълна актуализация на целия списък от 19 хиляди обекта с такъв статут.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В тази посока няма ли да има селекция? Това отваря парашута много. Колегата Иванов е прав, като задава този въпрос, защото и мен натам ме теглеше – че това може да се проточи във времето. Говоря не толкова за общински обекти, за които общините могат да намерят средства и да поемат разходите, ами за тези, които са в частния сектор. И може да има голямо чакане. От тази гледна точка кое е задължението, което трябва да активира институцията?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Абсолютно валиден аргумент, но като подчертавам примера за общините имам предвид общини, които подкрепят финансово администрацията за цялостна актуализация на цялата територия на общината. Например община София е доста активна в тази посока. Главният архитект води конкретните процедури с Националния институт за недвижимо културно наследство за цялостна актуализация на територията на София. Община Велико Търново преди няколко години също направи опит за такова цялостно актуализиране. Но рискът, който госпожа Кандулкова подчерта, е, че ако по някакъв начин не дадем възможност на администрацията да се окопити от ситуацията, в която се е озовала поради финансовата криза, ние рискуваме не навсякъде да успеем да извършим навреме актуализацията. И с изтичането на формалния срок големи групи от обекти с временен статут ще отпаднат автоматично. Това е рискът и затова са направени тези предложения.
По никакъв начин това не променя възможността общини или граждани, фирми да инициират такива процедури и те са наше ежедневие. Непрекъснато имаме такива процедури, това е нещо нормално и обичайно, но Вие сам схващате огромната разлика между това администрацията текущо да актуализира всички със скромните си възможности и това да дойде някой, който иска да подкрепи този процес. Това са две съвършено различни от наша гледна точка събития.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Голямата опасност иначе при срок от една до три години е да изпаднем в срив, половината от обектите да бъдат отписани. И всъщност в момента ние подхранваме недобросъвестни очаквания в това отношение – хората броят календара, до една година обектите падат по закон. Дори ние няма да можем да се произнесем могат или не могат, бива ли или не бива. А това е половината регистър!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 21. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 22 по вносител. Няма постъпили предложения.
Гласуваме § 22.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 23. По § 23 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Правя предложение по чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник – в ал. 1 текстът да се измени така:
„(1) Декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрираните като културни ценности, която се извършва от НИНКН при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица.”
Изказвания? Няма.
Гласуваме редакционната поправка. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип § 23 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 24. По § 24 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 24 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 25. По § 25 няма постъпили предложения.
Гласуваме текста по вносител за § 25. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 26. По § 26 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Който е „за” предложението от народните представители, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 26 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 27. Тук има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Правя редакционна поправка по чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник т. 1 да се измени така:
„1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 и 3 се изменят така:
„2. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение” – със заповед на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии или защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – и с министъра на околната среда и водите;
З. Всички останали категории недвижими културни ценности – със заповед на министъра на културата.”
Изказвания? Няма.
Гласуваме редакционното предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 27 по вносител по принцип.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 28. По § 28 няма постъпили предложения.
Гласуваме § 28 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 29. По § 29 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 29 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 30. По § 30 няма постъпили предложения.
Гласуваме § 30 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 31. По § 31 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тази разпоредба в ал. 3 съдържа известно погазване на правото на собственост. Няма легална дефиниция за термина „съществуват данни”. Кой и съобразно какви критерии решава дали съществуват данни? Не могат да съществуват предписания за опазване на недвижима археологическа културна ценност, която не е получила идентификация и статут по реда на този закон.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е така. Цялостното определение за културна ценност за археологически обект в началото на закона затова е и направено. Защото досега точно това използваха адвокатите и в съда падаха всички обекти, тъй като, след като не е регистриран и не е идентифициран, те отиват, разкопават могилата и ги оправдават. Сега вече по смисъла на началното определение на този закон е ясно: имало е останки от някаква човешка дейност. Това вече са така наречените налични данни. И с нищо не се засягат, напротив, тук се балансират интересите на обществото и частните интереси. Иначе иманярите не можем да ги подведем по абсолютно никаква отговорност, веднага се измъкват.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение от народните представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя по § 31 по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Параграф 32. По § 32 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
От Министерството на културата тук инициират предложение за окончателен текст за редакция, който да стане текст на Комисията. Слушаме Ви.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: „§ 32. Чл. 72 се изменя така:
„Чл. 72 (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й и да уведоми за това кмета на общината и регионални инспектор по опазване на културното наследство.
(2) Кметът на общината и регионалният инспектор дават незабавно указание за аварийно-временно укрепване и определят срока за изпълнението му.
(3) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и ал. 2 в определения срок общината извършва необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1, в срок до 14 дни след изтичане на срока по ал. 2.
(4) За наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за предприетите мерки и дадените указания по ал.2, регионалният инспектор незабавно уведомява ръководителя на Инспектората по опазване на културното наследство.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение от Министерството на културата, което да стане предложение на Комисията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 32. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук имам един въпрос. Не можах да разбера нещо от това, което влезе като предложение по § 32, чл. 72, ал. 1 – след кмета на общината да се добави директорът на регионалния музей. По принцип не възразяваме, че директорът на регионалния музей трябва да се включи, но самият директор на регионалния исторически музей е общински служител и в повечето случаи на друга община. Като такъв той няма пълномощия спрямо недвижимата културна ценност на територията на други общини? Функциите на регионалните исторически музеи са описани в ПМС, но не са залегнали никъде в този закон. Не знам, дали да не помислим вносителите да намерят подходящо място и редакция тези функции да бъдат съобразени в предлаганите промени в законопроекта сега.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Това би могло да се отнася по отношение на недвижимите само по отношение на археологическите, защото за архитектурните например защо да се уведомява директорът на съответния исторически или археологически музей? Освен това музеите са самостоятелни юридически лица и директорите на държавните и регионалните музеи не са служители на общините.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Къде е това? От кого получават заплатите си регионалните ни музеи? От общината!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Така или иначе, текстът е гласуван. Може да се огледа за зала и в зала да го направим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нека експертите да си кажат мнението, защо да го оставяме?
ТОТКО СТОЯНОВ: Ние разбираме това, което иска да предложи проф. Данаилов от гледна точка на това, че наистина в момента съществува една двойственост в статута на регионалните музеи. Това предложение за включването на регионалните музеи в такива случаи беше наше, защото има точно нужда от такива комплексни комисии понякога. Регионалният музей така или иначе е на тази територия и има по-висока степен на методическо ръководство, въпреки че статутът им да бъдат подчинени на общините ги принизява.
Това, което схващам аз като идея на проф. Данаилов, така и така оглеждаме сега закона, да се помисли и по въпроса за статута, който имат регионалните музеи. Той няма отношение към тази точка, но може би трябва да се върнем в онези членове назад в този закон. Наистина в много случаи местният общински музей е едно, на територията на една област прерогативите на регионалния музей са от друг характер. Може би трябва да погледнем назад, ако трябва да се помисли и вече това да има такава стойност при тези случаи, когато става дума за действия на територията на областта, която е най-общо под властта на методическото ръководство на музея. От тази гледна точка Вие сте права, за археологически най-често са случаите, когато има нужда от такава намеса. Може би действително трябва да се помисли в тази посока.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Дали мога да добавя нещо? Това предложение да се уведоми и директорът на регионалния музей си е добре. Друг е въпросът, че наистина статутът на тези директори е малко двойствен, но при всички положения е добре, ако трябва да се гласува трябва ли да го има или не трябва, да, трябва. Винаги е по-добре да бъде уведомен директорът на регионалния музей. За мен тази добавка си е много на място и си струва. Не знам дали тези функции трябва сега да се изясняват и едва ли сега е моментът това да се прави. Както прецените, но самата добавка, че трябва да бъде уведомен директорът на регионалния музей си е съвсем на място. Ако говорим за добавката сама по себе си. Ако тя отпадне, кого друг да уведомят?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Госпожо Петрова, може ли малък коментар по темата? Опитът до момента, годините показват, че музеите бяха доста сериозно интегрирани с процеса на опазване както на движимите, така и на недвижимите ценности на тяхната територия. И това е добър опит. Разбирам, че предложението на проф. Данаилов е в тази посока, тоест да се върнем към добри стари практики. Но ако директорът на съответния градски или регионален музей бъде уведомен в случай на заплаха за недвижима културна ценност, какви задължения за него ще произтекат? Това е въпросът. Защото уведомяването на кмета, уведомяването на регионалния инспектор води до поредица действия – те дават предписания, кметът след това назначава комисия и т.н. Какви ще бъдат задълженията на музея? Това е само информация или се очаква от него активна реакция? И в каква посока се очаква?
ТОТКО СТОЯНОВ: Аз трябва да Ви кажа, че това предложение постъпи, след като директори на регионални музеи реагираха за тази точка, защото от тях обикновено също се търси информация. Те също трябва да съхраняват информацията за недвижимите паметници на територията на съответната област. От тази гледна точка това е добра практика. Такъв е смисълът.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: По мнение на Министерството на културата би могло да се допълнение (не знам какви са процедурните възможности) и накрая да се добави „а за археологически недвижими културни ценности – и директора на съответния археологически или исторически музей”. Защото няма смисъл да уведомяват директора на археологическия музей за сграда, която пада, това просто е съвсем ненужно.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Аз обаче подкрепям идеята съответният градски исторически или археологически музей да бъде уведомяван. Вярно е, че това са субекти, които винаги са били съпричастни към процеса на опазване и тяхното включване в подобна дейност в комисии и т.н. би било полезно. Така че наистина в зала може би е добре да приобщим отново музеите към този процес.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Въпросът е кои музеи – дали директора на регионален музей или говорим и за малките музеи, които са много по-зависими от общините си. Директорът на регионалния музей има малко по-различен статут и не зависи от всички общини в рамките на тази област. Тези градски, общински музеи не могат да заявят някаква по-самостоятелна позиция и често пъти са под страхотен натиск при инвестиционни намерения и пр. Директорът на регионалния музей при всички случаи е с по-висок статут, не е така зависим и е добре да бъде уведомен той при всички положения. Аз лично не съм убеден, че по-малките, като бъдат уведомени, ще реагират.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз наистина предлагам този текст да бъде огледан. Може в зала да го коригираме. А иначе подкрепям, че тук трябва да има текст за директора на регионалния музея. Имам личен опит от взаимоотношения между регионалния музей в Бургас и музея, да кажем, в Несебър – кой какви взаимоотношения и на какво подчинение е на местната власт. Затова нека да отложим текста за зала.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз само искам да заявя, че аз нямам нищо против тези текстове, които са предложени. Зададох въпроса в другата посока.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, за да не се пипа много пъти този законопроект, смятам, че сега може да се направи.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Мисля, че същото се отнася и за § 33.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В такъв случай отлагаме гласуването на § 33 и § 34.
Гласуваме § 35 и § 36 по вносител, по които няма постъпили предложения.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По § 36 имам възражение. Терминът „има данни” е без правна дефиниция. Кой и съобразно какви критерии решава дали има данни? Министърът на културата може да предприеме такова действие, но може и да не го предприеме. Остава неясно въз основа на какви критерии по какви процедури става приемането на това решение. Това създава предпоставка за корупционни практики според мен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Разбрах Вашите притеснения. Тук проф. Станилов (той напусна залата) се аргументира за това „има данни за наличие на археологически обекти”. Може би археолозите могат да изразят позиция по тази терминология.
ТОТКО СТОЯНОВ: Всъщност то си е казано – препраща се към реда за предоставяне на статут, където са изброени процедурите. Затова е казано само „има данни”, но това са различните начини, по които може да се предоставят тези данни и съответно да се търси предоставяне на статут. Затова не е обяснено – препраща се към чл. 64. аз мисля, че не е нужно да се обясняваме много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Ножаров.
ЩЕРЬО НОЖАРОВ: Искам да направя едно уточнение. За нас е много важна заповедта, с която се обявява, да е стабилен административен акт и е много хубаво и похвално, че ще бъде обявено чрез „Държавен вестник”. Но дали това автоматично означава по смисъла на Закона за „Държавен вестник”, в частта му „Официален раздел”? Тъй като ако не е в официалния раздел, поне от наша гледна точка нещата стават много различни. Искам да имате предвид това, важно е да бъде стабилно обявяването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тук не можем да правим корекция, това е по Закона за „Държавен вестник” и там е разписано кое къде се публикува.
Други изказвания? Няма.
Колеги, гласуваме § 35 по вносител.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 36 по вносител.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
По § 37 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Няма изказвания.
Гласуваме предложението на народните представители.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 37 по вносител по принцип.
За – 11, против и въздържали се – няма.
За днес приключваме. Благодаря ви за търпението.
Днес ви бяха раздадени предложенията от СЕМ, така че може да ги огледате и да ги консултирате с експерти.
Пожелавам ви приятна почивка!
(Закрито в 17,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова