1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).

---

На 1 юни 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Здравейте, колеги! Откривам заседанието на комисията. Налице е кворум. Заседанието днес ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ гласуване (продължение).
Има ли други предложения по така изчетения дневен ред?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Правя предложение, което касае следващото заседание на Комисията, а именно да бъде изслушана госпожа Лидия Йорданова във връзка с днешната й статия във в. „Сега”, в която тя нарича отделни партии маргинали и т.н. Настоявам, защото аз съм човекът, който в 39-ото Народно събрание я защитаваше, когато НДСВ искаха да я сменят. Благодарение на нашите усилия и на много други депутати тя остана шеф на този институт, а сега тя, особено в рамките на това, което се разрази преди една седмица с ДПС (става въпрос за конфликта), тя нарича членовете на БСП и на ДПС маргинални елементи. За мен това е абсолютно недопустимо и затова искам да бъде изслушана и да каже какво има предвид, да се извини, а ако не – да си подаде оставката. Не може човек, на който българският гражданин му плаща заплатата, който се води на работа към Народното събрание, да злепоставя по този начин Народното събрание. Не можеш да кажеш за членовете на две партии, че са маргинали! Аз три пъти го прочетох и настоявам тази жена да бъде извикана пред нашата комисия да каже какво е имала предвид.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, ще го имаме предвид да бъде поканена за изслушване.
Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз искам да подкрепя това, което каза господин Михайлов. Не един път сме свидетели как служители на парламента, а в случая НЦИОМ е към парламента, си позволяват подобни квалификации. Разбирам тяхното желание да останат на работа или пък просто да направят мили очи на сегашните управляващи, но тези квалификации са абсолютно недопустими. Очаквам тези думи, които каза господин Михайлов, да ги чуя от устата на управляващата партия, а не от устата на един човек, който традиционно принадлежи на демократичните ценности. И е добре тази госпожа да бъде изслушана веднага – имам предвид не на днешното заседание, а на следващото заседание, а не да отиде за изслушване, когато свършим този закон.
Така че ще ви помоля на следващото заседание тя да бъде поканена и да обясни за маргиналите, които гласуват за БСП и ДПС.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ако ме чухте добре, казах, че това ще бъде направено за следващото заседание.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре. Защото изслушването на министър Рашидов по отношение на чл. 17 от Закона за филмовото изкуство отиде за след приемането на закона. Но в случая е добре наистина да има такава реакция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. По отношение на дневния ред има ли предложения? За работното време?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ние сме се разбрали – до 17 ч.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги, до 17 часа.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
На днешното заседание са заявили желание да присъстват: Тодор Чобанов – заместник-министър на културата; Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил; от Светия синод на Българската православна църква: Петър Бончовски; от Министерството на културата: Боян Милушев, парламентарен секретар; Миглена Кацарова, Уляна Малеева и Христо Ганчев; от Министерството на труда и социалната политика: Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Лариса Тодорова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Петя Малакова – главен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – подуправител на НОИ, Янка Грозева – началник отдел „Методология по изплащането на пенсиите”, Станислава Атанасова – парламентарен секретар; от Министерството на вътрешните работи: Володя Велков и Ангел Папалезов; от Върховната касационна прокуратура: Николай Соларов и Щерьо Ножаров; от Националния институт за недвижимо културно наследство: арх. Йорданка Кандулкова, арх. Дафина Барфончовска, арх. Галя Стоянова и Елена Панджарова, юрисконсулт; от На;ионалния археологически институт с музей при БАН: доц. Людмил Вагалински, директор; от Агенцията на българските археолози: Георги Нехризов; от Асоциацията на търговците на произведения на изкуството: Павел Тодоров, Емил Чаушев, Витан Андреев, Владимир Илиев и Константин Илиев; от Софийския университет „Св. Климент Охридски” : Тотко Стоянов.

Преминаваме към точка първа: Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
Предложението ви е раздадено. То касае отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Росица Георгиева Баталова. Към решението има и мотиви, кратка автобиографична справка на госпожа Баталова.
Изказвания? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, аз мога да кажа няколко думи. Разбира се, Росица Баталова е една дълга биография в музикалните среди, години наред беше стожерът на националната оперета, след това създаде поредица от отделни музикални състави в страната и до ден-днешен, макар че годинките са напреднали, е един обществено ангажиран културен деец и аз много се зарадвах, когато разбрах за предложението на Министерския съвет.
Благотворителната дейност на Росица Баталова е ясна, но, как да кажа, тя е много предан човек на изкуството, радвам се, че е предложена и ще подкрепим предложението на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: От Министерството на културата?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: След добрите думи, които проф. Данаилов каза, не ми остава друго, освен да кажа, че ние смятаме, че Росица Баталова е човек, който заслужава да получи такава пенсия за особени заслуги. Първо, жените в тази професия не са толкова много, а когато те са и големи имена, това действително е изключителен случай. Тя е дългогодишен диригент в Държавния музикален театър, в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. С нейната неуморна работа се свързват някои от най-знаковите творби на оперетата, като „Веселата вдовица”, „Хубавата Елена”, които са любими на поколения българи и на една аудитория, израсла с тези произведения. Концертирала е в редица градове в страната. Има и един оркестър, който тя е създала и с който концертира повече от 35 години – това е прочутият дамски камерен оркестър „София”. Издала е множество плочи, автор е на няколко книги. Човек, който заслужава да получи такава пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да чуем и становището на Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! По време на съгласувателната процедура преди заседанието на Министерския съвет ние подкрепихме предложението на министър Рашидов за отпускане на персонална пенсия на госпожа Росица Баталова, отчитайки нейния принос в развитието на културата както в страната, така и в чужбина.
Подкрепяме това предложение. Сутринта подкрепихме предложението и пред Комисията по труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. От Националния осигурителен институт – заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Националният осигурителен институт също подкрепя направените предложения от Министерския съвет. Безспорни са заслугите на тези две имена. Аз искам само да уведомя, че в тези случаи след вземане на решение тук в Комисията по културата, а сутринта взе решение и Комисията по труда и социалната политика, техните пенсии за осигурителен стаж и възраст ще бъдат спрени по реда на Кодекса за социално осигуряване и ще започне изплащане на пенсията за особени заслуги. По този ред процедираме винаги. Размерът на пенсията е 700 лв., определени по параграф от Кодекса за социално осигуряване. Имаме готовност да започнем изплащането на пенсията за особени заслуги. Разходите са от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” и предполагам, че Министерството на финансите също е дало своето становище, защото средствата идват от републиканския бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Други изказвания?
СТОЯН ИВАНОВ: Аз имам един въпрос, госпожо председател. Безспорно няма нужда пред тази комисия да се представят имената на тези двама бележити наши творци, въпросът ми е чисто технически: защо за госпожа Баталова е от 1 май, а за Рангел Вълчанов е от 1 юни?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: В това няма нищо притеснително. Сутринта го коментирахме и в Комисията по труда и социалната политика. По всяка вероятност по различно време са пристигнали и предложенията, така че решенията са така както трябва да бъдат. Имаме готовност да изплатим и от 1 май (тъй като пенсията за май месец ще бъде изплатена, ние ще доплатим разликата), но това не създава пречка решенията да се приемат така както са гласувани в Министерския съвет.
СТОЯН ИВАНОВ: В такъв случай да излезем с предложение и на двамата да бъде от 1 май. След като има такава възможност, не виждам пречка да не стане.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Нека да бъде така както е определено с решението. Така е прието вече и в Комисията по труда и социалната политика. Аз уважавам вашето право да решите, то е по Конституция, все пак ние сме парламентарна република, но чисто организационно така вече го приехме в Комисията по труда и социалната политика, нека да остане така както е дадено от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. И аз смятам, че е по-разумно така, защото иначе ще създадем административни проблеми. Пък и финансите може би са планирани за начина на изплащане.
СТОЯН ИВАНОВ: Добре, оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Ако няма други изказвания, закривам дебата по тази точка и ви предлагам да гласуваме проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията така както е предложен:
„Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Росица Георгиева Баталова от София, ул. „Ген. Паренсов” № 20, в размер на 700 лв. месечно, считано от 1 май 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Който е съгласен с така изчетения текст за решение, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се - няма.

Преминаваме към точка втора - Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
Текстът е раздаден. В случая имаме предложение, което е направено по отношение на Рангел Вълчанов. Откривам дебата. Изказвания? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това ми е също много познато име и не случайно Рангел беше избран за режисьор номер едно на 20-и век. Казвам Рангел, защото се познавам от дълги години с него. Тук не виждам няколко филма, които бяха негови сериозни постижения, в единия имах щастието са участвам в ранните си млади години – „Инспекторът и нощта”. Това беше първата криминална сага и събитието беше, че той покани за инспектор да играе Георги Калоянчев. Този филм беше един от много хубавите филми на Рангел. Разбира се, той ревизира и „Езоп”, който липсва тук. Вижте, човек, който през всичките си години премина като кино със своето театрално образование. Започна като театрален режисьор в Бургас заедно с Вили Цанков, но след това се отдаде на киното. За всеки актьор един от най-интересните моменти е да се снима с Рангел Вълчанов.
Искам да кажа, че филмите му правеха много силно впечатление на всички фестивали, на които са показвани. Аз мога да коментирам „На малкия остров” – един филм, който в онези години много силно респектира и западното кино с начина, по който бяха показани героите. Скоро имахме възможност да видим и „Лачените обувки на незнайния войн” и аз се радвам, че, макар със закъснение, с доста голямо закъснение, Рангел получава тази заслужена пенсия.
За съжаление, и с това ще приключа, в предишния парламент имаше една много голяма съпротива от страна на Социалната комисия (тук има свидетели) по час и половина се е водела битка за всяко име за доказани български творци. И все пак добре е, че регулярно нашата комисия обсъжда и така единодушно приема решения за големи български творци. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Да предоставим отново думата на Министерството на труда и социалната политика.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние подкрепяме това предложение по съображенията, по които подкрепихме и предишното предложение за госпожа Росица Баталова. Считаме, че приносът на господин Рангел Вълчанов е достатъчен за отпускането на пенсия за заслуги. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Госпожо Караиванова, да споделите позицията на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Ние също подкрепяме предложението. Заслугите се виждат, значими са и приносът към нацията и към държавата. Ще изплащаме размера от 700 лева като пенсия за особени заслуги на господин Вълчанов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Колеги, чета ви проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията:
„Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Рангел Петров Вълчанов от София, ул. „Княз Борис І” № 60, вх. „Б”, в размер на 700 лв. месечно, считано от 1 юни 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Подлагам на гласуване така предложения ви проект за решение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се - няма.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).
Колеги, бяхме стигнали до § 33. По § 33 има постъпило писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Параграф 33 беше отложен, за да му се направи една прецизна редакция. Предлагам на вашето внимание предложение, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„В § 33 да се направят следните изменения и допълнения:
Алинея 1 да се измени така:
„(1) В 14-дневен срок след даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът на общината назначава комисия в състав: регионалния инспектор по опазване на културното наследство и представители на НИНКН, регионалната дирекция за национален строителен контрол, общината, а за художествени, етнографски и исторически – директора на съответния по тематичен обхват музей.”
2. Ал. 3 да се измени така:
„(3) Въз основа на констативния протокол по ал. 2 кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) При археологически недвижими културни ценности се прилагат разпоредбите по чл. 160, ал. 3”.
Колеги, откривам дебата. Имате възможност да изразите становище по така предложения ви текст.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Така предложената редакция е по-добра от оригиналното предложение. Подкрепяме я.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания?
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли един въпрос? Лицата по чл. 71, ал. 1 – това собствениците ли са? В смисъл, задължавате собствениците да извършат строително-ремонтни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Собственици, ползватели, концесионери – който управлява имота реално, владее го и го използва.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, а ако собственик е Министерството на културата и ремонтът е спешен, но Министерството на културата няма средства?
И вторият ми въпрос: ако собственикът, който не е държавата, също няма средства, какво става със заповедта и нейното изпълнение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: В Закона за културното наследство е предвидена процедура за привличане на необходимите средства за такива имоти. Ако сте обърнали внимание, в Закона за устройство на територията също има механизми, които касаят подобни ситуации. Липсата на средства не оправдава във всяка ситуация невъзможността на собственика да извърши действията. Именно затова в Наказателния кодекс е предвиден текст, когато има възможност собственикът, но не го прави, е една хипотеза. Когато се налага, но няма възможност, е друга хипотеза. Тези хипотези са с различни правни последствия.
Когато собственик е Министерството на културата, макар че Ви уверявам, че министерството е отличен стопанин на своите обекти, за разлика от обектите на други собственици, нашите са в добро състояние, важи същата процедура.
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! В нашето предложение от Светия синод за този параграф е в тази комисия да има член от Българската православна църква или от всяко едно религиозно изповедание, когато става въпрос за негов имот. Защото когато един храм, един манастир, един параклис е собственост на дадено вероизповедание, съдбата му се решава, без собственикът да знае.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Като подкрепям по принцип това предложение на Светия синод, искам да прецизирам моя въпрос. Например този обект не дава достатъчно приходи на собственика или на ползвателя, или на концесионера. И това, което чух сега като отговор от господин Чобанов, че има възможност той да се ипотекира, да тегли заем. Ако собственикът няма приходи, това ипотекиране под формата на заповед за реставрация и ремонт фактически вие ще принудите собственика да се раздели с този имот. Защото ако не може да го поддържа, ще трябва да го вземе банката в крайна сметка и да го продаде на друго лице. Това е един индиректен начин чрез вменяване на подобно задължение да се отнеме имотът от ползвателя, ако той наистина не може да изпълни тази заповед.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Това е принцип, който съществува в българското законодателство от десетилетия, не е нещо ново. Такова задължение сме поели и по Европейската конвенция за опазване на растителното наследство. Там дори се говори за експроприиране на имоти, когато собственикът не се грижи добре за тях. Това е основно правило и един основен принцип в правната ни наука – че управлението е функция на собствеността и всеки е длъжен да се грижи за своята собственост като добър стопанин. Този принцип е още от Римското право. Респективно задължение на общините, най-вече, и на държавата в по-малка степен е те да контролират собствениците дали се грижат като добри стопани за своите имоти.
Категорично не сме съгласни с оценката, че подобни механизми, които съществуват в правния мир във всички европейски държави, са скрита форма за национализация на имоти. Това са механизми, които имат за цел да предизвикат необходимата дейност по отношение на едни и други имоти. Между другото, нашата система е доста по-либерална например от една Турция, където като ви падне покривът, след три години автоматично имотът ви става обществена собственост и започват едни много по-тежки процедури по експроприиране.
Така че ние сме избрали едни сравнително меки форми за контрол и не мисля, че имаме нещо радикално ново или различно от тези форми, които са избрани в други европейски държави. Обръщам внимание, че тези принципи и процедури вече съществуват в Закона за културното наследство в неговия досегашен вид. Имаше ги и в Закона за паметниците на културата и музеите. Нищо ново и различно няма тук.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако ми разрешите, само една вметка. Тук ние говорим за недвижими културни ценности, които са извън търговския оборот, господин Чобанов, от тях по принцип не може да се очаква да генерират приходи, за разлика от всички останали частни имоти, които могат да генерират приходи било чрез продажба, било чрез отдаване под наем, ползване и т.н. Тук трябва да има специално отношение, тъй като по своята същност върху тях тегнат забрани за участие в търговския оборот, с изключение, когато има някакво специално разрешение. Аз знам, че отдавна действат тези текстове, но не знам колко пъти са прилагани специално за недвижимите културни ценности. Просто обръщам внимание, че стриктното им прилагане, което досега не се е случвало, крие подобна опасност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Искате ли да вземете отношение? Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Действително статутът на една сграда като културна ценност е някаква форма на тежест, може и така да се разсъждава, но категорично това не отменя правата на собственика да извършва разпореждания с тази сграда – да я продава, отдава под наем, да променя, ако това е допустимо, нейното предназначение. В този смисъл по Закона за културното наследство тези сгради не са извадени от търговския оборот. За тях има особен режим, който е създаден, но това не ги прави на практика извадени от този вид граждански оборот. Същевременно наистина държавата е създала, макар и минимални, стимули за тези сгради, като е записано изрично, че когато се ползват по предназначение, собствениците на такива сгради са освободени от данък сгради. Друг е въпросът, че те, независимо че се предполага, че срещу това те трябва да ги поддържат, не винаги ги стопанисват добре. Не е случайно, че от някои архитекти в страната се прави предложението тези суми да се събират на сметката на етажната собственост, за да може с тях да се ремонтира въпросната сграда. Но това е тема на друг дебат и друг законопроект.
Мога да кажа категорично, че механизмите, които съществуват, ние просто малко ги подобряваме, в една по-ясна и по-конкретна процедура. На мен не са ми известни в последните години случай някой да е експроприирал нещо или пък да е извършвал тези процедури, така че някой да е лишен от своята собственост.
ЧЕТИН КАЗАК: Мога да дам конкретен пример точно с вероизповеданията. Представете си една църква, която е в много окаяно състояние (не случайно представителите на Българската православна църква настояват да има представител на съответното вероизповедание), ако Българската православна църква не разполага със средства за ремонт на този храм, който априори е извън търговския оборот, по никакъв начин не може да бъде вкаран в търговския оборот един храм, който е паметник на културата, стриктното прилагане на тези разпоредби дава възможност храмът да бъде експроприиран.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря, госпожо председател. Това имам предвид. В миналия закон ние имахме предложение, но не се обърна внимание на нито една от нашите думи, писани в предложението. Прие се набързо и сега, когато имаме възможност, защото в този закон се правят изменения и допълнения, ние настояваме пак да се имат предвид тези думи, които сме писали и предишния път, не сме записали почти нищо ново. Но е жалко, когато се отчужди един храм и се продаде за други цели, да стане на кръчма, каквито примери има по света – вероизповеданието не е в сила да го поддържа, продаде се и стане кръчма. Бива ли такова нещо да става в нашата страна и да ходим по съдилищата! Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И все пак има и някакви норми. Аз искам да ви попитам как разглеждате нещата – един да ползва, а държавата да поддържа? Такъв вариант ли предлагате? Когато разискваме този проблем, нека да чуем и някакъв друг вариант, който предлагате. Добре, няма да е така, ще бъде иначе. Аз не мога да допусна, че някой няма да го интересува поддръжката на даден храм – той ще го ползва, обаче държавата ще го поддържа. Мисля, че това е безстопанственост.
ЧЕТИН КАЗАК: Може да се помисли тогава, когато по своето предназначение тази недвижима културна ценност не генерира приходи. Трябва да има в закона някаква норма, не може вие да искате от сграда, която по своето предназначение или поради режима на нейното опазване е изключено тя да генерира приходи от търговска дейност или каквито и да е приходи, вие по този начин я отнемате от собственика и я национализирате.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само една дума. Разговорът се отвори много, винаги може да се търсят варианти, това е единственият начин да спасим това, което е останало поне от 18-и и 19-и век. Тук не говорим за тези големи духовни паметници, защото държавата, поне в предишните четири години, отделяше по една държавна поръчка средства, които се инвестираха (тук са колегите от НИНКН, Чобанов от министерството също работи) и които бяха насочени именно към такива обекти с национално значение и подпомагане от страна на държавата. Там не е стоял въпросът общността да си събере пари и да си направи ремонта. Разбира се, ние имаме безкрайно много такива духовни места със стара и вековна история, но парите не стигат в никакъв случай.
Отнасям това към градската среда. Онзи ден четох за едно решение на Общинския съвет в Пловдив, което е чудесно – сто сгради в Стария град на Пловдив, които се рушат пред очите ни, собствениците са ясни и всеки се разхожда и не го интересува. Да не говорим какво се случва в центъра на града, до театъра – уникална сграда, която била на някакви евреи, няма ги, никой не се интересува, фасадата не може да се оправи и съсипва града.
Това е единственият начин. Но, разбира се, аз смятам, че държава ще продължи да прави сериозни инвестиции именно в тези големи национални обекти, които са нужни на нацията. В този смисъл тази поправка, която беше предложена още в предишния закон, аз я приемах именно затова. Но някак си плавно и страхливо започна да се ползва главно от общинските ръководства.
Какво значи търговски оборот? Една старинна къща в Стария Пловдив, след като се реставрира, там могат да живеят хора и да си плащат своя наем. Колко къщи се възстановиха и станаха хотелчета в едни от най-хубавите места, без да се нарушава ландшафтът! Не са магазини, не са молове и т.н., но в това отношение трябва да се подпомогне. Иначе и това, което е останало, ще се разруши пред очите ни, а никой не желае да направи някаква крачка.
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Госпожо председател, прощавайте, че пак взимам думата. Става въпрос не за жилища, които може да станат хотелчета, говорим за църквите, за храмовете. Защото имаме села, които са се изселили, останали са пет човека или някъде отиват само в събота и в неделя. Говоря конкретно и за епархията. Има и стенописи в някои от тези църкви. С голямо затруднение ние успяваме да сложим покрива отгоре, а за реставрация на стенописите въобще не можем да говорим. С цялото си уважение към Института, но и те нямат средствата. Министерството на културата също няма.
Какво пречи да има представител от вероизповеданието в тази комисия?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Наистина според мен излишно се задълбочаваме в хипотезата със смяна на собствеността. В практиката няма такива случаи до момента, съмнявам се, че ще станем свидетели на подобни неща. Говорим за процедури, които, както проф. Данаилов подчерта, трябва да ни помогнат в градска среда, в реално обитаеми и използвани сгради ние все пак да съхраним нещо за следващите поколения. Този текст не е мислен и няма да се реализира по отношение на църковни сгради. Аз разбирам мотивите на Българската православна църква, но това е една експертна комисия. Българската православна църква разполага ли със свещеници-архитекти? Ако разполага, да заповядат в комисиите и да участват в тяхната работа. Но идеята на тези комисии е, че това са експертни комисии, които трябва да дават предписания.
Действително Българската православна църква е разпозната от закона като особен субект в сферата на културното наследство с особени права и задължения, но тук говорим за това когато една сграда се разпада например, кой ще направи предписанията за укрепването на тази сграда? Кой инженер ще дойде и ще каже: тази стена може, тази не може; тази фасада може, тази не може. Това е една експертна комисия. Товаренето на тази експертна комисия с участие в нея на представител на собственика, който и да е той, не е целесъобразно и ще утежни нейната работа.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз искам да кажа само две думи. Става въпрос за една църква в „Лозенец”, до НДК, само не мога да й кажа името. Там духовенството е събрало средства и иска да прави ремонт. При мен два пъти идва една моя съседка, тъй като се страхува да не се забави проекта, който са дали в НИНКН. Оказа се, че е изпратен преди пет дена.
Става въпрос, че всички проекти за възстановяване, за реставрация на ценни икони също се прави проект, който се одобрява, и се определя кои са хората, които правят тази реставрация. Това го извършва държавата. Всички знаем, че това са огромни пари.
Но аз мисля, че за да се успокои духовенството, може би когато става въпрос за религиозни паметници, независимо от коя религия, да бъдат канени и те да назначават или да предлагат свои експерти, които да разбират все пак от естеството на материята, защото там няма да си говорят общи приказки. Има си точни неща, които специалистите ги знаят най-добре.
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Само уточнявам, че в новия устав на Българската православна църква има разпоредба да се канят специалисти и при всеки един епархийски съвет да има такава комисия, за да можем, когато нямаме специалистите, да знаем откъде да ги потърсим.
ЧЕТИН КАЗАК: Това, което каза господин Данаилов, е напълно разумно. Господин Чобанов, мисля, че бихме могли да се обединим по такъв вариант – да се добави специален текст, че когато се касае за недвижима културна ценност, собственост на Българската православна църква или на друго регистрирано вероизповедание, един от членовете на комисията да бъде лице, предложено или представител на съответното вероизповедание. Не е казано, че той ще бъде свещенослужител, може да бъде и експерт, нает от съответното вероизповедание, строителен инженер, архитект. Всяко вероизповедание може да наеме такъв човек, да му плати, но да бъде като представляващ съответното вероизповедание.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Не възразяваме на такъв подход.
СТОЯН ИВАНОВ: Какъв текст предлагате?
ЧЕТИН КАЗАК: Експертите ще го формулират, но примерно: „Когато недвижимата културна ценност е религиозен храм на Българската православна църква или на друго регистрирано вероизповедание, съответното вероизповедание има право да предложи свой представител в комисията.”
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Но да бъде експерт! Моля да бъде записано!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, предлагам да прекратим дебата.
Гласуваме първо направеното предложение от народния представител Четин Казак за тази корекция в § 33. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 33. Който е съгласен с така изчетения ви текст, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип писменото предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на вносителя за § 33. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 34. Този параграф също отложихме с оглед прецизиране на текстовете. В § 34 правя следното предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 34 чл. 74 да се измени така:
„Чл. 74 (1) Когато комисията по чл. 73, ал. 1, предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(3) Недвижимата културна ценност се реконструира въз основа на представената документация по ал. 1 и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84.”
Изказвания по така изчетения ви текст? Заповядайте.
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Ние предлагаме преди да се одобри инвестиционният проект да не се демонтира. Защото имаме и такива случаи. Ще останем без иконите на някои храмове. Демонтиране да не се извършва преди одобряване на инвестиционния проект и влизане в сила на разрешението за строеж и за реконструкцията. И все пак да се съгласува с вероизповеданието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Друго становище? Да чуем заместник-министър Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Съжалявам, че връщам разговора към това, което казахме преди малко. Това са процедури за падащи сгради в градска среда и застрашаващи живота на гражданите. Когато има такава процедура, обръщам внимание, че целият текст касае тези случаи, замият Закон за устройство на територията, който е водещият по отношение на тези проблеми, изисква да се предприемат спешни и незабавни действия за обезопасяване на сградата. В случая говорим за такъв тип процедура, която касае сгради културни ценности.
Категорично не смятам, че текстът трябва да бъде разглеждан и променян в светлината на проблеми на интериора, тук говорим за стени и за екстериор. Така че наистина трябва да внимаваме, когато поправяме този текст, защото не смятам, че имаме случаи на падащи църкви в българските градове и се надявам никога да не доживеем такава хипотеза. А тук говорим за сгради в тежко аварийно състояние.
Така че моята молба е да четем текста действително в светлината на неговото предназначение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Аз благодаря на господин заместник-министъра за пояснението, но все пак някъде трябва да има един текст – дали ще е тук или на друго място – за църковните и манастирските сгради. Има вероизповедания, за които има такива опасности. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Вижте, въртим се в един излишен спор. Обърнете внимание, Ваше Високопреосвещенство, на ал. 1. Там е записано, че собственик изготвя документацията. Тоест няма как тук този процес да бъде извървян без Българската православна църква, защото като собственик на тези обекти, за които Вие говорите, тя сама си предлага какво да се случи, инициативата излиза от собственика и не е необходимо, след като собственикът или Българската православна църква е предложила нещо, то, след като бъде одобрено от министъра, за пореден път да се предоставя на нейното внимание. Защото вие инициирате този проект и това изпълнение. Тоест самият текст е записан така, че когато комисията предлага да се извършат такива действия, собственикът изготвя и представя на Министерството на културата. Вие сте в ролята на този, който предлага и наистина не е нужно текстът да бъде променян отново с допълнителни усложнения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Мисля, че е коректно и няма място за притеснение.
Колеги, подлагам на гласуване редакционната поправка, която е направена по чл. 73, ал. 4, т. 2. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Преминаваме към § 38. По § 38 няма постъпили предложения.
Гласуваме § 38 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 39. По § 39 има писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно по § 39 относно чл. 82, ал. 2:
„1. Думите „чл. 84, ал. 1 и ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 84, ал. 1 и ал. 2”
Подлагам на гласуване редакционното предложение за § 39. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип писменото предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 39 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 40. По § 40 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Госпожо председател, съжалявам, че Ви прекъсвам. Има ли възможност по § 36 и по ал. 6, която не е дискутирана, но има слабости, да споделя нещо сега или по-късно?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: То е гласувано.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Да, но там има недомислица и ще ни създаде проблеми. Преценете! Говоря за чл. 79, ал. 6 от Закона за културното наследство.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Какви са Вашите аргументи? Да ги чуем и ако трябва нещо да се коригира, ще го имаме предвид за зала.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Алинея 6 на чл. 79 завършва със „се определят с разрешението за теренно проучване”. Няма как с разрешение за теренно проучване да се определят временни граници и охранителни зони. Би трябвало да бъде „се определят въз основа на проведено теренно археологическо проучване”. Първо, там няма такива уреди и не му е там мястото да бъдат определени тези временни граници. Трябва да бъде въз основа на проведено теренно археологическо проучване. Както прецените, но в този вид ще ни създаде проблеми. Благодаря Ви.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Господин Вагалински, аз разбирам Вашите мотиви, обърнете обаче внимание на текста – там говорим за временни граници. Тоест когато обектът е в процес на изясняване, когато ние не знаем всъщност какво представлява обектът и тепърва ще започват археологическите проучвания. Все пак трябва да се каже къде ще се провеждат тези проучвания. Тоест ние не можем до безкрайност да дадем едно разрешение, то не може да бъде всеобхватно, трябва да се прецизират някакви лимити в това разрешение. Именно затова законът е въвел за мен едно удачно решение да говорим за временни граници на археологическия обект. Няма според нас проблем в самото разрешение да се посочва кои са временните граници, тоест къде да се търси при археологическото проучване краят на дейностите в пространството.
Така че това не е проблем, който според нас спира и утежнява провеждането на археологическите проучвания.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Мога ли да отговоря? Да се опитаме да изясним дали говорим за едно и също.
Има временни, има и постоянни. Постоянните граници, както ни е известно, се определят от комисия в Министерството на културата. Тя е междуведомствена и определя тези временни охранителни граници. А временните охранителни зони могат да се определят, само ако е проведено каквото и да е теренно археологическо проучване. Ако вече е проведено! Не може в разрешение да се говори за, макар и временни, бъдещи теренни проучвания, граници и охранителни зони. Всяко теренно проучване е всъщност за да определи тези граници, които са временни, но след като то е минало. И след това се прави комисия в Министерството на културата, която ги прави постоянни.
Когато отиваме на терена и искаме да работим, искаме разрешение за работа на определено място. Ние още не знаем неговите граници, задачата ни е да ги определим. Те са временни след като мине нашата работа и въз основа на тях евентуално Министерството на културата прави комисия и те стават постоянни и се прецизират. Но не може в самото разрешение, което ние искаме да получим за работа, вече да фигурират такива макар и временни граници. Затова ми се струва, че е редно да пише „въз основа на проведено теренно археологическо проучване”. Дано съм бил ясен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Колеги, предлагам наистина да не водим този дебат. Когато в разрешението пише в кой имот се провежда проучване, това са временните граници. Тоест някой трябва да посочи къде ще извършвате вашето проучване. Ще Ви дам добре известния Ви случай с магистралите – като ви кажат от 151-и до 152-и километър, това са ви временните граници на археологическия обект. Ако имате лесоустройствен план, както често се случва и работите, ви се дава номерът на идентификатора на имота – това са ви временните граници. Ние няма как да избягаме от това, че проучването върви, но във вече уредени по някакъв начин поземлени имоти не можем да не посочим точно къде ще се извършва проучването в тях. След като то се извърши и се наберат данни, тогава вече вървим към идентификацията.
Да го кажа простичко, разрешението трябва да казва къде ще се работи, тоест какъв е обхватът на проучването в пространството, в територията. Така че тук законодателят удачно е регламентирал този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да остане открит въпросът, да се обмисли и ако има необходимост, за зала ще помислим за редакционна поправка. Смятам, че въпросът беше повдигнат коректно.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Един редакционен въпрос по отношение на § 31, който става § 42, създаването на нова ал. 2, т. 2. Обръщам внимание на нуждата от редакционна поправка във второто изречение. Предлагам в израза „Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата” да се сложи точка след „културата”, останалият текст да се заличи. Говоря за чл. 71.
Аргументацията е много проста – органът е министърът на културата и органът трябва да определя административни срокове, от които текат задължения. Доколкото Националният институт за недвижимо културно наследство не е орган по смисъла на административната система в България, няма как НИНКН да определя срока. Органът е министърът на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
Колеги, подлагам на прегласуване направеното редакционно предложение, което да стане предложение на Комисията. То е във връзка с гласувани вече редакционни поправки. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: И още една редакционна корекция. Тя е в § 32 по отношение на чл. 72 от закона, ал. 2. Става въпрос за това, че в София няма регионален исторически музей и няма как да се използва такъв музей, при условие че не е създаден.
Затова предлагаме да се създаде нова ал. 2: „При обстоятелствата по чл. 72, ал. 1 за недвижими археологически културни ценности, включително случаите по чл. 160, ал. 2, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота, в който се намира ценността, уведомява органите по ал. 1 и директора на регионалния музей,” (нов текст) „а за София-град и София-област – НАИМ при БАН.”
Защото всъщност в София-град и София област няма регионален музей, който трябва да бъде уведомен, и трябва да бъде уведомен по компетентност археологическият институт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Считам, че това прецизиране е коректно. Предлагам да гласуваме новата ал. 2, като гласуваме така изчетеното предложение, което да стане предложение на комисията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Други корекции?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: И в ал. 3 пред „указания” да сложим „съответни”, за да има наистина една логическа издържаност в текста: „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице...” Пред „указания” да сложим „съответни”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Чисто правно това предложение не променя логиката на алинеята.
Колеги, подлагам на гласуване така направената редакционна поправка в § 32 по отношение на ал. 3, като се добави думата „съответните” и така прочетеното предложение, което става предложение на комисията.
За – 12, против и въздържали се - няма.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Само да разясня. Тъй като два органа дават указания, за да няма неяснота и да няма в практиката проблеми записваме „съответните указания”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, връщаме се отново на § 40. В § 40, както казах, има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Правим следното предложение за редакционна поправка по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 40 в чл. 83 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, б. „а” след думата „реставрация” да се добави „адаптация”.
2. Алинеи 3, 4 и 5 да се изменят така:
„(3) Въвеждането в експлоатация на строежи по ал. 1 и ал. 2 извън случаите по чл. 83а, ал. 2, се извършва след положително становище на министъра, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2.
(4) В случаите когато към подробен устройствен план за територия или за част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план, се представя обемно устройствено проучване, което обхваща имота, обект на проектиране, и непосредствено съседните му имоти.
(5) Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности, градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията след положително становище и при условия, определени от органа по ал. 3. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 40 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 41. По § 41 няма постъпили предложения.
Правя редакционно предложение в § 41 алинеи 2, 3 и 4 да се изменят така:
„(2) Приемането на изпълнението на дейностите по ал. 1 се извършва от комисия, съставът на която се определя в зависимост от вида и обема на извършените дейности. Комисията се назначава със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Комисията по ал. 2 проверява представената документация за обекта, установява качеството на изпълнените консервационни и реставрационни работи и предлага на министъра на културата да приеме или мотивирано да откаже приемането на изпълнението.
(4) Министърът на културата издава заповед за приемане на изпълнените консервационни и реставрационни дейности в едномесечен срок след представяне на протокол от комисията.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение по чл. 73, ал. 4, т. 2. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 41 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 42. По § 42 има постъпило предложение за редакционна поправка по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което ще прочете госпожа Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предлагам на вашето внимание редакционна поправка в § 42:
„Параграф 42 да се измени така:
„§42. Чл. 84 се изменя така:
„Чл. 84 (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация.
(2) Съгласуването се извършва от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Плановете за опазване и управление, плановите задания, пилотните проекти и други по недвижимото културно наследство, изготвени от НИНКН, се съгласуват по реда на ал. 1 и ал. 2 след становище от специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2.
(4) За съгласуването по ал. 1 и ал. 2 се подава заявление по образец, утвърден от министъра на културата.
(5) Отказът за съгласуване се мотивира писмено.
(6) Отказът по ал. 5 може да бъде обжалван по реда на Административно-процесуалния кодекс.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Една редакционна поправка в ал. 3. За нас е коректно да се запише „Проектите за планове за опазване и управление”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други предложения? Няма.
Гласуваме първо редакционната поправка в ал. 3 за прецизиране на текста, предложена от д-р Чобанов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме редакционното предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с гласуваната вече корекция. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 42 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 42а.
Изказвания? Няма.
Гласуваме направеното предложение за създаване на § 42а по текста, който ви е раздаден в работния доклад. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 42б.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук ще задам един риторичен въпрос: какво влиза в министерството след този закон от концесиите? И влиза ли нещо? Защото аз съм свидетел четири години как съм се борил с тези концесионери, които взимат огромни полета по баирите. Нали знаете, че се иска становище и винаги сме давали някакви големи територии, но никакви пари не са идвали. И понеже сега сме на тази тема, аз затова задавам риторичен въпрос, защото тук се предлага за какво да влязат парите.
Моето предложение е, макар че пак казвам, аз не знам какви пари влизат от това, дали да няма една част за проучвателна дейност. Защото по-голямата част от тези документи, които съм гледал, становища на НИПК, че в една територия се очаква да има тракийско съкровище. Или друго. Никога няма да стигнат парите да се качиш горе на баира и да започнеш проучвателна дейност, поне на този етап. Защото това не е край градове или места, които конкретно се знаят.
В този смисъл дали не можем да сложим пожелателно, защото като знам какви концесии минаваха и какво чудо беше, да има и проучвателна дейност. Тя всъщност ще подпомогне да започне тази дейност, която след това се определя, защото всички знаем кога чак трябва да стигнем до консервация и реставрация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Във връзка с представеното становище от Министерството на културата, което сме поискали по законопроекта, те са подкрепили Вашето предложение, но то технологично се намира малко по-назад. Предложението е коректно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това наистина е много важен въпрос – идва ли нещо от тези концесии. Аз не знам как са общинските, но като знам държавните как са... Сега се загледах, 30 на сто в приход на републиканския бюджет; 30 на сто приход на общината; 15 на сто приход в бюджета на Министерството на финансите (все едно в републиканския бюджет); 25 на сто приход в бюджета на Министерството на културата. Обаче какво е влязло и дали е влязло, аз не знам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Връщаме се на § 42б.
Заповядайте, госпожо Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Моето предложение е редакционно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Трябваше да ни ги изпратите все пак тези редакционни предложения, за да вникнем малко.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В интерес на истината Министерството на културата забавиха малко работата, но за сметка на това смятам, че им дадохме възможност до последно да прецизират и да получим добри текстове. Но създават малко неудобства на Комисията.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Правя предложение в чл. 91, ал. 3, т. 1 да се измени така:
„1. 30 на сто за проучване и опазване на недвижими културни ценности.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Създаването на нов параграф 42а по направено предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев всъщност ще получи друга буквичка при самото оформяне на параграфа.
Гласуваме направеното редакционно предложение от народния представител Нели Калнева по отношение на този текст. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Връщаме се на § 42б. Има писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42б.
Изказвания? Редакционни поправки? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване предложението от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42б. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42в.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 42в по писменото предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Им предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42г.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 42г. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Постъпило е писмено предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42д.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 42д. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42е.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 42е. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 43. Постъпило е предложение от народния представител Четин Казак.
Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Чрез поправките в чл. 7, които вече направихме, ние по същество възприехме тези предложения и сме ги въвели в общия текст на новия чл. 7.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което се подкрепя по принципп.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 43 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 44.
Има постъпило предложение и от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По принцип двете предложения се припокриват. Трябва просто да се направи една обща по-добра редакция, като се вземат предвид и двете предложения.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Приемаме ги.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Аз искам да изчета редакцията съгласно чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 97 да се направят следните изменения:
Алинея 1 да се измени така:
„(1) Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност. Идентификацията се извършва по реда на наредба по чл. 34, ал. 6.”
В ал. 2 след думата „обхват” да се добави „държавен или регионален”.
Алинея 3 да се измени така:
„(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.”
Алинея 4 да се измени така:
„(4) Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани за продажба преди провеждане на обявения аукцион.”
Да се създаде нова ал. 5:
„(5) Произведения на съвременното изкуство, собственост на техните автори или на наследниците на авторите, подлежат на идентификация при условията на този закон, само ако това е поискано от собствениците или наследниците.”
Да се създаде ал. 6:
„(6) Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната с произход от други държави в случаите, когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им.”
Досегашната ал. 5 става ал. 7:
„(7) Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.”
Да се създаде ал. 8:
„(8) Идентификацията по ал. 2, 3 и 4 се извършва по ред, определен с наредба по чл. 107.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Доктор Чобанов, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Приемаме предложения текст с едно редакционно предложение – в ал. 4, в края на текста да отпадне изразът „преди провеждане на обявения аукцион”. Тоест да се сложи точка след думата „продажба”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. проф. Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, вижте, по принцип съм „за”, но това не е корекция на някаква грешка, смяна на думичка, а това е много деликатна тема поначало. Аз не знам дали в същия в. „Сега” четохте едно жестоко писание по повод всички тези истории как изкарваме Майстора по-велик от Мане и т.н. Нека да видим този текст и да го гласуваме следващия път.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, нямам нищо против да отложим гласуването на § 44.
Параграф 45. По § 45 е постъпило писмено предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук моето предложение е за съюза „и” – „от които поне един е с квалификация и галерист”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: За съжаление в регистъра няма такава квалификация. Затова предлагам да запишем „уредник галерия”, защото това го има в регистъра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В Националния класификатор на дейностите уредник галерия е всъщност лице, което провежда проучвания, събира и оценява и отговаря за съхранението и опазването на архиви, артефакти с историческа, културна, художествена стойност на произведения на изкуството и други предмети, организират изложби и музеи в художествени галерии.
Вие правите предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като заменяме вместо „галерист” с „уредник в галерия за изкуствата”. Без „и”.
Заповядайте, имате думата.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ, Асоциация на търговците на произведения на изкуството: Позволявам си да дам едно предложение, без ангажимент, разбира се. Би могло този текст да се изчисти с „лица, регистрирани по чл. 116 и 117”, тоест регистрираните търговци на културни ценности. Вие преценявате и решавате. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Те се припокриват.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нека да го запишем така, защо да тичаме в другия закон!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, гласуваме редакционната поправка на народния представител Стефан Данаилов в § 45, направена по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за § 45. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 45а.
Изказвания?
НЕЛИ КАЛНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук ще направя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно в § 45а, т. 3, ал. 6 да отпадне.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защо отпада?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Защото е противоконституционен текстът – промяна на собствеността.
Колеги, гласуваме предложението чл. 73, ал. 4, т. 2 от нашия правилник, направено от народния представител Нели Калнева за редакционната поправка в § 45а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители с приетата вече редакционна поправка. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
СТОЯН ИВАНОВ: Има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 45б; предложение на проф. Стефан Данаилов и народния представител Антон Кутев за създаване на нов § 45а.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моето предложение е думичката „съхранение” да се замени с „опазване”. Защото между съхранение и опазване има доста голяма разлика, колеги.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме двете предложения.
СТОЯН ИВАНОВ: В такъв случай да гласуваме предложението да се създаде нов § 45б на Даниела Петрова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за нов § 45а – в чл. 103, т. 6, думата „съхранение” да се замени с „опазване”. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 46. По този параграф има предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Имате текста пред вас.
Изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз искам да кажа нещо. Тук технологическите сходства между две или повече вещи мисля, че не могат да бъдат основание те да бъдат административно оформени като една вещ или комплекс от вещи. Тези вещи се съхраняват и търгуват поотделно, а не заедно и съответно документацията по тях следва да бъде индивидуална. Може да се редактира текстът така, че да се намери по-справедливо решение по отношение на различна такса за един и такса за повече от един сходни предмети. Но документът за идентификация на предмета трябва да е индивидуален.
СТОЯН ИВАНОВ: Заместник-министър Чобанов има коментар.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Тук говорим само за идентификацията. За съжаление в практиката се получи една сложна ситуация, в която лицата с монети на практика са в много затруднено положение да изпълняват закона, тъй като за всяка монета трябва да изготвим индивидуален документ. И за всяка монета трябва да заплати отделна такса, което е изключително несправедливо, тъй като на практика това означава тези лица да заплатят огромни суми. Има хора с по три-четири хиляди предмета, представете си как ще ги накараме да платят по 10 лева на предмет. Да не говорим, че има отделно разходи по провеждане на комисията. И реално ние поставяме лицата в невъзможност да изпълнят изискванията на закона.
Същевременно, уверявам ви като лице, което се е занимавало с експертизи, най-обичайна практика е, когато има еднакви предмети или попадащи в една и съща група или категория, те да се групират. И при научната работа се практикува по този начин, и при съдебните експертизи. Затова този текст е създаден именно в посока да реши проблема с многобройни, но сходни по характеристики предмети, които да се обработват заедно. Например появява се лице със сто монети, от които 50 са републикански римски сребърни динари. Прави им се една групова фотография и им се издава един документ и лицето заплаща една такса. Това е логиката на този текст и на нашето предложение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Но всяка монета си получава инвентарен номер и при търговията тя е отделна вещ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Само за целите на идентификацията те се групират в група.
СТОЯН ИВАНОВ: Мисля, че казусът се изясни.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Какво правим с хората, които правят идентификацията? Не твърдя, че нашият Национален археологически музей е толкова активен, но като дойде един колекционер с пет хиляди монети и всички те са сребърни републикански динари и плати десет лева, защото са като един предмет, само че всяка една монета се обработва, какво правим с тези колеги в този музей? Много добре е, че ще спестим пари на колекционерите, а какво правим с тези, които правят идентификацията?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Вие не бяхте директор тогава, но ние имаме няколко жалби от граждани, че в предвидения в закона срок вашият музей е отказал да приеме декларации на собственици на културни ценности, които са искали да изпълнят законовото си задължение. Така че действително се считам, че е редно да поставяме този въпрос по този начин. Още повече, че тук не говорим за това цели колекции да бъдат обединявани в едно, а за създаването на групи от предмети с еднакви характеристики.
Искам също така да Ви информирам, че вече сме променили тарифата, която касае тези услуги, извършвани в музеите, и за колекция вече е записано 100 лева. Целта ни е тези граждани да съумеят да изпълнят законовото си задължение в разумно кратки срокове. Музеите също са в положение да не могат да изпълняват процедурите именно поради невъзможността на гражданите да плащат.
Вашите аргументи са валидни, но не бива да презумираме и хипотезата, в която на някого колекцията се групира в един предмет. Затова законът е въвел понятие „колекция”. Така че настояваме текстът за групирането да бъде утвърден, защото той ще реши големите проблеми, пред които е изправена музейната система в задачата си да регистрира колекциите.
Искам само да кажа, че подготвяме съгласуван проект за изменение на тарифата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
Колеги, подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се - 1.
Гласуваме по принцип § 46 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се - 1.
Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Ще направя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде нов § 46а:
„§ 46а. Наименованието на раздел ІІІ от глава VІ „Колекция” да се измени така: „Колекции”.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение за създаване на нов § 46а, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, само един въпрос към господин Чобанов. Връщам се на § 46, чл. 105. Става въпрос за следното: един път гражданинът плаща държавна такса, втори път сключва договор с музея за идентификация – пак плаща. Ако приемем, че музеят се опитва да плати и разходи по музея и плаща, защо трябва да плаща изпълнение, което е неговото задължение? Той си плаща таксата към държавата. Искайки идентификация, гражданинът изпълнява своето задължение, защо трябва да плаща изпълнение на задължение към държавата? Аз разбирам да плаща на музея и таксата дори да се завиши, но той плаща и държавна такса. Тази такса къде отива?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Аз напълно разбирам Вашите аргументи, това е сега действащият ред. Тоест ние така го заварихме като текстове в закона. Действително е създадена една сложна ситуация, в която веднъж гражданинът заплаща на държавата за това, че в нейната система от публични музеи или държавно-общинската система му се извършват някакви услуги и заплаща такса, втори път – задължен е да покрие разходите, които възникват около въпросния процес. Действително се получава така, че размерът на таксата не покрива непременно разходите, които се правят по извършване на дадената идентификация. Именно тук е разковничето, че всъщност таксата е сумата, която заплаща за издаването на документа, а разходите, които прави комисията, която идентифицира, обработва неговите материали, се заплащат отделно. Например, ако той не си даде снимки сам, ако се налага да дойде специалист от друг град, да пътува, за да участва в идентификацията, ако възникнат други разходи около този процес, те са за негова сметка. Това е негово имущество и той бива обслужван в рамките на обществената система, която не е длъжна по принцип с обичайните й функции да извършва такива дейности. Тоест на практика на него му се извършва специална услуга, той заплаща на държавата за документа, който му се издава, и заплаща на музея за разходите, които възникват по създаването на този документ и процеса, който води до неговото издаване. Мога да ви дам различни примери, но не мисля да отегчаваме аудиторията с темата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Има направено предложение, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„§ 46а. Създава се чл. 109а:
„Чл. 109а. Държавни органи, ведомства, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания могат да създават обществени колекции, които в своята цялост имат обществена значимост, както и да осигуряват представянето им в експозиции. Създаването и управлението на обществените колекции се извършва по ред, определен с наредба на министъра на културата.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване редакционното предложение, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Гинче Караминова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Във връзка с предложението на госпожа Караминова, което беше гласувано, трябва в писменото предложение за чл. 46а да отпадне т. 2, тъй като тя вече беше създадена като чл. 109а. Всъщност целият § 46а трябва да отпадне (от предложението на Даниела Петрова).
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Смятам, че няма пречка предложението от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да бъде оттеглено.
Продължаваме. Постъпило е писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 46б.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46б. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се - 1.
Параграф 47. Няма постъпили предложения.
Гласуваме § 47 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Постъпило е писмено предложение за създаване на § 47а от народния представител Даниела Петрова и група народни представители, както и писмено предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Бих казал, че двете предложения са еднакви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 47а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев, което се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 47б във връзка с чл. 122.
Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме § 47б. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 47в относно чл. 127.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 47в. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за създаване на § 47б във връзка с чл. 128.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Параграф 48 по вносител.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, връщам се на чл. 111, ал. 1, т. 1. Това е една тема, която не е маловажна – става дума за безплатните консултации. Предложението е да се замени с „експертни консултации срещу регламентирана такса”. Това е нашето предложение. Става въпрос за това, че с тези идентифицирания експерти – това са музейни работници – се вдигат и отиват да вършат друга работа и всъщност своята конкретна научна дейност те трудно могат да изпълняват. Откъсвате ги от пряката им работа, а в същото време няма никакви приходи. А това са приходи, които могат да влязат в музея и да се ползват за техническо оборудване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Вие какво предлагате, проф. Данаилов?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предлагам изразът „безплатни консултации” да се замени с израза „експертни консултации срещу регламентирана такса”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може ли да кажа нещо? Тези консултации се дават от компетентните органи за опазване на културната ценност. Това са държавните органи, това са администрациите. Ние записахме по-напред в закона, че за дейността, която е функционална на тези администрации, те събират съответните такси и получават възнаграждение. Това влиза в длъжностните характеристики на тези служители. Така че не може да се приеме вашето предложение, защото, първо, че е уредено, второ, че не е възможност. А единственото, което се прие тук, е, че редът, по който се извършват тези безплатни консултации досега беше предвидено да се определи с наредба на министъра. Но тъй като има страшно много подзаконови нормативни актове и това не е предмет на наредба, а на вътрешна организация на работа на съответните организации, затова е направено това предложение. Така че вашето предложение няма как да бъде прието.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, в тези експертни съвети музейни работници няма ли според Вас? Аз съм сигурен, че от тези експертни съвети ще бъдат ползвани и експертите, които са в музеите.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Когато се привличат за други цели, извън тези, които са посочени в закона, то има съответния ред по Закона за задълженията и договорите да се привличат. Но това е нещото, което им влиза във функциите като компетентни органи. Затова е записано „от компетентните органи”, това е по повод на изпълнение на тяхната работа и няма как да се напише, че е възмездно. Още повече, че на две места в закона вече сме записали, че за услугите, които те извършват, събират такси.
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Ще си позволя само да кажа, че може би наистина трябва да си изясним какво значи „компетентните органи за опазване на културната ценност”. Музеите, така поне на мен ми се струва, са част от тези компетентни органи и е абсурдно да мислим, че ще правят безплатни консултации. А още повече, това изобщо не влиза в длъжностните характеристики. Нито в длъжностните характеристики, нито ще се правят такива безплатни консултации! Мога да говоря поне за материята, която познавам, за музеи или за институти, които са част от органите за опазване на културните ценности. Ние не можем да се справим дори с това, което те искат да си платят поради фактор време, та камо ли безплатно. Това не бива дори да си го мечтаем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Тук трябва да внимаваме, защото по принцип системата за опазване на културното наследство като система спрямо гражданите, се явява методически ръководител и в нейните обичайни функции е тя да наставлява гражданството в изпълнението на неговите задължения по отношение на културните ценности. Така че няма как да очакваме един гражданин като дойде например в министерството да му укажем какви действия да предприеме по отношение на дадена културна ценност, било устно или писмено, той да заплаща за това. В крайна сметка това е една от основните функции на министъра на културата, той е методист, той е методически ръководител на опазването на културното наследство.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Чобанов, аз това го разбирам, но става въпрос, че този, когото ще призовеш да изслуша съответния гражданин, е в съседния музей, който е под шапката на Академията.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Разбира се, ако лицето, което бъде привлечено, не е отговорно спрямо съответния район и се извършва несвойствена за неговите основни задължения дейност, естествено че трябва да му се заплати. Например министърът може да го командирова или друго лице, което е ръководител на ведомство, може да го командирова, дори да му определи възнаграждение. Но ако лицето е отговорно за съответния район и това е неговата обичайна функция от длъжностната характеристика, няма как за тази обичайна негова дейност да му се заплаща. Или казано просто, ако за консултацията или услугата викнем някого от другаде и това не му е в задълженията, всеки орган може да му определени хонорар и командировъчни. Но ако това лице е на това място и това са му обичайните задължения, разбирате, че няма как за това нещо да му се заплаща допълнително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Мисля, че ситуацията се изясни.
Връщаме се на § 48 във връзка с чл. 129 по вносител. Няма постъпили предложения.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук пак ще се забъркаме в европейските въпроси. Искам да обърна внимание, че Европейската комисия е финансирала разработване на инструкции за всички аспекти на мобилността на колекциите, включително различните видове застраховане и държавни гаранции. Мисля, че по-добре щеше да бъде тези инструкции да се преведат на български и да бъдат обнародвани като инструкции на министъра на културата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Какво предложение правите?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не съм против този текст, но понеже такова нещо е направено и може би е по-добре разработено, да се ползва то. Нямам конкретно предложение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Наложително е приемането на подобен текст, защото системата от гаранции, която съществува в Европа и е утвърдена в резултат на дълги години практика, трябва да се опре на някакви конкретни текстове в закона. Например сега, като организираме през август една изложба за Византийския конгрес и не искаме да плащаме застраховка, трябва да дадем държавна гаранция. Но когато напишем в Министерството на финансите писмо, те ни отговарят, че в нашия закон трябва да има изрично предвидена възможност за даване на такава гаранция. Така че ние сме направили това предложение именно водени от мотивите, че е необходимо в Закона за културното наследство този специален случай да бъде уреден с изричен текст. По-нататък ще видите още текстове, които кореспондират с тази тема.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, гласуваме § 48 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 48а.
Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, колеги! Аз имам едно предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в § 48а ал. 2 да се отмени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека да дадем думата на правния референт.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Във връзка с ангажимента, който имах от първото заседание, да направим редакция, защото се бяхме разбрали, че систематичното място е в чл. 146, ал. 1, след като направихме допълнително съгласуване, предлагаме вашият текст, който беше за видовете собственост – каква собственост са културните ценности, да стане § 2а и да го сложим в общите положения на чл. 2а. Ако позволите, да го изчета:
„Да се създаде § 2а:
§ 2а. В глава първа се създава чл. 2а:
Чл. 2а (1) Културните ценности археологически обекти по смисъла на чл. 146 (1), произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.
(2) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.
(3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от народния представител Величка Шопова за § 48а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип за § 48а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме редакционното предложение за създаване на § 2а по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както беше изчетено, направено от народния представител Стефан Данаилов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 49. По § 49 във връзка с чл. 147 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания по § 49?
ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Чисто езикова корекция. Би трябвало в ал. 4 да бъде не „в методологично отношение”, а „в методично отношение”. Защото методологията е наука за методите, ние не се занимаваме с тези неща. Или „методическо”, но не „методологично”. „Методическо” е по-добре, защото „методично” е като планомерно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Гласуваме редакционното предложение в § 49, ал. 4 по предложението на вносителя думата „методологично” да се замени с „методическо”. Това ще бъде редакционно предложение на Комисията, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с оглед прецизност.
Подлагам на гласуване така направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам един въпрос. Да считаме ли, че е отпаднал терминът „спасителни теренни проучвания”? И защо? После как ще се върже с § 50, чл. 148, ал. 5, ако тук го няма този термин?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не е отпаднал, остава. Той е в стария текст.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 49. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 49 по вносител.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Параграф 50. По § 50 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 50 по предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 50 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Петрова