1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21.04.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).

---

На 8 юни 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21.04.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Здравейте, колеги! Откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум. Заседанието днес ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21.04.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).
3. Разни.
Ако имате други предложения по дневния ред, имате възможност да ги направите.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Госпожо председател, ако си спомняте, на миналото заседание нашият колега Михаил Михайлов постави един въпрос по отношение на изявление на госпожа Лидия Йорданова, директор на Националния център за изследване на общественото мнение, и Вие поехте ангажимент тя да бъде изслушана в Комисията в следващото заседание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Днес ще подложа този въпрос на гласуване, тъй като не е гласувано в заседание и не бях запозната със статията. Как да ангажирам вниманието ви да слушаме тема, която не познаваме? Предложението ще бъде гласувано днес, след като приемем дневния ред.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да разбирам, че след като гласуваме дневния ред, Вие ще подложите на гласуване дали в следващия дневен ред да влезе това изслушване?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да.
Предложения по днешния дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред за днешното заседание на Комисията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се - няма.
Днес на заседанието присъстват по т. 1: от Програма „Достъп до информация” - Гергана Жулева, изпълнителен директор, и Александър Кашъмов, ръководител на правния екип.
По т. 2 от дневния ред са заявили участие: от Светия синод на Българската православна църква: Н.В.Пр. Неврокопския митрополит Натанаил и Петър Бончовски; от Министерството на културата: Боян Милушев – парламентарен секретар, Христо Ганчев – началник отдел „Недвижимо културно наследство”, Екатерина Джумалиева – началник отдел „Музейна дейност и изобразително изкуство”; от Министерството на вътрешните работи: Володя Велков и Ангел Папалезов; от Върховната касационна прокуратура: Николай Соларов и Щерьо Ножаров; от Националния институт за недвижимо културно наследство: арх. Йорданка Кандулкова, арх. Дафина Барфончовска, арх. Галя Стоянова и Елена Панджарова, юрисконсулт; от Националния археологически институт с музей при БАН: доц. Людмил Вагалински, директор; от Асоциацията на българските археолози: Георги Нехризов; от Асоциацията на търговците на произведения на изкуството: Павел Тодоров, Емил Чаушев, Витан Андреев, Владимир Илиев и Константин Илиев.
Колеги, по така направеното предложение за гласуване изслушването на госпожа Лидия Йорданова преди да го подложа на гласуване бих искала да ви кажа, че аз се запознах със статията, предполагам, че всички вие сте направили това.
По въпроса, за който искаме да слушаме госпожа Лидия Йорданова, а именно употребата на термина „маргинални обществени прослойки”, употребен в статията, лично аз считам, че същият не е обиден и не представлява определена квалификация. Той се употребява както в психологията, така и в социологията. Същият намира приложение в голяма част от социологическата литература. Лично на мен ми се наложи в почивните дни да почета доста по темата. В сборник „Социална стратификация и неравенство” от 1998 г. на Института по социология при БАН, на стр. 41, в статия „Поглед към реалната социална стратификация” с автор Николай Тюркеджиев, това понятие е употребявано.
Българската социологическа наука е установила, че едно от последствията на прехода към пазарна икономика е именно маргинализирането на широки обществени прослойки, а това са именно бедни, възрастни, необразовани хора, както и жители на малките населени места. Това явление е придобило широка гражданственост и в множество политически коментари и дискусии в последните 10-15 години. Нещо повече, то е част от професионалния език на социологическата общност у нас.
Така че лично аз не съм убедена и към настоящия момент какво ново ще ни каже госпожа Лидия Йорданова.
По отношение на статута на ръководения от нея център, тя има задължение да информира периодично обществеността за значимите процеси и явления от обществено-политически и икономически характер, които НЦИОМ регистрира и сравнява в последните 22 години.
В този смисъл лично аз считам, че няма допуснато нарушение на професионалните и етичните стандарти на длъжността на ръководителя на НЦИОМ. Още повече, ние можем да я изслушаме, но аз считам, че е безпредметно (изразявам личната си позиция като народен представител). Какво би произвело едно такова изслушване? Госпожа Йорданова е в служебно-правни отношения с Народното събрание, а не с Комисията, така че е въпрос на личен избор.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител за изслушване. Ако преди това някой иска да вземе становище по този въпрос, имате възможност да се изкажете.
Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз си спомням, че Вие поехте ангажимента, че ще включите тази точка в дневния ред и сега очевидно не искате да поемете тази отговорност. Вие като председател на Комисията имате право да включите която искате точка в дневния ред, без да е гласувано, но явно предпочитате да мине през гласуване на Комисията. Според мен е добре да мине през гласуване на Комисията, защото аз искам да ви кажа, че ако беше използван терминът „маргинални обществени прослойки” и по отношение на избиратели, и по отношение на ГЕРБ или на сините, също бих поискал изслушване на шефа на НЦИОМ.
Става дума за избирателите на две от водещите три политически сили и тези политически сили са в тройката на политическите сили в предишното Народно събрание, в сегашното, ще бъдат и в следващото. Подобен род обидно отношение – да се твърди, че бедните, необразованите и в малките населени места с в една партия, пък, видите ли, умните, интелигентните и високообразовани са в другите партии, първо, ясно е, че не е вярно, защото според мен има разпределение и всички партии имат привърженици и сред по-високообразовани, и сред по-слабообразовани, и в големи градове, и в по-малки населени места, това е ясен факт. Но подобен род обидно отношение не случайно предизвика реакцията на колега от Синята коалиция, даже не ние повдигнахме този въпрос. Просто беше поставен от един човек, който според мен има демократичен рефлекс. Аз ви казвам, че ако по отношение на ваши избиратели – каже се например, че избирателите на ГЕРБ или на сините са такива , аз също бих реагирал по този начин.
Мисля си, че един такъв разговор в Комисията ще бъде полезен за госпожа Йорданова, за да знае тя какви изявления има право да прави като служител на парламента. Защото служител на парламента означава служител на всички парламентарни групи, които са избрани тук, а не служител на мнозинството. Ако си правителствен служител е малко по-различно, но специално парламентарен служител е така. С една такава дискусия ние ще дадем възможност госпожа Йорданова да не повтаря такъв род изявления.
Разбира се, ние като комисия не сме длъжни от тази дискусия да излезем с някакво решение или някаква препоръка, или каквото и да е, някаква резолюция да се приема, още повече да изискваме нещо от председателя на парламента като действие. Но си мисля, че една такава дискусия ще бъде полезна. Може да се окаже, че ние нещо сме се объркали и сме поставили въпроса неправилно. Но това пак тази дискусия ще го изясни.
Затова молбата ми е към вас, колеги, нека да направим тази дискусия. Аз не казвам, че трябва да излезем с някакво решение, но според мен тя ще бъде полезна за всички, които участват в нея. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Вие, колега, употребихте термина „обидни”. С какво Вие сте се обидили или имате сигнал от вашите избиратели, че те са обидени? Ако някой се чувства засегнат или обиден, той би следвало да търси своите права.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вие самата цитирахте, че има множество сигнали от нашите избиратели. Да речем, директно Георги Божинов е написал писмо до госпожа Цачева, в което иска отстраняването на госпожа Йорданова. Това е лична реакция на господин Божинов, но трябва да ви кажа, че ако тя втори път си позволи такова отношение, ще имате вече декларация на парламентарната група на Коалиция за България. Не може да твърдиш, че, видите ли, избирателите на тези две политически партии били бедни, възрастни, необразовани, от малки населени места, пък едни други били много високообразовани, от големи градове и т.н. Такъв коментар е недопустим!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Цитирайте точно текста! Тук пише „Да не говорим...”
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз Ви цитирам точно това, което Вие цитирахте за дефиницията за маргинални групи. Цитирах в момента точно Вашата дефиниция. И понеже това беше казано от служител на парламента, това е недопустим език за служител на парламента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Говорим за експертно говорене.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Колкото и експертно да говори, това е служител на парламента! А аз ви призовавам да ме подкрепите да има такава дискусия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз изразих позицията си, че няма да подкрепя това предложение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз не призовавам Вас конкретно, призовавам всички колеги от Комисията, пък кой както иска да гласува. Моята молба е да има дискусия, а не ние да взимаме някакво решение. Ние тук не сме някакъв съд, за да взимаме решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да обърна внимание, че от служител до служител на парламента има разлика. Госпожата е начело на една изследователска институция, която дава право на мнение. Думите, които употребява, обидни или не, за моята партията са употребявани такива страшни думи, че аз трябва да съдя половината България!
Мисля, че изобщо да съдим по този начин НЦИОМ, ще стане една погрешна традиция, една погрешна практика. Ако съдехме някой служител – секретарка, счетоводителка, касиерка – да се санкционира. Но това е служител на НЦИОМ и като социологическа агенция тя има право да дава мнения. Друг е въпросът дали тя е права. Ако тя е крива, ако не е отсъдила правилно, времето ще каже дали е права или е крива, но сега да се занимаваме с такива санкции, утре може да се поискат санкции за други институции от подобен род и трябва да играем ролята на някакъв съд.
Мисля, че е излишно да се създава такова напрежение. Но в края на краищата, ако започнем да четем внимателно оценките на НЦИОМ, всеки може да се обиди, всеки може да не си хареса образа, който е продуциран там. Не съм член на Комисията, нямам право на глас, но мисля, че е глупаво да се занимаваме с такава работа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
СТОЯН ИВАНОВ: Госпожо председател, ако ми позволите. Тъй като преди това влязохте в режим на диалог с колегата Курумбашев, аз предлагам все пак да се върнем на конкретния текст на конкретното интервю и въз основа на този конкретен текст да отсъдим – вече всеки от нас по съвест – трябва ли наистина да изслушаме госпожа Лидия Йорданова тук и трябва ли въобще да я обвиняваме в нещо.
Чета ви го дословно, защото се боя, че така както слушам изказванията, някои очевидно не са се запознали с него: „Да не говорим, че партиите в опозиция – и БСП, и ДПС, имат профил, който в по-голяма степен се състои от маргинални обществени прослойки в сравнение с десните избиратели и управляващите в частност.”
Тук някъде да прочетохте, че сред избирателите на ГЕРБ или на СДС примерно няма маргинални обществени прослойки, всичките са в опозиция? Да не ви говоря, че просто такива оценки има и за наши избиратели, друг е въпросът, че други изследвания показаха други интересни неща, има и доста високообразовани хора с успешен бизнес. Но това е съвършено друга тема, това не е обида нито към БСП, нито към ДПС, нито към техните избиратели. Това е оценка на социолог, че в по-голяма степен част от избирателите принадлежат към тези прослойки. Точка, край! Съжалявам, когато господин Михайлов постави въпроса, така както той го цитира, аз също реагирах остро и щях да бъда за изслушване. След това си направих труда много внимателно да прочета цялото интервю заедно със зададените въпроси и не виждам защо да я изслушваме.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Може ли пак да чуем?
СТОЯН ИВАНОВ: Цитирам отново: „Да не говорим, че партиите в опозиция - и БСП, и ДПС имат профил, който в по-голяма степен се състои от маргинални обществени прослойки в сравнение с десните избиратели и управляващите в частност.” Тоест не че ги няма и в едните и в другите, просто според нея като социолог има по-голям процент. Това е! И между другото на всичкото отгоре ще излезе и вярно, ако направим обективно изследване, но не спорим за това, спорим дали има обида в тези думи към избирателите на двете партии. Според мен няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз, като се вслушах сега внимателно, явно е казано, че профилът на ДПС и на БСП в частност, както Вие цитирахте, в по-голямата си част се състои от маргинални прослойки.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре, какво обидно има в това?
ЧЕТИН КАЗАК: Не е казано така, казано е в по-голяма част в сравнение с другите.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, в по-голямата си част. Какво значи маргинални прослойки? Ние правим дисекция на обществото и казваме, че гласоподавателите на БСП и ДПС са маргиналните прослойки на българското общество? Какво значи това?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Вие закъсняхте малко, за да чуете какво всъщност имах предвид като употреба на понятието „маргинални прослойки” съобразно социологията и психологията, която употребява този термин в последните 20 години, а именно това са група от хора, като едно от последствията на прехода към пазарна икономика е довело до маргинализирането на широки обществени прослойки. Там се включват бедни, възрастни, необразовани хора, както и жители на малките населени места. Това е! Хора, които трудно се адаптират и имат по-трудно включване с оглед кризата и с оглед ситуацията, в която са изпаднали. Какво има невярно в случая? Аз не виждам тук един термин, който е правно и научно оправдан и се използва, цитирах статиите и учебниците, където се използват именно тези термини. Това е един наложен правен или примерно социологически институт, научен институт, който се използва в оценките, които се правят.
Но нека да подложим на гласуване, няма смисъл да правим този анализ.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, че се обаждам, но ние не сме задали въпроса към Вас, госпожо Петрова, нито към проф. Станилов. Вие ни обяснявате какво е маргинално и какво не е маргинално по учебниците. Хайде, излезте на улицата и попитайте какво разбират хората под „маргинално” – попова лъжичка! За това става въпрос и нашата молба е да изслушаме какво е имано предвид, а не какво е писано в учебниците. Защото аз не знам някъде в социологически проучвания в тези години, които съм наблюдавал, думата „маргинали” да звучи така, както от перото на един служител на парламента. Недейте ме убеждава в това, което сте прочели, сигурно е така, но в обществото, в разбирането на хората „маргинал” означава поповите лъжички на обществото. Извинявайте, но това не е точно. И нека да ни убеди госпожа Йорданова, че не е имала предвид това в статията, която съм чел доста внимателно, даже по-нататък има и по-положителни становища за БСП. Въпросът е, че е редно да чуем. Аз даже се учудвам, че не е реагирала по-сериозно парламентарната група, но понеже очаквахме, че ще има някакъв отговор, Вие го дадохте днес, подлагате го на гласуване, пък ще си коментираме след това какво значи „маргинали”. Плебса на нацията! Може ли такова нещо!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е така според теорията.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Професоре, аз уважавам твоето мнение, но все пак членовете на Комисията са други.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не съм казал, че ще гласувам. Вие ме обиждате по този начин, че тук съм излишен. Искам само да кажа и ще Ви подаря книжката, която се нарича „Империята на плебса”, написал съм я аз. Тази книжка се казва така. Целият този опит, който беше, беше да се създаде империя на плебса, в който плебсът да си управлява без аристокрация. Не се получи и пропадна. Така че няма нищо обидно в това.
Искам да Ви кажа, господин професоре, че ако това ние го направим, започваме да организираме лов на вещици. Честна дума! Ще викаме тук шефа на НЦИОМ да ни обяснява защо е писал „маргинали”. Това е лов на вещици!
СТОЯН ИВАНОВ: Съжалявам, ще излезе, че сме се наговорили с проф. Станилов, но тъкмо затова се канех да взема думата. Опасявам се, че наистина едно такова изслушване, ако искате пак ще ви прочета цитата, защото, господин Казак, поправям Ви още веднъж – там не е казано, че повечето избиратели на ДПС и на БСП са такива, казано е, че в по-голяма степен в сравнение с десните. Те може да са 2% при едните и 3% при другите. Та, опасявам се, че ако предизвикаме едно такова изслушване, това наистина ще бъде по-скоро акт на лов на вещици и политическа разправа с човек, който е употребил думата като експерт. Между другото, ако прочетете цялото интервю, ще видите, че наистина няма тенденциозно отношение към една или друга партия вътре в него, включително и добрите думи за БСП, които са казани.
Нека гласуваме, но наистина се боя, че ако тръгнем да правим такива изслушвания, ще има по-скоро лош, отколкото добър ефект.
ЧЕТИН КАЗАК: Какво значи едно изслушване? Това не е санкция!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Извинявайте, вие обърнахте изслушването в санкция. Някъде да съм призовавал за санкции? И тук се цитира от уважаемия професор, че това е санкция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Вижте колко време само за дискусията днес загубихме!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Никъде не съм предлагал да има санкция, предложих да има изслушване. Даже ви казах, че в резултат на това изслушване едва ли ще вземем каквото и да е решение. Предложих да има изслушване, не съм казал да се викне тук, да се накаже, да се гласува наказание. Казах да има изслушване, но вие вече смятате изслушването за санкция. Фактът на нашата дискусия в момента означава, че това беше дискусията, която трябваше да водим заедно с човека, който я е предизвикал. Фактът, че толкова хора участваха вече в тази дискусия показва, че има смисъл. Затова е по-добре да я минем тази дискусия и да я затворим, без след нея да искаме оставки или каквито и да е наказания.
Разберете, ако господин Иванов или господин Велчев каже, че има маргинални групи в БСП и ДПС, те имат право на своите политически изявления, но тук става дума за изявление на парламентарен служител. И освен това става дума за една дискусия, не става дума за каквото и да е наказание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на точка в дневния ред за следващото заседание изслушване на госпожа Лидия Йорданова, директор на Националния център за изследване на общественото мнение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 5, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21 април 2011 г.
Колеги, по този законопроект нашата комисия е съпътстваща комисия. Днес на заседанието присъства вносителят, нека да му дадем възможност да представи законопроекта и след това да чуем становището на заинтересованите страни, ако желаят да изразят такова.
Към законопроекта, който е разпределен на Правната комисия като водеща комисия, е изискано становище от Министерския съвет, което ви е раздадено и следва да сте се запознали, становището е отрицателно.
Слушаме народния представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители! През изминалите повече от 20 години на промени в България от една система, която беше тоталитарна и силно централизирана, без достъп до информация за гражданите, постепенно ние достигнахме до това, че имаме в момента едно доста добро ниво на прозрачност в много от държавните и общинските институции.
Както знаете, при дейността на Народното събрание дори с последните промени, които 41-ото Народно събрание въведе в своята работа, вече има прозрачност за работата на народните представители, на Народното събрание, докладите на комисиите, предложенията, които са внесени от народните представители – всичко това може да бъде намерено на интернет страницата. Директно всеки, който се интересува, би могъл да прочете и по този начин да участва в процеса на вземане на решения, ако желае, като се обърне към своите депутати.
В работата на Министерския съвет има сайт, на който се публикуват всички актове, които приема Министерският съвет. Какво да говорим за общинските съвети, които засега са единственото ниво на местно самоуправление в България, на които освен че сесиите са им открити, но те също поддържат страници, на които проектите за решения и взетите решения също са публични. Има разлика между това дали една информация е публична, тоест достъпна, и дали е публикувана. В случая говорим за информация, която е публикувана и всеки, който желае и който разполага с достъп до интернет, където и да се намира, би могъл много лесно да провери в съответната администрация какво точно се случва.
Единственото звено, където все още има проблеми с публичността и прозрачността на действията, това са областните управители, които до момента не поддържат такива регистри, на които да обявяват актовете, които се вземат от областния управител. Още повече, че областният управител, когато действа, всъщност няма обсъждане на неговата дейност. Вярно е, че актовете му могат да бъдат получени от всеки, който желае, по реда на Закона за достъп до обществена информация, но това е една бавна и дълга процедура – да се направи искане и след известно време да се получи отговор на това искане. Много по-лесно би било да се създаде система, при която всеки областен управител да организира и да поддържа публичен регистър на своите актове, и всеки, който желае, където и да се намира в България, да може да посети този регистър чрез посещение на интернет страницата на областната управа и да се запознае с това какви актове е предприел областният управител.
Това е причината да внеса този законопроект, който е кратък, но мисля, че ще бъде една голяма стъпка към осигуряване на прозрачност и в това ниво на държавната администрация, което са областните управители.
Предложил съм три параграфа в законопроекта, като първият изменя Закона за администрацията в смисъла, в който току-що споменах, във втория параграф в преходна разпоредба се допълва текстът на чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация, като се създава една трета алинея в този текст в същия смисъл, и третият параграф дава един срок за въвеждане на старите актове, които са приели досега областните управители.
Мисля, че чрез създаването на такава система за прозрачност обществото може само да спечели. Това е тенденцията на всички промени, които се правят в администрацията от самото начало. Аз си спомням първия законопроект, който Красен Станчев внесе по отношение на информацията за околната среда. Тук е Гергана Жулева, която години наред се занимава също с този въпрос. В крайна сметка имаме и Закона за достъп до обществена информация, който отговаря на обществената необходимост за това да бъде достъпна тази информация и мисля, че е време да направим и тази последна стъпка, като задължим областните управители да предприемат този ход и да създадат регистър, в който да обявяват какви актове те са приели и който желае, да има достъп до тях.
Освен това така ще се създаде по-здравословна среда за работа на областните управи, ще предотврати възможностите за нередности, ще даде възможност за публичен обществен контрол върху тяхната дейност. Очевидно, че за изминалите години от приемането на Закона за достъп до обществена информация областните управители не са предприели мерки, за да направят такива регистри на своите актове. И затова смятам, че въпросът продължава да бъде актуален. Няма друг начин ние да ги принудим да предприемат такива действия, освен ако не запишем такова изискване в закона.
Това е причината да внеса това предложение и да го поддържам, въпреки че се запознах с отрицателните становища на Министерския съвет. Смятам, че трябва да останем последователни в тази дейност и да предприемем съответните стъпки, за да може и на това ниво всъщност да се осигури прозрачност в работата и не само информацията да бъде публична, но и да бъде публикувана за това, което предприемат областните управители. По този начин мисля, че ще можем да завършим един процес, който от много години насам бавно и мъчително налагаме в тази област. Имаме редица успехи, но това е последното ниво, в което смятам, че трябва да се нанесат такива корекции в полза на прозрачност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: А какво ще ни кажете, за това ще бъдат ли необходими допълнителни средства?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В мотивите съм записал, че тъй като тази дейност по качване на старата информация може да се извършва от самите служители в областните администрации, за което те получават заплати, няма да бъдат необходими допълнителни средства, а средствата, които така и така се дават. Самият софтуер не представлява някакъв особен разход. Господин Анастасов, който между другото подкрепи един първоначален вариант на този законопроект в Правната комисия преди, каза, че е приложил това нещо в съдебната структура, която е ръководил, и че това е много лесно постижимо. Въпросът е да има политическа воля и желание, за да може областните управители да създадат такива регистри - всеки в своята област. И когато аз от София например желая да проверя какво се случва в Сливен, да не изпращам писмо до сливенския областен управител, просто да посетя неговата страница по интернет. Мисля, че това би трябвало да е разбираемо и е много лесно постижимо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз бих искала да обърна внимание, че в информацията, която се съдържа в индивидуалните административни актове, се съдържат и лични данни, тоест и класифицирана информация. Нека да чуем становището и на Програмата достъп до информация.
Заповядайте.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Благодаря, че бяхме поканени на обсъждането на този законопроект не за друго, а защото Програма достъп до информация от години прави проучване как се изпълняват задълженията на органите на власт в системата на изпълнителната власт за публикуване на определени категории информация. Това задължение за органите на власт беше създадено още с приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000 г.
Прав е господин Лъчезар Тошев, че общинските съвети, например, тъй като те освен задължението според чл. 15 на Закона за достъп до обществена информация да публикуват списъка на актовете, имат и задължение по Закона за местното самоуправление и местната администрация да публикуват своите решения на своите интернет страници. Това задължение е от 2006 г.
Аз ще си позволя да кажа само няколко цифри, тъй като това, което се предлага в законопроекта, ние като организация обсъдихме предложените текстове. Защо е в Закона за администрацията – тук ръководителят на правния екип ще каже своето мнение в това отношение. Но напомням, че още от 2000 г. задължение за публикуване съществува за органите на власт, само че не беше уточнено, че това трябва да става онлайн. В 2008 г. Законът за достъп до обществена информация беше променен и се създаде задължение за онлайн публикуване на всички органи на власт в системата на изпълнителната власт, на централно, териториално и местно равнище на определени категории информация, всички от чл. 15 – това е списъкът на актовете, включително нормативни, общи и индивидуални актове. Това е тъй наречената официална в терминологията на Закона за достъп до обществена информация, официална обществена информация, където не може да има класифицирана информация и лични данни.
Тъй като ние от години правим тези проучвания, особено след 2008 г. специално наблюдаваме 495 институции – всички общини и всички областни управители, териториалните звена на органите на централна власт, днес си направих труда да извадя нашето проучване, което се отнася до областните управи. 52% от областните управи, тоест 14 областни управи в страната, като се има предвид, че Силистра няма своя интернет страницата, 14 областни управи са си качили индивидуалните административни актове в своите интернет страници. Тоест отворена е вратата от 2008 г. насам. Друг е въпросът, че 48%, 13 от областните управи, не са си направили труда в това отношение.
Нашите наблюдения, тъй като все пак постоянно го наблюдаваме този процес, всяка година правим това проучване, показват, че причините за това са някъде на друго място – в управлението на вътрешните информационни системи. Аз не смятам, че е толкова лесно да се отсъди, че нищо няма да струва. Напротив, всеки, който се е занимавал със създаване на вътрешна информационна система, знае, че това не е много лесен процес, че изисква пари, изисква служители. Самият факт, че в администрациите няма служители, които специално да са по Закона за достъп до обществена информация, а това е част от длъжностната характеристика на някои от служителите, показва все пак, че и за това трябва да се мисли и трябва да се изчисли преди да се въвежда едно такова задължение. Още повече, че то е въведено, въпросът е в прилагането на всичко това.
Пак повтарям, задължението за публикуване на списък на актовете в интернет е създадено от Закона за достъп до обществена информация, чл. 15а от 2008 г. Защо да не приемем тогава, след като има неизпълнение от местните администрации, от кметовете, качването на индивидуални актове, защо да не приемем и за тях такова задължение? Защо не се предложи и такова нещо? Може би защото все пак идват местни избори и това е също важно по отношение на прозрачността. Да има някакви допълнителни неща в закона, които да ги накарат да го направят.
Въпросът е, че няма орган, който да отговаря за контрола над всичко това, няма санкции за ръководителите, когато не качват в интернет страниците и остава гражданският контрол. Ако някой не си е качил някаква задължителна за качване информация в интернет, санкция за това няма, освен някой гражданин да се оплаче и Програма достъп до информация да го напише в годишните си доклади. Препоръчвам ви, все пак това е за цялата система, ние сме го изпратили на парламента, до комисията, до всички парламентарни групи, препоръките са на две странички, всички данни от тази оценка на интернет страницата от гледна точка на качването на задължителна информация.
Нека да чуем и юриста къде би могло да бъде систематичното място на такова едно предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Жулева.
Имате думата, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Разбира се, хубаво е да се върви към по-голяма прозрачност чрез публикуване на конкретни актове в интернет, това е безспорно. Ние наистина сме направили в нашия годишен доклад конкретни предложения за изменения в Закона за достъп до обществена информация.
Прегледът на законите обаче показва, че Законът за администрацията не е мястото, където систематично би трябвало да бъде тази уредба, защото вътре не се съдържат никакви задължения за публикуване, освен на годишния доклад на цялата държавна администрация, което е логично, и не се съдържа никакво задължение за предоставяне на информация, освен задължението държавните институции да дават информация на областните администрации, което е от съвсем друг характер. Според нас подобен текст би могъл най-точно да бъде приложен в ч. 15 от Закона за достъп до обществена информация – не чл. 15а, а чл. 15, т. 2, която гласи: „списък на издадените актове”. Става въпрос за актовете на всички органи на изпълнителната власт.
Това трябва да бъде систематично решен проблем, а не да се решава днес за областните управи, утре за кметовете на кметства, вдругиден за кметовете на общини и т.н., по категории. Действително трябва да се върви към цялостно влизане, публикуване на актовете на изпълнителната власт в интернет, защото примерно при кметовете на общини са много по-големи проблемите. Вчера Върховният административен съд излезе с едно решение, което поставя под въпрос до каква степен строителните разрешителни подлежат на предоставяне, в същия момент в Столична община разрешителните за строеж са публични в интернет страницата на общината от четири години. Тоест трябва систематично да се подходи, но това трябва да бъде с нов законопроект по наше мнение. Класифицираната информация не е проблем, защото всички документи, в това число индивидуални актове, които съдържат класифицирана информация, подлежат на подреждане в отделни регистри на класифицираната информация, те няма опасност да попаднат тук. При личните данни обаче ще трябва да се извърши оценка. Тоест при внасянето, при подготвянето на един такъв законопроект, ще трябва да бъдат отчетени, тъй като съществуват институции, които изобщо не създават или почти не създават актове, в които има лични данни, както Министерският съвет, както са повечето министри. Но при кметовете на общини има категории, примерно в областта на социалното подпомагане, където би могло да има такова нещо.
Смятаме, че темата е важна, но трябва правно-технически да се подходи по друг начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От чутото досега аз лично си правя следния извод – че това задължение и сега съществува в действащото законодателство в чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация. Целият проблем е, че той се прилага от половината или по-малко от половината от областните управители, както стана ясно, а от останалата част от областните управители просто не се прилага изискването на Закона за достъп до обществена информация.
За мен проблемът не е толкова законодателен, колкото структурен и структурно-организационен. Ние няма да достигнем до едно ефективно прилагане на това изискване н на чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация, докато не се създаде съответната организация, било то на подзаконово ниво и най-вече на структурно-организационно в рамките на изпълнителната власт, при която да се централизира както приложението на това изискване, тоест да не се чака всеки областен управител сам да си организира софтуера и да си възложи на служителите да му качат всички актове, издадени досега, а трябва целият процес да се централизира на ниво Министерски съвет. Ние знаем много добре, че областният управител е представител на правителството, на изпълнителната власт в съответната област. Той е пряко подчинен на министър-председателя и на Министерския съвет.
От тази гледна точка не може да се очаква всеки областен управител самостоятелно да си организира изпълнението на съответните законови разпоредби. За мен сегашната организация, специално на Министерския съвет, при която липсва звено, липсва конкретен отговорник за контрола върху функционирането на държавната администрация, както на времето имаше министър, който отговаря за държавната администрация, е основната пречка за ефективното приложение на задълженията, отправени от закона към изпълнителната власт, ерго към държавната администрация.
Министерският съвет трябва да предприеме конкретно структурни и организационни мерки, да се възложи на конкретно звено с отговорник съответно на достатъчно висок ранг да организира централизирано изпълнението на вече съществуващото в законодателството задължение на всички областни управители да публикуват всички тези актове.
Регистърът не трябва да бъде регионален, тоест не трябва да има множество регистри, към всеки областен управител, а трябва да има един централен регистър, в който, като се влезе, да се кликне. Интересува ви област Сливен, кликвате Сливен и оттам нататък излизат актовете на областния управител на Сливен, а не да влизате в сайта на областна управа Сливен и оттам нататък да търсите неговите актове.
По същия начин е и за актовете на общинската администрация. Явно специално за актовете този софтуер не е централизиран.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: В 2000 г. беше приета наредба на Министерския съвет, с която се създаде регистър на административните актове. Обаче по-късно, по времето на правителството на НДСВ, тази наредба се измени и в този регистър останаха само актовете, свързани с лицензионни и регистрационни режими. Това те централният регистър, който и сега си действа, само за актовете, свързани с лицензионни и регистрационни режими.
Дискусионен въпрос е въпросът дали да има само централен регистър или всяка община, всяка областна управа да си публикува актовете, които издава кметът. Това е един спорен въпрос и в света. В Съединените щати например едва миналата година започнаха един процес на създаване на централен регистър. Няма лошо в това всички да си публикуват техните актове, пък след това да се прави централен регистър.
ЧЕТИН КАЗАК: Няма лошо, обаче, уважаема госпожо, в България нали виждате, че когато отговорността се раздроби и се разпилее и особено когато няма санкции за неизпълнението на тези законови задължения, просто те не се изпълняват. Когато ти нямаш единен субект, към когото да обърнеш натиска на гражданското общество, като например Програма достъп до информация, а трябва да се занимаваш с 264 общини или 30 и няколко областни управи, естествено, че отговорността се размива. Когато ти имаш едно централно звено, което има задължение да създаде и поддържа, да актуализира подобни регистри, тогава ефективността е много по-голяма. При българските условия конкретно.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз няма да влизам в детайли от рода на това как е по-добре да бъде – дали да бъде централизиран регистър, дали да не бъде централизиран. Като идея, господин Тошев, ясно е какво целите и в тази Ви идея съм склонен изцяло да Ви подкрепя. В дългогодишната си практика на журналист съм се сблъсквал с какви ли не чудесии между другото точно поп Закона за достъп до обществена информация. Например изключително точно изпълнение от страна на един бивш областен управител – от БСП, господин Данаилов – и чудовищно неизпълнение и разтакаване от страна на кмет и друг областен управител – от БСП, господин Данаилов. Така че, въпросът даже не е и партиен, както виждате.
Склонен съм обаче да се съглася с думите на господин Кашъмов, че това явно трябва да бъде предмет на друг законопроект, който да уреди целия този въпрос, включително вътре да се включи цялата администрация. Защото Вие правилно казахте, че в 2008 г. е приет, само че нали сте чели § 8 на Преходните и заключителни разпоредби – задължението за публикуване в интернет по чл. 15а се изпълнява от ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт или определени от тях лица в срок до една година от влизането в сила на този закон. Сега сме юни 2011! 48% от областните управители не са го изпълнили! И какво! Като няма санкции и като няма конкретни задължения в закона, извинявайте, това е от този тип пожелателни текстове, които за съжаление – и тук господин Казак е прав – често са мъртвородени.
Така че, господин Тошев, аз съм съгласен да подкрепим такова нещо, но наистина в нов законопроект на съответното системно място. Мисля, че госпожа Жулева и господин Кашъмов могат да Ви бъдат много полезни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз също искам да обърна внимание, че задължението да се публикува списък с актовете на областните управители дали е изпълнено или не е изпълнено, то е факт в нормативната уредба. Констатациите по изпълнението на Закона за достъп до обществена информация вече са известни на всички нас. Но друг е въпросът, че в предложения законопроект на колегата Тошев се предлага да се качат индивидуалните административни актове на областните управители не като наименование, а като съдържание. В този случай част от правата, които касаят съдържанието, разписано в актовете на областните управители, засягат права на физически лица, на юридически лица, обикновено на лица по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Към настоящия момент са приети и разгледани 1159 искания, тоест там имаме отново лични данни. По отношение на сделките, които са извършвани по разпореждания, респективно отдаване под наем и извършени продажби в порядъка на 200-300 имота в едната и в другата категория. Но за тези сделки не е толкова фатално, защото по Закона за държавната собственост, чл. 75, съответно областните управители имат задължението да предоставят тази информация в Агенцията по вписванията, там регистърът е публичен и всеки, който иска, може да отиде да си намери информацията, ако става въпрос за публичност на сделките и на отдадените имоти под наем за повече от една година. Но тук е по-голямата опасност именно с личните данни на хората.
От друга страна, не споделям също мотивите на предложителя, че този процес ще бъде твърде евтин. От изказаните становища се оказа, че трябва както ресурс за закупуване на софтуер, така и за лица, които да имат достъп до класифицирана информация, респективно те получават и малко по-високо възнаграждение, с оглед това администраторът на базата данни, тоест на този регистър в конкретната областна управа. Също така лицето, което на централно ниво или лицата, на които ще се възложат функции по координация и по контрол на тази дейност също ще изисква средства.
Смятам, че дори и да го вменим като функционално задължение и потенциално да го приемем, то не би било реално и финансово изпълнимо с оглед неизпълнение дори на разписаните задължения, които са към областните управители в Закона за достъп до обществена информация.
Завършвам своето изказване. Смятам, че ще има дублиране, ако се разпише в Закона за администрацията, би било правилно да се отнесе към Закона за достъп до обществена информация. Благодаря ви за вниманието.
Заповядайте, колега Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. По повод аргумента, че не трябва да бъде в два закона, напротив, в първия закон това се вменява като задължение на областния управител, където са му вменени задължения, а във втория – това е за достъп до информация, където се казва, че те публикуват на интернет страницата си. Тоест те първо трябва да имат интернет страница. И се оказва, че почти всички имат, но примерно една област няма интернет страница. Това много ме изненадва между другото, защото мислех, че отдавна вече и там има интернет страница на областната управа.
Второ, аз не смятам, че този въпрос е маловажен, той е много обществено значим и не следва да бъде отлаган, тоест никога да не се намери решение на този въпрос. Защото по този начин непрозрачността в актовете, особено в разпоредителните актове на областните управители може да създаде предпоставки за неблагоприятни събития, които да се случват и които няма да бъдат в общия интерес на обществото. Като превенция ние трябва да направим необходимото, най-малкото разпоредителните актове на областните управители да се публикуват, когато те решават, че този парцел се дават на еди-кого си, разпореждат се с нещо, което е държавна собственост. Трябва да бъде известно, че това се е случило. Обществото има нужда да знае това. Поне да бъде публикувано и ако някой желае, да може да провери веднага, а не да ползва дългата процедура на писане на писма за получаване на обществена информация, което едва ли много хора ще се заемат да правят. Това няма да бъде в интерес на обществото.
Ако желаете, вие бихте могли да предложите такова решение. До момента парламентарната група на ГЕРБ подкрепяше всички предложения, свързани с повече прозрачност. Гласуването с картите на народните представители, което вие постигнахте, след като много мандати не беше направено. Аз съм го поставял, господин Казак може да потвърди, в миналия мандат, но не можа да се намери решение тогава, защото нямаше воля да се намери решение. Вие го направихте. За интернет страницата приехте всички предложения, едно от тях беше мое предложение и вие го подкрепихте, нямахте проблеми да го подкрепите, защото аз съм го внесъл. Ако вие внесете такива предложения, аз бих ги подкрепил, няма да изпитвам ревност, че вие сте внесли тези предложения. Но този въпрос трябва да намери своето решение, той е обществено значим и смятам, че трябва да се обединим около това, че трябва да намерим решението.
Добре, ако вие не искате по този начин, да видим какво вие предлагате. Но ще бъде неприемливо, ако вие нищо не предлагате, а пък отхвърляте това, което аз предлагам. Ако искате вие да направите законопроект, направете го. Но това трябва да стане в близко бъдеще. А да остава нерешен по този начин въпросът, за мен това не е приемливо. Затова използвам възможността като народния представител да поставя този въпрос по този начин.
Всички ние имаме интерес да намерим това решение и специално очаквам от вас предложение за това как да се реши този въпрос, а не да се спори дали да се реши този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Може би некоректно сте възприели моите думи. Аз съм за прозрачност, но тук говорим за правна техника, говорим за приложимост, говорим за недублиране, говорим за защита на лични данни. В този смисъл няма пречка и Вие, чувайки критиките, вземете бележките, които ще извадите от стенограмата, можете и Вие да го предложите. Тук няма нищо персонално. Ние сме за прозрачност, но говорим, че ще има дублиране в два закона. Това изразих като позиция. Няма пречка при едни добри текстове, при едно обсъждане да бъде и съвместно написан и подкрепен този законопроект.
Други изказвания, колеги?
СТОЯН ИВАНОВ: Аз също с удоволствие бих подкрепил едно такова решение в полза на по-голямата прозрачност. Тук господин Тошев е прав, особено що се отнася до разпоредителни сделки. Защо обаче вземам думата? Защото от чистата житейска практика и от сблъсъка с администрацията на различни нива по различни времена искам да ви кажа, че както има злоупотреба с лични данни, така има злоупотреба с „защитата” на личните данни. Има законодателна техника, а има и обикновена техника, по която може да бъде избягната злоупотребата с лични данни при това да не се препятства процесът на прозрачност, на публичност и на необходимостта цялото общество да знае какво, бога ми, става с нашето общо имущество, което е в ръцете на кметове, общински съвети и областни управители и т.н.
Но, господин Тошев, все пак седнете, преработете този законопроект. Мисля, че беше правилна критиката, че трябва да бъде насочен по-скоро към Закона за достъп до обществена информация. Тогава, пак Ви казвам, аз с удоволствие ще го подкрепя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Само да кажа нещо за пълнота, което смятам, че е важно. Действително от заповедите на областните управители може да се получи информация за разпоредителна сделка с недвижима собственост, но много важно е също, че има два публични регистъра, от които същата информация може да бъде получена. И това е Единният регистър към Агенцията по вписванията за сделки с недвижими имоти и вторият е Публичният регистър на актовете за държавна собственост, които се държат при областния управител. Оттук вече може би стоят въпросите дали тази публичност, специално на регистъра на актовете за държавна собственост е достатъчно добре обезпечена в областните управи, но пак казвам, въпросът е по-широк според мен, отколкото просто за публичността на актовете на областния управител. Благодаря Ви.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: И още нещо. Задължението за публикуване на списъка на регистрите, които държи един орган и които поддържа, също е от 2000 г. в чл. 15 и след това в 2008 г. трябва също да е онлайн. Така че и това е важно за областните управители – дали те са ги публикували. Мога и тези данни да ви кажа. Там също процентът е малък и той не се отнася само до областните управители, а и до общините и до много други в системата на изпълнителната власт.
Така че въпросът е по-глобален, не е само за областните управители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Преди един час видях предложението на господин Тошев. Съжалявам, че не отидох в библиотеката да взема вчерашния брой на в. „Сега”. Не знам дали сте го видели, по повод на тази прозрачност. Липса на прозрачност не в аспекта какво е влиянието на областния управител, а повече за данни, които не се показват въобще. Там бяха цитирани едни цифри, които са много притеснителни. За общините малко повече от държавните структури, дори за данни на имотно и финансово състояние – това, което всяка година попълват тук уважаемите народни представители. Има забележителни данни и даже заглавието (настроението може би на този вестник е такъв) е „Най-непрозрачното правителство е днес”. Там има въпиющи данни. Агенциите нищо не публикуват в тази посока. Кой решава какво да бъде публикувано и какво не. Даже съдът се цитира. Вижте го просто като информация.
Темата на тази прозрачност излиза сред обществото и аз не знам дали да бъдем крайни. Наистина раздвоен съм. Мисля, че това може да се поправи между първо и второ четене. Защото има важни актове, които обществото не ги знае. Спомням си и друго. Темата, която години наред обсъждахме и за радост и сегашното правителство продължава, това предложение по линия на читалищните библиотеки, темата с Бил Гейтс, за да могат гражданите от малките населени места и села да имат достъп до решенията на кмета, които те никога не знаят, камо ли пък до областния управител. Защото той често вади решения, които спират решения на общински съвети. Какво знае обществото за това? Или най-малкото, братът журналист, който иска да извади веднага някаква информация.
Но и другото е много важно – кой решава какво да бъде публикувано. Макар че има и закон. Но аз си спомням като министър как непрекъснато идваха едни писма и искаха финансови данни, кое имаме право, кое нямаме право. Беше много сложна ситуация. И това бяха граждански сдружения, които искат да знаят и правят своите изследвания.
В този смисъл не съм краен да отрежем това предложение и да кажем: напишете ново предложение!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако няма други изказвания, да подложим на гласуване законопроекта № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21 април 2001 г. Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 9.
Да благодарим на Програма достъп до информация!

Преминаваме към втора точка от дневния ред: Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).
Продължаваме с отложения § 44. Параграф 44 отложихме, за да си изчисти позицията Министерството на културата. Текстовете трябваше да се доогледат. Нека да чуем тяхното становище. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: По отношение на § 44 имаме две редакционни предложения. Едното е за ал. 4, в която предлагаме следната редакция:
„(4) Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба. Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион.”
А в ал. 2 е пропуснато да се добави, както е в ал. 3 „от държавен или регионален музей”.
Това са двете ни предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тоест остава идентификацията преди провеждането на аукциона.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам едно предложение към ал. 4. Защо само тези културни ценности, които са в режим преди провеждане на аукцион? Идентификацията според нас трябва да предхожда всяка прехвърлителна сделка и трябва да може да бъде извършена и от търговците по чл. 115 и чл. 116 от Закона за културното наследство, тоест тези, които търгуват от магазин.
Това е нашето предложение.
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: Аз искам да добавя нещо. Всъщност тази редакция, която ние предлагаме, позволява точно това нещо, като се раздели предишният текст на две и се получава:
„Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба, независимо за какъв вид продажба става въпрос.”
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Отпада „преди”?
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: Да. След това се слага точка и се добавя следващо изречение: „Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион, когато има аукцион, а когато няма аукцион, преди всяка продажба.”
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, ако е така. Защото първия пет не прочетохте така текста, колежке.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, нека да чуем още веднъж редакцията.
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: „Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба. Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион.”
Ако прецените, че ще е по-пълно да се каже „преди провеждане на обявения аукцион или друга сделка”.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нека юристите да кажат „и друга сделка” покрива ли това, за което говорим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Сделката покрива продажба, замяна, отдаване, ограничаване с определени права. Продажбата е вид сделка. Сделка е по-широко понятие.
По ал. 2 имаме ли принципно съгласие.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нека още един път да прочетем какво стана с ал. 4.
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: „Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба. Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион или друга сделка.”
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Продажба или сделка? Нека да чуем специалистите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, заповядайте.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Сделка така или иначе е по-широкообхватният термин, тя включва, както уважаемата госпожа председател каза, и прехвърляне, и дарение, и т.н., а аукционът се занимава изключително с продажба и с консигнация. Има случаи, когато идентификация би могло да бъде извършвана и преди дарение. Тоест за нас по-правилният подход е да се избере сделка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Но тук говорим за търговеца – че търговецът може, а не принципно за видовете сделки. Така че може да приемем и по-тясното понятие.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Но когато някой иска да извърши дарение примерно на музей или галерия, или на друго физическо лице (по-скоро този случай, тъй музеите и галериите сами идентифицират след извършването на дарение културната ценност), но ако едно лице иска да дари.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Излизаме извън обхвата на конкретната правна техника тук и хипотеза, защото тук имаме търговец, който е получил разрешение да извършва търговска дейност. Значи той извършва дейност по занятие и оперира с културни ценности, като извършва тази дейност. Той може да извършва идентификацията на предлаганите от него за продажба културни ценности – дотук добре. Той ги предлага за продажба и не може, предлагайки ги за продажба, с цел заобикаляне на закона или примерно спестяване на данък да реши да мине в друга сделка, например дарение.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Не, говорим само за правото за идентификация, а не за сделки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Но то е във връзка с първото изречение, затова трябва да бъде, че идентификацията се извършва преди провеждането на аукцион, което всъщност е вид предлагане, продажба „или друга продажба”. Защото сделката влиза в едно много широко поле, а търговецът извършва търговска дейност и неговата търговска дейност е предлагане и продажба.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Става дума за това, че някой, който желае да дари, може да се обърне към търговец и той пак да извърши идентификацията, а не да дарява самият той. Тоест някой, който иска да спести време в музеите и галериите. За това става дума.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Прав сте, но не му е тук функционалното място търговецът да извършва идентификация на каквито и да е стоки за дарение или за каквото и да било. Второто изречение е свързано функционално с първото.
Ако искате, да чуем и други становища Заповядайте, господин Христосков.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ: В тази алинея всъщност субектът на правомощието да идентифицира се променя. Досега така както беше по закона, имаше два режима. Първият режим беше свързан с идентификация на културни ценности, която се извършва от експертна комисия към съответния регионален музей. Вторият режим е тази експертна дейност да се извършва в нумизматични дружества. Тук вече се явява един трети режим за идентификация на културните ценности и аз лично смятам, че това чисто практически е правилно, защото големият проблем на този закон е именно тази идентификация. Идентификацията е един процес, който може да трае дълго време и за нея са необходими специални знания – това сме коментирали многократно. И поради тази причина всяко разпоредително действие с вещта, която има белези на културна ценност, за мен трябва да бъде разрешено. Защото законът, чл. 113, забранява всякакво разпоредително действие с вещ, която е културна ценност.
Защо поставям този въпрос? От кой момент една вещ става културна ценност – от момента на нейното откриване, от момента на нейното създаване, от момента на нейната идентификация? Това е големият въпрос, на който ние трябва да си отговорим и който трябва да се включи по някакъв начин. Защото една вещ е културна ценност съгласно закона, който сега е предложен, именно от момента на нейната идентификация. Но какво става с всяко разпоредително действие от страна на българския гражданин, който няма тези специални знания и извършва тази сделка? Това е един въпрос, който искам да поставя – как би могло да се реши?
Текстът в ал. 4 дава една правна възможност този, който извършва търговската дейност, той притежава и специалните знания, говорим за този търговец, и той според мен може да направи тази идентификация преди продажбата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, това наистина е една правна възможност, защото в текста пише „може”. А ако той прецени, че не може да поеме тази отговорност, може да се обърне към някого.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ: Ако той не може да поеме тази отговорност, може да я възложи на съответния друг правен субект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: А ако поеме тази отговорност, следва да извърши идентификацията преди аукциона или друга продажба, която ще извършва на конкретна културна ценност.
Други изказвания? Колеги, гласуваме така предложения текст с думата „продажба”.
Който е съгласен с така предложения текст за промяна в ал. 2 и ал. 4 на § 44, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
По § 44 имаше едно предложение на колежката Шопова по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Подлагам това предложение на гласуване с направените редакции. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип § 44 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
С това § 44 е приет.
Продължаваме с § 51. Моля, колегата Стоян Иванов да води заседанието.
СТОЯН ИВАНОВ: По § 51 има писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Имате го пред вас.
Становища?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз имам един коментар по § 51. Става въпрос за чл. 149, ал. 1, т. 1, където думата „трима” се заменя с „двама”. Разбирам логиката единият да е от Министерството на културата за движими, другият да е от структурите на недвижимите, но мисля, че е добре да се прибави и един от инспектората, за да се осигури баланс в решенията.
Освен това въпросът ми е защо така драстично се намалява броят на археолозите от трима на един.
СТОЯН ИВАНОВ: Някой ще вземе ли отношение по изказването на проф. Данаилов? Заповядайте.
ТОТКО СТОЯНОВ: Тъй като това касае структурата на теренния съвет, който всъщност взема решенията и министърът вече дава лицензия за провеждане на археологически разкопки, действително ние сме малко притеснени от драстичното намаление на този състав – от 19 по сегашното предложение на 11 или евентуално може да стигне до 13. Разбирам част от мотивите, че такъв състав е доста голям и неефективен, но действително, както спомена проф. Данаилов, тримата представители на музеите се редуцират до един. Има представители на университети, които също са археолози – и преподаватели, и действащи археолози – и съответно от Археологическия институт.
Ние сме съгласни, че би следвало съставът да бъде редуциран, но не чак толкова драстично. Като провеждахме разговори с юристите и с представители на Комисията, пледирахме за обсъждане и намиране на един по-балансиран вариант.
Едно от нашите предложения, което не намери място, но смятаме, че сега би следвало да се обсъди сериозно, е в една нова т. 7 да бъде изписан националният администратор на автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България”. Смятаме, че е важно, защото това е дейност, институция, която е вече вписана в закона и тя е много важна от гледна точка на целия процес на изучаване и опазване на културното наследство. Около 30% от теренната дейност на археолозите всяка година е свързана именно с тази работа по археологическата карта на България. Тази дейност вече е автоматизирано и би следвало администраторът да присъства, защото е свързан с цялата тази дейност. Това е едното предложение, на което държим. И оттук нататък вече доколко балансът, за да е нечетно число, защото доколкото си спомням броят на такъв тип колективни органи трябва да бъде нечетен, да е примерно 13 или 15. Защото от 19 на 11 е доста голямо съкращение според нас.
Доколко ще бъдат представителите на института, на университетите, на музеите, въпреки че музеите са наистина доста голяма цифра и съкратени от трима на един, те остават с доста минорно представителство. В тази посока би могло да се мисли. Но специално за администратора на археологическата карта смятаме, че е важно да присъства като експерт, като човек, който ръководи една специализирана дейност, свързана с регистрацията, опазването и т.н. на археологическото наследство.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, само че в предложението на Даниела Петрова и група народни представители са двама, а не един представителите на музеите. Така че като опция засега съществува.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Относно предложението на проф. Данаилов в т. 1 остава представител на инспектората. Фактически в предложението в т. 1 ще остане един представител на Министерството на културата и един на инспектората по чл. 15. Това ще бъдат тези двама души.
По предложението на народния представител Даниела Петрова всъщност археолозите стават двама и отпада точката, която намалява представителите на висшите училища и те си остават също двама представители.
Относно Вашето предложение за вписване на администратора, това не е възможно, защото тази фигура в закона като понятие не съществува. Освен това съществува правна възможност в ал. 3, където е казано, че съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него, той да се предложи от представителите на БАН, където той е ситуиран. Те имат четири представители, така че това е изцяло в тяхната воля, не е необходимо да се записва в закона. И не може да се запише, защото трябва да дадем определение на това понятие „национален администратор”, а това е за подзаконов нормативен акт.
Така че предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители мисля, че е добро, защото всъщност то увеличава на 13 члена състава на комисията и така той е работещ.
ТОТКО СТОЯНОВ: Администраторът не съществува като фигура, но археологическата автоматизирана система фигурира в закона. Може да бъде не администраторът, а представител или нещо друго. В чл. 155 е описано – автоматизирана информационна система и т.н.
СТОЯН ИВАНОВ: Да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на Даниела Петрова и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Преминаваме към § 52. Имаме постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Проф. Данаилов, ще вземете ли становище?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Връщам се на една тема, която обсъждахме и тя беше възприета. Според Тълковния речник „съгласие” е еднакво мислене, воля у неколцина, а „споразумение” е взаимно съгласие, спогодба и се употребява при сделки. Граматически по-правилно е да е споразумение, но принципно ще решим както вие предложихте. Ние обсъждахме тази тема и мисля, че бяхме стигнали до споразумение.
В ал. 3, т. 6, прибавянето на „предвидената за проучване” преди думата „концесия” прави разпоредбата много по-ясно формулирана.
И по ал. 4 – спасителното теренно археологическо проучване третира археологически ценности – държавна собственост. Това е пак една тема, по която мисля, че постигнахме съгласие. Директорът на музея като общински служител има частични правомощия спрямо тях, а основните правомощия има регионалният инспектор, който поради естеството на службата си е запознат с посегателства срещу археологическото наследство и би следвало текстът на бъде: „мотивирано становище на регионалния инспектор или директора на съответния музей”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
ТОТКО СТОЯНОВ: Ние приемаме тази корекция на проф. Данаилов относно концесията – „предвидената за”. Също така смятаме, че е логично известяването и на регионалния инспектор, защото не навсякъде имаме музей. Нас обаче ни притеснява предложението по отношение на писменото споразумение, защото археологическите проучвания нямат такава същност като някаква дейност на сделка и на всякакъв такъв тип дейност, ние всъщност извършваме дейности, които произтичат от този закон, от Конституцията, от международните актове, които България е приела. Пристъпвайки към осъществяването на археологическа дейност за даден паметник, независимо къде, ние осъществяваме функцията да опазваме културното наследство.
От тази гледна точка да се вменява да пристъпваме към такива споразумителни сделки и т.н., това на практика е препятствие към осъществяването на нашата дейност. И аз бих помолил да погледнем малко по-нататък, към § 58, предложения нов чл. 161а, където всъщност е предложено нещо, което смятаме, че действително ще подобри функцията на закона, в ал. 1 е посочено, че собственикът, ползвателят осигуряват достъп на лицата, получили разрешение за извършването на теренно проучване, по ал. 2 уведомява писмено собственик, а когато той е неизвестен, какво ще се случи. На практика ако това се приеме, ще бъде в противоречие с това, което сега обсъждаме. При положение че преди това вече са изяснени функциите и всички други операции.
Ние призоваваме и в този член да се стигне до такава формула за уведомяване, след като цялата процедура в закона дотук вече е регулирала какво означават археологическите дейности, що за същност е тази дейност.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз се извинявам, но пак трябва да се върнем на чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Това съм имал предвид и това коментирахме дълго в началото на обсъждането. Ще припомня: честната собственост е неприкосновена. За това става въпрос.
СТОЯН ИВАНОВ: Този спор наистина го водихме, проф. Данаилов. Вие сте прав за частната собственост, проблемът е, че в този случай имаме съсобственост. Имаме публична държавна собственост и частна. Тоест трябва да бъдат защитени и двата интереса.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ви казах: съгласие или споразумение. Граматическо кое е правилно според Тълковния речник, а решението го взимаме тук.
ТОТКО СТОЯНОВ: Не, юридически е важно. Споразумението може да блокира нашата дейност за една и за повече години. Може да бъдат спасителни, може да бъдат редовни разкопки и да се окаже, че ние не може да ги осъществим въпреки всички разпоредби на закона и на Конституцията. Защото в Конституцията има и член, че държавата защитава културното си наследство. Не вярвам и досега няма такава практика ние да сме истински нарушили правата. Още повече, че има подобрение на закона от гледна точка на възмездяване и на сключване на споразумение при конкретните случаи. Но във всеки случай, ако собственика го няма, вие знаете в земеразделителните планове, в наследствените случаи липсват собственици, няма ги. Ако трябва да се споразумеем, никога няма да стъпим на тази земя. Получава се един нонсенс. Съжалявам, че се изказвам емоционално, но ние всяка година имаме тези проблеми. Идеята на този закон ние схващаме като подобряване на функционирането му от гледна точка на опазването на културното наследство.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: В логиката на казаното на всичко дотук, ще ми позволите да се намеся и да предложа смислово съчетаване на чл. 151, който коментираме, в смисъла на вече цитирания чл. 161, и т. 5 на ал. 2 да не бъде „писмено съгласие” или „писмено споразумение”, а да бъде „писмено уведомление на собственика, концесионера или ползвателя на имота”.
ТОТКО СТОЯНОВ: Точно това имам предвид.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това какво значи? Разграден двор!
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Археологическите ценности са публична държавна собственост, тук трябва да съчетаем частния и публичния интерес.
ГЕОРГИ НИХРИЗОВ: Може ли да допълня този казус с факта, че в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 4, ал. 4, е казано, че собствениците и ползвателите на такива земи, в които има археологически обекти, не трябва да пречат на ползватели и служебни лица да ползват и поддържат същите. Тоест в Закона за земеделските земи проблемът по този казус вече е решен и е дадено право на служебни лица, в случая археолози, да имат достъп до такива обекти и да провеждат дейности.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В чл. 151, ал. 1 пише: „Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 3.” Тук издирваме и проучваме, а не готов обект. Очаква се там да има нещо, само че това е на терена на гражданина Петров. Вие искате направо да влезете вътре и да почвате да проучвате. Само „уведомявам те, ако си жив, че ще ти копая в земята”. Аз съм сигурен, че това е по-удобно, но поне съгласие трябва да има. Да остане съгласие, както е предложено.
ТОТКО СТОЯНОВ: И ако няма съгласие, какво правим?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако няма съгласие, той нарушава държавния интерес.
СТОЯН ИВАНОВ: Ако няма съгласие, не копаят археолози, а иманяри.
ТОТКО СТОЯНОВ: Но поне когато имаме добре определена процедура, нека това да се случва. Другия проблем сега няма да го решим, но когато всичко това може да се случи екс леге, защо трябва да има такова препятствие? Това е буквално блокиране на нашата дейност. Ами теренни обхождания, само регистрация на паметниците ще бъдат спрени по този начин и тогава всъщност ние нямаме възможност да правим нищо. Така се получава.
ХРИСТО ГАНЧЕВ, началник отдел „Недвижимо културно наследство” в Министерството на културата: В предложението на госпожа Петрова в 161а, ал. 3 се предвижда механизмът за обезщетяване на собствениците при провеждане на такива проучвания. Това гарантира принципа на равнопоставеност на собственостите – от една страна, защитен е интересът на личната собственост, от друга страна се удовлетворяват функциите на държавата и ангажиментите й за опазване на културното наследство.
Така че смятаме, че този текст е социално справедлив и същевременно гарантира ангажимента на държавата към опазването на културното наследство. Има и още един аспект, който може да се разгледа, а именно това е превантивното действие на този текст против евентуално незаконосъобразно използване на имотите спрямо културното наследство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да дам само един пример от практиката миналото лято. Една могила до магистрала „Хемус” в Шуменско, която беше в арендувана земя. Ние имахме по план да я разкопаем, разкопахме я, обезщетихме за реколтата собственика, който арендуваше земята, по негово предложение с определена сума и сега възстановяваме обратно могилата. Това струва девет хиляди лева на разкопвачите, обаче ги дават. Тоест, за да му възстановим земята и той да продължи да копае арендувана земя от няколко декара да произвежда реколта. Проблем няма. Но ако арендаторът каже: няма да го правите! Не иска обезщетение, не иска нищо, има такива хора. Просто самоуправството по отношение на държавната собственост би трябвало по някакъв начин да се възпрепятства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Нека да дадем думата и на правния референт.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Тук трябва да се направи разграничение между двете хипотези. Параграф 52 урежда хипотеза на издаване на разрешението, на издаване на самия акт на разрешението, а в новопредлагания 161а вече са условията, по които ще се провеждат тези теренни проучвания, условията на достъпа. Затова там е предложено писмено споразумение. Писменото споразумение включва по какъв начин се осигурява достъпът като време и като заплащане, дали безвъзмездно, дали е възмездно. Докато при самото издаване на разрешението, което е един индивидуален административен акт, е необходимо собственикът само да каже дали е съгласен по принцип в неговата частна собственост, която е гарантирана от Конституцията, чл. 17, ал. 3, той е съгласен да се извършват такива теренни проучвания. А вече самите условия на достъпа се уреждат в чл. 161.
Затова е добре да се приеме текстът така както е предложен от Министерския съвет – с писмено съгласие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, господа народни представители! Искам да задам един въпрос. За един религиозен обект, храм, ние сме имали в миналото споразумение, ще кажа конкретно за храма „Света София” в София. И в най-тежките години храмът функционираше, макар с един параклис и канцеларията. Но когато е единствен и се нарушат правата на вероизповед, не би ли било редно да се определени някъде един параклис временно да задоволява хората. Защото ще имаме негодуванието на вярващите за това, че няма къде да се служи литургия, няма къде да си кръстят детето, няма къде да се венчаят. Говоря когато обектът е единствен в населеното място. Какво ще кажем на хората? Защото когато има споразумение, в него ще се каже как ще се осъществява тази дейност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ще има два документа. Първият – че давате съгласие да се извършат съответните дейности, а по-късно, в чл. 161а, където е разписана процедурата, там ще се постигне съгласие по какъв ред ще се извършва.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Ще остане ли думата „споразумение” или ще бъде само „уведомление”.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Остава „съгласие”.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Но аз пак питам какво ще кажем на вярващите, когато един храм трябва да се проучва, къде ще си вършим богослуженията? Макар един салон да се даде в населеното място, но да го осигури някой и ние временно можем да служим там. Но ако го няма, палатка ли ще правим? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В практиката това са изключително редки случаи и въпросът може да се реши от Българската православна църква и от проучвателите. Не е възможно да се строи параклис специално за случая, защото тези намеси поначало на археолозите в действащ храм са временни, най-често те са свързани с реставрация и консервация на храма, особено когато имаме пропуквания, разрушени стенописи и пр. Би трябвало в съответното населено място да се намери такова помещение. Според мен това не е проблем. Да го вписваме в закона не мисля, че е най-целесъобразно, защото ще отвори вратичка за послеидващи действия. Не знам арх. Кандулкова какво ще каже по въпроса, защото това е въпрос повече на тяхната дейност, отколкото на нашата. Нашата дейност в тези случаи е пряко свързана с тяхната и я предхожда.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, арх. Кандулкова.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Благодаря Ви. Аз ще обърна внимание, че става дума за текст, който коментира разрешение за извършване на теренни проучвания, а не за проучвания по действащи храмове. Така че мисля, че тази ситуация, която Вие коментирате, не засяга текста, който в момента се дебатира.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Кой ще вземе отношение от Министерството на културата? Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: По отношение предложението на проф. Стефан Данаилов за чл. 151, ал. 3, ние подкрепяме предложението по т. 6. Също така подкрепяме предложението в ал. 4 за регионалния инспектор. По отношение на т. 5 не подкрепяме предложението – хипотезата на сключване на споразумение е уредена в предложението на народния представител Даниел Петрова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, колеги, предлагам ви да гласуваме § 52.
Гласуваме първо б. „а”, ал. 3, т. 5, която Министерството на културата не подкрепя. Споразумение или съгласие?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Остава „съгласие”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, след като предложението се оттегля, подлагам на гласуване § 52 относно чл. 151, в ал. 3, т. 6 след думата „концесия на” да се добави „предвидената за проучване”, което предложение министерството подкрепя. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов в ал. 4 на чл. 151 след думите „мотивирано становище” да се добавят „на регионалния инспекторат или на директора на съответния музей”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 52 по принцип по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 53. Няма постъпили предложения. Гласуваме § 53 по вносител. Който е „за”, моля да гласува..
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 54. По § 54 относно чл. 153 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Имам редакционно предложение , уважаема госпожо председател, по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В т. 5 относно т. 5 думите „на Закона за културното наследство” да се заменят с „на този закон”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това е редакционно предложение. Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакционното предложение на народния представител Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители с направената редакция. Който е „за”, моля да гласува..
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 54 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 54а.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо председател, бих желала да направя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„§ 54. Създава се чл. 158а:
Чл. 158а (1) За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148, или върху част от него министърът на културата или оправомощено длъжностно лице назначава експертна комисия.
(2) Комисията по ал. 1 се назначава по искане на ръководителя на проучването или директора на съответния музея.
(3) Ръководителят на проучването представя на комисията по ал. 1 доклад с научна оценка за разкритите археологически структури. Въз основа на доклада и на проведения оглед комисията по ал. 1 съставя протокол, с който предлага последващи действия и временни мерки за опазване.
(4) В зависимост от степента на проученост на археологическия обект комисията може да предложи с протокола изготвяне на предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 или заключителна оценка по чл. 61, ал. 1.
(5) При спасителни теренни археологически проучвания комисията въз основа на доклада с научната оценка на ръководителя на проучването изготвя предварителна оценка на разкритите недвижими археологически структури. Когато от изготвената оценка се установи, че археологическите структури:
1. притежават признаци на недвижими културни ценности с протокола по ал. 3, комисията предлага провеждане на процедура по деклариране;
2. не притежават признаци на недвижими културни ценности с протокола по ал. 3, комисията предлага на министъра на културата да издаде заповед за отнемане на статута на обекта по чл. 2а, ал. 1 и освобождаване на терена.
(6) Протоколът по ал. 3 се одобрява със заповед от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Предложените в протокола действия и временни мерки за опазване на археологическата ценност са задължителни за изпълнение.
(7) Условията за приемане на теренните археологически проучвания се определят по реда на наредбата по чл. 147, ал. 6.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ХРИСТО ГАНЧЕВ: Министерството на културата подкрепя това предложение.
ТОТКО СТОЯНОВ: Ние също приемаме тези редакционни промени. Наистина текстът е по-добър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от народния представител Силвия Хубенова по отношение на § 54а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 54а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 55. По § 55 има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 55 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
По § 56 няма постъпили предложения.
Гласуваме § 56 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 57. Няма постъпили предложения.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имам предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предлагам § 57 да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други становища? Правният референт ще изрази становище.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Предложението е § 57 да отпадне и да остане старата редакция на чл. 161 в действащия закон, защото по този начин, както е написан текстът, се ограничават пак правата на частните собственици.
Освен това по-нататък има едно предложение за § 70а, който предвижда една административна санкция, която е свързана със старата редакция на чл. 161. Всъщност предложението е да остане чл. 161 такъв какъвто е в сега действащия закон.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за отпадането на § 57. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Който е за отхвърляне на § 57 по вносител, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 58 – създаване на чл. 161а. Тук има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Ние коментирахме това във връзка с § 52. Има ли други изказвания и становища? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 58 по вносител за създаване на чл. 161. Гласуваме предложението по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 59. По § 59 има направено предложение от народния представители Даниела Петрова и група народни представители. Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 59. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 59 по вносител.
За – 11, против и въздържали се - няма.
По § 60 няма постъпили предложения от народни представители.
По § 61 също няма постъпили предложения.
Гласуваме § 60 и § 61 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Имате думата, Ваше Високопреосвещенство.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, тук за нас нещо не е ясно. Разбрах за проучването и разкопките, но за консервацията и реставрацията на действащ храм трябва да погледнем много по-сериозно на въпроса за помещения, където ще извършваме богослужението по време на тези дейности. Какво да обясняваме ние на вярващите? Дали трябва да се стига до съда? Затова предварително трябва да има съгласуване, особено когато са по-мъртвите сезони. В споразумението може да се заложи тогава да се извършват тези дейност. Ние от Светия синод имаме и предложение за текст: „Консервация и реставрация на културни ценности с религиозно значение се извършва след съгласуване с Централното ръководство на Българската православна църква или съответното друго вероизповедание, към което ценността се отнася, при спазване на указанията, дадени при съгласуването.” Това е към чл. 164. Благодаря.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Първо, искам да уточня, че този член коментира правоспособността, професионалните компетенции на лицата, които могат да изпълняват консервационно-реставрационни дейности, а не как ще се осъществяват функциите в тях, докато тези дейности се изпълняват. Това са два проблема. Тоест проблемът, който Вие поставяте, не се коментира в текста на този член.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Текстът на чл. 164 в сега действащия закон казва: „Дейностите консервация и реставрация се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра на чл. 165.” И ние именно тук коментираме техния ценз – какъв професионален опит да имат, за да упражняват тази дейност. Това имахте предвид.
ПЕТЪР БОНЧОВСКИ: Това не е съвсем вярно, защото ал. 4 на същия текст казва: „Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличието на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредба по чл. 165, ал. 1.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Бихте ли прочели вашето предложение?
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Предлагаме нова ал. 5:
„(5) Консервация и реставрация на културни ценности с религиозно значение се извършва след съгласуване с Централното ръководство на Българската православна църква или съответно друго регистрирано вероизповедание, към което ценността се отнася, и при спазване на указанията, дадени при съгласуването.”
Да има съгласуване как ще се извърши.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Може би тук трябва да обърна внимание, че по отношение на наличието на необходимите материални условия за съответната дейност Министерството на културата поема ангажимент да определи в наредбата по чл. 165, ал. 1 и там би следвало да влезе този текст.
ПЕТЪР БОНЧОВСКИ: Но той не би могъл да влезе там, ако не е уреден в закона. Наредбата е единствено и само да доразвие разпоредбите на закона. Тоест, ако законът предвиди, че се взима становището на вероизповеданието, би могло да се създаде задължение в наредбата. Но не и обратното. Ако принципно се приема предложението, би могло да влезе и като добавка към ал. 4.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Ние всъщност сме го разписали в § 3, чл. 5, ал. 1, където сме казали: „Дейностите по опазване на културни ценности, собственост на Българската православна църква или на другите регистрирани вероизповедания, се извършват с тяхно участие.” И това дава основание естествено да има съгласуване, да има позиция от ваша страна.
ПЕТЪР БОНЧОВСКИ: Само че реставрацията и консервацията са специална дейност и е много спорно дали се обхваща от другия текст, след като се урежда изрично в членове 163, 164 и следващите.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Може ли да обърна внимание, че в ал. 4 на музеите, висшите училища, научните и културни организации и институции се гледа като на изпълнители на консервационно-реставрационни работи, които им се разрешават само ако имат осигурени материални условия за това. А Българската православна църква не може да бъде изпълнител на консервационно-реставрационни работи.
ПЕТЪР БОНЧОВСКИ: Как да не може? Може да ги възложи. Това е същото.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Не е същото. Тя може да ги възложи на лица по този член. Всъщност този член урежда кой може поради своята правоспособност да изпълнява такава работа. Едно висше училище, макар и да е висше училище, ако няма създадени достатъчни материални условия, за да реставрира икони, няма да реставрира икони.
ПЕТЪР БОНЧОВСКИ: Вашият аргумент с какво се противопоставя на предложението?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Мисля, че текстът на чл. 164 е посветен на правоспособността на лицата, осъществяващи консервационно-реставрационна дейност.
ХРИСТО ГАНЧЕВ: Може ли да допълня? Алинея 4 специално е адресирана в контекста си към движимите ценности. Става въпрос за условията в лабораториите, в които се извършва тази дейност. Редакцията казва „консервацията и реставрацията в музеите, висшите училища, научните и културни организации и институти, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра, се извършва само при наличие н необходимите условия”. Тоест това е гаранция, че мястото, на което ще се извършват консервационно-реставрационните работи на движимите ценности, трябва да отговаря на определени условия – охрана, климат и т.н.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Едно допълнение. Ние от Светия синод имаме Национален централен църковен музей, той е на площад „Света Неделя” 19. Там имаме реставрационни ателиета. Те не са назначени от Светия синод да извършват някаква работа, ако не са правоспособни. Затова и в новия устав на Българската православна църква, приет в 2009 г., има предвидени специализирани съвети за консервация и реставрация. Ние ще ползваме тези хора, които са правоспособни, няма да търсим аматьори.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Отче, извинявайте, но вашият музей е легитимен и всичко това, което казвате, не влиза в противоречие със закона. Напротив, музеят като институция влиза в това, което се изчете тук. Нямате никакъв проблем!
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Но се казва, че не може да възложим.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма такова нещо!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Говорихме за храм и сега говорим за музей. Да направим разграничението.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Ние го имаме за дълг, обаче не ни разбират. Има го и този момент. Защото за нас е от по-голямо значение една икона, независимо дали е чудотворна или не, да я запазим, защото тя говори за историята на църквата, дарителите, които са я дарили, историята на манастира и т.н. Имаме много по-голям интерес да се запази, защото говорим вече за приемственост.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По това няма спор. Проблемът е, че вие си имате църковно-исторически музей, който е една от институциите, които са задължени и имат това право да извършват такава дейност. Тоест то влиза в рамката на този член, който четохме тук. Светият Синод възлага на съответния музей, който е към Българската православна църква, да извърши тази реставрация. Нейните специалисти, щом са лицензирани и имат правоспособност, няма никакъв проблем.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Специалистите дали са при вас или в друг музей, или в друго висше учебно заведение, те трябва да бъдат вписани в регистъра по този член. Това предпазва всички нас – Българската православна църква, българския народ, българската държава, от самозвани реставратори, което за съжаление по нашите християнски храмове се случва. Всъщност това пази храмовете, пази цялото ни културно наследство от самозванци и казва, че това може да се прави само от професионалисти, вписани в регистъра.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Параграф 62. Има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 62. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 62 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 62а по отношение на чл. 177 за създаване на ал. 4.
Изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Параграф 63 във връзка с чл. 179. Има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители, както и от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Проф. Данаилов Данаилов, имате думата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, необосновано е предложението на госпожа Петрова да се прави изключение на туристическата реклама. Още в началото на обсъждането на закона коментирах този въпрос. Това дава привилегии само на туристическите фирми, които и без това имат право и включват средствата за реклама като признат разход и си приспадат тези средства. Затова смятаме, че в ал. 2 трябва да отпадне изразът „или туристическа реклама”, защото тя не е адекватна на използването на изображението на културните ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел и защото туризмът, пак ще повторя, е търговска дейност.
Освен това предложеният текст по вносител създава впечатление за известно противоречие между двете алинеи – създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за представителна, образователна и научна цел става със специализирани издания, периодика, монографии, в това число електронни издания, които се продават. Тоест извършва се свободна търговска дейност. А в същото време остава неясно тези издания освободени ли са от задължението да сключват договори по ал. 2 или не са. Както е формулират текстът в момента, хем не е задължително, хем може да бъде наложено административно наказание по усмотрение на инспектора.
Смятаме, че трябва да се добави текст, който да задължи Министерството на културата да приеме наредба по подобие на наредбата по чл. 178 и по чл. 179, ал. 2. Считаме, че и в двете наредби – по чл. 178 и по чл. 179, трябва да се регламентира подробно начинът на производство и договаряне за търговия с предмети ръчна и машинна изработка и с други съвременни технически способи на стоки, подпомагащи туристическата индустрия, но не трябва да се регламентира нов косвен данък, както е в чл. 20 на наредбата по чл. 178, където в ал. 5 е регламентиран размерът на договореното възнаграждение със собственика на националната ценност не по-малко от 15% от цената на дребно. Дори не от цената на едро или от производствената цена.
Като говорим за наредбата по чл. 178, тя трябва сериозно да се преработи от компетентни юристи, защото в нея намираме от недоразумение до откровена дискриминация, като разпоредбите в чл. 19, където частните музеи, вписани по реда на Закона за културното наследство, не могат да искат разрешение за изработка на копия на културни ценности по чл. 177, ал. 2, и не могат да сключват договор по реда на чл. 177, ал. 1 от закона, а държавните и общинските – могат.
В член 18 на същата наредба по чл. 178 се предпоставя, че експертна комисия, назначена със заповед на министъра на културата, ще определя застрахователната, пазарната цена на предмета културна ценност. Това става с най-малко три оферти от компетентни застрахователни субекти и не може която и да е комисия на Министерството на културата да е определящият субект за тази застрахователна стойност на културна ценност.
Това са моите забележки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Само бих искала да направя уточнение, че нашето предложение по-скоро е в смисъл, в който Вие изложихте аргументите си. Проблемът е в предложението на вносителя. Говоря за ал. 1 на чл. 179 – по отношение на туристическата реклама. Нека да чуем Министерството на културата.
ХРИСТО ГАНЧЕВ: Логиката в това предложение е, че туристическата реклама е начин за популяризиране на културното наследство, от една страна, и от друга страна е своеобразна форма на социализация на културното наследство с многостранен ефект. Популяризирайки по този начин в образ с различните средства на туристическата реклама, отбелязвам, без да се използва този образ за запазена марка, етикети и други подобни дизайнерски решения, на практика се привличат туристи, които носят приход както на самата културна ценност, така и на цялата инфраструктура.
Това е била логиката на нашето предложение и логиката да подкрепим предложението на група народни представители. Но от друга страна, дотолкова доколкото туристическата реклама няма легално определение към момента, ние сме склонни да приемем това предложение, за да се избягнат всякакви рискове и възможности за спекулация на тази тема. Тези неща ще рефлектират в подзаконови нормативни актове и ние ще имаме предвид всички направени бележки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тук бих искала да споделя, че на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от 16 май е налице проект на закон за туризма и именно в този проект е подробно разписан начинът, по който се урежда туристическата реклама. Така че фактът, че ние казваме „с изключение на туристическата реклама” функционалното му място е да бъде в закона за туризма. Смятам, че няма да допуснем грешка, ако подкрепите предложението, което сме направили писмено.
Заповядайте, колежке.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател. Общо взето, аз също щях да дам примера, който Вие дадохте. Не съм съгласна с проф. Данаилов да отпадне изречението „с изключение на туристическата реклама”. Веднъж става дума за България, втори път става дума за субекти, които различните търговци, когато използват изображение, искат да продават. Все пак в единия случай, ако мога така да се изразя, ние продаваме България, рекламираме я, предлагаме на света реклама на България и не може държавата да плаща на държавата. Все едно, наистина за тази голяма кампания, за която и госпожа Петрова спомена, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, все едно това министерство за тази огромна реклама да плаща на отделните музеи, че използва техни изображения, за да рекламира отделни туристически обекти в България. Просто не е същото. Във втория конкретен случай става въпрос, когато търговците искат да продават своите продукти, своите обекти, по-добре е, когато вече има някакво изображение, което привлича вниманието.
Мисля, че са различни нещата, затова не мога да се съглася с Вас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, за рекламната дейност стана въпрос и в Закона за вероизповеданията, когато се приемаше в 2002 г. За нас като вярващи хора се накърняват религиозните чувства, когато виждаме една икона на етикета на една бутилка вино. Тази бутилка вино, след като се изпие, се хвърля в коша за боклук! Трябва да се има предвид какво се рекламира. Защото когато хвърлим иконата на Исус Христос, отпечатана на бутилката, в коша за боклук, се накърняват нашите религиозни чувства. Може ли един невярващ човек да използва това за търговия?
ЛЮБОСЛАВА СТАНИСЛАВОВА: Това е въпрос на лично съзнание. Това е частно производство.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Обаче и ние сме граждани на тази република и нашата родина е България. Това частно производство е съвсем целенасочено понякога. Ние не искаме да ни плащат за иконата, ние искаме да не се слага там. Защото като се сложи на бутилката и се хвърли, за какво става въпрос тогава? Религиозните символи не трябва да се слагат в рекламите, които ще се унищожат след това.
ЛЮБОСЛАВА СТАНИСЛАВОВА: Аз мисля, че това е вид цензура в рекламния бизнес и мисля, че тук в тази зала не може да се реши и ние да сложим такава цензура на рекламата.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Добре, приятно ли ще бъде за България и за всеки един българин, когато се нарушават моите религиозни права и аз се оплача в Страсбург и на друго място?
ЛЮБОСЛАВА СТАНИСЛАВОВА: Аз Ви казвам това мое мнение и мисля, че е и на колегите. Това, което поставяте, не може да се реши в този закон и тук.
Н. В. Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: В Закона за вероизповеданията, не помня точно в кой член, имаше съгласието.
Казвате – цензура. Добре, аз Ви казвам, че съжалявам, имам ги рекламните материали, запазил съм ги. Една туристическа агенция прави плакат с моя лична снимка с босилека в ръката и това е българският манастир. Кажете ми за какво става въпрос? Имам ли права или нямам права? В коя държава живеем? Данъкоплатец ли съм или не съм?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Абсолютно прав сте!
Заповядайте, господин Христосков.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ: В България има три частни музея. Те притежават културни ценности с национално значение. Моето питане към уважаемите народни представители (аз съм директор на един от тези музеи) значи ли това, че предметите, които примерно в момента сме експонирали горе в Националния исторически музей, в зала № 3, всеки, който пожелае, може да си снима ритоните и да ги пусне за туристическа реклама, без да ни заплати на нас? Знаете ли какви средства са отделени за реставрация и консервация, за експониране на тези предмети?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, предлагам ви да постъпим така. Нека да се получи легалното определение в Закона за туризма и съобразявайки се с легалното определение, ние можем да направим прецизиране.
Във връзка с направеното от наша страна писмено предложение бихме искали да направим предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което да стане предложение на комисията по отношение на ал. 1 в чл. 179, а именно предложеният текст по вносител да изглежда така:
„Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно.” Да отпадне „за туристическа реклама”, тъй като в другото предложение, което сме разписали, сме указали „с изключение на туристическата реклама”, което разписано в наредбата във връзка с чл. 178. Така двата текста няма да си противоречат.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е добре, но мисля, че трябва да се допише „по договор”. Свободно, без оповестяване на договор, китайците ще ни направят на луди. Без договор е абсурд! Аз поставям въпроса за 15% от цената. Направете сметка къде отива цената и онова евтино нещо, което идва от изток. Ако няма договор, те ще залеят България с нашите реликви на смешни цени! Скоро ми донесоха един ритон, китайски, и един ритон, изработен от нашите занаятчии. Разликата е огромна! Само че едното е 2 лева!
ПЕТЪР БОНЧОВСКИ: Само искам да добавя, че договорът има много форми и простата забрана „Снимането забранено!” е форма на договор, тоест забранява ви се да снимате, без да сте получили разрешение. Липсата на табелка „Снимането забранено” е разрешение, вид договор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Някой друг да иска да изкаже позиция? Заповядайте, госпожо Джумалиева.
ЕКАТЕРИНА ДЖУМАЛИЕВА: По отношение на предложението на проф. Данаилов да се добави думата „договор” в ал. 2 ние считаме, че е по-изчистено и сме съгласни след текста „определени с наредба по чл. 178” да се запише „въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей”. Това да си остане както е в сегашния закон.
Другите детайли, свързани с някакви неуточнения в наредбата за копията, наистина тази наредба, след като беше приета и публикувана, в практиката се установи, че има редица трудности и за търговците, и за производителите и ще бъде преработена кардинално, като ще се съобразят всички искания, които са справедливи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, чета ви ал. 2:
„(2) Създаването, разпространението и използването на изображения на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей.”
Гласуваме първо предложението, което беше направено от народния представител Стефан Данаилов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме ал. 1 в редакцията, която беше прочетена. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Сега гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев по принцип.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението по вносител за § 63 по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се - няма.
Колеги, едно съобщение в точка Разни – утре в 14,30 ч. в зала 356 ще се проведе изслушване на всички заинтересовани страни по отношение на гробищната дейност, гробищни паркове. Това е въпрос, който ще се решава занапред и в нашата комисия, така че сте поканени да присъствате.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова