1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01055, внесен от народните представители Таня Димитрова Въжарова и група народни представители на 8 юни 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).

---

На 15 юни 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01055, внесен от народните представители Таня Димитрова Въжарова и група народни представители на 8 юни 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум.
За нашето заседание са заявили участие от Съвета за електронни медии Георги Лозанов, София Владимирова, Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Георги Стоименов; от Българската национална телевизия: Вяра Анкова, Атанас Кацарчев, Бойко Станкушев; от Светия синод на Българската православна църква: Н.В.Пр. Неврокопския митрополит Натанаил и Петър Бончовски; от Министерството на културата: Тодор Чобанов – заместник министър, Боян Милушев – парламентарен секретар, Уляна Малеева и Меглена Кацарова; от Министерството на вътрешните работи: Володя Велков и Ангел Папалезов; от Върховната касационна прокуратура: Николай Соларов и Щерьо Ножаров; от Националния институт за недвижимо културно наследство: арх. Йорданка Кандулкова, арх. Дафина Барфончовска, арх. Галя Стоянова и Елена Панджарова, юрисконсулт; от Националния археологически институт с музей при БАН: доц. Людмил Вагалински, директор; от Асоциацията на българските археолози: Тотко Стоянов и Георги Нехризов; от Асоциацията на търговците на произведения на изкуството: Павел Тодоров, Емил Чаушев, Витан Андреев, Владимир Илиев, Константин Илиев, Маргарита Ваклинова, Валери Стефанов – председател на Съюза на колекционерите, Димитър Иванов, Борислав Павлов – Консултантска къща по проблемите на опазване на паметниците на културата, Кирил Христосков – Дружество „Тракия”, Борислав Абаджиев, Петър Неделав, Сергей Василев, Юлия Върбанова, Бонка Василева, Владимир Кафеджиев, Кристиян Вартанян, Алексанъдр Алексиев, Румен Манов, Николай Гайдаров, Спас Божков, Светлана Симеонова и Евгени Григоров.
Колеги, предлагам ви дневния ред, по който да протече нашето заседание:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).
Предложения по дневния ред? Колеги, правя процедурно предложение да бъде включен като точка в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01055, внесен от народните представители Таня Димитрова Въжарова и група народни представители на 8 юни 2011 г.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предлагам първо да завършим обсъждането на Закона за културното наследство и след това да обсъждаме този законопроект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване първо включването на точката в дневния ред. Обратно становище има ли?
Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз правя обратно предложение – допълнителната точка, която ще включим в дневния ред, да бъде точка 1.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, първо гласуваме включването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, колеги, но след това ще останем пет-шест човека да обсъждаме такъв важен законопроект, какъвто е за културното наследство. Миналия път, за да обсъждаме едно друго предложение, отиде един час и след това много добре знаем колко останахме тук.
Затова предлагам да си довършим законопроекта и след това да коментираме предложението на колегите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението първа точка да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, а втора точка да остане Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се - 1.

Започваме с първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01055, внесен от народните представители Таня Димитрова Въжарова и група народни представители на 8 юни 2011 г.
Заповядайте, колега Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, колеги и гости! Промените в Закона за радиото и телевизията са с една-единствена цел – искаме да разрешим на Българската национална телевизия продуктовото позициониране. Няколко думи съвсем накратко.
Знаете, бюджетът на Българската национална телевизия е малко над 60 милиона и не се предполага в близките две-три години този бюджет да се увеличи. Те имат 15 минути от програмното време на ден, като 5 минути са в праймтайма. Промените са много кратки, знам, че ще има дебати, но дано погледнем с разбиране на тази промяна.
Промените са в чл. 44, чл. 83 и чл. 90, като в чл. 44 е само премахването на технологичното ограничение за разпространения сигнал на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Вероятно ще има дебати по нашето предложение в чл. 83.
Промяната в чл. 44 е в ал. 3 – думите „посредством спътници върху покритието” да се заличат и в ал. 4 след думите „ал. 1” се добавят думите „и ал. 3”. Това е промяната в чл. 44.
В чл. 83 се правят следните изменения. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Позиционирането на продукти в новини и религиозни предавания е забранено.”
В ал. 3 изречение второ се заличава.
В чл. 90 ал. 2 се отменя.
Това са нашите предложения. Чакаме възраженията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Откривам дебатите.
Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. В Съвета за електронни медии е разглеждан на заседание въпросът за позволяването на продуктово позициониране в предавания на външни продуценти – така беше формулирана необходимостта от промяна в Закона за радиото и телевизията. Съветът за радио и телевизия подкрепя това предложение, защото ми се струва, че продуктовото позициониране въобще е форма развитие на търговското слово, която ще става все по-актуална. При положение че Българската национална телевизия има двойно финансиране, тоест обществено финансиране през държавния бюджет и през рекламния пазар, то тогава това би трябвало да се развива според всички актуални форми на присъствие на този рекламен пазар. Няма причина това, което сега става все по-актуално, да бъде забранено за Българската национална телевизия. Още повече, за външни продуценти, което е форма на неравнопоставеност на тези външни продуценти в обществените и в търговските медии, така както законът не прави разлика в това отношение между тях и изискването те да присъстват е както за търговските медии, така и за обществените медии, за Българската национална телевизия.
Струва ми се, че тази промяна хармонизира закона от гледна точка на собствената логика на финансиране на Българската национална телевизия – извън големия дебат дали това финансиране е добро или не и какво трябва да бъде, който може да се води на това ниво и законодателят е предприел.
Заедно с това искам специално да изкажа позицията на Съвета за електронни медии, че ако се приемат тези поправки, за което ние сме, трябва да се направят вътрешни правила, така че да има яснота по какъв начин ресурсите на продуктовото позициониране ще влизат в Българската национална телевизия, а няма да бъдат изцяло в полза на външния продуцент. В това отношение се изисква по-прецизна вътрешна нормативна база, тъй като говорим за външни или независими продуценти. Тоест изисква се тези тук предлагани норми чрез вътрешни правила да бъдат уточнени и да се дадат гаранции за това, че финансирането на Българската национална телевизия ще бъде разширено чрез позволяването на продуктовото позициониране.
И още нещо да кажа. Няма съмнение, и вносителите споменаха нещо в тази посока, че Българската национална телевизия в момента от гледна точка на възможността финансово да осигурява собствената си мисия и дейност има затруднения, даже беше в дълбока криза. Така че е логично да се търсят форми, а пък бюджетът явно не е такава форма, да се стабилизира финансово медията.
И още един довод. В момента Българската национална телевизия, така както се позиционираха отношенията на рекламния пазар, не представлява субект, който е натрупал заплашителни ресурси по начина, по който се финансира двойно, по отношение на другите играчи и не носи заплаха за нелоялна конкуренция, което е още едно основание според мен да се подкрепят тези промени за продуктово позициониране в предавания на външни продуценти.
Това е по онази част от мотивацията, в която Съветът за електронни медии е съгласен с вносителите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други становища? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Мислех, че вносителите ще разширят малко по-обстойно темата. Това, което искам да кажа, е, че още при приемането на държавния бюджет колегата Курумбашев повдигна въпроса за увеличаване на рекламното време на Българската национална телевизия, след като финансирането беше свито толкова много, да има възможност за глътка въздух. Тогава групата тук присъстваща беше против това предложение. Затова като прочетох това предложение на Таня Димитрова, се зарадвах много, защото мисля, че това ще помогне на телевизията. А това, което каза господин Лозанов, е друга – къде и как отиват разпределенията. Но аз имам чувството, че и сега, гледайки някои неща в Националната телевизия, имам предвид сериала, също се промушва позиционирането. Така че, ако действително тези цифри, които са дадени в предложението, от 10 до 16 млн. лв., това ще помогне на Националната телевизия и мисля, че предложението е актуално.
Ние ще подкрепим това предложение.
Аз искам да кажа само нещо, то е малко смешно. Аз участвам в един филм и съвестно го гледам. Въобще гледам телевизия и много често виждам реклами с познати лица на мои колеги артисти, по-млади главно. Има една реклама, в която участва една от главните героини в един филм, в който играя – рекламира кисело мляко. Много симпатично отваря хладилника. Същият този филм върви, кадарът преди включването на рекламата е: същата героиня отива към хладилника във филма – с друга рокля, отива, отваря хладилника, взима „Активия”. Вижте, това някак си трябва да се съблюдава от телевизиите. То наистина създава много особено чувство на раздвоеност.
Мисля, че поначало практиката с позиционирането е добра и помага във всички случаи на телевизиите за реализиране на голяма част от своята продукция. Това е факт. И ако сме склонни всички да приемем това предложение на госпожа Димитрова, ще бъде добре. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за Вашето изказване.
Да чуем отдел „Европейско право”. Заповядайте, госпожо Башлиева.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Искам да кажа само, че с Директива 2010/13 е забранено позиционирането във всички предавания. Има разрешение или дерогация от тази забрана за определени предавания, която не е правилно транспонирана в нашето законодателство. Всъщност разрешаването не противоречи на директивата, тъй като директивата дава определение за доставчик на медийна услуга и в него не се разграничават и европейското право няма принцип да разграничава субектите на частни и държавни. Така че премахването на позиционирането за обществените медийни услуги не противоречи на директивата. Друг е въпросът за начина, по който е транспониран чл. 11 на Директива 2010/13 във връзка с Директива 3765, която въвежда именно забраната на това позициониране. Но така предложената в случая промяна не противоречи на директивата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, може би трябва по-конкретно да се обясни. Предложените текстове не противоречат на директивата, но се оказа, че некоректно е транспониран текст от нас самите. Говорим за чл. 83, ал. 3 от действащия закон е в противоречие с директивата, а новите предложения за промяна на чл. 83 не са в противоречие с директивата.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Точно това искам да кажа – не противоречат на директивата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Камбуров.
ГРИША КАМБУРОВ: Госпожо председател, аз имам въпрос към колегата от „Европейско право”. Действащият Закон за радиото и телевизията с транспонираната директива е нотифициран в Европейската комисия през 2010 г., която не е открила противоречие с директивата, щом приема нотификацията. Правени са последващи два прегледа – в 2010 г. и в средата на 2011 г., преди два месеца, отново не противоречи с общностното право. Само че тогава колегата от отдел „Европейско право” също присъстваше тук и даде мнение, че няма противоречие на целия закон с директивата. И в един момент, ако ние след време си откриваме капани, които сами си залагаме, това е малко странно от юридическа гледна точка, най-малкото.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Становища?
ВИКИ ПОЛИТОВА, Би Ти Ви медия груп: Добър ден на всички! Искам да взема отношение по предложеното изменение по отношение на продуктовото позициониране и да кажа, че като представител на търговска медия ние остро възразяваме на една такава промяна.
Първата причина е, че продуктовото позициониране не само равнопоставя рекламното участие на един рекламодател, но го прави и много по-атрактивно от традиционната реклама 30-секунден спот. То е много по-атрактивно, защото се поднася много леко, много необезпокоявано и също така е извън компанията на конкуренция. Това означава, че ако се предложи на един рекламодател да присъства в ефир чрез продуктово позициониране, той в повечето случаи ще избере това пред 30-секундния рекламен спот.
Причината, поради която ние като търговска медия не практикуваме често продуктово позициониране е не защото рекламодателите не го търсят, а защото много често имаме спорове с външните продуценти кой трябва да вземе тези пари и как трябва да се поделят. Ако ние можехме да намерим баланс, със сигурност щяхме да го ползваме много по-активно. Самият факт, че в момента се търси финансиране на Българската национална телевизия чрез продуктово позициониране, което много често е спор между нас и външните продуценти, ме кара да си мисля, че това не е, от една страна, правилно и със сигурност тези пари на сто процента няма да влязат в БНТ.
Това е единият аргумент, който смятам, че трябва да се вземе предвид.
Второто нещо е, че със сигурност Българската национална телевизия има нужда да бъде подкрепена във финансирането си, както между другото и ние имаме такава нужда, ние също работим с много ограничени ресурси и, честно казано, последните три години за нас са изключително трудни. Но за разлика от Българската национална телевизия ние не можем да търсим подкрепа в лицето на държавата, а разчитаме наистина на собствени средства. От тази гледна точка, ако сега търсим подкрепа за финансирането на Българската национална телевизия от общото цяло, от което и ние, другите търговски телевизии се издържаме, това за нас е жизнено важно за нашата собствена издръжка, смятам, че ние ще бъдем много сериозно дискриминирани. Това трябва да се вземе предвид, особено при положение, че рекламният пазар намалява, средствата за продуктово позициониране и стандартна реклама са едни и същи, просто е въпрос на интерпретация и въпрос на продажба и техники на продажба.
Така че всъщност ние говорим за едно цяло, което вече трябва да се подели с още един играч, и това заедно с желанието ви да разблокирате праймтайма на Българската национална телевизия всъщност подменя изцяло медийната среда до момента. За нас това е жизнено важно и абсолютно променя нашето съществуване и нашите бъдещи планове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други становища? Заповядайте, госпожо Зурлева.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Добър ден! Аз представлявам „Нова Броудкастинг Груп”. Категорично сме против това и мисля, че ще използваме всички възможни легални и позволени от закона средства, за да докажем, че това е нещо, което не само не облекчава положението на пазара, но напротив, за мен то създава нелоялна конкуренция.
Аз искам да ви върна към обсъжданията на подобни теми в Министерския съвет, когато участвахме в дебатите за новия Закон за радио и телевизия и се оказва, че ние се въртим в един омагьосан кръг вече десет години – не мога да разбера тази телевизия обществена ли е, търговска ли е, каква е, на продуцент ли е, кой е собственикът в крайна сметка. Извинявайте, че се изказвам така емоционално, обаче много пъти на такива дискусии ние сме се разбирали, че Българската национална телевизия трябва да бъде обществена телевизия, която да се занимава с определен тип предавания и да се финансира от държавата. И още тогава казахме: нямаме нищо против частните оператори, искаме да бъдем коректни играчи на пазара, но нека на пазара да играят търговски оператори, а не и такива, които сучат от две майки. Сега вие, както се казва, за едни сте майка, за други сте мащеха, такъв е последният извод.
Нямаме нищо против държавата да финансира Българската национална телевизия с повече пари, с повече средства, но нека най-накрая да се разбере какво правят те – финансират се от държавата или играят на пазара на частните оператори. Въобще не мога да приема твърденията, че продуктовото позициониране и отблокирането на праймтайма на Българската национална телевизия няма да се отрази на пазара. Първо, защото не вярвам, че няма да има нелоялна конкуренция, има я, продължава да я има и ще я има. И второ, това, което обясни Вики Политова за отношенията между телевизиите и продуцентите, е самата истина, няма какво да се лъжем и да замазваме положението.
Ние, търговските оператори като цяло, ще бъдем тотално против тази поправка, независимо че вие вероятно ще я прокарате в закона. Просто трябва да имате предвид какво е нашето мнение: смятаме това за дълбоко нечестно! Това е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други становища? Заповядайте, колега Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз имам един въпрос към господин Лозанов. Господин Лозанов, каква е европейската практика в новини на обществени медии да има продуктово позициониране?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: В новини не може да има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Имате думата, господин Камбуров.
ГРИША КАМБУРОВ: По отношение на § 3 е внесен законопроект, който отменя ал. 2 на чл. 90. Не чухме мотиви защо това се случва – това отблокиране на праймтайма на БНТ. Българската национална телевизия има 15 минути време за реклама в денонощието, като не повече от една трета може да бъде използвано в праймтайма. С предлаганата разпоредба това ограничение отпада. Не чухме мотиви защо е предложено и защо отпада – от една страна.
От друга страна, аз мога да ви кажа по отношение на последните данни как се развива позиционирането на продукти в останалите обществени европейски телевизии и въобще рекламирането в тях. Рекламата на обществените медии и позиционирането на продукти е въобще забранено във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Фландрия и Естония. Това са държави, в които действително има по-висока субсидия от държавата или има такси, с които се финансира съответната телевизия.
Добре е да видим, че в повечето страни наистина позиционирането на продукти не е разрешено в този вид обществени медии именно поради факта да не се изкриви медийната картина, да не се изкриви пазарът. Колегите Политова и Зурлева казаха какво се случва с разпределянето на парите между продуцента и телевизията. В случая ако е преценено тези пари да не отиват в БНТ, а да отиват във външни продуценти, които да бъдат финансирани през БНТ.
Относно аргументите по разблокирането на праймтайма, които все още не сме чули, е може би добре да ни се каже, също и колегите от Българската национална телевизия да кажат защо е необходимо това да се случи, при все че тези 15 минути, които имат, не са запълнени за 2011 г. изцяло. Справката, която ние имаме за 2010 г. се потвърждава от тази от 2011 г. – че времето, с което те разполагат в момента, не е запълнено сто процента. Колегите пропуснаха да кажат някои чисто пазарни аргументи – че наличието на повече време за реклама и наличието на други допълващи норми, като позиционирани продукти и факта, че те не са изпълнени в настоящия момент, могат да доведат до сваляне на цените от Българската национална телевизия, само и само да запълни това време и с цялата реклама да запълни субсидията, която липсва в нейния бюджет, което се е случвало вече два пъти от началото на кризата по наша информация. БНТ е намалила два пъти цените си за реклама от началото на кризата до момента Това ще доведе до дъмпинг на пазара.
Всичко това са аргументи, които ние излагаме пред вас преди да гласувате за подкрепа или не на съответния законопроект. Още повече, ние сме притеснени от начина, по който той бе разгледан, защото нито са получени финансови обосновки към него как това ще се отрази на бюджета в една или друга форма и как това ще се случи. Тоест какви постъпления ще влязат в Българската национална телевизия, откъде и как. Цифрата 16 млн. лв. може да бъде абсолютно произволно избрана, както си говорихме с колегите, защото тя не почива на реални факти и на реални аргументи. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само една реплика. Защо тогава се притеснявате, след като те не са си запълнили времето, което имат? Това че им се разблокира праймтайма вас какво ви притеснява?
ГРИША КАМБУРОВ: Защото това е конкуренция.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: А вярно ли е, че една от телевизиите от реклами печели годишно 159 милиона, а пък Националната телевизия – 8 милиона? Има ли такива цифри? Има. Ами трябва да помогнем на обществената телевизия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, да чуем госпожа Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Аз се опитах в началото да бъда максимално кратка, за да не губя времето, но не напразно подчертах две неща: ниският бюджет, който няма да бъде увеличен в близките две-три години, и времето, което е позволено на търговските оператори. 15% от програмното време за 24 часа, което е някъде към 12 минути на час, докато Българската национална телевизия има 15 минути за 24 часа. Сами разбирате, че те няма да сложат всички тези 15 минути в праймтайма.
Съгласна съм с Вики Политова, че наистина трябва да се определят някакви правила за ползване на парите от продуктовото позициониране, но при рейтингите, които чета, при „Топ 50”, което днес излезе, мисля, че няма никаква опасност нито за Би Ти Ви, нито за Нова телевизия от това, че се освобождава праймтаймът. Поне аз така мисля, гледам всички телевизии и виждам какво правите. Мисля, че няма заплаха за никого. Те имат 15 минути на 24 часа, вие имате по 12 минути на час! Ако бяхме увеличили времето, това е друго, но ние не увеличаваме времето, разблокираме праймтайма.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Според мен трябва да разсъждаваме малко по-глобално и да видим принципа. Господин Лозанов знае, в предишни комисии сме водили този спор много години. Въпросът е дали Българската национална телевизия като обществена медия наистина трябва да се възползва от това да излезе и като търговски играч на пазара. Това е големият въпрос. И ако отговорим, че, да, трябва да излезе, тогава вече ще отговорим с „да” на законопроекта. Ако решим, че не може като обществен играч да бъде и търговски играч, тогава отговорът ще е „не”.
Това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим. Останалото е технология. Че външните продуценти ще се опитат да вземат пари, това е ясно за всички. Но телевизиите не са равнопоставени като статут, защото едната медия е обществена. Другите телевизии не получават 70 милиона от бюджета, нали? Все пак ние сме народни представители и трябва да гледаме и едното и другото. Ако решим, че наистина трябва да се освободи пазара по начина, по който се предлага, да се гласува. Но дали това е справедливо?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Искам да дам думата на госпожа Анкова.
ВЯРА АНКОВА: Здравейте от името на Българската национална телевизия! Аз нетипично в мой стил изчаках всички аргументи, просто за да мога да изслушам дебата, въпреки че той съвсем не е различен с аргументите, които винаги са били поставяни при тази тема.
Искам да кажа, че положението с финансирането на Българската национална телевизия е един отдавнашен проблем. Тя се ползва от двойно статукво, това е факт. Тя е хем обществена телевизия, държавна, финансирана от бюджета, хем рекламен пазарен играч, което е и в момента. В смисъл тази част от ситуацията, в която е БНТ, не се променя – дали ще се бори на пазара за 15 минути като цяло и 5 в праймтайма или 10 минути в праймтайма, тя остава пазарен играч.
Проблемът с продаваемостта и с лимитиращото действие на този закон спрямо Българската национална телевизия е ясен. В годините той беше направен с цел частните телевизии да могат да се развият, ако трябва да съм искрена, с абсолютно право, защото Българската национална телевизия дълги години държеше монопола и подобно стесняване на закона за мен имаше необходимост, за да се даде възможност на частните телевизии да се развият. В момента обаче това вече се превръща в лимитиращо действие спрямо обществената телевизия.
Защо казвам лимитиращо действие? Защото тук са хора, които доста по-добре от мен са запознати с начина на продаваемост на една реклама. Когато рекламодателят цели да си продаде рекламата, той цели целева аудитория. Активната целева аудитория не гледа телевизия в 2 ч. следобед. По принцип тези пояси, които Българската национална телевизия с радост продава десетте минути, се радват на одобрението на домакини, майки с деца и този тип зрители. Много добре знаят частните телевизии, че в доста случаи те ги дават даже като бонуси към рекламодателите. Ние обаче не можем да си позволим това, ние трябва да ги продадем и да гледаме петте минути праймтайма, който, да, вярно е, че е с по-високите цени и точно заради това смятаме, че ние трябва да имаме възможност да се възползваме не от освобождаване на праймтайма, което би било абсолютно нарушаване на равновесието на пазара, не и от другото време в праймтайма (говоря наистина обективно и даже изключвам това, че засягам естествено субективно виждането си за Българската национална телевизия), но в този момент смятам, че това няма да наруши статуквото като обществена телевизия на БНТ.
Съгласна съм и с довода защо Българската национална телевизия е в момента такъв двойнствен играч. Аз съжалявам, че разбрах за тази среща пределно късно, иначе щях да се подготвя и да ви донеса справка за телевизиите, които бяха изброени. По-голямата част от тези телевизии нямат по принцип разрешение за реклама. Би Би Си е такъв случай, Естонската телевизия е също такъв случай, някои от телевизиите, които бяха изброени, тепърва въвеждат законодателство за намаляване на рекламата. Те намаляват рекламата, но те са финансирани от такси и данъци. Аз не крия, че това беше най-добрият вариант за финансиране на Българската национална телевизия, но то така и не се случи. Тоест Българската национална телевизия в момента (и пак искам да кажа, че въобще не е целта й да се скара с частните телевизии на пазара, защото ние всички все пак сме медии и колеги), но тя не може да продължава да съществува в този финансов колапс, в който е, и да смятаме, че правим телевизия. Защото ние се съобразяваме с бюджетите на предаванията, съответно се приемат по-лоши продукции, с ясното съзнание, че те ще изглеждат по-лошо визуално, с ясното съзнание, че това не са продуцентите, с които БНТ иска да работи, с ясното съзнание, че се прави адски трудно реформа в Българската национална телевизия, изключително трудно, защото съпротивлението е много голямо за правенето на реформата, за съкращенията.
Естествено никой няма да си каже параметрите на бюджетите, но по принцип ако се сравнят с частните телевизии, нашите бюджети са изключително по-ниски. Тук ще се повдигне въпросът за филмопроизводството, защото то е по друг параметър, с друга субсидия, която вие знаете, че сме задължени да изхарчим за филмопроизводство, ние не можем да я изхарчим за нещо друго и там в момента сме в процес на правене на нова тарифа за филмопроизводство. Конкурсът, който беше проведен, беше заварен, той не е обявен от нас, това беше сесия, която беше обявена и ние трябваше да я изпълним при параметрите, при които тя е обявена.
Така че всичките възможности за намаляване на разходите на Българската национална телевизия спрямо продукцията са направени, проблемът е, че ти не можеш да намаляваш до минимум тези разходи, тъй като продукцията, която вадиш, вече не отговаря на никакви съвременни визуални изисквания.
Само искам да ви кажа, че част от конкурса, който беше проведен наскоро за независими продуценти, много от продукциите не бяха избрани не защото нямаха одобрението на комисията като качествена продукция, а защото Българската национална телевизия не можеше да се справи с бюджетите, които бяха предложени, тъй като тя не може (извинявам се за жаргона) да си избие разходите от това, както може една частна телевизия, която ще инвестира в реклами. Ще кажете, че не й е работа на Българската национална телевизия да си избива разходите. Да, обаче ако погледнем спектърно, европейските обществени телевизии и този аргумент как държавата финансира – почти никъде вече държавата не финансира, държавата дава целева субсидия за нещо, дали за дигитализация, както примерно, използвам случая да кажа, че на Македонската телевизия са отпуснати 144 млн. евро за дигитализация, нещо, за което ние не можем и да си мечтаем, просто го казвам като любопитен факт.
Положението, което е сега в Българската национална телевизия и което е аргументът кое е обществена телевизия и кое не е, кой е рейтингът и кой не е, ние не можем да правим качествена продукция. Ако вземете Европейски план за развитие, ще видите, че повечето обществени телевизии вече имат този дебат за лека, казвам лека комерсиализация. Последният шоурум на Би Би Си, дори Би Би Си, която е еталонът на обществените телевизии, някои от продукциите и то по-хитовите й продукции в момента, ако ме питате мен в лично качество, навлизат в един по-комерсиален аспект. Не ни е целта да правим комерсиална телевизия, заявявам го ясно и смятам, че с развитието на Българската национална телевизия се вижда това, но не можем да не правим елементи на комерсиализация в някои от програмите, за да осигурим рейтинга, необходим да бъдем съвременна обществена телевизия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, колега Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Първо, искам да поздравя госпожа Анкова лично като човек, който гледа телевизия, за това, че наистина Националната телевизия като обществена телевизия се развива лично за мен откакто тя е директор доста добре, обективна телевизия, с хубави предавания от обществен характер. В такъв смисъл съм удовлетворен от това, което казва, но ето че в самите нейни думи има голямо противоречие за това къде е Българската национална телевизия. От една страна е недостигът на финансови средства, от друга страна вероятността тези пари ако дойдат или да се комерсиализира малко и ние като зрители бихме искали да е такава телевизията, за мен тя е удовлетворителна, за разлика от другите две телевизии, които са комерсиални и които имат много по-различен таргет като гледане.
Аз лично за себе си не мога съвсем обективно да преценя. Имате нужда от тези пари, по това две мнения няма, но дали това е начинът, по който трябва да се дадат парите и да поставим на везните пък другите телевизии и конкуренцията да бъде нелоялна по някакъв начин. Това е основният въпрос за мен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Само една реплика на това, което каза колегата. За мен е безспорно, че ние имаме нужда от ясни медии с обществени функции. За мен също е безспорно, че обществените медии са такива, но че би трябвало да има подобна функция и в частните медии.
Дали това е начинът? Ами начина го решавахме преди една година, когато правихме бюджета. И беше ясно, че начинът е да се даде бюджет, който да гарантира съществуването на обществената телевизия. Защото няма спор, мисля, че тук и частните медии ще се съгласят с това, че ние имаме нужда от обществена функция в медиите. И след като държавата не е осигурила и не си е изпълнила ангажимента, какво правим в момента? Ние казваме, държавата няма да плати на обществената медия едни пари, за сметка на което ще й разрешим да ги вземе от частните медии. Или дамите и господата от тази страна на масата ще поемат ангажимента да ги осигурят, или като не можем да ги осигурим, ще трябва да сме наясно, че всъщност прехвърляме топката върху частните медии. Това правим в момента.
Връщам се на това, с което започна Стефан Данаилов. Ние ще подкрепим това прехвърляне, защото очевидно обществената медия поне на този етап за нас е достатъчно важна и тя трябва да бъде запазена. Но аз ще го направя с ясното съзнание, че ние вече сме направили един огромен компромис в момента, в който не дадохме необходимите бюджети на обществените медии, за да съществуват, и че всъщност тук прехвърляме от болната глава на здравата. Тоест прехвърляме ангажименти на държавата върху частните медии.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, нямаше да водим този разговор сега, ако преди известно време държавата си беше застанала на мястото. Колко намалиха бюджета миналата година? Със 17 милиона. Сега търсим тези 17 милиона тук. Откровено казано...
ВЯРА АНКОВА: Само искам да направя една уговорка, че бюджетът не е намален от това правителство, бюджетът беше намален от предишното правителство. В 2009 г. е намален бюджетът на БНТ с 20 милиона.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това бяха десетте процента буферната зона, което правеше смъкването, а не че някой ви ги е взел.
Става въпрос за следното – че тези пари, които трябваше да осигури държавата, не ги осигури.
ВЯРА АНКОВА: Нашият аргумент...
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не ме прекъсвай!
Аз подозирах наивно, че има разбирателство между двете страни с този текст, който преди пет-шест месеца предизвика буйни спорове. Разбирам, че с нещо трябва да се помогне. Реакцията отсреща е ясна. Аз искам да фантазирам друго: представете си, дойде ново правителство и даде изведнъж на Националната телевизия 150 милиона. Тогава вие ще кажете: дайте сега повече време за нас. Би било много интересно да ви чуя как искате още време. Но това си е пълна утопия!
Става въпрос за това, че друг начин, по който да няма това притеснение на отнемане на дивиденти от едните и даване на другите, няма. В същото време има някакви наченки Националната телевизия да повдига своя рейтинг, тъй като поне рейтингите ги гледаме как вървят. Но аз не знам тази поправка ако мине при нас, как ще мине в залата. Защото наистина има доста голяма несправедливост в това решение и защото много леко се съгласихме с всички цифрови разписания на парите, които предложи държавата в бюджета през 2010 г. и 2011 г. И това ни очаква и в 2012 г. Ние не можем да кажем: дайте за две години да им отпуснем малко примката. Звучи несериозно.
Така че много е сложна работата наистина, но не очаквах аргументите на дамите и господата от частните телевизии. Те са прави за себе си. И това са представители на две телевизии, ами другите какво ще кажат?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Ние си имахме перфектно предложение тогава да се вземат от областните администрации, ако си спомняте, но не се прие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте.
ВИКИ ПОЛИТОВА: Само едно уточнение да направя, тъй като мисля, че правилно всички разбираме ситуацията. Това, което трябва да подчертая, е, че Българската национална телевизия работи по фиксиран бюджет, един и същи от 2010 г. насам, частните медии работят при финансиране от рекламния пазар, който пада с над 25% всяка година от 2008 г. насам и ние работим при много тежки обстоятелства. Сами можете да си направите сметката при това натрупване колко по-малък е рекламният пазар тази година спрямо 2008 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, господин Кацарски.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Добър ден на всички! Аз искам да се върна на принципите за финансиране на обществени медии, тъй като това според мен е наистина водещото. При нас има един смесен механизъм на финансиране, което е ни риба, ни рак. От една страна, трябва да се осигури частта обществена медия, както държавата е подписала всички споразумения с Европейския съюз, от друга страна – държавата няма достатъчен ресурс. Държавите, които бяха споменати, че е забранено на обществените медии да излъчват рекламни съобщения и да имат продуктово позициониране, са тези държави, в които се събират или такси, или данъци. И те се заплащат на базата на домакинство или на приемник. Ако си спомняте, в Закона за радиото и телевизията имаше едни текстове за електромерите, но това не проработи, защото електромерът за съжаление няма връзка с телевизора, а НЕК искаше допълнителна комисиона, за да ги събира.
Така че трябва да сме много коректни, когато търсим принципа, по който да поставяме една обществена медия да функционира. Аз съм от няколко месеца в Националната телевизия, преди това съм работил в Министерството на финансите, познаваме се с една част от хората. Искам да ви кажа, че този проблем винаги е стоял на дневен ред – каква е политиката на държавата по отношение на обществената медия, по какъв начин обществената медия трябва да се обезпечава финансово, какво иска държавата от обществената медия.
Тъй като тук се спомена няколко пъти думата „нелоялна конкуренция”, за мен нелоялна конкуренция е тогава, когато някой на пазара има някакво предимство. В случая, ако измерваме рейтинги, които влияят върху цената на 30-секундния рекламен спот, Българската национална телевизия е последна на пазара. Тоест нашата цена за 30 секунди е доста по-ниска от тази на частните медии. Така че също нямаме равнопоставеност по отношение на това кое колко струва. Защо? Защото БНТ е длъжна не само да представя някакъв формат, а този формат да е обществен, тоест не толкова комерсиален. И част от предаванията, които се правят в БНТ, са типични държавни функции, които са залегнали в самия лиценз на Българската национална телевизия. Няма как там ние да поставяме, първо, продуктово позициониране, второ, да съберем рекламодатели, защото рекламодателят търси определена група хора, така наречените таргет групи, а ние трябва да стигнем до много по-широк кръг от хора, за да си изпълним обществената функция. Но за да изпълним тази обществена функция, как да се финансираме е въпросът? Държавата няма парите. Държавата е в състояние да събира данъци и такси, тя събира определено количество от тези пари. В следващия момент тези пари, разпределени през Народното събрание към различните държавни институции, не достигат. На всички ни е ясно, че не достигат. Доста сектори има по-важни от телевизията (няма да се връщаме на образованието, здравеопазването и какво ли не още съществено за държавата), така че държавната телевизия е важна, но може би не е най-важната в държавния бюджет. Оттук нататък държавата в нейно лице трябва да намери баланс. Какво означава баланс? Баланс означава, че тя или трябва да обложи гражданите си с допълнителни тежести, от които да събере парите, необходими за други дейности, или трябва да намери начин да дофинансира нещо. За мен този начин, който се предлага в момента, е най-приемливият. Защо? Защото Българската национална телевизия не участва в нелоялна конкуренция, а участва в нормалната конкуренция на пазара. Как ще измъкнем ние рекламодатели от Би Ти Ви например? Трудно! Къде е нашият рейтинг на предаванията, къде е техният рейтинг? Как ние да привлечем рекламодател в едно обществено предаване? Трудно! Цената ни е различна. Тоест ние сме в по-неизгодната позиция на догонващи, ние участваме на пазара, но участваме минимизирано на пазара, ние се опитваме да участваме на пазара и оттам да се дофинансираме. Сами виждате какви са отчетите на Българската национална телевизия по отношение на приходната й част. При един между 200 и 300-милионен пазар БНТ взема между 6 и 8 милиона годишно. Какъв процент е това? 2-3% от пазара. Какво нарушаваме? Ами това е грешката на нормалното прогнозиране на този пазар за следващата година. Тоест ние ще вземем още половин процент. Това къде се смята точно? Какво ще доведе това нещо като ефект върху целия пазар? За мен – до нищо! Това не е съществено число, което ще повлияе драстично върху икономическите решения на частните медии.
Ако страхът е толкова голям от нелоялната конкуренция, че Българската национална телевизия ще изплува над Би Ти Ви като рейтинг и ще придърпа всички в лимитираното 15-минутно време, при което те имат 12 минути на час, ами значи ние сме номер едно! И тогава всички ще ни гледат нас. Но аз не считам, че това е ситуацията.
Казаха се много неща, но те се казаха крайно. За мен ние сме държава и всички ние като граждани на тази държава имаме нуждата от обществена медия. Това че имаме баница, която е една и трябва да се разпредели и Българската национална телевизия иска няколко трохи от тази баница, мисля, че и частните медии като такива трябва да са заинтересовани да има такъв тип обществена медия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз Ви благодаря. Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Зурлева.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Аз имам само един въпрос: вашата идея може ли да се счита за държавна помощ?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Как държавна помощ? Съвсем коректно е разписано каква възможност се дава.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: И само да уточня един въпрос за нелоялната конкуренция, защото дебатът малко се измести според мен. Имах предвид това, че когато трима състезатели застават на пистата и бягат за определена цел, просто двамата, тримата или десетимата, които са в частния сектор, застават на нулата на 1 януари, а Българската национална телевизия застава със 70 милиона. Това е разликата, само 70 милиона ни делят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Съветът за електронни медии подкрепя поправката, нали така казахте?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Казах, че ние сме разглеждали освобождаването на продуктовото позициониране в Съвета за електронни медии и аз изразих мнение, че Съветът за електронни медии подкрепя продуктовото позициониране и то при положение че се разпишат правила, които да гарантират, че приходите ще отидат в БНТ лоялно, а не във външните продуценти приоритетно.
Аз слушах тук дебата, дебатът е известен. Разбира се, че има елемент на несправедливост по отношение на частните медии, това е безспорно, но Българската национална телевизия не е само комерсиален играч, тя има утежнение от гледна точка на своя тип комуникация, която не е комерсиална и затова и рейтингите са малки, така че компенсацията, която частните оператори получават, е в това, че Българската национална телевизия произвежда формати, които нямат тези рейтинги.
Когато госпожа Зурлева говори за старта, в някакъв смисъл Българската национална телевизия на старта действително получава една финансова подкрепа, но получава и едно утежнение в бягането, което е свързано с това, че трябва да реализира тези пари. Балансът е сложен. Ние много години водим този дебат. Може би най-чистият вариант е една медия, изцяло подкрепена от обществено финансиране, но България засега не е приела този вариант и логиката на закона е това двойно финансиране. Така че продуктовото позициониране е естествена крачка към това двойно финансиране. Още повече, че на мен ми се струва и че за самата конкуренция между националните търговски телевизии е добре да има трима играчи. Нямаше да бъде добра една конкурентна среда, ако Българската национална телевизия е изключена от рекламния пазар. Аз много се надявам, че с продуктовото позициониране ще се променят тези пропорции и тогава вече може да се мисли и за съвсем друг тип финансиране на Българската национална телевизия. Но помня, че навремето това беше един от твърдите мотиви да има двойно финансиране, за да може да са поне трима играчи на националния пазар на телевизиите.
И последно, трябва да кажа, че необходимостта от това финансиране и допълнително стабилизиране във финансово отношение на Българската национална телевизия идва от това, че тя трябва да осигури съдържателно цифровизацията точно в аспекта на обществените програми и от Българската национална телевизия се очаква да произведе нови програми. Това е сериозен въпрос и вместо разблокирането на праймтайма, което ние не сме обсъдили в Съвета за електронни медии, тъй като то не е част от мотивацията на това решение, аз очаквах по-скоро да има едно предложение за публично-частно партньорство, в което да могат да се създават тези програми, защото Българската национална телевизия оттук нататък ще трябва да изпълни една много по-голяма задача, която може да се окаже трудна за нея само за собствените й сили.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Относно израза „държавна помощ” аз бих отговорил, че не можем да наречем тази промяна в закона за държавна помощ. Мисля, че всички ние тук ще подкрепим промените, с което даваме възможност на Българската национална телевизия да докаже, че може да се справи с току-що изнесените от народните представители тук идеи. Това е даване на шанс те да се преборят. Дали ще успеят, ще видим. Те трябва да докажат.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, една препоръка към Вас като представител на управляващата партия. Хората, които имат повече стаж в тази комисия, знаят, че това е най-ремонтираният закона заедно със Закона за здравето. Обръщам се и към господин Лозанов, и към управляващите, наистина има и обещание до края на годината да се направи един нов Закон за радиото и телевизия и тези неща да бъдат решени, а не да бъде на парченца през 15 дни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, колеги. Закривам дебата и предлагам да преминем към гласуване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само едно съображение. Говорейки за рекламата, се сетих, че аз мога да бъда упрекнат в конфликт на интереси и затова се въздържам от гласуване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01055, внесен от народните представители Таня Димитрова Въжарова и група народни представители Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се - 1.
С това приключваме по точка първа.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., второ четене (продължение).
Колеги, на предходното заседание стигнахме до § 63а.
По § 63а е постъпило писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения текст по доклада. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Постъпило е писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 63б. Изказвания? Колега, Шопова, имате думата.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Имам едно предложение, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно в § 63б ал. 4 да се измени така:
„(4) Държавната гаранция за временни експозиции, представляващи движими културни ценности, в страната и чужбина се отпуска с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата за всеки конкретен случай. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на културата подписва гаранционно писмо.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Други изказвания? Предложения? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване редакционната поправка, направена по § 63б от народния представител Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 64. По § 64 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Изказвания? Становище на Министерството на културата?
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване § 64 по предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Ку3тав. Който е „за”, моля да гласува..
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 64 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 65. По § 65 няма постъпили предложения.
Гласуваме § 65 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде § 65а:
„§65а. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Който не изпълни задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 2 и 5, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лева.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 2” да се добави „и ал. 3 и 4”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1” се поставя запетая и се добавя „2 и 3”.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване така изчетения текст за създаване на § 65а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 66.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Госпожо председател, аз имам предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 66 да се измени така:
„§66. В чл. 199 думите „чл. 72, ал. 4 и 5” се заменят с „чл. 72 ал. 3”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение по § 66. Който е „за”, моля да гласува..
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 66 по принцип по вносител. Който е „за”, моля да гласува..
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 67.
Заповядайте, колега Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в § 67 т. 1 да се измени така:
„1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Който не изпълни указанията по чл. 83а, ал. 6, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз. Становище на Министерството на културата по така предложения текст?
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Колеги, подлагам на гласуване направеното редакционно предложение по § 67. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 67 по вносител по принцип.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 68. По § 68 е постъпило писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 68 да се измени така:
„§ 68. Създава се чл. 200а:
„Чл. 200а (1) Длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа или други актове по смисъла на Закона за устройство на територията в територии на културно-историческа защита, без предварително съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от този закон, се наказва с глоба в размер от 800 до 1500 лв., освен ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
(2) Когато в резултат на нарушението по предходната алинея е унищожена или повредена недвижима културна ценност, глобата е в размер от 1000 до 3000 лв., освен ако в друг закон не е предвидено по-тежко наказание.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз имам съображение. В § 68 със създаването на чл. 200а, материалният член на това административно наказание е в Закона за устройство на територията. Аз предлагам да отпадне, защото много често - има такива практики – може да падне в съда автоматично. Затова предлагам да отпадне това, в Закона за устройство на територията трябва да се решава този проблем с административното наказание. Иначе се получава дублиране.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Смятаме, че Вашето предложение е коректно.
Други изказвания? Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само за гласуването да кажа. Фактически трябва да се подкрепи предложението по принцип за § 68, само да бъде отразено на систематичното място в § 83, който третира материята за Закона за устройство на територията, а тук този параграф просто трябва да се отхвърли.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Бих искала да споделя притеснението си, че текстът на ал. 2, който засяга унищожаване или повреждане на недвижима културна ценност във връзка с подобни действия на длъжностно лице не се третира в Закона за устройство на територията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението е по предходната алинея – в резултат на издадени книжа. Пак е по Закона за устройство на територията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване редакционното предложение на проф. Данаилов за отразяването на така изчетения текст в § 83, в ЗУТ. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на госпожа Караминова, която ще бъде отразена на систематичното място в Закона за устройство на територията. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 68 по вносител. С оглед предходните гласувания считаме, че не следва да бъде подкрепен. Който не подкрепя § 68, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 68 не се подкрепя.
Параграф 68а. Постъпило писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Предложение, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 68 да се измени така:
„§ 68а. Създавате се чл. 200б – 200г:
„Чл. 200б. Който унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 200в. Длъжностно лице, което разреши или допусне унищожаването или повреждането на културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 800 до 2000 лв.
Чл. 200г (1) Който унищожи или повреди археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
(2) когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства или земекопна техника, глобата е в размер от 7000 до 15 000 лв., а имуществената санкция в размер от 7000 до 20 000 лева. В тези случаи използваните специални технически средства или земекопна техника се отнемат в полза на държавата.” Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Христосков.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да попитам какво би се случило с един земеделски стопанин, в имота на който има, да речем, едно селище или някакъв некропол, който не е известен като некропол? Има покривни съоръжения, има някакви основи и той с трактора си, както оре, закача тези съоръжения и отива по съответния текст. Според мен тук трябва да се пише „умишлено” – тогава когато той наистина знае, че извършва престъпление. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Тук става въпрос за административно-наказателни състави. Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване така направеното редакционно предложение за § 68а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението по 68а от народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува
За – 10, против и въздържали се - няма.
Предлагам ви да гласуваме § 68б и § 68в по принцип със забележката, че са отразени в § 68а.
Който е създаване на § 68б по принцип, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 68в по принцип със същата забележка. Който е „за”, моля да гласува.
Постъпило писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 68г.
Заповядайте, господин Стоянов.
ТОТКО СТОЯНОВ: Имаме предложение за редакционна поправка в ал. 1: „Който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по чл. 148...” Според нас терминът „теренни проучвания” не е подходящ, в случая става въпрос за иманярска или друга дейност. Ние предлагаме, без да твърдим, че е най-добрият вариант, „изкопни работи в археологически обект”, а не „ценности”, защото съгласно това, което е дефинирано в чл. 146, ал. 1, какво е археологически обект. За да е ясно, че е извършено неправомерно деяние спрямо археологическия обект. Теренните проучвания да бъдат заменени с „изкопни работи” или нещо друго, което е някаква дейност, но не е легално археологическо проучване. Възразяваме на „нелегални теренни проучвания”. След като не може да бъде записано „иманяри”, поне да не бъде „теренни проучвания”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Министерството на културата ще изрази позиция. Заповядайте.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Това не сме го обсъждали. Аз съм съгласна с колегите археолози, че теренни проучвания без разрешение си е живо иманярство, не виждам как друго може да бъде наречено. Според нас би било добре този текст да се промени. Дали изкопни работи е най-подходящо, в момента ми е малко трудно да кажа. Ако това са нелегални теренни проучвания, просто са престъпление и иманярство.
ТОТКО СТОЯНОВ: Редакционно може да се помисли, но да не е теренни проучвания.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Теренни проучвания обхваща и ситуация на дирене в терена на археологически факт от хора без разрешение. Тръгват с металотърсачите, не правят никакви изкопни работи, но търсят археологически ценности без разрешение. И в този смисъл те извършват теренни проучвания, без да интервенират пряко в археологическия обект.
ТОТКО СТОЯНОВ: Доколкото терминът „проучване” означава научно дирене, смятам, че това, което Вие застъпвате, не е добре. Защото работата на един иманяр на терен в никакъв случай не е проучване. А те, работейки с металдетектор на терена, нарушават и закона, и културните пластове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги, оставяме текстът на § 68 в да се уточни до края на заседанието.
Параграф 69. По § 69 няма постъпили предложения. Гласуваме § 69 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 70. Няма постъпили предложения по текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Постъпило писмено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 70а.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Госпожо председател, имам редакционна поправка по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 70а да се измени така:
„§ 70а. Създава се чл. 221а:
Чл. 221а (1) Който осъществява инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал. 1, изречение първо, без извършване на предварително археологическо проучване, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лева.
(2) Който извършва строителни работи на археологически обекти, разкрити при археологически проучвания, без провеждане на теренни археологически проучвания по чл. 161, ал. 1, изречение второ, се наказва с глоба в размер от 12 000 до 25 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лева.
(3) Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25000 лева.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Заповядайте.
ТОТКО СТОЯНОВ: По отношение на поправката, предложена за ал. 1, според нас е твърде ниска санкцията. Хиляда, три хиляди лева означава, че на практика не е никакъв проблем да си свърши работата, да си плати глобата и да продължи. Затова в първоначално предложения вариант все пак сумите са доста по-големи, за да се замисли всеки средностатистически иманяр. Така че според нас това не е добро решение.
Последната промяна в ал. 3 също доста сериозно намалява санкциите. За хора, които имат възможности, също биха могли да свършат тези неща и след това да бъдат платени глобите. Така че ние специално сме много против такава промяна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз също съм против да се намаляват санкциите. Казвал съм и друго като принцип – да няма глоби примерно от 5 до 50 хиляди. Да вдигнем долната граница и разликата между минимално и максимално наказание да бъде два пъти или максимум три пъти. Но не може да има десетократно, защото с това създаваме условия за корупция. Не може да имаш глоба от 500 до 5000. Естествено, че който ще състави акта, ще каже „дай 1000 лв. и ще ти оправя акта”.
Казали сме го още в началото, когато се приемат такива мерки, да се стремим да премахнем корупцията. Аз съм против намаляването на наказанията.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз не знам, но смятате ли, че тези иманяри са толкова интелигентни и в този закон ще открият себе си? Не знам защо се пазим от думата „иманяри”.
И второ – това, което каза господин Велчев. Аз също се учудвам на промяната на този първоначален текст, който беше реален. Няма защо да сме толкова благородни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние сме категорично за твърди санкции и искаме големи глоби, но тук има определени обстоятелства, които не могат да не се споменат.
Първо, съставът, за който говорим, става дума за два основни случая – единият случай, когато се наказват физически лица, другият случай – когато се наказват юридически лица. В нашето законодателство е приета практиката глобите на физическите лица, които не се присъждат от съда, във връзка с наказателни производства, да бъдат лимитирани в по-скромно рамки. Това е съобразено със съществуващата в другите закони административно-наказателна уредба и в този смисъл предложената промяна цели именно тази посока – глобата за физически лица да бъде синхронизирана с глобите, които по принцип в България се налагат по административен ред на физически лица. Тоест тук ние не сме извършили някаква санкционна промяна, просто сме уеднаквили в рамките на административно-наказателната практика, която съществува в България. Както виждате, в същия състав имаме по-сериозна глоба за юридическите лица, какъвто е по-честият случай на нарушението и тук глобата е значително по-голяма.
Искам също така да отбележа, че точно поради забележката, която господин Велчев направи, ние сме се постарали до три пъти да бъде разликата в увеличението на глобата, за да няма субективен елемент и същевременно по този начин гарантираме една по-добра събираемост, защото практика на съда е винаги да налага минималната глоба и когато долният праг е много нисък, това означава, че винаги отиваме на много ниския долен праг и административно-наказателната санкция губи своя ефект.
В този смисъл глобите нямат за цел да облекчават някои нарушители, а просто да приведат състава в съответствие с установената в Република България административно-наказателна практика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване редакционното предложение, което се подкрепя от Министерството на културата. Който е за § 70а, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. За § 70а по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 71. Няма постъпили предложения.
Който е за § 71, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 72. Няма постъпили предложения.
Госпожо Шопова, заповядайте.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Правя редакционно предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 72 да се измени така:
„§ 72. Създава се чл. 226а:
Чл. 226а. Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лева.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Становища по така изчетения текст?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Глобата да бъде от 20 000 до 50 000 лева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Велчев. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме редакционната поправка, предложена по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от нашия правилник за § 72 във връзка с вече гласуваната поправка. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване по принцип § 72 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 73. Заповядайте, госпожо Величкова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Предлагам редакционна поправка по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в § 73, чл. 228б да се измени така:
„Чл. 228б. (1) Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. за физическо лице, а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Становища?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение. Във връзка с тази глава и споровете по размера на глобите искам да отбележа за протокола и за информация на всички присъстващи, че тъй като вече имаме доста богата практика от обжалванията на наказателните постановления, една от причините съдът често да отменя тези наказателни постановления е, че в Закона за административните нарушения има изричен текст, който казва, че съдът съобразява размера на наказанието с доходите на лицето, което се наказва. Така че ние трябва наистина да прецизираме наказанията за физически лица по принцип в тези текстове, тъй като ако наложим високи наказания, съдът винаги ги отменя като несъответстващи многократно на имотното състояние на лицата. Тоест по-добре да ги глобим с три хиляди лева, но сигурно, отколкото да напишем големи глоби, които съдът винаги ще отменя, защото не съответстват на минималните доходи на лицата. Имайте предвид, че много често лицата, които наказваме, нямат въобще доходи и съдът постановява, че те не могат да си платят глобата и я отменя.
Така че в наш интерес е да са едни разумни размери на глобите, които могат да бъдат защитавани в съдилищата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Доктор Чобанов, тогава ще изпаднем в ситуация, в която тези наказания си губят смисъла. Тогава да им сложим глоба 10 лв., защото са безработни! Трябва да има някаква санкция, иначе всеки казва, че е безработен, знае, че глобата е ниска. Това е нещо подобно като за клевета – можеш да глобиш клеветника с пет хиляди лева, но той ще ти нанесе такива поразии и ще те опетни за стотици хиляди! Няма да я има тогава тази превенция. Ако трябва да видим нещо друго, да допълним законодателството, да отива да си ги отработва или ще подлежи на затвор, ако не може да си плати. Знаете, че има държави, в които за всяко друго нещо може да има амнистия, само за такива неща не се опрощава.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Абсолютно сте прав. Съгласен съм с тези аргументи. За съжаление това са слабости на Закона за административните нарушения и наказания, които подлежат на отстраняване. Има общо приета практика, базирана около средната работна заплата за страната. Тоест приема се и в съдебната практика, че глобата трябва да е в пъти средната работна заплата, да кажем, десет пъти средната работна заплата се приема за един събираем нормален размер на подобен род административни санкции. Ако направим много повече от десет пъти средната работна заплата, вече отиваме много често в хипотеза, в която съдът преценява, че тази санкция не е реалистична и лицето не може да я изплаща.
Искам дебело да подчертая, че принципът тук е различен от този в Наказателния кодекс, където могат да бъдат налагани много големи имуществени санкции, например обезщетения за телесни повреди и т.н., но тук принципът е друг, тук органът трябва да съобразява все пак това административно нарушение, което не е престъпление и органът трябва да се съобразява все пак с икономическите особености в страната и със средните доходи и санкцията трябва да отговаря на техния размер. Тоест ние бихме искали да ги глобяваме много, но трябва да бъдем реалистични в нашите размери на санкциите.
Иначе съм абсолютно съгласен с Вашите аргументи, именно затова глобите от порядъка на три и пет хиляди лева са таваните за физически лица, без значение какви административни нарушения извършват те. Всичко над тази стойност е обжалваемо и често пада при обжалването в рамките на съответните дела.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да прочета на господин Велчев какви са били глобите досега по този член: „Който не предприеме необходимите мерки по чл. 172, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лева.” А в новото предложение е от две до пет хиляди, така че има доста сериозна разлика и мисля, че това са нормалните размери на санкциите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, по § 73 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Подлагам първо на гласуване редакционната поправка. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Моля да гласуваме § 73 по вносител по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Имате думата, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, имам само едно предложение по-нататък в § 76, аз го оттеглям. Подкрепям изцяло оттук нататък всички предложения, които са постъпили от колегите, но трябва да тръгвам, защото имам генерална репетиция. Бих искал да кажа нещо като финал.
Скъпи колеги, позволявам си да споделя с вас, че виждам видимо подобрения климат на работа и стремеж да се чуят всички предложения за усъвършенстване на този важен закон.
Искам само да обърна внимание на колегите и на представителите на Министерството на културата за това, че все още има бели петна в нашия закон и то главно отнасящи се до изключително важни територии в българската култура, а именно проблемите, касаещи нематериалното културно наследство. Ще припомня, че благодарение на усилията на Министерството на културата и Постоянното представителство на България в ЮНЕСКО през 2006 г. България бе избрана в Междуправителствения комитет за нематериално наследство. Няма да бъда подробен, тук се състоя Тридесет и втората сесия, беше одобрена от ЮНЕСКО в Париж категория 2 за Регионалния център в България.
Мисля, че административната организация на работата за опазване на нематериалното културно наследство, ангажиментите на държавата, местните власти и Министерството на културата, БАН и неправителствени организации по издирване, съхранение, опазване и развитие на културните факти на българското нематериално културно наследство, а така също и финансирането на тези дейности трябва да намерят място в този закон. Би било добре Комисията към Народното събрание и Министерството на културата евентуално по-нататък да създадат една работна група, за да се разработи нормативното допълнение на закона.
Искам да кажа, че аз съм свидетел на огромното впечатление, което създаваше в тези две-три европейски държави, които съм посетил, уникалността, която има България. Така че мисля, че трябва да се помисли и за това.
Сигурен съм също, че днешната и утрешната практика ще покаже, че много неща трябва да бъдат дооправени в закона.
По всички точки по-нататък аз съм „за”. Извинявам се, че не мога да остана до края на заседанието. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Споделяме мнението, че законът в тази му част е доста непълен, както и други части, които за съжаление не са детайлно разписани. Тези негови слабости ние сочихме още в процеса на неговото разписване. Действително нематериалното наследство заслужава много по-задълбочен прочит в текстовете на закона.
В тази посока, както сигурно сте информирани, очакваме да настъпи много сериозно раздвижване по темата със създаването буквално в следващите няколко месеца на екипа на Центъра за нематериално наследство. Преодоляхме сериозните трудности във връзка с пререгистрацията на центъра. За съжаление се оказа, че има колизия между националното ни законодателство, забраняващо на лица от политическите кабинети да участват в сдружения, и очакванията на ЮНЕСКО лица на ниво министри да се ангажират със създаването на центъра. Това забави в известен смисъл регистрацията. Добрата новина вече, която не е съобщавана публично, е, че шест държави са ни изпратили представители за общото събрание на центъра. Той трябва да функционира по правилата на ЮНЕСКО и очакваме през юли, най-късно в началото на август това общо събрание на всички държави от региона да излъчи управителен съвет на новия център. Но ние смятаме да започнем да назначаваме неговия екип буквално в следващите два месеца и ви уверявам, че първата задача, която очаквам министър Рашидов да постави, е екипът да започне да подготвя идеи и предложения за подобряване на националната ни нормативна рамка в сферата на нематериалното наследство.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Преминаваме към § 74.
По § 74 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Ще помоля Министерството на културата да вземе становище по това предложение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: За да избегнем колизии и бъдещи хипотези за търсене на противоконституционност, предлагаме текстът за това, че наказанията до 500 лв. не подлежат на обжалване да отпадне. Предлагаме да се придържаме към текста на вносителя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, оттеглям предложението по § 74.
Подлагам на гласуване § 74 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 75.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: По § 75, госпожо председател, аз имам едно предложение за редакция по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
В § 75 да се създадат нови точки 18 и 19.
„18. „Произведения на изкуството” по смисъла на чл. 7 са движими вещи с естетически качества, създадени чрез умението и въображението на своите автори и с възможност да бъдат споделяни. За произведения на изкуството се считат и декоративни елементи, стенописи и други части от сгради със значими естетически качества, създадени със способите на изобразителното изкуство.
19. „Адаптация” е опазване на недвижимите културните ценности чрез осигуряване на тяхното съвременно използване и социализация, съобразено с консервационната и реставрационната методика.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изказвания? Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение. Прави добро впечатление, че предложеното определение за произведения на изкуството се доближава до определения, наложени в световната практика, в това число и такива на енциклопедия „Британика” и други авторитети в сферата на изкуството и на дефинициите.
По отношение на адаптацията – това наистина беше един важен текст и трябва да има такава дефиниция, тъй като будеше съмнение у някои наши колеги какъв е смисълът на адаптацията. По този начин решаваме категорично какво точно представлява адаптацията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на народния представител Величка Шопова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
По § 75 е постъпило предложение на народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Подлагам на гласуване по принцип това предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по вносител по принцип § 75. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В § 2, чл. 7, т. 2, в ал. 4, т. 3 и 4 да се изменят така:
„3. произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години.
4. антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от сто години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Гласуваме направеното редакционно предложение за § 2, чл. 7, т. 2. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 76. По § 76 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители, както и предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев, което е оттеглено.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 76. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване § 76 по принцип по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 77. Заповядайте, господин Христосков.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ: Госпожо председател, ако има възможност, да ми дадете думата, защото съм упълномощен от Съюза на колекционерите във връзка с Преходните и заключителни разпоредби да ви информирам нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Имате думата.
КИРИЛ ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Съюза на колекционерите в България да ви информирам за един проблем, който по една или друга причина беше подминат в предишните дебати, които бяха свързани именно с Преходните и заключителни разпоредби. Отнася се до следното.
Голяма част от колекционерите в България не можаха да се включат в установения от закона срок и да регистрират своите колекции. Това се отнася особено за притежателите на нумизматични сбирки. Една от причините, която е известна, беше подготовката на подзаконовите нормативни актове, които не бяха направени своевременно, и изключително ниската разяснителна работа, и страха най-вече от държавна санкция по отношение на колекциите. Помните каква истерия беше, когато се прие този закон, и какви дебати имаше.
Вторият момент. Нумизматичните дружества получиха буквално 14 дни преди изтичането на срока по Закона за културното наследство, това беше 9 или 10 април 2009 г., разрешение да извършват регистрация. От много нумизматични дружества в цялата страна се поставя един такъв въпрос: възможно ли е, при положение че тези хора наистина са собственици на тези културни ценности, самият Конституционен съд в отмяната, която направи на текста за така наречената придобивна давност за официален документ, тя де факто признава, че тези хора са собственици, но тяхното нарушение е свързано с това, че те в законоустановения срок не са могли да го декларират.
Аз знам много добре, че това мое изказване няма да има никакъв резултат, но бях задължен от нашата общност, които просто ви молят държавата да обърне внимание по този изключително важен въпрос, защото голяма част от тези хора ние ги превръщаме в престъпници. Още повече, непосредствено след като законът беше приет, ние проведохме срещи с министърът на културата, с министъра на вътрешните работи, с представители на Върховната касационна прокуратура – всички те ни увериха, че този срок ще бъде продължен. По една или друга причина това не се случи.
Моля ви да разберете, това е един изключителен проблем. Не може един човек, за това че е собственик на нещо, да прилагаш по отношение на него наказателна репресия. Моля ви още веднъж! Извинявам се, че ви губя времето, но за нас, Съюза на колекционерите, това е изключително важно и ако има някаква възможност, нека да се помисли. Ако трябва дори да се даде правната възможност по съдебен ред да се решават тези дела. Не знам какво да направим! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Ако Министерството на културата има позиция, нека да я изрази. Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Действително това беше един голям проблем как в рамките на сравнително ограничен във времето срок да се даде възможност на лицата да декларират - подчертавам – да декларират своите колекции от движими културни ценности. Факт е, че освен в нумизматичните дружества лицата имаха възможност да декларират своите колекции в съответните музеи в цялата страна, които бяха около 30 (по спомен казвам) в това време, които получиха възможност в рамките на наредбата да извършват тази дейност и всеки, който жела, може да отиде да извърши тази дейност в нумизматичното дружество и в съответния музей да подаде своята декларация и да бъде припознат като собственик.
Същевременно трябва да подчертаем, че възможността, предвидена в закона за нумизматичните дружества, за съжаление още при самото създаване на закона не е разписана много ясно. Например не става ясно от текста в Преходните и заключителни разпоредби как ще оперират нумизматичните дружества по тези проблеми след приключването на срока от шест месеца, който става една година. Тоест тук самият закон създава една голяма неяснота приключва ли след преклузивния срок тяхната дейност или не приключва. По какъв начин те следва информацията, която са събрали, да я предоставят на съответните контролни органи. За съжаление понастоящем някои от тези дружества водят срещу държавата дела и не желаят да предоставят информацията, която те са събрали за своите членове.
Без да познавам в детайли мотивите на законодателя да избере именно такъв подход, у мен се създава впечатлението, че например законодателят е презумирал недотам вярно, че нумизматичните дружества ще регистрират само собствените си членове. Тоест законодателят въобще не е предвидил, когато е писал тази разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби, хипотезата, че хора, които не са членове на тези дружества, ще отидат в най-близкото дружество и ще декларират пред него своята колекция. За мен такава възможност въобще не е била обмислена, когато е ставало въпрос за тези текстове. Но за съжаление срокът е изтекъл и тук само прокуратурата на Република България може да разсъждава над хипотезата, когато добросъвестни лица извън този срок се появят със свои колекции за регистрация (нашият закон позволява да се декларират такива колекции), въпросът е в санкцията, която те ще трябва да понесат.
Тук мога да кажа, че в глава „Административно-наказателни разпоредби” за мен няма подходящ текст за глоба, който да касае подобни случаи и вече преценка на прокуратурата във всеки конкретен случай е има ли вина или има небрежност или друга форма на вина и преценка на съответните служители на прокуратурата е дали в дадени случай, който за нас в момента не е възникнал, но ако възникне такъв случай, преценка на прокурора е според мен да реши ще започне ли наказателно производство или не.
В този смисъл за такъв тип разговори трябва съюзът и другите заинтересовани организации да потърсят прокуратурата на Република България, защото действително тук основният въпрос е има ли вина у тези лица и как ще се преценява, по какъв начин ние като администрация ще процедираме при появата на такива случаи. Допускаме, че ще се появят и ние как ще процедираме по нашия административен ред, ако прокуратурата не повдигне обвинение. Защото в крайна сметка тогава вече ние влизаме в една ситуация, в която министерството изпълнява обичайните процедури по главата за идентификацията на културните ценности.
Това е нашата позиция по този въпрос и ние сме готови за провеждане на допълнителни консултации при необходимост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към гласуване на съответния параграф.
Параграф 77. Постъпило е предложения от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Изказвания?
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Да, госпожо председател. Предложение, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от нашия правилник:
„В § 77:
1.Ал. 1 да отпадне.
2. В ал. 2 думите „15 години” да се заменят с „10 години”.
3. В ал. 4 пред „институт” да се добави „културен или научен”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Становища?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Гласуваме редакционното предложение по § 77. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Който е за § 77 по вносител по принцип, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 78. Има постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 78. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване по принцип § 78 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 79. Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Нашето предложение е направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от нашия правилник.
В § 79 в ал. 2 думите „едномесечен срок” да се заменят с „двугодишен”. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Становища?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Отбелязвам едно противоречие в текста на § 79 в този му вид с текста, който е гласуван в § 29 относно чл. 68. В § 29 е гласувано, че информация за статута на имота като недвижима културна ценност, описана с нейния идентификатор, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър се предоставя от Националния институт за недвижимо културно наследство на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която предоставя данните на Агенцията по вписванията в 14-дневен срок съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Сега с текста на § 79 се предвижда в двугодишен (по предложението) срок от постъпване на данните по ал. 1 Националния институт за недвижимо културно наследство предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени паметници на културата.
Мисля, че е добре текстът да се приведе в съответствие с този, който вече е гласуван в § 29, защото Агенцията по кадастъра разполага с необходимите данни, за да ги предостави на Агенцията по вписванията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Кой ще вземе отношение?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: С Преходните и заключителни разпоредби се уреждат заварените случаи само, а в текста на закона се уреждат новите хипотези, общият ред. Така че можем да уточним само, че е в двугодишен срок от влизане в сила на този закон. Явно има много натрупани такива преписки административни или декларационни актове, за които просто е необходимо време, за да се предприемат административните процедури, за да се уведоми Агенцията по вписванията. Това е целта на изменението. Тоест с преходни разпоредби се уреждат само заварени случаи.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Притесненията ми идват точно от практиката до момента. Ние сме се опитали да информираме Агенцията по вписванията, която обаче писмено ни отказа поради това, че ние не разполагаме с информация върху всички атрибути, които изисква вписването в агенцията. С такава информация разполага Агенцията по кадастър, институтът не разполага, затова ние не бихме могли физически да го направим.
Не е ли възможно да информираме отново Агенцията по кадастъра, която от своя страна да си информира Агенцията по вписванията?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само да уточня, че тук вие не правите една съществена разлика. Първият текст, който прочетохте, касае действията на всички процедури оттук нататък, а в § 79 гласуваме имотния регистър на заварените, обявени, декларирани паметници на културата, тези, които са заварени до влизането на закона в сила. Фактически това са два различни реда, така както са предложени режимите от народния представител Величка Шопова, с добавката, която направи колежката Кацарова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, изчитам ви последната редакционна поправка за § 79, ал. 2 – думите „едномесечен срок от попълване на данни по ал. 1” да се заменят с „двугодишен от влизане в сила на закона”.
Подлагам на гласуване последната редакционна поправка, която току-що ви изчетох. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на народния представител Величка Шопова, която се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 79 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 80. Няма постъпили предложения.
Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
Н.В.Пр. МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! По този параграф Светият синод има мнение и настоява тези недвижими културни ценности, обявени за публична държавна собственост, но са религиозни обекти – храмове и манастири, да се изключат. Защото е много неприятно, както преди известно време помните, че на Аладжа манастир имаше в ресторанта облечени монахини, които сервират каже. Един манастир и една църква да стане туристически обект и да се подиграваме със светинята!
Светият синод настоява да отпаднат религиозните обекти, които са обявени от държавата за публична държавна собственост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Становища по така направеното изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 80 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 81. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Гласуваме първо предложението на народните представители за § 81. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване по принцип § 81 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 82. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Във връзка с това гласуване трябва да отхвърлим § 82, тъй като вече приехме същият да отпадне. Гласуваме отхвърлянето на § 82. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Постъпило е предложение за създаване на § 82а от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Гласуваме това предложение.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 83. По § 83 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Предложението е по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„§ 83. Чл. 147 се изменя така:
Чл. 147. За недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони строежите по ал. 1 се разрешават след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство.”
Създава се нова т. 6:
„6. в § 5 от Допълнителните разпоредби т. 38 се изменя така:
„38. „Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното редакционно предложение за § 83. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители по § 83. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме по принцип § 83 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 84. По § 84 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за отпадането на § 84. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
В тази връзка гласуваме отпадането на § 84 по вносител. Който е за отпадането на 84 по вносител, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 85. По § 85 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви. Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 85 да се измени така:
„В Закона за марките и географските означения в чл. 11 т. 11 се изменя така:
„11. „Марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Становища?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Гласуваме редакционната поправка по § 85. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Едно редакционно предложение.
В № 1 в списъка да се добави изразът „Антични средновековни структури на” пред „Момина Крепост”;
В т. 3 да се добави „Ранносредновековен град” пред „Плиска”;
В т. 4 да се добави „Ранно средновековен град” пред „Преслав”;
В т. 5 да добави „Праисторически антични средновековни структури до” пред „Мадара”;
В т. 10 да се добави „Средновековна крепост и квартал „Вароша” пред „Община Ловеч, област Ловеч;
В т. 21 да се добави „Праисторически антични средновековни структури в местността” пред „Сборяново” и да се добави „и до с. Свещари” пред „Община Исперих, област Разград”;
В т. 22 да се добави „Праисторически антични средновековни структури в местността” пред „Яйлата”;
В т. 26 да се добави „Античен град” пред „Абритус”;
В т. 27 да се добави „Античен град” пред „Нове”;
В т. 28 да се добави „Античен град” пред „Никополис ад Нестум”;
В т. 29 да се добави „Античен град” пред „Аполония”;
В т. 30 да се добави „Античен град” пред „Филипопол” и да се добави „Старинен Пловдив” пред „Община Пловдив”;
В т. 31 да се добави „Античен средновековен и възрожденски град” пред „Мелник”;
Да се създаде нова т. 32. „Ранно средновековно селище Кабиюк, община Шумен и община Хитрино, област Шумен”;
Нова т. 33. „Комплекс от тракийски гробници”, община Казанлък, област Стара Загора.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното редакционно предложение като предложение на Комисията за § 85. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Гласуваме § 85 по предложението на народните представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Този параграф ще получи номерация 85а.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Колеги, имаме недовършени текстове от предходното заседание.
Параграф 7.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно в § 7 чл. 18 накрая да се добави „включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Становища?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Уважаеми народни представители, научноизследователската дейност представлява основна част от работата на института през годините. По същество процесът по издирване и изучаване на даден обект, работата по изготвяне на експертни становища, представляват интелектуален научноизследователски труд. Издирването и изучаването на недвижимото културно наследство също е дейност, за извършването на която има научен опит, натрупан в продължение на повече от век.
Специфичният предмет на дейност предполага наличието на критерии, които не могат да се създадат по административен ред, а се изработват от различни наши и чужди специалисти в процеса на извършване на самата дейност.
Определянето на дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство като научноизследователска е от значение от гледна точка на задълженията на страната ни във връзка с опазването на българското недвижимо културно наследство като важна част от световното такова. Във всяка държава по редица международни конвенции трябва да съществува такава местна институция като нашия Национален институт за недвижимо културно наследство, в която посредством научноизследователски методи да се синхронизира, разработи и приложи практика от световния опит.
В предложените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство текстове музеите са определени като културни научни организации, а Националния институт за недвижимо културно наследство, макар и да е единственият институт в страната, свързан с формирането и прилагането на критериите за опазване на недвижимите културни ценности, засега остана определен само като културен.
Затова моля ви да приемете моите аргументи и да въведем научното изследване в работата на института и в чл. 18 и в следващия чл. 19.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Доктор Чобанов?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме по принцип така направеното предложение от колегите от Националния институт за недвижимо културно наследство, съгласяваме се с техните аргументи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване така направеното редакционно допълнение в § 7. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 8.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в § 8 в чл. 19, ал. 1, т. 2 да се добави „включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното допълнение за § 8 за чл. 19. Който е „за”, моля да гласува
За – 10, против и въздържали се - няма.
Има предложение за създаване на § 16а. Заповядайте, госпожо Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде § 16а:
„§ 16а. В чл. 53, т. 4, накрая да се добави „включително образци на филателията”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение. Считаме, че то е напълно в конвенцията на ЮНЕСКО относно мерки за предотвратяване на незаконния внос и износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване редакционното предложение за създаване на § 16а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 18а.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде § 18а:
„§ 18а. В чл. 30, ал. 2, т. 4 думите „чл. 25, т. 2, 3 и 4” да се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 и 4”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване редакционното допълнение за създаване на § 18а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 32.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 32:
1. В ал. 1 накрая да се добави „и да предприеме незабавни действия по обезопасяването им”.
2. В ал. 4 след цифрата „2” да се добави „и на указанията по ал. 3”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме добавката в § 32. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Предлагаме един текст, който остана, за да се направи окончателна редакция – на § 33, чл. 73, ал. 1 във връзка с предложението на народния представител Четин Казак. Окончателната редакция изглежда по следния начин:
„(1) В 14-дневен срок след даване на указанията по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът на общината назначава и комисия, в състава на която участват: регионалният инспектор по опазване на културното наследство и представители на: НИНКН, регионалната дирекция за национален строителен контрол и общината, за художествени, етнографски и исторически – и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение – и представител на съответното регистрирано вероизповедание.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Във връзка с поетия ангажимент по предложението на народния представител Четин Казак Министерството на културата изчете текста за окончателна редакция на § 33.
Който е за така изчетения ви текст, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 4. Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 40:
1. В ал. 1, т. 1, б. „а” след думата „реставрация” да се добави „адаптация”.
2. В чл. 83, ал. 3 след думите „министъра на културата” да се добави „или на оправомощени от него длъжностни лица”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване добавката в § 40 с така направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 42.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 42, в чл. 84, ал. 2, накрая на изречението да се добави „след писмено становище на НИНКН”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Становища?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване допълнението в § 42 в чл. 84, ал. 2. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 48а.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Да се създаде § 48а:
„§48а. Чл. 131 се изменя така:
„Чл. 131. Сертификатът за износ по чл. 128, ал. 3 се издава от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица. Условията и редът за издаването му се определят с наредбата по чл. 130, ал. 4.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение, с което се решава един от много сериозните проблеми на закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване допълнението за създаване на § 48а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 51.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: По § 51, чл. 150, ал. 1, т. 3 имам предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – към изречението на т. 3 да се допълни „когато заявителят не е хабилитирано лице”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Подлагам на гласуване допълнението на § 51. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 59а. Заповядайте, колега Калнева.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Благодаря, госпожо председател. Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Да се създаде § 59а.
„§59а. В чл. 164, ал. 1, в текста преди точка 1 след думата „реставрация” се добавя „както и адаптацията на недвижими културни ценности.”
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване допълнението за създаване на § 59а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 60.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 60 да се създаде нова точка 1:
„1. В § 60, чл. 164, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „реставрация” се добавя „както и адаптация на недвижими културни ценности”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Гласуваме допълнението в § 60 за създаване на нова т. 1. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Параграф 62.
НЕЛИ КАЛНЕВА: Предложение по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в § 62 да се създаде нова т. 1:
„1. В ал. 1 след думата „реставрация” се добавя „и адаптация”.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, подлагам на гласуване допълнението в § 62 за създаване на нова т. 1. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Остана ни да изчистим текста за теренните проучвания § 68г. Заповядайте, д-р Чобанов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Първо, да се съгласим с предназначението на този текст. Както добре ви е известно, в Наказателния кодекс незаконното провеждане на археологически дейности вече е инкриминирано, но в практиката имаме доста случаи, ние събираме такива случаи при нас именно с такава цел, когато по определени причини не се стига до наказателна репресия за лицата. Няма да коментирам на какво се дължи това, факт е, че в тези случаи, когато не се стигне до наказателна репресия, в нашата част – административно-наказателни разпоредби на закона, липсва текст, който ни позволява тези лица, които са избягнали наказателната репресия, да ги глобим, както си му е редът. Или случаите са гранични, особени и избягват по ред причини въпросната наказателна репресия.
Така че целта на този текст е именно да обхване случаите, когато не се е стигнало до наказателна санкция, но лицата са извършили нарушени, в смисъл такъв, че са нарушили установения законов ред за извършване на археологически дейности по някакъв начин.
Нашето предложение е да се направи една лека корекция в текста на ал. 1, като се запише следното:
„(1) Който търси археологически ценности, включително и като разкопава, на територията на археологически обекти без разрешение по чл. 148...”
Това е една формула, която определя и обхваща и двата случая. Защото в практиката има два основни случая – с изкопни работи и без изкопни работи, но просто когато лицата се намират със специализирано оборудване на територията на археологическия обект, който случай ние също желаем да санкционираме. Така че в нашето предложение са обхванати и двете разглеждани хипотези и смятаме, че то добре отразява нуждата от налагане на подобна административна санкция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други предложения по този текст?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Колеги, нашите юристи консултанти смятат, че в оригиналното предложение на народния представител Даниела Петрова и група народни представители изразът „извършва теренни проучвания” обхваща разглежданите от нас незаконосъобразни хипотези на дейност. Ако това е така, ние сме абсолютно съгласни и подкрепяме текстът да бъде приет по предложения вариант.
ГЕОРГИ НЕХРИЗОВ: Госпожо председател, ако позволите. Позволявам си да не се съглася с това предложение, защото в закона ясно е определено какво представлява теренно археологическо проучване. Нещо повече, има приета цяла наредба, която изяснява реда за провеждане на такива проучвания и за даване на разрешение. Тук става дума за дейности, които са различни от теренно проучване. Не знам как точно е добре да се формулира, според мен предложението на д-р Чобанов беше добре формулирано.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз разбирам Вашето предложение, но тук говорим за административно-наказателен състав, въз основа на който се развива една административно-наказателна процедура и трябва да завърши с налагане на административно наказание. След като не може самото деяние да се обективира в правния мир, как ще се развие тази процедура? И след като нямаме легално определение на дейността, която Вие предлагате? Защото аз разбирам като разговорна дума, но не мога да си я представя като състав на административно-наказателна разпоредба, затова не мога да разбера. Действително, ако се намери някаква по-подходяща редакция, която да обхване тази хипотеза, винаги е възможно в пленарната зала да се направи съответното редакционно предложение. Но аз не разбирам предложението, защото Вие не можете да го формулирате.
ГЕОРГИ НЕХРИЗОВ: Аз Ви казах, че приемам предложението на д-р Чобанов. То беше добре формулирано според мен. Моят аргумент е, че теренни проучвания значат едно – археологически разкопки, провеждани с научна цел.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Колеги, основният въпрос е представлява ли иманярството незаконна версия на археологията. Ако отговорът на колегите юристи е, че иманярството е вид незаконна археология, тогава ни удовлетворява текстът „който извършва теренни проучвания”. Ако иманярството, в случая на административната процедура не може да се разглежда като незаконна археология, тогава вече вървим към друга редакция. Но ако действително схващаме иманярството като незаконна археология, тогава не се налага редакция на текста.
ГЕОРГИ НЕХРИЗОВ: Не може да съществува термин „незаконна археология”. Археологията е наука, тя не може да се провежда извън научните стандарти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги, закривам дебата. Оставяме този текст и ако се намери по-добра редакционна форма за зала, а сега го гласуваме във варианта по предложението на народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Гласуваме § 68г по предложението, както е направено. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се - няма.
Колеги, с това приехме на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13.
Благодаря ви за вниманието и ви пожелавам приятна почивка.

(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова