1. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.

---

На 25 януари 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.


Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии. Налице е кворум.
Представям на вашето внимание проекта за дневен ред, а именно:
1. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
Имате ли предложения по така изчетения проект за дневен ред?
Ако няма предложения, подлагам на гласуване предложения ви дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
На нашето заседание присъстват: от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет – Георги Кръстев, заместник-председател, и Росица Иванова, секретар; от Министерството на културата – Деяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика”, Силва Хачарян, главен експерт в дирекция „Културна политика”, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения”, и Албена Лазарова, парламентарен секретар; от Комисията за защита от дискриминация – Лало Каменов, заместник-председател, и Дойчин Дойчев, главен секретар; от Съвета за електронни медии – Емилия Радева, старши експерт в дирекция „Мониторинг”; от Българското национално радио – Ирина Величкова, директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Асоциация ИНТЕГРО (регистрирана през 2002 г. от три местни неправителствени организации, работещи за социалното включване на ромки общности от селските региони на страната) – Огнян Исаев.
Ако има и други гости, които не са съобщени, ще ги моля да се представят, когато взимат думата.

По точка първа от дневния ред - Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г., са поискани и получени становища от следните организации и институции: Министерския съвет, Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, План за действие за изпълнение на стратегията, от Министерството на културата, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалната политика, Комисия за защита от дискриминация, от Омбудсмана на Република България, от Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и Институт „Отворено общество”.
Получили сте материалите и в електронен вид, и на хартиен носител.
Колеги, предлагам да преминем към представянето на проекта за Национална стратегия.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет): Госпожо председател, госпожи и господа членове на парламентарната Комисия по култура, гражданското общество и медиите! Проектът на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите за периода 2012-2020 г. е разработен в съответствие с призива на Европейската комисия към държавите членки на Европейския съюз от 5 април 2011 г. да изготвят национални стратегии за преодоляване на бедността и социалното изключване, които са характерни за ромските общности във всички страни от Европейския съюз.
Стратегията се основава на приетите от Организацията на обединените нации и Европейския съюз и Съвета на Европа документи по човешките права и основните свободи. Отчетени са препоръките на работната група към Европейската комисия по ромските въпроси. Предстои стратегиите на отделните държави, включително България, да бъдат разгледани и оценени и да бъдат дадени произтичащи от това препоръки от страна на Европейската комисия.
Още в началото на проекта се посочва, че тази стратегия е отворена към всички български граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които принадлежат към етнически малцинства. Това съответства на факта, че голям брой от българските граждани, които споделят основните характеристики на начина на живот на ромите се самоопределят като принадлежащи към други етнически групи.
Стратегията има за една от своите основни задачи да формира единна политика, като обедини в себе си, респективно в плана за действие към нея съществуващите политически документи и планове за действие по приоритетите на интеграцията на гражданите в уязвимо социално-икономическо положение от ромската и други етнически малцинствени групи.
Стратегия извежда на преден план гражданите в уязвимо положение, а не толкова общностите като цяло. Проектът се основава на данните, получени от преброяването на населението и жилищния фонд в България, проведено през февруари 2011 г.
В проекта е заложено разбирането за интеграцията на ромите и на българските граждани в уязвимо положение и принадлежащи към други етнически групи като за активен социален процес на социално включване, насочен към преодоляване на съществуващите за тях негативни социално-икономически характеристики и към последващ просперитет в обществото.
Стратегическата цел е създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и другите граждани в уязвимо социално-икономическо положение чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки, услуги чрез участие във всички обществени сфери и подобряване качеството на живот при спазване на принципите за равнопоставеност и недискриминация. Тази цел ще се постигне чрез работа по приоритетни направления – образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, върховенство на закона и недискриминация, култура и медии. За някои от тези приоритети са посочени и министерства, които имат най-големи и преки отговорности, за други, като например върховенството на закона и недискриминация не е посочено конкретно ведомство, защото те трябва да присъстват в работата на всяка държавна институция.
Стратегията се основава на принципите на политиката за интегриране на ромите, приети от Съвета на Европейския съюз на 8 юни 2009 г., които няма да чета, тъй като са ви изпратени.
Стратегията не е самоцелен и откъснат от други стратегически документи в нашата страна. Тя е разработена като част от работата по Стратегията за развитие до 2020 г. Целите на стратегията ще се постигнат чрез изпълнение на План за действие, който е разделен на два етапа: първият – от 2012 г. до 2014 г. съвпада със заключителния период на работата по оперативните програми от сегашния програмен период, а фактически съвпада и с работата по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”. В рамките на този период ще се използват също така средства, до които нашата страна има достъп, по споразуменията с Кралство Норвегия и с Швейцария. Вторият период ще съвпадне със следващия програмен период по оперативните програми на Европейския съюз – от 2014 до 2020 г.
Планът за действие е отворен документ, който ще бъде изменян при необходимост или възникване на нови възможности за работа по съответните направления, определени със стратегията.
Проектът на стратегия съдържа раздел, посветен на механизма за нейното изпълнение. Координацията и контролът по изпълнението на стратегията и планът за действие се осъществяват от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Секретариатът на съвета осигурява неговата дейност в информационно, аналитично, административно и техническо отношение. Бих добавил, че осигурява и координацията с областните съвети за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, каквито има към всеки областен управител.
В оперативен порядък всички мерки по изпълнението на стратегия и планът за действие, включително мерките по ресурсното осигуряване ще се координират, съгласуват и утвърждават от заместник-министър председателя, председател на Националния съвет, който е и национален координатор по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”.
В проекта е отделено необходимото внимание на организиране изпълнението на стратегията на областно и общинско равнище и на сътрудничеството с неправителствения сектор. Посочени са основните източници и механизми за финансиране на дейностите и за постигане на нейните цели. Заложена е задачата да се разработи общ комуникационен план, чрез който целите, задачите и необходимите дейности да достигнат до целевите групи и цялото българско общество.
Изпълнението на стратегията ще бъде наблюдавано и оценявано чрез постоянно събиране и оценка на информация и чрез изготвяне на периодични доклади и на доклади по конкретни поводи. Годишно работата ще бъде отчитана пред Националния съвет, от него – пред правителството и накрая, разбира се, пред Народното събрание, което приема стратегията.
Отчитането и анализът на изпълнението е целесъобразно да се прави, като се изготвят доклади както от страна на държавни институции, така и от страна на неправителствени организации, които биха могли да изготвят алтернативни доклади или съдоклади. Редовното отчитане пред висшия орган на държавната власт у нас относно изпълнението на стратегия ще даде възможност към този процес да бъдат все по-активно привличани всички институции и организации, чиито функционални задължения могат да имат отношение към интеграционната политика, а също така да бъдат активизирани и гражданите, за да се постигне необходимата енергия за превръщането на тази политика в един от източниците за личностно развитие на всеки и за напредъка на нашата страна.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, нека да дадем думата и на Министерството на културата. Заповядайте, госпожо Хачарян.
СИЛВА ХАЧАРЯН: Добър ден! Аз преди всичко искам да кажа, че Министерството на културата освен че подкрепя проекта, който току-що представи господин Георги Кръстев, участваше активно в работната група по нейното създаване.
Ще започна накратко от самата оперативна цел, която е поставена в компонент „Култура”, а тя е именно създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения културен живот и съхраняване и развитие на ромската традиционна култура и творчество.
Тук веднага някои от вас биха попитали: а не са ли създадени досега тези условия за равен достъп? Дълго мислихме как това би могло да се формулира по някакъв друг начин, тъй като в законово отношение, в нормативно отношение е създаден много отдавна реално равен достъп на всички творци и на всички културни организации на територията на Република България по отношение на достъпа до култура и по отношение развиването на творчество. Но възприехме това като един процес, тоест от нормативното създаване на този достъп до реалното ползване на самата ромска общност от тези свои права за равен достъп до обществения културен живот. Така че го възприехме като формулировка и, пак казвам, възприемаме го като един процес, който трябва да бъде продължен.
В стратегията са поставени три доста простички подцели като изпълнение.
Първата цел се отнася до съхраняването и популяризирането на традиционната култура на ромската общност в България. Втората цел се отнася до развитието на любителското творчество като възможност за последващо професионално развитие в областта на сценичните изкуство. И третата цел е формулирана като стимулиране на ромската общност за активно участие в обществения културен живот.
Накратко какво се съдържа в тези цели и как биха могли те да бъдат разтълкувани. Те са разгърнати естествено много по-подробно като мерки в плана към стратегията, за който говори господин Кръстев преди малко.
В първата подцел по отношение на съхраняването на традиционната култура на ромите Министерството на културата още през 2008 г. създаде една национална система „Живи човешки съкровища - България”, която обхваща цялото нематериално културно наследство на територията на нашата страна, което включва и културното многообразие, тоест и традицията и културата на ромската общност у нас. С разработването на тази система държавата и Министерството на културата дават възможност за предприемане на мерки за защита на това културно наследство. Тази година например, 2012 г. е точно такава за попълване на тази система „Живи човешки съкровища” и съответно съвсем скоро министерството ще активизира всички областни управители и местните власти за активното участие на различните общности, носители на тези нематериални елементи, да участват в нашата система, да участват в номинирането и да получат статут на наследство, спрямо което държавата да предприеме някакви допълнителни мерки то да бъде защитено.
Това е най-накратко, което мога да кажа за тази система, като естествено попаднало веднъж това наследство в обсега, в погледа на държавата, то има начини как да бъде проследявано как се развива, дали не е стигнало до положение, което да е застрашено от изчезване, което изисква някаква следваща стъпка, следваща мярка за неговата защита. Тоест системата включва поредица от мерки, с които ние наблюдаваме това наследство в България, в което е включена и културата на ромската общност.
Втората подцел – развитието на любителското творчество като възможности за реализация, за професионална реализация. Тук основно Министерството на културата залага на специалната политика по отношение на читалищата в нашата страна. Може би знаете, вече е коментирано, че в нашата страна има 3500 читалища, които се намират в почти всяко населено място на страната, някои от които са поддържани изцяло от ромската общност, но други, които са по-стари, възникнали от местната общност в града, вече имат инициативи за привличане на ромската общност в инициативите на читалищата. Именно поради тази причина залагаме много на развитието на такива дейности, които да обхванат повече деца, повече младежи в тази система и да се развиват техните знания, умения и таланти, като имаме предвид, че това е една добра основа за попадане на тези деца след това в специализирано училище по изкуствата или въобще в училище, в което има предпоставка за развитие.
Естествено в читалищата имаме и много образователни форми, тоест те са и една система за неформално образование, която също така работи, но тук специалният ни акцент е към творчеството, към музиката, към танца, към изкуствата. Там, където се засяга чисто образователен елемент – за подготовка за училище или нещо друго, там се присъединяваме към частта на стратегията, която касае образователните цели и затова не е описано в тази подцел.
И нещо, което трябва да добавя – практиката показва, че действително ромските деца, ромските младежи се чувстват много добре в читалищата и там е създадена една атмосфера, в която те се развиват. Този ефект е видим по празници, по концерти, по тържества, където могат да бъдат видени тези деца.
И третата подцел, по която има нужда да бъде казано нещо. Какво имаме предвид под стимулиране на ромската общност, така че тя активно да участва в обществения културен живот? Имаме предвид, че Министерството на културата би могло да изиграе онази координираща роля, онази обединителна роля на гражданските организации, които представляват ромската общност, и други такива, които работят в тази област, заедно с културните институти на територията на страната, с общинските администрации и областните администрации, така че тази стратегия да достигне до тях, да я прегърнат като своя и да направим така, че ромската общност чрез своите представителни организации действително да стане реален ползвател на съществуващите програми в областта на културата, което ние при един анализ сме отчели, че има потенциал, който още не е използван.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Някои от организациите или институциите, които са представили становища, желаят ли да запознаят колегите?
Заповядайте.
ЛАЛО КАМЕНОВ (заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Добър ден на всички колеги! Ние сме представили в писмен вариант становището на Комисията за защита от дискриминация. В качеството на заместник-председател държа някои от термините, които искаме да бъдат променени в стратегията, да се пояснят на днешната среща. Те засягат част от приоритетите, които са посочени в стратегията.
На заседание на Комисията ние принципно се съгласихме с подкрепа на проекта за стратегията, със съответните бележки. Допълнително отразихме в аналитичната част в приоритета „Заетост” една фраза, която Комисията като държавен независим специализиран орган в сферата на недискриминацията смята, че може да предизвика предпоставка за неразбиране и добро тълкуване от различните страни, заинтересовани от стратегията. Това е в частта на приоритет „Заетост”, стр. 6, където се цитира дословно: „При ромите икономически неактивни са цели три пети от лицата над 15 години”, което значи 61%. И следващият абзац е: „Групата на пенсионерите (единствените, които генерират собствени доходи) тук е най-малката – едва 23,5%.” Според нас този израз за ромите, които единствено генерират доходи, може погрешно да бъде изтълкуван, че останалата част, в която има работещи роми, по какъв начин придобиват доходите си. Създава една предпоставка за различно мислене и третиране на този израз. Държим това да бъде изчистено, особено изречението в скоби – единствените, които генерират доходи. Обратното мнение е, че има роми, които работят и генерират доходи по начин, който те са предприели – дали с бизнес или с друга работа. Не смятаме, че само ромите пенсионери генерират доходи в Република България.
Това е в аналитичната част по този приоритет.
В съответствие със становището, което сме представили, искам да поясня, че във „Водещи принципи и хоризонтални аспекти при изпълнението”, където са посочени принципите, сме предложили да се замени така написаното „приобщаване в българското общество” с термина „включване в българското общество”, основавайки се на предишни програмни документи, където навсякъде се употребяват думите „включване в българското общество”. И най-вече основанието на колегите беше, че е известно „Десетилетието на ромското включване” с тази цел. Това е изразена принципна позиция на колегите.
Също така в нас се породи въпрос какво значи трансфер на основания, факти и политики и нашето предложение е да бъде трансфер на доказано добри политики. Това е посочено в становището.
Следващото, което предлагаме за промяна, е в приоритет „Образование”, т. 3 от целите за изпълнение – Обучение в дух на толерантност и недискриминация в детските градини и в училищата чрез съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците. Да остане така както ние го предлагаме, защото в стратегия е посочено „на деца и ученици от ромски произход”. Тоест тук се поражда мисълта, че нужда от обучение в дух на толерантност и недискриминация имат само ромските деца. Ние смятаме, че всички деца трябва да бъдат възпитавани в този дух. Да се промени и да бъде за децата и учениците изобщо в училище, в образователната система.
В нас се породи също така въпрос по приоритета „Култура и медии”, т. 2 – Развитие на любителското изкуство сред ромите като предпоставка за професионално развитие и реализация. Прие се принципно решение това да бъде самодейното творчество, което е известно, че в тази посока има утвърдени читалища, институции, неправителствени организации, които имат добри практики. Не беше ясно защо точно е засегнато любителското изкуството, а не самодейното творчество.
Това са забележките, които са изразени принципно в становището. Иначе Комисията със свое решение подкрепя стратегията в този вид, в който е представен проектът.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, изказвания, становища? Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, от заложените оперативни цели в Плана за действие за изпълнение на стратегията става ясен стремежът на правителството за постигане на важни параметри в практическото изпълнение на стратегията, като например националната цел 1 – достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 години до 2020 г. и национална цел 5 – намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хиляди души. В национална цел 6 е записана задачата за създаване на условия за реален достъп на ромската общност до обществения и културен живот и съхранение и развитие на ромската традиционна култура и творчество.
Ще припомня само, че според приетия от правителството оперативен план трябваше да се проведе конкретна работа, която преди да премине към следващия етап, задълбочено да отчете какъв е ефектът от изминалите седем години от „Десетилетието на ромското включване – 2005-2015 г.”. Какви са изводите например от програмата „Българските библиотеки – място за достъп до информация за всеки”, като се знае, че тя пряко обхваща библиотеките и читалищата със смесено население или изцяло ромско население. Какви са постиженията на програмата „Живите човешки съкровища”, според която една голяма част застъпва съхранението и популяризирането на ромската култура и фолклор по българските земи. Какви са основните форми за опазване и развитие на младите творчески ромски таланти.
Присъединявам се към предложение в становището на Комисията за защита от дискриминация да се включи в цел 6 и задачата за развитие на любителското изкуство сред ромите като предпоставка за по-професионална реализация и развитие.
Според мен предложената ни стратегия не съдържа достатъчно ефективни механизми за координация и изпълнение на плана за постигане на целите й, както и яснота по отношение на финансиране на действията за нейното ефективно реализиране.
Считам, че нашите становища щяха да са по-конкретни и въпросите по-задълбочени, ако бяхме получили, както в другите комисии, и Плана за действия по изпълнението на стратегия, където конкретните финансови параметри са илюстрация на това къде са приоритетите за приобщаване на ромите в България. Най-добрият аргумент при приемането на този документ би била сравнителна таблица на вложените средства по направления, например образование или здравеопазване, и това, което се предлага за следващия период. Определено считам, че трябва да спрем да насочваме финансов ресурс под надслов „Ромско образование” или „Ромско здравеопазване” и т.н., а да работим за по-лесен достъп до тях на всички граждани с нисък образователен и социален праг.
Категорично смятам, че стратегията, внесена от Министерския съвет, като цяло следва да бъде подкрепена, поради това че тя поставя като основни приоритети и цели ангажиментите на Република България, свързани с членството ни в Европейския съюз, и е политически рамков документ за осъществяване на конкретна интеграционна политика за ромската общност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Като български народен представител, като български гражданин, като българин най-вече не мога да не приветствам идеята за целенасочени усилия на цялата държава, на цялото общество за интеграция на ромите. Извинете, аз предпочитам да ги наричам цигани, защото това няма как да бъде обидно, не е обидно, когато наричаш една етническа група с названието, което повечето от тях самите употребяват. Така че, ако използвам думата „цигани”, ако има присъстващи тук от ромската общност, да не се обиждат, в никакъв случай не влагам обиден подтекст в нея.
Това, което всички знаем, е, че проблемът с циганската етническа група или циганските етнически групи в България за съжаление се задълбочава. Социалното неравенство и свързаните с това проблеми и в здравеопазването, и в образованието, и в жилищните условия, и в условията за намиране на работа също се задълбочават. На мен ми направиха впечатление някои цифри от данните, които са ни предоставени. Учащите се са изключително малко – 7,3% от икономически неактивните или 4,4% от всички роми над 15 години.
За мен специално наистина приоритетите тук са определени много правилно. На първо място в усилията за интеграция на тази етническа група трябва да акцентираме върху образованието, заетостта, здравеопазването. Всичко останало – жилищни условия, култура и медии са следствие от това. А върховенството на закона и недискриминацията, разбира се, трябва да се усили на цялата държава, на цялото общество.
Мисля си, че акцентите, които са поставени в тази Национална стратегия, заслужават да бъдат подкрепени. Дано най-сетне наистина цялата държава и цялото общество да започне целенасочено да работи по този проблем. Защото иначе, нека да си го кажем направо, създаваме една огромна бомба със закъснител, която може да доведе до непредвидими социални, а бих казал, за съжаление дори за етнически трусове в недотам далечното бъдеще на България.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други колеги? Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз имам въпрос към представителите на Министерството на културата за стипендиите, за които сте дали тук информация, за надарени ромски деца. Може ли да кажете колко деца са се възползвали примерно през изтеклата 2011 г. и има ли достатъчно информация? Как информирате децата, за да участват? Защото това е една добра инициатива.
Ако може да отговорите, после ще задам и други въпроси.
СИЛВА ХАЧАРЯН: Програмата, която сме посочили тук в плана за действие, дава възможност на всички деца, които са попаднали в национално училище по изкуство и култура, по определен регламент да получат стипендия. Тоест те трябва да са се явявали на някакви конкурси, да речем, ако е в областта на танца. Тези конкурси предварително се регламентират в правилата на всяка програма, всяка година се актуализират. Такава програма има не само към Министерството на културата, има към Министерството на образованието, младежта и науката, към Министерството на физическото възпитание и спорта. За общинските училища също има такава стипендия. Тоест условието е, първо, да ходиш на училище и второ, извън това, което учиш, в свободното си време да се явяваш на конкурси, които са определени предварително, и ако спечелиш първа, втора или трета награда в някои от тези конкурси, съответно можеш да бъдеш удостоен с такава стипендия, която да подпомогне допълнително развитието ти.
Ние сме посочили програмата като възможност, тоест училищата са отворени с равен достъп за всички деца. Имаме случаи на деца с ромски произход в нашите училища по изкуства и култура, които са реално потенциални ползватели на тази програма, но аз не мога сега да посоча поименно или да извадя такава статистика, тъй като програмата не дели децата по етнически признак, тя е за всички деца.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря.
Имам един въпрос относно хората, които отговарят – може би към господин Кръстев, за общинските служители, които отговарят в администрациите. Моето наблюдение е, че има администрации, където има такива служители, а има и такива администрации, където не са назначени такива хора, които да представят проблемите на местната ромска общност пред кмета, пред местната власт в лицето на общинските съветници. Предполагам, че тяхната издръжка в общината е от държавата. Може ли да ми отговорите кметовете задължени ли са да имат такава длъжност или те сами правят своя избор? Задавам въпроса поради факта – казах и в началото – че има администрации, където няма назначен такъв човек.
И друго, което искам да кажа в заключение, аз приветствам тази стратегия. Доста подробно е разписана и дано да се осъществи така както е замислена. Само ме притеснява частта, която е за устройствените планове, където пише финансиране, източник: общински бюджети, общински бюджети.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: То навсякъде пише така.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Не навсякъде. Има неща, които се финансират от държавата, например кадастралната карта, например медицинските медиатори, някои медицински дейности виждам, че са финансирани от държавата. Това е много добре. Но тук се притеснявам пак, че като се делегират такива функции на общините, много бедни общини няма да могат да изпълнят тези си функции – въпрос и на приоритети на тяхното местно управление.
Това е единствената ми забележка. Дано да се приеме планът присърце и да се изпълнява съвестно и от общинските администрации.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Ще вземете ли становище, господин Кръстев?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Искам да благодаря на уважаемите членове на Комисията за изказванията и забележките, които направиха.
Ако позволите, първо няколко думи по въпросите, поставени от проф. Стефан Данаилов. Една от задачите на стратегията и целите за нейното приемане от Народното събрание в този вид е именно да направи възможно регламентирането на процеса на събиране на информация от всички възможни източници, от всички, които работят в една или друга сфера на обществения живот и които целенасочено или като допълнителен ефект работят с български граждани в уязвимо положение от етнически малцинства. Аз използвам този по-дълъг израз, за да акцентирам именно върху това, че стратегията е ориентирана към гражданите, не към общностите. Идеята е да се създадат условия в крайна сметка всеки сам да може да се реализира.
Тази дейност по събиране на информация, по нейния анализ, по това, което Вие казахте, да се направи съпоставка между направеното досега, защото всяка година са правени отчети, от една страна, от друга – да се направи таблица на това, към което се стремим. Бих казал, че сега върви, но след като приключихме работата по стратегия и плана за действие, ние вече ще започнем със съвсем конкретните дейности, които ще имат и пряка насоченост към съответните територии. Защото стратегията се реализира на територията на общини, на територията на квартали, на населени места и в крайна сметка трябва да достигне до всеки гражданин.
Няма как една от основните задачи да не бъде изготвянето на подробни устройствени планове, защото без да се решат въпросите на собствеността, нищо не може да се направи – не може да се кандидатства по оперативни програми, особено пък за следващия програмен период, когато имаме уверение, че ще бъдат заделени значителни средства например за социални жилища, за социална инфраструктура, за техническа инфраструктура. Но ако общините не изпълнят своите отговорности, процесът не може да тръгне напред.
Аз мисля, че и сега има възможности да се намерят начини да се подпомогнат, включително и финансово, общините да изпълнят своите задължения, стига обаче те първо да покажат ангажираност, да покажат готовност да изработят поне минимално необходимата документация и ще бъдат подпомогнати за завършване на процеса. Както се казва, когато някой твърди, че няма пари, да каже колко няма. Защото просто да каже, че няма, не е сериозен разговор.
На общините на този етап може само да бъде препоръчано да създадат общински съвети за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, респективно да определят служител, който да работи по тях. Във всяка областна администрация има служител, на който са вменени тези задължения, към всяка областна администрация има областен съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Аз виждам с времето как все повече общини започват да гледат не просто положително и с интерес към тези дейности, но да виждат в тях един източник за общо развитие на съответната територия, на съответната община. Една от нашите задачи, разбира се, след приемането на стратегия ще бъде отново да се актуализира списъкът на хората, които са определени да работят по етнически и интеграционни въпроси, защото ще тръгне разяснителна кампания, ще тръгнат обучения. Имаме добрата практика на сътрудничество с други организации, с международни организации, със Световната банка. Така че този списък със служителите, на които е възложено да работят по етнически и интеграционни въпроси, ще бъде уточнен в най-скоро време. Много е трудно да се каже, че един човек работи по тези въпроси предвид ограниченията от финансова гледна точка.
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ОГНЯН ИСАЕВ (Асоциация ИНТЕГРО): Благодаря, че имам възможност да участвам в заседанието на Комисията.
Документът, който е разработен, е може би най-добрият, защото една година преди това – в 2010 г. беше актуализирана Рамковата програма за интернет на ромите в българското общество. Всички приоритети наистина са много добре разработени, защото от стартирането на инициативата „Десетилетие на ромското включване” проблемите са едни и същи и може да се каже, че дори се задълбочават. Така че не е нищо ново, че тези приоритети са добре разработени, защото проблемите са едни и същи и приоритетите съответно остават едни и същи.
Тук благодарение на някои от депутатите възникна въпросът за финансирането и неяснотата на механизмите за изпълнение на стратегията. Пределно ясно е, че с очакване на ангажираност от страна на местните власти тази стратегия няма да бъде изпълнена. Тоест пределно ясно е, че е нужна нормативна уредба за изпълнението на тази стратегия – каква е ролята на областните управители, каква е ролята на кметовете. Защото на всички ни е ясно, че експертите по етнически и интеграционни въпроси не разполагат нито с нужните финанси, нито с нужния човешки ресурс, за да изпълнят тази стратегия на местно ниво.
Освен това в самия процес на разработване местните власти почти не бяха включени. Стратегията се разработи от екип от граждански организации, които работят по проблемите на ромите, от експерти от Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси, но като цяло местната власт беше изолирана и гледаше отстрани какво се случва. Ние днес обсъждаме и преди това са минали обсъждания в още няколко комисии какво ще се случи, как ще се изпълни тази стратегия, но в същото време ние обсъждаме и планираме дейностите на съответните кметове в различните общини, които всъщност не са наясно какво трябва да правят по тази стратегия и дали изобщо ще правят нещо. Именно затова ние от Асоциация ИНТЕГРО, подкрепени от доста организации, предлагаме и ще продължаваме да предлагаме да има ясна нормативна уредба за изпълнението на тази стратегия, тоест механизмите да са ясни както за отговорност, така и за финансиране. Защото иначе всичко останало ще означава хвърляне на брашно с цел правене на мъгла.
По различните приоритети, тъй като аз съм журналист по образование, имах конкретни предложения към приоритета „Върховенство на закона и недискриминация”, където са заложени конкретни дейности с медиите. Наистина е страхотно това, което е заложено в стратегията – че ще се борят нагласите и стереотипите, които съществуват спрямо ромите, които, съгласете се, в повечето случаи дори повлияват на конкретните политики, които са насочени към тази общност. Именно затова с господин Кръстев постоянно дебатираме, обсъждаме, задаваме си въпроси, отговаряме си, но всъщност този дебат мисля, че трябва да се случи на по-високо ниво, освен в Министерския съвет, също така и в парламента.
Къде е ролята на медиите? Тоест медиите, които получават държавна субсидия, къде е ролята им в цялата тази стратегия? Как те ще борят нагласите? Защото образът на ромите като цяло се изгражда благодарение на медиите. Голяма част от българските граждани нямат конкретен пряк досег с роми, те изграждат своите познания на базата на това, което излиза в печата, в телевизията и което се говори по радиостанциите.
Преди няколко месеца с група студенти направихме изследване на образа на ромите в българския печат. Изследвахме с помощта на Илона Томова от БАН около десет водещи български вестници. И мога да ви кажа, че ситуацията е трагична, защото почти 80 процента от статиите, които засягат ромите, граничат с расизъм. Мисля, че това не е нищо ново. Аз разбрах, че тук има представители на Съвета за електронни медии. На тях също сме им изпратили доклада. Защото към момента съществува един етичен кодекс на българските медии, който е с пожелателен характер и не е подписан дори от всички големи български вестници и телевизии. Тогава възниква въпросът как институциите в България ще регулират процеса на невсяване на расизъм и омраза спрямо определена социална група, базирано на техния етнически или религиозен произход. Ами хората на Запад са го определили отдавна. Именно затова аз съм предложил да има професионални стандарти на правене на журналистика. Какво ще рече това? На Запад никога не може в една статия да се посочва (така пише и в етичния кодекс на българските медии) етническият произход на извършителя на съответното закононарушение. Но в България това се случва масово и никой не го регулира.
Това, което можем да направим, е поне да се поучим от нашите съседи от Турция, които дори затварят телевизии не за един-два дена, а за цели седмици и месеци, защото е нарушено конкретно правило за правене на професионална журналистика. Това трябва да се случи и в България, но, разбира се, аз не съм човекът, който открива топлата вода или който ще вземе това решение, което засяга много журналисти, както и тяхната работа, това е работа на парламента, който кове законите и правилата на тази страна.
Освен това, за да се случи интеграцията, тя трябва да се промотира. Тоест както имаме клипове за строеж на магистрали и изграждане на канализация и инфраструктура, така трябва да имаме и клипове, където да промотираме интеграцията по един подходящ, изпипан начин. Има достатъчно добри експерти, които могат да изработят такива клипове, за да въздействаме на останалата част от българското общество.
Също така, ако сте забелязали, в плана за действие сред голяма част от индикаторите няма качествени измерители. Какво имам предвид? Например имаме конкретна дейност за превенция на ранните бракове. Нужно е да се посочи не само колко лекции и беседи са изнесени, колко хора са обучени, но също така да се измери и ефектът, който е постигнала конкретната дейност. Ако тя не е ефективна, трябва да се промени, да се обнови или да отпадне. Сред голяма част от индикаторите липсват качествените, тоест да измерят ефекта от конкретната дейност, а не само да се отчитат дейности какво се е случило и пак няма някаква промяна.
Това е от мен. Надявам се препоръките ми да бъдат взети предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, господин Каменов.
ЛАЛО КАМЕНОВ: Аз по-скоро като реплика на казаното. Наистина се изнесе една качествена критика по отношение на индикаторите и на финансовата обосновка.
Във връзка с казаното искам да допълня, че Законът за защита от дискриминация също има своя практика по отношение на словото на омразата, враждебната реч и т.н. по отношение на много медии. В своята вече почти шестгодишна практика имаме постановени решения, които са преминали дори през Върховния административен съд, решения, които постановяват извършена дискриминация и подбуждане към дискриминация чрез определени статии, както в печатни така и в и електронни медии. Практиката е доста богата наистина.
Състоянието на това как говорят медиите към момента можем да го обсъждаме и подлежи на диалог в цялото общество, защото богата е практиката на Комисията. Това, което мога само да спомена, че ние в тази посока като независим държавен орган ежегодно възпроизвеждаме такива обучения с практикуващи журналисти. И наистина се оказва, че това е едно широко приложно поле, има какво да се желае относно етиката в журналистиката. Но аз лично мисля, че това подлежи на изучаване още във факултетската дейност, в университетската дейност по журналистика. Там трябва да бъдат заложени тези мерки, както и в образователната система, разбира се, относно словото на омразата и т.н.
Искам да кажа, че тенденцията е все по-често в прокуратурата да попадат изказвания, които са под действието на Наказателния кодекс с промените, които са направени. Свидетели сме тези дни, че Омбудсманът даде сигнал в прокуратурата относно известната вече статия за чернилките.
Такава практика Комисията има и ние също сме отправяли сигнали до прокуратурата, тъй като в хода на нашето проучване сме задължени при установяване на престъпление да сигнализираме прокуратурата. Има практика и спрямо медии.
Така че смятам, че България има национален механизъм за регулация. Въпросът е в ефективността от дейността на съответните органи. Мисля, че все по-дълбоко ще навлизаме в подобни наши практики както на Съвета за електронни медии, така и на Комисията за защита от дискриминация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря на господин Каменов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз искам да благодаря на господина от ИНТЕГРО за неговото изказване. Разбира се, когато говорим за стратегия, има конкретно разписване на определени конкретни мерки в различни области, които няма как да бъдат описани детайлно в една стратегия. Ще ми се обаче наистина да не се увличаме понякога малко, например аз в никакъв случай не бих дал като добър пример медийната свобода точно в Турция. Внимавайте с такива определения!
Трябва да внимаваме и с действията по така наречената позитивна дискриминация, която е необходима с цел интеграция на определени общности, да им се дадат по-големи възможности. Това е необходимо, но трябва много да се внимава, защото знаете колко е чувствително пък българското общество при долавяне на такива елементи на неравенство.
Що се отнася до това, че образът на ромите се изгражда главно от медиите, може би имате известно основание. Само че, ако говорим за медийни и обществени стереотипи, нека да не забравяме, че такива стереотипи съществуват и вътре в самите общности. И тези стереотипи са много опасни и вредят и на самата общност. Давам ви пример веднага. Чета от текста: „Друга особеност на групата е, че функционалната неграмотност се среща три пъти по-често при ромските жени, отколкото при мъжете в групата. Социализационните модели в много ромски групи, особено в квартали с преобладаващо ромско население, създават допълнителни трудности за адаптация на ромски деца в училище.” И т.н.
Имаме допълнителни елементи на дискриминация по полов признак и в самите тези общности. Тук не говоря само за цигански или за ромски общности. Тоест, ако говорим за модели за интеграция, ние трябва да го имаме предвид и да работим и в тази насока. Защото част от проблемите са породени и от тези елементи на дискриминация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Други изказвания? Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Този план естествено ще бъде гласуван единодушно от членовете на Комисията, не се съмнявам, тъй като в него се съдържат множество добри намерения. Отделен е въпросът наистина как тези добри намерения биха се превърнали в някакви реални практики.
Аз лично имам забележки естествено към този план за прилагане на стратегия. Примерно направи ми впечатление, че не са предвидени никакви действия по отношение превенцията на ромската престъпност. И аз съм напълно съгласен с това, което се каза за медиите, че граничи с престъпление тогава когато етническата принадлежност на един престъпник бива обявявана в медиите. От друга страна обаче нашите колеги от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред много добре знаят, че нивото на престъпност в ромската общност е най-високо в сравнение с всички останали етнически общности в България. Това е факт.
И за да разведря малко обстановката, в момента ми хрумва един пример. Тъй като живея в околностите на София, моят квартал редовно бива посещаван през една-две седмици от групи от каруци и от граждани, чиято етническа принадлежност аз няма да спомена. Някой е обучил тези хора, те много добре знаят, че лицата под 14-годишна възраст са наказателно неотговорни и в дворовете ни влизат само деца. Същевременно обаче в рамките примерно на една такава програма могат да се предвидят мерки за превенция на ромската престъпност, примерно обучение, в което да се разясни, че съгласно Наказателния кодекс не само извършителят на престъплението носи отговорност, но и подбудителят и помагачът, тоест този, който е пратил децата, и този, който стои отвън, но не влиза в двора. Казвам го с максимално добро чувство.
Така или иначе ние сме Комисия по култура, а не сме по вътрешна сигурност и обществен ред и очевидно трябва да се конкретизираме върху този раздел на стратегията, който касае културата. Факт е, че, първо, няма предвидени конкретни средства за отделните действия и факт е също така, че отговорните лица, а именно посоченото Министерство на културата, областни управители, кметове на общини не са нормативно задължени да действат или да бездействат по какъвто и да било начин. Така че аз отсега ви казвам, въпреки че ще подкрепим този документ, в раздела „Култура” това ще остане абсолютно пожелателно, без никакви конкретни действия, които да произтекат конкретно от тази стратегия. По простата причина, че когато няма предвидени конкретни средства и когато нормативно липсва задължението едно определено лице да се разпорежда по законосъобразен начин с тези средства за постигането на определена културна цел в помощ на ромската интеграция, нищо няма да излезе от това.
Ще ви дам още един пример и с това ще приключа моето изказване. В дух на самокритичност ще отбележа, че нито един нов законопроект в областта на културата не е влязъл в пленарната зала по време на мандата на това Народно събрание. Аз благодаря на госпожа Даниела Петрова, нашата председателка, че тя изми срама от очите на Комисията по култура със законопроекта за БТА. Но всъщност Законът за БТА, колеги, който наистина е нов закон и беше приет, е закон в медийната сфера, а не в културната. Ние нямаме нито един нов закон, който по някакъв начин действително да стимулира културната сфера.
Има внесен един законопроект от народния представител Емил Василев за българската музика и вижте какво стана онзи ден (той още не е гледан в нашата комисия, която е водеща), но онзи ден беше гледан в съпътстващата комисия – Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. След като разгледа този първи закон в културната област, който е внесен в този мандат на Народното събрание, го отхвърли с три гласа „за” и останалите „въздържали се”. Без глас „против” го отхвърлиха.
Защо? Две трети от мотивите в доклада на комисията са в подкрепа на този закон, че има нужда обществото от закон, който да закриля българската музикална култура. Но защо се отхвърля? Защото от Съвета за електронни медии били дали становище, че това трябва да бъде раздел от Закона за радиото и телевизията, защото съгласно Закона за нормативните актове една правна област трябва да се регламентира само с един закон. Това е абсолютна правна глупост, казвам го преди законопроектът да влезе в нашата комисия, защото това е закон в областта на културата, а не закон в областта на медиите. Така че Съветът за електронни медии много бърка и всъщност поставя знак за равенство между култура и медии. Няма дублиране на закони в една и съща област, това е закон в областта на културата и аз лично много ще се радвам, ако ние успеем да прокараме този закон в рамките на четиригодишния мандат на 41-ото Народно събрание. Поне един закон да бъде приет в културната област, който подпомага творците, в това число ще подпомага и ромските творци.
Трябват ни конкретни нормотворчески действия. В противен случай оставаме на нивото на обсъждания по принцип, както сме в момента.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, други изказвания? Няма.
Преди да гласуваме да уточня, че гласуваме не плана, а стратегията.
Предлагам ви следното становище:
Комисията по културата, гражданското общество и медиите да предложи на Народното събрание да приеме проекта на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г., № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
По тази точка е постъпило становище от отдел „Европейско право”. Тъй като липсва техен представител, ме помолиха да ви запозная с него.
„Във връзка с приемането на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземането на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г., ви предлагаме включването на следните актове от компетентността на вашата комисия.
1. Преглед на съобщенията относно филмовата индустрия.
2. Колективно управление на авторските права, музикални права, музика в интернет.
3. Изпълнение на правата върху интелектуалната собственост.”
Давам възможност да бъде представена Годишната програма в частта, в която Комисията може да взема решения. Програмата ви е раздадена.
Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз е създадена и приета на основание на приоритетите, които са представили три последователни председателства на Европейския съюз – приключилото в края на миналата година Полско председателство, в момента Датското председателство, което е до края на м. юни, и предстоящото Кипърско председателство.
Аз ще бъда съвсем кратка и ще ви запозная с приоритетите в областта на културата и аудиовизуалните въпроси.
Основните усилия в областта на културата ще бъдат съсредоточени през цялата година към подготовката на нов регламент за създаване на програма в областта на културата и аудиовизията обща единна програма, която ще започне своето действие през 2014 г., ще обхване новия финансов период от 2014 до 2020 г. Това е програмата със заглавие към момента „Творческа Европа”. Тя е все още в много първоначален стадий на разисквания в различни формати към Съвета на Европейския съюз и затова е много рано да се правят изводи. Основните насоки, които се дават към момента, са изготвяне на базата на оценка от действащите и досега в момента програми. А това са програма „Култура” и програма „Медия и МЕДИА мундус”.
Новата програма „Творческа Европа” предвижда обединяването на тези програми в единна програма. За първи път тази програма ще бъде създадена под формата на регламент, което означава автоматично прилагане в държавите членки, а не в юридическата форма на решение на Съвета и на Парламента.
Финансовият механизъм освен възможности за участие и подкрепа на проекти на донорска основа ще предостави възможности и за финансова подкрепа, тоест улесняване на достъпа на малки и средни предприятия в областта на културните индустрии до банкови кредити, като постановките засега са, че Европейската комисия се стреми да бъде гарант за такива заеми. Това е нещо изключително ново в българските културни оператори и техните среди. Това са просто само първоначалните предложения за регламент и нова програма, които се разглеждат и обсъждат много прецизно във форматите към Съвета. Така че очакванията са към края на годината вече да има по-голяма яснота.
Вторият въпрос, на който бих искала да обърна вашето внимание, това е инициативата „Европейска столица на културата”, защото тази година специално е важна за България в следните времеви направления. Решението за създаване на програмата „Европейска столица на културата”, което е прието през 2006 г., ни даваше календара кои държави членки ще определят такива свои градове до 2019 г. България заедно с Италия има възможност да излъчи по един свой град, който да носи названието „Европейска столица на културата” през 2019 г. Обикновено съгласно процедурите, които са приети, предварително 6-7 години започват подготвителните дейности. Конкретно за България до края на 2012 г. Министерството на културата като представителния орган от изпълнителната власт, натоварен с това да проведе процедурата по избор на български град, трябва да изпрати покани към всички български градове, които отговарят на определени критерии, поставени от Европейската комисия, и тази покана трябва да бъде публикувана до края на годината.
Тази инициатива придоби вече много голяма популярност, защото още отсега много български градове заявиха своята воля да се състезават в този конкурс. През цялата 2013 г. те трябва да попълнят съответните документи на своите кандидатури и да направят предложения за програми – ако спечелят, какво биха представили.
До края на 2014 г. се предвижда вече окончателно да бъде направен изборът кои ще бъдат градовете от България и Италия по един град. Изборът се прави абсолютно прозрачно от 13-членно жури, в което 6 представители са български независими експерти, 7 са на други държави - членки на Европейския съюз. По време на заседанието през м. май 2015 г. на Съвета на министрите във формат министри на културата Съветът ще вземе официално решение кои ще бъдат тези градове – български и италиански, по един град.
Така че предстои ни много сериозна работа с доста съпътстващи действия не само от самите градове, които ще се кандидатират, но и от организацията, натоварена с това да проведе прозрачна процедура. Засега бих искала да ви уведомя, че Европейската комисия заедно и с правителството гарантират, че процедурата наистина ще бъде прозрачна и достъпна за всички, които отговарят на тези критерии.
Няма да се спирам подробно на въпроса за културната статистика, който също е една приоритетна област. Току-що приключи с един обобщаващ доклад двегодишна програма специално на ЕВРОСТАТ в областта на развитие на културната статистика. Изводите и резултатите от дейността на тази двегодишна програма са много положителни – че наистина трябва да се сложи по-голям акцент върху развитието на статистиката в областта на културата, като за целта се подберат съответните индикатори. Те трябва да бъдат изработени, да бъдат съизмерими, така че всички държави членки да могат да предоставят на европейската статистическа система сравними статистически данни в разумни времеви срокове.
В областта на аудиовизуалната политика приоритетите са няколко. Разбира се, има приемственост от предишните председателства на Европейския съюз, защото дейностите са процес и те трябва да продължат. Това е цифровизацията на културното съдържание. По този въпрос бих искала да ви информирам, че в Министерството на културата продължава да работи активно междуведомствена група с много силно участие на неправителствения сектор именно за цифровизация на културното съдържание. В момента се разработват стандартите за тази цифровизация. Тя се обвързва и със Стратегията за електронното правителство, в рамките на която Министерството на културата има задължението да разработи в електронен вид няколко регистъра, отнасящи се към културното наследство. Така че работата продължава в този дух.
Бих искала да ви кажа, че към момента участието на България в европейската дигитална библиотека „Европеана” е с около 37 хиляди дигитализирани единици от нашето културно наследство и съдържание, така че ние сме някъде в средата сред държавите членки, не сме на най-последните места. Но, разбира се, усилията трябва да се продължат и количеството предоставени дигитализирани елементи от българското културно наследство да се разширява непрекъснато, като до 2015 г. има един обозрим план на Европейската комисия българското участие в „Европеана” да бъде завишено с още около 300 хиляди единици.
Друга тема, която и в предните години заедно с вас сме обсъждали, е защитата на непълнолетни лица в сферата на цифровите технологии. Тук акцентите падат върху бъдещето на Програмата за по-безопасен интернет, като се предвижда следващата стъпка от 2014 г. да бъде една програма „По-добър интернет”.
Също така темата за медийната грамотност. Предвижда се Европейската комисия и Европейския съвет да предприемат по-активни действия в тази насока, като проекти, свързани с налагане на по-широка медийна грамотност в Европа, не само в България, се предвижда да бъдат финансирани чрез новия механизъм на програмата „Творческа Европа” от 2014 г. нататък.
Това е съвсем накратко. Благодаря ви за вниманието и съм готова, ако имате въпроси, да отговарям.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви аз.
Министерството на транспорта също има представител. Ако желаете, да вземете становище или просто ще отговорите на наши въпроси, ако имаме към вас.
Изказвания? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Относно „Европеана” радвам се, че ни информирахте как вървят нещата. Защото е един нов мегапроект и мисля, че трябва да се представим достойно, има какво да покажем като културно наследство.
Вие казахте, че сега работи комисия, която изпълнява критериите за включване. Същевременно обаче са качени 37 хиляди документа. Струва ми се, че едновременно вървят нещата. В смисъл, може ли по-подробно да обясните процеса на включване. Те изясняват критериите и когато примерно дадена библиотека кандидатства или дадена културна общност, която има какво да покаже и какво да качи, тази комисия веднага разрешава качването на този документ и се включва или какъв точно е механизмът?
И нещо друго, което беше разписано в материалите, които ни бяха предадени, относно това, че България ще се включи активно с идея да се финансира процесът на дигитализация. Има ли такова нещо? Имаме ли идея да повдигнем въпроса заедно с другите страни членки или не? В смисъл такъв, дали ще има европейско финансиране? Защото това финансиране сега на работата на комисията си е държавно, предполагам, не е от европейска страна.
Благодаря.
ДАЯНА ДАНАИЛОВА: Първо бих искала да направя няколко уточнения. „Европеана” не е нов проект, „Европеана” като европейска дигитална библиотека съществува от три години вече. Голямото количество от тези около 37 хиляди елемента, които споменах, наистина са дигитализирани материали от българските библиотеки. Подготвителните програми към „Европеана”, които са започнали още в 2005 г., 2006 г., 2007 г. активно, бяха свързани именно с дигитализацията на библиотечните идиници, на писменото наследство на Европа.
Що се отнася до междуведомствената работна група (не комисия), която се занимава с цифровизацията, да, тя разработва стандартите, на които трябва да отговаря всеки елемент. Чисто технически са параметрите, аз няма да се спирам на тях, защото, първо, не съм експерт по метаданни или други подобни неща, но става въпрос за техническа съвместимост с това съдържание, което се дигитализира, да има с цялостния портал и системата на „Европеана”, за да може да бъде достъпно от широката европейска общественост, а и не само в Европа, разбира се, достъп до портала на „Европеана” през интернет има всеки. Целта е наистина да се увеличи.
Що се отнася до финансирането, мисля, че единствено Финландия от държавите – членки на Европейския съюз, отчита 100-процентно дигитализиране на културното си съдържание. Доста са напреднали Франция и Германия, но има още много какво да желаем в тази насока.
Аз споменах, че България е между държавите, които са в средата на групата от държави членки. Има и доста по-изостанали от нас, но разбира се, това не трябва да ни успокоява. Защото ние имаме волята, а макар и минимален финансов ресурс, който е отделен за електронното правителство от бюджета на Министерството на културата, но нашата цел е всички елементи, носещи културно съдържание, примерно на материално културно наследство, движимо културно наследство, недвижимо културно наследство, които в рамките на електронното правителство са задължение на Министерството на културата, да влязат в съответните регистри, където им е тематичното място, да бъдат дигитализирани по начин, който отговаря на критериите на „Европеана” и да бъдат използвани и за допълване на българското съдържание в „Европеана”. Смятаме, че това е един разумен подход, защото по този начин, първо, ще бъдат качествено дигитализирани съответните елементи на културно съдържание и второ, няма двойно да се правят едни и същи дейности и да се изразходват двойно средства.
Що се отнася до финансирането, главната формула, която се задава, са публично-частни партньорства. Това е в процес на обсъждане. Има възможности и в рамките на програмите, свързани с информационно общество, да се отпускат средства от Европейския съюз, както и от структурните фондове. Тепърва се разработват такива документи и предложения от наша страна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Колеги, други изказвания?
Закривам дебата и предлагам на вашето внимание следния проект за становище:
Комисията по културата, гражданското общество и медиите на основание чл. 103, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание приема Годишна програма за 2012 г. и в кръга на своята компетентност предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2012 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции:
1. Преглед на съобщенията относно филмовата индустрия.
2. Колективно управление на авторските права, музикални права, музика в интернет.
3. Изпълнение на правата върху интелектуалната собственост.
Това е съдържанието на проекта за становище.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Благодаря ви, колеги. Пожелавам ви приятна почивка!

(Закрито в 16,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова