1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6 внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г. (второ гласуване).

---

На 15 февруари 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6 внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г. (второ гласуване).

Заседанието бе открито в 16,00 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданското общество и медии. Налице е кворум.
Заседанието ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г. (второ гласуване).
Ако няма други предложения за дневен ред, който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
На нашето заседание присъстват: господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Роза Георгиева – началник кабинет на омбудсмана; от Министерството на правосъдието: Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и Николета Марокинджиева – парламентарен секретар; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – подуправител, и Станислава Атанасова – парламентарен секретар; от Министерството на културата: Милда Паунова – директор на Правна дирекция, и Боян Милушев – парламентарен секретар.

Колеги, преминаваме към точка първа от нашия дневен ред, а именно:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
Предоставям думата на господин Петков.
БОРИСЛАВ ПЕТКОВ (Министерството на правосъдието): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представеният на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана е в изпълнение на задълженията на Република България, което е с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешки или унизително отнасяне или наказание. Съгласно чл. 3 от Факултативния протокол всяка държава – страна по протокола, следва да изгради, определи или поддържа на национално ниво един или няколко органа за предотвратяване на изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наречени национален превантивен механизъм. Това задължение тя следва да изпълни най-късно до една година от влизане в сила за страната на протокола, а протоколът влезе в сила на 1 юли 2012 г.
Институцията на омбудсмана отговаря на изискванията на протокола да бъде посочена като национален превантивен механизъм. Такава е и практиката в повечето държави - членки на Европейския съюз, които са страни по протокола и вече имат изградени национални превантивни механизми.
С предложения законопроект се въвежда част ІV от Факултативния протокол, съгласно която държавите трябва да гарантират независимостта на националния превантивен механизъм и тази на неговия персонал, да осигурят необходимите финансови средства за функционирането му и му предоставят правото редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода в местата за задържане с цел подобряването му, при необходимост - защитата им от изтезание и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Други задължения са да осигурят достъп до цялата информация относно броя на лицата, лишени от свобода, броя на местата като цяло и тяхното местонахождение, както и всички места за изтърпяване на наказание и общи помещения.
Сред задълженията на националния превантивен механизъм е изготвянето на годишен доклад, който всяка държава – страна по протокола, е длъжна да публикува и разпространи публично.
Освен тези задължения, произтичащи от ратифицирането на факултативния протокол, със законопроекта изрично се регламентира правомощие на омбудсмана да защитава правата на децата.
Дава се възможност на институцията да отправя препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на човешките права, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека.
Предвидена е възможност омбудсманът да бъде сезиран от юридически лица, създадени в обществена полза, в чийто предмет на дейност попада защитата на правата на човека.
С тези изменения се цели по-пълна и всеобхватна защита на правата на гражданите и да се даде ясен отговор на очакванията на обществото за засилена закрила на една от най-уязвимите групи – децата. Освен това с тях се постига пълно съответствие на правомощията на омбудсмана като национална институция за защита правата на човека с принципите относно статута и правомощията на националните институции за защита на човешките права. Това са така наречените Парижки принципи, приети с резолюция на Общото събрание на ООН на 20 декември 1993 г.
Благодаря ви.
Предложението в § 4, т. 2 регламентира активизирането на представители на юридически лица, създадени в обществена полза, чийто предмет на дейност е защитата на правата на гражданите. Тяхната активност ще допринесе за изпреварващата реакция по сигнали, преди те да са станали повод за нови дела срещу страната ни в Европейския съд.
Бих искал да задам въпрос правомощията на омбудсмана като национален превантивен механизъм отнася ли се и за местата, в които са настанени незаконно пребиваващи в България, като бих препоръчал, ако това не е така, да се разпише предложение между първо и второ четене и за това правомощие.
Представителите на КБ ще подкрепим предложените изменения и допълнения на Закона за омбудсмана.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря и аз.
Колеги, откривам дебата и ви предоставям възможност да изразите становища.
Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз подкрепям законопроекта. В Правната комисия се изказах обстойно, между първо и второ четене може би ще предложа някои промени, но законът като цяло е много добър.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, и аз бих искала да взема становище по предложения законопроект. Считам, че с предложения законопроект се разширяват правомощията. Смятам, че срокът ще бъде спазен, тоест времево до момента на задействане на механизма.
Бих искала да отбележа като предимство, че сега се разширява обхватът на правомощията на институцията омбудсман, респективно на неговия екип, с възможността да бъде сезиран и от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза с предмет закрила правата на човека.
Смятам, че би следвало в чл. 28в да бъдат прецизирани текстовете, където се делегират права на част от екипа - преупълномощаване при извършване на дейностите, възложени в този национален превантивен механизъм. И това следва да направим между първо и второ четене.
Също така бих искала да кажа, че е положителен и фактът относно изменението да бъде даде възможност в § 2, т. 1, б. „б”, а именно изменението на чл. 19, ал. 1, т. 7, където се регламентира възможността омбудсманът да уведомява органите във връзка с чл. 150 от Конституцията, тоест там, където има необходимост по негова преценка.
Смятам, че текстовете са добри и подкрепям изцяло така предложения законопроект.
Други изказвания? Заповядайте, колега Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, господин омбудсман! Аз напълно подкрепям това, което колегите казаха – и госпожа Петрова, и господин Казак. Разговарях и с колегите от БСП. Смятам, че един закон си личи дали е добър по това, че има пълната подкрепа на всички – и на опозиция, и на управляващи.
Убеден съм, че той ще ви бъде само в помощ и в помощ и на гражданите на България, които се нуждаят от вашето становище и от вашата помощ. На добър час!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Закривам дискусията и подлагам на първо гласуване предложения и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
По този законопроект при мен седем народни представители са заявили своя глас „за”.
Моля, останалите колеги да гласуват. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана е приет. Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Давам думата на Министерството на културата да представи проекта.
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли преди това да кажа нещо? Госпожо председател, просто искам за пореден път да обърна внимание, че е редно все пак поне заместник-министър да представя законопроектите. Въпрос на уважение към институцията Народно събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колега Казак, направила съм максимални усилия. Министър Рашидов пътува за Истанбул, заместник-министър Митко Тодоров провежда среща по отношение обсъждане Стратегията за културата, а заместник-министър Георги Стоев е в болнични от днес. Наистина положих усилия, но при това положение проектът ще бъде представен от колега с по-нисък ранг.
Заповядайте, госпожо Паунова.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Георги Димитров Найденов– Гого, е роден в Бургас на 6 август 1949 г. Занимава се изцяло с музика. Творческата му биография е изключително богата. Пее и свири в оркестър „Тоника” към Културния дом на транспортните работници от 1969 г., като преди това в продължение на три години е част от група „Корали”, където се създава и музикалният символ на Бургас – „Бургаски вечери”.
През 1971 г. той и съпругата му Ева заедно с Анастасия Бинчева и Хари Шеритян образуват вокалния квартет „Тоника”. През 1975 г. е издаден първият албум на групата. В 1976 г. пее песента „Ладо ле” на композитора Стефан Димитров, като печели първа награда на „Златния Орфей”. В началото на 1980 г. след зашеметяващ успех сред публиката групата престава да съществува, песните й са забранени.
През 1981 г. се създава групата „Домино”. Новата група се представя на радиоконкурса „Пролет” с песента „Един прозорец още свети”. През 1984 г. песента „Моя любов” е удостоена с първа награда на фестивала „Златния Орфей”. Най-големият успех на групата „Домино” е на фестивала в Сопот, Полша, през 1985 г. , също така има втора награда от конкурса „Кехлибареният славей”.
През 1994 г. съставите „Тоника”, „Тоника СВ” и „Домино” се обединяват и създават общата формация „Фамилия Тоника”, а през 2009 г. Георги Найденов е удостоен с престижното звание „Почетен гражданин на Бургас”.
Това са накратко мотивите към нашия проект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Паунова.
Предоставям думата на госпожа Караиванова, подуправител на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, чухме биографичната справка за живота и творчеството на певеца. Аз смятам, че никой от присъстващите тук не би оспорил неговите заслуги. Бих искала обаче да коментирам с вас няколко административни процедури, които следват при евентуално приемане на предложението на Министерския съвет.
В мотивите е записано, че пенсията за особени заслуги се дава поради влошеното здравословно състояние на певеца. Към настоящия момент той се е осигурявал пет години за този риск и получава пенсия за инвалидност на база на тези пет години осигуровки и пенсията му за инвалидност поради заболяването е в размер на 156 лв., тя е минималната, защото е представен само такъв кратък период на стажа за внасяне на осигурителни вноски. Наистина здравословното му състояние е влошено и той се нуждае от чужда помощ. За целта му е отпусната и добавка в размер на 75 лв. за чужда помощ плюс социалната пенсия за инвалидност, която е в размер на 75% заради процента на намалена работоспособност в размер на 31 лева.
Така че общият размер на пенсията, която той получава заради заболяването си, е 256 лева.
Ние сме готови да администрираме това решение. Безспорно това са предложения, които напоследък доста зачестиха. В случая, за да се изплати пенсията за особени заслуги, ако се приеме това предложение, ние ще спрем изплащането на пенсиите (защото те са три) за инвалидност и ще изплащаме максималния размер, който е 700 лв., и лицето ще продължи да получава, надявам се, до пълното му оздравяване и добавката за чужда помощ, която е в размер на 75 лева.
Предложението на Министерския съвет е за отпускане на пенсия за особени заслуги от 1 декември 2011 г., което означава, че може би март месец ще стартира най-рано изплащането на пенсията за особени заслуги. Ние ще доплатим разликата за периодите декември, януари и февруари.
Това е. Не възразяваме, ние сме институт, който е длъжен да изпълнява административните разпоредби, така че, ако вие приемете това предложение, ние ще го изпълним. Но това е ситуацията към настоящия момент с обезщетението пенсия, която получава лицето заради влошеното си здравословно състояние.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорна за мен е необходимостта държавата да намери подходящ начин да подпомага изтъкнати творци, изтъкнати дейци на културата, тогава когато те са изпаднали в така, меко казано, трудна ситуация.
Аз искам да констатирам със съжаление и да споделя това, което каза заместник-управителката на Националния осигурителен институт, че зачестиха напоследък тези решения, което показва, че има сериозен проблем в уредбата на този въпрос – как държавата да направи така, че онези изявени нейни граждани да бъдат подпомагани по един адекватен начин. Целият проблем на този механизъм, който сега се прилага – индивидуални решения ад хок, е в тяхната избирателност и винаги те биха могли да предизвикат въпроса: да, той има заслуги, но само той ли, други нямат ли? Има десетки, стотици, дори хиляди, според мен, граждани, които биха могли също да претендират за подобно отношение. Може би държавата трябва да се замисли за някакъв по-стабилен и дългосрочен механизъм, който да регламентира тези казуси, а не чрез такива ад хок решения.
Безспорно е, че Георги Найденов се нуждае от помощ и ние трябва да му помогнем в тази тежка ситуация. Аз подкрепям решението. Искам само да попитам трябва ли задължително да му спрете другите пенсии, тоест тази пенсия не може ли да се надгради над досега получаваните? Защото тя е специална, тя е особен вид, тя не е свързана нито с осигурителен стаж, нито с другите изисквания, които по принцип съдържа Кодексът за социално осигуряване. Човекът да си получава това, за което се е осигурявал, но да си получава и тази пенсия. Защо трябва да му спрете другите пенсии? В смисъл, длъжни ли сте да му спрете другите пенсии? Това ми е въпросът.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е таванът.
ЧЕТИН КАЗАК: Таванът е за пенсията за осигурителен стаж, а тук не става въпрос за това. Според мен реално това не е пенсия, това е един вид държавно подпомагане. Не е пенсия, защото няма нищо общо с реалния принос на човека.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Основанието е за особени заслуги към държавата.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ако позволите, госпожо председател, ще дам пояснение.
Аз не случайно казах, че той и в момента получава пенсия за риска, за който се е осигурявал и в който е изпаднал, и получава тази пенсия за пет години осигурителен стаж. За толкова е намерил документи, че се е осигурявал. И размерът на пенсията е 256 лв. – те са всъщност три пенсии с добавката за чужда помощ. Сега в момента, тъй като този размер на пенсията не стига, за да си покрие разходите, той се бори за пенсия за особени заслуги заради влошеното си здравословно състояние, за да може да се лекува. Този род пенсии не са свързани с осигуряване и с осигурителна дейност и доходи от трудови правоотношения, така както Вие казахте, това са пенсии за особени заслуги, средствата за които идват от фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност. Тоест Министерството на финансите трябва да предвиди трансфер към бюджета на Държавното обществено осигуряване, за да може то да гарантира изплащането на тези пенсии.
Вие сам разбирате, че, първо, има таван на пенсиите, както каза господин Велчев – 700 лв., а той ще получава даже и над тавана, защото няма да се спре изплащането на добавката му за чужда помощ, тези 76 лева. И тя не се спира не само за него, тя не се спира и за други лица, които заради високия си доход на осигуряване и дългите периоди на високо базисно осигуряване също получават тавана, но ако имат и инвалидност, получават пенсия над 700 лева. Но няма как да получава и двете пенсии – той или получава пенсия за това, за което се осигурява, или щом казваме, че това е пенсия за особени заслуги, той ще получава само единия вид пенсия. Получават се различни пенсии, когато имаме различен тип рискове – единият риск е старост (това е, когато си навършил възрастта за пенсиониране), другият риск е общото заболяване, от което ти произтича впоследствие инвалидността, както е в неговия случай. Но няма как той да получава и двата вида пенсия, не е редно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Други изказвания?
ЧЕТИН КАЗАК: По принцип, за да се избегне тази колизия, това не трябва да се казва пенсия. Защото това не е пенсия, това е държавна помощ и въобще не трябва да се обвързва с тавана на пенсиите.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Това е друга тема. Така е възприето и то по времето на нашето управление. Ние с Вас го гласувахме в Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Безспорно аз се присъединявам към това решение. Смятам, че е правилно, защото това е наистина един творец, с чиито песни и аз съм отраснал. Такива хора са направили наистина много за това изкуство. За съжаление обаче отново сме изправени пред един момент, в който трябва да гласуваме тази пенсия не заради самите заслуги, а защото човекът е в нужда. Дано в бъдеще са по-малко тези случаи, когато от позиция на безизходица гласуваме такава пенсия.
По отношение на това, което каза господин Казах и за другите творци, аз или не съм разбрал господин Казак, или имам малко по-различно мнение и съм го изразявал и преди. Ставаше дума и за други наши емблематични изпълнители, певци, които се оказва, че сега са с минимални пенсии по 130-140 лева. От сега казвам, че аз съм против удостояването им с такава пенсия, защото една част от тях разбрах, че изобщо не са се осигурявали. Въпреки че си талант и си направил много за едно изкуство, ако ти не си уважавал законите в държавата и не си уважавал самата държава, защото за мен неплащането на данъци и осигуровки в държавата е неуважение към системата и към държавата. Не може след това да се гласува допълнително като вид отличие държавна пенсия.
По-скоро може би като законодатели трябва да помислим за това, че такава пенсия (това е пък в подкрепа на това, което каза господин Казак, но това е въпрос на законодателно решение) да се отпуска допълнително върху това, което човек получава като пенсия.
Какво имам предвид? Хора, които не са си плащали осигуровки, даже да ги оценим като допринесли много за културата, за изкуството в България, могат да получат една пенсия, но тя да бъде плюс тази, която са си заслужили като осигуровки. Тя може да не бъде задължително 700 лв., може да бъде 500 лв. Защото пък други творци, актьори, личности, които са се осигурявали и си получават висока пенсия за това, че са се осигурявали (висока в рамките естествено на възможностите на българската държава) не трябва да се приравняват с онези, които не са се осигурявали, а трябва да получават повече от тях. Но това е въпрос на друга дискусия, която не засяга днешната.
Отново повтарям, за мен Георги Найденов–Гого е наистина човек, който заслужава вниманието и помощта на държавата. Още повече, че здравословното му състояние не позволява той да продължава да работи и да твори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други изказвания? Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Господин Велчев ме изпревари в моите доводи не във връзка с конкретния проблем, а във връзка с проблема въобще. Бих казал, че аз също мисля като него. Да, вярно е, че той е наследен със стара дата, но той е в самия механизъм, по който решаваме индивидуално всеки един такъв казус. Аз съм тук вече две години и половина, доста случаи сме разглеждали и си спомням думите на проф. Данаилов по този повод, че очевидно трябва да се промени законовата база, което е отговорност и на Министерството на културата, но ми се струва, че в някаква степен е не по-малко и наша отговорност. Една корекция, господин Велчев, ако приемем нещо такова, пенсия няма да бъде точната дума за това допълнително възнаграждение.
А иначе взех думата не за да повторя вече казаните неща, а да кажа, че Георги Найденов-Гого наистина заслужава да му бъде оказано това внимание. Аз го познавам и лично, избран съм от 2.Бургаски многомандатен избирателен район, както знаете, познавам го и като певец, и като творец, познавам го и като един много лъчезарен човек. Познавам го и в дейността му на общински съветник, защото той беше и такъв.
Така че, разбира се, ще подкрепя това предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Друг колега? Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз искам само като допълнение и реплика да кажа, че проблемът е комплексен. Ако си спомняте, той дори беше поставен миналата година от част от изпълнителите. Самият Георги Найденов, както стана ясно, има данни, че само пет години се е осигурявал. Тоест и той е част от този проблем. Но трябва да се види във всеки един случай дали този проблем се дължи на индивидуалното поведение на съответния певец или както твърдят голяма част от тях, е заради това, че е изчезнал целият архив на тогавашната дирекция „Музика”, към която са били общо взето всички изпълнители и която им е изплащала заплати.
Така че трябва да се изследва въпросът и според мен трябва да се формира работна група, която да прецени в бъдеще как да се регламентира този въпрос. Според мен трябва да се изработи някаква специална законова рамка за така нареченото държавно финансово подпомагане за особени заслуги. Трябва да се изведе от системата на Националния осигурителен институт за пенсиониране, тоест от системата „Пенсии”, а трябва да се обособи като самостоятелно подпомагане извън пенсионната система. По този начин ще се постигне този ефект – който се е осигурявал, да си получава пенсията колкото му се полага и отделно да се преценява какво допълнително държавно финансово подпомагане да му се предоставя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания? Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Виждайки тук и госпожа Матова, искам да кажа, че имаше един период от време 2002-2003 г., когато в същото състояние изпаднаха много от олимпийските ни шампиони. И тогава министърът на спорта Васил Иванов-Лучано записа, че част от приходите в Българския спортен тотализатор ще се заделят и ще отиват за фонд, който ще подпомага и ще изплаща премии на олимпийските ни шампиони. Тези премии и до момента се изплащат с единствения проблем, че тогава не уредихме тяхното онаследяване. Преди една седмица заместник-министърът ми се обади с молба да помислим върху въпроса за онаследяването на тези пенсии, защото има много олимпийски шампиони, които починаха, а децата им са малки – да могат да се възползват от това им право.
Така че препоръчвам на Министерството на културата в контекста на разговорите, които тук се провеждат, да помислят за такъв един приходоизточник, който наистина да събира средства и да раздава във вид на парични награди, премии, на тези от творците, които са с особени заслуги към държавата и нацията, за да могат те да се изведат от системата на Кодекса за социално осигуряване и от системата изобщо на осигуряването като цяло. Защото, ако навлезем по-навътре в дискусията „за” и „против” осигуряването, „за” и „против” осигурителната култура на младите хора, в момента ние създаваме усещането в обществото, че имаш ли възможност, и без да се осигуряваш, пак ще получиш висок доход. Което не е логично, не е равнопоставено и не е редно. Да, и не е възпитателно.
ЧЕТИН КАЗАК: Специално в областта на културата това ще стане малко трудно, тъй като в спорта има един обективен критерий – олимпийски шампион. Докато в културата ние премахнахме „народен артист”, „заслужил артист”.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така ще поощрим тези, които са си плащали. Защото ако аз съм един творец, ще се чувствам неравнопоставен с този, който нищо не е внасял. Примерно една Лили Иванова (съжалявам, че споменавам името й, аз харесвам песните й), но доколкото знам, тя не си е плащала никакви осигуровки. А и в момента има немалки доходи И ние ще гласуваме примерно за пенсия за особени заслуги!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Или пък други певци или хора от свободна професия, които имат участия и в чужбина, също не се осигуряват. Така че темата е дълбока. В никакъв случай това не е укор към Министерството на културата, говорим за политики.
МИЛДА ПАУНОВА: Вероятно разрешението е някакъв обективен критерий.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви, колеги.
Други изказвания?
Закривам дискусията по точка втора и предлагам на вашето внимание проекта за решение:
РЕШЕНИЕ
За отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Димитров Найденов от Бургас (лични данни), считано от 1 декември 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.
Който „за” така изчетеното ви предложение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка трета:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г. (второ гласуване).
Колеги, по този законопроект не са постъпили предложения в срока между първо и второ гласуване.
Гласуваме наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за меценатството.
Който подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 1, § 2 и § 3 няма постъпили предложения.
Който е за подкрепа на текста на вносителя за параграф и 1, 2 и 3, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Заключителна разпоредба.
Гласуваме наименованието на подразделението по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението по вносител за § 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
С това е приет на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за меценатството.
Благодаря Ви за търпението и участието и ви пожелавам приятна почивка!
(Закрито в 16,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова