1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 01.03.2012 г.
2. Разни.

---

На 14 март 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 01.03.2012 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум.
Представям ви проекта за дневен ред, който е предложен на вашето внимание:
1. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 01.03.2012 г.
2. По т. „Разни” ще дам думата на г-жа Силва Хачерян, главен експерт в дирекция „Културна политика” на Министерство на културата, която ще ви запознае с анкета относно провеждане на културни политики в регионите на Република България след 2014 г.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма. Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа - Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-8, внесен от Министерския съвет на 1 март 2012 г.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – арх. Георги Стоев, заместник-министър, Боян Милушев, парламентарен секретар, Силва Хачерян, главен експерт в дирекция „Културна политика”; от Националния осигурителен институт (НОИ) – Весела Караиванова, подуправител, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар.
Колеги, проектът ви е раздаден. Нека да дадем възможност на заместник-министър Стоев да го представи, след това ще изслушаме становището на Националния осигурителен институт.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, колеги! Ще ви запозная с проекта на Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Джордже Мирко Росич.
Джордже Мирко Росич е известен с артистичния си псевдоним Джоко Росич и е известен български актьор. Роден на 28 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия.
През 1952 г. Джоко Росич емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи в Българското национално радио.
Джоко Росич е участвал в над 110 филма – 27 от тях са снимани в Унгария, където го признават за голяма кинозвезда.
Едни от най-известните филми, в които е участвал Джоко Росич са „Осмият”, „Демонът на империята”, „Михаил Строгов”, „На всеки километър”, „Гоя”, „Антихрист”, „Баща ми бояджията”, „Иван Кондарев”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Войната на таралежите”, „Камионът”, „Хан Аспарух”, „Време разделно”, „Под игото” и др.
Джоко Росич се е снимал и в телевизионни сериали, като 13-серийната американско-унгарско-немска продукция „Тайната на замъка на Черната роза”, в която играе главна роля.
На 41-ия унгарски национален кинофестивал в Будапеща Джоко Росич получава престижната награда за цялостно творчество и принос към унгарското кино. Той е първият чужденец, отличен с престижната награда.
През 2004 г. Джоко Росич е отличен с наградата „Икар” на Съюза на артистите в България.
През февруари 2010 г. Джоко Росич е удостоен с наградата „Златен век” на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Давам думата на г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа народни представители, безспорни са успехите на великия артист в българското кино и не само в българското.
Понастоящем лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст 280 лв., като при вземане на решение от парламента и възлагане на неговото изпълнение на управителя на НОИ – ние ще прекратим изплащането на тази пенсия и ще изплащаме пенсия за особени заслуги в установени размери – 700 лв. съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Благодаря.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз твърдо заставам зад това предложение. Навременно е. Наистина той е от легендарните българи със сръбски произход, особено характерен. Истина е, че Джоко в неговата творческа кариера – тъй като години наред той работи в Радио София и е познат в журналистическите кръгове, но той направи и две големи роли в унгарското кино, което беше много важно, защото беше от първите актьори българи, който излезе така да се каже на европейския пазар. Той е човек, който е боледувал с проблемите. Основната му работа е била в киното и както в епизоди, така и по-големи задачи той много съвестно ги правеше. Така че мисля, че е много заслужено това, което днес ще гласуваме – надявам се положително.
Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявам се за закъснението. Напълно се присъединявам към това, което каза проф. Данаилов и смятам, че той най-добре може да охарактеризира един голям актьор като Джоко Росич.
Аз обаче имам един друг въпрос. Колко е пенсията на Джоко Росич в момента?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: 280 лв.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: 280 лв. По този повод и за в бъдеще се обръщам към колегите от Министерство на културата. Смятам, че е редно те да внесат промяна в този закон, ако не – ще намеря друг начин.
За мен по-справедливо би било когато се отпуска такава пенсия да се определя твърда сума, която да се дава върху пенсията, която даден човек, който номинираме, получава.
Мисля, че това ще бъде много по-справедливо. Какво имам предвид. Знаете, че и преди няколко месеца гласувахме и други такива пенсии. За да бъда по-конкретен разбрах, че Лили Иванова получава 135 лв. пенсия. Така каза министърът на културата. И други – както сега Джоко Росич – има и други актьори с по 500 и няколко лева пенсия.
Какво имам предвид. Тази система и този вид определяне на пенсия за особени заслуги според мен са неправилни, защото по никакъв начин не поощрява тези изтъкнати имена и хора, които все пак са били така добри да си плащат осигуровките и да показват доходите си. По този начин те показват и уважение към държавата. В много европейски страни това е елемент на гордост когато ти показваш, че плащаш високи данъци и приносът към държавата е по-голям. В случая ние даваме пенсия за особени заслуги към държавата на хора, които – да, като имена и като изкуство са допринесли много за името на държавата – но в същото време не са плащали никакви осигуровки, което за мен като гражданин на държавата е неуважение към държавата. Затова, примерно казвам, ако тази пенсия е 400 лв., която се дава към пенсията на тези хора, които получават някаква пенсия ще има по-голяма справедливост. Ето сега например за Джоко Росич – дали ще получи 400 лв. отгоре или ще получи 700 лв. за особени заслуги е все едно, защото той ще получи 400 лв. към своята пенсия и прибавени 400 пак ще станат 700 лв. Има и хора, които – Бог да го прости Велко Кънев получаваше 500 лв. пенсия, за която той се е осигурявал, показвал е уважение към държавата. На такива хора, давайки 400 лв. те ще получават много повече и това е справедливо, защото те са внасяли своя дан в държавата.
Казвам това нещо за да може и в бъдеще – искам да се върна на Джоко Росич, това е един от любимите ми актьори и мисля, че той заслужава това уважение от страна на държавата, но с тази забележка да се поработи по този въпрос и по-бързо да се внесе предложение в парламента, аз разбира се ще го подкрепя. Ако кажете, че нямате възможност ще намеря начин да го внеса като мое предложение. Смятам, че ще е много по-справедливо като оценяване и даване на такава пенсия.
Благодаря.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам каква е идеята, но въпросът е, че в тази точка на закона е определено. Значи ли че ще отпадне възможността за особени заслуги да остане максималната пенсия в други случаи. Или отпада като член от закона това и остава вариантът – всеки, който получава това е в порядъка на 400 лв. Защото има и един друг момент. Ако трябва да бъдем конкретни понякога имената не са много сравняеми. Освен това този закон не важи само за културните дейци. Това, че и г-н Рашидов и аз като министър бяхме по-нахални и идваха непрекъснато наши предложения – това е факт. Но това важи за всички сфери на България. Защото има много хора, които заслужават сигурно такава пенсия за заслуги. Въпросът е дали трябва да отпадне изцяло или да се търси някакъв друг ход. И тук идваме пак до момента на Социалната комисия в предишния парламент, когато съм имал непрекъснато разправии – по какви критерии се измерва този творец от друг творец. Това е най-сложното и така не се намериха кои са критериите. Защото наистина има световни европейски величини българи и такива, които са по-регионални. Но на мен не ми се иска да отпадне възможността да се получава и такъв вид – максималната пенсия. Доколкото разбирам това повече касае колегите от свободния сектор, които в ония години не бяха в държавния сектор. Защото Джоко е бил в радиото след това доколкото си спомням беше на щат в Киноцентъра и там заплатите бяха доста умерени, там се работише повече от хонарара. Но музикалните изпълнители никъде не се водеха на работа и не могат да си намерят сега документите и затова те са в най-ниското стъпало. Трябва да се обмисли такава мярка.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Има такъв законопроект. Казва се Закон за българската музика. Аз съм вносител. Предвижда запазени квоти за всички радио- и телевизионни програми. Защо 6 месеца е сложен в чекмеджето? Най-после трябва да го гласуваме.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Става въпрос, че тук не са само музиканти. Трябва да се огледат тези неща.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте г-жо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нека да внеса едно уточнение. Това, което сподели г-н Велчев е резонно и аз го подкрепям. Промените обаче, които трябва да се направят с оглед на това, че не само в сферата на изкуството и културата има лица, които са с особени заслуги. Има и в медицината има и в спорта, въпреки че там въпросът е решен много елегантно и аз на предходното заседание на комисията ви разказах как той е решен от постъпление в спортния тотализатор. Но тъй като, да речем Министерство на културата няма такъв фонд на този етап това няма да може да се направи. Въпреки, че може да се потърсят други източници на финансиране, но г-н Велчев предлага нещо – за мен целесъобразно. Той предлага парична награда, която парична награда да е твърда сума и тази твърда сума да се изплаща заради особена заслуга и тя да не се нарича пенсия. Какво означава пенсията? Пенсията е едно отложено плащане на загубен доход от трудова дейност. Това е легалното понятие на дефиницията „пенсия”. Получаваш нещо, което ти си загубил навремето като доход, върху което си внасял осигурителни вноски. Това, че към настоящия момент в Кодекса за социално осигуряване, чл. 91 е дал право, конституционно право на всеки един от министрите да предложи в Министерски съвет пенсия за особени заслуги на определено лице – дали ще е лекар, дали ще е артист, дали ще е музикант, дали ще е спортист – това вече е въпрос на отделни теми. Кодексът за социално осигуряване е разписал отделни права за лицата, които получават пенсии за особени заслуги. Размерът на пенсията за особени заслуги и наименованието й изначало тръгва „пенсия”. Значи то е заложено по този начин грешно още в началото, когато се е разписвал Кодексът за социално осигуряване. Заложено е, че тази пенсия за особени заслуги ще се изплаща от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”. По някакъв начин отграничили са го от хората, които внасят осигурителни вноски и получават своя загубен доход от прекратяването вече на влизането риска „старост”. Този фонд пенсии, несвързани с трудова дейност изцяло се финансира от Републикански бюджет, той не идва от осигурителни вноски. И тук аз ще подкрепя г-н Велчев за една такава промяна. Това трябва да е парична награда, която да се дава на всяко едно лице, независимо дали то получава пенсия или не и дали е пенсионер. Може да има хора с особени заслуги, които не са пенсионери. Пак можем ние да администрираме самото плащане, но да се изведе и да не е в Кодекса за социално осигуряване. Но тъй като Националният осигурителен институт няма законодателна инициатива можем експертно да помогнем. Естествено Министерство на труда и социалната политика ще се включат. Това могат да го направят и народните представители.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Дайте да не се убеждаваме. Аз съм напълно съгласен. Задавах този въпрос. Защото във всички случаи малко се получава уравниловка. Несъизмеримо е.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Г-н Данаилов, остане ли в Кодекса за социално осигуряване няма как той да получава над максималния размер. Той е ограничен защото това е законовото изискване, а Вие, доколкото Ви разбрах искате по предложението на г-н Велчев твърдата сума и ако лицето получава 600 лв. и да получи тези 400 лв. то ще надмине ограничението, което в момента има. Затова Ви казвам, че трябва да се изведе от Кодекса за социално осигуряване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нали от 2013 г. ще освободите тази пенсия.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: От 2014 г. гласувахме.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Понеже вие сте изяснили това, за което говорим по предложението на г-н Велчев разработете го и го дайте, защото има смисъл, но тогава повечко пари ще трябва да се приготвят от държавата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Давам думата на г-н Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Това, което каза представителят на НОИ изцяло се покрива с моята позиция. И на миналото заседание изказах точно тази позиция – това не е пенсия и час по-скоро трябва да излезе от Кодекса за социално осигуряване и не трябва да се нарича пенсия, и не трябва да се обвързва с осигурителния принос на лицето, и не трябва да бъде съобразено с тавана на пенсиите. Това е. Предлагам да седнем една група, няма кой друг да внесе и ние да подготвим един законопроект, че това е държавна финансова помощ за особени заслуги. И дали в Закона за социалното подпомагане или някъде другаде, но да се изведе от Кодекса за социално осигуряване. То е ясно, дори и г-жа Караиванова го заяви, че и сега се изплащат по едно перо, което няма нищо общо с осигуровките, т.е. така или иначе държавата си го плаща по отделно перо, което събира НОИ. И да се дава вече – колкото човек се е осигурявал той ще си получи съответната пенсия плюс това, което правителството ще му даде като допълнителна финансова помощ за особени заслуги. И аз се колебая дали да бъде твърда сума за всички или, както предлага проф. Данаилов да може да варира по преценка на правителството.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ви казах, че в другата комисия имах много разправии. И трябваше колегите от института да предложат някакъв вариант – как да ги класифицираш, как да ги разделиш. Едно време беше лесно: народен – 100 лв., заслужил 60.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само един въпрос. Ние с тези гласувани пенсии разтоварваме социалното осигуряване. Вие взимате от друго перо не от пенсиите. Това означава, че тези 280 лв. сега ще спрат да ги дават от това перо и вие ще давате 700 лв. от другото перо.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Напротив. Даваме ги от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, но пак от пенсии. В момента се изплащат 20 пенсии за особени заслуги. Само това ви казвам, защото са важни финансови ефекти и тръгвам на Комисията по труда и социалната политика, за което ще ви помоля да ме извините – 20 пенсии за особени заслуги, с приемането на това решение на Министерски съвет стават 21, а в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване ние сме заложили средства за 23, което означава, че вече сме март месец до края на годината имаме право само на още две. И още нещо искам да ви кажа, това е много важно като информация, мисля, че не е много редно аз да го споделям, защото съм ръководител на институция, която трябва да администрира решенията на Министерски съвет и аз и ръководството не бягаме от тази отговорност, но да ви кажа обадиха се доста пенсионери, които са чели, че Джоко Росич ще получи пенсия за особени заслуги, но са чели и интервюто на Йорданка Христова, която казва, че „свободна съм, финансово независима съм, печеля много пари не ми трябва мъж до себе си” и т.н. и те казват – защо на нея отпуснахте пенсия, г-жо Караиванова, за особени заслуги, след като е свободна и финансово независима. Има толкова други артисти, включително говориха и за Вили Кавалджиев, който е починал в мъки и не е оценен от обществото. Така че и много внимателно трябва да се преценяват хората. Наистина, безспорно всеки един от тях има огромна заслуга за изкуството, за популярността на България, но има понякога и обратен ефект.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само искам да кажа. Не се водете от това. Макар че Йорданка беше една от първите, които получи. За Калоянчев и Стоянка Мутафова беше същото. Малко отстрани гледайте на нещата. Съсловието е малко особено.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Калоянчев и Мутафова не са си позволили да коментират.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Две думи и от мен. Ако може да изчакате още секунда. Действително тук има едно нещо образно казано завръщане към соц-а. Едно администриране на хората, нереална оценка. Защото в края на краищата пазара би трябвало да определя значимостта на определени хора и парите, които получават. Но забележете, госпожо, и вие колеги, че в България ние нямаме механизми, по силата на които хората на културата да печелят от своето творчество. Това е истината. Не може да имаш 100 роли в театъра и 80 роли в киното и да научаваш за този човек, че живее в мизерия. Не може да си на музикалната сцена 50 години и хората да научават, че живееш в мизерия. Тези механизми трябва да бъдат въведени. Аз не случайно съм вносител на този законопроект за българската музика в радио- и телевизионните програми, когато, ако бъде приет някой ден са защитени квоти за българска музика. Първо, че тези творци ще ги чуваме в ефира, второ, че от авторски постъпления ще могат да получават сериозни суми. Това е една тема, която е малко различна, но аз просто ползвам случая да мислим в тази посока, която според мен е правилната. Да направим законови механизми, г-жо председател, така че творците да печелят от творчеството си, а не да се налага да бъдат награждавани, администрирани и какво ли още не. И приключвам с това – да не правя дълго изказване – вчера имах разговор с едно много известно име в областта на поп и рок музиката, което няма да спомена – той казва: в момента кризата в музикалния бранш е страшна. В момента дори и най-популярните артисти от рода на Графа, Мария Илиева се съгласяват да пеят в клубове за по 1000 лв., нещо което допреди няколко години е било абсурд. Казват – добре че са общините от време навреме да правят празници на съответния град и нормалният хонорар дори и за най-известните имена е от порядъка на 500-600 лв. за да пеят на празника, например на моя роден град Велико Търново.
Когато нямаме тези механизми, за които аз говоря, ние обричаме тези хора да мизерстват. Скоро да сте чували за някое хубаво българско поп-„парче”, да сте чували хубаво рок-„парче”. Само че този човек ми каза, че тази криза настига включително и поп-фолка. Вече и там нещата тръгват надолу. Убиваме си културата и обричаме на нищета нашите най-добри артисти. Това е.
СТОЯН ИВАНОВ: Г-жо Председател, ако разрешите. Предполагам, че се води протокол и ако разровим старите протоколи ще видим, че поне в това Народно събрание тази тема е обсъждана от две години. И през това време г-н Велчев, г-н Данаилов казват това не е справедливия метод, дайте да видим да дадем, а остава една година от мандата на този парламент. И затова наистина предлагам да се опитаме да ангажираме и Министерството на културата, зная, че не е само Министерството на културата, но ако видим тези 20 пенсии ще се окаже, че всички или почти всички са минали по линия на Министерството на културата и в тази комисия в парламента. Така че наистина да направим една работна група и ако ще правим промени да ги правим ако не – ще помоля колегите следващия път да не го обсъждаме, защото просто няма смисъл. Извинявам се – звучи ми обидно – и аз говорих на тази тема преди година и половина, г-н Велчев две години го повтаря, проф. Данаилов също и други колеги.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Все пак водеща е Социалната комисия. Сега леко минават нещата, но бройката е същата.
ЧЕТИН КАЗАК: В тази връзка, г-жо председател, предлагам още отсега да сформираме една работна група и да поканим представител на Министерството на културата, но и г-жа Караиванова. И няма какво да чакаме Социалната комисия, защото тя никога няма да се заеме с този проблем, който за нея е абсолютно маргинален.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Аз споменах за работната група. Но нека да определим един срок от две седмици. От НОИ и от Министерство на културата да подготвят някакви текстове. Помислете. Да се съберем и да започнем работа, а не просто да се виждаме и тук да съчиняваме тестове, а да работим върху някакъв материал. Ще бъдете уведомени и ще започнем работа по този текст.
Колеги, закривам дебата и ви предлагам следния проект за решение на Комисията:
Р Е Ш Е Н И Е
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Джордже Мирко Росич от гр. София, бул. „Ситняково” № 49 А, считано от 1 февруари 2012 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.
Който е съгласен с така изчетения текст на предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.


Колеги, предлагам да минем към т. „Разни” като дадем думата на г-жа Силва Хачерян.
СИЛВА ХАЧЕРЯН: Уважаеми госпожи и господа, наистина съвсем накратко. Първо искам да ви благодаря за тази възможност да бъда тук на днешното ви заседание и да ви разкажа за моята мисия. Както знаете в момента в Министерството на културата е започнал един процес на една национална стратегия за развитие на културата, в хоризонт до 2020 г. В същото време в Министерски съвет се координира разработване на Националната програма за развитие България 2020, където Министерството на културата участва активно в създаването на приоритет 3: „Устойчиво развитие на регионите чрез използване на местния потенциал”. И за да свържем двата документа в процеса на работа в Министерството на културата създадохме една хоризонтална работна група, която е посветена именно на регионалните културни политики. И за да изградим наистина едни живи такива регионални културни политики и една истинска визия за това как ще се развиват регионите и какво ще бъде значението на културните политики за тяхното развитие ние предприехме тази дейност да разработим една анкетна карта, която съм предложила на вашето внимание. Тя е все още в работен вариант, но може би ще има този вид ако не се сетим за нещо друго, което искаме да попитаме. Целта ни е да я попълнят колкото се може повече хора от Народното събрание до най-обикновено читалище и училище в малко населено място, като ще разпространяваме анкетата по електронен път и тя ще се връща по електронен път при нас. В уводната част сме задали още една възможност за участие в нашето проучване ако някой иска може да в рамките на половин или една страничка да напише своите предложения за ефективни регионални политики за този период, който очертахме до 2020 г. Ние смятаме, че въпросите са интересни. Не знам на вас как ви се видяха, може би имате някакви препоръки. Анкетата е все още нова за вас.
И така – за какво съм тук. Първо горещата ми молба и надежда е, че вие ще се съгласите да попълните анкетата и ще отделите от вашето свободно време.
И второ – дали би могло чрез вас да се съдейства анкетата да достигне до други комисии, например Комисията по местно самоуправление и регионална политика, Бюджетната комисия и някоя друга ако вие подскажете.
И като трети въпрос или възможност – дали би могло Народното събрание да стане партньор в това национално допитване, което сме оставили като възможност на трета страница, там където сме записали Лога на институциите-партньори.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте колега Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Първото нещо, което ми прави впечатление е за да има успех една анкета е въпросите да бъдат много ясни и не повече от една страница. Това, което сте направили аз не виждам някой да седне да ви го попълва. Откровено ви казвам. Мисля, че няма да имате резултат. Особено ако го пуснете по електронен път. Трябва да има доста свободно време човек да чете, да вникне в съдържанието. Ако е в една страница – ясно, точно с „да”, „не”. Това е моето мнение. Не казвам, че няма да попълня анкетата. Мисля, че няма да успеете да постигнете това, което искате да направите. Хората няма да го попълнят или ще го попълнят формално. Това е моето мнение.
СИЛВА ХАЧЕРЯН: Ще се опитаме.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам един въпрос. Тази анкета е много подробна. Ще я разгледаме. Какво става в т. 10: „Ако от вас зависи да разпределите 1 млн. лева в една от следните сфери, коя от тях бихте избрали:” – тук са сигурно 18 или 19 сфери. И аз сега те питам, като знаете какъв съм, всъщност за кого ще заложа. Ще заложа или за фестивали или устойчиви програми. Адски обтекаемо е. Напишете поне 10 милиона за да ви направим бюджета и всеки да каже своя по-голям приоритет от следващото. В този смисъл г-н Велчев е прав. Хората, които в различни сфери имат своите интереси естествено е да заложат като приоритет именно това. Дали това ще е реалното, което вас ви интересува. Ще го огледаме. Интересно ми е.
СИЛВА ХАЧЕРЯН: Разбрах какво ми казахте. Предназначено е за експерти по култура, младежки дейности в общини, към областни администрации, към читалища, към културните институти, музеи, театри. Написано е на първата страница до кого ще бъде разпратено.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: То е ясно, но дали ще даде реална представа.
СИЛВА ХАЧЕРЯН. Надявам се да ви е интересно освен всичко друго. Има и забавен елемент.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз знам, че работите много усилено по стратегията и очаквам с интерес да я видя и очаквам това да помогне с нещо, защото касае регионалната ни политика, което е много важно, защото доста изостават за съжаление.
СИЛВА ХАЧЕРЯН: Целта ни е това, което ще напишем да почива на реалните представи и разбирания на хората иначе няма нужда. Всички сме уморени от четене на текстове, които са копирани, готови, преведени от английски, къде по-добре, къде по-зле. Ако ще пишем общи приказки никаква стратегия няма да се получи и затова подходихме така – това е най-бързият начин да съберем мнения. Анкетата е най-удобният вариант.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Не сте ни поставили срок.
СИЛВА ХАЧЕРЯН: В самата анкета е написано, че в момента, в който я получите – една седмица за да я попълните. Ако кажете 10 дни можем да променим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, какъв да е срокът? Остава една седмица. До края на следващата седмица.
Благодаря ви, колеги, закривам заседанието и ви пожелавам приятна почивка.


(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова