1. Обсъждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., внесен от омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 201-03-12, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.

---

На 4 април 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., внесен от омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 201-03-12, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум. Колегата Кутев излезе да се обади по телефона, Силвия Хубенова е ангажирана в работна група. Двамата колеги са се обадили и предполагам, че ще се върнат до края на заседанието.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Обсъждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., внесен от омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 201-03-12, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.
Имате ли предложения по дневния ред?
АНТОН КУТЕВ: Предлагам да разменим точките – втора точка да стане първа, за да освободим колегите от Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Съобразили сме дневния ред с реда в Социалната комисия, където трябва да отиде омбудсманът след приключване на обсъждането при нас.
Ако няма други предложения, предлагам да гласуваме така изчетения ви дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
На нашето заседание присъстват: Константин Пенчев -омбудсман на Република България, Роза Георгиева - началник кабинет на омбудсмана, и Росица Тоткова - главен секретар; от Министерството на културата: Милда Паунова - директор на дирекция „Правно нормативна дейност и обществени поръчки, и Боян Милушев - парламентарен секретар; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – подуправител, и Станислава Атанасова парламентарен секретар.

Колеги, започваме с точка първа от дневния ред: Обсъждане на Годишния доклад за дейността на омбудсмана през 2011 г. и приемане на проект за решение.
Това е процедурата, която произтича от Закона за омбудсмана, чл. 22, респективно от Правилника за работата на омбудсмана. Омбудсманът изготвя своя годишен доклад, който представя на 31 март в Народното събрание. Докладът е представен своевременно, обсъждането е по повод разпореждане на председателя на Народното събрание и Комисията след изслушване на доклада следва да се произнесе с проект за решение за приемане за сведение на доклада и допускането му за изслушване в пленарната зала на Народното събрание. Това е поредният доклад на институцията омбудсман, който ние ще разгледаме.
Давам думата на господин Константин Пенчев да ни запознае с доклада. Докладът ви е раздаден и на хартиен носител, изпратен е и по електронната поща.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Докладът е представен, той е разпределен на десет комисии. Ще се опитам съвсем накратко да кажа няколко думи, изхождайки от естеството на вашата комисия и нейната специфична дейност. Разбира се, готов съм да отговарям на всякакви други въпроси, които интересуват народни представители.
И през 2011 г. се запази тенденцията от 2010 г. на увеличаване на жалбите, които постъпват към омбудсмана. През 2011 г. са рекордно много – 5530, с 50% повече от постъпилите през 2010 г. Искам да ви кажа, че и тенденцията през първото тримесечие на 2012 г. е същата, тоест става дума за един траен интерес и вяра на хората в институцията на омбудсмана или обратно – просто увеличаване на нуждите и на проблемите на хората и необходимостта да се обръщат към институцията на омбудсмана. Така или иначе, ние сме доволни, защото тази институция е направена за това – за да помага на хората и на колкото повече хора можем да помогнем, толкова повече се чувстваме удовлетворени и аз, и екипът на омбудсмана. Защото знаете, че без служителите, без експертите на тази институция нищо не може да се свърши, а те работят наистина с призвание.
Отново най-много жалби – 23% са срещу доставчиците на обществени услуги. Този път на второ място са жалбите за нарушени социални права, а не както традиционно беше - правото на собственост.
Специално в областта на ресора на вашата комисия искам да кажа, че откакто съм встъпил в длъжност, на два пъти съм се намесвал конкретно в областта на културата. Един път по призив на млади творци се обърнах с призив към кмета на Столична община госпожа Фандъкова и към министъра на културата за търсене на едно пространство, било то парк, било улица, на което да имат възможност младите творци да излагат своите творби. Защото много добре се знае, че наемането на галерии и популяризирането на изобразителното изкуство е много трудно и е много скъпо и младите художници, пък и не само художници, всякакви творци едва ли могат да си позволят това.
Също бях сезиран от цирк „Балкански” по два проблема. Единият проблем е да бъдат включени и акробатите като балерините да бъдат по-рано пенсионирани. Аз съм отпратил съответна препоръка до социалния министър, а втората препоръка съм изпратил до транспортния министър по повод на обстоятелството, че за превоз на товари с над определен тонаж се изисква специален лиценз. Става дума за превоз на собствени товари, а знаете, че цирковете обикалят страните с тирове и едва ли не трябва да имат специален лиценз за превозвачи на такива товари, което едва ли е целта на закона.
Имам отговор от министъра на транспорта, че ще се вземат мерки евентуално за поправка в законодателството.
Мисля, че Глава 17 най-добре отговаря на естеството на вашата комисия – това е популяризиране правата на човека и превенция срещу нарушаването им, съответно и контакта с медиите. Трябва да ви кажа, че институцията на омбудсмана много активно участва в инициативата на Министерството на образованието „Участвам и променям”, също и за изясняване правата на детето в училище и в детските градини. Наши експерти обиколиха много такива заведения и в столицата, и в страната, като аз лично съм участвал в срещи с доста ученици на тема както за необходимостта от гражданско образование, така и какво точно прави омбудсманът, запознаване с правата на институцията. Днес като представях на пресконференция отчетния доклад, използвах случая и в сградата на омбудсмана беше открита детска изложба „Различни, но еднакво ценни. Светът в картини”. Това е изложба на картини на деца от различни училища, много от тях в неравностойно положение. Наистина имаше прекрасни творби, те ще бъдат до края на месеца в сградата на омбудсмана, в приемната, за да могат хората да видят, че няма значение, че сме различни физически, когато човек има талант, когато човек има искрата божия, той винаги може да направи нещо прекрасно.
Аз имам редовни срещи и със студенти от УНСС, от Нов български университет, от Софийския университет, включително Юридическия факултет. Обсъждаме много проблеми около правата на омбудсмана и това какво той може да прави, но се обсъждат и много други по-широки проблеми за гражданското общество и за правата на хората. Също в институцията на омбудсман има стажантска програма, имаме редовни стажанти, които присъстват и в приемната и също ходят в различни отдели, за да се запознават с работата на институцията.
От друга страна, имаме много активен контакт с медиите, защото това е много важно. Както знаете, институцията на омбудсмана няма някакви особени правомощия, за властничество не можем и да говорим, а и не бива и да има, но силата на тази институция е в публичността и в общественото достояние на това, което прави, и на тези недостатъци, които констатира. В това отношение има много редовна и лоялна работа с медиите – и в печатни медии, и в електронни медии омбудсманът и неговите представители са участници по различни въпроси.
Също имаме много добро взаимоотношение с неправителствените организации. Знаете, че в измененията на закона, които наскоро приехте, вече е регламентирано, че омбудсманът може да бъде сезиран и от неправителствени организации в обществена полза. Досега нямаше такава възможност формално, но аз винаги съм контактувал с тях, защото те са най-добре запознати с проблемите на голяма група хора и евентуално да предложат и начини за решаването им. По повод именно на контакти с такива организации повечето кръгли маси са направени именно по инициатива на такива организации – и в областта на здравеопазването, и в много други области, включително и за бездомните кучета. Не знам дали ще решим някога този проблем, дано в Програмата „България 2020” да се реши, но в близко бъдеще не виждам да се реши.
Общо взето, това е, което мога да кажа за доклада на омбудсмана най-кратично, за да пестя и вашето време, но съм готов да отговоря на всякакви въпроси най-изчерпателно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, предоставям възможност за изказвания и въпроси.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев! Аз се запознах с доклада на националния омбудсман. Сега забелязах, че Вашето изказване акцентираше повече на култура, но ние сме Комисия по култура, гражданско общество и медии, гражданското общество, което в последните години наистина налага много инициативи в страната ни.
За до клада мога да кажа, че той е наистина обемен и изключително изчерпателен от гледна точка на факти и примери и също ще бъде един полезен документ, който ще подпомогне предприемането на мерки от различните институции, за да бъдат защитени правата и интересите на гражданите. Имам предвид това, че в доклада се съдържат конкретни препоръки, които биха могли да се взимат под внимание, да се помисли дали има възможност да се реализират на практика.
От кратката статистика в началото правя за себе си няколко заключения.
Първо, хората вече започват да търсят правата си, ако сметнат, че те са нарушени.
Второ, гражданите са все по-наясно към коя институция да се обърнат.
Трето, това, че гражданите продължават да се чувстват недостатъчно защитени от неправомерни действия на държавни или местни органи. Всъщност това е посочено и от Вас в доклада и смятам, че трябва да фокусираме вниманието върху препоръките, да ги анализираме и да потърсим механизми това, което е в нашите правомощия, да бъде коригирано като нормативна уредба.
Много добро впечатление прави това, че докладът дава ясна представа за най-често възникналите проблеми в различните секторни политики. Анализът е подплатен и с много конкретни случаи.
Можем да дадем висока оценка на господин Пенчев за активната му работа като национален омбудсман. Моето мнение е, че трябва да бъде подкрепен Годишният доклад на институцията национален омбудсман и в бъдеще работата му да продължи в интерес на българските граждани.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, колега Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках също да споделя впечатлението си, че ние виждаме един наистина много сериозен доклад и то в много области. Фактът, че сте дали толкова конкретни примери му придава малко човешки вид, защото непрекъснато четем документи с нечовешки характер - имам предвид, че са изтъкани от бюрократичен и ужасяващ език. А според мен този доклад, ако следим страницата на интернет, много граждани ще могат да открият себе си в тези истории и е много добре, че по този начин сте превели вашата дейност на един достъпен език, за което искам да ви поздравя като човек, който е работил по някакъв начин в областта на медиите и се е опитвал да накара другите да го разбират по-лесно.
Тъй като докладът е доста всеобхватен, само искам да маркирам, че тук дейността на тази комисия започва с едно доста противоречиво действие на Вашия предшественик, който беше сезирал Конституционния съд по едни доста лобистки промени в Закона за културно-историческото наследство. Надявам се, че Вие няма да сте продължител на тази практика, ще отразявате интереса на по-широк кръг от граждани, а не на една група от десетина граждани, които имаха интерес примерно от това, за което беше сезирал омбудсманът. Само го маркирам, защото е нещо, което е от кръга на нашата комисия.
Щях да Ви попитам как виждате развитието на института на омбудсмана в бъдеще, тъй като в редица държави има специализирани омбудсмани по отделни профили. Виждаме, че тук наистина са над 20 области и каквато и експертиза да имате вие или с каквито и експерти да разполагате, е трудно да следите профилирано много области. Специално щях да Ви попитам за института на енергиен омбудсман, дали смятате, че е необходимо да се създават специализирани омбудсмани и конкретно за енергиен омбудсман. Знаете, че темата е вечно зелена и с така наречените монополи, и цени на газ, на вода, на ток и тя е – съвсем спокойно мога да кажа – една отделна планета, може да се направи един доклад от 200 страници само по тази тема.
Така че ще ми е интересно какво е Вашето мнение за развитието на института на омбудсмана.
Изказвам съжаление за това, което е със сградата на омбудсмана, което видях и в този доклад, и няма смисъл да прехвърляме, че било заварено от предишното правителство, пък то от по-предишното, пък сегашното какво направило. Но статутът на омбудсмана, когато той стои някъде под наем на някой таван, като че ли е частна фирма, едноличен търговец, е просто под всякаква критика. Аз се чудя дали на омбудсмана не му подхожда да има сграда като тази на Министерския съвет или на президентството. В смисъл, трябва да бъде с такъв статут, а не да ходи под наем на някакви частни фирми. И тук е моментът да обърнем внимание на сега управляващите, отбелязвайки, че предишните управляващи не са свършили тази работа. Сегашните управляващи имат една възможност да покажат, че са по-добри от предишните, като намерят сграда на омбудсмана.
Последното, което ми направи впечатление като Ваша дейност, а може би това Ви е по-лесно, имайки предвид сериозната Ви практика като съдия, беше, че атакувахте едни решения, в които – създаде се устойчива практика за съжаление при сегашното управление да се вкарват в закони текстове, че могат да се налагат глоби, които не подлежат на съдебен контрол. В другата комисия, в която работя, в момента има такъв законопроект и използвам случая (сигурно ще имате стенограма от това заседание) директно да Ви сезирам сега по време на заседанието на Комисията да погледнете чл. 157 от Закона за управление на отпадъците, където е написано, че могат да бъдат санкционирани и фирми или организации с до 2000 лева и тази глоба не подлежи на съдебен контрол. На всичкото отгоре в предишни членове на този закон са написали, че при две влезли в сила глоби се отнема разрешителното. Тоест на някого могат да напишат две глоби по 500 лева в един ден и той да си загуби разрешителното, за което примерно само депозитът е един милион лева. Освен че няма съразмерност на наказанията (но това вече не можем да го вменим като вина на омбудсмана), моите колеги се позоваха на това, че и в други закони имало такива текстове. Например в Закона за устройство на територията. Използвам случая да Ви дам за пример и Закона за устройство на територията. Това че си нарушил Конституцията в няколко закона не ти дава право да я нарушаваш в следващи закони. Малко излиза на черпене на права от виновно поведение, ако използваме такава терминология.
Моята молба е да бъдете последователен в тази отмяна, тъй като един от основните аргументи на тези, които предлагат тези наказания, е, че има някакъв незначителен размер, който, виждате ли, можело да влиза в сила и който да не се обжалва по съдебен ред. И сега започваме да спорим какво е незначителен размер, тоест докъде не е голямо нарушение на Конституцията. Примерно ако е за 100 лева, то не е сериозно нарушение на Конституцията и може да не се обжалва, ама ако е за 2000, вече започва да става значителен размер. Тоест да чуя и Вашето мнение по това има ли значителен и незначителен размер, който подлежи на съдебен контрол.
Благодаря.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Не може да се изключва съдебният контрол, тоест той трябва да бъде навсякъде. И понеже става дума за много закони, аз мога да Ви кажа колко са, ако ме питате, те са 48 страници на компютъра. Защото аз си направих труда по компютърен път да извадя всички тези текстове от действащите закони в България, в които има необжалваеми глоби. Между другото, глобите са гражданите, има и имуществени санкции за еднолични търговци и фирмите. И в случая това е нюансът, че аз не мога да сезирам Конституционния съд за едноличните търговци и фирмите, именно за да не бъда обвинен в лобизъм. Това Конституционният съд не ми го позволява, но вие, депутатите, изхождайки от духа на решението на Конституционния съд, можете отменяйки необжалваемите глоби, да отмените и необжалваемия размер на имуществена санкция, то е едно и също в края на краищата.
Трябва да ви кажа, че има три законопроекта, внесени от Христо Бисеров, по три отделни закона за необжалваемост на глобите, но аз съм изпратил на народните представители тези 48 страници преди няколко дена и имам уверението от тях, че те ще внесат законопроект. Смятам, че това е най-правилното – не аз да запитвам сто и петдесет пъти Конституционни съд, а най-добре е вие в Народното събрание да изчистите този въпрос. Процедурата вече е започнала, тоест аз съм изпратил всички сведения, които имам за тези закони, имам уверението от народни представители от Правната комисия, че те ще инициират такава промяна във всички закони. За мен при това решение на Конституционния съд е абсурдно, господин Курумбашев, да се приемат нови разпоредби или изменения за необжалваеми размери, Вие сте напълно прав. При това решение на Конституционния съд аз не знам как може да се прави. Пак ви казвам, размерът на глобата няма никакво значение.
В преобладаващите случаи аз се самосезирам, защото гражданите, които идват при мен, идват по-скоро с някакви конкретни проблеми, които са много важни и които аз гледам да реша, но с всички тези основни препоръки, отправени дори на дискусиите на кръглите маси, аз се самосезирам или пък се сезирам от неправителствени организации, които нямаха право досега да ме сезират официално. Но аз имам един постоянен диалог с тях и много добро разбиране. И всички тези основни дискусии са направени точно на базата на самосезиранен.
Що се отнася до медиите, аз си спомням, че една от първите дискусии за отношения на лекари-пациенти обхващаха точния аспект на „езика на омразата”. Даже бяхме поканили господин Лозанов и той беше като представител на Съвета за електронни медии, на регулаторния орган, да се спре езикът на омразата към белите престилки, убийци и мисля, че имаше един отлив от този език на омразата. Ние се самозерихме за едно антиромско шествие, което не стана именно поради самосезирането. За „двете чернилки” в заглавието на един вестник си спомняте, там също взехме отношение и мисля, че нямаше повече проблеми. Сезирали сме за езика на омразата и Етичната медийна комисия. Така че в това отношение също се опитвам да бъда активен. За полицейското насилие също имаме няколко пъти на самосезиране. Имаше един случай специално в Пловдив, беше много фрапантен, бяха спукали тъпанчето на едно момче с цел да направи самопризнание. Знам, че вече има дори присъди по този случай, но това стана след нашето активно съдействие като омбудсман. Пак казвам, ние се самосезирахме, свързахме се с момчето, поръчахме му да ни изпрати по факса медицинските свидетелства и направихме проверките. Отговориха ни формално, ние отидохме при вътрешния министър и го сезирахме и тогава вече наистина направиха сериозна проверка с видеокамери и се оказа, че има такова насилие, има изтръгване на показания. Има вече и наказани.
За рубриките в медиите. Аз наистина се опасявам да не омръзна на хората, защото участвам доста активно в медиите, без да имаме някакви специални поръчани рубрики. Търсят ме по най-различни въпроси, днес например във „Фокус” ще излезе за безстопанствените кучета това, което ние препоръчахме още през м. април миналата година и което излезе и във в. „Труд” преди два месеца пак като препоръки на омбудсмана по този въпрос. По всички тези по-щекотливи въпроси, по които институцията има отношение, ние имаме участие в медиите. Те сами ни търсят, както се казва, има активен диалог.
В Българската национална телевизия също съм горе-долу един път месечно, без да имаме уговорка. Те просто ни канят един път в месеца по актуални теми, по това, което се е случило в институцията.
Мисля, че имаме много добри отношения с медиите – „Аз буки”, „Трета възраст”, „Ретро”. Знаете, че аз имам лична приемна и трябва да ви кажа, че съм приел 530 души лично и в София, и в страната. И може би всеки втори, който идва, казва: „Аз нямаше да идвам, но понеже четох едно твое интервю в „Ретро”, ти каза еди-какво си, дай сега да видим какво да правим”. Така че имаме добро взаимодействие.
В електронни медии имаше точно за езика на омразата за лекарите. Те се оплакаха и тогава направихме тази дискусия и мисля, че това напрежение към съсловието се тушира.
Много редовно е имало искания от граждани да сезирам Конституционния съд по различни текстове на законите. Аз им казвам, че аз бих го сезирал тогава, когато съм убеден, че има нещо противоконституционно, защото аз си слагам подписа. Затова отговарям защо в конкретния случай не считам, че е нарушена Конституцията и не считам, че трябва да има законодателна промяна. Защото и с това ме сезират. Експертите ми докладват и заедно обсъждаме дали се налага да сезираме Конституционния съд или не. Или пък да сезираме Върховния касационен съд и Върховния административен съд за противоречива практика. Защото не винаги, примерно когато едно решение се откроява на базата на всички други, това не винаги говори за противоречива практика, трябва да има трайна тенденция, в смисъл, да има постоянство в тази противоречива практика, за да си струва това усилие да се сезира общото събрание да каже кое е правилното. В нашата практика има и такива случаи, когато в работен порядък сме казвали, че нещо са объркали.
Но винаги аргументирано отговаряме на хората защо не приемаме, че са налице условията за такова сезиране.
Господин Курумбашев, аз много се надявам никога до края на мандата ми да не бъда упрекван, че съм сезирал Конституционния съд по някаква лобистка причина. Аз много се пазя от това и съм благодарен на Конституционния съд, че има определение, че омбудсманът трябва да гледа само правата на хората, а не правата на бизнеса. Винаги се позовавам на това определение и казвам: „Извинете много, обаче аз защитавам само правата на хората.”
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Според мен, ако Вие направите едно предаване в Националната телевизия, в което разработите чисто сценарно тези случаи, които сте направили тук, хората да разпознаят себе си в конкретни истории и всеки един, като види тези писма, с които завършвате – кой Ви е сезирал, как е започнала историята, Вие към кого сте се обърнали, кой Ви е съдействал, кой не Ви е съдействал, кой е смятал, че Вашата работа е излишна, как е бил решен случаят и накрая на предаването ако си напишете уеб сайта, аз съм сигурен, че ще Ви създам десет пъти повече работа. Но това е част от смисъла на работата на омбудсмана – да имате повече работа и да кажете: „Извинявайте, но преди това предаване имахме 3000 приети граждани, сега имаме 30 хиляди.”
Така че, ако разиграете 12 сюжета сценарно в различни области, както сте го направили тук, ще бъде много полезно. Имаше едно предаване преди години за Министерството на вътрешните работи – конкретни случаи, които са разработени, дори заснети чисто ситуационно (е, няма нужда да се стига дотам, някой да играе ролята на омбудсмана и на самите граждани), но има начини как да бъде направено. Според мен 12 предавания, по едно месечно, биха помогнали за популяризирането, като Вие ще изберете най-типичните и най-интересните случаи от Вашата практика. Знам, че е въпрос и на някакъв бюджет от Националната телевизия, но мисля, че точно това е един добър начин да се изрази обществената функция на така наречените наши обществени медии.
ЧЕТИН КАЗАК: Една реплика - предлагам колегата Курумбашев да се заеме с тези предавания, пък омбудсманът да се заеме с финансирането им. Мисля, че ще излязат хубави предавания.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Няма да скрия задоволството си от прочетеното в Доклада на омбудсмана на Република България, където е видно, че непознатата до скоро институция все по-активно и по-категорично се превръща в активен защитник на хората и затова те все по-често се обръщат към нея за помощ. За съжаление много държавни и общински институции не са усвоили правилата за „служба на гражданите” и често погазват правата им, като предлагат ниско качество на услугите, за които са назначени. Считам, че доклада на господин Пенчев е интересно четиво, а не просто статистика за работата на институцията Омбудсман и отразява една положителна тенденция в утвърждаването й като адрес на справедливостта. Затова ще призова да го приемем с положителен знак.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Господин омбудсман, в момента официално Ви сезирам и ще Ви помоля за писмен отговор. Напоследък няколко граждани потърсиха контакт с мен като народен представител. Те са се пенсионирали в чужбина, но поради различни неуредици в Националния осигурителен институт са загубили правото си на пенсия в чужбина. Как става това? Работили са дълго време в България, след това са заминали на работа в чужбина, там са придобили правото на пенсия. Съгласно законодателството на повечето страни от Европейския съюз те са длъжни да му платят минималната за страната пенсия, въпреки че в тази държава няма достатъчно стаж, но те са длъжни да му дадат минималната пенсия примерно от 1200 евро. Само че двете администрации обменят информация – пенсионната служба на Испания или пък на Италия изпраща на Националния осигурителен институт запитване какъв стаж има това лице, какъв е неговият граждански статус. Националния осигурителен институт изпраща информация, която включва и данните за настоящ адрес. Всички тези лица имат настоящ адрес в България, само че по европейското законодателство се оказва, че ти имаш право да получаваш пенсията, само ако имаш постоянно пребиваване в тази европейска страна. При което, получавайки информация от българската администрация, че те имат настоящ адрес в България, автоматично загубват пенсиите си в Испания или Италия, трябва да пътуват специално до България, за да заличат настоящия си адрес тук, да се върнат в Испания или Италия, отново да подадат документи и да чакат да им бъде възобновена пенсията.
Това нещо се нарича тормоз на бюрокрацията, който обаче влече след себе си много сериозни последици за тези граждани, защото те трябва да пътуват, да харчат средства, да губят време и т.н.
Проблемът обаче е малко по-широк. Обърнете внимание въобще на дейността на Националния осигурителен институт. Националният осигурителен институт е единствената пенсионна администрация в Европейския съюз, няма друга такава страна членка, която не разполага с информационна система на граждани. Тоест в споменатите държави вас предварително ви уведомяват на коя дата ще получите право на пенсия и каква ще бъде вашата пенсия. В България това го няма и ако гражданинът не отиде на място на гишето да подаде молба, че иска да се пенсионира, няма да получи пенсия. И тепърва служителите на гишето трябва да проверят документите му дали все пак е придобил право на пенсия. Ако му липсва дори един документ, защото при нас се иска всичко в оригинал, той не може да се пенсионира. Ако обаче е работил примерно в някоя ликвидирана фирма и тази фирма не си е предала документите в Държавния архив – край! Няма такова издевателство над други граждани в Европейския съюз, както над гражданите в България, които желаят да се пенсионират. Страшно е!
Искам да помислим евентуално и на тема законодателна инициатива – да се промени Кодексът за социално осигуряване по такъв начин, че Националният осигурителен институт и пенсионната администрация служебно да бъде задължена да набави необходимите документи на гражданите и да им съдейства те да се пенсионират, както това е така във всички останали страни от Европейския съюз. Да се намери начин за финансиране на информационна система на тези граждани, да получават предварително информация кога придобиват право на пенсия и какъв размер пенсия ще получават.
И конкретно, да ми отговорите писмено на този системен проблем с българските граждани, които са придобили право на пенсия в чужбина. Това е големият проблем на независимите държавни органи, които не подлежат на парламентарен контрол. Тук може да се разчита само на омбудсмана. Няма да изреждам независимите държавни органи, знаете ги кои са. Но аз трябваше да ползвам лични контакти, има такава дирекция в НОИ и от служители там разбрах, че действително този проблем го има. Има страшни оплаквания в момента от граждани, които в резултат на действията на българската пенсионна администрация са загубили правото си на пенсия в чужбина. Това е чудовищно! Моля Ви за писмен отговор.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: В противовес на това, което Вие казвате, искам само да кажа нещо. Скоро се занимах с един такъв случай и сега разбрах, че жената си е получила пенсията и от България, и от Австрия. Така че явно има някакви проблеми, които хората трябва да ги разрешат, за да може да им се направи проверката от Националния осигурителен институт. Просто имах такъв случай в приемната.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Аз съм неприятно изненадана от фактите, които изнесохте, въпреки че не ги подкрепяте в момента с доказателствен материал. Категорично не съм съгласна от определени единични случаи да се прави квалификация, че като цяло организацията и администрирането на социалните права на хората в Националния осигурителен институт не е законосъобразно. Възможно е да има определени единични случаи, които да са спорни, но все пак Вие трябва да ни кажете личните данни на това лице или да ни дадете поне жалбите, които те са представили пред вас, за да можем ние да проверим всяка една от пенсионните преписки. Аз не мога да допусна, че лице с постоянен адрес в България, което е избрало за настоящ адрес в чужбина, да не се обади в съответната общинска служба, най-малкото да се отпише от личен лекар и от здравно осигуряване, да се обади, за да каже, че то за определен период от време ще пребивава не на територията на страната, а ще пребивава в чужбина. Защото, знаете кога едно лице се счита местно за български гражданин – все пак то заплаща данъци тук, заплаща други такси. Така че би трябвало да има информация.
Не съм съгласна, че ние не разполагаме с информация за правата на осигурените лица. През 1997 г. беше създаден специален персонален регистър, който в себе си генерира абсолютно всички данни, естествено, ако работодателят е коректен и отразява през всеки месец декларация 1 и декларация 6. Това са декларациите, които дават информация за всяко едно лице, персонализирайки го с неговия стаж, с неговия доход и с моментното му правоотношение – било то трудово, гражданско или по договор за управление и контрол.
По отношение на това, че лицата не са защитени, когато работодателят е изпаднал в несъстоятелност, ние имаме функция и изземваме документация точно заради факта да съхраним документацията, която не се стопанисва от лицата в несъстоятелност, за да гарантираме правата на хората. Създаде се специален закон, който даде право на осигурените лица да доказват този стаж чрез съда със свидетелски показания и режимът е облекчен.
Така че нека да говорим с конкретни факти и с конкретни обстоятелства. Естествено аз не искам да кажа, че случаите, с които Вие сте запознат, не почиват на някаква и порочна дори практика в института. Чувам, че Вие сте сезиран от служители в Националния осигурителен институт. Ние с Вас двамата се познаваме много добре, Вие не веднъж сте били свидетел на това как работи системата, включително и по Ваши лични преписки. Така че бих искала преди да се обърнете към омбудсмана (естествено аз не мога да Ви лиша от правото и от конституционното право на всеки гражданин да потърси омбудсмана), но нека първо да видим какви са фактите и обстоятелствата в Националния осигурителен институт. Защото много често хората, не познавайки регламента, който действа в Общността – това е Регламент 883, започват навсякъде да сигнализират, че техните права са нарушени, че законодателството не отговаря на техните запитвания, че сме бавни и мудни. Да, наистина има такива случаи, но нека да бъдем конкретни.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, само две думи от мен. Като народен представител аз нямам право да ви контролирам.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Напротив, имате. Затова Ви казах, че комуникацията между нас...
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Мога ли да Ви извикам в парламента и да отговорите по линия на парламентарния контрол? Май не мога. Значи единствено на лична основа мога евентуално да Ви помоля. Аз не искам на лична основа и затова официално сезирам омбудсмана да извърши проверка по сигнала, който току-що давам.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не само на лична основа, Вие можете да се обърнете като народен представител към управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт. Може да ни извикате във вашата парламентарна група, можете да ни извикате на комисия и да ни кажете: за лицето Иван Петров Драганов искам пълна информация по отношение на неговите пенсионни права. Но така общо в Комисията по култура да се хвърля упрек върху цялата администрация и върху всички служители в Националния осигурителен институт, аз не го приемам.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Не знам защо го приехте толкова лично!
СТОЯН ИВАНОВ: Аз ще съкратя рязко изказването си, тъй като тук наистина се породи един конкретен спор, който между другото обаче е показателен и за това, че впечатленията ми от промяната в работата на тази институция са наистина правилни. Наистина бях приятно изненадан, господин Пенчев, от това до каква степен – хайде, ще го кажа така – е динамизирана работата на тази институция. Приятно бях изненадан от Вашия доклад. Бях си приготвил тук пример, но няма да се отклонявам, като започнем от доставчиците на обществени услуги, та свършим до някакви конкретни примери, които сте дали в с. Тръстиково, моя избирателен район.
Приятно съм впечатлен, пожелавам Ви да продължавате в този дух, въпреки че аз като гражданин и като народен представител не винаги съм бил съгласен с някои от Вашите изводи. Но наистина Ви поздравявам, защото така институцията придоби вече своя смисъл на съществуване като една необходима за гражданското общество институция.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Аз съм съгласен с вас, наистина има огромни проблеми за много хора за доказване на трудов стаж, а за мен това да става по съдебен ред не е пътят – да пращаме хората в съда зорлем, вие знаете като практикуващи юристи, аз също знам какво значи това за обикновения човек. Аз не казвам, че Националния осигурителен институт е виновен за трудовия стаж преди сто години, защото този указ за трудовия стаж е от 1953 г. на миналия век.
Съгласен съм с Вас, че на хората трябва да бъде съобщавано, че имат право на пенсия, а не те да ходят да сезират органите, да събират документи и накрая им казват: получаваш пенсия от това, с което си ни сезирал, а не от това, на което имаш право. Но ще Ви моля все пак да ми посочите имената на хората, за да мога да направя конкретни проверки и да мога наистина да им помогна. Да имам конкретна информация.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Моята информация е, че проблемът е системен. Въпросът не опира до три или четири имена.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз си спомням, когато се обсъждаше в пленарната зала Законът за омбудсмана, проф. Корнезов изказа тезата, че докато не се създаде институцията омбудсман всички 240 народни представители сме своего рода омбудсмани. Защото всеки един народен представител изпълнява точно подобна функция – на застъпник за защита на нарушени права и накърнени интереси на гражданите, на избирателите. И докато не беше създадена тази институция, точно народните представители изпълняваха тази функция реално – всеки един доколкото може и в рамките на своя избирателен район или на тези, които са го сезирали.
Така че, аз съм съгласен с госпожата от Националния осигурителен институт, че нищо не пречи на народните представители, макар че формално не подлежат на парламентарен контрол в стриктния смисъл на думата, мисля, че статутът на народния представител е достатъчно висок, за да може той да се застъпи за конкретен случай на конкретно лице, ако го е сезирало. Но ако проблемът е системен, разбира се, мисля, че омбудсманът може да се намеси и от висотата вече на своя статут да съдейства за решаването му.
По принцип аз подкрепям дейността на омбудсмана и неговата активност, която проявява и която демонстрира, откакто господин Пенчев зае тази висока длъжност. Искам само да пожелая все така, а и още по-активно да се застъпва за правата на гражданите, които имат нужда от защита от всички нас, не само от омбудсмана, но и от всички 240 народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, закривам дебата по първа точка от дневния ред и ви предлагам да гласуваме следното решение:
РЕШЕНИЕ:
по Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2010 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема за сведение Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Решението е прието от 41-ото Народно събрание на ………….. 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Решението е прието. Благодаря ви.

Преминаваме към втора точка от нашия дневен ред: Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 201-03-12, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.
Има думата госпожа Милда Паунова.
МИЛДА ПАУНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Владимир Иванов Гоев е български художник-живописец. Твори в различни жанрове на живописта. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов”, 1952 г., „Тузлата”, 1961 г., „Тъкачки”, 1967 г., „Кърпене на мрежи”, 1969 г.
Участва в представителни изложби в чужбина. От 1953 г. Владимир Гоев е член на Съюза на българските художници и в продължение на повече от 20 години е в управителния съвет на съюз.
От 1975 до 1985 г. заема поста директор на Националната художествена галерия. Творби на Гоев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската галерия „Петко Задгорски”, на други градски галерии и частни сбирки в България и в чужбина.
Носител е на голям брой български и международни награди. През 1949 г. получава първото си отличие за успех като студент. Награден е със сребърен медал „Младежко творчество”. През 1984 г. получава от Съюза на българските художници наградата за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора.
Владимир Гоев е пожизнен член на Кралската академия в Мадрид от 1987 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Госпожо, Караиванова, имате думата.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ние сме съгласни с направеното предложение и решението на Министерския съвет. Безспорни са качествата и приносът на художника за обществото, за страната ни.
Бих искала да ви кажа, че в момента лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 369 лв. 31 ст. Не веднъж сме казвали, че при вземането на решение за изплащане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията пенсията за осигурителен стаж и възраст ще бъде прекратена и считано от 1 февруари 2012 г., ако решите да спазите записа в решението на Министерския съвет, ние ще изплащаме максималния размер на пенсията 700 лв., определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Пенсията се изплаща от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Предполагам, че Министерството на финансите е уведомено и трансферите от републиканския бюджет към фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” ще бъдат регулярни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Има ли изказвания?
Ако няма изказвания, предлагам да гласуваме проекта за решение:
Р Е Ш Е Н И Е
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Владимир Иванов Гоев от гр. София, считано от 1 февруари 2012 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.
Който е съгласен с така изчетения текст на предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, моля да гласува.

Който е „за”, моля да гласува.
За 12, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви, колеги, закривам заседанието. Приятна почивка!
(Закрито в 15,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова